Форум за конспирации, уфология и мистика.

Наука и Технологии => Наука => Темата е започната от: Alien в Юни 29, 2006, 19:58:17 pm

Титла: Размера на нашият свят!
Публикувано от: Alien в Юни 29, 2006, 19:58:17 pm
Една интересна съпоставка ;)
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Eon в Юни 30, 2006, 08:21:34 am
Много добро попадние!

Искам само да добавя. Ако Слънцето и най-близката звезда до него Алфа Кентавър са с размерите на
футболни топки (Германия 2006 Шампион) то за да се представи в умален размер разстоянието между тях
трябва да бъде следното: Едната трябва да е във Варна а другат в София.

Далечко а?
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Antonium в Юни 30, 2006, 08:39:03 am
Разстоянията между звездите най - добре са представени в Пътеводителя на галактическия стопаджия.

БЕЗ ПАНИКА :D :D :D
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Glarusman в Юни 30, 2006, 08:45:40 am
Хмм.. Имам един документалиен филм на НАСА и там докато интевюират някаакъв астрофизик на заден фон се виждат два глобуса сложени един до друг: единият на Земата другият на Марс (искам и аз глобус на Марс  :D) Колкото и да го превъртам филма ми се струва че Марс е леко по-голям от на снимките ,поне съпоставено със Земята. Но може и да е много голяма оптична измама.
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Eon в Юни 30, 2006, 08:46:34 am
Оптична измама е.

Марс е по-малък.
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Glarusman в Юни 30, 2006, 09:05:20 am
Не знам дали си ме разбрал правилно. Абсолютно никога не бих тръгнал да споря че Марс е по-голям от земята. Просто на тези снимки ми се струва че са го направили леко по-малък от колкото е:

Equatorial diameter 0.533 Earths
Polar diameter 0.531 Earths

На снимките не ми изглежда да са същите пропорциите.
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Antonium в Юни 30, 2006, 11:45:11 am
(искам и аз глобус на Марс  :D)

Влез ето тук
www.space4case.com :D
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Eon в Декември 12, 2006, 15:51:34 pm
Слънцето вс. VV Cephei A

отворете си снимката някъде на десктопа за да я видите изцяло, така няма да можете да видите слънцето.

Цефей А има 1750 пъти радиуса на Слънцето, най-голямата досега звезда позната има 1950 пъти радиуса на Слънцето, но нейно сравнение не можах да открия. (за информация това е VY Canis Majoris)
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Rapsio в Декември 12, 2006, 17:26:51 pm
Сигурен съм че има звезди 1750 пъти по-големи отVV Cephei A
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Eon в Декември 12, 2006, 19:14:11 pm
Сигурен съм че има звезди 1750 пъти по-големи отVV Cephei A


Обоснови се?
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Antonium в Декември 13, 2006, 09:16:11 am
Червени гиганти.
Относително хладни звезди с висока светимост с издути обвивки. Поради ниската ефективна температура на тези звезди /3000 - 5000 К/, потока от енергия от единица площ на тяхната повърхност е сравнително малка от 2 до 10 пъти от тази на слънцето. Въпреки това светимостта на тези звезди може да достигне 10 5 - 10 6 светимостта на Слънцето, тъй като червенитегиганти имат огромни радиуси до 4000 - 5000 пъти по големи от радиуса на Слънцето. Спектрален клас К и М. :) :) :)
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Oberon в Декември 13, 2006, 16:22:08 pm
В Орион има един червен гигант, забравих му името сега...Ако той се постави на мястото на Слънцето , поглъща всичко до орбитата на Марс....А, сетих се. Бетелгейзе, мисля че в Орион беше?

Оберон
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Antonium в Декември 14, 2006, 14:02:30 pm
Когато Слънцето е към края на дните си, ще се раздуе и също ще достигне орбитата на Марс, но това е вече друг случай. :)
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Alien в Октомври 12, 2007, 18:54:17 pm
Схемите на размера на планетите и слънцата направени като филмче  тук:

http://www.disclose.tv/viewvideo/1716/The_Galactic_Perspective/



(http://smileys.sur-la-toile.com/repository/Respect/thumbs-up-9822.gif)
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Rockbul в Февруари 16, 2008, 04:51:34 am
Неизмеримата големина на Вселената

