Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Пурку в Октомври 18, 2012, 02:48:34 am
-
Задавали ли сте си тоя въпрос? Изобщо минавало ли ви е през главата?
Върнете се назад в историята (маи, египтяни, шумери и т.н.) и ще видите, че няма нито една цивилизация, която да е разделяла технологичния напредък и духовното израстване. Двете неща винаги са вървяли ръка за ръка. Дори само като се погледнат традициите и обичаите на хората живяли преди нас се виждат връзките на материалното и нематериалното познание, което са имали и използвали. А какво представлява тази сегашната цивилизация в която живеем? - Религия която отрича науката, и наука която се присмива на религията. През последните един, два века примитивността на тази псевдо-религия в различните ѝ форми (християнство, ислям и т.н.), лъсна в целия ѝ блясък. Хората придобиха съзнание с което осъзнаха лъжите, манипулациите и фалшификациите в религията. Абсолютно същото ще се случи в най-скоро време и с другия "флагман" на настоящата цивилизация - АКАДЕМИЧНАТА НАУКА - още малко остава хората да осъзнаят същата тази примитивност, която "лъха" от науката, на подобие на псевдо-религията. Реално погледнато ако трябва да отчетем манипулациите, лъжите, изопачаванията и т.н. - еми то трябва да се откажем от цялата сегашна цивилизация в която живеем. :) Ако мога да го оприлича - Познанието което притежава сегашната цивилизация за Вселената и нейната същност е като познанието което притежава за света един охлюв изкачил се на върха на двуметров циментов кол - абсолютно сляп за това което се случва около него и абсолютно неосъзнаващ къде се намира.
Само няколко уточнения да дам:
- относно духовно израстване - понеже псевдо-религията за цялото си съществуване е изопачило думата духовно, като казвам духовно израстване, имам предвид онова познание, което не отговаря на петте човешки сетива с които "боравим" в материалния свят. Ако някой от четящите смята, че битието му се изчерпва с петте сетива, по-добре да затвори темата и да не си тормози съзнанието излишно.
- относно наука + религия, имам предвид не онази псевдо-религия която те осакатява, а религия която показва и развива нематериалната същност на човека.
Как според вас би "изглеждала" тази симбиоза между наука и религия? Като доктрина, като идея? Каква би била концепцията обединяваща материалната и не материалната същност на човека?
-
Както казва Ошо : На света му трябват хора с научен ум и религиозно сърце!
За духовното израстване и псевдо-религията съм напълно съгласна с теб :hi: и аз така ги разглеждам.Знаеш,че няма да се откажем от света ,в който живеем,заради манипулациите и лъжите :)Да-има хора,които спират до тук-борят се с вятърни мелници...Но пък от друга страна не можем да не забележим как науката вече признава,че невидимото е огоромно-видимото е ограничено;нечуваното ни влияе мощно-докато диапазона на слуха ни е крайно стеснен.Вече все по-често се чува:"Учените признават..." отколкото "Учените установиха,доказаха ....."
Вярвам,че ще намерим баланса :drinks:
-
Те учените в 90% от случаите неказват нищо ново, което вече да не е казано от древните. Само думите които опотребяват са различни. Думи които са измислени пак от ония същите древни, които днешните отричат. Симбиоза...то има, но никой не би си признал, понеже ще го направят на нула. Докато официално не се обяви, че такива като дървин са лъжци никой няма открито да признае че се доверява и на друго. И вярва и в друго. :)
-
Пурку ще ти отговоря с това което прави Кант и как досега не се намира нито един философ които успешно да пребори неговата теория.
Кант на кратко казва така, за да има наука,има две неща на които можем да се осланяме,разум и сетивност.И щом ние не можем да "усетим" вярата,Бог,свободата и духа с сетивността си, значи те са извънвремеви.Щом са извънвремеви,ние не можем да ги познаем и те са вън от науката.
И понеже никой не е могъл качествено да пребори това, затова науката и религията са "врагове".
Иначе симбиозата между двете аз я виждам в едно по освободено от предразсъдъци общество.В което като кажеш Бог,да не ти се смеят и да не те смятат за луд или сектант.Защото нашето общество е точно такова.
-
Наука и Религия заедно - това е голяма отворена врата към бъдещето!
Но, първо трябва да си зададем въпроса кой ги раздели и защо?? След това да преценим имаме ли сили да се преборим с тоя някой?
-
. . .
И понеже никой не е могъл качествено да пребори това, затова науката и религията са "врагове".
. . .
Думата наука на английски science е измислена от математик и свещенник от Кеймбридж William Whewell FRS FGS, (24 May 1794 – 6 March 1866). Думата заменя понятието натурфилософия и е неразривно свързана с вярата. Изобщо атеист да говори за анаука е все едно проститутка или политик да се изказва за морал почтенност.
