Форум за конспирации, уфология и мистика.

НЛО и Извънземни => Извънземен разум => Предполагаеми срещи/отвличания с/от Извънземни => Темата е започната от: Alien в Юни 15, 2008, 15:02:12 pm

Титла: Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Alien в Юни 15, 2008, 15:02:12 pm
Извънземни спомени и сънища

Брад Стайгър е автор и съавтор на 154 книги с над 17 милиона отпечатани копия. Неговите първи издадени публикации за необяснимото се появяват през 1956 г. и досега е написал над 2000 статии по паранормални теми.


Част 1
26 март, 2008 г.
   
През 1967 г. съставих въпросник, чиято оригинална цел беше да установи модел за профил на паранормално надарени личности, съвременни мистици и духовно озарени мъже и жени. В началото аз основно използвах въпросите като отправна точка за моите интервюта очи в очи със събеседника.
Това бяха до голяма степен основни въпроси като:

„На каква възраст започнахте да развивате способности на медиум?”
 „Колко често изживявате телепатия или ясновидство”?
 „Вярвате ли че имате духовен водач?”


През 1969 г. някои интервюирани ме изненадаха като се отдалечиха от същината на въпросите и започваха да говорят спонтанно за техните сънища или спомени за това, че са дошли на Земята от друга планета. Някои се виждаха като участници в нещо като експедиция в праисторически времена. Други се възприемаха като оцелели, търсещи убежище от опустошителна междузвездна война. А други се виждаха като същества от светлина, движещи се в космоса и достигайки Земята да приемат физическа форма.
До 1972 г. въпросникът на Стайгър за НЛО, паранормални и мистични преживявания се разрасна и включваше доста повече въпроси от първоначалните, с които дори още по-голям брой хора започнаха да докладват извънземни или мултиизмерни спомени или сънища. През 1987 г., аз обединих елементи от въпросника с изследването на Шери Хансен, която през 1970 г. беше развила подобен списък от въпроси.
Скоро след като станахме партньори в изследването, ние се оженихме и издадохме много книги на различна тематика, но и досега получаваме солиден брой писма относно извънземни сънища и спомени на стотици мъже и жени. Ние продължаваме да поддържаме статистиката на въпросника.
До 2008 г., над 40 000 човека от целия свят са попълнили Въпросника на Стайгър за НЛО, паранормални и мистични преживявания.


От тази бройка:

• 59% са имали сънища или спомени, в които са виждали град или планета направени от кристал.
• 69% са имали живи сънища или спомени, в които те са в космически кораб и наблюдават Земята от перспектива далеч от планетата.
• 54% се възприемат в сън или спомен, в който те са член от действителен НЛО-екипаж.
• 43% заявяват че са имали сънища или спомени, в които те се наблюдават че идват на Земята като Същества от Светлина.
• 44% са имали сънища, в които са доведени на борда на НЛО, за да получат инструкции и съвети.
• 85% вярват, че са живели преди на друга планета или в друго измерение.
• 53% са имали сънища или спомени, в които те виждат Земята както би трябвало да е изглеждала в праисторически времена.


За целта на изследването и дискусията ние дадохме термини на голямата част от попълнилите въпросника, като принадлежащи към една от 4 основни групи, които ние назовахме:

1. „Бежанците”.
2. „Утопистите”.
3. „Енергийни Есенции”.
4. Помагачите.


Извънземният бежански сценарий изникна от мъже и жени, които твърдят, че имат спомени за това че са дошли на Земята, след като са напуснали тяхната родна планета поради граждански войни или пък поради природни катаклизми с разрушителни последствия.
В някои случаи те изглежда си спомнят че са дошли на планетата на нещо като разузнавателна мисия и са повредили кораба си. В този случай извънземните се озовават заклещени на Земята с невъзможност да се върнат на родната си планета. Те се описват като човекоподобни на външен вид.

Утопистите изглежда оформят най-голямата категория сред нашите интервюирани. Те представляват преднамерени колонизатори на планети, които издигат своите космически куполи, където и да отидат, в памет на културата на техния роден дом. Те самите имали глава с форма на купол, което предполага високо развит мозъчен капацитет и били подобни във всички възприемани аспекти на хомо сапиенс.
Ние ги обозначихме като „Утописти” поради техните описания на социалните и политически структури, които изглеждат толкова идеалистично перфектни.

Енергийните Есенции бяха най-странни от всички. Те говореха за съществувания като същества без тела, съставени от чиста енергия, но въпреки това със съзнание. В известен смисъл те са били умствено/духовни есенции, които са можели да оцелеят дори на негостоприемни и неплодородни планети или дори в самия космос.
По наше мнение тези същества не трябва по никакъв начин да се бъркат с ангелските. В много случаи тези есенции са сновели нарочно из космоса. В други случаи пък, те са приближавали специфични планети с намерението да се въплътят във вече съществуващи физически тела.

Както вече казах, ние събрахме най-много информация за Утопистите. Ние научихме за планета с червеникаво небе и две луни. Градовете и домовете за живеене бяха описани като направени от кристал или някакъв материал който придава кристален ефект. Сградите изглеждаха прозрачни в по-голямата си част, но също чухме и за описания как слънцето се отразява от кули и техните върхове. Често ни казваха също, че градовете са били защитени от предпазни куполи.
Субектът, който си спомня животи като Утопист показа голяма носталгия за културата на тази загубена планета. Градовете изглежда са били управлявани според идеалите на перфектната демокрация. Гражданите се наслаждавали на тотална свобода без типичните „продукти” на цивилизацията – престъпност, глад, мизерия.
Семействата както ние ги познаваме не са съществували. Имало е нещо подобно на общо съжителство, но всеки член е имал индивидуално пространство и самостоятелност.
Известен брой интервюирани казват, че Утопистите се хранили доста икономично и често с концентрирана храна, която била приготвяна в супо-подобна микстура. Културата била напълно вегетарианска без никакви храни от плът да бъдат консумирани.
Повечето Утописти си се спомнят като стройни, сравнително ниски и с големи куполообразни глави. Въпреки че са имали малко окосмяване и никакви бради и мустаци, те споменават дълга златна коса и мигли. За тяхната кожа най-често се казва че е златисто кафява, а техните очи били също с подобен цвят.
Музиката изглежда е била съществен елемент от тяхната култура и ни беше споделено, че е била главно в свободна форма, без повтарящи се звуци, които често ставали част от мислите им.

В контраст на спокойния и благ живот на Утопистите, спомените и сънищата на Бежанците били изпълнени с буйни граждански войни, горящи градове и масов геноцид. Много съобщават че са напуснали планетите си преди да експлоадират.
Спомените за постоянно нападана и умираща планета започна да звучи подобно на легендарната Атлантида и ние започнахме да спекулираме дали този спомен който изглежда незаличимо прикрепен в човешкото колективно подсъзнание, не се е случил на друга планета – на светлинни години далеч оттук, или пък не.
Въпреки че Бежанците обикновено не ни даваха детайлна информация за тяхната култура, както това правеха Утопистите, ние открихме известен брой неща които те си спомнят като антигравитационни устройства, лечения за рак, огнеупорни формули и други предимства от тяхната напреднала технология.
Повечето от техните спомени обаче са объркани с мисли за оцеляване и планове да се спасят от техния обречен свят. Ние успяхме да интервюираме известен брой субекти, които изглежда са имали животи в жреческото съсловие на тази планета и са живеели в храм, но те също си спомнят повече за унищожението на сградата, отколкото за дневните си ритуали.
Най-типичните от регресиите на Бежанците, бяха графични описания на огромни части от тяхната планета унищожени от експлозии и как голям брой от населението е унищожено. Също някои от субектите описаха огнени катастрофи при приземяване на Земята или други планети, поради това че увредените от войната космически кораби не са имали възможност да се приземят правилно.

През 1979 г. започнахме да получаваме доста голям брой попълнени въпросници от хора, които твърдят че си спомнят да идват на Земята с умишлената цел да започнат да се инкарнират на планетата като част от по-голяма мисия – да се вдигне нивото на човешкото съзнание. Ние ги именувахме – Помагачите.

Типично такова твърдение ни е пратено от А.М. – учителка от Колорадо:

В този сън аз съм на място с огромна (но не заслепяваща) светлина. Други „същества” също са там. Изглежда че по-скоро сме в голям кръгъл обект, който кръжи на близка дистанция от Земята. Показва ми се някакъв проход подобен на улей, който води надолу и ми се дава да разбера че трябва да премина през този улей. Моите чувства относно слизането не са на радост, а по-скоро на необходимост или задължение. Това всичко изглежда е част от План. Моят последен спомен е от това, че преминавам надолу... към Земята. Няма чувство на заплаха или опасност, има малко тъга заради разделението от другите същества. Сънят свършва, образите остават.

Жена секретарка в калифорнийския училищен окръг ни информира, че тя си „спомня” че е била доброволка да дойде на Земята. Нейната роля е била да бъде една от групата съветници (наставници), които ще подпомогнат Земята да еволюира духовно. На нейната родна планета тя е била учен, който е работел с канализирана светлина като източник на енергия.
Според нейните извънземни спомени, първото й преживяване на Земята било в Юкатан, където тя била почитана като оракул и където за известно време експериментирала с хипнотични наркотици, които били внимателно скроени, за да спомогнат на местните жители да установят по-близък телепатичен контакт с нея.

Джей от Онатрио има докторска степен по образователна психология и вярва че това е неговата първа инкарнация на Земята.

