Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: Галадриел в Юни 14, 2006, 21:52:57 pm
-
:---Някой знае ли нещо за числото 108. Има ли нещо сакрално в него според някакво вярване или религия или изобщо нещо си. Интересува ме поради редицата съвпадения на които попаднах. Предварително ви благодария :) :) :)
-
Има нещо интересно тука
http://www.4815162342.com/forum/viewtopic.php?t=13012&sid=5154d2d3825b967192763bc85a834fdc
но не ми е английския на такова ниво и не го разбирам. :-[
-
Аз сега свърших книгата на Мулдашев - "Златните плочи на Харати" и там се обяснява за числото 108 в Тибет - всичко е свързано с него.
-
Благодаря ти, Тина. Ще я прочета. :)
-
108 - 1+0+8=9...това не е ли числото на Бога?
-
Всички числа са на бога
-
Да де, спор няма, то всичко е Негово, но...специално девятката е присъща за Творците. :D
-
Галадриел, поинтересувай се за явлението "прецесия на Равноденствитя", там ще откриеш много неща, свързани с числото 108 :)
Оберон
-
Всички числа са на бога
кой от всичките?
-
"Златните плочи на Харати" - тук http://www.izvorite.com/ (http://www.izvorite.com/) на даунлоуд (ама че ужасно - английска дума на Български) - на "М".
-
10х, Тина. Много интересни закономерности, ако ви е интересно попаднах на едни тракийски находки, свързани с Хиперборея и там много интересно но бройките на намерените артефакти са
.. 42 канички, 1 чаша и 22 фиали... (т.е. - общо 23)
...2 канички и 14 фиали има надписи... (т.е. общо 16)
...колкото са фиалите в находката – 108.
Най - добре ето цялата статия. Надявам се да не се повлияете от гръцкото залитане на авторката. Гърците нямат нищо общо с Хиперборейците.
За сакралния характер на находката от Рогозен
Диана Гергова
Статия от сп. Археология, бр. 3, 1987
С откриването на Рогозенската колективна находка значително се обогати изворовата база за изследване на тракийската култура. Находката фокусира в себе си проблемите на т.нар. тракийски съкровища и създаде благоприятна почва за оживени дискусии. До първата от тях многобройните открити в България комплекси бяха третирани единствено като съкровища, зарити в земята по време на опасност. Изключение бе направено само по отношение на трите съда от с. Казичене, които по мнението на Ал. Фол представляват символично погребение. Но според преобладаващата интерпретация на учените всички тези находки в един или друг вариант са тракийска царска собственост.
В хода на първата и втората дискусия върху Рогозенската находка и в няколко последвали статии бе предложена за първи път една нова хипотеза относно характера не само на този комплекс (интерпретиран като сакрално жертвоприношение на богове с полисемантична символика), но и на многочислените находки от подобен тип, открити на значителна територия в Карпато-Дунавската област от средата на бронзовата до края на желязната епоха. Новата хипотеза позволи те да бъдат третирани като важен извор за изучаването не само на царската идеология, но и на религиозния живот в Тракия изобщо.
Според нея т.нар. тракийски съкровища представляват съзнателно заравяни в земята под формата на символично погребение свещени дарове, които траките поднасяли на почитаната от тях божествена хиперборейска триада – Великата богиня майка и близнаците Артемида и Аполон. Колективните находки от съдове са една от категориите свещени дарове наред с накитите, предметите на въоръжението, слитъците и др. Сакралният характер на подобен вид находки се доказва от структурата на “съкровищата”, начина на заравянето и числовите закономерности в общия брой на предметите, съотношението между отделните типове, сцени, изображения и пр. Фактът, че разпространението на подобен тип колективни находки е ограничено почти без изключения на територията на Северозападна България и че заравянето на даровете в земята се е практикувало в продължение на повече от хилядолетие, също показва, че откриваните в тракийските земи “съкровища” отразяват не случайни, а закономерни явления, свързани с тракийската религиозна практика.
Именно на тази практика съответства и известното от писмените извори свидетелство, че “свещените дарове на хипербореите според някакъв местен обичай се пазят не под покрив, а под открито небе”. Общоприето е, че хипербореите са един “въображаем народ, чийто произход се дължи на естественото идеализиране на тези непознати народи, които обитават земите отвъд границите на познанието”. Но една от главните локализации на този митичен народ е в Подунавието и съвпада с територията на разпространение на “съкровищата”. Многократно е подчертавана връзката между хипербореите и Тракия, с която се свързва и самото възникване на хиперборейския мит. Тези взаимно допълващи се извори ни дават основание да смятаме, че в този мит могат да се открият елементи от реалната действителност в Тракия през къснобронзовата и желязната епоха.
