Форум за конспирации, уфология и мистика.

Мистика и Мистерии => Древност и Изчезнали Цивилизации => Българската Цивилизация => Темата е започната от: H. в Декември 05, 2005, 21:48:50 pm

Титла: Легенда за Витоша
Публикувано от: H. в Декември 05, 2005, 21:48:50 pm
Една легенда за Витоша от форума на all.bg:

Имало едно време една голяма война между две такива цивилизации - Митринците срещу (ако не се лъжа) Хиперборейците,та тия с огромното си знание предизвикали страшен катаклизъм, и тогава пред унищожението, за да не се загуби знанието построили "планина", свещенна, която се казвала "Ветежда" или "Витезда". Което е Витоша днас. Легендата казва, че по-късно оживялите разнесли знанието и тласнали към развитие траките и ария. Само легенда. Но е интересно, че в доста по близки до нас години Витоша и околия стават мала Света Гора - изключително мощен духовен център. За който удивително малко хора знаят!!! Днешните историци слагат това към легендите защото според "слуховете" Мала Света Гора е била доста голяма 800 манастира, наистина звучи невероятно...

Дали няма капка истина?


Случайно някой да е подучувал нещо :P ;)
Титла: Re: Легенда за Витоша
Публикувано от: Heinie в Декември 06, 2005, 19:56:27 pm
Аз знам, че манастирчето "Св. Мина" край кв. Бенковски е един от тези манастири, което е било възстановено след османското нашествие. Мястото е много хубаво, но след като Славчо Христов наля пари и го превърна от уединено и скътано местенце в грамадна камара от бетон, сгради и магазини, вече не е същото. Но 800 ми се струват много. Виж, едно 100 е напълно възможно, та Софииско поле е голямо...
Титла: Re: Легенда за Витоша
Публикувано от: ---------- в Декември 11, 2005, 14:30:38 pm
Може и 800 да са били, като се има предвид, че за манастир тогава е можело да се брои и една черква с къща и двама-трима послушника. Така или иначе, през втората българска държава наблюдаваме мощна културна дейност из мала Света гора, от която са запазени доста интересни книжовни и художествени образци...

По принцип Витоша е доста тясно свързана с климата на София - малко столици в света имат такъв благодатен източник на чистота. Петър Дънов доста обстойно е обикалял из тази планина и е посочвал свещени места, които последователите му почитат и до днес. Той е предрекъл, че дейността на Братството постепенно ще се изнесе от София към планината - процес, който днес започва да се усеща. Сега към Бистрица и Железница започва да действа нова версия на Изгрева - квартал, в който най-отдадени последователи да се оттеглят от ниските вибрации на града и да се занимават със своето учение...

Ако ви е интересно, разходете се някоя ранна съботна утрин към Симеоново; след Равноденствие там ще срещнете белите весели групи на дъновистите. Тръгнете след тях и вижте на какви интересни местенца по склона на планината ще ви отведат...
Титла: МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША
Публикувано от: хадзапи в Ноември 21, 2008, 15:16:43 pm
Даденото е пак от книгата на Милан Миланов - "Тайните подземия на Б-я"


"Спирам се на интересен запис от автентичен ръкопис, публикуван в част първа на книгата "Тайните съкровища в Б-я" от В. Божиков и Н. Янков - 1999 г., изд. "Сфера".
Изложеното в ръкописа ме е впечатлило, решавам да го прочета на Учителя и да го попитам за неговото мнение.

...


МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША

"Този документ пази тайната на Великия Римски музей, единствен по рода си за времето, когато е била Римската империя. Тази тайна трябва да се пази, защото този музей може да попадне в ръце, които да заличат онова, що са създали ръцете на много прочути гравьори и художници.
Четейки тези редове, човече божи, ти трябва да знаеш, че тази тайна е съхранена досега благодарение божията воля, и клетвата божия не щади никого, който посегне на тези съкровища. Бог е свидетел на страшни наказания, сполетели алчни люде, що престъпят божията клетва. Но, човек божи, що четеш тези посания, пади тайната и не посвещавай тайни господни никому освен на богослужители и само верен човек що може да запази тайната за вечни времена.

Който влезе в подземния дворец, да влезе с Божие днание и без зли умисли, що много люде таят в душите си. Да бъде наказан с всички страдания и мъка онзи, който не спази закона Божи...тези страшни писания.

Входа на Великия римски музей е в планината що е близо до крепостта на Сердите, на югозапад от крепостта на високото е Великият камък... той ще ви служи при търсенето. На 10 разкрача от водопада отгдето точно пада водата, на северозапад от течението има огромна пукнатина. В основата си е широка 3 разкрача, а в горния край има 2 разкрача. Края на пукнатината ще ви насочи към входа на музея. Той е много тесен и човек трудно минава. Засипан е с много камъни и пръст, но е засипан в началото и при добро желание и с много труд ще стигнете до мраморните врати. Когато се спуснете надолу в дупката, ще ги откриете. Дупката е тясна до 10 разкрача, след това става широка и ще ви отведе до голямо преддверие с широка мраморна врата.

От външната страна на входа на музея можете да се ориентирате по това, че от двете страни на голямата пукнатина има образи на демонски глави на скалата от страната на скалата към камъка, откъм реката ще видите на височината на заклещения камък две демонски глави. Всичко таво е работено в триъгълна форма. Двете глави са вкопани в стената и са една до друга. От другата страна на пукнатината, откъм реката, ще видите наравно с основата друга демонска глава в триъгълна форма. Образът е много по-малък от останалите два. Намерите ли тези знаци, ще ви бъде лесно да откриете входа на Великия Римски музей.

Великият музей е от времето, когато в подножието е била гробницата на Сайавел. Той е облицован с цветен мрамор, докаран от рудниците на Вратица. Ето и пълно описание на Великия Римски музей.Влизайки през червената мраморна врата, ще се намерите пред стълбище от 700 стъпала, което е от чист бял мрамор. Ще видите, че на всяко 50-то стъпало има площадка с огромни мраморни статуи, които държат светлината на слънцето. Свода на стълбището надвишава 20 разкрача височина. На най-долната площадка, гдето свършва стълбището с 20-те статуи, ще видите огромен синкав Богинс, пазен от двете страни от огромни Динаиди. Огромна метална врата ще се изпречи пред вас. Влизайки през нея, ще останете слисани от красотата на цветната зала на музея. Всички видове мрамор що е съществувал и се е знаел на времето е служил за облицовка на залата.


Титла: МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША
Публикувано от: хадзапи в Ноември 21, 2008, 16:32:22 pm
 Залата на мраморните Богове е тази зала, защото както казах, е сътворена от много цветен мрамор. Колоните, що са пръснати по голямата площ на залата са от различни цветове мрамор и на всяка ще видите глави на много Богове и част от тържествата на Хорнис. Мозайката е от подредени мраморни части с различни цветове и между тях пуртинов прах в много цветове. Грамадна висулка казва за времето преди да бъде направена пещерата за музей. В залата на дъното, към изток са двете грамадни халки, които издърпвайки надолу ще ви изведат във втората зала - ІІ. Тази зала е по-тясна. Тук ще можете да видите историята на всички римски рудници, съществували по това време. Грамадна карта, излята от златен примес ще видите в началото на залата. Размерите са 5 на 5,5 разкрача. На нея са всичси римски селища за времето си. Жълтите златни точки показват златните рудници. В тази зали ще видите всички видове руди, добивани по времето, когато е бил сътворен музеят. Грамадни късове чисто злато говорят, колко богати са били рудниците, когато са ги работили римляните. В източната част на залата има естествен холомск с грамаден къс злато. Безбройни сандъци ще видите с надписи и експонати, приготвени за музея в Рим, но останали тук поради внезапното напускане земите на Сердите от римляните. Факлите по стените на залата са от кост, която свети в светлина със зеленосин цвят. Влизайки това ще ви се стори ужасно страшно, защото самите фигури са по стените, свода и пода, ще ви осветят, но ще свикнете. Човешките фигури, които блестят на западната стена са наистина ужасни и страшни за гледане. Знайте, че те не се движат, както ще ви се стори. Само уплахата ви и веталическата наредба, съчетана с два човешки трупа с еднакъв цвят ги прави движещи се, излъчването на труповете, направено с червен и зелен балсам ги прави привидно движещи се. Знайте, че ако проговорите в залата, то в продължение на часове ще чувате звуци. Тогава ще ви се стори, че тези образи що са по стените и таваните се движат и издават звуци, които могат да подлудят всеки, който влезе тук. Различни дълбоки отвори като фунийки има в тази зала- Като се издаде звук той отива и се връща обратно от тези отвори. Тове е смесване на звукове. Трябва да се мълчи, когато се влиза в залата. Страшно е в тази зала, колкото и да знаете писанията. Нужно е и обувките да не тропат. На южната страна на залата има мраморен престол с халки на облегалката. Една халка има и между краката. Като седнете с двете ръце натиснете халките надолу и издърпайте средната до клина да се заклини. Като сторите това, ще се намерите в средната от петте галерии на най-голямата зала на музея.

Залата на животните. Тази зала е със 120 разкрача широка и 7 разкрача висока. Ще видите безброй малки и големи подредени мраморни квадрати. На всеки има по едно животно, изработено от масивно злато. Златните животни и птици са над 260, изключая нощната страшна птица, намираща се в северната страна. Тя е от кост. Очите на животните са диаманти, донесени от Рим. Огромен гущел в естествена големина е в средата на залата. Той е изработен от много метали. Граадата му е 3 разкрача. За тайнствения вход на друга зала е нужно езчезването на един зъб. Така ще отворите стълбището към другата зала на златните открития. В края на всеки мраморен квадрат има парафинен куб. Съдържанието е писано на кожа и казва произхода на животното, тежестта и големината му, мястото където е убито, кой го е убил и кой го е сътворил от чисто злато в сегашния му вид. Внимавайте, защото всеки четвърти квадрат по пода на залата е осов и ще ви отведе в подземната река, откъдето никой не може да излезе.

