-
Аферата „Александър Литвиненко“ се пренесе в гроба
24.11.2006 08:32
Лекарите така и не успяха да помогнат на Литвиненко.
Александър Литвиненко, бившият руски шпионин, жертва на отравяне, почина в болница в Лондон, съобщи ВВС.
43-годишният екс-служител на КГБ е починал в четвъртък вечерта. Същия ден състоянието му се влоши драматично.
Все още обаче причината за болестта му не е известна, обяви в официално изявление лондонската University College Hospital.
Скотланд Ярд съобщи, че полицаите разследват случая като „смърт по неясна причина“.
Приятелите на Литвиненко казват, че той е бил отровен преди три седмици, а причината е критичното му отношение към руското правителство.
Кремъл отрече официално всякакво участие в случая.
„Шокирани сме и сме ужасени от това отвратително престъпление. Тази вечер е вечер на скръб“, коментира след смъртта на руснака неговия приятел Алекс Голдфарб.
По думите му, Литвиненко е починал „с чиста съвест, чисто сърце и достойнство“.
Развитие на случая „Литвиненко:
1 ноември: Литвиненко се среща с двама руснаци в лондонски хотел. Единият от тях е също бивш служител на КГБ. По-късно се вижда и с италианския специалист по въпросите на разузнаването Марио Скарамела в суши бар. Срещата се е състояла по инициатива на италианеца. Той носел на Литвиненко материали, съдържащи информация за убийството на журналистката Анна Политковская. Часове след това руснакът се разболява.
17 ноември: Литвиненко е транспортиран в University College Hospital и поставен под въоръжена охрана.
19 ноември: Обявява се, че руснакът е отровен с талий – химикал, използван за унищожаване на гризачи
21 ноември: Токсиколог, лекуващ Литвиненко, съобщава, че мъжът може да е отровен с „радиоактивен талий“
22 ноември: Състоянието на руснака се влошава рязко през нощта. Версиите за отравяне с талий и радиокативни материали са отхвърлени
23 ноември: Бившият шпионин умира в болницата
dnes.bg
-
Кремъл се нацупи, не бил тровил КГБ полковник с талий
21.11.2006 09:40
dnes.bg
Литвиненко преди и след отравянето. Лекарите твърдят, че той има 50/50 шанс да оцелее. Снимки: AP, ВВС
Кремъл нарече „абсолютна глупост“ твърденията, че е замесен в отравянето с талий на бившия полковник от КГБ Александър Литвиненко, който живее във Великобритания, съобщи ВВС.
41-годишният Литвиненко е в реанимацията на британска болница, след като състоянието му се влоши.
Известният с критиките си към руския президент бивш полковник се разболя на 1 ноември след среща, проведена в лондонски суши бар. Състоянието му остава сериозно, но стабилно, твърдят лекарите.
Разследването на случая се води от полицаи и служители на службата за борба с тероризма.
Според приятели на Литвиненко, той е отровен именно заради критиките си към руското правителство.
Говорителят на Кремъл Дмитри Песков заяви, че не могат да коментират какво точно се е случило с бившия служител на КГБ.
„Не смятаме, че е възможно да се коментират твърденията, че Кремъл е набъркан в това, тъй като те са просто една голяма глупост“, каза той.
Руското външно разузнаване също обяви, че няма никакво участие в инцидента.
Литвиненко разследваше смъртта на руската журналистка Анна Политковская, която също бе отявлен критик на Владимир Путин и руската политика в Чечня.
Тя бе застреляна миналия месец в сградата, където живееше.
Лекарите казват, че отровеният има 50/50 шанс да оцелее, като критични са следващите три или четири седмици.
В разговор пред ВВС миналата седмица, Литвиненко съобщи, че във връзка с разследването на убийството на Политковская е получил съобщение за среща и разговор.
Уговорката е била срещата да се проведе в ресторант в Пикадили на 1 ноември.
„Човекът ми даде няколко документа, съдържащи имена – вероятно на тези, които може би са забъркани в убийството на Анна Политковская. Няколко часа след срещата започнах да се чувствам зле“, разказа пред ВВС той. 2 седмици по-късно той бе приет в болница в изключително тежко състояние.
Лекар коментира, че мъжът е „много болен“ и „не съществува съмнение“, че е отровен с потенциално смъртоносна доза талий, най-вероятно на 1 ноември.
„Талият е безвкусен, безцветен и няма миризма. Нужен е само 1 грам от него, за да ви убие“, обясни токсикологът Джон Хенри.
В книгата си „Взривяването на Русия: Терорът отвътре“, Литвиненко твърди, че агенти от службата, наследила КГБ – Федералната служба за сигурност, са координирали бомбардирането на блоковете в Русия през 1999 година, когато загинаха над 300 души.
Тогава руските власти обвиниха чеченски сепаратисти за трагедията и същата година Кремъл започна ново военно нападения над Чечня.
-
В предсмъртно писмо Александър Литвиненко обвинява Путин
Бившият служител на Федералната служба за сигурност, който почина миналата нощ в болница в Лондон, вероятно от отравяне, обвинява в предсмъртно писмо руския президент Владимир Путин за сполетялата го участ, съобщиха световните агенции.
Писмото, продиктувано от Литвиненко на 21 ноември, 48 часа преди смъртта му, беше прочетено днес от неговия приятел Алекс Голдфарб пред журналисти. "Вие показахте, че нямате никакво уважение към човешкия живот, свободата или която и да е ценност на цивилизацията. Вие показахте, че сте недостоен за поста, който заемате, и за доверието на цивилизованите мъже и жени. Може да успеете да ми затворите устата, но ще заплатите за това голяма цена.
Протестният вой от целия свят ще кънти във вашите уши до края на живота ви, г-н Путин", се казва в писмото на Литвиненко, цитирано от Асошиейтед прес. То завършва с думите: "Нека Господ ви прости за онова, което сторихте не само на мен, но и на многообичната ни Русия."
В посланието Литвиненко благодари на лекарите, които направиха всичко възможно да го спасят, на британската полиция за разследването, на британското правителство за предоставената му възможност да бъде британски гражданин, на британския народ за подкрепата и интереса към живота му, както и на съпругата си Марина, съобщава Нюзру.
Александър Литвиненко почина снощи в Юнивърсити колидж хоспитал от неустановена все още от лекарите причина. Според приятелите му той е бил отровен от тайните служби по заповед на Кремъл. Гибелта на бившия офицер от ФСС Литвиненко е следствие от финансов конфликт и политически интриги в обкръжението на Борис Березовски.
Това мнение изказали днес депутати от руската Държавна дума, цитирани от ИТАР-ТАСС. Членът на комисията по сигурността и бивш служител на ФСС Генадий Гудков заяви, че Литвиненко е станал жертва на "междукланови борби в обкръжението на Березовски за контрол над финансови потоци".
Бащата на Литвиненко заяви днес в Лондон, че синът му е убит с "миниатюрна ядрена бомба" по заповед на руското правителство, съобщи ДПА. "Александър беше убит с миниатюрна атомна бомба. Толкова малка, че човек не може да я види", каза Валтер Литвиненко, лекар по професия, според когото "режимът в Москва представлява смъртна опасност за света".
www.actualno.com
>:(
-
“Италианската връзка” Скарамела също се опасява от радиоактивно отравяне
bgfactor - 27 Ноември 2006
Информаторът на Александър Литвиненко посочва, че руските спецслужби и преди са опитвали да го убият
Професор Марио Скарамела (Mario Scaramella), срещнал се с Александър Литвиненко в деня на отравянето му, се опасява, че може би е бил отровен по аналогичен начин и ще пътува за Лондон, за да даде проби за наличието на радиоактивни вещества в организма, съобщава The Times.
Скарамела посочва, че на срещата им в суши-бара “Итсу” на “Пикадили” в Лондон, е показал на Литвиненко списък с потенциални мишени на ФСБ, сред които, освен самия Скарамела и Литвиненко, личали имената и на руския олигарх Борис Березовски (Boris Berezovsky), избягал във Великобритания и италианския сенатор Паоло Гуцанти (Paolo Guzzanti), оглавявал италианската парламентарна комисия “Митрохин”, разследвала дейността на КГБ в Италия в годините на “Студената война”.
По думите на професора, по-рано руските спецслужби опитали да го ликвидират, използвайки убиец на неаполитанската мафия Камора (Camorra), а веднъж самият той предотвратил опит за покушение срещу Паоло Гуцанти от страна на украински агенти, които успели да внесат в Италия гранати, скрити в Библии, но били арестувани, преди да успеят да предприемат нещо.
Междувременно, италианският ежедневник La Repubblica публикува миналогодишно интервю с Литвиненко и бившия му колега от ФСБ Евгений Лимарьов, в което двамата твърдят, че Скарамела използвал длъжността си в разследващата комисия, за паралелното организиране “в сянка” на специални операции с участието на представители на десните сили. Британският The Independent уточнява, че в миналото Скарамела оглавявал организацията, следяща унищожаването на радиоактивните отпадъци на бившия СССР, в т. ч. и на старите и опасни съветски ядрени бойни глави от времето на “Студената война”.
Марио Скарамела бе експерт на комисията на ЦРУ, изучавала секретните документи, изнесени през 1990 г. от СССР от бившия майор на КГБ Василий Митрохин. Въз основа на сведенията, получени от “архива Митрохин”, през март 2005 г. Скарамела обяви в интервю за The Independent, че през 1970 г. съветската атомна подводница, клас “Ноември” K-8 заложила в района на Неаполитанския залив 20 тактически ядрени торпеда, които да бъдат използвани като мини срещу действащия в района 6-ти флот на американските ВМС. На 8 април 1970 г. на борда на К-8 избухва пожар в 2 отделения, който налага изключването и на 2-та ядрени реактора на подводницата. Тя потъва малко по-късно, заедно с 52-членния си екипаж, докато я влачат на буксир в района на Бискайския залив и така не става ясно дали е изпълнила мисията си. Изявленията на Скарамела бяха отхвърлени от Министерството на отбраната на Руската Федерация и чуждестранни военни експерти. Във връзка с работата си над “архива Митрохин”, италианският професор няколко пъти посещава и централния офис на ФСБ в Москва на улица “Лубянка”.
-
Отравянето на Александър Литвиненко в Лондон е "нов вид Чернобил, който поставя под заплаха целия свят". Това предупреди еднa от най-влиятелните активистки за човешки права в Русия Елена Бонер.
83-годишната вдовица на Андрей Сахаров - носител на Нобелова награда за мир, каза за "Ивнинг Стандард", че "сега за целия свят има ядрена опасност".
Това не е точно ядрена война, но всички са застрашени
Няма гаранции, че подобно отравяне няма да бъде извършено отново, но в по-големи мащаби, чрез заразяване на водопроводи или ресторанти, където има много хора", казва още Бонер, който разобличаваше нарушенията на човешките права, извършвани от съветските власти.
Според нея пълното и независимо разследване на случая с Литвиненко е наложително заради безопасността на всеки отделен човек.
"Всичко, което знаем преди завършване на разследването е, че някой е дал на някого отрова. След като стане известно, кой е извършителят и кои са неговите връзки, следователите ще разберат коя страна не се грижи добре за радиоактивните си материали", добави активистката, цитирана от БГНЕС.
По думите й вероятно ще засилят натиска над Кремъл, докато британски специалисти са в Москва в опит да открият как е станало отравянето на бившия агент.
Русия била страна, където може някой да бъде отровен, защото противоречи на властите. Според Бонер до неотдавна ядрени материали като полоний са били съхранявани само в държавни структури.
"Всички се надявахме, че властите ги съхраняват отговорно и че тези опасни материали няма да попаднат в частни ръце - в ръцете на терористи или бандити. Явно обаче и това е възможно", посочва активистката.
Подобно на застреляната неотдавна в Москва журналистка Анна Политковская и руския милиардер Борис Березовски, Бонер е на мнение, че правителството на Владимир Путин нарушава демократичните свободи.
Смъртта на Литвиненко е вторият случай на отравяне с полоний в историята, след тази на сътрудник на Мария Кюри преди близо сто години. Това твърди британският професор по физика Питър Д. Зимерман, цитиран от Франс прес.
Няма много данни, като се има предвид, че в историята има само два известни случая на хора, умрели от сериозно отравяне с полоний, като единият от тях е бил помощник на Кюри, пише професорът от Кингс колидж в европейското издание на "Уолстрийт джърнал".
Радиоактивното отравяне не било открито веднага. Според него това не е изненадващо
"поради гениалния и перверзен избор на отровата"
"Преминавайки през тялото на Литвиненко, алфа-частиците на полоний 210 са били спрени от плътта, кожата и дрехите му. Отвън нищо не е могло да бъде открито", обяснява проф. Зимерман, намеквайки, че убийците много находчиво са избрали оръжието на престъплението.
"Без всякакво съмнение Литвиненко е първият човек, убит чрез прилагане на алфа-частица, излъчваща радиоактивен изотоп: така той става първата известна жертва на радиологично убийство", твърди британският професор.
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=972874
-
заразяване на водопроводи или ресторанти
-
Италианският експерт по сигурността Марио Скарамела, който се срещнал с отровения Александър Литвиненко малко преди смъртта му, също е заразен с полоний-210, съобщи британската телевизия "Скай нюз".
Тестовете показали, че в тялото му има "значително количество" от радиоактивния елемент, от който почина бившият руски таен агент, предаде тв каналът, без да уточни източника си.
Скарамела обаче не показвал същите симптоми като Литвиненко
Италианецът пристигнал от Рим в Лондон. Двамата се срещнали в суши-бар "Ицу" на ул. "Пикадили" в деня, когато руснакът се разболя.
Смята се, че Скарамела не е участвал в отравянето. На пресконференция в Рим той заяви, че се е видял с приятел, за да обсъдят отправени срещу тях смъртни заплахи.
Носел на Литвиненко материали с информация за убийството на журналистката Анна Политковска. Те били получени по електронна поща от неназовани руски източници.
В тях се споменавало за "група наемни убийци от Санкт Петербург", която е убила Политковска, а след това планирала убийството на Литвиненко и на самия Скарамела.
22-годишната полска сервитьорка Елжбета Малек, която е обслужвала в суши-бара двамата, получила подозрителни обриви по краката. Нейна колежка пък страдала от обриви по лицето.
В британската агенция по здравеопазване са се обадили над 1700 граждани, които се притесняват за здравето заради със случая с бившия агент. Агенцията препоръчала на 139 души да си направят изследвания.
Пробите от урината на 29 души са били негативни, 24 били изпратени на тестове за радиоактивност, посочва АП.
Вече се знае къде е бил произведен полоният, с който е отровен Литвиненко, съобщава в ."Дейли телеграф". Властите смятат, че радиоактивното вещество е било доставено на британска територия на 25 октомври със самолет.
Установено е също, че съдът, в който е бил пренасян, в някакъв момент е бил в лондонския хотел "Милениум". Там на 1 ноември се е състояла кратка среща на Литвиненко с двама негови познати, служители в частна охранителна фирма, пристигнали в Лондон за футболен мач.
Шефът на руската държавна атомна агенция Сергей Кириленко заявява за "Российская газета", че Русия произвежда едва 8 гр полоний-210 месечно и че материалът не може да се достави нелегално от страната. Той отказва да уточни как се произвежда полоният, но посочва, че за целта са необходими ядрени реактори като руските РМВК или канадските CANDU.
Междувременно британската агенция по здравеопазване препоръча на авиокомпанията "Бритиш еъруейз" да върне към полети един от двата самолета, в които бяха открити следи от радиация, предадоха агенциите. Изпълнителният директор на агенцията Пат Труп съобщи, че рискът за здравето на пътниците е много малък
Проверките на втория самолет продължават. И двете машини са на лондонското летище "Хийтроу". Третият самолет на "Бритиш еъруейз", който подлежи на тестове за радиация, е на московското летище Домодедово. Предстои да бъде преместен в Лондон за тестове.
Руското транспортно министерство съобщи снощи, че засилва проверките за радиация на международните полети и на международните летища в страната, предаде БТА.
Вчера на летище "Хийтроу" бе задържан самолет "Боинг-737" на руската авиокомпания "Трансаеро", пристигнал от Москва.
Британските медии съобщават, че той е бил подложен на проверки, които не са установили наличие на радиация, но представителка на "Трансаеро" в Лондон заяви пред ИТАР-ТАСС, че всъщност самолетът не е бил проверяван.
По думите й служители на Скотланд Ярд се извинили за причиненото неудобство, като обяснили, че очаквали пристигането на друг самолет. Пътниците и екипажът на самолета на "Трансаеро" били освободени.
Скотланд Ярд продължава да води разследване на местата, където бяха открити следи от полоний. Министърът на вътрешните работи на Великобритания Джон Рийд съобщи, че са намерени на 12 места, включително в самолетите.
