Форум за конспирации, уфология и мистика.
Конспирации => Исторически конспирации => Темата е започната от: Miller в Февруари 20, 2008, 21:51:31 pm
-
Заловеният в Къкринското ханче Васил е чернокос и тъмен, за разлика от Дякона
Обесен е не Левски, а негов двойник
Всъщност един човек ли е Левски или псевдоним на мнозина
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ Ст. н.с в БАН
След демократичните преобразувания у нас е вече време да се постави еретичният въпрос: Една отделна личност ли е Левски или под този псевдоним се крие събирателен образ? Или с други думи: Имал ли е дякон Игнатий двойници и дали в различни части на отоманската империя и в Българско не са действали под името Левски няколко революционни дейци? Външният вид на Апостола е бил непознат почти за всички и много авторитетно би било за делото някои от организаторите да се представят под това име. Такъв подход би направил залавянето на Левски много по-трудно.
Един от многото дейци под името Левски съвсем сигурно е йеродякон Игнатий от Карлово - Васил Иванов Кунчев. Но е имало и други дейци под името Левски - двойници или не! Най-малкото, Левски има още двама по-малки братя - Христо и Петър. И двамата, по мое мнение, са заедно с брата си Васил в Белград по време на втората Българска легия. И двамата са революционни дейци. Най-малкият, Петър е четник и в четата на Христо Ботев, а след това и четата на Филип Тотю. И в списъците на четите, и в писмата си до Найден Геров и до други, Петър се подписва винаги като Петър Левски или като Петър Иванов - Трети Левски. Той е приличал поразително на брат си Васил, с тази разлика, че е бил по-буен, по-як и лицето му е било сипаничаво, от прекарана като малък шарка - брусеница. Дори тетевенският революционен деец даскал Иван описва Левски пред турската комисия в София именно така - със сипаничаво лице. Е, да, но
не Васил, а Петър е със сипаничаво лице!
От друга страна, има редица революционни дейци и други българи, които много са приличали на Васил Левски. Дори самият Димитър Общи на външен вид е приличал на Апостола - рус и синеок…
Възниква в такъв случай въпросът: Кой всъщност Левски е бил обесен в София на 6-ти февруари, стар стил, респективно на 18 (а не на 19-ти!) февруари, нов стил, 1873 г.? Дяконът или някой друг Левски?
Възможно е зад масовото "предателство" спрямо обесения Левски да се крие не предателство, а нещо съвсем друго - перфектна акция за спасяване на заловения вече Васил Левски. Известно е, че преди да бъде заловен Левски в Къкринското ханче, турската полиция вече е задържала няколко лица, между които се е намирал турчин именуван Дяколевски, който наподобявал Васил Левски и се е опитвал да премине Дунав при Хърсово за към Влашко. След залавянето на "истинския" Левски, другите задържани по издирването на Апостола са освободени. Възможно е един от тях да е бил и дякон Игнатий. А вместо него на полицията да се е предал в Къкринското ханче някой друг, който се е представил под името Левски.
Налице са много детайли около залавянето на Левски при Къкрина, които будят недоумение. Левски е притежавал тескере, с пътно описание в него, на името на негов двойник от Ловеч, защо му е било нужно при срещата със заптиетата да съчинява разни небивалици, вместо да извади тескерето си? Защо му е бил необходим архивът му от преписи на негови писма, които той уж бил укрил в самара на коня на спътника си Никола Цвятков?
Тези въпросът могат да се обяснят с това, че
този Левски се е предал сам на властта -
с цел да бъде освободен заловеният вече Васил Левски. И много хора са били посветени в тази конспирация! Ето защо никой не прави опит да освободи заловения при Къкрина Левски - по дългия му път до Ловеч, после до Търново, после през Севлиево, та чак до далечна София. Ето защо всички заловени по делото за обира на хазната при Арабаконак, на брой 64 човека, почти единодушно посочват доведения по-късно и представящ се за Левски човек, че това е тъкмо той - Левски.
Самият Левски пред турското следствие твърди, че той е Васил Иванов Левски от Карлово и прочие. Този човек съзнателно е искал да се представи за Васил. Придворният фотограф на княжеството по-късно, Иван Анастасов Карастоянов, заставен от военния комендант на София Мазхар паша да "вади на кадро" всичките заловени по обира, твърди в спомените си, че на всички заловени е направил снимки за полицейските им досиета, само за Левски не бил си направил този труд. Защото ужким в последния момент дошла заповед да не се вади на кадро именно на Левски. А пред свидетел Иван твърди, че и на Левски е бил направил снимка. Ясно е, че Иван Карастоянов си противоречи сам на себе си, увърта, не иска да говори кой Левски всъщност е снимал: Дякон Левски - русокосият, синеокият или някой друг. Примерно, с черна коса, брада и мустаци, с мургаво пълно лице и с… черни очи. Човек, който изкусно се е представял за Левски, но е бил всъщност един от дейците под името Левски, а не дякон Игнатий!