Залата на златните украшения - ІV. Тя е като тази на животните, 4750 изработени златни предмета лежат в каменни сандъци. Ще ви се стори чудно, че тези сандъци са споени с пода. Но и тази тайна ще ви открия. Грамадните топки са нитове, а желязно въже, запоено в топките отива д другата зала, на златните монети и църковни изделия. В края на всяко въже има халка, която не позволява да бъде повдигнат, изместен или отварян.

Когато влезете в зала V, ще можете да отворите сандъците. Тук има оръжия и златни стрели - Венвора. Същите са слагани в златна баня след направата. Само жреците на императора са ги имали. Между златните украшения ще видите 70 сандъка със златни статуетки от тържествата на императора. За да ги разгледате и подредите точно , е нужно да се наредят в шахматен ред, както е в описанието. Украшенията до стените са като тези в сандъците, но за разлика от тях, те са единични, без дори да ги има в друг музей в Рим. Всички, които видите на мраморните стени са изработени в подземния рудник Ноленас в Гърция, към Атина. Сандъците от червен мрамор са изработени в подземния двор край крепостта на Сердите, а тези в зелените, са от рудника Сухасо, край Рим. Всеки сандък има документ с броя на предметите, произхода и името на майстора, който ги е сътворил. Забележете, че в залата пода е подреден шахматно, всеки втори квадрат е осов и ако стъпите в такъв ще се простите с живота си долу, в бездната. Внимавайте! Грамадният сандък от бял мрамор със змийска глава, е хранилище на силна отрова. Тя е вечна. Ако посегнете и отворите този сандък, цялата зала ще се изпълни с червен прах и всичко живо що е там, ще падне веднага от моментална смърт. Помнете, че в залата, на западната страна има една плоча с кръст около разкрач. Тя се натиска и отмества. Ако отместите плочата, когато сандъка е отворен, за кратко време всички зали ще се изпълнят с червен дим и ще бъде невъзможно да се влезе в музея за дълго време. Внимавайте!Само при опит за заграбване на музея от лоши хора сторете това. Може да се спасите, ако влезете в колона ІV. Тя се отваря по загадъчен начин... но като отворите вратата, ще се намерите на стълбище, което ще ви изведе навън от музея.




Има продължение...
Титла: Относно: Легенда за Витоша
Публикувано от: H. в Ноември 23, 2008, 02:04:25 am
хадзапи, дълбоко оценявам времето което ни отделяш, за да преписваш всичко това на ръка (едва ли някой разбира по-добре от мен, знам от личен опит какъв чанч е), затова нека ти кажа нещо за тези две книжки и третата, която предстои да излезе. Дано ти спестя малко труд, почти съм сигурен че ще е напразно като казвам всичко това, щото практиката го доказва, но трябва да го кажа най-малкото и заради другите четящи.

Така се случи че си купих том 1 от поредицата още на следващия ден след като излезе. Просто синхроничност. Скочих като ужилен като видях заглавието по лични причини. Веднага изтърчах и я взех ентусиазиран, без дори да погледна съдържанието. Само прочетох задната корица. Известно време престоя без да я почна - понякога обичам така - да си удължавам удоволствието и пред-еуфорията, когато знам че имам нещо качествено за четене.

Започнах я това лято и я прочетох за 4-5 дни. Беше невероятно разочарование, трагична е. В денят, в който я почнах, "случайно" ми дадоха вестник, не щеш ли - с интервю на Миланов. Доста странно, а? Аз не пипам вестник по никакъв повод, но този път ми го дадоха едва ли не отворено точно на тази страница. Там нашият човек казва, че всичко е художествена измислица обединена в поредица от книги. Всъщност няма никакъв учител-отче, никакви пещери, и о ужас - никакви роботи ;D

Цялата "информация" в книгата е натъкмена след години записки от ченълинг с две контактьорки (можеш да видиш кои - пише ги на първа страница на книгата: "Благодаря на..."). Т.е., има 90% вероятност, информацията да е некачествена, каквато е тя за мен. Но какво е по-тъпото. Не ме интересува, че го е взел от друг и си прави история. Всеки го прави.

Тъпо е за читателя, който си мисли, че всичко в книгата е първа ръка инфо (защото оттам идва силата и въздействието на едно нещо все пак), т.е. - лично преживяване. А то не е. Само че на другите книги пише "роман", а в рецензията на тази: "Милан Миланов най-накрая решава да разкрие древни езотерични тайни". Аха, добре.

2-ро. Заглавието е невероятно спекулативно - "Тайните подземия на България". Никви такива филми. Човекът е задавал различни въпроси на контактьорките по различни теми, каквито и вие бихте задали на някой екстрасенс. Има огромна глава за пирамидите, за дискът от Фестос, за Троя и т.н. И по едно време човек си казва: "Какво по дяволите е това заглвие, откъде се пръкна?"

Тъкмо когато прочетох първият том, след няколко дни излезе и 2-ри. Разбира се - взех си го. Стана ми твърде интересна тенденцията за дезинформация в страната, за да я пропусна. Непременно ще си взема и 3-ти том когато излезе. Та 2-ри том е също толкова зле. Доста превзети и излишни диалози, пак почти нулева връзка със заглавието. Да не говорим, че в книгата има дублирани около 30 страници - грешка на печатницата може би - нещо недопустимо - веднага е трябвало да бъде изтеглена и оправена. Все пак не е евтина, 15 лева са си 2 книги на старо :P

Все пак няма нищо 100% зле или 100% добре. От двата тома се събират 2-3 детайла, които заслужават проучване или най-малко замисляне, аз лично ще го направя за себе си. Дано всеки открие нещо за себе си, за да не е без хич. За мен тези книги обаче си остават спекула и поръчка, защото има неща, които са пуснати нарочно, за да се види как ще реагира масата. Будната част, на която някои неща ще направят впечатление и някои няма да останат бездейни.
Титла: Относно: Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Ноември 23, 2008, 20:40:36 pm
Не всеки може да си позволи да даде по 15 лв. за книга, затова това, което е по-интересно от тях защо да не се препише за хората, които биха искали поне да прочетат нещо. А и това са все пак хипотези и от книги, които са излизали преди. Този автор Милан Миланов поне дава някои от заглавията на книгите, които е ползвал.  Това дали е истина нещо или не, нека си го решават самите четящи. На мен ми звучи интересно, защо да не се прочете от повече хора?! Все пак има много хубави приказки, за които нямаше да се знае, ако някой някога не ги е бил написал, събирал и отпечатал.

За Музеят под Витоша разказът е интересен, точно като описание на пещерата на Аладин - и тайнствено съкровище и приказно описание.

Просто в тези книги има интересни обобщаващи неща, които в други са дадени по-разхвърляно. Сами по себе си казват неща, които не са малко. Вадят се различни заключения, всичко си е лична преценка. На едни е интересно, на други - не. Аз пиша за хората, които имат интерес, а не могат да си намерят подобна информация на друго място. Който не му е интересно, просто ще подмине тези редове и ще чете това, което го интересува и което на него му е интересно.
Титла: Относно: Легенда за Витоша
Публикувано от: neven в Ноември 27, 2008, 10:43:35 am


Така се случи че си купих том 1 от поредицата още на следващия ден след като излезе. Просто синхроничност. Скочих като ужилен като видях заглавието по лични причини. Веднага изтърчах и я взех ентусиазиран, без дори да погледна съдържанието. Само прочетох задната корица. Известно време престоя без да я почна - понякога обичам така - да си удължавам удоволствието и пред-еуфорията, когато знам че имам нещо качествено за четене.

Започнах я това лято и я прочетох за 4-5 дни. Беше невероятно разочарование, трагична е. В денят, в който я почнах, "случайно" ми дадоха вестник, не щеш ли - с интервю на Миланов. Доста странно, а? Аз не пипам вестник по никакъв повод, но този път ми го дадоха едва ли не отворено точно на тази страница. Там нашият човек казва, че всичко е художествена измислица обединена в поредица от книги. Всъщност няма никакъв учител-отче, никакви пещери, и о ужас - никакви роботи ;D

Н., и аз имах същите преживявания. Вестника, с който бе завит на колегата сандвича беше точно това интервю с Милан Миланов. Само като видях заглавието пощръклях. Дадох последните си пари да я купя. Тъй де, заглавието бе много обещаващо и си заслужаваше да се изгладува и геройски да понеса гнева на семейството.
И аз така- мислех, че имам нещо качествено за четене. Дрън-дрън!
Така и не я дочетох. Подарих я на хора, които никога не са чели за пирамидите, да диска от Фестос, за Наска, изобщо езотериката за тях е нещо непознато. Интересното е как се запалиха и доколкото знам май си купиха другите книги. Поне вече не мисля, че съм си вързала тенекия с тази книга и съм доволна как тя стана полезна :)
Титла: Относно: Легенда за Витоша
Публикувано от: H. в Ноември 27, 2008, 23:04:07 pm
Радвам се, че не само аз съм я усетил по този начин :)
Титла: Относно: Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Декември 04, 2008, 20:00:07 pm
Продължението на легендата за музея.


