ОСМА ЛЕКЦИЯ
СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА
ДУХОВНАТА НАУКА /втора лекция/
Берлин, 9 декември 1904 г.
Миналия път говорих за Свободното масонство и днес желая да прибавя още нещо към това. Бих желал да имате предвид, че по отношение на Свободното масонство аз се намирам в поразлично положение, отколкото когато засягам останалите теми, за които сме говорили или които все още ще разискваме, тъй като обикновено говоря неща, за които имам лична опитност.
Понастоящем желая да подчертая, че като един, който не е масон , аз ви говоря само от теософска гледна точка, докато за онова, което Свободното масонство е в действителност, би трябвало да говори един свободен масон. Той не би го и направил, ала не е възможно да разясня защо по други причини. Същевременно аз бих желал да приемете онова, което ви казвам с известна резерва.
Когато ви казвам, че само един свободен зидар би могъл да говори за онова, което
Свободното масонство действително представлява в своята най-вътрешна сърцевина, ви моля да имате предвид, че по всяка вероятност не съществува такъв свободен масон в цяла Европа. Това може да ви учуди, ала е така. От 18-то столетие насам Свободното масонство е достигнало един своеобразен стадий на своето развитие и аз ви моля да считате всичко, което казах за него миналия път като приложимо към онова, което то по всяка вероятност би било, ако би останало, каквото беше в 16-то или 17-то столетие. Понеже не е така, то Свободното масонство сега е само един вид обвивка, лишена от своето истинско съдържание. То може да се сравни с едно вкаменено растение, което вече не е същото като това, което формира растението, а е само черупка или обвивка, които са се образували от нещо друго.
Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско)
масонство, когато разискваме нещата, тъй като това занаятчийско масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г. Днес то не е нищо повече от едно сдружение за взаимно поощряване по отношение на по-високо образование и обучение, едно сдружение с цел за взаимна помощ и подтик сред неговите членове. Тези първи три степени са само последните останки на първоначалните три степени на Свободното масонство. И ако церемонията трябваше да се провежда както порано което обаче не става, тогава
чирак, калфа и майстор биха били посвещавани по начина, по който аз описах миналия път. Според правилата би трябвало така да се посвещава, ала само
малцина хора знаят, че тези правила съществуват и още по-малко знаят значението на тези правила. Всичко, което ви казах за въздействието на тези церемонии на астралното поле е нещо, за което занаятчийското масонство няма никакво ясно разбиране. Както британската, така също и ложите Свети Йоан в Германия притежават тези три степени, които назовах. И фактически всичките те са в същото състояние, което описах. Ала вътре в тези три степени съществува възможността, чрез самия факт, че символите да се проникне до основата на по-дълбоката мъдрост. Доказателство за това е, че един масон, когото вие всички добре знаете по име, се обърнал към своите братя масони по начин, който разкрива зародишът на неговото теософско осъзнаване чрез това, че е бил в състояние в известен смисъл да говори с
теософски термини на една аудитория от масони. Свободният масон, за който аз говоря, е Гьоте.
Като теософи вие веднага ще откриете нещо много познато, когато ви прочета два стиха от неговото свободномасонско стихотворение, което е отправено към неговите братя от ложата.
И все пак викат отвъд
гласове на духове,
гласовете на майстори:
не пропускайте да практикувате
силите на доброто.
Корони тук се тъкат
в тиха вечност,
награждаващи с изобилие
онези, които са дейни!
Ние ви молим, имайте надежда.
Гьоте говори тук за майсторите - учителите и той говори за тях вътре в границите на ложата - въпреки че знае, че онези, които седят около него, нямат никакво понятие за дълбочината на неговите думи, - защото той също осъзнава, че чрез атмосферата, която заобикаля една Свободномасонска
ложа, чрез присъствието на символи се задвижват вибрации, които влияят
върху астралното тяло и чрез това те наистина имат известни въздействия. Това е нещо, върху
което все още се осланят и градят онези, които знаят, че в съзнанието на масоните твърде малко
е останало от това.
Онези, които надхвърлят първите три степени и достигнат до по-висшите степени
притежават малко повече съзнание. Първата от тези по-висши степени е Царската дъга,
степента на царското изкуство Royal Arch-Grad. Тази степен се характеризира с това, че
нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална организация, която е изпълнена с по-
дълбоко значение. При техните събирания - особено при онези, в които в тайните ще бъде
посвещаван нов член - никога не се разрешава да присъстват повече от 12 члена, така че - по
маниера на окултните братства - те всъщност представят нещо друго, а не самите себе си, нещо,
което по тайнствен начин живее всред тях. Те не бива да са личности, а да бъдат олицетворение
на качества.
Първият, който представя най-важното в кръга на 12те,
се нарича Зерубабел /Zerubbabel/.