Деликатният баланс във величествено голямата Вселена е доказателство за това, че този безупречен ред е възникнал в резултат на Божието превъзходно сътворение.
 Според новината съобщена в интернет сайтът “ спейс ” (space) планетата с големина колкото Юпитер се върти в тясна орбита около една звезда, която е на разстояние около 5,000 светлинни години от Млечния път. Учените твърдят, че планетата се върти около звездата с ниската скорост от 29 часа и отбелязват, че повърхността й е много гореща, около няколко стотин градуса. Астрономите от харвардският институт Смитсон откриха звездата в резултат на малките изменения в светлината, която отделя звездата, около която тя се върти. Астрономите разкриха, че планетата преминава пред звездата на всеки 29 часа като през това време се наблюдава намаляване на количеството светлина отделяно от звездата. Те съобщават, че изменението в тази светлина е равностойно на преминаването на комар пред фарът на кола на разстояние от 300 километра. Посредством този метод астрономите установиха още към повече от 100 звезди извън Слънчевата система. Гореспоменатото научно откритие сочи към една много важна истина: величествените размери на Вселената!
Като имаме предвид, че светлината се придвижва с приблизително 300,000 километра в секунда, то разстоянието от 5,000 светлинни години, което изминава, е трудно за осъзнаване от човека. В допълнение, това разстояние е много малко в сравнение с размера на Вселената, от чиято Слънчева система ние сме част. Появяват се дори още по-поразителни размери, когато вземем предвид размера на Вселената. Нека сега продължим това проучване, за да можем да разберем размера на Вселената...
Планетата Земя е част от Слънчевата система. В тази система има девет по-големи планети със петдесет и четири сателита, и безброй много астероиди, всички от които се въртят около една единствена звезда наречена "Слънце", която е средна на размер в сравнение с останалите във Вселената. Земята е третата поред планета от Слънцето.

Диаметърът на Слънцето е 103 пъти колкото този на Земята. За да можем да си представим това по-добре, нека обясним с едно сравнение: ако направим Земята, която е с диаметър 12.200 км., голяма колкото едно стъклено топче за игра, то Слънцето ще стане едно двойно по-голямо от познатата ни футболна топка кълбо. По-интересното обаче е разстоянието между двете. Като се придържаме към същите мащаби между двете топки трябва да направим разстояние от приблизително 280 метра. Някои от предметите, които представляват разположените в най-външните краища на Слънчевата система планети, трябва да бъдат поставени на разстояние от няколко километра.

Но Слънчевата система, която е с толкова огромен размер, е доста малка в сравнение с Млечния път, галактиката в която се намира. В Млечния път има около 250 милиарда звезди, някои от които са подобни на Слънцето, а други пък по-големи или по-малки от него. Най-близката до Слънцето звезда е Алфа Кентавър. Ако искаме да прибавим Алфа Кентавърът към нашият системен модел, то той трябва да бъде разположен на 78 хиляди километра от Слънцето. Нека още повече смалим моделът. Нека направим Земята колкото една трудно забележима прашинка. Тогава Слънцето ще бъде голямо колкото орех и ще бъде разположен на три метра от Земята. При тези мащаби трябва да поставим Алфа Кентавър на 640 км. от него. Галактиката Млечен път съдържа 250 милиарда звезди с ето такива разстояния помежду си. Нашето Слънце е разположено в един от ръкавите на тази спираловидна галактика. Но това, което е интересно, е, че когато разгледаме Млечният път от гледна точка на космосът като цяло, то той също заема едно много „малко” място. Защото в космоса има и други галактики, като по предположения техният брой е около 300 милиарда. Празното пространство между тези галактики пък е милиони пъти колкото разстоянието между Слънцето и Алфа Кентавър. В „Симбиотичната Вселена” („ The Symbiotic Universe”) Джордж Гриинщайн коментира тази невъображаема необятност така:
„Ако звездите бяха малко по-близки това нямаше да направи астрофизиката много различна. Основните физически процеси, протичащи между звездите, мъглявините и другите подобни, щяха да продължат без промяна. Нашата галактика погледната отдалеч щеше да изглежда по същият начин. Единствената разлика би могла да бъде изгледът на небето през нощта от тревата, на която лежа, като ще бъде по богато на звезди. И о, да, още една малка промяна: Нямаше да ме има мен, за да наблюдавам тази гледка… Цялото това разточителство на пространство! От друга страна пък в самото това разточителство лежи и нашата безопасност.” (Джордж Гриинщайн, „Симбиотичната Вселена” , стр. 21) Гриинщайн също така обяснява и причината за това. Според него огромните разстояния в космоса дават възможност на определени физически променливи да се организират така, че да станат напълно подходящи за човешкия живот. Той също така отбелязва значението на това огромно пространство в позволяването на Земята да съществува, докато в същото време намалява и риска от сблъсък с другите звезди. Несъмнено дизайнът във Вселената е доказателство за Божията сила на сътворение. Прецизният баланс и всички човешки същества, както и останалите създания, са доказателство за върховната сила на Бог и Неговото майсторство в сътворението.
Титла: Относно: Размера на нашия свят!
Публикувано от: Peacekeeper в Април 11, 2008, 19:42:39 pm
Намерих :D


