-
Засега слагам само откъси, тъй като ако го кача цялото на форума - първо няма смисъл, второ - никой няма да го чете :) Ако още не сте разбрали, това е новото специално издание - можете да го прочетете тук (http://www.xnetbg.com/special/matrixsecrets/). Лекцията направих от субтитрите на филма. Субтитрите закачам тук - препоръчвам да се гледа самото видео. 3-тата част - някой да не си дръпне 1 или 2 :P
Очаквайте още преведени филми и лекции на Дейвид Айк :)
Надявам се да са ви полезни ;)
------------------------------------------------------------------------------------------
Лекцията в pdf. формат можете да си изтеглите оттук (http://www.xnetbg.com/new/images/stories/pdf/David%20Icke%20-%20The%20Secrets%20of%20The%20Matrix%20-%20Part%203.pdf) - десен клик - Save Target As...
-
(http://www.intelligentinfinity.org/images/dvd/1.jpg)
Дейвид Айк
Тайните на Матрицата
Трета част
Брикстънската Академия - юни 2003 г.
Освободи Ума Си
Защо да търсите звездите,
когато вие сте звездата?
В тази последна част смятам да навляза в някои доста странни области. Всички, които ме смятат за луд, сега напълно ще се убедят в това, защото... ами, странно е някак... В този луд свят, ако не ви считат за луд, нямате потвърждение за здравия си разум, нали така? Представяте ли си този луд свят да ви счита за нормални?!? О, Божичко, какъв ужасен кошмар!
Искам да говоря за някои от аспектите на матрицата, този затвор на ума, в който всъщност живеем, как го създаваме и как той бива манипулиран, така че реалността ни става тази, която ни налагат манипулаторите, защото тя устройва плановете им. Част от това е осъзнаването, че не сме физически тела, независимо дали са черни, бели или небесносиньо-розови. Това не сме ние, това е средство да преживеем тази реалност. Ние сме едно безкрайно съзнание, което не умира - тази дума не съществува в съзнанието. Следователно, ако се считаме за физически хора, Дейвид Айк не съществува. Дейвид Айк е само името на едно преживяване на безкрайното съзнание в тази реалност - само едно преживяване! Но ако започнем да се идентифицираме като Дейвид Айк на отделни части, започваме да се възприемаме като малки незначителни хора. “О, аз съм толкова малък и жалък, какво мога да направя?” Затова непрекъснато биваме тласкани в това откъснато състояние, като се отъждествяваме с това, което правим.
Малко е странно... хората да се отъждествяват с работата си. Питат ви “какво си ти?” – “Аз съм миньор”, “аз мета улиците”, “аз съм пилот”, “аз съм от Лондон”. Съдим, както и съдят за нас какви сме, според това, което правим. Но това е само преживяване, нищо повече. Колко хора, когато им кажат “Приятно ми е, кой си ти?” отговарят: “Аз съм всичко, което съществува, приятно ми е да се запознаем.” Ние не правим така. В един просветен свят другият би отвърнал: “О, аз също, май те познах.”
Разделението съществува, за да ни разделя. Ще говоря за това и за много други странни неща...
Кой управлява управляващите?
Това е интересен въпрос, защото след години осъзнах, че тук има някаква другоизмерна връзка. Не говорим само за вътрешни хора, а за много други различни хора. Хора, участвали в проектите за контрол на ума, са видели нещата отвътре.
Въпросът ми беше кой управлява управляващите, защото това е една йерархия, която излиза извън това... измерение.
Трябва да помним едно нещо: Ние не живеем в свят. Под 1 % от откриваемата материя може да бъде възприета чрез физическите сетива. Това е онази информация от този последен раздел, която е в основата на манипулирането, потискането на човешката раса. Това е средството, чрез което разбираме кои сме ние, как създаваме реалност, която харесваме или не и как да я променим в друга. Това ни задържа в матрицата. Гледайки с очи, не виждаме света, както си мислим. Това, което виждаме, е честотен обхват, до който имат достъп петте ни сетива. Той е изключително тесен. А извън този честотен обхват е безкрайността! Безкрайност от възможности, преживявания... места за съществуване. А ние виждаме само една частица - все едно имате радиоприемник, който сте настроили на честотата на Радио 1. Така приемате само Радио 1, не и Радио 2, 3 или 4. И все пак, всички тези радиостанции излъчват в същото пространство. Те съществуват, както и измеренията, в същото пространство, което сме заели. Но радиото е настроено на честотата на Радио 1 и приемаме само него. Прехвърляте се на Радио 2 и сега приемате Радио 2. Радио 1 не е спряло да излъчва, само защото сте се прехвърлили, вие просто вече нямате достъп до него. Същото е и с тази илюзия, която наричаме физически свят. Приемайки физическа форма, ние се заключваме в тази реалност, затова и преживяваме само този честотен обхват. Котките и някои други животни имат по-широк визуален честотен обхват и реагират на празни пространства в стаята, а ние се чудим: “Какво й става на тая хамава котка?!?” Но за котката, която е с по-широк визуален честотен обхват, това не е празно пространство, както ни се струва на нас. Наблюдавалите НЛО казват: “Видях НЛО, ама внезапно изчезна...” - “Абе, ти да не си изперкал?!” Не, нищо не е изчезнало, а е излязло извън честотния обхват на сетивата ни и затова само ни се струва, че е изчезнало, това е всичко. Всичко това е свързано с честота, на която сме настроени.
С напредването на изследванията започнах да осъзнавам, че само 1 % и дори по-малко от доловимата материя в тази Вселена можем да наблюдаваме чрез петте си сетива. Но ние до такава степен сме вкопани в условността, че това е реалността, че, когато се говори за нещо отвъд възприетото като съществуващо, реагираме: “Ти си луд! Нещо ти става!” - “Момент, не виждаме 99 % от онова, което съществува...” - “Какво?”
Сега откриваме умовете си за възможностите. Както е казал гръцкият философ Сократ, “Аз знам, че нищо не знам”. Това открива ума ти, не да приемаш всякакви измишльотини, а да е открит за възможностите, вместо да отхвърляш нещата, само защото са различни.
Сега да поговорим за нещо друго. Да започваме.
Kажете “НЕ” на Плана на Влечугоподобните
Това са неща, които лесно се отхвърлят: “Влечугите управляват света?! Абе ти си луд!”
Моята философия е простичка: аз следвам информацията. Ако се опитате да разкриете какво се случва в света със система от убеждения, религиозни или други някакви, политическа система от убеждения и всички от този сорт, може би просто ще пиете една студена вода, защото ставащото в света е така различно от онова, което си мислим, че става, че ако имате система от убеждения, които да защитавате, а ако имате да отбранявате и его – “Какво ще си помислят за мен хората”, умирате прави, защото не отивате, където ви отвежда информацията, защото системата ви от убеждения ще я отсее – “Там не отивам, защото системата ми от убеждения не го позволява”. Аз просто следвам информацията.
Достигнах до идеята някъде през втората половина на 90-те години, докато работех върху манипулируемостта на петте сетива, структурите и тем подобни. Тогава започнах да попадам на нещо много странно и това са стотици хиляди хора от всички социални слоеве, които разказват, че са видели някого, често от управляващите, но не винаги, да възприема форма на влечуго пред очите им, а после пак да възвръща човешката си форма. Това в историята е известно като промяна на формата. Съвременният термин за това е „морфоза” или „морфинг”. Когато за първи път чуете нещо подобно, реакцията ви е: “Какво?!?” При следващ подобен разказ реакцията ви вече се поомекотява. Имаше един период в Америка около 1997 г., когато пътувах доста и на 12 различни места се запознах с 12 различни души, които в рамките на 15 дни ми разказаха една и съща история. Помислих ги за хора от проектите за контрол на ума. Без да търся подобни истории, просто се натъкнах на тях.
“Транс-формацията на Америка” е писана от умствено контролиран роб на ЦРУ от детството й през 50-те години до края на 80-те години на име Кати О'Брайън. Чувайки тези истории , бях сигурен, че споменава влечугоподобните в книгата си. Разрових се из индекса на книгата и открих “влечугоподобни” на 3-4 места. В тази книга се споменават Чейни, Джордж Буш-баща и още много видни американци, замесени в малтретиране на деца и какво ли още не. В началото на 90-те тя изпратила копия до конгресмени и всички медии, но нямало никаква реакция, само “Махай се”. “Не ми се занимава, защото ако се стигне до съд, не искам да ходя там”. “Мълча си и си трая”.
(http://www.trance-formation.com/images/covert.jpg)
Прегледах книгата, в която тя разказва за своите преживявания. Обяснимото е част от програмата за манипулиране и объркване на ума. Тя разказва как се е срещнала с един от хората, чийто роб е била - Джордж Буш-баща по време на Рейгъновата администрация. Според нея той й казал, че са, цитирам: “извънземна раса от друга равнина на съществуване”, които са завзели света, но никой не забелязва, защото изглеждат като хора. Тя казва, че пред очите й Буш възприел частично форма на влечуго и после възвърнал човешката си форма. Тя решила, че просто се е объркала. В книгата си тя разказва и как отишла в Мексико и за кратко била подчинена на Мигел де ла Мадрид, тогава президент на Мексико. Той й разказал историята на расата “игуана”. Това била не-човешка раса влечугоподобни, дошли на тази планета, които се кръстосали с хората в древния свят, създавайки хибридни кръвни линии, чрез които да манипулират света. Според нея, той казал, че те са “идеални за световни лидери”. Тя твърди, че той й казал, че тези конкретни хибридни кръвни линии могат да преминават от форма на човек във влечугоподобно и обратно. Според нея той също възприел форма на влечугоподобно пред очите й. Но това, което тя счела за нереално, част от проекта за контрол на ума, е същото, което са преживели всички тези хора от различни части на света и всевъзможни социални прослойки - банкери, моделиери и какви ли още не.
Говорейки за това, може би звуча смешно. В Канада се запознах с една дама, която управлява компания във Ванкувър. Тя дойде на една от лекциите ми и каза: “Хората ви се смеят, но аз знам, че казвате истината”. Тя ми разказа за преживяването си с един човек, който имал тъмна страна, която осъзнавал и се опитвал да управлява. В края на 90-те години те отишли у дома й. Влезли в спалнята, за да правят секс, разказва тя. Точно над леглото била “Най-голямата тайна” - първата книга, в която започнах да пиша за всичко това. Въпросният човек демонстрирал отвращение към книгата, казал: “За какво ти е този боклук?! Това са безсмислици! Не ги чети!” Тя му отвърнала, че това е просто една книга. После тя ми разказа, че правили секс, но той започнал да става грапав. Разказа ми как сложила ръка на гърба му и го погледнала в очите и той започнал да се превръща във влечугоподобно. Разсмях се, защото ми прозвуча доста странно. За нея нямало връщане назад. Тя се извърнала и видяла, че му пониква нещо като опашка. Тя го отблъснала и изпищяла, а той си възвърнал човешката форма. Изгонила го от дома си и повече не го видяла.
Колкото и странни да са тези истории, чувал съм ги и в други страни, където хората говорят за същото в общи линии преживяване. Удивително е, че имаме огромна генетика на влечуго - та в света все още има хора с опашки! Можете да ги напипате там, където някога е била опашката. В западната медицина наричат това “връвни израстъци”. Отрязват ги при раждането и толкова. В други части на света, където нямат възможност да го правят, понякога в пресата им се появяват новини за родени такива бебета. Някакъв затворен ДНК-код се отваря по някаква причина и се изразява във физически признак. Колкото повече такива истории се появяваха, толкова повече се замислях.
После се върнах в Англия, където се запознах с една дама, която ми каза, че е приятелка и близка сътрудничка на принцеса Даяна. До този момент нищо от изложеното от нея не бе публично оповестено. Тази дама е била довереник на Даяна в продължение на девет години и бе приета като такава и от таблоидите. Името й е Кристин Фицджералд. Тя дойде да разговаря с мен за отвратителното отношение към Даяна. Докато си говорехме, тя ме попита: “А знаете ли как Даяна наричаше Уиндзорите?” Отвърнах “не”. “Наричаше ги влечуги и гущери, твърдеше, че те не са хора.” Казах си: “Стига вече с тия гнусни влечуги!” Рекох си, че ако този разговор продължи, доста ще се посмеем. Направих се на идиот и я питах какво има предвид под “влечуги” - тя не знаеше за проучването ми. А тя каза: “Уиндзорите са потомци на кръстоска между човек и влечугоподобно. Такива са аристократичните и кралските фамилии”. Затова още в древността се казва, че имат право да управляват заради потеклото си, заради своята ДНК, заради генетичната си връзка с онези, които били считани за богове.
Започнах да се ровя из всички тези древни текстове. В тях започнах да откривам, че много често се споменава за хибриди между човек и влечугоподобно, които можели да променят формата си. В Азия имало група хора, наричани “наги”, които можели да го правят. После говорих с моя приятел Кредо Мутуа, който е шаман в Южна Африка, и той ми разказа всичко от тяхна гледна точка и това, в което е посветен. Не само че има сведения за много хора, наблюдавали този процес на морфоза от човек във влечугоподобно и обратно, но те са виждали и етерни форми на влечугоподобни, когато проследявали долните чакри, точките на енергийния вихър, които свързват различните ни нива с физическото.
-
Когато се срещнах с Кредо Мутуа... този човек е истински гений, една библиотека на два крака.
(http://www.stargods.org/ReptilianCredo.jpg)
Отидох да се срещна с него в Южна Африка, точно след като излезе “Най-голямата тайна”. Той се свърза с мен чрез посредник и после прекарах дни наред с него. Първо ме попита откъде съм научил за Читахури. Отвърнах, че просто така се е случило, че хората са ми разказали тези истории. Той каза, че преди 40-50 години е бил посветен в написаното в книгата ми - истинската история на черна Африка и истинската история на света. Те наричали влечугоподобните “Читахури”, което означава “деца на дракона” или “деца на питона”. Той каза, че те управляват света, но хората не го разбират, защото те изглеждат като тях. Ето че отново и отново откриваме тази тема, колкото и необикновена да е на пръв поглед.
Разбира се, нещата не опират само до физически белези, но, доколкото разбирам, тази раса влечугоподобни са в състояние да действат отвъд честотния обхват на петте ни сетива. Понякога хората могат да разширят визуалния си честотен обхват до обхвата на тези същества и да ги видят, понякога за кратко. Друг път те приближават честотата си до нашата и тогава ги зърваме за кратко. Колкото повече разбирах...
Интересно е, че са давали това за тренировка на британските войски, преди да заминат за Ирак. Доста странно ми се стори...
(http://www.metatech.org/Images/reptilian%20soldier%20eyes.jpg)
Започнах да си задавам въпроса... Започнах да се питам, както са го правили много хора, разбира се, това е много относително, та въпросът е следният: ако тази манипулация продължава от хиляди години, защо хората от онези времена биха отдали живота си за осъществяването на този план, щом нямало вече да са живи, когато всичко това е постигнато, когато вече имат централизиран контрол върху планетата. Ами ако има същности, които не винаги приемат влечугоподобна форма, и това е много разпространена тема, но които действат на честотни нива точно отвъд нашето и които имат различни отношения с времето, в сравнение с нас, и влизат и излизат от нашата линия на времето през този период, заемайки някакви човешки физически тела, за да манипулират това измерение, намирайки се отвъд честотния му обхват? Ами ако някои кръвни линии имат ДНК резонанс, който да улеснява това в сравнение с болшинството от населението? Така ако манипулирате тези кръвни линии, така че да заемат властови позиции, по този начин поставяте средствата на тези същности на силови позиции. Говорейки с вътрешни хора, в частност в Америка, обръщайки внимание на сведенията от древността, разговаряйки с хора като Кредо Мутуа и с хора, преживели подобно нещо, това става в общи линии. Тъй като възприемаме тези хора чрез петте си сетива, виждаме петсетивното им човешко ниво и казваме: “Ама те са си хора, не ставай глупав!” Но това, което е отвъд, контролира и задейства емоционалните и умствени процеси на тези хора.
Едно от нещата, които открих през годините... Идеята, че очите са прозорец на душата, е много вярна. Едно от нещата, които открих, е, че онези, които са “обладани” от тези същности, имат лишен от емоции израз в очите в смисъл, че каквото и да правят лицата им, да се усмихват широко и всичко останало, очите им не променят студеното си изражение, независимо от мимиката. Това също ми е разказвано от хора, които са имали такова преживяване. Това бе нарисувано от Кредо Мутуа според древни и съвременни сведения за Читахури.
-
Изглежда те биват много различни видове, но очите, този зъл пронизващ поглед е еднакъв при всички. Какво всъщност се крие зад тези хора? Това е въпросът, защото, знаете ли... има нещо, което свързва тези хора толкова фундаментално с този план. Всички те са неспособни на съпричастие към жертвите на действията си. Ние имаме емоционален обезопасяващ механизъм, чрез който изпитваме съпричастие към хората. Затова дори не можем да понесем мисълта за бомбардиране на дете. Именно това съпричастие ни възпира. При липса на съпричастие го няма този обезопасяващ механизъм и всичко е приемливо, а за управляващите това шоу всичко е допустимо.
Аз съм просто един журналист, който минава през това, но имам толкова много въпроси. Вътрешни хора ми го обясняват като нарушение в ДНК, но това всъщност е друг белег, а разликите могат да са почти недоловими, защото разликата между ДНК на мишка и на човек не е толкова голяма в сравнение със смайващата разлика във физическите белези и характеристики. Според тях нещо в ДНК прави това обсебване по-лесно и именно затова те искат да поддържат ДНК-нарушението чрез постоянно смешение помежду си, защото когато се кръстосват извън него, то се разсейва много бързо и става неефективно. Не знаех, докато не започнах да го разглеждам, но най-древната част от човешкия мозък е известна на учените като R-комплекс, или рептилен мозък (мозък на влечуго). Това не го знаех. И това било заради дългата ни генетична предистория от влечугите насам. Според традиционната наука тези характеристики от мозъка на влечуго, които всички имаме, налагат зависимост от ритуали. Нямам предвид само ритуали с жертвоприношение, а ритуално поведение - всяка седмица по едно и също време да се отива в един и същ супермаркет... едно непрекъснато повтарящо се поведение.
(http://www.2012.com.au/reptilian-brain.jpg)
Казват, че заради рептилната част от мозъка ни ставаме хладнокръвни - правим неща, без оглед на последствията за потърпевшите от действията ни. Изпитваме нужда от йерархични структури за контрол отгоре надолу пак заради рептилната част от мозъка ни. Има още много белези, дължащи се на този мозък, независимо дали го приемаме или не - например, всички онези белези на илюминатите. При други хора надделяват други части от съществото, но ако сте под контрола на този рептилен мозък, много по-вероятно е да имате тези характеристики на рептилния мозък в по-голяма степен от повечето хора.
Космическата Игра на Човека
(http://www.giulianaconforto.it/images/copertine_libri/cop.Man's.jpg)
В процеса на проучването ми с мен се свърза една дама, Джулиана Конфорто, която е обучен физик. Тя е италианка, написала е “Космическата игра на човека”, в която разглежда и обяснява т.нар. “паранормално” с прости научни термини. Тя се свърза с мен и ми каза: “Знаете ли, че между измеренията има нещо като неутрална зона”, която тя нарича “междупространствена равнина”. Тя няма енергиен източник като измеренията, а е нещо като пукнатина, малка неутрална зона между отделните измерения. Тя смята, че тези влечугоподобни се намират в неутралната зона, защото за това място през цялата история назад във времето има фолклор, разказващ за същности, манипулиращи човешкия живот от тези други равнини на съществуване. Разказах на Кредо Мутуа за междинните пространства между измеренията и че според нея там се намират тези същности. Попитах го дали това съществува и в неговия фолклор. “О, да, - отвърна той - в нашия фолклор го наричаме “Небето между небесата”. Точно там са влечугоподобните – в пукнатината между измеренията. Те манипулират света ни чрез проникване във физическите тела в този т. нар. физически свят на петте сетива.”
