Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: nikoko в Юни 01, 2010, 15:32:15 pm
-
:hi:Започвам тази тема, защото не съм сигурен точно какво е Ад. Смисъл дали е тук на земята или някаде другаде (друго измерение) . Аз лично смятам, че ада е в друго измерение. Бих искал да разбера вашето мнение по въпроса.
-
Има най-различни сфери и състояния на съзнанието. Нито едно от тях обаче не продължава вечно. Затова че в християнския смисъл на думата, ад няма. Освен това дали човек ще пребивава в една или друга сфера зависи от самия него, а не е резултат от някакво наказание. Балоните политат във въздуха, а камъните падат на земята – всичко зависи от качествата на съответния предмет. Т.е. накъде ще се насочи човек зависи от качествата, които е развил в себе си.
-
Iris, само с първото и последното ти изречение съм съгласен.
Би ли обяснил за кой християнски смисъл на думата АД имаш предвид.ИЛи поне какъв е християнския смисъл? :-X :hi:Смисъл дали е тук на земята или някаде другаде (друго измерение) . Аз лично смятам, че ада е в друго измерение.
Разбира се, че е друго измерение, което не го прави нещо нереално.
-
Да. Това е така, за качествата, които човек развие. Но за "измеренията" е нужно да се уточни и поясни. За по-полезна аналогия, ще е добре, ако си припомним филмът "В какво се превръщат мечтите".
Измерението след смъртта на тленното тяло е ЕДНО. Това е интересно, ако направим паралел с нашето измерение, което също е ЕДНО налично-видимо-осезаемо.
След като тялото ни е мъртво, и предвид качествата, които сме развили (по Iris)- попадаме в "релност-виртуалност", която има два варианта:
- или да е обратното, на всичко, което сме нямали и искали през земния си тленен живот
- или, ако сме имали всичко, и сме го осъзнали, да е най-важното, което е осмислило живота ни и през прехода просто го запазваме.
Като цяло, дори в повечето представи "Ад" да е нещо, асоциирано с отрицателни емоции и преживявания, за мен това е по скоро едно Пречистващо ниво на Съзнанието. :)
-
за мен това е по скоро едно Пречистващо ниво на Съзнанието.
Така е. Мисълта ми беше, че времето на пребиваване в това ниво "АД" освен, че е реално е и неограничено, защото най-малкото измерението(ад или чистилище)е друго и е в следствие на т.н частен съд.
или да е обратното, на всичко, което сме нямали и искали през земния си тленен живот
- или, ако сме имали всичко, и сме го осъзнали, да е най-важното, което е осмислило живота ни и през прехода просто го запазваме
Тук бих казал и двете.
-
Според закона за привличането "подобното привлича подобно", си представете на едно място 10000000000 клюкарки :) И това ако не е ад? Пък и ще действа като хомеопатия - лекуване със собствената им дейност.
-
:hi:Започвам тази тема, защото не съм сигурен точно какво е Ад. Смисъл дали е тук на земята или някаде другаде (друго измерение) . Аз лично смятам, че ада е в друго измерение. Бих искал да разбера вашето мнение по въпроса.
А ти сигурен ли си къде живееш в момента? :blum2:
Поста е залепен на Юни 06, 2010, 21:18:51 pm
Има най-различни сфери и състояния на съзнанието. Нито едно от тях обаче не продължава вечно. Затова че в християнския смисъл на думата, ад няма. Освен това дали човек ще пребивава в една или друга сфера зависи от самия него, а не е резултат от някакво наказание. Балоните политат във въздуха, а камъните падат на земята – всичко зависи от качествата на съответния предмет. Т.е. накъде ще се насочи човек зависи от качествата, които е развил в себе си.
Iris,това означава ли,че така наречения Рай също не е вечен?И въобще има ли някакво измерение/място,което да е вечно?Но,ако се замислим върху различните сфери от будистка гледна точка-то и тях не знам дали ги има,или са просто поредната илюзия,понеже нали за будистите всичко е майа(или някъде бъркам)?!
-
Според закона за привличането "подобното привлича подобно", си представете на едно място 10000000000 клюкарки :) И това ако не е ад? Пък и ще действа като хомеопатия - лекуване със собствената им дейност.
Вярно пич . Представи си сам да се филмираш в черен филм . И по този закон , си се вкарал в ада максимално . Може и рак да хванеш . Така е , адът си е в нас . Не във друго измерение , където все го търсим . Каквото посеем , това ще жънем . :drinks:
-
:hi:Започвам тази тема, защото не съм сигурен точно какво е Ад. Смисъл дали е тук на земята или някаде другаде (друго измерение) . Аз лично смятам, че ада е в друго измерение. Бих искал да разбера вашето мнение по въпроса.
А ти сигурен ли си къде живееш в момента? :blum2:
Ами да напълно съм сигурен.
-
Адът е невъзможноств най-различния смисъл, била тя и да излезеш от него.
И наистина когато човек си отиде-самата ЛИЧНОСТ, Иван, Петкан или Драган, няма да има възможност да си поправи грешките или адското състояние защото то е в него, тялото му ще е мъртво, а той няма възможност да си помогне. Неможе да се роди пак Иван или Драган. Тогава той наистинна ще е в ада и някой ще трябва да му помогне да излезе от там. Не мислиш ли ARRI? ;)
-
Не е задалжително Иван, Петкан или Драган да са направили някаква грешка за да отидат в Ада.