Същевременно твърдението, че “хипербореите навсякъде са жреци на Аполон”, както и връзката на светилищата в Делфи и Делос с хиперборейския мит на траките с Делфи показват, че проявите на хиперборейството трябва да се търсят именно в сферата на религиозния живот в Тракия, с който според предложената хипотеза са свързани и “съкровищата”. И така на територията, обитавана от митичните хипербореи и от историческите трибали, е открита и Рогозенската находка.
По броя на съдовете, разнообразието на вариантите, митологичните сцени и многобройните надписи находката от Рогозен е наистина уникална. Но въпреки това тя се вмести в предложения нов модел за интерпретиране на т.нар. тракийски “съкровища” както териториално, така и с цялостната си структура, която бе подробно анализирана другаде. Съставен само от съдове, комплексът от Рогозен позволи да се открият някои числови закономерности, установени при повечето “съкровища” – наличие на три централни съда; общ брой на предмети, делим на три; заравяне на два дяла и пр. Двата дяла на находката от Рогозен са разположени на около 5 м един от друг и са представени съответно от 65 съда (1 чаша, 42 канички и 22 фиали) и от 100 съда (2 чаши, 12 канички и 86 фиали). Върху 2 канички и 14 фиали има надписи, а върху 14 фиали – знаци.
Многочисленият Рогозенски комплекс от съдове намира паралели в обширната територия от Източното Средиземноморие до Карпато-Дунавския басейн. На първо място ще споменем находката от пещерата Пксиро на Крит, състояща се от над 500 съдове, заедно с мъжки и женски глинени фигурки в молитвена поза, очевидно свързана с религиозната практика на острова. Многобройни съдове образуват част от свещения дар на боговете и в редица други култови места на Гърция. На север също откриваме подобни случаи от втората половина на II хилядолетие пр. н.е., свързани с култовата практика. Сред тях особен интерес представлява могилната находка от Сусани, датирана в XI в. пр. н.е. В тази могила са заровени в четири пласта и разпределени в 10 групи над 200 съда от глина. Както и при Рогозен, преобладават два типа съдове, в случая чаши и купи. Открити са групи от три еднакви фалери, три съда, четири съда и т. н. Особено интересна е шестата група, в която 66 съда са разпределени в шест подгрупи и едно голямо блюдо е заобиколено от разпиляно жито. Полагането на съдовете и етапното натрупване на могилата, придружавано от допълнителни обредни действия, дават основание на изследователите да я свържат с погребение на лице с жречески функции.
На базата на този сравнителен материал бе направен подробен анализ на структурата на Рогозенската находка – трите чаши, двата дяла, съдовете със сцени и съдовете с надписи и знаци. В този анализ бе изказано предположението, че присъствието на три централни съда във всяка голяма комплексна находка е свързано с божествената триада на хипербореите, персонифицираща трите главни небесни тела – Земята, Слънцето и Луната. Ядрото на Рогозенския комплекс са също три съда и по-точно трите чаши, една голяма и две малки. Върху голямата чаша са изобразени хищна птица с риба в клюна и заек в ноктите, козел, елен и осмокрак елен. Другите две чаши са котиле и скифос, първата украсена в горната част с венец от бръшлян, а втората – с позлатени палмети. По наше мнение двете малки чаши символизират Артемида и Аполон като небесни божества. Един много близък паралел от същата територия по отношение на украсата и семантиката на изображенията е наколенникът от Враца. Представената на него богиня може да се тълква не само като Потния Терон, но и Артемида Бендида с нейните два вида функции като божество на слънцето и луната. За това свидетелства Кратин, който й отрежда два вида почит – земна и небесна – или “понеже тя има две светлини – собствената и тази на слънцето”. В такъв аспект е възможна интерпретацията на Врачанската богиня като богиня на слънцето, представена от сгряната от слънчеви лъчи дясна половина на лицето, и като богиня на луната, представена от затъмнената лява половина. Свидетелствата на древните автори показват, че Артемида често сменяла функциите си с тези на своя близнак Аполон. Така двете малки чаши заемат равностойно място спрямо голямата с осмокракия елен. Логично е да се допусне, че голямата чаша символизира Великата богиня – носител и на двете начала, мъжкото и женското – и че вероятно неин символ е осмокракият елен.