Аз бях доброволец да се впусна в такава специфична мисия която сега е в завършека на нейната първа фаза. Моето разбиране е, че мисията ми е да откривам и развивам умения, нужни на човешките същества, независимо от това дали са homo sapiens или homo astrolis. Също разбирам че сега имам две части от пъзел съставен от три. Първата част включва фундаменталната важност на начините по които възприемаме реалността. Тези възприятия и техния начин на работа за които не знаем почти нищо, могат да ни служат като ни помагат или да забавят нашия прогрес, в зависимост от това дали откриват или маскират нашите истински пътища. Вторият аспект е свързан с начините по които ние прилагаме нашите възприятия като подкрепа за другите или като критика към тях или към нас самите. Искат се значителни умения в този случай, тъй като критиките са често неуловими и непреднамерени.Мога само да предполагам до момента за основите на третата част. Казано ми беше да работя над тези две за известно време, да събера подробности и че третата ще дойде. С третата, златната верига ще бъде завършена и прозореца ще се отвори.

Друг интервюиран от Онтарио – 32 годишен мъж, твърди че може да си спомни всеки от предишните си 5 живота на тази планета и че във всички тях е служил като контактна точка за НЛО-сведения.

На моята родна планета аз бях интерпретатор на сънища. Бях пратен на Земята, за да помогна на Земляните да се подготвят за предстоящия глобален НЛО-контакт. Живеех в град от светлина с кристални сгради, където всичко беше мир и хармония. Аз използвах сънищата, за да предсказвам идващи здравни проблеми и да помагам на хората по-добре да разбират себе си. Ние бяхме победили болката и страданието с нашите ментални способности и това са даровете, които един ден ще можем да дадем на земляните.

По интересен начин ние чухме от известен брой индиански племена, които изглежда пасват на тази четвърта категория извънземни със задачи свързани с повдигането на съзнанието на Земята.
Физик от племето чероки, който сега живее в Алабама, не само си спомня минали животи на Плеядите, но също успява да напасне своите извънземни спомени заедно с племенните легенди, които казват че неговите хора идват от друг свят.

Ние живеехме в куполни градове с прозрачни стени. Можехме да летим и да комуникираме с животните и да се транспортираме незабавно до други части на планетата. Спомням си нашият град със златен цвят – място на велика красота и спокойствие. Аз дойдох с други от моята планета, за да помогна на Земята през нейните родилни болки към интергалактическо общество и единност. Ние бяхме членове на жреческото съсловие в древен Египет, ние бяхме алхимистите в средновековието, ние сме учените и духовенството в модерния свят.
Жена с име Моника си спомня че е била учен от друг свят, който участвал в създаването на първия незрял хомо сапиенс на този свят. Очевидно в тази научна работа която вършела, тя е била жестока и негрижовна към тези същества. Но нещо се случило. Един ден тя разбрала, че тези същества имат чувства. Едно от съществата един ден взело ръката й и я погалило. Моника осъзнала, че това че някой има познанието да създаде форма на живот, не му дава правото да проявява насилие над нея.

Социален работник от Масачузец ни разказа нейните спомени, затова че е живяла на планета където жителите били на практика като хората по външен вид и говорели език познат като шумерски и изпращали емисари на Земята да проектират пирамидите като предаватели на енергийна система позната като Усан. Тя ни информира също, че си спомня че е пратена на Земята от „Съвета на Дванайсетте”.
Според нейните спомени:
Ние бяхме отговорни за чудесата записани в Изход от Библията. Ние разделихме Червено море. Нашите умения създадоха колоните от огън и пушек, който доведе израелтяните. Ние изсипахме мана от небето, за да нахрани скитащите племена и ние дори намерихме вода за тях, разбивайки земята за да излезе на повърхността.

43 годишен индустриален консултант от Арканзас живо си спомня живот като инженер на космически кораб, който бил на борда, когато били принудени да се разбият на Земята по време на експедиция за събиране на суровини за индустриална преработка.
Всички наши системи се разпадаха и пилотите едвам удържаха кораба под контрол. Бяхме загубили по-голямата част от нашата двигателна система и се подготвяхме да умрем по време на сблъсъка... Техническите данни на екрана полудяха и аз погледнах през прозореца и можех да видя повърхността на Земята да наближава. След катастрофата в местността която сега е северна Европа, ние открихме че пилотите са успели да приземят кораба с минимални повреди. Но за нещастие, въпреки че инженерния екип работи с месеци, за да отстрани повредата, не можахме да се върнем отново в космоса. Не можахме дори да направим сигналите за спасение, които пратихме да са достатъчно силни, за да имаме шанс за оцеляване. Умрях в местност, която сега е в Германия и живях няколко живота на Земята преди това въплъщение. Чувствам се като в капан тук. Все още искам да се завърна на моята родна планета.

Цялата материя свързана с това, че чувствителни мъже и жени твърдят че имат извънземни спомени и постоянни сънища с извънземен произход, предполага към големи спекулации:

• Дали тези хора заради техния висок интелект и по-голяма чувствителност отказват да се асоциират със Земята, заради неадекватностите и дефектите, които те виждат навсякъде около тях?
• Дали механизма на това да вярваш че си от извънземна култура, ти позволява да се справиш по-обективно с различните проблеми, които нападат добросъвестните при всяка зора на всеки нов ден?

Д-р Лео Спринкъл. Бивш директор по консултантски услуги в университета Уайоминг и международно признат авторитет относно НЛО-мистерии, казва че също е открил мъже и жени, които разказват за значителни преживявания, спомени и сънища относно предходни съществувания на други планети.

„Въпреки че не можем да твърдим че това е вярно, д-р Спринкъл признава: „Аз съм убеден че е възможно някои хора да са живели преди като извънземни. Друга възможност е тези спомени да са имплантрани, за да ни програмират да се подготвим за живот отвъд тази планета.”

Д-р Спринкъл е чувал за червеното небе и двете луни от няколко пациенти. Той също е слушал за твърдения относно кристални градове и прозрачни сгради.
Академично внимателен, д-р Спринкъл бил уверен достатъчно в своето изследване, за да заяви:

„Тези спомени са живи и силни и аз вярвам че тези хора са искрени когато казват, че това са техни минали животи. Познавам една жена, която се чувства много ядосана. Тя чувства че е закотвена тук като в капан на Земята и просто иска да се махне от планетата и да се прибере у дома”.

Д-р Спринкъл продължава и казва, че повечето от хората на които е правил регресия, считат себе си като част от по-голяма система – част от по-голям ред. По мнение на доктора трябва да разглеждаме загадката на извънземните спомени от различни гледни точки.

Ако не харесваме хипотезите че сме били „посяти” от извънземни същества можем все пак да възприемем хипотезите че някой – нашето собствено подсъзнание, Бог, по-висши същества, някой ни окуражава да мислим в термини на космическо пътуване. При нас може да протича процес на умствено програмиране от интелигентни същества, които да ни предоставят насоки, така че в бъдеще нашите деца или внуци да могат да ходят до други светове.

Линда – медицинска сестра, която наскоро е напуснала казуалната медицина, за да може да стане духовен лечител, свързва следните преживявания:

Моите най-ранни спомени са от пет годишна възраст. Аз бях в нашата вила. Това е нещо което никога няма да забравя. По някаква причина бях много разстроена. Спомням си че стоях на върха на пързалката и гледах към нощното небе... Бях почти истерична докато гледах в пространството. През сълзите си спомням да крещя:
„Върнете се моля ви! Не ме оставяйте тук с тези варвари. Защо съм така наказана? Това не е моят дом. Това не са моите хора!”
Имах съзнаването че моите хора ме изоставят. Моят свят беше планетата Орион.

Линда има късмет, че нейният съпруг проявява разбиране относно нейните вярвания.

Сега той искрено вярва че аз съм извънземна. Разказах му за миналите си животи на този свят и за животите си на други планети. Срещала съм някои... като мен, но само с един поддържам контакт. На другите им е много трудно да се справят със спомените си за нашия истински Дом.

Линда е написала поема, която изразява нейните чувства че е извънземна живееща на Земята:


Аз си спомням като че ли беше вчера.
Три кораба приближаващи Земят
Титла: Относно: Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Alien в Юни 15, 2008, 15:07:49 pm
Част 2
23 април, 2008 г.

В предната статия за UFO DIGEST споделих различните твърдения на мъже и жени че изживяват извънземни сънища и спомени. Отзвука от тази статия беше забележителен.
С голямо удоволствие ви казвам че получих писма от цяла Канада и САЩ, както и от Франция, Великобритания, Австралия, Испания и Полша.

„Благодаря на Бог че я написахте. Аз си мислех че съм сам/а тук долу”, беше много чест отговор.

„Благодаря ви че ми помогнахте да разбера моята истинска мисия на Земята”, беше също често споменавано.

„Да чета тази статия беше все едно да чета моите собствени преживявания”, ни пишат други. „Радвам се че толкова много от нас се събират заедно като Семейство.”

За много читатели като Анджи, писател от Лос Анджелос, статията провокирала спомени, които стояли дълго неактивни в нейната психика:


Според Анджи:

„Една лятна нощ, когато бях дете, се събудих без причина и видях блестящ сребрист хуманоид, който стоеше на 30 см. от леглото ми. Помня чувството на силен ужас. Но чувството се смени с уважение и учудване, докато съществото избледня и изчезна.

