Форум за конспирации, уфология и мистика.
Мистика и Мистерии => Древност и Изчезнали Цивилизации => Темата е започната от: muhuhuha в Август 22, 2006, 15:46:39 pm
-
Още в древни времена манастирът е известен с школата на Зен (Чан) будизма и бойните си изкуства. Благодарение на филма "Манастирът Шаолин" от 1980 г. Шаолин става популярен в цял свят.
Манастирът Шаолин се намира в свещената за даосите планина Суншан, близо до град Дънфън, недалече от древната китайска столица Лоян в провинция Хънан. Построен е с императорски указ в края на V век. През 527 г. тук сее установява индийският монах Бодхидхарма, известен в Китай с името Да Мо.
Монасите от Шаолин
Едно от най-важните занимания на послушниците в манастира е практикуването на медитация, наричана от тях "съзерцаване в стената" (дзуо чан), като метод за духовно и цялостно развитие и постигане на просвещение. Да Мо намира, че поради дългото стоене в една и съща поза при всекидневните песнопения и молитви монасите са с твърде слабо тяло и затова измисля редица двигателни упражнения, да ги укрепи физически. Тези упражнения, съчетани със заимствуваните от древните китайски трактаки, дават началото на шаолинския стил борба. Постепенно се формира комплекс от бойни техники "Осемнадесетте ръце на архата" ("архат" - ученик на Буда, б. а.), който се състои от 24 не толкова сложни движения с поетични названия: "танцът на дракона", "белият жерав разперва крила", "яхване на коня", "красавица се любува на лотосов цвят", "момче се моли на богинята Гуанин" и т.н.
Монасите, живеещи в Шаолин, по-късно създават и развиват школата шаолинчюан (шаолински стил бойни изкуства) въз основа ва по-ранни форми на ушу и онези двигателни техники, които им завещал Да Мо, както и на базата на теоретичните и практични постановки в чигун за самозащита и здраве. През многовековната история на манастира вътре сред неговите стени се създават повече от 200 различни направления бойни стилове. Техни основатели са както възпитаници на Шаолин, така и известни майстори от народа, които манастирът канел да обучават послушниците.
Бойните умения на монасите от Шаолин са използвани за военни цели по време на размириците през династия Тан (преди около 1300 г.), когато император Ли Шъмин се обръща към настоятелството на манастира за помощ срещу Ван Шудзин, който прави опит за преврат. Монасите-воини от Шаолин пленяват Ван Шудзин и спасяват императора. Заради тази им заслуга император Ли Шъмин присъжда на Шаолин званието "Първи манастир в Поднебесната империя". Точно тази история се разказва в нашумялия китайски филм "Манастирът Шаолин", който предизвиква голяма вълна в разпространението на ушу (китайските бойни изкуства) в цял свят.
През своето съществуване, за повече от 15 века, манастирът Шаолин е бил разрушаван и опожаряван няколко пъти: по време на династиите Суей, Тан и Юан, а също в началото на Цинската манджурска династия, когато току що на престола се е възкачил невръстният още, но бъдещ велик император Канси. Последният път манастирът гори през 1928 г., когато армията на независимия генерал Фън Юйсян, сражавайки се срещу скрилите се отряди на Чан Кайши, изпраща артилерийски огън по манастира. Пожарът продължава 40 дни. Така Шаолин следва стъпките и историята на своята страна.
Всяка династия обаче има своя принос за реконструкцията и разширяването на манастира. Шаолин постепенно се превръща в една от големите ценности на китайското архитектурно изкуство.
В днешни дни в манастира обитават около 60-ина монаси, подбрани от цял Китай чрез сепциални тестове за морал, духовно ниво, издръжливост, владеене на бойни изкуства и други изисквания. Монасите в Шаолин се делят на три вида според техните умения и наклонности: 1. монаси, занимаващи се предимно с духовно усъвършенствуване, медитиране и псалмопения; 2. монаси, посветили се на шаолинските бойни изкуства; и 3. монаси, занимаващи се предимно с поддържане администрацията, стопанството и живота на манастира.
Непосредствено до манастира Шаолин се намира едно от най-известните училища по шаолински бойни изкуства в Китай "Та Гоу", в което се обучават над 7000 ученици. В него се записват деца от цял Китай, които мечтаят един ден да станат големи майстори и учители по конфу, кинозвезди, или просто да развият физиката и духа си, да преодолеят различни комплекси и психични състояния. Тези деца са средно на по 15 години, като повечето от тях започват да тренират от 4-годишна възраст. Учениците се занимават от сутрин до вечер с изпълнението на сложен комплекс от шаолински стилове ушу без или с оръжия - нож с две остриета, мечове, саби, секири, алебарди, копия, бамбукови пръчки, тояги или с други бойни средства. Същевременно задължително се практикуват и медитативни упражнения по чигун за усилване на вътрешната енергия. Именно на тази енергия се дължат различните "невероятни" умения на монасите в представянето на една или друга хватка.
