Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Религия => Темата е започната от: firma в Януари 14, 2006, 17:42:41 pm
-
Какво става след като душата напусне тялото?Някой от вас има ли представа за това?.Много се говори по темата.
Петър Дънов само за шестата раса е споменал:
Когато някой ще знае, че му е дошло времето за заминаване, той ще повика близките и приятелите си и ще каже: “Аз ще стана невидим за вас, ще се възвися нагоре в приготвеното за мене жилище там”. И ще се дематериализира. Това ще стане в едно по-далечно бъдеще.
::) ::) ::) ??? ::) ::)
-
отива в някакво друго измерение
да си почине малко от земята и след време пак идва...
-
отива в някакво друго измерение
да си почине малко от земята и след време пак идва...
По подробно как тече живота на душата,какво прави, по задълбочено може ли?
-
Имаше една книга на Майкъл не-знам-си-какъв "Пътят на Душите"
Там е обяснено подробно...
Човека е правил експериментални изследвания...
Психолог, Хипнотизатор и някакъв клон на медицината....
за
-
Майкъл Нютън е авторът, хареса ми преди време книгата. Ми какво става-отива си у дома ;D
-
До сега принципът беше следния - отива в Астрала и там според "заслугите" си почива до следващото превъплащение.Но така или иначе си остава в матрицата!
-
А ако следващото въплъщение не е на Земята ? Може би престоят в астрала трае толкова, колкото да се възстанови и изчисти, а след това се прибира при своята истинска същност.Съставя се нов план за действие, приема се и ... напред. ;D
-
Майкъл Нютон. Хубави книги ги дават, не съм ги чел. Имам 3 в електронен вариант за тези които се интересуват :) "Пътят на Душите", "Следите на Душите" и "Живот Между Преражданията" (последната май удря точно в десятката, а Ricardo ;)
-
Бтв Рикардо, Дънов не е споменал само за шестата раса а и за 5тата е говорил точно по този въпрос ама трябва да го преписвам от книгата пасажа щото я нямам електронна да видиш точно какво казва ;)
-
Можеш да свалиш три от книгите на Майкъл Нютон от виртуалната библиотека - " Спиралата " .Обърни внимание на книгата "Живот между преражданията".Мисля, че там ще намериш отговори на търсенията си .
Ето и директна връзка :
http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=200&LangID=0
-
Е, това вече е прекалено ,Horus ;)
-
Хи-хи-хи :P :)
-
Какво става след като душата напусне тялото?
Зависи от положението на умрелия! Ако си е бил обикновен човечец, ще си бъде в своя свят на същите човешки нужди, които е обичал и които са му били навици. А ако е бил по-духовно издигнат ще върши това, което е вършил и в земния си живот, докато не дойде време отново да слезе на Земята. Но през цялото време се Учи - това е! Ученето е непрестанен процес - и горе и долу!
-
Душата в душевния свят след смъртта
Душата е свързващият елемент между Духа на човека и неговото тяло. Нейните сили на симпатия и антипатия, и тяхното взаимно отношение пораждат проявленията на душата: алчност, възбудимост, желание, удоволствие, страдание и т.н. - те действуват не само всред душевните формации, но се проявяват и спрямо съществата от другите светове, физическия и духовния. Докато душата живее в тялото, тя взема участие във всичко, което се извършва в него. Когато физическите процеси в човешкото тяло протичат правилно, тогава в душата възникват удоволствие и приятност; когато тези процеси са смутени, идват страданието и болката.
От друга страна, душата участвува и в проявленията на Духа: една мисъл я изпълва с радост, друга - с отвращение; едно правилно съждение получава одобрението на душата, а едно погрешно съждение - нейното неодобрение.
Наистина, еволюционната степен на един човек зависи от това, дали неговите душевни качества са насочени повече в една или друга посока. Един човек е толкова по-съвършен, колкото повече душата му изпитва симпатии към проявленията на Духа; той е толкова несъвършен, колкото повече неговите наклонности се удовлетворяват чрез тялото.
Духът е основното ядро на човека, тялото е посредника, чрез Духът наблюдава и познава физическия свят, за да осъществява там своите действия. Но душата е посредница между тялото и духа. Тя отхвърля физическото въздействие, което трептенето на въздуха упражнява върху ухото, извличайки удоволствие от съответния тон. Всичко това тя предава на Духа, който по този начин стига до разбирането на физическия свят. Чрез душата, една мисъл, която се поражда в Духа, може да се превърне в желание за своето собствено осъществяване, и едва по този начин - с помощта на тялото - да прерасне в действие. Но човек може да изпълни своето призвание, само ако позволи на духа да ръководи всичките му действия. Душата може - чрез самата себе си - да насочи своите склонности както към тялото, така и към духа. Тя спуска своите пипала надолу към физическия свят, както ги протяга и нагоре към духовния свят. Навлизайки в материята, нейната собствена същност се прониква от природата на физическия свят. Неговите идеи са привлечени към физическия свят именно чрез силите на душата. Нека да разгледаме недоразвития човек. Наклонностите на неговата душа зависят от процесите в неговото тяло. Той изпитва удоволствие само от въздействията, които физическия свят упражнява върху неговите сетива.
-
Така неговият духовен живот е изцяло привлечен към тази сфера. Неговите мисли служат само за задоволяването на неговите потребности. Докато Духът-Себе, напредвайки от едно прераждане в друго, все повече и повече ще извлича своите импулси от духовния свят. Неговото познание ще бъде определяно от Духа на вечната истина, неговите действия - от вечното добро.
Разгледана като факт от физическия свят, смъртта представлява едно изменение в процесите на тялото. След смъртта то престава да бъде посредник между душата и Духа. По-нататък тялото се оказва напълно подчинено на физическия свят и неговите закони; то потъва в материята, за да се разложи в нея. Достъпна за физическите сетива са само физическите явления, които настъпват след смъртта на тялото. Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духът, понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите процеси. След смъртта такъв израз е вече невъзможен. Ето защо наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и Духа след смъртта. Тогава именно влиза в действие едно висше познание, което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и духовния свят.
След като Духът се отдели от тялото, той все още винаги остава свързан с душата. И както по време на физическия живот той е бил свързан с тялото във физическия свят, така сега душата го свързва с душевния свят. Но неговата истинска същност не се намира в този душевен свят. Душевният свят само временно трябва да го свърже с неговото поле на действие, с физическия свят. Обаче, за да се появи в едно ново прераждане с една по-съвършена форма, той трябва да черпи сили от духовния свят. Но ето, че той е заплетен чрез душата именно във физическия свят; той е свързан с едно душевно същество, проникнато от природата на физическия свят. След смъртта, душата не е свързана повече с тялото, а само с Духа. Тя живее само в едно душевно обкръжение. Ето защо само силите на душевния свят могат да действуват върху нея. Духът е свързан с този живот на душата в душевния свят, както беше свързан с тялото по време на физическото въплъщение.
Когато тялото умира, това е предопределено от неговите закони. Изобщо трябва да се каже: не душата и духът напускат тялото, а то се освобождава от тях, когато неговите сили не могат повече да действуват в смисъла на човешката организация.
Нещо подобно съществува и в отношението между душата и Духа. Душата освобождава Духа в по-висшия, духовен свят, когато нейните сили не могат да действуват повече в смисъла на душевната човешка организация. Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е предала всичко, което е могла да преживее само в тялото, а се запазва само това, което може да продължи да живее с Духа. Този "остатък" може да бъде съхранен като плод само в Духа и той свързва душата с Духа в един чисто духовен свят.
За да изучим съдбата на душата след смъртта, трябва да разгледаме нейният процес на разпадане. По време на въплъщението, тя имаше задачата да насочи Духа към физическия свят. В мига, когато тази задача е изпълнена, душата се обръща към духовния свят. Като се има предвид естеството на тази задача, щом тялото я освобождава при смъртта и, следователно, щом не може да играе вече своята роля на посредница, тя би трябвало да има всъщност само духовна дейност. Това би било така ако по време на своя живот в тялото, тя не би се повлияла от него, ако не би била привлечена от него. Без този нюанс, дължащ се на нейното пребиваване във физическото тяло, веднага след смъртта, тя би се подчинила само на законите на душевния и на духовния свят и би изгубила всякаква връзка със сетивния свят. Ето защо, заедно със смъртта, човек би трябвало да изгуби всякакъв интерес към земния живот и всички страсти, всички желания, произлизащи от съществуването, което той напуска, да са вече задоволени. Доколкото това не е станало, незадоволените страсти и желания остават свързани с душата.
За да избегнем всяко недоразумение, трябва грижливо да различаваме причините, свързващи човека със земния живот, които ще могат да бъдат заличени в едно бъдещо въплъщение, от тези, които го свързват за едно определено въплъщение, а именно последното. Първите причини ще бъдат унищожени чрез закона на съдбата, на Кармата; вторите могат да бъдат унищожени само след смъртта.
След смъртта, човешкият дух минава през един период, когато душата отхвърля наклонностите, които я привличат към физическото съществувание, за да се подчини вече само на законите на душевно-духовния свят и да освободи Духа. Естествено е този период да бъде толкова по-дълъг, колкото повече душата е свързана с физическия свят. Той ще бъде кратък за един човек, който малко е държал на физическия живот, а дълъг за онзи, чиито интереси са били свързани само с физическия живот; така че при неговата смърт много страсти и желания все още изпълват душата му.
За да улесним разбирането на състоянието на душата по време на първите моменти, които следват смъртта, нека да си представим следния случай: нека вземем един доста често срещан случай - удоволствията на едни чревоугодник. Той познава само удоволствията на яденето. Разбира се, само по себе си, удоволствието не е физическо, а душевно. Наслаждението живее в душата, както и желанието за наслаждение. Но, за да го задоволим, необходими са физическите органи, небцето и т. н. А след смъртта душата не изгубва веднага своите желания: тя вече не притежава телесните органи, необходими за тяхното задоволяване. Тогава положението - макар и по различни причини, чийто ефект е подобен, само че неизмеримо по-силен - е същото, както с един човек, който се намира в пустиня, лишен от вода, и който страда от изгаряща жажда. Така страда душата, изгаряйки от желание, защото е лишена от органите, които биха могли да го задоволят. Същото е положението и с всички онези желания на душата, които могат да бъдат задоволени само от тялото. И периодът, през който душата се намира в това състояние, може да бъде наречен "място" на желанието, въпреки че, както се разбира, не се касае за едно "място", а за едно състояние. Душата, която прониква в душевния свят след смъртта, е подчинена на неговите закони. Действията на тези закони определят начина, според който ще бъдат премахнати наклонностите, които я привличат към физическия свят. Този начин е различен, според душевните субстанции и сили, с които душата влиза в допир. Всеки вид субстанция и сила ще упражнява върху нея своето пречистващо действие.
Процесът е следния: всички елементи на антипатия, които душата притежава, биват малко по малко победени от силите на симпатията, а тази последната сама нараства до най-висока степен. Защото тази крайна симпатия към целия душевен свят е силата, която ще предизвика, така да се каже, сливането на душата с този свят и пълното угасване на егоизма. Душата престава да бъде като същество, което е привлечено към физическия свят; тя освобождава духа. Следователно, тя се пречиства, минавайки през различните области които описахме, докато стигне до областта на съвършената симпатия, в която се съединява с целия душевен свят.
Духът остава свързан с душата до последният момент - момента на освобождението - защото по време на земния живот, той се е сродил напълно с нея. Неговата връзка с душата е неимоверно по-силна от тази с тялото, защото с тялото той се свързва непосредствено. Тя изгражда неговия личен живот. Ето защо Духът не е свързан с разлагащото се тяло, а постепенно освобождаващата се душа. Поради непосредствената си връзка с душата, Духът не се чувствува свободен, освен когато самата тя се слее с всеобщия душевен живот.
-
Като обиталище на човека веднага след смъртта, душевният свят се нарича "място на желанията". Различните религиозни системи, в ученията на които е запазено съзнанието за тези състояния, са дали на това "място на желанията" различни наименования: "чистилище", "пречистващ огън" и т. н. Най-низшата област от душевния свят е тази на "горещото желание". След смъртта там биват унищожени най-грубите и низши егоистични страсти, които са свързани със живота на тялото. Защото чрез тях душата може да изпита действието на силите на тази душевна област. Незадоволените желания, които и остават от физическия живот, образуват допирната точка. Симпатията на тези души се простира само до елементите, които подхранват тяхното егоистично съществувание, а антипатията, която те разливат върху всичко останало, е безкрайно по-силна. Цялото им желание насочено към физическите наслади, които не могат да бъдат задоволени в душевния свят. И тази невъзможност да бъдат задоволени, възбужда до най-висока степен тяхното желание. Въпреки това, именно тази невъзможност за задоволяване на желанието става причина то да угасне постепенно. Отначало горещо, то постепенно угасва и душата скоро разбира, че единственото средство да се освободи от страданието, което силното желание по необходимост поражда, е да угаси това силно желание. По време на физическия живот винаги се намират нови поводи то да бъде задоволено. И страданията, причинени от горещото желание, се крият по този начин зад едно було от илюзии. След смъртта, в "пречистващия огън", това страдание се явява без никакво було.
Душата е подложена на страшните изпитания, произтичащи от лишението. По само себе си се разбира, че те засягат само онези нива, които през време на физическия живот са били под влиянието на груби и низши страсти. Душите, които не са познавали горещите желания, преминават през това състояние без да забележат нещо, понеже те нямат никакво родство с него. Трябва да се отбележи, че колкото повече една душа е познавала горещото желание през време на земния си живот, толкова по-дълго време ще остане под техните влияния. Не трябва да си представяме това пречистване по същия начин, по който усещаме болките във физическия свят. Защото след смъртта, душата желае своето пречистване, което единствено може да излекува несъвършенствата, които тя признава в себе си.