Присъствието на трите чаши в находка от Рогозен потвърждава нейния сакрален характер и връзката с трите хиперборейски божества. Установената връзка на свещените дарове с големите религиознокалендарни празници предполага, че и находката от Рогозен е била заровена по време на честването на някой от празниците на хиперборейската триада. Изхождайки от постановката, че структурата както на всички т.нар. съкровища, така и на Рогозенското е дълбоко осмислена, ние считаме, че съставящите го предмети дават значителна и съществена информация по тези въпроси. Един от ключовете за изясняването на въпроса е фиалата от гръцки произход с изобразените Авге и Херакъл. Тъй като тя е плитка и има двойно дъно, очевидно акцентът е изместен от чисто функционалното върху самия смисъл на сцената и надписите. Над двете фигури с букви, различаващи се от останалите надписи, е изнесено ΑΥΓΗ ΔΗΛΑΔΗ. Този надпис се чете най-различно от изследователите. Едни го превеждат като “Несъмнено това е Авге”. Други тълкуват втората дума като епитет на Херакъл. Трети приемат, че думата е сгрешена и че е изписана вместо името на Херакъл. Задаваме въпроса, не е ли възможно втората дума, която по морфологични данни може да е женско име, да бъде отнесена не към Херакъл, а към Авге, още повече, че делиади и делиасти се наричат участничките и участниците в големия празник на Аполон Делиос, честван на всеки четири години на остров Делос.
Не само този аргумент ни насочва към изясняването на празника на Делос и съпоставянето му със структурата на Рогозенската находка. Известно е, както по-горе вече посочихме, че писмената традиция настойчиво свързва острова с митичните хипербореи. Също така вече бе подчертано, че археологическата картина на северозападните тракийски земи и писмените извори дават основание обитаваните от трибалите земи да се определят като основната територия, на която се проявяват чертите на хиперборейството. Следователно можем да предположим, че с изключение на заравянето на свещените дарове под открито небе като местен хиперборейски обичай в Северозападна Тракия, между обредите в хиперборейска земя и светилището в Делос не е имало други съществени различия. А това означава, че имаме право да използваме богатата информация за провеждането на делоските празници с оглед изясняването на характера на Рогозенската находка и свързаните с нея ритуали и пр.
Празникът на Аполон Делиос бил празник на трите хиперборейски божества – Лето, Артемида и Аполон, но в него особена почит се отдавала на близнаците, поради което той се чествал най-малко два дни. В празника участвали свещени пратеници – теори, от много гръцки градове. Някои сведения подсказват, че броят на участниците вероятно е бил регламентиран по някакъв начин, тъй като има данни за участие на 103, 118 и т. н. теори, т.е. над сто. Големият брой канички и фиали в Рогозен и чаши и купи в Сусани предполага възможността да се потърси едно вероятно съответствие между броя на участниците в религиозната церемония и броя на съдовете. Основание за това ни дава и описанието на празника на Аполон в “Илиада”, в която се говори, че на всеки участник била подадена чаша. Може да се допусне, че и броят на участниците в празника, свързан със заравянето след пира (?) на свещения дар в Рогозен, вероятно е бил толкова, колкото са фиалите в находката – 108. Това предположение би съответствало на сведенията, според които донасяните в гръцките култови места съдове образували част от свещения дар. Косвени данни за броя на участниците в празника при Рогозен могат да се извлекат вероятно и от съотношенията между различните видове съдове. Така например броят на каничките спрямо фиалите в Рогозен е 1:2. Отношението на купите към чашите в Сусани е 24% : 59%. Това вероятно означава, че всеки двама участници в ритуалния пир са ползвали една обща каничка и че тук отново се срещаме със символиката на свещената триада...
-
Благодаря и на тебе, Оберон! Пак ще я чета прецесията. :)
-
Опитай да разбереш самата прецесия не като явление, а като резонанс на това явление в историята.