Не мислиш ли fishbone ;).
-
Не е задължително разбира се, но зависи от самите тях дали ще успеят да си ги поправят приживе. Защото самото наказание може да бъде именно някаква невъзможност в ада.
-
Не е задължително разбира се, но зависи от самите тях дали ще успеят да си ги поправят приживе. Защото самото наказание може да бъде именно някаква невъзможност в ада.
Интересно тогава защо някои шамани сами "слизат" в Ада?
nikoko,всъщност има ли нещо,в което да си несигурен?В повечето нещата,за които сме сигурни на 100% накрая излизат възможно най-несигурните. ;)
-
Интересно тогава защо някои шамани сами "слизат" в Ада?
Честно казано незнам. Може би защото са шамани и им влиза в задълженията. Но аз лично не съм чувал някой шаман да слиза в ада. Знам само за един такъв, който после се чудел как да излезе, но е попаднал там след смъртта си
-
Адът е невъзможноств най-различния смисъл, била тя и да излезеш от него.
И наистина когато човек си отиде-самата ЛИЧНОСТ, Иван, Петкан или Драган, няма да има възможност да си поправи грешките или адското състояние защото то е в него, тялото му ще е мъртво, а той няма възможност да си помогне. Неможе да се роди пак Иван или Драган. Тогава той наистинна ще е в ада и някой ще трябва да му помогне да излезе от там. Не мислиш ли ARRI? ;)
Да fishbone , може и така както казваш да се третират нещата , но не мисля че трябва да очакваш чужда помощ . Не забрявяй какво са казали просветените хора - Бог , който живее в мен , ме прави силен . Аз използвам силата му , за да се повдигна . П.Дънов .
Във твоя и моя власт е да се ''повдигнем'' . Т.Е. да се измъкнем от собственият си ад . Не бива да разчитаме на друг . Много често , подадената ръка (за измъкване от нашия ад) е със зли намерения . Всичко си зависи от нас самите .... аз лично , не бих рискувал , да поема ръката , бих разчитал на себе си и вътрешният си АЗ.....
-
Интересно тогава защо някои шамани сами "слизат" в Ада?
Честно казано незнам. Може би защото са шамани и им влиза в задълженията. Но аз лично не съм чувал някой шаман да слиза в ада. Знам само за един такъв, който после се чудел как да излезе, но е попаднал там след смъртта си
Е,добре де,fishbone,нали има различни инкарнации-така или иначе,и "пребиваването" в Ада би трябвало да е нещо временно?!Така или иначе пак ще се родиш чисто физически,макар и съзнанието ти да не е на Иван,а да речем вече си Петкан?!За шаманите-и аз нямам идея за какво им е да ходят там,признавам си,може би,и затова попитах,но тяхна си работа.
-
Има най-различни сфери и състояния на съзнанието. Нито едно от тях обаче не продължава вечно. Затова че в християнския смисъл на думата, ад няма. Освен това дали човек ще пребивава в една или друга сфера зависи от самия него, а не е резултат от някакво наказание. Балоните политат във въздуха, а камъните падат на земята – всичко зависи от качествата на съответния предмет. Т.е. накъде ще се насочи човек зависи от качествата, които е развил в себе си.
Iris,това означава ли,че така наречения Рай също не е вечен?И въобще има ли някакво измерение/място,което да е вечно?Но,ако се замислим върху различните сфери от будистка гледна точка-то и тях не знам дали ги има,или са просто поредната илюзия,понеже нали за будистите всичко е майа(или някъде бъркам)?!
Отговорът ми е: да. А можем да разсъждаваме и от друга гледна точка. Човешкото съзнание, възможностите му за разбиране на Битието, се развиват вечно. Възможностите в това отношение нямат предел, който да бъде достигнат. Затова каквото и състояние на съзнанието да е достигнал човек, той винаги ще може да надгради нещо ново над него. Раят, така както се разбира от хората, е едно ограничение. Едно състояние, което само по себе си ги държи в себе си и спира развитието им. Монадите на цветята или на животните също си имат своите състояния на блаженство, но кой би предпочел да остане в тях, след като веднъж е познал новите възможности, които му предоставя човешката еволюция в сравнение с еволюциите на по-низшите царства? Овладявайки напълно енергиите които съпътстват тази човешка еволюция, човек отново ще достигне едно по-висше от растителното и животинското състояние на блаженство (на изток за това състояние са използва термина „нирвана“), но в крайна сметка и то ще отмине, и човекът ще започне над човешка еволюция. Къде е адът в представената по-горе гледна точка? Адът е когато новите енергии, които са освободени за да бъдат овладени от човека в новия еволюционен цикъл, добият такава власт над него, че той става зависим от тях. Всичко това може да се наблюдава в твърде широк мащаб в настоящето и е още по-силно в астралния свят. Хората нямат почти никакъв контрол над мислите и желанията си. Така че за много хора може да се каже, че адът е тук на Земята. Докато хората са зависими от желания, които няма как да бъдат удовлетворени, самите те (хората) ще изпитват страдания в резултат на това.
-
Адът и Раят възникват едновременно при самото разделяне. Разделящото съзнание е това, което ги създава и двете едновременно. "Излизането" от ада е преодоляването на разделящото съзнание.
Което означава, че изчезва адът, но изчезва и раят с това и това неразделено битие е нирвана.