Властите отказват да посочат каква роля може да са играли самолетите в смъртта на Литвиненко, но група руснаци, които са се срещнали с него в деня, когато се е разболял, са пътували от Москва до Лондон, отбелязва агенцията.
"Бритиш еъруейз" е създала специален сайт за разследването, който вече е бил посетен от 60 000 души.
нетинфо
-
засилва проверките за радиация
-
Руските спецслужби използвали полоний-210 и в Чечня
7 Декември 2006
Новите обвинения срещу Москава отправи емисарят на чеченските сепаратисти в Лондон Ахмед Закаев
Живеещият в Лондон емисар на чеченските сепаратисти Ахмед Закаев (Akhmed Zakayev) обвини руските власти в организирането на покушението срещу бившия полковник от ФСБ Александър Литвиненко. Това стана в деня, в който Скотланд Ярд официално обяви смъртта на Литвиненко за убийство. Закаев обяви, че руските спецслужби са ползвали полоний-210 и по-рано, по време на бойните действия в Чечня. Той свързва ликвидирането на бившия руски разузнавач с убийството на разследващата журналистка, занимаваща се с Чечня, Анна Политковская, разстреляна в Москва.
Закаев, който поддържал контакти и с Литвинеко, и с Политковская, бил до заразения с полоний-210 политически беглец в последните мигове от живота му и твърди, че познава симптомите на заразяването с радиоактивния изотоп от по-рано, тъй като полоний-210 бил използван и в хода на спецоперации на руската страна в Чечня, цитира думите му британската телевизия Sky News. Външният министър на Чеченската република в изгнание смята, че Кремъл е разпоредил убийствата на Политковская и Литвиненко заради жестоките им критики срещу режима на президента Владимир Путин.
Напомняме, че в книгата си “ФСБ взривява Русия”, Александър Литвиненко обвини руските спецслужби в организирането на взривове на жилищни сгради през 1999 г., като атентатите били приписани на чеченските терористи и станали повод за разгръщането на Втората чеченска кампания на руската армия.
В интервю за агенция Reuters Ахмед Закаев свързва убийството на Литвиненко с предоставените от руската Дума през юли т. г. извънредни пълномощия на президента Владимир Путин, съгласно които Кремъл може да унищожава всички лица, смятани от руските власти за терористи, във всяка точка на планетата. Закаев обвинява и западните страни, че подпомагат засилването на “престъпния режим в Москва”, посредством отказа да се противопоставят на водената от Путин политика.
Москва отхвърли изявлението на Закаев, който според нея е престъпник и не бива да му се предоставя трибуна за публични изказвания. Известно е, че руските власти отдавна се опитват да се уредят екстрадирането на Закаев в Русия, където да отговаря за извършени от него престъпления. През октомври 2002 г. той бе задържан в Дания по искане на Москва и бе държан под арест до 3 декември същата година. От 5 декември 2002 г. Ахмед Закаев се намира в Лондон, където бе задържан в съответствие със същото искане руските власти, но впоследствие освободен под гаранция, без право да напуска страната.
В Русия, Закаев е задочно обвинен по няколко члена от Наказателния кодекс на РФ, включително и в съучастие в терористична дейност. През ноември 2003 г. обаче, магистратите от Лондонския съд отказаха на Москва екстрадицията на Закаев, след като съдията по делото прецени, че съществува сериозна опасност в Русия чеченският полотик да бъде подложен на мъчения. На 28 ноември т. г. Министерството на външните работи на Великобритания обяви, че е предоставило на Ахмед Закаев и политическо убежище.
bgfactor.org
-
Аз пък смятам, че Латвиненко и другата журналистка са убити от бритаанското разузнаване с цел да ни накарат да си помислим, че Путин и Ко. си разчистват сметките. Това е още една спирала на натиск над Москва, като крайната цел е свалянето на властовия елит в Русия.
Нали си спомняте за прословутия камък, дето го намериха в московски парк и за предупрежденията на руските власти, че чужди шпиони шетът из Федерацията, под предлога, че работят за НПО-та. И погледнато това през призмата на "демократичните въстания" в УКР и ГРУ, например, нищо чудно, това да е една психооперация проведена от UK спец. служби с идеята да провокират вътрешно социално напрежение в Русия, за да се стигне до познатите ни нам революции. (Особено ако вземем предвид руското военно превъзходство, демонстрирано чрез Топол-М, Булава и лидерството в оръжейните доставки, където Хартланда чрез това демонстрира разширение на своето военно-политическо влияние до, явно, застрашителни за Левиатана пропорции).
И така- какви сведения има Латвиненко, че това е именно Путин? Какви улики е имал, за да може да твърди подобно нещо?
Сега, просто започна да тече една пропаганда като с влиятелната намеса на Кисинджър започна наново връщането към Студената Война (СВ). И какво всъщност казва Кисинджър: "Бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър заяви, че не изключва Александър Литвиненко да е отровен от свои бивши колеги от руските спецслужби. И понятие си нямам какво се е случило, но убитият е бил сътрудник на руските тайни служби, след което отива при британците и започва да работи срещу бившите си колеги." Другото влиятелно лице, което подплътява пропагандата е съпругата на Сахаров, но и тя вие по същия неубедителен начин, според която :"Русия била страна, където може някой да бъде отровен, защото противоречи на властите. Според Бонер до неотдавна ядрени материали като полоний са били съхранявани само в държавни структури.". И какво конкретно казват? Какви са техните улики? Напрактика, Кисинджър си признава, че не знае и само спекулира, но понеже е респектирана личност, хората на запад няма много да му мислят. Кисинджър играе ролята на стария мъдрец- или на опитния практик, който ги познава мног отблизо. От друга страна Сахарова (и чеченеца) играят ролята на онеправданите жертви, но освен, че Латв. е бил бивш agent и че звучи разумно да се предположи, че руското разузнаване го е убило, нямат нищо повече какво да кажат. Те просто разиграват аргумент, който само звучи правдоподобно, но е без доказателства. И сега, когато отровят някоя ВиК централа или ресторант, ще кажат "А! Нали ви казахме!" (това мн. добре го отбеляза flyDragon). И в крайна сметка: неможе тоя полоний да го имат само руснаците. Бритънците и Американците да не би да нямат? Ами какво ако е откраднат, а не спуснат? И дори да са го убили неговите бивши колеги: какво от това? Е, и? Какво отношение би имало това към централната руска власт? Да не би UK и US спецслужби не биха направили по-различно, ако техен човек заработеше за Кремъл? И това, че Латвиненкко е бил убит заради критиките му към Кремъл, не е много убедително, защото както знаем, Березовски е жив, за който знаем от медиите, че се заканваше да свали Путин с преврат? И колко още като него си критикуват, но нищо им няма. И последно, заради едни елементарни оплювки срещу Путин, надали си е струвала цялата тази операция.
-
...предоставените от руската Дума извънредни пълномощия на президента Владимир Путин, съгласно които Кремъл може да унищожава всички лица, смятани от руските власти за терористи, във всяка точка на планетата...
Нима някой се забавлява с мисълта, че Кремъл се нуждае от предоставянето на подобни пълномощия, за да може да упражнява споменаваните тук унищожавания?...
Благодаря за прекрасния анализ на RedGuy - изцяло съм съгласен с него, освен с първото му споменаване на "UK" , което според мен трябва да се замени с "US" - всички знаем за подгласническата роля на UK... Не знам дали е само печатна грешка, но понятието "мреволюция" истински ме възхити като смисъл, дълбочина и точност!
-
Смразяващ полъх от студената война ли е смъртта на бившия служител на руските спецслужби Александър Литвиненко в Лондон? Обстоятелствата около нея надминават и най-развинтеното въображение на авторите на шпионски романи. И точно в това е проблемът - наистина ли руснакът е убит от бившите си колеги по поръчка на Кремъл, възможно ли е да го е ликвидирала организираната престъпност, или някой да е инсценирал всичко пред медиите и за анти-Путин кампания, и за сметка на живота на Литвиненко? Вероятно ще са нужни дълги години разследване без гаранция, че накрая ще има убедителен отговор. Засега "Дневник" ще се опита да представи лавината от факти и хипотези, като в първата част описахме какво представлява изотопът полоний 210, открит в тялото на жертвата. Вчера изброихме многобройните версии и контрааргументите срещу тях.
Убиецът хладнокръвно изчакваше в сянката на стълбите. Когато нищо не подозиращата жертва наближи, той изскочи и я напръска по лицето с отровен газ, използвайки специално пригоден пистолет. Степан Бандера припадна и след малко умря. Първоначално лекарите мислеха, че кървящият полужив лидер на украинските националисти е получил инфаркт. Чак две години по-късно избягалият бивш офицер от КГБ Богдан Сташински призна, че в едно от най-зловещите убийства от времената на студената война е използвал циановодородна киселина. Сташински бе вкаран в затвора за убийството в Мюнхен.
Така в. "Гардиън" описва покушението от 1959 г. в Германия - последният случай, в който според специалистите по шпионаж руснаците са ликвидирали свой враг на територията на чужда държава. Вестникът припомня историята по повод смъртта миналата седмица в Лондон на британския гражданин от руски произход Александър Литвиненко. Бившият служител на руското контраразузнаване умря в адски мъки, вероятно отровен с радиоактивния изотоп полоний 210. От съображения за сигурност тялото му още не е подложено на аутопсия и няма официална диагноза за смъртта му. Но мнозинството от анализаторите и дори един британски министър посочиха към Москва.
Русия категорично отрича да има каквато и да било връзка с трагедията и предлага сътрудничество за разкриване на истината. "След елиминирането на Бандера през 1959 г. съветското разузнаване и Службата за външно разузнаване (СВР) - наследникът на Първи отдел на КГБ, не са извършвали физическо ликвидиране на хора, нежелани от Русия", заяви пред радио "Ехото на Москва" говорителят на СВР Сергей Иванов.
Начинът, по който бе ликвидиран Литвиненко, и смразяващите новини от тази седмица за нови и нови места в Лондон, заразени с полоний 210, само захранват множащите се версии и спекулации около въпроса "наистина ли има бойна група на бивши или действащи хора от руските спецслужби, прекъснала в Лондон 50-годишната пауза".
Но преди това трябва да се пита защо точно Литвиненко и кой е Литвиненко ?
Скандално известният подполковник от ФСБ е роден през 1962 г. в семейството на лекар във Воронеж и на 26 години влиза в органите на контраразузнаването на КГБ. Девет години по-късно - през 1997 г., влиза в най-секретното подразделение на спецслужбите - управлението за разработка на престъпните организации (УРПО) на поста старши оперативен работник, зам.-началник на Седми отдел.
Русия и светът научават за него на следващата година. През 1998 г. заедно със своите колеги подп. Александър Гусак, Михаил Трепашкин и майор Андрей Поникин дават съвместна пресконференция, на която обвиняват началника на УРПО ген. Елгений Хохолков и заместника му кап. Александър Камишников, че са дали заповед да бъде отстранен Борис Березовски. Литвиненко допълва, че са му заповядвали да убие и други хора, например брата на бизнесмена Умар Джабраилов.
След скандала всички те са уволнени от спецслужбите и Литвиненко става съветник на изпълнителния секретар на ОНД - тогава Борис Березовски. През март 1999 г. обаче Литвиненко е арестуван по обвинение за превишаване на правомощията, но след половин година съдът го оправдава. Чекистът обаче не излиза на свобода, защото му е наложен арест по друго дело. Литвиненко напуска затвора в края на годината срещу подписка, че няма да напуска страната. После и това дело е закрито. На хоризонта се задава трето дело за събитие от 1997г., при които той и подозиран, че е пуснал група, снабдила се с взривни вещества, докато всъщност вероятно сам е подхвърлил експлозивите, а заподозрените били изкарани извън града и изтезавани да дадат подходящите самопризнания. Преди делото да влезе в съда, Литвиненко изчезва. Не го издирват, но му пускат четвърто криминално дело - за побой на жител на Московска област, и пак издават заповед за арест, която съдът отхвърля.
Така се стига до ноември 2000, когато Литвиненко отпътува за Турция, където се събира със съпругата си Марина и сина им Анатолий и тримата се появяват във Великобритания. На импровизирана пресконференция на летище "Хийтроу" той иска политическо убежище, което после му е дадено. След това започва да публикува твърдения за мръсни дела на бившите си колеги. В съавторство с историка Юрий Фелщински и с участието на колегата си Михаил Трепашкин той написва книгата "ФСБ взривява Русия", издадена през 2001 г. В нея се твърди, че спецслужбите са организирали атентатите срещу жилищни блокове в Москва, Буйнаск и Волгодонск през есента на 1999 г., когато загинаха около 300 невинни граждани. Първоначално семейство Литвиненко живее в Кенсингтън, но след като жена му се уплашва от необясними посещения от "добре сложени момчета", МИ5 ги премества в тайно жилище в Северен Лондон.
Литвиненко засяга интереси и на хора в Украйна. Става дума за т.нар. касетен скандал от 2000 г., когато излизат факти за подслушването на кабинета на президента Леонид Кучма, устроено от неговия телохранител Николай Мелниченко, получил впоследствие убежище в САЩ. Литвиненко обяви, че на Мелниченко са помагали негови колеги от службата за охрана.През 2002 г., когато излиза втората му книга "Криминалната групировка от Лубянка", в Русия задочно го обвиняват в корупция и го осъждат на три и половина години затвор. Литвиненко приемаше на сериозно заплахите - той държеше в тайна адреса си и често сменяше мобилните си телефони и имейл адресите си. Това правеше трудна връзката с него дори на приятелите му, а срещите си винаги устройваше на публични места, където не могат да му сторят нещо. Което не означава, че не е поемал рискове - неотдавна той пътува до Грузия, за да се срещне с информатори за новите си разследвания. Нетипично за масовата представа за руснаците, Литвиненко се въздържаше от алкохол и спортуваше усилено, като се бе специализирал в петобой.
Значителна част от финансирането му идваше от Березовски
За премиерата на "ФСБ взривява Русия" през 2002 г. той плати докарването със самолет в Лондон на 50 руски журналисти, както и на вдовиците на жертви. Предполага се, че разходите по тази кампания са възлизали на половин милион паунда.
Според критиците на Литвиненко цялата история за поръчковото убийство на Березовски е скалъпена от самия олигарх, за да бъдат компрометирани противниците му във ФСБ. Дори на Запад не приемат на сериозно твърденията му, че агенти на ФСБ били обучавали в Дагестан бойци на "Ал Кайда" и били замесени в атентатите от 11 септември в САЩ. Затова Литвиненко бе спорна фигура - за едни смел беглец и разобличител, а за други - предател и слуга на олигарх.
Това не дава отговор на въпроса защо биха го убили руснаците. Този въпрос пък е предшестван от друг - продължават ли спецслужбите да вършат мокри поръчки по света?
"КГБ убиваше и неговите хора все още са по върховете на руската шпионска мрежа", казва Марк Галеоти, специалист по руското разузнаване в Университета в Кийл във Великобритания. "Въпросът не е дали могат, а дали биха убили и защо", допълва Галеоти пред Ройтерс. Според него в момента руската шпионска мрежа е във възход, но това пак не обяснява какво биха спечелили от отравяне, освен да сплашат всеки беглец в чужбина, че няма място, където да скрие от дългата ръка на възмездието. Алексей Мухин, директор на московския Център за политическа информация, твърди, че Кремъл няма мотив за убийството. "Позицията на Путин е силна и той не се нуждае от уреждане на сметки по този начин. Просто няма политическа причина за всичко това."
ОТРОВНИ СРЕЩИ
2004 - на украинския реформатор и кандидат-президент Виктор Юшченко е поставена диагноза отравяне с диоксин, предизвикало деформации по лицето му
2003 - пишещият срещу корупцията руски журналист Юрий Шчекочикин припада и умира; според властите той е получил алергичен шок, според колегите му е бил отровен
2002 - чеченски бойци твърдят, че Хатаб - един от най-бруталните им лидери, е убит с писмо, накиснато в отрова и предадено от негов близък
1995 - руският банкер Иван Кивелиди и неговата секретарка умират, след като са използвали телефон, вероятно намазан с отрова
1978 - българският писател и дисидент Георги Марков умира, след като в тялото му е вкарана сачма с отровата рицин
1959 - украинският националист Степан Бандера е убит във входа на жилището си в Мюнхен от агент на КГБ чрез напръскване с отровен газ
1955 - дезертиралият от КГБ Николай Хохлов оцелява, след като е пил кафе с радиоактивен талий, поднесено му на прием в Германия.