Второто събитие което си спомням беше когато бях по-голяма и карах сама по тъмен селски път. Неочаквано видях директно зад мен и малко над мен брилянтна бяла светлина със синкав център. Не чух звук, но непогрешимо получих съобщение от светлината или от нещо. Знаех някак си, че съобщението беше от мен самата – или от нещо свързано с мен в бъдещето или в миналото... излязох от това преживяване с голяма сигурност че „аз съм”.

Години по-късно разбрах какво означава фразата „аз съм” в теологията, във връзка с изживяването на Мойсей с горящия храст. Трудно е да го опиша с две думи, но оттогава никога не е имало случай, в който да не съм съществувала”.

На Кристия животът е бил спасяван 2 пъти от 3 същества, които я насочвали към безопасно място като дете, което се бори за оцеляване в Германия по време на Втората Световна Война.

Веднъж тя била заклещена в избата в дома на нейният чичо, който бил ударен директно от бомба. Съществата които по това време се появили като 3 ярки светлини, се свързали с бабата и дядото на Кристия в общ сън и ги накарали да продължат с копаенето.
По-късно съществата се появили в човешка форма и я махнали от мост, малко преди съюзническите бомби да го заличат.

Кристия видяла своето първо НЛО когато била на 16 години и живеела в Монтана. Това изживяване я накарало да копнее по звездите.

„Аз знаех когато видях това НЛО, че не принадлежа тук на Земята”, написа тя. „С копнеж, аз исках да отида до моя истински дом, отвъд нашата слънчева система. Тази нощ ми беше казано в моя сън, че сега не е времето и че трябва да порасна и да имам търпение.”

През февруари 1961 г., Кристия „изгубва” 5 дни от своя живот.

„Спомням си ярка светлина, контролираща конзола и въртящи се кристали... Имах познанието за планета, която беше моя истински роден дом”.

Тя се събудила на 15 мили от дома си. Пет дни били изминали – въпреки че и се струвала че са минали 5 минути. Кристия скоро установила че не само и се губят 5 дни, но че е изгубила и своята работа. През нейните мисли преминала следната поезия:

И ето аз виждам как влизам в твоя ум,
и в твоите ръце, аз доставям на теб
тялото на дете!
Не знам къде съм родена,
зачената сред звездите там горе,
доставена да бъда отгледана от Земляни
и да науча техните обичаи,
преди да се върна вкъщи
към моята родна раса.


Джак – бивш електрически техник в бреговата охрана на САЩ от Моро Бей, Калифорния имал „видения за безкрайно разширяваща се вселена” от ранно детство.
 
Той също изказа временните си чувства на тъга, че живее сред силно нечувствителни хора, които изразяват прекалено много от Земята и прекалено малко от Звездите.

„За мен е трудно да намеря хора, които са готови да оставят техните дневни програми, мисли, работа и социално срастване и просто да усетят магията на живота и духа с друг човек. Уви, това премахва моя ентусиазъм от време на време и аз попивам прекалено много от гнета, който ме заобикаля.
Понякога обаче има свеж бриз на изключителен човек, който подухва от дълбините на човечеството. През това време аз съм радостен.”

Шери и аз сме убедени, че ако дори и най-дяволския песимист прочете писмото от един добре образован и допринасящ човек, който свободно твърди за подобни трансцендентални изживявания, той трябва да допусне че „има нещо” и че индивидуалния мистичен опит е много по-широко разпространен, отколкото определени материалистични критици искат да вярваме.

Ние определихме този интеграл към личности, които наименувахме „Звездни семена”, че се явява активиращ въображаем опит, който се случва на възраст около 5 години и запознава детето с интелект, който става негов водач и който запазва поне спорадични контакти с него през целия му живот.

Вирджиния, която е служила като техник във Въздушния Флот, си спомня че нейното активиращо преживяване се случило на Коледа, когато тя била на 4 години. Инцидента бил подчертан и с излизане извън тялото, когато Вирджиния станала и „вървяла” за да види светлините на коледното дърво и след това се видяла как спи в леглото.

„Знаех че ако се събудех, тогава все още щеше да е Коледа и все още щях да съм на 4 години”, казва тя. „Тогава знаех някак си, че ако дори не се събудя и с години наред като спящата красавица – нищо няма да се промени. Наистина е странно, но този инцидент формира целия ми мироглед към живота. Аз знам, че някъде, все още съм на 4 години и че винаги ще бъде Коледа.”
   
Луана – бивш учител от Невада ни писа, че след нейната среща с извънземно или многоизмерно същество като студент, всички нейни сетива се разширили. В полето на зрението, нейното възприемане се разширило в 2 направления, главно относно синьото.

Относно слуха, разширението е такова, че всеки силен шум с по-голяма продължителност – над 30 секунди, стартира вибрация, която първо причинява болка в гръдната област, после предизвиква неконтролируемо треперене, което трае няколко минути. Нервите на цялото й тяло „дрънкат” и се укротяват само когато шума спре. Отнема поне час да се върне към нормалното. Сирените са постоянна заплаха за нея.

Като пенсиониран учител, Луана си спомня едно от най-лошите си преживявания с шум, който се случил в училищния паркинг, когато всичките шофьори започнали да надуват клаксоните на колите си, за да отпразнуват спортна победа.

Отнело й 15 минути, за да се отдалечи от шума и половин час преди да може да се вземе в ръце и да излезе от колата. Било нужно и питие, за да притъпи нервите си и да се върне към реалността.

Силната светлина е също опасна за Луана. Веднъж когато стояла на слънце, почувствала проблясъци от струнни инструменти, които й причинили временна слепота. Нейните ученици я върнали обратно в класната стая. Отнело около половин час преди да си върне зрението.

Емоциите изглежда създават проблеми за тези, които изживяват „извънземни сънища и спомени” поради това, че те са толкова състрадателни. За да функционират ефективно като съветници, те трябва да се научат да създават черупки около себе си.


Както Луана си спомня:

„По едно време в средата на двайсетте години от моя живот, ми беше необходимо да избягам от приятелите си, чиито проблеми и радости аз абсорбирах до такава степен, че бях физически изсмукана. По това време се научих да запечатвам моите емоции и да не абсорбирам толкова много. Все още има случаи, когато бивам изсмукана физически от проблемите или вълненията на другите, но възстановяването е много бързо.”

В резултата на своите извънземни сънища и спомени, Клиф – млад лекар – изпитал силна чувствителност към светлина, емоции и слух, но намерил и компенсации, които и други попълнили въпросника – също намерили.

„Когато целувам или правя любов чувам музика, която идва от другия човек и/или от мен”.

Чувствителност към вибрации, които се смятат за „музикални” от тези във физическата равнина, е също общ фактор при личностите, които са попълнили въпросника (виж www.bradandsherry.com). Клиф казва, че е бил посетен от такива същества като момиче/жена, която излъчва блестяща бяла светлина и говори с мек музикален глас.

В съзвучие с нашето по-ранно изследване, тези които са споменали своите извънземни сънища и спомени са били поне 87% „нощни птици”, които предпочитат да вършат своята умствена дейност и съзидателна работа след залез слънце.

В нашите по-широки примери за личности с подобно осъзнаване и спомени, ние откриваме че около 94% от тях живо си спомнят тяхното активиращо преживяване със същество от светлина, на възраст около 5 години, докато другите 6% осъзнават че „нещо важно” се е случило с тях по това време.

Почти всички, които твърдят за подобни спомени, си спомнят и че винаги са копнеели за място, което те считат за „истински дом”, някъде не на Земята.

Стефани от Йонгстаун, Охайо първа написала своята концепция за „космическите хора” през 1980 г.

Стефани ни сподели че:

Както вероятно и при другите които са ви писали, аз също бях шокирана да открия, че хиляди хора са били посетени от Същества от Светлина и аз бях напълно изумена, че толкова много хора дават един и същ тип идеи и съобщения от техните небесни семейства. Наистина е удивително и прекрасно.

Стефани ни каза за нейният контакт с две небесни същества на 5 годишна възраст, които променили живота й от този момент нататък. С времето тя започнала да се интересува от това да документира събуждането на „космическите хора”.
А по отношение на нашето изследване Стефани коментира:

„Те не произхождат от никоя определена група от хора, те идват от всяка една раса, цвят, вяра, националност, философия, психология и политически вярвания, които има на Земята. Обаче те държат определени идеи и идеали, които са общи в техните сърца.”
 
Тези, които са имали извънземни сънища и спомени, също имат своите гневни изблици относно Земята, както Фредерик от Пасадена, Калифорния, който ни сподели:

„Нека да кажа, че вашите книги, медитации и т.н. ми помагат да се оттърва от голяма част от гнева си към хората, които провалят Земята. Понякога за мой срам (не ми е приятно, че го признавам) аз си мисля:
 
„Защо да помагаме на тези идиоти?! Тези хора, които убиват и разплакват и нараняват същества, без да мислят изобщо или пък да изпитат съжаление – все едно са излезли от пещерите. Нека ги оставим да си отидат”.

Това не е много възвишена мисъл от моя страна, нали? И аз знам дълбоко в себе си, че ние имаме задължението да помагаме на всички – и най-вече на тези хора, които живеят в тъмнина и които игнорират факта, че унищожават земните дарове и ресурси и всички други неща, с които се занимават.”

* * *

Независимо от това, дали са надарени с такава вътрешна и укрепителна персонална визия, много от тези хора, които изглежда изживяват извънземни сънища и спомени, съзнават че могат винаги да възстановят своята енергия чрез медитация.