Няма такова нещо като излизане от ада и попадане в рая.
Те са два полюса и винаги вървят в комплект :)
-
Във твоя и моя власт е да се ''повдигнем'' . Т.Е. да се измъкнем от собственият си ад . Не бива да разчитаме на друг . Много често , подадената ръка (за измъкване от нашия ад) е със зли намерения . Всичко си зависи от нас самите .... аз лично , не бих рискувал , да поема ръката , бих разчитал на себе си и вътрешният си АЗ.....
Така е, ние сме хората който трабва да се самоизбавим според възможностите си и пр. Но я си представи сега, че си в Ада но не тоя "земния"(просто някакво си там временно състояние на съзнанието или тялото) а един друг ад, в които намаш никакви права и свобода на действията,а под теб гори неугасващ огън и единственнта тъзможност е някой чувайки твоят вик примерно да си спомни и помоли за теб, което малко ще облекчи твоите мъки. Аз съм убеден, че такова място съществува някъде.
Е,добре де,fishbone,нали има различни инкарнации-така или иначе,и "пребиваването" в Ада би трябвало да е нещо временно?!Така или иначе пак ще се родиш чисто физически,макар и съзнанието ти да не е на Иван,а да речем вече си Петкан?
Временно на за неопределено време мисля. Дали ще се преророди и кога Петкан, не зависи само и едниственно от него.Малко метафорично ще ти кажа, че майстора на баницата с късметите не е Петкан. Той само може да има избор да си избере ново парче. Но ако е попаднал в ада това няма как да стане толкова бързо.
Вярвам в безсмъртието на личността. Вярвам и в духовната смърт.
Разделящото съзнание е това, което ги създава и двете едновременно. "Излизането" от ада е преодоляването на разделящото съзнание.
Има накаква логика, но това съзнание е способно да създава само докато е в тялото. т. е докато не е напуснало физическото такова. ;)
Ада и рая не е едно цяло което накой зазделя с брадвата на две. Те съществуват реално, като астрални светове.
Наистина всеки има различна идея и представа за ада което е хубаво. Може пък да успееем да зглобим всеобщата картина.
Ада първо тук на Земята и ако не съумеем да излезем навренме това продължава и Там. Но дори и да излезем тук Там отново е възможно да минем през ада, защото за да се пречисти човек той трябва да мине през ада, т.е пътя за рая минава през ада.
-
Така е, ние сме хората който трабва да се самоизбавим според възможностите си и пр. Но я си представи сега, че си в Ада но не тоя "земния"(просто някакво си там временно състояние на съзнанието или тялото) а един друг ад, в които намаш никакви права и свобода на действията,а под теб гори неугасващ огън и единственнта тъзможност е някой чувайки твоят вик примерно да си спомни и помоли за теб, което малко ще облекчи твоите мъки. Аз съм убеден, че такова място съществува някъде.
fishbone , ти си на мнение , че ад , чистилище и др.описания , съществуват след смърта . Поне аз така разбирах от написаното.Според мен адът си е тук на Земята и в нас самите.Ние сме тези,които си го правим животът ад , или рай . Според мен ние не бива да ги разглеждаме тези понятия по отделно . Същото е при думи като ''плюс'' и ''минус'',''топло'' и ''студено'', ''война'' и ''мир'', ''мъж'' и ''жена''… Сама по себе си всяка от тези думи е неразбираема, тъй като до голяма степен се определя от нейната противоположност.Разбираш ли ? Не можеш да усетиш състоянието на студ , ако не ти е било топло преди това . Ето същото е адът и рая . Представи си (не дай Боже) , че се качиш на автомобилът си и в даден момент нещо ти прещрака в главата и решиш да излетиш в стратосферата . Натискаш педала на газта до край и ......катастрофа . Има и загинали и пр.И след това животът ти става ад . Самата мисъл , че си убил човек вече те погубва . И през цялото време си мислиш , колко добре си живял преди катастрофата . Животът ти е бил рай . Ето за това говоря . Ада и рая си е в нас , тук и сега . А относно чистилището след смърта,за мен не съществува . Греховете натрупани от минали животи си ги изплащаме в следващите . Карма . :drinks:
-
fishbone,как хем вярваш в безсмъртието на личността,хем в духовната смърт?!
-
Разбираш ли ? Не можеш да усетиш състоянието на студ , ако не ти е било топло преди това . Ето същото е адът и рая...
Разбирам, аз затова писах, че първо трябва да минеш през ада, за да разбереш донякъде що е рай.
А относно чистилището след смърта,за мен не съществува .
Тука аз немога да те разубедя. Ако аз съм прав ти ще се убедиш, че съществува ако ти си аз ще се убедя в обратното.
Това с плащането в следващите животи логично но ми звучи като измиване на ръце или пране на пари.
Поста е залепен на [time]юни 07, 2010, 03:24:50 [/time]
fishbone,как хем вярваш в безсмъртието на личността,хем в духовната смърт?!
Ами те са две съсвсем различи неща.
Вярвам защото безсмъртието може да се придобие, а духовната смърт да се избегне. :)
-
Тука аз немога да те разубедя. Ако аз съм прав ти ще се убедиш, че съществува ако ти си аз ще се убедя в обратното.
Това с плащането в следващите животи логично но ми звучи като измиване на ръце или пране на пари.