Шаолин приема ежегодно и много желаещи от други страни да се обучават, защото и там, както в школите по ушу в цялата страна е застъпено мисленето за единство на хората по земята: "Бойните изкуства са се зародили в Китай, но принадлежат на целия свят!"
http://www.occultism.biz/content/view/1008/9/ - още малко инфо за шаолин ;)
тъй като съм нов в всичките тези "конспирации" и ми е интересно дали не знаете и някакви други истории за шаолин,освен официалното инфо. сигурен съм че има такива.
(ако темата не отговаря с нещо на критерийте на форума,изтрийте я ;) )
-
да знам-първоначалното бойно изкуство е или изгубено или се поази в дълбока тайна а това,което е сега е дериват от китайските "бойни опери"
-
да знам-първоначалното бойно изкуство е или изгубено или се поази в дълбока тайна а това,което е сега е дериват от китайските "бойни опери"
хм,а някакви идей какво е представлявало първоначалното бойно изкуство? ;)
-
Едно, от най - ранните бойни изкуства е бил Панкратионът. Вярно, не е бил шаолинско, а е възникнал в древна Гърция, доколкото съм чувал. Бил много брутален, почти всички двубои завършвали с осакатявания или смърт. Понякога се организирали срещи за пред богаташите, в края на битката, понякога, богаташът заповядвал на победителя да изкара очите на победения. Гил я разкажи, повече за това първоначално бойно изкуство? Да не е нещо от рода на Дим - Мак, майсторите?
-
Най-древното бойно изкуство, е хвърлянето на камък с прашка. Имало е такива спецове, че от 100м. са уцелвали човек в главата. Нерядко е имало и смърт, ако камъка е сериозен:)))
-
Ама човекът питаше за Шаолин вееее...
-
Едно, от най - ранните бойни изкуства е бил Панкратионът. Вярно, не е бил шаолинско, а е възникнал в древна Гърция, доколкото съм чувал. Бил много брутален, почти всички двубои завършвали с осакатявания или смърт. Понякога се организирали срещи за пред богаташите, в края на битката, понякога, богаташът заповядвал на победителя да изкара очите на победения. Гил я разкажи, повече за това първоначално бойно изкуство? Да не е нещо от рода на Дим - Мак, майсторите?
Гърците са сравнително късна цивилизация.
А Обероне,преди да ползват прашки и с ръце са ги мятали тия камъни :D
-
Е, аз говоря за документирано. Иначе са намирани египетски йероглифи, на биещи се мъже, но какъв стил са използвали не се знае.
-
А някой от вас да прави разлика между бойно изкуство, бойно-приложни техники и боен спорт?
-
Се муа :)
-
Муа тоже. :)
Някъде бях срещнал, че манастирите с името Шаолин са около 80 на брой.
Този за който се говори, най-големия и проспериращ, е наричн Шаолин Сцзу. Ако вярно е предадена информацията и звученето.
Дим Мак май акцентира върху виталните зони (точки).
Първообраза не знам кой е, но се сещам една история.
Шаолински монах преподавател по калиграфия в Япония, предал на тримата си телохранители различни стилове. Те, като верни приятели, се обединили и така поставили началото на Нинджуцу. :)
Говори се, че и нашите древни багатури са владеели някакво изкуство, нали са били професионални войни.
Но какво е?
Интересно ми е, че покрай шаолинските изкуства почти нищо не се чува за даоските такива. :)
-
Аз преди години пътувах във влака с някакъв бивш посланик на България в китай. Той разправяше, че като ходили туристи из манастира, имало специална пътечка за тях. Било абсолютно забранено за външни лица да кривват от пътечката:))) Разказваше как турситите съ вървят, а ония си тренират по поляните и не обръщат грам внимание на любопитковците по пътечката.
-
и много правилно правят...
-
Се муа :)
Тогава защо слагаш панкратиона при бойните изкуства? От това, което знам за него мога да го нарека единствено като вид боен стил, действително много брутален и поради това ефективен, подходящ за улични боеве. Но в него няма някаква дълбока философия, която да развива духовността на практикуващите го.