Дейл от Уалтъм, Масачузец използва кристал, за да отиде дълбоко в нейната психика и да се завърне с подобно изживяване:

Морета от брилянтни цветове, леещи се и прииждащи,
движещи се като благодатни криле.
Енергия обгражда моята същност.
Моят ум става дори по-силен
и аз съм изпълнена със светлината на хиляда слънца.
Чувствам се тотално жива, обновена и освежена.
Аз живея,
аз съм светлина, вечно водеща други към Създателя,
ставаща по-ярка и ярка,
избухваща и изгряваща в най-далечните краища на вселената!
Към мястото на началата...
Вкъщи!


От Брад Стайгър - UFODigest


Превод: Alien
Редакция: H.
Титла: Относно: Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Alien в Юни 15, 2008, 15:13:47 pm
Доста интересна статия придаваща допълнителна широта на проблемите, които разглеждаме в този раздел.Аз единствено не съм съгласен с направената от автора класификация защото "групите" които е определил не мисля че изчерпват всички възможни комбинации, но поне е направил опит за някакво обобщение.
Титла: Относно: Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Peacekeeper в Юни 15, 2008, 15:43:00 pm
 ;D  Тези четири групи ми напомнят на SG-1 :P   Особено тия "Енергийни Есенции" = "Древните" ;D

Аххххх, тоз филм! Откъде са взели идеите да го направят, за секретната база, извънземните и всичко остнало :P 
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: lightworker в Септември 05, 2009, 13:03:31 pm
Не знам дали това, което щу пусна е за тази тема, ама нека админите да решат..

Това е един разказ за среща между човек и извънземен. Интересното е, че срещата става по време на осъзнато сънуване на човека или ако използвам термина на Кастанеда, срещата става във второто внимание. Пришълецът (както го нарича нашия човек) дава много интересна информация за Летачите (тук се ползва термина Хищниците или Рептили). Разказа е от руски форум. Дори и да дам линк, форума е затворен и не може да се чете нищо без регистрация, която както и тук предварително се одобрява. Разказа беше преведен на български, защото предизвика голям интерес сред други мои съфорумци....в друг форум :)

Пришълец (превод)

Срещнах се с това създание на едно от местата във Второто внимание, което както знаех отпреди, го посещават същества от други планети. Но дотогава не ми се беше случвало да ги срещна, това е първият ми опит за среща със създание от друга планета, което както мен притежава тяло.

Общувахме чрез мисловни образи. Съществото се държа с мен като с равен, затова се обръщах към него като човек. Как се нарича неговият вид този "човек" не ми съобщи. Само името си, което няма да обявявам публично. Съществото имаше "хуманоидна" структурата на тялото: две ръце, два крака, една голяма, лишена от коса глава, кожа с цвят "сребрист металик", големи очи, ръст от около 120-130 см, на ръцете по четири пръста, слабо тяло. Създанието беше от мъжки пол.

Срещата ни на това място беше неочаквана и за двама ни. Аз отдавна не очаквах среща там с някого, а това същество не очакваше да се срещне с човек на това място. Виждайки този „човек”, аз го поздравих и поисках разрешение да го видя като енергия. Той също ме поздрави и каза, че няма нищо против да го видя като енергия. Видях го. Видях голяма жълта топка от енергия с много специфичен, луминесцентен отблясък. Топката създаваше впечатление за много еластична енергийна субстанция. Разбрах, че съм се срещнал с реално органично същество от друг свят, което както и аз, се намираше на това място със своето енергийно тяло. "Човекът" беше напълно спокоен и не показваше агресия. Всичко сочеше, че той има пълен контрол над своето индивидуално осъзнаване и над цялостността на енергията си, затворени в неговия сияен пашкул.

Попитах: "Можеш ли да ми отговориш на някои въпроси, които искам да ти задам?" "Разбира се", каза той - "Можеш да ми зададеш всеки въпрос, който те интересува, ако този въпрос, ми се стори важен и знам отговора му, ще отговоря на него."
- Знаеш ли кой съм аз?
- Ти си човек, който сънува в момента, пристигнал в това положение на събирателната точка на сънуващия.
- Знаеш ли откъде идвам, къде живея?
- Вие наричате вашата планета Земя. Тя ни е добре известна.
- Откъде си ти самия? От коя планета?
- Името на моята планета нищо няма да ти говори. Иначе тя се намира в галактическия звезден ореол (централната зона на нашата галактика). Моята планета е с размера на вашият Марс. Тя се върти около планета газов гигант 4 пъти по-голяма от вашия Юпитер, а той се върти около звезда - червено джудже три пъти по-малко от вашето Слънце, правейки (газовия гигант) пълен оборот около звездата за 16 ваши денонощия.
- Според нашите учени на планети, въртящи се около червено джудже, органичен живот не може да възникне в резултат на силните излъчвания на гама и рентгенови лъчи, което става при тези звезди. Как оцеляхте при такива условия?
- Всичко е в много силното магнитно поле на нашата планета, а също и много по-силното магнитно поле на газовия гигант, около който се върти. Тези две магнитни полета ни защитават от убийствената радиация, която понякога излъчва нашата звезда.
- Планета с размера на Марс би трябвало отдавна да изстине и да се превърне в безжизнена пустиня. Така както малките планети много по-зле от големите запазват вътрешната си топлина и сравнително бързо се охлаждат. А изстинали, те губят и атмосферата си (поради относително ниската гравитация), която (в случай на планети с размер на Марс) постоянно се допълва с газове от изригващи вулкани, така че да се поддържат подходящи за биологичния живот плътност и налягане. И ако казваш, че животът на планетата ви съществува вече 8 милиарда години, то как през това време вашата планета не е изстинала и не е изгубила плътна атмосфера около себе си?
- Моята планета е много близо до газовия гигант. Дори още по-близо, отколкото спътника на Юпитер Йо е от него. И както в случая с Йо, недрата на планетата ни се нажежават от мощните приливни сили, произтичащи от гравитационното поле на нашият родител. Ето защо нашата планета не изстива, а вулканите ѝ не спират и тя запазва плътна атмосфера около себе си.
- Кажи, вашето общество разработва ли материални технологии?
- Да.
- А какви са вашите постижения в тази област?
- Кое да се счита за постижение?
- Имате ли материалните средства, за да пътувате от една звезда до друга?
- Да. С тяхна помощ, някои от нас достигат вашата планетата, както и много други звезди и планети.
- Ти каза, че "някои от нас", тоест не всички?
- Да, по този начин пътешестват далеч не всички от нас. По-точно жителите на един цял град, който е нещо подобно (за целите на неговите жители) на академичните ви градчета. Повечето от нас предпочитат да пътуват из Вселената чрез сънуването. То е по-естествено и се прави много по-лесно.
- Вие добре познавате хората, Земята и Слънчевата система, как придобихте познания за нас?
- Ние открихме Слънчевата система преди повече от 5 милиона години. От тогава непрекъснато наблюдаваме Земята и как се развива животът на нея. За нас това е удивително интересно занимание. Всъщност, в нашата галактика планета, на която органичният живот е успял да се развие до такива сложни форми както при вас е голяма рядкост. Особено в околностите на вашата звезда. Близка до Земята като планета със сравними по сложност биологични форми на живот се намира на почти 1000 светлинни години от вас. Земята е рядко срещан оазис на различни форми на органичен и неорганичен живот, насред слабо населените и пустинни светове, където максимума до който достига еволюцията на биологичния живот – това са бактерии и едноклетъчни водорасли.
- Значи Земята е уникална?
- Съвсем не. Подобни на Земята планети, на които живеят и еволюират сложни форми на органични същества, в нашата галактика има още. Известно ни е местоположението на няколко хиляди такива планети. Просто около Слънцето такива планети няма.
- Винаги ми е било интересно, защо различни извънземни не влизат в открит контакт с хората?
- Какво се разбира под "открит контакт с хората"?
- Открити контакти с нашите политически лидери, обръщения към ООН, установяване на дипломатически отношения.
- Ха, ха, ха! Ние отдавна сме установили "открити контакти " с хората. Наистина, не с всички. Но например с тези, които са създали това положение на събирателната точка на сънуващите, където с теб се срещаме. Що се отнася до Вашите политически лидери, държавни и междудържавни структури, то правилно отбелязваш, че е необходимо установяването на контакт именно с хора, а не с вашите господари. И винаги, когато се появи възможност да се направи контакт с хората, ние се стараем непременно да се възползваме от тази възможност. Потвърждение за това е сегашният ни разговор с теб. Колкото за вашите господари, с тях сме били в контакт много дълго. В края на краищата прекъснахме отношения с тях и повече не искаме нищо общо.
- Под нашите господари имаш предвид летачите?
- Да. Непроницаема неорганична форма на живот, с която човечеството в този момент е в симбиозни отношения.
- Тоест различни пришълци не влизат в контакт с хората, заради летачите?
- Да кажем, че някои раси предпочитат да си нямат работа с тези създания. И понеже в този момент да ги отделим от вас е невъзможно, то тези раси съответно, предпочитат да не се занимават и с повечето хора. Интересно е да се наблюдават хората и какво се случва. Но общуването с вас и чрез вас с вашите господари – въобще не е интересно и може дори да е опасно.
- Как може да бъде опасно за вас?
- За нас - не. За вас - много. Непроницаемите същества са потенциални убийци. И те ще започнат да ви убиват при първия признак, че можете да се изплъзнете от властта им. При това може да стане открит контакт между нас и вашите политически лидери. Това е много сериозна заплаха, и ние не можем да не се съобразим с нея. Летачите са постъпвали така на други планети. И ние познаваме светове, които са опустошили. Затова близкия космос около Слънцето е относително безжизнен, защото това е поле на действие на тези създания.
- Но защо ще ни унищожават летачите? Нали те имат също така спрямо нас предопределен и жизненоважен за тях интерес?
- Вярно е. Именно защото човечеството ги интересува от гледна точка на тяхното оцеляване, при първата заплаха от масов бунт те ще ви унищожат. За да не разкажете за тях на други разумни същества, които са тяхна потенциална храна. Преди много милиони години, тези същества избягали от централните райони на галактиката тук в спиралните ръкави на периферията. Те избягали, защото в центъра не останали повече същества, които могат да бъдат храна за тях. Тук те открили няколко много отдалечени една от друга планети, на която живели същества, които те могат да ядат. Те дошли при вас на Земята. Вашият свят им дава практически неограничени запаси от храна, в това е неговата ценност за тях. И в същото време, хората са най-сериозна заплаха за благосъстоянието на летачите, тъй като винаги остава теоретичната възможност да вдигнете бунт и да ги прогоните от Земята. Тях вече ги прогониха от няколко други планети, например, от моя собствена планетата. Те знаят за тази възможност, и всеки път те създават все по-усъвършенствани стратегии на контрол и господство над своите жертви, така че този сценарий да не се реализира.
Когато летачите започнали да мигрират от централните региони на галактиката тук, по периферията, те преодолявали огромни космически разстояния без да срещат никаква храна и много прегладнявали. Затова всяка планета, с повече или по-малко сложен органичен живот, с която се сблъсквали по пътя си, била опустошавана, когато се спускали на нея. Трябвало е на всяка цена да задоволят глада си, последствията за живота на планетата от това задоволяване не ги интересували. Когато се наядели, биосферата на много планети била необратимо унищожена. И сега има само водорасли и бактерии. Но на Земята и на още няколко места, те срещнали такова разнообразие от форми на живот, че първичното задоволяване на глада им не унищожило напълно сложните форми на органичен живот. Вашата биосфера издържала този удар и впоследствие се възстановила. А летачите останали тук, защото нямало кой да им се противопостави и намерили начин да възстановяват хранителните ресурси без да гладуват. Те встъпили в различни форми на симбиотични взаимоотношения с организми от тази планета. Между впрочем, най-съвършената форма на симбиоза от летачите била постигната с хората.
- Доколкото разбирам, от своята планета вие от много отдавна сте изгонили летачите. Не можете ли да ги изгоните и от Земята?
- Не, не можем ние да ги изгоним от Земята. В крайна сметка, те са влезли в симбиоза с почти всички сложни органични форми, обитаващи Земята. Може да се каже, че са ги взели за заложници. Ето защо, не можем да повлияем на летачите, без да навредим на вас. Само вие сами можете да се избавите от тях, в това никой не може да ви помогне. Всяка раса се освобождава от летачите по своему. На нас ни е много интересно как ще направите това вие.