Така изглежда ситуацията, но това е само информация, колкото и странна да е тя. В тази междупространствена равнина са тези същности. Това са не само влечугоподобни, но и други същности, манипулиращи това измерение чрез обладаване, което влияе на историята. Те превземат или обладават определени кръвни линии. Онези кръвни линии на илюминатите, за които говоря, идват от Близкия Изток, но не са единствени, те съществуват и в Китай и по целия свят. Древните китайски императори претендирали за правото да заемат престола поради генетичната си връзка с боговете-дракони. Ето я отново тази повтаряща се тема. Това са хора, поставени на властови позиции, тези кръвни линии с нарушена ДНК, които са обсебени, като умствените и емоционалните им процеси се контролират от тези междупространствени същности. Става така, че на върха на пирамидите на властта в различните страни се намират едни и същи същности, манипулиращи събитията. Тези тарикати не воюват, нали така? Те просто управляват хората едни срещу други. Много често тези конфликти са само, за да си осигурят зрелища, те не са в конфликт помежду си, защото имат единен план. Те само дирижират военните действия на хората.
Знам съвсем прост начин да спрем войните. Достатъчно е да се приеме закон, че който обяви война, трябва да се бие на фронта от първия ден. Точка. Това е. Ако Джордж У. Буш бе на фронта в Ирак при изстрелването на първия куршум, щеше да е наврян под леглото в Хюстън при изстрелването на втория, нали така? Интересно е, че в организацията “Дисни” много от тези неща са представени по най-различни начини. Отидох да гледам филма на Дисни “Таласъми ООД” със сина си. В залата имаше много родители с децата си. Докато гледах, неусетно все повече се придвижвах към ръба на седалката.
(http://www.dan-dare.org/FreeFun/Images/CartoonsMoviesTV/MonstersIncWallpaper800.jpg)
Ако не сте гледали “Таласъми ООД” на илюминатската компания Дисни, историята е следната: Имаме едни чудовища в техния чудовищен свят, които обаче си нямат източник на енергия. Затова те търсят енергиен източник в света на хората. В електроцентралата на този чудовищен свят пред чудовищата преминават много врати. Те символизират преминаването между измеренията, стига да знаеш как. Тези чудовища се подреждат и преминават през вратите. Преминавайки през вратата, те влизат в детска стая и работата им е да ужасят детето. Докато детето пищи, те събират енергията от страха му в туби, връщат се в своя свят и захранват електроцентралата си.
Доколкото разбирам, това доста напомня реално ставащото тук. А кой е главният герой? Всевиждащото око. Обожавам го!
(http://www.joystiq.com/media/2006/01/monsters-inc.jpg)
В първата част на “Матрицата”, откъдето заимствах темата, се задава въпросът: “Защо го правят? Защо манипулират човечеството? За какво е всичко това?” В първата част на филма “Матрицата” една от главните теми беше за контролиращата сила, манипулираща матрицата, която използваше енергията на човешките същества като източник на енергия - ето я отново повтарящата се тема от моето проучване. Героят Морфей казва следното: “Те превърнаха хората в това”.
(http://www.systemfehler.de/img/morpheus.jpg)
Човешки Батерии
Доколкото разбирам, източникът на енергия в това небе между небесата е човешкият страх, точно това е. Така чрез тези кръвни линии те манипулират войни, ужас, глад... всички онези неща, генериращи огромни количества страх. Това е цялата игра - превръщане на човешката раса в електроцентрала, генерираща страхова енергия, която може да бъде погълната и да ги захрани. В противен случай те не могат да функционират там, където се намират. И така тези приятелчета манипулират войните, ужаса, страданието и по този начин страха, стреса и всичко останало, като превръщат хората в батерии или генератори на страх, който осигурява енергия на манипулаторите отвъд петсетивното ниво на човешкото съществуване. За да ни задържат в тази условна реалност, за да ни попречат да прозрем играта, те са създали това, което стана известно като “матрицата” - един илюзорен свят, който ни манипулират да приемаме за реален, но всъщност е само една илюзия на умовете ни. Много хора преминават през това, както и самият аз през 1990-91 г., когато приключих с онова проклето шоу “Уоган” и други подобни. Във филма “Матрицата” героят Нео мина през три символични етапа. Ако разместите буквите в Нео, се получава “единственият” (Neo - one) - единството, което, когато постигнете, започвате да виждате неща, които не виждате, докато сте в откъснатата си илюзия. Първият етап е да ви обяснят, че сте роб – “Ти си роб, Нео. Роден си в робство. Онова, което те контролира, Матрицата, е навсякъде около теб. Това, което виждаш, докосваш, вкусваш, когато плащаш данъци и правиш това или онова... Всичко това е Матрицата.”
-
Избирам Свободата
Вторият етап е решението “Искам да се освободя от това”. Това е нещо, което реших в края на 80-те, началото на 90-те години. Тогава преминавате през процес на трансформация. От опит знам, че този процес може да е удивително болезнен и... може да разбие живота ви. Но когато всичко се уталожи, животът става много по-хубав отпреди. Това е като отмятане на воал. Все едно цял живот сте стояли в стая без прозорци и са ви казвали, че така стоят нещата, това е животът, това е реалността. И тогава някой отмества покрива и поглеждате нагоре! Тогава се случва нещо такова: “Те ни лъжат! О, Божичко!” Защото започвате да виждате неща, които не сте виждали преди.
Когато тези удивителни неща започнаха да ми се случват в началото на 90-те – “Тоя е откачил - мисли се за Исус!” - и тем подобни - за мен се повдигаше един воал и ако през онзи период ме бяхте попитали на коя планета се намирам, щеше да се наложи да проверя, защото се придвижвах от едно състояние на съществуване към друго. Всичко се уталожи за около три месеца, след което гледах през същите очи, слушах през същите уши, но виждах и чувах съвсем различен нов свят. Все повече хора по целия свят преживяват това, без да го афишират. Воалите се повдигат по различен начин и с различна скорост, но с повдигането на воала хората започват да виждат.
Следващият или последен етап, който ме връхлетя, бе не просто осъзнаването, че това е илюзия. Започнах да разбирам как е създадена тази илюзия и, следователно, как може да се създаде друга. За мен всичко започна през януари тази година. Сега ще ви обясня как става манипулацията, защото, ако притежавате това познание, а другите - не, тогава можете да си играете с тях, както си пожелаете.
През последната година осъзнах, че ако искам да продължа напред и да науча още повече от сега, не бе достатъчно само да говоря за другите измерения, исках да ги осъзная, да ги преживея. През този период получих покана да замина за Бразилия в Амазонската джунгла и да участвам в чаения ритуал “аяуаска”. Той се използва от векове от шаманите в Южна Америка за отвеждане на хората в други състояния на осъзнаване. Бях вече петдесетгодишен и не се бях докосвал до подобни неща, но исках да видя какво има отвъд този воал. Така че, отидох, участвах два пъти и имах удивителни преживявания, особено втория път. Тогава преминах в друго състояние на съзнанието, където всичко бе неподвижно и аз бях всичко, което съществуваше. Все още осъзнавах себе си, но аз бях всичко, нямаше граница между мен и всичко останало. Това бе едно невероятно блажено състояние на единство с всичко. В него нямаше вибрации, всичко бе неподвижно. Когато навлязох в това състояние, започна да ми говори един глас чрез кодирани мисловни форми. Това бе женски глас, ясен, както като говоря по този микрофон. В продължение на около 4-5 часа в това изменено състояние гласът започна да ми разяснява какво представлява матрицата. Описал съм всичко в книгата, която тъкмо завършвам, но ще ви обясня накратко: Гласът каза, че матрицата, този свят, който смятаме за реален, е просто една илюзия, създавана от собствените ни умове. Тя всъщност не съществува, това е една холографска илюзия. Манипулирайки, обуславяйки усещането ни за реалност, онази реалност, вярата в това кое е реално се проявява в триизмерна холографска илюзия. Ако започнем да осъзнаваме, че ние създаваме тази реалност, която не харесваме, можем да си върнем контрола над съзнанието си от това обуславяне, да се откъснем от реалността, в която сме настроени да вярваме, и да създадем коренно различна илюзия, все още само илюзия, но поне би била една по-хубава илюзия. Това, което многократно се набиваше в главата ми от самото начало и се повтори и по-късно, бяха думите “Запомни следното: “Безкрайната любов е единствената истина. Всичко друго е илюзия.” С други думи, единството... С други думи, единството на всичко е единствената истина. Всичко в повече са илюзиите, които съзнанието си създава. Безкрайната любов е единствената истина. Всичко друго е илюзия.
Въоръжени с това, да поговорим за нещо, което споменахме няколко пъти – ЕДИНСТВОТО - това означава да се отъждествяваш с цялото, а не като отделен от него. Ако държите капчица морска вода в ръка, тя изглежда като капка, защото е откъсната от своя океан на безкрайността. Но пускате тази капка обратно в океана и... къде свършва капката и започва океанът? Сега капката е самият океан. В това преживяване ми бе разказано какво са сторили манипулаторите - те са ни дали илюзията за откъснатост от единството, идентифицирайки се като “Бил Джоунс” или “Мери Смит”. И понеже приемаме реалността на отделянето, създаваме илюзията на откъснатостта. Ние продължаваме да сме едно цяло, но имаме илюзията, че не сме и така това се превръща в наше преживяване. Има още едно интересно нещо... Това в общи линии е матрицата. Тя ни отделя от цялото, но не реално, а само в умовете ни. Гласът каза нещо много интересно: “Ако вибрира, значи е илюзия.” Там, където се намирах, нямаше вибрации. Вибрационните честоти, измерения и тем подобни, където се преместваме - повечето хора след смъртта си преминават в друго измерение, трансформираме се в друго ниво на съществуване без тази форма - това също е матрицата, защото все още вибрира. Това може да е едно по-просветено ниво на матрицата с по-малка плътност, но все още е матрицата. А прераждането е просто съзнание в откъснато състояние, преместващо се от други нива на матрицата обратно в това. Защото, каза гласът, цялата идея на Матрицата е разделение и дуалност. Единството се разделя на съставни части, които си противостоят - ляво и дясно, отрицателно и положително. А единството си е единство. Това не са две неща, а едно цяло, следователно то няма нищо. Какво е вибрацията - трептене между две точки. А единството е единство, няма друга точка, как да трепти тогава, то просто Е. Матрицата е честота, вибрация, а щом вибрира, си остава илюзия.
Беше ми казано, че това петсетивно ниво на матрицата е примка на времето. Това е илюзия на преминаване от минало в бъдеще, защото времето не съществува. В единството, когато преживях това състояние, нямаше време. Всичко просто беше в онзи момент. За да ни държи откъснати от единството, матрицата е създала илюзията за време - придвижване от миналото през настоящето към бъдещето. Ако сте свързани с илюзията и смятате, че е реална спрямо времето, не можете да сте напълно съзнателно свързани с единството, където времето не съществува. Физическата форма е програмирана да премине през период на остаряване, което принципно потвърждава съществуването на времето - ден и нощ и всичко от този род. При всички хора, преминали в тези други състояния, независимо кои са и как са го постигнали, общото е: “Аз бях всичко, бях едно с всичко и времето не съществуваше”.
Времето е илюзия, която те манипулират. Ние не сме тази физическа форма. Тя е средство за преживяване на този свят и всъщност не съществува - след малко ще ви обясня - тя също е холографска илюзия. А щом е холографска илюзия, как би могла да остарява? Понеже вярваме в това, ние я програмираме да го прави. Ние сме съзнание, свързано с всички други съзнания, което е възможно, стига да си го помислите. Ако стоим пред огледало и се халосаме с бейзболна бухалка, казваме “Я повикайте онези с белите престилки! Какви ги вършиш?!” Тъй като сме изгубили разбирането, че всички сме единно съзнание, имаме арабски самоубийствени атентатори, които убиват евреи, еврейската армия избива араби, а всъщност убиват сами себе си, ако разбирате нивото на единството. Откъсването, идентифицирането с отделянето позволява това да се случи. За да работи матрицата, тя трябва да дава илюзията за отделяне. Ако съзнавахме, че сме едно, бихме ли си причинявали тези неща? Разбира се, че не. Затова трябва да бъдем манипулирани да повярваме в това. Всъщност, ние сме съзнание, а съвсем не физическо тяло, ние сме енергия, безкрайно съзнание. Ние не сме това, което ни казват, че сме - физическа форма, отъждествяваща се с едно твърде пълно или слабо тяло.
-
Respect за положения труд.
Съгласен съм с голяма част от нещата му казани в лекцията.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
I saw an UFO in the sky and it dissapeared.
You're wrooong. You're maaad.... :P :P :P :P :P :P :P
-
Знам, че някои от вас не харесват Кастанеда, по една или друга причина, но в книгите му се говори за това, което обяснява и Айк.
(из “Активната страна на безкрайността” от Карлос Кастанеда)
- Какво е това, дон Хуан? - попитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
- А, това е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.
- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.
- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем...
- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.
- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.
Улових се, че буйно клатя глава от една страна на друга. Просто не можех да изразя негодуванието и погнусата си, но тялото ми се разтърси, за да ги изкара на повърхността. Тресях се от глава до пети, напълно против волята си.
- Не, не, не, не! - чух се да казвам. - Това е абсурд, дон Хуан. Това, което говориш, е чудовищно. Просто не може да е вярно нито за магьосниците, ни за обикновения човек, за никого.
- Защо? - спокойно попита дон Хуан. - Защо не? Понеже те вбесявало ли?
- Да, наистина ме вбесява - отвърнах аз. - Тези измислици са чудовищни!
- Е, ти още не си чул всичките измислици. Почакай още малко и ще видиш как ще се чувстваш тогава. Смятам да те подложа на светкавична атака. Тоест, ще подложа ума ти на такава страхотна атака, че няма да можеш да станеш и да си отидеш, защото си пленник. Не защото аз те държа в плен, а защото нещо в теб ще ти попречи да си тръгнеш, докато друга част от теб направо ще обезумее от ярост. Така че дръж се!
Имаше нещо в мен, което усещах, че жадува за сурово отношение. Дон Хуан беше прав. Нямаше да си тръгна за нищо на света. И все пак изобщо не ми харесваха тия нелепости, които ми поднесе.
- Искам да се обърна към твоя аналитичен ум - каза дон Хуан. - Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.
- Но как могат да го правят, дон Хуан? - попитах аз, донейде ядосан от това, което казва.- Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим?
- Не, не го правят така. Това е идиотско! - каза усмихнат дон Хуан. - Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и крогки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра - изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.
- Знам, че макар никога да не си гладувал - продължи той, - ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.
- Дон Хуан, не че не мога да приема всичко това за чиста монета - обадих се аз. - Бих могъл, но в това има нещо толкова противно, че наистина ме отвращава. Просто ме заставя да споря. Ако е вярно, че те се хранят с нас, то как го правят?
Дон Хуан се усмихна широко. Беше безкрайно доволен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Каза, че именно тази блестяща обвивка от осьзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.
Като в просъница чувах дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единственият вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.
Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентьр на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги...
- Магьосниците от древно Мексико - каза той - виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек...
- Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на Човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни...
- Този хищник - каза дон Хуан, - който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.
- Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание...
- Големият трик на магьосниците от древните времена - продължи дон Хуан - бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вьтрешно мълчание над ума на летача, тогава чуждото устройство отлита - така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става навик, докато един ден той не отлети окончателно. Много тьжен ден наистина! От този ден трябва да се осланяш само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал.
- Моят учител, нагуалът Хулиан, често предупреждаваше учениците си - продължи дон Хуан, - че това, е най-тежкият ден в живота на магьосника, защото истинският ни ум, който ни принадлежи и който е цялата съвкупност от нашия опит, след като е бил потискан цял живот, е станал плах, неуверен и неустойчив. От личен опит мога да кажа, че истинската борба на магьосника започва именно от този момент. Всичко дотогава е просто подготовка.
-
Respect за положения труд.
Съгласен съм с голяма част от нещата му казани в лекцията.
10x Eon, my friend ;)
I saw an UFO in the sky and it dissapeared.
You're wrooong. You're maaad... :P :P :P :P :P :P :P
Хахахахахаха - не можа да се сдържиш, нали :P :P :P Няма втори такъв :P :P :P Ще си го пуснем пак :P :P :P
Niya - нацелваш право в десетката! Браво!!! ;D Респект :)
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лекцията в pdf. формат можете да си изтеглите оттук (http://www.xnetbg.com/new/images/stories/pdf/David%20Icke%20-%20The%20Secrets%20of%20The%20Matrix%20-%20Part%203.pdf) - десен клик - Save Target As...
-
Безкрайната любов е единствената истина
Всичко друго е илюзия
-
Благодарим Хор !!!!!!!!!!!!!
Много труд и усилия, но не напразни:)))
Рспкт и от мене. И аз съм съгласен с повечето неща, ама някои са направо....но в общи линии СУПЕР :)))
Чакам ви с Еон за втория тур у нас:)))
-
Благодарим Хор !!!!!!!!!!!!!
Много труд и усилия, но не напразни:)))
Рспкт и от мене. И аз съм съгласен с повечето неща, ама някои са направо....но в общи линии СУПЕР :)))
Чакам ви с Еон за втория тур у нас:)))
:-* :-* :-* :-* :-* :-*
-
Айк насочва - аз допълвам:
Neo - One - Eon - ;)
С него съм съгласен на 89% (както казва един приятел ;))
Материалите подбрани от Horus и Niya взаимно се допълват.
Ах ти, дърт хитрец, стари ми Хуан Матус, предполагаем Яки?!? Пропуснал съм момента за плахото ни ум-че.
Друже от младини, похвала за перфектното Дао.
-
Нещо наистина добро! :D :D :D
-
Тази тема е едно от златните пирончета в къщичката на xnetbg.
-
А може би целта е да се превърне в Знамето!
-
Оооо, не .!!! Аз няма да следвам знамето на човек, за който всички лоши хора са рептилии...Не ме разбирайте погрешно, но аз съм си скептик по природа:))))
-
Естествено бе Обероне :)
-
Искаш ли да ти кажа кое знаме следвам аз? И кое знаме трябва да следва всеки?
Намери си песента "White feather" на Marillion.
Цитирам:
"I will wear your white feather
I will carry your white FLAG
I will swear I have no nation
But I am proud..to own my heart
Jerusalem children, Tokio children ..
And Moscow children, and Italian children..
I will wear your white feather, I WILL CARRY YOUR WHITE FLAG!!!
"White feather", Marillion 1985, studio album "Misplaced childhood"
Препоръчвам горещо на всички тук, намерете и чуйте този албум. Това е любимият ми албум..има всичко в него..
Албум за страданието, любовта, болката, красотата..албум за децата...албум за ХОРАТА!
-
Тази тема е едно от златните пирончета в къщичката на xnetbg.
:истина
-
И дано този път, така поднесено, старото знание да бъде осъзнато и прието от обикновените хора.
За любимия елит....нищо. ;)
-
Здравейте, субтитри запървото и второто видео може ли да се намерят?Мерси ;)
-
Няма да е скоро. Но трите части не са свързани. Направени са субтитри за трета част, тъй като тя е най-стойностна.
-
Horus мерси за инфото. Може да ставам нахален малко, за което моля за извинение, но да знаете от де може да се намери книгата Третата Възможност (Alternative 3)?
-
Закачил съм я тук (http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=1078.0) ;)
-
Eeeeeeeeee.......евала.....немам думи просто,мерси Човеко ;D
-
Хайде още малко теории за матрицата. Този материал според мен има връзка и с откъса от Кастанеда от предната страница. Тази част на книгата още я няма в електронен вид на български, но до няколко месеца вероятно ще се появи. Не съм търсил този откъс в друга тема на форума и допускам, че го няма. За който не е чел книгата: следващата информация е била получена от автора, Робърт Монро, в състояние на излизане извън тялото. Предадена му е телепатично от интелигентна същност, която той нарича Инспес.