"Зала V на ужасите, на мумиите и хербарея. Тя е с 2 цвята мрамор - зелен и син. Залата е около 150 разкрача широка. Свода е около 8 разклача висок. Влизайки в тази зала е нужно да не се изпада в ужас, а да се пази спокойствие. Хиляди човешки глави и тела в различна големина ще ви гледат от всички страни. Мумиите на хиляди хора в крайно умален вид ще ви гледат. Те ще ви покажат ужасните начини на римляните, чрез които са стигнали до това съвършенство - да се умали човек дотолкова, че да стане изрод голям колкото човешка ръка, без да измени физиономията и нормалните форми. В северната част на залата ще видите човешки трупове на поставки от мрамор. Тези трупове живи са залети, с течен хетевараст и моментално са замръзнали. Те са кристали и ако ги докоснете няма да знаете, че са замръзнали в дебелина на човешка длан над трупа. Тази безцветна течност е открита от жрецана водата Помарис. Труповете могат да бъдат върнати обратно към живот само с писанията оставени от жреца в парафинен куб до труповете. В южната страна на залата са подредени на поставки много човешки трупове. С тях са правени опити от великия жрец на Самодивската градина Бонивас. Ще изпитате ужасно чувство на студенина при гледката, която ще ви се открие. Човешки тела с присадени глави на животни. Най-ужасната гледка е човешки труп с присадена жабешка глава от рода на подземните жаби великани. Забележете, че очите на всички трупове и глави се движат и светят. Накъдето и да идете ще ви гледат, защото се движат от стъпките ви по мраморния под. Няма да забележите, че е мраморен, защото е покрит с човешки кости с различни цветове. Всичко това вещае ужасна тайнственост на тази зала на прочутия, но рядко виждан Римски музей. Ще видите много тела на мъже, жени, деца. Тези опити са ужасни и разстройващи - тела с животински крайници, глави на жени с уста на змей... Отвращението ще чувствате и от това, което ще видите в следата на залата - трупове с опити от рода на Досекс - хора с две глави. всичко това ще ви подтиска крайно много, но истината е такава, ще я видите, когато се озовете в тази зала. Всеки четвърти ден стените на залата пламват в синкав пламък, който не може да изгори и запали нищо. Тези стени запазват това, що е в залата хиляди години. Когато стените пламтят, в тази зала не е добре да бъде човек, защото ще изпадне в транс, при което може да получи нервно разтройство. Хората, изпаднали в транс стават гадатели и предричат онова, що става на стотици хиляди мили от тях. Но други биват зле и по-добре да не са живи. Пророците могат да предвидят бедствия за една луна напред, всичко е трудно да се опише, но трябва да кажа, че само когато изпиете... пред грамадната мраморна... чаша... ще можете да продължите. Трябва да ви кажа и това, че човек влязъл през мраморната врата на зала І не може да се върне обратно и излезе. Трябва да продължи и при опастност да излезе от колона ІV в зала ІV.

Зала VІ на златните монети и скъпоценни камъни. Тази зала е най-малка и няма да ви смае от начало. Но, забележете, че стените не са като стените на другите зали. Грамадни рисунки от камъни са храма на Бога лечител и храм на Слънцето. Всички видове, големи и малки, златни и сребърни монети, са подредени в сандъци. Всички видове големи скъпоценни камъни ще видите по стените в залата. Сандъците в северния край са пълни с монети, а гравираните 7 сандъка на средата на залата, са пълни с безценни камъни от цял свят. За да излезете от тази зала, е нужно да стъпите на двете плочи от лявата страна на залата. Едната плоча е бяла, а другата - червена. Така ще слезете в последната зала на музея - VІІ.

Смесената - назована е така, защото който влезе, ще види всичко онова, което е видял в предните зали, но в огромен брой. Залата е най-голяма. Влизайки в нея, първото нещо, което ще видите е сливането на много цветове мрамор като сияние. Нужно е да бъдат запалени всички фосфорни факли. Прекрасното съчетание на мрамора ще ви смае и удиви. На средата на залата ще видите мраморни колони от различни цветове и в средата саркофаг. На престол е основателя на музея, най-виден управител от рода Стелноволисконтевен - род Римски, що са открили златната планина край латинското море. Той е балсамиран в нормалния си вид и размери. Не е нужно да разказвам какво ще видите в този зала, а ще кажа онова, което трябва да знаете. Предметите са пръснати в приятен вид в цялата зала. Онова, което не сте видели в предишните зали, ще видите тук и ще ви смае. Южният край на залата е облицован с чист бял мрамор. Няколко човешки фигури и много на животни са подредени една до друга. На тавана фигурите менят постоянно цветовете си, всяка поотделно и не в определено време. Получава се неповторима гледка. Колкото интересна, толкова и страшна е източната част на залата с птицата от чисто злато, голяма около 5 разкрача. Западната страна на залата е с изковани златни изделия. Там е коритото с жива вода. Единствена по рода си тази вода е чудотворна., както ще прочетеш в описанието. Една глътка от тази вода може да спаси човек, на когото предстои да се прости с живота. Но ако е писано, нищо не може да го върне. От западната част на залата ще имате нужда. Изходът на музея е там. на стената има картина 3,5 на 2,5 разкрача. Натиснете долния ляв ъгъл на картината и ще се отвори. Щом излезете, пак ще се затвори.

 Точното описание на входовете на Великия римски музей откъм планината е както го описах в началото и се намира на белия камък. Важно е да се знае, че всичко това е направено така, че има голяма опастност при отварянето на този вход да се получи страшно срутване, защото е засипан с камъни. Трябва първо да се махнат, за да се стигне да дупката отгоре. При отваряне откъм дупката, която води до червената врата, при махането на камъните, земята, струпана отгоре, ще се срути, което ще доведе до смъртта на онези, които ще работят там.
Добри хора, когато решите да отворите входа на Великия Римски музей, мислете и молете Бога за закрила!"
Титла: Относно: Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Декември 04, 2008, 20:07:53 pm
...- Великият музей е построен от атлантите, далеч преди изригването на вулкана на Витоша... Хиляди години е наследяван от посветени, които са пазели тайната. Що се отнася до мрамора, докаран от Вратица, днешният град Враца, за облицовка на музея, бих онговорил, че е имало "текущ ремонт". За балсамирания в нормален вид Стелноволисконтевен ще трябва сам да провериш... Ти откри точното място, описано в ръкописа от компютъра, известно на всички търсачи на съкровища. Но не откри скалата  и лицата (образите) на хора с триъгална форма, които да те насочат към входа на лабиринта. Защо ли?... Защото нито другите, нито ти, сте имали разрешение да видите белезите...
- Искаш да кажеш, че те са невидими, но съществуват?
Не отговори, но вече знаех, белезите съществуват...
Титла: Относно: Легенда за Витоша
Публикувано от: Zikko в Декември 14, 2008, 01:11:29 am
Интересно... След повече от 20 години се срещам пак с тази история... Не знаех, че излязля в книга и т.н. Знам я като стара иманярска приказка, даже ходих да търся входа при водопада. Имаше разни неща дето с доста фантазия можеш да ги свържеш с текста по- горе.
Титла: Относно: Легенда за Витоша
Публикувано от: Joro Velev в Декември 14, 2008, 09:05:02 am
   Четейки описанието на "Римския" музей щях да пиша, че в никакъв случай не е такъв. Но гледам, това е споменато в книгата.
   И аз съм запознат с това. Преди около 10 години съм слушал описанието по радиото. Не помня вече кое радио. Сещам се, че го обявиха като "Записки по иманярски тедрадки" или нещо подобно. Четенето бе по малките часове - след полунощ.
Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Март 02, 2009, 14:27:58 pm
От София до квартал "Бояна" се придвижвам със старичкия "Ланд Роувър", а оттам до Боянския водопад, който се намира в планината Витоша над София, тръгвам пеша. ... След час изкачване по стръмните планински пътеки достигам хълма над водопада. ... Спускам се по стръмнината надолу... Много пъти съм идвал тук да търся митичния музей под Витоша, но търсенията ми бяха напразни. Сега с благословията на Учителя пристигам тук, като се надявам да открия входа и да вляза вътре.

Застанал с лице към скалистите зъбери отново оглеждам метър по метър скалите, взирам се във всяка пукнатина, надничам и в най-малките пролуки, но не откривам нищо. Търся трите "образа, изработени в триъгълна форма", както пише в описанието, но по скалните образувания няма и следа от тях.

Слизам по-надолу, където водата прави скок от височината и откривам зад водната пелена огромна вдлъбнатина. Вглеждам се в очертания зеленясал тъмен отвор, но и там не се виждат човешки лица в триъгълна форма. Лято е, Учителят ме посъветва да не посочвам месеца и точния час, в който трябва да бъда на Витоша, за да вляза в музея. ... Преглеждам метър по метър каменния зъбер, опитвам с поставяне на дланта на ръката си дано някъде да се включи система, ала нищо не се получава. Така и не разбрах коя е великата бяла скала, нито къде се намират трите образа в триъгълна форма. Не мисля да се отказвам, знам, че ще открия входа на музея. Връщам се обратно горе на равното, на десетина разкрача от "пръскалото" на водата и се заглеждам в циферблата на ръчния си часовник. Стрелките се сливат една върху друга. Вдигам поглед къл скалния масив надясно и виждам как една висока скала се осветява отвътре и върху нея се появяват три образа на мъжки лица в триъгълна форма. Те заедно очертават един голям триъгълник, изпъкващ ярко над скалата. Явлението се повтаря 3 пъти с малък интервал от време и изчезва. Запомням мястото и бързо се приближавам до скалата. Сега тя не се отличава с нищо по-характерно от другите скали. Сляла се е в общата скална маса. Напрягам зрение да открия светлите образи върху грапавата скала и не ги откривам, но съм уверен, че скалата е точно тази, върху която се появиха светлинните образи. Не можех да я сбъркам, достигнах до нея почти тичешком от разстояние не повече от 20-тина метра. Най-сетне, време е да отворя входа. Поставих дланта на дясната си ръка върху предполагаемия триъгълник, очертан от образите и колкото и фантастично да звучи, не казах "Сезам, отвори се!", но мисловно заповядах: "Отвори се!".

