Александър ГОРБОВСКИ
(Продължение от миналия брой)
Планините се скрили под вода
В света няма народ, който да не пази спомени за това събитие. Ето какво казва за катастрофата един от кодексите на маите:
"Небето се приближило към земята, и за един ден всичко загинало. Даже планините се скрили под вода..."
Свещената книга на индианците киче (Гватемала) описва катастрофата по следния начин:
"Било велик потоп... Хората бягали в отчаяние и безумие. В ужас се опитвали да се качат на покривите на къщите, които се срутвали и запокитвали на земята. Те се опитвали да се качат на дърветата, но дърветата ги отхвърляли, хората търсели спасение в пещерите и дупките в скалите, и те погребвали хората. Светлината помръкнала, през деня и нощта валял дъжд. Така завършила гибелта на расата хора, обречени на унищожение".
Индианците от Перу разказват, че според техните древни предания "имало толкова силен потоп, че морето излязло от своите брегове, земята била наводнена и всички хора загинали... Водата се издигнала и над най-високите планини".
Ние можем да намерим подобни сведения и в преданията и в запазилите се свещени книги на всички народи от Южна, Централна и Северна Америка.
Индианците от Аляска си спомнят, че по време на потопа малкото оцелели хора се спасили от бушуващите вълни на канута. Дивите зверове, мечки, вълци, също се опитали да се качат в препълнените с хора лодки и се налагало да ги гонят с копия.
Ние намираме съобщения за катастрофата и у африканските народи.
Наводнения по бреговете на двата океана се съпровождали със силна вулканична дейност, а също така с образуването на планини.
Преданията на маите казват, че по време на катастрофата са се издигали разтопени планини.
Други митове, които също така разказват, че планините в този район са се появили по време на катастрофата, се потвърждават от някои находки на учените.
Така мексиканския изследовател Гарсиа Пайон намерил в Кордилерите под дебел слой лед две хижи.
Обкръжаващите ги раковини и следи от морска дейност говорели, че някога тези хижи са се намирали на брега на морето.
Сега те се оказали на височина 5 700 метра, където човек въобще не може да се намира продължително време.
Гърците описват потопа по следния начин. Царят на всички богове Зевс решил да унищожи човешкия род, тъй като хората били безбожни и склонни към насилие.
"Той вече съвсем готов да прати мълнии на земята, но се побоял, да не би от толкова силния огън да се запали свещения ефир и изгори земната ос.
Зевс си спомнил за предсказанията на съдбата, че ще настъпи време, когато морето, земята и двореца на владетеля на небесата ще бъдат обхванати от огън, когато небето ще пламне и ще рухнат всички изкусно построени сгради на света.
Тогава той сложил оръжието, приготвено от ръцете на циклопите и избрал противоположен вид наказание, като решил да излее над земята такъв дъжд, че целият род от смъртни да потъне във вълните.
Реките напуснали двореца на своя цар, разширили устията на своите извори и в неудържим бяг с плътен поток се понесли към морето. Самият Посейдон ударил земята със своя тризъбец, разтърсил я, и така освободил пътя на водата.
Даже и кулите изчезнали в потока от вода. Вече нямало разлика между морето и земята. Навсякъде имало само водно огледало, и това огледало нямало брегове.
Хората се спасявали кой както може. Едни търсели по-високи хълмове, други сядали в лодки и работели с греблата там, където малко преди това орали, трети ловели риби по върховете на брястовете..."
Както виждате, до този район достигнали, очевидно, само земетресения ("Посейдон ударил земята със своя тризъбец и я разтресъл"), а водата макар и да заляла всичко, не потопила високите хълмове и не се вдигнала над върховете на дърветата.
Разказ за потопа има и в библията, която е взаимствала съобщението за него от по-древен източник. Вавилонски глинени таблички, отнасящи се още към XXXIV век преди н.е. също говорят за тази катастрофа.
В свещената книга на персите «Зенд-Овесте» се казва, че по време на потопа "по цялата земя водата била на височината на човешки ръст..."
А в най-източния район на Азия, в Китай, някои митове твърдят, че по време на тази катастрофа, застигнала земята, водите на морето не само не залели сушата, както това било в Америка, Африка и Европа, а обратното, отстъпили далеч от крайбрежието на югоизток.
Ясно е, че ако в един район на земното кълбо е имало огромна приливна вълна, и водите са достигали даже до планинските върхове, то на противоположната страна трябва да е имало отлив.
Това се потвърждава и от факта за постепенното намаляване на височината на водната покривка в посока изток: в Централна Америка водата се е издигнала до върховете на най-високите планини, в Гърция - не по-високо от хълмовете и върховете на дърветата, а в Персия - само на височината на човешки ръст.
"Небето започнало да пада на север"
Описанието на катастрофата се съпровожда с един странен на пръв поглед детайл.
Съществуват цял ред съобщения за това, че след катастрофата видът на някои съзвездия станал различен. В частност, се изменил пътят на движението на Венера.
В XVII век в Китай пребивавал йезуитският мисионер Мартин Мартинус. Той прекарал там няколко години, изучил езика, и като се върнал, написал подробен труд "История на Китай".