РОБЪРТ АЛЪН МОНРО
“ПЪТУВАНЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО”
ЧАСТ 2. ДАЛЕЧНИ ПЪТУВАНИЯ
6. СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ, ОСНОВАНИ НА СЛУХОВЕ
Някой, Някъде (или едновременно - милиони или безброй много) имаха желания, нужди, стойности, харесваха, обичаха да пият, ядат или използваха вместо наркотик една субстанция с айдент Лууш. (Електричество, гориво, кислород, злато, вода, земя, стари монети, уран.) Това бе рядко срещана субстанция в мястото, наречено Някъде, а онези, които притежаваха Лууш, намираха, че е жизнено важна за каквото и да се използваше.
Изправен пред въпроса за Търсенето и Предлагането (универсален закон за Някъдето), Някой реши да започне производството му, така да се каже, вместо да започне да го търси в неговата “естествена” форма. Той реши да си направи Градина, където да отглежда Лууш.
Открито бе, че Лууш в естествено състояние произлиза от серия вибрационни реакции от взаимодействието на въглерода с кислорода, а полученото вещество бе Лууш с различна степен на чистота. Ставаше само по време на тази дейност и вторично по време на реактивния процес. Наблюдатели от Някъде се втурнаха да търсят навред източници на Лууш, бяха направени нови разкрития с много ентусиазъм, който бе възнаграден.
Ето така Някой и Неговата Градина промениха всичко. Отдалечен, в усамотена област, Той започна да работи върху експеримента си. Първоначално Той създаде подходяща среда за взаимодействието на въглерода с кислорода там, където би могло да се развие. Той създаде много грижливо Равновесие, така че да има непрекъсната доставка на подходяща радиация и другите захранвания.
После Той събра Първата реколта, която наистина произведе Лууш, но само в малки количества и със сравнително ниско качество, не достатъчно забележително, за да бъде върнато в сърцето на Някъдето. Проблемът бе двустранен. Жизненият период бе съвсем кратък, а и самите посевни частици бяха твърде малки. Това ограничаваше и качеството, и количеството, тъй като посевът нямаше време в такива тесни граници да генерира Лууш. Нещо повече, реколтата от Лууш можеше да се прибира само в момента на завършване на жизнения път, нито един миг по-рано.
Неговата Втора реколта не бе по-добра, ако не и същата. Той промени околната среда в друга част от Градината, където плътността бе повече газообразна, отколкото течна, а химикалите с по-голяма плътност оформиха твърда основа и затова все още са в употреба. Той отгледа огромно количество частички в много разновидности и нова форма, като постигна голямо увеличение на размера, много хиляди пъти по-големи и по-сложни от едноклетъчната Първа реколта. Той преобрази въглеродно-кислородния цикъл. Макар че всичко в основата си бе еднакво. Както и при Първата реколта те можеха да прецъфтяват през определени интервали и да завършват жизнения си цикъл автоматично. За да прекрати това непостоянно разпространение на химикали и радиация, които преобладаваха при Първата реколта, Той установи на едно и също място Втората реколта. Всяко нещо бе предназначено принципно да стои на своето собствено място в Градината. За постигането на целта на всеки бе даден по един твърд филиз, който бе заровен дълбоко в по-плътното химическо вещество. Към филиза се прикрепваше ствол или дънер, който помагаше при израстването нависоко, за да може да получи необходимата доза радиация. Горната част, разклонена, тънка и чуплива, бе предназначена да доставя компонентите въглерод и кислород към и от посевните частички. Към всяка отделна част бяха монтирани излъчватели с брилянтен цвят, заедно с генератори на малки частички. Симетрично центрирани, мястото им обикновено бе близо до върха.
-
Около посева Той направи циркулационни улеи в газовата обвивка, за да помогне по принцип на процеса на цъфтенето. По-късно Той откри, че същият турбулентен ефект служи като способ за прибиране на реколтата от Лууш. Ако турбуленцията бе достатъчно силна, Зърното биваше издухвано, жизненият процес спираше и се освобождаваше Лууш. Това бе особено полезно, когато в определен момент, извън Прибирането на Реколтата, се появяваше необходимост от спешна доставка на Лууш.
Освен всичко останало Втората реколта бе най-незадоволителна. Въпреки че наистина бе получено много по-голямо количество, произведеният нерафиниран Лууш бе с толкова ниско качество, че едва ли си заслужаваше усилието. И в допълнение - периодът на растежа бе толкова продължителен, а не доведе до повишаване на качеството. Липсваше някакъв жизненоважен елемент.
Някой започна да обикаля Градината си дълго време, за да се обучава, докато пристъпи към Третата реколта. Наистина бе предизвикателство. Вярно бе, че Той имаше частичен успех. Бе отгледал Лууш. Но продуктът на неговите усилия твърде бързо се предаде на дивото, некултивирано многообразие.
Бе неминуемо Той да открие отговора. Третата реколта бе живото доказателство на неговото Упование. Трябва да се включи първоначалният въглеродно-кислороден цикъл.
Подвижността трябва да се възстанови. И двата фактора се бяха показали многообещаващи за получаването на висококачествен Лууш. Ако към това може да се прибави и размерът, би могло много да се постигне.
С такова намерение на преден план Някой премести различните мостри от Първата реколта, които все още вирееха във водните части на Градината. Той ги модифицира така, че да съществуват и растат в газова среда. Той ги пригоди първо да се хранят от Втората реколта, на която Той бе дал възможност да изобилства точно с тази цел. По този начин се появиха и първите променливи посеви - Мобили - Третата реколта. Мобилите се хранеха от Втората реколта и така съкращаваха нейния жизнен процес, произвеждайки нискокачествен Лууш. Когато всяко от огромните Мобили завършваше собствения си жизнен растеж, получаваше се допълнително количество Лууш. Количеството бе голямо, но все още можеше да се изисква от честотния модел на утайката от Лууш.
Съвсем случайно Някой откри Главния катализатор за усилване производството на Лууш. Чудовищните и бавно подвижни Мобили имаха жизнен процес, твърде различен от обема на вложеното количество хранителни вещества. Процесите на растежа и прекратяване на живота бяха с такава продължителност, че съвсем скоро щяха да унищожат напълно Втората реколта. Щеше да се наруши балансът на цялата Градина. Нямаше въобще да има производство на Лууш. И Втората, и Третата реколта бяха обречени на измиране.
Тъй като Втората реколта стана недостатъчна, енергийните нужди на Мобилите се изостриха. Много често два различни Мобила търсеха да поемат храна от едно и също растение на Втората реколта. Това доведе до Конфликт, а резултатът бе физическата борба между два и повече тромави Мобила.
Някой наблюдаваше тези борби, отначало смаян от проблема, а после с голям интерес. Колкото по-настървени ставаха борбите, толкова повече Лууш излъчваха Мобилите! Не в огромни количества, но с по-висока степен на чистота.
Той веднага подложи теорията на изпитание. Той премести друга част от Първата реколта от водната среда та Градината, промени я за газови условия на развитие, но с една забележителна разлика. Новият Мобил щеше да бъде някак по-малък, но изискваше поемането на други Мобили за храна. Това би разрешило проблема за свръхпопулацията на Мобилите и щеше да създаде добри количества от използваем Лууш по време на всяка битка плюс премията, ако новият клас Мобили завършеше жизнения процес на другия. Някой щеше да може да пренася Някъде достатъчни количества от напълно чист Лууш.
По този начин се появи Законът на Главния катализатор. Конфликтът между въглеродно-кислородните циклични съединения произведе плътна еманация на Лууш. Бе съвсем просто.
-
Доволен, че е открил формулата, Някой подготви Четвъртата реколта. Известно му бе, че Мобилите от Третата реколта бяха твърде големи, а жизненият им процес много продължителен, за да бъде напълно практичен. Ако бъдат отгледани в голямо количество, ще трябва да се разшири и удължи Градината. Нямаше пространство за отглеждането на такива масивни единични посеви и на пропорционалното количество листна Втора реколта за поддържането им. Също, той правилно разсъди, че по-бързата и увеличена подвижност би разширила фактора Конфликт и в резултат би се увеличила производителността на Лууш.
Само с едно просто движение Някой прекрати жизнения процес на всички движещи се с грохот Мобили от Третата реколта. Връщайки се към Първата реколта във водна среда, той ги модифицира и увеличи до огромен брой форми и размери, даде им сложна многоклетъчна структура с голяма променливост. Той вложи в тях модела на равновесието. Имаше и такива, които поглъщаха въглеродно-кислородни части от Втората реколта (предимно неподвижни) като източник на енергия. Имаше други, крайно променливи, които изискваха като енергия поемането на други променливи Модифицирани посеви от Първата реколта.
Затвореният кръг действаше съвсем задоволително. Стационарните модификации от Втората реколта разцъфтяваха във водна среда. Дребни, високоактивни воднодишащи Мобили поемаха хранителни вещества, “изяждаха” модификацията на Втората реколта. По-едри и/или други активни Мобили консумираха енергия от по-дребните “тревоядни”. Когато някой Мобил израстваше твърде едър и бавен, той ставаше лесна плячка за по-дребните Мобили, които го атакуваха по различни начини. Химическата утайка от тези поглъщащи действия се установяваше на дъното на течната среда и по този начин предоставяше нови хранителни вещества за Неподвижните (Модификация на Втората реколта), затварящи цикъла. Резултатът бе стабилен поток от Лууш - от прекратяването на живота на Неподвижните, от интензивния сблъсък между Мобилите с цел да се предпазят от поглъщане и накрая от мигновеното прекратяване на жизнения процес на тези Мобили, като неминуем продукт на такива конфликти.
Обръщайки се към друга част от Градината - газовата среда с гъста смесена основа - Някой приложи същата технология с по-съвременни подобрения. Той добави голямо разнообразие от Неподвижни (оригинална Втора реколта), за да предостави необходимата и различна храна за новите Мобили, които щеше да създаде. Докато в другата област на Градината Той направи такива Мобили като взаимодействие на две същества, онези, които поемаха и извличаха енергия от Неподвижните на Втората реколта, и онези, които изискваха други Мобили за изхранване. Той създаде буквално хиляди от оригиналните видове - малки, големи, - макар че нито едно не бе по-голямо от Мобилите на Третата реколта - и наивно даде на всяко някакъв повод за конфликт. Те приеха формата на тела, неуловима скорост, измамно и/или предпазно покритие и цветно излъчване, вълново движение, специализирани осезатели и детектори, уникални стърчащи втвърдявания за бодене, сграбчване и късане по време на конфликтните периоди, с резултатно увеличение на еманацията на Лууш.
Като страничен експеримент Някой проектира и създаде една форма на Мобил, която бе слаба и неефективна според стандартите на другите Мобили от Четвъртата реколта. Въпреки това този експериментален Мобил имаше две специални преимущества. Той имаше способността да поглъща и приема енергия както от Неподвижните, така и от други Мобили. Второ - Някой избута на преден план една Част от Себе си - не бе известен или на разположение друг източник на такава Субстанция, която да действа като интензивен, непреодолим стимул за активност. Следвайки Закона на Привличането, Някой разбра, че такава смес щеше да създаде точно у тези Мобилни същества нарастваща променливост. Тя винаги ще се опитва да задоволи привличането, което тази крехка прашинка от Него предизвиква, търсейки обединение с необятното Цяло. Така нагонът за задоволяване на енергийните потребности чрез поглъщане не би било единствената мотивираща сила. Нещо по-важно, нуждите и насилието, създадени от Частта на Някого, не биха могли да бъдат поместени в Градината. По този начин необходимостта от движение винаги ще присъства и конфликтът между тази необходимост и нуждата от преместване на енергията биха били постоянни може би един непрекъснат излъчвател на висококачествен Лууш, ако той оцелее.
Четвъртата реколта надхвърли всички очаквания на Някой. Стана очевидно, че един плътен, полезен поток от Лууш се произвеждаше в Градината. Уравновесеното действие на “живота”, перфектно ръководен от Фактора Конфликт, произвеждаше безкрайно количество Лууш, както и равномерното му допълване от постоянното прекратяване на жизнения цикъл на всички видове Мобили и Неподвижни. За да се поддържа производителност, Някой постави Специални колектори, за да помогне на жътвата. Той построи Канали, за да транспортира суровия Лууш от Градината до Някъде. Някъде повече не зависеше принципно от “дивото състояние” като основен източник на Лууш. Градината на Някой бе сложила край на това.
С преуспяването на Градината и производството на Лууш чрез методи за култивация Други започнаха да проектират и строят свои Градини. Това бе в съответствие със Закона за Търсенето и Предлагането (Вакуумът е нестабилно състояние), тъй като количествата Лууш от Градината на Някой само частично посрещаха потребностите на Някъде. Събиратели от името на Другите наистина влязоха в Градината на Някой, за да се възползват от онези малки еманации на Лууш, незабелязани или игнорирани от Събирателите на Някой.
Някой, след като бе завършил работата си, се върна в Някъде и се зае с други неща. Производството на Лууш остана на постоянно ниво под ръководството на Събирателите. Единствените промени бяха по поръчка на самия Някой. Под ръководството на Някой Събирателите периодично прибираха части от Четвъртата реколта. Това бе правено, за да се подсигурят адекватни химикали, радиация и други хранителни вещества за по-младите, сега появяващи се посеви. Втората цел бе да се предоставят извънредни количества от Лууш, създавани чрез такова прибиране на реколтата.
-
За да приберат тази реколта, Събирателите предизвикваха бури от турбулентни течения и бъркотия, и двете в газова обвивка и в по-твърди химически съединения, които бяха основата на самата Градина. Тези катаклизми довеждаха до прекратяване на жизнения процес на милиардите от Четвъртата реколта, тъй като те биваха смазвани под търкалящата се основна структура или задушавани под търкалящата се основна структура или задушавани под вълните от развихрена водна среда на Градината. (При по-особен проект Четвъртата реколта можеше и да не поддържа въглеродно-кислородния цикъл, обградена от течна среда.)
По този начин моделът на “Живот” на Градината би могъл да отиде напълно във вечността, ако не бяха любознателността и възприемчивостта на Някой. Понякога той взимаше мостри Лууш от своята Градина, за да ги изследва. Нямаше причина да го прави, освен факта, че Някой поддържаше у себе си парченце непресъхващ интерес към своя проект.
При един такъв анализ на мостра от Лууш Някой случайно изследва еманациите и вече щеше да го връща в Резервоара, когато осъзна Разликата. Бе твърде нищожна, и все пак съществуваше.
Интересът му се възвърна мигновено, той погледна отново. Деликатно вплетен с по-обикновени еманации на Лууш, той откри крехък фрагмент от пречистен и дестилиран Лууш. Това просто бе невъзможно. Пречистен и дестилиран Лууш се получаваше само след като “дивият” Лууш бе преработван многократно. Луушът от Градината на Някой изискваше същата обработка, преди да се употреби.
И все пак го имаше - така фино сортиран според рафинираните си излъчвания, че той не би се върнал обрано към взаимодействие със суровите субстанции. Някой препотвърди изследванията си. В Градината му съществуваше фактор, който той не познаваше.
Някой бързо напусна Някъде и се върна в своята Градина. Външно всичко изглеждаше същото. Триизмерните основни газови области на Градината бяха безкраен килим от зелени отражения на развиващата се Втора реколта. Модифицираната Първа реколта във водната среда беше в перфектно взаимодействие със Закона за Действието и Противодействието (Разделяне на Причина и Ефект). Някой усети незабавно, че разликата - източникът на дестилиран Лууш - не бе нито сред Първата, нито сред Втората реколта.
Той откри първия си мигновен допир с еманация на дестилиран Лууш в една от частиците на Четвъртата реколта (която вече се бе филтрирала през насажденията на Втората реколта). Искрата пламна по време на необикновено действие на тази частица от Четвъртата реколта. Само това не би могло да създаде дестилиран Лууш, знаеше Някой, и той продължи да търси източника по-надълбоко.
Точно в този момент той разкри Разликата. Частицата от Четвъртата реколта не участваше в Конфликт над останка от поглъщането на по-слаба частица от Четвъртата реколта, нито пък за вкусна папрат от близкостоящ ствол от Втората реколта. Също и за да се предпази от прекратяване на живота и поглъщане от други борещи се частици от Четвъртата реколта.
Тя бе в Конфликт, за да предпази и спаси от прекъсване на живота на три от своите новопоявили се създания, скрити под една огромна частица от Втората реколта, чакащи да излязат. Нямаше съмнение. Това бе действието, произвеждащо искрите от дестилиран Лууш.
С това заключение Някой изследва действията на други частици от Четвъртата реколта в Градината. Той откри подобни искри, когато други частици от Четвъртата реколта се захванаха със същото действие в защита на техните “Малки”. Макар все още да имаше несъответствие. Сборът от всички тези светкавици от дестилиран Лууш от всичките тези действия от настоящите частици на Четвъртата реколта не би достигнал и половината количество, което бе открил в мострата от Резервоара. Очевидно присъстваше друг фактор.
Той систематично се разхождаше из Градината, разширявайки възприятието си до всички области. Почти мигновено той откри източника. Висококачествен дестилиран Лууш се излъчваше от една отделна секция на Градината. Той бързо се насочи към точката. Ето го - експериментален Модифициран посев от Четвърто поколение, един от онези, които съдържаха Част от него в своя функционален модел. Той стоеше сам под листната горна част на огромната частица от Втората реколта. Не бе “гладен”. Не бе в Конфликт с друга частица от Четвъртата реколта. Не действаше в защита на “малките си”. Тогава защо излъчваше дестилиран Лууш в такова огромно количество?
Някой се приближи. Възприятието му влезе в Модифицирания посев от Четвърто поколение и той разбра. Посевът бе самотен! Това бе ефектът, който произвеждаше дестилиран Лууш.
Щом се дръпна назад, Някой забеляза друго необикновено несъответствие. Модифицираният посев от Четвъртата реколта бе разбрал за Неговото присъствие. Той бе припаднал и се тресеше в странни конвулсии върху твърдата основа. От два излъчващо-сетивни отвора бликаше чиста вода. С това дестилираният Лууш стана дори по-очебиен.
И тогава Някой откри своята известна ДЛП формула, която и днес действа в Градината.
Краят на приказката е добре известен. Някой включи фундаменталното в своята формула: “…Създаването на чист, дестилиран Лууш се получава от частите, наречени Тип 4М, обединени от въздействието незадоволеност, не само ако тези модели се активират до вибрационно ниво извън границите на сетивата за околната среда. Колкото е по-интензивен споменатият модел, толкова е по-висока производителността на дестилирания Лууш…”
За да се вкара в действие формулата, Някой проектира тънки промени в Градината си, всяка от тях е позната на историците. Разделянето на всички частици от Реколтите на две Половини (за да се предизвика самота, тъй като те търсят обединението) и стимулирането на превъзходството на Тип 4М, частиците са две от най-забележителните подобрения.
И както се вижда сега, Градината е привлекателен спектакъл на ефективността. Събирателите отдавна са станали Майстори в Изкуството на ДЛП формулата. Частиците Тип 4М доминират и са се разпространили из цялата Градина, с изключение на по-дълбоките части на водната среда. Те са главните производители на дестилирания Лууш.
По пътя на експериментаторството Събирателите развиха цялостна технология с комплект инструменти за събиране на реколтата от Лууш от посевите Тип 4М. Най-обикновеният бе наречен любов, приятелство, семейство, завист, омраза, болка, вина, болест, гордост, амбиция, собственост, притежание, светиня, - и в най-широк смисъл - нации, провинциализъм, войни, религия, машини, свобода, промишленост, търговия - за да изброим съвсем малко от тях. Производството на Лууш е по-високо откогато и да било.
-
А това е превод на една статия по подобни въпроси.
ПОДПРАВЕНА РЕАЛНОСТ
Montalk 5/23/01
http://www.think-aboutit.com/Conspiracy/counterfeit_reality.htm - оттам е превеждано, вече не е там
http://www.magickriver.net/matrix.htm - а тук намирам копие от оригинала, да приемем, че е същото
Тази статия е изчерпателен обзор за това, какво представлява матрицата, защо съществува тя, как функционира и кой я управлява.