(http://thelongestlistofthelongeststuffatthelongestdomainnameatlonglast.com/images4/star.JPG)
Тази звезда е колкото слънчевата ни система :o
Титла: Относно: Размера на нашият свят!
Публикувано от: insomnia1304 в Юли 23, 2008, 22:07:02 pm
Откриха най-неорганичната галактика
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=15818
Титла: Относно: Размера на нашият свят!
Публикувано от: Eon в Януари 23, 2009, 14:56:06 pm
http://www.sciencenetlinks.com/interactives/messenger/psc/PlanetSize.html (http://www.sciencenetlinks.com/interactives/messenger/psc/PlanetSize.html)

Сравнявайте планетите в слънчевата система.
Титла: Относно: Размера на нашият свят!
Публикувано от: Eon в Февруари 24, 2009, 08:58:06 am
Панорамна снимка на цялото небе показваща разпределението на галактиките във Вселената. От снимката и изследванията се вижда, че галактиките са хомогенно разпределени във вселенски мащаб.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7d/2MASS_LSS_chart-new_Nasa.jpg (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7d/2MASS_LSS_chart-new_Nasa.jpg)
Титла: Re:Размера на нашият свят!
Публикувано от: Empistosunh в Април 13, 2009, 13:09:00 pm
Ако позволите и аз да се запиша в тази тема, бих искала да коментирам някои звезди и явления, които са ни известни до момента.
Температурата във вселената няма теоретичен таван. На повърхността на Слънцето тя е едва 6 000°C, докато при сините звезди, които са най-горещите слънца във вселената, горещината достига до над 22 000°C - енергия, на която са и били необходими милиони години, за да си пробие път навън, след като е успяла да се отскубне от звездното ядро, където температурите достигат невероятните милиони градуси на атомните бомби.
Но дори тази невъобразима жега изглежда нищожна в сравнение със свръхнова. Такъв синтез при милиарди градуси (непосилни за нашите умове, но значими за съзидателната пещ на вселената) поражда условия за създаване на непостижими по друг начин елементи, включително такива, които правят възможно възникването на живот.
Ако разглеждаме цялата вселена като пациент и непрекъснато следим температурата му, ще забележим че сегашната и стойност от 2,73°К. е едва половината от онази преди 8 милиарда години.
Космосът става все по-студен и по-студен. Цялата топлина, произведена от неговите 200 милиарда видими и предполагаемите 1 трилион невидими галактики (всяка от които ражда по една свръхнова средно веднъж на 100 години), е безсилна да компенсира процеса на охлаждане, при непрекъснатото разширяване на вселената.
Което води до другата следваща крайност - скоростта. Тя е другата лесно определима граница, защото нищо с каквато и да било маса, не е в състояние да достигне скоростта на електромагнитното лъчение. Парадоксално е, че докато най-бързо движещите се обекти, могат да се дефинират идеално, най-бавните не се поддават на определение. Скоростта трябва да се разглежда по отношение на някаква неподвижна точка, някакъв изгоден репер, а ние не разполагаме със стационарна координатна система. Така охлювът на екватора продължава да обикаля около оста на планетата ни с 1 670км/ч, профучава около Слънцето с 106 200км/ч и се носи към галактиката Андромеда с 160км/с, като освен това прави Бог знае още колко движения по отношение на другите галактически купове.
В нашият собствен космически двор, най-бавно въртящото се тяло е Венера, чиито екватор пълзи с нищожните 6,4 км/ч. Човек би могъл да тича в лек крос по обиколката и и да не позволява слънцето да залезе. А в целият космос, победителя за сега е Квауар, на 1,6 милиарда км. зад орбитата на Плутон. Със своите 400м/с, тази костенурка изминава гигантската си обиколка около Слънцето, само два пъти за хилядолетие.