Във "Великата бяла скала" - защото това беше тя, се очерта светъл каменен правоъгълник, бавно избледня, потъна навътре, завъртя се надясно и откри широк вход, около 2 м. височина и 2 в ширина. Направих смело няколко крачки напред и влезнах с разтуптяно сърце в Музея под Витоша. Вратата автоматично се затвори след мен.

Намирам се в силно осветено преддверие, напомнящо преддверието на подземието при манастира. И тук, на няколко метра пред мен свети надпис "ДЕЗИНФЕКЦИЯ". Цветни лъчи ме обляха, "изкъпаха и изпраха" както дрехите, така и цялото ми тяло, след минута надписа изгасна и на входа на огромната мраморна врата застана робот. Поздрави с "Добре дошъл", представи се с името Рем и заяви, че точно днес ме е очаквал...

Най-после една мечта се сбъдна. Намирах се в легендарния музей под Витоша, издирван от векове от "търсачи на съкровища".

Застанахме пред висока каменна врата, изработена от червен, полиран до блясък мрамор, която се отвори автоматично при приближаването до нея. Пред мен се разкри интригуваща гледка: безброй бели мраморни стъпала водеха надолу към огромна зала; мека светлина се излъчваше от мраморните стени и високия таван. Рем, с жест на ръката, ме покани да тръгна и бавно поехме надолу по мраморните стъпала. Дотам, докъдето очите ми виждаха, на площадки, от двете страни на стъпалата, бяха наредени високи 7-метрови статуи от разноцветен мрамор, държащи в ръце блестящи факли, които излъчваха мека светлина. Статуите са изработени с невероятна одухотвореност, сякаш всеки миг ще се раздвижат и проговорят. Първата статуя е на мъж, около 40-год., с волево изражение на лицето, с черна барета на главата и кръгла златна кокарда. Облечен в скафандър, държащ в лявата ръка защитен шлем, а в дясната - уред, наподобяващ апарат за измерване на радиационния фон. Върху пиедестала на статуята с латински букви е изписана годината на приземяване върху планетата Земя, мястото на приземяване, името и номерът на космическия кораб. Бях изненадан от датите, по моя преценка, те не отговаряха на представите за сътворението на Земята. Помислих, че данните се базират на някакви други математически единици и тъкмо бях решил да попитам за това, когато Рем заговори:

- Първият екипаж, посетил Земята, е военен. На постамента са изписани имената на военни физици, химици, лекари, биолози, геолози и други учени, взели участие в изследване годността за живот на Земята. Да, учудва те факта, че са посетили Земята преди 380 милиарда год.? Но тогава тя отново е била изстинала и годна да бъде заселена с нов живот. А тези 7 площадки надолу символизират 700 милиарда год. за съществуване и развитие на Земята до седмата, последна човешка раса, която ще притежава знанията и висшите божествени закони на сътворението. Виждаш на площадката на всяко стъпало прекрасни статуи. Това са първите върховни посветени управници на Земята през различните периоди време. Вие ги наричате богове. Поставянето на боговете на всяко стъпало означава, че всеки един от тях е управлявал Земята в определения за него период, но боговете не са вечно на Земята. Висшият Съдзател контролира тяхната дейност и мисия.

...

Слязохме бавно надолу и на най-долната площадка, където свършваха стъпалата, се спряхме да погледнем великолепните статуи, на 12 мощни данаиди, държащи в ръцете си електронни уреди.

...

В дъното на площадката се очерта сребриста врата. Рем я отвори дистанционно, в движение. Влязохме в мраморна зала, в която на пиедестали бяха изложени бюстове на богове: на водите, моретата, океаните, реките, бурите и ветровете. На подземния огън, подземното царство, на животните, растенията, горите, на войната и още много други.След тях изпъкваше с мощната си фигура Уран - Богът на всички богове. Висок, с впечатляващо волево изражение на лицето, с дълги обрамчващи образа му коси, държащ с ръцете си светкавица. До него е статуята на съпругата му Гея - Богинята на Земята. Неземно красива, с лице от което се излъчва майчинска загриженост, добрина, миловидност, но и едва доловима строгост. Тук е Зевс, тук е и брат му Посейдон - Богът на моретата и океаните. Широкоплещест, с ярки сини очи, през които прозира морето, стиснал в ръка неизменния тризъбец. Следващата статуя е на Аполон - златокосият Бог на светлината, обкичен със златен лавров венец на главата. С красиво, сериозно лице, облечена в пълно бойно снаряжение - шлем на главата, ризница, щит и копие в ръка, в мен е загледана Атина Палада - Богинята на мъдростта, знанията, изкуствата и занаятите. Покровителката на героите и пазителка на градовете. Встрани от нея е Меркурий - Богът на търговията - атлетичен, строен млад мъж, леко усмихнат, бих добавил хитричко, държи в ръка жезъл, а на краката обути в обувки се мъдрят разперени крилца. И 9-те красиви, с изящни тела, музи са тук: Калиопа - музата на епическата поезия, изваяна с големи бадемовидни сини очи, в ръка с разтворена книга. Евтерпа - музата на лириката, притежателка на дълги мигли, под които гледат големи зелени очи - вдигнала високо ръце държи в длани бял гълъб. Ерато - музата на любовните песни е със загадъчно насърчаващ поглед на пъстрите очи. Скулптрирана е с прозрачна туника, поставила ръце на гърди в миловидна сърдечна поза. Незнайно защо се спирам пред Мелпомена - муза на трагедията, с фино лице, от което гледат сериозни черни очи. Облечена с матирана в тъмен цвят туника, е заела замечтана поза. Талия - муза на комедията е засмяна, жизнерадостна русокоса красавица, облякла красива туника, съшита от разноцветна тъкан, държи в ръка маска на засмян палячо. Терпсихора - муза на танците, с разпилени черни коси, кръшно извила тяло, е разперила ръце в танц. Клио - муза на историята, има сериозно лице, от където гледат тъмнокафяви очи. В лявата си ръка държи златно дърво, по чиито клони съжителстват растения, минерали, животни, хора и маймуни. В дясната й ръка е поставено сребърно паче перо. Урания - муза на астрономията, е с дълга, тъмновиолетова пелерина, в лявата ръка е земното кълбо, а в дясната държи далекогледна тръба. Полихимния - муза на свещените химни - е изваяна като диригент. В полупрозрачно тъмно облекло, с привързана на коса опашка, с красиво лице, изпълнено с едва доловимо напрежение е вдигнала диригентска палка - сега ще даде знак и музикантите ще засвирят...

Крилатият кон Пегас - изразител на творческото вдъхновение... Красив, много красив бял крилат кон, изработен от бяло злато. Реален, а го усещам ефирен, мога да доловя дъха, излизащ от ноздрите му, да чуя шума от крилата.

...

Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Март 02, 2009, 14:49:21 pm
...

Цялата зала грее от светлините на чудно красивите мрамори, оцветяващи с розов, златист, пурпурен, синкав, изумруден кехлибарен, аметистов, рубинен и смарагдов цвят. Приказна феерия на цветни мрамори, докарани от всички краища на земята.

Преди да напуснем залата, се доближих до великолепната, божествена статуя на Исус Христос и от златната плочка върху постамента прочетох датата и годината, през която Исус е дошъл на Земята. Изненадах се, лабиринта бе направен далеч преди идването на Спасителя на Земята. Преди да направя каквото и да е заключение, Рем заговори:

- Нещата се заплануват милиарди години преди събитията... Космическият Разум е създател. Няма начало. Няма край. Няма минало, настояще и бъдеще. Всичко е едно. Но от началото на времето на земята има измерения - посочи с ръка огромно табло на стената, върху което бяха изковани със златни букви дати и години на построяването на подземния лабиринт, фотографии на хората и машините, които го бяха построили, планът на подземния лабиринт с точните размери на залите, както и една необикновена географска карта на някогашната земя, съществувала преди 380 милиарда год.

Приемах нещата такива, каквито са пред мен, пред очите ми и знаех, че това е действителната реалност. И въпреки това нещо дълбоко в мен се бунтуваше и не искаше да приеме реалността за истина.

...

Тръгна пред мен, посочи хилядите наредени сандъчета по рафтовете на огромната зала, "ръкавите", които се спускаха покрай стелажите и каза:

- Номерираните сандъчета съдържат всички руди и полезви изкопаеми във вашата земя - злато, сребро, мед, олово, желязо... до обикновената почва във всеки район. На другата карта - включи огромен екран, в лявата страна на залата, - са отбелязани всички златни, сребърни, медни, оловни, железни и други мини, които са в експлоатация или пък други, които предстоят за експлоатация. На екрана могат да се видят и световните рудници, не само на злато, но и на диаманти....

- Исках да попитам за "ръкавите", които висят и наподобяват човешки ръце, около стелажите със сандъчетата.

- Електронни ръце. Задава се на системата задача да се види проба, електронната ръка я открива, сваля я на малък подиум и операторът... това съм аз, прави ако иска нов анализ на вече анализираната проба. Той може и без да сваля пробата да провери или да получи всички необходими данни за нея. Въпросът е - какво е нужно. В сандъчетата има свободни прегради, служещи за вземане на нови проби от съответния участък, откъдето преди това е взета рудата. Образците не се смесват, а се описват, за да се види развитието на рудата, промяна в съдържанието и т.н.

