-
Количеството на белите и черните зайци, които цивилизацията извади от шапката си само за 100 години е наистина невероятно: относителността, квантовата механика, ДНК, изкуствената радиоактивност, антибиотиците, тектониката на плочите, пластмасите...
Но в тази бъркотия от знания ясно се разграничава един клон: астрофизиката. Млада – родена през миналия век, дръзка – изследователският й терен в Вселената, опортюнистки настроена – завладява всички средства на по-големите си сестри, физиката и астрономията. Тя има смели понятия, мистични картини, дори загадки, оставили незаличим отпечатък върху нашия век. Галактиките, разширението, тайната на светлината на звездите, черните дупки, фоновото лъчение от ЗК и Големия взрив...
(http://www.negotiationlawblog.com/Big%20Bang.jpg)
...“Остава проблемът за измерването на фундаменталните константи – на Хъбъл, от която зависи възрастта на Вселената; нa W – определеляща плътността й, която минава през обяснението за тъмната материя; и пресмятането на космологичната константа, от която зависи дали Вселената е отворена, затворена или плоска.“ – отбелязва Ален Омон, бивш директор на Института по астрофизика в Париж. Определянето на тези константи с достатъчно добра точност ще отнеме поне още 10 години. А после остава голямата задача за формирането на галактиките, която рискува да създаде противоречия в космологията. “Благодарение на техническия прогрес ние можем да извлечем информация от самите галактики. Може би така ще успеем да се върнем до породилите ги първични флуктуации. – продължава Омонт. – В крайна сметка, ние ще разберем добре това, което се е случило преди формирането на ядрата, в първите 3 минути на Вселената. Но когато се връщаме назад във времето, към първите й мигове, тя става все по-топла и по-енергетична. А там ние се сблъскваме с физиката на елементарните частици.“
Все повече физици се обединяват под знамето на космологията. Те успяват чрез своите ускорители да се върнат назад във времето, до 10-10 s след Големия взрив, достигайки енергии на частиците от порядъка на 100 GeV (1 eV е енергията на 1 електрон, подложен на разлика в напрежението от 1 V – това приблизително отговаря на температура от 10 000о С). Те просто не разполагат с повече средства, за да стигнат по-нататък, за да докажат експериментално валидността на своите хипотези.
Но това не им попречи да представят на космолозите своя модел за еволюцията на Вселената: инфлацията. “Тя би била възможна при 1015 GeV или10-35 s след Големия взрив. – обяснява Мишел Спиро, физик в Центъра за атомна енергия СЕА. – Ние смятаме, че началото на структурите е било положено съвсем близо до този миг – вероятно, можем да открием неговите следи във фоновото излъчване от ЗК.
Астрофизиката държи в ръцете си три коза – “Трите големи задачи на космологията“. Това са инфлацията, образуването на структурите и тъмната материя. Три “дупки в чорапа“ на Големия взрив, които според красивите думи на Ален Бланшар, астрофизик в обсерваторията на Страсбург, “ще ни накарат да мислим за трите лица на един и същ куб. Съвременната картина на еволюцията на Вселената се базира върху теории от инфлационен тип, които ни дават на куп първичната Вселена, тъмната материя и образуването на структурите. Според мен, въпросът за тъмната материя, ще намери отговора си до 5 години, а това ще ни позволи да узнаем дали нашите изследвания са били разумни или не. Ако наблюденията не съвпадат с теорията, ще се върнем 15 години назад – което разбира се, е малко разочароващо. Но, ако са сполучливи, остава само малко да се подобри общият план и ние ще изпитаме огромно задоволство. По мое мнение, космологията – такава, каквато се практикува днес – ще се изчерпи за 10-15 години.“
Ще открием? Или не! Това е въпросът. По дефиниция за нас е невъзможно да говорим за онова, което не познаваме. В това е чарът на науката и трудността на бъдещото знание. Във всеки момент могат да се появят или значимо събитие, или наблюдателен факт, или пробив в схващанията, което да променят коренно методите за разбиране на даден проблем. Но също така – може да не се случи нищо. Как предварително да се предвиди нещо, което не съществува? Често, учените намират неща, които не търсят, а това ги кара да си поставят нови въпроси и да опитват нови пътища. Трите големи задачи на космологията могат да се окажат само капака на вряща тенджера от Големи задачи. И ако това не е много вероятно, то поне си остава възможно.
Но според Жан-Марк Боне-Бидо, астрофизик в СЕА, да се каже, че остават само три задачи за решаване, за да се приключи с космологията, би било “голяма грешка“, вече налице в съвременната история. И преди 30 години Ален Сандаж заяви, че са останали само още два неоткрити параметъра, за да се затвори страницата на космологията. А ние все още не сме ги намерили... Следвайки този класически поглед на науката, ние знаем, че дори когато на пръв поглед един закон може да ни даде идея за това, което се случва, всеки път когато се приближаваме към физическата реалност, нещата съвсем се усложняват до точката, в която той става практически неприложим.“
На добро място ли се намираме за да наблюдаваме Вселената? “Обектите, които улавяме са най-нетипичните, най-ярките и следователно, най-непредставителните за онова, което е наоколо. – продължава Боне-Бидо. – Ние разкрихме целостта на Вселената не защото уловихме ултрасветлинни обекти на части от секундата след Големия взрив. Нашите модели са само приблизителни. Затова сме длъжни отново и отново да уточняваме някои от параметрите. Днес става все по-трудно да се държи сметка за архитектурата на Вселената.“ накратко, Големият взрив представлява едно просто и изчерпателно обяснение, което трябва да бъде съпоставено с фактите и постепенно да се усложнява. “Може би трябва напълно да го обновим, да сменим гледната точка или така да го изменим, че никой да не го познае. Не мисля, че в следващите 10 или 20 години ще срещнем решаващи обрати. Вярвам, че в науката винаги съществува случайното откриване на някой важен елемент, който ни се е изплъзвал досега.“
Ако трябва да захвърлим модела на Големия взрив, това ще ни обърка още повече. “Няма причина да го изоставяме!“ – уточнява Мишел Спиро. Между общата относителност, чисто геометричната теория и теорията на другите взаимодействия със сигурност лежи дълбока пропаст. “Но ние не можем да си представим, че другите взаимодействия не се включват в общата относителност, нито че общата относителност не е част от квантовата физика. Ето така на преден план излиза необходимостта от една супертеория, която да обобщи предишните няколко. Теорията за суперструните, която сега прибягва до допълнителни измерения на пространството и времето е днешният модерен прототип.“ Спиро заключва: “Това, че днес ние продължаваме да напредваме не е невярно, а само приблизително. Но докато няма експериментален или теоретичен пробив като този на Айнщайн, ние не можем да наместим отново общия план.“ Според Омон “историята гъмжи от такъв тип революции. Случайно откриваме явления, както например гама-излъчването, така че не е невъзможно отново да попаднем на нещо, което ще открие пред нас нови перспективи. А и това не е хипотеза, върху която може да се работи всеки ден. Мисля, че в близките 20 години няма да бъдат разрешени всички фундаментални въпроси.“
За Ален Бланшар тази перспектива, макар и нерадостна, си остава възможна. “С право можем да кажем, че като физична теория Големият взрив е съвместим с наблюденията и с него можем да правим предвиждания. Това е една добра, но все пак, неточна теория. Винаги може да се покаже, че една теория е грешна, когато тя прави несъвместими с наблюденията предсказания. Но ако предсказанието й е вярно, това съвсем не доказва, че и теорията също е такава. Нищо не пречи още утре да се появи някое очевидно противоречие между Големия взрив и наблюденията. Но, струва ми се, че ако този общ план пропадне, няма да имаме много други идеи, за да вървим напред.“
Космологията в три въпроса
(http://edelweiss.in2p3.fr/Presentation/Images/DarkMatterPie.jpg)
Само 10-35 s след Големия взрив, по време на няколко безкрайно малки части от секундата, Вселената е претърпяла едно огромно разширение и е увеличила размерите си 1080 пъти – т.нар. инфлация. Тя би могла да направи Вселената плоска – като сфера с безкраен радиус. Ако това е вярно, то плътността на материята има една определена стойност от 5 х 10-30 g/cm3, наречена критична плътност. С други думи, отношението между плътността на материята във Вселената и критичната, известната W, трябва да е равно на 1. Но за да получим плътността на Вселената трябва да “премерим“ цялата й маса, а не само тази на телата, които излъчват светлина. Всъщност, докато изучаваха движенията на звездите и галактиките, астрономите откриха, че съществува и една невидима материя – тъмната, която създава значителен гравитационен ефект и според техните изчисления представлява около 90% от материята във Вселената.
Според модела за Големия взрив, една малка част от това “тъмно нещо“ е трябвало да образува протоните, неутроните и електроните, т.е. обикновената материя. Останалото са екзотичните частици, все още неидентифицирани, образувани в първичната Вселена. Тази фаза на свръхбързото разширение е предизвикала появата на малки нехомогенности – “зрънцата“, от които са произлезли галактиките. Ако това е вярно, би трябвало да са останали следи в реликтовото лъчение, което ни показва Вселената такава, каквато е била преди няколко стотици хиляди години след инфлацията. Освен това, при изчисляването на W трябва да се има предвид и космологичната константа. В квантовата механика вакуумът има известни свойства и притежава енергия. Космологичната константа отговаря на тази енергия, която е много висока в момента на инфлацията. Днес тя действа като сила противоположна на гравитацията.