:o :o :o :o
www.epochtimes-bg.com
-
Безмилостният убиец, който отрови Литвиненко, е добре обучен ветеран на смъртоносните руски специални сили Спецназ. News of the World знае самоличността на убиеца, но по законови причини, не може да съобщи повече от едно от имената му - Игор.
46-годишният експерт по тайни операции беше посочен по драматичен начин в документ, предаден на бившия руски агент Александър Литвиненко в лондонски суши бар преди той да получи смъртоносна доза от радиоактивния елемент полоний 210.
Досието от три страници е било предадено на Скотланд Ярд от жертвата и сега се анализира от отдела за борба с тероризма.
News of the World е получил копие от него и може да разкрие, че то съдържа списък на жертвите, които трябва да бъдат ликвидирани, като Литвиненко е основна цел. Човек от органите за сигурност, който предаде документа каза: "Това е взривоопасно. Ясно е, че съществува кампания за безмилостно и жестоко ликвидиране на всеки, който дразни новия режим в Русия". Докато полицията се опитва да открие Игор, става ясно, че той се укрива в Италия.
В същото време здравните власти в Лондон са в състояние на повишена готовност. След извънредна среща на правителствения комитет COBRA беше издаден призив към всеки, ползвал суши-бара на „Пикадили” и „Милениум Хотел”, където бившият полковник от КГБ е бил на 1 ноември - деня, когато беше отровен, да се обърнат към здравните органи. На двете места са открити следи от радиация.
Списъкът, предаден на Литвиненко от италианския учен Марио Скарамела, споменава обречената жертва на отровата пет пъти. Той разкрива, че групата "Достойнство и чест", която е съставена от бивши агенти на КГБ, изглежда води своя собствена Студена война срещу дисидентите, които се опитват да критикуват президента Владимир Путин. След като Игор се споменава, в документа са описани неговите възможности и познания. Той куца леко след инцидент, засегнал десния му крак, но е слаб и мускулест, висок 180 см, с побеляваща черна коса. Той е майстор по джудо, който говори перфектно английски, португалски и руски. В списъка са включени имената на следните личности:
1. Журналистката Анна Политковска, която беше застреляна в Москва през миналия месец.
2. Професор Марио Скарамела, който предаде документа на Литвиненко и проучва проникването на КГБ в италианския парламент.
3. Защитникът на човешките права и писател Владимир Буковски, който проведе кампания срещу опитите за изхвърляне на радиоактивни материали в северна Русия.
4. Милиардерът Борис Березовски, яростен критик на Путин, който подкрепи кандидат, застанал срещу руския президент на изборите през 2004 г.
5. Италианският сенатор Паоло Гудзанти, който ръководи влиятелна комисия, разследваща дейността на КГБ в Италия.
Стана ясно, че Литвиненко е отровен с масивна свръхдоза от смъртоносния полоний-210. Източник от Уайтхол е казал за News of the World: "Няколко милиграма щяха да са достатъчни, но според нас, той е получил няколко чаени лъжици - повече от милиарди пъти от дозата, която е необходима, за да го убие". Експерти вярват, че отровата е поета с течност.
В друг обрат на мистериозната драма, източници, близки до Литвиненко, твърдят, че има връзка между неговото убийство и загадъчната смърт на британски адвокат в хеликоптерна катастрофа преди две години.
45-годишният тогава Стивън Къртис, който загина през 2004 г., беше председател на фирмата за сигурност ISC Global, която е работила за група руски бизнесмени, които са се скарали с Путин. Източникът твърди: "Разследването стигна до извода за случайна смърт, но две седмици преди трагедията Стивън каза, че ако нещо се случи с него, това няма да е случайност. Той каза, че е получил заплахи и че е наблюдаван. Казаха ми, че той разполага със същия списък, като този предаден на Литвиненко, и го е предал на властите".
/БГНЕС/
-
Това фатално име “Пикадили”...
Милен Радев
24 Ноември 2006
Съвсем неотдавна смъртта на руската журналистка Ана Политковска зловещо ни припомни убийството на Георги Марков в Лондон през 1978 г. Общото в двете престъпления бе специфичният момент на тяхното извършване – в навечерието и съответно на самия рожден ден - на Тодор Живков тогава и на Владимир Путин днес.
В актуалното покушение срещу руския писател-дисидент Александър Литвиненко отново по поразителен начин присъства свързващ го с убийството на Георги Марков елемент. Във всички съобщения и коментари за отравянето на бившия офицер от ФСБ се повтаря отново и отново едно название – “Пикадили”. Тъкмо в суши бара “Итсу” на “Пикадили стрийт” 167 е станала срещата на Литвиненко с италианския професор Марио Скарамела, след която започват симптомите на фаталното отравяне.
За всеки читател на книгата на Христо Христов “Убийте Скитник” името “Пикадили” събужда веднага съвсем конкретна асоциация. Предполагаемият извършител на убийството с чадъра, италианецът Франческо Гулино е воден като агент на Първо главно управление на ДС именно под псевдонима “Пикадили”.
Разбира се, съгласно нормалната логика и здравия смисъл не бива да се търси причинно-следствена или материална връзка между трите покушения на основата само на споменатите съвпадения. Лекомислено би било обаче да пренебрегнем факта, че престъпни мафиотски организации често вграждат наситени със символика елементи и жестове в своите акции. Те изпълняват функцията на повече или по-малко скрити послания до публиката и до потенциалните жертви. Напълно оправдано е допускането, че изградени на сходен принцип секретни служби с десетилетен тоталитарно-конспиративен опит използват подобен арсенал за психологическо въздействие.
Не е нужно да се умува дълго, за да се схване знаковото значение на убийствата на Ана Политковска и на Александър Литвиненко. И двамата бяха безкомпромисни критици на установения през последните години авторитарен режим на бивши и настоящи кадри на КГБ/ФСБ в Русия. Ана Политковска правеше достояние на руската, но преди всичко на международната общественост факти за наложения безогледен терористичен режим в Чечения, за нарушаването на всички основни човешки права там. Александър Литвиненко издаде книги и написа многобройни статии за задушаващата хватка, в която тайните служби държат руската политика, икономика и медиите. Подробно документираното му разследване за взривовете на жилищни блокове в Русия през 1999 г. обвини пряко ръководството на ФСБ в съучастие при организирането им.
Неприкритата бруталност, с която се елиминираха двама от най-известните в чужбина критици на московския режим показва, че вече навлизаме във фаза, в която Кремъл, отхвърлил всякакви задръжки и скрупули, не се интересува нито за имиджа си в очите на световното обществено мнение нито държи сметка за преките политически последствия. Убийствата на Ана Политковска и на Александър Литвиненко имат строго дефинирани адресати – политически и граждански активните противници на днешния руски президент. При това изборът на всеки един от двамата съвсем не е случаен.
Екзекуцията на Ана Политковска е предупреждение към вътрешните “врагове”, към онези останали съвсем малко на брой в Русия правозащитници, публицисти, интелектуалци, които все още рискуват да изговарят, да пишат и публикуват неудобни за Кремъл истини, които все още се осмеляват да разговарят със западни кореспонденти и гости. Мъчителната жестока смърт на Александър Литвиненко пък е сигнал отправен навън. Тя убедително внушава на противниците в емигрантските среди, на т.н. “перебежчици” или, според кагебистката терминология, на “предателите”, че за тях спасение и сигурност никъде и никога няма да има.
Смразяващ страх започва да сковава руските общности на Запад. Не са много смелчаците като режисьора Андрей Некрасов, който даде поредица от силни интервюта през изминалите дни в няколко европейски вестника, който е бил всеки ден до леглото на Александър Литвиненко, и който в днешния “Таймс” цитира последните прошепнати думи на умиращия преди той да изгуби окончателно съзнание: “Мръсниците се справиха с мен... Но те няма да могат да се справят с всички останали”
Чувам и чета припрени самоуспокоителни умувания и от приятели, че това убийство само вредяло на Путин, че той нямал никакъв интерес от него. А взривяването на Яндарбиев? А вкарването в затвора на Михаил Ходорковски? А екзекуцията на Ана Политковская? Все вредни за имиджа на президента произшествия, все някой интригант-конспиратор се е намерил да му постави динена кора пред света...?
Напротив. Напротив!
Кой друг освен завладелият Кремъл кагебистки елит има по-голям интерес именно от тези убийства? Кой е заинтересован по-силно от това да се кичи с безнаказаност и безпощадност пред очите на повлеченото във водовъртежа на национал-патриотизма руско население? Кой, опиянен от усещането за енергийно всемогъщество желае да демонстрира своето унизяващо Запада пренебрежение към всички естествени човешки морални норми?
Въпроси, чийто отговор не предвещава нищо добро за света, в който ни предстои да живеем, ако продължим все така да си затваряме очите пред тях.
Светът, в който Саша Литвиненко остави след себе си жена и две деца...
-
Мда,
Рзмахват някакъв мейл, дето го получил Скарамела, ама не се знае от кого. И този мейл, съдържал списък, в който най-подходящо са изредени всички критикуващи руския режим.
"Смята се, че Скарамела не е участвал в отравянето. На пресконференция в Рим той заяви, че се е видял с приятел, за да обсъдят отправени срещу тях смъртни заплахи.
Носел на Литвиненко материали с информация за убийството на журналистката Анна Политковска. Те били получени по електронна поща от неназовани руски източници."
Списъкът, предаден на Литвиненко от италианския учен Марио Скарамела, споменава ... В списъка са включени имената на следните личности:
1. Журналистката Анна Политковска, която беше застреляна в Москва през миналия месец.
2. Професор Марио Скарамела, който предаде документа на Литвиненко и проучва проникването на КГБ в италианския парламент.
3. Защитникът на човешките права и писател Владимир Буковски, който проведе кампания срещу опитите за изхвърляне на радиоактивни материали в северна Русия.
4. Милиардерът Борис Березовски, яростен критик на Путин, който подкрепи кандидат, застанал срещу руския президент на изборите през 2004 г.
5. Италианският сенатор Паоло Гудзанти, който ръководи влиятелна комисия, разследваща дейността на КГБ в Италия" !src bgnes
Какъв е точния източник на този мейл? Кой го е спуснал? Как може да са толкова сигурни, че не са жертва на шантаж?
И колко предпазливо се изказват обаче: не е Путин, а разбесняла се нео-терористична група, от бивши КГБ агенти.
Той разкрива, че групата "Достойнство и чест", която е съставена от бивши агенти на КГБ, изглежда води своя собствена Студена война срещу дисидентите, които се опитват да критикуват президента Владимир Путин.
Сега се знае и осамата на тези нео-терористи: ИГОР.
След като Игор се споменава, в документа са описани неговите възможности и познания. Той куца леко след инцидент, засегнал десния му крак, но е слаб и мускулест, висок 180 см, с побеляваща черна коса. Той е майстор по джудо, който говори перфектно английски, португалски и руски.
Сега назоваха лошите. Назоваха главатаря, след което ще започне пропаганда за призоваване на духа на бившата Империя на Злото, за да плашат европейците.
Освен това те вече призоваха руските власти да сътрудничат. Въпросът е, доколко руснаците ще имат търпение да сътрудничат, преди да са принудени да издават собствените си тайни. И ако се стигне до този момент, дали това ще се тълкува като "гузният Кремъл, който крие нещо"?
-
Айде сега - ново 20....
:o :o :o
Ключов свидетел по делото Литвиненко изчезна със семейството си във Франция
12 Декември 2006
Евгений Лимарьов, предал “черния списък” на руските спецслужби на Литвиненко и Скарамела, е в неизвестност от 4 дни
Правоохранителните органи на Франция обявиха, че не могат да открият един от ключовите свидетели по делото Литвиненко. Евгений Лимарьов (Yevgeny Limarev) изчезнал от дома си във Френските Алпи, заедно с жена си и дъщеря си-тийнейджърка, съобщава Аssociated Press, цитирайки сведения на френската полиция. Експертът по въпросите на руските тайни служби, Лимарьов, който някои руски средства за масова информация определят като “бивш агент от спецслужбите” и “бивш колега на Литвиненко”, от 2000 г. живее със семейството си в Южна Франция, под защитата на френските специални служби.
Евгений Лимарьов е човекът, предал на отровения бивш полковник от ФСБ Александър Литвиненко “наказателния списък” с хората, набелязани за ликвидиране от руските спецслужби. По-рано той обвини в убийството на Литвиненко организацията на ветераните от руската Служба за външно разузнаване “Чест и достойнство”, оглавявана от полк. Валентин Величко. В началото на месеца Лимарьов обяви пред британската преса, че е “следващият в списъка” на заплашените с убийство. Руснакът призна, че именно той е информатора на Литвиненко и проф. Марио Скарамела, предоставил им въпросния “черен списък” и сведения за връзката на руските спецслужби с убийството на разследващата журналистка Анна Политковская в Москва. “Аз съм третият човек, споменаван във връзка със списъка. Александър е мъртъв, Марио също може да умре. Вероятно аз съм сладващият”, заяви Лимарьов в интервю за The Daily Telegraph в средата на миналата седмица.
Лимарьов изчезва ден, след като се обяви за обречен
По данни на AP, Лимарьов и близките му са забелязани за последно в околностите на дома им в Клюзе (Cluses) в петък, 8 декември. Руснакът, който е смятан за приближен на получилия политическо убежище в Лондон олигарх Борис Березовски, посочи пред журналисти ден по-рано, че животът му е в опасност. Той обяви, че колата му в Италия е била разбита и нея са откраднати документи, а ключовете от дома му във Франция са изчезнали. Обвиненията на Лимарьов тогава бяха насочени срещу организацията на ветераните от Службата за външно разузнаване на РФ “Чест и достойнство”.
За личността на Евгений Лвович Лимарьов не се знае много. Той е ръководител на интернет-сайта Rusglobus, който в момента пренасочва всичките си посетители към личния блог на Лимарьов, последното съобщение в който е от 5-ти декември. На сайта е посочен e-mail “за средствата за масова информация и редакторите, имащи въпроси във връзка с досието на Александър Литвиненко”. Роденият през 1965 г. в Киргизстан Лимарьов е възпитаник на Факултета по международна икономика на Държавния московски институт по международни отношения (МГИМО) и в миналото е работил като професионален преводач.
www.bgfactor.org
-
Немски експерт: Следствието по делото Литвиненко е “пратено за зелен хайвер”
Николай Атанасов - 13 Декември 2006
Спецът по радиационна защита Себастиян Пфлюгбейл смята и подозренията към руските спецслужби за малко основателни
Германски полицаи охраняват сградата, в която бяха открити следи от полоний-210 в Хамбург.
Президентът на германското Общество за радиационна защита (German Society for Radiation Protection), Себастиян Пфлюгбейл (Sebastian Pflugbeil) е убеден, че разследването на радиационното отравяне на бившия полковник от ФСБ на Русия Александър Литвиненко се води по лъжлива следа. Според експерта по радиоактивните материали, убийците на Литвиненко нарочно са оставили следи от полоний-210 в Лондон и Хамбург, за да “устроят представление” за органите на реда в двете държави.
“Ако полоният се съхранява в плътно затворен контейнер, той с лекота може да бъде транспортиран до всяка точка на света, без да бъдат оставени следи”, коментира Пфлюгбейл, цитиран от Deutsche Welle. Наред с това обаче, специалистът не изключва възможността, убийството да е организирано от непрофесионалисти, които нямат опит в правилното боравене, съхранение и пренасяне на радиактивни вещества.
Себастиян Пфлюгбейл смята за малко вероятна и версията за връзката с отравянето на Литвиненко на руските спецслужби. “Показателен в случая е начинът, по който е извършено престъплението. Обикновено тайните агенти са обучени да убиват, без да оставят следи”, отбелязва експертът по радиационна защита. Той подчертава и че отравянето с полоний-210 е неоправдано сложен способ за убийство, и лично той няма спомен този изотоп някога да е бил използван от спецслужби за отстраняването на когото и да било.
Напомняме, че Александър Литвиненко почина от тежко радиационно облъчване с алфа-частици от полоний-210 в болницата на “Юнивърсити Колидж” в Лондон. Скоро след това на множество места в британската столица бяха открити следи от радиоактивния изотоп. Следи от полоний-210 бяха открити ин Хамбург, където е пребивавал срещалия се с Литвиненко и също облъчен Дмитрий Ковтун. Правоохранителните органи на Германия заведоха наказателно дело срещу Ковтун по подозрения в незаконното внасяне на радиактивни материали на територията на страната.
!src http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=3&id=9439
-
Коренът на тази афера според мен трябва да бъде търсен в създаването на психоза у населението, че радиация може да плъзне по улиците във всеки момент... И, че Русия е потенциално чудовище, от което само израелевата USA може да ни закриля! ;D
-
Колега flyDragon,
смятам, че вашето твърдение е в унисон с моето относно призоваването на духа на Империята на Злото.
