Форум за конспирации, уфология и мистика.
Разни => Земя и Екология => Темата е започната от: ultrafutur в Януари 03, 2006, 11:34:16 am
-
В античните епохи Земята се счита за плоска, във формата на диск, лежащ сред безкраен океан. Тази представа за света се появява 3000 г. пр. Хр. в Шумер. През VІ в. пр. Хр. гръцкия философ Анаксимандър отхвърля традиционните митологични обяснения. Според него Земята е каменна колона, чиято горна повърхност е заета от обитаемия свят. Теорията за цилиндъра позволява да се обясни смяната на ден и нощ, но не отговаря на въпроса защо когато кораб се отдалечава от погледа последна изчезва мачтата. Има и друго несъответствие: при лунно затъмнение сянката върху Земята е с кръгла форма.
През V в. пр. Хр. нашата планета “придобива” съвремената си форма: тя “ставa” сферична благодарение на мислителите от школата на Питагор. Тази концепция е толкова добра, че прекрасно “вписва” Земята в центъра на симетричната вселена. Теорията за кръглата земя е започната от Сократ и Платон. Около 230 г. пр. Хр. полемиката е прекратена. Ератосвен успява да изчисли размера на Земята! Той установява точния час, в който слънчевите лъчи достигат дъното на кладенеца в Сиена (днешен Асуан), и измерва ъгъла на сянката от вертикално изправена пръчка. Знаейки точното разстояние между двата града, той стига до извода, че обиколката на Земята е 250 хиляди стадия, т.е. около 40 хиляди километра. През средните векове идеята за сферичността на Земята се запазва. Коперник и Галилей влизат в конфликт с Църквата не защото смятат, че Земята е кръгла, а защото считат, че тя не е център на Вселената.
През 1687 г. великият Исак Нютон “лишава” Земята от абсолютната й сферичност. Според изчисленията му, въртенето на планетата води до изпъкване на районите около Екватора. Измерването на дължината на земните меридиани от две френски експедиции потвърждава гениалната хипотеза на Нютон. Сферата отстъпва място на елипсоида. Такава форма би имала планетата ако бе покрита само с вода и ако няма континентален релеф.
Развитието на техниката през ХХ в. обаче окончателно разруши тази хармония. С помощта на махало и гравиметър физиците установиха, че силата на притегляне в различните точки на планетата не е една и съща – основно поради нееднородността на земната кора и мантията.
След като се появиха изкуствени спътници, те фиксираха тази неправилност във формата на Земята. Индия се намира в падина от около 100 метра, докато Исландия е повдигната с около 90 метра. Преди три години два спътника за пореден път промениха нашите представи за света, показвайки, че неговата форма се изменя много бързо – доста по-бързо от движението на континентите. В синхрон със смяната на годишните времена Земята се повдига или отпуска с няколко сантиметра под влияние на различни регионални феномени – например колебанието на нивото на водите в басейна на Амазонка. . .
-
Ultra :))
Математикът е Ерастотен, а не Ератосвен :) Земят има форма на сферичен геоид, заради центробежната и центорстремителна сила:)
Уточнявам просто, макар и да знам колко е дразнещо :)))
Оберон
-
"... форма на сферичен геоид" - затуй ли извънземните казват "Гея" ?
-
Ти не си наред:)))) Кви извънземни бре? Гея си е земно наименование:) Древни гърци и тн..."Еа" - шумер :)
-
Само пък ще е "Еа"... Ти знаеш ли какво значи "Еа"?
-
мхахаха, каква е тая дума "гео-ид"!!!! нещо "земле-подобно" или какво?
...според мен Земята си има формата на сферичен фрактал, т.е: "безкраен планетоид"
8) 8) 8) 8) 8)
-
Ако Гея е земно наименоване, то тогава ми стават ясни две думички: гей-землянин, земен и геи-множественото число на същото. >:(
-
гей идва от английски - "gay", i.e. такъв, който "се весели" :P :P :P
-
Ултра, ти съвсем изперка:)))
Геоид е сфера, сплескана в полюсите:)
Поздрав с Вангелис "I'll find my way home"
-
ех Обироне, каква ти сфера - това дето описваш се казва тороид...
1. Земята е жива и гравитацията далеч не е водещата сила в нея
2. Земята е куха, и е населена отвътре
3. Земята е важен център на информация и осъзнаване, библиотека на знанието и любовта
-
Вижте, не знам дали и колко е куха, но чел съм, че има живот някъде в дълбините на Земята. Даже информацията беше, че това са нашите предци-лемурийците, с които ще се срещнем точно преди квантовия преход.
Значи, има живот, но той е на различно енергийно ниво, с различна (по-висока) вибрация. Така на едно и също място в пространството съжителстват 2, а може би и повече, вибрационни нива. Пространството на лемурийците е по-малко от нашето, един вид сфера в сферата.
Отивам на Луната и поглеждам към Земята, най-напред с моите си очи, а веднага след това поглеждам с "другите" очи. Разликата в очертанията на Земята могат да ме наведат на мисълта, че е куха.
-
един вид сфера в сферата.
Баш като Жул Верн. Много сфери, всяка следваща е по-древна и пътуваки се връщаш във времето. Само не ми се връзва източнка на светлина и топлина къде ще го турим, обаче ако вземе и "Пътешествие до центъра на Земята" да излезе вярно...
-
Източникът на светлина и топлина е различен за друго вибрационно ниво, но пространствено може да е на същото място-значи допускаме възможността слънце в слънцето. :D :D :D