Освен сандъците, наредени по огромните стелажи, в залата, на разноцветни мраморни поставки са изложени на показ огромни късове самородно злато, великолепни кристали, обработени и шлифовани диаманти, рубини, сапфири, смарагди и безброй други разноцветни и красиви скъпоценни камъни.

Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Март 02, 2009, 17:45:36 pm
- А какво ще стане, ако властта се опита да взриви входа на лабиринта, за да проникне вътре?

- Ще се откъртят тонове скали, срутване на скални маси, нарушаване на екологията, промяна на водите на водопада и нищо няма да остане.

- Тогава ще се срути и земния лабиринт?

- Не, няма да се срути. Предвидени са подобни ситуации и изригване на вулкан... Витоша е вулкан, не е действащ, но не е и мълтъв... Що се отнася да взривяване има с какво да противодействаме. Хилядолетия стоим тук, ще бъдем и занапред...

Преди да пристъпим към 3-тата зала, Рем посочи с ръка мраморен люк на стената: - Едно от аварийните места, в случай че електрониката по някакъв начин е блокирала временно. Виждаш, има лост с хидравлика. Издърпва се. За всичко има описание, а сега да разгледаме животните.

Залата е няколко стотина метра дълга. Широка над 120 метра и доста висока. Върху разноцветния мраморен под са наредени пиедестали, а върху тях изработени от масивно злато в естествена големина, скулптури на животни, влечуги, риби, птици, паяци и насекоми. На пиедесталите има надписи за името на животното, от кой род или подвид е, размерите, тежината, годината, в която е живяло и кой е направил отливката от злато или друга сплав. Минавах покрай страховити динозаври, плезиозаври, дракони, покрай огромни птеродактили, изящни делфини и огромни паяци. Имаше тигри, лъвове, мечки, странни гущери, птици. И всички изработени от разноцветно злато. Величието на ваятелите бе поразително.

... Продължих да обхождам и със задоволство гледах усмихнатите муцунки на готвещи се за скок делфини, възхищавах се на красивите морски звезди, на разтворените мидени черупки, от които се показваха матирани бисери, от многообразието на разноцветни корали. С дни можех да разглеждам тези неповторими красоти на природата, защото макар и мъртви, те живееха...

- Убитите или приспани навремето "модели" са в подземията на лабиринта. ... Нищо в природата не изчезва. Тук се пазят всички видове, живели през различни геологични епохи на ваша територия. Всеки от тях може да се пресъздаде чрез ДНК. Вашите учени откриха част от генетичния код на човека, направиха клониране, но... Е, не всичко може да се разчете от ДНК. Само това, което е разрешено в полза на човечеството.

- Какво иска да каже писанието в Библията, там където Господ е наредил на Асурите да се пресъздадат?

- Дали мислиш или говориш, за мен е все едно. Вибрациите на мислите и думите са едни и същи. Вие, човеците, сте загубили възможността да възприемате умствените вибрации на мислите. В края на 6-тата и 7-мата последна раса тази възможност ще се възстанови.

Думата Асури произлиза от Асу - дихание или живот, а асумат - живот същество. Асурите, това са живи същества, високо духовни, родени от тялото на Брама. Тези същества са началото на 3 големи класа, които далеч, много далеч назад във времето предхождат раждането на човечеството. Когато те слизат на Земята и получават заповедта да се възпроизведат, една трета от тях отказват, а две трети се подчиняват и се възпроизвеждат, или казано - се клонират на Земята. И тогава е дошло проклятието за Асурите, които не се възпроизвели.

Тези високодуховни същества играят важна роля при еволюцията на Земята. Асурите в по-късен етап се разделят на 2 вида, Сури и Асури. Те стават противници, защото техните функции по отношение на еволюцията са различни. Сурите са били по-пасивни от Асурите, по-силно проникнати от чувстото на единството и общата цел, готови да изпълнят законите на божествената система. Асурите били буйни и агресивни, независими, винаги недоволни и жадни за промени. Сурите представляват реда, а Асурите - прогреса. По тази причина са във вечна опозиция помежду си, макар че са еднакво необходими.

...

- Сурите и Асурите са водили продължителна война за завоюване на Амрита - нектара на безсмъртието, който бил отказан на Асурите, въпреки голямото им желание да пият от него. Причината за този отказ е принципът на Аза - желанието да бъдем идентични на самите себе си. Това е тяхната преобладаваща сила,характерна тяхна черта. Асурите са бунтовници, където и да отидат избухват войни. Животът се развива чрез борба, самоопределение, неподчинение, и така именно се проявява Азът. Идва време, когато Азът научава, че най-верният негов израз е в божествената воля, във висшето аз на Вселената, и тогава Асурите, скъсвайки веригите на материята, се осъзнават ведно с Върховния, против когото са се борили. Тогава те могат да пият от нектара на безсмъртието, което не се дава иначе, освен от чашата на единението и може да се пие само от този, в когото мисълта за самоопределеност, или не се е зараждала, или пък е била надрасната, а по никой начин от този, в когото тържествува самоопределеността и който въплъщава самата същност на тази самоопределеност.

- Слушам те и мисля, че четеш редове от книги на Ани Безант.

- И правилно си схванал. Когато Асурите, или както ги наричат "Синовете на нощта" получават от Планетния Логос заповедта да "създадат своите образи", те почват своята последна борба за отделна независимост, борба от чийто изход те ще научат естеството на Аза. Те не искали да извършат това създаване. В 4-ят кръг Синовете на Ума, Манасапутрите, получиха заповед да създадат своите образи. Една трета - Асурите, бунтовниците отказаха, а две трети - Агнишвата - праотците и децата на Венера послушаха. Тогава проклятието бе изречено: Те, Асурите, ще се родят в 4-тата раса, ще страдат и ще причиняват страдания".

И така, една трета отказала. Тя трябвало да се роди в 4-тата раса. Тя ще се превъплъти няколко пъти в атлантската раса, където ще играе важна роля. Тези същества са осъдени да се въплътят в по-лоши условия, защото не са искали да слязат в удобния момент, за да помогнат на човешката еволюция. Казва се, "те дошли и погледнали лошите форми на ранната трета раса и се отвърнали". Тук трябва да се отбележи чувството на гордост, което изпитвали Асурите към себе си и презрение към развитието на човешката еволюция. Те отхвърлили, отблъснали заповедта да слязат на Земята, и затова ги стигнало ужасно проклятие, което, при слизането им по-късно, твърде много затруднило тяхната работа. Тяхната борба била по-усилена, по-трудна, и им дала урок, от който те имали нужда по времето на 4-тата раса.

... Асурите в 4-тата раса ще са бъдещите "Владици на тъмния образ" и ще водят борба с "Владиците на ослепителния образ", които в своето страшно поражение научават крайния си урок, и търсят единство чрез напредналите човешки раси.

Това е най-краткото обяснение, което мога да дам.

- Библията споменава за черните братя, които са по-умни. Истината и любовта винаги побеждават. Когато представители на бялото и черното братство се срещнат, те учтиво се поздравяват. И двете братства притежават неограничена мощ, знания и владеят законите на Космоса.

- Информиран си за космичните войни, но те още не са завършили. В Космоса съществуват 100 милиона звездни системи. Трябва да знаеш за 12-те основни творчески йерархии във Вселената, начело на които стоят 12 велики богове. Знаците на зодиака са техни символи. Зодиака е даден на 3-тата раса от великите Учители. Един от тези Учители е Асурамайя, познат като първия астроном. Именно той е дал зодиака на Египет и Индия. Астрономическите знаци са символи, схема на Слънчевата система. В тези звездни системи живеят същества с много висока интелигентност. Тези същества ръководят по-нисши същества от други планети. Като Земята. Именно сред тези звездни системи се намират и черните братя, които желаят да присъединят към тях още планети от Слънчевата система, като ги колонизират. Вашата Земя преди милион години бе обект на колонизиране. Черното братство чрез мощни космически технологии се опита да премести Земята на друга орбита... Изкривяването на оста е от това време. Белите братя спряха отвличането на Земята, изградена с много труд. Материалът за изграждането на Земята е носен от много далече...

...

Накога, по времето на Атлантида наклонът на земната ос е бил на 30 градуса спрямо сегашната си позиция. Тогава е нямало сезони. Омир пише за Атлантида, че това е земя, в която няма сняг, студ и дъжд. Днес на земята имате полярната зима с продължителност 6 месеца. Защото имаме преместване на земната ос. Това е станало рязко, а не постепенно. С тласък, мигновено. А това означава внезапно преместване на земи и морета и мигновена смърт на милиони животни. Това вие наричате потоп.

...

- ... Всяко откритие се разрешава от по-висшите същества, когато настъпи това време. А времето се знае само от тях. Те диктуват развитието и гибелта на човечеството.

- Не, гибелта на човечеството зависи от самото човечество. Вие сами се самоунищожавате. Висшите същества ви ромагат, но и вие трябва да проумеете законите на природата и да ги спазвате. Поради неспазването на тези вечни закони ще имате множество природни бедствия, катаклизми, изригване на вулкани, наводнения и още много други изпитания, докато накрая човечеството се обедини в любов към майката Земя и я заобича. Едва тогава човешкият прогрес ще изведе хората на по-висок етап в своето милиардно развитие.

Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Март 02, 2009, 17:53:52 pm
Моля това да се изтрие, оказа се, че 2 пъти един и същи текст е пускан.

Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Март 02, 2009, 18:56:19 pm
Тръгнах след Рем, закрачил към стена, върху която са изковани стилизирани орнаменти от масивно злато. На крачки от стената орнаментите блеснаха в ярък зелен цвят и се спуснаха надолу. Отвори се вход на зала, в която светлината идваше направо от мраморните плочи. Обходих залата с поглед и видях до стените редици от прозрачни витрини с подредени в тях бижута и монети, а по мраморния под бяха разположени мраморни корита, в които искряха шлифовани диаманти, рубини, сапфири, смарагди и тюркоази.