Впечатление, прави факта, че мишената не е Путин. Сега на преден план изкарват друг враг, който застрашава сигурността на цяла Европа.
Въпросът е, дали тези нео-терористи от "Чест и Достойнство" ще бъдат третирани отделно от моментните разузнавателни служби, или ще се третират като техен придатък, вършещ тяхната мръсна работа? Защото скоро има вероятността да започне да се припомня, че и Путин е бивш чекист и без многo;-много да се обяснява, ще се започне наново да бъде спряган за Злосторника, чиято сянка пада над цяла Европа.
Дргугият въпрос е дали изобщо тия "Достойнство и Чест" съществуват? Затова аз пак няма да заспя спокойно и тази нощ, понеже отново не се знае кой е реалният източник на информацията, с която разполага Лимарьов. И за какво им е на бившите чекисти да си правят "тайна" организация? Сигурно скоро ще "изтекат" тайните им стенограми от съзаклятническите им заседания...
Моето предположение е, че мнението на немския доктор ще бъде премълчано и ще се завихри нова пропаганда. Този път, посланието ще е КГБ е направило вътрешен преврат в Русия, а Путин като един бивш чекист е негова пионка. Следователно, борбата срещу Чест и Достойнство е и борба срещу узурпиралите властта бивши агенти на КГБ и марионетния Путин. Чест и Достойнство са терористи, защото са против свободата и демокрацията и не се свенят да застрашат живота на невинни граждани, както и типичният близкоизточен терорист (Бонер е на мнение, че правителството на Владимир Путин нарушава демократичните свободи. ... "Александър беше убит с миниатюрна атомна бомба. Толкова малка, че човек не може да я види", каза Валтер Литвиненко, лекар по професия, според когото "режимът в Москва представлява смъртна опасност за света". 83-годишната вдовица на Андрей Сахаров - носител на Нобелова награда за мир, каза за "Ивнинг Стандард", че "сега за целия свят има ядрена опасност". ... Бонер е на мнение, че правителството на Владимир Путин нарушава демократичните свободи. )
(Тук няма значение, че няма ясно изразена връзка между отделните групи и лица: нещо като: връзката между Iraq и Ал-Qaeda е буквата "Q")
!EDIT! !INCOMPLT!
-
Защо след десетилетие относително спокойствие изведнъж отново има очебийно много сензационни атентати в Москва?
Защо журналистката Ана Политковская трябваше да умре?
Кой отрови бившия агент Александър Литвиненко, който отдавна живееше далеч от Русия и далеч от шумното обществено внимание?
Защо руски милиардер и парламентарен депутат катастрофира тези дни в Южна Франция?
Защо един превъзходен професор по икономика и неуспял министър-председател, който е само на 50 години, изведнъж се чувства смъртно болен?
Списъкът на мистериозните случаи във и около Русия е дълъг и съвсем не пълен, коментира вестник "Берлинер цайтунг", цитиран от Дойче Веле.
Има безброй показания на свидетели, следи, подозрения, съзаклятнически теории и съмнения. Те сочат във всички посоки: към Кремъл и критиците на Кремъл, към руските тайни служби и олигархията, към руските политически стратези и антируските провокатори. Объркването е търсено. Ако всички са могли да бъдат, накрая никой не е.
Понякога й се искало времето на Студената война да се върне, жалва се шефката на тайните служби в последния филм за Джеймс Бонд. Като че ли в реалността действително здраво се работи по този въпрос, би казал човек.
Британците откриват все повече улики за това, че руските тайни служби са замесени; Москва пък изтъква, че не би рискувала да развали добрите си отношения с Великобритания заради незначителен, изхвърлен агент. Това звучи разбираемо. Но дали пък не се стреми точно към това? Дали нещата няма да станат малко по-ясни, ако зададем въпроса не кой е извършителят, а кой има полза от убийството?
Лично Владимир Путин със сигурност няма полза от загадъчното развитие на нещата. В това отношение може да му се вярва. Признават го и най-големите му критици. Путин обаче е вече, така да се каже, амортизиран. През 2008 г. в Русия ще бъде избран нов президент. Както по времето, когато Путин смени Елцин, политическият елит на страната очевидно се опитва да организира контролирана смяна на властта. Случайно ли е, че и сега нещата се случват две години преди предстоящата смяна?
Че не са изключени компликации, е опасение, върху което в Москва вече интензивно се дискутира. Никой не подстрекава страха от тотален хаос така много, както бившият телевизионен водещ Доренко, публикувал апокалиптичен роман със съмнителна литературна стойност под заглавие "2008". Неотдавна обаче и сериозни политолози предупредиха, че не са изключени варианти от рода на "оранжевата революция" в съседен Киев. Това може да се случи, предупреждават експертите, ако елитът в Кремъл се изпокара по въпроса за наследника.
Преди всичко тайните служби имат интерес въпроси за бъдещите алтернативи на Русия изобщо да не се задават. Бившите им шефове заемат днес ключови постове на властта и искат да си останат на тях. Дори и кадрите на тайните служби да не са инициатори и организатори на настоящата вълна от престъпления - убийства, инциденти, разстройства, - те все пак имат интерес от въпросните мистериозни случаи. Могат да използват бившите агенти като мозаечни камъни по пътя към целта: путинизма без Путин, осигуряването и легализирането на още години неограничена власт на тайните служби.
Никой от засегнатите досега от престъпленията и катастрофите не би бил наистина в състояние да стане опасен за властващите. Но съдбата им по ефективен начин сплашва всички онези, които се осмеляват да хвърлят предизвикателства на Кремъл. Който рискува много, излага на опасност живота си, такова е ясното послание.
Същевременно и без друго в обществения климат се налагат гласове в полза на "твърдата ръка" на държавата и органите на сигурността. Нека си припомним, че икономическият хаос и етническите напрежения преди десет години бяха несъмнено по-драматична. Но и тогава това беше ситуация на несигурност и дълбоко объркване, при която Путин и неговите хора дойдоха на власт в Русия.
-
Study: Ex-KGB fill Russia's elite
MOSCOW, Russia (Reuters) -- President Vladimir Putin has never hidden his KGB spy past and over three-quarters of Russia's political elite have tell-tale signs of a background in the security services or military, a new study says.
"Our research has shown that ... 78 percent of the Russian elite have signs of being siloviki," Olga Kryshtanovskaya, who has studied the Russian elite since 1989, told Reuters in a telephone interview. /evidence?have signs =\ evidence/
Putin served as a lieutenant-colonel in the KGB during the Cold War. Under his government the number of siloviki, as former military or security service officials are known, has increased dramatically and their influence has spread beyond government.
"Before in the Soviet Union there was a politburo which was not a KGB organization so there was a brake, a balance on the KGB," Kryshtanovskaya said.
"Now there is also a 'politburo' but it is made up exclusively of siloviki so there is no brake on the hawks," she said.
Defense Minister Sergei Ivanov, Putin's deputy chief of staff Igor Sechin, FSB chief Nikolai Patrushev and drugs tsar Viktor Cherkesov are among the best known siloviki but the new study turned up surprises too.
"I was very shocked when I looked at the boards of major companies and realized there were lots of people who had completely unknown names, people who were not public but who were definitely, obvious siloviki", Kryshtanovskaya said.
For the study, her Moscow center for the study of the elite examined 1,061 top officials from the Kremlin, the government, top companies, the regions and parliament looking for gaps in their resumes indicating a past as a member of the security or career military services or related institutions.
Special institutes
"People who worked in the KGB used to be recruited either in the army or in universities and then were sent to study in special institutes," Khryshtanovskaya explained.
"In the biographies of those who went to these institutes there is usually what is known as a hole and this hole means they could have studied in one of these institutes."
Khryshtanovskaya also looked for other tell-tale signs, such as service in areas which are historically close to the KGB, such as human resources departments of Russian corporations and foreign branches of Russian banks and news organizations.
She said she was reluctant to be drawn on certain names for fear of reprisals.
Foreign experts on Russia have named Prime Minister Mikhail Fradkov, Gazprom Deputy CEO Valery Golubyev, Rosoboronexport chief Sergei Chemezov and Aeroflot chairman Viktor Ivanov as figures with a siloviki background.
During the 1990s rule of former president Boris Yeltsin, Russia's security services dramatically lost influence. The KGB was broken up into smaller parts, budgets were cut and thousands of staff left.
But Putin has presided over a big revival of security service power and prestige.
"This rise of the KGB in high state positions is in some senses a social recovery," Khryshtanovskaya commented.
In the latest sign of the growing clout of Russia's spies, Putin last month flew in by helicopter to inspect the $350 million new headquarters of Russian military intelligence.
He toured the futuristic, glass-clad building, posing James Bond-style as he shot a pistol in the firing range.
!src http://www.cnn.com/2006/WORLD/europe/12/13/russia.government.kgb.reut/index.html?section=cnn_latest
В общи линии, в статията се защитава тезата, че Путин е бил и си остава част от разузнаването. Тук се призовава духа на КГБ. Тази статия е нужна за да се докаже, че разузнаването все още държи властта в Русия и управлява сянка: социално-икономически и политически, като Путин е на върха в йерархията.
Това псевдо проучване има нужда да си направи тест за статистическа значимост на данните. Беше нещо от рода p>0,0000001... Незнам как беше формулата точно. Съмнявам се, че при само 1,700 души могат да се правят такива становища.
И какво от това, че много от сегашния елит са бивши агенти.
Kакви доказателства, а не само, "да изглеждат, че са силовики" има тя? ("signsof being siloviki").
И не на последно място: Русия наследява огромен брой обучени кадри в шпионажа. И естествено, че сегашният елит ще има такова минало, поради факта, че именно тези хора са едни от най-образованите за конкретната руска социална обстановка. Същото се отнася и за участието им в политическия живот. Нима в България бившите агенти не са практикуващи политици?
И реално не се знае колко и какво влияние имат тези хора в бордовете на компаниите и дали тяхната цел е да увредят тези предприятия?
Това са политически и икономически и технологически обучени хора. По-добре е държавата да ги прибере обратно в системата, отколкото да заиграват като Литвиненко и компания срещу Русия - политически. Икономически, иначе, ако не бяха прибрани от Путин, сигурно щяха да се криминализират - и това може би щехе да е в световен интерес? трафик на наркотици, оръжие и т.н. Тези журналя фокусират вниманието ни към конкретния времеви контекст - сега - но не включват историческият такъв.
И да не би US/UK разузнаване не би се опитало да внедри свои хора в индустрията? Това просто може да са нормални разузнавателни практики.
-
Березовски се опитвал да купи радиоактивно вещество за "мръсна бомба" чрез Литвиненко?
;D ;D :o
Според руския в. "Известия" отровеният таен агент отдавна и успешно работел за британското разузнаване, за което вербувал осведомители в Русия
21.12.2006
www.netinfo.bg
Според руския вестник "Известия" съществува версия, според която от смъртта на бившия агент на руските тайни служби Александър Литвиненко може да е бил заинтересован руският бизнесмен Борис Березовски, който да е действал с помощта на британските спецслужби.
В периода 2003-2004 г. Березовски, смятан за покровител на Литвиненко, е имал контакти с чеченеца Захар Абуханов, който от няколко години живее във Франция.
Чрез него олигархът се опитвал да купи някакво количество радиоактивно вещество за изработване на "мръсна бомба", пише вестникът.
Според изданието въпросният чеченец е участвал в няколко терористични акта, убийства на руски войници и до неотдавна е поддържал тясна връзка с чеченския лидер Закаев.
Източници на "Известия" разкриват, че Абуханов се е установил през 2002 г. във Франция и е получил задачата да намери радиоактивни изотопи, както се предполага - за Березовски.
В началото на 2004 г. чеченецът се срещнал в Лондон със Закаев и негови хора, за да сключи сделката. Възникнали разногласия заради цената - този, който поръчал изотопите, отказал да плати поисканите му 5 млн. долара.
Като възможна версия "Известия" споменава също, че може би Литвиненко самостоятелно се е бил захванал с бизнеса за създаване на "мръсна бомба" и се е заразил при разхерметизиране на превозван контейнер.
Не е изключено също така на Березовски да са му помагали британските спецслужби. Като се позовава на източник, обещал разкрития, след като приключи официалното разследване на Скотланд ярд, изданието пише, че Литвиненко отдавна и успешно работел за британското разузнаване, за което вербувал осведомители в Русия.
-
Свързаха загадъчната смърт на руски дипломат с отравянето на Литвиненко
източник: Actualno.com
07.01.2007
Руски дипломат в Лондон е починал при загадъчни обстоятелства само два дни преди датата, на която се предполага, че бившият руски агент Александър Литвиненко е бил отровен с радиоактивния полоний-210. Това съобщава германското списание "Фокус", цитирано от ДПА, в броя си, което предстои да излезе в понеделник.
По данни на списанието дипломатът Игор Пономарьов трябвало да се срещне с италианеца Марио Скарамела на 30 октомври, но починал един ден преди договорената среща. Четиридесет и една годишният Пономарьов внезапно се почувствал зле и издъхнал малко по-късно. Близки на дипломата изразиха подозрение, че смъртта му е свързана с аферата "Литвиненко". Тялото на Пономарьов било прехвърлено бързо от Лондон в Русия и погребано без аутопсия. Като причина за смъртта руските власти посочили инфаркт.
Според следствието Скарамела се е срещнал с Литвиненко на 1 ноември в лондонски суши бар. Предполага се, че именно там бившият агент е бил отровен с полоний-210. Той почина три седмици по-късно в лондонска клиника.
-
Джони Деп ще играе отровения Александър Литвиненко във филм
bgfactor - 12 Януари 2007
Лентата ще е адаптация на неизлязлата още книга “Историята на Саша: Живота и смъртта на руския шпионин”
Кинокомпанията Warner Bros. е закупила правата за екранизация върху ненаписаната още книга “Историята на Саша: Живота и смъртта на руския шпионин” (Sasha's Story: The Life and Death of a Russian Spy), посветена на отровения с радиоактивен изотоп в Лондон ексагент на КГБ и ФСБ Александър Литвиненко. Както съобщава Variety, филмът ще бъде продуциран и сниман от компанията на Джони Деп “Infinitum Nihil”, а самият той вероятно ще изиграе главната роля в него.
Автор на книгата и адаптирания сценарий ще бъде ръководителят на Лондонското бюро на ежедневника The New York Times, Алън Кауъл (Alan Cowell), който следи случая “Литвиненко” от момента на появата на информацията за отравянето му през ноември 2006 г. Предполага се, че книгата ще излезе на книжния пазар в САЩ и Великобритания до края на 2007 г.
Само преди броени дни, приятелят на Литвиненко Александър Голдфарб и вдовицата му, Марина Литвиненко, също обявиха намерението си да напишат книга за живота и делото на бившия полковник от ФСБ под заглавие “Смъртта на дисидента: Александър Литвиненко и смъртта на руската демокрация” (Death of a Dissident: Alexander Litvinenko and the Death of Russian Democracy). Четивото, което жанрово е замислено като политически трилър, трябва да бъде публикувано през май 2007 г. от издателство Free Press, част от издателския холдинг Simon and Schuster, съобщи The New York Times.
Загадъчното убийство на бившия офицер от руското разузнаване, засили неимоверно интереса към неговата личност. По-рано бе оповестено, че “Четвърти канал” (4K) на британската телевизия е поръчал създаването на тв-сериал “за отравянето на бившия руски шпионин Александър Литвиненко”.
Освен това, правата за филмирането на книгата, издадена от самия Литвиненко във Великобритания, “ФСБ взривява Русия”, бяха продадени в края на м. г. на холивудската продуцентска компания Braun Entertainment Group. За един от основните претенденти за ролята на Литвиненко в нейната екранизация, се посочва последният изпълнител на ролята на “Агент 007” в “Казино Роял”, Даниел Крейг. По-рано върху книгата на ексагента бе сниман френския документален филм “Покушение срещу Русия”.
Получилият преди няколко години статута на политически беглец и британско гражданство Александър Литвиненко почина на 23 ноември 2006 г. в Лондон. Като причина за смъртта му бе посочено радиоактивното отравяне с алфа-частици, вследствие на попадането в тялото му на изотопа полоний-210. Паралелното разследване на смъртта на Литвиненко продължава да се води от правоохранителните органи във Великобритания и Русия.
-
Джони Деп ще играе отровения Александър Литвиненко във филм
bgfactor - 12 Януари 2007
Лентата ще е адаптация на неизлязлата още книга “Историята на Саша: Живота и смъртта на руския шпионин”
Пригответе се за пропагандата. Както направиха с Полет 93 и другия филм- за пожарникарите, където в главната роля е актьора от "8мм". Значи, да разбираме, че за раздробяването на Русия, битката започва от догодина, когато направят филма.