Пред комисията заловеният Левски твърди, че е на 27 години. В същото време Васил Левски е на 36 години. Нима турските следователи, хора извънредно изкусни в разпита, са могли да сгрешат възрастта на лицето пред тях с цели 10 години! От протоколите по разпита на Левски личи, че Левски не е знаел, а само поназнайвал турски език и затова не разбирал добре въпросите. И Захари Стоянов твърди, че Левски не отбирал от турския език. Това е твърде любопитно като се има предвид, че майката Апостола Гина Караиванова е знаела езика перфектно и самият той се е представял за турчин при обиколките си. От протоколите на разпитите личи, че Левски първоначално отрича всичко. Когато му се направи обаче очна ставка с някой от заловените и този твърди нещо, Левски тутакси потвърждава, че така е било, че първо не бил разбрал въпроса и прочие. Явно е, че е чакал от другарите си те да му кажат кое как е било, а той да го потвърждава, за да се представя пред турците за Левски.
За да бъде освободен заловеният преди това Левски
и да му се даде възможност да премине зад граница.
Заловеният в Къкринското ханче и изправен пред Съдебно-следствената комисия в София Левски, по мое мнение, е бил т.н. от мен "Стамболски" Левски. Той е бил познат на хаджи Иванчо хаджи Пенчович, водещ член в Комисията, изпратен от Истанбул. "Стамболският" Левски поне на два пъти посещава Истанбул. Среща се там с уважавани българи. Доктор Стамболски, преподавател по анатомия във Военното медицинско училище, го представя на приятеля си и съсед по вила на остров Халки, члена на Държавния съвет х.Иванчо. Същият приютява Левски във вилата си за два-три дни. Дори, заедно с д-р Стамболски събират значителна сума пари за делото на освобождението на България и ги предават на Левски. Д-р Стамболски в своите пространни спомени описва външността на Левски, примерно така: Чернокос, с редки черна брада и мустачки и с… черни очи. Такъв го е видял и хаджи Иванчо.
Десетина години след излизането на спомените на д-р Стамболски, във връзка със стогодишнината от рождението на В. Левски, се появяват подробни свидетелски показания на очевидци на самото обесване на Левски. Особено достоверни са спомените на дядо Георги С. Потайников, публикувани във в. "Мир" през 1937 г. По време на събитията в София през 1873 г. дядо Георги Потайников е бил момче на 12 години. Баща му е имал питиепродавница в близост до Банята и в нея често е отсядал Левски и малкият Георги го е познавал на външен вид. Момчето попада край бесилката на Левски заедно със свои приятелчета турчета. И по-късно описва подробно, как е изглеждал обесеният Левски на външен вид.
Денят е бил пазарен - вторник. Било е 6-ти февруари 1873 г. стар стил. Времето е било топло, пролетно. Обесеният Левски е имал черна коса, редки черни брада и мустаци, черни вежди и е бил с отворени очи. Лицето му е било мургаво и заоблено. Подобно описание прави на "Стамболския" Левски, независимо от дядо Георги Потайников, както казахме, и д-р Стамболски. Нещата се потвърждават. Обесеният в София Левски в никакъв случай не е бил дякон Игнатий - Васил Иванов Кунчев.
Обесеният е престоял в турския зандан повече от един месец. За това време, и косата, и брадата, и мустаците му щяха да прораснат руси и да си проличи истинският им цвят. И лицето му щеше да се избели в зандана. Не, обесеният си е останал човек мургав, чернокос и… - черноок. Иначе, дядо Георги щеше да опровергае, по отношение, на цвета на отворените очи на обесения, спомените на д-р Стамболски.
А какъв е бил външният вид на Васил Левски? По този въпрос десет различни автори дават
десет различни описания.
За най-голяма достоверност ние ще приемем описанията, направени от свидетелите на младостта на Васил Левски, от неговия роден град Карлово. По думите на дъщерята на учителя на Левски даскал Райно Попович - Елисавета:
"… Със среден ръст, слаб, с дълго черно расо, дяконът беше внушителен. Той спираше за малко пред нас (ученичките), с едва доловима усмивка, изглеждаше ни продължително със сините си загадъчни очи и отиваше в черква…"
Когато Левски помолва двамата си другари да му отрежат, на връх Великден, косите - те, Хаджията и Христо Пулев го разубеждават да не прави това: "Не вземам на себе си тази тежка отговорност. Дяконе, тази хубава златна коса е превъзходно украшение на челото ти". Тогава Левски сам си отрязва косите и ги показва на другарите си - "целия златен сноп коса".
Да, косите на дякон Левски от Карлово са били руси, сякаш златни. Очите му са били сини и загадъчни. Лицето му е било възслабо и възбледо. И нищо за очи черни и лице обло и мургаво. И нищо за коса и вежди черни, и брада черна и то рядка. По мое мнение, Левски е бил по рождение голобрад. Никъде не се споменава, че заедно с остригването на косата си, когато се раздячва, той си е обръснал и брадата. Брада Левски е нямал! Само така може да се обясни факта, че при раздячването си той не се е и обръснал. Той е бил вече пълноправен монах, а за православния монах брадата е задължителен атрибут. Освен ако по рождение не е бил голобрад.
Накратко, според мен сведенията от очевидците на обесването се отнасят до черноок и чернокос мургав човек, който по-скоро би приличал на втория брат на Васил - Христо. Твърди се обаче, че Христо, братът на Васил Левски е починал от изтощение на 9 април 1871 г. в Букурещ. Дори Ботев, като негов пръв другар, жали за смъртта му.