- Залата на скъпоценностите. Може да се нарече - на изящните бижута и красотата...

...

Залата е изпълнена със златни, платинени, сребърни и други направени от непознат за мен материал бижутерни изделия, които ме накараха да стоя в захлас. Не знам как да опиша майсторството и красотата, с които са изработени огърлици, диадеми, малки корони, пръстени, обеци, пафти, колани и най-невероятни украшения, които човек би могъл да измисли. Огърлици с диаманти, със сапфири и рубини; с бисери, тюркоази и златни капки; пръстени в съчетания със злато, платина или сребро; шлифовани диаманти с големина на кокоше яйце; рубини във вид на морски звезди; сапфири оформени в 12-степенни пирамиди и какви ли не още скъпоценности и всички те изработени без нито една драскотина, излъчващи омайна светлина и чувство на спокойствие.  Не мога да не спомена изработката на красиви пеперуди от злато и покрити с разноцветен лак, но така изящно изваяни, че грееха с неотразима красота. Видях също златни птички, чиито крила бяха изработени с рубинени, сапфирени и коралови люспи, на мястото на очите блестяха диаманти. Сребърни рибки, покрити с люспи от рубини, дръвчета Бонзаи с издялани коралови стъбла, накичени с листа от изумруди и отрупани с цветчета от бисери. По листата тук-там бе капнала роса от диамант. Имаше сърца, самолетчета, миниатюрни картини, табакери, цигарета, часовници и всичко, което до днес познаваме, изработено от човек. Само с тази разлика, че бе изработено от скъпоценни камъни.

Минавах набързо край сандъците със съкровища, мимоходом поглеждах бижутата и се отправих към стъклените витрини с монети. Оказа се, че освен монети в тях е поместена и филателна изложба. Невъзможно е да опиша по големина, релеф, произход и ценност невероятния брой златни, сребърни, платинени, медни, бронзови и железни монети. Същото се отнасяше и до витрините с пощенски марки, изработени в най-красиви цветове, изобразяващи царе, пейзажи, птици и животни, растения и теми от всички области на науката и изкуството. За да опиша всичко сигурно не биха ми стигнали няколко живота. Огромното многообразие от монети и пощенски марки бе катологизирано по раздели: състав на материала, година на производство, художник, нарисувал марката, държава, цена, тираж на емисията. На всяка изработена марка или монета е запазена матрицата.

Полюбопитствах да видя кога е изработена първата монета в света, приближих се до витрина и ахнах. Монетата, изработена от масивно злато, щампована със земното кълбо, състоящо се само от един огромен континент, заобиколен от океан. Нито върху лицевата, нито върху обратната страна на монетата имаше знак за стойност. Върху лицевата част обаче беше щампован разграфен квадрат, с нанесени последователно едно под друго в 4 редици 7 цифрово число.

...

- От времето на началната пета основна раса... Юбилейна, не е пускана в обръщение. За определени лица е изработена в 12 екземпляра.

 - А какво означават милионните цифри?

- Годината, в която е изработена монетата. На по-висшите същества, създали Земята и хората, не са били нужни парични знаци. 12 милиарда год. след като управлявали Земята и се появили новите раси, възникнала нуждата от парични знаци. Разказвам за период, за който днешните хора дори не подозират, че е съществувал. Следват все по-низходящи периоди. Нова земя, развитие на нови раси, войни, катаклизми и отново възходи и падения. Сегашният период на човешкото развитие е повторение на предишни периоди от неговото развитие, протекли преди милиарди години. Всичко се повтаря заради неспособността на човешките раси да преодолеят най-обикновени правила, изразени с прости думи в Стария завет, и с 10-те божи заповеди.
...
Вие влязохте вече в епохата на Водолея. Отново ще има възход, ще станат реални общуванията с извънпланетарни същества, с по-напреднали от вас човешки личности. Ще се пътува до техните планети и те ще посещават вашата земя. Ще продължи онзи забравен от миналото обмен между небето и земята, започнал преди милиарди години.

- За вашите учени и за теб може да звучи фантастично, но запомни, Земята е на възраст 380 милиарда години.
Земята има свое развитие. И тя преминава през периоди на обновление. Трябва да се чисти, да възвръща силата си, да обновява въздуха, водата и хранителността на почвата. Сега земята ви е болна, въздухът замърсен, почвите изтощени, океаните, моретата, реките са пред екологична криза. А Земята се състои от пластове... Ако днешното човечество не вземе мерки да спре тази разруха, ще предизвика световна екологична катастрофа, от която дори съществата, които ще дойдат на помощ, трудно биха ви спасили. Земята трябва да се обича. Тя е вашата майка, а Сатурн е вашият баща. И подземното Слънце, намиращо се в центъра на Земята трябва да се зареди, защото ако то изгасне...

Сега наистина съм шокиран - магменото ядро на Земята трябвало да се зарежда! ... Ясно бе, че хората не могат да извършат това действие. Тогава... Нима други същества имат достъп до центъра на Земята? А допустимо ли е земното магмено ядро да се върти вътре в земята и то да движи цялата Земя?

...

- Да, Земята се зарежда всеки ден от Слънцето.

...

- Да, върху сегашната суша някога бе вода, а върху някогашната вода, бе суша. Там се издигаха градовете и селата на хората... Впоследствие на мястото на водата се издигна суша и върху морските дъна хората отново построиха къщите си и така до днес, а и занапред. Повторение на целия цикъл, докато човешкият род поумнее. Намекваш за генетичния материал., за запазения геном в пещерите на Хималаите. Вярно е, има го, но не само там. В Хималаите се съхраняват и поддържат живи телата на йогите, които всеки момент могат да излязат от това състояние, да свършат някаква работа и отново да станат донори за ново човешко сътворение, тук и на много още места на Земята има специални хранилища, не само на живи хора, а и на запазени човешки клетки, които всеки момент могат да възстановят дадена раса хора. Тук, в това подземие ще можеш да видиш тези хора. Сега трябва да вървим.

Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Март 02, 2009, 19:55:12 pm
Влязохме в необятна, кръгла зала, в която на небето светеше Слънце, а около него обикаляха планети, с различни по големина обеми. Движеха се самостоятелно в пространството, подтиквани от неизвестни сили, без подкрепящи стойки. Намирахме се в планетариум. Високо над главата ми светеше Слънцето, около него по различни орбити се движеха, въртейки се, около себе си и Слънцето, вихрено планети в красиви цветове. И нашата Земя, трета след Слънцето, се въртеше шеметно около оста си и блестеше под лъчите на Слънцето с небесносин цвят. А там, някъде високо, много високо зад Слънцето тъмнееше небето с милиардите звезди. Наблюдавах захласнат известно време танца на планетите, разпознах сред тях Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Плутон и Нептун, тук бе и Луната, ала не познах другите планети, които се движеха сред тях.

...

- Непознатите планети, които виждаш са невидими за хората от Земята. Те ще останат невидими за човешкото око и човешките оптични прибори още дълго време... Виждам, в момента наблюдаваш малката планета. Тя е Фаетон. Да, онзи Фаетон, за когото вие, хората, имате легенда.

...

- Още древните гърци са познавали механиката на небесните тела и с тази легенда са отразили една истина. Катастрофата се е случила в действителност и е променила полюсите на Земята. ... На нея няма условия за живот. На по-далечната планета, която виждаш, има хора като вас. От там ще слезе новият Месия на Земята. И тогава хората ще бъдат поведени от него. А този сателитен отрязък е малката планета до Сатурн. На нея живеят хора на тънкия физически трепет. Това са НИБЕЛУНГИТЕ. Орбитата на тази малка планета е 9 милиона километра. За Нибелунгите имате предания и книги...

- На известните до днес планети няма условия за живот, нали?

- Така е, за вас, хората, е невъзможно да живеете там. На тези планети живеят ДУХОВНИ, ВИСШИ СЪЩЕСТВА.

- А има ли планети населени с хора, като нас? Ти посочи, че на ФАЕТОН няма живот, а на други планети?

- О, в Космоса има милиони звезди населени със същества много по-красиви, по-лъчезарни и по-умни от хората... Ако можехте да ги видите щяхте да ги наречете божествено красиви... Нали пътят на развитие на човека е към тези планети и звезди...

- В Космоса има ли планети, населени със същества по-нисши от човека?

- Има. Това са планети, населени със същества с по-нисък интелект от вас, хората. В други се заражда живот. Пример за това е Луната. От 1987 год. там се започна образуването на океани и морета. Това, че вашите учени не ги откриват не означава, че процеса не е започнал. На Луната се създава атмосфера, ще се появи живот. Монадите вече са се събрали. Създадена е първата човешка клетка. Ще се появят лунните хора. Кожата им ще бъде малко по-различна от вашата, малко по-прозрачна. Различни ще бъдат и технологиите им за производство. Постепенно ще започне посещение на лунните хора на Земята и на земните хора на Луната. Тогава хората на двете планети ще се движат върху съответните планети без скафандри... Ще настъпи времето, когато хората ще използват огромната електрическа енергия, която се излъчва от звездите. Е, времето, за които ти говоря е пред вас, за съжаление вие няма да участвате в него. Но вашите деца и внуци... 6-тата раса вече расте.

Ще се откъснем за малко от срещата с Рем, за да направим една малка разходка около загадъчната Луна.

...

