Форум за конспирации, уфология и мистика.
Конспирации => Икономически конспирации => Темата е започната от: Иван в Април 14, 2008, 12:29:16 pm
-
Ето го и текстът:
СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ НОВ ВИД ПАРИ
Връзката между стопанския растеж и лихвата бе досега недооценявана
(статия от проф. Маргарет Кенеди в бр.15 на сп. Бъдеще – 2/96, Германия)
Парите, с които си служим всекидневно, още от древни времена са се считали за стока (злато). Използват се днес за две противоречиви цели: от една страна като разменно средство те служат за необходимо условие при функционирането на трудовите отношения т.е. основа на всяка цивилизация; от друга страна парите могат да се съхраняват (складират) като по този начин пречат на размяната. Непреходността на златото дава на този, който го притежава, две възможности: да го размени или да го съхрани.
При това парите имат едно преимущество пред всички други стоки (последните или се развалят, или са необходими допълнителни средства за складиране или съхраняване), което преимущество се пренася и върху притежателя на парите по отношение притежателите на стоки. Ако някой има чувал с ябълки,а друг парите, необходими за да купи този чувал, то след няколко месеца ябълките се развалят, а парите си остават със същата стойност. Не в задържането на парите само по себе си, а във възможността това задържане да се направи и по този начин да се парализира цялата икономика се крие опасността. Тази възможност е също предпоставка за възникване на лихвата, която притежателя на парите може да увеличи без даже да си мръдне пръста. "Неподвижните, скритите пари таят при определени условия един стопански риск, чийто последствия носи не този, който къта и пуска парите,а – малко опростено казано – икономиката на страната." (Зур, 1983, стр. 9) Традиционно ''левите'' решения в стопанската област не улавят този проблем в циркулационната сфера на икономиката и по тази причина генерират една погрешна посока на действие: одържавяването на средствата за производство. В производството се създава принадена стойност, но величината и разпределението й се определят в циркулационната сфера. ''Държавен социализъм вместо частен капитализъм'' не решава дилемата, както знаем днес. Едно реформиране на пазарното стопанство в посока към повече социална справедливост се очаква и от капитализма и от социализма. Двете системи не са алтернативи, а по скоро две страни на една и съща монета.
Различни видове процеси на растеж и техните последствия.
Както нашето човешко тяло, така също растенията и животните физически растат: Ние растем много бързо в ранните години на живота си, след това по-бавно и обикновено тялото ни престава да расте след като навършим 21 години. След този момент растежът ни става само качествен, през по-дългата част от живота ни, вместо количествен.Аз бих желала да нарека една такава крива на растежа ,,качествена'' крива. Съществуват още два типа криви, съвсем различни, описващи растежа. От една страна това е механичният или ''линеен'' ,растеж: повече машини произвеждат повече стоки, повече въглища произвеждат повече енергия и т.н. Този вид растеж не е от голямо значение за анализа ни, макар че за ограничената ни планета един такъв растеж ни изглежда трудно поносим. Важно ни изглежда да се разбере т.н. ''експоненциален'' растеж, който може да бъде определен като пълната противоположност на ''естествения'' растеж: при него в началните моменти растежа е минимален, после изведнъж се забързва, преминавайки към почти вертикална крива на растежа (качествена крива). Във физическия свят подобни криви на нарастване се наблюдават при някои болести или смърт. Например ракът се развива по такъв тип крива от една клетка стават две, после 4,8,16,32,64,128,256,612 и т.н. Скоростта на нарастване се увеличава и когато ние открием болестта увеличението е така бързо,че не може да се спре. Eкспоненциалният растеж свършва обикновено със смъртта на ''госта'' и на организма-донор. Поради неразбирането на този вид растеж настъпват възможните най-тежки последици от действието на парите. Вследствие на лихвите и лихвите върху лихвите паричната маса се удвоява през определени интервали от време т.е.расте експоненциално. Този факт ни дава яснота по трудностите с финансите, които сме имали през определени интервали в миналото,а ги имами и сега. Действително лихвата е като рак в нашата икономика, а в същност и в обществения организъм. Много малко хора днес разбират, че лихвата и лихвата върху лихвата по един легален начин разпределят парите от тези, които ги имат малко, към тези, които имат повече от тях. Ако разпределим немското население на десет еднакви по брой групи, то ще установим, че 80% от населението плащат повече лихви отколкото получават, 10% са ни кяр ни зян и 10%печелят много от лихвите. Това ще рече,че ''справедливото'' твърдение,че при спестовните влогове и депозити чрез лихвите получаваме компенсации, при по внимателно разглеждане се оказва фалшиво. Само 10% от населението получават чрез лихвите пари от мнозинството! Тези, които имат влогове над 500000 марки печелят от лихви.
Патологичен растеж
Банките, застрахователните дружества и мултинационалните концерни са тези, които днес извличат печалби от лихви. Например печалбите на немските банки за периода 1971 г. – 1981 г. са скочили от 100% на около 400%, а в парично изражение от 111 милиарда през 1978 г. на 462 милиарда марки през 1994 г. В предприятията за периода 1971 – 1981 г. печалбите са нараснали от 100% на 145%, а в периода 1979 – 1982 те са отрицателни (Creutz 1984). Тази несправедливост, а също принудата на парите днес към патологичен растеж са навели Дитер Зур на мисълта,че съществуващата финансова система е противоконституционна. Той казва буквално: ''Върху парите тежат високодоходни отчисления при транзитирането .....които по влиянието си върху движението на икономиката могат да бъдат сравнени с частни такси за преминаване по мост или път.....докато в касите без нужда текат потоци от кухи пари, там, където хората работят или искат да направят нещо реално парите липсват...(Зур, Справедливи пари, 1983, стр. 332 и 335) Много политически и религиозни водачи като например Мойсей, Мохамед, Лютер и Ганди са разбрали социалната несправедливост на лихвата. Някои от тях (исляма – бел. прев.) са се опитали чрез забрана да предотвратят вредните последствия.Те са разбирали причината на проблема, но не са намерили ефективно решение и по този начин грешката на паричната система си остава. Защо този проблем не е решен до днес по моему има много причини: първо от грешката на системата печелят тези, които имат властта за да я поправят. Второ, тези, които губят от системата много трудно осъзнават причината, тъй като в биологичното развитие няма подобен аналог. Когато сравняваме различните стопански индикатори, се вижда ясно влиянието на различните стопански дейности върху брутния продукт: докато във ГФР през периода 1968 – 1982 г. бруто-социалния продукт се е увеличил трикратно, също толкова са се увеличили брутните и нетни заплати, както и вземанията на държавата. През същия период лихвеното бреме на държавата е нараснало 11 пъти! Един сигурен начин да се замъгли това неравномерно натоварване е увеличаването на паричната маса т.е. предизвикването на инфлация. Тя пък ощетява тази част от населението, която не притежава компенсиращата инфлацията собственост – къщи и земя. По този начин лихвата се явява като един фалшив механизъм на цените при играта на силите в пазарното стопанство: ,,Играчите'' (играчи в икономиката) се наказват като плащат лихви; тези,които развалят играта, като държат парите в касите, се възнаграждават с получаването на лихви. По този начин лихвата прави възможен един паразитен доход, тя също принуждава икономиката към растеж и води до увеличаване на неравномерността при разпределение на доходите. Днешните пари с първичната си функция като разменно средство не се оказват неутрални. Вместо да са ни слуги парите чрез лихвата ни стават господари.
Решение на задачата с парите
Теории за парите в стил ,,природосъобразен стопански ред'' съществуват още от 1890 г. Те обаче се отнасят към капитализма и комунизма тъй както Птоломеевия небесен ред (Слънцето се върти около Земята), към Коперниковия (той твърди, всъщност, обратното). Силвио Гезел предлага парите да се преобразуват в една държавна институция и да се събира един вид такса за ползване на парите с цел да се запази оборота им. Лихвата отпада. Тази такса не се ползва от тези, които имат повече пари от колкото им трябват, а се използва от Държавата, Областта или Общината т.е. от тези, които издават парите и в крайна сметка от всички, които ги ползват. Парите се използват само като средство за размяна. Ако някой има в себе си повече пари, от колкото му трябват, той ги занася в банката, която от своя страна ги пуска в движение във вид на кредит.