И поет един цяла стихосбирка му посвещава, във връзка с кончината му. Да беше жив Христо до разигралите се събития в София през 1873 г. аз бих предположил, че именно той, Христо се е жертвал вместо брат си Василя. Но ето на, бил починал на тази и тази дата. Поне така се твърди. Много можем още да си говорим за тримата братя - и за Василя, и за Христа и за най-малкият брат, за Петра - Трети Левски, но не му е тук мястото…
-
М...Хайде сега..А заптиетата,които са го водили, са били преоблечени самодиви,..и защо все някой се опитва да пренаписва историята.Общо взето, това си е мое мнение,но не съм съгласен с това,а виж, за братята му ми е любопитно,почти нищо не съм чел за тях,камо ли да се твърди,че особено единия е бил чак и по-буен от Васил?!А и спомняме си от учебниците,че в доста от преобразяванията си,се е налагало да контактува,да хортува със заптиета,башибозуци,едва ли всички те са говорели "гяурски"/ще се юрна пак да чета З.Стоянов,да видя къде е казал,че не говори турски?!/Описва се как е водил дълги,задушевни разговори с каймаками,валии,и други турци от управата?! Не знам за другите,но съм далеч от мисълта,че всичко се е хортувало на български!Поне доколкото познавам манталитета на братята турци.
А и вярвам,че само Левски може да каже думите-"Сам съм,други няма!","Ако спечеля-печели цял народ,ако загубя-губя само себе си"-доколкото знам тези думи са повторени и пред турския съд.
Да допуснем,че е вярно,тогава Къде ни е Дякона?!
-
Много интересен анализ! В случай, че се окаже верен, може ли някой да посочи данни за по-нататъшната съдба на Левски? - дякона, когото ние познаваме като русокос и синеок млад мъж от фотосите по коридорите на училища, читалища и общински галерии...
-
А и вярвам,че само Левски може да каже думите-"Сам съм,други няма!","Ако спечеля-печели цял народ,ако загубя-губя само себе си"-доколкото знам тези думи са повторени и пред турския съд.
Да допуснем,че е вярно,тогава Къде ни е Дякона?!
Защо само Левски да може да ги каже? Точно по-логично е да ги каже двойникът му (ако може да се нарече такъв, въпреки големите разлики между двамата), защото ако ги каже двойника, по този начин той ще осуети по-нататъшно разследване на случая и евентуалното разкриване на Левски (синеокия) и факта, че той е двойник. Така че, на мен в този случай думите му, ми се струват доста по логичен отговор на зададените въпроси.
-
Еййй тези хора са полудели по конспирации. На всеки Българин му се иска Левски да не е екзекутиран от турците и може би това огромно желание създава такива невероятни хипотези. Ако тази хипотеза е вярна, къде е Левски след , като не е бил убит(обесен). Може би е имигрирал в Америка и си е устроил живота. Жалкото е , че такава светла личност за всяко Българско сърце си е отишъл завинаги от физическия свят. Защото ако беше жив сега горко им на онези престъпници в парламента. Или е карайно време да се роди нов Левски за да не изчезне и България!!!
-
Доколкото знам , май са заедно с Елвис ;D .... евтини сензации , жалко че никога няма да разберем истината. Така се раждат долнопробни конспирации господа .
-
Дякона да е имал двойник. Не ми се вярва. Все пак не е имало пластична хирургия тогава. А пък и за Ботев съм чувал, че не са го убили 1876г.
-
Четох в един вестник доста подробна статич по въпроса и даваха интересни примери, ако я намера ще я пусна. Там казваха, че няколко пъти е било описвано, че е бил виждан на различни места в страната в много кратък период от време, което може да се обясни само с двойник/ци. А и защо да няма двойник, това е било конспиративна организация, а Левски е бил твърде важен, логично е да е имал двойници приличащи на него, не е нужно да е имало пластична хирургия.
П.П. Ще потърсим статичта...
-
Понякога най-абсурдните твърдения са излизали истина. Никой не знае.
-
Да бе, имал двойник друг път.
И какво е станало с Васил Левски, след като са обесили двойника му?
Да не се е уплашил за себе си и да не се е покрил някъде?
Смешно е да се говорят такива глупости,това е само колкото да си чешат езиците, защото едва ли Левски е участвал в конспирация да обесят двойника му и той да почне да живее спокоен и тих живот, да, знам че звучи идиотски, но така излиза.
Истината я знаем, тя е тъжна, жалка и покъртителна, но поне е истина и няма нищо съмнително и конспиративно.
Другото е опит за изкривяване на действителноста, то по тая логика може да се каже същото и за Бенезир Бхуто, Георги Илиев, Ангел Бончев и още колко други!?!
-
Нa английски има един много хубав израз за това твърдение - Bull shit.
-
Аз сега се замислих, ако наистина е оживял е дочакал освобождението и е изпълнил думите си, че ще отиде да помага на други поробени народи.
-
Понякога най-абсурдните твърдения са излизали истина. Никой не знае.
Наистина истината е многолика.
Спокойно можем да приемем че водещите в политиката, чужди елити, искат да снемат Левски от пиедестала на национален герой и тезата с двойника е перфектен начин да го направят. Още повече че паралелно върви и явлението ново турцизиране на България, а Левски е неудобен и неподходящ за новото турско присъствие.