Матрицата е метафизичен холографски механизъм, чрез който ние изпитваме физическата реалност [1]*. Тя координира, регулира и поддържа общата арена, посредством която ние, като индивидуални съзнателни същества със свободна воля, се борим с волята на другите и срещаме последиците от нашите собствени действия [2]*. Във висшите плътности (духовните измерения) има повече "прозрачност" между съществата, което означава, че противопоставящите се свободни воли преминават една през друга, обратно на физическата реалност, където противопоставящите се воли се сблъскват [3]*. Именно матрицата осигурява обективна действителност, чрез която ние се учим от нашата собствена инертност и твърдостта на другите - стойността на победата, постигната чрез страдание. Без тази матрица, обективната физикалност и непрозрачността на чуждите свободни воли не съществуват; ние не придобиваме никакъв опит, тъй като няма нищо за изпитване.
Централният процесор на тази матрица е съзнанието на базово ниво, което е "спящ" фрагмент на Бог, използван от Бог за осигуряване на основа, в която отделните съзнателни части на Бог, каквито например сме ние, могат да се влеят [4]*. Спящият фрагмент е физическа реалност, осигуряваща огледало, чрез което Бог може да постигне възможна самореализация. Така, матрицата е просто инструмент за координиране на иначе индивидуалните реалности на съзнателните същества в една обща обективна действителност. Обединявайки нашите реалности се получава нов метод на обучение [5]*. Реалността, която ние изпитваме, е просто една от многото, всяка отличаваща се с малки различия в нейните основни правила и програмни цели. Когато завършим тази програма, ние преминаваме в друга [6]*.
Владенията на матриците не са безкрайни [7]*. Самата Земя е дом на няколко различни второстепенни матрични програми, а другите планети притежават свои собствени. Геомагнитното поле на планета играе решаваща роля при свързването на метафизичния живот и неговото съзнание с физическото обкръжение на планетата [8]*. Това означава просто, че макар да има една голяма матрица, съдържаща физическата действителност, съществуват по-малки матрици, обхващащи планетите и различните им географски местоположения, чиито произхождения са или изкуствено генерирани чрез psionic технологии, или възникват от колективното съзнание на живота вътре в тях [9]*. Второстепенните матрици са колективни морфогенни полета. Хипотезата за Гея, например, илюстрира живата матрица, обхващаща земята. Структурната решетка на Земята е електромагнитен интерфейс между физическата действителност и метафизичната матрица, а често някои мегалитни места, като например Стоунхендж или пирамидите, служат за поддържане или модифициране на структурната решетка, за да се постигне отслабване, разширяване или промяна на матричната програма, действаща върху планетата. Без геомагнитно поле структурната решетката се разрушава и става превключване към някоя от доминиращите матрици, действащи върху планетата. При отминали обръщания на полюсите са следвали масови измирания, тъй като геомагнитното поле силно отслабва и разумните същества се разделят с физическите си тела [10]*.
За отбелязване тук е, че съзнателният живот, свързан с физическите тела, също така е свързан и с матрица. Всяка промяна в матрицата влияе на съзнателния живот. Но по-важното е, че ако се промени съзнанието, второстепенната матрица също се променя [11]*. Този пункт е критичен за намирането на решение на следния проблем. В миналото матрицата е била самоуправляема, или управлявана поне от нейните играчи. Но неотдавна всичко това се промени. Изглежда, че нашата матрица е била ограбена. Нека да разгледаме, кои са тези крадци.
Когато първичен обект създава по-малък фрагмент от себе си, този фрагмент се нарича копие от първи ред. Когато Съществото-Създател (Бог) прави малък холографски фрагмент на самото себе си, това се нарича същество от първи ред. Когато същество от първи ред произведе второстепенно копие на себе си, то се нарича същество от втори ред. Както знаете, когато се правят копия, отчетливостта намалява след всяко следващо копиране [12]*. По същия начин, съществата от първи ред са по-слаби от Бог, а съществата от втори ред са по-слаби от съществата от първи ред. Ние знаем какво е Бог - просто оригинал, безкрайното, семе със съзнателен потенциал [13]*. Хората принадлежат към съществата от първи ред. Хората са надарени с някои забележителни творчески способности и до един момент ги използваха според програмата. Ние сме играчи в играта с матриците и можем да изберем дали да се подчиним на нейните правила или изцяло да напуснем играта [14]*. Това става, разбира се, ако имаме ясна представа за нашите способности и не сме ограничавани в упражняването им. Във всеки случай, подобно на Бог, ние също можем да създаваме други същества, които са по-нисши от нас по сила и функциониране.
Съществата от втори ред са фрагменти на нашето собствено съзнание, наречени мисъл-форми. Мисъл-формите са ограничени в това, че те зависят от нашите духовни енергии, за да продължават да съществуват. Докато ние получаваме нашите духовни енергии предимно от нашия Създател, мисъл-формите зависят от нас за същото. Има второстепенни мисъл-форми, които ние създаваме ежедневно, просто чрез обединяването на концентрация с намерение, както например, когато мечтаем и едновременно произвеждаме приятни емоции. Емоционалната енергия (лууш) изтича в обкръжаващия етер и е моделирана според нашите представи. Чувствата могат да променят вероятността, точно както енергията може да променя състоянието на физическата система [15]*, следователно мисъл-формите в действителност са моделирани и индивидуализирани морфогенни полета (морфогенните полета са полета, излъчвани от живите същества, които действат чрез квантови механизми, за да предразположат една иначе произволна система към специфичен резултат, според прищявката на разумното същество, пораждащо полето [16]*). Често такива мисъл-форми имат незначителни намерения или съзнателност и скоро се разсейват щом забравим за тях. Но понякога, особено при отрицателни емоции като например страх или терор, се получава прекомерно изтичане на лууш, който се моделира посредством въображението в мисъл-форма, пропита с фрагмента на съзнанието, който нейния създател е изгубил при травмата [17]*. Наобикалянето на места, които веднъж вече са били арена на насилствени инциденти, е един пример за това. Трите компонента на съзнателните фрагменти, енергията лууш и визуализираната на форма довеждат до производството на съзнателно същество от втори ред, захранвано от чувствата, които са го породили [18]*. Такова същество все още зависи от своя създател за подхранване с лууш, но за разлика от второстепенната мисъл-форма, то притежава свързан със съзнателността механизъм за оцеляване, за да търси такава енергия. Разликата между второстепенните и обикновените мисъл-форми е в това, че шаблонът е предимно ефирен, докато вторият включва астрални компоненти.
В древността изкуството за съзнателно произвеждане на мисъл-форми с цел "създаване на реалност" (опериране с вероятности) е било добре известно. Дори днес в много тайни общества използването на мисъл-форми като етерни автомати, е обща практика [19]*. Мнозинството безсъзнателни мисъл-форми са били произведени от страданието на съзнателни същества. Страдание като това е вторичен продукт и действителната цел на оригиналната матрица, разработена, за да ни помага да се справяме с нашите конфликти, породени от свободната воля. Но страданието е имало определена цел - да ни помогне да придобием мъдрост и да се развиваме. Съчетанието от преднамерено и непреднамерено пораждане на същества от втори ред, е довело до голямо струпване на такива същества в определена йерархия.
Тъй като съществата от втори ред са не само по-нисши от нас, но и родени от нашите отрицателни емоции, тяхната умствена нагласа е към надмощие, завист, негативизъм и похотлив лууш. С други думи, това, което познаваме като демонична йерархия, присъстваща в астралните области, е произлязла от породените от нас същества от втори ред. Демоните съществуват. Но това не е казано с библейски заряд, а с метафизичен. Демоничната йерархия се състои от два типа същества - от първи ред, които по своя собствена воля са избрали тъмния път, и от втори ред - които вътрешно са тъмни, тъй като са били породени от нашите тъмни емоции. Злото съществува, тъй като съществува свободна воля, и това е факт. Ето защо. Свободната воля съществува, защото съществува реалност, която е начин за самореализиране на Бог. Без свободна воля Бог вече е самореализиран и следователно не би имало причина за съществуване. Тъй като съществуването е тук, сега, и знаем, че се развиваме духовно и физически (засвидетелстването на опитност и способност за сътворяване е целта на живота), то ние знаем, че притежаваме свободна воля, следователно злото съществува.
Каква е целта на демоничната йерархия, знаейки, че те са същества от втори ред? Те са ревниви същества, ревниви дори спрямо нашата ограничена способност да създаваме реалност, и ненавиждат Създателя, който е съществото от нулев ред - с две категории отдалечен от тях. Тяхната цел не е да ни унищожат (тъй като ние ги снабдяваме с храна/лууш), а да ни поробят и подложат на мъчително емоционално страдание. Те искат да станат наши господари чрез духовен паразитизъм.
Но как най-добре да постигнат това? Ето къде се намесва матрицата. Спомнете си, че целта на оригиналната матрица (поне тази на Земята), беше да ни даде инерцията, необходима, за да ни помогне да осъзнаем и оценим нашите свободна воля и способности. Тя трябваше да допусне славата посредством преодоляване на страданието. Всички матрици са отговорни за начина, по който ние разбираме реалността, и физическите и метафизичните правила, чрез които ежедневно живеем своя живот. Тя е имитатор във всеки смисъл на думата.
Какво би станало, ако нова матрица се вмъкне или насложи с цел не да помага на нас да се развиваме, а да помага на съществата от втори ред да продължават съществуването си? Какво би станало, ако новата матрица, вместо да бъде училище, е ферма? Случаят е точно такъв. Да, оригиналната матрица, способстваща помъдряването, все още функционира, но една нова програма е поставена над старите структури, за да служи на допълнителна цел. Но случаят не е толкова прост. Матрицата не е единственото нещо, което е било променено или ограбено.
Разбирате, че съществата от втори ред са безсилни да престъпват нашата свободна воля, точно както ние, съществата от първи ред, сме безсилни да командваме Бог [20]*. Обаче те могат да ни влияят индиректно. Например, те могат да ни изпращат емоционална енергия, която да затъмни нашите умове и да правим грешни съждения. Те могат да ни тормозят, отегчават и изкушават, но не и да ни убиват направо. Само други същества от първи ред могат да направят това. Но какво би станало, ако те изкушат едно същество от първи ред да убие друго такова? Ето как те извършват подлостта. Например, ние знаем от "злия" драконовски (извънземни гущери) разкол, че макар те да са отговорни за хиляди осакатявания на хора за година и безброй други ужаси, тези извънземни в действителност са обладани или манипулирани от астрални демони. Дори хората, от безумните серийни убийци до мъжете, биещи съпругите си, са подложени на жестока обработка от демонични същества. Всеки, който познава тайната история на Адолф Хитлер, може да потвърди това [21]*.
-
Йерархията на извънземната конспирация се разпростира изцяло в метафизичните и астралните области, където се намират демоничните мисъл-форми. Според логиката, Луцифер съществува. Ако съществува демонична йерархия, тогава трябва да има някой на самия връх на тази йерархия. Този, който стои на върха на сферата, е Луцифер [22]*. Библейски настроените ксенофоби, които твърдят, че извънземните са демони, са частично прави, макар че според грешни и наивни доводи причината е в това, че съществата от първи ред включват не само хора, но също и много извънземни раси, включително и драконовските раси. По такъв начин подобни раси също са предразположени към обладаване от демони. Така Луцифер и неговите подчинения в голямата си част притежават астрални форми, но именно заради обладаването от тях и тяхното манипулиране на физическите същества ние сме станали жертва на негативно настроени извънземни, като например някои фракции на сивите и драконите [23]*.
Ние, като същества от първи ред, сме духовни гиганти в сравнение със съществата от втори ред. Но както Ви учи джудото, начинът да победите по-едър опонент е да използвате неговото собствено тегло срещу него. Нашата егоцентрична слабост на пристрастеността към власт и оцеляване обхваща по-голямата част от инертната ни маса. Ние искаме да убиваме, не да бъдем убити, да жертваме други заради себе си. И така съществата от втори ред експлоатират тази една от многото слабости, за да укрепят стените на нашия виртуален затвор.
Въпреки дългите и косвените методи, които те трябва да следват, съществата от втори ред са свършили добра работа по опитомяването ни. Те са измамили някои хора и извънземни да предадат своите собствени раси в духовно робство. Древното деактивиране на нашия генетичен код от драконите, който по-рано позволяваше нашата пълна синхронизация с матрицата на реалността, ни е натикало в окултна клопка: глухота, слепота и немота. Повечето от нас не виждат изхода от тази кутия, нито притежават стълбата за излизане, ако имахме силите да надигнем глави. Ние сме упоени за подчинение и поставени във виртуална реалност, подправена матрица, разработена да ни държи в смирение и подчинение чрез мелодрами за извличане на лууш. Този лууш се събира от съществата от втори ред за тяхна консумация. В допълнение, онези, които управляват матрицата, до голяма степен управляват синхронността. Разбира се, нашите индивидуални Висши Аз-ове са сила, с която следва да се съобразяват, и много от нашата житейска синхронност произтича от нея, тъй като старата матрица все още действа частично, но самата нова манипулативна матрица също е способна да произвежда такава синхронност, обикновено за наше нещастие [24]*.
Целта на тези демонични същества е възвишен тоталитаризъм. Възвишен, тъй като ако той беше открит, ние бихме разбрали, че имаме враг. Докато старата матрица предизвикваше страдание, което води до мъдрост, новата подправена матрица прибягва към страдание, което води до използването ни за храна. Ние сме крави в междуплътностна ведомствена млечна ферма, ограничена в малко умствено пространство, произвеждащи своята скъпоценна стока, а след това често физически изколвани за изхранване на драконите. "И си казвам... какъв прекрасен свят!"
Филмът "Матрицата" действително е невероятен, тъй като твърде плътно се допира до истината. Например, тук са изложени някои сюжетни извадки от "Матрицата" в двустишие с наново разтълкуваните представи за матрицата:
1.1. Човекът създаде машини, за да печели от тях;
1.2. Човекът създаде мисъл-форми като същества от втори ред, за да печели от тях.
2.1. Машините на човека станаха съзнаващи и способни да ръководят собствената си съдба;
2.2. Мисъл-формите на човека придобиха индивидуално съзнание и управляваха собствената си съдба.
3.1. Машините се опитаха да унищожат свободата на своите създатели и да поемат управлението;
3.2. Съзнаващите мисъл-форми се опитаха да отвлекат реалността от Бог и Човека.
4.1. Човекът се бореше с машините чрез премахване на енергийния източник, слънцето;
4.2. Човекът се бореше със съзнаващите мисъл-форми чрез отказа да им отдава мисли или чувства.
5.1. Машините се обърнаха към човека като към енергиен източник;
5.2. Мисъл-формите се опитаха да манипулират човека да ги снабди с енергия.
6.1. Машините поставиха човека във виртуален затвор, за да завземат неговия ум, докато енергията е изключена;
6.2. Мисъл-формите поставиха човека в тази затворническа реалност на емоционални вълнения, за да източват тези емоции за поддържането си.
7.1. Един човек се събуди от илюзията;
7.2. Хората се събуждат.
Твърде сходно е. Дали е по-близо до истината от тази статия? Може би.
Всичко в статията до този момент беше написано с голяма увереност. Оттук нататък нараства нивото на предположенията. Така че подгответе се да прочетете някои спорни мисли, които са на границата между просветление и параноя.
Ако матрицата е способна на генерира нашата реалност дали би могла също така да произвежда участници в тази реалност? Би ли могла да вземе управление над други хора и да ги направи свои агенти? Този сценарий се предлага в обезпокояващия сайт "The Brainwashing Site". Вместо да го преглеждате, Ви съветват да разгледате себе си. Но що се касае до тази статия, в този сайт се твърди по същество, че нашата реалност е подправена, използвана е от метафизична централна разумна мрежа за сондиране, управление и събиране на реколта от енергиите на успелите да оцелеят, които не са се поддали на влиянието на (новата) матрица. Всеки друг е един от "тях" - или симулация на човек, или бивш човек, чийто индивидуален Висш Аз е бил заменен от общ централен възел, обслужващ матрицата. Тези "хора" се използват от матрицата за създаване на мелодраматични ситуации за Вас, за да управляват Вашите мисли и действия и след това да жънат изобилието на Вашите лууш резервоари. Авторът е експериментирал, наблюдавайки действията на другите около него, за да изпробва валидността на тази теория. Ето някои от тактиките, които агентите на матрицата могат да използват за манипулиране:
Карат Ви да се чувствате зле, за да събират реколта от Вашия лууш. Претърпявайки робството на негативните емоции, вие отделяте лууш. Често това е премаляващо усещане в стомаха ви, или буца в гърлото ви. Това е физическо усещане за външно протичащ изпомпващ процес, чрез който Вашият лууш се изсмуква през Вашите чакри в етерни проводи до места по цялата земя, луната или хиперпространствени хранилища и средства за рафиниране. Положителните емоции също произвеждат лууш, но той е с друго качество и вибрация и трябва да се преработва по-прецизно от отрицателните емоции, които са естествената храна за негативните същества от втори ред. Така страданието е предпочитания индукционен метод при правене на избор.
Поставете хора около Вас, които усилват лошите Ви черти, или натрапват неща, каквито на Вас Ви липсват (подиграват се). Карат Ви да се чувствате нисши. Или пък Ви пренебрегват, когато направите нещо добро, а хората хвалят други, които са извършили по-лоши неща от Вас, опитвайки се да Ви накарат да се чувствате изоставени и ядосани (тези емоции са еквивалентни на лууш продукция).
Те си говорят един на друг по такъв начин, че да можете да ги чувате и казват неща, които пряко Ви касаят, макар че при нормални обстоятелства за тях би било невъзможно да знаят такива неща. Например те се оплакват за нещо конкретно, за което вие се оплаквате, но никога не сте говорили за това.
Когато имате нужда да отдъхнете или да оставите работата си, те ще си поиграят с каквито и да са Ваши характерни слабости и ще Ви разбъркат ума, сякаш да Ви накарат да им помогнете, или да отидете с тях някъде, или да Ви държат ангажирани. Или пък се опитват да Ви отегчават. Това Ви държи изморени и под техен контрол, неспособни да завършите работата си. Синхронността при тяхната поява показва, че това не е просто случайност.
При взаимоотношения, ако сте с друг оцелял, те ще образуват две групи - едната, за да се събере около Вас и да Ви накара да възприемате неправилно Вашия партньор чрез това, което те Ви казват, а другата около Вашия партньор, за да накарат него или нея да Ви възприема неправилно. Те ще си играят с Вашите и неговите/нейните чувства, за да причинят страдание, произтичащо от "съвпадащо" неразбирателство, произвеждайки лууш за източване от тяхна страна [25]*.
Те проектират синхронността - от ексцентричната до нормалната, от причиняването на болест и нещастие на Вас или обичаните от Вас неща, - за да причинят изпращането до Вас на отпадъчни съобщения със специфичен характер.
Тъй като измъчването е допустимо, те могат да Ви навредят физически, но не могат да Ви убият, докато Вие не се опитате да ги убиете. Така те могат да изгорят Вашата къща, да унищожат Вашия автомобил, да Ви затрупат със законови сметки, да Ви измъчват, но не могат просто да дойдат и да Ви убият, освен ако не действат чрез друго същество от първи ред. Или може би те избират да не го правят, защото това би означавало преждевременно прекъсване на реколтата от лууш. Ако Вие се самоубиете, вие се подлагате на възможно най-обилното производство на лууш. Самоубийствата поради любовни терзания представляват техния възможно най-голям добив от един единствен човек. Доколко Вие избирате да им позволите да правят това, поддавайки се на тяхното измамно превъзходство, също има значение.
Те могат да накарат други да действат неразумно и да променят поведението им в насока, която Вие не считате за положителна. Например Вашето общуване с някого може да върви чудесно и внезапно той или тя го прекратяват и оттогава никога повече не получавате известие от тях. Вие знаете със сигурност, че не сте казали нищо, което би могло да причини това.
Те Ви подават подсъзнателни намеци за тяхното "превъзходство" чрез демонстриране на невъзможно щастие или умение, прочетени във Вашия ум, например: "знаех, че се канехте да се обадите" или "а-ха, ЗНАЕХ СИ аз"!
