Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Религия => Темата е започната от: valer4o в Януари 13, 2006, 08:15:40 am
-
Бих искал някаква историческа информация относно тях. А също и някаква сравнителна с християнството, в смисъл - зная къде са им различни идеите, но желая още инфо по въпроса. Благодаря.
-
Исторически данни
Епископ Симеон Антипа е един от създателите на богомилското философско-социално учение през 928 год. в столицата Преслав в манастира "Света Параскева". Богомил е син на болярин и главен прокуратор на религията на 17 год. възраст. Боян Мага, Богомил и Симеон Антипа учат заедно в Египет и в Магнаурската школа в Константинопол. Създават модел на държавно управление, който е модел на европейските държави. Създават хиляди църкви в цяла Европа със сподвижници в продължение на 42 години. Написали са много книги, повечето от които безвъзвратно загубени.
Елементи от богомилската доктрина
Учението на богомилите се състояло в следното: първородният син на Височайшия Бог Сатанаил възстанал против своя Височайш Отец заедно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Височайшия Отец с молба да Му изпрати божествено дихание и Му обещал господство над духовната природа на човека. Височайшият Отец изпълнил молбата на Сина и оживил човека. Но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека, като прелъстил чрез змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил успял да подчини човешкия род. Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог. За да освободи човека от властта на Сатанаил, Отец произвел от Себе си втори син - Христос, Словото. Богомилите разбирали по докетически въплъщението, животът и смъртта на Христос. Заключил в окови Сатанаил, Христос го лишил от божествено достойнство (което се заключавало в окончанието "ил"), след което започнал да се нарича просто Сатана. За да завърши делото на Христос Върховният Отец произвел от себе си втора сила - Светият Дух, Който въздейства на човешките души. Възвръщането на всичко в първоначалното състояние ще бъде последен акт на световната история.
За информация тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8
Много спорове и противоречия.
-
И много манипулатори...
-
Йордан Табов
Богомилството - вяра на първите християни
Богомилите са хулени, отричани, анатемосвани – отдавна.
Едва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е тяхното.
Във всяка книга за християнските ереси те заемат едно от основополагащите места. В тях виждат разковничето и ключът, които раждат истината за катари, валденси, хусити, лютерани, хугеноти, протестанти.
По-смелите изследователи дръзват да твърдят, че всъщност богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни и че от тях тръгва рицарският морал за честност и всеотдайна служба на Доброто.
Отваряйки която и да е книга за тях, веднага се натъкваме на първата дума, с която “научните” описания характеризират богомилите: дуализъм.
Да си припочним, че така наречените дуалистични религии наред с вярата в “обикновения” бог включват почитане (в някаква степен), страх и уважение към “Бога на лошото”, “Злия бог”, и ритуали за омилостивяването му. От тази гледна точка във всички християнски течения, в които се признава Сатаната и отрицателната му роля по отношение на християните, има дуалистичен елемент.
Но за богомилите ни се внушава нещо повече. Те били имали два бога: “добър” и “лош”. Всичко земно – хора, растения, храна, облекло, черкви – било според тях сътворено от “лошия”. Той бил творец на целия материален свят.
Писаното за богомилите в “научните книги” за тях се гради върху обвиненията, отправяни към тях от противниците им, които са се старали да ги очернят по всякакъв начин, с полуистини и откровени лъжи. Такива обвинения има доста в запазените документи и ръкописи на католическата и православната църкви. И наистина не е лесно за един съвременен изследовател, който е прочел само такива обвинения, повторени многократно във варианти, които се различават само по незначителни подробности, да се ориентира в същината на възгледите им.
Но голямата истина за богомилите става ясна от анализа на описанията на живота и вярванията им, и особено на достигналата до нас тяхна “Тайна книга”; в нея има достатъчно информация, която опровергава клеветите на опонентите им.
След като разказват мрачни детайли от ежедневието на богомилите, днешните автори обикновено съобщават, че те били използвали само една единствена молитва – Отче наш. Това се прави по инерция, защото никой от тях не си дава труда да забележи, че този факт поставя под съмнение основната “научна” класификация: че вярата на богомилите е дуалистична.
Наистина, нека да видим какво изразява “Отче наш”.
“Отче наш, който Си на небето …” – е започвал любимата си молитва богомилът. Обръщението в нея е към един-единствен бог, християнския Бог, и обръщение към някакъв друг бог в нея изобщо няма до самия й край; няма и намек за такъв. “Да се свети името Ти, да бъде волята Ти, да бъде царството Ти както на небето, така и на земята” – молил се е богомилът. С други думи, всичко – за християнския Бог! “Хлябът наш насъщен който ни даваш всеки ден…” Излиза, че хлябът се дава на хората от християнския Бог, или по Неговата воля. И съвсем не от някакъв “Бог на злото”, какъвто приписват на богомилите. Така очевидно пада лъжата, че уж според тях целият материален свят бил творение на “Бога на злото”. “И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия” – завършва “Отче наш”. Даже изкушението на богомилите е ставало по Божията воля! От единствения християнски Бог, а не от приписвания им “бог на злото” е зависело и избавлението им от “лукавия”, т.е. от сатаната.
Подробно изследване на богомилските възгледи на базата на запазената до наши дни тяхна “Тайна книга” (наречена така от служителите на Инквизицията) е направено от дфн Видка Николова и е издадено в нейната книга “Поради тракийския орфизъм”.
В “Тайната книга” няма нито една идея, нито една мисъл, която да липсва в евангелията – доказва Видка Николова. Това е произведение в строго евангелски дух и е създадено в първи (или евентуално в началото на втори) век от Р. Хр., от първите поколения християни! Светогледът в него е в пълна хармония с традиционния за балканските жители по старо време орфизъм, и може да се разглежда като негово развитие и усъвършенстване.
Тези изводи са неочаквани, и естествено пораждат ред въпроси. Например:
Първо: наистина ли вярата и ритуалите на богомилите са били подобни на тези на първите християни?
Второ: наистина ли богомилството е толкова старо? Ако богомилското учение е раннохристиянско, то като че ли не би могло да бъде еретическо.
Трето: какво представляват по същество обвиненията на католиците и православните към богомилите?
Ще се спрем малко по-подробно на някои факти, които водят към необходимостта от преразглеждане на традиционните представи и научни теории за богомилите.
Но нека първо да се занимаем с един принципен проблем, съсредоточен в питанията: какво са еретиците? Кои учения са еретически?
-
Догма и ерес
Още в стари времена, когато християнството е започвало своя възход, а ересите едва са се оформяли, един от първите църковни историци - Евсевий Кесарийски – сравнявайки апостолското предание (или догмата) с ересите, отбелязал, че между тях има огромно, неизмеримо разстояние: догмата е нещо твърдо и неизменно, а ереста, напротив, е резултат от страсти към нововъведения; догмата е “дар на небесата”, а ереста е случаен продукт на произвола на човешката мисъл, който се противопоставя на догмата.
Но кое е “небесен дар” и кое е случаен продукт на произвола на човешката мисъл? Как да различаваме едното от другото? В разсъжденията на Евсевий прави впечатление словосъчетанието “страст към нововъведения”; дава ли то основание реформите на “църковните отци”, въвели ритуалите на православието и на католицизма, да бъдат считани за еретични?
За да заобиколят подобни въпроси, православните и католическите богослови се опитват да намерят други опорни точки. Такива са например християнската традиция и апостолската приемственост.
Католиците поставят специално ударение на традицията (“деянията на Светия Дух” през вековното съществуване на християнските църкви). Те считат, че утвърдените обреди наред със св. Писание са от най-важните съставни части на съвременното християнство.
Така наречената "апостолска приемственост" очевидно също е много важна; тя изразява “непрекъснатостта” на веригата от последователни епископи, всеки от които, започвайки от времето на апостолите, ръкополага наследника си. Католическата Църква твърди, че води началото си от самия апостола Петър, наследил Исус Христос като глава на християните. Константинополската патриаршия поставя в основата си апостол Андрей Първозвани. Българските християни са извеждали вярата си “от апостол Павел”.
Като цяло проблемът за “критериите за еретичност” в християнството е сложен. Но всяко негово решение би трябвало да разглежда първите християни – непосредствените ученици на апостолите Петър, Павел, Андрей и т.н. – като “канонични” (макар че тогава канон още не е имало), независимо от разликите във възгледите и службите им.
Развитието на християнството е внесло в него съществени промени преди всичко в култовата страна. Много от днешните църковни ритуали са били напълно непознати на първите християни. Нащо повече, много от тях са били заимствани по-късно от езичеството. Куриозно е, че езически ритуали, от които са се възмущавали и срещу които са възставали старите християни, днес се прилагат в църковните служби. Първите християнски служби и обичаи по-късно са станали архаизъм; но въпреки това не би било редно да се класифицират като еретични.
Оказва се, че богомилството е точно такова старинно християнство. За да илюстрираме този факт, ще припомним някои подходящи исторически сведения за старите християни от първите 1-2 века от Р. Хр. и след това ще ги сравним със стандартните обвинения към богомилите.
-
Ранното християнство
Първите християни в Европа.
Учението на Христос е било разпространявано от Него и 12-те Му апостоли сред юдеите. Затова първоначалният етап от развитието на християнството често пъти се разглежда като реформа на юдаизма. Излизането му извън тесните рамки на юдейските общини е започнало в Мала Азия и на Балканите като резултат от проповедите на апостол Павел и на учениците му. Относително многобройни християнски общини бързо са се появили на територията на Македония, Тракия и Елада. Те са станали плацдарм за християнски мисии в други страни. Някои специалисти (например Д. Оболенски) считат, че днешна Македония е древната люлка на христианството.
Еретици за юдейството.