Кратка история на астрофизиката
Астрофизика, физика на звездите... Първото нещо, което тя започна да изучава, бяха звездите – тя ги използваше като лаборатория, в която прилагаха методите, законите и откритията на физиката. Ето така спектроскопията (анализът на спектъра на светлината, излъчена от различни източници) се превърна в основно оръжие на астрофизиците, тя им позволи да определят техния състав и физични характеристики, като температура, плътност, интензитет на магнитното поле. “Астрофизиката е по-скоро дъщеря на физиката, отколкото на астрономията. – обяснява Боне-Бидо. – Изворът на нашата информация е същият като в астрономията: светлината на небесните тела. Но по-голямата част от нас, астрофизиците, никога не ще наблюдават звездите, просто защото нямаме нужда от това.“ Относителността и квантовата физика разкриха тайната на звездната енергия, те се превърнаха в средство за възстановяване на различни етапи от техния живот, раждане и смърт. Този анализ даде своите плодове и след откриването на извънгалактичния свят учените го приложиха към цялото небесно население. След ВСВ, радиоастрономията отвори още една нова врата към Вселената. След това дойдоха инфрачервеното, гама и рентгеново излъчване, които обогатиха астрофизическия “зверилник“ с такива любопитни екземпляри, като квазарите и неутронните звезди. Космологията – изучаването на произхода и бъдещето на Вселената – е един достатъчно независим клон на астрофизиката, но и двете следваха паралелни пътища на развитие до 60-те години. Хипотезата на Леметр за много топла и плътна Вселена, която еволюира във времето, работата на Гамов върху първичния ядрен синтез и предсказанията му за съществуването на реликтовото излъчване, бяха счетени за чисто теоретични спекулации и не предизвикаха голям интерес. До случайното откриване на лъчението от ЗК. “Веднъж убедени във валидността на модела за Големия взрив, астрофизиците започнаха да се питат дали космологията не може да дирижира техните изследвания – продължава Боне-Бидо. – В този момент настъпи голямото преориентиране: отсега-нататък космологията ще “дърпа“ астрофизиката и ще й помага в търсенето на отговорите на нейните въпроси. Ние вече не можем да докажем проектите си без нея. Струва ми се, че днешната астрофизика прилича на годишна инвентаризация в някой магазин. За да можем да я направим, ние сме го затворили – вече не мислим по стария начин, а се занимаваме с преброяване на обектите, правене на карти, каталози и т.н.“
Забележка: Посочете снимките за да видите обяснението
(http://www.eonsweb.com/science/R980020-Map_showing_large-scale_structure_of_the_universe-SPL.jpg)
(http://www.eonsweb.com/science/R980022-Voronoi_model_of_clustering_galaxies-SPL.jpg)
(http://www.eonsweb.com/science/R980061-Illustration_of_galaxy_distribution-SPL.jpg)
(http://www.eonsweb.com/science/R980110-Dark_matter_map-SPL.jpg)
(http://www.eonsweb.com/science/R900070-Local_Group_cluster_of_galaxies-SPL.jpg)
Картинка 1 - Големи структури от 10 9 светлинни години
Картинка 2 - Разпределение на купове от галактики 10 7 светлинни години
Картинка 3 - Разпределение на суперкупове от галактики 10 8 светлинни години. ГАЛАКТИКИТЕ СЕ РАЗПОЛАГАТ КАКТО МАТЕРИЯТА В КЛЕТКИТЕ НА ЖИВИТЕ СЪЩЕСТВА, Т.Е. 90% ОТ МАТЕРИЯТА Е ПО КРАИЩАТА НА КЛЕТКАТА
Картинка 4 - Карта на тъмната материя
Картинка 5 - Нашата местна група от галактики
Част 3
Да забравим “Трите големи задачи на космологията“ и да помислим различно. Съществува поне още един въпрос, на който космологията все още не е дала отговор: какво е имало преди инфлацията? Този въпрос подразни Пиер Фейе, физик в CNRS, който работи в Лабораторията по теоретична физика. Според него да се опише Космоса преди инфлацията е нещо като хазарт: “Ние не познаваме физическите закони, които управляват Вселената 10-35 s след Големия взрив. Вече съществуват толкова несигурности по отношение на инфлацията, че тя по-скоро изглежда като съвкупност от идеи, за това как нещата биха могли да се случат, отколкото като един добре изграден сценарий.
А това ни кара да търсим последствията върху еволюцията на Вселената от закони, които пренебрегваме – нещо, което е прекалено спекулативно. Все пак, ние напредваме в познанията си за тези закони и се надяваме да можем по-добре да уловим последствията им по отношение на развитието на Вселената.
Спиро потвърждава: “Днес, теоретичните модели се прекъсват при енергии от порядъка на 1019 GeV (10-43 s след Големия взрив). По-нататък ние вече излизаме от областта на предсказанията. Теорията за квантовия вакуум, от който изплуват множество вселени без връзка помежду си, в една от които заедно са налице условията за нашето съществуване, много трудно може да се провери експериментално. А инфлацията остава като схема на разсъждения, които можем да опитаме.“
Бланшар се стреми да изчисти проблема: “Това е вечният въпрос. Според мен, ще дойде един миг, в който ще кажем: Ето, със сигурност е имало нещо преди, но ние нямаме никакво средство, за да го узнаем. Когато предвижданията излизат от полето на физиката – днешната и тази от преди 100 години – теорията рискува да си остане чиста спекулация. Това е една основна и принципна граница, не само техническа. Съществува едно определено време, преди което не може да има проверима теория.“
Кой знае?...
От самото начало астрофизиката е управлявана от физиката. Такива фундаментални открития, като произхода на звездната енергия и звездния ядрен синтез (раждането на различни атоми в звездните недра) не биха били никога възможни без теоретичните пробиви на радиоактивността или квантовата механика. В днешно време физиците търсят закони, които да работят при много високи енергии. Те имат сериозни писти за изследвания, които един ден може би ще доведат до някоя теория, сравнима с Относителността или квантовата механика. Въпреки че е невъзможно да се предвидят последствията от физиката върху атрофизиката, тя ще ги “усеща“ още дълго време.
Да се върнем отново към нашите “Три големи задачи в космологията“ и смело да приемем, че те са решени. Но освен задоволството от свършената работа, какво друго ще остане за астрофизиците? Без съмнение – звездите, квазарите, галактиките и черните дупки няма да си стегнат багажа и да напуснат небето след тях. Все пак, космологията не е изцяло астрофизика. Но лишена от идеи, в смисъла, който днес й придава въпросът “От къде идваме?“, астрофизиката може да изгуби своята привлекателност, която й осигуряваше подслон и защита сред публиката. Според Омон, именно любопитството ще остане верният двигател в изследванията в астрофизиката: “Помислете за метеорологията, която ни изглежда толкова близка, за която разполагаме с всички данни и която в същото време си остава невероятно сложна. Образуването на звездите или структурата на слънчевата корона все още не са добре разбрани. Сигурен съм, че колкото повече отговори даваме, толкова повече въпроси ще си задаваме – те се появяват в определени стадии на познанието. Някои причини са неутрални, други засягат пряко човечеството – например околна среда, Слънчевата система. Въпросът за произхода на живота, в който астрофизиката участва като търси извънслънчеви планети и всякакви следи от извънземен живот, е основен.“
Но достатъчно ли е това, за да се осигури бъдещето на тази наука? “Материализмът на приложението я отнася все по-близо до културните мащаби на търсенето, които все пак са най-важните в този тип изследвания. – заключава Спиро – Но ако жаждата за фундаментални знания намалее спрямо материалните, ще се получи един истински осакатен предмет.“
Е, засега всичко е наред.
Мария Любенова в-к Телескоп
Снимки www.sciencephoto.com (http://www.sciencephoto.com)
Подготвил Eon
-
Обърнете внимание на картинките
"тъмната енергия" както я наричат учените и доста, а?
а пък видимата материя е по-малко от 1%
И това за разположение на галактиките, е едно доказателство за връзката между макро и микро космоса
знаете за какво става дума
-
Ааааааааааа ЕОН респект брат.
И аз мога да се включа по темата с Големия взрив. Много съм чел по въпроса, щото много ме вълнуваше. Има цели томове изписани за събитията до 1-та секунда. Има солидни научни доказателства за разширяващата се Вселена, а аз и ти обичаме солидните научни доказателства:)))
Галактиките се разбягват - факт. Метода на спектралния анализ е изпипан до последния детайл и е много точен.
Но, галактиките един ден ще се сблъскат една с друга - факт. Идеята е, че те се разширяват, но понеже са в общо гравитациооно поле, един ден ще спрат и ще започнат да се движат обратно. И пак ще има Голям взрив.
Големият въпрос, който тормози теоретичните физици е - откъде се е взела всичката тази материя? Кога е бил първия Голям взрив? Колко още ще има? Затова повечето от тях са силно вярващи , и като не намерят отговор казват - Бог:)
Оберон
-
Доказателството, за разширението на Вселената може да се види на по-долната картинка
след малко, че не ми се отваря сайта....
Галактиките, няма да се сблъскат, защо. Ще се слбъскат само ако Вселената започне обратно да се свива. Но на мен не ми се вярва да стане така, по-скоро би се разширявала вечно, или може да се разшири до един момент и да остане така във вечността.... ако се случи последното това значи, че материята е заложена много точно в началото на Големия Взрив.
Факт- Ако материята във Вселената беше съвсем мъничко по-малко, то Вселената вече щеше отдавна да е изгубила очертанията си т.е. Галактиките щяха да се разбягат във вечността. Ако пък беше съвсем мъничко повече, то тогава вече щеше да е колапсирала. Материята във Вселената е така точно изчислена, че да позволи на Вселената да се разшири толкова и да просъществува толкова, че в нея да възникне живот, който да се пита как, кой, защо е направил Вселената, в която живее този разумен живот.
Искам да кажа, че материята е съзнателно избрана да е в такова количество. Тук случайността е изключена. Бог наистина не играе на зарове, както казва бат Айни...
Никой в момента не може да каже със сигурност какво ще стане с Вселената дали ще се разшири, ще остане стационарна до определено положение, или ще се разреди във вечността докато угаснатат и последните звезди, тогава ще е наистина едно пусто място - студено и мрачно, но дотогава разумния живот отдавна ще е избягал от тази Вселена. Имаше наскоро теории, които са доказали, че Вселената щяла да се разширява вечно но нещо май им куцаше.
Материята Обероне е произлязла от Енергията, която е била заложена в началото. То и самата Вселена е съставена от Енергия просто материята е друг израз на Енергията.
Друг е въпроса откъде се е взела енергията. (в това число и гравитацията). Имаше статии, които обясняват тези работи....Предполага се, че тя си е съществувала ей така... постоянно
аре
-
Никой в момента не може да каже със сигурност какво ще стане с Вселената...
