Флай, приеми го като малка форма на предизвикателство за установяване на нивата на обективната действителност (твоята) и еволюционното ти движение в пространството.
Въпреки, че нещата са насочени лично към мен и може би е по-подходящо да текат в лични съобщения, ще ти отговоря, опитвайки се да бъда изчерпателен. Ако moderatorите решат, нека да премахнат това отклонение от темата за електронната медицинска картотека.
величието на твоята показност
Величието на моята показност е проблем по-скоро в твоята глава, отколкото в моята. Аз не страдам от мания за своето величие или непогрешимост, въпреки, че ревниво се стремя да бъда непогрешим. Разликата между мен и други е само в това, че съм склонен на крайно усилие в това да бъда точен, цялостен, докато много други се задоволяват с това да правят нещата само до толкова, доколкото им е приятно. Заради това предимно, не заради някакви специални мои способности, писаното от мен стои малко по-тежко и величаво. Подобен въпрос ми се отправя не за първи път и аз пак си представям един странен феномен. Представи си готическите катедрали в католическия свят. Хората казват, че тяхното монументално извисяване премазва човека, кара го да се чувства нищожен под огромните им сводове. Аз пък се чувствам окрилен, засмукан нагоре и извисен от мощта, която те изобразяват... Въпрос на гледна точка е моето величествено непрегрешение ;)...
Колко от миналите ти виждания за бъдещето са действителност?
Ще обединя под тази формулировка всичките други твои въпроси към мен, защото те до голяма степен се повтарят, макар и казани по малко по-различни начини. Статистика за нивото на осъществимост на моите "пророчества" не съм водил и не може да се каже доколко съм прав в прогнозите си. Още повече, че много от твърденията ми надхвърлят като време на разлистване няколко десетки години и е доста трудно да се проследи каква е тяхната "успеваемост". Не съм прорицател, ако това имаш предвид - в смисъл, не разполагам с някакво специално свръхзнание, от чиито позиции да мога да цитирам бъдещето. Правя изводи като всички други, поставяйки разсъдъка си върху релсите на моя опит и концепции, които съм усвоявал през живота си. Мога със сигурност да твърдя само това, че моят концептуален набор е доста специфичен и рязко отличаващ се от набора на огромна част от хората в обществото... Но това май не е рядко срещано явление сред активно пишещите в този Форум. Иначе, за да обслужим всички възможни комплекси за малоценност - не съм нищо повече от който и да било друг... Или пък напротив, съм?