Исус Христос се е родил и е проповядвал в Юдея, затова първите християни са били юдеи, възприели учението Му. Те общо взето са се придържали към юдейските обичаи и празници, така че в някакъв смисъл са били “юдеи-реформатори”. Но в същото време са били и “еретици” спрямо традиционната юдейска религия. И наистина, ортодоксалните юдеи – “зилотите” – са се отнасяли към тях като към еретици.
Затова християните все повече и повече се чувствали в синагогите като прокълнати и като истински еретици, и са се ориентирали към свои отделни религиозни сбирки.
Събранията на първите християни.
В най-ранния период от съществуването на християнските общини все еще не е имало специални постройки или помещения за техните богослужебни събрания. Последователите на апостолите са се срещали обикновено в домовете на заможните вярващи, а по време на преследвания от страна на властите – в подземия, катакомби или бани. Гробищата също са били считани за свещени места, тъй като там е бил правен помен за приелите мъченическа смърт събратя.
Успоредно с това, за липсата християнски храмове е имало и емоционални причини. В своя стремеж да се различават във всичко от езичниците, чиито храмове са били богато украсени и чиито богослужения са били пренаситени с тържествена обрядност (както е в днешните православие и католицизъм), християните съзнателно са се стремили към простота и външна скромност. Те са вярвали, че на Бог може да се служи с вяра и истина, които нямат нужда от церемонност. И макар че нито една религия не може да мине без култ, без обреди и без специални места за молитви, християнският храм, какъвто го познаваме днес, не е типичен за периода на ранното християнство. Например, според специалистите, иконите не са били одобрявани от повечето вярващи (както по-късно от някои богомили). Живописта им е напомняла за езическата помпозност, и затова са я избягвали.
Богослужението на първите християни.
Наличните данни сочат, че раннохристиянското богослужение е протичало по проста процедура (както при богомилите). Обикновено по време на събранията се е четял текст от св. Писание с тълкувания, произнасяли са се общи молитви и са се пеели песни.
Задължителните езически публични церемонии.
Още от дълбока древност почитта към римските езически богове е била изразявана или с частни жертвоприношения (sacra privata), или с публични церемонии (sacra publica). Във втория случай публичните церемонии са били разглеждани като проява на гражданско отношение и признание на легитимността на владетелите, т.е. като лоялно отношение към властта.
Изглежда, че от гледна точка на римските религиозни традиции водеща роля са играли външните прояви на култа: изпълняването на култовите обряди и участието в тях. Особено място е било отредено на публичните церемонии и на използването на храмовете. Липсата им е пораждала подозрение, което е намерило израз в думите на съвременниците «да презираш храмовете означава да отхвърляш императора». Това разбиране е било тясно свързано със започналото по времето на Август обожествяване на императора. Естествено, щом церемониите са се провеждали в чест на императора, то отсъстствието от тях е било възприемано като неуважение към него, и даже като пряко предизвикателство. Затова когато в края на I в. императорският култ се усилил и жертвоприношенията пред статуите станали задължителни за всички, отказалите да участват в тях християни били подложени на жестоки репресии и унищожение.
Обвиненията по адрес на първите християни.
Доста бързо омразата към християните обхванала даже образованите представители на гръко-римското общество. Известният историк Тацит определя своето и на съмишлениците си отношение към християните с констатацията, че са ги преследвали заради извършваните от тях мерзости (буквално същите формулировки срещаме и в писаното от католиците и православните за богомилите). Подобни квалификации се срещат и у други автори, очевидно под влияние на разпространяваните сред тълпата слухове за “кръвожадността” на християнските богослужения.
Ориген в съчинението си "Против Целс" (написано според специалистите около 235-238 г.), разказва следната история:
"Когато започвало проповядването на християнството, те (юдеите) се опитали да оклеветят Евангелието, казвайки, че християните принасяли в жертва малки деца и яли плътта им; а също и че по време на събранията се те – за да се предават на делата на мрака – гасили светилниците и се отдавали на разврат – всеки с първата, която му паднела под ръка."
Срещат се и обвинения, че християните се отказват от участие в публичните церемонии и че нямат храмове (буквално същите писания четем в католическите и православните нападки към богомилите). Така суеверната тълпа виждала в християните “ненавистници на човешкия род”.
За да се защитят, християните се опитвали да водят спор с предразсъдъците и упреците към тях. Обвинявали ги (точно както и богомилите) във враждебност към държавата и в бунтарство. Християните трябвало да доказват (често пъти без успех), че това не е така.
Кръщаване с вода.
Известно е, че много от първите християни (както и богомилите) не са имали обичай да кръщават с вода. Затова пък подобни ритуали е имало в култа към Митра. Специалистите отбелязват, че посвещаването в митраизъм е било съпроводено с многобройни измивания с вода, “своеобразно кръщаване, което е трябвало да измие от новите вярващи нравствената нечистота. Това “пречистване” е можело да бъде или символично поръсване с вода, или пък истинско измиване.
Кръщаване по ап. Павел.
За разлика от християните - последователи на Яков и Петър, направлението на Павел е предпочитало (както и богомилите) кръщение с Дух (pneuma), а не кръщаване с вода.
Причастие с хляб и вода.
Митраистите са имали и причастие, което е наподобявало християнското причастие; важно е да отбележим, че неговите елементи са били хляб и вода, а не хляб и вино.
Включване на езически култове в християнството.
В стремежа си да привлекат почитатели на други религии, някои представители на духовенството започнали да използват ритуали и местни обичаи в християнското богослужение. Това довело до някакво “сближаване” на християнството с езичеството. Например някои богове били въведени в църковната символика като ангели, а “демоните” (т.е. “низшите богове”, или “добрите гении”) се влели в аналогичния култ към светиите.
Кръстът като символ на християнството.
Християнската традиция приписва на св. Елена, майката на император Константин Велики, намирането на кръста, на който е бил разпънат Исус Христос. През 335 г., по време на церемонии, е бил официално въведено почитането на кръста. Обаче преди той да навлезе във всекидневната практика, е изминал още един век.
Прилика на християнството и митраизма.
Постепенно външната, обрядната страна на християнството заприличала на митраизма. Специалистите подчертават, че
“Сходство между двете враждуващи църкви е било толкова голямо, че поразявало всички умове даже през античността."
Цял комплекс от факти насочва към следната Хипотеза. По времето на Константин Велики към новата набираща популярност и влияние религия – християнството (към която е проявявал благоскловвост и самият император) - се е присъединила голяма част от езическото жреческо съсловие. Под негово влияние християнството е претърпяло значителни реформи: към него са били добавени много езически обреди, култове на местни светии и др. Така “първите християни”, които дотогава са страдали от езичеството и са се борили против обредите и церемониите му, са останали “еретици” за новата Църква: бившите жреци, приели християнска вяра, са продължили да ги преследват за същото отхвърляне на същите езически обреди и церемонии, които след реформите са станали вече “католически” и “православни”.
-
Кога се е появило богомилството?
Произход на богомилите.
Един от важните извори за произхода на богомилството е Сръбският синодик. Той е бил създаден в началото на XII век и съдържа сведения, че люлката на богомилството е била Тракия, и че на първо време там е бил неговият център. Други изследователи сочат Македония като огнище на тази вяра.
Основатели на богомилството.
Смята се, че създател на “ереста” е бил поп Богомил; за това говори и самото название на учението. В един ръкопис от XVI в. в Московската синодална библиотека четем:
"Творци быша еретическимъ книгам в Болгарьскои земли. Поп Еремеи да поп Бгумилъ и Сидоръ Фрязинъ Косцеи Цар Фрязих же и иных множество имены писаны в великом манакануне..."
Тук редом с Богомил сред първите проповедници на богомилството е посочен Йеремия. Важно е да обърнем внимание и на другите две имена: Сидор Фрязин и Косцеи “цар на фрязите”, чиито имена авторът на цитата е взел от “великия номоканон”.
В сборник № 759 от XV в. в библиотеката на Троицко-Сергиевата лавра е записано:
“Были беяху два еритика в болгарьскои земли. Поп Еримиа, а другыи попъ Б(о)гоумилъ. Ти бо много писаша канунов и стихеръ и м(о)л(и)твъ. Еретици были исполнили ц(е)ркви своеа ереси."
Отново заедно с името на Богомил е споменато и името на Йеремия. Има данни, че Йеремия е бил син и ученик на Богомил.
“От Христос стъпка по стъпка”.
От запазените сведения става ясно, че богомилите са имали специфична представа за появата на тяхното учение. Те са считали, че са преки наследници на първоначалното апостолско християнство, на “Христовата църква”, от която по-късно са се отделили Католическата и Православната църкви.
Според тяхната версия за развитието на християнството, древната Христова църква е била ръководена от апостол Петър, после от други папи, които спазвали евангелските принципи и били предани Божи служители. Обаче по-късно римският папа Силвестър получил “земна власт” и земни блага от император Константин Велики (чрез така наречения “дар на Константин”), и от този момент Римската църква се отклонила от своята първоначална чистота и изпаднала в заблуждения. Тогава, смятали богомилите, е била организирана нова, истинска Църква начело с 12 свои апостоли, които продължили делото на Христовите апостоли. След това ги заменили други 12, след това нови 12, и така нататък; в продължение на векове една след друга се сменяли много такива групи.
Вярата им, че те са продължители на делото на Христос, е ясно изразена в едно запазено до наши дни произведение на средновековния писател Салво Бурчи. “Те казват – пише той – че са дошли от Христос стъпка по стъпка” (dicunt quod descederunt a Christo de gradu ad gradum).
Богомилството и ап. Павел.