-
Добре, щом искаш го наречи боен стил. Но не знаеш дали наистина не е възникнал като бойно изкуство, и през последващите хилядолетия да се е запазила само тази част, която виждаме като стил днес (вече и като спорт, баси тъпото :) ). Все някой трябва да е поставил началото и не е изключено много в него да е било заимствано от други места. Доста е относително. Поздрави :)
-
като стана дума, и така темата тръгна в грешна посока, та да задам едно въпросче: някой може ли да ми прати материали /не задължително на български/ за философията на източните бойни изкуства, може би по-конкретно нинджитсу. Че от известно време съм пристрастена към шурикените, но се оказа че философията им е не по-малко /да не кажа повече/ интересна от парченцата метал и информацията за тях. Рових доста в нета, но най-важните неща явно се пазят в тайна, или не са преведени на някой европейски език.
-
Да ти разкажа аз това което знам за нинджуцу.
Това е тайно изкуство. В основата си нинджите са бойци, които изпълняват "мокри поръчки" :))) Демек, убийци. Във всяка префектура, към двора на владетеля неофициално е имало по няколко такива бойци. Славели са се с изключителна бързина, сила, дух и тн. В един завет , мисля че беше ХХХI, на някакъв техен учител, се казва следното: Бойците нинджа са тренирали дотолкова своето съзнание, намерили са синхрон с околната среда, че за тях "изневиделица" не съществува. ( цитирам по памет, че я четох отдавна ). Демек, в мрачната нощ, те саимали перфектно осезание за околната среда, и са усещали противника, без да го виждам. Заедно с намерянията му, разбира се.
Нинджа са били елитни бойци, които са били пращани да убиват само важни клечки. При тях провал няма. Ако има, боеца ритуално се самоубива. Има много известен случай, при който пращат нинджа да убие шефа на някаква префектура. Нинджата отива, тихомълком стига до спалнята и установаява, че жертвата е на военен поход. Боеца се скрива в личната тоалетна на шефа на префектурата с пръчка в ръка, където стои няколко дена ( демек в лайната и пикнята, буквално ). Когато оня се връща, и отива да се облекчи, бива наръган през сфинктера...
Нинджа са били бързи, ловки и много обучени. Служели са си със всякакъв вид оръжие, метални, дървени, с каквото имали под ръка. Не убиват наред, както е по филмите, а само този за когото са пратени. Ако някой им окаже съпротива, умира разбира се. Стараели са се обаче с минимални жертви да убият набелязаната цел:)
Действали са предимно нощем. Били са облечени в черно. Били са абсолютно безшумни.
Можели са да бъдат убити само, и единствено от Айнурите.
Ако те интересува кои са Айнурите , питай :))
Оберон
-
аз питам :D
-
Добре, щом искаш го наречи боен стил. Но не знаеш дали наистина не е възникнал като бойно изкуство, и през последващите хилядолетия да се е запазила само тази част, която виждаме като стил днес (вече и като спорт, баси тъпото :) ). Все някой трябва да е поставил началото и не е изключено много в него да е било заимствано от други места. Доста е относително. Поздрави :)
Що се отнася до възникването на Панкретион, няма много предположения по този въпрос и изказаните такива не го свързват с бойни изкуства а с борба и бокс (нали не ги причиляваш към бойните изкуства :D). Иначе годината на възникването се посочва твърдо 648 г. пр.хр.
Конкретно за възникването на бойните изкуства съм чел, че са възникнали като форма на защита, развита в Китай от пътуващите монаси, които често били нападани, ограбвани и убивани от войници и разбойници. Всичко е тръгнало от един вид форма на бой без оръжие, която впоследствие се разделила на отделните стилове познати днес. Монасите се биели без оръжие, защото техните обети забранявали ползването на оръжие. Тази форма на водене на ръкопашен бой съдържала набор от движения, удари финтове и трикове, които монасите си предавали един на друг по време на техните пътувания. Също както са си разменяли лекове и рецепти, техники за медитация, за масажи и др. Споделяли също и опита, който ги бил научил на нещо морално и практично свързано с техния начин на живот. Така си изгражадали някакъв морален кодекс. В своето странстване монасите пренасят всичко това в Япония.
-
Към Норд:
Аз съм чел, че бойните изкуства са възникнали в Китай и Япония, като първи са започнали да се занимават с техниките селяните , с оглед на честите нападения над селата и за защита.
