Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eses в Ноември 19, 2010, 10:29:07 am
-
Започвам тази тема с надеждата ,че няма да се превърне в блато,както каза модератора.
Иска ми се да обсъдим търпимоста на хората като цяло ,към случващото се.
Търпимост към всичко което не ни засяга пряко,а косвено.И нетърпимост към пряко засягащите ни проблеми,от рода на пенсиони реформи,съкращения и подобни.
Толкова ли ни е удобен живота, че се страхуваме да не загубим удобството си? Толкова ли сме безхаберни и обезверени ,че не поемаме никаква инициатива.
Защо се страхуваме от провала и проблемите които може да се случат при евентуална наша намеса в това което не ни харесва? Защо очакваме спасителя да ни спаси ,а не се превърнем в спасители? Мислите ли че само с мислене,медитиране и заравяне на главата в пясъка можете да промените ситуацията? Какви действия сте готови да предприемете че да промените света?
Задавайки ви тези въпроси ми изниква сцена от филма HOME в който се показва невижданото производство и експолатация на земята само заради 20% от населението на земята,а другите 80% тънат в мизерия и умират всекидневно от абсурдни неща,като мръсна вода. Къде сте вие в тази система?Оправдавате ли представата си за себе си с действия?
-
Защо очакваме спасителя да ни спаси ,а не се превърнем в спасители?
Така е по-лесно - седиш, вярваш и чакаш.
Мислите ли че само с мислене,медитиране и заравяне на главата в пясъка можете да промените ситуацията?
Мисленето и медитирането ти позволяват да опознаеш проблема. След като си го опознал, можеш да намериш и решение.
В противен случай ще си като хамстер във въртящо колело.
Заравянето на главата в пясъка е присъщо на религиите, те нямат опознавателен харектер.
Какви действия сте готови да предприемете че да промените света?
Като за начало опознаване на истинската ни същност, средата в която тя се намира и процесите които протичат в нея
-
Какви действия сте готови да предприемете че да промените света?
Като за начало опознаване на истинската ни същност, средата в която тя се намира и процесите които протичат в нея
Добре де, но до кога ще продължава това опознаване,не се ли държим прекалено дълго време за това ухо.Когато едни са се опознали,други тепърва ще започват този процес, до кога ще е така.Не се ли опознаваме още по добре в ситуация в която ни постави или се поставим в живота?
-
Заравянето на главата в пясъка е присъщо на религиите, те нямат опознавателен харектер.
Напротив! Имат но не е за тези, които си заравят главите в пqсъка или им ги заравя някой друг. Също и за тези които ги мързи да четат между редовете и чакат познанието да им се поднесе на тепсия.
Така е по-лесно - седиш, вярваш и чакаш.
Ако това е така, то значи тази вяра между седенето и чакането е мъртва.
-
Какви действия сте готови да предприемете че да промените света?
Гражданско неподчинение.
-
Когато езика между хората се промени, тогава терпението няма да има същото значение.
Тоест в думата "търпимост" винаги има скрита мисъл за избухване или реакция ако тази търпимост свърши, тук е пречката да се стига до ЕФЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРОМЯНА според мен.
По скоро езика между нас трябва да се промени, да има РЕАЛНО уважение на противното мнение, тогава не ти се налага да го търпиш просто, тогава гнилото само се вади.
А най опасното за този процес са хората полуразбрали за някои истини скрити от масовото съзнание, те са като този който е прочел само учебника по хирургия от медицината и иска да помага на (неграмотните) ......е тази гледка е ежедневие и то в такива места където има надежда да излезе нещо свестно от пръв поглед. Ама уви.....все още трябва време и търпение.
-
Какви действия сте готови да предприемете че да промените света?...
Ако имаше копче, което да промени света към по-добро, бих го натискал всяка сутрин. За съжаление на Б.Борисов, Б.Обама и Рокфелер копчетата не са наблизо, така че ми остава единствено да предавам (не)търпимост към ситуацияа/системата на хората, които срещам...
-
Както е споменато по-горе, търпимостта предполага някакви граници. Все пак сме човешки същества с определени емоции и не можем да си позволим търпимост до безкрай, ако не я трансформираме в някаква поносимост.
Парадоксалното е, че на моменти сме по-толерантни към непознати и не толкова близки. Когато търпим си има някакви основания все пак. И решаваме дали си заслужава себе си или другите да натоварваме с откровенно безразличие или критичност.
Когато държим на някой и е важно да ни разбере се опитваме търпейки да сме отзивчиви, но това не винаги, да не кажа почти никога дава желан резултат. Нито отсрещният е оценил търпението ти, нито ти самият усещаш някакво удовлетворение от това, че си си загубил времето да ... обясняваш, за да те разбере.
Тогава има два варианта:
1. Или да си искрен и да се откъснеш и приключиш ненужните взаимоотношения. Без някакви драматични реакции на показност.
2. Да разшириш границите си, но да обърнеш емоциите си в друга посока.
*Аз лично (без това да се приема като "четка", а наистина "потребителско мнение", съм крайно впечатлена от адекватните реакции на администраторите от този форум. Разумността, с която из-търпяват и границите, които им се налага да разширяват ме вдъъъъъъъхновяват по Шекспировски. Благодаря! Страхотни сте :) И това е личен опит. Вие се оказахте много добри.
