Форум за конспирации, уфология и мистика.

Разни => Земя и Екология => Темата е започната от: SiriusAngel в Февруари 08, 2010, 16:05:11 pm

Титла: Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: SiriusAngel в Февруари 08, 2010, 16:05:11 pm
Как да оцелеем сами сред дивата природа

Моля който каквото знае да напише относно как можем да отселэм ако един ден ни се наложи. Моля който каквото знае да пише тук.

Да се изгубиш сред пустошта,можеда бъде страшно преживяване.Да оцелееш в такава ситуация е нужно да имаш здрав разум ,спокойствие, както и мъдро да използваш благата предоставени от природата. Всичко от което се нуждаеш,за да оцелееш са: подслон,топлина,вода и храна.
Първото нещо,което трябва да направиш е да не изпадаш в паника.Често хората намиращи се в това положение не мислят трезво.Започват да ходят,дори да тичат,ужасени търсейки някаква следа или познат ориентир. В повечето случаи,резултата е дезориентиране и още по-голямо объркване. Вместо това седни ! Дишай,бавно,дълбоко,в продължение на няколко минути.Когато се почувстваш спокоен,огледай се,ориентирай се спрямо мястото,където се намираш.Може да забележиш пътека,по която си минал в безумното търсене.
Стой на едно място! По този начин ти не само увеличаваш шанса да бъдеш намерен,но също така увеличаваш способностите си да оцелееш,като намалиш изразходването на телесната си енергия,както и количеството вода и храна,нужни за теб.
Сигнализирай местонахождението си,за да максимализираш шансовете си,някой да те намери.Направи шум,свирейки,крещейки,пеейки или удряйки камъни един в друг.Ако можеш,маркирай мястото,по такъв начин,че да бъде видяно от въздуха.Ако си сред планинска поляна,направи триъгълник като използваш клони и тъмни листа.В пясъчните райони,направи голям триъгълник в пясъка.В гората,трябва да приготвиш 3 малки огъня и да бъдеш готов да ги запалиш при нужда да бъдеш забелязан,с купчини от мокри листа,за да направиш дим.Числото 3 навсякъде сред дивата природа е стандартен бедствен сигнал.
Започни да проучваш района си,като внимателно следиш пътя към първоначалното ти място.Бъди сигурен,че винаги ще можеш да се върнеш там,докато търсиш вода,подслон или пътя към вкъщи.
Намери или си направи подслон.Без адекватен подслон,ти си незащитен.Можеш да измръзнеш или да получиш топлинен удар,зависи от времето.Ако не си облечен подходящо,намирането на подслон е от първо значение.За щастие горите са пълни със сечива и ресурси за направата на огън и подслон ,(за стопляне,безопасност и сигнализиращи цели.Пещерите също са чудесен подслон,но преди това трябва да се уверите,че не е обитавана от мечки,големи котки или змии.Също така бъдете сигурни,че подслона няма да се срути върху вас,намалявайки шансът ви да оцелеете до минимум.
Намерете източник на вода .Можеш да издържиш три дни без вода,но накрая на втория ден няма да бъдеш в добро здраве;затова предварително намери вода.Най-добрият източник на вода е изворът,но вероятността да намериш такъв е малка. Потокът е вторият най-добър за теб вариант.Движението на водата намалява утаяването.Имай предвид,факта че пиенето на вода от поток,може да доведе до някои болести,но в ситуация на живот и смърт,рискът да се разболееш е на по-заден план.
Направи си добър огън-с много въглени,за да остане топъл с часове.Бъди сигурен,че си осигурил голямо количество сухи дърва,достатъчни ,за да изкараш нощта.Запомни,че малкият огън се подържа по-лесно от големият,защото се нуждае от по-малко дърва. Веднъж достигнеш ли желаната жар,поддържай огъня в разумна големина,за да не отделиш прекалено голямо време за събиране на средствата за огрев.
Намери храна,годна за ядене.Бъди сигурен,че храната,която намериш ти е позната и е безопасна за хранене. Ако имаш запален огън готви на него,всичко което ядеш,просто за да бъдеш сигурен.Ако си способен да убиеш животно,можеш да разчиташ на неговото месо.В допълнение,не се плаши от това да ядеш насекоми и други буболечки.Те ще те спасят при нужда от недостиг на храна. Също така е прието,че можеш да ядеш живи насекоми,ако те са не по-големи от 3см,останалите би било добре да ги опечеш.Махни краката и всички части,които могат да се закачат по пътя към стомаха.Зърнести плодовете като(ягоди,къпини,боровинки):белите и жълтите на цвят са отровни на 90% от случаите.Светло сините и черните са добри за ядене на 90% от случаите. (кучешките гроздове са тъмно сини или черни на цвят и са сладки на вкус,но някои от тях са доста смъртоносни и могат да те убият доста бързо) Ягодите и малините стават за ядене почти на 100% Гладът няма да бъде голям проблем за кратък период,за това се съсредоточи върху запасяването с вода.
Запомни че можеш да оцелееш няколко седмици без храна,но само няколко дни без вода и вероятно само часове без подслон.В случай,че изпаднеш в нужда да оцеляваш сред дивата пустош,подреди приоритетите си по-правилният начин.
И винаги помни !!! Единственото нещо,което може да те погуби,във всяка среда е,липсата на мотивация.Ако вярваш,че ще оцелееш,шансовете ти ще са по-големи.Всичко се крепи на силата на волята ти!