Е, чак пък никой... :)
Работата е там, че нашите възприятия за закотвени в един точно определен ракурс, от който не е възможно да се получи пълна представа какво всъщност е това нещо - Вселената. Съответно физичните, математическите и инструменталните модели са в съответствие с нашите възприятия, а не в съответствие с реалността. Естествено, как да направиш нещо, за което си нямаш и понятие, че изобщо съществува. Галактиките няма да се сблъскат, но Вселената ще се "свие". Вземи една хартиена лента и завърти единият и край на половин оборот. Средата на лентата, там, където не я виждаш е "Големият Взрив". Всичко е лъчение. Колкото повече се разширява, ние възприемаме действителността като повече материя и по-малко лъчение. БигБенга е фазов преход, а не смачкване и гърмежи. Сега съедини двата края на лентата. Ето по тази лента на Мьобиус и се движи цикълът на преобразуванията на нашата Вселена. А сега си представи това нещо полиобемно. ;D ;D ;D И прибави информационни тунели с останалите Вселени, където константите са други. ;D ;D ;D ;D ;D
Всъщност, преминаването през "черните дупки" не е чак толкова невъзможно ако погледнем света "с други очи". ;)
-
и аз не мисля че Бигбанга е бил взрив такъв какъвто го познаваме ние. Нито пък е бил с точно определено начало. т.е. център на взрива...
това е нещо от друго естество, трябва да гледаме на Взрива и развитието на Вселената от различни гледни точки и само при обединяването им ще получим пълна представа за естеството на 'нещата'
-
Аз пък хич не вярвам в Биг-Банг-а... Пък и никoй не може да го докаже... Може да е имало подобно събитие, но според мен то е с много по-различен характер.
Интересното в случая е какво се е случвало тогава в тънките светове. Какво е било на енергийно ниво.
-
http://www.davidickeforum.com/forum/viewtopic.php?t=15844 :P
-
Хор, брато
недей да четеш само тоя Ике. Прочети малко и Stephen Hawking, Michio Kaku и оснаталите....
ИМА доказателства за Big Банга (1:0 за мене мухахаха)
Имало е такова събитие както казах, но то не е във вида на взрив какъвто го познаваме тука на земята, те няма разпръскване на материя от една точка и съответно начална точка на взрива
Ето ти го доказателството:
(http://startswithabang.com/wp-content/uploads/2008/02/dn11172-1_640.jpg)
:P
-
Никакво доказателство не е това...
Хокинг пък напоследък сам се отказа от много от собствените си теории и някои от колегите му, които винаги са били против него злорадстваха, май не си запознат, а? Пък и Хокинг съм чел преди години още, тъй че хич не ми говори ;)
-
Знам, че си чел....
то оставаше да не си чел точно пък ти :P :P :P
просто се пошегувах....
абе и аз чувам подобни работи ама ще трябва да се поразровя из нета да видя къде го е писал...
(че се отказва де) ;)
айде
Що пък да не е доказателство... щом снимките за кухата земя може да са доказателство
това що да не е
на такова доказателство ехеееее... :D :D
-
Хехехе ;) Верно, верно :P
За Хокинг имаше статия в едно от "Усури"-тата ще го изнамеря и ще го препиша ;)
-
Малко история...
Преди почти век гениалния руски физик и астроном Шостакович заявява на една конференция в Париж, че Фобос и Деймос са кухи. Малко след това, сам се отрича от твърдението си. Интересно защо ли? Дали е луд или аматьор? Не мисля:)
Хор, сам знаеш, че някой гръцки философи са изперкали, щото са осъзнали лудостта на тоя свят:)
Същото е и с Хокинг - човека прозрява нещо, всички му се смеят...след време сам се отрича.
Замислете се:)
-
А тоз Шостакович отде знайш че не са го посъветвали братята от КГБ или някой подобен орган да размисли :P
-
Елементарно Уотсън, немало е КГБ тогава:)
-
Имало е други :P Винаги има някой друг :P
-
Първите физически характеристики на загадъчната тъмна материя станаха известни след изследване проведено от Института по Астрономия на Университета Кембридж. Според новината цитирана от BBС резултатите от изследването дават първа представа за температурата и скоростта на тъмната материя в 12 галактики-джуджета, намиращи се в периферията на Млечния път.
Изследванията на тъмната материя са изключително трудни поради факта, че тя не излъчва никакви електромагнитни вълни, което прави директното и наблюдение с оптически или спректрографски инструменти невъзможно. Учените предполагат, че тя е съставена от изключително слабо взаимодействащи частици, такива като неутриното например.
Единствената възможност за сега тъмната материя да бъде изследвана остава в изследването на нейното влияние върху видимата материя. На този принцип се базира и изследването проведено от Института по Астрономия на Университета Кембридж. След изготвянето на триизмерни карти на 12-те галактики с помощта на най-големите телескопи в света, учените успяват да проследят въздействието на тъмната върху видимата материя в галактиките.
Проведените около 7 000 измервания дават основание за заключението, че количеството на тъмната материя в галактиките надхвърля количеството на видимата около 400 пъти. „Разпределението и обаче няма нищо общо с предполагаемото до сега”, обяснява професор Джери Гилмор. Според изследователите тъмната материя не може да бъде „събрана” в отрязък от пространството по-малко от 1 000 светлинни години, което определя стойност за скоростта на движение на частиците в тъмната материя от около 9км/с. Тази висока скорост не позволява тъмната материя да бъде компресирана до по-малък обем.
Голямата изненада за учените е именно скоростта на движение на частиците, тъй като до сега се смяташе, че тъмната материя е изключително бавна и следователно студена. След измерената от последното изследване скорост се оказва обаче, че температурата на тъмната материя е около 10 000 градуса. За сравнение температурата на повърхността на Слънцето е около 6 000 градуса. Информацията е на БГНЕС.
-
За първи път откриха галактика от тъмна материя
Обектът се намира на 50 милиона светлинни години от Земята в съзвездието Дева и не може да бъде наблюдаван във видимия спектър.
Международен екип от астрономи обявиха, че са открили първата невидима галактика. Тя се състои предимно от тъмна материя и в нея липсват звезди, пише Space.com.
Обектът се намира на 50 милиона светлинни години от Земята в съзвездието Дева и не може да бъде наблюдаван във видимия спектър. Галактиката VIRGOHI21 е открита още през 2000 година с помощта на радиотелескопа Lovell в обсерваторията към Манчестерския университет. Учените не обявили своето откритие, тъй като искали да проверят внимателно получените данни.
Астрономите от университета в Кардиф (Cardiff University) изучили излъчването на водорода в радиодиопазона и достигнали до неочаквани резултати – масата на натрупания газ превишава тази на Слънцето сто милиона пъти. Скоростта на въртене на обекта била толкова голяма, че не може да бъде обяснена само с голямото количество водород. Следователно, трябва да има друг източник на гравитация.
Изхождайки от скоростта на въртене, учените установили, че масата на галактиката трябва да бъде хиляди пъти по-голяма от масата на съдържащия се в нея водород. Учените смятат, че останалата част от обекта е запълнен с невидима тъмна материя, като количеството й е 500 пъти по-голямо от обикновената материя.
Астрономите теоретично отдавна са достигнали до извода, че голяма част от Вселената се състои от вещество, наречено тъмна материя. Нейното присъствие е необходимо, за да бъдат обяснени допълнителните гравитационни сили, които помагат да се запази връзката между галактиките и галактическите струпвания.
Предполага се, че тъмната материя е в основата на създаване на звезди и галактики. След създаване на Вселената, тъмната материя се кондензира подобно на капките от вода. Тези възли започват да привличат обикновена материя във вид основно на водород, а постепеното увеличаване на плътността води да раждане на звезда.
Според специалистите, обикновената материя, от която са създадени звездите, планетите и хората, е едва 4 процента от Вселената. Тъмното вещество е 23 процента. Останалата част от Вселената е запълнена с още по-загадъчната тъмна енергия.
Региона от небето, където е открита невидимата галактика VIRGOHI21 (снимка Cardiff University)
-
Интересно какви форми на живот има там ::) ::) ???
-
Убеден съм ,че там живеят дяволските форми и творения.Дявола не може вечно да се крие.. :o :P ;D
-
Убеден съм ,че там живеят дяволските форми и творения.Дявола не може вечно да се крие.. :o :P ;D
Моля те кажи че не го мислиш сериозно
-
Тъмна материя, черни дупки... Дали наистина са черни? Четох, че са такива само за нашите твърде несъвършени сетива, а всъщност са ослепително светли и с много висока вибрационна честота. Хора с "по-друго" зрение така ги виждат.
-
Убеден съм ,че там живеят дяволските форми и творения.Дявола не може вечно да се крие.. :o :P ;D
Моля те кажи че не го мислиш сериозно.
(http://www.clubastrology.net/phpBB2/images/smiles/smile3534.gif) (http://www.clubastrology.net/phpBB2/images/smiles/smile3534.gif) (http://www.clubastrology.net/phpBB2/images/smiles/smile3534.gif)
-
Черни дупки ама на другия си край им викат бели, щото не поглъщат, а изхвърлят мат'риал.
-
Спътникът WMAP изведен в космоса през 2001г. предизвика небивал обрат в дебата относно това от какво е съставена вселената – въпрос, задаван още от древните гърци преди повече от 2000 години. През последното столетие учените смятаха , че знаят отговора. След хиляди усърдни експерименти те бяха стигнали до заключението, че по същество вселената е съставена от стотина различни вида атоми, организирани в периодична таблица, започвайки от елемента водород. Това схващане стои в основата на съвременната химия и на практика се преподава в часовете по естествени науки във всяко училище. А сега WMAP запрати това виждане в историята.
Потвърждавайки по-ранните експерименти WMAP показа, че видимата материя около нас (в това число планините, планетите, звездите и галактиките) съставлява нищожните 4 процента от цялата материя и енергия съдържаща се във вселената. (Огромната част от тези 4 процента се пада на водорода и хелия ; на тежките елементи остават около 0,3 процента.) Оказва се, че по-голямата част от вселената е съставена от загъдачен невидим материал с напълно неизвестен произход. Познатите ни елементи, от които се състои нашият свят съставляват едва 0,3 процента от вселената. Физиците се сблъскаха с факта, че вселената се доминира от напълно нови и непознати форми материя и енергия и в известен смисъл се оказаха захвърлени столетия назад в миналото, преди появата на атомната хипотеза.
Според данните на WMAP - 23 процента от вселената е съставена от странна и неопределена субстанция , наричана тъмна материя , която има маса и обгръща галактиките в огромен ореол, но е напълно невидима.Тъмната материя е толкова широко разпостранена и е в такова изобилие . че дори в нашия Млечен път масата й надвишава около десет пъти тази на звездите. Макар и невидима, тази странна тъмна материя може да се наблюдава индиректно от учените, тъй като изкривява звездната светлина подобно на стъкло и така може да се установи чрез количеството оптично изкривяване , което създава.