-
Какви действия сте готови да предприемете че да промените света?...
Ако имаше копче, което да промени света към по-добро, бих го натискал всяка сутрин. За съжаление на Б.Борисов, Б.Обама и Рокфелер копчетата не са наблизо, така че ми остава единствено да предавам (не)търпимост към ситуацияа/системата на хората, които срещам...
:) Разбира се, че има такова копче, мисли позитивно, вярвай и постоянствай в позитивизма! Какво друго копче ти трябва? Просто копчетата за всичко са в нас. Но сами трябва да открием ,кое за какво "БЕШЕ" :hi:
-
Според мен цялата тази търпимост се дължи на едно наше качество>Страхът че можеш да изгубиш това което имаш(къща,работа,любими,удоволствия и т.н.).
-
Значи с две думи страхът от смъртта. ;D
-
Да този е основния.
-
Не, животът на повечето хора не е удобен, но голяма част от тях се страхуват, (както беше отбелязано и в предходните постове), не обичат да рискуват, не обичат промяната, предпочитат да стоят безразлично отстрани и да коментират кой, какво и защо, като се надяват това на тях да не се случи. Но кой е застрахован всъщност? След като сме тук и сега трябва да очакваме всичко, а съдбата обича да си играе с нас, като ни поставя в различни ситуации. Страхът отново виждаме, че е водеща позиция, а има ли страх любов не може да има!
Примерът с филма 'Home', който даваш е много подходящ.
Промяната трябва да започне от нас самите, въпреки че идеята на пръв поглед изглежда като прашинка в Космоса. Но всеки един трябва да се стреми към екологична култура на мислене и поведение. Да, изглежда трудно във време, в което животът за голяма част от населението е разменна монета, но в животът няма нищо лесно. Именно оттам трябва да се започне, какво за нас е животът, какво разбираме под това? Например Швайцер, казва: 'Аз съм живот, който иска да живее в среда за живот, която иска да живее.' Всички знаем, че природата е една йерархия от системи, които се намират в непрекъснато взаимодействие, но всеизвестно е, че не трябва да пожелаваме на природата онова, което не желаем на самите себе си.
Разумният и осъзнат човек ще се придържа към принципа на маите, (които са наричали Земята своя Майка), като поставя себе си на мястото на другите живи същества, на природата като цяло и със собствината си дейност я защитава.
-
Промяната трябва да започне от нас самите, въпреки че идеята на пръв поглед изглежда като прашинка в Космоса. Но всеки един трябва да се стреми към екологична култура на мислене и поведение. Да, изглежда трудно във време, в което животът за голяма част от населението е разменна монета, но в животът няма нищо лесно. Именно оттам трябва да се започне, какво за нас е животът, какво разбираме под това? Например Швайцер, казва: 'Аз съм живот, който иска да живее в среда за живот, която иска да живее.' Всички знаем, че природата е една йерархия от системи, които се намират в непрекъснато взаимодействие, но всеизвестно е, че не трябва да пожелаваме на природата онова, което не желаем на самите себе си.
Разумният и осъзнат човек ще се придържа към принципа на маите, (които са наричали Земята своя Майка), като поставя себе си на мястото на другите живи същества, на природата като цяло и със собствината си дейност я защитава.
:hi:Много добра идея.
И аз мисля да направя това, той Ганди го е казал много отдавна:Бъди промяната, която искаш да видиш в Света!
И аз смятам, че това е най-мъдрото и ефективно решение.
Аз ше бъда пример!
-
Според мен, eses, не толкова търпимостта е проблема на хората. Даже ако говорим за търпимостта към различията, имаме още доста да поработим.
Проблема според мен, също е, в прехвърлянето на отговорността.
Или държавата ни е виновна. Други прехвърлят вината на родителите. Други на съдбата. И пр. и пр.
Малко хора поемат отговорност за живота си и случващото се около тях.
-
Значи с две думи страхът от смъртта. ;D
Наблюденията ми показват колко много преобладава страхът от болката( било то физическа или душевна). Страх да не паднем.
Колко щеше да е различно ако повечето от нас успееха да стиснат зъби и преглътнат егото си. Какво толкова като някой те е настъпил?
Прави ми впечтление егоистичното поведение на някои хора. Масовото мнение или по-скоро вече стереотип, че ако си добър и позволяваш да те ударят по едната буза без непременното желание да отмъстиш или да нараниш, си балък.
Аз лично, извинете ме за това, а се концетрирам върху промяната касаеща отношенията между хората.
Всъщност, eses, ти за каква промяна пишеш?
-
Когато търпимоста ни свърши,тогава за промяна идва време.
Промяна тежка,промяна водеща към новости в ново време.
На кой му дреме,кой способен е да носи такова бреме?
Ний разбира се ще носим туй бреме,докато ни дреме.
Добре,готов съм веригата да скъсам,нетърпимост към душманина ще пръскам.
Душманина недоволен и изгонен ще остане,кой сега събира голямото имане?
И ето всичките събрани,без окови,без забрани,всички борят се едно да бъдат.
Новостите вече ни обграждат,децата свободни веч се раждат и едно от тях тиранин ще ни стане,докато търпимоста остане:)