-
Да допуснем,че е вярно,тогава Къде ни е Дякона?!
E то и да е вярно че не е бил той са минали доста годинки и сам трябва да си отговориш къде е ::) ..освен ако не е в някоя пещера в едно особенно състояние :)
-
Другата версия за смъртта му (ако се приеме, че са обесили двойника му) е, че въпреки всичко е бил заловен и умрял заточен в Диарбекир. Всичко е възможно, съмнявайте се във всичко. Това би направил един истински конспиратор, докато не започне сам да си приказва laugh
-
Ако имаме куража да си припомним цялата реплика на Левски: "...ще отида да се боря за свободата на други народи-Полския!", ще можем да отиграем версията за по-нататъшната му съдба, например: убит по пътя към Полша, убит от руските поробители на Полша/руските тайни служби са имали не една и две "къртици" в българските революционни комитети, които да издадат Апостола/. Защо не?
-
Моля, не се хващайте на измислици на нашите врагове. Това си е чиста конспирация.
Спокойно можем да приемем, че водещите в политиката, чужди елити, искат да снемат Левски от пиедестала на национален герой и тезата с двойника е перфектен начин да го направят. Още повече, че паралелно върви и явлението ново турцизиране на България, а Левски е неудобен и неподходящ за новото турско присъствие.
-
А, значи ни е по-изгодно да приемем факта, че Левски некадърно се издънва, че ние сме го предали, че ние не намираме кураж да го освободим, че ние после потъпкваме идеалите му, че ние забравяме думите му за "чиста и свята република", че ние се правим, че не чуваме думите му: "тоз, който ни освободи, той ще ни и зароби", че не искаме да си припомним онази думичка в тефтерчето му "народе????".
Версията за двойник не е на враговете ни-те биха искали ние да сме го предали,да сме предали идеалите му!
-
Гробът на Васил Левски все още стои.
-
Свобода на словото или слободия на манипулациите
Доц. д-р Мирослава Кортенска 4 Април 2006 | 11:02
Или как БНТ се превърна в АНТИОБЩЕСТВЕНА МЕДИЯ, а програмата й - черен PR на историята и светините ни. Медиен обзор – месец март
В рамките само на една седмица (13-19 март) Националната ни телевизия излъчи две безпредентни покушения срещу българската идентичност – с филма, посветен на поп Кръстьо ”Черна легенда” и интервюто на Андрей Райчев в предаването”Полет над нощта”.
Всъщност, въпросите започват от признанието на самия сценарист на филма “Черна легенда”, писателя Георги Мишев, който каза в ефир, че това не е документален филм. Създателите на въпросното творение не могат да не разбират, че документалистиката се основава на факти, а не на предположения. Изграждането на една историческа версия, като тази за реаблитиацията на поп Кръстьо, изисква сериозна и аргументирана основа, защото иначе се превръща в подигравка със самия него и съвременниците му, представени като дребни душици (Поп Лукан и дъщеря му Величка) като наивни конспиратори, (наЛевски). А самата революционна организация – като съмнително сборище – арена на лични страсти. Ако снисходително подминем факта, че тук става дума за предварително обмислени провокации, а не за създаване на сериозен документален филм, изскача въпросът: Защо националната телевизия одобрява, финансира и излъчва подобно не толкова безобидно упражнение по съвременен прочит на историята ни? Трябва ли институция като БНТ така безотговорно да разрешава да се борави с миналото ни и неговите личности? Може ли обществото ни да остане безучастно, когато се разместват пластове в историческата фактология и преосмисляне на такива важни моменти от миналото ни, когато се посяга на сакрални моменти и фигури в паметта на народа ни? В случая няма база и за дискусия, тъй като няма нови факти – историците мълчат . За съжаление, няма и художествен факт, който да разтърси и изтръгне българина от прокобата за предателството спрямо Левски. Ниските страсти са извадени като доминиращи в историята ни, дребните мащаби на възрожденците ни - наложени като белег на националния ни характер.
-
Извадка от темата "Книга за евреите"
Карло Луканов е бил вицепремиер и министър на външните работи по време на сталинисткия режим.
Майка му е била управител на БНБ!!!
Според запознати,дядо му е предал Левски,след което е набедил поп Кръстыо!!!
-
Човек е безсмъртен, докато спомена е жив за него. Аз вярвам, че поколенията след нас няма да забравят за личността и делото на Апостола. Тезата, че е имал двойник не би трябвало да се приема, че е измислена от вражески структури, имащи интерес от турцизирането на България, поради най-простата причина - самият факт, че говорим за Левски, че дискутираме неговата възможна съдба, показва че той е жив в сърцата ни! И никой турчин, подкупен европеец или български предател не би могъл да изтрие спомена от негвия героизъм!
-
Васил Левски ... пиша няколко определения и след това ги трия, недостатъчно силни и точни ми звучат и затова няма и да ги пиша.
Каквото и да кажем, все ще е недостатъчно силно точно и ясно за да определим заслужено Апостола.
Левски е легенда, загадка, мит. Невероятно е самото съществуване на такава личност.
Размислите ми се основават на собствените ми проучвания и изводи. Моля предварително да бъда извинен ако обидя или нараня някой.