Към Риплай:
Айнурите са може би най голяма загадка в бойните стилове. Те не са точно бойци, в познатия ни смисъл, като нинджуцу война например. Те са стрелци. Лъковете са им от 2.5 до 3 метра дълги и тетивата е от нещо специално, което сега ми убягва:( От 5 годишни започват да тренират. На 15 годишна възраст са можели да пратят стрела на над 300 метра и да уцелят при това. стрелите са били дълги по 1,5 метра и са били от някакво специално дърво. Имали са много странна ( и тайна разбира се :))) система за целене на противника. Били са много безшумни и сръчни. Имали са отряди от по 2-5 човека. Не са били част от всяка войска, в смисъл на взвод или рота...Били са използвани пак за специални поръчки. Има сведения, че великите майстори Айнури, са можели да убият от над 1 км. разстояние. Очевидци разказвали как стрелата се забива в човека и направо минава през него, с такава скорост е летяла. Нинджите така и не разработили техника с/у тези стрели. От всички майстори в Япония, от всички видове и т.н, най-са се страхували от Майстор Айнур. Айнурите рядко са влизали в бой, но за сметка на това, рядко са пропускали...
Оберон
-
Аз съм чел, че бойните изкуства са възникнали в Китай и Япония, като първи са започнали да се занимават с техниките селяните , с оглед на честите нападения над селата и за защита.
Бе бойни изкуства има там където има хора да се бият.Западните БИ не с адобре запзаени,щото тука се въвежда огнестрелното оръжие
-
Оберон много благодаря за интересния разказ но това са общи приказки и като цяло неща, които вече съм чела. Моят въпрос беше по-скоро за философията, за настроя на ума. Четох, че медитацията е много важна но нещо все бързам, или не намирам време, и в крайна сметка не съм убедена че се получава...
-
Cenestelle, надявам се говориш за стоманените звезди? Те са се наричали шакени, а шурикени са правите остриета за мятане, които са били крити навсякъде по дрехите. И Обе, тази нинджа, за която говориш бил джудже. Понеже бил, много малък и затова успял да се завре в кенефа ;). Това наистина е така и освен това освен от Айнурите нинджите са били убивани и от самураите. Направо са им разказвали играта с катаните. Тези Айнури ми напомнят за стрелците във филма "Герой", само, че там бяха хиляди. Нинджите живели в отделни кланове. Започвали обучението им още от пеленачета. Например слагали новороденото бебе в люлка до стената. И от време на време залюлявали люлката и тя се удряла в стената. Бебето плачело, естествено, но с времето свиквало. По - късно лялката се заменяла от препаски, който държели бебето. Когато се залюлявало към стената то, вече започвало да се отблъсква от нея. Ежедневно се занимавали с различни тренировки и тренирали всичко от сухожилията до мозъка. Учели се да си разместват ставите за да минават през процепи и да се измъкват от капани. Имоло период от обучението, когато са прекарвали известно време в пещера, напълно изолирани от външния свят. Там не са разчитали на зрението и са развивали и другите сетива, включително усета и интуицията. Тренирали са за равновесие и издръжливост. От малки започвали да ходят по греда. После гредата се изтънявала и се вдигала на по - голяма височина. След това гредата била заменяна от въже и накрая са ходели по отпуснато въже. Висели са на ръце с часове защото не се е знаело кога ще им се наложи да се крият. За пълнолетие говорели, когато се станело на 15 - 16 години. Доколкото си спомням всеки клан се е специализирал в дадено умение. Един се е специализирал, в ръкопашен бой, друг в изкуството да се слееш с околната среда, т.е. да могат да се сливат със сенките, да използват природата като естествен камуфлаж. Въобще "невидимостта" при тях е достигала до шокиращи нива. Имало е специализация и в бой с оръжия и още някакви, но не си спомням. Нинджите, често са се представяли за пътуващи артисти, акробати, просяци, монаси, въобще дегизировката също е била в арсенала им. Когато са се правели на цивилни са носели едни големи кръгли шапки със заострен връх (много често ги показват по Азиатски филми), които са имитирали обикновенните селски шапки. Но по ръба са имали острие и са се хвърляли като фризби, такова нещо е можело да ти резне главата. Нинджите са имали още много умения. Хора разказват, че са ги виждали да прекосяват реки като ходят по водата. Трябва да знаете, че нинджите не са тръгвали, ей така да вършат някоя задача. При тях разузнаването е било от първостепенна важност. Разучавали са местността и човека както днес тайните агенти правят. Та за реките са проверявали къде има подводни камъни и бродове. Освен това са имали някакви специални приспособления, нещо като снегоходки, с които е можело да изминеш известно разстояние по повърхността на водта. Въобще мистиката и потайността са били нещо като психологическо оръжие. Например: "Шефе, ей тея нинджи дето ходят по водата искат да те убият" или нещо такова :) За нинджите се е знаело, че могат да влязат във всяко укрепление, колкото