Обсъждайки получените от WMAP странни резултати , астрономът Джон Бакол от Принстън казва; „Живеем в невероятна шантава вселена, но вече знаем основните и характеристики”.
Но може би най-голямата изненада от данните от WMAP предизвикали истинска буря в научната общност, бе фактът,че най-малкото 73 процента от вселената представляват напълно неизвестна форма на енергия , наречена тъмна енергия или невидима енергия скрита в космическия вакум. Предположена през 1917г. от Айнщайн , който по-късно загърбил хипотезата си (нарекъл я „най-големия си гаф”), тази тъмна енергия - енергията на нищото или на празното пространство – днес се появява отново като движеща сила в цялата вселена.Смята се че тази тъмна енергия създава ново антигравитационно поле, което е причина за раздалечаването на галактиките една от друга. В крайна сметка именно тя предопределя съдбата на самата вселена.
Днес никой няма представа откъде се появява тази ”енергия на нищото” „Честно казано ние просто не я разбираме . Знаем какви са ефектите й но сме в пълно невидение.... Всички са в пълно невидение” признава астрономът Крейг Хоган от университета „Вашингтон” в Сиатъл.
Ако изполваме най-новата теория за субатомните частици и се опитаме да изчислим количеството тъмна енергия, ще получим число надхвърлящо 10 на 120 степен ! Това несъответствие между теорията и експерименталните резултати е несъмнено най-голямото съществувало някога в науката. За нас то е едно от най големите затруднения – май добрата ни теория не е в състояние да определи стойността на най-големия енергиен източник в цялата вселена. Несъмнено цяла лавица Нобелови награди стои в очакване на дръзки умуве , решили се да разкрият загадката на на тъмната материя и тъмната енергия.
Извадка от книгата на световно известният физик Мичио Каку -"Паралелни светове"
-
Днес никой няма представа откъде се появява тази ”енергия на нищото” „Честно казано ние просто не я разбираме . Знаем какви са ефектите й но сме в пълно невидение.... Всички са в пълно невидение” признава астрономът Крейг Хоган от университета „Вашингтон” в Сиатъл.
Да вие не я разбирате само че някой други я разбират и си правят космически кораби които я използват. Дали след тези открития на казуалните учени всичките тези писания за пътуване в космоса до други галактики ползвайки нов начин на задвижване и енергия изглеждат пълни безмислици и фантастика ;) Разбира се те още са далече от претворяването на терията в практика, но има и други интелигентни същества в тази вселена, на които тези "факти" които бяха установени с помощта на спътника са им отдавна известни и имат практически решения как да се възполват от тях!
-
Тия дни гледах един филм за совалките...мамата си....
Има ясни кадри как НЛО се появява от нищото зад совалката. Предполага се, че се използват мостовете на Айнщайн-Розен. Ясно се вижда, как НЛО-то е бомбардирано от земята с някакво оръжие, някакъв лъч. НЛО успява да избегне лъча...
-
Обероне да приема ли че си готов вече да се съгласиш с теориите на Терзийски за летящите чинии на Илюминатите и технологиите които използват :P
-
Терзийски ме дразни с това, че разпалено обеснява как се движели с 1 000 000 км/сек...аз ти говоря за субпространството, не се прави че не разбираш. Обаче с очите си видях, как наистина НЛО избегна лъчът, идващ от Земята...
-
кой е филма?
и поправка-второто име е Розе
-
Тази книга се каня да я чета от сума време и все не се наканвам.
Според тази информация излиза, че може би във Вселената все пак има достатъчно материя, която да я възпрепятства от вечно разширение и автоматично в един момент да предизвика гравитационното й свиване, което не е чак толкова успокояващо, но все пак е по-добре от нищо. Само да не беше това антигравитационно поле...
Колкото до мостовете на Айнщайн-Розен, вече съм питала и по други форуми - ако някой знае как се правят, много моля да каже, ще го черпя едно Розе :P :D :D :D
-
щом ще черпиш аз мога да ти разкажа няколко теории но не давам гаранция че са истински ;D
-
Обе, да не е отпоредицата "Secret Space"? Защото там показаха същото, за което говориш и още много фрапантни случаи. Даваха запис на живо предаване, на НАСА , което трябвало да покаже станцията "МИР", през ноща. Обаче възниква проблем, коментаторите тотално се объркват и не могат да определят, кое какво е на звездното небе, защото буквално десетки (ако не и стотици, ама да не преувеличавам) НЛОкръстосват и се реят на небето. Най-големия гаф на НАСА с живо предаване, НЛО-та са пред очите им, а ония продължават да овъртат. Голем смех :)
-
“Хабъл” потвърди, че има “тъмна енергия”
Монитор
Космическият телескоп "Хабъл" показа, че тайнствена форма на енергията, съществуването на която за пръв път било предсказано от Алберт Аайнщайн, а след това било опровергано от него като "най-груба грешка", не само съществува, но и играе роля в разширяването на вселената, съобщи списание "Нейчър".
Тъй наречената тъмна енергия тласка Вселената навън в течение на поне 9 милиарда години, съобщиха астрономи. В централата на НАСА във Вашингтон бе свикана пресконференция, на която бе съобщено за това важно откритие. То е направено от членове на екип астрофизици, работещи с телескопа "Хабъл". Екипът се оглавява от професор Адам Рис.
Рис и колегите му са използвали "Хабъл", за да наблюдават 23 свръхнови звезди - взривили се "бели джуджета", които са толкова отдалечени, че за да достигне светлината им до Земята е било необходимо време равно на половината от историята на Вселената. Това означава, че свръхновите звезди са съществували, когато Вселената е била наполовина по-млада от сегашната си възраст 13,7 милиарда години. Тъй като физиката на взривовете на свръхнови звезди е подробно проучена, тя дава на астрономите възможност не само да измерят разстоянието на тези звезди от Земята, но и да пресметнат колко бързо се е разширявала Вселената в момента на тези взривове. Професор Рис и колегите му са доказали, че преди 9 милиарда години Вселената е започнала да се разширява по-бързо, отколкото й е била "наредено" от гравитацията. От там следва, че антигравитационното поле, което обикновено се нарича "тъмна енергия", е започнало да се проявява още в онова далечно време. Отначало то е забавяло падането на скоростта на разширяване на Вселената, а след това, преди около 6 милиарда години, е започнало да ускорява разширяването.
-
Сега гледам The Race for Zero Point Energy - и ми светна, че тъмната енергия дето не могат да я открият е точно енергията на вакуума за която говорят във филма. Т.е. това е нещото, което древните са наричали етер. Постоянното движение на елементарни частици в пространството.
;D Баси кефа...
-
Сега гледам The Race for Zero Point Energy - и ми светна, че тъмната енергия дето не могат да я открият е точно енергията на вакуума за която говорят във филма. Т.е. това е нещото, което древните са наричали етер. Постоянното движение на елементарни частици в пространството.
;D Баси кефа...
В играта Half Life 2 комбинираните използваха реактор, който работеше с тъмна енергия и го бяха инсталирали дълбоко в основите на Цитаделата :) И там както тук той беше направен от извънземните ;D
Гледал съм филма, за който говориш :D Ако Свободната енергия е тъмна енергия, Ентърпрайз ще е възможен 8)
-
"Астрономите картографираха космическото ‘скеле’ от тъмна материя, върху което са събрани звездите и галактиките,” съобщава BBC. Направата на картата „отне почти 1000 часа наблюдения с телескопа Хъбъл (http://www.hubblesite.org).” Но това беше добре изразходено време: картата сега „потвърди, че галактическите купове са разположени в съсредоточеностите (буците) от тъмна материя. Тези буци (или съсиреци) са свързани чрез мостове от тъмна материя наречени влакна. Буците и влакната формират разпръсната мрежа – като паяжина.”
Заобиколени сме от невидими структури.
(http://farm1.static.flickr.com/130/349288489_2a92cc69b5_o.jpg)
[Image: Courtesy of NASA/ESA/MASSEY, via the BBC]
В една интересна аналогия, четем че „предизвикателството за картографирането на Вселената е описано като подобно на това да се картографира град от въздушни снимки показващи само уличните светлини.” Но сега учените имат истинския физически състав на улиците – или нещо подобно.
След като казахме всичко това, позволете ми да вмъкна нещо допълнително. Астрономите или 1) грешат: няма тъмна материя; тъмната материя е само калкулационен артефакт на текущия модел, използван за представяне на пространството на космоса (и, следователно, картата всъщност показва нещо друго); или 2) те са прави за всичко- освен за използването на думата материя, което е погрешно; всъщност това не е материя (http://en.wikipedia.org/wiki/Dark_energy) изобщо.
Източник: http://bldgblog.blogspot.com/2007_01_01_bldgblog_archive.html
Превод: Eon
-
Цялата статия от по-горния пост можете да изтеглите по-долу.
Приятно четене.
-
Виждане на невидимото - открита първата тъмна галактика
ScienceDaily (Фев. 25, 2005) — Британска група от астрономи използващи телескопа Lovell на Университета в Манчестър в Чешайър са открили обект, който изглежда, че е невидима галактика направена почти цялата от тъмна материя - първата такава открита.Тъмна галактика е област във Вселената, която съдържа голямо количество маса и се върти като галактика, но не съдържа звезди. Без каквито и да е било звезди, които да дават светлина, тя може да се открие само чрез използването на радио телескопи.След първоначалното й засичане в обсерваторията Jodrell Bank, наблюдението бе потвърдено от телескопа Аресибо в Пуерто Рико. Непознатият материал, за който се мислеше, че удържа тези галактики да не се разпаднат е познат като ‘тъмна материя’, но учените все още знаят много малко за нея.
Международният екип от Великобритания, Франция, Италия и Австралия е търсил тъмни галактики използвайки не видима светлина, а радио вълни. В купа от галактики Дева, на 50 милиона св. години, те са открили маса от водородни атоми 100 милиона пъти масата на Слънцето.
