Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Религия => Темата е започната от: firma в Март 06, 2006, 09:08:48 am

Титла: Внимание – лъжедуховност! - Какво става на Света Гора
Публикувано от: firma в Март 06, 2006, 09:08:48 am
Автор Монах Серафим Шолков, Св. Гора

Когато живееш на Света Гора, винаги се радваш да видиш благочестиви поклонници, дошли в земния дял на Света Богородица да се помолят и да се поклонят на светините. Но има и други поклонници, чиито души са устремени към свръхестественото, към чудеса от Бога, а често дори и от дявола под вид на плашещи шумове и явления. Най-важното за тях е да се докоснат до отвъдното и да преживеят чудо. Искат да имат някакви духовни преживявания и в търсенето на такава “духовност” са готови да преодолеят всякакви препятствия. Катерят се по отвесни скали, минават по тесни пътеки над пропастта на Карулската пустиня... Първият въпрос на такива търсачи почти винаги е: “Имало ли е тук някакви бесовски явления и шумове?” Не ги интересува покаянието и молитвата, но питат: “Има ли тук прозорливи старци?” Именно прозорливи и никакви други. И третият въпрос е: “Къде прогонват бесове?”

На Света Гора има няколко духоносни отци, които извършват чин за прогонване на зли духове по особено благословение, имайки от Бога дар да изгонват бесове.
- А защо питате, вие ли се нуждаете от такива молитви? – питам аз.
- А, не – отговарят.
- А тогава защо се интересувате?
- Ами, просто така, интересно ни е да видим, да послушаме.
- Но какво може да видите?
- Е, как какво, да видим как крещят демоните, като ги гонят.
Замълчах. Видях как се разстроиха поклонниците, че няма да има зрелише, където “викат и крещят”. Трябва да призная, че ми стана тъжно за тях, защото те не търсеха това, което носи духовна полза, а обратното – това, което би им навредило.

Помня, как веднъж в Русия ме поканиха в един храм, където изгонват бесове. Аз исках да откажа: “Нима това е най-важното, заради което дойдох тук?” “Не, не, ела с нас. Там има добър батюшка, ще се помолим”. Съгласих се и тръгнахме. Гледам, храмът пълен с хора. Попитах приятелите си: “Всички тези ли са енориаши на тази църква?”.”Не, не всички. Много са дошли да видят как изгонват бесовете”. Богослужението започна. Изведнъж се разнесоха викове, крясъци, сквернословия. Не успях да се помоля, напротив – чувството за осквернение от всичко чуто беше много силно.
Второто най-често желание на светогорските поклонници бе да видят прозорлив старец. На Света Гора има истински старци, молитвеници, които имат дара на разсъждението.

“Искам да се срещна с някой старец, който знае моето име и миналото ми”, казва един поклонник. Като слушаш такива хора, се изпълваш със състрадание към тях, разбирайки болезненото състояние на техните души, които търсят тайнственото и свръхестественото – съвършено противоположно на истинската православна духовност. Като попиташ такива хора, защо им е нужно това, нали и сами знаят своето име и минало, те отговарят: “А, не. Съвсем различно е да ти го каже прозорлив старец. Тогава ще може и бъдещето ми да каже”. Изпадаш в ужас, като разбереш, че “духовното стремление” към прозорливия старец прилича на посещение при гадател.

Но най-привлекателни за такива поклонници са бесовските действия, с които демоните плашат и смущават хората. Откъде такъв “духовен интерес”? Оказва се, че хората са повлияни от многото съвременни публикации, така популярни в наши дни. Колкото и да е странно, мнозина добиваха желаното преживяване. Демонски явления и шумове ги хвърляха в ужас и те казваха: “Сега точно знаем, какво означава това”. Разбира се, тези явления съществуват, за тях четем в патериците. Писали са за тях, за да се предпазим и за да ни известят за опасността им. Но те не са такива, каквито днес се представят на читателя. Помня, как веднъж в Карулия дойдоха поклонниици. Оказахме им светогорско гостоприемство и вечерта ги разпределихме по килиите. Един в Свети-Георгиевската килия, а другите двама в Иверска. На сутринта те дойдоха при нас ужасени и разказваха за преживяни бесовски страхотии, случили се с тях през нощта – мучене, стенания и грохот. Беше, разбира се, жалко, че цяла нощ не бяха спали и при това бяха изплашени до смърт.  Опитах се да ги успокоя и казах на единия, който бе спал в Свето-Георгиевската килия и бе чул “един демон да крещи”: “Успокой се, това са били обикновени звуци. Виж, тук има голяма скала и вълните се разбиват в нея. Чул си и моторите на риболовните лодки, а звукът им се е отразил в скалите и на теб ти се е сторило като страшно ръмжене...”

“Наистина? – разочаровано каза той. – Аз пък си помислих, че са бесове. Викам си, тук не може да мине машина по тези отвесни скали... Сигурен бях, че ме плаши някой демон.”

Тогава се намесиха двамата от Иверската килия: “Но при нас 100 % беше бесовско явление. Звук като от копита, цяла нощ ръмжа. Така се уплашихме, цяла нощ не спахме”.

“Но какво говорите, братя! Над вашата килия живее един плъх, всички знаем това. Понякога така се разиграва, бяга по покрива, спуска се по железата, ще си помислиш, че цяло стадо коне минава”.

За съжаление, всички аргументи, които приведох, се оказаха безрезултатни. Те упорито настояваха, че са ги плашили бесове. Оставах с впечатлението, че те искаха да вярват именно, че ги е плашил бяс, а не плъх. Преди да тръгнат към Карулия, тези поклонници бяха чели нещо за бесове, полтергайсти, и вече психологически се бяха настроили да се срещнат с нещо такова. Ужасно е, че като се върнат от Света Гора, те дезинформират и други хора, разказват бесовски истории, печатат статии и книги. Нима може литература, която съдържа лъжа, да принесе полза? Разбира се, че не, само вреда. За съжаление, на някои екзалтирани люде се струва, че от такива книги те черпят духовно съкровище. Много поклонници ме питат, дали съм виждал или чувал бесове в Карулия. Слава Богу, не съм. Виждам, как лицата им веднага се променят. Разбирам, че вече не им е интересно. Тогава казвам: “Чувал съм други плашещи шумове – от камъни, змии, скорпиони, плъхове, мишки и други такива...”

“Е да, това е ясно. Но други неща не сте ли виждали или чували?”

“Какви неща?”

“Ами например, бесове или ангели”

“Не, бесове не съм виждал, а ангели още повече, защото не съм достоен да ги виждам. И въобще, аз не съм дошъл тук, за да виждам ангели.”

Някой от светите отци беше казал, че е по-добре да видиш у себе си греха, отколкото да видиш ангел. Да видиш греха си и в покаяние да плачеш за себе си – ето в това виждам истинското благо за душата. Има монаси, които са ми разказвали за бесовски явления, които са им се случили, но това е защото навярно те усърдно са се подвизавали, а аз, за съжаление, не съм така. И затова бесовете не ме безпокоят, но виж, мишки, плъхове и други не ми дават покой.

Всякакви измислени истории и легенди в наши дни стават все по-популярни. Публикациите с лъжечудеса и лъжесензации се търсят все повече и повече. Придава им се привкус на чудеса от последните времена. Хората се увличат и попадат в заблуда. Например, съобщава се, че Иверската икона на Света Гора неотдавна напуснала манастира и братята със сълзи и молитви я умолявали да се върне. В разговор с братята в манастира, те ми казаха, че иконата не е мърдала от мястото си. Монахът, който се грижеше за нея, удивено ме попита: “Но кой има полза да разпространява такива небивалици? Нима това създава духовно настроение у народа?” Да, предизвиква. Хората ходят на църква, изповядват се, причащават се, но за съжаление вършат това не поради истински духовни мотиви, а поради страх от идващи злини или края на света. Много лъжепророчества се разпространяват сред православните християни. Такива лъжепророчества могат да имат ужасни последици. Хора си продават къщите, имуществото, запасяват се с храни, дрехи и медикаменти, отиват да живеят в горите и планините... Така попадат в зависимост от лъжестарци, на които им е лесно да ги манипулират. Тези братя и сестри са достойни за състрадание, защото те не търсят Царството Божие и неговата истина, както ни е заповядал Христос, а търсят начини да избягат от цивилизацията, от описите на населението и от паспортите... Мислят за мирското, а не за вечното, надяват се на себе си, а не на милостта Божия, която може да ни запази от идващи беди.

Сравнително скоро се случи ужасно събитие, причинено от лъжепредсказание. Разпространил се слухът, че някакъв румънски старец на Света Гора предсказал, че на 11 август 2002 г. щяло да има ужасно земетресение. Наистина, на Света Гора живее румънски старец, отец Дионисий. Но никога не съм чувал от него такова пророчество. Какво станало всъщност? Ами ето какво. На Атон дошъл на поклонение един румънски монах. Присънил му се сън за земетресение в Русия и Украйна. Той разказал за съня си на руски поклонници, които отнесли “откровението” в родината си. В един град хората се паникьосали и започнали да питат: “Какво да правим, за да се спасим от земетресението”. Тръгнали сплетни, че уж старците казали, че ще се спасят само тези, които спят в храма. Хората започнали да предупреждават близките и познатите си и да ги призовават да се изповядат и причастят. Поискали свещениците да им разрешат да спят в храма, но те им отказали. Тогава хората се ожесточили, започнали да ги осъждат, но не загубили надежда за спасение. И ето, настъпила нощта на 11 август, нощта на бодърстването. Хората се криели, където сварели, а някои напуснали града. Скрити в палатките, в ужас очаквали сбъдването на “пророчеството”. Междувременно слуховете удължили времето на агонията, защото се казало, че земетресението може да се случи от 11 до 14 август. Минали дни на ужасно очакване. Но земетресение нямало. Радост. Хората се върнали по домовете си и търсели логично обяснение на случилото се. “Сигурно Господ ни е помилвал, или нещо друго е станало”. Стараели се да не говорят за преживяното, все едно нищо не се било случило. Така и не си направили верния извод за себе си. На всички се струвало, че можело да отдъхнат и да продължат да водят нормален живот, когато се намерили “мъдреци” да кажат, че земетресението ще бъде на 11 август не по новия, а по стария стил. И ето че настъпил 11 август по стария стил. Повторила се същата история. Един човек разказва, че случващото се приличало на учение по гражданска отбрана. Страхът от идващото бедствие не давало място на здравия разсъдък. Слава Богу, че не всички се поддали на това заблуждение. Но се намерили и разумни хора, които разобличили лъжепророчеството. За съжаление, мнението им не се възприемало насериозно – считали ги за бездуховни хора и всячески ги клеймили.

Нима не е ясно, че всичко това е безумие и лъжедуховност? Но колкото и да е странно, на някои хора това явно им харесва. И те търсят прозорливи старци и нови пророчества.
Опасен е пътят на лъжедуховността, градяща се на всевъзможни слухове, преживявания, емоционални усещания и лъжепророчества, способни да нанесат огромна вреда на душите ни. Да даде Бог да отхвърляме лъжедуховността и всичко, случващо се в живота ни да изпитваме в светлината на Евангелието: “Възлюбени! Не на всеки дух вярвайте. Но изпитвайте духовете, дали са от Бога. Защото много лъжепророци се появиха в света”. (I Ин. 4,1).