Вторият род явления, които душата среща в душевния свят, се характеризират с равновесието, което сили те на симпатията и антипатията достигат там. Душата ще бъде повлияна от тези явления известно време след смъртта, според това, до каква степен се намира тя в едно подобно състояние. Това състояние се отличава с онова лекомислие и радост, които някой изпитва от преходните впечатление на сетивата. То е характерно за онези лица, които се оставят под влиянието на всички незначителни събития на деня; но понеже тяхната симпатия не се стреми към определен обект, влиянията, които изпитват, са преходни. Всичко, което надвишава сферата на нищожните "неща", е антипатично за тези лица. След смъртта, техните души, бидейки лишени от сетивно-физическите процеси, които по необходимост са свързани с удовлетворението на този вид желание, изпадат в едно състояние, което рано или късно стига до своя закономерен край.
Естествено, състоянието на лишение, което цари в душата преди пълното отмиране на този вид желания, е нещо болезнено. Но тъкмо това болезнено и мъчително състояние е истинска школа за разрушаване на илюзиите, от които човек е обгърнат по време на физическия живот.
На трето място, в света на душите, наблюдаваме една съвкупност от явления, където господствува симпатията, където преобладава "желанието". Душите изпитват тяхното влияние чрез всичко, което след смъртта създава в тях една атмосфера на "желание". Но и тези желания постепенно отмират поради невъзможността да бъдат задоволени.
-
Областта на удоволствието и неудоволствието, която е четвъртата в душевния свят, предлага на душата едно особено изпитание. По време на своя физически живот, душата взема участие във всичко, което засяга тялото. Тъкмо то дава усещания на приятност и неприятност, на удоволствие и неудоволствие. По време на своето физическо съществувание, човек усеща своето тяло като свой Аз, като че то е самият той. Това, което наричаме самолюбие, почива на това усещане. И колкото по-сетивен е едни човек, толкова по-голямо е неговото самолюбие.
След смъртта, тялото, което досега му служеше за основа, престава да съществува, но самолюбието остава. Душата се чувствува като опразнена, като че е изгубила самата себе си. И това чувство трае докато тя признае, че истинският човек не се намира във физическия свят.
Следователно, действието на четвъртата област се състои в това, да унищожи илюзията за телесния човек. Душата се научава да не приписва на тялото някаква съществена стойност. Тя е излекувана и пречистена от влечението си към него. Тя тържествува над всичко, което е свързваше с физическия свят и оставя силите на симпатията да се разгърнат напълно свободни. Тя се е освободила, така да се каже от себе си и е готова да се разлее в душевния свят, и да вземе участие в неговия живот.
Не трябва да скриваме, че самоубийците са особено подложени на изпитанията, които ги очакват в тази област. Те са напуснали своето физическо тяло по изкуствен и насилствен начин, но всички чувства, които са свързани с него, остават непроменени. Естествената смърт носи след себе си частично угасване на тези чувства. Към мъченията, които чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към самоубийство.
Петата степен от душевния свят е тази на душевната светлина. Симпатията към другите същества добива тук най-висока стойност. Душите влизат в отношение с тази област дотолкова, доколкото през своя физически живот не са се задоволили да изпълняват само своите низши желания, а са изпитвали истинска радост към заобикалящия ги свят. Увлечението към природата, например, което е пропито с един сетивен характер е подложено тук на пречистване. Не бива да смесваме това увлечение с възвишения живот в природата, който е от духовно естество и навсякъде в предметите и явленията вижда откровенията на Духа.
Този специален усет към природата е едно от средствата за развитие на самия Дух, създаващ у себе си един траен елемент. Но той няма нищо общо с чувственото удоволствие, което някой храни към природата. Тук душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всяка друга наклонност, която произхожда от физическото съществувание.
-
Мнозина са онези, които виждат своя идеал в институциите, служащи на чувственото удоволствие, в една система на възпитанието, която преследва преди всичко удоволствията на физическото съществувание. Не може да се каже, че тези лица служат само на своите егоистични наклонности, но въпреки това, душата им е обърната към света на усещанията и силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят, трябва да я излекува. Тук тя постепенно разбира, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Тя ще ги намери, само ако насочи своята симпатия към заобикалящия свят, ако тя самата се разлее в околното душевно пространство. Душите, които се отдават на религиозни обреди с цел да подобрят своето сетивно благосъстояние, също ще бъдат пречистени, независимо дали техните копнежи са насочени към един земен, или небесен рай. Те ще намерят този рай в "царството на душите", но само за да разберат неговата суета. Разбира се, това са само няколко примери за пречистване, които стават в петата област. Техният брой лесно може да бъде умножен.
Шестата област, тази на душевната сила, влече след себе си пречистването от жаждата за действие, което една душа може да притежава. Лишена от егоистичен характер, тя все пак търси сетивното удоволствие, което произтича от самите действия. Индивидите, които поддържат това желание за действие, оставят впечатления за идеалисти; те изглеждат въодушевени от духа на саможертвата. Но всъщност това, което ги интересува, е да увеличат чувствената радост, която изпитват в хода на действията. Много артистични натури и хора отдадени на науката, се намират именно там. Това, което свърза тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за техния живот, само защото им доставя определено удоволствие.
Седмата област, тази на същинския душевен живот, освобождава човека от последните му влечения към сетивния свят. Всяка една от гореизброените области отнема на душата онзи елемент, който е родствен с нея. Духът не е вече обладан от убеждението, че му е необходимо да посвети цялата си дейност на сетивния свят. Тяхното верую може да бъде окачествено като материалистическо. Това верую трябва да бъде разрушено и това става именно в седмата област. Сега тези души си дават сметка, че материалистическият светоглед е несъстоятелен. Той се стопява като лед на слънцето. От сега нататък душата е погълната от света, на който тя принадлежи, и Духът, освободен от всички препятствия, се издига към областите, където ще намери своята естествена среда.
Душата е изпълнила своите земни задачи; след смъртта се разпадат всички пречки които тези задачи поставяха пред духът.
-
Душата е изпълнила своите земни задачи; след смъртта се разпадат всички пречки които тези задачи поставяха пред духът. Тържествувайки над земните останки, душата се завръща обратно в своя собствен свят.
От описаното до тук следва, че опитностите в душевния свят и, успоредно с тях, душевни състояния след смъртта, добиват един все по-приемлив вид, колкото повече човек се отърсва от земните си връзки с физическото тяло. Според условията, които е създала по време на своя живот на Земята, тя ще остане по-кратко или по-дълго време в една или в друга от областите на душевния свят. В онази област, към която изпитва родство, тя ще остане докато това родство се заличи. Тя ще премине, без да почувствува никакво влияние, през онези области към които не е развивала никакво родство. Тук исках да опиша само основните характерни черти на душевния свят и в общи черти живота на душата в този свят. По същия начин ще постъпя и с описанието на духовния свят. Да се разпростра повече върху естеството на тези висши светове, би означавало да надхвърля рамките на този труд. Наистина, без да се разпрострем по-нашироко върху този въпрос, едва ли бихме могли да разберем условията във висшите светове, които по нищо не приличат на пространствените и времеви условия, характерни за физическия свят. Съществени подробности са посочени и в моята книга "Въведение в тайната наука".
Рудолф Щайнер
Теософия
Въведение в свръхсетивното
познание и мисията на човека
-
Щайнер - веднага го познах! Имам я тази книжка и съм я чел! Поздрави за правилните цитати!
-
Какво става след като душата напусне тялото?Някой от вас има ли представа за това?.Много се говори по темата.
Петър Дънов само за шестата раса е споменал:
Когато някой ще знае, че му е дошло времето за заминаване, той ще повика близките и приятелите си и ще каже: “Аз ще стана невидим за вас, ще се възвися нагоре в приготвеното за мене жилище там”. И ще се дематериализира. Това ще стане в едно по-далечно бъдеще.
::) ::) ::) ??? ::) ::)
А какво означава "душа" според Авторът й?
Битие 2:7 7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Според този стих душата е сбор от два компонента: тяло и живот. А не нещо, което е вкарано в тялото. Или казано по друг начин, не душата е безсмъртна, а живото тяло е ДУШАТА.
-
Майкъл Нютон. Хубави книги ги дават, не съм ги чел. Имам 3 в електронен вариант за тези които се интересуват :) "Пътят на Душите", "Следите на Душите" и "Живот Между Преражданията" (последната май удря точно в десятката, а Ricardo ;)
Чел съм ги и трите, за който се чуди: първите 2 са по темата, третата е нещо като ръководство за психотерапевти, занимаващи се с регресивни терапии, не ме впечатли особено. Първите две са добри, и то доста, обаче няма ясна граница между дух и душа в тях, а това е твърде подвеждащо. Ето един откъс:
"ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ"
Д-р Майкъл Нютън
Отворете вратата към стаята, в която ви очакват душите.
Тази забележителна книга разбулва — за пръв път — мистерията на живота в духовния свят след смъртта на земята. Д-р Майкъл Нютън, хипнотерапевт с частна практика, е развил своя собствена техника на хипноза, за да достигне до скритите спомени на своите пациенти за отвъдния свят. Появилият се в резултат на това разказ прилича на постепенно натрупване на "данни за пътуването" въз основа на споделеното от 29 души, поставени в състояние на свръхсъзнание. Докато се намират под дълбока хипноза, тези пациенти вълнуващо описват какво им се е случило между предишните превъплъщения на земята. Чрез техните необичайни истории вие ще научите подробности за:
• Какво е усещането, когато умираме
• Какво виждаме и чувстваме веднага след смъртта
• Духовните водачи
• Какво става с "разстроените" души
• Защо сме прикрепени към определена духовна група в духовния свят и как попадаме там
• Как избираме друго тяло, в което да се завърнем на земята
• Различните нива на душите: начално, средно и напреднало
• Кога и къде за пръв път се научаваме да разпознаваме своите духовни спътници на земята
• Смисъла на живота и проявленията на "създателя"
След като прочетете "Пътят на душите", вие ще започнете да разбирате по-добре безсмъртието на човешката душа... и ще посрещате ежедневните лични предизвикателства, намирайки по-голям смисъл в тях, след като започнете да разбирате причините, скрити зад събитията от вашия собствен живот.
14. Приготовления за отпътуване
След като душите приключат консултациите с водачите и равнопоставените членове за многото физически и психологически усложнения, свързани с избора на нов живот и тяло, решението за прераждане е взето. Логично би било да предположим, че след това те незабавно ще се отправят към Земята. Това обаче не става преди да бъде осъществен един важен елемент на подготовката.
Сигурен съм, че вече сте разбрали, че душата, завръщаща се от мястото за избор на живот, трябва не само да определи най-добрия избор за това кой ще бъде в следващия живот, но и да координира това решение с другите участници в предстоящата драма. Ако използваме аналогията за живота като голяма театрална пиеса, то в нея ние ще изпълняваме главната роля като актьори или актриси. Всичко, което правим в пиесата, засяга други второстепенни персонажи (второстепенни, защото те не са ние) от сценария. Техните роли могат да бъдат променяни от нас и нашите от тях, защото докато пиесата тече, в сценария могат да се правят промени (резултат от свободната воля). Онези души, които ще бъдат тясно свързани с нас на сцената на живота, представляват нашия поддържащ състав, като всеки има важна роля. Но как ще ги познаем?
Проблемът как да открият духовните спътници и други важни хора в техния живот е от първостепенно значение за много пациенти, които идват при мен за хипнотична регресия. Накрая повечето от моите пациенти намират отговора на своите въпроси в свръхсъзнанието си, защото откриването на тези души е неделима част л техните приготовления за напускане на духовния свят. Мястото в духовния свят, където душите отиват за тези приготовления, обикновено се нарича "място за разпознаване" или "опознавателен клас". Казвали са ми, че ценността, която тече тук, е като зубрене за последен изпит. Поради това пациентите ми използват и термина "подготвителен клас", за да опишат този аспект на духовно подсилване, което протича непосредствено преди техните души да поемат обратния път към Земята. Следващият случай представя това преживяване.
За да се разбере ясно какво се крие зад духовната дейност на опознавателния клас, може би трябва да се даде определение на думата "духовен спътник". За мнозина от нас най-близкият и най-скъпият ни духовен спътник е съпругата или съпругът. Както видяхме обаче в предишните случаи, души със значение във нашия живот могат да бъдат и други членове на семейството или близък приятел. Времето, през което те са с нас на Земята, може да бъде дълго или кратко. Онова, което има значение, е влиянието, което имат върху нас докато са тук.
С риск от прекалено опростяване на такъв комплексен въпрос, ще разделя нашите взаимоотношения на няколко общи категории. Първо, съществуват взаимоотношения, включващи любов, която е толкова дълбока, че двамата партньори наистина не могат да си представят живота един без друг. Това е душевно и физическо привличане, което е толкова силно, че и двамата партньори вярват, че са предопределени един за друг.
Второ, съществуват взаимоотношения, базиращи се на дружба, приятелство и взаимно уважение. Накрая, има връзки, основаващи се главно на по-случайни запознанства, които добавят някакъв целенасочен елемент в нашия живот. Така духовният спътник може да приеме различни форми и срещането на хора, които попадат в една от тези категории, не е игра на Руска рулетка.
Духовните спътници са предопределени другари, с които помагат на нас и на себе си в осъществяването на съвместните цели, които могат да бъдат постигнати най-лесно като се поддържаме един друг в различни ситуации. По отношение на приятелите и любимите, разпознаването на самоличността на сродната душа произтича от нашето най-висше съзнание. Това е прекрасно и мистериозно преживяване, както във физическо, така и в умствено отношение.
Свързването със същества, които познаваме от духовния свят под какъвто и да е физически облик, може да бъде хармонично или разочароващо. Урокът, който трябва да научим от човешките взаимоотношения, е да приемаме хората такива, каквито са, без да очакваме, че нашето щастие зависи изцяло от някой друг. Имал съм пациенти, които са идвали при мен с предположението, че вероятно нямат свой духовен спътник поради бъркотиите и сърдечните проблеми в техните бракове и взаимоотношения. Те не разбират, че кармичните уроци определят трудни стандарти за всеки от нас и че болезнените сърдечни преживявания са умишлени проверки в живота. Често те са най-тежки.
