ИНКУБИ И СУККУБИ
Инкуб (инкубус) някога е бил Ангел, но след това е изпаднал в божествена немилост поради своето вечно неудовлетворимо влечение към земните жени. Превръщайки се след падението си в Материя на демон, той продължавал в още по-голяма степен да се отнася снизходително към всички свои плътски страсти, заради които е нападал уязвими жени в съня им, насилвал ги и провокирал в тях такова силно сексуално желание, което можела да удовлетвори само неизтощимата фантазия на Инкуб, известен още като “дяволският любовник”.
Инкуб може или да се материализира в тялото на неотдавна отишъл си покойник, или да използва отделни части човешка плът, за да сътвори от тях някакво подобие на собствено физическо тяло, в което той след това с помощта на ефира вдъхва изкуствен “живот”. Инкубите не се подчиняват на екзорцистите, те не се боят от молитвите и заклинанията, призвани да изгонват от хората бесовете и другата подобна астрална смрад; те не се прекланят и пред религиозните светци и не изпитват пред тях никакъв страх...
Понякога те даже се надсмиват над екзорцистите и за отмъщение за причиняваното им безпокойство сами ги нападат, разкъсвайки при това на парцали техните свещенически или монашески одеяния. А ако много разсърдят инкуба, то той може да отговори с двойна ярост и даже да нанесе повече физически увреждания, от типа на синини, убождания, порезни рани и червени изгаряния.
Инкубът не се явява единствения демон, който активно използва сексуалната енергия като мощно оръдие за грехопадение. Той има и двойник в женско облик - суккуб (суккубус).
Съблазнително-изкусителни, похотливо-очарователни и необикновено настойчиви в натрапване на своята жертва на най-фантастичните сексуални илюзии, те, ако трябва, изобретателно използват целия арсенал от своя неизброим силно действащ чар, само и само да съблазнят в съня им продължително въздържащите се от полова близост мъже тръгнали по пътя на аскетизма, но още не усвоили волевия импулс да трансмутират енергетиката на своите низши центрове в по-качествени типове вибрации.
Преди суккубите особено обичали да ловуват за светеца св. Антоний от Египет, първият християнски монах през нощта бил атакуван от очарователен суккуб, който му “нашепвал греховни думи” и “имитирал всички женски жестове”. Неговият ученик св. Хилари съобщава, че при това той бил “обкръжен от голи жени”.
Според преданието, когато св. Иполит, умрял през 236 г., към него се приближила съвсем гола жена, той веднага хвърлил върху нея своята риза, след което тя моментално се превърнала в хладен труп (в това, което тя е била преди черномагически инволтирания суккуб да влезе в нейното тяло, заставяйки го отново да изобразява външността на жив човек).
Л И Л И Т
Този известен суккуб има много дълга собствена история, която води началото си от могъщия асирийски демон, известен в много древни времена като Лилит. Вечно неудовлетворена сексуално, тя нощем ловувала за мъже, за да може в диви оргии да ги съблазнява и заставя доброволно да продават своята грешна Душа заради една нощ астрална похот и невъобразим разврат. В еврейската митология името й се превърнало в Лилит – кралицата на суккубите.
Лилит постоянно търсела на Земята мъже, които спят сами и ги съблазнявала не само на сън, но и наяве и довеждайки ги до пълно физическо изнемощение изсмуквала от тях цялата им кръв. Голяма опасност представлявала тя даже и за малките деца. Когато пророк Исая говорел за “нощната вещица”, която живеела на диво място с дивите зверове и хиени, той имал предвид именно хищната красавица Лилит.
Но Лилит не е единствената представителка на жените-демони, които ловували за хора през нощта и нападали деца. Равна на нея по кръвожадност и безпощадност е вампирът Ламия. С времето с това име започнали да наричат магьосниците, които крадели деца, както и жените-демони, които, превърнали се в красавици, съблазнявали със своя плам неженени мъже. И едва след като те изцялоизливали върху нея цялата си младежка страст, Ламия източвала от шията им кръв и ги лишавала от Живот.
Главно средство за полова връзка в тантризма е женският елементал, известен под названието Дакине, а в Тибет наричан Кхадома или "вървяща в ефира жена", или “жената, която пътешества във вакуума”. Това са астрални същности, създадени за избавяне на човешките Души от излишъка на низши енергии; съвършено равнодушни, макар и много враждебни към самия човек, те също са готови да учат психически надарени личности от кръга на нехората или унгите на съкровените тайни на “смъртната сексуалност”, вяло отражение на които се явява общоизвестната на Изток “Кама-сутра”.
Сред тибетците Дакине символизират ненаситното женско влагалище и обикновено биват изобразявани като безобразни, намръщени и лошо миришещи, с налети с кръв очи и сополиви ноздри. Те се хранят с еманациите от човешките вътрешности и кръв. Те обилно населяват най-ниското ниво на Астрала, което е свързано с душевноболните и ако пожелаят могат да се появят пред смъртните като съблазнителни красавици.
Съгласно еврейската легенда първата жена на Адам била изкусна вещица с неземна красота с 20 тайни имена, едно от които било Лилит. На пророк Илия се отдало да разкрие 17 от нейните имена, но тя в края на краищата благополучно му избягала, като при това нейните имена били завинаги изгубени. А тъй като всяко име притежавало особена власт, способна да й открие тази магическа тайна на сексуалния мистицизъм, която тя узнавала от своя партньор – Самаел, то заедно с тяхната загуба, прамайката на човечеството Ева се лишила и от значителна част от своята власт над мъжете. В съответствие с древната легенда грехът на Ева бил порочната връзка със Самаел. Самаел е името на демона, чийто вид приел Луцифер, когато излъгал Ева. Лилит била майката на астралните елементали, известна като Инкуби, която може да предизвика в смъртните най-силни сексуални реакции и да има с тях физическа полова връзка с цел прелъстяване и развращаване на живите хора.
В един средновековен трактат се описва как пророк Илия, преди да се възнесе към небето, се задържал край жена-дявол, която безразборно го обвинила, че е баща на нейните деца. На искреното твърдение на пророка, че той е преживял безгрешен Живот, тя рязко възразила, че по време на сън е изпускал семе, което попаднало при нея и от което тя родила в Астрала деца.
Тези демони успешно разрушавали медитациите на християнските светци. Астралните елементали, под формата на призраци на мъже-красавци, наводнявали всички женски манастири и предизвиквали истерия сред техните обитателки. Целта им била да развращават смъртните като ги обучават на порочни и извратени начини за сексуален акт, за да могат - посредством отделяната по време на такива оргии сперма, да зараждат и възпитават духовно паднало потомство, което ще бъде изцяло подвластно на Сатана.
Източник :
Душата в Астрала
Орис
Цикъл: “Живот между Животите