Ето как той описва с думите на китайските древни летописи, какво е станало по време на потопа:
"...Опората на небето се срутила, земята била разтьрсена до самата си основа. Небето започнало да пада към север. Слънцето, луната и звездите изменили пътя на своето движение. Цялата система на Вселената станала в безпорядък. Слънцето се затъмнило, и планетите изменили своите пътища."
За изменения вид на небето, е писал и "един от най-мъдрите римляни" - историкът М. Терентиус Варро, който се позовавал на някакъв древен източник.
"Звездата Венера - писал той - изменила своя цвят, размер, форма, вид и движение, което не е било никога нито преди, нито след това".
Древните евреи смятали, че потопът "е станал тъй като господ бог променил местата на две звезди в съзвездията ".
В древно Мексико даже съществувал празник, посветен на това, че съзвездията, след катастрофата, са приели друг вид.
Особено се отбелязвала промяната на пътя на движението на Венера, която, както гласял един от кодексите на маите, "донесла гибел на света".
Естествено е да се предположи, че промяната на видимия път на движението на Венера, би могло да бъде резултат от промяната на точката за наблюдение, тоест под въздействието на някакво космическо тяло с голяма маса, Земята, очевидно, се преместила от предишната си орбита.
Ако това действително е станало, то ние трябва да имаме свидетелство за това, че преди катастрофата времето за въртене на Земята около оста си и около Слънцето е било различно. И такива свидетелства съществуват.
Много свещени книги съдържат сведение за странното дълголетие на древните. Ето какво пише библията: "Сиф живял 105 години и родил Енос. Всичките дни на Сиф били 912 години. Енос живял 90 години и родил Каин. Всичките дни на Енос били 905 години, и той умрял. Най-много от всички живял Мафусаил, той живял 969 години". От тук и изразът «Мафусаилов век».
Разбира се, би могло да се каже, че всичко това са приказки и измислици. Да се направи това, би било най-лесно от всичко.
Но народната мъдрост казва, че няма дим без огън. Сведенията за дълголетие, които съдържа библията, не са единични.
Когато археолозите правели разкопки в страните от Средния Изток, те намерили изсечени върху камък или написани с клиновидно писмо върху глинени таблички текстове за действията на халдейските царе, живели преди катастрофата. Много от тези надписи били направени още по време на живота, а някои - веднага след смъртта на царя.
Арабите разказват за своя прародител Шедд Ад-Бен-Ад, живял преди потопа. Той живял няколко века. И досега арабите казват : "Стар като Ад".
Предания за дълголетието на хората преди катастрофата има и в Америка. Индианците от Гватемала водят своя произход от някоя Ат-тит, която живяла, ако се вярва на преданията, четиристотин години.
В различните векове учени и историци по различен начин са се опитвали да обяснят тези предания за дълголетие. Така Йосиф Флавий смятал, че причината за дългия живот била храната, която са употребявали хората преди потопа.
А възможно ли е причината да е в нещо съвсем друго?
Може би, някога година да се считал друг отрязък от време?
Действително, ако Земята е сменила орбитата си, то новият път около Слънцето тя трябва да преминава не за това време, както преди, а продължителността на земната година не винаги да е била 365 денонощия. Затова говорят находки в доисторическия град Тиахунаку в Андите.
Този град, по-точно неговите развалини, е разположен в Андите на височина 4 000 метра. Който е бил в планините знае, че на такава височина човек даже диша трудно, а да живееш там е почти невъзможно. Защо хората са построили своя град толкова високо в планините?
Но, оказва се, че Тиахунаку не винаги се е намирал на височина 4 000 метра. Следите от голямо пристанище, остатъците от раковини и морските отложения позволяват да се предположи, че някога този град се е намирал не по-високо от морското равнище.
В развалините на Тиахунаку сред многобройните символични изображения е намерен странен календар. Той е разшифрован едва наскоро.
Изсечените върху камък глави на пуми обозначавали нощите (пумата излиза на лов само през нощта); главите на кондорите - дните (кондорът лети през деня).
Особени знаци символизирали Слънцето, Луната и други небесни тела. Но особено важно е това, че съгласно календарът, намерен в Тиахунаку, годината се равнявала едва на 290 дни!
Възможно е, това да е било времето за обикаляне на Земята около Слънцето преди нашата планета да бъде увлечена в сегашната си орбита.
Много древни предания, религии и философски учения твърдели, че всемирната катастрофа, за която ние говорихме - не е първата на нашата Земя.
Ако това е така, то става ясен и друг факт. Работата е в това, че при маите, освен обикновеният календар, строго проверен и даже оказал се по-точен, отколкото този, който използваме ние, е съществувал още един календар.
Това бил така нареченият "свещен календар", за произхода на който до сега нищо не е известно.
Годината на свещения календар се състояла от 260 дни. Може да се предположи, че той се отнася към още по-ранен период.
По такъв начин, след всяка от катастрофите, времето за движение на Земята около Слънцето очевидно се е удължавало. Ние имаме правото да направим извода, че значително се е забавил и периода на въртене на Земята около оста си.
Следователно, ако годината е била с 70 - 100 дни по-малка от нашата, а освен това, всеки ден, малко по-кратък, то сведенията за дългият живот на древните не са чак толкова неправдоподобни.
(Следва)
от брой 24 на в."Родово имение"