Форум за конспирации, уфология и мистика.
Разни => Земя и Екология => Темата е започната от: eses в Ноември 12, 2010, 13:49:57 pm
-
Имам една идея и търся съмишленици и такива които да поскажат какво трябва да се направи,от какво да се пазим,с какво да се съобразим и тн.
Идеята е на 22 април 2011 (деня на земята) да се направи жива верига ,която да обедини хората от всеки един контитнент.Тази верига няма да има за цел да спира нещо или да стачкува, тя ще има за цел да създаде мощно енергиино поле, което да е в дар на земята от хората. Та мисълта ми е следната.Разпостранява се тази информация по цял свят,с клипове, блогове,феисбуци и подобни средства и всяка една държава се самоорганизира. Прави се карта на която да се обозначи от всяка една страна къде ще е връзката. И си го представям така.Събираме се Н броя българи, които се хващаме за ръце и правим верига която се свързва със същата верига на други страни съседки, сърбия или румъния,с гърция или турция,така ,че цяла европа да бъде свързана с жива верига.Какво мислите?И бихте ли се включили?
ПС няма за цел да печеля от това, бих искала просто да се случи,затова че ми е все тая дали някой ще го открадне,стига то да стане.А и не съм го измислила аз, имаше такъв клип на Майкъл Джексън.
-
Ще е необходимо не по-малко от 300 000 българи да се хванат за ръце за да покрият разстоянието от южната до северната ни граница. Груба сметка.
-
Ами мисля ,че ще намерим толкова навити :)
И даже тръпки ме побиват ,като си го представя,такова обединение никога няма да е имало.Мисля ,че в тези преломни времена ,много хора ще са за каузата.
-
И как ще помогне това на планетата :(
-
Няма как да знаем, не е правено никога до сега. Но при всички положения няма да навреди на никой.Като цяло предположенията ми са ,че толкова обединена енергия в едно и също време няма как да не подейства положително.
Също може да се разгледа като символично преброяване на будните хора,а може и като евентуална провокация към тях.
-
Есес, преди няколко седмици както си медитирах ми дойде същата идея, задодох си същия въпрос, как ли ще се почувстваме ако всички хора се хванем за ръце и дарим любовта си на всичко живо около нас. Започнах да си го представям, един по един хора от различни страни се включват и накрая като се затвори кръга последва експлозия...блаженство!
Мина ми през ума и друга идея, нещо по-малко...българите да се хванем на голямо хоро което да опише кръг обхващаш територията на страната.
-
Да и аз го мислих това,но май за да стане по малкото трябва да се работи за по голямото. Не знам толкова ли наивно звучи, но според мен ще е невероятно изживяване за всички,а тази енергия обединена смятам ,ще е мощна като нищо друго.Защо обаче където и да го спомена се започва с това ,че няма да стане,че не може,че няма как да се организира и тн.Не че съм очаквала нещо друго,но така разбиращи много нещата и седейки си удобно пред монитора ,сме доста добронамерени,но не можем да направим такова нещо.Ако е така, затова ни управляват и водят за носа,защото ние дори сме неспособни на елементрни неща.Не защото неможем,а защото няма да спечелим.Не сме по различни, явно и си заслужаваме всичко от което се оплакваме.
Много ми харесва в шапката на предаване по неишънъл един мъж какво казва: Предизвиквам вярата си, да съм такъв какъвто, мисля че съм.
-
Започнах да правя клип,които като стане готов ще кача в нета.Няма да упоменавам дата,че да не се разбере погрешно.Просто ще е покана и ще видим какво ще се случи.Ще има ли или ще продължим да спим.Нямам представа само какви са законовите разпоредби такова нещо да се случи. трябва ли да се иска разрешение,на границите как ще става и е такива чисто юридически подробности.Ако някой има представа ще се радвам да сподели.
-
Ще е необходимо не по-малко от 300 000 българи да се хванат за ръце за да покрият разстоянието от южната до северната ни граница. Груба сметка.
Идеята е добра.
Но така предложеният начин за осъществяване има недостатъци :
Ако това стане по права линия, бая планини трябва да се изкачат, което си е нереално.
А ако веригата е по пътищата, бройката ще е доста повече от 300 000.
Такива вериги може да се организират и в населените места, през почивните дни.