и охранявано да е. Имали са специални ръкавици с метални шипове по тях, с които са се катерели по стени, по тавани само мухите могат освен ако е нямало греди. С тези ръкавици са се катерели по каменните стени и дърветата и са влизали в укрепленията, понякога ги използвали и като оръжие. При такива прониквания в укрепления понякога са действали на групи. Има данни за един много оригинален метод за нападение над укрепления. Нинджите са имали едни големи хвърчила. Използвали ги нощем, когато нямало луна или било облачно, за да не се виждат. Когато ги пускали в единия си край били завързани с дълго въже или нещо друго към земята. Хвърчилата, били достатъчно големи за да издържат един човек. Та представете си нинджата се носи в тъмната нощ на 20 метра над укреплението и го засипва със стрели, понякога били запалени за да нанясят повече поражения. Шок за хората долу, а през това време другите от групата проникват и действат по задачи. Те били обучавани и как да действат с отрови и лекарства. Понякога можели да бъдат ранени и се налагало да се оправят сами. Въобще били специалисти в незабелязаното проникване. До такава степен ги учели да се сливат с окръжаващата ги среда, че използвали и най - малката сянка и неравност и буквално ставали едно с пейзажа. Ех, че не мога да намеря статията, в която пише за изкуството да се слееш със сенките, много добра беше. Не на последно място са отделяли и голямо внимание на развитието на ума. Освен, че са се учели да разчитат карти съобщения, са научавали и нужното им за да могат да се представят достоверно като цивилни, например някой монах. Развива ли са всичките си сетива до съвършенство и са правели и такива мании, като медитации, както казва Cenestelle, но нямам информация за този аспект от подготовката им. Когато хамериканците идват изнасят изключително много ценни записки и старинни документи за нинджите и техните умения. После естествено ги засекретяват и започват да обучават специалните си части по тези методи на физическа и психологическа война.
И само да вметна, че бойните изкуства не възникват в Китай, Япония и другите азиатски държави. Първи, доколкото си спомням са били египтяните и нородите около тях. Казах за йероглифите. После това се е пренесло на изток. Жалко, че книгата от която го прочетох не е у мен - "За двубоя" на Кийт Керншпехт, говори главно за Wing Tsun, но обяснява и малко история ;)
-
само да вметна, относно названието 'шурикен' има известна дискусия но в крайна сметка извода е: шурикен е общо название за шакените, доколкото разбирам също така познати като 'хира-шурикен' или 'звездички за хвърляне', и за втората група малки остри предмети за хвърляне - 'бо-шурикените', които първоначално са били игли за коса, докато някой не ги направил от метал и не ги заострил, за вторите действително по-често се използва названието шурикен, а шакени са звездичките... малко е въпрос на терминология, ако не използваш първата дума, понеже шурикен ако не се бъркам означава какво да е oръжие, което можеш да скриеш в ръката... исторически
-
Интересно ми е, че покрай шаолинските изкуства почти нищо не се чува за даоските такива. :)
Много бих се радвал да поговорим на тази тема (може и в отделна тема), интересно ми е например твърдението (чел съм го в http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=162 (http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=162) и http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=1386&hl= (http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=1386&hl=) ), че вътрешните практики били вредни за западен тип хора...
-
Да, този сайт го знам отдавна, но сега ме подсещаш да го препоръчам на Хорус за да потърси информация за Тай Чи. ;)
-
Знам го от 2 години ;)
-
Направо са им разказвали играта с катаните.
Като чуя "катана" и се изприщвам целия и ми става лошо
Айнурите са може би най голяма загадка в бойните стилове. Те не са точно бойци, в познатия ни смисъл, като нинджуцу война например. Те са стрелци. Лъковете са им от 2.5 до 3 метра дълги и тетивата е от нещо специално, което сега ми убягва:( От 5 годишни започват да тренират. На 15 годишна възраст са можели да пратят стрела на над 300 метра и да уцелят при това. стрелите са били дълги по 1,5 метра и са били от някакво специално дърво. Имали са много странна ( и тайна разбира се :))) система за целене на противника. Били са много безшумни и сръчни. Имали са отряди от по 2-5 човека. Не са били част от всяка войска, в смисъл на взвод или рота...Били са използвани пак за специални поръчки. Има сведения, че великите майстори Айнури, са можели да убият от над 1 км. разстояние. Очевидци разказвали как стрелата се забива в човека и направо минава през него, с такава скорост е летяла. Нинджите така и не разработили техника с/у тези стрели. От всички майстори в Япония, от всички видове и т.н, най-са се страхували от Майстор Айнур. Айнурите рядко са влизали в бой, но за сметка на това, рядко са пропускали...