Г. Ценов е обърнал внимание на едно сведение в известната “Беседа против богомилите” на Презвитер Козма (приема се, че това е първото произведение с анти-богомилска насоченост, създадено в средата на X в. или малко по-късно). В него Презвитер Козма укорява богомилите, че са разбрали неправилно какво им е казал ап. Павел:
“еретицы же слышавше апсла павла о кумирехъ рекша не подобаетъ намъ повинутся злату и сребру сотворенному хитростию члвческою мнят бо оканнии о иконахъ речено, да от того словеси обретше си вину не кланяются единни иконам но страха ради члческаго”.
С други думи, еретиците, като слушали апостол Павел за кумирите, помислили, че става дума за иконите, затова не ги уважавали (не им се кланяли).
От това става ясно, че еретиците – богомили са слушали ап. Павел; Презвитер Козма е смятал, че богомилите са били съвременници на ап. Павел. Така излиза, че богомилството се е появило още през I в. от Р. Хр.
Богомилите и бл. Августин.
Западната (католическа) традиция отъждествява богомилите с павликяните и представя френското “еретично” християнско учение на катарите като произлизащо от богомилството. В това отношение науката се опира на авторитета на Мосхайм – средновековен учен, според когото катары са били павликяни, преселени на запад от България и Тракия; те били разпространили своето учение в Италия, Франция и други страни.
До наши дни са достигнали две стари свидетелства, че срещу катарите – “българи” (по ерес) се е борил бл. Августин. Едното е “Хрониката” на Алберих де Троа Фонтен, а другото е стихотворението “Слова на кобилата към дявола”, написано в ХІІІ век (авторът му е неизвестен). Това означава, че вярата на богомилите не само че е съществувала още през V в., но че по това време е била вече разпространена в далечни земи.
Богомилите и св. Наум.
В българската християнска традиция – стенописи, икони, жития – има запазени данни, че богомилството е било разпространено по българските земи преди св. св. Кирил и Методий и учениците им. Точно това се вижда на рис. 1, където е показан стенопис от купола на църквата в манастира на св. Наум до Охридското езеро. Реставрираното изображение представя сцена, в която богомили се опитват да изпъдят св. Наум, който е дошъл да им проповядва нов вариант на тяхното старо учение. По-отчетлива скица на същия стенопис виждаме на рис. 2. Иконата на рис. 3 (с гръцки надписи) предава същата сцена. За “борбата” на св. Седмочисленици против богомилите се споменава и в житието на св. Иван Владимир.
Очевидно официално възприетата от днешната историческа школа версия за “възникване” на богомилството почти век след светите братя противоречи на фактите.
-
Богомилската вяра
Богомилският канон
Богомилите не признавали голяма част от Стария Завет (“Моисеевите книги”), защото ги считали за творение на Сатаната. Според свидетелството на техния съвременник Евтимий Зигавин, те са имали седем свещени книги: псалтира, книгата на шестнадесетте пророка, Евангелията от Матей, Марко, Лука и Йоан и шестата книга на Деянията заедно с всички послания и откровения на Йоан Богослов.
Богомилите са упреквани от православната и католическата традиция в следното:
- имали са друга представа за сътворението и управлението на света;
- вярвали са, че Раждането на Исус Христос е било мнимо и че той не е имал човешка плът;
- противопоставяли са се на владетелите и на държавната власт;
- борили са се против робството - учили са робите да не работят за господарите си;
- не са имали църкви, събирали се в къщите на вярващи или на открито;
- не са ходили на “православните” богослужения, а ако са били принудени да участват в тях, са се престрували;
- отнасяли са се отрицателно към кръста;
- не са признавали православните и католическите светии, иконите и мощите; приравнявали са към идолопоклонство почитането на икони и мощи;
- отхвърляли са причастието;
- отхвърляли са кръщаването с вода.
Даже беглата съпоставка на тези “отклонения” с религиозната практика на ранните християни показва почти пълното им съвпадение. Затова е естествено да предположим, че реформите в старото християнство, с които са въведени византийското “православие” и римският “католицизъм”, са били посрещнати с недоверие от много християни в България и другаде, които са предпочели да запазят старите си, дадени им от апостолите, принципи и ритуали. Вероятно стъпка по стъпка отношението на господстващите в Цариград и Рим християнски ръководители към “християнските консерватори” – богомилите, е ставало все по-отрицателно и агресивно, преминавайки в преследване на духовници и редови християни, унищожение на книги и други подобни действия.
Разбира се, богомилството е имало дълга – вековна – история. Макар и относително консервативно, то вероятно също е претърпяло промени. Затова е възможно на по-късни етапи то да е имало и някои по-различни черти и обичаи. Трябва да се има предвид и това, че то е било разпространено в различни, понякога отдалечени един от друг райони на Европа и Азия, и затова е естествено изповядващите го християни да са имали различни нюанси в религиозните си възгледи и практика.
Богомилството – “народно християнство”.
Специалистите отбелязват, че самото название “богомили” се е появило чак в ХІ в., и че така са ги наричали православните и католиците. Самите богомили винаги са се считали за “християни”.
Въпреки това, официално и Католическата, и Православната църкви ги считат за еретици.
Но има учени, които доказват, че обвиненията в ерес са неоснователни. Например Дж. Л. Оудер е изтъквал, че те са били носители на “чистото християнство”. Анализът на учението и ритуалите им е довело известния познавач на богомилството Д. Оболенски до извода, че много от неприятните черти, приписвани на богомилите през ХІV в., не са влизали в учението на поп Богомил.
В неотдавна публикуваната си монография Г. Василев стига до още по-благоприятно за богомилите заключение: че тяхното учение е всъщност “народно християнство”.
Богомилските молитви и църкви.
По-горе вече използвахме важния цитат за Богомил и Йеремия от сборника № 759 от XV в. в библиотеката на Троицко-Сергиевата лавра:
“Были беяху два еритика в болгарьскои земли. поп Еримиа, а другыи попъ Б(о)гоумилъ. ти бо много писаша канунов и стихеръ и м(о)л(и)твъ. Еретици были исполнили ц(е)ркви своеа ереси."
От съдържанието му разбираме, че:
1. Основателите на богомилството са написали освен другото и много молитви. С оглед на това стандартното твърдение, че богомилите са отхвърляли всички молитви освен една, буди основателни съмнения.
2. Еретиците са изпълнили църквите с ереста си. С други думи, службите им са ставали в съществуващи църкви. Излиза, че отправеният към тях упрек за отрицателно отношение към църквите трябва да се провери внимателно.
Привидно участие в религиозни церемонии.
На богомилите се приписва заблуждаване на властите: ужким за да се представят за “правоверни християни” те посещавали литургиите в църквите, кръщавали децата си, причестявали се, строили си църкви. Т.е. държали се като истински християни, но правили всичко това – според обвиняващите ги католици и православни – “привидно”, престрували се.
Тези хлъзгави формулировки почти дословно съвпадат с подобните обвинения против първите християни. В дадения случай те дават основание за подозрения, че представляват чисто и просто повърхностно редактирани фрази, с които езичниците и юдеите са нападали и заклеймявали първите християни. Всъщност вероятно църковните ритуали на “обикновените” богомили са се различавали от православните предимно с простотата си и с липсата на обреди, заимствани от езичниците.
-
Богомилска нравственост
Богомилството и кръвопролитията.
Богомилите са били противници на всяко проливане на човешка кръв. Няма случай в Евангелията, подчетавали те в споровете, в който Христос или някой друг от последователите Му да е убивал човек.
Този морален принцип на богомилите е много важен. Изследователите не му обръщат достатъчно внимание. В наши дни основните християнски течения – католици, православни, протестанти и др. – защитават именно този принцип. Но не винаги е било така. Особена агресивност е проявявала Католическата църква, организирала голям брой кръстоносни походи, някои от които са били даже против християни. Да добавим към това и делата на инквизицията, кладите, на които са горели “еретици”. Православната църква също се е опетнила с многобройни кървави преследвания на невинни християни; византийците също са горили “еретици” на клада.
Непредубеденият поглед към възгледите за ценността на човешкия живот води до извода, че именно богомилите и близките на тях катари са запазили и пренесли през вековете хуманните принципи на първите християни. Католиците и православните първоначално са се отклонили от тях, и е минало доста време, докато св. Писание ги върне към хуманизма на богомилството.
Богомилите против робството.
Презвитер Козма в своята "Беседа против богомилите" ги укорява, че те
"оучат же своя си не повиноватися властелем своим. хуляше б(о)гатыа. ц(а)ръ ненавидять. ругають стареишинам. оукаряют боляры. мерзъкы б(о)гу мнять работаюшаа ц(а)рю. и всякому рабу не велять работати г(осподи)ноу своему."
С други думи, обвинява ги, че те:
1. Проповядват неподчинение на властта.
2. Хулят богатите.
3. Учат робите да не работят на господарите си.
Да си припомним, че в неподчинение към властите са били обвинявани първите християни; същото обвинение сега е адресирано и към богомилите.
Проповедите на Христос, апостолите и учениците им са били насочени против преклонението пред богатството – както се вижда от горния цитат, в същия дух са проповядвали и богомилите.
Противопоставянето на робството също е типична християнска добродетел; именно християните постепенно са сложили край на робството в Европа и света. Сравнението на възгледите на “православния” Презвитер Козма и на богомилите показва, че именно богомилството е основата на съвременния хуманизъм.
Богомилството и инквизицията.
Ръководени от мисълта, че трябва да се проявява търпимост в към другите, богомилските проповедници са отхвърляли правото на Църквата да издава присъди и да налага телесни и въобще светски наказания.
С течение на времето Католическата църква постепенно се е отказала от присвоеното от нея право да съди и налага светски наказания. Така под продължителното въздействие на св. Писание тя е възприела и тези възгледи на богомилите.
Богомилите и кръстът.
Много изследователи прокарват мисълта, че богомилите и павликяните са се отнасяли отрицателно към кръста. Довод за това им служат богомилските разсъждения, че разпятието е фактически инструментът, с който е бил измъчван Исус Христос и затова почитането му прилича на преклонение пред бесилото.