(http://randomico.zip.net/images/QuaoarNASAart597x529.jpg)
 
Следващата граница, която можем да измерим е светлината.
Самото Слънце е другата лесна за определяне екстремност - най-ярко светещият обект за човека. То ни дава 40 милиарда пъти повече светлина от най-ярката звезда през нощта - Сириус. Яркостта на Слънцето може да изгори ретината на всеки, който има неблагоразумието да го гледа повече от около минута. Но в галактиката съществуват слънца, които са милиони пъти по-ярки от нашето - "Най-блестящата" награда следва да отиде далеч извън нашата Слънчева система. Ригел, стъпало на Орион, свети със силата на 60 000 слънца.

(http://www.celestiamotherlode.net/catalog/images/screenshots/various/fictional_Rigel_of_Olyx_1__Tleilax.jpg)

(http://jumk.de/astronomie/img/rigel-2.jpg)

Забележителната и загадъчна S от Златна рибка, видима недалеч от екватора и от всяка точка на Южното полукълбо, която свети с мощността на половин милион слънца.

(http://jumk.de/astronomie/img/lmc.jpg)

(http://seds.org/~spider/Spider/Vars/Pics/etacar_aat045.jpg)

Но и това не е достатъчно, през 1997г "Хъбъл", откри отдалечена на 25 000 светлинни години звезда, отчасти скрита зад облаците от прах и водород, около центъра на нашата галактика. Ярка поне колкото милион слънца, тя бе кръстена "Звездата пистолет" и за шест секунди излъчва толкова енергия, колкото нашето Слънце за цяла година. Най-голямата звезда до сега.

(http://www.unisa.edu.au/planetarium/Info/images/iotw_20001127a.jpg)

А, може би не. Свръхновата е онзи кент флош, който бие карето. Тя заслепява всяка друга звезда. През 1987г свръхновата в съседната ни галактика Голям Магеланов облак, излъчваше 500 милиона пъти повече енергия от слънцето. През 1006г. в хрониките от Изтока се съобщава за небесно тяло, което известно време доминирало в небето и било около 100 пъти по-ярко от Венера. Тази звезда хвърляла ясно забележима сянка от разстояние 3 000 светлинни години, излъчвайки 1 000 милиарда пъти повече светлина от Слънцето. И именно това светило е номер едно във временното ни класиране. (По обясними причини няма снимка.)
За "най-енергично" тяло,като се изключат всички здрави две годишни деца, наградата се печели от излъчвателя на гама-лъчи. Един от тях избухва средно веднъж дневно, в далечните кътчета на космоса. Само за една секунда той излъчва толкова енергия, колкото нашето Слънце ще произведе за целия си живот. Такива краткотрайни експлозии засенчват дори свръхновите и може би са причинени от сблъсъка между неутронни звезди-изключително рядко събитие в днешната огромна вселена, но далеч по-вероятни в много по-бурната минала епоха, от която идва светлината им.

(http://tk.files.storage.msn.com/x1poX_nVzrJvrcwxPrbJueOg_ol5od8HnY1IOhrr7PkDGXUbVoPCsJSSk0wiiJH6obvXmBp_HZUuF_v9o-XSzlXXKeBoNfWdvGvsaHi1DCbN76Y7ZQpmXd5cal5iZN3C1ZsNTvfyRlD8lA)
 
От раздела на бързо пулсиращите, последната награда, отново се връща на Земята. Най-ярката изкуствена светлина е изобретеният, през 1995г. лазер с мощност 1 трилион вата, с период на излъчване десет милиардни от секундата.
Най-дългият и най-късият интервал време: най-дългият познат ни период (без да се смята чакането в приемната на доктора) е цикълът на завъртане на галактиките.

(http://www.pureinsight.org/pi/pi_images/20061/2006_1_15_TheMilkyWay.jpg)

 Очевидно по-големите тела се класифицират по-лесно, тъй като е по-лесно да се видят и е далеч по-малко вероятно някой да узурпира статута им. В тази категория, наградата печелят червените гиганти като Бетелгейзе или Мира.