За да бъдем максимално обективни е необходимо да познаваме достатъчно добре историята в периода на турското робство (използвам именно този термин защото по-точно няма как да го нарека) и по конкретно хронологията, причините, организацията на движенията и идеите за Освобождение. Още по-конкретно времето,в което живее Апостола.
Раковски - първият революционер, работещ постоянно и неуморно за Освобождението. За съжаление, не дотам резултатно, набързо планирано, прекалено наивно. Резултатите са на лице - две български легии не постигнали почти никакви резултати. Абсурдната идея за 1000 души калени в боя, с няколко топа и 100 конника влиза в Балкана подминавайки София и марширувайки към Търново броят им се увеличава стремително и става 10 000,50 000, 100 000 а стигнат ли до морето ще се съберат 500 000.
Населението само щяло да се вдигне, да грабне оръжието и смело да се хвърли срещу тиранина.
Дори не се стига до някакво начало на организиране на нещо подобно, но за да се уверим в нереалността на тази идея е достатъчно да видим как е посрещнат Ботев с четата му от Враца и околните села.
Започнах с Раковски, защото именно в Първата българска легия Апостола започва своята революционна дейност и своето име Лъвский.
До втръсване ни е повтаряна версията за невероятния скок,който впечатлил Раковски и той възкликнал "Скачаш като Нубийски лев!От днес ще ти викаме Лъвский!" А Левски го поправил "Български лев!".
Много ми е странно как в битка ще впечатлиш с високо спортно майсторство в леката атлетика калени в боя и кръвопролитията авантюристи и харамии. И то така да ги впечатлиш, че от тогава да ти викат ЛЪВСКИЙ. А щом тогава те кръщават така и това ти остава име завинаги и занапред явно впечатлението е било огромно и не е никак трудно да се сетим причините за него.
Следва участие в четата на Панайот Хитов, която накратко нищо не постига и участие във Втората българска легия, която малко след създаването си се разпуска.
Явно тук идва прозрението, че без сериозна подготовка сред народа вътре в Българско и разчитайки някой отвън да ни помогне (колко познато е това и днес) нищо няма да се постигне.
Пише за идеите си първо на Панайот Хитов, който грам внимание не му обръща и след това заминава за Букурещ започвайки реализацията на същите тези идеи.
Общо взето Левски нарушава спокойствието и "рахатлъка" на българските революционери и най-вече на Любен Каравелов, които кротко си хъшуват в Румънски, пият и пеят буйни песни.
Много го обичат ама започват и много да го ненавиждат и откровено мразят. Левски си е казвал истината на всеки му в очите а това никак не им е харесвало.
Следват две обиколки за две години създава БРЦК една мащабна, стройна и дейна организация.
Плана за освобождение и организиране на държавата след това Чиста и Свята Демократска Република е началото на процес водещ до края на Апостола. Идеите на Левски, дори днес звучат наивно и химерно.
Република основана на братство и истина, всички националности еднакви и равноправни,да не властва закона на силата. Това са все абсурдни за тогава, пък и за по сетне неща.
Каравелов без дори да го попита тотално променя и перифразира плана махайки именно тези прозрения.
Тогава хората искат цар, дори"Република" се съмнявам че са знаели какво означава. Да не говорим за равенството и братството.
Левски е единственият, които не само мисли а дори има точна и ясна представа каква трябва да бъде България след освобождението.
Нещата с революцията се развиват, омразата към Левски също. Не е пресилено, не е и метафора. Директно са го обвинявали че нищо не прави и яде на готово народните пари, какъв бил той та да им дава акъл и да се прави на светец. Даже директно са го заплашвали да го убият. Проверете писмата и кореспонденцията им за да се убедите. Защо се стига до това положение се питаме?
Защото Левски говори открито и ясно,обвинява и доказва. Както и сега ако хванеш някой да краде или злоупотребява с народни пари ще те плюе, псува и обвинява и пита - кой си ти да му държиш сметка. Явно мошениците не се изменят много с годините.
Не им е ясно на дървените глави е как па точно ги прави тези работи и за по сигурно му дават двама помощници - Ангел Кънчев и Димитър Общи.
След като се оплакват, че не им се доверявал в работата и казвал, че за учен човек като Кънчев ще трябват няколко години за да може сам да се оправя а за Общи дори и не си направил труда да прецени, Каравелов решил да им раздели окръзите и всеки сам да си работи.
Представете си как го приел Левски това нещо. Надъхан и окрилен Общи прави обира на хазната в Арабаконак в следствие на което организацията е тотално срината за отрицателно време.
Написах всичко това за да стигна хронологично до главната идея на Каравелов и компания - да се вдигне въстание и да се провокира Турция зверски да го смаже, да види света и да си каже, че и там имало народ, да се трогне и да се вдигне дядо Иван, Гарибалди, Сърбия, Черна гора и които там още му се занимава и да ни освободи.
Колко гениално, колко прекрасно... По ирония на съдбата точно така и се получава.
Левски е заклеймявал и отричал тази идея защото е бил сигурен, че нашият освободител ще бъде и наш поробител а и факта че в Сан Стефанския мирен договор няма и помен за изтегляне на окупационните руски войски говори достатъчно. Каравелов иска да вдига въстание и спори с Левски, без дори да влизал в българско, нямайки и грам идея за какво става въпрос. Ама нали е председател! Как така някой ще му се противопоставя!