Д-р Робърт Минчин от Университета Кардиф е един от английските астрономи, които са открили мистериозната галактика, наименована VIRGOHI21, и обяснява: ‘От скоростта на въртене, ние осъзнахме, че VIRGOHI21 е около 1000 пъти по масивна отколкото би трябвало да бъде ако наблюдаваме само водородните атоми. Ако беше обикновена галактика, тя би била доста ярка и би била видима с добър аматьорски телескоп. Но дори използвайки големия оптичен телескоп Исак Нютон в Ла Палма, не беше открита никаква следа от звезди - така, че тя съдържа маса, която не можем да видим - т.нар. тъмна материя.Професор Андрю Лин, Директор на обсерваторията Jodrell Bank, коментира: ‘Ние сме поласкани от усилията на инженерите в обсерваторията и Университета Кардиф за построяването на Мулти-лъчевата приемаща система използвана за тези наблюдения, която се доказа като доста плодоносна. Това интересно откритие показава, че радио телескопите все още играят главна роля в разбирането на Вселената, в която живеем.”Повече детайли, снимки и контакти можете да откриете в:
http://www.jb.man.ac.uk/news/darkgalaxy/
Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2005/02/050224101540.htm
Прикачена е статията в PDF формат.
(http://www.jb.man.ac.uk/news/darkgalaxy/colourellipse.jpg)
-
Сега гледам The Race for Zero Point Energy - и ми светна, че тъмната енергия дето не могат да я открият е точно енергията на вакуума за която говорят във филма. Т.е. това е нещото, което древните са наричали етер. Постоянното движение на елементарни частици в пространството.
;D Баси кефа...
Накрая да не се окаже, че няма Тъмна материя, а има само Тъмна енергия, и че тя представлява както ZPE, така и антигравитационна сила, която е причина за разширяването на вселената и отдалечаването на галактиките :D Няма ли това да е най-голямото откритие на века ;)
-
Хе-хе...
Пространството, което заема един атом е 99,999999 % празно пространство, а 0,000001 % е заето от онова, което смятаме за "твърда" материя. Но даже и тази "твърда" материя не е "твърда" материя, а чисто и просто вибрация на спираловидно движещата се енергия/резониращи структури във Вселената в процеса на еволюцията на Емоционалните Структури.
А тъмната материя е присъствието в близките на нашето трето измерение енергийни/Емоционални Структури, които могат да се засекат с някои от апаратите ни. Става дума за измеренията до четвърто включително. Според мен не можем да видим и усетим, какво има в измеренията над четвърто. Там би трябвало да се окаже още по голямо количество "тъмна" материя. Мисля, че изчисленията на физиците за количеството "тъмна" материя са многократно занижени.
-
Хе-хе...
Пространството, което заема един атом е 99,999999 % празно пространство, а 0,000001 % е заето от онова, което смятаме за "твърда" материя. Но даже и тази "твърда" материя не е "твърда" материя, а чисто и просто вибрация на спираловидно движещата се енергия/резониращи структури във Вселената в процеса на еволюцията на Емоционалните Структури.
Да, но тъмната енергия в празно пространство може да е колосална.
По-правилно е да се каже, че 99,999999 % е енергия, а 0,000001 % е материализирана (по-ниско вибрираща) енергия. Аз така мисля.
-
Eon,
забележи какво пише в статията за силата:
More evidence for dark energy's repulsive power (http://www.cosmosmagazine.com/news/1830/more-evidence-dark-energys-repulsive-power)
Силата на Тъмната енергия е равна или по-голяма от гравитационната. Галактиките се отдалечават, въпреки гравитационните взаимодействия/привличания между тях. По пътя на логиката Dark energy > Gravity. Но пък от друга страна галактиката Андромеда идва към нас :D Значи на места Тъмната енергия бие гравитацията, другаде е по-слаба... има баланс (?). Не ти ли напомня на нещо друго, което си учил по физика и астрономия? Става дума за Звездите. Ядрените сили действат навън, а гравитационните в обратна посока. Изравняването между двете довежда до кълбовидната геометрия на тези горещи небесни тела и ги държи "живи" :D
Да си припомним Фундаменталните сили в природата:
Гравитационно взаимодействие
Електромагнитно взаимодействие
Силно ядрено взаимодействие
Слабо ядрено взаимодействие
Засега това са границите на съвременната наука. Може би с експериментите на LHC ще се включи и някоя друга в братството :P Може да е Тъмната енергия, кой знае ;)
-
Eon,
забележи какво пише в статията за силата:
More evidence for dark energy's repulsive power (http://www.cosmosmagazine.com/news/1830/more-evidence-dark-energys-repulsive-power)
Силата на Тъмната енергия е равна или по-голяма от гравитационната. Галактиките се отдалечават, въпреки гравитационните взаимодействия/привличания между тях. По пътя на логиката Dark energy > Gravity. Но пък от друга страна галактиката Андромеда идва към нас :D Значи на места Тъмната енергия бие гравитацията, другаде е по-слаба... има баланс (?).
Разширението на Вселената може да се разглежда като разтягане на тъканта на самата Вселена. Вселената си е вселена просто тъканта й се разтяга.
А това, че Андромета и Млечния път идва към нас е просто поради факта, че пътищата на двете галактики се пресичат. :) Това не пречи на тъмната енергия.
Всичко във Вселената е точно изчислено.
-
Всичко във Вселената е точно изчислено.
От "Великия Архитект" ли ;D
-
Всичко във Вселената е точно изчислено.
От "Великия Архитект" ли ;D
Да.
-
(http://www.warpdrivetheory.org/images/warpdriveTheoryhdr.jpg)
http://www.warpdrivetheory.org/
:D
-
Експериментът DAMA продължава да «вижда» частиците на тъмната материя
Открити са частици тъмна материя, слабо взаимозействащи с веществото
Италианският експеримент DAMA/LIBRA обяви за детектирането на частици на тъмната материя. Специалистите не се съмняват в непосредствените експериментални данни, но с тяхната интерпретация далеч не всички са съгласни
Автор: Игор Иванов за сп. Элементы большой науки
Превод: Г.Станчев
Оригинал: Эксперимент DAMA по-прежнему «видит» частицы темной материи
Предистория
Астрофизическите данни показват, че преобладаващата част от веществото във Вселената съществува под формата на тъмна материя. Наричат я «тъмна», защото не се «вижда» нито в радиовълновия диапазон, нито топлинното и излъчване, нито в оптическия, ултравиолетовия или рентгеновия диапазони. Нейното наличие се забелязва само чрез гравитационното и въздействие на видимата материя – междузвездния газ, звездите и галактиките.
Засега не е известно от какво точно се състои тъмната материя, но астрофизиците предполагат, че главния и компонент са някакви тежки частици, които много слабо взаимодействат с обикновеното вещество, наречени WIMP — weakly interacting massive particles. Те образуват огромен облак около всяка галактика, включително и около нашия Млечен път. Слънчевата система, движейки се през този газ от WIMP би трябвало да усеща насрещен «вятър», а доколкото Земята в допълнение към това се движи около Слънцето, то ние намирайки се на Земята, ще чувстваме последователно увеличение и намаление на потока от WIMP с период от една година.
WIMP-частиците по определение много слабо взаимодействат с обикновеното вещество, затова повечето от тях свободно преминават през Земята. Много рядко, обаче, някои WIMP-частици се сблъскват с атомните ядра, предават им част от импулса си, и при това избиват електрони, предизвиквайки светлинни проблясвания (сцинтилации). Честотата на тези сблъсквания зависи от количеството на прелитащите през Земята WIMP-частици, като при движението на Земята през галактическото хало тя периодично ще се увеличава и намалява..
(http://i015.radikal.ru/0810/0e/3f6f52fbec20.gif) (http://www.radikal.ru)
Движението на Слънцето през галактичното хало и движението на Земята около Слънцето водят до това, че на 2 юни скоростта на Земята спрямо халото е максимална, на 2 декември е минимална (илюстрация от доклада на авторите на експеримента по време на конференцията NO-VE от 16 април 2008 год.)
Именно такива годишни изменения на честотата на светлинните сцинтилации в екраниран детектор дълбоко под земята търсят участниците в проекта DAMA вече повече от 10 години. Проектът е съставен от няколко паралелно протичащи експеримента, и в един от тях - DAMA/NaI, действително са открити такива периодични изменения. Съобщението на участниците в експеримента от 2000 година, че са регистрирали пряко детектиране на WIMP-частици, беше прието от научната общност с голям скептицизъм – систематичната грешка беше голяма, а и интерпретацията на данните се стори на много от учените прибързана.
Експериментът DAMA/NaI беше модифициран и стартиран през 2003 година под ново име – DAMA/LIBRA. Първите резултати от този нов експеримент бяха обнародвани съвсем наскоро на конференцията Neutrino Oscillations in Venice, а също се появиха в архива на електронните публикации: First results from DAMA/LIBRA and the combined results with DAMA/NaI (самите резултати), The DAMA/LIBRA apparatus (описанието на детектора). Новите данни напълно потвърждават по-ранните резултати, но скептицизма на критиците не намаля.
Експериментът и резултатите от него
На 100 км от Рим, дълбоко под планината Гран-Сассо (Gran Sasso) е разположена едноименната подземна лаборатория, принадлежаща на италианския Национален институт по ядрена физика (INFN). Благодарение на природното екраниране (от повърхността я отделят километър и половина планински породи!), потокът космически лъчи в нея е милион пъти по-малък отколкото на повърхността на Земята. Именно затова, тази лаборатория е идеална за провеждане на свръхчисти експерименти във физиката на елементарните частици и ядрената физика. DAMA/LIBRA е един от десетките експерименти протичащи едновременно в нея.
В експеримента DAMA/LIBRA за работно вещество е избран сцинтилатора NaI(Tl), съставен от натриев йодид (NaI) с добавки от талий (Tl), играещ ролята на активатор. Всеки сцинтилатор представлява кристална пръчка с маса около 10 кг, във вътрешността на който при сблъскване на WIMP-частицата с ядрото предизвиква светлинно проблясване.Тази светлина се улавя от фотоумножители, поставени на краищата на сцитилатора, които предават сигнала на компютър.
«Лъжливи» сигнали могат да бъдат предизвикани не само от космически лъчи, но и от радиоактивни изотопи, които се срещат в природата. За максимална изолация на детектора всеки сцинтилатор е опакован в медна кутия, а блока с тези кутии е обгърнат от многослойна изолация от радиационно чисти материали. Вътрешността на детектора се продухва с радиационно чист азот, а фоновата концентрация на най-трудно откриваемите изотопи (например, инертния газ радон) постоянно се контролира непосредствено до уреда. Накрая, температурата на апаратурата се поддържала постоянна с точност до хилядни части от гредуса, а чувствителността на детекторите редовно се контролирала чрез облъчване с известни радиоизотопи.