Както разбирам, всички се освобождават от тях с изработването на колективно (общо за всички представители на тази раса) намерение да направят това. Но до това всяка раса достига по свой, специален начин. Той ми каза, че начините, по които другите раси са достигнали до това, няма да ни помогнат с нищо, даже ще ни навредят, тъй като ще тръгнем по лъжлив път. Нито един от старите способи, по който другите раси са избягали от летачите, вече няма да работи, тъй като за летачите тези методи са познати и са намерили начини как да противодействат на това. Поради това, всяка нова раса е обречена да се избави от летачите по свой собствен, уникален начин.

Темата за летачите в разговора с Пришълеца изплува още веднъж, когато го попитах защо тяхната раса, въпреки ясното осъзнаване за опасностите, произтичащи от летачите за биологичния живот като цяло, и по-специално за неговите висши форми, не прави нищо със заплахата от летачите, в галактически мащаб по никакъв начин не се бори с тях и им позволява да творят своите "тъмни" дела? Въпреки че е ясно, че най-малко изгонването на летачите от някои от планетите е по силите на тази раса.
- Смяташ ли летачите за демонични твари, олицетворение на злото?
- Не. Смятам ги за опасни хищници, убийци на живи същества. Действия, които в интерес на оцеляването на много форми на живот, трябва да бъдат ограничавани или прекратени. Познавам раси, които освободени от летачите, обявяват срещу тях "кръстоносен поход", като започват преследването им в цялата галактика. Ние самите отначало така постъпихме. Но претърпяхме пълно фиаско. Където и да пристигахме с надеждата да предупредим местните жители за опасността от тези същества, ние или не намирахме в тези светове същества, които можехме да предупредим (те там или все още не са възникнали, или вече са измрели), или установявахме, че летачите са ни изпреварили и всички са или унищожени или взети за заложници, като са влезли в симбиоза с местните организми. И това се случва вече много милиони години. Летачите за милиарди години собствена еволюция са развили, не намирам друга дума, усет към потенциалната си плячка. Те по някакъв начин могат да почувстват, че в дадена звездна система (която е, може би, на стотици или хиляди светлинни години от тяхното текущото местоположение) се развиват сложни органични форми на живот. И отиват там. Там където ние действаме на случаен принцип, изследвайки всички звезди подред, в търсене на планети със сложен органичен живот, летачите действат целенасочено. Те знаят предварително, че звездната система, където отиват, има на някои от своите планети органичен живот в ядивно за летачите състояние. Ние пък, започвайки изследването си, не знаем нищо такова предварително. И като се има предвид общия брой на звездите в нашата галактика и разстоянието между тях, тогава сам знаеш какво е да се инспектират за кратък период от време всички от тях - не е възможно нито за която и да е раса, нито общност от раси. Затова летачите винаги са една крачка напред преди всяка раса, решена най-малкото да предупреди за това друга разумна раса. Нещо повече, срещу най-настойчивите си и опасни противници, те дори могат да започнат война (и това се е случвало). Не сами разбира се. А с ръцете на онези раси, които са в тяхно робство. Това е много опасна за летачите стратегия – да дават достъп на поробени раси до междузвездни полети. Всъщност тези раси, без да осъзнават това, може просто да избягат от летачите, скачайки в техните кораби от звезда до звезда. Или докато са в продължителен военен конфликт (особено важен първи контакт) с раса, която вече се е избавила от летачите, също да осъзнаят необходимостта да направят това. Така че това е една крайна мярка. Но за съжаление, всички междурасови галактически войни, които са се случвали откакто се помним, са започвали изключително само по тази причина.
- Значи в нашата галактика бушуват "Междузвездни войни"?
- Войни между раси се случват понякога и при това са много разрушителни. Но това се случва твърде рядко. В крайна сметка не може да се сравнява дори малко с това, което става на Земята. Космическите разстояния и различните видове природни бедствия ограничават проявите на враждебност сред интелигентните раси. Под натиска на външни фактори, разумните раси, които са усвоили междузвездните полети, по-скоро са склонни да си сътрудничат едни с други, отколкото да враждуват. В действителност, освен расите, държани в робство от летачите, никой не започва война. Защото е достатъчно да се посветят само няколко години на пътуване между звездите, за да се разбере колко рядко и крехко нещо са проявите на органичен живот в сложни форми. Желанието за разрушение при разумните същества изчезва заедно с освобождаването от зависимостта от летачите.

Древните хора много пъти били предупреждавани за летачите. Но предложението, което летачите направили на най-древните хора оборило всички аргументи против сътрудничеството с летачи. Умът на летача се сторил на някои от древните хора твърде ценен за придобиване, а цената му - приемлива.

Така че предупреждение за опасностите, произтичащи от летачите, не е достатъчно, ако летачите вече са тук. Подобно предупреждение просто повишава за летача цената, за която те ще купят в свое робството тази разумна раса. Те винаги ще намерят това, което привлича млада и неопитна раса, която не е имала отношения с тях. В крайна сметка, летачите не просто поробват разумните същества, те ги купуват в робство. И това робство винаги има формата на договор, който двете страни сключват доброволно по силата на определени условия. Никой не може да даде на хората главата си, така че те встъпвайки в този договор, да видят всичките му последствия. По ирония на съдбата, за тази цел на хората дават главата си именно летачите.

Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: SiriusAngel в Януари 20, 2010, 08:03:32 am
 :hi:

Да ви кажа честно, смятам че статията е наистина добра.
Както и да е.Dано да се освободим от тези летачи за които се говори. (Може ли някой да ми каже кои са летачите?) Ние наистина сме толкова ценни и испълнене с енергия с която можем да променим света в който живeeм ако не е много късно разбира се? Наясно съм че сме се събудили от тиранията с която ни бяха забулили хиледи години и милярди хора. Дано повече хора се събудят и приемат промяната.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: sesiliq в Януари 20, 2010, 14:26:46 pm
Виж в темата за Еленко.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Max в Януари 20, 2010, 21:32:43 pm
Аз нямам чувство да съм дошъ отнякъде.Сигурен съм че съм съвсеме земен.
Но като малък сънувах един особен сън.Бях на някакво място, където небето се виждаше през някакъв прозрачен похлупак.Земята беше покрита с нещо защитно, не знам от каква материя.Небето беше тъмни и гледах към звездите, а повечето от тях се движеха и аз знаех, че не са звезди.Една от тях беше по-едра и ярко червена.Мисля, че тъкмо беше излетяла.Заради нея съм запомнил съня.
Много ярък сън беше.Тогава изпитвах някакво въодушевлвние и чувство на сигурност.
А сега би било обратното.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: SiriusAngel в Януари 23, 2010, 09:28:07 am
 :blush:

От много време исках да спомена с вас относно моите сънища и това което чувствам като промяна която наистина се зислва в мен от последните два месеца.