-
Литвиненко = Марков + папата + 11.09 + нова студена война
Анализ на "Строго секретно"
На 24 ноември 2006 г. в Лондон почина бившият агент на руската Федерална служба за безопасност (ФСБ) и дисидент, 43-годишният Александър Литвиненко.
Най-напред английските лекари откриха в организма му следи от отровния талий и съобщиха, че подполковникът е получил смъртоносна доза - най-малко 500 милиграма от този високотоксичен метал.
След това смениха диагнозата - не е талий, а полоний-210. Междувременно здравето на Литвиненко светкавично се влоши и той почина. След време тази дата може да се окаже "официално начало" на новата Студена война.
-
Британската полиция идентифицира заподозрян за убийството на Литвиненко
БТА, 21.01.2007
Лондон - Британската полиция е идентифицирала заподозрян в убийството на бившия агент на КГБ Александър Литвиненко, предадоха ДПА и ИТАР-ТАСС, позовавайки се на в. "Таймс".
Мъжът е бил заснет от охранителни камери на летището "Хийтроу", когато е пристигнал във Великобритания, за да извърши убийството. Преди смъртта си в края на ноември самият Литвиненко е дал на разследващите информация за предполагаемия убиец.
Приятели на бившия шпионин казват, че убиецът бил изпратен от Кремъл. Той е описан като висок атлетичен мъж на възраст малко над 30 години с къса черна коса и "характерни централноазиатски черти", пише "Таймс".
;D
БТА
-
Великобритания е готова да поиска от Русия екстрадицията на Андрей Луговой
www.bgfactor.org - 26 Януари 2007
В замяна на заподозрения за отравянето на Литвиненко, Москва вероятно ще поиска Борис Березовски, смята The Guardian
Властите във Великобритания са готови да поискат от Русия екстрадирането на бившия офицер от ФСБ и бизнесмен Андрей Луговой, който според заключенията на следствието на Скотланд Ярд, е основен заподозрян за отравянето с радиоактивния изотоп полоний-210 на Александър Литвиненко, съобщава The Guardian. По данни на британското издание, в заключителния доклад на полицията, който е готов за предаване на Кралската прокурорска служба (Crown Prosecution Service), се съдържат достатъчно доказателства за повдигането на обвинения срещу Луговой.
Цитирайки правителствени източници, The Guardian посочва, че искането за екстрадицията на Луговой може да бъде поставено още през февруари, а в замяна Кремъл се очаква да поиска връщането в Русия на олигарха в изгнение Борис Березовски.
Всеки опит за екстрадирането на Андсрей Луговой би се сблъскал с положенията на чл. 61 от Конституцията на Руската Федерация, който пряко забранява предаването на руски граждани зад граница. “Гражданин на Руската Федерация не може да бъде депортиран извън пределите на страната или предаден на друга държава”, гласи въпросният текст в основния закон на страната. Въпреки това, британските правителствени източници посочват, че Москва вече е дала индикации за желанието си да сключи сделка за размяна на заподозрения по делото Литвиненко срещу екстредицията на Борис Березовски.
Политическият имигрант, чието състояние се оценява на 800 млн. лири стерлинги ($ 1,58 млрд.), избяга в Лондон след проблеми с властта в лицето на президента Владимир Путин преди 6 години. Покойният Литвиненко впоследствие го последва, заявявайки, че е бил инструктиран от ФСБ да ликвидира Березовски. Олигархът вече оцеля след един опит за екстрадиция, след като Москва го обвини във финансови измами в особено големи размери. След като тези обвинения бяха свалени, Кремъл отново обвини Березовски, този път в заговор за силовото сваляне на властта в Русия.
Въпреки настойчивостта на Москва, Березовски не може да бъде върнат принудително в Русия, тъй като британски съд реши, че обвиненията срещу него са политически и той няма да получи справедлив процес в родината си. Британското правителство обаче срещало трудности да обясни на руската страна, че британските съдилища са напълно независими и Борис Березовски не може да бъде екстрадиран, след като съдът е постановил той да остане в страната. В резултат на това, в Уайтхол растат опасенията от дипломатически разрив по спорния въпрос, с евентуални сериозни икономически последствия за британската икономика.
Самият Андрей Луговой продължава да твърди, че е невинен и не е свързан по никакъв начин с убийството на Литвиненко. Той смята, че е бил набеден за извършването на престъплението, без да знае от кого и защо. Луговой заявява, че също е жертва на покушението, тъй като той и семейството му също са били облъчени с радиация.
The Guardian отбелязва, че детайлите по обвинението срещу Андрей Луговой остават неясни, тъй като британската полиция продължава да се въздържа от коментари по случая.
Междувременно, британската Агенция за здравеопазване (Health Protection Agency), обяви, че във връзка с отравянето на Александър Литвиненко, общо 129 души са били изложени на облъчване с полоний-210, като при 13 от тях съществува малък риск за появата на свързани с радиацията заболявания в дългосрочен план. Следи от полоний-210 са били открити общо на 20 обществени места в Лондон, като някои от тях остават затворени.
-
Борис Березовски наруши мълчанието си по делото Литвиненко
bgfactor - 6 Февруари 2007
Преди смъртта си, ексагентът на ФСБ му посочил като свой отровител Андрей Луговой
Починалият от радиационно отравяне с полоний-210 бивш офицер от КГБ и ФСБ Александър Литвиненко преди смъртта си заявил, че подозира за отравянето си бившия си колега и настоящ бизнесмен Андрей Луговой, с който се среща няколко пъти в Лондон. Това обяви снощи в програмата Newsnight на британската радио- и телевизионна корпорация ВВС политическият беглец във Великобритания Борис Березовски (Boris Berezovsky), посочва Sky News.
“Борис, трябва да ти кажа нещо важно. Смятам, че Луговой е отговорен за моето отравяне”, цитира Березовски думите на Литвиненко, казани в последните мигове на живота му. Самият Андрей Луговой, който следствените органи във Великобритания смятат за главен заподозрян за смъртта на Литвиненко, през последните няколко дни нееднократно отричаше подозренията, че е свързан с гибелта на руския ексагент.
“Бях свидетел по случая и си оставам такъв. Няма никакво официално изявление, че съм преминал от групата на свидетелите, към групата на заподозрените. Мога да добавя към това само, че се смятам за потърпевш, тъй като аз, моите приятели и членовете на семейството ми също бяхме обект на нападение на британска територия и е работа на местните полиция и прокуратура, да разберат как е било извършено то и кой го е извършил”, подчерта Луговой в интервю за ВВС News.
Березовски разказва, че познава Андрей Луговой от средата на 90-те години, когато той му е помагал да организира службата за сигурност на управляваната от него Централна руска телевизия. “Бях му звънил преди 7-8 месеца, за да организира охраната на дъщеря ми, която реши да се премести в Санкт Петербург”, спомня си руският олигарх. Той допълва, че Луговой го е посетил в офиса му на “Даун Стрийт” в Лондон на 31 октомври 2006 г., а покойният Литвиненко е отишъл там ден по-късно.
“Заразеният с радиация предмет в офиса ми е самият стол, на който седеше Луговой. По-късно от специалистите разбрах, че нивото на радиация на него е 800 пъти по-голямо от мястото, на което беше седнал Литвиненко”, отбелязва Березовски. Политическият имигрант още веднъж потвърди готовността си да се срещне с руските представители, разследващи случая, ако те решат да отидат във Великобритания. “Аз ще съм напълно открит, ако това може да помогне в разследването по делото на Александър”, уверява пред журналисти милиардерът. По думите му, британската полиция, която също разследва случая, също “трябва да ме разпита за това, което знам за Александър. Скотланд Ярд никога не ме е карал да отговарям пред руската прокуратура”. Березовски допълва, че сам е дал предложение за това в интерес на следствието.
С интервюто си, Борис Березовски наруши пълното си медийно мълчание по делото Литвиненко. По време на цялото разследване на случая, той отказваше детайлни изявления за пресата.
На 31 януари лондонската полиция предаде материалите от следственото дело за убийството на Александър Литвиненко в Кралската прокурорска служба на Великобритания. Ведомството ще направи щателен анализ на събраните досега улики, за да реши по-нататъшната му съдба и целесъобразността за повдигането на обвинения за отравянето.
Березовски живее извън Руската Федерация от 2000 г. насам. През 2002 г., Генералната прокуратура на РФ се обърна към властите във Великобритания с молба за екстрадицията му в родината, където да бъде обвинен в незаконно предприемачество, пране не пари и други престъпления. През 2003 г., Съдът в Лондон официално отклони искането за екстрадиция. Руската страна продължи да настоява за връщането на Березовски, въпреки че той получи политическо убежище във Великобритания през есента на 2003 г. През юни 2006 г., британският съд отхвърли и повторното искане за екстрадирането на бизнесмена, подадено през март предходната година. Този път властите в Москва го обявиха за обвиняем по чл. 278 от Наказателния кодекс на РФ (насилствено завземане не властта в страната, в нарушение на Конституцията на РФ), т. е. в опит за държавен преврат.
През 1998 г. Александър Литвиненко и още няколко офицери от ФСБ организираха в Москва пресконференция, на която обявиха, че им е било заповядано да ликвидират Борис Березовски, който тогава заема висши държавни постове във Федерацията. В знак на признателност, Березовски подпомага материално Литвиненко и семейството му след бягството им във Великобритания. “Плащах му по около 5000 лири стерлинги месечно. Купих му и къща, в която, въпреки че се водеше на мое име, живееше Александър със семейството си, като в собствена къща”, посочи Березовски в ефира на Newsnight.
-
Обстрелваха US-експерт по руското разузнаване
!src http://news.ibox.bg/news/id_1609043153
Американски експерт по руското разузнаване е бил тежко ранен пред дома му във Вашингтон. Той е в критично състояние, информира АП.
Двама въоръжени мъже са стреляли по 53-годишния Пол Роял, ден след като той обвини руското правителство за убийството на Александър Литвиненко, както и за елиминирането на всичките критици на Кремъл.
Роял и Литвиненко са се познавали. Нападението на Пол Роял изглежда като рядък грабеж и улична престрелка, коментира АП.
===========================================================================
Коментар:
Това е една статия/събитие което много добре се вписва в анти-руската страхова пропаганда, която започна наскоро от един от американските воени, който каза, че всичко можело да се случи с Русия (и Китай). Сега, докато вече страха от Осама се поизчерпа и на дневен ред започва да изплува Иран, добре е да напомним на американците кои са техните истински врагове.
===========================================================================
Нападението на Пол Роял изглежда като рядък грабеж и улична престрелка, коментира АП.
Много интересно; кои са Асошейтед Прес, че да кажат на какво е приличало събитието. Тяхното мнение по въпроса е излишно и може да обслужи разни вашингтонски интереси, с този им тънък намек, че целта може би е била друга.
-
Страната не е тяхна, само временно я превзеха
:o :o :o
За да си силен човек, не е нужно да притежаваш физическа сила
Твърди Маша Новикова в интервю на Даниела Горчева, списание Диалог, Холандия
- Когато снимахте заедно с Йос де Пютер „Пътят към Кремъл”, в който има безспорни доказателства за участието на руските спецслужби (ФСБ) във взривовете на жилищните блокове, вашите холандски колеги повярваха ли, че това е възможно?
- Това естествено беше шок за всички тях, защото е много трудно, даже невъзможно да повярваш ,че някой може хладнокръвно да избива собствените си сънародници в името на отвратителните си мръсни цели. Това е безпределен цинизъм. Но разбира се, нямаше как да не повярват, защото доказателствата действително бяха сериозни.
- Две години по-късно, когато на цял свят стана известно, че Литвиненко плати с живота си своята смелост да разкрие престъпните методи, с които си служат офицери от ФСБ, какви бяха реакциите на колегите ви?
- Всички бяхме потресени, бяхме в шок още когато убиха Анна Политковская. И аз, и Йос бяхме ужасени. А когато отровиха Литвиненко бяхме поразени: но как е възможна такава наглост и то пред очите на целия свят. Така се случи, че няколко дни преди да убият Аня, аз дадох „Пътя към Кремъл” на Гари Каспаров, лидер на руската опозиция, за да го види. И не минаха и 3 месеца и се наложи да му пратя следващия филм - „Продължение”. Продължение, в което двама от участниците вече ги нямаше между живите...
- Няколко седмици преди „Пътя към Кремъл” да бъде излъчен в Холандия, един български журналист интервюира Литвиненко по телефона и реакцията на руското посолство в София беше да изпрати нота до българските медии и открито да ги „съветва” да не контактували с „престъпници”. А руското посолство в Холандия позволи ли си да заплашва холандските медии, че интервюират „престъпник” – все пак в „Пътя към Кремъл” има заснети дълги монолози на Литвиненко?
- Не, нямаше никаква реакция, едва ли биха посмели да заплашват свободата на словото в Холандия. Аз обаче съм сигурна, че следят всичко, че докладват и че може би нещо замислят. Но както казва героят на новия ми документален филм, узбекски опозиционер: „Вече не сме във възрастта на страха”.
- Във филма „In memoriam: Aleksander Litvinenko” Владимир Буковски свидетелствува, че Литвиненко през цялото време е бил заплашван. Вие самата получавали ли сте заплахи заради документалните филми, които правите?
Не, още не са се осмелили да ме заплашват, но може и да го направя.
В края на краищата обаче, страната не е тяхна, само временно я завзеха. А аз като журналист, като режисьор, показвам какво се случва. С Литвиненко беше друго- той знаеше техните тайни и не мълчеше. А аз тайни не знам..
- Какъв човек беше Литвиненко, какви са вашите лични впечатления?
- Кристално чист човек, малко наивен и много порядъчен - със силно чувство за справедливост, човек с „повишена съвестност” или както казва Закаев : ”изпитващ чувство за вина за това, което не той е извършил”. Всички говорят за него с огромно уважение. Той действително разследваше и убийството на Аня, и делото на ЮКОС и постоянно рискуваше живота си.
- Вие познавахте Анна Политковская и поддържахте връзка с нея. Вярваха ли й западните журналисти, когато разказваше за чудовищните престъпления, извършвани срещу мирното население в Чечения?
- Западните журналисти й вярваха, но много от руските журналисти смятаха, че тя преувеличава, че е минала на страната на чеченците и подобни дивотии, но така мислеха само тези, които никога не се осмелиха да отидат в Чечения и да видят с очите си за какво става дума, а вярваха на официалната пропаганда. Анна беше необикновено смела жена и също като Литвиненко имаше силно развито чувство за справедливост и изпитваше чувство за вина за грехове, които не бяха нейни.
- През 2004 гледахме ваш документален филм за Лида Юсупова - правозащитничката, която получи приза на Мартин Еналс за 2004 като "Най- смелата жена в Европа". За читателите пояснявам, че Лида е наистина много смела жена, работеща при изключително трудни условия в Чечения. Имате ли сведения за нея, как е тя?
- С Лида говорихме два часа по телефона след убийството на Анна Политковская. Тя беше извън себе си от мъка и беше потресена от това подло убийство. Тя следва сега международно право и продължава да върши своята работа. Знам че никога няма да престане да се бори. Тази година дори беше предложена за Нобелова награда за защита на човешките права. Лида е невероятна жена. И тя като Анна постоянно се излага на опасност. Странното е, че те и двете са много крехки и нежни жени. Ето това е невероятно, но за да си силен човек, не е нужно да притежаваш физическа сила!
Маша Новикова завършва руски език и литература в Московския Университет.От 1989 година живее в Холандия,а от 1994 година работи като журналист за документални филмови продукции.През 2000 прави своя първи авторски филм като режисьор. Освен като режисьор и журналист Маша има опит и като оператор, продуцент и монтажист.
Маша Новикова е автор на десетки документални филми, които следват най-добрите традиции на холандската документалистика – обективност и честно послание. Миналата година филмът й „Drie kameraden”, показан на филмовия фестивал на „Амнести интернешънъл” в Амстердам развълнува публиката и получи много висока оценка. Маша често работи заедно с известния холандски режисьор Йос де Пютер (Jos de Putter),тя е съавтор на документални филми като „Dans, Grozny, dans” , "Пътят към Кремъл", „In memoriam: Aleksander Litvinenko” и други.
Маша Новикова е автор и на филма ”Божидар от София” и на много други известни документални филми: „Портрет на Лида Юсупова”, “Влакът към Грозни”, „Винаги война - портрет на Олег Климов”, „Юрий Козирев - фотограф на фронта”, „Собствен път - Виктор Косаковски” и много други.