Вече в продължение на четири години експериментът DAMA/LIBRA измерва енергията и броя на сцинтилационните проблясвания във вътрешността на детектора. Средно, ежедневно се улавят по 1–2 проблясвания на килограм тегло на сцинтилаторите, разделено на килоелектронволт енергия. Тази величина остава постоянна във времето с изключение на областта на малките енергии 2–6 keV, където именно се наблюдават слабите (буквално един-два процента) годишни изменения. Ако от данните се извади постоянния сигнал и се остави само променливата съставна, то може да се построи следната графика.
(http://s55.radikal.ru/i147/0810/13/2ae2d20a9193.gif) (http://www.radikal.ru)
Честотата на сработване на детекторите във времето в енергетичната област 2–6 keV. Показана е само променливата съставна на сигнала, след изваждането на постоянния фон. По хоризонталата са нанесени дните от началото на експеримента DAMA/NaI; първата половина на графиката съдържа резултатите от DAMA/NaI, а след прекъсването са показани данните от новия експеримент DAMA/LIBRA. С непрекъсната линия е нанесена синусоидална функция с период една година и максимум на 2 юни (илюстрация от статията First results from DAMA/LIBRA and the combined results with DAMA/NaI)
Ясно се вижда увеличението на точността на данните след модернизацията. Ако след първите 1-2 години на експеримента DAMA/NaI все още е имало съмнения, дали отклоненията не са случайни, то след 10 годишни цикъла става ясно, че променливата част на сигнала с висока точност следва синусоидалния закон с период точно 1 година и максимум на 2 юни. На сухия език на статистиката съотношението сигнал-шум превишава 8 стандартни отклонения, т.е. вероятността тези данни да са игра на случая е нищожно малка.
И така, експеримента показва ясна годишна модулация на честотата на сработване на детектора, с това вече не спорят и скептиците. Но остава главния въпрос – каква е причината за тази модулация.?
Интерпретация на резултатите
Може да ни се стори, че има куп естествени причини за неголеми сезонни изменения на която и да било измеряема величина. Изолацията на много нива и постоянния контрол на остатъчната радиоактивност, обаче, според авторите изключва каквото и да било «земно» обяснение на наблюдаваните по време на експеримента отклонения. Именно оттук следва техния извод – отклоненията от средната стойност са резултат от сезонното отслабване и усилване на «WIMP вятъра».
Може ли някой неотчетен досега източник да доведе до подобен сигнал? Авторите казват, че не им е известен такъв източник, или поне за цялото това време никой така и не е предложил някакъв друг физически механизъм, удовлетворяващ всички три критерия за отбор:
• Сигналът трябва да се изменя строго по синусоидален закон с период точно 1 година и с максимум около 2 юни;
• Сигналът трябва да се наблюдава само при ниски енергии;
• Сигналът трябва да присъства само в еднодетекторни събития (т.е. не трябва да има събития, при които едновременно сработват два и повече кристала).
Всички други известни източници биха нарушили някое от тези условия. Ако в лабораторията, да кажем, е достигнал поток космически лъчи, предизвикал задействане на детекторите, той би породил забележими изменения както при ниските, така и при високите енергии.
Какво тогава не им харесва на скептиците? Работата е в това, че подобни експерименти са правени и в други лаборатории по света, но нито в една не са регистрирани годишни изменения. Вярно е, че едни експерименти се основават на други методики на детектиране, в други се използва не натриев йодид, а друго вещество, трети просто не достигат чувствителността на DAMA/LIBRA. Все пак, специалистите смятат, че ако наистина WIMP-вятъра беше толкова силен, колкото излиза според експеримента DAMA, то все някой от другите експерименти— например, свръх чувствителния CDMS, обявил неотдавна отрицателен резултат, също щеше да забележи частици тъмна материя.
Какво може да се направи в дадената ситуация? Преди всичко, трябва да се проведе независим експеримент в друга лаборатория, но със същия сцинтилатор и в същите условия. Второ, добре ще е да се фиксира не само факта на взаимодействие на WIMP с ядрото, но и да се определи посоката от която е дошъл (виж., например, последните резултати на японския детектор NEWAGE). Ако се окаже, че предпочитаното направление на пристигане на частиците съвпада с посоката на движение на Слънцето около галактичното ядро, това ще бъде важен аргумент в полза на WIMP- интерпретацията на сигнала— нали никакви земни явления не «усещат» тази посока! Трето, ако многократно се повиши чувствителността на детекторите, ще могат да се улавят и денонощните изменения на честотата на сцинтилациите (нали Земята освен всичко друго и се върти около оста си.). Ако тези измервания се окажат в нужната амплитуда и фаза, то това ще стане ключов аргумент, потвъпждаващ WIMP-частиците
ИЗТОЧНИК:
http://kosmos.pass.as/e107_plugins/content/content.php?content.42 (http://kosmos.pass.as/e107_plugins/content/content.php?content.42)
-
'Нишки' от тъмна материя подкрепят теорията за ‘мехурчестата Вселена’
ScienceDaily (Oct. 21, 2008) — Въпреки хилядите години изследвания, астрономите почти нищо не знаят за това как е структурирана Вселената. Една силна и приета теория е, че големите галактики са скупчени заедно в структури подобни на гигантски сапунени балони/мехури, като по-малките галактики са поръсени по повърхността на този „сапунен” пласт.
(http://www.sciencedaily.com/images/2008/10/081020135219.jpg)
Снимката показва 14-те галактики изучавани в обсерваторията на университета. Галактиките се разпростират по линия от долния десен ъгъл до горния ляв ъгъл на снимката. Регионите с формиране на звезди са подсилени с блестящи червеникави точки.(Credit: Image courtesy of Tel Aviv University)
Нови наблюдения от Университета в Тел Авив дават нови сили на тази теория. Група от учени, водени от д-р Ноа Брош (Dr. Noah Brosch), Директор на университетската оберватория, е първият, който разкрива (това което те мислят че е) „нишка” от тъмна материя – нещо върху, което галактиките се срещат, групират и формират. Една нишка може да произлиза от пресичането на два „сапунени балона”, където тънката мембрана е по-дебела.
Д-р Брош, с неговия студент Ади Зитрин (Adi Zitrin) и изследователи от Университета в Корнел, са изучили област от небето противоположна на съзвездието Дева, където 14 галактики са формирани в линия. Спецовете са нарекли линията „мост към нищото”, защото изглежда, че започва и свършва в неизвестни локации. Странното, е че 13 от тези галактики едновременно раждали нови звезди.
Косъм от брадата на Създателя
Шансовете това да се случи са много малко, което навежда изследователите, на мисълта, че галактиките по някакъв начин се формират върху тази неуловима нишка, направена изцяло от тъмна материя, която привлича обикновената материя, която в последствие се трансформира в нови звезди. „Отдавна има теоретично вярване, че случаят е такъв,” казва д-р Брош, „но това ново откритие представя експерименталните резултати, че такава нишка наистина съществува, и че вероятно е направена изцяло от тъмна материя, която подравнява тези галактики.”
Д-р Брош сравнява работата на един астроном с „търсене на косми от брадата на Създателя.”
Тази линия от галактики може да бъде един такъв косъм. Общо взето, материята такава каквато я познаваме е само един малък процент от цялата Вселана. Композицията на по-голямата част от Вселената е неизвестна – или е тъмна материя (около ¼ от Вселената) или тъмна енергия (останалите ¾). „Нашите изследвания показват, че нямате нужда да отидете до ръба на вселената за да намерите тъмната материя. Тя мже да бъде само на 15 милиона св. години, малко или много в задния ни двор,” казва д-р Брош.
Изследването има масивно влияние върху астрономията и разбирането на формирането на галактиките. И благодарение на изненадващата близост на тази нова групировка от галактики, е само въпрос на технологично напредване – може би няколко стотин години – и по-голям период на човешкия живот, преди изследователите да посетят лично тази необикновена тъмна материя. „Нашата технология е много ограничена в момента, но това със сигурност може да се случи,” казва д-р Брош.
Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2008/10/081020135219.htm (http://www.sciencedaily.com/releases/2008/10/081020135219.htm)
Прикачена е статията в PDF формат.
-
Гигантска симулация може да разреши мистерията на ‘Тъмната Материя’
ScienceDaily (Nov. 6, 2008) — Търсенето на мистериозната субстанция, която съставлява по-голямата част от Вселената може скоро да достигне своя край, според ново изследване.
Вярва се че тъмната материя е 85% от масата на Вселената, но засега е невидима за телескопите, откакто учените предсказаха съществуването й от гравитационните й ефекти преди 75 години.
Сега международния консорциум Дева, група от учени включващи космолози от университета Дърхам, са използвали масивна компютърна симулация показваща еволюцията на галактика като Млечния път за да „видят” гама-лъчите изпускани от тъмната материя. Те казват, че откритията им, публикувани в престижния научен журнал Нейчър, може да помогнат на телескопа Ферми на НАСА в търсенето му на тъмната материя и да отворят нова глава в нашето разбиране на Вселената.
Консорциума Дева е набелязал тъмната материя в халотата – структурите заобикалящи галактиките – които имат маса трилиони пъти Слънчевата. Техните симулации – наречени Проект Водолей – са показали как халото на галактиката е нарастнало чрез серия от страховити сблъсъци и сливания между по-малки буци от тъмна материя, които са се появили от Големия Взрив.
| (http://www.sciencedaily.com/images/2008/11/081105135117.jpg)
Карта на тъмната материя в шест халота подобни на това
на Млечния Път. Ярките цветове съответстват на регионите с по-голяма плътност и индикират къде се очаква да се продуцират по-голямата част от гама лъчите. (Credit: Image courtesy of Durham University) |
Изследователите са открили, че гама-лъчите са продуцирани, когато частиците са се сблъскали в области на висока плътност на тъмна материя, които могат да се засекат в региони на Млечния Път лежащи близо до Слънцето.