(http://img63.imageshack.us/img63/7516/betelgeuse1zl3.jpg)

(http://www.nckas.org/images/bgrounds/mira_illustration.jpg)

Разбира се, колекциите от звезди са още по-големи, затова галактиките стават най-големите ни познати дискретни единици, чиито подпухнали и надути кралици са гигантските елиптични галактики. Най-близката от тях е М87, елиптична галактика в сърцето на галактическият куп, в съзвездие Дева, който отстои на 50 милиона светлинни години от нас. Това чудовище може да се похвали с най-голямата известна черна дупка, чиято маса е три милиарда пъти по-голяма от слънчевата.

(http://apod.nasa.gov/apod/image/0406/m87_cfht.jpg)

(http://www.sciencemuseum.org.uk/antenna/galaxyformation/images/elliptical.jpg)

Най-бързо въртящите се тела на макроскопско ниво са пулсарите. Прочутият пулсар от Ракообразната мъглявина (мой любимец), се завърта за една тридесета от секундата,

(http://www.lib.fit.edu/pubs/librarydisplays/colors/603px-Crab_Nebula.jpg)

но има и много, не толкова известни негови събратя, въртящи се стотици пъти за секунда, като досегашният рекорд е цели 860. Зашеметяващо лесно е да си представим какво е да живееш на повърхността на такова нещо. Ако човек успее някак да оцелее на гравитацията му (която ще смаже всеки и ще разтлее останките му в тънък мазен слой,с дебелина един атом), ще бъде убит от скоростта на въртене. Само си представете звездите в небето, ще изглеждат като светещи линии, вместо точки.

Благодаря за вниманието.  :)
Титла: Re:Размера на нашият свят!
Публикувано от: Empistosunh в Април 13, 2009, 13:42:37 pm
Вече сама си пиша отговори на отговорите!  ;D
Не се сдържах да плесна и една статия за Ракообразната мъглявина.
Дано ви е интересно, колкото и на мен, че иначе най-добре сложете някакъв бан, който да ме рестриктира своевременно.
Но така се получава, когато човек е в отпуск... жална им майка на незащитените потребители.  ;)
Ей го:

(http://www.brookmarobservatory.com/GraphicsOrganized/2006Images/FullSize/M1CrabNebulaRGB2Full.jpg)

Едно от най-странните неща в космоса е и сред най-често пропусканите - любопитната ракообразна мъглявина и изумителната неутронна звезда, рееща се в сърцето и.
В Наши дни рядко става дума за неутронните звезди, макар че са съвсем нови за нас. Те не притежават страховитата слава на черните дупки, способни напълно да огънат пространството. Медиите по принцип не се интересуват особено от подгласниците. Жалко! Все едно да не обърнеш внимание на седящия до теб в киното човек-гущер, само защото си видял птеродактил на паркинга.
Историята започва в началото на юли 1054г, когато сред зимните съзвездия, недалеч от Орион ненадейно се появява ослепителна звезда. Ярка колкото Венера, тя останала на небето около година и била надлежно описана от наблюдателите в Китай и надлежно игнорирана от западния свят. Днес почти хилядолетие по-късно, всеки човек с достъп до телескоп може да види резултата от унищожената звезда - Ракообразната мъглявина.
Огледайте се за странно сияние, видимо дори през бинокъл, недалеч от левия рог на Бика. Това не е звездна светлина, нито слънчева, нито отразена. Не се дължи нито на висока температура, или на ядрена реакция. Сиянието на Ракообразната мъглявина се дължи на екзотичен феномен с примамливото име "забранено лъчение" (или лъчение на Черенков)
Забраненото лъчение изглежда нереално, защото ни е абсолютно непознато. То не може да се получи дори и в най-восокотехнологичните ни лаборатории - от тук е и името му. Получава се, когато отделните атоми биват възбудени от синхронното излъчване, получаващо се когато силно възбудени електрони се задвижват с близка до светлината скорост, от невъобразимо силни магнитни полета. Магнитното поле в района на мъглявината е 900 милиарда пъти по-силно от земното. То изстрелва електрони в в свирепи спираловидни гейзери, които помитат всеки атом по пътя си. (Направо би изтръгнало компаса от ръцете ви.) Намиращите се в плътния вакуум кислородни атоми в този район се йонизират в уникално метастабилно състояние, в което остават да трептят в продължение на часове. Потоци забранена зелена светлина изпълват вселената - странна енергия, чиито тюркоазени нюанси могат да се зърнат през окулярите на големите любителски телескопи с апертура над 40см.
И това в същност е само покривалото около вътрешната светая светих ...
Така стигаме до сърцето на мъглявината - до феноменалния обект, виновник за това магнитно поле и забраненото лъчение. Пулсарът в Ракообразната мъглявина.