Неразбран, мразен, възпрепятстван в този момент Левски явно е прозрял цялата картина. Безсмисления, кървав титанично глупав развой на идеята - реките от кръв, Батак, Перущица които ще последват.
Каравелов,който се смята равен на него и останалата сган комити дето го питат злобно "защо ти да си Лъвский а не аз? с какво си повече от мене ?"
Според мен конспирация в предлагания вид е невъзможна и неизпълнима. Ние не можем да се освободим като хората а пък ще организираме нещо далеч по-сложно. Общи ни най-малко е приличал на Левски има достатъчно снимки а ако говорим за двойници - става въпрос за хора които много приличат на Левски и чиито документи той е ползвал, аз съм чел за един.
Да отиде Левски да освобождава Полша не искам да коментирам. Интернационалната свобода не мисля че е негов приоритет. Този човек живее, работи и умира за неговата България.
Как ще бъде направена перфектна организация с пароли, псевдоними, променени имена на градове от няколко човека, които се срещат сравнително рядко а пък и повечето от тях и представа си нямат за какво става въпрос ?
Наистина,винаги съм се чудел как може не друг а Левски да бъде заловен и то по толкова банален начин. Каквато и логика да търсим, каквато и да намерим Левски е арестуван и никой не прави опит, с едно изключение на неговия верен другар Миткалото с още един техен сподвижник Големия неуспешно да подпалят конака, да излязат срещу 20те заптии, поне да гръмнат няколко пъти. Поне него да убият, жив да не им попада в ръцете. Да ама не.
Процеса е пример а надпревара кой по силно и по яко ще го предаде, ама не конспирация ги кара верните му другари, подлост, злоба и чист интерес. И процеса и изказванията му са документирани, и предсмъртната изповед. Не мога да си представя мащаба на предателството и разочарованието, което е трябвало да понесе и което е понесъл.
Какво би направил ако наистина не бе обесен истинският Левски а някой друг? Би заминал някъде, заживял спокойно? Или просто се е разсърдил на народа ?
Левски се е прежалил и пожертвал за народа и каузата още напускайки манастира.
Неговата същност е Свободата на България.
Ако има нещо конспиративно това е неговото съзнателно допускане на грешки за да бъде заловен. Левски е позволил да бъде заловен защото умирайки по този начин се превръща в най-чистия идеал за най-прекрасната идея - Свободата това,което наистина е като личност.
Ако Турците искаха да премажат идеята Левски дори сега биха използвали съвсем други приоми и методи.
Залавянето, процеса и смъртта на Апостола е низ от събития, върху който трябва много да мислим за да оценим достойнствата и низките страсти на народа си. На какво е способен и за лошо и за хубаво.Какво сме ние с вас и хората около нас? Какви искаме да бъдем и чий пример ще последваме.
Дълбок Поклон пред светия ни Дякон Лъвский.
-
Написано от Мерсия Магдермот
Неделя, 18 Февруари 2007 00:11
„Ако дойде зимата, пролетта далеч ли е?"
Шели
„От всеки гроб на убитите за свобода кълни семето на свободата. А то на свой ред дава семена."
Уолт Уитман
И за Левски също краят бил близък и все пак той е имал още да изстрада.
Процесът свършил. Трескавите дни на напрежение и планове, когато всяка минута е наситена с умствено усилие, изведнъж отстъпват място на един спад на пълно бездействие, на истинското нищо, при което не остава друго, освен да се спи и да се чака смъртта.
Всяка заран той се събужда с подтискащата мисъл, че може би това му е последната сутрин, а дори и да не е, то надежда за отменяне на присъдата няма. Оставало му малко време и все пак това време му изглеждало безкрайно, без някакъв смисъл. Държали го съвсем уединен, без връзка със своите съотечественици, без да има възможност да изпрати някаква вест до комитетите. Не можел нищо да стори в помощ на делото, остава да изтърпи своя край с кураж и достойнство. Той прекарва четири седмици в това състояние на пустота, между живота и смъртта. На 22 януари султанът подписва фермана, потвърждаващ присъдата, но тя била изпълнена чак на 6 февруари (19 февруари нов стил). Липсват документи или мемоари относно тези последни четири седмици от неговото пленничество в турския казармен затвор в София. В най-лошия случай те са представлявали един адски кошмар, при който смъртта идва като милостиво избавление. В най-добрия те са били едно сиво еднообразие на безнадеждно очакване, прояснявано от време на време от внезапен възторг, когато вярата в бъдещето напирала в него и потичала като огнена кръв по неговите вени. Навярно много пъти той мислено е преброждал извървените от него пътища; навярно много пъти е подлагал на преценка и преоценка следваната от него политическа линия. Прав ли е бил? Дали си е струвало всичко това? И отговорът, който си е давал, бил: да, прав е бил; да, всичко напълно си е струвало. Съвестта му била съвършено чиста и той не съжалявал за нищо, за нищо!...
Малко преди екзекуцията бива доведен един български поп, за да чуе неговата изповед и да му даде светото причастие:
— Кажете си греховете, синко! — му казал попът.
— Казах ги на царските комисари, та няма нужда и вам да ги казвам! — се говори, че е казал Левски
— Пред бога и свободата грехове не съм сторил, а пред пашите, чорбаджиите и владиците много, много и премного согрешения съм направил, но нека тия ми согрешения останат непростени... За едно нещо, дядо попе ще те помоля: като ви пита някой за Дякона Левски, кажете му, че той, Дяконът, за българска свобода загина!"