Те предлагат телескопа Ферми да претърси тази част от галактиката, където те предричат, че гама-лъчите от тъмната материя би трябвало да сияят в „гладко вариращ и характерен модел”. Ако Ферми засече предсказаната емисия от гладкото вътрешно хало на Млечния път, групата Дева вярва, че това може да позволи да се видят иначе невидимите буци тъмна материя, които са много близо до Слънцето. Изследването на Дева включило учени от института Макс Планк за Астрофизика в Германия, Института за Изчислителна Космология в университета Дърхам, Англия, университета Виктория в Канада, Масачузетския университет в САЩ и университета Грьонинген в Холандия.
Професор Карлос Френк, Директор на Института за Изчислителна Космология в университета Дърхам, каза: „Решаването на пъзела с тъмната материя ще бъде едно от най-великите постижения на нашето време.” Търсенето на тъмната материя доминира космологията от много десетилетия насам. И скоро може да приключи.” Професор Саймън Уайт, Директор на университета за астрофизика Макс Планк, каза: „Тези калкулации най-накрая ще ни позволят да ‘видим’ какво е разпределението на тъмната материя близо до Слънцето, където имаме шанс да я засечем.”
Д-р Волкър Спрингел, от Института за астрофизика Макс Планк, води компютърните симулации, които отнеха 3.5 милиона процесорни часа за да бъдат завършени. Д-р Спрингел каза: „Тази калкулация преобърна представите ни за космологичните симулации. Понякога дори си мислех, че няма да свърши никога.” Изследването е финансирано от Обществото Макс Планк, Баварския Изчислителен център, Кралското общество Wolfson Research Merit Award и Научния и Технологичен съвет.
Източник:
http://www.sciencedaily.com/releases/2008/11/081105135117.htm (http://www.sciencedaily.com/releases/2008/11/081105135117.htm)
-
Тъмната енергия е причина за разширението на Вселената
ScienceDaily (Dec. 17, 2008) — За пръв път астрономите са видели със сигурност ефектите на „тъмната енергия” върху най-масивните колапсирали обекти във Вселената използвайки рентгеновата Обсерватория на НАСА Чандра. Следейки как тъмната енергия е повлияла на растежа на галактическите купове и комбинирайки това с предишни изучавания, учените са получили най-добрите улики досега за това какво е тъмната енергия и каква би могла да бъде съдбата на Вселената.
(http://www.sciencedaily.com/images/2008/12/081216133438-large.jpg)
Изображението показва купа Abell 85, разположен на около 740 милиона светлинни години от Земята. Виолетовата емисия е газ със мулти-милионна температура засечен в рентгеновото излъчване от обсерваторията на НАСА Чандра, а другите цветове показват галактики в оптичния спектър от Sloan Digital Sky Survey. Илюстрацията отдясно показва растежа на космическата структура, когато Вселената е била на 0.9 милиарда, 3.2 милиарда и 13.7 милиарда години (сега). Това показва как е еволюирала Вселената от гладко състояние до такова, което съдържа голямо количество от структурата. В тези снимки е показан газът, като жълтите региони са звезди а най-ярките структури са галактики и галактически купове. Растежа на тези структури първоначално е бил задвижван от притегателната сила на гравитацията, но по-късно е имало конкуренция с отблъскващата сила на тъмната енергия.(Credit: X-ray(NASA/CXC/SAO/A.Vikhlinin et al.); Optical (SDSS); Illustration MPE/V.Springel))
Тази работа, която отне години за да бъде завършена, е отделна от другите методи за изследване на тъмната енергия, също като суперновите. Тези рентгенови резултати предоставят много важен независим тест върху тъмната енергия, дълго търсен от учените, който зависи от това как гравитацията се конкурира с ускореното разширяване при растежа на космическите структури. Техниките са базирани върху на измервания на разстояния, също като работата при суперновите, нямат тази специална чувствителност.
Учените мислят, че тъмната енергия е някаква форма на отблъскваща гравитация, която сега доминира във Вселената, въпреки, че те нямат ясна картина какво може да е това. Разбирането на природата на тъмната енергия е един от най-големите проблеми в науката. Възможностите включват космологичната константа, която е еквивалента на енергията на празното пространство. Другите възможности включват модификация в теорията на относителността при най-големите структури, или по общо физично поле.
За да може да се реши между тези две опции, е нужен нов поглед върху тъмната енергия. Той е постигнат чрез наблюдението на това, как космическото ускоряване влияе върху растежа на галактическите купове с течение на времето.
"Този резултат би могъл да се опише като ‘задържане на развитието на Вселената’, казва Алексей Виклихин водещият изследването от Смитсонианската Астрономическа Обсерватория в Кеймбридж. „Каквото и да причинява разширяването на Вселената с ускоряващ темп, също така и причинява забавянето на разширяването.”
Виклихин и колегите му са използвали Чандра за да наблюдават горещия газ в дузини галактически купове. Някои от тези купове са сравнително близко, а други са на половината път по протежение на цялата Вселена.
Резултатите показват, че увеличението в масата на галактическите купове с течение на времето е в съответствие с идеята за Вселена доминирана от тъмна енергия. За обектите като галактически купове е по трудно да растат, когато пространството е разтегнато/опънато, както това е причинено от тъмната енергия. Виклинин (Vikhlinin) и групата му виждат ясно този ефект в техните данни. Резултатите са в забележително съгласие с тези от далечните измервания, разкривайки приложението на общата теория на относителността, както се предполагаше, върху големи мащаби.
"От години, учените са искали да започнат да тестват как гравитацията действа при големи мащаби и сега, най-накрая те успяха,” казва Уилям Форман, съ-автор на изследването от Смитсонианската Астрофизична Обсерватория. „Това е тест, който общата теория на относителността можеше да не издържи.”
Когато се комбинира с други улики – суперновите, изучаването на космическото реликтово излъчване, и разпределението на галактиките – този нов рентгенов резултат дава на учените най-добро разбиране за характеристиките на тъмната енергия.
Изследването засилва доказателството, че тъмната енергия е космологичната константа. Въпреки, че тя е водещ кандидат за обясняването на тъмната енергия, теоретичните разработки предполагат тя да бъде 10 на степен 120-та по-голяма отколкото е наблюдавана. Следователно, тука вече се изследват алтернативите на общата теория на относителността, като теориите включващи скрити измерения.
"Събирайки на едно място цялата тази информация, ние получаваме най-силното доказателство до сега, че тъмната енергия е космологичната константа, или с други думи, че ‘нищото тежи нещо’,” казва Виклинин. Трябват още много тестове, но засега теорията на Айнщайн изглежда толкова добра както никога преди.”
Тези резултати спомагат за предсказването на крайната съдба на Вселената. Ако тъмната енергия е обяснена от космологичната константа, разширението на Вселената ще продължи да се ускорява, и Млечния път и съседната Андромеда, никога няма да се слеят с купа Дева. В този случай, след около 100 милиарда години всички други галактики в крайна сметка биха изчезнали от гледката на Млечния път и евентуално, локалните суперкупове биха се де-интегрирали.
Работата на Виклихин и колегите му ще бъде публикувана в два отделни доклада във Февруарския брой на Астрофизичния Журнал. Космическия център за полети на НАСА Маршал в Хънтсвил, Алабама, ръководи програмата Чандра за Научния Директорат на Мисията на НАСА във Вашингтон. Смитсонианската Астрофизична Обсерватория контролира научните и летателни операции на Чандра от Кеймбридж, Масачузетс.
Източник:
http://www.sciencedaily.com/releases/2008/12/081216133438.htm (http://www.sciencedaily.com/releases/2008/12/081216133438.htm)
-
Ей тва е положението:
(http://www.lsst.org/Science/images/CompositionCosmos_550.jpg)
-
Денят в който Вселената замръзна: Нов модел за тъмната енергия
(http://www.sciencedaily.com/images/2009/05/090508190416-large.jpg)
Крайната съдба на Вселената зависи от природата на тъмната енергия. В зависимост от свойствата й, Вселената може да се разкъса във всички посоки (голямото разкъсване) или текущата експанзия може да се обърне в свиване (големия срив) или нещо между тези два варианта.(Credit: NASA/CXC/M. Weiss)
ScienceDaily (May 11, 2009) — Представете си време, когато цялата Вселена е замръзва. Според новия модел за тъмната енергия, това всъщност се е случило преди около 11.5 милиарда години, когато Вселената е била около ¼ от днешния си размер.
Моделът публикуван онлайн на 6 Май в списанието Physical Review D, е бил разработен от изследователя сътрудник Sourish Dutta и професора по физика Robert Scherrer в университета Вандербилт, работейки с професора по физика Stephen Hsu и магистъра David Reeb в университета в Орегон.
Космологичната фаза на преход – подобна на замръзването – е един от отличителните белези на това последно усилие за отчитане влиянието на тъмната енергия – мистериозната негативна сила, която космолозите сега мислят, че съставя над 70% от всичката енергия и материя във Вселената и раздалечава Вселената с увеличаваща се скорост.
Друга черта, която отличава новата формулировка е, че тя прави предвиждане, което може да се тества, засягащо степента на увеличение на Вселената. Освен това, микро експлозиите създадени от най-големите колайдъри би трябвало да възбудят тъмно енергийното поле и тези възбуждания могат да се проявят като екзотични, не виждани преди суб-атомни частици.
"Едно от нещата, което е много незадоволително е съществуването на обяснения за тъмната енергия, които са трудни за тестване,” казва Scherrer, "Ние създадохме модел, който може да взаимодейства с нормалната материя и също има видими последици.”
Модела асоциира тъмната енергия с нещо наречено енергия на вакуума. Както няколко съществуващи теории, тя предлага схващането, че самото пространство е източника на отблъскващата енергия, която разширява Вселената.
От много години насам, учените мислеха, че енергията на празното пространство се движи средно около нула. Но откритието на квантовата механика промени този възглед. Според квантовата теория, празното пространство е пълно с двойки „виртуални” частици, които изскачат и потъват (появяват се и изчезват) твърде бързо за да бъдат засечени.
Тази суб-атомна активност е логичния източник на тъмната енергия, защото и двете са разпределени еднообразно из пространството. Това разпределение е в съответствие с доказателството, че средната плътност на тъмната енергия е останала константна докато Вселената се е разширявала. Тази характеристика е в директен контраст на обикновената материя и енергия, която става разредена с нарастващи темпове докато Вселената се разширява.