От незапомнени времена древните са обожествявали Луната. Дори тя е станала първото божество, а не Слънцето. Козма Прутков съветва: "Ако те попитат кое е по-важно - Слънцето или Луната, отговаряй: Луната, защото Слънцето свети, когато и без това е светло, а Луната свети в тъмното".

...

В най-древния език - санскрит, наричали Луната - Мас, т.е. "измерител", и с времето тя станала абстрактна величина, която осъзнали хората. И я обожествили, и станала майка на всички религии в света.

Култът към Луната не винаги се е противопоставял на Култа към Слънцето. Те се допълвали един друг. Изследователят Уилям Прескот дава пример за народите на Централна Америка, където отдавна съществува лунната година, по която са се установявали религиозните празници. Календарът наречен Топаламатл, използвали за своите тайнства жреците. Прескот, описвайки цивилизацията на маите и ацтеките, споменава за гигантски храмове, разположени на разстояние един ден път от Мексико, в самото сърце на ацтекската държава. Там се издигали огромни пирамиди на Теотиуакан, едната пирамида посветена на Слънцето, другата на Луната.

Древните гърци почитали Селена, богиня на Луната, реколтата и раждането. Вавилонската Астарта, индийската Парвати, великата богиня майка Кибела, всички те са богини на лунния култ. Плутарх писал: "Луната с влажната си светлина способства за плодовитостта на животните и растенията. А нейният враг Тифон (Слънцето) изгаря всичко живо с горещината си и прави голяма част от Земята неолитаема."

И в Китай Луната отговаря за плодородието, а в митологията олицетворява Женското начало "ин" - вода, тъмнина, нощ.

В "Популярна астрономия" Камий Фламарион е писал за тайствената непозната: "Луната - замисленото и тайнствено светило, бледото нощно слънце, самотно блуждаещо по безмълвния небесен свод, във всички времена и у всички народи е привличала към себе си погледите на хората и техните мисли."

Златото се асоциира със Слънцето, а среброто - с Луната.

Френските изследователи А. Либер и К. Шерин решават да пренесат законите на взаимодействието на Луната с приливите и отливите в Световния Океан върху човешкия организъм, който те си представили като малка вселена, като микрокосмос. "Той в основата си се състои от същите елементи, както и повърхността на Земята (приблизително 80% вода и 20% органични и неорганични вещества). Може да се твърди, че гравитационните сили на Луната оказват влияние на водата и човешкият микрокосмос по същия начин, както и върху макрокосмоса Земя. Чрез гравитационния канал Луната предизвиква в човешкия организъм циклични изменения на течната среда, която изпълва всички клетки на нашето тяло".

Една от хипотезите гласи, че Земята и Луната са родни сестри. Образували се от един и същ газов облак. В далечното минало Луната е заемала една трета от земния небосклон. Защо сравнително леката Луна не е била притеглена от мощната земна гравитация и не е рухнала на повърхността на планетата, а дори се отдалечава от нея, до ден днешен не е ясно.

Италианския писател Итало Калвино, любител астроном в новелата си "Отдалечаването на Луната" написал, че "орбитата й била някога елипсовидна и когато Луната се спускала съвсем ниско, водата прииждала с неудържима сила. Често нощем пълната Луна висяла толкова ниско над Земята, а приливът бил толкова мощен, че водата едва не докосвала лунната повърхност".

А сега да се върнем отново при Рем.

Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Март 02, 2009, 20:20:22 pm
- Има и други планети, в които душите се трансформират.

Не искаше да говори по този въпрос.

...

Бях прочел една хипотеза, че луната е изкуствен спътник на Земята. Но кой е създал този изкуствен спътник и с каква цел, никой не можеше да даде отговор. Всеки ден повърхността на Луната се разтърсва от загадъчни тласъци с продължителност до 10 минути, наподобяващи земетресенията на Земята. А след тях започва за излъчва странни звуци в галактиката.

- Земетресения на Земята с подобна сила са в порядъка на половин до максимум 2 минути, залади наличието на океани и морета, които служат като амортисьори. На Луната засега няма вода. Проучил си хипотезата на Михаил Васин и Ал. Щербаков от Академиата на науките на СССР, които още през 1960 год. допускат изкуствения произход на Луната. На тях им прави впечатление асиметрията на видимата и тъмната страна на Луната и др. странности, подсказващи, че това е кух планетоид.

- Така ли е?

- Така е. И Земята е куха... Лувана притежава огромно море от лава, орбитата й е почти идеално кръгла и това дава основание на учените да допускат изкуствения й произход.

- Има и предположения, че Луната е управляема база на извънземни.

- База...да ... и управляема... да. Подобно и на други небесни тела. Но орбитата й е строго фиксирана и всяко едно отклонение би причинило планетарна катастрофа.

- Говори се, че Земята и Луната са живи организми. Всеки катаклизъм нанася рани върху повърхността им. Луната и Земята при всяко разтърсване издават звуци. Боли ги.


...


Интерес предизвиква и т.нар. "апостолски" градус: напр. Ватиканът е разположен върху 9-тия градус на Водолея, а върху месторазположението на Ерусалим се проектира магическият 10-ти градус на Рибите, свързан с изцеления.

Още на древните било известно съществуването на 16 "благи земи", 7 от които са устойчиво привързани към своето място, а останалите 9 са "плаващи". Устойчивите "благи земи" пулсирали понякога и се свивали до 20 км. в диаметър и се разширявали до 400 км. Една от тези "благи земи" астролозите зороастрийци свързвали с южната част на Гърция, а другата с Палестина и Синайския полуостров.

Днес ние ползваме общоприетата система на географски координати, водещи началото си от Гринуичкия меридиан. Но според древните астролози истинският нулев меридиан се намира в Уралските планини: дължина 59 градуса и 54 минути.

...



Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: SMSI-H в Март 03, 2009, 13:09:10 pm
Хадзапи,

Що мъчиш народа? Да беше преписал цялата книга, която да вкараш в сайта в един единствен файл или да беше я скенирал и пак да я вкараш...
Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Март 03, 2009, 16:01:55 pm
... По 20-тина стъпала надолу Рем ме въведе в зала, осветена от дневна светлина. Имах усещането, че се намирам навън, а в действителност се намирах в невероятен планетариум, в който около Слънцето по различни орбити се движеха множество планети. Гледах с умиление синьото кълбо наречено Земя, любувах се на смяната на ден и нощ, на пътуващите пред мен Луна, Венера, Меркурий... По това небе има и непознати за мен планети. На по-ниска орбита от Земята се въртеше мрачна планета, наподобяваща по форма Земята, но много по-голяма от нея. Между планетата и Земята цареше пълен мрак. Планетата се въртеше с друга бързина, различна от земната, в нея липсваха планини, а на полумрачната й повърхност се стелеха зловещи, неподвижни води на огромен океан.

...

- Невидима е за човешки очи. На нея няма живот.
- Тъмна планета с тъмен океан. Океан без живот?
- Двойник на Земята... Вие сигурно бихте я нарекли печална...

...

- Планетата служи за трансформация на... Душите нарушили безвъзвратно законите на природата.
- И какво става с тях?
- Претърпяват метаморфоза. Трансформират се и се пречистват. Пречистването е продължителен процес, продължава с векове...
- А другите планети, за които нищо не знаем?
- Обясних ти, невидими са, но без тях е невъзможно движението в Слънчевата система. Планетите са взаимозависими една от друга, чрез тях се осъщестмява задържането и съществуването на дадена планета в определена орбита.

...

Влязохме в огромна, студена зала. И още със стъпването върху мраморния под ме завладя необоснован страх, който никога досега не бях изпитвал. Страхът продължи няколко секунди, студена пот изби по челото ми и се успокоих.
И  тази зала бе мраморна, изпълнена с безброй прозрачни саркофази, зад които се виждаха човешки тела.

- Зала за ... генно инженерство, съхраняване на човешки тела и ембриони. Тук се пазят ДНК на предшествениците...

Гледах с недоумение телата на голи великани, изложени в прозрачни саркофази. Огромни тела, над 5 метра височина с развит гръден кош и изпъкнали стоманени мускули по ръцете и бедрата... с по 1 око в средата на челото. Ето, легендата за еднооките великани излезе истинска.
...
Разглеждам хора със съвсем нормални тела, на мъже и жени от различни раси, но има и тела, наподобяващи делфински муцуни и съединителна ципа между пръстите на ръцете и краката като на водоплаващите птици. Гледах хора, на които носовете започваха от средата на челото; на човеци с миниятюрни тела, които бих нарекъл Елфи от приказките - не по-високи от 20 см.; тела с по 2 лица, едното гледащо напред, другото назад; и други с по 4 ръце. Същества от кошмарните сънища...

- Както виждаш, има опити в генното инженерство, в създаване на органи, необходими за присаждане на хората. Но никъде няма да откриеш клониран човек. Не че е невъзможно. Не, Те са можели по всяко време да създадат човек, но не са желаели да го клонират. Клонингът също е човек като другите човеци и може да притежава най-важната съставка на чавека - Душата, но... едно е възпроизводство на човек, друго е клонинг. Вашите учени клонираха овцата Доли, но колко време живя тя? Опитват се да клонират и човек. Това няма да им се позволи. Казано направо, това е грубо вмешателство във възпроизводството на природата.

- Тези хора - посочих телата в прозрачните саркофази, - замразени ли са?

- Приведени са в състояние подобно на сомати, вид летаргия, в която почти рипсва жизнен процес. Телата не се нуждаят от кислород. ... Тук обаче една част от хората са доброволно приведени в сомяти, а друга част облъчети и съхранени по начин още неизвестен на медицината. И когато е необходимо, те могат да бъдат върнати към живот и да станат родоначалници на човешката раса. Ще кажеш, че генофонда на Земята се пази в подземията на Хималаите. Така е, но не само там, а и на много други места. Знаеш ли защо централният генофонд се намира на Хималаите?