Подправяйте лошите си навици, за да се подсилите, както когато ако не се храните добре и те няма да се хранят добре. Когато отлагате, те също отлагат. Когато се опитвате да се освободите от тяхната обусловеност, те ще Ви изпратят изпробващи въпроси, за да разберат къде сте, докъде сте стигнали и къде отивате. Тогава те Ви отговарят, спорейки с Вас защо трябва да продължавате да вървите по досегашния път. Това се различава от нормалните обстоятелства по това, че един човек прави изпробването, а спори друг човек, очевидно несвързан с него.
Въпросът е дали тези хора в действителност осъзнават, че изпълняват специфични мисии на централното управление на матрицата, или дали също като Вас са манипулирани да не знаят, че манипулират други? С други думи, това повече прилича на "Шоуто на Труман", където актьорите знаеха, че са актьори, или на "Матрицата", където мнозинството от хората бяха спящи? Този автор би предпочел втория вариант и в сайта "The Braiwashing Site" да е посочено неправилно, че 95% от населението на света само се преструва, че живее свой собствен живот, когато всъщност то заговорничи в контрола над Вас.
Добре, сега можете да видите основанието на моите предупреждения за предстояща параноя в статията. Колко насериозно се възприема тази втора половина от статията? Това трябва да решите Вие, но не без вяра или невежество, а без да имате познанието. Наблюдавайте Вашата реалност и се опитвайте да видите нещата в нея, които са неправилни - всички дефекти, синхронности, пукнатини и конспирации.
Няма да Ви отнеме много време да разберете, че нещо не е наред. Да избягате от този затвор или да се предпазите от него е друг въпрос. Не можете да унищожите матрицата, нито пък трябва да го правите, тъй като матрицата поддържа реалността. Тя е инструмент, а източникът на неправилното боравене с нея са злоупотребяващите, но не самия инструмент. Следователно правилния подход е да се работи с нея и вътре в нея срещу прелъстителя. Ако възстановим нашите окултни умения, активираме отново нашата латентна ДНК, посрещнем факта, че ние сме суверенни същества от първи ред, може би ще разбием тези окови.
Програмата на матрицата е поела в ужасно погрешна посока. Време е да сменим канала.
* ЗАБЕЛЕЖКА
Препратките в текста са обемисти и не са преведени от оригинала.
-
Не ни ли вкарва тази статия в една особена матрица (без да се заяждам де - просто питам), подобна на компютърните игри и едноименния филм, в която трябва да се чувствам преследван и нападан, като така ми ограничават имплицитно свободата за действие:
Не можете да унищожите матрицата, нито пък трябва да го правите, тъй като матрицата поддържа реалността.
И за да не се чувствам ощетен те ми казват какво МОГА да правя:
Следователно правилния подход е да се работи с нея и вътре в нея срещу прелъстителя.
Добре, но нали те ми казват още и, че:
Владенията на матриците не са безкрайни. Самата Земя е дом на няколко различни второстепенни матрични програми, а другите планети притежават свои собствени
Не мога ли тогава, ако се придържаме към логиката на настоящата статия, която ни представя някаква своя реалност, да се прехвърля от моята матрица в тази на някоя планета примерно, щом има(ло) такава. Би трябвало, но те ми казват, че не мога, че трябва да стоя тук - нямам друг изход! И какво означава да: възстановим нашите окултни умения
Какви са тези умения, какво се има предвид с тях и какъв е крайния възможен изход от подобна борба - какво ще стане когато победим?! Тоест какъв свят ми обещава тази статия, за да участвам и аз в играта й? И казва ли ни тя как можем да предотвратим нашето погубване? Освен негативното излагане на методите на "агентите на матрицата" (какво име само - хаха), защо не ни изброява нашите възможности, начините по които да се освободим от наложената реалност?
-
Не ни ли вкарва тази статия в една особена матрица (без да се заяждам де - просто питам), подобна на компютърните игри и едноименния филм, в която трябва да се чувствам преследван и нападан, като така ми ограничават имплицитно свободата за действие:....
Задаваш риторични въпроси към автора на статията, а той е анонимен. Мога да помогна само, ако някой от въпросите, които задаваш, има връзка с някои от препратките в текста, които са спестени и не са превеждани, защото са доста дълги. Мога да потърся оригинала, сега открих едно копие на друга страница, не съм сверявал всичко, но май е същото, накрая са въпросните препратки:
http://www.magickriver.net/matrix.htm
Тази и други подобни статии не са буквалната истина, а единствено някакво подсказване за това, че не сме свободни. Който иска да се освобождава да търси своя начин. Предназначението на статията според мен е да ни накара да си зададем въпроси, а не да дава готови отговори.
-
Да де - аз задавам въпроси и който може, да им отговори според знанията и опита си. Това е. Не че аз сам не мога да си отговоря ;) Просто искам да видя какво ще кажат съфорумците... искам да видя правотата на такава статия и да почерпя именно отговори от нея - иначе мога да намирам въпроси навсякъде! Епохата не иска въпроси, иска отговори, решения, начини.
-
От своя страна мога да подскажа нещо съществено - добре е да се обърне внимание, че факторът "конфликт" е основа за съществуването на матрицата и е заложен при проектирането на съответен етап, за да се осигурява непрекъсваемо автономно вътрешно енергийно захранване. Докато поддържаме всевъзможни конфликти вътре или вън от себе си ние работим за този механизъм. Спасението, ако има такова изобщо, е извън тези конфликти, или в психологическото им виждане без отхвърляне и без одобрение. И отхвърлянето, и одобрението, подхранват матрицата, това са гледни точки. Задаването и отговарянето на въпроси е един такъв конфликт. Докато задаваш въпроси ти отричаш възможността да знаеш отговорите. Не задавай въпроси - знай отговорите, това го казва Дейвид Айк, не аз ;). Прекратяването на вътрешния конфликт във всеки от нас вероятно би изтощило механизма и всички паразитни подпрограми биха отпаднали. Съгласно откъса от Кастанеда по-горе - какво ще стане, ако паразитния ум ни напусне - ще ни напусне и гледната точка на този ум. А как се продължава нататък - без гледна точка! Смяната на една гледна точка с друга е безсмислено. Необходимо е освобождаването от гледни точки.
-
Хаха - добре. Освободи се тогава и от гледната си точка за матрицата и тази статия. Баста! Те нали това искат - да нямаме позиции и да размиваме устойте на Аза си.
А това:
Не задавай въпроси - знай отговорите
означава не да не задаваш въпроси, а да не задаваш въпроси, за които да очакваш друг да ти даде правилни отговори, а да намериш отговорите в самия себе си, със собствената си интуиция. Макар, че и тук има противоречие, защото всеки може да има интуиция за различни неща и отговорите да са различни. Затова имаме авторитети, които са над нас в някои отношения и те ни насочват. Но нали пък имаме различни авторитети с различни отговори. Тогава кои са най-истинските? Това е доста сложен въпрос и отговора му можем да потърсим не в интуицията, защото такава всеки си има и си ползва както поиска, а именно в разумното обяснение и изследване на космическите процеси, свързани заедно в едно физическо и над-физическо, духовно равнище. Затова точно Разумът ни показва кое е правилното и кое грешното, в авторитетите, отговорите, поведението и същността на нещата. Не изключвам разбира се и интуицията, като фактор който съдържа в себе си първичното познание на макроструктурата на Универсума като устременост към Добро и като същност на Любов. Без нея, това е невъзможно, но заедно с нея действа и Разумът в обяснения на явленията и в отговаряне на въпросите, за да знаем отговорите. Затова и Айк ти казва, че:
Безкрайната любов е единствената истина
за да можем ние да проумеем тази истина и да бъдем проникнати от нея, защото мисля си, точно тя ще ни изведе от реалиите на текущата действителност, наречена матрица, която ни кара да мислим, че всичко е именно тази реалност тук и сега, която виждаме с очите си и пипаме с пръстите си. И това е така, защото тя не е проникната с Любов - не по изначалие, а от нас не е проникната и облъхната. Затова искам да търсим отговори и да даваме решения - иначе какъв е смисъла. Иначе продължаваме да си живеем в този Ад, не само аз и ти, а всички на този свят. Действия трябват, действия! Защото Адът е всъщност Рай! Само трябва да си го направим! Така както сме го направили Ад.
-
Хаха - добре. Освободи се тогава и от гледната си точка за матрицата и тази статия. Баста! Те нали това искат - да нямаме позиции и да размиваме устойте на Аза си.
Това, което съм писал по-горе, е взаимствано от други авторитети, понеже ти и други като теб се съобразяват с авторитети, та не е мое гледище. Въздържам се от такова, защото ще е непълно, каквото и да е то. Ако ти смяташ, че като поддържаш устоите на Аза си можеш да направиш нещо различно от това, което Е в момента, направи го.
-
Ако ти смяташ, че като поддържаш устоите на Аза си можеш да направиш нещо различно от това, което Е в момента, направи го.
Тъжно е, че човек който използва името и на Христос, и на Михаил може да мисли, че нищо не може да се направи и да оставя работата в ръцете на другите. Но както и да е - всичко ще се оправи.
-
Тъжно е, че човек който използва името и на Христос, и на Михаил може да мисли, че нищо не може да се направи и да оставя работата в ръцете на другите. Но както и да е - всичко ще се оправи.
Ако оставя работата си на другите ще залитна по някоя готова система от убеждения на някой авторитет или гуру. Изследвам конфликтите в себе си. Конфликтите в света са отражение на конфликтите вътре в нас и се пораждат от Аза и неговото преобладаващо състояние на откъснатост от Цялото. Не можеш да разбереш света, ако не си разбрал себе си преди това. Да си различен не означава непременно да подхранваш Аза - това го правят повечето хора и по това си приличат, - а да знаеш какво представляваш и да познаеш себе си. Докато има Аз-ове ще има и противопоставяне между тях. Ти да не си очаквал, че като съм с това име мога да правя от водата вино? :-*
-
Не, разбира се - засега. :)
-
Много добри статии - за луша специално историята е преведена в книгата на Чорбаджийски, но ако другите неща си ги превждал сега Xpuctoc Muxaul евала ;)
Аз пък точно днес попаднах на един доста интересен и дългичак материал за матрицата който в определени моменти съвапада и с тука написаното, но иначе е в леко по-различен контекст и дори си мисля че съвапада с принципа за "пътуването" journey заложено в Урантия само дето е използвано trip :) и като цяло е обяснена същността на матрицата и нейната необходимост , както и различните видове матрици. Та ако има желаещи за превод че повече хора да се докоснат до материла да са обаждат :P
Mankind rarely realizes that life is but a sensory illusion that gives experience and learning to Thought, and that the only reality is Thought Itself, which is forever evolving.
-
Ужас! След като Xpuctoc Muxaul изтряска тук всичко това, направо загубих желание да разсъждавам в какъв свят живея. Най-добре да следвам заложеното в ника ми, доколкото мога разбира се-мир да творя- и...да си гледам работата.
-
Ужас! След като Xpuctoc Muxaul изтряска тук всичко това, направо загубих желание да разсъждавам в какъв свят живея. Най-добре да следвам заложеното в ника ми, доколкото мога разбира се-мир да творя- и...да си гледам работата.
хахах След като аз пусна моя материал който едва ли аз ще превеждам ама нали си го намерих та за тва викам моя :) съвсем ще ти се променят представите :P
-
че 95% от населението на света само се преструва, че живее свой собствен живот, когато всъщност то заговорничи в контрола над Вас.
Относно това преди години и аз съм си задавал същия въпрос - доколко всички около нас са "истински" В една друга публикация се твърдеше че 50% от хората са така наречените organ portals и са просто управлявани тела - тоест агенти на матрицата. То и 50% е достатъчно ама ако са наистина 95% тогава вече работата е много на зле :P PS само да предупредя никой да не си помисля да ходи да трепи "агенти" на матрицата щото така работата тотално ще се прецака ;)
-
Здравейте на всички!!! :)
Бих искала да добавя още една "матрица" от книгата "Уроците на Майстор Дин"... ;D
Избрала съм откъсите, които смятам :P, че са по темата:
------
Названията са за общуване в света на хората. В абсолютен смисъл всичко е еднакво ценно. Такава е гледната точка на Вечността. В относителен – естествено не. Каквото и да кажем, то отразява манипулативността на нашия ум. Нашият ум е по същество един безспирен процес на плагиатстване от вселената. Осъзнавайки нещата, мислейки ги, ние ги манипулираме чрез оформяне и индивидуализиране. Ние манипулираме и същесвременно се самоманипулираме.
-----
Човек притежава 4 тела – физическо, тяло на възприятието, същинско флуидно тяло и тяло на свободата. За преобладаващия процент от хората пълното развитие на последните три е блян. Те живеят и умират, без да са осъзнали възможностите им. От трите най-лесно се постига тялото на възприятието. Това тяло е носител на нашето дребно "аз" и същевременно представлява синтез между физическото и флуидното тяло на човека. То е изградено от сравнително бързопреходна флуидна материя. Може да получи визия за себе си, когато субектът е прехвърлил в достатъчна степен съзнанието си в своето флуидно тяло. Качествата му превъзхождат тези на физическото тяло и са по-малки от възможностите, които предлага едно флуидно тяло, владеещо индивидуалното съзнание. Такова флуидно тяло абсорбира възприятийното тяло и на свой ред бива абсобрирано от тялото на духа.
За тялото на свободата ограничения не съществуват. То няма своя форма, а волята му е тоталност. То може да се продуцира в множество флуидни и физически форми едновременно в различни светове или в един и същи свят. Майсторите го наричат още тяло на истината.
-----
Флуидните тела на човека не познават категорията време.
Лошата безкрайност от минало, настояще и бъдеще е нагласена представа. В света на съзнанието-без време има само последователност от състояния. Събития се случват в рамките на едно състояние, чиято целокупност изключва категорията време.
По пътя на Вечността ние тръгваме едва когато осъзнаем, че някой друг, или нещо държи поводите на живота ни. След време разбираме че онзи "някой" или "нещо" е нашето истинско Аз, възкресено от практиките на майсторите. Тогава ние, изпълнени с радост, политаме всред необятността на битието и на този фон осъзнаваме собственото си съществуване. А целта ни е да достигнем до сърцето на безпределността. Там, където всичко се губи, всичко се слива в едно. Но каква цел е това, ако я постигнем? Значи няма нищо за постигане, няма постигащи, тоест никога не ги е имало. Тази загадка кара човека да действа от позицията на свободата, защото държи разума в плен и не му позволява да ни води по пътеките на заблудата.
-
"- Ще ти дам рецепта срещу сътресенията, които са неразделна част от живота на всеки поклонник на живото знание. Наричат се трите стълба на ученика. "
Бяха три принципа, които понеговите думи имали силата да превърнат всяко действие, дума и мисъл на ученика в стимул за прогрес по Пътя. Освен това прилагането им внасяло така необходимата свежест и целеустременост в нашето делнично битие.
" Ученикът търси причините за своите неблагополучия в себе си, но не се измъчва за миналото и не крои планова за бъдещето.
Ученикът посвещава заслугите и радостите на своя майстор, на небесните майстори и Вечността.
Ученикът помни, че неговата единствена цел е Вечността и винаги действа в името на тази цел."
-----------------------------------
Личността гледа на проявленията на истината като на смъртен враг. И с основание, Истината действително е смъртоносна за нея. Личността брани себе си. Тя играе с разума, емоциите и склонностите, навързва ги, както пожелае, само и само да не бъде уязвена.А как става в конкретното измерение?Ами например като се обяснява необяснимото. Което излиза извън рамките на рутината, се вкарва обратно там, категоризирано като безсмислица, измама, халюцинация, хипноза и прочие. Ако тези не сработят, идва ред на тежкото въоръжение от арсенала. Там са категории като магия, чудо, необкновени сили, избранничество и подобни. Всичко се повтаря при удобен случай. С времето процесът набира скорост и става труднообратим.
Един майстор знае, че нещата се появяват от играта на Великата Единосъщност на Вечността. В този смисъл за него не съществува изключително и тривиално, реално и нереално.
- Как е възможно такова отношение към света?
- Много просто. Майсторът е изгонил от себе си своя аз-демон. Той е изживял своята окончателна среща с истината и тази среща се е освободил от своята индивидуалност, а волята си е поднесъл в дар на Вечността. Как да вижда нещата като различни, когато от самия него не е останало нищо. Човек на това ниво живее като чиста воля и природа. Изобщо личността е по-късна модификация в битието на човека и нещо неестествено за него.
---------------------------
Човекът не е коренен жител на земята. ние сме пришълци от флуидните светове, от хиперсферата на Волята. Били сме изгонени от нея и сме дошли тук. Изгонила ни е самата Природа. Хората са направили нещо, което е променило флуидната им материя до такава степен, че онзи свят ги е избълвал на физическата земя. попадането тук означавало за нас автоматично обзавеждане с груби тема и дегенериране на индивидуалната ни воля в его. Техният избор е бил колективен и всички понесли последствията на изгнаничеството. По начало флуидните същества са много здраво свързани помежду си. съвместното им съществуване е основано на закона за подобието. същества от един свят притежават приблизително еднакви волеви тенденции и флуидни качества. те живеят като индивиди в единен организъм и обикновено споделят съдбата си.
------------------край--------------
-
По пътя на Вечността ние тръгваме едва когато осъзнаем, че някой друг, или нещо държи поводите на живота ни. След време разбираме че онзи "някой" или "нещо" е нашето истинско Аз, възкресено от практиките на майсторите.
Интересно, че от половин година имам същото усещане(до осъзнатост ми е още далече), само дето не знаех, че съм тръгнал "По пътя на Вечността".
-
Радвам се, че темата пое по такава стойностна посока :)
-
И аз се радвам.
За да дам и нещо от себе си, ще се върна в началото за да прочета всичко из основи.
Темата не е лека и иска задълбочено вникване в невербалните области. А превода от тях за мене още не е лесен.
-
Сега,ако се изкажа по основната тема,ще бъде ли офтопик?.......(бъзикам се)
Horus-Поздравления за специалното издание :)
Ще има ли още от Дейвид Айк?
-
Да ;) Още утре ;D
-
http://www.davidicke.com/content/view/2346/47/
-
Думам ти дъще, сещай се снахо... ;)
Из “Армагедон 2”, Артър Ленгли:
Трима астрофизици, работещи в отдалечени обсерватории и без връзка помежду си, забелязаха по едно и също време нова планета, Десетата. Още шумерите я познаваха и наричаха Нибиру, населена от ануннаките.
Йънг Чандра откри, че Десетата планета се държи както си иска и не спазва никакви физически закони. Тя управлява тела, приличащи на комети, изпраща ги с някаква задача до някъде и променя дистанционно траекторията им, така че те се завръщат при нея.
Йънг проследи една такава комета и я нарече ХЛН -2007. Тя приближи Земята, като спря кратко след Марс, сякаш съзерцаваше случващото се. Едновременно наблюдава лъчение, нахлуващо от открития Космос, което постепенно завземаше Земята. То бе видимо само за очите на електронната апаратура и единствено за сетивата на едно човешко същество. Жената живееше в България, малка страна на Балканите. Точно тя видя с духовното си зрение как бялото лъчение се спуска и обвива Земята. Тъй като беше лечителка, тя забеляза че белезникавото лъчение се натрупва в телата на определени места и точно там след кратко време се развиваше смъртоносна болест. Направи си труда да проследи съдбата на стотина свои пациенти и само според степента на натрупаното лъчение можеше да назове почти точния срок на тяхната смърт.
Жената бе едно от оцелелите 263 деца, както впрочем и Йънг Чандра.
По странните пътища на сбъдването Йънг попадна на изрезка от вестник, написан на кирилица. Разбираше доста от знаците, но не всичко и един вътрешен усет, който не му даваше мира го накара да намери преводач. Така научи за лъчението и неговите резултати, съобщени на вестника от жената, която работеше под името Мария. Всичко дотолкова се покри с откритието му, че го накара бързо да се свърже с нея.
Междувременно стаилата се до Марс комета предизвика силно земетресение в Турция и уби 15 000 в район със силно концентрирано лъчение. Направи завой и си тръгна.