Теорията е една от тези, която приписва на тъмната енергия едно напълно ново поле наречено квинтесенция (същина). Квинтесенцията е сравнима с другите основни полета като гравитацията и електромагнетизма, но има някои уникални свойства. Първото е, че тя има еднаква сила навсякъде във Вселената. Друга важна черта е, че тя действа като антигравитационен агент, карайки обектите да се раздалечават вместо да ги събира като гравитацията.
В най-простата си форма, силата на полето на квинтесенцията остава константно през времето. В този случай то играе ролята на космологична константа, термин който Айнщайн е добавил към общата теория на относителността за да предпази Вселената от свиване под действието на гравитацията. Когато се появило доказателството, че Вселената се разширява, Айнщайн махнал термина, тъй като разширяващата се Вселена е решение на уравненията на общата относителност. Тогава в края на 90-те, изучаването на суперновите индикирало, че Вселената не само се разширява, но и се ускорява, вместо да се забавя както очаквали преди учените.
Това хвърлило космолозите в недоумение, тъй като те мислели, че гравитацията е единствената сила действаща на големи разстояния между астрономическите обекти. Така, че те нямали идея какво може да раздалечава всичко във Вселената. Най-простия начин да се отчете този феномен е било да върнем назад космологичната константа на Айнщайн с нейните антигравитационни свойства. За съжаление, това обяснение страда от доста големи недостатъци, така че физиците започнали усилено да търсят други антигравитационни агенти.
Тези антигравитационни агенти (наречени „тъмно енергийни модели” в техническата литература) обикновено реферират към квинтесенцията или по-екзотични полета. Тъй като нито едно от тези полета не е засичано в природата, техните поддържници обикновено приемат, че те не взаимодействат значително с обикновената материя и лъчение.
Едно от последствията от позволяването на квинтесенцията да взаимодейства с обикновената материя е вероятността, полето да премине във фаза на промяна – да замръзне – когато Вселената се е охладила около 2.2 милиарда години след Големия Взрив. В резултат на това, плътността на енергията на квинтесенцията би останала на сравнително високо ниво до новата фаза на преход, когато рязко паднала на значително по-ниско ниво, където е останала и до сега.
Този преход би освободил фракция от тъмната енергия задържана в полето под формата на тъмна радиация (тъмно лъчение). Според този модел, тъмното лъчение е много по-различно от светлината, радио вълните, микровълните и другите типове обикновено лъчение: То не може да се засече от нито един инструмент познат на човека. Природата обаче предоставя метод за засичане. Според Теорията на общата относителност на Айнщайн, гравитацията е продуцирана от разпределението на енергията и импулса. Така, че промените в нетната енергия и импулса причинени от внезапното вкарване на тъмното лъчение би трябвало да са повлияли на гравитационното поле на Вселената по такъв начин, че тя е забавила разширението си по характерен начин.
В следващото десетилетие, големите астрономически наблюдения, които току що започват, целият да измерят яркостта на най-отдалечените супернови и биха били способни да засекат забавянето на разширението, който се предсказва от модела. По същото време, новите ускорители на частици, като Големия Адронен Колайдър в Швейцария, може да произведе енергии теоретично достатъчно големи за да възбудят полето на квинтесенцията и това да причини появата на нови екзотични частици, споделят изследователите.
Изследването е финансирано от Енергийното министерство на САЩ.
Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2009/05/090508190416.htm
-
Етерната теория е толкова опростена, ама кой да им го каже ??? Сега какво ли няма да комбинират (dark matter/energy, ZPE), за да обяснят как аджеба действа тая "мистична" антигравитация ;D С тия темпове ще имаме летящи чинии не по-рано от 1 век след първия атомен реактор (1 век след усвояването на атома) ::)
-
Галактиките, няма да се сблъскат, защо. Ще се слбъскат само ако Вселената започне обратно да се свива. Но на мен не ми се вярва да стане така, по-скоро би се разширявала вечно, или може да се разшири до един момент и да остане така във вечността.... ако се случи последното това значи, че материята е заложена много точно в началото на Големия Взрив.
Факт- Ако материята във Вселената беше съвсем мъничко по-малко, то Вселената вече щеше отдавна да е изгубила очертанията си т.е. Галактиките щяха да се разбягат във вечността. Ако пък беше съвсем мъничко повече, то тогава вече щеше да е колапсирала. - Еон
Точно така си е и има математически и физичен закон, който забранява другите състояния - тоест не би могло да има други варианти на Вселената освен този. Но това вече е свързано и с основите на квантовата механика.
-
Невидима сила действа върху тъмната материя?
(http://www.daviddarling.info/images/dark_matter_halo.gif)
ScienceDaily (Oct. 23, 2009) — Международна група от астрономи са открили неочаквана връзка между мистериозната ‘тъмна материя’ и видими звезди и газ в галактиките, която може да революционизира текущото ни разбиране за гравитацията.
Един от астрономите, Др. Hongsheng Zhao от Центъра за Гравитация SUPA, Университета Св. Андрюс, предполага, че невидима сила действа върху тъмната материя. Откритията са публикувани тази седмица в научното списание Нейчър.
Само 4% от Вселената е направена от познат материал. Звездите и газът в галактиките се движат толкова бързо, че астрономите предполагат, че е нужна гравитацията на хипотетично невидимо хало от тъмна материя, която да държи галактиките заедно. Въпреки това, все още няма ясно обяснение, както и директно доказателство за съществуването на тази тъмна материя.
Сега, групата вярва, че взаимодействието между тъмната и обикновената материя може да бъде много по-важно и по-сложно отколкото се мислеше преди, и дори предполагат, че тъмната материя може би не съществува и че анормалното движение на звездите в галактиките се дължи на модификация на гравитацията на между-галактични мащаби.
Др. Benoit Famaey (Университети Бон и Страсбург) обяснява: "Тъмната материя изглежда ‘знае’ как е разпределена видимата материя. Изглежда, заедно те се ‘договарят’, така че гравитацията на видимата материя в характерния радиус на тъмното хало е винаги една и съща. Това е крайно изненадващо, защото очаквахме баланса между видимата и тъмната материя да зависи до голяма степен от индивидуалната исторя на всяка галактика.” Др. Zhao от Центъра за Гравитация SUPA отбелязва, „Моделът на информацията, която разкрихме е много странен. Това е все едно да имате зоологическа градина с всякакви животни, на всякаква възраст и всички те като по чудо да имат идентични... нека да кажем гръбначни стълбове или нещо от сорта. Възможно е, някаква не-гравитационна сила да въздейства на тъмната материя, като оставя отпечатъци върху всички галактики, независимо от тяхната възраст и размер.”
Подобна сила може да разреши дори и по-голяма мистерия, позната като ‘тъмна енергия’, която управлява ускореното разширение на Вселената. По радикална ревизия на законите на гравитацията за пръв път е разработена от Исак Нютон през 1687 и подобрена от Албърт Айнщайн чрез теорията за Общата Относителност през 1916. Айнщайн никога не е решил със сигурност, дали неговите уравнения трябва да имат един вездесъщ константен източник, сега наречен тъмна енергия.
Др. Famaey добави, "Ако разчитаме на нашите наблюдения като модифицираме закона за гравитацията, нещата пасват идеално като заместим ефективното действие на хипотетичната тъмна материя със сила близко свързана с разпределението на видимата материя.”
Последствията от новото изследване биха променили някои от най-широко поддържаните научни теории за историята и разширението на Вселената.
Водещият изследовател Др. Gianfranco Gentile в Университета Гент споделя, „Разбирането на тази заплетена конспирация е вероятно ключа за отключване разбирането на формирането на галактиките и техните структури.”
Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2009/10/091022154644.htm
-
Интересна статия!
Космологичната константа отнова излиза на мода.
Айнщайн я нарича "моята най-голяма грешка", но явно не е била чак такава грешка.
-
тъмната енергия
http://www.newscientist.com/article/mg20427361.000-dark-power-grand-designs-for-interstellar-travel.html?full=true (http://www.newscientist.com/article/mg20427361.000-dark-power-grand-designs-for-interstellar-travel.html?full=true)
http://www.abovetopsecret.com/forum/thread522076/pg1 (http://www.abovetopsecret.com/forum/thread522076/pg1)
(http://i161.photobucket.com/albums/t215/Razro/ATS-imgs/Starshipplans.jpg)
-
Поредната глупост на НАСА ;D Той за да ускори до с за няколко дена, му трябва ускорение стотици m/s^2 или много над 9 g :writer:
-
http://www.sci-bg.com/
Водещ: Нека поговорим за тъмната енергия и тъмната материя. Какво са те?
Каку: Ами, щеше ми се да знам. В момента всяка книга по физика и астрономия на нашата планета греши, когато говори за състава на нашата Вселената. Всички сме учили, че Вселената е направена от атоми. Вече знаем, че това не е вярно. Атомите съставляват едва 4% от вселената. Приблизително 73% е тъмна енергия, а 23% е тъмна материя. Например, типът атоми във нашето тяло, съставляват едва 0.3% от цялата вселена. Така, че ние сме малцинство. Ние не знаем какво са тъмната енергия и материя. Засега смятаме, че тъмната материя е невидима, но има тегло. Водещата теория е, че това е по-високо ниво на вибрация на струна. Образно казано, ние сме ниската октава на струните, а тъмната материя е по-висока октава. Надяваме се, чрез големия хадронен колайдер в Европа да произведем тъмна материя и да решим този проблем веднъж за винаги. Тъмната енергия, обаче, е доста по- мистериозно нещо. Това е енергията на нищото. Дори нищото има енергия. Тесла навремето е говорил за тези неща. Някои теоретици смятат, че имено тази сила разширява пространството и отдалечава галактиките една от друга.
(Мичио Каку)
-
Тази енергия се състои от фотони с честота от 10 на 24та степен. Тя създава – масата, силното взаимодействие, и гравитацията. Просто си представете дъжд, който бие от всички посоки, и така причинява натиск въху елементарните – градивните частици. Ако елементарната частица е сама, тогава тази енергия и причинява само маса, ако са протони и неотрони в близост, тогава тази енергия ги събира едно до друго, дори до неутронни звезди, на същия принцип става и явлението гравитация.. През планетата почти напълно свободно преминава тази енергия, но все пак губи сила заради срещата си със елементарните градивни частици на планетата, така че материята над която има небе, получава по-голям натиск от горе – от небето, от космоса. Може да се каже че това е енергията Шакти. Космически лъчи. Те вероятно създават атрибутите на Времето и Пространството.