Той е водачът подобен на Слънцето. От него се излъчва светлина, която трябва да освети
другите. Той трябва да бъде най-умният и трябва да има известно знание за същността и
значението на тайните науки. Това е много рядко при настоящия стил на степента Царска дъга.
Аз говоря за едно идеално положение,
което възниква много рядко, само
когато се случва да присъстват подходящи хора.
Следващият член на ръководството е Йешуа, първосвещеникът; Третият - Хаггай, пророкът.
Заедно със Зерубабел тези трима съставят Великия съвет. След това следват първи и втори
ръководител, след това двамата писари, Езра и Нехемия, следва керемидарът или вратарят.
След това идват т.нар. по-малки участници. Не могат да присъстват повече от 12 души. Тези 12
представляват 12-те знаци на Зодиака. Цялото е изобразяване на Слънчевото преминаване през
12-те знака на Зодиака. Това ни напомня за онова, което ви казах, че масоните (зидарите) са
започнали от възпроизвеждане астрономическите закони в изграждането на специални сгради,
черкви, катедрали и др..
Мястото, където се събират - макар че това не винаги става - е голяма квадратна зала с
дъгообразен покрив, боядисан син и осеян със златни звезди, за да представлява небето.
Положението, заемано от участниците е предписано от церемонията. Послушниците, които
влизат последни, застават на север, тъй като те все още не са в състояние да понесат топлината.
На изток застава Зерубабел. На запад са първосвещеникът Йешуа и пророкът Хаггай. А онези,
които заемат своето място на юг са заедно обвързани с въже. Всеки един е обвит три пъти с
въжето, свързан е със своите другари на разстояние три или четири дециметра.
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен, първата от висшите степени, и в някои
области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три
завеси. След като премине от другата страна на всяка от завеСете, му се поверява една от
тайните. Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието. След като е
преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му
се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се
разпознават помежду си.
При първата му инструкция преди всичко му се разяснява, колко древно е Свободното
масонство. Занаятчийските масони обикновено не достигат до това знание. Или ако го чуят, те
нямат ни най-малкото разбиране по тези въпроси. Историята на Свободното масонство на тях
им се разказва по следния начин: Първият истински масон е бил Адам, първият човек, който е
имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от Рая. Той се
признава за първия масон, защото, бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на
Светлината. Истинският, по-дълбокият произход на Свободното масонство обаче е още преди
създаването на човечеството. То се намира в самата Светлина, която е съществувала преди
човечеството.
Това е извънредно дълбоко и разкрива на онези, които могат да го разберат, какво отново е
оповестила теософската мъдрост чрез описанието на формирането на Земята през първите две
коренни раси и до 3-та /времето на Лемурия/. Онзи, който може да обхване това чрез
Свободното масонство възприема нещо от огромна важност. Ала това става в много редки
случаи, защото Свободното масонство днес е дегенерирало. Това е станало, защото от 16-то
столетие насам човек има твърде малко разбиране за истинското значение на Свободното
масонство именно, че един храм трябва да бъде построен по такъв начин, че неговите
пропорции да са отражение на великите космически пропорции, че една катедрала трябва да
бъде построена по такъв начин, че нейната акустика да възпроизвежда нещо от хармонията на
сферите, която е източникът на всяка акустика във външния свят.
Знанието за това първоначално проникновение постепенно е било загубено. От тук
произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers/ отново обедини Свободното масонство в Англия
през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за
факта, че думата Свободно масонство трябва да бъде взета буквално /като свободно зидарство бел.
на прев./; че то всъщност се отнасяше за работата на практикуващия зидар и че масон, т.е.
зидар бе един, който гради черкви и храмове и други големи сгради според космическите
закони и включва в тях небесни, а не земни пропорции.
Това интуитивно проникновение и неговото отражение в Свободното масонство бе изгубено;
вече не е имало съзнателно оценяване на трансформацията, извършена чрез правилното
използуване на акустиката в една сграда, където думите на говорителя се връщат обратно и
следователно променят своето въздействие.
Онези, които бяха построили големите катедрали на Средновековието, са били великите
свободни зидари. Те осъзнаваха важността на факта, че онова, което се изговаря от свещеника,
би трябвало да бъде отразено обратно от отделните стени и всички богомолци да бъдат
потопени в море от звуци, дишащо и трептящо със значими вибрации, които упражняват още
по-голямо въздействие върху астралното тяло, отколкото върху физическото ухо. Всичко това е
било загубено и трябваше да бъде загубено през новия век. Ето защо ви казах, че онова, което е
останало от Свободното масонство, е само една черупка в сравнение с онова, което е било през
минали времена.
Извън тези три степени има също по-висши степени. И те са притежавани в доста съвършена
форма от по-големите общества във Великобритания, Америка, Италия, Египет, а също и от
източното Свободно масонство - особено от това, известно като Ориенталско или Мемфиско
масонство. Също и в Германия, където има клон на МемфисМизриамското
Свободно
масонство свързано със масоните по цял свят, функционират също и висшите степени.