Независимо от обстоятелствата, взаимоотношенията между хората са най-важната част от нашия живот. Как да назовем усещането, когато попаднеш в подходящия момент на подходящото място и срещнеш за пръв път някого, който ще внесе смисъл в твоя живот? Съвпадение, извънсензорно възприятие, нищо ново под слънцето или синхрон? Останал ли е някакъв мимолетен, забравен спомен — нещо познато, напиращо да изплува в ума ти? Бих помолил читателите да се разровят из онези спомени, които включват необичайна и неочаквана първа среща с някой, който е играл важна роля в миналото им. В училище ли е била? Ваш съсед ли е бил този човек? На работа ли сте го срещнали, или по време на почивка? Някой запознал ли ви е, или е било случайна среща? Какво сте почувствали в този момент?
Мразя да се меся в скъпите за хората спомени за предполагаемо спонтанна минала среща, но такива описания като случайност, стечение на обстоятелствата или импулс не могат да се използват за съдбоносни контакти. Това не ги прави по-малко романтични. Когато става дума за духовни спътници, съм чувал много прочувствени разкази за близки духовни същества, които пътуват през времето и пространството, за да се открият едни други като физически създания на конкретно географско място на Земята в определен момент. Истина е също, че амнезията на нашето съзнание може да затрудни срещата с важни хора — може да поемем погрешна посока и да пропуснем връзката на някой кръстопът. Това обаче може да бъде уредено предварително за завръщащите се контингенти.
В случаят, който следва, ще започна диалога от онзи момент от сеанса, когато питам пациента за неговата дейност в духовния свят точно преди прераждането му в настоящия му живот.
Случай 28
Доктор Нютън (Д-р Н): Близо ли е времето, когато ще напуснеш духовния свят за друг живот?
Пациент (П): Да... почти съм готов.
Д-р Н: След като напусна мястото за избор на живот, душата ти беше ли решила кой ще бъде и с кои хора ще се срещне на Земята?
П: Да, всичко започва да си идва на мястото.
Д-р Н: А какво мислиш за твоя избор на времева рамка и конкретно човешко тяло? Можеш ли да се
откажеш?
П: (въздъхва) Да, и съм го правел преди — всички сме го правили — поне тези, които познавам. През повечето време е вълнуващо да мислиш, че отново ще си жив на Земята.
Д-р Н: Но ако малко преди да трябва да се преродиш откажеш да се върнеш на Земята, какво ще стане?
П: Не е толкова... строго. Винаги обсъждам възможностите... притесненията ми за новия живот с моя наставник и приятелите ми преди да поема твърд ангажимент. Наставниците знаят кога увъртаме, но аз вече съм решил.
Д-р Н: Добре. Сега ми кажи, след като си поел твърд ангажимент да се върнеш на Земята, случва ли се нещо друго важно с теб в духовния свят?
П: Трябва да отида в опознавателния клас.
Д-р Н: На какво ти прилича това място?
П: Това е среща за наблюдения... с моите спътници... за да мога да ги позная по-късно.
Д-р Н: Когато щракна с пръсти, веднага ще влезеш в този клас. Готов ли си?
П: Да.
Д-р Н: (щраквам с пръсти) Обясни ми какво правиш.
П: Влизам... плавайки... заедно с другите... за да чуя говорителя.
Д-р Н: Искам да те придружа, но ще трябва да станеш мои очи — става ли?
П: Разбира се, но трябва малко да побързаме.
Д-р Н: Как изглежда това място?
П: Ммм... кръгла аудитория с издигнат подиум в средата — там стоят говорителите.
Д-р Н: Да влезем ли и да седнем?
П: (поклаща отрицателно глава) За какво ни е да сядаме?
Д-р Н: Просто се чудех. Колко души има около нас?
П: О... около десет или петнадесет... души, които ще бъдат близо до мен в предстоящия живот.
Д-р Н: Това ли са всички души, които виждаш?
П: Не, ти попита колко има около мен. Има и други... по-нататък, на групи... които ще слушат своите говорители.
Д-р Н: Всичките десет или петнадесет души около теб от твоята група-грозд ли са?
П: Някои от тях.
Д-р Н: Тази група прилича ли на онази, която видя точно след последния си живот близо до вратата, където се срещна с няколко души?
П: О, не, онази беше по-тиха... само моето семейство.
Д-р Н: Защо срещата при завръщането ти у дома беше по-тиха, отколкото е тази, на която сме в момента?
П: Все още бях замаян от загубата на тялото си. Тук се водят много разговори, има движение насам-натам... в очакване... енергията ни наистина се покачва. Слушай, трябва да се придвижим по-бързо, аз трябва да чуя какво казват говорителите.
Д-р Н: Тези говорители твоите наставници-водачи ли са?
П: Не, това са суфльорите.
Д-р Н: Те са души, които са се специализирали в такъв род неща, така ли?
П: Да, те ни дават знаци като се появяват с разни находчиви идеи.
Д-р Н: Окей, нека се приближим до суфльора, а ти продължи да ми разказваш какво става.
П: Образуваме кръг около подиума. Суфльорът плава напред-назад в центъра — посочвайки с пръст всеки от нас и казвайки, че трябва да го следим внимателно. Трябва да го направя!
Д-р Н: (понижавам гласа си) Разбирам и не бих искал да пропуснеш и дума, но, моля те, обясни ми какво имаш предвид под знаци.
П: Този суфльор е прикрепен към нас, за да знаем за какво да се оглеждаме в следващия ни живот. Сега знаците се поставят в нашите умове с цел по-късно, когато вече сме хора, да размърдат нашите спомени.
Д-р Н: Какви са тези знаци?
П: Знаменца — маркировки по пътя на живота.
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен?
П: Пътните знаци ни дават в нова насока в живота в определени моменти, когато се очаква да се случи нещо важно... а освен това ние трябва да познаваме знаците, и за да можем да се разпознаваме един друг.
Д-р Н: И душите се събират в този клас преди всеки нов живот?
П: Естествено. Ние трябва да помним дребните неща...
Д-р Н: Но ти вече не си ли прегледал предварително, подробностите около следващия си живот в мястото за избор на живот?
П: Така е, но не и дребните детайли. Освен това аз не познавам всички хора, които ще действат заедно с мен. Този клас е финален преглед... събирайки ни всички заедно.
Д-р Н: Онези от вас, които ще оказвате влияние върху животите си?
П: Точно така, това всъщност е подготвителен клас, защото в началото на Земята няма да се разпознаваме един друг.
Д-р Н: Виждаш ли основния си духовен спътник някъде?
П: (изчервява се) ... тя е тук... има и други хора, с които се предполага, че ще имам контакт... или те ще контактуват с мен по някакъв начин... другите също имат нужда от своите знаци.
Д-р Н: О, значи затова тези души се смесват със същества от различни групи. Всички те ще играят някаква важна роля в новия живот на другия.
П: (нетърпеливо) Да, но от твоите приказки не мога да чуя какво става... Шшшт!
Д-р Н: (отново понижавам глас) Добре, на три ще задържа този клас неподвижен за няколко минути, така че да не пропуснеш нищо. (тихо) Едно, две, три. Сега говорителят е млъкнал, а ти ще ми обясниш още малко за знаменцата и знаците. Става ли?
П: Мисля... че да.
Д-р Н: Ще наричам тези знаци възбудители на спомени. Казваш, че за всеки от хората с теб ще има специални възбудители, така ли?
П: Затова сме се събрали тук. В живота ми ще има моменти, когато тези хора ще се появят. Аз трябва да се опитам да... си спомня някое... тяхно действие... начина, по който изглеждат... движат се... говорят.
Д-р Н: И всеки ще възбуди спомен у теб?
П: Аха, а някои ще пропусна. Тези знаци имат за цел веднага да прищракат в паметта ни и да ни кажат: "Е, добре, вече си тук." Вътре в нас... ние можем да си кажем: "Време е да започна работа по следващата фаза." Те може да изглеждат незначителни, дребни неща, но знаменцата са повратни моменти в нашия живот.
Д-р Н: А какво ще стане, ако хората пропуснат тези пътни знаменца или знаци за разпознаване, защото, както каза, си забравил какво ти е казал суфльорът? Или ако решиш да пренебрегнеш влеченията си и да поемеш по друг път?
П: (пауза) Имаме право на друг избор — той може да не е толкова добър — може да си непреклонен, но... (спира)
Д-р Н: Какво но?
П: (убедено) След този клас ние обикновено не забравяме важните знаци.
Д-р Н: Защо нашите водачи просто не ни дадат отговорите, от които ще имаме нужда на Земята? За какво са всички тези глупости със знаци, които трябва да напомнят нещо?
П: Поради същата причина, поради която отиваме на Земята без да знаем всичко предварително. Силата на нашата душа нараства от онова, което откриваме. Понякога нашите уроци се разрешават доста бързо... но обикновено не става така. Най-интересните части от пътя са завоите и е по-добре да не пренебрегваме знаменцата в нашия ум.
Д-р Н: Добре, ще преброя от десет до едно и когато стигна едно, твоят клас отново ще започне да се движи и ти ще слушаш, докато суфльорът раздава знаците. Аз няма да говоря, докато не вдигнеш показалеца на дясната си ръка. Това ще бъде знак за мен, че часът е свършил и ти можеш да ми предадеш знаците, които трябва да запомниш. Готов ли си?
П: Да.
Забележка: Свършвам с броенето и изчаквам няколко минути преди пациентът ми да вдигне пръста си. Това е един елементарен пример за безсмислието на сравненията между времето на Земята и духовните светове.
-
Д-р Н: Не отне много време.
П: Така е. Говорителят трябваше да мине през много неща с всеки от нас.
Д-р Н: Предполагам, че детайлите на разпознавателните знаци вече са запечатани стабилно в ума ти?
П: Надявам се да е така.
Д-р Н: Добре, кажи ми тогава за последния знак, който ти беше даден в края на часа.
П: (пауза) Сребърен медальон... ще го видя, когато съм на седем години... около врата на една жена, която върви по моята улица... тя винаги го носи.
Д-р Н: По какъв начин този сребърен предмет ще възбуди спомен у теб?
П: (отвлечено) Той проблясва на слънцето... за да привлече вниманието ми... трябва да си спомня...
Д-р Н: (със заповеден тон) Ти си в състояние да обединиш познанието, получено на Земята и в духовния свят. (Поставям ръката си върху челото на пациента.) Защо е важно да познаваш душата на тази жена?
П: Виждам я, докато карам колелото си по нашата улица. Тя се усмихва... сребърният медальон е ярък... питам за него... ставаме приятели.
Д-р Н: След това какво?
П: (замислено) Ще се запозная с нея малко преди да се преместим, но и това е достатъчно. Тя ще ми чете и ще ми говори за живота, и ще ме научи да... уважавам хората...
Д-р Н: С напредването на възрастта ти могат ли самите хора да играят ролята на знаци или да ти предоставят знаменца, за да ти помогнат да направиш връзката?
П: Разбира се, те биха могли да уредят запознанствата в подходящото време.
Д-р Н: Познаваш ли вече повечето души, които на Земята ще бъдат хора от значение за теб?
П: Да, а ако не ги познавам, ще ги срещна в класа.
Д-р Н: Предполагам, че могат да организират също и любовни сгледи?
П: (смее се) О, сватовниците — да, те го правят, не срещите могат да имат за цел приятелство... да съберат заедно хора, които ще помогнат на кариерата ти... такива неща.
Д-р Н: Тогава душите, които са в тази аудитория и навсякъде другаде, може да са въвлечени в различен вид връзки в твоя живот?
П: (ентусиазирано) Аха, аз ще се свържа с момчето което е в моя отбор по бейзбол. Друг ще ми бъде партньор в стопанството — ще имам и един приятел от основното училище, с който ще останем приятели цял живот.
Д-р Н: А какво ще стане, ако в бизнеса, в любовта или в каквото и да е, се свържеш с погрешен човек. Това означава ли, че си пропуснал знак за взаимоотношения или червено знаменце за важно събитие?
П: Хммм... вероятно няма да бъде точно грешка... а би могло да е отскок, с който да тръгнеш в нова посока.
Д-р Н: Добре, кажи ми кой е най-важният опознавателен знак, който трябва да запомниш от този подготвителен клас.
П: Смехът на Мелинда.
Д-р Н: Коя е Мелинда?
П: Бъдещата ми жена.
Д-р Н: Какво толкова има за запомняне в смеха на Мелинда?
П: Когато се срещаме, нейният смях ще... прозвучи като малки камбанки... като звънчета... наистина не мога да ти го опиша. След това полъхът на нейния парфюм, когато танцуваме за пръв път... познат аромат... очите й.
Д-р Н: Значи си получил повече от един възбуждащ знак за твоята духовна спътница?
П: Да, толкова съм тъп, че вероятно суфльорите са решили, че имам нужда от повече следи. Не исках да направя грешка, когато срещна правилния човек.
Д-р Н: А какъв се предполага, че е нейният възбудител на спомени за теб?
П: (ухилва се) Големите ми уши... настъпването по пръстите, докато танцуваме... онова, което чувстваме, когато се прегръщаме за пръв път.
Стара поговорка е, че очите са прозорците към нашата душа. Когато духовни спътници се срещнат на Земята, никой друг физически белег няма по-голямо влияние. Що се отнася до другите ни физически сетива, в една от предишните глави споменах, че душите запазват спомен за такива неща като звуци и миризми. Всичките пет сетива могат да бъдат използвани от духовните суфльори за опознавателните знаци в бъдещите животи.
Случай 28 започна да проявява известно недоволство от това, че му преча да участва в работата на класа си по духовно разпознаване. Подсилвам визуалната му асоциация, че се носи около подиум в центъра на някаква аудитория (други хора използват други наименования). Давам време на пациента ми да приключи с получаването на инструкции и с общуването с приятелите и след това го извеждам от мястото за разпознаване.