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c8/William_Whewell.jpg)
-
Не разбрах каква е връзката с моя пост.Това което "разказах" за" Критика на чистия разум" на Кант е точно свързано с въпроса, може ли метафизиката да бъде наука?И отговора на Кант е Не. Вярата,свободата,Бог и духа ако бъдат махнати от философията,тогава тя може да бъде наука,в противен случаи не може.И досега въпреки всички опити след него да бъде оборен, резултата е плачевен.
В този смисъл които и да е измислил думата наука е без значение, науката и религията в нашето общество са скарани отдавна.А ако казваш ,че аз съм атеист бъркаш,ако казваш че Кант е атеист,отново бъркаш.
-
Неправилно сте формулирали цитираното от мен изрчение, врагове на науката и вярат са хора със престъпни апетити и некомпетентно образование.
-
Пурку ще ти отговоря с това което прави Кант и как досега не се намира нито един философ които успешно да пребори неговата теория.
Кант на кратко казва така, за да има наука,има две неща на които можем да се осланяме,разум и сетивност.И щом ние не можем да "усетим" вярата,Бог,свободата и духа с сетивността си, значи те са извънвремеви.Щом са извънвремеви,ние не можем да ги познаем и те са вън от науката.
И понеже никой не е могъл качествено да пребори това, затова науката и религията са "врагове".[false]
Иначе симбиозата между двете аз я виждам в едно по освободено от предразсъдъци общество.В което като кажеш Бог,да не ти се смеят и да не те смятат за луд или сектант.Защото нашето общество е точно такова.
*"Симбиозата", уважаема eses е в "метафизика" му викат хората! Не че Кант именно това не е обяснявал и с трите си въпроса в КЧР и в една "Метафизика на нравите" /което само като заглавие ме изпълва с една симбиозност и освободеност...
Yoda
Тази "интерпретация" по Кант е меко казано неправилна. При други обстоятелства можех да се пошегувам, но понякога не е смешно и може да се разбере като подигравка. Поради тази причина, когато искаме да споделим нещо или знания по определен въпрос е хубаво да имаме достатъчно доза сигурност, дали това което пишем е истина.
Всъщност метафизиката не дели действителността на относителна и абсолютна, а дели нашето знание /знание като свързано с "епистемология", а не гносеология ;)/ за действителността на относително и абсолютно, като се домогва нейното знание да бъде по-малко относително, повече непосредствено.
Когато казваме “действителност сама по себе си” и “действителност за нас”, ние не си представяме догматично две паралелни, еднакво константни величини, без преход от едната към другата. Тук “за нас” означава “за нас сега, при сегашната степен на научните ни възможности”. . .
Ако някога са считали цветовете за същност и за явление едновременно, ние днес казваме, че цветовете са явление, а същността са различни по честота електромагнитни трептения. Ако до вчера считаният неделим атом бе и приеман за същност, днес след разбиването му ние знаем, че на определено равнище той е явление, а същността му образуват съставящите го елементи и сили. Но нито електромагнитните трептения, нито разбиването на атома представляват край и непроходима граница на науката. Това ,което вчера бе същност, днес се вижда, че е само явление, а това, което днес се счита същност, утре може да се разкрие, че е само временно явление. С една дума, същността и явлението винаги си взаимно принадлежат и се намират в постоянно диалектическо взаимодействие и движение.
Същото е и при причина и следствие: това, което сега е причина, само една стъпка назад е било следствие, а това, което сега е следствие, само една стъпка по-напред и ще стане от своя страна причина на нещо ново и така се виждаме пред едно безкрайно редуване на причини и следствия в двете посоки – назад и напред.
Ако същност и явление биха били така отделени, че едното да си остава винаги явление, а другото – винаги същност, при това недостъпна за нас, както мислеше Кант, тогава не би могла да съществува истинска наука, защото достъпното за познанието явление се явява несъществено, а интересните за науката същности са недостъпни за нея. Но науката е невъзможна и при обратния случай, ако приемем, че явление и същност във всеки даден момент съвпадат.
Тогава ще приемаме за последна истина това, което е непосредствено дадено на нашите сетива. А ето че ние не се задоволяваме с този наивен реализъм, а винаги питаме дали това, което ни се вижда, съответства на истинската действителност.
Не е необходимо една наука да бъде метафизика, за да постъпва така, а напротив – няма наука и не е възможна наука, която да не постъпва така.
И колкото по-голяма редица от сменящи се явления и същности, причини и следствия е установила и доловила дадена наука, толкова по-големи са нейните постижения.
Същевременно, колкото по-отворена и достъпна стои тя за бъдещи звена в достигнатата редица, толкова по-големи ще бъдат бъдещите и постижения.
Именно така се стига в края на краищата до метафизиката: чрез все по-задълбочено и логически наложително продължаване веригата от причини и следствия, чрез все по-коренно питане за по-нататъшните причини, докато се удари чело в проблема за последните, крайни, абсолютни причини. Но с това се разкрива несъстоятелността на всеки позитивизъм, защото самото това позитивно, достъпно за опита, което изучава позитивизмът, сочи отвъд себе си, води по силата на причинността към нещо зад и преди него – води към метафизичната безкрайност.
