Откъде идваме? Къде сме (Какво сме?)? Накъде отиваме?и не на последно място "Какъв е смисъла?", тогава какво?
Аз лично искам да разбера защо хората късат цветята и ги слагат във вази. Всичко друго е илюзия.Късат ги защото не могат да ги създадат, а само да ги отглеждат. А в случай на мързел ги късат.
За истината е говорено много, и няма да спре да се говори. Да поговорим и ние...Ние хората, като творение подобно на Бог, сами създаваме своя истина.
Как можем да отделим манипулацията, която ни се внушава отвсякъде, от истински ценното и духовното, което съхранява продължаващият свят? Можем ли да вярваме на всичката литература, която четем? Доколко? Правим ли своята собствена истина?
Enjoy :) (?)
Манипулацията за мен, е опита на събратята ни (и не само) да ни наложат и ние да приемем тяхната версия на истината. Ако обаче тяхната версия ме лишава от дарбата, способноста и правото свободно да творя, то те нямат място в моята реалност. И не само това, те не биха имали никаква възможност да се докоснат до мен и моята реалност, ако аз не съм го избрал. Може само да имаме допирни точки някъде, но това отново е въпрос на личния ми избор.Ммда и ние сме, гледали Матрицата. Но там е показано е и друго. Стремежа към истината се оправдава, въпреки че впоследствие се оказва, че не е открито нищо друго, освен още един пласт на Матрицата. Но за филмът може да се изпишат тонове, което не е нужно сега. Извода е един. Трябва да се търси. Който не търси е обречен да живее в илюзията. А който си задава въпроса: "Кой е създал Бог? И кой е създал този, който е създал Бог?", не търси, а чисто и просто се опитва с нищожните си човешки възможности да обхване Безкрая. Не ни трябва този тип "търсене" говорим за друго. За себе-осъзнаването. Който го постигне, ще разбере, че не е нужно да си задава горните въпроси, а да погледне себе си. И да разбере, че има начална точка. Под "начална точка" тук трябва да се има впредвид именно "критичната точка", точката на пречупването. Момента, в който осъзнаваш, че си живял грешно, в заблуда. Включен към флашивият източник. Не-божественият.
Момента, в който осъзнаваш, че си живял грешно, в заблуда. Включен към флашивият източник. Не-божественият.Ако има такъв момент значи нищо не си осъзнал. Не може да осъзнаеш, че си живял грешно. Няма грешен живот, има само изживяване на свободния ти избор. Както, и каквото и да си преживял - то ти си го избрал да бъде така. Няма фалшив, небожествен източник. Източника на всичко е само един - АЗ, Единния АЗ. Докато живеем на принципа на противопоставянето, противоборството между това, което приемаме за себе си като добро, и това което отхвърляме като лошо, няма да се предвижим нагоре (навътре) към себе си. Има ли полярност, има и противоборство. А противоборството затвърждава това срещу което се бориш. Това е принцип който съм пробвал на дело в Айкидо. От тогава забелязвам, че е валиден навсякъде. Нужно е да осъзнаем и приемем за основа инклузивното мислене. Т.е. това мислене, което обединява (интегрира) нещата от живота. И тогава резултантното единство постоянно се разширява до пълното му покриване с Единната Реалност, която е онзи който Е. Извън него няма нищо.
Притча за Малката Душа
Извинявай, че го казвам, разбира се. :)не се извинявай.С изказването си откриваш още един аспект на притчата,за който не се бях сетил
радвай се на многообразието. :D