(http://zuserver2.star.ucl.ac.uk/~idh/apod/image/0812/crabpulsarwind_c.jpg)

На пръв поглед понятието "пулсар" изглежда лесно за дефиниране. Това е малка, плътна неутронна звезда, чиито магнитни полюси преминават през зрителния ни ъгъл при всяко нейно завъртане. Но не е толкова просто. Неутронните звезди са слънца с маса от 2 до 4 пъти по-голяма от масата на нашето слънце, или около 1 милион планети, като нашата. Огромното гравитационно поле на тази тежка звезда е по-силно от квантовото налягане, което при нормални условия държи субатомните частици на разстояние една от друга, така че цялото и тела с диаметър над 1,5 милиона километра се свива до размерите на малък крайбрежен остров. Подобно на маяк, неутронните звезди могат да излъчват кратки потоци енергия при всяко свое завъртане. Тъй като се въртят бързо (понякога 1 000 пъти в секунда), ние сме свидетели на свръх бързи ритмични проблясъци в широк спектър. В случая със звездата, скоростта и на въртене е 33 пъти в секунда. Ако земята се случи да се намира в равнина, от която да е в състояние да улови техния "пулс", неутронните звезди се наричат пулсари. Светлината им изглежда постоянна, защото никой не може да разграничи толкова много примигвания за секунда.
Този безумно въртящ се обект, сферичен остатък от злочесто слънце, което се е взривило по случай някой празник преди 1 000 години, в същност експлодирал 1 000 години преди построяването на първите пирамиди. Отдалечен на около 5 000 светлинни години от нас, образът на субатомната катастрофа е пътувал 50 столетия преди да се стовари върху главите ни.
Тази звезда до толкова се е свила под силата на собствената си гравитация, че материята на близо милион планети колкото земята се превръща в кълбо по-малко от Бургас. Законите на физиката, които обикновено държат телата цели, стават невалидни на места като свръхновите.
Атомното му съдържание се е сляло в гъста каша от неутрони, малко количество останали протони и електрони, които отчаяно блъскат с лакти за глътка въздух. За подобен случай думички като "плътен" и "твърд" са прекалено слаби и сдържани.
Средната плътност на съставящата една неутронна звезда материя може да се сравни с бучка захар, в която са натъпкани всички автомобили в Китай. Представете си 1 куб. см. с тежестта на 100 милиона коли. Или пък това: "Сегашната плътност на звездата от Ракообразната мъглявина се равнява на самолетоносач, свит до размерите на топче за химикалка."
Поразителното е , че плътността на всяко атомно ядро в тялото ни има абсолютно същата плътност.
Благодаря за вниманието.
Титла: Re:Размера на нашият свят!
Публикувано от: vallex в Май 21, 2009, 02:33:02 am
Какво да кажем и за размера на частиците?... Спрямо нас.. спрямо Слунцето..
'Разстоянията' са толкова големи, че май имаме нужда от 4-то пространствено измерение.
В посока - от по-малко към по-голямо и обратно.

(То м/у другото чисто концептуално това измерение като че ли практически е издържано --> обхваща другите 3.. а и обединени заедно дават съвсем друга пространствена посока)

Ако не греша - мисля, че Карл Сейгън изкочи с подобно предположение.

Титла: Re:Астрономия - НОВИНИ
Публикувано от: momo в Февруари 21, 2010, 20:52:30 pm
Ето. Снимката просто ни показва, колко сме малки и невзрачни във вселената.


