Форум за конспирации, уфология и мистика.
Конспирации => Геополитика /Политически Конспирации и Нов Световен Ред => Темата е започната от: insomnia1304 в Май 04, 2010, 23:07:39 pm
-
Военен колеж
Проникновени размисли за променящата се същност на конфликтите
Автор: Джошуа Е. Кийтинг
Въстанически връх
В началото на 90-те години, когато Студената война беше приключила и множество малки, но брутални конфликти се нароиха на Балканите и по целия африкански континент, изглеждаше, че светът навлиза в епохата на гражданските войни и конфликтите с ниска интензивност. Истината е точно обратната, според нов работен доклад на двама политолози от Йейл: броят на гражданските конфликти достига връхна точка през 1991 г., а след това систематично намалява. намалява и процентът на конфликтите, които могат да бъдат описани като въстания (конфликт между група бунтовници и централната власт). Нима това е "задаващата се анархия", която бе предсказана през 1994 г. от журналиста Робърт Каплан? Вместо това, заявяват изследователите, въстанията са "исторически обусловено политическо явление, което вече е преминало зенита си". Авторите, Статис Н. Каливас и Лая Барселс, смятат, че съотношението на силите по време на Студената война е по-изгодно за въстаниците, отколкото за централната власт в съответната страна, тъй като свръхсилите са подпомагали бунтовническите групи, често техни подставени лица. Въстаническите действия в Ирак и Афганистан, които днес довеждат западните анализатори до задънена улица, по всяка вероятност са остатък от една отминала епоха. Конфликтите може да се завърнат, но предимно като онова, което учените наричат "симетрични неконвенционални" граждански войни. Сегашният хаос в Сомалия, например, често неправилно е описван като партизанска война, но всъщност в него участват две страни, които са относително равностойни, но лошо въоръжени. С други думи, сбогом Багдад, здравей Могадишо.
Парите говорят
Андрю Кард, шеф на кабинета на бившия президент Джордж У. Буш, веднъж използва една несполучлива бизнес метафора – "нови продукти не се пускат на пазара през август", говорейки за провежданата от администрацията публична кампания за военната операция срещу Ирак. Тази фраза скоро доби печална слава, но разглеждането на войната като финансов продукт наистина разкрива някои интересни неща. В сп. Economica Джъстин Улфърс и Ерик Зитцевиц анализират т. нар. "акция Саддам" – необичаен финансов инструмент, търгуван към края на 2002 и 2003 г. от он-лайн заложната къща TradeSports.com. Тъй като тези инструменти могат да донесат дивиденти само ако иракският лидер Саддам Хюсеин бъде свален от власт до 30 юни 2003 г., кривата на цената им добре онагледява вероятността да започнат военни действия срещу Ирак през този период според обществените очаквания в САЩ. Проследявайки петролните цени на фондовата борса, изследователите откриват близко сходство: 10-процентно увеличаване на вероятността от започване на война, отразено в цената на "облигациите Саддам", е свързано със средно увеличаване на петролните цени с по един долар и намаляване на стойността на индекса S&P 500 с 1.5%. Очевидно инвеститорите очакват увеличаване на петролните цени и забавяне на икономиката вследствие на военните действия. (И двете се реализират, макар и далеч не в степента, очаквана от пазарите.)
В този пример не е ясно дали пазарната оценка на риска е била неправилна или просто на света му е провървяло. Това е първият директен опит да се използват прогнозни пазари (т.е. пазарите на финансови инструменти за секюритизиране на риска, бел. ред.) за разбирането на икономическите последствия от геополитическите действия и очевидно са необходими още изследвания. Опитите на американското правителство да впрегне мъдростта на масите (като например изоставения по-късно "фючърсен пазар на тероризма" на Министерството на отбраната) се оказват политически радиоактивни. Но Улфърс и Зитцевиц твърдят, че пазарите вече се изказват по въпросите на сигурността, затова може би е добре светът да прояви интерес и да разшифрова изреченото от тях.
Африка се загрява
Учените отдавна предупреждават, че покачващите се глобални температури и възникващият вследствие на това недостиг от ресурси ще доведе до повече военни конфликти. Американското правителство дори инструктира разузнаването си да проучи потенциалните последствия от климатичните промени върху националната сигурност. Но доказателствата за това, че покачващите се температури водят до въоръжени конфликти, са оскъдни, поне засега.
В неотдавнашно изследване публикувано в "Протоколи на Националната академия на науките", екип икономисти се опитват да направят връзка между температурните промени и възникването на конфликти в подсахарска Африка в периода между 1981 и 2002 г. и стигат до смайващи резултати: увеличение на температурите със само 1ºС води до 49% увеличение на гражданските войни. Положението изглежда още по-отчайващо за следващите десетилетия. При прогнозираните увеличения на глобалните температури, авторите предвиждат увеличение с 54% на гражданските конфликти по целия регион. Ако тези конфликти са така смъртоносни, както и войните през миналия изследван период, до 2030 г. в Африка ще загинат още 393 хиляди души вследствие на въоръжени конфликти.
Основната причина за прогнозираните стълкновения е въздействието, което глобалното затопляне оказва върху селското стопанство, но роля може би играят и други фактори. Например, при повишаване на температурите тежката престъпност се увеличава, а икономическата производителност намалява. В свой особено черноглед допълнителен коментар авторите отбелязват, че дори и в рамките на един "оптимистичен сценарий", предвиждащ осъществяването на икономическо развитие и политически реформи през следващите няколко десетилетия, "нито един от тези два фактора не може да компенсира значителното отражение на увеличените температури върху възникването на граждански конфликти".
Графиката на тероризма
Когато нападат по-мощни противници, съвременните въстаници силно разчитат на изненадата. Но в дългосрочен план тяхното поведение се оказва удивително предсказуемо. Международно изследване, публикувано в научното списание "Нейчър", анализира мащаба и честотата на бунтовническите атаки в 9 конфликта, в това число тези в Афганистан, Ирак, Сиера Леоне и Перу. Учените установяват, че атаките се отличават с изключително последователно разпределение според "принципа на Парето" (за много събития, повечето видими ефекти идват от малко на брой причини, бел. ред.) – колкото по-мащабни са нападенията, толкова по-редки са.
Учените също така установяват, че с напредването на конфликта въстаническите действия стават по-малко спорадични и по-предсказуеми. В опитите си да установят кой метод е най-ефективен, бунтовническите формирования изглежда навлизат в рутина. Разбира се, това съвсем не помага на математиците да предрекат следващата крайпътна експлозия или градски атентат - моделът се занимава с дългосрочните тенденции и не може да предвиди конкретните нападения. Но разбирането на приливите и отливите в бунтовническите действия може да помогне на изследователите да обяснят как бунтовниците се адаптират и учат, а евентуално и да ни кажат как да осуетим плановете им преди да е станало твърде късно.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=895060
-
Осама бин Ладен живее разкошно в… (сещате се) Иран
http://www.ivanstamenov.com/?p=1264