Естествено , че ние двамата взаимно не можем да се убедим в тезите си.Това ще стане след като умрем , и чак тогава ще разберем дали има пъкъл,ад,чистилище и пр. До тогава можем само да гадаем.Според мен , трябва да си живеем животът тук и сега , и ако може да го живеем по-качествено и чистоплътно . Т.е. да внимаваме , защото на каквото постелем , на това ще легнем.Разбирай го,че в този живот си постиляш леглото за следващия .
-
Когато живееш в света на възможностите си ти си в рая!
Когато живееш в света на невъзможностите ти си в ада!
Опознай себе си за да бъдеш в рая!!
Но я си представи сега, че си в Ада но не тоя "земния"(просто някакво си там временно състояние на съзнанието или тялото) а един друг ад, в които намаш никакви права и свобода на действията,а под теб гори неугасващ огън и единственнта тъзможност е някой чувайки твоят вик примерно да си спомни и помоли за теб, което малко ще облекчи твоите мъки. Аз съм убеден, че такова място съществува някъде.
"Единственият начин да промениш кармата си приживе е да оставяш хубави спомени за себе си в другите!
-
Разбирай го,че в този живот си постилаш леглото за следващия .
Съгласен съм с постилането, но като си постиляш в този живот, знаеш ли какъв ще бъдеш в следващия, или пак трябва да се подлагам на регресивна хипоза?
Въпроса е към всички.
Когато живееш в света на възможностите си ти си в рая!
Когато живееш в света на невъзможностите ти си в ада!
Опознай себе си за да бъдеш в рая!!
Да много точно. :flag_of_truce:
-
Към mitko:
Това с "хубавите спомени" е доста относително. Да не кажа: непостижимо.
Ако една жена иска и те целуне. Тя го прави, за да е хубав спомен(може би), но ти я отблъскваш. Споменът за теб, хубав или лош е? Защото за нея, въобще не е от хубавите. Но е "свършен Факт"=спомен. Как да забрави тя? Ти, какво би направил, все пак, ако имаш възможност и тя ти я даде, за да остане в нея "хубав спомен"?
И, между другото, няма невъзможности. Има нереализирани правилно възможности. :)
-
Според мен това са пълни глупости.. рай, ад... религиозни измишльотини >:( ???
-
Адът и Раят възникват едновременно при самото разделяне. Разделящото съзнание е това, което ги създава и двете едновременно. "Излизането" от ада е преодоляването на разделящото съзнание.
Което означава, че изчезва адът, но изчезва и раят с това и това неразделено битие еР нирвана.
Няма такова нещо като излизане от ада и попадане в рая.
Те са два полюса и винаги вървят в комплект :)
Ада произлиза от Рая, защото кадето няма добро има зло. Но като се замисли човек Ада не е лошо място, а нвщо като затвор за лошите души. В истинския затвор се намират престъпниците, който не могат да сторят лошо на никого.
-
Съгласен съм с постилането, но като си постиляш в този живот, знаеш ли какъв ще бъдеш в следващия, или пак трябва да се подлагам на регресивна хипоза?
fishbone , не ти трябва да знаеш , какъв ще ти бъде следващия живот.Ами я си представи,че научиш,че ще ти е ужасен и труден?И какво ще направиш ? Ще откажеш да го живееш ли?Най-много още от сега да се филмираш и може да превъртиш.Живей ТУК и СЕГА.
-
Да точно поради тази причина човек не трябва да знае какъв е бил и в предишен живот. Всъщност ако трябва да знае няма как да не узнае.
Живей в настоящето.
-
Ами те са две съсвсем различи неща.
Вярвам защото безсмъртието може да се придобие, а духовната смърт да се избегне. Smiley
fishbone,не знам как може да придобиеш нещо,което поначало си имаш?!За духовната смърт-мисля,че имаш предвид смъртта на душата-кофти нещо е,но в крайна сметка доста хора го преживяват.Ние сме многоизмерни същества и имаме Дух,Душа,тяло,Его и Ум също,междродругото-само едно от тези неща са вечни,другите макар,и много трайни при т.нар. според теб "духовна смърт" рано,или късно "изчезват".Но пък и тогава има смисъл за нас,понеже оставяйки се основно на примитивно и чисто физическо ниво-ние осъзнаваме,че сме,и нещо повече,а не само кокали,и плът.Следователно,поне аз вярвам в това,дори в най-кофти ситуацията и мястото-човек се учи.
Но интересен въпрос е кой какво разбира под думичката смърт?!И какво всъщност е противоположното на смъртта?!
-
Това не е вярно. Има много документирани случи за хора спомнили си какви са били в минлия си живот и са го доказвали с факти. Дори в една страна(май беше еврейска) се опитват да накарат децата да си спомнят какви са били. А и това може да ти е доста полезно. Например: в миналия си живот си бил пяница, биел си жена си. Унижавал си хора. В този си живот ще знаеш как не трябва да се държиш и тогава човек е благодарен за това което е получил "от горе" ако ме разбирате.
Поста е залепен на Юни 07, 2010, 21:07:17 pm
Ами те са две съсвсем различи неща.