Имах много интересен сън преди няколко дни, който беше реален за мен.
(Знаете че има различни сънища), това си беше една реалност но дали бях в бъдещето или на друга планета не знам.
Бях в една гора на висок планински хълм, знаех че бягах от нещо което се случва някъде на делеч от мен но то идваше и всичко живо го знаеше и усещаше. Ние не знаехме че там някъде всичко беше вече разрушено и унищожено и то приближаваше към нас.
В момент в който се изкачвах на горе, погледнах към небето и за мое невероятно очудване и изненада видях цяло ято от змейове, най различни видове, цветове и размери, бяха стотици.
Усетих дълбоко в сърцето си че те бяха добронамерини Но всъшност и те бягаха от нещо но от какво? И защо на север?
Бях очудене че ги видях реални,значи те наистина са съществували на нашата планета и може би са се събуди ли от дълбините и сега се спасяват. Значи всичко живо осеща идващата опасност, но какво е то или какво и това че всичко живо испитва чувството на невероятна опасност. Напрежението се усещаше в природата в цветята в тревата.

Когато видях змейовете летящи на север знаех че и ние на там трябва да бяга ме, защото животните са част от природата и те никога не са се отделяли от нея те знаят в каква посока да се крият(спасят).
Знаех че моята цел беше сега да усведомя всеки да тръгне на север да се спасява.

Казвам ви незнам какво означава този сън или дали има тълкуване?
По точно за мен е една реалност в която аз бях попаднала и в която аз реално съществувах за секунди. Но занам едно то беше истинско и живо.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: fishbone в Февруари 07, 2010, 20:07:31 pm
  Снощи сънувах как от някакво цилиндрично бетонно осъоръжение от(футуристичен тип)приличаше на паметник, от което чудо се изтрелват множество летяши чинии вертикално нагоре с много бърза скорост и бучащ звук. Все едно изллизат от някъкъв кладенец, явно някаква подземна база беше. Все оЩе си го спомням макар и много бледо.

П.с Може да съм бил някъде в бъдещето. ::)
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: sesiliq в Февруари 07, 2010, 20:23:09 pm
И аз си спомням един сън.Бях в една сграда ,която беше цялот в бяло.Помня и хора ,който бяха в бяло-златни или златисти дрехи/униформи.Помня ,че и аз бях в такова нещо.Също така помнех ,че излизам от някаква стая и тръгвам с другите хора на някъде.Помня  ,че бързахме за някъде.Целият сън беше в бяло-златиста светлина.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: fishbone в Февруари 07, 2010, 20:42:36 pm
 Мда интересно sesiliq,  чудя се само дали е възможно тези места да са реални или са както казват някакви небивали зглобки от изминали преживявания. Защото и много често сънувам места на които съм бил но по-променени да кажем, това не беше от тях нито наподобяваше някое такова. Беше на накаква зелена поляна имаше и дървета и беше ден може би ноември беше сиво. Интересно ми беше общо взето.  Имаше и още някой с мен и знахме, че не трябва да се приближаваме много но ние си бяхме достатъчно  близо. :)
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: SiriusAngel в Февруари 08, 2010, 08:52:03 am
Всичко е една матрица.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Red в Февруари 14, 2010, 19:52:19 pm
Преди една вечер и аз имах странен, реалистичен сън (на мен ми се струваше, че наистина се случва), но в същото време беше бая дълъг и някак си малко фантасмагория. Не спах в къщи, а деня, преди да го сънувам като цяло беше много приятен и ведър, изпълнен с положителни емоции и на следващата сутрин аз самата си се чудих от къде ми е дошло това.
Сънят беше разделен на 3 свързани части. От първата за жалост помня изклъчително малко, въпреки, че тя е била най-дълга, а и най-приятна. Спомням си, че аз и още някакви хора бяхме в някакъв летателен апарат, космически кораб нещо такова. Всичко наоколо беше светло сиво, а на всякъде имаше светлосиня светлина. Беше приятно място и аз се чувствах добре, че съм там. От някъде знаехме, че сме събрани на това място защото трябва да изпълним някаква задача, нещо важно и ние се чувствахме щастливи от този факт. Малко преди тази картина имаше някакво усещане за предвижване на горе, излитане, а наоколо отново имаше това синьо сияние, след това се озовавахме във въпросния кораб.
След това все едно се събудих, ама още в едно такова сънено сътояние започна втората част. Тя се развиваше в някаква сравнително малка стая, със светлокафяви стени. Освен мен там бяха брат ми и още някакъв, по-възрастен мъж, които беше някак си неприятен и имах усещането, че не е много откровен с нас и че не бива да го слушаме, по някаква причина ми напомняше за Бойко Борисов ;D. Той ни обясни, че трябва да измайсторим нещо, някакво страно чудо, което трябвало да помогне на някакви хора. Работихме върху няколко мялки предмети, бели, които също излъчваха светлосиньо сияние, а аз нямах никаква представа за какво служат. Нещо ги сглобямахме и разглеждахме, дори не знаех каква е крайната цел и как ще разеберем, че сме готови. По едно време по-възрастния човек каза, че няма да успеем да се справим и това е лошо. След малко излезе от стаята и доведе още един, който трябваше да оправи нещата. Малко след като се захвана с въпросните малки джундурии изведнъж всичко стана черно, усети се нещо като натиск, все едно преминавах през някакъв вакуум, много странно и в следващият момент се озовах в някакво помещение, пълно с осъкатени хора, които стенеха и драпаха по пода и стените. Всичко беше бледоливаво и тъмно. Освен това аз все едно не можех да мърдам.
След това отново започнах да се събуждам, но скоро отново се онесох и се оказах в някакво гиганстко помещение, стените бяха бели и беше пълно с някакви като големи метални етажерки, изрядно и точно подреденине на гъсто една до друга. Аз стоях на един от рафтовете, доста на високо, когато помещението започна да се пълни с хора, всичките бяха високи и слаби и със доста бели кожи, повечето със руси или светлорижави коси. Бяха облечени с нещо като черни дълги палта. От някъде по едно време дойде онзи човек, който преди това се беше появил да довърши "изобретението" и ми каза, че не бива да съм тук, но че вече е късно да си ходя. После ми даде една от въпросните черни облекла и ми каза да го облека и да си мълча и да си стоя кротко, за да не се набивам на поглед. Постепенно цялата стая се напълни с тези хора и те насядаха на всички рафтове на етажерките (не знам как стигаха до по-горните). После някакъв глас започнана силно и ясно да обяснява нещо, което аз обаче не разбрах, схванах само, че все едно ги прати на някакви задачи. Скоро след това започнаха да излизат от стаята, а човекът, който ми беше дал черната дреха каза да се смеся с тях, да изляза и повече да не се занивама изобщо с това. Когато изялзох се озовах в някава библиотека, всичките тия хора ги нямаше, а аз вече не бях с черното палто. Тръгнах между равтовете с книги, нямаше никой там докато не видях две момичета от онези, коти бяха в другата стая и по някаква причина реших, че трябва да им привлека внимание и започнах нещо да викам и да говоря някакви безмислици, а те се насочиха към мен. Започнах да им говоря някакви несвързани неща, защото от някъде знаех, че не ме разбират. Те се приближиха и изведнъж усетих някаква паника, от вътре нещо ме караше да избягам възможно най-далече от тях. Те обаче ме задържаха, не си спомням особен физически натиск, просто от един период усещах, че въпреки обвзелия ме страх не мога да избягам от тях. Стояхме и чакахме нещо, когато на мен нещо от вътре ме накара да започна да им разказвам за себе си - как живея, как съм отрасла, какви са близките и приятелите ми, какви са хобитата ми и въобще всякакви таки неща. После ги попитах какви са и  какво ще правят с мен сега, а едната ми обясни, че те не са хора и че ще убият (?!?) душата ми, но че аз после нищо няма дори да помня, че ще продължа да "съществувам", но без да се интересувам от нищо и че ще разбера, че има нещо нередно чак когато отида в Бояна и не усетя нищо, никаква радост, нищо (там имаме къща където като малки много често ни водиха и имам много приятни спомени, а икато цяло много обичам да се разхождам в гората наоколо). При този отговор ме обвзе още по-голям страх и започнах да говоря, че това е нещо страшно сбъркано и нередно, че е по-добре да убият някой и че не може да правят такива неща на хората. После ги попитах как така "убиват" душата, дали това означава, че я взимат от тялото, а те ми отговориха, че не означава това, а че я онищожават, поне за сега (?!) и че имат някакви определени хора, на които трябва да го направят. Чувствах се много зле и някак си отчаяна. След малко покрай нас минаха още няколко от "техните хора" и казаха да ме заведат в огромната стая с етажерките за да си свършат "работата". тогава едното от момичетата започна да ме влачи на там, а аз се съпротивлявах както се казва със зъби и нокти и по едно време тя ме пусна. Аз тръгнах да бягам, а тя тръгна след мен, а от някъде все едно към мен летяха някакви светлосини кълба, като светлини. Излязох и се оказах в някаква сграда с ескалатори към които тръгнах, но тогава момичето, което ме гонеше стигна до мен и ми каза да тръгна на другата страна. Обърнах се и видях някаква бяла врата, отворих я и се озовах на нормално стълбище. Тогава осъзнах, че тя в същност ми е помогнала. Тръгнах да тичам по него на долу и на края стигнах още една бяла врата. Минах през нея и се оказах на някаква голя улица в непознат град. Единствената ми мисъл беше как възможно най-бързо да се разкарам от това място. Знаех, че сега вече всичко ще е на ред ако просто се държа все едно нищо не се е случвало и не казвам на никой. Тогава обаче срещнах една приятелка, която ми каза, че трябва много бъро да отидем на някаква изложба и че е много важно. Когато стигнахме на мястото се оказа, че сме пак в огромното бяло помещение, но сега ги нямаше етажерките а на всякъде имаше залепени рекламни и художествени плакати. Аз тръгнах да си ходя, но тогава срещнахме един от високите, облечени в черно странници, отново бе обвзе паника и вече чак чувство на отвръщение и изведнъж ми хрумна, че има начин да се измъкна ако просто се окажа на друго място. И пак стана всичко черно, усетих натиск - все едно преминавам през някакво тясно пространство или вакуум, нещо ме засмуква и се озовах в леглото си - вече си бях напълно будна и първата ми мисъл беше да не заспивам пак защото може отново да се върна там.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: moralist7 в Март 29, 2010, 10:46:34 am
 :bad:Какво ли означава липсата на какъвто и да било сън,може би някой има мнение по въпроса.Повече от година не съм сънувал нищо съществено или несъществено!
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: multisync в Март 30, 2010, 00:02:10 am
Аз преди няколко години сънувах доста интересен сън(надявам се че е било сън).Сънувам че сънувам, и в един момент още преди да съм си отворил очите усещам някакво напрежение в главата, нещо като бучене.Отворих си очите, но нищо странно на пръв поглед а това странно усещане продължава.опитах се да заспа(това всичкото което го говоря е сън или поне така предполагам),но щом си затварях очите бученето продължаваше.Реших да се изправя и седна на леглото.Пак нищо странно, освен това усещане като бучене.В този момент поглеждам към прозореца и през пердето се вижда някаква сферична форма с бледи светлини, като пулсиращи.Понеже има перде решавам да отида до прозореца и да отворя да видя какво е това.В момента в който отворих виждам че това е някакъв летателен апарат който седи неподвижно в небето на около 100 метра от блока и от двете му страни пулсира съвсем бледа светлина.Изведнъж светна много ярка светлина под формата на правоъгълник(нещо като врата на нло-то) и се образува нещо като светеща пътека от нло-то до парапета на прозореца.
И съня свърши точно тук някъде.Помня го от доста време.Един от малкото ми сънища които си спомням толкова подробно и пълен с толкова много детайли които помня, но просто в момента го разказвам на бързо.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: kiliev в Март 31, 2010, 16:01:15 pm
Дано не се бъркам, но имам спомен, че тук някой беше разказвал сън точно като твоя - с бучене и т.н.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: moralist7 в Март 31, 2010, 16:16:41 pm
 :boredom:Няма много сънища за извънземни напоследък. :diablo:
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: stiver в Април 01, 2010, 21:41:08 pm
Интересен сън, multisync. Пулсиращата светлина един цвят ли беше или серия от различни цветове? Спомняш ли си цветовете? С каква скорост горе-долу пулсираха?