Защо всички народи още от дълбока древност знаят за това явление, защо му отдават такова голямо значение. Защо на всеки 2600 години египтяните сменят статуите по алеите и тн...:)
Само да вметна, Портите на Валхала са 108 :)
-
Валхала е място, ако не се лъжа където отиват душите на загиналите в приключения герои. Не знам за портите, за тях ти ще ми кажеш, обаче ето нещо много интересно.
в романа "Речни заливи" (мисля, че е от 11-12 в. сл. Хр.) за китайските истории след троецарствието - главните герои са точно 108 юнака, които стават по-нататък и 108 звезди на небето. :-\ :-\
Отново герои, 108, Валхала, земя на герои и загинали юнаци, прекалено много съвпадения. Къде да прочета за портите :)
-
В една книга дето я няма на нашия пазар, "Мелницата на Хамлет".
Там подробно е обяснено за числото 108, Валхала, Прецесията и тн. Аз съм чел една друга книга, ама като се прибера вкъщи ще я изнамеря, че и забравих името сега, където пише за символиката на 108. Тази символика е от цялото земно кълбо. :)))
-
Ще ти бъда благодарна, ако ми кажеш книга до която мога да се добера ;)
-
108 е сакрално число от началото на времената. Знаех 108 неща за това числа, ама сега не мога да се сетя нищо :P
Обероне, портите на Валхала не бяха ли 144 (също сакрално число)?
-
Валхала има 4 главни входа, по един на всяка посока на света. На всеки от тези входове има по 108 врати, или общо 540 врати. Някъде бях , че героите минават само през Западните 108 врати, ама не съм шуре:(
-
Упс, грешчица Обероне,портите не са 108
Легендите и древният фолклор посочват това число, четиристотин тридесет и две хиляди, циклична величина, далеч надхвърляща земята, по-късно наречена Шумер. В "Мелницата на Хамлет" Джорджо де Сантиляна и Херта фон Дехенд търсят "точката, където митът и науката се срещат" и стигат до заключението, че "432 000 е древно важно число". Сред приведените от тях примери са тевтонският и скандинавският разказ за Валхала, митичното обиталище на убитите герои, които в Деня на Страшния съд ще излязат от портите на Валхала, за да се сражават на страната на бог Один или Воден срещу великаните. Тези порти били петстотин и четиридесет и през всяка от тях щели да минат по осемстотин воини. Общият брой на героите, отбелязват Сантиляна и фон Дехенд, бил четиристотин тридесет и две хиляди. "Това число - продължават те - трябва да е имало много древно значение, тъй като това е и броят на сричките в Ригведа", санскритската "Свещена книга на стиховете", в която са засвидетелствани индоевропейските разкази за богове и герои. Числото четиристотин тридесет и две хиляди, пишат двамата автори, "е свързано с основното число десет хиляди и осемстотин, числото на строфите в "Ригведа", с четиридесет срички във всяка строфа" (10 800 х 40 = 432 000).
В случая се визира друго свещено число, но забележи 108 го има.
-
Ясно, ти си обяснил. Извинявай! :)
-
Valhalla
by Micha F. Lindemans
Valhalla, Hall of the Slain, in Norse mythology is the hall presided over by Odin. This vast hall has five hundred and forty doors. The rafters are spears, the hall is roofed with shields and breast-plates litter the benches. A wolf guards the western door and an eagle hovers over it. It is here that the Valkyries, Odin's messengers and spirits of war, bring half of the heroes that died on the battle fields (the rest go to Freya's hall Folkvang). These heroes, the Einherjar, are prepared in Valhalla for the oncoming battle of Ragnarok. When the battle commences, eight hundred warriors will march shoulder to shoulder out of each door.
Old Norse: Valhöll
-
Упс, грешчица Обероне,портите не са 108
Легендите и древният фолклор посочват това число, четиристотин тридесет и две хиляди, циклична величина, далеч надхвърляща земята, по-късно наречена Шумер. В "Мелницата на Хамлет" Джорджо де Сантиляна и Херта фон Дехенд търсят "точката, където митът и науката се срещат" и стигат до заключението, че "432 000 е древно важно число". Сред приведените от тях примери са тевтонският и скандинавският разказ за Валхала, митичното обиталище на убитите герои, които в Деня на Страшния съд ще излязат от портите на Валхала, за да се сражават на страната на бог Один или Воден срещу великаните. Тези порти били петстотин и четиридесет и през всяка от тях щели да минат по осемстотин воини. Общият брой на героите, отбелязват Сантиляна и фон Дехенд, бил четиристотин тридесет и две хиляди. "Това число - продължават те - трябва да е имало много древно значение, тъй като това е и броят на сричките в Ригведа", санскритската "Свещена книга на стиховете", в която са засвидетелствани индоевропейските разкази за богове и герои. Числото четиристотин тридесет и две хиляди, пишат двамата автори, "е свързано с основното число десет хиляди и осемстотин, числото на строфите в "Ригведа", с четиридесет срички във всяка строфа" (10 800 х 40 = 432 000).