Вярвам защото безсмъртието може да се придобие, а духовната смърт да се избегне. Smiley
fishbone,не знам как може да придобиеш нещо,което поначало си имаш?!За духовната смърт-мисля,че имаш предвид смъртта на душата-кофти нещо е,но в крайна сметка доста хора го преживяват.Ние сме многоизмерни същества и имаме Дух,Душа,тяло,Его и Ум също,междродругото-само едно от тези неща са вечни,другите макар,и много трайни при т.нар. според теб "духовна смърт" рано,или късно "изчезват".Но пък и тогава има смисъл за нас,понеже оставяйки се основно на примитивно и чисто физическо ниво-ние осъзнаваме,че сме,и нещо повече,а не само кокали,и плът.Следователно,поне аз вярвам в това,дори в най-кофти ситуацията и мястото-човек се учи.
Но интересен въпрос е кой какво разбира под думичката смърт?!И какво всъщност е противоположното на смъртта?!
За мен такова понятие смърт няма. Умира само тялото(а то не е толкова важно). Това е основната грешка на хората когато някой "умре". Плачат, тъгуват, ходят в черно. :negative: Ние човеците подържаме нашите тела (поне някои :blum2:), но не разбираме, че трябва да полагаме повече грижи за душата си, защото тя е пряко свързана с тялото ни и всяко нейно чувство се отразява на него. Така ще се чувстваме по-добре, а ище изглеждаме по-добре 8).
-
Към mitko:
Това с "хубавите спомени" е доста относително. Да не кажа: непостижимо.
И, между другото, няма невъзможности. Има нереализирани правилно възможности. :)
Да оставяш хубави спомени е изкуство!
Много искам да се върне младоста ми!
Съгласен съм с постилането, но като си постиляш в този живот, знаеш ли какъв ще бъдеш в следващия, или пак трябва да се подлагам на регресивна хипоза?
Ти избираш какъв живот ще бъде следващия, по-точно съвеста ти избира какво, кога и как! Божествените изпитания са винаги съобразени с възможностите ти да ги преодолееш!
Вярвам защото безсмъртието може да се придобие, а духовната смърт да се избегне. Следователно,поне аз вярвам в това,дори в най-кофти ситуацията и мястото-човек се учи.
Но интересен въпрос е кой какво разбира под думичката смърт?!И какво всъщност е противоположното на смъртта?!
Безсмъртието е даденост на душата и духовна смърт няма, има духовна деградация до определена степен, после отново прогрес!
Винаги и от всичко може да се извлече поука и ако тя е правилна винаги осигурява напредък!
Умираме за едното измерение и се раждаме в другото!
-
Не съм съгласен с последмното ти изречение. Душата избира сама в кое измерение, в кой времеви пояс, в какво семейство да се "прероди", за да натрупа необходимите знания. Всъщност матерялния свят е училището на душевния. Но не и учителят.
-
За да се родиш трябва да умреш, а за да умреш трябва да се родиш!
-
Умираме за едното измерение и се раждаме в другото!
Мitko,не се ли прераждаме отново тук , на Земята ? А в другите измерения не престояваме ли , само временно , докато се преродим ?
-
Не съм съгласен с последмното ти изречение. Душата избира сама в кое измерение, в кой времеви пояс, в какво семейство да се "прероди", за да натрупа необходимите знания. Всъщност матерялния свят е училището на душевния. Но не и учителят.
nikoko,само някои имат този избор,другите-изключително рядко или въобще са лишени от него.Макар че погледнато реално всичко си е наш избор.Според една мацка,ако човек дели на духовно-материално-все още живее в дуален свят-чудя се дали е по същия начин с живота,и смъртта?!
-
Умираме за едното измерение и се раждаме в другото!
Мitko,не се ли прераждаме отново тук , на Земята ? А в другите измерения не престояваме ли , само временно , докато се преродим ?
Ами има времеви измерения. Тоест сега докато пиша Аспарух създава българската държава, а в съшото време Крум саздава първите писани закони. А и не Земята или някоя друга планета е нашия истински дом, а така наречения "Рай". Там е дома на душата. Там имаме семейство.
-
Нещо като паралелни светове .
-
Именно. :good:
-
Може би "Ада" е някъде в Кухата земя. :writer: А там неможе да се слиза току така.
http://neshtoto.com/?p=99
-
Тогава "Ада" не е понятие за зло място кадето "гният" лошите души, а един цял нов свят.
Защото знам, че в кухата земя живат много култури. Сега си спомних легендата за изгубения град (май така се казваше ;)).
-
Едно лично мое мнение - двама човека могат да спят в едно и също и легло и единият да е в рая, другият в ада. :)
Макар, че ако спят достатъчно дълго в едно легло...нищо не се знае, може тоя дето е бил в ада да почне да излиза от там или обратното...в смисъл, че хората си влияят един на друг. :)
-
Всеки определя съдбата си и никой не може да му повлиае. Кадето и да спи.
-
Влияят си хората и то много.
-
Всеки определя съдбата си и никой не може да му повлиае. Кадето и да спи.
Може ама не го пожелавам на никого ако е за не-добро. ;D
-
Даже аурата на двамата става обща! Семейна аура
-
Даже аурата на двамата става обща! Семейна аура
mitko,по принцип с който и да си-има някакво смесване на аурата,и преплитане на кармата.Но това не знам дали е истинската любов.Поне за мен истинската е да можеш да си без някой,но да избереш този някой.Пък и винаги един от двамата е по-силен.Докато се изравнят става кофти-и за съжаление понякога,по-силния слиза едно стъпало по-надолу,заради другия.