Предложението на Отани, което се съгласува добре с днешната практика за разплащане, е: всеки да има две сметки (конто). В първата, текуща сметка парите са равностойни на кеш и подлежат на таксуване за ползване. Втората, спестовна сметка не се таксува за ползване и по този начин парите запазват стойността си (тъй като необходимата днес инфлация, служеща за намаляване на държавния дълг и запазване на пълната заетост, ще отпадне). От длъжниците ще се иска само да заплатят труда на банката+ една рискова премия – това са суми, които и днес се удържат при всеки превод. Обикновено те не надхвърлят 2,5% годишно сумарно. За да се предотврати задържането на пари у населението (под дюшеците – бел. превод.) се въвеждат от всеки тип банкноти по три в различен цвят. Един път годишно един цвят банкноти ще губят стойността си (на открито теглене на жребий). По този начин никой не може да извади от обращение пари или да ги къта без при това да загуби значителни суми. Основи на реформата е съгласуването между количеството на парите и количеството на стоките, които се произвеждат в една икономика. Парите в този случай представляват един насрещен кредит за всички стоки и услуги и не нарастват вече експоненциално без да се отчитат нуждите на пазара. Всеки има право на ползването им, но това не означава, че всеки има винаги еднаква сума в ръце. Тъй като всеки плаща еднаква такса за ползване на парите и той знае, че парите му непрекъснато намаляват в процеса на извършване на кешови плащания, то той ще взима само толкова пари, колкото му трябват за да произведе и продаде продукта си. Цената се определя, както и преди, от търсенето и предлагането.Това, което вече го няма е изкривяването на пазарната картина чрез натрупване на много пари в ръцете на малцина. Никой не разполага с възможността да налага монополни лихви.С други думи казано: До сега стопанството зависеше от капитала (Шлайер беше казал, че капиталът трябва да бъде обслужван) – сега капитала се наглася към изискванията на пазара. Той трябва да се самопредлага за да избегне загуби (т.е. служи ни). Докато лихвата се превръща в частна печалба, таксата за ползване на парите е един обществен, правно добре регулиран фонд. Влезлите в него пари трябва веднага да се вкарат отново в обръщение за да се съхрани съотношението между паричните и стокови обеми на пазара. Таксата се получава фактически от държавата, което служи за намаляване на общото данъчно бреме. Практически при тази система нито някой се облагодетелствува, нито някой губи. Също обема на произвежданите стоки ще се съгласува по добре с цената. Когато нуждата от дадена стока е вече удовлетворена, отсъствува принудата да се произвежда и продава повече, защото липсва реалната лихва върху капитала, чиито източник е банковата лихва. Теоретично погледнато на всеки (всяка) му (й) е необходимо да работи почти наполовина от досегашното ниво,за да постигне същия жизнен стандарт, защото 1/3 до 1/2 от разходите, определящи цените на стоките днес са всъщност лихви, които при безлихвената система отпадат. Ако още по точно анализираме нещата ще видим, че реално положението ще е още по добро, защото би трябвало да предположим, че качеството на стоките ще се повиши тъй като ще отпаднат вградените днес във всяка стока бързо изхабяване и демодиране (отпада необходимостта да имаме излишък от капитал,за да се рентират инвестициите).Основанието за подобно допускане е очевидно. След като няма да ни се налага да изплащаме къщите си двойно и тройно (както е днес при системата на лихви и лихви върху лихвите), ние можем да ги правим много по качествени. Когато ние имаме избор: да си сложим парите в спестовен влог, където те не губят стойността си или пък да ги вложим във висококачествени мебели и произведения на изкуството, които също не губят стойността си, мисля, че много хора ще изберат втория вариант (Днес подобни капиталовложения се конкурират с влогове заради лихви!) Когато на пазара се търси качество ще се произвеждат качествени стоки. Възможно е да преживеем едно повдигане на нивото на културата. И за околната среда ще настъпят по добри дни, защото няма повече всяка марка, вложена в природната среда да се състезава с ,,вълшебната способност на парите да произвеждат лихви''. Вграждането на слънчеви колектори за подгряване на вода би било рентабилно при 2% лихва. Ако днес на финансовия пазар ти искат 5 – 8% лихва или при кредит 6 – 10% лихва, то колекторите отпадат, макар че, стопански и екологично погледнато, е изгодно да се монтират. Същите разсъждения касаят и цял ред други дейности, в болшинството свързани с опазването на околната среда, които стратегически "само" се откупват. Съществуват много предприятия и отделни лица, които не искат да печелят от екологията, но от друга страна не считат, че трябва да губят от нея. За техническото осъществяване на паричната реформа има предложени много модели. Но всеобщото въвеждане на текущи сметки, от които да се теглят таксите за ползване на парите, прави всичко още днес много просто.
Моделни изследвания
Малкия австрийски град Вьоргл (Worgl) – около 3000 жители – е започнал да се занимава с темата парична реформа през 1932 – 1933 г. Кметът на града убедил водещите търговци и индустриалци, както и администрацията, че те могат много да спечелят, но нищо няма да загубят ако проведат един експеримент с парите. Жителите на града също се съгласяват и кметството издава 32000 "работни свидетелства" (шилинги без лихва), които се обезпечават в банката със същата сума обикновени австрийски шилинги. Градът си построява един мост, подобрява улиците и инвестира повече пари в обществени услуги. Градът плаща заплати и материали с тези пари, които деловите хора там приемат. Таксата за ползване на тези пари е била 1% на месец, т.е. 12% за година. Таксата се е плащала от този, при когото в края на месеца се е намирала дадена банкнота (свидетелство). Таксата е представлявала една марка с стойност 1% от банкнотата, която се залепва на гърба й. Без тази марка банкнотата била невалидна. Малката такса сработвала така, че всеки, който получи по някакъв повод безлихвени шилинги е бързал да се освободи от тях първо, преди да харчи обикновените си пари. Жителите на Вьоргл са заплащали даже данъците си предварително, за да не плащат таксата.В продължение на една година 32-те хиляди "безлихвени шилинги" са направили 463 оборота и по този начин са създали стоки и услуги на обща стойност (32000.463)=14816000 шилинга. Точно по това време, когато цяла Европа се е борила с високата безработица, гр. Вьоргл е намалил безработните си с 25% само за една година. Таксата, която за тази година е събирало кметството представлява 12% от 32000 безлихвени шилинга =3840 безлихвени шилинга. Тези пари са били употребени за обществени нужди, а не за обогатяване на отделни хора. Ако общината беше взела тези пари от така наречения "свободен" капиталов пазар под формата на кредит, то тя би изплащала 3 – 4 пъти по голяма сума т.е. 96000 – 128000 шилинга в продължение на 20 – 30 години. Когато близо 300 общини в Австрия се заинтересували от този проект централната банка почувствувала монопола си застрашен. Тя се намесила в общината Вьоргл и забранила печатането на тези локални пари. Въпреки дълго продължилата след това съдебна процедура чак до Върховния съд, нито Вьоргл, нито друга община е могла да повтори този модел. Единствения, подобен на Вьоргл модел, който от началото на 19-тото столетие е познат като локална парична система, съществува на остров Гернсей (Guernsey) пред Англия. Както Олив и Жан Гробиат описват, това е основната причина за здравословното икономическо състояние на острова.
Перспективи
Пределно ясно е (даже и за лаици в икономиката) как чрез една историческа грешка в паричната ни система – лихвата и лихва върху лихвата – не само се осъществява едно непрекъснато преразпределение на ресурсите в този свят в ръцете на един малък Елит, но се създава една икономическа принуда към растеж, от която никой не може да избяга. Експлоатацията, обедняването и задлъжняването на страните от Третия свят, както и обедняването на все по голяма част от населението на индустриалните страни или пък безсмислените и неекологични проекти: от строеж на атомни реактори до въоръжаване на космоса – всичко това е следствие на същата историческа грешка с лихвите. Проблемът изглежда трудно различим, защото той е преплетен с други причини като например тенденцията в богатите индустриални страни към правене на лекомислени заеми за да се удовлетворяват консуматорските желания, но също така безскрупулната и експлоататорска същност на диктаторските режими в развиващите се страни. Поддържаното от мнозина предложение за опрощаване дълговете на страните от третия и четвъртия свят временно ще действува облекчаващо, както действуват добронамерените дарения от индустриалните страни. Но, тъй като коренът на злото остава, след 10 – 20 години така наречените развиващи се страни ще имат да решават същата дилема, както днес. Макар, че Кейнес (Keynes) още през 1936 година предрече, че "бъдещето ще научи повече от духа на Гезел (Gesell) отколкото от духа на Маркс". това бъдеще още не е настъпило. Под въпрос е дали имаме достатъчно време, за да променим нещата. Заплашващата ни катастрофа вследствие нарушеното екологично равновесие или – нищо чудно – вследствие сгромолясването на световната стопанска (финансова – бел.прев.) система ще засегне всички, включително богатите и свръхбогатите, които в момента "печелят" от системата на лихвите. Нищо чудно, ако тази катастрофа се превърне в едно ново начало в смисъл нов природосъобразен стопански ред.
Превод от немски: списание Zukunfte (Бъдеще) бр.15, 2/96. Преводач Владимир Богданов, "Природа на заем" – София, януари, 1997 г.
-
Иване,
Голямо БРАВО от мен за изясняването на въпроса, "Каква е същността на парите?". Но защо не каза направо, че са най-големият блъф в човешката история!
-
Иване,
Голямо БРАВО от мен за изясняването на въпроса, "Каква е същността на парите?". Но защо не каза направо, че са най-големият блъф в човешката история!
И какво предлагаш вместо тях?
-
Аз предлагам да изградим икономика като на Star Trek, т.е. да оставим парите в миналото :D
-
Каква е тази икономика. Не всички сме гледали Стартрек.
-
Хранителните репликатори правят революцията. Копирането на порция многократно премахва нуждата от пари ;D
-
Хубаво погледнете левовете и вижте, че пише единствено за това как за подправка виновните се наказват от закона. Те не само, че не са обезпечени със злато, те не са обезпечени с нищо.
-
Вярно бе, трябва да съдим държавните институции заради необезпечеността със злато на днешните пари и произтичащите оттук икономическите проблеми на държавата.
-
Разбира се - това е най-голямата измама. И отдавна е като в САЩ. Единствената стойност на парите е тази, която сами им придаваме. Реално това е хартия необезпечена с нищо. Ако хората спрат да вярват в това - всичко се срива.