На мен ми се случи нещо подобно миналата година през лятото и дори не беше сън, дори не бях си лягала още онази нощ. Правех нещо на компютъра и без да се усетя стана 3-4 часа през нощта. Излязох на балкона да изпуша една цигара и видях, че блоковете наоколо бяха осветени от разноцветни пулсиращи светлини. Редуваха се червено, зелено, синьо, жълто... вече не помня добре. Пулсираха доста бързо. Отначало реших, че са от полицейска кола, но цветовете бяха други, а и нямаше кола наоколо. Странно беше, че никъде не се виждаше източникът. Идваха сякаш от центъра, от зеленото пространство между блоковете, но така и не виждах от какво. Но най-странното беше абсолютната тишина. Не се чуваха нито постоянният градски шум, нито кучета. Нищо. Тихо като под похлупак, като във вакуум. Направих няколко снимки. По едно време ме обзе паника. Уплаших се, че пулсиращите светлини може да повредят нещо в мозъка ми. Скатах се в стаята без много шум и заспах за секунди. На сутринта прегледах снимките, нямаше нищо на тях - тъмни, като обикновени нощни снимки без никакво осветление.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: multisync в Април 02, 2010, 11:28:14 am
Ами светлината беше бяло-жълтеникава.Нещо такова.Не светеше силно ами съвсем слабо, все едно да изгасне и от време на време пак ставаше леко по-силна.Очертаваше някакси НЛО-то,не се виждаше да осветява друго, а тези светлини които ти си видяла са осветявали целия блок.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: stiver в Април 02, 2010, 17:47:50 pm
Хммм... все пак е много интересно. Явно сме видели различни неща, но кой знае? Благодаря ти за отговора  :)
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: алибаба в Април 08, 2010, 18:03:34 pm
Впечатлена съм от статията за летачите
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: didakius в Май 26, 2010, 01:09:53 am
 :flag_of_truce: Да с кажа и тука, такива "сънища" ми се случват доста често, но аз го то отдавам не на извънзмни разуми, а по-скоро на личното ми съзнание. Точно в момента преди или след сън (забравих му името на тоз момент) са доста възможни такива неща. Изпитвал съм такива доста плашещи и необясними случки, но не мисля, че тук имат пръст извънземните.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: fry в Септември 23, 2010, 17:50:09 pm
Незнам ,дали имат пръст извънземните във сънищата....Но,искам да разкажа на кратко моя сън от снощи!Сънувам,че съм в Гърция вали пороен дъжд и става наводнение.Хората,почти са останали без домове и са опънали палатков лагер...Имаше,жена с бебе което се давеше и в този момент се появи летяща чиния.Правеше маневри,с които се показваше пред хората,искаше да я видят всички!В един момент,остана неподвижна и само светеше,като си сменяше переодично цветовете...Спусна се лъч,който прожектираше някакви кадри на видео стена.Появи се ,едно от тези ВЛВЧУГИТЕ–рептилите,хвана ме за ръката с нещо като големи нокти...разкъсваше  плътта ми!Това,грозновато чудовище говореше за КРАЯ,като пробиваше ръката ми с три прободни рани!Нямам, идея какъв беше този сън ::)
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: niki27pl в Септември 23, 2010, 18:01:00 pm

много фантастика четеш и гледаш ;D ;D ;D
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: fry в Септември 23, 2010, 18:12:12 pm
Не,чета фантастика и рядко гледам!Може,наистина да звучи фантастично съня ми,но аз не мисля че се дължи на филмите и разказите!Самият,сън може да означава друго :(Не,бързай ....
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Sangre в Септември 23, 2010, 18:35:11 pm
Това за летачите е много интересно. С какво ли се хранят от нас? С "Лууш" ли? Защо ще ни убиват?
Toва цитира и Еленко от Кастанеда в сайта си.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: lightworker в Октомври 23, 2010, 18:27:26 pm
Цитат
Това за летачите е много интересно. С какво ли се хранят от нас? С "Лууш" ли? Защо ще ни убиват?

Те се хранят с нашата осъзнатост. Осъзнатостта е енергия. Когато едно дете навърши някъде 5 години, летачите напълно поемат контрол върху него и започват да поддържат ниво на осъзнатост, достатъчно да живее живот, такъв какъвто ние го познаваме. При такъв човек не могат обаче да се развият неговите пси-способности като телепатична комуникация, използване на сънищата като средство за пътуване в други светове и т.н.
Не ни убиват, защото не искат да убиват храната си. Периодично нивото на осъзнатост при човек се повишава. В такива моменти се увеличава интуицията, пророчески сънища, видения и т.н. Когато нивото на осъзнатост малко подрастне, те я "облизват" и ни връщат отново т.е. разбирай го като събиране на реколта.
Освен това нашата социализация, ритуали, поведенчески схеми, са инспирирани от летачите. Така родителите сами без да знаят предават на децата си това робско отношение (следването на социалните шаблони). Така дори и без прякото участие на летачите, децата стават подходящи за събирането на реколтата.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Pilota в Октомври 24, 2010, 18:37:43 pm
A как да се отървем от тях?
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: lightworker в Октомври 27, 2010, 11:13:41 am
Цитат
A как да се отървем от тях?

Отговорът на този въпрос не може да се побере в едно съобщение. Дори и да ти кажа, че един от елементите е десоциализация, трябва да вляза в обширни обяснения какво имам предвид. Затова ти предлагам да прочетеш книгите на Кастанеда, защото там най-добре са обяснени методите за освобождаване от летаческото влияние. Но може да започнеш още сега например да поддържаш вътрешно мълчание т.е. медитирай!
Има и друго... преди сам човек да ги е видял, няма да има тази сигурност, че подобни създания управляват живота на всеки от нас. В момента, в който ги види, а това е най-лесно при осъзнати сънища, тогава не остава никакво съмнение относно истинноста на този факт. Докато съмнението съществува, няма да имаш прогрес и винаги ще се питаш дали това не е поредната лъжлива конспирация.
Започни да се осведомяваш по темата и в интернет. Дай на google-то да търси "Кастанеда летачи"    
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: chehchy в Декември 07, 2010, 16:24:57 pm
На мен тези летачи ми звучат като Егрегори, които всъщност са енерго-информационен паразит хранещи се с нашата енергия, чувства, желания... мисля, че имаше тема за егрегорите  :unknown:
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: raliko в Януари 15, 2011, 18:16:54 pm
Както и да се наричат,това са чуждородни същности и  се хранят от нашите емоции.При нарушаване на енерго-информационния обмен човек привлича такива същности независимо от възрастта си,"греховете" си,религиозните си убеждения и т.н.