Някакси триметрови лъкове ми се струва доста преувеличено,осожено като се вземе в предвид и ръсата на джапанците,пък и с тоя триметров лък промъкването не е особено приятно занимание
-
Гил:)
Самите Айнури са били доста високи. А и не им се налага да се промъкват, все пак бият от доста далеч:)
-
Има много известен случай, при който пращат нинджа да убие шефа на някаква префектура. Нинджата отива, тихомълком стига до спалнята и установаява, че жертвата е на военен поход. Боеца се скрива в личната тоалетна на шефа на префектурата с пръчка в ръка, където стои няколко дена ( демек в лайната и пикнята, буквално ). Когато оня се връща, и отива да се облекчи, бива наръган през сфинктера...
Оберон
Понеже ме заинтригува цветущия ти разказ, реших да го допълня с тази подробност, че в конкретната ситуация нинджата е имал късмет относно мястото, където е изчакал жертвата. Все пак е трябвало да стои там няколко дена и не е било нужно да се стиска по-голяма и малка нужда, защото на друго място облекчаването много лесно би го издало с миризмата си. Но в тоалетната няма такъв проблем. :)
Cenestelle, относно медитацията, в бойните изкуства се ползва практиката и философията на дзен будизма. Определено е нужно повече търпение и постоянство, когато става въпрос за постигането на кокретното състояние, за което говорят практикуващите дзен медитацията. Като всяко ново нещо е нормално да изпитваш трудности в началото. Това не бива да те обезкуражава.
-
Гил:)
Самите Айнури са били доста високи. А и не им се налага да се промъкват, все пак бият от доста далеч:)
Бе пак малко странно ми звучи,особенои като знам един шест-стъпков лък какъв зор е да се опъне...2-2,5 м по-реалистично ми звучи.Имаш ли повечко инфо за тея грозници
А колкото до самураите дето разкатават нинджите с катаните,е меко казано смешно,защото нинджите първо знаят срещу какво ще се изправят,второ тоя меч дето го мъкнт не им е за украса и трето имат по-широк избор от мръсни трикове.
Единственото предимство на самурая е бронята...ако я носи постоянно,пък и дори тя не е непробиваема
-
Не съм казвал, че нинджите са стояли леко приведени с изпънати вратлета за да им е по - лесно на самураите, да ги клъцнат. Естесвено, че и те са убили много самураи, но все пак не бива да подценяваш самураите, защото и те не са оставали по - назад. И въобще не можеш да сравняваш меча на нинджата с катаната. Своите мечове нинджите са ги използвали главно за самозащита ( не, че няма изключения, но те само потвържвадат правилото). Въобще не бива да подценяваш катаната, в ръцете на ма'стор става доста опасничка ;)
-
Което е вярно за всяко острие,а какво означава да използваш меча за самозащита?
Иначе проблема с катаната е че доста се надценява.
-
Така, съм чувал, че го използвали за самозащита. Но се обзалагам, че доста "мишени" са били отстранени с негова помощ. Мечовете на нинджите са по - къси и са прави. Имаше една такава източна философия, че е по - добре да имаш къс меч, отколкото дълъг. Защото късия меч се вади по - бързо (нека жените да кажат, кое е по - добре ;) ). Интересно ми е, защо смяташ, че се надценява? Аз съм гледал на едно документално филмче един дядка с катана как разсичаше колове с диаметър 30 - 40 см.
-
Интересно ми е, защо смяташ, че се надценява? Аз съм гледал на едно документално филмче един дядка с катана как разсичаше колове с диаметър 30 - 40 см.
Защото навсякъде се каза колко яки мечове са,колко добри мечове са и т.н. А катаната не е нищо особено.Оня ефект на дядката може да го направиш със всеки добре наточен меч.Ако става дума,дори стоманата на най-добрите катани не е японска а европейска,защото тамошната е богата на частици пясък,което доста я отслабва
-
Само че на японците от векове е известен начинът, по-който този пясък се премахва. Ако говорим за меч в смисъла, който влагат европейците, японците нямат такива. Японските мечове са многопластови. Дори преди години изнамериха някакъв със 60 ( !!! ) пласта стомана. Идеята при джапанките е, не меча да е огромен и корав, а да се използва цялото му КПД :)
-
Само че на японците от векове е известен начинът, по-който този пясък се премахва. Ако говорим за меч в смисъла, който влагат европейците, японците нямат такива. Японските мечове са многопластови. Дори преди години изнамериха някакъв със 60 ( !!! ) пласта стомана. Идеята при джапанките е, не меча да е огромен и корав, а да се използва цялото му КПД :)
Тая многопластовата стомана в наше село и казваме "Дамаска" от град Дамаск. И наистина добрите мечове се появяват 17-18 век под влияние на нашите хора.А пясъкът не могат да го премахнат напълно и това води до неприятна чупливост на острието,да не гховорим че благодарение на по-меката задна част катаната е предразположена към усукване
Иначе катаната е по-скоро сабя .