В случая се визира друго свещено число, но забележи 108 го има.
:)))) Сега, всичко това е свързано с прецесията. Един прецесиалне цикъл е 29520 години, или нещо такова беше. 12 х 2460. За 2460 години Слънцето преминава в съседното съзвездие. Какво имам предвид? Ако ти си зодия Риби, да кажем на 27.02, след 2460 години на 27.02 Слънцето ще изгрява от съседното съзвездие, именно заради прецесиалния цикъл на Земята.
-
Надявам се да не се повлияете от гръцкото залитане на авторката.
Аз се дразня, когато българи се правят на гърци, ама ми идваше да разцелувам един "турчин" от Анкара който писа, че жали и копнее за древна Тракия - родината на пра-родителите му.
Не беше ли точно това съкровище открито от едни селяни, които дълги години държали различни съдове както ги изкопаят по шкафовете и под леглата си докато не станали толкова много, че накрая се обадили в музея? Мисълта ми е дали е вярна цифрата на съдовете и накитите? Може нещо да е откраднато все пак.
-
Рогозенското съкровище
Село Рогозен се намира на 43 километра северно от Враца, в средата на Дунавската равнина, между реките Огоста и Искър. Съкровището е открито в центъра на селото в един празен парцел, използван дълги години като зеленчукова градина.
Находката е случайна. През 1985 година при направа на водопровод в своята градина трактористът Иван Димитров открива в една яма купчина красиви сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. В тази купчина се оказало, че се намират 42 канички, 22 фиали и една чаша, които били предадени на сътрудниците на музея в град Враца.
Проучването на мястото убедило археолозите, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма в която са открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.
Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години, от V в. пр.н.е до 40-те години на IV в. пр.н.е. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете.
Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траките както и от гръцката митология.
Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено до сега тракийско съкровище. Изложено е в залите на Националния Исторически музей в София.
Мисля, че веднага са предадени на ахеолозите. :)
-
Валхала има 4 главни входа, по един на всяка посока на света. На всеки от тези входове има по 108 врати, или общо 540 врати. Някъде бях , че героите минават само през Западните 108 врати, ама не съм шуре:(
4х108=432 ???
губят ми се 68 :(
... в романа "Речни заливи" ...
Е те този роман го търсех години наред. В библиотеката ми казаха:
"Имахме го, но е много стар и го бракувахме." Нямям думи... :(
Интереса ми беше поради това, че автора му Шъ Наян (Ши Наян), явно е майстор в древните бойни изкуства. Описанията са му перфектни. Попадна ми цитат на руски, и това беше.
Галадриел, ако можеш да ме насочеш по следа към романа, ще е СУПЕР. :D
опс. намерих я. Антикварна, Автор: Ши Най - Ан Обем: 1239 стр. Година на издаване: 1956
Малейиии, че голема.
Около Хималаите казват, че космическите закони били 108.
Основния, който се стремя да следвам е: "Не навреждай на никой и нищо, с действие, дума или мисъл!"
Мудрите, до които съм достигнал, са 80 плюс още 27 = 107.
Сто и осмата ми се губи някъде?
Ето линк към abv форум.
http://forum.abv.bg/index.php?s=51590857c7b39a500c8729814f0cf72d&showtopic=4030&pid=41315&st=0&#entry41315
Има за четене...
-
В будистката традиция земните препятствия към нирвана са 108. Японците бият камбаната 108 пъти на Нова година.
-
Будистите в Хималаите пеят по 108 мантри на ден.
108 са томовете с думите на Буда - Канджур.
И мисля, че 108 бяха имената на Кришна, с които се обръщат към него последователите му. Затова и броениците им имат по 108 части.
А за число на Бога, съм чувал че е 123! А 9 за число на Христос! Не знам защо!
-
9 е Триада на Триадата, 3+3+3 :)))