За мен е правило никога да не поставям и да не изваждам пациентите от заобикалящата ги духовна среда по време на сеанс, защото смятам, че това пречи на силата на концентрация и припомняне. Когато се установихме надалеч от другите души, запитах този мъж за неговата духовна спътница Мелинда. Научих, че тези две души се чувствали най-добре в ролите на съпруг и съпруга, въпреки че понякога избирали да имат друг вид връзка в съвместните си животи. И двете души искали да бъдат сигурни, че ще се свържат на Земята в настоящия си живот. Реших да проследя какво точно е станало.
Д-р Н: Когато ти и Мелинда дойдохте на Земята и бяхте млади, наблизо ли живеехте?
П: Не, аз живеех в Айова, а тя в Калифорния... (замислено) В Айова се познавах с Клеър.
Д-р Н: Интересуваше ли се от Клеър в романтичен план?
П: Да, почти щях да се оженя за нея. Близо беше — и това щеше да е грешка. Клеър и аз не бяхме подходящи един за друг, но в университета бяхме гаджета и връзката ни се превърна в навик.
Д-р Н: И въпреки това ти напусна родния си град, за да отидеш в Калифорния?
П: Да... Клеър не искаше да заминавам, но родителите ми искаха да напуснат фермата и да се преместят на запад. Харесвах Айова, тревожех се от преместването и се измъчвах от мисълта да оставя Клеър, която още следваше.
Д-р Н: Имаше ли някакъв пътен знак — някакво знаменце — който ти помогна да вземеш решение да се преместиш с родителите си?
П: (въздъхва) Сестра ми беше тази, която развя червено знаменце пред лицето ми. Тя ме убеди, че ще имам по-големи възможности в града, където родителите ми планираха да отидат.
Д-р Н: Виждаш ли сестра си в духовния свят?
П: О, да, тя е в моя кръг (група грозд).
Д-р Н: Клеър една от твоите духовни спътници ли е?
П: (пауза) По-скоро приятел... просто приятели...
Д-р Н: Трудно ли ти беше да напуснеш Клеър?
П: О, да... за нея беше дори по-трудно. В университета ние изпитвахме сексуално привличане един към друг. Заслепението няма абсолютно нищо общо с разума... на Земята е толкова трудно да разбереш какво трябва да правиш с другите хора... сексът е страхотна клопка... щяхме да се отегчим един от друг.
Д-р Н: Физическото привличане с Мелинда различно ли беше от това, което си имал с Клеър?
П: (пауза) Когато Мелинда и аз се срещнахме на танците, почувствах силно физическо влечение към нейното тяло... а предполагам, че и тя е харесала начина, по който изглеждах... но и двамата почувствахме нещо много повече...
Д-р Н: Искам да изясним това. Ти и Мелинда съзнателно ли избрахте в духовния свят своето мъжко и женско тяло така, че да бъдете привлечени един от друг, след като дойдете на Земята?
П: (кима) До... известна степен... но ние бяхме привлечени един от друг на Земята, защото вътре в нашите умове стоеше споменът за предполагаемия ни външен вид.
Д-р Н: Какво стана в ума ти, когато танците приключиха?
П: Сега не мога да видя всичко. Онази нощ нашият наставник ни помагаше, на Мелинда и на мен. Изведнъж реших да отида на танците. Мразя да танцувам, защото съм тромав. Още не познавах никого в града и се чувствах глупаво, но бях насочен натам.
Д-р Н: По време на духовния подготвителен клас ти и Мелинда заедно ли измислихте сцената на танците?
П: Да, тогава знаехме за нея и когато я видях на дансинга, алармата зазвъня. Направих нещо необичайно за мен... Отнех я от мъжа, с когото танцуваше. Когато я прегърнах за пръв път, краката ми се огънаха като маркучи.
Д-р Н: Какво друго почувствахте ти и Мелинда в този момент?
П: Все едно че бяхме попаднали в друг свят... имахме чувството, че се познаваме отдавна... този танц беше толкова странен... да си твърдо убеден, че нещо важно става... насочването... целта на нашата среща... сърцата ни препускаха... беше магия.
Д-р Н: Тогава за какво по-рано в живота ти е било това усложнение с Клеър?
П: За да ме изкуши да остана във фермата... една от погрешните следи, през които трябваше да премина... друг вид живот. След като си тръгнах, Клеър намери правилния човек.
Д-р Н: Ако ти и Клеър бяхте приели по-лекия път заедно и бяхте пропуснали знаменцето на сестра ти, този живот пълна катастрофа ли щеше да бъде?
П: Не, но нямаше да бъде толкова добър. Има една основна насока на живота, която избираме предварително, но алтернативи винаги съществуват и ние се учим и от тях.
Д-р Н: В твоите животи правил ли си някога грешки, поемал ли си по погрешна следа и пропускал ли си по пътя знаменца, посочващи ти промяна на работата, преместване в друг град или среща с някой важен за теб, тъй като детайлите, които си видял в мястото за избор на живот или в опознавателния клас, не са били запечатани достатъчно добре?
П: (дълга пауза) Знаците са там. Но понякога отхвърлям своите... влечения. Има моменти в животите ми, когато сменям посоката поради прекалено много мислене и анализиране. Или не правя нищо поради същите причини.
Д-р Н: А, значи би могъл да направиш нещо друго от това, което е било планирано в духовния свят?
П: Да. Може и да не се получи... но ние имаме право да пропускаме червените знаменца.
Д-р Н: Добре, разговорът ни за мястото за разпознаване ми достави удоволствие и се чудех дали по-късно, във физическия живот, този духовен клас прави нещо друго за теб.
П: (с отвлечен глас) Да, понякога, когато съм объркан от живота си и не знам накъде да тръгна, аз просто... си представям къде бих могъл да отида в сравнение с това къде съм бил и... ми идва наум какво да правя.
Да помагам на пациентите да разпознаят хора, на които им е писано да оказват влияние върху техните животи, е увлекателна част от моята практика. Вярвам, че онези, които са дошли във връзка с някакви взаимоотношения, не са попаднали случайно в кабинета ми в определен етап от техния живот. Провалям ли замисъла на техния духовен опознавателен клас като помагам на тези пациенти да си припомнят ключове за разпознаване? Не мисля така поради две основни причини. Онова, което не би трябвало да научават все още, вероятно няма да бъде разкрито по време на хипнозата, а от друга страна, доста от моите пациенти искат само потвърждение на онова, което вече подозират, че е истина.
Мога да говоря за опознавателните знаци от собствен опит, тъй като имах щастието да разполагам с три характерни ключа, които ми помогнаха да открия съпругата си. Като тийнейджър, докато прелиствах страниците на списание "Look", веднъж попаднах на една коледна реклама на часовници Хамилтън, представени от красива тъмнокоса жена, облечена в бяло. Текстът на рекламата гласеше "На Пеги", защото тя държеше ръчен часовник като подарък от някакъв въображаем съпруг. Завладя ме някакво странно чувство и аз никога не забравих името и лицето. На 21-ия ми рожден ден една любима моя леля ми подари часовник от същата марка.
Няколко години по-късно, докато следвах в института за следдипломна квалификация във Финикс, една събота перях голям куп бяло пране. Внезапно първият възбудител се активира в ума ми с посланието: "Време е да срещнеш жената в бяло." Опитах се да се отърся от тази мисъл, но лицето от рекламата избута всички други мисли настрани. Спрях да пера, погледнах часовника си Хамилтън и чух командата: "Тръгвай". Замислих се кой носи бяло. Държейки се като обсебен от фикс-идея, отидох в най-голямата болница в града и попитах на рецепцията за сестра, която да отговаря на името и описанието.
Казаха ми, че има такова лице и че тя приключвала смяната си. Когато я видях, бях зашеметен от приликата с картината в ума ми. Нашата среща беше неловка и неудобна, но по-късно седнахме във фоайето и говорихме без да спрем в продължение на четири часа като стари приятели, които не са се виждали от много време — което, разбира се, беше самата истина. Изчаках да се оженим, преди да кажа на жена си причината, поради която бях дошъл в нейната болница, и ключовете, дадени ми, за да я открия. Не исках да си мисли, че съм луд. Тогава научих, че в деня на първата ни среща тя била казала на учудените си приятели: "Току-що срещнах мъжа, за когото ще се омъжа."
Моят съвет към хората относно многозначителни случайни срещи е да не разсъждават прекалено много върху настъпващите събития. Някои от нашите най-добри решения произтичат от това, което наричаме инстинкт. Отдайте се на своите инстинктивни чувства на момента. Когато в живота е предопределено да настъпи някакъв специален момент, това обикновено става.
Едно от последните изисквания към много души преди отпътуването е да се явят пред Съвета на Старейшините за втори път. Докато някои от моите пациенти виждат Съвета само веднъж между животите, повечето го виждат веднага след смъртта и непосредствено преди прераждането. Духовният свят е среда, която олицетворява реда, и Старейшините искат да подсилят значението на целите на всяка душа за следващия живот. Понякога пациентите ми казват, че след тази среща се връщат в своите духовни групи, за да се сбогуват, докато други казват, че се отправят незабавно към прераждането. Последната процедура е използвана от един пациент, който описа тази прощална среща по следния начин:
"Водачът ми, Магра, ме придружи до едно тихо, бяло пространство, където имаш чувството, че си обграден от облаци. Виждам моя съвет от трима души, които ме очакват, както обикновено. Енергията на Старейшината в средата изглежда доминира над останалите. Всички те имат овални лица, високи скули, нямат коса и са с малко отличителни белези. Струва ми се, че са безполови — или no-скоро сякаш се преливат от мъжки в женски пол и обратно. Чувствам се спокоен. Атмосферата е официална, но не и враждебна. Всеки на свой ред внимателно ми задава въпроси. Старейшините знаят всичко за цялата ми поредица от животи, но не са толкова напътстващи, колкото би могло да се очаква. Искат да им сътруднича при оценяването на моите мотиви и да затвърдят решението ми да работя в ново тяло. Сигурен съм, че са участвали в изборите на тела, които са ми били предложени за бъдещия живот, тъй като чувствам, че са опитни стратези в избора на живот. Съветът иска да изпълня поетия договор. Те наблягат на ползата от постоянстването и на това, че при нещастие трябва да се придържам към своите ценности. Често прекалено лесно изпадам в гняв и те ми напомнят за това, докато преглеждат последните ми постъпки и реакции към събития и хора. Старейшините и Магра ми дават вдъхновение, надежда и кураж да се доверявам повече на себе си в трудни ситуации и да не оставям нещата да ми се изплъзват. И след това, като последен акт за подкрепяне на моята увереност преди тръгването ми, те повдигат ръце и изпращат мълния от положителна енергия в ума ми, която да отнеса със себе си."
Един от аспектите на двете съвещателни срещи, който намирам за доста странен, е, че членовете на една и съща духовна група не е задължително да се явяват пред един и същ състав. За известно време мислех, че би трябвало винаги да има взаимна връзка, тъй като всички членове от една и съща духовна група имат един и същ водач. Грешех. В умовете на моите пациенти дори старшите водачи се явяваха на няколко стъпки под нивото на развитие на всемогъщите същества, които формират техните съвети. Те са подобни на Старците, за които ни разказа Теси в Глава 11, но имат по-специфични отговорности по отношение оценката на живота на душите. Докато водачът може в някои отношения да се приеме за личен довереник на душата, такава близост не може да се постигне със Старейшина. С времето започнах да разбирам, че във властта на Старейшината, за разлика от тази на водачите, е да прави напречно сечение на души от множество групи.
Очевидно всеки в духовната група зачита подчертано личния характер на тази процедура. Всички те възприемат своя собствен Съвет на Старейшините като богоподобен. Старейшините са окъпани в ярка светлина и цялата обстановка е наситена с усещане за божественост. Един пациент го обясни по следния начин: "Когато биваме отведени пред лицето на тези висши същества, които съществуват в такова високо духовно царство, нашето усещане за източника на сътворението намира потвърждение."
-
Смъртта е освобождение от оковите на тялото.Понякога се получава леко объркване във случаи на злополука или по точно когато душата напусне преждевременно тялото.Душата е тъжна и неразбираща ,но в повечето случаи е винаги подпомогната от други близки и родствени души ,които образно казано са дошли да я посрещнат,за да направят прехода и по безболезнен за нея.Има и други души ,които отказват да отидат в светлината и остават на мястото на "събитието".
Но винаги идва момента когато душата е готова за полет нагоре и тогава духовните и Учители идват ,за да я ръководят мъдро ,с любов и разбиране. :)
-
Смъртта е освобождение от оковите на тялото.Понякога се получава леко объркване във случаи на злополука или по точно когато душата напусне преждевременно тялото.Душата е тъжна и неразбираща ,но в повечето случаи е винаги подпомогната от други близки и родствени души ,които образно казано са дошли да я посрещнат,за да направят прехода и по безболезнен за нея.Има и други души ,които отказват да отидат в светлината и остават на мястото на "събитието".
Но винаги идва момента когато душата е готова за полет нагоре и тогава духовните и Учители идват ,за да я ръководят мъдро ,с любов и разбиране. :)
Дали смъртта е освобождение от оковите на тялото? Това би могло да стане при едно условие: ако тялото има душа. Но тялото не разполага с такава "добавка". Всъщност, това е езическо схващане. Душата не е в тялото, а е самото ЖИВО ТЯЛО:
Битие 2:7 7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Когато човекът умре, тялото се разпада на пръст, животът престава да тече и от душата не остава нищо! Това казва Божието слово. Човек трябва да приеме или думите на Твореца и да живее с Истината, или да приема човешки вярвания и да живее с илюзията, че след смъртта се живее.
Какво означава животът? Наличие на съзнание.
Какво означава смъртта? Липса на съзнание.
Еклесиаст 9:5, 10 5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;
10. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.}* гдето отиваш.
-
Еклесиаст 9:5, 10 5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;
10. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.}* гдето отиваш.
А кво стана с оная история дето викат духа май на Саул.И стига с тая библия,ти собствена мисъл нямаш ли?