-
SMSI-H, май изразява сарказъм, но е точно така и логично ако се замислим това са един хартийки. Един вид дружество с неогра ничена безотговорност и нашите пари не са покрити с нищо. Това е вид измиване на ръцете. Не съм икономист и на мен логиката ми сочи, че голяма част от икономиката не е разположена върху логични и стабилни основания. Това си заслужава една отделна тема. Особено у нас, защото ние както винаги вземаме най-тъмните и лоши черти на западната икономика.
Дори и да са обезпечени след като логиката и правото на това не се следват няма значение. Но логично ако една банктното е обезпечена със злато и активи на банката, и тук си говорим за националната банка във всички случаи. То обезценяването на парите не би трябвало да води до обедняване, защото съответно банката би трябвало да поема щетите чрез точно това обезпечаване. Или на практика ако 10 лева са били 10 грама злато, то златото остава константа и това е смисъла на обезпечаването. В момент в който с твоите 10 лева или с 10 грама злато си можел да купиш 100 кила домати усреднено, и когато в следващият твоите обезпечени 10 лева девалвират и се развян на 10 кила домати, то те пак са 10 грама злато, тва разбирате ли го? Разбирате ли целият танкаж и въобще що се отнася до парите почти винаги девалвацита им е изкуствена. Не само изкуствено предизвикана, а нацяло е измамна.
Това са фалшиви постановки, имаме си нашият пример, най-общо тогава нищо съществено не се случи, типичен пример за искуствено обвързване на политика и икономика. И в това има съвсем минимален резон, а ние добре помним, че долара от 100 лева скочи на моменти до над 4000. И след това падна отново с много. Само си представете какви пари само от това са направили някои.
Освен това разбирате ли, че след като тази хартия не е обезпечена, тя логично и с право не зависи от нищо не е обвързана към някакво реално притежание на банката и съответно по същата логика тиа хартийки могат да се печатат до безкрай, защото те не са обезпечени с нищо.
Дори това, че повечето печатане и то на обезпечени пари, забележете, трябва да доведе до девалвация е един измислен механизъм.
Всичко това е една голяма спекула. Смешно е да се говори, за подобни явления и как когато напечатаните пари нямат покритие от брутни резерви и незнам си какви икон. измислици, то това предизвиква инфлация, като просто тия наши пари не са обезпечени бе.
Всичко това е една голяма спекула и то на всички нива, от дърговци до държава. Само помислете над нещо. Имаш идентични стоки, за тяхното производство е отишъл идентичен човешки труд. Цените им съответно са идентични. Говорим си например за ЕС, ето ти един отворен и относително регулиран и уеднаквен ценово пазар. Но ето го парадоска.
Пак да повторя:
Идентична стока - кило домати
Идентична цена - 3 лева
Идентичен труд за производство
И ето ти голямата разлика:
У нас труда примерно е пет пъти-по ниско заплатен отколкото във Франция.
Въпрос? Кой прибира разликата?
Отделно тази разлика се добавя към всичко останало и е една от причините за ниско заплащане на труда у нас.
Да, разбира се, селлското стопанство го унищожиха. Ето това също е причина.
Но реално това, което казвам е толкова очевидно. Единственото извинение, е ниското производство. А защо? Защото унищожават нашето.
Но и там където го има, няма разлика.
Или примерно цеховете, който са основно съдържани на чужденци.
Ми помислете. Произвежда се стока, ня която цената в целият ЕС е подобна, трудоемкостта е подобна, а по-скоро при нас е даже по-трудоемко, защото знаем какъв гърч е по нашите цехове, но заплащането на труда е в тъпи по-малко. ето ти пак. Кой прибира разликата? Това е спекула на всички нива,
-
Разбира се - това е най-голямата измама. И отдавна е като в САЩ. Единствената стойност на парите е тази, която сами им придаваме. Реално това е хартия необезпечена с нищо. Ако хората спрат да вярват в това - всичко се срива.
Но как да го разберат, да спрат да вярват, да не зависят от тях и какво да правят без тях? Толкова добре е замислено всичко първоначално, че изход трудно се вижда.
-
Мда, май по-скоро повечето хора го осъзнават, но просто на този етап на едните не им пука и си ги устройва, а другите не виждат изход от положението (Което на този етап също си е до голяма степен вярно). :-\
-
Разбира се - това е най-голямата измама. И отдавна е като в САЩ. Единствената стойност на парите е тази, която сами им придаваме. Реално това е хартия необезпечена с нищо. Ако хората спрат да вярват в това - всичко се срива.
Но как да го разберат, да спрат да вярват, да не зависят от тях и какво да правят без тях? Толкова добре е замислено всичко първоначално, че изход трудно се вижда.
Чрез парите човек става "роб на труда". Може би си спомняте че имаше такава песен.
Когато вашия труд се оценява само чрез парите,това действително е ново робство, защото винаги има финансови господари,които ръководят процесите и решават вместо нас кога да обезценят парите, за да създадат условия за по бързото им движение, т.е. за по активна експлоатация на населението. Отпадането на златното покритие на парите започва от долара,мисля 1973 год
-
Света има нужда от нова икономика!
-
Света има нужда от нова икономика!
Въобще да, банкова система, всичко. Най-голямата лъжа е, че пазара и въобще икономиката се саморегулира и едва ли не се е самосъздал и притежава някакви естествени механизми зад които стои здрава логика. Нищо подобно, като се замисли човек вижда, че тук има някакви втълпени правила и зад механизмите не стои почти нищо резонно, това е някаква игра, измислена от някакви хора, и всички останали са свикнали да я следват, просто защото всички са дълбоко в нея и мн. малко хора я осъзнават. Създадена е една огромна манупулативна и заробваща система с огромно влияние.
Сигурно, ще изглежда комунистически, но един от вариантите е да отпаднат всички видове спекулативни механизни в икономиката, като това означава почти всичко. Всякакви борси и подобни. На най-едро ниво трябва да има определена централизация, която да не бъде в частни ръце, защото това е един от най-спекулативните механизми. И съответно при такова положение, трябва да им мн. точни, ясни логични и правдиви закони.
Змата деференциация на твърде бедни и свръх богати, и въобще наличието на свръхбогати от една страна е резултат на спекулативните механизми и от друга е моторче, което ги върти в кръг. Едно друго се захранват.
Виждате, че човек или хора с много пари сът=ответно власт са в състояние да дирижират и насочват огромни части от икономиката и това е точно спекула.
Без спекула пазара изглежда почти немисим, но ако спекулата бъде вкарана в определени граници е приемлива. Точно това е лявата икномика, която от години ни учат, че била нещо лошо. втъпляват ни, че лява икономика е пенсии и помощи. Нищо подобно, един от най-важните лостове е например тоя на ограничението, имаш долна и горна ценова граница, в която да варираш. Особено за България, това е нещо супер наложително, защото у нас почти няма реална конкуренция, когато на пазара двама вдигнат цените, всички ги вдигат.
-
И това може да стане само при внедряването на свободната енергия и антигравитацията в практика. Не виждам как иначе бихме могли да променим света. Никакви леви, десни или каквито и да е движения оправят положението. Само тези 2 технологии, които са трън в очите на господарите са спасението!
-
Нее, въпроса е, че в настоящата система словосъчетанието "свободна енергия" е без съдържание. А антигравитацията не виждам какво може да промени. Въпроса е до модела, и до нивотото на съзнание. Макар хиперболизацията на тояи модел да е от последната история на човека, той е залаган хилядолетия в човешкото мислене. Нека се гледа реално на нещата. По проблемите за които си пишем във форума, стигаме точно до тая неразбиваема стена от коловозно мислене и огромна деференциация в съзнанието. По същество почти всеки модел, сам по себе си не може да е чак толкова черно зло, проблема е в боравенето с него. И това е големият проблем, нюансирането и детайла е това, което прави модела или средството толкова лошо или по-добро. Много е добър примера със пистолета. Ръката дърпа спусъка, но все пак ако нямаше пистолети, нямаше да има и спусък. Точно това е, средствата и моделите съдържат различен потенциал в себе си, многобразен, и ако трябва да им приписваме вина, то те имат, но основната вина е на човек и как той ги прилага.
Друг е въпроса, че явно така ни е добре, ние имаме добре отгледани навици.
-
Света има нужда от нова икономика!
Света има нужда от промяна в съзнанието, от излизане от наложените му някога шаблони, вярвания, навици.
-
@Ashaman,антигравитацията и свободната енергия са представители на един нов злен свят, който автоматично ще промени съзнанието на тези, които видят с очите си смяната на целия политически и икономически климат. Така се променя мисленето на хората. Затова за мен ключов фактор са тези 2 технологии, на които им се пречи да бъдат приложени в масовата практика.
Света има нужда от нова икономика!
Света има нужда от промяна в съзнанието, от излизане от наложените му някога шаблони, вярвания, навици.
А това ще стане, когато хората се събудят. Въпроса е как да ускорим нещата :-\
-
Няма как да се ускорят нещата според мен. Или стигаш до осъзнаването, че трябва/искаш да се промениш или си седиш в дупката и критикуваш наляво и надясно всичко около теб. Мисленето и отношението на хората към парите ще се промени много трудно, толкова зависими са ни направили от тях.
-
Просвещение. Само просвещението би имало ефект. Просвещение на масите. Този сайт, според теб, защо иначе същестува ;)
-
Просвещение казваш..Този сайт поднася информацията. Тя сама по себе си е неутрална, просто някакво инфо. Всеки един прочел я си определя за себе си дали това е истина/лъжа, добро/лошо, приятно/гадно, може ли да се вярва на това нещо или не.