Изповедта на Левски е предадена от друг автор в малко по-различен вид, но със същото основно съдържание: „Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза.
Ако служенето на народа е грях, но не искам прошка и от бога."
В такова душевно състояние на премислено непокаяние Левски посреща смъртта на 6 февруари (19 февруари лов стил). Шествието от полиция, войници и турски големци го съпровожда по краткия му път от казармите до мястото на екзекуцията. Било още рано, но улиците били изпълнени с възбудени турци и цигани — деца и възрастни. Цялата тълпа се движела в една посока, като крясъците и подигравките надвиквали тъпаните и безсрамно виещите зурли. Шествието минало покрай порутената черква „Света София" и спряло на източния край на града, където къщите отстъпвали място на снежното поле с тук-там чернеещи се трънени храсти и надгробни камъни. Бесилото се възправяло на фона на снежната белота — две отвесни греди и една напречна като отворен към вечността портал.
В средата на тълпата, в центъра на вниманието, стоял Левски с вързани ръце и гологлав, с табелка на шията, върху която на български и турски били написани неговите „престъпления". Той бил блед, но съвършено спокоен. За последен път краката му извървели безкрайно дълги пътища, докосват любимата му земя и почерпват сили от допира с нея. След седмици строг затвор той отново е навън, ограден от родните планини, които сякаш го гледат като неми приятели. Отново диша чист, освежителен въздух и усеща в косата си милувката на вятъра. Отново небето се шири над него, необятно като вярата, която го бе тласкала и крепила през всичките трудни и често самотни години на борбата.
Той се бе посветил на своя народ със съзнанието, че рано или късно животът му ще бъде поискан, и сега, когато този миг е вече дошъл, той не търси милост от хората, нито опрощение от бога. Дори пред лицето на смъртта не пожела да коленичи пред поробителя, нито да приеме утехата на религията, ако това би изисквал от него макар и частица политическо отричане. Той не вярва в задгробния живот, нито в последния съд, според църковната догма. Той има свои идеи за съд я безсмъртие. Той ще се прероди в онези, които ще продължат борбата, той отново ще живее чрез децата на бъдещето, когато българи и турци ще вървят ръка за ръка и не ще има нито паши, нито чорбаджии да грабят
онова, което принадлежи на народа. Ще го съди потомството. Пред този съд Левски ще застане с чисти ръце и чисто сърце. Той вярва я един свят, чужд на омразата и тиранството, както мякай вярват в рая. В душата си не храни никакво съмнение, че в края на краищата човечеството ще надживее варварството, че и онова, което той нарича „Храм на свободата", ще бъде изграден както в България, така и във всички други страни. Ако, според старото народно поверие, е нужно да се вгради човешки живот, за да заякнат основите на сградата, тогава той е напълно готов да принесе своя в жертва. Той умира, както умират семената, за да оживеят наново в реколтата...
През целия ден циганчетата замеряли с камъни замръзналия труп и се радвали, когато някой камък успеел да го разклати. Когато най-после Левски бил свален от бесилото, за да бъде погребан, страх и скръб изпълнили града с такава ужасна тегота, че по-късно никой не могъл да каже с увереност къде е погребан Апостолът на свободата.
Много лесно е един човек да бъде убит и закопан за вечни времена в тъмната и безмълвна земя с вързани ръце и пречупен врат. Но когато човекът е живял не за себе си, а е превърнал своя живот в дела и идеи, преминали в съзнанието на другите — тогава не е лесно да се прецени кога той е мъртъв. Ако турците са си въобразявали, че ще задушат свободата, като удушат нейния апостол, те скоро трябвало да се разочароват. В този „ничий" гроб под снеговете на София лежала само една празна черупка, докато по цяла България огнените семена вече тлеели в хиляди живи сърца в очакване само да премине бурята и риданията да секнат.
Верен на своята революционна клетва, Левски запазва комитетите по такъв начин, че по-голямата част от организационната мрежа се запазва неразкрита и непокътната. Когато останалите на свобода негови другари се посъвзели малко след първия "удар от голямата загуба, появяват се нови апостоли, за да съживят комитетите, които той бе създал, и да подготвят народа за скорошно въстание на основата на новата система на окръжните революционни центрове. Не изминали и пет години след смъртта на Левски, когато на мястото на бесилото се появява триумфална арка и цялото население на София посреща с цветя и, според обичая, с хляб и сол победоносната войска на генерал Гурко, чието идване донася очакваната от петстотин години свобода.
Гробът на Левски и до днес не е открит. Но всъщност един гроб изглежда съвсем ненужен за човек, останал толкова жив в паметта на народа си и толкова дълбоко обичан.
Историята справедливо отреди за Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещавал на онези, които са участвували в неговото дело безсмъртие в паметта на бъдните поколения.
За тях Левски не само служи като неувяхващ пример на доблест и нравствена чистота — той е живо доказателство за безсилието на тираните, за неразрушимото достойнство на човека. Защото, какво печели тиранинът, ако една земя след петстотин години на робство и унижение ражда не народ от роби, а мъже като Васил Левски?