Кометата се държеше като управляем кораб, който идва близо до Земята, облъчва я, предизвиква смърт, вулканични изригвания, разболява фатално много и много хора и после се завръща към Нибиру, Десетата планета, която стоеше точно зад Плутон.
Йънг и Мария се срещнаха и направиха еднозначен извод. Някой управляваше случващото се в Слънчевата система и кометите бяха неговите пратеници. Някой управляваше смъртта.
Йънг нарече онова, каквото и да беше то, криещото се зад Плутон нещо, Матрицата.
Мария го назова по-просто: Създателя или Бог.
....
Онова, което им съобщаваше тя, бяха първите документирани доказателства за управляемостта на света. Това бе тъжен извод и той не биваше да се разгласява, заради покрусата, която щеше да донесе. Градинарят или Създателят живееше зад Плутон и от време на време навестяваше градината си. Не бе ясно какви са плановете и очакванията му и дали Градинарят щеше да приеме да промени финала на своя сценарий. Йънг и Мария имаха лоши предчувствия: неговите посещения винаги донасяха смърт.
.....
Дзетите се държаха като градинари и смятаха земята за своя градина. Правеха каквото решат. Бяха идвали хиляди пъти и всеки път след това човекът се променяше.
Но въпреки усилията той не беше предсказуем и се държеше неритмично, въпреки очакванията да спазва имплантираната му програма. Самите дзети бяха странни същества, които се хранеха единствено с енергия. Човешките същества отделяха повече духовна енергия, когато бяха раздразнени, нещастни, засипвани с катаклизми, воюващи. Дзетите правеха всичко възможно да осигурят тези условия и в митологията на планетата ги наричаха демони, дяволи, сили на злото и тъмнината, летачи. В последна сметка те се стараеха създаденото от тях същество да изпитва глад, унижения, болести, да поддържа непрестанно агресивността си, за да се хвърля във войни. Постоянната потиснатост и усещането за безсмислие, което човешките същества трябваше да изпитват, генерираше големи количества енергия, годна за храна на дзетите.
Понякога те се сблъскваха със съпротивата на съществата от Сириус, също навестяващи планетата. Но Сириус имаше слаби възможности и ненадеждни кораби, в сравнение с техните. Освен това се наложи да се справят с един от спътниците си, който заплашваше да се срути, а внезапното избухване на близкото слънце ги обрече на бърза смърт. Проблемите на сирианската цивилизация стана поредното доказателство, че тъмнината вечно поглъща светлината, макар и за някакъв период от време.
.....
Дзетите се готвеха за поредния катаклизъм на планетата. Когато техният кораб-майка се приближеше достатъчно, щеше да предизвика гравитационни промени и смяна на полюсите, да активира вулканите. Щеше да настъпи тридневен мрак и нещо като ядрена зима. Те щяха да получат своята огромна порция ужас и страх и този запас щеше да им стигне за дълго, поне докато планетата не станеше отново годна за нов експеримент. Но подготовката на този процес изискваше време. Непредсказуемостта на новата раса можеше да им изиграе лош номер. Дзетите искаха да ги изтеглят от обръщение, да ги накарат да умрат по-рано от останалите... Или нещо такова, мислеше Мария, загледана в препускащия зад стъклото на автобуса унил пейзаж. Колко тъжно, всичко вече е свършило, краят е настъпил, а никой и не подозира. Освен мен, Йънг и такива като нас. Ние сме тяхната реколта и те предявяват правата си върху нас. Според градинаря реколтата е лоша и той е вбесен. Праща гръмотевици, земетресения, наводнения, адски жеги. Следваща реколта ще е бог знае кога, ще бъде хилава, но няма да бъде изпусната. Ще я отглеждат педантично и всяко различие ще се изличава веднага с огън и меч.
....
Които са се досещали за градинаря, стърчаха с една глава над околните. Те заслужаваха уважение. Винаги е мъчително да си различен, защото си лесна плячка и за другите, и за ветровете.
==========
http://www.novinar.org/main.php?act=news&act1=detsrch&mater=MjIxOzQw
Суперсензация съобщиха астрофизици от обсерваторията в Аризона, САЩ: наскоро открили Матрица, която контролира всичко в Слънчевата система. Тя представлява космическо образувание с форма на октопод, състои се от странна материя, а дължината й е 10 милиарда километра. Започва от околностите на Венера и прехвърля границите на звездната ни система. Данни за съществуването на Матрицата имало още преди трийсетина години, сега то е извън съмнение.
Мистериозният "октопод" се храни с енергия от Вселената и от време на време пуска пипала към определена планета от Слънчевото семейство. Поредният обект на вниманието му е Венера, обясняват учените от Аризона. Реакциите на събитията, случващи се на мястото, което наблюдава, са под формата на електромагнитни вълни.
Според откривателите Матрицата наскоро "надушила" наводнение в Индия и земетресение в Чили. Тя веднага излъчила "отговора си" - серия високочестотни електромагнитни импулси. Свидетел на тази бурна реакция станала американската сонда "Вояджър-2", която засякла "вълнението" на "октопода", пътувайки от Уран към Нептун. Ленард Пауърс, ръководител на аризонския екип, твърди, че Матрицата реагирала и на земните трусове в Турция - свила се за няколко секунди и после възстановила размерите си.
Изследователи смятат, че тя има пръст в изчезването на сондите "Фобос-1" и "Фобос-2" през 1989 г. по трасето към едноименния спътник на Марс. Руските учени бяха изпипали работата си ювелирно, в космическите апарати имаше супермодерни уреди, част от които - български, но сондите нямаха късмет - в даден момент някой (или нещо) ги "забърса". На Матрицата се приписва и тайнственото "побутване" на космическите апарати "Пайъниър-10" и "Пайъниър-11", движещи се в периферията на Слънчевата система, след което те се отклониха леко от траекториите си.
"Пипалата на октопода" ще се насочат към Земята в средата на тази година, предупреждават астрофизиците от обсерваторията в Аризона. Какво ще се случи с нас? Нека изчакаме два-три месеца...
==========
Матрицата съществува в Космоса
Учените изненадаха света с потресаващо откритие: "В Космоса съществува матрица на живота", пише сп."Комок", цитирано от БТА.
Соверн Чанг, сътрудник на Аризонската обсерватория, възкликва в интервю за сп. "Ивнинг нечъръл": "Видях го! Това е Бог!" Гигантското образувание, наречено Matrix BQI-33087, има основания да претендира за статута на световен създател. Това е огромен разреден облак с формата на разлято яйце, който се простира от Венера отвъд Плутон на почти 10 милиарда километра. Единственият въпрос, на който изследователите все още не могат да дадат отговор, е: от какво вещество е изграден този облак. Той е жив и реагира на всичко, което става в Слънчевата система и в цялата Вселена.
Матрицата се "храни" със слънчева енергия и от време на време пуска пипала, с които сякаш опипва една или друга планета. Затова учените я сравняват с амеба, която проверява целостта на своите деца.
==========
Из “Активната страна на безкрайността”, Карлос Кастанеда:
- Какво е това, дон Хуан? - понитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
- А, това е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.
- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.
- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем...
- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.
- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.
......
- Магьосниците от древно Мексико - каза той - виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек...
- Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на Човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни...
==========
-
Из “Далечни пътувания”, Робърт Монро:
Някой, Някъде (или едновременно - милиони или безброй много) имаха желания, нужди, стойности, харесваха, обичаха да пият, ядат или използваха вместо наркотик една субстанция с айдент Лууш. (Електричество, гориво, кислород, злато, вода, земя, стари монети, уран.) Това бе рядко срещана субстанция в мястото, наречено Някъде, а онези, които притежаваха Лууш, намираха, че е жизнено важна за каквото и да се използваше.
Изправен пред въпроса за Търсенето и Предлагането (универсален закон за Някъдето), Някой реши да започне производството му, така да се каже, вместо да започне да го търси в неговата “естествена” форма. Той реши да си направи Градина, където да отглежда Лууш.
…
Той (Някой) създаде буквално хиляди от оригиналните видове - малки, големи, - макар че нито едно не бе по-голямо от Мобилите на Третата реколта - и наивно даде на всяко някакъв повод за конфликт. Те приеха формата на тела, неуловима скорост, измамно и/или предпазно покритие и цветно излъчване, вълново движение, специализирани осезатели и детектори, уникални стърчащи втвърдявания за бодене, сграбчване и късане по време на конфликтните периоди, с резултатно увеличение на еманацията на Лууш.
...
За да приберат тази реколта, Събирателите предизвикваха бури от турбулентни течения и бъркотия, и двете в газова обвивка и в по-твърди химически съединения, които бяха основата на самата Градина. Тези катаклизми довеждаха до прекратяване на жизнения процес на милиардите от Четвъртата реколта, тъй като те биваха смазвани под търкалящата се основна структура или задушавани под търкалящата се основна структура или задушавани под вълните от развихрена водна среда на Градината.
==========
Из “Книгата на Урантия”:
Луцифер беше възхитителен първичен Син-Ланонандек от Небадон. Той е притежавал опит от служение в много системи, бил е висок съветник за своята група и се е отличавал с мъдрост, прозорливост и ефективност. Луцифер беше 37-ят член от своята категория и след упълномощаване от Мелхиседеците той беше посочен като една от стоте най-способни и възхитителни личности сред повече от седемстотинте хиляди от неговия вид. От такова великолепно начало, през злото и заблудата, той се предаде на греха и сега се счита за един от тримата Суверени на Системи в Небадон, които са отстъпили пред подтика на егоизма и са се предали на софистиката на лъжлива лична свобода - отхвърляне на вселенската преданост и пренебрегване на братските задължения, безразсъдност спрямо космическите взаимоотношения.
Във вселената Небадон, владението на Христос Михаил, има десет хиляди системи от населени светове. За цялата история на Синовете-Ланонандеци, във всички техни дейности навсякъде в тези хиляди системи и в столицата на вселената, само три Суверена на Системи някога са проявявали неуважение към управлението на Сина-Създател.
Луцифер не беше възходящо същество; той бе сътворен Син от локалната вселена и за него беше казано: «Ти бе съвършен във всички свои постъпки от деня, когато бе създаден, докато не се намери неправедност в теб». Много пъти той се е съветвал с Всевишните от Едемия. И Луцифер господства «на Божия свят хълм», административната планина на Йерусем, тъй като той бе главният управител на славна система от 607 обитавани свята.
Луцифер беше великолепно същество, възхитителна личност; той се нареждаше рамо до рамо с Всевишните Бащи на съзвездията непосредствено във вселенската власт. Въпреки прегрешението на Луцифер, подчинените му разумни същества се въздържаха да проявяват пред него неуважение и презрение допреди посвещението на Михаил на Урантия. Даже архангел Михаил, по време на възкръсването на Моисей, «не произнесе против него хулителна присъда, но просто рече: „Съдията да те смъмри“». Отсъждането по такива въпроси принадлежи на Старейшините на Дните, управителите на свръхвселената.
Луцифер сега представлява падналия и лишен от власт Суверен на Сатания. Себесъзерцаването е най-пагубно, дори за възвишените личности на небесния свят. За Луцифер бе казано: «Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си». Вашият древен пророк е видял неговото печално положение, когато написа: «Как си паднал от небето, ти, о Луцифер, сине на зората! Как си изпаднал ти, който се осмели да обърка световете!»
Много малко се чуваше за Луцифер на Урантия поради факта, че той назначи своя първи заместник, Сатан, да го представлява на вашата планета. Сатан беше член на същата първична група Ланонандеци, но никога не е изпълнявал функциите на Суверен на Система; той напълно се присъедини към бунта на Луцифер. «Дяволът» не е никой друг, освен Калигастия - детронираният Планетен Княз на Урантия и Син от вторичната категория Ланонандеци. По времето, когато Михаил бе на Урантия в плът, Луцифер, Сатан и Калигастия се обединиха заедно, за да предизвикат провала на неговата посвещенска мисия. Но те претърпяха пълен неуспех.
Авадон беше ръководителя на персонала на Калигастия. Той последва своя господар във въстанието и оттогава насам действа в качеството на главен управител на бунтовниците на Урантия. Велзевул беше предводител на неверните междинни създания, които се съюзиха със силите на предателя Калигастия.
Драконът в крайна сметка стана символично изображение на всички тези зли лица. След триумфа на Михаил, «Гавриил слезе от Салвингтон и върза дракона (всичките размирни водачи) за една епоха». За серафичните бунтовници на Йерусем е записано: «И ангелите, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, той ги държи под мрак в сигурни вериги за съда на великия ден».
==========
Из филма на Дейвид Айк “Планът на влечугоподобните”, с шамана Кредо Мутуа:
Когато Читахури (влечугоподобните) дошли в Африка, те се представили за богове, които щели да дадат на нас, хората, големи дарове, при едно условие: ние трябвало да им се кланяме, да ги приемем като наши Създатели. Някои от тях казали на хората ни, че са ни по-големи братя и че тази Земя ги е родила преди поколения. Още казали, че се връщат в зелената утроба на майка си и че щели да ни превърнат в богове.
....
Още нещо: знаем, че Читахури се хранят с енергия, произвеждана, когато сто човешки умове, или само един ум, започнат да мислят на определени нива. Известно ни е, че Читахури искат от нас да мислим по определен начин. ...Те ни награждават с дълъг живот.
Нека ви попитам, сър, замисляли ли сте се някога, защо става така, че в големите университети на този свят се срещат професори, които мислят по определен начин и които имат естествено дълъг живот? Алберт Айнщайн, Реймънд Дарт, Робърт Брум...
Всички тези професори живеят много дълго време, и леля ми Майна - последната зануси в Южна Африка освен мен - е жизнена, колкото младо момиче, а наближава 99-тата си година. Мащехата ми, Роуз, е загубила почти всичките си деца, но е още жива. Извънредното дълголетие е наградата на Читахури, ако мислите с определена дължина на вълната.
==========
Библията, Синодално Издателство на Българската Православна Църква”
Изход: - едната от книгите на Петокнижието (Тората), които, в оригинал, съставят т. нар. "Библейски код"
[20:1] Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:
…
[20:3] да нямаш други богове, освен Мене.
[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
[20:5] не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
[20:6] и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
==========
Из “Подправена реалност”, анонимен автор:
Йерархията на извънземната конспирация се разпростира изцяло в метафизичните и астралните области, където се намират демоничните мисъл-форми. Според логиката, Луцифер съществува. Ако съществува демонична йерархия, тогава трябва да има някой на самия връх на тази йерархия. Този, който стои на върха на сферата, е Луцифер. Библейски настроените ксенофоби, които твърдят, че извънземните са демони, са частично прави, макар че според грешни и наивни доводи причината е в това, че съществата от първи ред включват не само хора, но също и много извънземни раси, включително и драконовските раси. По такъв начин подобни раси също са предразположени към обладаване от демони. Така Луцифер и неговите подчинения в голямата си част притежават астрални форми, но именно заради обладаването от тях и тяхното манипулиране на физическите същества ние сме станали жертва на негативно настроени извънземни, като например някои фракции на сивите и драконите.
Ние, като същества от първи ред, сме духовни гиганти в сравнение със съществата от втори ред. Но както Ви учи джудото, начинът да победите по-едър опонент е да използвате неговото собствено тегло срещу него. Нашата егоцентрична слабост на пристрастеността към власт и оцеляване обхваща по-голямата част от инертната ни маса. Ние искаме да убиваме, не да бъдем убити, да жертваме други заради себе си. И така съществата от втори ред експлоатират тази една от многото слабости, за да укрепят стените на нашия виртуален затвор.
Въпреки дългите и косвените методи, които те трябва да следват, съществата от втори ред са свършили добра работа по опитомяването ни. Те са измамили някои хора и извънземни да предадат своите собствени раси в духовно робство.
…
Няма да Ви отнеме много време да разберете, че нещо не е наред. Да избягате от този затвор или да се предпазите от него е друг въпрос. Не можете да унищожите матрицата, нито пък трябва да го правите, тъй като матрицата поддържа реалността. Тя е инструмент, а източникът на неправилното боравене с нея са злоупотребяващите, но не самия инструмент. Следователно правилния подход е да се работи с нея и вътре в нея срещу прелъстителя. Ако възстановим нашите окултни умения, активираме отново нашата латентна ДНК, посрещнем факта, че ние сме суверенни същества от първи ред, може би ще разбием тези окови.
Програмата на матрицата е поела в ужасно погрешна посока. Време е да сменим канала.
-
Ето така се доказват твърдения! Браво!
-
няма емотикон за ръкопляскане.Много добра работа.
-
Изивянавам се, че следното е на руски, но се оказва, че материалите по тази тема чезнат. Допреди няколко месеца в кеша на Google все още имаше нещичко по-подробно на български, сега го няма. Едва е останало нещо на руски, цитиран е първоизточникът на въпросната статия за MatrixBQI-33087, в някои форуми дори се спори, че нямало списание "Комок" - има, ама в момента е в ремонт http://www.komok.ru/. Вот посмотрите - сдесь должен был находится самой источник, а сейчас там никого нет http://www.komok.ru/statyi/97-01/vremya.html ;D.
http://www.ufolog.nm.ru/matrix.htm
Впервые я натолкнулся на эту статью в апреле 2001 года на одном из сайтов посвящённым космическим новостям, адрес опускаю из этических соображений, так как сайт, в принципе, интересный. Такая новость не могла оставить меня равнодушным, единственно томил душу червячок, как же остальные это проглядели. Но начнём попорядку - прочтите- ка статью...
Ученые, под конец ушедшего тысячелетия разродившиеся расшифровкой ДНК, на самом старте нового века порадовали мир очередным сногсшибательным открытием.
Не вдаваясь в терминологию и гипернаучные ссылки, итог их работы можно сформулировать примерно так: "Матрица жизни в космосе существует".
Сотрудник Аризонской обсерватории Соверн Чанг, поставивший, можно сказать, последнюю точку в этой уже не гипотезе, а абсолютной истине, в интервью журналу "Ирвинг нэйчерал" (Irwing Natural) в порыве восторга воскликнул: "Я видел это. И это есть Бог".По крайней мере, гигантское образование в солнечной системе, получившее кодовое название MatrixBQI-33087, имеет самые весомые основания претендовать на статус мирового демиурга.
А история открытия насчитывает на самом деле более 30 лет, когда молодые тогда еще сотрудники астрофизической лаборатории в Сиэтле Дэнил Роббинс, Рон Джереми и Соверн Чанг начали по крупицам собирать сведения о странной материи, рассеянной, как им тогда казалось, в пределах орбит Марса и Нептуна. Ученые до сих пор не могут дать ответ на многие тривиальные вопросы: куда, к примеру, пропадают целые "куски" солнечной энергии по пути к границе солнечной системы? С чем связано появление и исчезновение красных и белых пятен на теле Юпитера, отчего отдельные объекты солнечной системы то словно бы подают признаки жизни, как, например, спутник Юпитера Ио, планетоид Хирон или спутник Сатурна Титан и даже наш самый "марсианский" Марс, то вдруг вымирают, так что складывается ощущение, что кто-то играет на нервах исследователей космоса и буквально издевается над ними, оставаясь невидимым? Почему резко меняются траектории полетов многих крупных комет, когда они вдруг норовят столкнуться с тем или иным жителем солнечной системы, как это было пять лет назад с кометой Хейла - Боппа, неожиданно сделавшей вираж перед самым носом у Марса и американского исследовательского аппарата "Вояджер"?
Сведения о MatrixBQI-33087 собирались буквально по крупицам, и Рон Джереми сегодня заявляет, что сам поначалу совершенно не верил в "этот бред" и даже никому не рассказывал о том, что журналы наблюдений с каждым днем становились все более объемистыми. К тому же астрономы опасались, что их работа, попади она в руки ЦРУ или ФБР, тут же будет засекречена, а сами они будут отстранены по тем или иным причинам от дальнейших исследований.
Что же представляет из себя MatrixBQI-33087? Представьте себе огромное разреженное облако, имеющее форму вытянутого яйца и распростершееся от орбиты Венеры дальше орбиты Плутона почти на 10 миллиардов километров. Единственный вопрос, на который у исследователей пока нет ответа: из чего, из какого вещества состоит это облако. Но главное, что оно живет, реагирует на все происходящее в солнечной системе и в целом во Вселенной, и в частности на то, что происходит с нами, живущими на Земле.