Същото се отнася и за мисленето и приемането на парите от хората. ;)
-
И въпреки всичко, ние тук мислим по-различно от останалите ;)
-
Нека разгледаме нещата по малко по-друг начин.
Да се върнем в миналото, когато не е имало пари. Ако разглеждаме нещата по този начин, изниква въпросът, дали Светът има нужда от друг вид пари въобще. СМЯНАТА НА ПАРИТЕ НЯМА ДА РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ, А ЩЕ ОТЛОЖИ РЕШАВАНЕТО ИМ ЗА БЪДЕЩЕТО, което е и целта на управляващите мафиотски структури. Не случайно Буш е сключил споразумение с Мексико и Канада за нов тип валута, без да предоставя договора за ратификация през конкреса на САЩ /ами Мексико и Канада дали са ратифицирали договора пред парламентите си?/. Не го правят, защото знаят, че или такава ратификация няма да мине, или ще масови вълнения, защото хората веднага ще осъзнаят илюзорността на парите. Доказателство за илюзорността е близката чипизация и виртуалност на парите. СПОРЕД МЕН СВЕТЪТ НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ПАРИ!
Разсъждавам така, защото в миналото не е имало пари, а е имало натурална размяна. Системата е работела прекрасно и това се е отразявало на социалните течения. Просто не е имало бедни и богати. Всеки е гледал да се труди, иначе е нямало какво да яде. И ако погледнем Египет ще видим как в древността държавата е събирала храна първо за собствени нужди и след това е мислела за износ в други държави. Египетските храмове, освен всичко друго, са били и зърнохранилища, които поддържали зърнения баланс на държавата. Наистина, в Египет и в целия древен свят златото се е ценяло и пазело, но кога е възникнала паричната система за размяна? НО ДАЛИ НАИСТИНА ПРЕДИ ФИНИКИЙЦИТЕ Е ИМАЛО ПАРИЧНА СИСТЕМА И ПАРИ? Не съм историк, малко познавам древната история и оставям въпроса открит за вас...
Нека си зададем въпроса и за съществуването на дълбоката древност, за която не знаем почти нищо. Дали в дълбоката древност са съществували парите? И ако не са съществували, какво, да не би да не е имало цивилизация? Имало е и то с много повече и по-точни знания за Вселената от днешната цивилизация.
Тъй че не е актуално да обсъждаме какви ще бъдат новите пари в близкото бъдеще! По-важното е да обсъдим въпросите със социалните нагласи за нова система основана на бартера /както се опита Тинчето да вмъкне такава тема преди два-три месеца/ и произтичащото след това преструктуриране на цялото земно общество и икономика. Каква армия от икономисти и счетоводители могат да отидат на работа в полето, в цеховете, за да работят не повече от четири часа /не е нужно да се работи повече от четири часа дневно за прехраната - другите четири часа човек работи, защото го експлоатират, той е глупав и не съзнава това/, а през другото време да се образоват, да медитират и се усъвършенстват нравствено, или да продължат работят, но зарази собствено удоволствие. Имам идеалистичен възглед, но не виждам как ще се решат по друг начин проблемите на човечеството. Все пак иде 2012 и трябва да мислим, какво ще правим след като отмине първоначалната криза и всичко се промени из основи.
Предполагам разбирате, в какъв контекст и окраска обмислям въпроса за парите. ГОЛЯМ ОПИТ МОЖЕМ ДА ПОЧЕРПИМ ОТ ДАЛЕЧНОТО НИ МИНАЛО, КОГАТО НЕ Е ИМАЛО ПАРИ И ДА РЕШИМ, КАКВО ЩЕ ПРАВИМ В БЛИЗКОТО БЪДЕЩЕ, КОГАТО ОТНОВО НЯМА ДА ИМА НУЖДА ОТ ПАРИ. Според мен паричната система, също както и познатата ни икономика, познатата ни форма на упражняване на власт /демокрацията, теокрацията и терора/ вече си отиват /хората масово не отиват до урните за гласуване, защото съзнателно и подзъснателно усещат, че непрекъснато са мамени/ и масовото отвращение от цялата система на управление е първият сигнал, че скоро ще се появят идеи за нови типове социални взаимоотношения, КОИТО СА ОСНОВАНИ НА РАЗВИТИЕТО НА ИНДИВИДА, доколкото до момента социалните взаимоотношения бяха основани на развитието на обществото и групата. Но ние не сме стадо овце, не сме група от пчели, мравки или термити. Ние сме преди всичко индивиди. От няколко хиляди години се развиваве само като икономика, което не е истинската цела на човешката еволюция. Еволюцията, която ни предстои е основана на развитието на индивида и духа, а не на обществото, и всички приказки и "научни разработки" за развитието на обществото като утопии, политикономия, научен комунизъм и т. н., заедно с цялата разработена икономическа система на капитализма производството, потреблението, разпределението и парите скоро ще си отидат, защото продължим ли по този път, значи човешката цивилизация да продължи да тъпче на едно място, което ще доведе до унищожението й от майката Земя, защото няма развитие, синхронизирано с нейните потребности.
В този ред на мисли оставям въпроса открит за всички онези, които познават по-добре древната история и "преоткрият" в древността икономичните взаимоотношения, основани не на парите. Всичко тези знания ще са ни от голяма полза! Затова не трябва да спираме мисленето си до въпроси като: "Какво ще правим, когато няма да има пари?", "Как ще заживеем, когато сме свикнали толкова много с парите?", "Няма ли човешката цивилизация да рухне без съществуването на парите?". ТРЯБВА УПОРИТО ДА ТЪРСИМ ДРУГИ МЕТОДИ ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА, КОИТО НЕ СА ОСНОВАНИ НА ПАРИЧНАТА СИСТЕМА, ЗА ДА ИЗБЕГНЕМ НЕДОСТАТЪЦИТЕ Й, а не да търсим отговор на въпроса, какви ще са новите пари!
-
Е, това за размяната на блага не е сериозно. В парите, като разменна монета няма нищо лошо, и въобще излишъка, както правилно отбелязват е довел много беди след себе си. Но манупулацията е в това, че не е виновен излишъка, а отношението към него. Идеята да трупаш и трупаш. Нека си има пари, но да се ползват по уж основното им предназначение. И точно това, което си говорехме, че в момента парите са нищо и всичко. Спекула и манипулация.
Реално и няма нужда да се обвързват с нищо, нило злато или други постоянно ценни блага. Просто системата и предназначението са сбъркани.
Парите трябва да са проста разменна монета, които просто да правят възможна размяната на блага в днешните условия. Щото, ако имаш домати и искаш да си купиш кола, тоя дето продава кола може да не иска х тона домати. Това е смисъла на парите. А не да правим спекула. И да се дирижират нещата чрез тях. Всички тия банкови системи и борси и т.н. това е бич. разлики във валутни курсове, машинации и т.н.
Но как да се променят нещата, като хората искат да трупат и трупат.
-
Но как да се променят нещата, като хората искат да трупат и трупат.
И пак стигаме до това, че трябва да се промени отношението на хората към парите (и не само), иначе няма как. Съгласна съм с всичко, което казваш по темата и мисля, че прекалено задълбахме да търсим всевъзможни изходи.
-
Само че няма как да се промени отношението на хората към парите. Нали който има пари има и власт. Който има много пари, има и много власт. Също така знаем, че за определена категория хора властта е като наркотик. Те без нея не могат. Парите са универсално средство за осъществяване на власт.
-
@Ashaman,антигравитацията и свободната енергия са представители на един нов злен свят, който автоматично ще промени съзнанието на тези, които видят с очите си смяната на целия политически и икономически климат. Така се променя мисленето на хората. Затова за мен ключов фактор са тези 2 технологии, на които им се пречи да бъдат приложени в масовата практика.
Света има нужда от нова икономика!
Света има нужда от промяна в съзнанието, от излизане от наложените му някога шаблони, вярвания, навици.
А това ще стане, когато хората се събудят. Въпроса е как да ускорим нещата :-\
Което забравих да допълня - с оповестяването на антигравитацията и свободната енергия, ще разберем, че не сме сами. Всичко това ще рефлектира върху цялата икономическа обстановка: комуникация, транспортация, взаимоотношенията на хората един към друг, и най-вече - отношението към парите също ще е различно!
-
Има как да се промени отношението към парите, всичко си зависи от самия човек daskale. Мисля, че разглеждаме нещата от две съвсем различни гледни точки, в което няма нищо лошо де. Въртим се в кръг и стигаме неминуемо до едни и същи изводи, което е излишно. Осъзнаването за някои хора е много труден процес, почти непостижим. Истина е, че можеш да разбереш един човек какъв е като видиш как "живее" с много пари и другата крайност с почти никакви. Някои се променят, но има и такива, които си остават същите дори и да имат милиони и не губят човешкото в себе си. Зависи... :)
Peacekeeper донякъде съм съгласна с това, което казваш и това е частта с взаимоотношенията на хората и оттам отношението към парите и много други неща. Но това пак е - промяната в съзнанието на хората. :)
-
Нещата са били твърде ясни отдавна:
Младежът Му каза: Всичко това съм опазил (от младостта си); какво още не ми достига?
Иисус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.
Но младежът, като чу това слово, си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
А Иисус каза на учениците Си: Истина ви казвам: мъчно ще влезе богат в небесното царство.
И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. (Матей ХІХ, 20-24)
Коментарът е излишен. ВСЕКИ ИЗБИРА САМ ЗА СЕБЕ СИ!