Успоредно с това обаче има сведения, че богомилите и катарите са се отнасяли към кръста с уважение.
-
Рис. 1 - Стенопис от купола на църквата в манастира “Св. Наум” до Охридското езеро. Реставрираното изображение представя сцена, в която богомили се опитват да изпъдят св. Наум, дошъл да им проповядва нов вариант на тяхното старо учение.
Рис. 2 - Скица на стенописа от рис. 1 (т.е. от купола на църквата в манастира “Св. Наум” до Охридското езеро): богомили се опитват да изпъдят св. Наум.
Рис. 3 - Икона, която представя същата сцена: богомили се опитват да изпъдят св. Наум.
-
Благодаря Рокардо - любимата ми тема! Толкова е свещена за мен, че ме е страх да се изкажа, за да не изглеждам профан(ка).
-
Ами и аз доста неща не знаех сега ги прочетох. :D
-
Рис. 4 - Надгробен паметник от XV в. в Босна
Рис. 5 - Катарски кръстове.
Рис. 6 - Стар български кръст, в духа на богомилската традиция.
-
О Боже не знам от къде да започна....
По-смелите изследователи дръзват да твърдят, че всъщност богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни и че от тях тръгва рицарският морал за честност и всеотдайна служба на Доброто.
Доказа се вече (не от български автори - знам ви мнението, не спорете), че катарите са всъщност българи-богомили избягали от кладите в България и запалили огъня на протестанството в Западна европа. Знае се, че розенкройцерите са ДИРЕКТНИ наследници на богомилите/катарите и се подозира, че Свободните зидари са част от същата общност.
ДОКАЗАНО Е ЧЕ ЗАПАДНИЯ РЕНЕСАНС Е СЛЕДСТВИЕ НА ДЕЙНОСТТА НА БОГОМИЛИТЕ/КАТАРИТЕ !
-
Много противоречия за богомилите.. Дано наредим пъзела. :D
-
Има тайни затворени общества които са светли. Организацията на свободните зидари е била инфилтрирана и превзета от Илюминати. Имало е много техни членове които са се борили с подчинението на тайните общества на Илюминати и са били убити. За един такъв пример се счита Моцарт. Отровен е с баванодействаща отрова. Неговата история както е представена по филмите няма нищо общо с действителността.
-
статииките са много добри и въпреки че на места има големи глупости смятам че богомилите са правилните християни
-
Задължителна тема. Много спорове, наистина. Били са святи хора и може би наистина - носители на истината.
Книги по въпроса (не знам доколко истинни):
Антон Глогов - Богомилското Учение
Епископ Симеон - Богомилство и Богомили
Иван Кирилов - Истината за Богомилите
Всички ги има в нета. Ако не можете да ги намерите мога да ви ги пратя :)
-
Още с началото на темата се вижда, че богомилите са християнско течение със сектанска доктрина доктрина.
Щом те са християни би трябвало да се водят по Библейската хронология, а това не е така, защото още от началото се вижда, че не Бог не бил създателя, а лукавия.
По надоло не ми се анализира защото е вятър работа.
Има много и разнообразни религии в света и всяка от тях има за цел да обремени човека с дадено вярване в някаква идея. Всяка от тях предлага на последователите си нещо, но не е казано че самата тя ще го испълни в степен да задоволи това, което търсещия иска или въобще да му осигури нещо, което да му послужи не само, като материална, но и за духовна периспиктива. Друг е въпросът че много от тези вярвания са родени от болни мозъци, които си обясняват Божественото с земни похвати (напълно погрешен похват). Много от тъй наречените "учители" са хора нямащи си ни най малко познание за духовното, а са тръгнали да обесняват и убеждават в погрешните си "трудове".
Като заключение мога да кажа ЕРЕС. Някой пак се е правил на разбиращ.
-
Друг е въпросът че много от тези вярвания са родени от болни мозъци, които си обясняват Божественото с земни похвати (напълно погрешен похват). Много от тъй наречените "учители" са хора нямащи си ни най малко познание за духовното, а са тръгнали да обесняват и убеждават в погрешните си "трудове".
Като заключение мога да кажа ЕРЕС. Някой пак се е правил на разбиращ.
За човек разбиращ духовното не би трябвало да съществува понятието ерес
-
Автор Варта Корисян - Меонлина
(бр. 7/2004)
За разлика от богомилите, за есеите се знае и е писано достатъчно. Около двайсет години след разпъването на кръста на Сина Божи юдеинът Филон Александрийски описва подробно живота на есейската общност в Палестина. Той извежда тяхното име от латинското Hosio (Светите) и твърди, че чрез чистия си и богоугоден живот те напълно са доказали своето право да се наричат така. Петдесетина години по-късно Йосиф Флавий обръща специално внимание на окултните знания и сили, които те владеят. Есеите са посветили в тяхното тайнство и самия Иисус Христос, защото принадлежността на рода му към тази общност е неоспорим факт. Есей е бил Неговият кръстник Йоан Предтеча, както и Йосиф Ариматейски, комуто е разрешено да прибере мъртвото Му тяло, за да го погребе. Есеи са били първите Му шестима последователи - апостолите Симон Петър и брат му Андрей, Филип, Бартоломей, Иаков и Иоан, защото в Новия Завет те всички са наричани назореи, а това е синоним на есеи.
Древното палестинско село Уади Кумран, за което се заговори във връзка с откритите там прочути свитъци, представлява само едно звено от огромната мрежа огнища на последователите на това духовно движение. Есеите са наследници и последователи на учителя на справедливостта Мелхиседек, който още в древността ги е уведомил, че Синът Божий един ден ще се роди от техните среди. Още той им е завещал правилото, че между Бога и човека не бива да има никакъв посредник.Кога се заражда богомилството и кои са най-ярките му имена?
От първия брак на цар Симеон І с куманката Кубера се ражда първородният син Михаил, който след смъртта на майка си незабавно е покалугерен, за да бъде елиминиран като претендент за престола. Следващата царица, арменката Мариам, е сестра на ичиргу боила Кеворк Сурсупал, известен в историята като Георги Сурсувул. Тя е майката на другите трима синове и дъщерята на българския цар. Най-големият е Петър, който след неговата смърт пряко волята си е качен на трона. Вторият, Иван, избира пътя на пустинничеството в полите на Рила планина. Това твърдение е в разрез с общоизвестения вариант за произхода на Рилския светец. Съществуват обаче доказателства, които потвърждават, че между цар Петър и Иван Рилски е съществувала особена близост. Само един родственик е можел да си позволи лукса, когато е бил потърсен, да откаже среща на владетеля на страната. Най-малкият син на Симеон І е принц Боян, приел след покръстването си християнското име Бениамин.
Всички случили в България и Европа след 927 г. събития са породени от младия български принц Боян, който е главата и идеологът на богомилството. Като юноша той е сред елита на Константинополската Магна Аула (Магнаура), като с ерудицията и ученолюбието си често е сравняван със собствения му баща. Когато след убийството на Симеон Боян незабавно е отзован в Преслав, той е навършил едва 17 години. Преди това във византийската столица с него са установили връзка двама сирийски мистици, които стават духовните му наставници и от които той още там е бил посветен. По-късно те го посещават и в България, за да го подкрепят в бъдещата му мисия и в посвещаването и на други лица, които ще обособят ядрото на новата духовна общност. Първият човек, спечелен за тази кауза, е самият български патриарх Стефан. Макар и в напреднала възраст, той се отправя за далечна Венеция в мисията си на неин първи богомилски епископ. Негова е заслугата за изграждането на духовните общности в Дубровник, Флоренция, Малта и в самия Рим. Той напуска този свят през 929 г. в Рим и е погребан там. Преди да напусне България, Стефан Венецианец подарява на Боян, "за усамотение и молитва" намиращия се близо до Преслав манастир "Света Параскева". Оттук заискрява и тръгва из света светлата идеология, за да възкреси Христовият импулс за доброта, чистота, любов и опрощение.
Като начало на зараждането на богомилството е приета 928 г. Тогава в Преслав от ръката на сирийските учители са ръкоположени неговите първи апостоли. Освен споменатия вече Стефан Венецианец, в ранг епископ са издигнати Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски. Сред тях е и самият епископ Йеремия, когото историята ни познава като поп Богомил. За него Стоян Ватралски пише: "От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен, нещо по-срамно от забравен".
На това знаменателно за България, Европа и целия свят събитие Боян Магът (това ще бъде вече неговото духовно име) получава като завет от посветените 22-те таблици на богомилското Таро, като знак за прякото наследяване на предхождащите го атлантско, египетско, мексиканско и есейско Таро. Предадено му е и едно оригинално копие от Йоановото Евангелие.
През 929 г. високообразованият Никита Скитник съвместно с кипърския епископ Василий Византиец създава Богомилската църква в самия Константинопол. Теодор Преславски основава църкви на новото учение в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. По-късно ръководството на Солун поема ученикът му Марк Средецки. Неговите пътища често се пресичат с тези на неуморния доростолски епископ Петър Осоговец, който пресича Карпатите, стига далеч на север до Краков, Варшава, Рига и Севастопол. Светомир Македонец, който по произход е комитопул, за 30 години обикаля почти цяла Европа и Мала Азия, за да създава нови църкви и да насърчава с личен пример и слово вече съществуващите.
Една от най-ярките фигури сред тази блестяща плеяда е Симеон Антипа - гениален иконописец и миниатюрист. Той е получил своето специализирано образование в Атина, Константинопол, Флоренция и Венеция. Той преписва, украсява и коментира всички книги, които са писали богомилските апостоли. Многобройни са основаните от Симеон Антипа нови църкви. Лично той ръкополага 35 презвитери.