-
Как по права линия ;D абсурд,ще трябва и реки да преодоляваме,освен планини. :)
-
Добра идея е като малка тренировка, да "прегърнем" София
-
Като идея,наистина е добре но на практика "невъзможно"
-
Ако Майкъл беше излязъл да каже: Хайде да го направим!..
Вярвам, че щеше да се осъществи все в някакъв мащаб. Не го приемай лично, просто разсъждавам - ти не си такъв катализатор, даже не мога да се сетя за човек или организация на планетата, който/която може да го осъществи. Иска ми се да можеше. Малко офф: Оставете планините и реките, ами какво ще правим с моретата и океаните? :)
А по принцип съм фен на замисъла и дано разсъжденията ми са грешни! :hi:
-
Нека го направим първо мислено - точно в определен ден и час да визуализираме. Мисълта ще създасе мисъл-форма итя ще се осъществи.
-
Аз мисля,че ако го направим в София и разпостраним информацията добре,ще ни последват и други страни. Въпроса е обаче, по точно в организацията.Можем ли да се организираме за месец например да го направим в София? Защото ако не можем ,за нищо не ставаме,ще знаете.
А иначе аз работя по клипа.Малко ми е трудно да избера музика,но се надявам до седмица да съм го приключила,а дано и по малко.Иначе, съгласна съм че не съм катализатор, по точно се надявам на лавинообразно катализиране ;D Аз не държа да стане както аз искам, да стана медиина звезда или нещо подобно,затова обмислям да зарибя първо разни екофондации,също така може Дъновистите,те са известни с Паневритмията си,една мацка от друг форум ме подсети за тях.Относно морета и океани,ясно е че това няма как да стане, Ние да го измислим как да стане за европа а пък другите континенти да си ги мислят тяхните, малко ще ни е трудно да организираме Китай, Африка и Индия ;D а и Австралия и нея,те там дори всички да станат желаещи не ще могат да покрият тяхната територия ;D
Тя мисъл формата иначе си я има. Вече трябва да се действа.
-
Мисля си за това колко потиснати сме. Всъщност ние сме си виновни.Не бихме се впуснали в нещо такова ,защото нищо няма да спечелим (говоря за хората по принцип,не визирам себе си нито някой конкретен съфорумец) освен това смятаме че нямаме никакво влияние,също така се плашим да не излезем глупаци в очите на другите.Но най вече ни мързи.Защото може би голяма част от 199 прегледа на темата ми,ако се организира такова събитие ще се присъединят, но иначе им е по лесно да гледат от горе, размахвайки с пръст на лошия свят.За мен тази тема е много показателна.
Може би за някой е лекомислено, наивно и глупаво и тн.Но аз си мисля че по добре да се пробват такива неща и да знаеш че си предприел някаква инициатива,участвал си в тези преходни и проломни времена, отколкото да си седя,да си знам и да чакам Господ да ме спаси.То така или иначе от него зависи.От мен зависи дали ще оправдая стремежите си. Кажете честно, макар и само на себе си, какво ще ви накара или кое ви спира,за нещо подобно? Не ми говорете само за времето.
-
Аз мисля,че ако го направим в София и разпостраним информацията добре,ще ни последват и други страни.
А защо не и в други БГ градове и села? ;)
Може и само около центъра на населеното място да се направи веригата.
Важно е медиите да отразят събитието.Да не забравяме тази важна част от случката.
-
Проблема с централната част е че е прекалено малка,че да предизивка достатъчно силен отзвук.Ще е нещо подобно на разхлаждането с водни пистолети от шадравана на НДК. Трябва да е нещо голямо,че да го чуят и други. Казаха ми че обиколката на софия по околовръстното е 60 км, това прави приблизително 60 000 души.Чудя се следното ,ако това нещо се организира,дали хората ще се съберат или независимо дали ще бъде организирано или не те ще предпочетат да си седят пред компа и да умуват.Тъй като седмицата която идва имам два изпита и уча ,клипа се случва по бавно,но се надявам все пак скоро да го свърша,тогава ще видим какъв ще е отзвука.
Мисля си също така, тук всички говорят за конспирации, извънземни и подобни (всмисъл будни хора са)ами ако трябва изведнъж всички да станат и да направят нещо,как ще се организират и защо е нужно да чакаме да се случи нещо хипер трагично,за да се организираме?