-
Нещата са били твърде ясни отдавна:
Младежът Му каза: Всичко това съм опазил (от младостта си); какво още не ми достига?
Иисус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.
Но младежът, като чу това слово, си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
А Иисус каза на учениците Си: Истина ви казвам: мъчно ще влезе богат в небесното царство.
И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. (Матей ХІХ, 20-24)
Коментарът е излишен. ВСЕКИ ИЗБИРА САМ ЗА СЕБЕ СИ!
Доста стари и съвременни секти използват философията на Христос за да приберат имотите на своите последователи.
-
Благодаря за предположението, но мисля, че съм доказал в този сайт, какви мисли ме обладават. Жалко че не си разбрал връзката на този цитат с темата. Не си разбрал, че парите са робство и създават робовладелски отношения между хората.
Предполагам, че не знаеш и истинското значение на всеизвестната фраза: "Блажени са бедните /низшите/ духом, защото тяхно е царството небесно.". Думата бедни/низши има фундаментално значение в това изречение и не се употребява с познатия ни смисъл. Трябва да се разсъждава. Материалното положение /парите/ има 50% участие в тази гатанка.
-
Просвещение казваш..Този сайт поднася информацията. Тя сама по себе си е неутрална, просто някакво инфо. Всеки един прочел я си определя за себе си дали това е истина/лъжа, добро/лошо, приятно/гадно, може ли да се вярва на това нещо или не.
Същото се отнася и за мисленето и приемането на парите от хората. ;)
На тази дата преди 190 г. се е родил един човек определян от едни като мислителя на хилядолетието, от други като най-голямото зло на човечеството.
Факт е обаче, че 190 г. след раждането му, продължават страстите около него и идеите му.
Ето някои мисли, естествено извадени от всякакъв контекст имащи за цел само да манипулират невинни и слабоосъзнати хора.
------------------
Съществената отлика на човешкото общество от това на животните се състои в това, че животните в най-добрия случай събират, докато хората произвеждат.
Нужно ли е особено дълбокомислие, за да се разбере, че заедно с жизнените условия на хората, с техните обществени отношения, с тяхното обществено битие се изменят и техните представи, възгледи и понятия - с една дума, тяхното съзнание?
Хегел бележи, че всички велики свeтовноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави: първия път като трагедия, втория път като фарс.
След като историята бе достатъчно дълго обяснявана със суеверия, ние обясняваме суеверията със история.
Господстващите идеи на дадено време винаги са били само идеите на господстващата класа.
Начинът на производство на материалния живот обуславя процесите на социалния, политическия и духовния живот изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя съзнанието им.
Златото и среброто по своята природа не са пари, но парите по своята природа са злато и сребро.
Може би няма по-голямо мошеничество от така наречените финанси. Жреците на тази тайна наука обличат най-простите операции, отнасящи се до бюджета и държавния дълг, в непонятна терминология, зад която се крият най-обикновени машинации с издаването на облигации с различни наименования, обмяна на старите облигации срещу нови, намаляване на процента и увеличаване на номиналния капитал, увеличаване на процента и намаляване на капитала, определяне на премии, бонуси и привелегировани дялове, въвеждане на различие между погасяеми и непогасяеми анюитети и изкуствена градация на предимствата по обръщението на разни ценни книжа. Цялата тази отвратителна борсова схоластика и невероятна сложност на подробноститие съвсем объркват публиката.
Данъците са икономическата основа на правителствената машина и нищо друго.
Отличителна черта на комунизма е не премахване на собственноста изобщо, а премахване на буржоазната собственост.
В истинската демокрация политическата държава изчезва.
Философите само по различен начин са обяснявали света, но задачата се състои в това той да бъде изменен.
Дарвин не е подозирал каква горчива сатира е написал за хората, когато доказва, че свободната конкуренция, борбата за съществуване, която икономистите величаят като най-велико историческо постижение, е нормално състояние на животинския свят.
Господстващите в икономиката господстват и в правото. Правото не е нищо друго освен облеченото в закон волеизлияние на същите.
и този човек се казва Карл Маркс.
Да се забранява изучаването му според мен е грешка. Да му се вярва напълно също. По скоро ме притяснява това, че за някои неща може би има право.
...Буржоазията доказа какво може да постигне дейността на хората. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите и кръстоносните походи.
Буржоазията не може да съществува, ако непрекъснато не революционизира средствата за производство, значи и производствените отношения, значи и всички обществени отношения. Неизменното запазване на стария начин на производство е било, напротив, първото условие за съществуването на всички предишни индустриални класи. Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение отличават буржоазната епоха от всички други епохи. Всички застинали, заръждавели отношения заедно с придружаващите ги осветени от векове представи и възгледи се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят. Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-после са принудени да погледнат с трезви очи своето положение в живота, своите взаимни отношения.
Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установи връзки.
Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на реакционерите тя изтръгна изпод нозете на индустрията националната почва. Старинните национални отрасли на индустрията са унищожени и се унищожават с всеки изминал ден. Изтикват ги нови индустрии, чието въвеждане става въпрос на живот за всички цивилизовани нации - индустрии, които преработват вече не местни суровини, а суровини от най-далечни зони и фабрикатите на които се употребяват не само в дадената страна, но и във всички части на света. На мястото на старите, задоволявани с местни продукти потребности, се появяват нови, за задоволяването на които са необходими продуктите на най-далечни страни и най-различни климати. На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност се появява всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите една от друга. Това важи както за материалното, така и за духовното производство. Духовните произведения на отделните нации стават общо достояние. Националната едностранчивост и ограниченост стават все по-невъзможни и от многото национални и местни литератури се образува една световна литература.
С бързото усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения буржоазията въвлича в цивилизацията всички нации, включително и най-варварските. Ниските цени на нейните стоки са тежката артилерия, с която тя събаря всички китайски стени, с която принуждава да капитулира и най-упоритата омраза на варварите към чужденците. Тя принуждава всички нации да усвоят буржоазния начин на производство, ако не искат да загинат; тя ги принуждава да въведат у тях си така наречената цивилизация, т.е. да станат буржоа. С една дума, тя си създава свят по свой образ и подобие.
Буржоазията подчини селото под господството на града. Тя създаде огромни градове, тя увеличи във висока степен броя на градското население над селското и по този начин изтръгна значителна част от населението от идиотизма на селския живот. Както направи селото зависимо от града, така тя направи варварските и полуварварските страни зависими от цивилизованите, селските народи - зависими от буржоазните народи, Изтока - зависим от Запада.
Буржоазията все повече и повече премахва разпокъсаността на средствата за производство, на собствеността и на населението. Тя агломерира населението, централизира средствата за производство и концентрира собствеността в ръцете на малцина. Необходима последица от това беше и политическата централизация. Независими, свързани почти само със съюзни отношения области с различни интереси, закони, правителства и мита бяха набутани в една нация, с едно правителство, с едно законодателство, с един национален класов интерес, с една митническа граница.
През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията създаде по-масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения взети заедно. Покоряване на природните сили, машини, прилагане на химията в индустрията и земеделието, параходи, железници, електрически телеграф, разораване на цели континенти, превръщане на реките в плавателни, огромни, сякаш измъкнати изпод земята човешки маси - кой по-раншен век е могъл да подозира, че в недрата на овеществения труд дремят такива производителни сили!
Из "Манифест на комунистическата партия" - Карл Маркс и Фридрих Енгелс, 1848 г.
-
Проблемът е възникнал с първоначалното натрупване на капитал. Европа е била много бедна, без ресурси. Богатите страни са били тогава Китай и Индия.
Какво имаме: Колонизиране на останалия свят, ограбване, поробване.
Цел: Заграбване на благата му, и най- вече осигуряване на РОБИ!
30 МИЛИОНА африканци са били довлечени в Европа, като около 1/3 от тях
умират още по време на пътуването..(Смятайте при какви условия са пътували..натоварени като чували... :( )
Именно с робски труд е било възможно и т.нар. първоначално натрупване на капитали.
Робството никога не е било изкоренявано. В момента има повече роби по света, от когато и да било. Смята се, че броят им възлиза на около 20 милиона!!
Според мен парите са най- голямото ЗЛО! И капитализмът като цяло, с последвалото технизиране и машинизиране, довело света до един голям АБСУРД!
А кой стои зад всичко това, е отделна тема.
-
daskalе,
Всяка монета си има две страни. Теориите на материализма, на политикономията и комунизма са показвали винаги едната страна на медала, обвеяви и опаковани с красивата идея за Утопия, която окончателно е пленявала масите отдавна, още от Платоново време. Всичко това се е правело с единствената цел да се запази статута на робството, независимо от неговото наименование във всеки един момент от историята, за да може шепа хора да господстват и прибират при себе си плодовете на другите по възможно най-несправедливия начин. За тях няма морал!
Но скриването на другата страна на медала не я унищожава. Другата страна съществува и оказва много по-голямо влияние на всичко около нас. Говоря за духовната страна на медала. Там нещата са много по-сложни, отколкото материалните.
И ако разглеждаме двете страни на медала ИГРАТА ПРИДОБИВА ДРУГИ ОЧЕРТАНИЯ. Не е само важно в един живот да пораснеш, да получиш образование, да си намериш високо платена работа с добри доходи, да създадеш дом, семейство и отгледаш деца, които да възпиташ както теб са те възпитавали. Целият този манталитет ни е натрапен не с цел общото облагодетелстване на обществото, а с цел облагодетелстване на малцинството, и тази цел упорито се укрива от масите или се премълчава за нея. Не е важно да се издигнеш в кариера, да спечелиш много пари и да устроиш живота си откъм материално отношение, защото ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА И СЛЕД СМЪРТТА, И ГО Е ИМАЛО ПРЕДИ РАЖДАНЕТО В НАСТОЯЩИЯ ЖИВОТ.