А че си използва цялото КПД не е напълно вярно-европейските мечове си имат и помел,който в бой е нещо много полезно.А огромните мечове се появяват едва към 15-16 век и са много хубаво оръжие,особено срещу многоброен противник
-
Тао-Тао =
Нинджуцу =
Куджикири =
....
....
бяло злато =
Айкидо =
....
Да видим как сте с Дзен? ;)
В япония има само един истински Майстор на Катана. Всичко друго е копие и имитации. А истинска Катана, няма как да пипнеш - може само да се види. За пипане са само декоративните и демонстрационните.
-
За мен има 2 вида бойци с железа в ръцете, които са наистина смъртоносни.
Първия вид са берсерките. Те са боравели с различни железа, но любимите са ми онези с двуострите брадви, които брадви са били вързани за ръцете им. По този начин не са можели да ги изпуснат, ако не им отрежат ръката.
Другия вид боец с желязо е боец с два кинжала. Майсторите по джиужицу ( онова неприятно изкуство, при което за 5 секунди рухваш и не можеш да станеш, понеже голяма част от сухожилията ти са срязани ) могат да ти нанесат такава вреда с 2 кинжала, че нерядко е било по-добре да бъдеш убит.
Имам и трети любим боец с тенеке в ръката - ноктите на асасините. Има ги в Диабло 2, нарисувани по перфектен начин. Майстор с нокти без проблем пробива броня до 4 мм. и те коли на място.
Великите майстори по бойни изкуства убиват ( ако се наложи ) най-много с 2 удара. Майсторите не раздават шамараи наляво и надясно като по филмите. За тях използването на сила е крайна мярка, и най-често си пестят енергията. Точен удар в слънчевия сплит те парализира за няколко минути. Най-силното оръжие на изтония майстор е съзнанието му. С голи ръце се изправя пред противник, ако щете с 10 меча в 10 ръце....Ударите са точни, бързи, кратки.
Преди време излезе един филм "Абсолом", за един затвор, фантастика. С един прекрасен актьор - Рей Лиота.
Там имаше сбиване. На една широка греда, Рей Лиота в единия край с нещо като меч,от другата страна огромен главорез без врат, който 5 мин. вика и вряка и се би в гърдите като орангутан. Когато зае поза за бой, Лиота хвърли острието, което прободе орангутана в гърдите и го уби на място. Тълпата, както викаше и ревеше, жадна за кръв, утихна и всеки взе да гледа тъпо - аджеба ( любима дума:))), кво стана, къде е боя:))))
Оберон
-
Преди време излезе един филм "Абсолом", за един затвор, фантастика. С един прекрасен актьор - Рей Лиота.
Там имаше сбиване. На една широка греда, Рей Лиота в единия край с нещо като меч,от другата страна огромен главорез без врат, който 5 мин. вика и вряка и се би в гърдите като орангутан. Когато зае поза за бой, Лиота хвърли острието, което прободе орангутана в гърдите и го уби на място. Тълпата, както викаше и ревеше, жадна за кръв, утихна и всеки взе да гледа тъпо - аджеба ( любима дума:))), кво стана, къде е боя:))))
Малко като "Индиана Джоунс"
-
Оберон, като казваш за кинжалите, да нямаш предвид Сай? Те са били използвани за нападение, много радко като защитно оръжие. Носели са се по едно или две. По две ако хвърлиш едното, да можеш да действаш с другото. И така след като подхванахме офтопиците, да се включа и аз ;). Едни от най - добрите системи за бой с оръжия са филипинските. Там имат много разновидности, като се делят главно на Кали и Ескрима, може да има още някой, но сега не се сещам. Доста дълго време са имали да ги усъвършенстват, защото Испанците са им създавали доста проблеми ;) . Стила за, който говоря е Пекити Търша Кали, единствено този стил е удобрен от Филипинските специални части, за да се преподава на бойците. Техните специални части се водят,сред едни от най - добрите при боя с хладни оръжия (да не кажа "най"). Самия стил е известен с това, че е доста по - агресивен от Ескрима да речем. Там се работи на следния принцип, първо минаваш обучението за бой с различни оръжия (един нож, палка, нож и палка, две палки, пръчка, меч...) и чак тогава идва ред на боя с голи ръце.