-
Проблема с централната част е че е прекалено малка,че да предизивка достатъчно силен отзвук.Ще е нещо подобно на разхлаждането с водни пистолети от шадравана на НДК. Трябва да е нещо голямо,че да го чуят и други. Казаха ми че обиколката на софия по околовръстното е 60 км, това прави приблизително 60 000 души.Чудя се следното ,ако това нещо се организира,дали хората ще се съберат или независимо дали ще бъде организирано или не те ще предпочетат да си седят пред компа и да умуват.
Охоо, това е твърде голяма хапка... За такава организация ще трябват и немалко средства, за популяризиране.Ще ти трябва и организационен щаб ;) И доста съмишленици. :drinks:
-
Така е и истината е че аз не мога да го организирам, надявам се обаче или да зарибя някоя организация която може или достатъчно хора,че да успеем заедно.Това второто впредид досегашните реакции изглежда утопия,за съжаление. Аз точно на мнозинство желаещи се надявах, но........
-
Преди 5-6год., а може и по-вече да беше, имаше една такава акция в световен мащаб. Вече не помня коя организация беше в основата на идеята, но се проведе доста мащабна рекламна кампания по нашите медии, придружена разбира се с красиви думи като любов, светлина, високи вибрации и т.н. в името на една обща цел. Трябваше хората да излязат по централната улица на града, в който живеят, да се хванат за ръце; в двата края на веригата трябваше мислено да се свържат със същите такива крайни от съседните населени места и така земното кълбо да бъде опасано от тази жива верига.
Не си падам по такива групови изпълнения, но реших да се включа, за да усетя нещата отвътре, както се казва. Знаех, че на улицата ще бъда само аз, но ... мислено се свързах с хората от двете ми страни(където и да се намираха) и, знаете ли-усетих връзката. И не само това, усетих енергетиката на цялото начинание(разбира се усетих според собствените си възможности).
Не бях очарован, това беше нещо чуждо за мен, бях като някаква нишка погрешно втъкана в килим. Запитах се защо така се чувствам, къде е причината, но отговор нямаше. Реших да поизчакам още 3-4мин., но все така вътрешният ми глас беше безмълвен. Даже странно ми стана, защото обикновено веднага ми минава някаква мисъл като отговор на мой въпрос, а този път-нищо.
Е, викам си, здраве да е, отговорът ще го науча по-късно, може пък да не му е времето сега. Пуснах мислено хората, за които се бях хванал, обърнах се за да си ходя и ... през съзнанието ми мина като светкавица една-едничка дума - хоро.
Ами разбира се, че именно хорото е правилният вариант за нас, българите, а не някаква безкрайна верига, за която не знаеш нито кой участва, нито кой я затваря. В хорото можеш да погледнеш в очите всеки един и във всеки един момент, да му се усмихнеш, да го окуражиш. Тина май беше писала каква сила е това наше хоро и съм напълно съгласен с нея.
Ето го и мнението на Тина:
"В моето видение България беше потънала в мрак и хората плачеха окъсани и гладни. Събра се консул от 7 човека и нареди на всички да запалят огньове. След това нареди на всички да се хванат за ръце и да заиграят хоро по границите на България без да се пускат за три дни и три нощи. Тези които нямат сили да играят да носят вода и храна на другите. Когато хорото "затвори" границите започнаха страшни бури и земетресения. В началото на втората нощ хората бяха ужасени да открият как техни довчерашни съседи и приятели се преобразуват на влечуги и трябваше да ги изгарят с факли. Беше страшно, но на края на 3-я ден слънцето светна, птичките запяха, земята се успокои и само разрушенията напомняха за ужаса..."
-
Есес, това е много добра идея и е в унисон с указанията на нашите УЧИТЕЛИ да се отнасяме с добри чувства към Земята, която по своему е живо същество. Това го твърдеше и баба Ванга. Положителните емоции винаги помагат. Но и според мен това е трудно осъществимо, но може да се направи друго-в определен ден и час, за определен период от време, максимален брой хора да изкажат благодарност и изразят чрез нещо като молитиви своята любов и признателност към Земята и природата въобще. Но и това иска организация и сериозни ангажименти от страна на много хора и най-вече голямо число организатори. Не искам да говоря за това, че не всеки човек е готов на този малък ангажимент. Лично аз мога да подготвя десетина приятели, които знам че ще откликнат с разбиране. Привет.