-
Здравей ochakvane,позволи ми да не се съглася с постинга ти.Както казва колегата ;)GIL-Galadh,бих се радвала ако ми кажеш какво е твоето лично мнение,което е много по -ценно за мен,а не да чета цитати пък било и Библията.Ти явно я разбираш ,без да я тълкуваш и това е о.к.,но само за теб.
Приятелски поздрав и много светлина по пътя ти :)
-
Когато човекът умре, тялото се разпада на пръст, животът престава да тече и от душата не остава нищо! Това казва Божието слово. Човек трябва да приеме или думите на Твореца и да живее с Истината, или да приема човешки вярвания и да живее с илюзията, че след смъртта се живее.
Какво означава животът? Наличие на съзнание.
Какво означава смъртта? Липса на съзнание.
За етерно, астрално, ментално, причинно, будическо тяло да си чувал ?
-
Към кого е въпроса Alien? :)
-
Еми то се вижда към кого е ;) На когото е цитата :P В случая на "очакване" ;)
-
Еклесиаст 9:5, 10 5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;
10. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.}* гдето отиваш.
А кво стана с оная история дето викат духа май на Саул.И стига с тая библия,ти собствена мисъл нямаш ли?
Всъщност, между мен и теб няма разлика. Ще ти се стори странно, но и двамата нямаме собствени мисли. Разликата е само в това, чий мисли приемаме. Аз приемам Божието учение. Ти приемаш човешки схващания.
Що се отнася до Саул, не е Саул. Саул поиска да се извърши спиритически сеанс. И поиска да се повика духът на Самуил, въпреки, че бог изрично е забранил да се опръщат хората към починали. Причината е само една: защото "мъртвите не знаят нищо"(Екл. 9:5). На мястото на починалите идват демони. Същото се случи и със саул. Той отиде при ЗАПИТВАЧКА НА ЗЛИ ДУХОВЕ ! Ако Саул можеше поне за миг да се осъзнае, би разбрал кой се яви. Самуил беше ожий човек и първосвещеник. Ако наистина имаше задгробен живот, душата на Самуил би трябвало да слезе от Рая. Но се казва, че "Самуил възлезе изпод земята". Какво ще търси един праведен човек в място за мъчение? След това "първосвещенникът" каза на Саул, ча на другия ден Саул и синовете му ще бъдат при него. Къде? В Рая неправедни не би трябвало да има. А след като Самуил е праведен, то какво прави в мястото за мъчения?
Ако човек малко помисли ще разбере, че това бесе сеанс, на който се появи един зъл дух и се представи за праведния Самуил. А Самуил и в момента си е в гроба. Ще бъде възкресен чак при Второто пришествие
-
Здравей ochakvane,позволи ми да не се съглася с постинга ти.Както казва колегата ;)GIL-Galadh,бих се радвала ако ми кажеш какво е твоето лично мнение,което е много по -ценно за мен,а не да чета цитати пък било и Библията.Ти явно я разбираш ,без да я тълкуваш и това е о.к.,но само за теб.
Приятелски поздрав и много светлина по пътя ти :)
Здравей, Слънчево цвете!
Може ли да попитам как си учила математика? Чрез учебника по математика или от съседите?
Искрени поздрави :)
-
Когато човекът умре, тялото се разпада на пръст, животът престава да тече и от душата не остава нищо! Това казва Божието слово. Човек трябва да приеме или думите на Твореца и да живее с Истината, или да приема човешки вярвания и да живее с илюзията, че след смъртта се живее.
Какво означава животът? Наличие на съзнание.
Какво означава смъртта? Липса на съзнание.
За етерно, астрално, ментално, причинно, будическо тяло да си чувал ?
Аз предпочитам да вярвам на това, което Бог е казал за "състава" на човешкото тяло, а не на човешки вярвания.
;)
-
Здравей ochakvane,позволи ми да не се съглася с постинга ти.Както казва колегата ;)GIL-Galadh,бих се радвала ако ми кажеш какво е твоето лично мнение,което е много по -ценно за мен,а не да чета цитати пък било и Библията.Ти явно я разбираш ,без да я тълкуваш и това е о.к.,но само за теб.
Приятелски поздрав и много светлина по пътя ти :)
Здравей, Слънчево цвете!
Може ли да попитам как си учила математика? Чрез учебника по математика или от съседите?
Искрени поздрави :)
:)Ами да ти кажа ,понякога и съседите помагаха :Pи то главно ,защото решенията на задачите ги нямаше в учебника.Та когато трябваше да си пиша домашното без готово решени задачи в учебника-трябваше да използвам собствените си знания.Което се и опитвам да ти кажа за Библията.
Но в края на краищата -това си е твой избор и смятам ,че всеки трябва да го уважава.Аз също :),но не означава ,че съм съгласна с теб.Радвам ,че сме различни.А когато се срещнем в духовния свят ще си поприказваме пак ;D
Ох ,извинявай,ти каза ,че ставаме на пръст.Е нека поживеем и ще видим. ;D
-
Всъщност, между мен и теб няма разлика. Ще ти се стори странно, но и двамата нямаме собствени мисли. Разликата е само в това, чий мисли приемаме. Аз приемам Божието учение. Ти приемаш човешки схващания.
И създаде Бог човека по свои образ и подобие...освен това и мюсюлманите твърдят че следват божието учение
Що се отнася до Саул, не е Саул. Саул поиска да се извърши спиритически сеанс. И поиска да се повика духът на Самуил, въпреки, че бог изрично е забранил да се опръщат хората към починали. Причината е само една: защото "мъртвите не знаят нищо"(Екл. 9:5). На мястото на починалите идват демони. Същото се случи и със саул. Той отиде при ЗАПИТВАЧКА НА ЗЛИ ДУХОВЕ ! Ако Саул можеше поне за миг да се осъзнае, би разбрал кой се яви. Самуил беше ожий човек и първосвещеник. Ако наистина имаше задгробен живот, душата на Самуил би трябвало да слезе от Рая. Но се казва, че "Самуил възлезе изпод земята". Какво ще търси един праведен човек в място за мъчение? След това "първосвещенникът" каза на Саул, ча на другия ден Саул и синовете му ще бъдат при него. Къде? В Рая неправедни не би трябвало да има. А след като Самуил е праведен, то какво прави в мястото за мъчения?
Ако човек малко помисли ще разбере, че това бесе сеанс, на който се появи един зъл дух и се представи за праведния Самуил. А Самуил и в момента си е в гроба. Ще бъде възкресен чак при Второто пришествие
Благодаря за уточнението в имената.За да забрани Бог да се контактува с починали,значи може да се контактува с тях.Вярно е че не идва самият починал,а това,което той е създал със личността си,точно копие а себе си.
Демоните не идват на мястото на починалите,демоните се викат по малко по-различен начин.А къде е казано че рая трябва да е отгоре?
Мога да ти дам и още един пример за задгробния живот-Нали през трите дни през които Ицо е разпнат ужким отивал до ада да освободи светиите.А защо светиите са в ада?
Има и примери за астралното тяло в библията,само че не ми се рови в момента
-
Здравей ochakvane,позволи ми да не се съглася с постинга ти.Както казва колегата ;)GIL-Galadh,бих се радвала ако ми кажеш какво е твоето лично мнение,което е много по -ценно за мен,а не да чета цитати пък било и Библията.Ти явно я разбираш ,без да я тълкуваш и това е о.к.,но само за теб.
Приятелски поздрав и много светлина по пътя ти :)
Здравей, Слънчево цвете!
Може ли да попитам как си учила математика? Чрез учебника по математика или от съседите?
Искрени поздрави :)
:)Ами да ти кажа ,понякога и съседите помагаха :Pи то главно ,защото решенията на задачите ги нямаше в учебника.Та когато трябваше да си пиша домашното без готово решени задачи в учебника-трябваше да използвам собствените си знания.Което се и опитвам да ти кажа за Библията.
Но в края на краищата -това си е твой избор и смятам ,че всеки трябва да го уважава.Аз също :),но не означава ,че съм съгласна с теб.Радвам ,че сме различни.А когато се срещнем в духовния свят ще си поприказваме пак ;D
Ох ,извинявай,ти каза ,че ставаме на пръст.Е нека поживеем и ще видим. ;D
Здравей, Слънчево цвете!
Всъщност, на теб също бих задал въпроса :"Дали си чела Библията"? Не аз, а тя казва, че след смъртта човекът престава да съществува. Всеки починал ще бъде възкресен след Второто пришествие. Ако не беше така, тогава и Горлгота, и Второто пришествие се обезсмислят. Помисли си защо трябва Христос да идва втори път, ако праведните(или душите им, както се вярва) са в Рая?
Искрени поздрави!
-
Всъщност, между мен и теб няма разлика. Ще ти се стори странно, но и двамата нямаме собствени мисли. Разликата е само в това, чий мисли приемаме. Аз приемам Божието учение. Ти приемаш човешки схващания.
И създаде Бог човека по свои образ и подобие...освен това и мюсюлманите твърдят че следват божието учение
Що се отнася до Саул, не е Саул. Саул поиска да се извърши спиритически сеанс. И поиска да се повика духът на Самуил, въпреки, че бог изрично е забранил да се опръщат хората към починали. Причината е само една: защото "мъртвите не знаят нищо"(Екл. 9:5). На мястото на починалите идват демони. Същото се случи и със саул. Той отиде при ЗАПИТВАЧКА НА ЗЛИ ДУХОВЕ ! Ако Саул можеше поне за миг да се осъзнае, би разбрал кой се яви. Самуил беше ожий човек и първосвещеник. Ако наистина имаше задгробен живот, душата на Самуил би трябвало да слезе от Рая. Но се казва, че "Самуил възлезе изпод земята". Какво ще търси един праведен човек в място за мъчение? След това "първосвещенникът" каза на Саул, ча на другия ден Саул и синовете му ще бъдат при него. Къде? В Рая неправедни не би трябвало да има. А след като Самуил е праведен, то какво прави в мястото за мъчения?
Ако човек малко помисли ще разбере, че това бесе сеанс, на който се появи един зъл дух и се представи за праведния Самуил. А Самуил и в момента си е в гроба. Ще бъде възкресен чак при Второто пришествие
Благодаря за уточнението в имената.За да забрани Бог да се контактува с починали,значи може да се контактува с тях.Вярно е че не идва самият починал,а това,което той е създал със личността си,точно копие а себе си.
Демоните не идват на мястото на починалите,демоните се викат по малко по-различен начин.А къде е казано че рая трябва да е отгоре?
Мога да ти дам и още един пример за задгробния живот-Нали през трите дни през които Ицо е разпнат ужким отивал до ада да освободи светиите.А защо светиите са в ада?
Има и примери за астралното тяло в библията,само че не ми се рови в момента
Господ Исус Христос не е бил на друго място, а в гроба. Думата "ад" произлиза от "Хадес", или езическото разбиране за мястото на "душите". Но оригиналната дума на иврит е "шеол" или гроб. Така че три дни Господ беше в гроба, преди да бъде възкресен.
Що се отнася до починалите, наистина те не знаят нищо, защото не съществуват. Ето един пример:
Йов 3:11-13 11. Защо не умрях при раждането,
И не издъхнах щом излязох из утробата?
12. Защо ме приеха коленете?
Или защо съсците, за да суча?
13. Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
Тогава щях да съм в покой.
-
Щом не съществуват, как така са в покой? Пробвай да го обясниш със вои думи, а не да се измъкваш, че поста ти щял да бъде дълъг и само да цитираш. В другата тема Ейлиън ти зададе няколко въпроса, а ти се правиш на ударен. Нищо, че ще излезе дълго ние за никъде не бързаме. Поздрави :)
-
Не аз, а тя казва, че след смъртта човекът престава да съществува. Всеки починал ще бъде възкресен след Второто пришествие. Ако не беше така, тогава и Горлгота, и Второто пришествие се обезсмислят. Помисли си защо трябва Христос да идва втори път, ако праведните(или душите им, както се вярва) са в Рая?
Виж сега.ПО принцип християнството е безмислено и се базира на зле разбрани вярвания на една евреиска секта наречена есеи.И лош превод.
Христос е превод на еврейското "месия",което означава "помазан" и е "титла" давана на царете и свещениците.Христос е бил просто човек със амбиция да освободи евреите и да си създаде евреиска държава.Като умира функциите се заемат от брат му Яков.И всъщниост едва с приемането на Павел в сектата нещата тръгват на зле.Той се скарва упорито с водачите прави една сурия простотии и в крайна мсетка благодарение на него сега имаме християнство такова каквото ни е познато.И едва той заявява че Иисус е Бог.Естествено Павел никога не го е виждал.Възпитаван е като римлянин и е нормално да не разбере евреиските вярвания
Още цитати за отвъдното:
" С трясъка от падането му Аз докарах в трепет народите, когато го свалиха в преизподнята, при слезлите в гроба, и се зарадваха в преизподнята страна всички дървета едемски"-Йезекиил 31;16
" И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. "-лука
-
Щом не съществуват, как така са в покой? Пробвай да го обясниш със вои думи, а не да се измъкваш, че поста ти щял да бъде дълъг и само да цитираш. В другата тема Ейлиън ти зададе няколко въпроса, а ти се правиш на ударен. Нищо, че ще излезе дълго ние за никъде не бързаме. Поздрави :)
Наистина бих обяснил всичко, което ме питате, с Божия помощ.Но ако въпросите са един или два. Иначе наистина никой няма да чете. Пък и не само това. На десетината въпроса трябва да има и съответния брой отговори. И на всеки ако ми се зададат по толкова въпроса какво ще се получи?
Сега ще отговоря на твоя въпрос:
***Щом не съществуват, как така са в покой? ***
Ще отговоря по два начина. Първият чрез обяснение, вторият чрез пример.
Когато Бог сътворява човека, човекът е с безгрешно тяло. И поради тази причина е могъл да живее вечно. Но когато съгрешава, той вече се сдобива с един вид болно тяло, което завършва със смърт съществуването си. Но състоянието на човека от смъртта до Второто пришествие Библията нарича "сън". Или "покой". Причината е не защото през това време мъртвият спи, а защото ще бъде възкресен за да получи това, което заслужава. Праведният - вечен живот; неправедният - вечно осъждане. Значи не мъртвият "спи", а просто състоянието му е сравнено със сън. Защото ще бъде възкресен(събуден). Когато бъде възкресен, той няма да знае какво е станало през времето от смъртта му до възкресението му. Така, както заспалият не знае какво е станало от лягато до ставането.
Сега ще обясня с пример.
Ако един компютър се изключи от мрежата, той "умира". През времето на "безработица" той не функционира. Сякаш спи. Но когато бъде включен, той оживява. Това е положението и на човека. Всичко други вярвания като това, че "душата" отива в Рая или в "ада", че човек се преражда, че отива от едно тяло в друго и така нататък, са човешки измислици.
Поздрави! :)
-
Не аз, а тя казва, че след смъртта човекът престава да съществува. Всеки починал ще бъде възкресен след Второто пришествие. Ако не беше така, тогава и Горлгота, и Второто пришествие се обезсмислят. Помисли си защо трябва Христос да идва втори път, ако праведните(или душите им, както се вярва) са в Рая?
Виж сега.ПО принцип християнството е безмислено и се базира на зле разбрани вярвания на една евреиска секта наречена есеи.И лош превод.
Христос е превод на еврейското "месия",което означава "помазан" и е "титла" давана на царете и свещениците.Христос е бил просто човек със амбиция да освободи евреите и да си създаде евреиска държава.Като умира функциите се заемат от брат му Яков.И всъщниост едва с приемането на Павел в сектата нещата тръгват на зле.Той се скарва упорито с водачите прави една сурия простотии и в крайна мсетка благодарение на него сега имаме християнство такова каквото ни е познато.И едва той заявява че Иисус е Бог.Естествено Павел никога не го е виждал.Възпитаван е като римлянин и е нормално да не разбере евреиските вярвания
Още цитати за отвъдното:
" С трясъка от падането му Аз докарах в трепет народите, когато го свалиха в преизподнята, при слезлите в гроба, и се зарадваха в преизподнята страна всички дървета едемски"-Йезекиил 31;16
" И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. "-лука
О, не.
Животът на Исус Христос е пророкуван столетия преди идването Му на земята. Ако разполагаш с Библия, можеш да отвориш например на "Исая" 53 глава. Или на Псалом 22. Или на Псалом 110. Има и още много пророчества, които описват месторождението, животът, смъртта, възкресението и всеко, което се е случило по време на осъждането и разпятието. Бих могъл да цитирам всичко, но това означава да пействам половината Библия.
Колкото до "" И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. "-лука", истинският превод е малко по-иначе:
" И отговори му Иисус: истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая. "-лука
Разликата е в една запетая, но тя води до огромна промяна.
Ако те интересува, ще обясня този момент подробно.
Поздрави ;)
-
Извинете ме за тъпия въпрос, ама коя точно версия на Библията обсъждате и на кой Бог е въпросното слово в нея? :)
-
запетая тук,буква там и кво става накрая...а ти къде си виждал оригинала?а може би знаеш че в иврита и арамейския няма заптаи
В Исая нищо за Синът на Бог не видях
22 псалм е готин...ама няма Джиизъс
110-ти и той такаИзвинете ме за тъпия въпрос, ама коя точно версия на Библията обсъждате и на кой Бог е въпросното слово в нея? :)
бога е ИХВХ,Библията-Синодална Библия от тук
http://synpress.bglink.net/books/bible.htm (http://synpress.bglink.net/books/bible.htm)
-
Богът го изяснихме, ок, а версията? Я погледнете колко версии на божието слово има по света:
http://www.crosswire.org/sword/modules/ModDisp.jsp?modType=Bibles
Нима това е едно и също слово на един и същи бог? Погледнете само на английски колко версии има! Що за слово е това, ако няма единна версия на даден език? А синодалната дали е "по-вярна" от протестантската?
-
много ясно че не.Всичките са един дол дренки
-
Имаше една тема за матрицата в която аз и Xpuctoc Muxaul коментирахме за едни същества наричани organ portals ;) Та за тях вече може смъртта да е наистина края на живота им защото те представляват биологични машини.
-
Очакване, съвсем, ама съвсем не съм съгласен с теб. Явно е, че доникъде няма да стигнем така. Ти си 100% убеден в това, което говориш и дори не допускаш минимална въможност то да не е вярно. Споко, съвсем скоро ще ни се изяснят нещата.
-
Извинете ме за тъпия въпрос, ама коя точно версия на Библията обсъждате и на кой Бог е въпросното слово в нея? :)
И моя въпрос не е по умен: колко Църкви има и коя е най-истинската? Всички твърдят,че тяхната е най-истинната.Не е ли това в основата на всички войни и човешки нещастия? На кого служи това фанатично доказване за по - вярната истина?
Душата преди смъртта и след нея пак е Душа! Но тя не става на пръст, а нейната дреха.
-
Извинете ме за тъпия въпрос, ама коя точно версия на Библията обсъждате и на кой Бог е въпросното слово в нея? :)
Между Библиите няма разлика. Преводите са почти идентични и смисълът е еднакъв. Разбира се, не говоря за неканоничните книги, които фигурират в Православната. А Божието слово е на Твореца на вселената, Този, Който "в шест дни сътвори небето, земята, морето и всичко, което е в тях".
Поздрави! :)
-
запетая тук,буква там и кво става накрая...а ти къде си виждал оригинала?а може би знаеш че в иврита и арамейския няма заптаи
В Исая нищо за Синът на Бог не видях
22 псалм е готин...ама няма Джиизъс
110-ти и той такаИзвинете ме за тъпия въпрос, ама коя точно версия на Библията обсъждате и на кой Бог е въпросното слово в нея? :)
бога е ИХВХ,Библията-Синодална Библия от тук
http://synpress.bglink.net/books/bible.htm (http://synpress.bglink.net/books/bible.htm)
Точно в оригинала няма запетаи. Когато са въведени препинателни знаци, са минали няколко столетия и това изречение е с добавени запетаи и други препинателни знаци съгласно навлезлите езически схващания в християнството. А че е така, може лесно да се разбере от друго място. В стиха от Лука се казва, че Господ е обещал на разбойника да бъде в Рая. Дали това е станало в същия ден? Може да се разбере от +Евангелието на Йоан":
Йоан 20:16-17 16. Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
17. Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
Възможно ли е Христос да е бил в Рая, а още да не се е възнесъл? А след като не се е възнесъл, значи и разбойникът не е в Рая. Всъщност, разбойникът не е поискал да отиде веднага в небето, а казва на Спасителя:
"Лука" 23: 42. И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
КОГАТО ДОЙДЕШ!!! в царството Си!
Поздрави!
ПП. Съжалявам, че не си видял това, което е толкова ясно. Защото ще цитирам:
Между другото, това е само един стих от 53 глава, а иначе цялата е за Господ и животът и смъртта Му при първото Му идване:
Исая 53:5 5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления,
Бит биде поради нашите беззакония;
На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,
И с Неговите рани ние се изцелихме.
Псалом" 22:16
16. Защото кучета ме обиколиха;
Тълпа от злодейци ме окръжи;
Прободоха ръцете ми и нозете ми.
А за 110 псалом трябва да обяснявам. Вероятно си православен и това би било трудно. Но първият стих е:
1. (По слав. 109).
Давидов псалом 110:1
Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми
Докле положа враговете ти за твое подножие.
и говори за времето от Голгота, до съда.
-
Извинете ме за тъпия въпрос, ама коя точно версия на Библията обсъждате и на кой Бог е въпросното слово в нея? :)
И моя въпрос не е по умен: колко Църкви има и коя е най-истинската? Всички твърдят,че тяхната е най-истинната.Не е ли това в основата на всички войни и човешки нещастия? На кого служи това фанатично доказване за по - вярната истина?
Душата преди смъртта и след нея пак е Душа! Но тя не става на пръст, а нейната дреха.
Много те моля да погледнеш "Битие" 2:7 и да видиш какво е определението за душа. Защото Душа означава живият човек.
-
Мила ми ochakvane ;)(според мен ти си женска енергия),усърдното четене и цитиране на Библията,не те прави по различна от другите около теб.Усещането ми за теб е ,че колкото и да се опитваш да ни убедиш в това в което вярваш(респект за което)и да ни цитираш Наи великата книга(апропо кой ти каза ,че Бог е написал Библията?) ,че каквото и да ти се говори ,ти си знаеш своето,тоест ,даже и не се замисляш за някакви други възможности.Или може би Бог е говорил и е предал словото си ,Написва се Библията и от там нататък Бог вече не говори.Защо?Сърдит ли е или какво?
На мен да ти кажа тои ми говори,и аз му отговарям.Мда -диалози си водим.И ме води ,и ме учи,за което му благодаря!
Пожелавам ти го и на теб с много любов :)
-
еее таман си прибера библията и ти да вземеш да отговориш
Тоя цитат нищо не казва з отвъдния свят.Освен че го има,защото все пак Иисус после отиява при тате си..
Виж за сметка на това, може да се използва за подкрепата на тезата че Иисус е само човек.
При условие че няма запетаи няам как да се твърди къде трябва да стои.А няма как да е станало друг ден,защото после разбойникт е мъртъв,нашия човек пък бере душа в пещерата.А двамата се срещат на кръстовете.
И Иисус отива в царството си няколко дена след предполагаемото възкръстване според библията,и така...
уупс.Още за задгробния живот:
"Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха. "-Варуха
"Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление"
" може би, ще ми отговориш: в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал"Мила ми ochakvane ;)(според мен ти си женска енергия)
интересно че и аз така смятах докато не прочетох че говори за себе си в мъжки род.Ама оак ме гони "женското" усещане ;)
-
Между Библиите няма разлика. Преводите са почти идентични и смисълът е еднакъв. Разбира се, не говоря за неканоничните книги, които фигурират в Православната. А Божието слово е на Твореца на вселената, Този, Който "в шест дни сътвори небето, земята, морето и всичко, което е в тях".
Извинявай, но не съм съгласен с това твърдение. Сравнявал съм преводи на различните версии на английски и има доста разлики. Говоря за официалните версии, не за апокрифи. ;) За Твореца, който визираш, съм твърде скептичен. :)
-
еее таман си прибера библията и ти да вземеш да отговориш
Тоя цитат нищо не казва з отвъдния свят.Освен че го има,защото все пак Иисус после отиява при тате си..
Виж за сметка на това, може да се използва за подкрепата на тезата че Иисус е само човек.
При условие че няма запетаи няам как да се твърди къде трябва да стои.А няма как да е станало друг ден,защото после разбойникт е мъртъв,нашия човек пък бере душа в пещерата.А двамата се срещат на кръстовете.
И Иисус отива в царството си няколко дена след предполагаемото възкръстване според библията,и така...
уупс.Още за задгробния живот:
"Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха. "-Варуха
"Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление"
" може би, ще ми отговориш: в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал"Мила ми ochakvane ;)(според мен ти си женска енергия)
интересно че и аз така смятах докато не прочетох че говори за себе си в мъжки род.Ама оак ме гони "женското" усещане ;)
Книгата на "Варух" е неканонична или казано по друг начин, апокриф.
Що се отнася до втория стих, това е пророчество за Исус. И "ад" означава гроб. С други думи, Господ не е оставен в гроба.
А за да не си мислиш, че спекулирам с един стих, ще ти покажа няколко:
Данаил 12:2 2. И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.
Откровение 20:5 5. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
1 Солунци 4:16-17 16. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
17. после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
Поздрави!
-
Имаше една тема за матрицата в която аз и Xpuctoc Muxaul коментирахме за едни същества наричани organ portals ;) Та за тях вече може смъртта да е наистина края на живота им защото те представляват биологични машини.
Да не ме бъркаш с някой друг, що не мога да си спомня да съм коментирал подобно нещо? ::)
-
.
Книгата на "Варух" е неканонична или казано по друг начин, апокриф.
Що се отнася до втория стих, това е пророчество за Исус. И "ад" означава гроб. С други думи, Господ не е оставен в гроба.
абе като пише ад,трябва и да значи ад. А къде го видя Иисус не знам.
Данаил 12:2 2. И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.
Откровение 20:5 5. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
ХУбаво.Само дето "мъртвите" са тези,които не принадлежат към сектата на есеите.Запознай се малко с терминологията им.И тълкуванието съответно е че "мъртвите ще осъзнаят грешката си и я ще се разкайват,я ще с ерадват че са се "събудили"
1 Солунци 4:16-17 16. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
17. после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
Цитатите които посочих назад си говорят черно на бяло.Ако бях гаден щях да намеря още такива(ама мързии).А ако намесим и апокрифите(които между другото са удивително сходни помежду си-т.е наща библия е еретичната) става лошооо.
Та понеже в сектата на есеите(или назореи,зилоти,садукеи и т.н.Иисус Назорей да ти звучи познато)
водачът е бил Христос,сиреч "Помазания',тези неприели учението ще го приемат т.е. "ще възкръстнат",а "живите" си остават живи.
-
хахаах.Имам чувството ,че ти ochakvane си си поставила за цел да ни покръстиш още тази вечер в" правата ти вяра".Замирисва ми на евангелизъм ,не че нещо лошо ;),но те така не приемат вярванията на другите и все с Библията вървят напред.Както е тръгнало още малко и видеоматериали ще ни пуснеш наред с цитатите ;D
И не мога да разбера с кого я водиш тази борба?Все повече се наслагва усещането ,че я водиш със себе си.
Светлина и любов ти желая по пътя :)
И бъди готова-в момента когато спреш да си в ochakvane Бог може и да ти проговори и ще имаш цялата информация от извора.Но пък кой знае,ти си от типа хора които ще го вземат за дявол и ....ще изпуснат шанса си.
-
И бъди готова-в момента когато спреш да си в ochakvane Бог може и да ти проговори и ще имаш цялата информация от извора.Но пък кой знае,ти си от типа хора които ще го вземат за дявол и ....ще изпуснат шанса си.
А нима Дявола не е от Бог?
Иначе нека покръства.Току виж сме го накарали да с е замисли
-
Имаше една тема за матрицата в която аз и Xpuctoc Muxaul коментирахме за едни същества наричани organ portals ;) Та за тях вече може смъртта да е наистина края на живота им защото те представляват биологични машини.
Да не ме бъркаш с някой друг, що не мога да си спомня да съм коментирал подобно нещо? ::)
Ами това е част от постинга ти Ако матрицата е способна на генерира нашата реалност дали би могла също така да произвежда участници в тази реалност? Би ли могла да вземе управление над други хора и да ги направи свои агенти?
Та за тези "хора" определението е organ portals :P
-
Ами това е част от постинга ти Ако матрицата е способна на генерира нашата реалност дали би могла също така да произвежда участници в тази реалност? Би ли могла да вземе управление над други хора и да ги направи свои агенти?
Та за тези "хора" определението е organ portals :P
За статията ставало въпрос, ясно, не загрях. :)
-
Дам това наистина е много интересен въпрос щото тази теза може да изкара нещата така че хем вълка да е сит хем агнето цяло :P Така за едни "хора" ще важи правилото че си умират и това е докато за другите това със смъртта няма да важи ;) Също е много интересно какъв е процента на агентите на матрицата. Предположенията са от 50 до 95%. Това е наистина доста обезпокояващо ;D А и най-вече реално няма как да се разбере кой кой е защото самия "човек" не го осъзнава или пък може би тези които са биологични машини нямат развита духовност и не се интересуват от живота след смъртта защото не вярват в него, а при това положение с основание....
-
.Книгата на "Варух" е неканонична или казано по друг начин, апокриф.
Що се отнася до втория стих, това е пророчество за Исус. И "ад" означава гроб. С други думи, Господ не е оставен в гроба.
абе като пише ад,трябва и да значи ад. А къде го видя Иисус не знам.
Данаил 12:2 2. И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.
Откровение 20:5 5. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
ХУбаво.Само дето "мъртвите" са тези,които не принадлежат към сектата на есеите.Запознай се малко с терминологията им.И тълкуванието съответно е че "мъртвите ще осъзнаят грешката си и я ще се разкайват,я ще с ерадват че са се "събудили"
1 Солунци 4:16-17 16. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
17. после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
Цитатите които посочих назад си говорят черно на бяло.Ако бях гаден щях да намеря още такива(ама мързии).А ако намесим и апокрифите(които между другото са удивително сходни помежду си-т.е наща библия е еретичната) става лошооо.
Та понеже в сектата на есеите(или назореи,зилоти,садукеи и т.н.Иисус Назорей да ти звучи познато)
водачът е бил Христос,сиреч "Помазания',тези неприели учението ще го приемат т.е. "ще възкръстнат",а "живите" си остават живи.
Едно от имената за които говориш - Назорей- произлиза от това, че живее в Назарет, а другото, че е Божий Назорей.
-
тц. По Иисусово време няма град на име Назарет.Такъв се появява чак 4в. след него.
-
тц. По Иисусово време няма град на име Назарет.Такъв се появява чак 4в. след него.
Лука 2:4 4. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
;)
-
Римляните са едни много подредени хора,обичащи да записват всичко важно.Иии...епохата на Иисус е добре документирана-описани са селищата,данъцит,които се вземат от тях и т.н. И никъде няма град Назарет.
То и за Иисус няма данни ама карай да върви.
И съм сигурен че в оригинала не е "от града Назарет".По-скоро е член на сектата назореи
-
Римляните са едни много подредени хора,обичащи да записват всичко важно.Иии...епохата на Иисус е добре документирана-описани са селищата,данъцит,които се вземат от тях и т.н. И никъде няма град Назарет.
То и за Иисус няма данни ама карай да върви.
И съм сигурен че в оригинала не е "от града Назарет".По-скоро е член на сектата назореи
Това предложение за мир ли е ;)
Поинтересувай се тогава кой е Йосиф Флавий...
А, и един въпрос. Ако Исус не е съществувал, как виждаш Неговите ученици да умрат с нечовешки мъки, само и само да не се откажат от вярата си в Спасителя? Хайде, след тях другите само са чули, но те...?
-
Между Библиите няма разлика. Преводите са почти идентични и смисълът е еднакъв. Разбира се, не говоря за неканоничните книги, които фигурират в Православната. ...
Ето нещо по-сериозно относно библейските версии, произхода им и съвместимостта между тях. Дайте да не говорим наизуст. Съжалявам, че материала е на английски, но това намерих. :) http://www.cesame-nm.org/Viewpoint/contributions/bible/versions.html
Най-долу има резюме, на който не му се чете всичкото. ;)
SUMMARY
The important points to notice are:
(1) Many different versions of the Bible, none autographic, have existed since antiquity;
(2) Some of the versions differ significantly from each other;
(3) It is virtually impossible to confirm which of several ancient variants is the most authentic (particularly true of the Old Testament);
(4) The oldest manuscripts generally exist only as fragments (often in very poor condition); and
(5) Translation from the original tongues is difficult and no single translation can be considered truly authentic.
It is therefore a reasonable conclusion that the Bible as we know it today does not necessarily correspond to what was intended by the original writers. Even if one grants that the first writers were divinely inspired, it does not follow that all the scribes, copyists, and redactors who followed were so inspired (else the differences and confusion would not exist).
-
Много те моля да погледнеш "Битие" 2:7 и да видиш какво е определението за душа. Защото Душа означава живият човек.
Новият Завет на познатата ни Библия се води Четвърто Епохално Откровение за човечеството. Преди него е имало още 3, след него има още едно, ето ти цитат от последното, в оригинал http://www.urantia.org/papers/toc.html, който е единствен, засега ;D:
P.1007 - §4 There have been many events of religious revelation but only five of epochal significance. These were as follows:
P.1007 - §5 1. The Dalamatian teachings. The true concept of the First Source and Center was first promulgated on Urantia by the one hundred corporeal members of Prince Caligastia's staff. This expanding revelation of Deity went on for more than three hundred thousand years until it was suddenly terminated by the planetary secession and the disruption of the teaching regime. Except for the work of Van, the influence of the Dalamatian revelation was practically lost to the whole world. Even the Nodites had forgotten this truth by the time of Adam's arrival. Of all who received the teachings of the one hundred, the red men held them longest, but the idea of the Great Spirit was but a hazy concept in Amerindian religion when contact with Christianity greatly clarified and strengthened it.
P.1007 - §6 2. The Edenic teachings. Adam and Eve again portrayed the concept of the Father of all to the evolutionary peoples. The disruption of the first Eden halted the course of the Adamic revelation before it had ever fully started. But the aborted teachings of Adam were carried on by the Sethite priests, and some of these truths have never been entirely lost to the world. The entire trend of Levantine religious evolution was modified by the teachings of the Sethites. But by 2500 B.C. mankind had largely lost sight of the revelation sponsored in the days of Eden.
P.1007 - §7 3. Melchizedek of Salem. This emergency Son of Nebadon inaugurated the third revelation of truth on Urantia. The cardinal precepts of his teachings were trust and faith. He taught trust in the omnipotent beneficence of God and proclaimed that faith was the act by which men earned God's favor. His teachings gradually commingled with the beliefs and practices of various evolutionary religions
P.1008 - §0 and finally developed into those theologic systems present on Urantia at the opening of the first millennium after Christ.
P.1008 - §1 4. Jesus of Nazareth. Christ Michael presented for the fourth time to Urantia the concept of God as the Universal Father, and this teaching has generally persisted ever since. The essence of his teaching was love and service, the loving worship which a creature son voluntarily gives in recognition of, and response to, the loving ministry of God his Father; the freewill service which such creature sons bestow upon their brethren in the joyous realization that in this service they are likewise serving God the Father.
P.1008 - §2 5. The Urantia Papers. The papers, of which this is one, constitute the most recent presentation of truth to the mortals of Urantia. These papers differ from all previous revelations, for they are not the work of a single universe personality but a composite presentation by many beings. But no revelation short of the attainment of the Universal Father can ever be complete. All other celestial ministrations are no more than partial, transient, and practically adapted to local conditions in time and space. While such admissions as this may possibly detract from the immediate force and authority of all revelations, the time has arrived on Urantia when it is advisable to make such frank statements, even at the risk of weakening the future influence and authority of this, the most recent of the revelations of truth to the mortal races of Urantia.
Така че цитираното определение за "душа" от "Битие" дори не попада в категорията на Епохалните Откровения, брои се само Новият Завет. ;)
В последното, засега, Пето Епохално Откровение се дават следните определения, в оригинал:
P.8 - §6 These qualities of universal reality are manifest in Urantian human experience on the following levels:
P.8 - §7 1. Body. The material or physical organism of man. The living electrochemical mechanism of animal nature and origin.
P.8 - §8 2. Mind. The thinking, perceiving, and feeling mechanism of the human organism. The total conscious and unconscious experience. The intelligence associated with the emotional life reaching upward through worship and wisdom to the spirit level.
P.8 - §9 3. Spirit. The divine spirit that indwells the mind of man--the Thought Adjuster. This immortal spirit is prepersonal--not a personality, though destined to become a part of the personality of the surviving mortal creature.
P.8 - §10 4. Soul. The soul of man is an experiential acquirement. As a mortal creature chooses to "do the will of the Father in heaven," so the indwelling spirit becomes the father of a new reality in human experience. The mortal and material mind is the mother of this same emerging reality. The substance of this new reality is neither material nor spiritual--it is morontial. This is the emerging
P.9 - §0 and immortal soul which is destined to survive mortal death and begin the Paradise ascension.
P.9 - §1 Personality. The personality of mortal man is neither body, mind, nor spirit; neither is it the soul. Personality is the one changeless reality in an otherwise ever-changing creature experience; and it unifies all other associated factors of individuality. The personality is the unique bestowal which the Universal Father makes upon the living and associated energies of matter, mind, and spirit, and which survives with the survival of the morontial soul.
P.9 - §2 Morontia is a term designating a vast level intervening between the material and the spiritual. It may designate personal or impersonal realities, living or nonliving energies. The warp of morontia is spiritual; its woof is physical.
-
Това предложение за мир ли е ;)
Поинтересувай се тогава кой е Йосиф Флавий...
А, и един въпрос. Ако Исус не е съществувал, как виждаш Неговите ученици да умрат с нечовешки мъки, само и само да не се откажат от вярата си в Спасителя? Хайде, след тях другите само са чули, но те...?
Знам кой е Йосиф Флавии,роден 3 години СЛЕД смъртта на Иисус.Ако съдиш от евангелията за мъките на учениците--най-ранното е от след възстанието.Да не говорим,че само 'удобните" евангелия са влезнали в библията...И преди Павел никой не е възприемал Иисус за Бог.т.е. сега трябва да се наричат Павликяни,а не християни
При евреите го има това вярване,че "Шалом"-просперитета и щаститето се крепят на двата стълба-светски и духовен(това вярване е възприето и от масоните).И представителите на тези два стълба-върховният жрец и царят са месии т.е. помазани да водят евреите.
След Иисус пак е имало месия,само дето той е умрял във възстанието през 70 и някоя си година
-
Това предложение за мир ли е ;)
Поинтересувай се тогава кой е Йосиф Флавий...
А, и един въпрос. Ако Исус не е съществувал, как виждаш Неговите ученици да умрат с нечовешки мъки, само и само да не се откажат от вярата си в Спасителя? Хайде, след тях другите само са чули, но те...?
Знам кой е Йосиф Флавии,роден 3 години СЛЕД смъртта на Иисус.Ако съдиш от евангелията за мъките на учениците--най-ранното е от след възстанието.Да не говорим,че само 'удобните" евангелия са влезнали в библията...И преди Павел никой не е възприемал Иисус за Бог.т.е. сега трябва да се наричат Павликяни,а не християни
При евреите го има това вярване,че "Шалом"-просперитета и щаститето се крепят на двата стълба-светски и духовен(това вярване е възприето и от масоните).И представителите на тези два стълба-върховният жрец и царят са месии т.е. помазани да водят евреите.
След Иисус пак е имало месия,само дето той е умрял във възстанието през 70 и някоя си година
Да, "месии" е имало колкото искаш. Сам Христос предупреди това. И думите Му са записани в "Матей" 24 глава: "Пазете се да не ви измами някой..."
Разликата между Месия и "месиите" е минимум в две неща:
Първата разлика. Библията е биография на Христос, която е написана преди да се въплъти на земята.
Втората разлика. Възкресението Му и празният гроб свидетелстват, че наистина това е Месия. На всички останали гробовете им си съществуват.
Има още много подробности, но тези са едни от основните.
Поздрави!
-
Да, "месии" е имало колкото искаш. Сам Христос предупреди това. И думите Му са записани в "Матей" 24 глава: "Пазете се да не ви измами някой..."
Разликата между Месия и "месиите" е минимум в две неща:
Първата разлика. Библията е биография на Христос, която е написана преди да се въплъти на земята.
Втората разлика. Възкресението Му и празният гроб свидетелстват, че наистина това е Месия. На всички останали гробовете им си съществуват.
Има още много подробности, но тези са едни от основните.
Имало е и много преди него.
А възкресението и празния гроб са доста спорни.Първо зашото Иисус е стоял на кръста(между другото наказание за ПОЛИТИЧЕСКИ престъпници) доста кратко-двта-максимум три часа.А умирането на кръста е настъпвало обикновено на втория ден.Да не говорим,че той дори показва раните си на учениците.
А биография на Иисус има само в Новия завет,и дори тя е силно манипулирана и изпоъстрена с измислици.
И Месия не означава спасител на човечеството,означава просто помазан.Все едно "ваше величество' по нашему.
Как не са го утрепали тоя Павел докато е било време
-
Имало е и много преди него.
А възкресението и празния гроб са доста спорни.Първо зашото Иисус е стоял на кръста(между другото наказание за ПОЛИТИЧЕСКИ престъпници) доста кратко-двта-максимум три часа.А умирането на кръста е настъпвало обикновено на втория ден.Да не говорим,че той дори показва раните си на учениците.
А биография на Иисус има само в Новия завет,и дори тя е силно манипулирана и изпоъстрена с измислици.
И Месия не означава спасител на човечеството,означава просто помазан.Все едно "ваше величество' по нашему.
Как не са го утрепали тоя Павел докато е било време
Никой никога не е възкръсвал.
Що се отнася до празния гроб, трябва да кажа някои неща. Първо. Описано е какво точно се е случило преди свалянето на тялото на Христос от кръста. Дори да допуснем, че не е бил мъртъв, един войник пробожда сърцето на Спасителя с копие. Казва се, че оттам са изтекли кръв и вода. Това се получава при разрив на сърцето. След това тялото е било повито със стотина метра плат ,напоен с масла. Гробницата е затворена с камък, който тежи няколкостотин килограма и запечатана. Около нея е поставена стража. Как мислиш, че може да дойде някой и да откродне тялото? Или пък Христос да излезе? В римската армия наказанието за заспиване на пост е било смърт! Кой би се съгласил да продаде живота си за нищо?
След това защо учениците на Христос, които не са вярвали ,че някога ще видят Учителя Си и не са повярвали на думите на жените, след като се крият от юдеите да не пострадат, изведнъж вече са готови да дадат живота си без никакъв страх?
Е, мога да ти дам още много поводи за размисъл, но стига да искаш да приемеш.
-
Що се отнася до празния гроб, трябва да кажа някои неща. Първо. Описано е какво точно се е случило преди свалянето на тялото на Христос от кръста. Дори да допуснем, че не е бил мъртъв, един войник пробожда сърцето на Спасителя с копие. Казва се, че оттам са изтекли кръв и вода. Това се получава при разрив на сърцето
"но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. "
ребрата,а не сърцето.Да не говорим,че сърцетп е леееко неудобна цел като Иисус е на високо.А римско копие знаеш ли как изглежда.Да не говрим че никой няма да тръгне да намушква човек за д апровери дали е жив.Най-вероятно просто го е "боцнал". А тъй като в никое от другите евангелия го няма този епизод,няма да е никак чудно ако е добавен по-късно.Особено като четем и за водата.
. След това тялото е било повито със стотина метра плат ,напоен с масла. Гробницата е затворена с камък, който тежи няколкостотин килограма и запечатана. Около нея е поставена стража. Как мислиш, че може да дойде някой и да откродне тялото? Или пък Христос да излезе? В римската армия наказанието за заспиване на пост е било смърт! Кой би се съгласил да продаде живота си за нищо?
да,напоени със смес от смирна и алое.И двете имат дезинфекциони свойства,и тъкмо нещо с което да се превърже един ранен.И никак не са били стотина метра плат.Знаеш ли това колко много плат е?
После,кой идиот ще постравя стража на гробница?Особено на гробница на престъпник?Може би пазят да не се види какво става вътре.И горбът на всичкото отгоре е наблизо т.е. не се налага дълго и опасно шпренасяне на ранения и се избягват излишни опастности и погледи.
После:
"и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили."-това е едно към едно цитат от един от Химните на Изида. Да не говорим за множеството церемонии на езически религии свързани с опосвещаването във по-висш сан свързвани с мнимо погребване и възкръсване.Практика,която есеите широко използвали.
Естествено не е зле да се спомене момента,в които му дават някакво вещество напоено в гъба.
След това защо учениците на Христос, които не са вярвали ,че някога ще видят Учителя Си и не са повярвали на думите на жените, след като се крият от юдеите да не пострадат, изведнъж вече са готови да дадат живота си без никакъв страх?
Е, мога да ти дам още много поводи за размисъл, но стига да искаш да приемеш.
"
Заради същата онази езическа церемония,която споменах по-горе-всички трябвало да се държат сякаш посвещаваният наистина е умирал.А да се крият от Юдеите...те СА юдеите.
Всъщност даи още доводи,току веиж и тях съм оборил
-
Що се отнася до празния гроб, трябва да кажа някои неща. Първо. Описано е какво точно се е случило преди свалянето на тялото на Христос от кръста. Дори да допуснем, че не е бил мъртъв, един войник пробожда сърцето на Спасителя с копие. Казва се, че оттам са изтекли кръв и вода. Това се получава при разрив на сърцето
"но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. "
ребрата,а не сърцето.Да не говорим,че сърцетп е леееко неудобна цел като Иисус е на високо.А римско копие знаеш ли как изглежда.Да не говрим че никой няма да тръгне да намушква човек за д апровери дали е жив.Най-вероятно просто го е "боцнал". А тъй като в никое от другите евангелия го няма този епизод,няма да е никак чудно ако е добавен по-късно.Особено като четем и за водата.
. След това тялото е било повито със стотина метра плат ,напоен с масла. Гробницата е затворена с камък, който тежи няколкостотин килограма и запечатана. Около нея е поставена стража. Как мислиш, че може да дойде някой и да откродне тялото? Или пък Христос да излезе? В римската армия наказанието за заспиване на пост е било смърт! Кой би се съгласил да продаде живота си за нищо?
да,напоени със смес от смирна и алое.И двете имат дезинфекциони свойства,и тъкмо нещо с което да се превърже един ранен.И никак не са били стотина метра плат.Знаеш ли това колко много плат е?
После,кой идиот ще постравя стража на гробница?Особено на гробница на престъпник?Може би пазят да не се види какво става вътре.И горбът на всичкото отгоре е наблизо т.е. не се налага дълго и опасно шпренасяне на ранения и се избягват излишни опастности и погледи.
После:
"и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили."-това е едно към едно цитат от един от Химните на Изида. Да не говорим за множеството церемонии на езически религии свързани с опосвещаването във по-висш сан свързвани с мнимо погребване и възкръсване.Практика,която есеите широко използвали.
Естествено не е зле да се спомене момента,в които му дават някакво вещество напоено в гъба.
След това защо учениците на Христос, които не са вярвали ,че някога ще видят Учителя Си и не са повярвали на думите на жените, след като се крият от юдеите да не пострадат, изведнъж вече са готови да дадат живота си без никакъв страх?
Е, мога да ти дам още много поводи за размисъл, но стига да искаш да приемеш.
"
Заради същата онази езическа церемония,която споменах по-горе-всички трябвало да се държат сякаш посвещаваният наистина е умирал.А да се крият от Юдеите...те СА юдеите.
Всъщност даи още доводи,току веиж и тях съм оборил
А, има една приказка: никой не е по-незрящ от този, който не иска да види. Така че ти може да мислиш, че си оборил всичко, но това става само в твоите очи. Аз не желая да споря. Посочих вече и различните пророчества относно смъртта на Христос на кръста, дадох ти и някои обяснения. Щом не искаш да ги приемеш, изборът си е твой.
Поздрави!
-
Аз прилагам малка част от нещата,които зная.Мърезл му се вика
А, има една приказка: никой не е по-незрящ от този, който не иска да види.
Лука 23:3
-
"Да приемем ,че със смъртта на тялото умира и духът,е все едно да си представим птичка в кафез и да твърдим,че ако счупим клетката,това ще убие и птичката.Но всъщност пернатия пленник няма от какво да се бои.Нашето тяло е като кафеза,а духът ни е като птичката.Сами виждаме,че без клетката тази птичка отлита в света на съня:следователно ако кафезът се счупи,тя юе продължи да живее.Ще чувства още по -силно,ще възприема още по-ясно и ще бъде още по-щастлива."
Абдул Баха,"Някои неизяснени въпроси"
-
дойде и моя миг в които да дам и аз някакъв отговор на темата.
Според мен колкото и да се напъваме няма да успеем да кажем какво точно е душата и какво става с нея след смърта.
Най-великата Книга,Библията ни дава някаква представа за нея и пътя и, но реално си остава загатка,защото е трудно да се обясни на нас хората за паралелния свят(духовния). Ние хората сме създадени така че да разбираме толкова колкото ни е отредено. Ние реално непознаваме материалния свят в който живеем, а да не говорим за духовния. Тук на земята е трудно да се обяснява за свят и съществование далеч от границите на разбирането ни. Духовния свят е необясним по обяснимите причини, че той е необятен и безкраен и дори да тръгнеш да обясниш нещо ще е твърде трудно, защото то няма начало от което да се захванеш.
-
ти къде изчезна? От толкова време не си писал....
-
Най-великата Книга, Библията:)))?
-
Каква ВЕЛИКА КНИГА?!?!
Това е книга обособена в сегашния си вид много след смъртта на Иисус. Ако авторите и са искали да претендират за истинност, нямаше да пазят десетилетия мълчание, преди да си "спомнят" за живота и смъртта на техния Месия.
Християнството е дело на "свети" Павел, който дори не е познавал Иисус. В християнството има много лъжи, за това сега е разклатено от появата на гностичните евангелия.
-
Каква ВЕЛИКА КНИГА?!?!
Това е книга обособена в сегашния си вид много след смъртта на Иисус. Ако авторите и са искали да претендират за истинност, нямаше да пазят десетилетия мълчание, преди да си "спомнят" за живота и смъртта на техния Месия.
Християнството е дело на "свети" Павел, който дори не е познавал Иисус. В християнството има много лъжи, за това сега е разклатено от появата на гностичните евангелия.
И аз смятам така,но след малко ще дойде Хроус да ни хока за тея гностични евангелия :D :D
-
Няма лошо, да се чуе и друго мнение!
Аз съм за гностичния поход - там поне стремежът към чисто познание е ръководен. Без догми - догмите говорят за тесногръдство и нетърпимост.
-
Изследване на преживявания близки до смъртта
Съзнанието на хората никога не умира, казва американски медицински изследовател
Доктор Елизабет Кублер-рос (1926-2004 г.) вярваше, че след като някой почине, той продължава да живее, тъй като неговото съзнание не умира. Тя стигнала до това заключение, след като изследвала 20 000 случаи на преживявания близки до смъртта на хора от целия свят. По време на тяхната "смърт", много хора виждат свои роднини, които ги очакват.
Веднъж д-р Кублер-рос лекувала малко момиче, което било наранено сериозно в автомобилна катастрофа, заедно със семейството си. Когато "умирало", малкото момиче утихнало и станало спокойно. Д-р Кублер-рос я попитала, как се чувства. Момиченцето казало: „Всичко е добре. Майка и Питър (нейният по-възрастен брат) са тук до мен и ме очакват”. До този момент никой не бил казал на детето, че майка му също е починала в катастрофата. Дори д-р Кублер-рос не знаела, че Питър починал 10 минути преди това.
Д-р Кублер-рос открила, че съществуват три стадия на смърт. В първия стадии, съзнанието напуска човешкото тяло, не могат да се засекат никакви мозъчни вълни, електрокардиограмата показва, че човекът е мъртъв. По време на следващия стадии, човекът повече не е ограничен от времето и пространството и може да стигне, където пожелае. В този стадий, слепият човек може да вижда обекти, немият може да говори, а глухият - да чува. Третият стадии, е преглед на целия живот на човек, преминавайки отвъд време и пространство. Докато на земята изминават само няколко секунди, съзнанието е способно за това време да види целия си живот.
И други доктори са изучавали преживявания близки до смъртта и откритията им са близки до тези на д-р Кублер-рос. Най-убедителното изследване е на кардиологът Пин Ван Ломел. Той интервюирал 344 пациента от 10 болници в Холандия, които били спасени, след като преминали през сърдечна атака. Той открил, че 18% от тях имат преживявания близки до смъртта. От тях 30% са преживели преминаване през тунел, виждайки Небесата или техните починали роднини. 25 % са изпитали усещане на разделяне на съзнанието и тялото им, 13% са преживели преглед на целия си живот.
Тези, които преминават през преживявания близки до смърта, в основни линии започват да възприемат света по нов начин, след като се завърнат към живот. Д-р Кенет Ринг обобщава 12 основни промени. Първите шест са:
1. Ценят всичко в живота, включително и обикновените преживявания
2. Не се търсят повече материалните неща и се изпитват усещането, че те са повърхностни
3. Нямат интерес за надпреварване и считат, че е по-важно да се полагат грижи за другите хора
4. Човек прави продължително духовно подобрение
5. Вярва, че животът продължава след смъртта
6. Вярва в съществуването на супер сила във Вселената; някои хора го наричат Бог, а други светлина
Китайското списание Glass Light неотдавна публикува извадки от книгата на д-р Кублер-рос „За живота след смъртта”, която бе публикувана за първи път през 1991 г. Статията в списанието разследва много случаи на преживявания близки до смъртта в западни страни, както и в Китай, при които хората съобщават за общуване с починали роднини или приятели.
Медията Epoch Тimes (www.theepochtimes.com) публикува 13 статии за преживявания от книгата „Отворете врата към живота и смъртта, проучване на мистериите на душата”. В една от тях се споменава, че хората изпитват спокойствие и радост, когато умират; не чувстват болка или горчивина. Но не всички хора се чувствали по този начин. В статията „Впечатления от Небесата: 100 истории на оцелели от преживявания близки до смъртта”, имало история за един германски полицейски началник. Той бил студен и груб. Когато бил близо до смъртта видял, че е обграден от много лакоми и противни духове. Един от духовете отворил кървавата си уста и се нахвърлил да го ухапе.
Статията от китайското списание Glass Light използвало думи от статия на д-р Кублер-рос: „Щом хората разберата, че трябва да понесат отговорност за това, което са извършили, когато са били живи, ще променят начина си на живот”.
По http://www.pureinsight.org/pi/index.php?news=4050
Четвъртък 21. Септември, 2006
-
Мен нищо не може да ме убеди, че животът свършва със смъртта.
-
И мен!
Само не мога да разбера защо е изписано "Кублер-рос", когато е Кюблер-Рос, но нищо де. ;)
-
Грешка на преводача ;),наистина е Кюблер-Рос.Тя прекарва живота си до леглата на заминаващите си от този свят и приносът и е несравним.
И наистина се учудвам,как повечето хора не разбират една простичка истина-нищо в природата не УМИРА,само се видоизменя.Така е със живота,Любовта също. :D