Големите, майстори наистина не парадират със способностите си, и предпочитат да не ги изполват наляво - надясно, защото знаят какво може да стане. Не като днешните лапета и комплексари, които ти скачат само, защото си ги бутнал или си ги погледнал накриво. И това наистина е така, тука в Бургас всеки втори е с нож и го вади за най - малкото нещо. Пълни олигофрени. Не само по слънчевия сплит спичаш ако те ударят. Аз веднъж без да искам (дори не се бихме) пернах един по гърлото. Ами падна на земята и няколко минути не можеше да си вземе въздух. По врата е много опасно, едно гръкляна, но ако удариш в ямката над ключицата и човека може да умре от рефлекторна смърт. Пък като знам, че ние предимно там удряме. Затова предпочитам да избегна боя, защото не се знае как мога да го прецакам или той мен. Вярно малко накърнено самочувствието, но поне той и аз ще си тръгнем здрави. Поздрави :)
-
Не като днешните лапета и комплексари, които ти скачат само, защото си ги бутнал или си ги погледнал накриво. И това наистина е така, тука в Бургас всеки втори е с нож и го вади за най - малкото нещо.
Е сега нали трява да се правят на важни исилни,за да завоват вниамнието на самките и "уважението" на аверите
-
asdfghjkl, говорех конкретно за кинжалите, къс нож, понякога закривен.
Но тези Сай, от картинката, винаги съм ги уважавал:) Те са повече дамско оръжие в източните бойни изкуства.
Смъртоносен може да бъде дори и пръста ти:) Има техники, Ки например, при които цялата енегрия и сила на боеца може да се концентрира в края на пръста му.
Спомни си "Юмрукът на северната звезда" :))))
-
Не са само женско оръжие, защото много често са се ползвали при борба срещу меч. Много са били ефективни при измъкването на меча от ръцете на противника.
-
Не са само женско оръжие, защото много често са се ползвали при борба срещу меч. Много са били ефективни при измъкването на меча от ръцете на противника.
добре че на изток са нямали като нашите мечове
-
А някой би ли се изказал за мечовете и броните от бяло злато?
Не прехвалвайте бойните изкуства и оръжията им, та това са само едни патерици.....
От 1989 се занимавам с това... пожелавам Ви да се срещнете с майстор последовател на Дао. Няма да ви се наложи, нито на Вас нито на него, да ползвате бойните си уменията.
Пак да Ви напомня Кристалния Извор и Изящната Кана.
-
по принцип златото е мек метал и е неподходящ за брони и оръжия,освен за украса или церемониални функции.Не знам доколко бялото злато се различава от обикновеното.
-
Сплав е на златото с платина или паладий. :)
Като научиш нещо за меча от бяло злато, ще научиш и нещичко за мен. ;)
Т.е. за миналото ми.
-
А, така, агентите си записват. Ама, какво ще записват те само като видят ника ;) :) Гил ако научиш нещо за тея мечове свиркай.
-
те вече са си записали,споко.Иначе колкото търсих не можах да намеря,засега съм на позицията че меч изработен от каквото и да е злато е крайно неподходящ за бой,щото както казах златото е прекалено меко.
Жоро,я кажи все пак нещо повече...
-
Ако е някаква сплав може и да върши работа. Бая ценен ще бъде, едно изработката, друго и мат'риала.
-
Платината е доста тежък метал(като относително тегло), температурата на топене също е висока-1780град.
Паладият пък е кръстен на богинята на мъдростта Атина...
Процентът и на двата метала в бялото злато е твърде малък, обаче, за да му повлияе като физични характеристики. Тук работата върви по-вече към духовен символизъм май :)
-
доколкото знам в бялото злато освен злато и платина има и други работи, и наистина е доста здраво нещо /не знам дали въобще не са възможни вариации в съотношенията и 'ингредиентите'/, аз имам украшения от такова, много красив метал но трябва да е направено както трябва, иначе някои от съставките може да предизвикат потъмняване и т.н. и т.н., т.е. наистина има значение изработката. За мечове от бяло злато чувам за пръв път но звучи добре
-
Не правя реклама, но вижте какво намерих в нета - даже е домашно производство :)
http://dadao.org/en/html/archive/videos.php
-
Не можах да разбера какво искаш да кажеш? Толкова много клипчета, не ми се гледат всичките.