Из "Апостолът на свободата", глава шеста-последна
Автор: Мерсия Магдермот
Преведе от английски: Иван Градинаров
“Народна Младеж”, София, 1970
Сканиране и обработка: nezavisim.net
-
Определено съм съгласна с тезата, която Manve развива, имам само една забележка. Допуска страшно много правописни грешки, а това не е маловажно. Научете го този език, той си е наш, трябва да го познаваме. Изглежда грозно да се коментират толкова важни теми, написани неграмотно...
-
Уважаема Ahinora
Благодаря за отделеното внимание и съгласието с моето мнение,благодаря и за "градивната" корекция относно граматичните ми възможности.
Благодаря за квалификациите "грозно" и "неграмотно".
Няколко неща не разбрах и моля учтиво да бъдат разяснени.
Правописни грешки буквално ли имаш в предвид или грешки в строежа на изречението,подреждане на пасажите ? От както съм публикувал постовете правя няколко корекции на грешките,току що направих още една основна проверка,но твърдението,че са страшно много е прекалено.
Ако става въпрос за подредба на изречението и словоред - запазил съм правото да не се съобразявам с правилата защото така най-точно представям гледната си точка и размишленията си.
Ahinora не знам на какво се дължи желанието ти да ме наричаш неграмотен,не знам защо го правиш публично а не ми го пишеш на лична , да не говорим че доводите са погрешни и неверни и лежат на твоето виждане за грамотност,което , не знам защо си решила че е миродавно.
Защо като толкова искаш да напишеш нещо в тази тема поне един факт не коментира една идея не подложи на съмнение? С коя развита от мен теза си съгласна ? Аз развивам доста теми и давам доста идеи,които са повод за доста спорове.Самата тема е силно противоречива поради множеството различни факти.
Приемам критиката и съветите ти и ще работя по въпроса,но и аз имам няколко критики и съвета към теб и хората като теб - надявам се да ги приемеш по същия начин.
Научете я тази история,поне четете и се информирайте за да спорите адекватно,тя си е наша,трябва да я познаваме.Коментирайте когато имате какво да кажете.
Изглежда грозно да коментираш злобно дадена тема без достатъчно основание с главната цел да оплюеш и орезилиш някого било според теб неграмотно,защото неграмотно е отношението и желанието за изява показано по този начин.
Бъди здрава и без лоши мисли :-)
-
Левски е позволил да бъде заловен защото умирайки по този начин се превръща в най-чистия идеал за най-прекрасната идея - Свободата това,което наистина е като личност.
Като Исус Христос!
-
Правописни грешки буквално ли имаш в предвид
Предполагам, че точно за правописните бележки е бил намека.
Позволих си, с правата които имам, да редактирам най-фрапиращите такива, за да не става спор баш за тях.
Добре е обаче, да обърнеш сериозно внимание на правописа си, поне 5 пъти беше написал грешно "впечетление"/правилното е впечатление/, доста често бъркаш У с О, най-фрапиращото от които беше Букорещ и Ромъния.
Та така, както е казал Левски, "Да си кажем байно кривиците, аз твоите и ти моите, па да вървим заедно напред" ;) /за съжаление, не можах да намеря източник с точния цитат, но това ми е останало в главата като правилен израз/
-
Благодаря за помощта и съветите - има над какво да се работи :)
-
Скъпи Manve,
с риск да се отклоня от темата, исках публично да се извиня за изключително глупавата си и невежа постъпка и средствата, с които действах. Нямах за цел да те обидя или да те унижа. Критиките ми се отнасят не само за теб, а за всички. Нямам претенции, че съм страшно грамотна и познанията ми по български език са блестящи. Аз просто смятам за неуважение и злоупотреба към литературата и историята да се пише некоректно(било то лексикално или пунктуационно). Във връзка със словореда, съм абсолютно съгласна-може да се използва удобен такъв за подчертаване на конкретната идея, но не мога да се съглася за правописа.
Що се отнася за твоите критики към мен, благодаря, за мен те са конструктивни. Ще се старая, както съм се старала и до сега, да чета, изучавам, вниквам и разсъждавам върху различните прочити на историята, защото тя е наша, защото трябва да знаем кои сме, пък и от чисто човешко любопитство.
Още веднъж те моля да приемеш моите искрени извинения, не исках да те обидя или нараня по никакъв начин.
С уважение,
Боряна
-
Драги съфорумци, пишете по темата.
-
Аз пък четох някъде, че Левски не е бил сам - били са няколко души, които са водели комитетите, но са ползвали едно и също прозвище, за да объркат турците. И турците ако хванат единия - да си мислят, че всичката работа е свършена, а тя да не е. Но и това си е просто хипотеза.
-
Турските власти разбират мащабите на организацията след самопризнанията на Димитър Общи.Тогава разбират името на Левски,псевдонимите,които е използвал,характерните му външни белези и попадат на негова снимка.До тогава те го наричат "неуловимият".
Васил Левски е идеологът,организаторът и ръководителят на революционната организация.Никой от неговите съвременници не е бил на неговото интелектуално и морално ниво за да бъде негов достоен заместник.
Всеки таен революционен комитет е имал своята организация както и ръководител на комитета,но понеже е таен и революционен турците няма как да са познавали ръководителите на комитетите в качеството им на такива.