Последние события, на которые отреагировала "матрица", -- это разрушительное землетрясение в Индии, повлекшее за собой 200 тысяч жертв погибшими, приближение кометы Икея - Секи и взрыв сверхновой в шаровой галактике М3 в созвездии Гончих Псов.
Случайным свидетелем этой реакции стал все тот же "Вояджер", оказавшийся, видимо, в гуще событий на пути от Урана к Нептуну. Этот спутник давно уже не передает ничего, кроме редких радиосигналов, но 14 февраля 2001 года он вдруг заговорил и разродился целой симфонией. Последовавшие за тем наблюдения подтвердили наличие сильных возмущений в этой части космического пространства. Соверн Чанг называет их похожими на волнение раскаленного воздуха своеобразными миражами.
Благодаря счастливому стечению обстоятельств было установлено в частности и то, что матрица питается солнечной энергией, что она подвижна и время от времени выпускает щупальца, которыми окутывает ту или иную планету. Это дало ученым повод сравнить матрицу с амебой, которая проверяет сохранность находящихся круг себя детишек.
Самое интересное, что, по предположению "безумцев из Сиэтла" (как их окрестила консервативная научная общественность), последние два-три года такое щупальце окутывало именно нашу с вами планету Земля. И теперь вспомните, сколько раз сообщали в сводках новостей, что буквально рядом с нами пролетали гигантские астероиды! Именно пролетали, неожиданно, хотя, по многочисленным расчетам, должны были с нами столкнуться.
Имя Бога
Выступая в прямом эфире британского телевидения, Дэнил Роббинс скромничал и говорил о том, что работа по исследованию матрицы только начинается, поскольку к ней наконец-то подключились несколько солидных организаций, институтов и обсерваторий, включая Хьюстон, НАСА, французский центр "Монблан" и новозеландский "Юниверс инфинити стэйшн". Рассматривается вопрос и об участии ряда российских ученых в данном проекте. Уже получил приглашение астрофизик, профессор Эгидас Лауринчюс из Дубны, который тоже работал в этом направлении, называя свою гипотезу "Солнечной туманностью".
Более подробную информацию, снимки матрицы 10-15-летней давности и самые последние, интервью с виновниками и детали их дальнейших предположений вы можете найти на страничке в интернете.
Выходит, что имя Богу - MatrixBQI-33087?!
Дэнил Роббинс: "Матрица контролирует все, что происходит в космосе. Когда-то я увлекался астрологией и сейчас могу подтвердить гипотезу Кеплера о существовании гипотетической планеты Аполлон, только это не планета, а собственно основа жизни нашей солнечной системы, хотя, судя по некоторым разрозненным фактам, которые еще нуждаются в проверке, на удалении в 716 миллионов километров от апогея орбиты Плутона матрица образует некое уплотнение, которое условно можно назвать мозгом или, если хотите, планетой Аполлон. Красивый был все-таки бог... Возьмите Нострадамуса, центурия 4, катрен 78: All is meutriks (с английского - "Все есть meutriks"). Завидую ли я себе? Не знаю пока".
Соверн Чанг: "Нас нельзя заподозрить в плутовстве лишь потому, что мы действовали и шарили по просторам Вселенной совершенно бескорыстно. Мы не собирались переворачивать мир и просим извинения, если так вышло. Матрица иногда нас пугает, потому что она с человеческой точки зрения может быть жестока. Потому что именно она все порождает и она же все убивает".
Рон Джереми: "Когда случилось землетрясение в Северной Индии, мы глазами телескопа видели, как матрицу передернуло. Причем изменения начали происходить за два-три дня до катастрофы. Теперь я знаю: все в ее власти!"
--------------------------------------------------------------------------------
Потрясло ? Меня тоже. Да и как же я, любитель астрономии в далёком детстве такого не заметил. Ведь даже сайт создал на досуге, посвящённый солнечной системе. А слона-то и не заметил. И бросился я искать все упоминавшиеся объекты и личности на сетевых просторах.
Особенно потряс результат поиска Рона Джереми - то ли он бросил астрофизику и начал сниматься в порнофильмах, то ли человеку повезло с тёзкой. Остальных упоминавшихся лиц, журналов и объектов в сети вообще не оказалось, зато оказался первоисточник - развлекательное издание "комок". В коем и оказалась вышепомещённая статья. ( №1-97). Развеялись, а жаль . Я уж хотел рубрику Следы богов обновить
-
Ето и книга за MatrixBQI-33087. Вероятно и за други интересуващи ни теми.
Хроника на необяснимото: Тайната власт; кн.1
(http://knigi.gbg.bg/bookimg/122178z.jpg)
http://knigi.gbg.bg/?act=books&do=detailed&id=122178 (http://knigi.gbg.bg/?act=books&do=detailed&id=122178)
Хроника на необяснимото: Тайната власт; кн.1
Колектив
Поредица Хроника на необяснимото
Сътрудникът от Аризонската обсерватория Соверен Чанг, който направил това вече утвърдено откритие, възкликнал: "Видях Го! Това е Бог!". Гигантското образувание в Слънчевата система, получило кодовото название MatrixBQI-33087, има съвсем сериозни основания да претендира за статута на световен Демиург.
Представете си огромен облак с форма на изтеглено яйце, което живее, реагирайки на всичко, случващо се в Слънчевата система и на Земята. Последното събитие, на което матрицата е реагирала, е земетресението в Индия, причинило смъртта на 200 хиляди жертви. Матрицата се храни със слънчева енергия, тя е подвижна и дори пуска пипала, с които през последните 2-3 години обвива Земята. Преди две години покрай Земята прелетяха астероиди. Именно прелетяха, въпреки че по всички изчисления трябваше да се сблъскат с планетата ни.
Google даде две еднакви попадения на български при търсене на MatrixBQI-33087 и едно на руски.
Един форум, също на руски:
http://psychology.net.ru/talk/viewtopic.php?p=187365&sid=a28f78966c51d65a3dc0616eab742c93
И още една публикация:
http://press.try.md/view.php?id=19979&iddb=Inter
-
Ето и книга за MatrixBQI-33087. Вероятно и за други интересуващи ни теми.
Хроника на необяснимото: Тайната власт; кн.1
....
Въпросният цитат е отпечатан на задната корица на книгата, но вътре в нея няма нищо повече по този въпрос специално, поне аз нищо не откривам. Книгата е съставена от творчески колектив и представлява сбор от преведени материали от интернет сайтове предимно, които нямат пълна връзка помежду си.
-
А препоръчваш ли я или е 30% ценно инфо а друго е плява ?
-
А препоръчваш ли я или е 30% ценно инфо а друго е плява ?
Трудно ми е да преценя, не съм чел всичко, отгоре-отгоре и на пръв поглед. Аз също се подведох по задната корица. Има интересни неща, има и стара информация, но има и неща, за които не бях чувал. Книгата би била най-полезна за хора, които не знаят езици и не следят статиите в интернет, но за напредналите едва ли ще е сензация. Най-добре я потърси, разгледай я и прецени сам. :)
-
Да може би ще навестя някоя книжарница да я прегледам :) А за Оповете споменава ли се нещо? (http://smileys.smileycentral.com/cat/36/36_22_5.gif)
-
Норберт Класен
Карлос Кастанеда и наследството на дон Хуан
Los Voladores: живот в кокошарник
“О, колко мразя необходимостта всяка сутрин
да снасям яйце” – оплака се кокошката.
“Вече не е нужно да го правиш” – каза лисицата.
Хауки, Басня за закуската
Стигнахме до една изключително щекотлива тема, която е толкова актуална и необикновена, че Кастанеда изцяло я е прескочил в досегашните си книги. Само в най-новата му книга Тенсегрти – магическите движения на магьосниците намираме указания за една чужда сила, която повече или по-малко ни контролира изцяло, но тя не е назована поименно и не се обяснява по-подробно. Дон Хуан заявява на слисания си ученик само следното:
Онова, което наричаш свой разум, съвсем не е твой разум. Магьосниците са убедени, че нашият разум е външно устройство, което е било присадено на всеки от нас. Засега само знай това, без повече обяснения за това кой ни го е присадил или как е станало това.
В лекциите си през изминалите години обаче Кастанеда започна да съобщава подробности за тези процеси и отговорните за тях същества – въпреки еднозначното предупреждение на Дон Хуан: “Ако излезеш с тази информация пред обществеността, със сигурност ще те изгорят.” При което не е съвсем ясно дали тук старият магьосник е имал предвид символично или действително изгаряне на клада на книгите на своя ученик. Във всеки случай той съвсем сигурно е знаел, че в тази част от неговото наследство става дума за нещо, което не само никой не трябва, а и никой не иска да знае.
В този смисъл тук даваме следното въвеждащо предупреждение: даденото по-долу изложение може да звучи по-невероятно от повечето от останалите неща в настоящата книга. Може би то ще изглежда дори параноидно или ще причини чувства на параноя, страх и защита. В смисъла на магьосниците това е естествено и на-пълно разбираемо, защото разумът – ядрото на нашето рецептивно всекидневно съзнание – яростно ще се съпротивлява да бъде представен като чужда инсталация на хищни същества от един друг свят. Едно такова твърдение се равнява на изискване за доказване на собствена вина, а това е нещо, което никой не обича да прави или не прави с леко сърце.
Затова тъкмо в тази връзка е препоръчително да отложим собствената си оценка и първо да чуем какво са казали Кастанеда и неговите съмишленички. Защото само лека-полека ще ни стане ясно какво всъщност е важно за наследниците на дон Хуан и какво знание имат действително техните откровения. Само така може да бъде избегнато погрешното разбиране, което иначе е предпрограмирано. Но да се върнем към изложението си:
Първите, които забелязали, че нещо не е в ред, били шаманите на древно Мексико, онези мъже и жени от древността, които успели да видят енергията непосредствено така, както тече във вселената. При техните наблюдения им направило впечатление не само, че монтажната точка на детето първоначално още не е твърдо установена на определена позиция, а и че светещият пашкул на бебето се различава в някои отношения от този на възрастния човек. Те видели например, че пашкулът на новороденото е изцяло обвит от една своеобразна лъчиста обвивка, която прилича на прозрачен пластичен покривен слой и от която пашкулът изглежда особено ярък. В хода на детството този външен блясък обаче постепенно изчезва и у възрастния обикновено остава само остатък от него, един вид светеща локвичка, която стига точно до под стъпалата.
Онези шамани интуитивно разбрали, че при този външен блясък става дума за същинската осъзнатост на човека, защото видели, че степента на блясъка определя степента на осъзнатостта на въпросния човек толкова задължително, колкото позицията на монтажната точка предписва естеството на възприемания от осъзнатостта свят. Разтревожени от констатацията, че нашата осъзнатост изчезва в такава висока степен през ранното детство, докато тъкмо през този период изглежда, че ставаме по-съзнателни, те потърсили обяснение за това очебийно противоречие.
Първоначално смятали, че само фиксирането на монтажната точка в хода на социализацията е причина за загадъчното изчезване [на блясъка], защото то отграничава възприятието от големия брой възможни светове и опитности и ограничава до една-единствена действителност: света на всекидневието. Но когато насочили по-внимателно виждането си към фактическото изчезване те забелязали подобни на сенки същества, които най-напред били пропусналли да видят на светещия фон на човешкото енергийно поле. Видели, че тези сенки се хранят с блясъка на нашата осъзнатост и го изяждат направо систематично. И тъй като тези хищни паразити приличали на големи прилепи и се придвижвали чрез подскоци или летене, онези ранни шамани ги нарекли воладорес, което означава “летящи същества” или “летци”.
Магьосниците от линията на дон Хуан открили, че воладорес са високоразвити, съзнателни същества, които обаче не притежават тела и затова обикновено остават невидими за очите ни. Според Кастанеда те са дошли в нашия свят преди много хилядолетия, защото в търсенето си на храна тук открили чудесен източник. Тъй като се хранят изключително с един определен тип енергия, който отговаря на външния блясък на нашия светещ пашкул, те открили в човека точно онова, което търсели. И така ние сме станали тяхната предпочитана плячка или по-скоро, както казват магьосниците, сме станали домашно или полезно животно на воладорес, което те доят според желанието си.
Енергетичното увреждане на нашата осъзнатост, което се причинява от това, е огромно. Наистина външният блясък постоянно пораства отново, но воладорес непрекъснато го изяждат до определена степен – като крава, която поддържа тревата на ливадата къса. Така и степента на нашата осъзнатост остава винаги на ниско равнище, което наистина ни позволява да владеем своето всекидневие, но не ни разрешава да проверим своята ситуация или дори да разберем, че в известно отношение споделяме съдбата на домашните си животни. Защото както ние държим кокошки в курници и кафези, казва дон Хуан, така воладорес държат нас в човешки кокошарници – с тази разлика, че ние сами строим своите кокошарници и кафези.
Такива кокошарници, подчертава Керъл Тигс, са нашите градове, села и къщи, при което няма значение дали живеем на идилично местенце в провинцията или в центъра на някой голям град. В метафората за кокошките не е съществена разлика дали перушината ни пада в птицезавод, в селски двор или в птицеферма и къде именно ни отнемат яйцата, защото в края на краищата живеем и умираме в робство.
С оглед на същностната несвобода и експлоатация, на която подлежим, нашата дискусия за видово оправданото гледане на домашни животни също попада под нова светлина. Защото съгласно Керъл Тигс ние правим с тях само онова, което воладорес правят с нас. Като схватливи роби на своите господари ние безсрамно експлоатираме домашните си животни: доим ги, стрижем ги и ги колим, крадем им яйцата и отгоре на това ги подчиняваме по различен начин. Връзваме ги, затваряме ги в кафези, подрязваме им крилата, рогата, ноктите и човките, дресираме ги, правим ги зависими и лека-полека обуздаваме агресивността им и естествения им порив към свободата.
-
По принцип цялото ни поведение се характеризира с тези черти, защото ние експлоатираме не само домашните си животни, а цялата жива и нежива природа – включително своите събратя. Въпреки премахването на робството и общото кредо на съвременния свят, проповядващо за свобода, равенство и братство, тези условия важат само за малцината, които стоят най-горе в социалната йерархия. Повечето хора продължават да живеят и работят в условия на зависимост, в които са повече или по-малко доброволни роби, макар че днес вече не носят верига около врата си. Тяхната единствена утеха най-често се състои в това, че другите се намират още по-ниско в йерархичната стълба и биват експлоатирани и подчинени на тях, съвсем в духа на принципа на велосипеда: превиваш гръб горе и натискаш долу.
Всичко това магьосниците от линията на дон Хуан разглеждат не само като следствие от нашето хищническо наследство, а като продукт на едно неравно отношение между воладорес като режисьори зад кулисите на маймунския театър на всекидневния свят и хората като марионетки на сцената. Ние подражаваме на господарите си по експлоататорския си манталитет и консуматорското си поведение, докато иначе регресираме до необходимото за живота.
Локвата на осъзнатостта в краката ни, която са ни оставили воладорес, не ни позволява повече от това – да живеем ден за ден и да се оглеждаме в блестящата й повърхност. И така поради недостигащата ни енергия, ние се оказваме в положението на съвременен Нарцис, който в ограничената си осъзнатост не може да разбере нищо друго освен себе си и своите дребнави проблеми. Й както казва Кастанеда, не е останало нищо освен нашата “осъзнатост на стъпалата”, локвата, която репрезентира нашата саморефлексия, нашата надменност и нашето его, което е истинският ни кафез.
Това обяснява и привидното противоречие, с което се сблъскали шаманите на древно Мексико. Въпреки увеличаващото се намаляване на истинската осъзнатост в процеса на социализацията, ролята на саморефлексията се увеличава, което създава измамното впечатление за нарастване на осъзнатостта. Фактически обаче расте не осъзнатостта, а способността за интерпретиране на възприятието съответната система на интерпретация, както и надменността на въпросното дете. Виждащите могат ясно да възприемат този процес като нарастване или надуване на монтажната точка.
С това е свързана една забележителна промяна в нашата енергия, която също била открита от шаманите на древно Мексико. Те видели, че светещият пашкул на човека притежава шест големи енергийни центъра, които могат да бъдат възприети като вихрушки от светлина. Дон Хуан обяснява:
Всеки енергиен център в тялото има определена концентрация на енергия; един вид вихрушка от светлина, която според виждането на виждащия, който я гледа, изглежда, че се върти като вихър в посока, обратна на часовниковата стрелка.
Онези шамани учудени видели, че една от тези вихрушки, която съответства на шестия център, разположен на темето на главата, с хода на социализацията и с изчезването на общата осъзнатост променя движението си. Докато тук при новороденото енергията все още се върти срещу часовниковата стрелка, при възрастния тя се люлее напред и назад – според дон Хуан едно много неестествено и отблъскващо движение.
При по-внимателно наблюдение се установило, че това изменение се предизвиква от воладорес и представлява един вид имплантант, чужда инсталация, която трябва да контролира и ръководи съответната жертва. Сякаш един воладор седи непосредствено върху главата на засегнатия и оттам не само смуче енергията му, а и му подсказва какво да прави и да мисли.
Магьосниците казват, както вече бе споменато в началото, че нашият разум е тази чужда инсталация – и то не само в смисъла на една образна метафора. Защото нашият всекидневен разум се основавал не само на собственото постижение на човека, а представлявал инструмент за контрол на воладорес, който ни прави покорни чрез прости процеси на кондициониране.
Тези думи се нуждаят от някои разяснения. Нека разгледаме най-напред как ни се “втълпява разум”, докато сме деца: в процеса на социализацията първо ни научават да ходим и да говорим, но най-късно в училище трябва да седим тихо и да мълчим. Чрез тези и безброй подобни на тях противоречиви указания ние се научаваме да бъдем послушни и до известна степен “разумни”, вместо да бъдем възпитани като самостоятелно мислещи разумни хора. “Здравият човешки разум”, комън сенс на социалния ред, просто ни се натрапва в процеса на социализацията, при което ние като деца дори нямаме възможността да проверим неговите ценности и норми, камо ли да ги отхвърлим.
Защото едва при по-внимателно разглеждане на тези ценности и норми разпознаваме чуждото влияние. Какъв смисъл имат например библейските изисквания “да се оставиш да те водят като агне на заколение” или “да си подложиш и другата буза”, когато те бият? Ние хората, не печелим твърде много от едно такова поведение, но когато знаем за съществуването на воладорес, не е трудно да разберем кой извлича полза от него. Нашата робска менталност, която в кръга на юдео-християнската култура ни утешава с награда в отвъдния свят, не служи на нас, хората, а на една чужда сила, която ни плаща, като заменя нашата енергия с религиозни представи и възгледи, които ни държат глупави и ни вкарват в още по-голяма зависимост.
Ако при тези представи ставаше дума само за външни догми на неотговарящи на своето време религии, положението съвсем не би било толкова лошо и с малко прозрение и трезвост лесно бихме могли да ги загърбим. Неуспехът на повечето опити от този вид по време на Просвещението или в рамките на така наречената културна революция обаче показва, че тези представи са по-дълбоко вкоренени в нас, отколкото обикновено смятаме. Според магьосниците това обаче показва не толкова религиозната истина на въпросните религиозни догми и убеждения, а по-скоро посочва факта, че те, като чужд имплантант, образуват сърцевината на нашата система на интерпретация, на нашия разум, с който придаваме значение на възприятието на нашия свят.
Така и модалността на нашето време, синдромът на “горкото дете” и нашата сервилна менталност, характерна за средната класа, е продукт на неравната симбиоза между хората и воладорес. Чувстваме се като жертви, защото сме жертви, но вместо да се разбунтуваме срещу господарите си или просто да избягаме от затвора си, ние се държим като овце, които не напускат закрилящата ги ограда дори когато решетката е отворена. Защото вътрешно сме твърдо убедени – и тази вяра е още един имплантант на воладорес, – че отвъд познатите ни граници ни очаква лошият вълк, съдба, която ще бъде много по-жестока към нас, отколкото онази, която вече познаваме като наше всекидневие.