Единствената цел на показването само на материалната страна на медала и укриването на духовната му идентичност е тази да не разберем истинските цели на ГОЛЯМАТА ИГРА, а именно, ЦЕЛТА ДА РАЗБЕРЕМ КОИ СМЕ! ТЕ-крайните материалисти не искат да разберем кои сме, защото за кратко време ще загубят всичко, което са постигнали в продължение на хилядолетия. ЩЕ ЗАГУБЯТ СМИСЪЛА СИ НА ЖИВОТ.
Материалната страна на медала е нужна за материалното присъствие на духовете ни на Земята, но за тази цел трябва ли да се забравя и духовната страна на медала? За материалното ни присъствие не са необходими пари, които чрез лихвата и премълчаването на другата страна на медала създават робство и зависимост докато си жив, и твоето поколение ще продължава да плаща лихвата, която трупаш не по твоя вина. ТОВА ДО КОГА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА? За истинското състояние на нашите същности трябва да стане неотменен принципът: ДА ЖИВЕЕМ ЗА ДРУГИТЕ, А НЕ ЗА СЕБЕ СИ.
Точно в този начин на разглеждане на нещата, на разкриването на другата ни същност, се крие освобождението от робството. ЦЕЛТА НЕ Е МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ И МАТЕРИАЛНОТО УСТРОЙВАНЕ В ЖИВОТА, А РАЗКРИВАНЕТО НА ТОВА КОЙ СИ ВСЕ ПАК! Дълбоко се заблуждаваме, когато си мислим, че това може да бъде постигнато с материални средства. Това може да бъде постигнато единствено с израстване в и разкриване и на другата страна на човешката същност, НА ДУХОВНАТА СТРАНА.
-
Алтернативи, според мен трябва да се търсят при така наречените" диваци".
Нека да почерпим от мъдростта на матриархалните племена, кото не познават власт, пари, трупане на вещи и богатства.
Има един стар обичай при едно североамериканско племе/ май при ирокезите беше :-\/, които на всеки 4 години събират всичко, което са натрупали и го раздават, подаряват, унищожават.
Глупави ли са те, че го правят?!
Не! Отдавна са разбрали, че трупането не води до нищо добро.
-
Всичко, което се каза по темата до тук МОЖЕ да бъде полезно - просвещение, нова икономическа и парична система, свободна енергия.
Казам "може", защото винаги е можело, но не е станало. Причините да не стане са най-разнообразни и многопластови. За да поддържаме въпроса в границите ни на разбиране, трябва да се съсредоточим върху това какво лично ние, всеки от нас, можем да направим.
В статията, с която започна темата, се представя "правата линия" - правителственото решение "де юре", което няма изгледи да стане. В съседна тема "Бартер" http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,4179.0.html (http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,4179.0.html) бяха пуснати сведения за работеща система, заобикаляща лихвата и посредничеството на банките. Работи се с обратната линия - "де факто". Тихомълком се реализира с помощта на Интернет и има добри условия за надграждане. Всъщност когато виртуалният Бартер набере позиции, чак тогава идеята на немските анализатори за нов вид пари ще види бял свят и ще бъде негово естествено подобрение.
Относно мястото на свободната енергия. Мястото е там, където винаги е било - енергията въпреки, че е фундаментален елемент на мирозданието, все пак е функция на нещо по-фундаментално - идеите. Енергия винаги е имало, има и сега. Непрекъснатата криза, в която се намира човечеството е идейна (мисловна), не енергийна. Разработчиците, посветили се на свободната енергия, се делят на същите идейни течения, както разработчиците на парични и всякакви други изобретения - едните търсят контрол, а другите свобода.
-
Алтернативи, според мен трябва да се търсят при така наречените" диваци".
Нека да почерпим от мъдростта на матриархалните племена, кото не познават власт, пари, трупане на вещи и богатства.
Има един стар обичай при едно североамериканско племе/ май при ирокезите беше :-\/, които на всеки 4 години събират всичко, което са натрупали и го раздават, подаряват, унищожават.
Глупави ли са те, че го правят?!
Не! Отдавна са разбрали, че трупането не води до нищо добро.
Магнолия, защо да търсим решение на въпроса при т.н. " диваци " ? можем да се обърнем назад към нашата история т.е. БОГОМИЛИТЕ.
-
Aми както кажеш. За мен е без значение. :)
-
Света има нужда от нова икономика!
Света има нужда от промяна в съзнанието, от излизане от наложените му някога шаблони, вярвания, навици.
От клишетата също :-*
-
Като цяло, в същността си парите са един шаблон в мисленето - клише, наложено от Матрицата, за да вярваш и отдаваш енергията си по определен начин ( начини да ги харчиш, например... ) Така се получава затворен кръг, от който логичното излизане се крие в излизането от настоящия шаблон на парите.. в света на Свободния обмен :-*
-
Така се получава затворен кръг, от който логичното излизане се крие в излизането от настоящия шаблон на парите.. в света на Свободния обмен :-*
"... в света на Свободния обмен". Що говориш с недомлъвки? Разкрий си картите! За Бартера ли става дума?
-
Чели сме за паритеи т.н., но скоро ми попадна едно филмче което е направено за деца. С прости обяснения и анимация за подрастващите, така че ако ние не се справим с огромния проблем пред нас то поне нашите деца дазнаят за какво става въпрос и да се преборят.
Филмчето е на 5 части, а този линк е към първата:
Много от хората сме запознати с проблема, но болшинството не са. За това ми се искаше да го направя като нова тема за да грабва повече внимание. И все пак го слагам тук, където преди сте обсъждали темата.
Дълго е и беше зор докато го преведа, но заслужава внимание. Можем да си направи изводи за решението на проблема от филмчето. А и мисля че има изложени факти за това как работят банките, които не са помистани в други документи преди.
Процесът на създаване на пари е толкова прост, че мозъка ни първоначално го отхвърля като вариант. Ако хората разберат каква игра играят банките и правителствата те биха се ядосали до таква степен, че биха погнали да трепят банкерите и политиците по самите улици.
Повечето хора смятат, че правителствата създават парите, но не са напълно прави. По-голямата част от парите се създава в огромни количества от частни организации наречени „банки”.
Те ги създават буквално от нищото. Парите се явяват един вид нашия дълг към банките. В момента в който ищецът се подпише дава гаранция, че ще плати на банката парите плюс лихвата. Ако ли не то ще загуби колата си, къщата си, изобщо всичко което има някаква материална стойност влизащо в договора.
Приказката за златаря, който станал лихвар, ще ни запознае как е започнало всичко това:
Някога много много отдавна почти всичко е било използвано като пари, просто е трябвало да бъде лесно преносимо и мнозинството от хората да считат, че притежава достатъчно голяма разменна стойност. За да може да се размени за храна, дрехи, строителни материали и др. Това са били да речем: красиви камъни, морски украшения, та дори и пера от птици са се ползвали като разменна монета. Но златото и среброто са били предпочитани измежду всички други, със своят блясък и красота, както и с мекота на метала и лесната му обработка. Така златарите се специализирали в обработката на тези метали и започнали да изработват златни монети като универсална разменна единица, която била приемана от всеки. Но не след дълго те решили да създадат сейф, където да държат своето богатство на сигурно място. По-заможните хора от обществото разполагащи с повече от тази разменна еденици започнали да търсят златаря/лихваря по-късно вече банкер/, за да могат и те да опазят своето злато. В трезорът на златаря било сигурно и срещу скромна такса, която му давали се възползвали от услугата. Годините минавали и банкера забелязал, че тези чиито злато той държал в сейфа си рядко допирали до собствените си богатства. Те разчитали на него да им наглежда златото и не го местели в друг сейф. Дори в случаите, когато отивали до сефа за да вземат част от собственото им никога не били заедно всичките, а така златаря винаги разполагал с повече злато в трезора от колкото неговото собствено.
С времето златарят пуснал друга разменна еденица за удобство, с която всеки бил съгласен – хартиеани пари. Тези пари се използвали навсякъде/пазар и т.н./, така че физическото злато стояло недокосвано в сефа му и станало тежко неудобно и излишно в търговията. Така той започнал да раздава на собствениците на злато хартиени пари, като заместител. Хартиените пари били удобни/сумите били просто написани на тях и не толкова тежки/.
Но междувременно банкера направил друг бизнес - започнал да дава назаем златото си срещу определена такса/лихва/. Но за удовство търсещите заема не взимали самото физическо злато, а хартиените новосъздадени разменни единици/парите/. Бизнесът му се разраствал и все повече и повече хора го търсели за заеми. Така у банкерът се родила нова идеа – знаейки че притежателите на злато в неговия сейф много рядко допират до своето собствено той решил да дава назаем и тяхното злато/разбира се под формата на хартиени пари/. С годините той се замогнал, но подозрението нараствало. Хората със златото в неговия сейф решили и го потърсели за обяснение. Отишли до сейфа и със собствените си очи се убедили, че златото им е там непокътнато. Не били глупаци и разбрали каква е играта на приятеля им златар/лихвар/. Тогава те решили да му дадат благословията си да продължи, но като им дава процент от сделките. Или той да им дава такса, за това че те си държат златото при него, а не обратното.