А тъй като темата е все пак за извънземни и сънища и спомени,мисля,че те са наложени от матрицата/системата енерго-информационни полета,колкото повече се връщаме към тях,толкова повече ги подхранваме и постепенно придобиват материализация в нашето пространство.Ето защо всички видели сънували извънземни и НЛО  се чувстват изтощени след подобни преживявания.Такъв вид  внедряване в нашето пространство е с деструктивни цели.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Румен в Юли 25, 2011, 15:34:55 pm
Две нощи подред сънувах как гледам нощното небе, изпълнено с летящи обекти. Първата нощ беше само една светеща точка, която се движеше със странна, рязко сменяща се траектория.
Втората нощ бяха повече и по-големи обекти, не помня обаче каква беше формата им. Около мен пък се бяха събрали съседите и всички гледахме с почуда.
Досега не ми се е случвало да сънувам две поредни нощи сън с еднаква тематика, стори ми се много странно. Понякога свързвам съня с преживени случки през деня, но отдавна не съм гледал фантастика по телевизията, нито съм чел книги или статии.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Sangre в Юли 26, 2011, 12:46:38 pm
Сънувах много странен сън. Извън земна инвазия, най-големия им кораб беше като сфинкса на форма.
Някои да е сънувал подобно?
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: arakha в Юли 27, 2011, 22:17:20 pm
Такива инвазии сънувам от мнооого малък 3-4годишен. Сигурно съм промит мозък  ::)
 ;D Поне се радвам, че винаги ги разбиваме  ;)
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Monolith в Юли 27, 2011, 22:36:23 pm
Някъде през Май сънувах нещо като извънземна инвазия. Цялото небе над града беше с едни тъмно сиви облаци, а през тях като яйца в памук прозираха или се виждаха ясно светещи светло сини сфери - бяха към 15-20, а може би и повече.

Преди няколко дена сънувах как машините ни обявяват война. Тъкмо започнах да се екипирам и сънят свърши. :P
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: divoom12 в Октомври 30, 2011, 15:20:27 pm
Аз пък около от 15-тина дена насам сънувам един и същи сън, но не кошмар.

Сънувам не съм с леля ми и трябва да хванем някакъв самолет за да идем на другия край на планетата и че бягаме същевременно от някакви динозавъро-гущероподобни и че ако не отидем на другия край на планетата ще умрем, защото половината планета ще бъде унищожена
           
  НЯКОЙ ДА ИМА ИДЕЯ КАКВО ЗНАЧИ ?
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: tarantana в Октомври 30, 2011, 20:08:35 pm
Аха чета ви сънищата и .....ми идва да  напиша книга за моите и аз да попитам какво означават.   ::)   ;D  ;D  . Сънувайте и като ги разберете тогава ги споделете. Айде успех.  ;D
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: voodoogoo в Октомври 30, 2011, 20:26:11 pm
 Снощи сънувах нещо близко до твоя сън.Хванах самолет да отида някъде и останах да работя на летището в някаква стая,в която приемахме хората и ги разпределяхме по полетите.Исках и аз да замина но Старшият каза да чакам докато дойде времето,не разбирах защо но останах и продължих да си върша задълженията.В процеса на съня разбрах ,че ме държат защото мога да различавам чистите хора от налазените или полутрансформираните.Не си спомням всичко.Имаше коридори инсталации и разни лични случки за моята психика, но в един момент реших да отида да се забавлявам с човека който махаше трупчетата изпод колелото но самолетите ,и оставих друг да посрещне голяма група.Когато се върнах в халето беше пълно с тях-достигнали крайна форма на изменение същества,приличащи на микс между хора,насекоми,корени и HR Giger.Избягах защото беха прекалено много и пътьом забрах и Старшия и Спирача .Изменените бяха бавни и неагресивни,сякаш не ги интересуваше ,че бягаме ,но аз знаех че от другата страна е някой който не трябва да ни вижда.В съня през нас минаха много пътници,мисля ,че седях на това място повече от година.
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: Elemat в Януари 07, 2012, 22:42:51 pm
Статията от lightworker е страхотна. Искам само да попитам, някой има ли си на представа как се достига до тази точка на съня (Кастанеда мисля, че се казва)???
Титла: Re:Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: konstantin2007 в Януари 08, 2012, 01:48:31 am
Прочети Карлос Кастенада.
Титла: Re: Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: VangelisII в Февруари 05, 2013, 19:20:21 pm
Или Робърт Монро.......а може и Михаил Радуга......... :yes:
Титла: Re: Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: martin_mv в Януари 07, 2015, 02:04:41 am
Такааааа...
Дойде време и аз да разкажа моята не чак толкова интересна история. Или може би няколко, които едва ли имат нещо общо помежду си, не знам.
Първата ми случка беше преди години, не се сещам за дата, но още не бях чувал за компютри, нямаше мобилни телефони и Ефир 2 все още съществуваше. От сега да спомена, че съм не на 100% ами 200% сигурен, че това не беше сън.
Беше вечерта, бях заспал, като изведнъж ей така просто се събудих. В момента, в който отворих очи видях на терасата две "сиви" извънземни. Изумително приличащи на някои рисунки из интернет, ако не се лъжа бях видял същото телосложение в един клип, който ако намеря отново ще го споделя. Също така през онези години нито съм гледал предавания или каквото и да било за извънземни, нито някой ми е говорил за такива неща. Та те бяха на терасата, бяха изправени, може би 1.63м високи някъде и сякаш говореха помежду си. Предполагам с телепатия, тъй като не чувах какъвто и да било звук да излиза от устите им. След няколко секудни едното сякаш случайно обърна поглед към мен и все едно се стресна. Залегна надолу и докосна другото да се усети и то да се скрие. В този момент ми беше станало много смешно, тъй като аз съм един, те са две, а и много неспокосано се скриха, тъй като главите им леко се подаваха на прозореца. :D Минаха още около две секунди може би и едното реши да се изправи, а с него и другото. Погледа им не се беше променил, но не знам защо точно тогава изпитах невъобразим страх от това, че и двете ме гледат толкова втренчено с тези голееееми черни очи. За съжаление тук първата ми история свършва, тъй като "умният" ми защитен механизъм тогава беше да се направя отново на заспал и да се обърна на другата страна, колкото и тъпо да звучи...
От тогава повече нямам спомен да съм имал близки срещи, с този вид.

Другата случка, е дори още по кратка, а тя е:
Както обикновено вечерно време си стоя на лаптопа и се ровя из интернет. И така един път виждам нещо с блестящ жълт цвят да се придвижва. Говоря за нещо с малки размери от сорта 11см на 3см. Когато се обърнах, наподобяваше на някакво ракообразно или поне такова ми се видя. След още няколко секунди както се движеше мина зад единия крак на стола и след това изчезна. По принцип веднага бих помислил, че ми се е привидяло, но имам котка и тя беше в стаята тогава и двамата гледахме към едно и също през цялото това време. Дори малко преди мен котката скочи и отиде точно до крака, където това странно блестящо нещо за последно го бяхме видели, но вече го нямаше.

Имал съм случка и с това, на което хората му викат ОИТ, където се събуждаш, но не можеш да помръднеш, освен очите. Но при мен не съм видял да има каквото и да е било друго същество, докато бях в това положение. Като се замисля не е ОИТ, защото не гледах тялото си отстрани а бях в него.

Имал съм всякакви усещания, като например, че някой ме наблюдава, също и тези незнайни почуквания, дето до ден днешен не са спрели(е не са всяка вечер, но доста често). Разбира се имал съм чувството, че съм с определена съдба тук на Земята и че съм специален, но не го приемам като симптом, тъй като мисля, че на всеки малко или много му е минавала тази мисъл през главата. Със сигурност има и други дребни нещица, за които в момента не се сещам.

Та това е от мен. Знам че историите ми не са интересни или кой знае какво, но реших и аз да споделя.
Титла: Re: Извънземни спомени и сънища
Публикувано от: m2f в Януари 07, 2015, 09:48:40 am
martin_mv, историите ти са интересни, наистина.
Сивите и аз съм ги срещала, но в съня си. Веднъж. Аз съм около 45 годишен човек, а този ми "сън" беше когато бях в основното училище /смятай! ;)/...Сънувах, че си летя /хоризонтално, по корем, на метър над земята, над тротоара/. Беше си нощ навън, летях си и стигнах до училището си. Там, необичайно за този час, един прозорец /малък, квадратен, приземен, на мазето в у-щето/ светеше и аз се запътих натам летейки си. Надникнах. Там имаше бюро и стол, на който седеше един от сивите, но слаб, кльощав, много висок /вероятно 2 метра/. Като се вмъкнах /хоризонтално, летейки си по корем/ в помещението, той вдигна глава /аз планирах почти залепена за тавана/ и погледите ни се срещнаха. Аз му се усмихнах. Той не каза нищо, но погледа му излъчи учудване и нещо, което ме изненада - той явно ме познаваше!!! Усетих го това! После погледа му се смени с нещо от сорта на: "Бягай, ти не трябваше да си тук и да ме видиш!"...И аз без да мисля повече избягах обратно, уплашена от неговото притеснение за мен...
Това беше срещата ми със сивите.