-
Да знам,то това се прави регулярно и редовно.Вероятно си и попадала вече на такива съобщения от този род.За мен обаче това не е достатъчно.
-
Не си падам по такива групови изпълнения, но реших да се включа, за да усетя нещата отвътре, както се казва. Знаех, че на улицата ще бъда само аз, но ... мислено се свързах с хората от двете ми страни(където и да се намираха) и, знаете ли-усетих връзката. И не само това, усетих енергетиката на цялото начинание(разбира се усетих според собствените си възможности).
Не бях очарован, това беше нещо чуждо за мен, бях като някаква нишка погрешно втъкана в килим. Запитах се защо така се чувствам, къде е причината, но отговор нямаше. Реших да поизчакам още 3-4мин., но все така вътрешният ми глас беше безмълвен. Даже странно ми стана, защото обикновено веднага ми минава някаква мисъл като отговор на мой въпрос, а този път-нищо.
Миро, така е, защото не винаги вибрациите на някакво събитие са същите като нашите.
Ако щеш и настроенията на околните.Явно не само ти си се чувствал така.И аз съм усещал такива работи понякога.Особено ако почувстваш, че и около тебе хора нямат особен ентусиазъм и излъчване за събитието.
Пуснах мислено хората, за които се бях хванал, обърнах се за да си ходя и ... през съзнанието ми мина като светкавица една-едничка дума - хоро.
Ами разбира се, че именно хорото е правилният вариант за нас, българите, а не някаква безкрайна верига, за която не знаеш нито кой участва, нито кой я затваря. В хорото можеш да погледнеш в очите всеки един и във всеки един момент, да му се усмихнеш, да го окуражиш. Тина май беше писала каква сила е това наше хоро и съм напълно съгласен с нея.
Да хорото си е сериозна традиция и процес, не само у нас.Та се прави, за да
се обединят хора при празник, за настроение, противопоставяне на сивото ежедневие с цел освобождаване от отрицателните енергии и зареждане с положителни такива, както и за борба и противопоставяне срещу злото, болестите и т.н.
Хорото си е и сериозно физическо упражнение (направо спорт), който освен положителните емоции, радост и положително настроение носи и здраве и дълголетие.
Движението си е живот.
Да не говорим и за основната му форма- кръгът, който показва завършеност , съвършенство и сила.Освен това темпото, стъпките и музиката му (обикновено от наколко народни инструмента-гайда, тъпан, акордеон и др.) носят и положителни вибрации на човешкото тяло, които всъщност го зареждат с добри енергии, сила, насоченост и т.н.
Много хора хванати за ръце, това увеличава общата им сила, увереност и мащабност.
Мисля, че идеята, която ни даваш, за изказване на обществено мнение, или борба за права- и чрез народните хора, си е много добра. :)
-
Марш, досега не бях разглеждала хорото от тази много интересна и вече мисля, абсолютно логична гледна точка. Вече винаги ще се хващам на хорото. Съвсем сериозно. Ако ти прави впечатление по сватбите 95% от хванатите на хорото са жени. Може би затова и живеят повече. ;D ;D ;D
Есес, все някъде и от нещо трябва да се почне. ОТ простото към по-сложното. Това все пак е твоя идея и не ме отчайвай още в началото.
-
Да, въпросът е по-често да се хващаш, ако има възможност естествено.Но вече и във всички заведения където има музика, късно вечерта пускат и хора.
А и в последно време забелязвам, че все повече млади хора се хващат но хората, явно усещайки силата им.
-
Спомням си, нали изпълнителя на македонски песни - Илия Луков имаше някаква идея, за най-дългото хоро..Беше преди известно време,2-3 години май...Дали е минавала някаква "светла" идея и намерение през ума му?...И ако би могло да се насочи, използва това хоро, да се съсредоточат умовете на хората в определена, позитивна мисъл...Бях професионален танцьор на младини, и трудно бих описал енергията, усещането, мощта,която чувстваш в себе си, танцувайки почти като в транс...И днес, чуя ли български ритъм, сякаш се събуждам от сън - забравям псувните, прощавам на жената, става ми весело и спокойно, някои крайници едва доловимо започват да мърдат, и се хващам, че тялото ми с удоволствие би се втурнало в едно динамично, завладяващо, хипнотизиращо хоро...