Така се създало лихварстово. Лихварят можело да плати с ниска лихва за използването на парите на собствениците с по-голямата лихва, която заемащите щели да му дадат след време. Така разликата се явила чиста печалба за златаря вече и банкер.
Но и това не е начина по-който банките работят днес.
Алчният банкерът не бил доволен. С разрастването на търговията в цяла Европа и самите заеми се търсели повече, но златото в сефа му не било достатъчно да ги покрие. Така му се родила още по-еврейската идея - след като само той единствено знаел колко злато има сефа, то той можело да дава хартиени пари на искащите заеми, дори и те да надвишават физическата стойност на златото в трезора му. Единственият начин да го разкрият бил ако всичките собственици на хартиени пари отидат едновременно в сейфа му и се обедят с очите си, че стойностите не отговарят. Така банкерът станал изключтелно богат печелейки от лихви, които се трупали от даването на хартиени пари без реална стойност. У някои хора се родили подозрения, но идеята банкерът да създава сам парите била прекалено предизвикателна и фантастична за да е истина. И все пак с времето някои хора започнали да се усещат и да искат заеми в реално злато вместо в хартиени пари. Появили се и собствениците на злато, които поискали да си вземат своето от сефа му. И какво се оказало, оказало се че банкера нямал толкова налично злато, колкото му поискали в замяна срещу хартиените пари.
Стигнало се до т.нар. „бягство на банката”. Този процес представлява сриване на индивидулни банки и падането на доверието в цялата банкова система/имало е и други златари, след време лихвари, а по-късно превърнали се в банкери - не е бил един/. Хората решили да съдят алчния банкер. Но големите кредити, които банкерите отпускали навремто се оказали важни и печеливши за развитието на европейската търговия в средновековието/някои хора станали много богати за сметка на чужди нации/. Така вместо да го задържат решили да легализират тази дейноста на банкера. Банкерите се съгласили да сложат ограничения на парите които могат да създават за нужните заеми. Било решено съотношението да е 9:1 - напечатани изкуствени пари към реалната налична стойност. Били назначени инспекции, които да следят това печатане на пари. Още се стигнало и до създаването на закон, който задължава централната най-голяма банка да дава част от своето собствено злато на по-малките банки в случай, че те имат заплаха от ново „бягство на банката”. Така само в случай на едновременно „бягство на банката” на всички, само тогава златото дори и в централната най-голяма банка не би стигнало да покритие всичките искания и тогава системата би се срутила.
Паричната система днес е стигнала до толкова уродливо развитие, че реалната физическа стойност на „парите” е като игла в купа сено в сравнение с електронните пари днес. Преди време щатските долари са били възможно заменими за себестойността им в сребро. Днес обаче те могат само да бъдат заменяни от други долари издавани от Федералния Резерв.
http://www.flyawaycafe.com/wp-content/uplo...dollar-bill.jpg
/преди време имаща сребърно покритие/
http://en.wikipedia.org/wiki/Image:United_...ll,_obverse.jpg
/днес имаща покритието единствено с друга такава банкнота/
Преди време индивидуалните банки издавали парите като чекове, те били различни за различните банки и било възможно да ги отказваш, както днес можеш да откажеш чек от частно лице. Сега обаче се е създал монопола в паричната система. В днешно време парите са установени с указ от всички правителства и не можеш да откажеш парите като разменна единица. Ако не ги приемеш като разменна единица/или дълг/ законодателството не би се наело да те защитава за каквото и да е било. Ако някой получава възнаграждеение то е в днешните пари Ако някой получава възмездие, то също се изразява в стойността на пари, които лицето трябва да изплати.
Идва въпроса ако правителствата и банките печатат „пари” заедно /защото банките не могат да оперират без помоща на правителствата/ тогава какво е тяхното реално количество. Преди време количеството на „парите”/златото/ не можело да надвишава количеството на стоките и услугите, които обществото можело да разменя. Така за да се увеличи количеството злато трябвало да бъде открито самото то, да бъде изкопано в някоя златна мина примерно. В настоящето обаче парите буквално се създават с даването на заеми или като ДЪЛГ /веднага с подписа на искащия заем/. Колкото повече заеми дават банкте, толкова по-богати стават самите те. И така лимитът на количеството „пари” може да е само един – сборът на всички дългове на хората, а те са постоянно нарастващи.
Днес правителствата заедно с банкерите слагат ограничение на създаването на пари, което само те си знаят какво е, но със сигурност надвишава 9:1 многократно. Банките не могат да работят самостоятелно без подкрепата на правителствата. Правителството позволява частни кредити да бъдат изплащани с държавна валута, законодателната система налага плащането на дългове с пари и т.н.
Да речем, че се създава чисто нова банка и в нея все още няма депозити. Но инвеститори в банката правят начален депозит да речем +$1111.12 и ограничението наложено за създаването на пари от централната банка е 9:1.
Стъпка 1: Вратите се отварят и идва първия клиент искащ заем от $10,000 за да си купи нова кола. При ограничението 9:1, новата банка има законното право да умножи наличните си средства девет пъти. Така се получават нужните „пари” за заема. Това не са реални пари, а просто няколко натискания на бутоните по клавиатурата. Заемащия пише тази сума на чек и получава колата.
Стъпка 2: Идва клиент, които депозира $10,000. Тези пари за рализка от началните средства, с които банката започва по закон не могат да бъдат умножавани. Но могат да бъдат делени по т.нар. правителствено ограничение 9 :1 или 9,000/за нов възможен заем/ : 1,000/за резерв/.
Стъпка 3: Ако тези $9,000 бъдат депозирани от трето лице, в която и да е банка/дори и в същата новооткрита/ те стават законно средство за издаване на кредит/заем/. Този път по техните „закони” получаваме $8,100/за нов възможен заем/ : $900/резерв/. Или всеки нов депозит съдържа потенциал за издаването на заем малко по-малък от самия депозит. Така от заемите, които банките издават, се създават парите: 10,000 + 9, 000 = 19,000 + 8,100 = 27,100 + 7,290 = 34,390 + 6,560 = 40,950 и т.н. Не след дълго достигат почти $100,000.
Обаче ако парите, които се създават не бъдат депозирани, то този процес на умножение в банките ще спре. Това е непредвидима част която те не искат и се стараят да не бъде допусната. И така след време всичките тези пари в новата банка биват създавани благодарение на един депозит от $1111,12 стоящ непокътнат в централната банка, всичко с любезното съдействие и подпомагане от страна на правителството. Друго относно тяхната система е че техните документи трябва винаги да сочат депозити 10% повече от отпусканите заеми. Това ги прави привлекателни за депозити и отклоняващи обществото от истината, че заемите идват от депозитите.
Ако обаче банката беше една единствена и печалбите от отпусканите заеми биват депозирани в същата банка, тогава ефекта няма да е толкова голям. Или онези отпуснати $1111,12 няма да има как да се превърнат в почти $100,000. За жалост банките работят като едно – заемите отпускани от една се явяват депозити за друга. Теоретично те са пак една банка, но ефекта е различен.
А ако това ви звучи странно и трудно за възприемане, какво ще кажете за следното:
През последните години като резултат от стабилното лобиране на банкерите изискванията от нечии национални централни банки буквално са се изпарили. Ограничението за създаване на пари не е дори и 9:1. Така определени индивидуални банки създават парите от нула, не им трябва даже онзи $1111,12 депозит. Реалноста е че банките създава толкова пари, колкото ние можем да заемем. А чрез медиите нашите нужди непрекъснато биват увеличавани /купете си това, купете си онова/.
В истинския свят парите са излишни. Не можеш да услужиш на някой, който има нужда от дрелка за ремонт на апартамента си с дрелка нарисуван на хартия. Хартиените пари представляват касови бележки, които отчитат стойността на нашите дългове.
Чудели ли сте се понякога как правителства, коорпорации, фирми, семейства и прочие могат всичките да са в заема по едно и също време и то в астрономическо големи суми. Как може да съществуват толкова много пари, за да се дават на заем. Това е, защото фактически не съществуват - банките ги създават. Ако нямаме дългове няма да има и пари.
Как може хората, които произвеждат физическото богатство за живота/земеделие, животновъдство, фабрики и т.н./ да са длъжници на тези които не правят нищо. Повечето хора си мислят, че ако всичките дългове бъдат изплатени националната икономика ще се подобри/вярно единствено на индивидуално равнище/. Но ако всеки си изплати дълговете истината ще е именно, че няма да съществуват пари.
Оказва се, че сме зависими от кредитната система или ако не теглим заеми няма пари. Стигнали сме до такава деградация, че ако банките произвеждат пари ние сме в просперитет, ако ли не гладуваме?!?!
Но това не е всичко. Банките създават парите, но не и лихвите които се трупат, тях ги плащаме ние. И как след като те създават само парите ние трябва да връщаме не само парите, но и лихвите. Физически невъзможно. В дългосрочните заеми, каквито се отпускат за къщи или да речем държавните заеми/помощи/, се получава така че лихвите събрани надвишават самия заем. А това води до самото нефункциониране на икономиката.
За да има функциониране на такъв вид икономика просто самото производство на парите трябва да е огромно. Но това увеличава и дъглът и т.н. и т.н. или обратното все тая. И двата варианта са неприелмиви. Единствено проточването във времето спасява самата система от банкрутиране. До кога ли?
Парите улесняват производството и търговията, но с времето е неизбежно и те губят своята стойност. Освен в случай, че количеството производство на реалните богатства нараства с еднаква стойност с която и създаванеот на парите.