-
Абе хора, къде се намирам аз бре? В ада ли съм вече.Правите се на знаещи,а ? Защо не каза ,че не можеш сам /а да мислиш,ами копи пеист от е тук?
http://svyat.com/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ (http://svyat.com/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F%D1%82%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0/)
Нищо не си разбрал, въпроса на Кант е Възможна ли е метафизиката като наука и кратко съм дала отговор ,по горе.
Лелееее и аз си мисля,че мога да науча нещо в тоя форум ???
-
Направо не е истина :o ченето ми виси от 20 минути и не проумявам какво се случва :o :o
-
Привет eses!
Искам малко да ти помгна в стремленията ти отностно Кант.Като ти остане време хвърли един поглед тук-
http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Kant_Hajdeger.pdf
-
Благодаря, ще ми свърши страхотна работа, тази година учим немска класическа :hi:
-
Да, неприятно е това с плагиатството. Има известни критерии и начини, по които да се докаже авторство. Когато един текст е написан без конкретен автор като име или псевдоним много лесно може да се копира вече по различни страници. Специално този текст го има на още няколко места. Но понеже съдебните дела по подобни казуси се проточват е сложно, когато трябва да се наложи забрана, а текста не е отпечатан в конкретна книга, списание или в друг формат, в който да има индентификационен код.
Ако може да докажете, че този текст не е написан лично от мен, без да знаете личните ми данни, възможности и цялостно участие с текстове във виртуалното пространство, мисля че не е нужно толкова да се възмущавате.
Няма друг начин да ви докажа с файл от личния си компютър, че текста е мой.
Но защо ми е да плагиатствам, за да направя впечатление в някакъв форум? Не биха ми платили като за статия. Няма да ми помогне в някаква степен по квалификацията. Но пък, ако изплагиатствам нещо от Кант, може и да не се обиди.
Въпросите на Кант са други, а има хора, които нямат капацитет и трябва да им се забрани да дават кратки отговори като споменават само името му.
Пожелавам ти, да ти се падне Хегел на изпита. Кант е непосилен за теб, особено и след смъртта на професор Стефанов, който беше добър учител, но не всички имаха щастието и късмета да бъдат обучавани от него.
Ако създадат някой ден холограмните учители, може би ще има хора, които да разберат, че Кант преди всичко е създал нещо повече от възможна метафизика... но до тогава ще се нлага да понасяме и четем словоблудства с философията му.
-
Би ли дал кратко обяснение на въпрса за възможността на метафизиката,но моля те напиши го тук,а не го копирай.Признавам,че все още не мога да развия темата му,защото имам още един семестър немска класическа и не съм и почнала да се подготвям,признавам и че доста елементарно съм го обяснила,но някак си смятам,че ако заговоря за априорни положения никои няма да ме разбере тук.Ще се хванат за времето и пространството и ще стане мазало.
-
Става въпрос за действителност-та,
в която живеем, в която получаваме опита и знанията и в която се развиваме. Времето и пространството са за други неща. Скоро е излязла една книга: „Наука и религия: Саръилиев/Михалчев“ Мисля, че я има в електронен вариант.
Опитах се да обясня, че чрез метафизиката науката и религията могат да съществуват в известна хармония, но не и самодостатъчност, а ти искаше да ни кажеш, че Метафизиката не заслужава да е наука, защото разглеждала неща отвъд разбиранията на хората и капацитета на естествените науки. Не е така и не е вярно това подценяване дори и подкрепено с интерпретиране по Кант.
-
Ама наистина някои хора хич ги няма.
http://en.wikipedia.org/wiki/Bell%27s_theorem
No physical theory of local hidden variables can ever reproduce all of the predictions of quantum mechanics.
Никоя физическа теория, включваща локални скрити променливи не би могла да възпроизведе всички предвиждания на квантовата механика.
Всъщност, Дел може да се окаже частично права. Разглеждането на тази теорема вероятно намесва специалната връзка, между два фотона, отвъд стандартното пространство-време. Което би могло да означава .. "Бог". Но също така просто би могло да означава под-пространство, хипер-пространство или просто друго измерение.
На всичкото отгоре попаднах на един труд от 2012та на някакъв професор от рио де жанейро. Той все още прави хипотези относно тая теорема. Което пък означава, че официално доказателство за сега никой не е направил.
Та къде по-точно е видно, че тоя американски физик я е решил тая теорема?
http://www.researchgate.net/publication/2196693_Bell%27s_Theorem_Reexamined
-
Ама наистина някои хора хич ги няма.
http://en.wikipedia.org/wiki/Bell%27s_theoremНикоя физическа теория, включваща локални скрити променливи не би могла да възпроизведе всички предвиждания на квантовата механика.
...
... за това идва на помощ метафизиката :) Мерси за уточнението, беше важно за темата.