(http://storage4.album.bg/191/scales_70d47_21691012.jpg)

Титла: Re:Астрономия - НОВИНИ
Публикувано от: Trandev в Февруари 21, 2010, 21:34:08 pm

Това не е снимка бре. Как си ги строил всички тези небесни тела едно до друго 8) 8) 8)
Титла: Re:Размера на нашият свят
Публикувано от: P.E.A.C.E. в Февруари 21, 2010, 21:41:11 pm
Картинките не показват "колко сме невзрачни", а вие като ги гледате се чувствате така, което е добре - някои хора се чешат по-главата и казват "и к'во има тука ся?"
Титла: Re:Размера на нашият свят!
Публикувано от: marhs в Февруари 22, 2010, 00:28:48 am
Невзрачни сме по размери, но сме огромно уникални, с милионите възникнали и съществуващи форми на живот, дори и разумен, на скъпата ни планетка земя.
Така, че не размерът, а съдържанието и състоянието са важни, в случая.

Колкото и да са големи другите звезди в тях протичат много по-елементарни, и еднообразни процеси от тези в живата природа. :)

Иначе снимката е интересна със съотношенията между тези космически обекти. :good: Ще си я копирам.
Титла: Re:Размера на нашият свят!
Публикувано от: nettle в Май 28, 2010, 23:01:57 pm
малко да ъпна темата :)
Бледата синя точка: http://www.vbox7.com/play:e7941791
Титла: Re:Размера на нашият свят!
Публикувано от: Eon в Февруари 04, 2012, 16:25:00 pm
http://images.4channel.org/f/src/589217_scale_of_universe_enhanced.swf
Титла: Re:Размера на нашият свят!
Публикувано от: warrior в Февруари 20, 2012, 14:29:57 pm
Всичко това ме навежда колко сме незначителни. :---
Титла: Re:Размера на нашият свят!
Публикувано от: konstantin2007 в Февруари 20, 2012, 15:27:17 pm
Без микрото,макрото не може да съществува!Микрото е градивната частица на макрото..Кое му е незначителното?Клетките които съставляват организмът ти,незначителни ли са? ???
Титла: Re: Размера на нашият свят!
Публикувано от: Princess_Deja в Март 26, 2012, 22:46:07 pm
Клетките отделени от организма самостоятелно не биха могли да съществуват и да са съществени, ако не са в някаква цялост, комбинация и приемлива хармония. Същото се отнася за микрото и макрото. А относно "размерът" на света, планетата или вселената е важно пространството, като възможност и среда, в които нещо може да съществува.
Ако вземем две стаи с различни размери и поставим или заселим два индивида, може би ще живеят и ще се развият по различен начин.
Титла: Re: Размера на нашият свят!
Публикувано от: konstantin2007 в Март 26, 2012, 23:16:20 pm
Тухлите са си тухли и без да строиш къща с тях.Ама къщата без тухли не става..
Титла: Re: Размера на нашият свят!
Публикувано от: reply в Март 26, 2012, 23:41:44 pm
http://htwins.net/scale2/scale2.swf?bordercolor=white&fb_source=message (http://htwins.net/scale2/scale2.swf?bordercolor=white&fb_source=message)


Ето ви едно доста полезно и интересно сайтче по темата :)
Титла: Re: Размера на нашият свят!
Публикувано от: Princess_Deja в Март 27, 2012, 00:57:01 am
Тухлите са си тухли и без да строиш къща с тях.Ама къщата без тухли не става..

Аз не съм строител или архитект, но от обща култура знам, че само с тухли къща не се получава. Мисълта ми по темата беше свързана с микрото и макрото, както и се опитах да свържа размер с пространство. Пространството като интересана `опция` в света и вселената.
Намерих и един материал, който по-ясно да покаже каво имах предвид, ако имате търпение и го оцените като интересно:/73стр. Хиперболичното визуално пространство. Патрих Хилан/
http://books.google.bg/books?id=CwZskdYkJh4C&pg=PA73&lpg=PA73&dq=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+%D0%B8+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0&source=bl&ots=eoPx2rATJn&sig=8yZP6_g0wx07NtO_zBopBKujics&hl=bg&sa=X&ei=7eBwT-P6Ja7E4gTslIW_Ag&sqi=2&ved=0CCYQ6AEwAQ#v=onepage&q=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%20%D0%B8%20%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0&f=false (http://books.google.bg/books?id=CwZskdYkJh4C&pg=PA73&lpg=PA73&dq=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+%D0%B8+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0&source=bl&ots=eoPx2rATJn&sig=8yZP6_g0wx07NtO_zBopBKujics&hl=bg&sa=X&ei=7eBwT-P6Ja7E4gTslIW_Ag&sqi=2&ved=0CCYQ6AEwAQ#v=onepage&q=%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%20%D0%B8%20%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0&f=false)
 