-
Тук става дума за влияния на енергиите на двама човека, а не за любов :)
Обикновено този, който е по-силния повлича другия в своята посока.
Дори в асансьора да пътувам двама човека пак има влияние.
Единия ако е ведър и жизнерадостен, а другия мрачен и депресиран в зависимост кой е по-силен може мрачния да се разведри, но може ведрия да се помрачи....
За да си сред хора трябва сила. В противен случай си подложен на влияния. За това много хора предпочитат усамотението.
-
Става на въпрос не за обмен на енергии, макар, че оттам се започва, а за изграждане на ОБЩА аура при хора съжителствали десетилетия (съпрузи)
-
Точно така, започва се оттам и след достатъчно дълъг период време се създава обща аура.
А това...мисля аз никак не е добре. Защото и двамата губят своята индивидуалност и се капсулират в общата аура. И така никой от тях не е съвсем себе си. Нещо по-лошо, може би...никой не знае точно какъв Е, оставен сам на себе си....да речем едно младо момиче се омъжи, и направо от семейната аура на мама и тати се омеша с аурата на мъжа си.
Тя може да преживее целия си живот без дори да разбере каква Е и коя Е тя самата.
-
Затова казват: Преди да се ожениж запознай се с тъщата, това е жена ти след време!
-
Хааха, точно! :)
-
Във всичко става дума за любов,дори най-дивата омраза. ;)
За младото момиче и аурата на мама,и тати-ок,разбираемо е.Но е интересно защо един по-възрастен мъж си избира доста по-младо момиче.Дали не е изхабен от прекалено многото си връзки и търси лесна "плячка",която да смуче енергийно?!Е,как да разбереш кой си като рядко ти остават сили за нещо.
Алибаба,примера с асансьора е доста добър.Наистина човекът с по-силната воля има предимство,но за това да останеш сам-понякога си има и други причини.Най-често тези,които са свикнали да "смучат" другите и са се превърнали в енергийни вампири-те се ужасяват да останат сами,побъркват се,защото ще трябва да минат през самите себе си. ;)
За да съжителстваш с някой-трябва да си доста добре запознат с човека срещу теб.Може да го познаваш от 10 минути и да имаш такова желание,може,и да го познаваш 5 години,но да отказваш да живееш с него/нея.Понякога е най-кофти като си този,дето смучат,но имам наблюдения,че някои хора толкова свикват,че самички си търсят "вампирчета(та)".И все пак познавам по-силни хора,които са слезли едно стъпало по-надолу(или така поне изглежда,понеже никога не се знае),за да са на нивото на съпруга/съпругата си.Много по-трудно е,когато си да речем от 10 клас някои от 2 да те разбере,отколкото обратното.Просто малко ми е непонятно как ще си наложиш волята и силата,и толкоз.После пак ще има карма,"плащане",сълзи и обвинения...
В крайна сметка дали ще сме в Ада или Рая-изборът си е напълно наш,макар че в повечето случаи-рядко го осъзнаваме(дори това право на избор не знам колко хора го осъзнават).
-
И аз точно това си мислех, че не е случайно, че дърти пергиши си търсят младо момиченце, тамън излязло от мама и тати...
И аз съм забелязала, че има хора, които не могат и 5 минути сами да са..
Това е добър тест.
Да слизаш надолу заради някога, да, но да не се застояваш прекалено...иначе е опасно.
-
И аз точно това си мислех, че не е случайно, че дърти пергиши си търсят младо момиченце, тамън излязло от мама и тати...
И аз съм забелязала, че има хора, които не могат и 5 минути сами да са..
Това е добър тест.
Да слизаш надолу заради някога, да, но да не се застояваш прекалено...иначе е опасно.
алибаба,работата е там,че докато човек ненаправи нещо-рядко знае какво въобще прави.А връзките,които си създаваме с хората-понякога са изключително здрави и толкова трудно се късат,че,и болезнено,че някои хора предпочитат да избягват такива неща.Може би за другите изглеждат ненаред. :)
Нищо никой не може да направи за някой друг.В началото само така си мислим,защото иначе бихме отказали да го направим,а ние самите можем супер добре да убеждаваме(заблуждаваме),дори нас самите(да не кажа най-вече нас самите).И накрая излиза,че сме слезли някъде,заради всичко друго,но рядко,заради това,заради,което сме си мислели-включително и другите,просто,защото няма "другите".
-
И аз точно това си мислех, че не е случайно, че дърти пергиши си търсят младо момиченце,.........
Да слизаш надолу заради някога, да, но да не се застояваш прекалено...иначе е опасно.
Не пропускай маминките!!!!!!!!!!!!! Това е общовалидно!!!
алибаба,работата е там,че докато човек ненаправи нещо-рядко знае какво въобще прави.А връзките,които си създаваме с хората-понякога са изключително здрави и толкова трудно се късат,че,и болезнено,че някои хора предпочитат да избягват такива неща.
Изграждането на обща аура е лесно и неусетно, нарушаването й обаче, е винаги болезнено, винаги, а доста хора се плашат не само от болката, но и от самата промяна!
И накрая излиза,че сме слезли някъде,заради всичко друго,но рядко,заради това,заради,което сме си мислели-включително и другите,просто,защото няма "другите".
