КАК САЩ ИЗГУБИХА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – RFA37
“Америка не спечели войната. Адолф Хитлер спечели ВСВ.” - Гватемалският президент Хосе Аревало, след като беше сменен от диктатора Яокабо Арбенц през 1951 г.
Следващото е резюме от обширни изследователски серии на Дейвид Емъри разкриващи действащите хипотези, че по време на Студената Война, германският фашизъм и Третият Райх не са изчезнали, както е вярвано, а оцелели под земята и придобили много реална и политическа победа над Съюзниците. В последиците от ПСВ, германските нацисти научили, че анти-комунизма може да бъде използван за постигане на стратегическо предимство над бъдещите врагове на Германия също като Великобритания и САЩ. Третият Райх използвал тази стратегия за установяването на пето колонните движения в страни, които са избрали за завоюване. Тези движения били съставени главно от симпатизанти, които виждали Третия Райх като крепостна стена срещу комунизма.
Третият Райх се опитвал да избегне пълните последици от военната загуба във ВСВ отново чрез играенето на анти-комунистическата карта. Когато е станало ясно, че армиите на Третия Райх ще бъдат победени, той (Райха) отворил тайни преговори с представители от Западните Съюзници. Представители от двете страни принадлежали на трансатлантическото финансово и индустриално братство, които активно подкрепяли фашизма... Видяно от нацистите като средство за оцеляване от военната победа, (това сътрудничество) включило Райхът без Хитлер присъединявайки се към (международните финансови култове на) САЩ, Британия, Франция и други европейски нации в трансатлантически, пан-европейски анти-съветски алианс (Това очевидно е довело до Европейската Икономическа Общност - по-късно позната като Европейска Общност (Съюз) - ЕО - завладяване на Европа чрез икономическа манипулация, а не чрез сила. - Брантън). Де-нацизацията на Германия е била отменена. Въпреки, че няколко от най-явните и противни елементи на нацизма били премахнати, нацистите се завърнали на власт буквално на всяко ниво и място във Федерална Република Германия. Райхът без Хитлер е бил инкорпориран в анти-съветският алианс, а лидерите на Третия Райх вече си представяли (планирали) НАТО.
Един от централните елементи в RFA37, шпионската организация Райнхард Гелен, функционирала като Троянски Кон срещу САЩ. Чрез преднамерено и обмислено преувеличаване на Съветските намерения и възможности, за да алармират САЩ, организацията Гелен великолепно утежнила напрегнатата ситуация около Студената Война и я манипулирала в предимство за Германия.
Може би най-важното следствие от дейността на Геелен е било да внедри “отблъскването назад” или “освободителната теория” в американското стратегическо мислене. “Отблъскването назад” е била вид политическа война и тайна операционно-разузнавателна стратегия, която има своя генезис в Ostministerium-а на Третия Райх начело с Алфред Розенберг. Тази стратегия повлече след себе си привличането на помощ от дисидентски съветски етнически малцинства за побеждаване на Съветския Съюз. В замяна на това, тези малцинства и респективно техните републики щели да бъдат наградени с формална независимост докато служат като сателити на “Велика Германия”.
В нейната американска инкарнация, теорията за освобождението се състои в “отблъскването назад” на комунизма, извън Източна Европа и раздробяването на Съветския Съюз на неговите съставни етнически републики, като въвеждането на демокрацията в тях ще бъде ще бъде само на думи. Били са дадени само на думи обещания, за началото на демокрацията в “освободените” страни. Теорията за освобождаването е била проектирана в американското политическо преобладаващо съзнание чрез Кампанията за Свобода. Тази огромна ЦРУ домашна медийна кампания не само установила теорията за освобождението като доминиращ елемент в американското стратегическо мислене, но също и проектирало европейските фашисти асоциирани със средата на Гелен в забележителни позиции в силните етнически гласуващи блокове в Америка.
Гелен заедно с реакционните домашни елементи се опитват да създадат форма на фашизъм, под прикритието на “отблъскването назад” на комунизма или установяването на “обществена среда на свободата”.
RFA37 очертава еволюцията на тази среда и нейното влияние върху домашните и интернационални политически афери. Обществената среда на освобождението циментира своя триумф в американската политика чрез убийството на президента Кенеди. Най-съществената част от програмата са ролите на елементите свързани с Гелен и разузнавателните агенти асоциирани с петролната индустрия (както и свързаните с Рокфелер EXXON, ZAPATA и ATLANTIC RICHFIELD или ARCO компаниите - Брантън) в убийството на JFK. Специфично подчертаване върху връзките на Джордж Буш към тази среда, както и връзката на средата с отбранителната индустрия, военното разузнаване и корпоративна Америка.
RFA37 вижда в администрациите на Рейгън и Буш реализацията на целите на теорията за освобождението, както и онези на Националния Съвет за Сигурност #68. NSC 68 е бил отпечатъкът за американската стратегия по време на Студената Война. Тежко повлияна от работата на организацията Гелен, NSC 68 е посветен на дестабилизацията на СССР чрез масивно въоръжаване на САЩ. Тази стратегия довела до банкрута на Съветската икономика чрез надпреварата във въоръжаването и насърчаване на агитацията сред дисидентските съветски етнически групи, от елементи свързани с разузнаването на Гелен. В добавка, документът e посветен на една акомпанираща блиц пропаганда в САЩ за убеждаване на американците да подкрепят въоръжаването както и подтискането на политическите дисиденти.
Администрациите на Рейгън и Буш институционирали принципите на NSC 68 и осъществили целите на теорията за освобождението. Реализацията на тези цели също донесло огромна вреда на САЩ. Цената на банкрута на СССР, превърнала САЩ в страната с най-големи дългове с света, причинила известна вреда в инфраструктурата и накърнила конкурентното икономическо предимство в международен план. В добавка, САЩ много лошо компрометирали демократичните си институции по време на Студената Война, вероятно без възможност за поправяне.
RFA37 прави хипотеза, че реализацията на теорията за освобождението главно е в печалба на Германия, отколкото на САЩ. Наистина, възстановяването на германските “изгубени територии” е била целта на алианса на Гелен със западните сили и била съществената причина за Vertviebene групите. Основани от SS и финансирани от германското правителство, Vertriebene групите били част от средата на освобождението описана по-горе. (Забележка: Не е ли съвпадение тогава, че истинският невронен център на Европейската Общност или ЕО също познат като “Новият Световен Ред” е ГЕРМАНИЯ? - Брантън). Тяхната активност се увеличила драматично след края на Студената Война. BND, текущата служба на германското правителствено разузнаване и последното въплъщение на организацията Гелен, е била крайно активна в новите “освободени” територии, където е работила в много близки отношения с главните германски корпорации и разнообразни нацистки партии на Германия за реализиране на целта на Хитлер за “Велика Германия”.
ИСТИНСКИЯТ “ФАЙЛ ОДЕСА”?:
Потвърждение на горното, изглежда е дошло от един анонимен, който е разкрил следната информация - сред други изложения - през новинарските групи чрез един анонимен новинарски сървър... Следващото ми напомня за темата на филма “Файлът Одеса”, в който участва Джон Войт и е представен през 1963 г. в Западна Германия:
Новинарски групи: alt.conspiracy.jfk,alt.mindcontrol
От: [email protected]
Дата: Събота, 11 Декември, 1994 г. 23:52:22 UTC
Тема: убийството на JFK – малка част от конспирацията
Branton - Omega Files