- На Хималаите живеят същества с много по-напреднала еволюция от вашата. Наричат ги Богочовеци. Те живеят на Земята заради задачите, които са им поставили техните богове. Самите те пък са ръководители на земния човешки род, на всичко онова, което се случва на Земята. Например да създадат определен вид животно, растение, сорт плодове и зеленчуци. Те могат за живеят стотици, хиляди години, докато изпълнят поръчката. По тяхно желание те трансформират телата си и никога не умират. Те са вечни.

А що се отнася до откриването на Шамбала от руския професор Юрий Сахаров нещата не стоят точно така. Да, той и екипът му бяха допуснати до Шамбала, казвам до връх Кайлас и местността Шамбала, но не и в духовната същност на Шамбала. Руският акад. и офталмолог Мулдашев също бе допуснат до пещерите на Шамбала, но само до определено ниво. Не всеки организъм може да живее там... Хубавото на тези открития е, че висшите същества допускат известни учени да направят открития, считани за легенди.

...

Влязохме в ерипсовидна зала с множество екрани по стените, които непрекъснато излъчваха данни и картини за вулканични дейности. юна един екран виждах как дълбоко в гърлото на вулкан, лавата се мъчи да се изкачи нагоре, но не успяваше, на друг екран червеникавата лава стоеше като заспало огнено огледало, а на останалите екрани се подаваха сведения и измерения на лавови потоци. В залата, до сложни уреди, седяха странни роботи. с вперени в уредите рубинени очи те приличаха на стоманени хора-машини.

- Специализирани роботомашини с огромен капацитет възможности по вулканология. Те сигнализират и за най-малките промени в земната кора. А сега ние с теб ще посетим гърлото на вулкана под Витоша.


 
Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: хадзапи в Март 03, 2009, 16:46:37 pm
...

- Ще слезем дълбоко в земните недра. Капсулата е пригодена да издържи нужните налягания и температури.

...

И така, трябваше да преминем през земната кора, горната мантия, средната мантия, долната мантия. После ще наблюдавам външното ядро на Земята, преходната зона и вътрешното ядро.
...
Не почувствах никакво движение, а само лек тласък и знаех, че летим надолу. с каква ли скорост се движехме?

- С 20 000 м. в сек. ... скоростта, налягането и температурата в капсулата се изравняват автоматично от двигателите, с които се движи нашият "асансьор".

На 10-тата сек. асансьорът спря. вратата се отвори и видях широка площадка, оборудвана с машини...

- Междинна станция... намираме се на 200 000 м. под земята.

200 км. под земната кора? Тук атмосферното налягане би ме смачкало, а съм жив и се чувствам добре.

рем се приближи до прозрачна пирамидообразна постройка и погледна навътре.... помаха с ръка да се приближа и ... посочи с пръст надолу.

Там долу под нас на широка масивна площадка стояха същества, облечени в защитни костюми. Наподобяваха космонавти, дължаха в ръце уреди, с които работеха, а под тях бъблукаше огнетечна лава.

- Роботи ли са? Човек не би издържал...

В този миг съществата, с космични облекла, извърнаха глави нагоре, видяха ни и замахаха с ръце за поздрав. Веднага им отвърнахме.

- Истински хора, изградени от друг вид белтъчини.

Гледах работещите, почти в сърцето на Земята хора и си мислех колко малко знаем за Земята, на която живеем... Не знаем нищо за човешките същества, които се грижат за нашата безопастност.

- Тези хора са завършили вулканология, притежават знания и опит по специалността. Никак не е лека професията им. И те дават жертви. Понякога лавата е трудно предсказуема... Земята получава множество космични влияния, а остта не трябва да се накланя...
...
- А по надолу, ядрото... може ли да се види?

- До подземното слънце е невъзможно да стигнем...Но на екрана...

Екранът светна, но не този на подземния асансьор, а този в главата ми и озари със светлина огромно,изпълващо пространството Слънце. Огненото кълбо е обхванато в стоманеносива обвивка, а тя е обгърната от жаравата на течна магма. Огненото кълбо на Слънцето се въртеше с шеметна бързина, заедно с него се въртеше и металносивата черупка около него, но в обратна посока. Ако Слънцето се въртеше на дясно, обвивката му се въртеше на ляво. За миг Слънцето спираше и наново започваше да се върти ту на ляво, ту на дясно, а обвивката му му партнираше. Те вечно бяха в шеметни движения и непрекъснато сменяха посоките си на въртене. ... Стоях и наблюдавах как фучи и се върти със шеметна скорост кълбото на Слънцето, заедно със стоманеносивата черупка, без да нарушават идентичност и цялост. зад капсуловидната система тлееше магмата, но тя почти не светеше, а едва мъждукаше в светлината на огромното Слънце.
Екранът загасна.

...

- Слънцето ли загрява масата, която наричаме магма?
- Да. Безкрайно сложна небесна механика и твърде сложна за обяснение за теб. ... Самият аз не разполагам с необходимите знания за тази система.
Да се връщаме.

Асансьорът се понесе нагоре.

...


- На Витоша се намилат МОРЕНИТЕ.
- Да, има ги и на още няколко места в България.
... Камъните излъчват положителна енергия в горната част. В долната половина те преработват един друг вид енергия в положителна.
- За какво служат тези огровни камъни?
- Камъните не са естествени, а са обработени и създадени от децата на Венера. Служат за преработка на отриц. енергия излъчвана от подземната водородна централа. Натрупани са огромни количества многотонни каменни филтри.
- Ще мога ли да видя тази централа?
- Да, на монитора, влизането е вредно за теб.
- Има ли живи същества, които работят в централата?
- Постоянен надзор от специализиран клас роботи. Понякога от Луната идват на инспектиране, но това са хора, притежаващи друг вид тела, на които излъчването не им вреди.

- За какво служи тази водородна централа?
- За осветление, отопление, за захранване на електрониката, за движение на ескалатори, транслатори, мотори и още хиляди неща. ... Подземният лабиринт, или както вие го наричате, Музеят под Витоша, продължава с километри под планината.

...


Уверен съм, че ако продължа да изброявам предметите, намиращи се в залите на лабиринта под Втоша, на читателите ще им стане скучно - това са хиляди предмети от древността, представляващи не само безценни исторически реликви, събирани от една напреднала цивилизация  и продължени от хора, посветени в тайните, но и уреди с изключително технологическо ниво, непознати на съвременното човечество. Бих казал, че описанието на Музея под Витоша, написано от неизвестен автор и публикувано в 1-та част на книгата, съдържа почти всички истини за част от лабиринта. Естествено, човекът влязъл в лабиринта е описал видяното от гледището на научната развитие на 18 век, непознаващ технологиите на съвременността, а камо ли тези от бъдещето, за които и ние само можем да предполагаме.

Затова реших, по-добре да опиша експонатите, до които неизвестният автор на описа не е бил допуснат да види, предполагам не за друго, а защото не би могъл да ги възприеве и асимилира.
Нека не забравяме, че покрай важните за нас неща, съществуват и други, на които изобщо не обръщаме внимание, а те не са за подценяване.

...


Титла: Re:Легенда за Витоша
Публикувано от: Manve в Август 23, 2009, 15:49:00 pm
Миналата година открих едно много интересно място на Витоша.

От "Златни мостове" към х."Кумата,след това по маркировката към "Конярника".След това се отива до заслона и пункта на Планинската Спасителна Служба,който се намира до долната част на лифта.Преди години имаше чешма,която сега ,естествено,е счупена :diablo:

 Подминава се заслона и се тръгва надясно към полегатия нисък връх точно над самия заслон.

 На върха е офрмен неправилен разделен пръстен от големи камъни с интересна форма.Силно наподобява тракийските светилища в Странджа.Съседният връх,намиращ се на не повече от 300 метра,има по-добре изразен пръстен от камъни.
 Човешка дейност и намеса върху камъните не намерих,знаци или рисунки също.

 Открих,че в центъра на кръга има кухина,като скочиш върху нея се получава доста силен кънтеж,придужен с осезаеми вибрации.Честно казано опасявам се да скоча яко за да не пропадна(тежа 110 кг),усещането е като да ходиш по дебел лед.Силният екот и вибрациите разбирам като достатъчно голям обем на "тунела".
 Това се получава върху площ с диаметър около 1,5 метра, извън него земята е нормална и няма тези "способности".
 
 Изчаках залеза,Слънцето залязва върху огромна проекция от чист хоризонт,което прави мястото добро за наблюдение на небесните тела (подобно на Белинташ).Освен много красивия залез не наблюдавах други особени събития.
Нямам работна хипотеза,вариантите са твърде много.

Ако искате - да поразсъждаваме  :dance:

Прилагам снимки.
 
Титла: Re:Относно: Легенда за Витоша
Публикувано от: Guns N' Roses в Юли 26, 2010, 01:22:08 am
Започнах я това лято и я прочетох за 4-5 дни. Беше невероятно разочарование, трагична е. В денят, в който я почнах, "случайно" ми дадоха вестник, не щеш ли - с интервю на Миланов. Доста странно, а? Аз не пипам вестник по никакъв повод, но този път ми го дадоха едва ли не отворено точно на тази страница. Там нашият човек казва, че всичко е художествена измислица обединена в поредица от книги. Всъщност няма никакъв учител-отче, никакви пещери, и о ужас - никакви роботи ;D

А не ти ли хрумва, че е възможно да е натиснат от властта и затова да е казал че е художествена измислица, за да опровергае информацията, която може би не се нрави на някои групи от хора, ддз, всичко е възможно. :)