Винаги има другите! Те, другите създават нашата реалност, а ние тяхната! Един интелект винаги може да слезе надолу, но никога не може да се качва нагоре, горното ниво на интелекта е даденост още преди раждането! Друг е принципа на нивото на развитие! Достигнала дадено ниво на развитие душата никога, ама никога не се върща под това ниво, защото тя само прибавя опитност!
-
Тя душата може и да е придобила цялата опитност, но ако връзката с нея е нарушена кел файда от цялата тази опитност след като сме като сомнамбули?!
Аз знам (чувствам го), че моята душа е придобила огромна опитност, но на каква част от тази опитност интелектът ми е позволил да се прояви?!
Там е цялата работа.
Душата никъде не се връща, просто човекът така дълбоко заспива, включва на автопилот и се щура насам-натам в опити да намери нещо, което си има и винаги си е имал...
Това ни е орисията на тази земя..
-
Изграждането на обща аура е лесно и неусетно, нарушаването й обаче, е винаги болезнено, винаги, а доста хора се плашат не само от болката, но и от самата промяна!
Зависи кой как приема нещата.А и mitko,някои неща са от доста отдавна,въпреки че човек рядко "помни" съзнателно.Но подсъзнанието си играе доста добре с нас и винаги печели,независимо как,което е доста интересно.За изграждането на обща аура-може ли човек да изгради нещо общо след като то поначало си е Едно? ;)
Винаги има другите! Те, другите създават нашата реалност, а ние тяхната! Един интелект винаги може да слезе надолу, но никога не може да се качва нагоре, горното ниво на интелекта е даденост още преди раждането! Друг е принципа на нивото на развитие! Достигнала дадено ниво на развитие душата никога, ама никога не се върща под това ниво, защото тя само прибавя опитност!Ние сами създаваме нашата реалност,включително,че и ние самите си избираме тези "другите"!И щом нещо е дадено преди самото ни раждане какво изобщо правиме тука като цяло?!Дали пък живейки няма начин да се освободим от някои окови,изкачвайки нивото?!Макар че аз гледам на всяко ниво като на някакъв вид опитност-дали ще съм чистач или президент-все ще се научавам на нещо.В единия случай да мета и събирам боклуци,в другия да ръководя дадена страна,хора,да се запозная с политиката отблизо...Но в крайна сметка все ще ми е интересно. :)А и на няколко места попадам на информация за "души",които самички си слизат долу,но "търкат" всичкото си знание,колкото и абсурдно да е,за да имат пълна опитност.Тъй че,ако ти или аз не знаем,че сме от 10 ниво,да речем-перфектно ще си изиграем "ролите" във 1,2 или което там сме си избрали още преди да се родим. :)
алибаба,мисля,че някъде беше питала кое е противоположното на живота-мисля,че би ми било интересно(а и на други участници във форума)да разберат ти какво мислиш. :)
Поста е залепен на Юни 09, 2010, 17:37:02 pm
Тя душата може и да е придобила цялата опитност, но ако връзката с нея е нарушена кел файда от цялата тази опитност след като сме като сомнамбули?!
Аз знам (чувствам го), че моята душа е придобила огромна опитност, но на каква част от тази опитност интелектът ми е позволил да се прояви?!
Там е цялата работа.
Душата никъде не се връща, просто човекът така дълбоко заспива, включва на автопилот и се щура насам-натам в опити да намери нещо, което си има и винаги си е имал...
Това ни е орисията на тази земя..
алибаба,написах го преди малко и пак ще го напиша-това ти сама си си го избрала още преди да се родиш.Нещо повече-самото ти решение да се родиш,показва избора ти.(Е,някои хора са лишени от този си избор,поне донякъде,но да речем,че ти си имала избора да се родиш или не,понеже някои го нямат).
-
Тя душата може и да е придобила цялата опитност, но ако връзката с нея е нарушена кел файда от цялата тази опитност след като сме като сомнамбули?!
Аз знам (чувствам го), че моята душа е придобила огромна опитност, но на каква част от тази опитност интелектът ми е позволил да се прояви?!
Там е цялата работа.
Това ни е орисията на тази земя..
Звучиш ми като пораженец!
"Човек има два вида съзнание пасивно подсъзнание (съзнание за ирационалното) и активно съзнание (съзнание за реалноста тук и сега)! Двете части са свързани с мост! Когато сме малки информацията циркулира свободно в двете посоки с напредване на възраста обаче, активното съзнание все повече задръства с информация моста, пречейки на обратният поток докато го прекъсне напълно! Този мост се нарича интелект и ширината му сме я избрали ние преди да се родим!" Паалла - Хоол
Поста е залепен на Юни 10, 2010, 00:00:29 am
Да уточним нивото на интелекта, а и на всички наклонности и възможности е даденост, тоест рамка която ти си определила - твой избор преди да се родиш! Когато аз от по-напреднало ниво искам да сляза на по-ниско ограничавам интелекта си до необходимият за това ниво на съществуване, така, че за лесното овладяване на нивото забрави, а може и да си добавя някое заболяване!
Колко по-напреднала е една душа, толкова по-трудно съществуване избира!
Горе е на мода трудното!
Питаш: Кое е противоположното на живота ???
"Сливането (образуването на сребристата нишка) между двете същности духовна и материална се нарича раждане, то се извършва още в утробата на майката! Първата глътка въздух е началото на съществуване в друга реалност! Времето прекарано във взаимно обогатяваща двете същности симбиоза се нарича живот (битие)! Разделянето (скъсване на нишката) смърт!" Паалла - Хоол
Раждане - смърт, начало и край на битието! душата не се ражда, а се самосъздава, следователно горните понятия не важат за нея!
