сценарии относно Сценария в неподозиращата литература
*
Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра.
Тук дойдох запленен от светлия ден
и от цветната майска зора.
Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.
Но не пролет и химн покрай мен прозвъни,
не поръси ме ябълков цвят;
пред раззинали бездни от черни стени
окова ме злодей непознат.
И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи,
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.
Аз познах свойте братя в робски керван,
угнетени от Златний телец
и човешкия дух – обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.
В полумрака съзрях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън,
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.
И настръхнах от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
Ах, блеснете пожари в ледна тъма,
загърмете, железни слова!
Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши;
барикаден пожар върху робския свят,
ураган, ураган от души!
И тогава, залюбен, в тълпите, пленен
от цветовете на нова зора
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.
“ЮНОША”, Смирненски