Началото на това неоценимо национално богатство поставя самият Боян Магът, който още през 928 г. написва първите "Богомилски легенди", предназначени за външния, т.е. за широкия слушателски кръг.
Списъкът от тези величави, но непознати ни българи, ще бъде непълен без споменаването на един друг скромен труженик на делото - теоретикът и писател Хамерон Дубровницки, както и без личността на една млада жена - Макрина, която след строг обет приема името Михаил Унгарец, тъй като се подвизава изключително в Панония. Богомилски епископ е бил и Гавриил Кротовски, канонизиран от ортодоксалната църква под името Гавриил Лесновски. Сред неговите заслуги са отбелязани и ръкополагането на поне четиринадесет богомилски презвитери.
Цялата тази перфектно създадена структура се ръководи от самия Боян Магът, а негов незаменим заместник и помощник е поп Богомил. Останалите апостоли се завръщат в Преслав, колкото да споделят проблемите си и да получат нови напътствия и кураж, за да продължат святото дело, на което са посветили своя живот. За стихийното разрастване на това ново движение огромна заслуга имат двамата духовни наставници на цар Петър - Данаил, приемникът на патриарх Стефан, и амбициозният презвитер Козма.
Ситуацията в българския царски двор се усложнява. Цар Петър на няколко пъти иска да абдикира, но принц Боян категорично отказва да го наследи. Нито за миг не престават византийските интриги от юг и сръбските от запад. Това са само част от причините, от които се възползва регентът на престола - Кеворк Сурсупал, за да започне гоненията против богомилите въпреки категоричните протести на царя. Седемнадесет от най-видните богомили са арестувани, упрекнати във всички адови грехове и измъчвани. Това се случва в отсъствието на Боян, който в този момент е далече от родината. Докато се завърне, вече са умъртвени първите мъченици на движението. Магът едва успява да изтръгне от ръцете на убийците своя заместник - Богомил. С този акт се поставя началото на гоненията, но те не спират разрастването на делото - осем новопокръстени духовни наставници се отправят към Хърватско, Унгария и Галия. Сред тях са Управда Будимски и Управда Марсилски, на които се пада голямата чест да бъдат първоучителите на албигойците.
В Константинопол се възцарява императорът богомил Константин VІІ Порфирогенет. Той назначава за свой магистър Никита Странник, за управител на двора си - Василий Византиец, а за началник на наемните войски - Светомир Македонец. Този велик владетел покръства киевската княгиня Олга в богомилската вяра. Тя е българската принцеса Садоке - Елена, дъщеря на цар Расате - Владимир. Пристига в Константинопол с цялата си свита аристократи и видни търговци. Всички те приемат кръщение в учението от ръката на самия византийски император. След кончината на киевската царица ортодоксалната църква я канонизира като светица, запозната с всичките й сладкодумни проповеди… против нея.
Как трябва да тълкуваме и почестите, които същата тази църква отдава на всеки 28 март на самия Боян Магът, наричайки го Великомъченик - като безхаберие или като демагогия? Тя е канонизирала още един голям богомилски водач - презвитер Григорий, епископ Мизийски, но след ХІІ век името му е зачеркнато от списъка на православните светци. Презвитер Григорий не само е бил духовният наставник на княгиня Олга, но като такъв той я е придружил до византийската столица, за да присъства на покръстването й. Тъкмо на този неизвестен и велик българин се дължи полагането на "основите на книжовността на Русия, свързана с нагаждането на книжовния език на Преславската школа към руските условия", както пише Асен Чилингиров.
Роман ІІ, който през 960 г. наследява Константин VІІ, по нищо не прилича на своя баща. Неговата първа грижа е да се отърве от обкръжението му. Сред първите жертви се оказват Андроник Тирски и самият Василий Византиец, изгорен на клада през 961 г. При посещение в затвора, за да насърчи своите съидейници, е арестуван и бит дори самият Боян. Останалите мъченици са обезглавени, а телата им хвърлени в Босфора.
След кратко и безчинно царуване, Роман на свой ред е свален. На престола се възкачва симпатизант на учението - Никифор Фока. Той прекратява преследванията срещу богомилите. През 967 г. от всички презвитери е оцелял единствено Никита Странник, който заради голямата си дарба на военачалник отново е издигнат на патрицианския пост началник на византийския флот. Ала въпреки неоспоримите си качества и бляскавите победи, той загива, посечен лично от ръката на императора. Никита Странник си позволява да го порицае, че подкупва вероломния киевски княз Светослав да нападне България.
Планът на Никифор Фока успява - Светослав нахлува в Добруджа. Сред хилядите негови жертви е и Петър Осоговец, който е изтезаван и полумъртъв е хвърлен на кладата, запалена в Доростол. Своята мъченическа смърт в Преславец намират други 62 презвитери и 108 верни. Техните имена са съхранени за поколенията и обезсмъртени чрез архивите на Симеон Антипа. Сред тях фигурират и десетки храбри и предани жени.
Друг любопитен, но незнаен исторически факт е, че богомили са били всички членове на семейството на комитопула Шишман. Бащата и четиримата му синове - Арон, Давид, Мойсей и Самуил, са отлъчени от движението лично от поп Богомил. Причината е раздорът, който са всявали в държавата в опитите си още тогава да отцепят западните покрайнини от трона. Кеворк Сурсупал заповядва следващата вълна от гонения през 969 г., воден тъкмо от личната си неприязън към тях. Този път са заловени и след продължителни мъчения в манастира "Света Параскева" заедно с още 200 верни последователи са убити Михаил Унгарец и Теодор Преславски. През същата есен заедно с 12 свои презвитери и 96 верни е изгорен на клада Светомир Македонец. Само няколко дни по-късно е посечен Хамерон Дубровницки с други 19 презвитери, 74 верни и 183 оглашени.
По времето на тези репресии дългата ръка на ичиргу боила едва не сграбчва и самия Боян, но той навреме успява да се измъкне от страната, за да потърси убежище в Константинопол. На 17 февруари 970 г. по заповед на Йоан Цимисхий палачи удушват Боян Магът в неговите покои, по-късно трупът е хвърлен в Босфора. По специален пратеник неговият пръстен-печат е изпратен за Преслав и предаден на следващия в йерархията, на заместника му Йеремия - Богомил. На 25 януари 971 г., почти година след гибелта на Мага, той самият е изгорен на пламтящата насред столицата клада, като преди това са умъртвени над 400 души.
След още година и половина загива и последният от големите - Симеон Антипа. Той е изгорен на същата клада, на която издъхва и Богомил, но славата му на "глава на албигойството" ще го следва неотлъчно през идните столетия. Започва изключителното влиянието на богомилската философия върху европейската цивилизация. Както и да са наричани в Европа богомилите - катари, патерени, валденци, бугри, кудугери, фундаити (торбеши), пифили, всички имена са синоними на албигойци, а самото име възхожда към авестийското алба - "бял, светъл" и гойа - "живот".
статия от сп. "Усури" бр. 7 - 2004 г.
-
Учението на богомилите се състояло в следното: първородният син на Височайшия Бог Сатанаил възстанал против своя Височайш Отец заедно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Височайшия Отец с молба да Му изпрати божествено дихание и Му обещал господство над духовната природа на човека. Височайшият Отец изпълнил молбата на Сина и оживил човека. Но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека, като прелъстил чрез змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил успял да подчини човешкия род. Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог. За да освободи човека от властта на Сатанаил, Отец произвел от Себе си втори син - Христос, Словото. Богомилите разбирали по докетически въплъщението, животът и смъртта на Христос. Заключил в окови Сатанаил, Христос го лишил от божествено достойнство (което се заключавало в окончанието "ил"), след което започнал да се нарича просто Сатана. За да завърши делото на Христос Върховният Отец произвел от себе си втора сила - Светият Дух, Който въздейства на човешките души. Възвръщането на всичко в първоначалното състояние ще бъде последен акт на световната история. (Източник: Интернет Православен речник: www.Pravoslavieto.com)
...
И отново се сблъскваме с поредните опити да ни ограбят откъм истинско представяне на нещата при предаване и преминаване от едни традиции в други... Липсващото звено ще кажете? Ами това е преходен период от колобърско-военен строй във/към византийско владичество и точно по това време се случва и предаването на инсигниите на Борис и "уж" приемането на християнството, което просто е нямало избор, освен да се завърне там, където е било породено, защото едва ли би било прието едно толкова ограничено учение от властващото тогава, освен ако властващото не е било "по-широко" скроено та да приеме в себе си една малка част от себе си обратно...
-
Аз загубих малко време, чудейки се какво да побликувам или сканирам от това, което имам за богомилите. После осъзнах, че не е необходимо. Вие пуснахте достатъчно иформация за дискусия.
Реших, че е по-добре да споделя по човешки, защо заставам зад това учение, опитвайки се да си го обясня със съвременни методи и знания.
Защото сега можем. Защото сега знаем. Никога досега човечеството не е било по-единно, интелигентно и можещо. Който и да се опитва да ни контролира, изтърва духа от бутилката когато разрешиха военния нет да мине в частни ръце, което произведе нашия интернет. ;)
Като повечето тук аз нямам религиозно възпитание. Всичко което си спомням от детинските си години е че баща ми е имал библия от дядо и милицията са му я конфискували. Спомням си как крещях на баба и дядо, че няма Бог защото така са ми промивали мозъка в училище. Не ме разбирайте грешно - и сега не знам има ли или няма Бог. Аз изучих много религии след като получих достъп до литература - мислех, че е важно да запълня дупката в главата си. Баптисаха (кръстиха) ме поне 20 пъти докато обикалях различните християнски секти. Пргледах и някои индийски и корана, но да ви кажа честно изпитах някаква погнуса от тях и дори не ги и проучих.
Не забравях и нашите (пагански) обичаи и традиции. И отново - за първи път от моя съзнателен живот откривам толкова информация за старите български вярвания и ритуали. Не мога да издържа да не подчертая тяхната дуалистична основа - повечето от тях са ритуали за опазване от лошото. Ако имаше единен Бог, защо има лошо по света тогава?
Както и да е - 12 години след почване на само-обучението ми погледнах към наученото и установих, че има големи дупки пълни с фалшива информация. И все пак следвах историческата линия на вярванията в България. Така намерих групата Исихия и съм много доволна.
Но нека да се върна на вярата. И орфизма и богомилството твърдят, че душата е затворена във физическото тяло и е прикована в света на Люцифер и за да се освободи трябва да се изчисти с красота, любов, милосърдие и справедливост. Това са качества и чувства които (сега) знаем предизвикват високо-честотни енергийни трептения / вибрации. Орфизма използва такива ритуални методи на вдъхновение като музика и любов.
Аз имам едно голямо предимство пред другите, но вярвам че в този форум също има такива като мен (проста статистика на едномислещите). От както се помня правех разлика между душата и тялото, защото съм била толкова болно дете, че много пъти съм висяла на косъм. Казвали са ми, че насън съм изглеждала умряла и са ме бутали да проверят дали съм жива. Когато съм им казвала, че съм се разхождала в космоса или някъде, са ме гледали като луда. Но да - душата ми пътуваше извън тялото и то доста често - това е каквото беше. За родителите ми беше кошмари / сънища. Спомням си в болницата посинелите си от инжекции крака и как предизвиквах душата си да бяга от поредната инжекция. За докторите това бяха припадъци. И така - отраснах със знанието, че душата и тялото са различни неща.
Какво да кажем за вибрациите? Всеки ги е изпитвал - от чистото и свято чувство на любов, през невероятното повдигнато настроение на прекрасна среща с истински приятели до гадното чувство на отчаяние, нараняване, страх..... Те работят директно върху душата ни, която пък контролира енергийното ни тяло и от там физическото. Колко пъти сме се сривали физически от мъка, не можейки да помръднем краката или ръцете си. А забравих да ви пиша по повод контрола на душата над енерийното и физическото тяло. Мен не докторите ме излекуваха, а спорта. Спорта създаде чувство на уважение към собственото ми тяло и от там душата се зае да го излекува.
И друго важно нещо! Всеки българин ходил в чужбина казва, че няма по-хубави от българките (Благодаря!), но същото важи и за българите. Хубава нация сме. А знаете ли, че красивата и чиста душа директно създава и оформя красиво тяло? Защо? Ами всичко е енергия.
Но на мен мисълта ми за влиянието на душата над тялото е за да поясня друга мисъл - как нашите души вземат надмощие и контролират света на Сатаната / лошото. Затова и толкова методи се използват за да ни свалят от високочестотните области на излъчване на чиста божествена енергия. Телевизия, химикали, секс и мода и т.н.
Видях в друга тема, как някой задава следния въпрос: "Виждал съм дете което гледа с такава омраза и иска да убие котка. Защо?" Защо наистина? Защото е в сферата на нискочестотните вибрации, които нараняват във физическия свят.
Знам че много от вас познават теориите на Дайвид Айк. Аз спокойно бих го нарекла богомил, колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Помислете защо.
Сега се води война за души и ние българите имаме знанията да победим!
-
Богомилите / катарите не са вярвали във физическото раждане на христос, нито в разпъването нито в смъртта му и накрая възкресяването разбира се.
Те са вярвали че Исус се е материализирал като дух / светлина, за да ни научи на любов и как да се спасим. Това е грубо междинното състояние между материалното и енергийното тяло наречено душа. Високите вибрации на душата и физическото тяло създават светлина и в аурата - това междинно "материализиране". Знаете как светците се рисуват със светещ ореол край главите.
Христос е казвал, че всички можем да станем като него ако сме с чисти души и обичаме ближния и т.н. Какво значи това? Значи, че тази високочестотна енергия ни изтегля от силно втвърденото материално тяло към високо-енергойното светлинно. Теоретично ако сме чисти души, един ден би трябвало да загубим земните си тела (тоест душата да излети от затвора на сатаната).
*) Някой ню ейджъри смятат, че точно това се случва с нас сега - наричат го възнасяне.
Това което е интересно е следното: Богомилите и катарите са отивали с радост на кладите разчитайки че пред-смъртната благословия на старшите ще ги отърве от нови прераждания. Защото това се случва с душата която загуби земното си тяло, но не е перфектна.
От друга страна, ако ние достигнем перфектност в земния си живот - тоест достигнем това високо-честотно енергийно съществувание, ние ще се отървем от оковите на сатаната по еволюционен път и няма да сме принудени да се пре-раждаме и да му служим в материалния свят.
И накрая - колкото повече живеем в страх, алчност, жажда за смърт и слугуваме на метериалното, толкова повече повече се "втвърдяваме" - тоест материализираме.
-
БОГОМИЛИТЕ
Богомилството се ражда в Българската държава в началото на Х век, когато феодализмът се налага като държавна система, а християнството подчинява и узаконява неравенството като основни взнаимоотношения в българското общество. В същото време християнството влиза в непреодолимо противоречие с празничната система и традициите на българите.
Богомилството черпи свойте идеи от древното учение на българите за общиарството, а практическата му реализация е под формата на човешко общежитие, наречено общиария. То представлява старинния мироглед на българите, т.е. „Учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителните сили във Всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робство, нито на завоеванията които затвърдяват человеческото неравенство
" Богомилското Учение "
Представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителните сили които движат Всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била и провъзгласена и всемирночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческото равенство и всечеловеческото братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояло и силата му, за да се разпространи по – после не само в България , но и в цяла Европа”.
Масовият размах на Богомилството и неговата многовековна тайност, притегателната му сила и жизненост се дължат преди всичко на социалния му характер.
Оригиналната му същност се състои в идеята за възможно подчиняване на ЗЛОТО от силата на ДОБРОТО, с други думи казано да бъдат подчинени носителоте на ЗЛОТО от масата на страдащите, които са носители на ДОБРОТО.
Богомилите проповядват още, "че РАЯТ и АДЪТ са само на Земята и за човека : Адът това е человечеството при господари и роби , а Раят – то е всечеловеческото общиарство, основано на равенство и братство".
Тези идеи на богомилите и практическите им действия пораждат и масовите гонения срещу тях, организирани от обединените сили на държавата и църквата. То започва още от Х век, когато цар Петър получава "Благослова" на цариградския патриарх Теофилакт "Да се прилага смъртна казън срещу еретиците Богомили". Следва "Синодика" по времето на цар Борил в 13 век и гневния памфлет на презвитер Козма "Беседа против Богомилите".
Папа Инокентий ІІІ в 1207 г. Издава своята "Була против Катарите", организира в 1209 г. Кръстоносен поход срещу Катарите – Бугри. Тогава е унищожен гр. Алби с цялото му население от 15 000 човека; организира най-жестоката форма за преследване на инакомислещи, наречено "Света инквизиция", отнела живота на милиони хора.
Гонението продължава и до днес – формите са други, но и те създават условия да се забрави окончателно това народно движение в средновековна България.
Квалификациите, които се пишат са различни, но основата им е една – Богомилите са еретици; със свойте действия са намалявали съпротивителните сили в средновековния българин, което е довело до падането на България под византийско робство, а по късно и под турско, че тяхното име Бугри на запад има само отрицателно значение, което вреди на авторитета на българите и днес. Има и други квалификации, но няма да ги споменаваме.
Катарите – Бугри във Франция дават началото на нов етап в развитието на социалната философска мисъл в Европа - то отразява действителността на епохата, проблемите на хората. Що се отнася до това, че те са основната причина за падането на България под Византийско робство, това е измислица на неговите врагове и да се прикрие пагубната роля на княз Борис І , разрушил старата българска държавност и въвел еднолично управление на държавата.
Що за хора са Богомилите нека всеки си отговори, но една е истината и тя е, че те са защитавали българското и са утвърждавали дълбоките научни знания на нашите предци.
-
БОЯН МАГЪТ - ВОДАЧЪТ
Един от синовете на цар Симеон, княз Бенеамин, е истинският водач на богомилите, а добилият най-голяма популярност сред тях, Йеремия-Богомил, или, както най-често е наричан, поп Богомил, е дясната ръка на митичния княз.
Кой е Бенеамин? И защо е известен като Боян Мага?
Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян с чин Архиепископ на движението. Освен него Архиепископи и негови помощници са били Богомил и Гавриил Лесновски.
По-нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери - още известни като съвършени, и избрани, и завършва с верюущи и оглашени. Съвършените са минавали посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания, а някои от тях са заемали длъжността епископи и са управлявали богомилските църкви. Архиепископ Боян се явява една от най-влиятелните и значими фигури за българската, и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното значение на богомилството и неговите креации (катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя, и т.н.) за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.
В основата на Богомилството, седи познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората. Именно учен и посветен в тайните е бил Боян Магесника. Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява световните научни богатства. Но свръхчовешките му способности будят едновременно страх и неразбиране в един от учителите му в Константиниопол – философът и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята. Но тайнствената сила на Боян не поразява само човека на мисълта – Николай Мистик.
Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадежно в потайния български княз. Тя е същата Мария, която по-късно ще се появи на историческия хоризонт, като българската царица Ирена и съпруга на цар Петър. Но Бенеамин я отблъсква, сърцето му остава ледено, а любовта й – несподелена. За семейството на Боян Мага сме чели немалко в учебниците по история: цар Симеон е негов баща, слабият цар Петър му е брат, а обичаният от всички българи светец – Иван Рилски е също негов роден брат. Встрани от славата остават четвъртият му брат – Михаил и сестра му – Зоя. С нежелание, едва 20 годишен, мекушавият Петър сяда на българския престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия, Петър се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.
През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, седемнадесетгодишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Животът му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости, подклаждани най-вече от царица Ирена, чиято любов към него изобщо не е угаснала. Още докато е бил в Магнаурската школа, Николай Мистик забелязва, как младият му ученик най-редовно се вижда с двама странници, с вид на сирийци. Това прави впечатление на византиеца, който се усъмнява, че младият българин крои нещо против Империята. Но срещите нямали нищо общо с Византия. Същите загадъчни сирийци идват в България през 928г. и се събират с Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски в подземната зала на манастира «Света Параскева». Тази среща дава началото на Богомилството, а по това време Боян е само на 18 години. От двамата Бенеамин получава Богомилското Таро, както и свещени за Богомилите книги - легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие. Скоро след това, Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват и да основават църкви. Венеция, Рига, Краков, Кьолн, Мадрид, Флоренция, Неапол. Франция, Русия, Полша, Кипър – цяла Европа. В България все повече хора приемат идеите на богомилите – от обикновените селяни до комитопули и златни боляри. Името на Боян чертае дълбока следа в съзнанието на хората. За това говори както факта, че в нашия фолклор са запазени много легенди за него – Боян Магесника, Песоглавеца и т.н., така и многото произведения на различни български писатели – Николай Райнов, Юрий Венелин, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков, Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов и др. Богомили стават дори и половината църковни служители, въпреки факта, че движението много остро и открито критикува институцията и нейните методи на работа.
Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт, провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най-вече двама от църковниците - презвитер Козма и патриарх Данаил. Много различни – ученолюбивият и ревностен Козма и користолюбивият и разпуснат Данаил са обединени от едно – омразата си към богомилите. Всички знаем какви са съчиненията на презвитера относно богомилите. Княз Бенеамин, разбира се, никак не обича свещеник Козма: - Недей хули, като не знаеш! Ти видял ли си богомил в лицето? И чул ли си от богомил слова? Защо ги хулиш? Не спирай се на чужд кръстопът! Не се мъчи да преградиш леглото на кипнала река: - и тебе ще отвлече – и много като тебе!*
Но честите разговори на царя с двамата черноризци имали и друг ефект – Петър съвсем намразил престола и обикнал расото. По цели нощи мечтаел за отшелнически живот, бленувал духовни санове и висини. Като крачка към „светостта”, той предлага на Боян да стане цар на България.
Царуването на Петър е наистина пагубно – народът изнемогва от тежките данъци за държава и църква, Византия е пуснала отровните си пипала из целия двор и го е оплела в гъстата паяжина на интригите си. Налага се дори Боян лично да поведе войската, след като мекушавият му брат се огъва и отказва да тръгне начело на бранниците. Ирония на съдбата или дълг, който трябва да се изпълни: вегетарианец, който не би посегнал и на агне – тръгва на война.
Когато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания по богомилските центрове извън страната, се слага началото на едно от най-страшните и срамни събития, случили се по нашите земи. Бързо са заловени и затворени много богомили, хванати са и повечето от водачите. Мъчения, изтезания и смърт изпълват мрачните подземия - мнозина са вече мъртви преди Боян да успее да се върне. Гневът на Мага е страшен. Годината е 933 - 17 от най-видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения - избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежи от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждене на нокти с клещи … Списъкът е дълъг и ужасяващ. Накрая е заловен и Богомил.
Надарен ясновидец, Боян е знаел съдбата си, както и на духовните му братя, и неведнъж е говорил пред богомилите за идващите събития.
„- А вие ще ли можете ли понесе това, братя мои? Дали ще пожелаете славата на Оногова, Който кротък и беден чака Своите мълчаливци пред вратата на мъките? Не ще ли ви сплашат високите стълпове огън – и писъците на онези, които горят, ала е късно да се върнат?”
Неизбежното се случва в една бурна февруарска през 970 г. във Византия. Въпреки, че изпратените в покоите на императора двама монаси отказват да го убият, земният път на Боян Мага е прекъснат с копринено въже, от ръцете на наемник - нубиец.
Княз Бенеамин не е безкръвен и блед светец, едностранчив иконописан образ на аскет. И словата, и действията му са изпълнение с интензивна, могъща сила и далеч изпреварила времето си мъдрост. Водачът на светло и дълбоко учение, родено в България и запалило факела на Европа, заслужава признание поне в родината си. Водачът на безкористно и хуманистично движение, възстанало срещу светската и духовна власт, опорочена от своите собствени представители, гонено и унищожено и от двете - заслужава поне да бъде помнен.
Радислав Кондаков
Взето от http://www.sibir.bg/blog/vankonik/?catID=0
-
:hi: Богомилите и производните им са биле единствената праведна религия на времето си, те са издънка от апостолската църква, вярвали са в Христос и само на Него са се покланяли. Всички глупости за дуалистична религия и поклонение на Сатанаил са измислици на Православието и Католицизма. :blush: Главната причина за тези долни лъжи е факта, че където и да са отивали Богомилите, веднага са печелили последователи по простата причина, че са вършели тъй наречените чудеса, сиреч изцеления , възкресения и контрол над нечистите демонични сили. С две думи, религията на апостолската църква. Марко. 16:15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
Мк. 16:16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
Мк. 16:17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
Мк. 16:18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват. ;)
Не са се страхували от смъртта, понеже са знаели какво следва след нея, наградата на праведните, а тя е почивка в Христа до Неговото второ пришествие.
Заблудата, че не признават Стария Завет, идва от това че смятат церемониалния закон с жертвите на агнета за невалиден поради жертвата на Исуса Христа предсказана 500 години преди новата ера от пророк Даниил Дан. 9:27 И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът;
Имайки предвид, че във всяко пророчество важи принципа 1 ден = 1 година, става ясно че половината на седмицата е 3 години и половина, сиреч този акт се извършва на Голгота, а края на седмицата е убийството на дякон Стефан с което се бележи края на благодатното време за Еврейската нация. :yes:
Богомилите са познавали добре Свещеното Писание и са живеели според него в незлобие. Знаели са и какво ги очаква в този брутален и нечестив свят управляван от комплексирани духовни джуджета :---
България не е единствената страна опитала се да задуши гласа на осъждащата нечестивите управници и обслужващите ги измислени алчни за пари, имоти и власт църкви. Първата жертва в новата ера е Йоан Кръстител в Юдея след това Исус от Назарет, а след Него са стотици гонения и подли убийства на праведни Негови последователи Вартоломеевата нощ е масово клане на хугеноти във Франция, устроено от католиците в нощта на 24 август 1572, деня на св. Вартоломей. Организирано е от крал Шарл IX, неговата майка Катерина Медичи и херцозите дьо Гиз. През нощта само в Париж са убити около 3000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват…Общият брой на жертвите е неизвестен като варира между 5000 и 30 000. Някои съвременни историци посочват, че загинали в Париж са 2000 и има между 5000 и 10 000 в останалата част на Франция. Като метафора Вартоломеева нощ означава кърваво, масово клане >:(
Трябва да имаме предвид, че Хугенотите са преки наследници на Богомилите разпръснати по целия свят след събитията в България.
Предстоят и нови гонения в световен мащаб, на искрени неустрашими вярващи преди края на времето.
Гордея се, че Богомилите са Българи, достойни за пример и уважение почетени от самия Бог дарил им дарбите на Светия Дух и мир в Христа :bye2:
-
:)Богомилите са проповядвали смирението – единствения път за духовно развитие и извисяване. Не бездействие или безучастие, а мъдро и спокойно приемане на неизбежното. През десетия век след Иисус Христос в България се появява и разпространява, за да просъществува до 14 век, богомилството, едно демократично християнско учение, чиито корени идват от учението на Хермес Трисмегист, от монотеистичната религия на древните българи и от орфизма на траките, за да се предава езотеричното вътрешно познание на по-сетнешните школи и реформаторски християнски и философски движения в света. В началото на 20 век Учителят Беинса Дуно (Петър Дънов), предавайки в своите беседи в България учението за Любовта и Светлината в индивидуалното развитие на човешката душа, продължава работата за възраждането на чистите първоначални християнски идеи. Тези идеи са вечно живи и помагат на индивида да работи вътре в себе си за облагородяването, за трансформирането или трансмутацията на нисшите енергии (гняв, омраза, раздразнение и т.н.), за повишаването на своите вибрации, за одухотворяването на материята. Богомилите са знаели, че сърцето на човека е извечният и неизменен храм на Бога, на Абсолютния Дух. Сърцето човешко е незримата вечна изворна “чаша на Светия Граал”, а душата човешка е градината, където се гради, или нивата, където се постига нивото на единение със Създателя. Богомилите са разбирали, че знаците на познанието, сиреч знаците за посветите – за степента на вътрешното духовно посвещение – водят отдолу нагоре или отвън навътре постепенно и последователно. Съзрееш ли духовно, постигнеш ли съответната степен на чистота, ще съзреш и тайния езотеричен знак за посветата си, който ти се дава на мига от невидимата Йерархия на Божествената духовна Светлина или Всемирното Бяло Братство, наричано още Велика Бяла Ложа.И още много знания сме наследили от БОГОМИЛИТЕ, но за тях следващият път,само ако ви е харесало :hi:
-
абе добри са богомилите, ама не мога да разбера за що ги омесвате с Бенисата Дуно?
Той е съвсем друго тесто.
Той кво бил казал за тях и тн.
Нищо чудно да лъже и да преиначава и да подлъгва хората.
Ами аз утре мога да кажа, че Орфей е бил голяма работа и неговото учение е било добро.
Това на мен лично откъде накъде ще ми носи дивиденти?