Живот (битие) - небитие, но понеже двете понятия на съществуване са в различни измерения не можем да ги приемем като противоположности, по-скоро са двете страни на една монета!!
"Живота няма алтернатива!!" Паалла - Хоол
-
Учени намират истинският ад!
http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=d449f9b7 http://www.youtube.com/v/kjcFsoK8SLg?fs=1&hl=bg_BG&rel=0
http://www.imbf.org/docs/hell/hell.html ; http://www.angelybesyilyudi.ru/zvuki_iz_ada_puteshestviya_v_ad.html
Може ли да се направи аналогия с Царичина?
-
Наско аналог правя с Т.н "Куха Земя" или някаква част от нея, но с Царичина не.
Ад има и той не е само в нашите глави, мисли, чуввства и пр. казвам го сигорно за втори път.
-
“Разкопките в Царичина трябва да се прекратят. Там е центърът на Земята – на дълбочина 2000 километра има находка – като кристали. Голяма е като слънцето, когато изгрява. Да не се пипа!
Хората няма да го стигнат, но ще нарушат атмосферата. Това е голям кристал, който е опасен и ще стои там, докато съществува Земята. Той управлява нейното движение. Да спрат да копаят, защото цялата Земя ще загине. Ще настанат тежки дни за вашия народ. От него ще се появят много нови и страшни болести. По този начин ще дойде краят на живота. Като изчезнат хората, ще изчезне и Земята – тя ще изгори.
В дупката има и подземен свят,но не адът."
http://www.chudesa.net/cyalata-istina-za-carichina/
Между разказаната история,която се е случила в Сибир и хипотезата за Царичина има голяма прилика,но дали информацията е вярна,не се знае.
Аз мисля,че адът след смъртта е в нашите чувства и така ние си плащаме за греховете.
-
Аз мисля,че адът след смъртта е в нашите чувства и така ние си плащаме за греховете.
Така е, ад няма, ада е само в нашите глави, той е срама от извършените зли дела.Това със записаните звуци повече ми прилича на стълпотворение на българи пред "райската врата".
-
Наско, ако позволиш малък коментар към двете клипчета-малко фейк история. Гласове на милиони хора? ??? Ако се направи и спектрален аудиоанализ може да се приближим до истината. Но такъв не е правен.
-
Ако изобщо има"ад",то той е в умовете ни!
-
Да вярно, но... представи си едно измерение (сфера) където материята е дотолкова пластична, че тя моментално добива форма съобразно с човешката мисъл. Тогава адът в умовете ни ще се прояви веднага и във външното обкръжение. Тук сред грубата материя не обръщаме много внимание на мислите си, защото те не се отразяват веднага и директно на света около нас, но има сфери, където това, което мислим придобива моментално съвсем обективна и осезаема форма, а адът престава да бъде само в умовете на хората, въпреки че причината за него си остава там.
-
Учени намират истинският ад!
...
http://www.imbf.org/docs/hell/hell.html ; http://www.angelybesyilyudi.ru/zvuki_iz_ada_puteshestviya_v_ad.html
Може ли да се направи аналогия с Царичина?
Не знам за аналогия с Царичина, ама аз като последния глупак тръгнах да броя секундите на записа и... нали уж трябваше да са 19, а те доста повече ми излязоха. А и никакви странични звуци (нали все пак топлината е предизвиквала разтопяване на микрофона, а това би трябвало да е съпроводено с някакъв звук) и смущения – при не знам колко си километра кабел и то предполагам не оптически, при няколко хиляди градуса температура... Струва ми се, че ако се направи честотен анализ на записа, лесно може да се докаже, че не е правен в споменатите условия.
-
Ирис, точно това имам предвид. Царичина няма нищо общо с тази тема.
-
Ако изобщо има"ад",то той е в умовете ни!
Ако има Ад то огънят в него е съвеста ни!
-
Ако има Ад то огънят в него е съвеста ни!
Дали духа има съвест, а за това че ада е в нашите глави тук и сега също не е много сигурно като гледам какво става по света, добрите хора изгарят в адски мъки, злите си гледат пашалъка и хич не им дреме на .............
-
Old,прав си."Духът" няма съвест.Душата има.И докато се възприема като отделна частица е подвластна на нея.Духът не съди никой,дори и себе си!Той просто знае,че Е.
-
Според мен , адът може да е в астрала . Ако вземем например дадени изънземни с голямо знание и могат да променят климата на планетата и всичко там, това може да е ад, но ад, в който отиваш там щото, не си се молих достатъно ... ;D Мерси (затова повече си падам по будизма, не по християнството :p ).
-
Е...то и рая и ада може да ги преживееш и почувстваш в астрала.Както и на земята.Няма точни географски ширини локализиращи въпросният"ад".Всичко зависи от съзнанието.
-
Всичко зависи от съзнанието.
Обобщено от Талмуда в пет изречения: (http://chitanka.info/lib/text/15396/16#textstart)
Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи,
Внимавай за думите си, защото те ще станат действия,
Внимавай за действията си, защото те ще станат навици,
Внимавай за навиците си, защото те ще станат твой характер,
Внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба.
-
По-добре от това не може да се каже. :hi: