Първото, което трябва да отбележим при такива случаи, е страхът. Той е неизбежна реакция при появата на всяко ново нещо и има две функции:
- да ви предпази от някаква опасност;
- да ви лиши от възможността за обнова.
Първата функция е ваша лична и в този смисъл вие сами си произвеждате страх, за да се възспрете от пропадането в нещо опасно, в пропаст отстрани на Пътя. Втората функция е нещо натрапено, външно, при което някой създава и ви внушава страх, за да не можете да посмеете да се развивате. Разграничението между тези два вида страх е доста трудно, понеже, особено във време на страха, нашите аналитични способности са доста затруднени...
НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ДА СЕ СТРАХУВАТЕ
Това е формулата, която един мой приятел даде по отношение на срещаните чрез страха трудности. Страхът е нещо естествено - като настинката или като ходенето по нужда - тялото предизвиква страх (възприема натрапения му страх) и... нищо повече не се случва от страха. Заради това е хубаво да се научим да поглъщаме страха, да го снишаваме дълбоко в съществото си и, ако можем, да го превърнем в приятна възбуда за "страховития" момент. От там нататък, всяко опасно нещо следва да се третира чрез нашата разумност, а запазването на разбирането, че никакво паническо чувство на страх няма да ни помогне, е ободряващо. Петър Дънов например казва, че страх има само на Земята, където ние се страхуваме за целостта на нашето тяло. Горе, в космоса, страхът се трансформира в любопитство. Не се страхувайте да се страхувате!
Второто нещо, което е хубаво да се има предвид, е непреодолимата защита на човешкия дух, която той може да използва във всеки опасен момент и спрямо всяка една опасност. Първо, ако вие в спокойно и ведро състояние си създадете представата за някаква непреодолима защита около вас - сребриста сфера, огнена стена, ангели или каквото и да било, но добронамерено спрямо заобикалящия ви свят и явленията му (Не защита с копия например, които да убиват враговете ви!), и ако съумеете в хода на използване на тази защита да отклонявате всяко съмнение за нейната ефективност,
ТАЗИ ЗАЩИТА ЩЕ ДЕЙСТВА БЕЗОТКАЗНО ЗА ВАС
Човешките създания са творения на Бога и имат свободна, неограничима воля. Това означава, че те се ползват от благосклонността на Всевишния и, че техните желания имат безгранична осъществимост, която се поставя в границите единствено на собственото им въображение. Ето защо, като "посолства на Бога", вие оставате недосегаеми за всяка враждебна сила, насочила се срещу вас, стига да се позовете на своя божествен характер. Това позоваване трябва да става по вашия си собствен начи - не чрез някаква църковна формула, нито чрез глупостите, които flyDragon ви разправя тук! Използвайте неизговореното си на глас въображение.
И, трето, трябва да се знае обстоятелството, че в онези светове не може да има лъжа и измама в земното разбиране за това. Именно поради тази причина изтъквам горе като толкова важно несъмняването във вашите защити - съмнението би се видяло по начин, не много по-мъгляв от виждането на настоящия текст например и онези, от които се защитавате, биха видели, че вие не вярвате във вашата защита - следователно, те могат да я преодолеят. По същия начин, вие можете да "видите" лъжата у всеки там, който се опита да ви омотае в някакви специални съображения, защото вие не сте били разбирали или, че сте се нуждаели от някаква специална защита, покровителство или профилактика... Значи, в такъв случай
ПИТАЙТЕ ЯСНО И НЕДВУСМИСЛЕНО, ЗА ОТГОВОР "ДА" ИЛИ "НЕ"
Никакъв друг отговор не бива да бъде позволяван, а лъжците, които се опитат да ви омотаят, ясно ще покажат, че явно се опитват да ви подведат. Това в православната литургия е изобразено по много поучителен начин. Значи, по Великден, когато Иисус е умрял и е погребан, в един момент се получава новината за Неговото възкресение. Това е веднага след дванадесет, когато всички хора са навън от храма, яйцата вече са се начукали и простаците са си отишли по къщията, за да останат само истинските мирияни за нощна литургия. Тогава вратите на черквата са затворени, а най-висшестоящият - патриарх или ярхиерей, застава пред тях и пее: "Отворете вратите, понеже Господ на славата е дошъл да влезе!", а от вътре му отговарят с въпрос: "Кой е Господ на славата?" - "Аз съм Господ на славата..." Вратите на черквата се отварят, а докато църковникът-представител на възкръсналия Бог влиза, хорът се отдава на хвалебствени песнопения. Ако тук на Земята всеки може да излъже някоя бабичка, че е Господ на славата, то там, в небесните селения, ако някой излезе пред вас и ви твърди същото, но вие сте вярващ православен, можете веднага да отправите молитва към истинния Бог; онова, което е пред вас или ще разцъфне в истинска господска слава, или ще се стопи, неспособно да завоалира лъжата си пред вашата истинна молитвена вяра... (Пиша този пример от лоното на православието, но той важи и за всяка друга система на убеждения, а при висшия пилотаж на пътуванията на Духа дори надминава систематизируемостта.) Вярвайте и питайте.
Тук на Земята съществува едно методично усилие хората да бъдат отклонявани от техните "отвъдни" преживявания, да бъдат приучвани към страх и странене от тях, за да останат във все по-непреодолимо робство на рептилианския материализъм. В действителност, цялостното мислене за смъртта следва да се преосмисли, защото там не гибел, но живот над живота очаква всеки, дръзнал да търси.