=
рспкт (Red)
-
In memoriam: Aleksander Litvinenko
Един филм на Маша Новикова и Йос де Пютер
Даниела Горчева, Холандия
- Ето тук го погребахме... беше студено, валеше...
Бащата на Литвиненко млъква и с мъка сдържа напиращите сълзи. После добавя:
- Убиха го. Дългата ръка на Путин го настигна.
И Путин в кадър: Литвиненко за съжаление не е Лазар.
На 15 и на 17 януари 2007 година, в най- гледаното време по държавния канал 2 на холандската телевизия бе излъчен документалният филм на Маша Новикова и Йос де Пютер: In memoriam: Aleksander Litvinenko.
Едно своеобразно, зловещо продължение на предишния им филм ”Пътят към Кремъл”, излъчен през март 2004 по същата програма.
Защо зловещо продължение?
Защото в „Пътя към Кремъл” са представени безспорни доказателства за участието на руските спецслужби (ФСБ/КГБ) в чудовищно престъпление – взривяването на жилищни блокове със спящи хора - жени, деца, старци. Блоковете са взривени в Москва и в други градове в Русия, за да има Путин предлог да наруши мирното споразумение, сключено от предшественика му и да започне втората чеченска война.
Главни изобличители на режима на Путин в този филм от 2004 са двама души: Анна Политковская и Александър Литвиненко.
И двамата вече не са между живите.
- Много съм преживял - споделя Ахмед Закаев - изгубил съм почти всичките си близки хора в двете чеченски войни, но смъртта на Аня ме потресе. От две години я убеждавах да напусне Русия, казвах й, че тя вече е много повече от журналист, че ще помогне много, ако остане жива, ако пътува и разказва за това, което знае.
Но не, тя не поиска. „Аз съм журналист и оставам журналист”. А ми призна, че ужасно, до смърт се страхува. И сега аз не мога да престана да си представям тази крехка, слаба жена, изправена пред дулото на убиеца си и какво е изпитвала в онзи момент.
Законът за извънсъдебна разправа
- Изобщо не ме интересува точно кой кагебист го е убил - казва Буковски – не ме интересува, защото аз знам кой е наредил убийствата. И всички знаят. Та нали през юли руският парламент прие специален закон, който позволява на президента да използва своите спецчасти за унищожаване на враговете, на екстремистите, както те ги наричат и вътре в Русия, и зад граница. И Путин подписа този закон на 27 юли. И веднага след това се изправи министърът на отбраната Сергей Иванов и каза, че списъците с враговете са вече готови. Те съвсем открито го заявиха. И ето, първите жертви паднаха. И аз ви уверявам - това не са последните.
Интервютата с бащата на Литвиненко – Валтер Литвиненко, с Владимир Буковски, с Ахмед Закаев, с руския режисьор Андрей Некрасов, с Александър Голдфарб, кадрите от BBC, свързани с последните дни на Литвиненко и заснетите през март 2004 година интервюта на убитите вече Анна Политковская и Александър Литвиненко рисуват смътния, но осезаем като тежка мъгла с отровни изпарения образ на Системата, възстановена от Путин.
- Заплашваха го през цялото време - казва Буковски.- Бил съм свидетел многократно. Звъни телефонът и му казват, директно от Москва: „Ти какво си въобразяваш? Че си в безопасност? Припомни си Троцки!”
- Случвало се е – продължава Буковски - разхождаме се, синчето му е с него, пролет е, птички пеят, грее слънце и изведнъж звъни телефона. През цялото време го заплашваха.
Филмът рисува портрета на един човек, който заплаща с живота си смелостта да се разбунтува срещу Системата, открито да откаже да изпълнява престъпни заповеди и да посвети останалата част от живота си на разгласяването на истината за ФСБ.
Те ми казаха: ”Ние изобщо няма да разговаряме с теб, ще те убием и теб, ще убием и 6-годишния ти син. Ти предаде системата, а това ние не прощаваме.”
Александър Литвиненко постепенно, на порции осъзнава, че е попаднал не в организация, която се бори с престъпността, а в банда и че единствената разлика между офицерите от ФСБ и истинските бандити е само една - че неговите началници са по-могъщи и разполагат с власт, каквато обикновените престъпници нямат. Но картината става все по-мрачна, краските се сгъстяват.
- Той беше открито, честно момче. Беше неспособен да се преструва - твърди Буковски.- Изчете на един дъх документите, които бях фотокопирал през 1992 в Москва и ми позвъни в 4 сутринта:
- Какво излиза? – питаше ме той - че КГБ винаги е била терористична организация?! Той беше в шок. Няколко месеца говореше само за това.
И Буковски се засмива тъжно.
Бяхме патриотично възпитавани, гледахме Щирлиц
- Вие как реагирахте, когато Саша ви каза, че от армията са го взели в КГБ? - пита Маша Новикова бащата на Литвиненко.
Валтер Литвиненко е откровен :
- Как? Та ние се гордеехме! Иди - казвам му - и служи добре, лови престъпниците! –И признава чистосърдечно: - Ние сме патриотично възпитавани, гледали сме Щирлиц. Саша беше спортист, петобоец, дядо му е летец, възпитаваше го строго, по военному.
И в началото и той се гордееше. После замина за Чечения и като се върна, се беше умълчал. Изведнъж притихна.
- Първият голям шок беше Чечения - разказва Александър Литвиненко през 2004.- Бил съм във всички горещи точки, но ситуацията в Чечения е неописуема. 18-годишни войничета ми умираха в ръцете. От нашия курс бяхме 25 души - половината не са живи. Обажда ми се моя приятел Серьожа, 4 години воюва в Чечения, зачислиха го там, жена му го напусна. Питам го: Серьожа, как си? А той ми разказва, че живее на палатка, че са му закачили медал, но че не притежава нищо друго освен един куфар, това е всичко, което притежава – един куфар. Казвам:- Серьожа, но как така? А той ми отговаря: Саша, аз съм жив, разбираш ли, жив - имам ръце, очи, крака. Психически не съм добре, но съм жив.
- В Чечения – продължава Литвиненко - през всичкото време, за което бях там не дойде нито един лидер, нито един политик да ни обясни какво търсим там, защо воюваме, какво защитаваме и срещу кого се бием. Веднъж разпитвах едно 15-годишно момче. И му казвам: защо си отишъл при бандитите да се биеш, защо не ходиш на училище, защо не учиш? А момчето ми казва - аз не искам война, но ние целият клас отидохме на фронта.
За Литвиненко това е шок. Та нали те са учили как през войната цели класове са заминавали на фронта да воюват с фашистите. Не може цял един клас да са бандити, не може цял народ да бъде обвиняван в тероризъм. И ако цели класове воюват с тях, тогава какви са те самите.
- Тогава ми стана ясно - казва Литвиненко - че Русия никога не може да спечели тази война.
Бунтът срещу системата
По това време вече знаех, че ФСБ убива хора без съд и присъда. Но е едно е да знаеш, че колегите ти се занимават с убийства, а друго е сам да получиш заповед, сам да започнеш да убиваш. Първият път просто не изпълних заповедта – мълчаливо, тихо. Когато започнаха да настояват, казах открито, че няма да убивам, че не мога. Но по това време вече бях разбрал, че е ужасно трудно да изляза от бандата, в която от наивност и героични момчешки представи бях попаднал.
И тогава свиках своите подчинени и разговарях с тях. Казах им откровено - имаме 3 пътя:
Първият е да станем убийци. И тогава, - казах - момчета, нямаме път назад. Разбира се, ще живеем богато, ще убиваме в интерес на началството, а началството ще ни разрешава да убиваме в свой интерес. Ще имаме пари, при това много пари. Но ще станем убийци и път назад за нас няма да има.
Вторият път е да не изпълняваме заповедите, да не убиваме и може би ще ни разформироват и разпръснат по подразделенията.
И третият път е да въстанем открито, а това е все едно да затъкнем амбразурата на оръдието с гърди. Знам че да въстанеш срещу Системата е равнозначно на смърт. Какво ще стане с нас, не знам, но трябва да решим какво да правим. Няколко месеца мислихме. И решихме да се противопоставим открито: отидохме в прокуратурата и подадохме заявление, че ни дават престъпни заповеди, свикахме пресконференция.
Във филма на Маша Новикова и Йос де Пютер Литвиненко показва записи от видеокасети. На едната се вижда ясно съдебното заседание, на което съдията го оправдава по всички скалъпени обвинения и в момента, в който Литвиненко чува думите – „свободен сте”, в залата нахлуват маскирани спецчасти на ФСБ и го арестуват отново. Дават му да разбере, че те са над закона, че той е престъпил най-важното правило в престъпния свят на руските спецслужби: да мълчи, да не разгласява какви ги вършат там.
Съдията гледа изумено, единственото, което успява да каже е, че в 40- годишната си практика за пръв път вижда такова нещо - маскирани да нахлуят в съда и да арестуват току-що оправдан човек.
Все пак, очевидно далеч не всички, които служат в КГБ/ФСБ са престъпници. Колеги предупреждават Литвиненко, че ако не избяга, рискува живота си и му помагат да напусне Русия с фалшив паспорт, самите те рискувайки.
За убийците, обаче, границите никога не са били особена пречка.
Държавни тайни
Литвиненко не е шпионин, той никога не е работил в разузнаването, той се е борил с организираната престъпност и с корупцията. И тайните, които той разкрива не са от значение за чуждите разузнавания, а за руското общество – защото организираната престъпност и корупцията в Русия е дълбоко срасната с държавните структури, с властта. И са... държавна тайна. Тези „държавни” тайни разкриваха Литвиненко, Политковская и хвърления в затвора Трепашкин, тези държавни тайни - за престъпния характер на спецслужбите разкриват още много смели руски журналисти, десетки от тях вече не между живите.
„Припомни си Троцки” - казвали на Литвиненко. Анна Политковская бе застреляна на рождения ден на Путин. Георги Марков е убит на рождения ден на Тодор Живков.
Литвиненко бе отровен в деня на своето пристигане в Англия.
- Те ги обичат тези символики - казва Буковски, не криейки презрението си.
http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2007/01/index.html
-
- Когато снимахте заедно с Йос де Пютер „Пътят към Кремъл”, в който има безспорни доказателства за участието на руските спецслужби (ФСБ) във взривовете на жилищните блокове, вашите холандски колеги повярваха ли, че това е възможно?
Егати наглярите. Защо не направят официален документален филм по 11. Септ ?
И да го пуснат в Холандия редом с този??
От всичкото това става ясно, че Литвиненко е един дезертирал шпионин, на който не му харесват някои неща. Оттам, то си е съвсем в реда на нещата една разузнавателна организация да се опита да се отърве от него. Да не би от ЦРУ няма да направят същото?
Другото, което става ясно е че той е един вид борец за справедливост -- една икона на Чеченските сепаратисти в тяхната борба с подтисническия режим в Кремъл. Само, че e пропуснато да бъде отбелязано, че зад тази война стои цялостта на РФ. Ако Кремъл се провали в удържането на един разбунтувал се район, то всички подобни нему (държави) ще направят същото.
B тоя дух, дано да излъчат и Terror Storm. А защо не и да коментират зоните на свобода на словото в US. Дано да направят подобен емоционален материал и за обеднения уран, който е употребяван в Ирак I, II? и т.н.
-
Загиналият руски журналист Сафронов е бил убит
Малко преди смъртта си военният наблюдател на вестник "Комерсант" Иван Сафронов е готвел публикация за възможни нови доставки на руско оръжие в Близкия изток.
Колегите на Сафронов от "Комерсант" пишат, че става дума за продажба на изтребители Су-30 на Сирия и на зенитни ракетни комплекси С-300В на Иран. :o И в двата случая по информация на Сафронов доставките е трябвало да бъдат направени през Беларус, така че Западът да не обвини Москва, че въоръжава тези страни.
От Абу Даби, където на международното изложение на въоръжения IDEX-2007 се събират ръководителите на предприятията от отбранително-промишления комплекс, Иван Сафронов се е обадил в редакцията и казал, че е получил необходимите потвърждения.
Той обещал да напише статия, след като се върне в Москва. Вече в Москва казал пред колеги, че до него е стигнала и информацията, че между Русия и Сирия вече са подписани и други договори - за доставка на зенитни ракетни комплекси "Панцир-С1", изтребители МиГ-29 и оперативно-тактически ракети "Искандер-Е".
Изданието припомня, че в началото на 2005 г. след публикация за възможни доставки на ракети "Искандер" от Русия на Сирия избухна скандал. САЩ и Израел изразиха загриженост от това, че Русия може да достави ударни ракетни системи, които могат при разгръщане в Сирия да поразят обекти практически на цялата територия на Израел.
По-късно по време на посещението си в Израел Владимир Путин потвърди информацията, че преговори са водени и "военните са били готови да доставят" "Искандери" на Сирия, но руският президент лично "забранил реализирането на тази сделка".
След като обаче съобщил на колегите си информацията за "Искандерите", Сафронов казал, че засега няма да пише за това, защото са го предупредили - ако това бъде огласено, ще избухне голям международен скандал, а Федералната служба за сигурност със сигурност ще образува наказателно дело за огласяване на държавна тайна и "ще го довърши" (по-рано за разгласяване на държавна тайна в публикации срещу Сафронов нееднократно бяха образувани дела, но никога никакви обвинения не му бяха повдигнати).
Сафронов не уточнил кой го е предупредил за възможните проблеми. Заместник-главният редактор на "Комерсант" Иля Булавинов не изключва смъртта на Иван Сафронов да е била насилствена и да е свързана с професионалната му дейност.
Вчера американска телевизия направи сензационно изявление - Иван Сафронов, който почина загадъчно на 2 март, е бил убит. Това съобщи ABC News, като се позова на бивш служител на американското разузнаване.
Като констатира, че в Русия "още един журналист е мъртъв", представителят на американското разузнаване съобщи, че не вярва журналистът сам да се е хвърлил от прозореца.
"Иван е паднал от прозореца с шапка и палто? Престанете", каза той. В самоубийството на журналиста се съмняват и други западни медии, посочи "Ехото на Москва".
От 2000 г. насам в Русия са убити 14 журналисти.
B тоя дух, дано да излъчат и Terror Storm. А защо не и да коментират зоните на свобода на словото в US. Дано да направят подобен емоционален материал и за обеднения уран, който е употребяван в Ирак I, II? и т.н.
Ами да, или да излъчат Loose Change на стадион пред хиляди американци, да им побяснят "как стоят нещата" ;D...
-
Марио Скарамела приет в болница с инфаркт
www.bgfactor.org - 5 Април 2007
Задържаният в затвор в Рим бивш свидетел по “делото Литвиненко”, получил удара след среща с адвокатите си в понеделник
Италианският юрист и експерт по сигурността Марио Скарамела, който бе един от ключовите свидетели по делото за убийството на ексагента на ФСБ Александър Литвиненко, който бе отровен с радиоактивния изотоп полоний-210, бе преместен по спешност в болница от затвора в Рим след инфаркт. Както уточнява италианската агенция AGR, бившият консултант на “Комисията Митрохин”, която от 2002 до 2006 г. разследваше дейността на бившите спецслужби на СССР на територията на Италия по време на “Студената война”, получил сърдечната криза след разговор с адвокатите си в понеделник, посочва агенция “Новости”.
Скарамела бе арестуван на 24 декември м. г., веднага след кацането си на летището в Неапол от Лондон и задържан в римския затвор “Реджина Чели”. В британската столица, неаполитанският професор бе разпитван от Скотланд Ярд и подложен на изследвания за радиационно облъчване, по повод срещата му с Литвиненко на 1 ноември 2006 г. в суши-бара Itsu. Именно в този ден, според следователите, бившият подполковник от ФСБ е погълнал смъртоносната доза полоний.
В Италия срещу Скарамела бяха повдигнати множество обвинения, сред които даването на лъжливи показания пред правоохранителните органи, разкриването на държавни тайни, клевета и незаконна търговия с оръжие. Според следователите в Рим, Скарамела е излъгал органите на реда за подготвящо се срещу него и председателя на “Комисията Митрохин” сенатор Паоло Гуцанти покушение с гранати, внесени нелегално в страната в Библии. :-\
През миналата година Скарамела обяви пред полицията, че агенти на руските и украинските спецслужби подготвят терористичен акт в Италия, чиято жертва трябва да станат той и Гуцанти. Той посочи като организатор на заговора живеещия в Неапол украински ексагент на КГБ Олександър Талик. В резултат това Талик и още 3 украинци бяха арестувани, но разпитите им в Римската прокуратура показали, че твърденията на Скарамела не отговарят на истината. Талик обвини италианския експерт в клевета, което послужи като повод за ареста му след връщането от Великобритания.