Да си зададем 4 въпроса:
1. Защо самите правителства избират да вземат пари на заем от частни банки, след като те самите може да създадат нужните им пари, като при това няма да има да плащат лихва?
2. Защо изобщо парите трябва да се създават като дълг? Защо да не циркулират постоянно, с което ще се избегне нуждата от постоянно взимане на заем/дълг/, за да може те да съществуват?
3. Как може система зависеща изцяло на такова вечно нарастване ..... се използва за създаването на стабилна икономика? Не е ли логично, че тези две страни на равенството са просто несъвместими?
4. Какво има нужда да се промени за създаването на стабилна икономика?
Преди много много време слагането на такса/лихва/ се е считало за използване и алчните хора/използвачи/ са били наказвани дори поякога със смърт. Тогава целта на „парите” е била само и единствено като необходимост от разменна единица. Всяка форма на правене на пари от нищото/без труд/ е била заклеймявана, а хората използващи тези хитрини се считали за паразити. Но с времето въпросът, че даването на пари на заем крие своите рискове от загуба е взел превес и така се създало лихварството. Само дето днес това е излязло извън всякакви норми, логика и морал.
Възможно ли е общество, което да съществува вечно със стабилна парична система – ДА. Това ще бъде възможно ако не плячкосва осноните си източници на енергия, а се ограничава до наличното за деня. Примерно да не се унищожават повече гори, от колкото фактически се възтановяват /растат наново/. Да се използват енергиини източници, които са обновими – Слънце, Вятър, Море, магнитни сили, гравитационни сили и т.н. Да рециклираме всичко и използваме това всичко наново. Популацията да е нито растяща нито намаляща, просто да се допълва от само себе си. Такова общество не би имало нужда от днешната парична система. Продължавайки да си представим, че хората с повече средства не дават на заеми надвишаващи техните реални физически богатства.
Ако някой обаче се изхитри и започне като познатия ни от началото златар, то неминуемо след време ще се окажем на сегашното положение. А един ден потомците на този златар ще притежават всичко материално що има по света.
Имаме нужда да променим системата. Трудно бихме убедили хората, че използването на банкови карти, книжни пари и подобни стимулират днешната система. Но как човек би се отказал от това и да мине отново на стока за стока/услуга/ и от сорта? Защото дори и да се върмен към системата жълтици, тези които нямат злато или сребро ще се окажат просто без пари.
Основния проблем не е ли в алчността и липсата на морал на множеството хора по света. И дали това може да се промени у хората? Дали може да се създаде система, която след време да стане монопол, само че в нея парите да не са дълг. В този случай заемането на „пари” да се извършва срещу замяна на стоки, услуги или труд.
Има нужда от промени в паричната система и избирателната система. Как гнидата да се превърне в пеперуда? Трябва обществото да го разбере и да започне да го изисква и то не от съседа си, а от управляващите. Това разбира се ще е трудно, защото интересите на банките са толкова големи, че чак минават хоризонта.
-
Завършека на превода:
Парите са просто една идея и реалния свят парите може да бъдат каквото си поискаме. За да се създаде такава система трябва парите да бъдат първо контролирани от управлението на държавата, а не от частни лица. Система с постоянно циркулиращи пари, където да не съществува лихва. Тези пари да се създават като Полза, a не като Дълг. Евентуално нарастване на количеството „пари” да отговаря единствено на увеличението на материалните блага на нацията. Примерно да се създават за инфарструктура и да отговарят на материалното благо без да го надхвърлят. В този случай парите ще се развиват пропоционално и не би имало инфлация. Ако все пак се стигне до такава: Управлението може да се бори с инфлацията като наложи такса конкретно за ползването на материалното благо чието създаване я е довело. Примерно автомагистрала Тракия създаде инфлация Х% и ползването й ще бъде наложено с такса Y%. Така парите влезли допълнително в оборот постепенно ще бъдат изтеглени. А за да контролира дефлацията управлението ще трябва да харчи повече за нуждите на държавата.
Управленията ще използват парите от таксите единствено за нуждите на населението, а няма да ги ползват за покриването на лихвите към банките. Защото няма да имаме национален дълг.
„Банкерите притежават Земята. Ако ние хотата си Я върнем, но им оставим правата те за нула време ще Я купят отново” - сър Джошуа Стамп, директор на Bank of England 1928-1941, в същия този интервал от време определян за втория в категорията най-богат мъж на Англия.
Преди години канадския заместник премиер взел интервюта с хора от улицата, както и от предприятия и фабрики и с други професионалисти в своите дейности на труд, но не икономисти. Направил го с цел да разбере знаят ли те как и от къде идват парите. Оказало се, че понякога дори и самите служители в банки/тези които са зад гишетата/ не знаели за какво става дума.
Първата банка в Англия Bank of England отворила врати през 1694г. е започнала да работи с ограничението 2:1/за създаване на пари/, но това е било само началото за сегашното 30:1 или знае ли колко човек.
„Ние благодарим на всички международни медии, които са присъствали на наши срещи и спазиха обещанията си да не ни излагат на светлината на общественото внимание през последните 40 години. Ако те не бяха на наша страна нашият план за световен контрол не би се развил до такава степен. В момента вече нациите не са в състояние да се съберат на марш срещу световното правителство. Интернационалното суверенно управление от интелектуалният банков елит вече е за предпочитане пред Националните управления в изминалите векове” - Дейвид Рокафелрер 1991г. – той е най-възрастние от фамилията днес.
„Само малка част от тайните е нужна да се пазят, по-голямата част са си така или иначе недостъпни и неразбираеми за ингнориращото оглупено общество” - Маршал Маклюам медиен „гуру”
Продуцент и Създател на филма Пол Гриньон
www.Moneyasdebt.net
-
Промяна никога няма да има в нашия свят, така е било и така ще бъде.
Винаги по-силният ще се възползва от по-слабия. Колкото повече материални блага притежава човек - толкова повече сила има. Пък дали с пари, капитализъм и бла бла :)няма значение.
Тука е така.
Светът няма нужда от нов вид пари.
-
Промяна никога няма да има в нашия свят, така е било и така ще бъде.
Винаги по-силният ще се възползва от по-слабия. Колкото повече материални блага притежава човек - толкова повече сила има. Пък дали с пари, капитализъм и бла бла :)няма значение.
Тука е така.
Светът няма нужда от нов вид пари.
Не искам да те порицавам, но бъди така добър да прочетеш това което преведох, а и други мнения в темата. Защото с това което казваш си личи, че не си се интересувал достатъчно. Всичко търпи промени.
Прочети преводът ми ако обичаш, помисли и дай пак мнение.
Благодаря
-
buden,
Прекрасно представяне на истинската същност на парите. Браво за превода! Нещата са точно така както ги описваш!
Според мен цивилизация може спокойно да се прави и без пари, но за това трябва да се ликвидира най-големият проблем на човечеството, а именно "ахимса", както казват индийците, или незнанието... Това ще рече влизане на психолози в училище, които да преподават, а не учители завършили специални предмети и педагогика. Това ще рече изучаване на тайната наука и нейните постулати. Това ще рече практическо обучаване на всички на скритите възможности на човешкото тяло и човешкия дух - това познание и образование трябва да залегнат още в детската градина /примерно обучението на алтернативно виждане и телепатия/. Така би се получило реално обучение и постигане на реални знания, не насила както в днешното училище, а учене с желание и съревнование за постигане на резултати, главно за скритите възможности на човека... Тогава, след петдесет години, всичко около нас ще се промени! Знам, че доста хора ще вземат поста ми за ексцентричен, НО БЪДЕЩЕТО ЩЕ БЪДЕ ТОЧНО ТАКОВА! СВЕТЪТ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ ИЗ ОСНОВИ, ЗАЩОТО ЧОВЕК ЩЕ ПРОМЕНИ ПОЛЯРИТЕТА НА НАСОКАТА НА ВЪЗПРИЯТИЕТО СИ! Тогава парите ще изчезнат от самосебе си! ДРУГА АЛТЕРНАТИВА ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НЯМА, ЗАЩОТО ПАРИТЕ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ И ТОТАЛНО РАЗРУШАВАНЕ!
-
И аз вярвам и се надявам да стане по-скоро бъдещето такова. :)
-
Благодаря ви SMSI-H и хадзапи за това, че отделихте време да го прочетете и споделите мнение.
Темата е стара, но все още Актуална. С това ново филмче се внася нова светлина относно проблема. И наистина ми се иска повече хора да прочетат превода.
Истина е че в днешно време интернет информацията е толкова много, че даже ни затъпява. Или повечето хора само отварят и затварят страници без да четат съдържанието им. Задоволяват се със заглавие или с абзац. Това беше отчетено и от самия интернет, че юзърите зареждат страници и след това ги затварят без реалната възможност да ги прочетат за времето престой.
Истината е, че хората се плашат като видят много написано. Знам го и от опит също :(
Избирателни сме това е ясно, но понякога изпускаме важна информация.
Просто ми се иска повече хора да се запознаят с проблема, защото ако 1000 души тук са наясно че има проблем по принцип. Едва 100 най-най-много да са наясно какъв всъщност е проблемът. А от тях едва 10 да са запознати с решението му. Това анимационно филмче е много много полезно. Надявам се и превода също да е полезен.
-
“Теория на парите, банковото дело и финансовите пазари”на Ми
http://www.econ.bg/forum/viewtopic.php?f=22&t=349