в края на 75 стр., ето това:
"Не ще и дума, че възприятието на нещо в пространството е обработено с ума, културното описание и локалния контекст. Но това не значи систематично оформяне.
....
...възприятието по начало няма характер на тълкуване"
 
и накрая, в началото на 78 стр.:
"Хилан разграничава `физическо` от `визуално` пространство.
Това може да означава, че физическите параметри за измеримите, а визуалните-видимите.
...
Измерването е контактно, а виждането може да е дистантно. Измерването е по-високо определено, спрямо виждането"
По този начин, за да бъдем коректни, прецизни и адекватни в оразмеряването на света е добре да си помагаме с физика и физични величини за измерване, а не с макроелементи ... или капките вода в океана, за да изчислим обемът на световните води.
 
:)
Титла: Re: Размера на нашият свят!
Публикувано от: konstantin2007 в Март 27, 2012, 12:37:28 pm
Е то от общо култура се знае,и че,клетките не са достатъчни за да се сформира организъм..трябва енергия да ги спои..интелект да се погрижи за дизайна..съзнание да им даде начален тласък..


Титла: Re: Размера на нашият свят!
Публикувано от: Princess_Deja в Март 27, 2012, 20:06:19 pm
Почти като рецепта за кекс: Взимате 100 клетки, а може 1000, една лъжица енергия, чаена чаша интелект и щипка съзнание...
За сега нямам намерение да правя организъм и мисля да попиша по темата.
Едно уточнение (откровение) като начало. Линкът на Eon от 4 февруари НЕ ми се отваря. Нямам представа каква е информацията в него, и ще го помоля, ако няма друг начин да се види да обясни с няколко думи, какво представя. Мерси.
Написах коментарът си в подкрепа на последвалото мнение (перефразирам) "колко сме нищожни". Така си е. И в това няма нищо обидно. Нямам и намерение да представя точни математически данни за обиколката на нашия свят, широчина, дължина или дълбочина в километри, или други мерни единици. Но има достатъчно нагледни материали в нета, и на клипове и като снимки, за сравненията на нашата планета (свят) спрямо останалите в нашата галактика. Което още веднъж ни връща към `нищожност`, но не и непременно към безсилие или неЗначителност във Вселената.
Така за мен остава интересно ... като землянка, да се замисля, ако се увеличава човешкият вид (организъм) и въобще живите същества в този свят и на планетата Земя, какво ли остава да е по останалите планети с огромните размери?
При една Между-планетна война (Пази Боже) ще бъдем издухани за миг, с все енергия, интелект и съзнание.
Но тъй като ние осъзнаваме нищожността си не бихме провокирали подобни инвазии и агресия. Но все пак при най-добри и достатъчно възможни условия как бихме се адаптирали към едни по-големи и със сигурност по-интересни от нашия свят :)
Титла: Re: Размера на нашият свят!
Публикувано от: konstantin2007 в Март 27, 2012, 20:23:31 pm
Що си умирате да бъдете нищожни? 8)

Аз пък смятам,че няма нищо нищожно в Мирозданието.Малко да.Нищожно не.
 
Титла: Re: Размера на нашият свят!
Публикувано от: Eon в Март 27, 2012, 20:49:03 pm
Линкът, който съм дал по-горе води към същото нещо, което е пуснал и reply. Явно са го изтрили или преместили, затова не работи.
Титла: Re: Размера на нашият свят!
Публикувано от: Princess_Deja в Март 27, 2012, 23:16:03 pm
Впечатляващо интересно!!! Не мога да не Благодаря на reply, в този случай.
 
И да призная, още повече приемаща нищожността си, че в първия момент гледах екрана и се чудех какво трябва да разбера. В следващия забелязах плъзгача отдолу и оооооо, полетях, докато първоначалното (нищожно) човече се изгуби съвсем :)

Това е решението. Трябва да се научим да летим. И дано не се изгубим, когато ни домъчнее за наши себеподобни и светове да се върнем и да им разкажем колко красива е Вселената :)