Срещу Скарамела са образувани и още няколко наказателни дела. Прокуратурата в Болоня го обвини в лъжесвидетелстване по повод доставките на уран в град Римини и Сан Марино, а прокуратурата на Неапол – в незаконна утилизация на отпадъци в област Кампания.
-
Пазете се. Мечката отново показва ноктите си...
www.kafene.net , 17.04.2007
Както и краят на историята, излезе, че и краят на Студената война не е нищо повече от пожелателно възприятие на реалността. И, както историята, изглежда, че Студената война се повтаря. Отново от степите към останалия свят духат студени ветрове. Перестройката и гласността не са нищо повече от спомен. Днешна Русия започва да прилича на стария Съветски съюз - репресивна у дома и агресивна в чужбина. Президентът Путин не се замисля, когато трябва да смаже опозицията. Трябва само да си спомним за Анна Политковская, за Михаил Ходорковски и за Александр Литвиненко.
Вчера дойде редът на Гари Каспаров - бивш световен шампион по шахмат, да усети лапата на новата авторитарна власт. Той беше арестуван по време на антиправителствена демонстрация в Москва. Г-н Каспаров е критик на г-н Путин и ръководи група, наречена Обединен граждански фронт. Други активисти и няколко журналисти бяха също арестувани по време на масивна полицейска операция, която е вече нещо нормално в Русия.
Явно е, че не всички опоненти на г-н Путин не са борци за свобода с чисто демократични мотиви. Също така е ясно, че голяма част от това, което казват е истина. Той наследи страна с независим парламент, свободна преса, здрава политическа опозиция и честни избори. Той разруши по-голямата част от това наследство. Сега той говори за "управлявана демокрация", в която Кремъл ръководи псевдо-опозиция.
Тези, които предпочитат да игнорират вътрешните проблеми на Русия или да мислят за тях като за нещо преходно, не могат да си позволят да игнорират международната позиция на г-н Путин. Въпреки, че той не блъска по масата с обувката си, както направи Никита Хручшов в сградата на ООН през 1960, той е все по-склонен да демонстрира агресивност спрямо останалите световни лидери. Безмилостен към Чечня и Украйна, той не крие своето отвращение към Европейския съюз и НАТО. Неотдавна той подписа договор с Иран да помогне за развитието на ядрените му проекти, въпреки международните протести и използва американските планове за ракетна отбрана като оправдание да поднови надпреварата във въоръжаването. Мечката отново показва ноктите си и Западът ще направи добре да забележи това.
-
О да -- това авторитетно издание като www.kafene.net сигурно наистина има какво да каже по въпроса за Русия. Все пак, не ми стана ясна някак си връзката между Путин, Политковсая и Литвиненко.
Безмилостен към Чечня и Украйна, той не крие своето отвращение към Европейския съюз и НАТО.
Това е култовото изречение. Путин и елита му гледат на света през призмата на нео-реализма и геополитиката, сливайки личната си идентичност, с тази на държавата. Според Кенан, съветските лидери навремето просто приемат мирогледа на средновековните руски самодръжци, а аз казвам, че Путин донякъде е възприел мирогледа на предхождащият го елит. За тях е характерно това, че държавата, както казва Ришельо, няма морал -- тя не отива в ада или рая заради това или онова и за нейния успех съдим по това дали тя съществува или не, а не дали спазва някакви морални догми. Накратко - моралът на човека е различен от морала на държавата. Така Путин неможе да е безмилостен или отвратен от този или онзи. Той просто си върши работата. Той е държавата.
-
Не му е тук мястото, но гледам Каспаров има за какво да е неудобен:
http://orda2000.narod.ru/books/nchron/kaspar.htm
http://orda2000.narod.ru/books/nchron/kaspar1.htm
http://orda2000.narod.ru/books/nchron/kaspar2.htm
-
Не му е тук мястото, но гледам Каспаров има за какво да е неудобен:
http://orda2000.narod.ru/books/nchron/kaspar.htm
http://orda2000.narod.ru/books/nchron/kaspar1.htm
http://orda2000.narod.ru/books/nchron/kaspar2.htm
Приятелю Bibl,
Добре дошъл, но я ни светни надве-натри за какво иде реч в тези текстове, че нищо не разбирам от руски.
Радвам се, че си пуснал линкове директно към материалите.
-
Дава рамо на заключенията на руски учени за фалшификацията на световната история и съпътващите я методи на датиране. С две думи вместват цялата ни позната история в рамките на 1000 години.
На български:
Носовски, Глеб Владимирович и др.
Кой век сме сега? / Г. Носовски, А. Фоменко ; Прев. Анелия Божкова ; [Предг. Йордан Табов]. - София : Литера Прима, 2004 ([София : Образование и наука]). - 456 с. : с ил., сх. ; 20 см. - (Поредица Тайни и загадки ; Кн. 95)
Ориг. загл. Какой сейчас век? / А. Т. Фоменко, Г. В. Носовский. - Офс. изд . - Съдържа и За авторите.
На кор. авт. А. Фоменко, Г. Носовски. - Библиогр. с. 430-451.
сигнатурен номер 662872 в Народна библиотека.
-
Дава рамо на заключенията на руски учени за фалшификацията на световната история и съпътващите я методи на датиране. С две думи вместват цялата ни позната история в рамките на 1000 години.
На български:
Носовски, Глеб Владимирович и др.
Кой век сме сега? / Г. Носовски, А. Фоменко ; Прев. Анелия Божкова ; [Предг. Йордан Табов]. - София : Литера Прима, 2004 ([София : Образование и наука]). - 456 с. : с ил., сх. ; 20 см. - (Поредица Тайни и загадки ; Кн. 95)
Ориг. загл. Какой сейчас век? / А. Т. Фоменко, Г. В. Носовский. - Офс. изд . - Съдържа и За авторите.
На кор. авт. А. Фоменко, Г. Носовски. - Библиогр. с. 430-451.
сигнатурен номер 662872 в Народна библиотека.
Може и така да е - Каспаров да ги подкрепя тези учени, но не ми звучи убедително в това да е проблема. Какво го засяга Путин? В Кремъл се интересуват от политика и по-специално кой ще наследи Путин. Много хубаво, че си пуснал и библиография.
-
Литвиненко беше еврейски масон. Путин прочисти Русия от еврейските масони. Не че той самия не е масон. След "възкачването" на Путин в Русия има недостиг на евреи. И направи така, че на всички им стана по-изгодно да си плащат данъците. Но че Русия си е тоталитарна страна - за това няма съмнение. Такава е била винаги. В цялата си (кратка) история...
-
Това е ясно... Русия се управлява от полурусначета с еврейска кръв. Въпросът е какво са замислили от другата страна на барикадата с тази пресилено раздухвана "афера"...?
Русия на съд
www.epochtimes-bg.com
The Wall Street Journal, 29.05.2007
С британското искане Андрей Луговой да бъде екстрадиран, за да бъде обвинен в убийството на Александър Литвиненко, беше направена първата стъпка към правосъдието. Но в този случай на карта е поставено нещо много повече от съдбата на един човек. Наглото убийство на Литвиненко е тест за готовността на международната общност да отстоява своите фундаментални принципи.
Досега Москва реагираше с тон на оскърбена невинност на твърденията, че зад убийството на Литвиненко стои Федералната служба за сигурност. Същата беше съветската реакция през 1978 след убийството в Лондон на българския дисидент Георги Марков. Помним и как през 2004 държавни представители отричаха Русия да е замесена в убийството на бившия чеченски президент Зелимхан Яндарбиев в Катар, без да знаят, че руските агенти са заснети от видеокамера, когато поставят бомба в колата му.
Днес отричането и обструкциите не са достатъчни. Руската конституция не допуска екстрадицията на руски граждани, но през 2001 Москва подписа Конвенцията на Съвета на Европа за екстрадиция, а през ноември 2006 – меморандум за взаимопомощ с британската Кралска прокуратура, в която са уточнени въпросите на правното сътрудничество, включително екстрадицията. Ако Русия откаже да предаде г-н Луговой, тя трябва да бъде принудена да проведе съдебен процес, който да съответства на международните стандарти.
Отношенията между Русия и Запада все повече предизвикват тревога. Русия би трябвало да е наш сигурен съюзник, тя би трябвало се интересува от създаването на противотежест на китайското могъщество, от защитата от ислямския тероризъм и от заплахата ядрени държави да се появят в нейно съседство. Вместо това днес самата Русия е опасност – тя се стреми да засили влиянието си над съседните страни, като си служи с методи, които напълно противоречат на западните принципи.
Коренът на проблема е в корупцията. Руски чиновници управляват най-големите компании и контролират техните финансови потоци: според някои оценки тези активи са 80% от съвкупната капитализация на фирмите, регистрирани на руската борса. Лицата и организациите, които се борят срещу монополизма на тази олигархия, са планомерно унищожавани.
За да отклонят вниманието от това положение, руските лидери настояват на своето “право” да установят хегемония над страните от бившия СССР и донякъде над страните от Варшавския договор, а също да защитават своите великодържавни интереси, без да зачитат сигурността на Запада. Русия предизвика истинска истерия заради преместването на военния мемориал в Талин, въпреки че и днес, 60 години след войната, в Русия лежат непогребани останките на съветски войници. Русия поддържа сепаратистите в Абхазия и Южна Осетия, но отрича правото на самоопределение на Чечения, вълнува се от американската система ПРО в Полша и Чехия, но ядрените програми на Северна Корея и Иран не я тревожат.
Корумпираната бюрокрация властва в Русия от 1993, когато Борис Елцин незаконно разгони парламента в борба за приватизационните трофеи. Елцин обаче провеждаше прозападна политика и се нуждаеше от западната помощ. При Владимир Путин положението се промени: цената на нефта нарасна от 9 долара за барел през 1998 до 78 долара.
Днес Западът се изправя пред ирационалната позиция на Москва спрямо американските планове за разполагане в Източна Европа на чисто отбранителната противоракетна система и спрямо Иран, Северна Корея, Грузия, Украйна и терористични организации като Хизбула и Хамас. Във всеки от тези случаи става дума не за националните интереси на Русия, а за защита на монопола на руската олигархия върху властта и богатствата. При тези обстоятелства убийството на британския гражданин Александър Литвиненко на британска територия е още един пример, че Москва е уверена в своята безнаказаност.
След смъртта на Литвиненко официалните руски представители направиха всичко възможно да го очернят и се присмиваха, че Западът проявява интерес към убийството му. Вицепремиерът Сергей Иванов, един от основните кандидати за наследник на Путин, говореше за неговия “нисък интелект” и склонността му към провокации: “За нас Литвиненко беше никой.” В документалния филм “Литвиненко: чисто английско убийство”, излъчен по руската телевизия НТВ, убитият беше обвинен, че когато се е разделял с първата си жена, е откраднал парите от портмонето й. В интервю за руския вестник “Известия” на въпрос за молбата на британското следствие да отиде в Лондон за разпит, Луговой заяви: “И какво, аз трябва да зарежа всичко и да тичам в Англия?”
Руснаците – и държавните чиновници, и обикновените граждани – бяха сигурни, че “делото Литвиненко” ще бъде блокирано, както делата за убийствата на опозиционери в самата Русия. И именно заради това Западът трябва да прояви твърдост. Тържеството на правосъдието в това дело е най-важното средство да бъде спрян стремежът на Русия да се върне в света на илюзиите. Този лош навик, наследен от налудната съветска система, не предвещава нищо добро за света, който преди всичко има нужда от истински ценности.
???
*Дейвид Сатър е дългогодишен кореспондент на The Wall Street Journal и Financial Times в Москва. Работи в Hudson Institute, Hoover Institution и в Johns Hopkins University. Последната му книга, публикувана през 2003, е “Мрак на разсъмване: Създаването на руската криминална държава”
:-\
-
Британците убиха своя агент Литвиненко
МОСКВА
Ирен Делчева
специален пратеник на в. "Стандарт"
При препълнена с журналисти зала в агенция Интерфакс вчера в Москва Андрей Луговой, който е обявен от британската прокуратура за убиец на Александър Литвиненко, обвини английските спецслужби в престъплението. Заедно с него на пресконференцията присъстваше и посоченият като свидетел по делото Дмитрий Ковтун.
Пресконференцията започна със заявлението, че руският олигарх Борис Березовски и покойният вече Александър Литвиненко са агенти на британското разузнаване "МИ-6". Според Луговой първо е вербуван Литвиненко, а след това и Березовски, който е предал на англичаните документи от Съвета по сигурност на Русия. Той е притежавал тези документи като зам.-председател на съвета преди години. Британското разузнаване е опитало да вербува и самия Андрей Луговой. "Беше ми предложено да започна бизнес като защитник на британските инвестиции в Русия. Трябваше да се занимавам със събиране и анализ на информация за различни руски партньори. След две срещи започнах да разбирам, че всичко далеч не е така просто", заяви Луговой. Той обясни, че за дребни консултации му е било платено по завишени цени. Това го е притеснило, защото е ставало дума за информация, която може да се намери и в интернет. "Стана ясно, че хонорарите ми са насочени към постепенното ми въвличане в сътрудничество. Британците се интересуваха от връзките ми, финансовите ми възможности, контактите с администрацията на руския президент, както и връзките ми с Федералната служба за сигурност, службата за охрана и външното разузнаване". Най-голям интерес проявили към дейността на руското контраразузнаване по английска линия. Топлата връзка между английските спецслужби и Луговой бил Александър Литвиненко. Той е бил човекът, който е въвел и Березовски в сътрудничество с английското разузнаване.
Основната задача, която трябвало да изпълни Луговой, било събирането на компромат за президента Путин и семейството му. Даже е било посочено името на висш чиновник, от който да се получат тези материали. Литвиненко му предложил да използват помежду си шифър като в шпионските филми. "Трябва да си пълен идиот, за да не разбереш, че под предлог за съвместен бизнес върви банална вербовка с конкретни политически разузнавателни задачи, свързани с Русия и нейния президент. Не съм привърженик на Владимир Путин и за това имам лични причини, но мен са ме учили да защитавам, а не да предавам родината си", заяви вчера Луговой. Той заявил, че подобен "бизнес" с британците не го интересува. Последвала заплаха от страна на Литвиненко, че това е краят на бизнеса му в Западна Европа и че след отказа му да сътрудничи на спецслужбите Луговой няма да бъде допускан в Лондон. "Литвиненко ми каза, че може да използва контактите си в "МИ-6" и с помощта на фонда за граждански права да организира получаването на политическо убежище за богати руснаци, които имат проблеми с правосъдието. За подобно мероприятие желаещите да получат политическо убежище трябва да публикуват на територията на Русия статии с антируска насоченост. Хубаво би било и да се провокира икономическо разследване срещу тях, което по-късно да се обясни с натиск върху бизнеса от страна на руските власти", каза Луговой. Той обвини английските власти в чудовищна корупция и заяви, че английското гражданство може да бъде купено за от 500 до 1 млн. британски лири. Луговой беше категоричен, че Литвиненко не му е бил враг и при него е липсвал пълен мотив, за да го убие. "Специално са ни белязали с полоний, за да ме използват в бъдещ политически скандал", твърди Луговой. "През последните месеци на 2006 г. видях, че Литвиненко се е разочаровал от Березовски и от стопаните си от английските спецслужби. Оплака се, че не го дооценяват и малко му плащат. Останах с впечатлението, че се изплъзва изпод контрола им. Така че ми е трудно да не мисля, че заради това го премахнаха. Ако не самата спецслужба, то под неин контрол", каза той.
-
Луговой: Британските служби стоят зад убийството на Литвиненко
31 Май 2007
mediapool.bg
Андрей Луговой, който е основният заподозрян за убийството на офицера от Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Литвиненко, обвини британските специални служби, че са замесени в престъплението, предаде ББС.
На пресконференция в Москва Луговой заяви, че Литвиненко и намиращият се в Лондон руски бизнесмен Борис Березовски са се опитвали да го вербуват за агент на британските специални служби.
Именно Березовски, каза Луговой, му е препоръчал да се запознае с Литвиненко, което е станало през 2005 година.
Миналата седмица Великобритания поиска Луговой, който отрече обвиненията, да бъде екстрадиран, за да бъде съден за престъплението. Москва отговори, че според руската конституция не позволява това да стане. Литвиненко почина миналата година, след като бе отровен радиоактивния изотоп полоний 210.
Пред журналисти в Москва Луговой, също бивш агент на КГБ, обясни, че Литвиненко не му е бил враг и че британската прокуратура го е превърнала в изкупителна жертва. По думите му той трябвало да събира компрометиращи материали срещу Путин и членовете на неговото семейство.
Луговой получил британски мобилен телефон и книга, която трябвало да бъде използвана като ключ към шифър за предаване на информация. "Трябва да съм пълен идиот, за да не разбера, че става дума за банално вербуване с конкретни политически и разузнавателни задачи срещу Путин и срещу Русия", подчерта Луговой.