-
:) Да добри са и на много добри, духовни клонове са дали начало. Но ти какво против имаш БЕИНСА ДУНО? Кое точно от или в него не харесваш? :hi:
-
Ами ти па какво толкова го харесваш, че все го споменаваш човека. Ще го засърби задника от толкова споменаване.
Темата е за съвсем друго !!! Или не?!
Не беше ли за богомилите?
А за въпроса, наречи го усет. Но си има други теми за това.
-
:)Именно ,за БОГОМИЛИТЕ, които са основа на много и различни духовни клонове...И розенкройцерите са едно клонче на Богомилите. :hi:
-
Богомилството е старата ни вяра преди покръстването.
-
Богомилството е старата ни вяра преди покръстването.
:) Интересно твърдение, сподели повече по въпроса с нас. От къде този извод и източнок на информация, че БОГОМИЛСТВОТО е вярата на БЪЛГАРИТЕ преди Борис 1-ви. :hi:
-
прегледаите темата "богомилите и Симеоновите наследници".
-
Първите Богомили са оцелели колобри(коловръти?), които под прикритие продължават традициите на старата вяра. Имат и много общо с Павликяните, наследници на зороастрийската вяра.
-
Изразът богомили е измислен от Николай Райнов и кликата около него в самото начало на века. Философски нищо ново и интересно, просто побългаряване на теософските измишльотини и ползването ан системата на държавно образование за насаждане на авторитаризъм..
-
Незнам, аз гледам митология и фолклор, и разни други източници, колкото по-древни толкова по-добре. Катари също незвучи зле, извеждат го от гръцки и значе ло "чисти". Ако в действителност това е правилното название то трябва да го изведем не от гръцки , а от авестийски. Учението им е сродно с това на Павликяните, които са зороастрийци под прикритие :). Всъщност как са се самонаричали Павликяните? И дали нестава въпрос за едни и същи хора?
-
Павликяни идва от Павел, днешните обаче едвали знаят за какво става на въпрос, предполагам това е форма на антиавторитариаски синдром от 19-ти век. По подобие на гораните, не искали да са част от никаква религия и ги кръстили горяни - горани днешните се представят за ислямисти въпреки, че това е от коренна разлика с филофсофията на предците им.
-
Първите Богомили са оцелели колобри(коловръти?), които под прикритие продължават традициите на старата вяра. Имат и много общо с Павликяните, наследници на зороастрийската вяра.
Ако трябва да се търси някаква връзка на богомилите с Персия, то тя е по-скоро с манихейсквото, отколкото с зороастризма. Даже някои класифицират богомилството като неоманихейско учение вместо като християнско.
-
Незнам, аз гледам митология и фолклор, и разни други източници, колкото по-древни толкова по-добре. Катари също незвучи зле, извеждат го от гръцки и значе ло "чисти". Ако в действителност това е правилното название то трябва да го изведем не от гръцки , а от авестийски. Учението им е сродно с това на Павликяните, които са зороастрийци под прикритие :). Всъщност как са се самонаричали Павликяните? И дали нестава въпрос за едни и същи хора?
Това е превода да.
-
Можете ли да ми дадете източник, от който да прочета за богомилите, по-точно ме интересува дали наистина са били горени и измъчвани от Православната църква ? За Католическата ясно че е било практика, но за Православната сигурно ли е ? не говорим за съответната светска власт, а за представителите на църквата дали са били намесени ?
-
Виж в "Алексиада"-та на Анна Комнина.
-
Да се върнем на значението на името КАТАРИ. Ако те са Българи как то ще е гръцко? Ясно е, че французите са използвали нарицанието, с което са се самонаричали Катарите. В персийски "гата" е песен или свещен химн, а гатха ще рече гадание. В санскрит откриваме Хотар или Хотри, нещо като жреци на огъня. В еламски Китен е мана, което е близко до сибирското кут=мана, енергия. Като вземем предвид близостта на нашият език с гореспоменатите излиза, че Катари не е на гръцки. Та въпросът е креят ли се авестийски корени в богомилството? А самото манихейство е изковано от Пророк Мани, според манихейските твърдения. Това Мани силно напомня за Ману от Ведите.
-
Половината наименования по света са гръцки или пък с гръцки корен.Другата половина..латински.Какво те учудва? :drinks:
За Ману,да..и съм мислила нещо такова.
-
Богомилите нямат нищо общо с нещо гръцко. Дори напротив, гоненията срещу тях са били от византийци.
По източниците в Интернет достатъчно подробно и основателно е обяснено, че са си българи. Впоследствие разпространили учението в Босна. Там интересно това се преобразува в славяно-ислям и по-късно българските помаци, излиза, че изповядват точно тази "религия" основана всъщност на богомилството.
Много важно ми се струва нещо от това учение всъщност:
"Богомилите имали по-друго отношение към жената в сравнение с православното християнство. Те отделяли еднакво място на мъжа и жената, допускало се и жени да бъдат съвършени, да стават учители и проповедници."
И един интересен материал, на който и аз попаднах скоро и се изненадах, че от NG.
http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=113
със заглавие "Загадката на богомилите"
-
Така е. До 14/15в. в Босна то е официална религия. Колкото до помаците, това са по-раншните наши богомили. Но самото име "богомили" е измислено от Консткантин Преславски, мисля, и се основава на твърдението, че това учение е измислено от поп Богомил. Но кой е той? Защо името му така напомня за Воху Мана? Катари си е българското им и следователно автентичното име на богомилите. Това именувание не само по звучене, но и по смисъл е почти същото като "гата" и "хотар", което е жрец на Огъня.
-
Първите Богомили са оцелели колобри(коловръти?), които под прикритие продължават традициите на старата вяра. Имат и много общо с Павликяните, наследници на зороастрийската вяра.
Ако трябва да се търси някаква връзка на богомилите с Персия, то тя е по-скоро с манихейсквото, отколкото с зороастризма. Даже някои класифицират богомилството като неоманихейско учение вместо като християнско.
Някои изследователи считат, че е чисто българско и няма общо с гореизброените.
Цитат от книгата на ИВАН КИРИЛОВ:" ИСТИНАТА ЗА БОГОМИЛИТЕ - Документална хроника"
"...Учението на богомилите е предмет на много проучвания и установените факти и примери
понякога водят до различни противоречиви изводи. В анализите си някои историци считат, че
дуалистичните идеи на манихейството, павликянството, месалианството - както и някои от гностичните принципи - силно са повлияли върху космогоничните и есхатологичните представи на
богомилите. За разлика от тях, френският учен А. Ломбард дава убедителни доказателства, че
богомилството е самородно българско явление, което не е във връзка с никое друго.
Действително, богомилите са оригинални мислители, а не разпространители на чужди учения.
...
Видният писател и общественик Стилиян Чилингиров отправя справедлив упрек към
историците, които не оценяват обективно богомилството. В своята книга "Какво е дал българинът
на другите народи", публикувана през 1937 година, той пише, убеден в правотата си: С това учение
България дава първия християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли,
Лутер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да търсят
спасение само в евангелските истини, в духовното и нравственото съвършенство на човека. Но
и на това учение ние приписахме чужд произход. Когато цял свят го смяташе за българско,
единствено ние търсехме корените му в манихейството, месалианството и павликянството.
Намерихме го дори сходно с иранското дуалистично учение за доброто и злото... Дори му
приписахме пакостни влияния под внимание обстоятелството, че богомилството се роди... и се
яви като протест срещу упадъка и в държавата ни, и в черковната ни организация, и че чрез
съвършенството на отделната личност то търсеше съвършенството и на общността. А
понеже упадъкът беше всеобщ, то и всеобщо беше разпространението на това учение, което по
своята теогония и космогония, по своята догматика, етика и социално-държавни идеали се
отличава коренно от тези на другите християнски учения...
Но и в миналото, и сега, богомилското учение се е представяло най-различно. Едни са се
спирали само на неговата космогония, теогония, догматика и етика, но не и на неговия дух, а
други са вземали предвид само общественото му значение, без да поставят във връзка социално-
политическото учение с религиозното. Всъщност то е синтез на две противоречиви наглед
начала, както и на два привидно различни морала. От една страна, богомилите се стремят
към небесно съвършенство, а от друга, искат да преустроят по съвършен начин земния
живот. Остро се обявяват против унищожението на човека, а смятат тялото му за създание на
Сатаната; против войната са, а са най-добрите бранници, когато трябва да се защити
независимостта на народа...
Богомилите знаят и фанатично да защитават учението си дори с цената на своя живот.
Затова няма нищо чудно, че първата саможертва в Европа, направена в защита на своите идеи,
е тая на българина Василий... Както Христос освети със смъртта си кръста, така нашият
българин освети кладата и показа на света как се служи самоотвержено на една идея, на едно
учение, на една религия 415 години преди чеха Ян Хус и цели 500 години преди италианеца
Джордано Бруно. Примерът на Василий скоро бива последван и от други богомили...
Няма да бъде преувеличено, ако се каже, че девизът “Равенство, братство, свобода!”, с
който французите обявиха и водиха своята революция и чрез него се опитаха да преобразуват
отношенията между личности, класи и народи, е наш девиз. Той ще си остане като вечен блян за
човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на
българския гений - нейния създател, разпространител и осветител. Осветил го с кръвта на
хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между людете и нова
правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират
своето осъществяване едва през последното столетие: равенство между мъжа и жената,
всеобщото образование и вегетарианството...."
-
Павликяните са малоазийски българи, преселени от византийците в Тракия. Инъче защо ще организират бунтове? Зороастризма се заражда в Бактрия или Балхара. Богомилите не са повлияни от чужди учения, просто са скрили старата вяра зад новата религия. За да оцелее едно учение трябва да има и основа, а не само приемственост. И подозирам, че ако ги нямаше богомилите нямаше да ги има и Хус и Лутер.