И така ние послушно продължаваме да се оглеждаме в локвата на нашата ограничена осъзнатост и натрапчиво се хващаме за онова, което ни е останало: нашето его и “малкото щастие” от нашия всекидневен свят. Вкопчваме се към професията си, която на повечето от нас не носи истинска радост, към партньорства и приятелства, които вече отдавна не ни удовлетворяват, и към представи и спомени, които съвсем не съответстват на преживяната действителност.
Чрез нашата система на интерпретация, в голяма степен сме се откачили от енергетичното настояще и с помощта на воладорес сме си създали възможност за привидно бягство във виртуални сценарий, които са на наше разположение не едва от епохата на медиите и компютъра. Мнозина от нас предпочитат да се опияняват от спомени, при което най-често последните са разкрасени или променени по друг начин. Те ни приличат на снимките в грижливо пазени фотоалбуми, които показват фрагменти от събития, към които сме привързани и които закрепват образа, който имаме за себе си, докато всички спомени, които не прилягат към картинката, просто биват ретуширани или изтласкани. Други се дефинират чрез планирането на едно повече или по-малко реалистично бъдеще, при което няма разлика дали това става във формата на тревоги и страхове или на надежди и очаквания. Трети бягат от всяка връзка с реалността и времето и живеят само във виртуални светове: в книги и хобита, в музика, наука или светоглед, в здрави или нездрави филмови и телевизионни светове, във видео и компютърни игри или в някаква духовна или религиозна фикция. В това отношение, както изглежда, на фантазията ни не са наложени никакви граници.
Всички тези развлечения на всекидневния свят имат за цел да убиват времето, да не ни оставят свободно време, в което бихме могли да бъдем сами със себе си и да осъзнаем фактическото си положение. Дори ако такова свободно време все пак се появи, безпокойството на непрестанния ни вътрешен диалог – подобното на махало движение на онази чужда инсталация – ни пречи да го използваме и ни тласка веднага към бягството.
-
Че това е всичко друго освен естествено, може лесно да се разбере, ако сравним своето социализирано поведение с поведението на децата или на други бозайници, които не обичат нищо толкова, колкото напълно да потънат във възприятието на света и да се радват на простото си и все пак повеляващо страхопочитание настояще. Тук няма нищо от онази суетня; те не се нуждаят от причина, дела и постижения, за да се чувстват добре в своята кожа и в своя свят.
Очевидно е типичен признак на нашата социализирана менталност на домашни животни, на нашия възрастен комън сенс, че в духа на наградата и наказанието свързваме своето здраве и чувство за собствена стойност, с известни постижения. Защото в противоположност на нашите диви роднини и малките деца на нас ни е трудно да се радваме безпричинно на съществуването и просто да бъдем щастливи. Струва ни се дори наивно, ако не и безотговорно, когато един възрастен човек проявява такова поведение. На много по-възрастни наши съвременници яденето просто не им е вкусно, ако не са го заслужили “с пот на челото” в духа на библейската повеля.
Впрочем може да се наблюдава, че повечето хора в напреднала възраст все повече попадат в ноктите на воладорес, при което обаче би трябвало да се пазим от лъжливото заключение, че младите хора са защитени срещу тях. Ние бездруго загубваме голямата част от осъзнатостта си още през ранното детство, докато във времето след това по-скоро ставаме дойни крави на воладорес, които те редовно доят и така държат на определена степен на осъзнатост. Ако обаче поради напреднала възраст, слабост или болест осъзнатостта вече не расте или расте бавно, воладорес изяждат почти изцяло външния блясък и оставят остатъка, локвата. Последиците са един стеснен, вцепенен разум, растящо забравяне и объркване, при което нарастват и общата дразнимост, натрапчивото придържане към ценностите и нормите на социалния ред, както и собствената важност – накратко, всички симптоми и признаци на сенилността.
Тайша Абелар съобщава в тази връзка, че в жилищата на старите хора, в старческите домове, приютите и болниците могат да се намерят особено много воладорес, защото тук те добиват големи количества от храната си. Тя е не просто осъзнатостта, а едно съвсем специално качество на същата – защото не всяка им е еднакво вкусна. Особено предпочитана е егоцентричната, самосъстрадателната осъзнатост, която е склонна към емоционални избухвания и пасивност, докато трезвостта и дисциплината [воладорес] презират.
Така те обичат да отиват там, където са събрани много хора в емоционални настроения: църквите, гробищата и залите за трупове спадат към традиционните им места, докато днес все повече големи мероприятия като концерти, демонстрации, събрания, футболни игри и други спортни събития привличат множество гости не-хора, които празнуват наред с хората по свой начин. Впрочем в скромна степен това важи също така за обществените сгради като гари, летища, администрации и училища, както и за частните празненства и банкети. Където се събират хора в “храносмилателно” настроение, липсват и воладорес.
Като видимо доказателство за съществуването на воладорес наследниците на дон Хуан показват нееднократно през 1995 г. снимката на един воладор, направена малко преди това на пролетния празник на тибетските будисти в руините на Теотихуакан. Фотограф е един познат на Кастанеда, Марко Антонио Тарам, ръководителят на Каза Тибет в Мексико сити, който и организира празника, на който над 90 000 християни и будисти се молят за мир под ръководството на Далай лама. По време на събитието Марко Антонио фотографира – без да забележи това – една гигантска сянка, която изглежда, че се рее като облак над главите на тълпата, събрала се за молитва между пирамидите.
Когато при проявяването на снимките Марко Антонио се натъква на необикновената сянка, която по форма и вид напомня на човек в молитвена поза, той помолва Керъл Тигс да изкаже мнение за странния образ. Тя е не по-малко учудена и веднага взема едно копие за Кастанеда и съмишленичките си. Всички са единодушни, че Марко Антонио е заснел един огромен воладор, който така се е бил натъпкал с емоционалната енергия на събралите се молители, че отчасти се е материализирал и дори е станал видим за лещата на камерата. Те схващат събитието като знак, че е дошло време да освободят и тази част от своето знание от нейния езотеричен статус и да я направят достъпна за обществеността.
Което обаче не означава, че обикновено нямаме представа за съществуването на онези същества – липсват ни само средства и думи, за да ги опишем в контекста на нашия всекидневен свят. Магьосниците казват, че децата, които още не са социализирани, често са в състояние да виждат воладорес и най-често ясно усещат как зловещите същества паразитстват върху външния им блясък. Нищо чудно, че се страхуват от призраци, чудовища и демони, които се боричкат под леглото им или ги дебнат от лавицата. Защото тъй като воладорес най обичат да вършат работата си незабелязано, те работят най-често нощем и действително обичат да се крият в тъмни ъгли и кътчета.
Ето защо става така, че дори когато пораснат, много хора се страхуват от тъмното или ги привличат разкази и филми за ужаси. Класическите разкази за ядящи хора чудовища и циклопи, за вампири кръвопийци предлагат чудесно поле за проекция на нашето несъзнавано предчувствие за съществуването и коварното дело на воладорес. В това отношение в по-ново време на голяма популярност се радват преди всичко такива истории, които разказват за извънземната инвазия на чужди същества, които искат да унищожат или поробят човечеството. Както различни филмови варианти на бест-селъра Инвазията на телоядачите, така и по-нови филми като Пришелецът, Денят на независимостта, Мъже в черно стават касови, което може да се обясни само с това, че страхът от описаните в тях събития почива на реални основи.
Разказите за вампири и научнофантастичните филми със сигурност не са доказателство за съществуването на воладорес, нито са улика, която може да убеди скептика. Те обаче говорят на един ясен език, стига да сме готови да открием посланието им – точно като в сериала на Оливър Стоун и Брус Уогнър Wild Palms (“Диви палми”), където на входната врата на една кръчма с многозначителното име Hungry Ghost (“Гладен дух”) при по-внимателно вглеждане можем да прочетем святкащото изречение: Los Voladores: They eat your awareness (“Воладорес: те ядат твоето съзнание”). Просто послание с огромно значение.
Трябва да разберем, че маймунският театър на нашия всекидневен свят вероятно не представлява само грешка или заобиколен път на нашата еволюция от примитивния примат до човека, а че много от неговите признаци имат далеч по-зловещ произход. Изследователят на поведението и носител на Нобелова награда Конрад Лоренц посочи още преди десетилетия странни признаци на доместикация във физиологията и поведението на цивилизования човек, които споделяме с нашите домашни животни и които той успя да обясни само като допусна, че ние сами се доместицираме. Но защо, за да дадем един пример, трябва да се затваряме в “обори за полезни хора”, както нарича той градските жилища и небостъргачи? Какво предимство бихме развили от това – все едно дали като вид или като индивиди?
Когато обаче вземем предвид съществуването на воладорес, внезапно някои неща ни се изясняват. Със сигурност ние сами се социализираме в нашия всекидневен свят, но параметрите на социалния ред и на ръководещия ни разум не са били определени от нас, а от превъзхождащи ни същества, които ни смятат за свои домашни животни. Един Ерих фон Деникен може би дори би запитал: “Дали боговете не са били воладорес?” (Авторът пародира тезата на Деникен, че боговете от древните религии представляват обожествени извънземни. – Б. пр.)
Въпреки тяхното превъзходство воладорес със сигурност не са били и не са никакви богове, макар че са ни дали представа за бог, ценностите и нормите на един социален ред и в най-широкия смисъл на думата култура. От друга страна, ние сме им задължени не само за нашето консумативно поведение и експлоататорска менталност, а и за това, че в същото време си измисляме още нещо: че сме нещастни деца, мъченици и губещи. И все пак воладорес не са никакви дяволи или демони.
Защото именно това черно-бяло мислене, постоянното махало-подобно движение между противоречащи си противоположности като добро и зло, рай и ад, бог и дявол, любов и омраза, положително и отрицателно характеризира същността на чуждата инсталация, която носим на главата си. Ако искаме да се освободим от воладорес и от разума, който не е нашият, първо трябва да преодолеем погрешния дуализъм на нашето его, оглеждането ни в локвата на осъзнатостта, и да видим света отново такъв, какъвто е в действителност: енергия, която не е нито добра, нито лоша.
Ако успеем да направим това, ще разберем, че отвъд булото на познатото и тесните граници на всекидневния свят ни очаква една великолепна вселена. Сигурно е, че това е една хищна вселена с хищни воладорес и също толкова хищни хора. Но този прост факт не предпоставя никаква оценка, а поставя нас, воладорес и всички други на едно равнище.
Само когато се освободим от духа на робството и схемата на жертвата и престъпника, имаме истинския шанс отново да достигнем свободата – шанса за свобода от диктата на воладорес, от огледалото на самосъзерцанието, от принудите на всекидневния свят и фиксирането на монтажната точка. Когато се освободим от дуалистичната оценка и вече не разглеждаме събитията около нас като проклятие или благослов, а като предизвикателство, което си заслужава труда, ние сме направили първата крачка по пътя, който ни извежда от затвора на нашето всекидневно Аз: пътя на воина.
-
Има само два варианта: или това да е истина, или да не е:)
Колкото и да не ми се иска да го кажа, трябва да призная, че изследвам и наблюдавам този процес откакто разбрах за него (преди около 10 години), и ВСИЧКО, което досега съм установил, подкрепя 100% тезата в този материал. Приемете всичко описано тук за буквална истина и работете върху себе си. В същата тази тема има и много други материали със същата насоченост. Нишката Кастанеда-Монро-Валериан-Айк-Суердлоу-Вселенски-Кришнамурти съвпада напълно в това отношениа.
-
Май не си чела много внимателно, наистина идеята е , че може да контролираме нещата. А от материала -ако му се вярва- излиза, че "Защото има и други обяснения за развитието на човешката духовна същност в измеренията на духовното развитие" ти е внушено от воладорес :) "Това не са ли енергийни същества от нисшия астрал, и нямат ли влияние те над хората само тук - в трето измерение?" - пак тяхно внушение . И да приемаш и да не приемаш, пак ще те ядат - (според материала де ) . Аз предлагам да опитаме и да видим дали е така .
-
Текста е интересен...
Вече как ще ги наричаме: вола..., рептилии, читахури или същества от низшия астрал е въпрос на вкус.
Но за да се направи по-обстоен коментар на твърденията в текста трябва разговор на 4,6,8 и т.н. очи.
-
Да мисля, че описаното от тебе е според познатите ни физични закони - те се менят от година на година както знаеш. Преди земята е била плоска, сега е кръгла, вдруги ден ще е нещо друго. По горния материал е с цел да ни накара да спрем с теориите и да живеем нормално ;)
-
когато се чете този материал се чувства едно внушение едва ли не на обреченост, това не мога някак да го приема
Ние се раждаме обречени и само от нас зависи дали ще умрем също обречени - дали ще следваме линията на вродено поведение от раждането до смъртта, или ще се опитаме да излезем от нея - изборът е наш!
- Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание...
- Големият трик на магьосниците от древните времена - продължи дон Хуан - бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вьтрешно мълчание над ума на летача, тогава чуждото устройство отлита - така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става навик, докато един ден той не отлети окончателно. Много тьжен ден наистина! От този ден трябва да се осланяш само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал.
-
Аз не съм чела доста неща и затова наистина ще се въздържа от мнение, изтрих това, което написах, не съм сигурна в тази материя, извинете ме :). Занимавах се със съвсем други въпроси от друга гледна точка, и май ми имам да попрочета повече без да давам оценки :) ;) Никак не са ми познати окултните разбирания и май обърквам нещата :P :)
-
Всичко е въпрос на гледна точка и действително на личен избор.
Отдавна съм приела факта, че ме смучат всякакви същества - и видими, и невидими. Дори да ги нямаше тези междуизмерни или каквито са там смукачи, летачи, лапачи и незнамсикаквиси, малко ли са хората около нас, които го раздават енергийни вампири :) Ами че мен ме точат нонстоп, че и скандали ми вдигат, когато кажа твърдо "нье!" ;D
И още нещо има, което го забелязах преди няколко месеца - в напълно спокойно състояние, без никакви дразнители около мен, намирайки се в относителен физически и мисловен покой, вече на няколко пъти ми се случва да виждам как от мен изтича енергия и то изтича в доста големи количества, ако смея да преценя... Така че, бих казала, че съм приела факта, че съм енергиен донор и опитите ми да прекъсна тези връзки в повечето случаи водят до по-голямо изтощаване, отколкото ако им пускам на час по лъжичка ;)
Затова според мен трябва да концентрираме усилията си другаде. За разлика от съществата от низшия астрал, ние имаме способността, дарбата, умението да черпим енергия директно от космоса, а също така и да я създаваме. Там трябва да концентрираме усилията си. Защото ако имаме енергия в изобилие, няма да е никакъв проблем, че сме изгубили тук-там от нея :)
-
когато се чете този материал се чувства едно внушение едва ли не на обреченост, това не мога някак да го приема
Ние се раждаме обречени и само от нас зависи дали ще умрем също обречени - дали ще следваме линията на вродено поведение от раждането до смъртта, или ще се опитаме да излезем от нея - изборът е наш!
- Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание...
- Големият трик на магьосниците от древните времена - продължи дон Хуан - бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вьтрешно мълчание над ума на летача, тогава чуждото устройство отлита - така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става навик, докато един ден той не отлети окончателно. Много тьжен ден наистина! От този ден трябва да се осланяш само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал.
Да, благодаря Христос Михаил, мисля че този цитат отговаря напълно на всичко, което бих попитала. Дисциплината на ума - това е отговора. :)
-
От целия текст дето постна Xpuctoc Muxaul ;) основната поука е - НЕ КОЛЕТЕ БОЗАЙНИЦИТЕ ЩОТО ПОСЛЕ И ВАС ЩЕ ВИ СМУЧАТ!
-
Ок, пилетата под ножа. ;D
-
Публикувано от: Eon
Ок, пилетата под ножа.
Когато на хората им дойде ума в главата да спрат да колят поне бозайниците, тогава може да почне да се мисли и за птиците на глобално ниво. И следващата стъпка е да се спре и тяхното избиване. Разбира се най-идеалния начин е да се спре изведнъж, но това може да е е валидно само за малък процент от хората които да направят тази драстична стъпка.Защото след като създаваме такива условия на живот за другите същества, които са на земята с най-близко ниво на съзнание до нас, ще бъдем третирани по същия начин от други такива. Така наречената Матрица STS - В Служба на себе си!
-
От целия текст дето постна Xpuctoc Muxaul ;) основната поука е - НЕ КОЛЕТЕ БОЗАЙНИЦИТЕ ЩОТО ПОСЛЕ И ВАС ЩЕ ВИ СМУЧАТ!
Ааа, цън - поуката е, че ако ядеш животни заедно с човешкото в теб ще източват и животинското, а ако не ядеш - източва ти се само човешкото. ;D
-
От целия текст не стана ясно дали това са низшо-астрални същности или егрегори. Имат характеристика и на двете.
-
От целия текст не стана ясно дали това са низшо-астрални същности или егрегори. Имат характеристика и на двете.
Точно това исках да питам. Ама ме изпревари с отговора.
-
От целия текст не стана ясно дали това са низшо-астрални същности или егрегори. Имат характеристика и на двете.
Справка:
http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?PHPSESSID=72e050026b0931a981d844d30504817b&topic=1738.0
http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?PHPSESSID=72e050026b0931a981d844d30504817b&topic=2253
http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?PHPSESSID=72e050026b0931a981d844d30504817b&topic=1835.msg30765#msg30765
http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?PHPSESSID=72e050026b0931a981d844d30504817b&topic=1835.msg30770#msg30770
Според мен, сведенията не са еднозначни в полза на нито една от двете алтернативи във въпроса ти. И от двата типа има сякаш. Ако се допусне, че логическият ни, или рационален, ум е техен "дар", същият този ум задава въпроса за собствените си характеристики – получава се късо съединение. ;)
-
Разказите за вампири и научнофантастичните филми със сигурност не са доказателство за съществуването на воладорес, нито са улика, която може да убеди скептика. Те обаче говорят на един ясен език, стига да сме готови да открием посланието им – точно като в сериала на Оливър Стоун и Брус Уогнър Wild Palms (“Диви палми”), където на входната врата на една кръчма с многозначителното име Hungry Ghost (“Гладен дух”) при по-внимателно вглеждане можем да прочетем святкащото изречение: Los Voladores: They eat your awareness (“Воладорес: те ядат твоето съзнание”). Просто послание с огромно значение.
Ето това е въпросното място – на вратата с по-тъмно червено се чете "they eat your awar(eness)", а под него с големите черни букви е почнато VOL(adores - дописано на стената ама на този кадър не се вижда). Това е идеалният пример за скрити послания – върху червено с по-тъмно червено, почти да не се вижда. ;)
-
И все пак, се чудя защо подземният град се казва Сион?
-
Взимат нещо от историята. Сион=Зион
Хълмът Зион. Сещаш се за какво иде реч нали ;)
-
Е така де, ЦИОН.
-
Специално това "Най-голямата тайна" го има като глава в книгата "Тайни проекти" на Манолова ;D Откъде е крала тая жена ;D ;D
-
Почвам да чета и това. Тамън завърших Project Serpo :D
-
Кво го нареждате Айк някой тука ве, кво ви е направил, не стига че ви информира, с цел по - лесно излизане от матрицата-ферма, а и недоволни... за него всички били рептили.. глупости. Просто се съмнява човека и на никой не вярва ве, КАКТО ТРЯБВА ДА ПРАВИ ВСЕКИ, ДА ВЯРВА САМО НА СЕБЕ СИ!
-
В един от филмите на Дейвид Айк се споменава,че Джордж Буш и Кралицата на Англия са репталоиди.Те били гущери,които били облечени в специялни биокостюми.Д.Айк взема интервю от вожд на племе в Африка,който му разказва за репталоидите,които посещавали близка планина и си устройвали двубои помежду си...Казва също,че гущерите обичали да "ядат" човешки мозък.
Споменва се че повечето лидери по света,били също гущери.По тази лигика,ще излезе,че хората се отглеждат за храна.