Той отрече да има мотив за убийството на Литвиненко. “Саша не беше мой враг. Аз не се чувствах засегнат от нещата, които той правеше, от книгите, които пишеше. Аз съм в играта от много време и не съм особено заинтересуван”, коментира Луговой.
Литвиненко е бил отровен или от британските специални служби, или от "руската мафия", или от Березовски, смята Луговой.
"Анализирайки поведението на Литвиненко през последните месеци на 2006 г., аз не можех да не видя, че той е разочарован както от Березовски, така и от своите британски господари от специалните служби. У мен се създаде чувството, че Литвиненко се опитва да се измъкне от контрола на британските специални служби. А това на тях естествено никак не им харесваше", заяви Луговой.
Той не изключва възможността Литвиненко да е станал жертва на отмъщението на руска престъпна групировка. Самият Литвиненко признал пред Луговой, че ходил до Израел, за да събира информация за някой си Шакро младши, който впоследствие бил арестуван в Испания.
"Той се похвали, че изкарал доста пари, като помагал на испанската полиция в разобличаването на Шакро младши", заяви Луговой.
Като най-вероятна Луговой нарече версията, че зад убийството на Литвиненко стои Борис Березовски. "Той (Березовски) е добре известен като майстор на политическите интриги...Литвиненко ми разказа, че Березовски му намалил "заплатата" три пъти."
Литвиненко съобщил на друг от заподозрените, Дмитрий Ковтун, че разполага с компрометиращи материали за "незаконната дейност на Березовски на територията на Великобритания".
Ако съдържанието на тези документи, някои от които се отнасят до статута на политически емигрант, станело известно, Березовски щял да се сблъска с "огромни проблеми", уточни Луговой.
Литвиненко искал да предупреди Березовски за съществуването на такива проблеми и дори им сложил цена - няколко милиона долара.
"В тази връзка може да се предположи, че Березовски не е оставил без отговор опитите да бъде шантажиран, което - напълно е възможно - доведе до трагичните последствия за Литвиненко", отбеляза Луговой.
-
Спрете Путин!
/www.epochtimes-bg.com
09/06/2007
Елена Трегубова е руска журналистка и критик на политиката на президента Путин. След убийството миналата година на колежката й Ана Политковская, Трегубова потърси убежище в Англия. Оттам тя изпрати отворено писмо до Г8, с призив: спрете Путин! Не може да има никакво съмнение, че агресивното поведение на Кремъл е пряко следствие от отстъпчивата политика на Запада, коментира Дойче Веле.
През седемте години откакто Путин е на власт Вие мълчахте, когато той видя сметката на опозицията, на медиите, на неправителствените организации и на всички демократични институции в Русия. Сега, когато се справи с вътрешните си противници, той се обръща към външните "врагове".
Радиусът на сплашването се увеличава не с дни, а с часове. Като акомпанимент към Вашето мълчание, Путин закри всички независими телевизионни канали, въведе строга цензура, отряза достъпа на опозицията до медиите и пристъпи към преразпределение на собствеността, както в случая с концерна Юкос. Логично следствие от тези развития бяха сблъскванията с журналисти и опозиционери, както и бруталното смазване на мирни демонстрации, както стана с "Похода на несъгласните".
Междувременно режимът е толкова силен и нагъл, че заплашва своите съседи, бившите съветски колонии, като се опитва да им диктува какви отбранителни ракети могат и какви не могат да инсталират на собствената си земя. Върхът бяха погромите, организирани от Кремъл в Естония, и терорът в Москва, предизвикан от една близка до Кремъл екстремистка организация, която се заканваше да заличи естонското посолство от лицето на Москва. Следващата стъпка бе съвсем логична: сега Кремъл заплашва Запада.
Фаталната разлика с някогашния СССР е, че навремето човек знаеше съвсем точно от коя страна на барикадата се намира - и че противниците на диктатурата можеха да разчитат на морална подкрепа. Днес обаче, благодарение на огромните постъпления от продажбата на петрол и газ, Кремъл без проблеми може да откупи мълчанието им.
Не е трудно човек да си представи по-нататъшното развитие на Русия. Опозицията ще бъде изтласкана на улицата, където ще започне нови протестни акции. Кремъл, както даде вече да се разбере, ще действа най-безкомпромисно против мирните демонстранти. И всичко с една цел: да не се допуснат демократични, честни избори. Путин и неговият тесен кръг от силите за сигурност искат да изградят за десетилетия напред диктатура в стила на бившето съветско политбюро.
Туй е последната възможност да се пресече това развитие. Ако в Хайлигендам стиснете ръката на Путин, тогава вината за очакваното кръвопролитие ще тегне и на Вашите плещи. Само съвместни, бързи и твърди мерки могат да предотвратят катастрофата в Русия и в света.
Може би една от последните възможности се състои в това, Путин да бъде изправен пред алтернативата: или Кремъл се завръща незабавно към демократничните норми, гарантира свобода на изборите и на печата, и преустановява нападките си срещу другомислещите - или Русия ще бъде незабавно изключена от Г8 и други важни международни организации.
Не се заблуждавайте: Русия не се състои само от Путин и неговия чекистки клан. Миролюбива Русия стене и се гърчи от срам заради Путин, заради климата на омраза, параноя, шпионаж и страх. Под управлението на Путин Русия отново се превърна във фактор на дестабилизацията. Струва ли си наистина заради петрола и газта да се допусне този аморален и войнолюбив режим да тласне отново света на ръба на пропастта? Може би няма да е излишно да Ви припомня една руска поговорка, която казва: покажи ми приятелите си, и ще ти кажа какъв си.
-
Бивш служител на ФСС: Литвиненко е убит по поръчка на руски вицепремиер
http://world.actualno.com/new_109630.html
Емигрантът от Русия Евгений Лимарьов, който живее във Франция, разказа своята версия за убийството на Александър Литвиненко в Лондон.
Според бившия служител на руските спецслужби към престъплението са причастни "силовици", а политическият поръчител на убийството е първият вицепремиер на Русия и евентуален наследник на Путин Сергей Иванов.
"Убеден съм, че следите на това престъпление водят към Русия. Много е странно обаче, че повдигайки обвинения на Луговой, англичаните изключиха каквото и да е споменаване на Полоний-210.
На официално ниво не се чу нито веднъж, че Саша беше отровен именно с руски полоний, който може да бъде произведен и преработен в отрова само от специален държавен орган.
Вероятно британците засега се опитват да сведат историята до обикновена престъпност, опасявайки се от негйното политизиране и дори споменаването, че така или иначе към това престъпление е причастна Русия.
Нещата са абсолютно патови. Истината за отравянето на Литвиненко при настоящия режим в Русия и които и да са негови наследници няма да се изясни", каза Лимарьов в интервю за списание "Комерсант-Власт".
"Лично съм убеден, че никой от висшите длъжности лица официално не е давал заповед за ликвидирането на Саша, никой не се е подписвал под това. Престъплението е организирано и осъществено на кланово ниво, както например в случая с подобното отравяне на Юрий Шчекочихин и убийството на Анна Политковска", каза Лимарьов.
"От кого е организирано и осъществено?
Приближени на Путин "силовици", които се стремят към висшата власт или като минимум се стремят да запазят Путин като президент.
Лично ги познавах до април 1999 г., оттогава професионално ги изучавам. Най-вероятният политически поръчител на ликвидацията ми се струва, че е Сергей Иванов, организатори - един от най-мощните кланове на Федералната служба за сигурност (ФСС) и Службата за външно разузнаване (СВР), изпълнители - бивши служители на спецчастите на тези организации, така че никога да не може да се докаже "поръчката" на държавата", твърди Лимарьов.
"На тях, които изпитват носталгия по величието на съветската империя, им е нужно да ограждат Путин от Запада и опозиционните демократи в Русия и по този начин да укрепват тоталитарните си позиции.
Общото послание на убийствата е да всеят страх сред опозицията и останалите "врагове на народа", да заявят пред света за себе си: ние се завърнахме, ние сме силни и имаме достъп дори до полоний, който не е с нас, ще издъхне от страшна смърт, ще достигнем до всекиго навсякъде", казва Лимарьов.
"Ликвидирането на Литвиненко е многоцелева спецоперация на професионалисти и една от целите й е окончателно да бъде компрометиран Березовски, на първо място на Запад", твърди той.
Според бившия агент на КГБ Олег Гордиевски пък Евгений Лимарьов е бил задействан в схемата за отравянето на Литвиненко.
Гордиевски смята Лимарьов за бандит, който "върти всички на пръста си".
-
На смъртния си одър Литвиненко казва че е убит от руското правителство. Кой би лъгал докато умира? Освен това радиоактивния елемент, с който е отровен може да бъде синтезиран само в руските ядрени реактори. Той бяга от Русия при идването на власт на Путин и е един от най-опасните му критици, тъй като е бивш служител на ФСС и разполага с връзки и документи изобли4аващи много от Престъпленията на Кремъл. Малко преди смъртта си Литвиненко е щял да полу4и документи, част от които са били придобити от убитата журналистка Политковская и разкриват, че терористичната атака в Беслан е вътрешна работа на Кремъл. Предполага се 4е между документите е имало и доказателства още за бомбите в Москва и заложниците в театъра. Ама скоро едва ли ще разберем. Луговой си го прибраха и сега мерят пишлета със запада. Съжалявам много за руснаците, но запада и изтока в момента са изправени пред друг огромен проблем - собственото си оцеляване и едва ли им е до Русия. Елита не го е*е за Русия, даже тва е донякъде в техен интерес (за сега). А Путин използва намалението и бърза да установи в Русия реда, който Елита се опитва да наложи на целия свят. Но май наближава момента когато интересите им ще се сблъскат.
-
На смъртния си одър Литвиненко казва че е убит от руското правителство. Кой би лъгал докато умира? Освен това радиоактивния елемент, с който е отровен може да бъде синтезиран само в руските ядрени реактори. Той бяга от Русия при идването на власт на Путин и е един от най-опасните му критици, тъй като е бивш служител на ФСС и разполага с връзки и документи изобли4аващи много от Престъпленията на Кремъл. Малко преди смъртта си Литвиненко е щял да полу4и документи, част от които са били придобити от убитата журналистка Политковская и разкриват, че терористичната атака в Беслан е вътрешна работа на Кремъл. Предполага се 4е между документите е имало и доказателства още за бомбите в Москва и заложниците в театъра. Ама скоро едва ли ще разберем. Луговой си го прибраха и сега мерят пишлета със запада. Съжалявам много за руснаците, но запада и изтока в момента са изправени пред друг огромен проблем - собственото си оцеляване и едва ли им е до Русия. Елита не го е*е за Русия, даже тва е донякъде в техен интерес (за сега). А Путин използва намалението и бърза да установи в Русия реда, който Елита се опитва да наложи на целия свят. Но май наближава момента когато интересите им ще се сблъскат.
По-скоро наближава момента, в който новата им Вавилонска кула ще се сгромоляса на пух и прах!
Иначе съм съгласен с теб, друже.
-
Кремъл ли уби Политковская
www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-08-30_02.htm
В путинска Русия организираната престъпност, която извършва поръчкови убийства, действа заедно със силите за сигурност и тайните служби.
Западните медии бият тревога за поведението на Путин. В коментарите им все по-сериозно звучат съмнения, че именно той и неговите служби стоят зад убийството на разследващата журналистка и на други неудобни за бившето КГБ и неговите наследници жертви.
Кремъл използва делото “Политковская” за свои цели, пише американският в. “Крисчън сайънс монитър”. След десетмесечно разследване в началото на седмицата Русия шумно огласи извършването на 10 ареста, свързани убийството на журналистката Анна Политковская.
Арестувани са 10 заподозрени, сред които чеченски криминален лидер, офицер от Федералната служба сигурност (ФСС, наследница на КГБ), високопоставен милиционер и трима бивши служители на правоохранителните органи. Днес западните медии обаче вече критикуват прибързаните и необосновани изводи на руските власти във връзка със случая преди разследването да е приключило. Никой не повярва на думите на руския генерален прокурор Юрий Чайка, че убийството на Политковская е организирано от емигранти, които се борят срещу Кремъл и искат да свалят президента Владимир Путин. Изданието цитира и Дмитрий Муратов, редактора на “Новая газата”, където е работила Политковская. Според него изкаването на Чайка е политическо и не произтича от материалите по следствието. Подозренията на Муратов са свързани и с първоначалните изявления на властите няколко дни след убийството. Тогава кремълските политтехнолози посочиха като най-вероятен поръчител финансовият магнат Борис Березовски. Сега генералният прокурор отхвърля априори всички останали версии преди да са ясни окончателните резултати от разследствието.
Испанският в. “Ел паис” демонстрира още по-сериозен скептицизъм. В редакционен коментар той заявява,че делото не е разкрито, въпреки многобройните арести и предявените четири обвинения за убийството. Според западните журналисти посочването на външен заговор разкрива опита на Кремъл да скрие истинските поръчители на това, както и на други престъпления с политически мотиви. Неслучайно арестите по делото “Политковская” стават три месеца преди парламентарните избори и около половин година преди президентските избори в Русия, които ще определят приемника на Путин. Като сочи дестабилизиращи сили извън страната за тези убийства, Кремъл се опитва да получи повече гласове в своя подкрепа, смята вестникът.
Същите съмнения продължават да висят и около смъртта на бившия агент на КГБ Александър Линвиненко, отровен в Лондон при крайно загадъчни обстоятелства три седмици след убийството на Политковская, в момент, когато се предполага, че се е опитвал да получи от Италия нова информация за покушението срещу журналистката.
“Берлинер Цайтунг” диерктно обвинява Путин, че лозунгът му “диктатура на закона” е само лъжливапропаганда. Изданието се аргументира и с данни от руските медии. Спорпед техни публикации в последните години престъпността в страната процъфтява, а общата сума на подкупите за миналата година е достигнала нивото на целия държавен бюджет.
Неслучайно тези, които са се сблъскали с тази ситуация, се обръщат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който е препълнен с дела от Русия. Вестникът цитира руския правозащитник Олег Панфилов, който твърди, че само Страсбург може да бъде истинска съдебна система за Русия.
Германският “Ди Велт” повдига въпроса за скритите цели в изявленията на Кремъл. В коментара си “Тъмната Русия” посочва, че представените от руските следствени органи резултати по убийствата на Политковская и Литвиненко звучат неубедително и за руската, и за международната общественост.Той засяга не само политиката, провеждана от западните столици, но и бизнеса, и банките, които без всякакви правови гаранции, прозрачност и обществена отговорност насочват инвестиции в гъстата руска мъгла.
-
Британските тайни служби крият истината за Литвиненко?
news.ibox.bg
Предполагаемият убиец на руския екс-агент Александър Литвиненко отново увери, че е невинен и обвини британкото разузнаване Ем Ай 6, че крие истината за отравянето с полоний на Литвиненко в Лондон, отбелязва Дойче веле.
Според думите му британското разузнаване открай време било задкулисно замесено в скандала и направило всичко възможно, за да попречи на провеждането на обективно разследване, заяви бившият агент на КГБ Андрей Луговой вчера пред журналисти в Москва.
По всяка вероятност Литвиненко е бил британски шпионин и смъртта му била от полза за британците и тяхната тайна служба в стремежа им да унижат и дискредитират Русия.
Великобритания бе поискала да й бъде предаден Луговой във връзка с убийството на Литвиненко, за да бъде изправен Луговой пред британски съд, което искане обаче досега остава без последствия.
Навърши се една година от смъртоносното отравяне на Литвиненко: 43-годишният руснак бе отровен с радиоактивното вещество полоний на 1-ви ноември 2006 г. в Лондон, където бе получил политическо убежище.
Литвиненко почина след продължили три седмици мъки в лондонска болница. Луговой, който се бе срещал непосредствено преди това с него в Лондон, се озова на мерника на следствието.
Спорът между Лондон и Москва за това убийство до ден днешен обременява двустранните отношения. В Русия обаче британските подозрения ни най-малко не навредиха на репутацията на Луговой: той дори се кандидатира от листата на ултранационалистическата Либерално-демократическа партия на Жириновский на предстоящите през декември парламентарните избори.
Вдовицата на Литвиненко Марина за пореден път обвини вчера руския президент Владимир Путин, че пречи на разследването на убийството. В Лондон тя заяви, че Путин подкрепял Луговой с цялата мощ на власктта си.
"Подкрепата на президента превръща убиец в национален герой", заяви тя в британската столица. В предсмъртното си писмо от болницата в Лондон Литвиненко бе обвинил Путин, че задкулисно е дърпал конците на атентата.