http://poneshto.com/?p=4282
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: sidewinder в Февруари 08, 2010, 19:50:20 pm
На първо време тренировки в реални условия. Много преходи 30-40км/1-2 дни. Да бъдеш приятелски настроен с природата. Познания по оринтиране по карта и по местност. Да можеш да се справяш с подръчни материали.

Човек не може да се научи да оцелява в природата като чете учебник и си седи вкъщи.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: H. в Февруари 08, 2010, 23:44:17 pm
На първо време тренировки в реални условия. Много преходи 30-40км/1-2 дни. Да бъдеш приятелски настроен с природата. Познания по оринтиране по карта и по местност. Да можеш да се справяш с подръчни материали.

Човек не може да се научи да оцелява в природата като чете учебник и си седи вкъщи.

Ооо, да :) Точно за това говорих с един човек онзи ден, който хич не му се иска горното да е вярно :P
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: Гален в Февруари 09, 2010, 07:44:12 am
Препоръчвам предаванията на Discovery Channel с Беар Грилс-"Оцеляване на предела".
Това е "дивака" Беар  :):
(http://www.slusham.com/img/ocelqvane_na_predela_2.jpg)

(http://www.za-sporta.com/wp-content/uploads/2009/10/bear_grylls_in_jungle.jpg)
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: neven в Февруари 09, 2010, 09:38:40 am
Човек не може да се научи да оцелява в природата като чете учебник и си седи вкъщи.
Така е! Теория без практика е дрън-дрън работа...
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: lubarski в Февруари 09, 2010, 10:17:32 am
Човек не може да се научи да оцелява в природата като чете учебник и си седи вкъщи.
Съгласен съм с това до някъде. Бих вмъкнал думичката "само" между "природа" и "като". Това го разбрах от предаванията на този чивек, чиито снимки се мъдрят горе. Понеже го пускат в различни, континенти и географски ширини, той предварително се е информирал много добре за флората и фауната на мястото, където трябва да оцелее. Знае кои корени и животни се ядат, от кои може да се натрови и кои може да яде ако ги изпече. Така, че не всичко е въпрос само на умения придобити от практиката. Нямаш ли информация за средата, в която си попаднал си вече наполовина мъртъв. Аз примерно не бих се сетил да взема кожата на змия, която съм убил и изял за да се изпикая по-късно в нея и още по късно да го изпия  :bad: за да не получа обезводняване и да пукясам по средата на пустинята.  :flag_of_truce:
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: sidewinder в Февруари 09, 2010, 11:42:43 am
 :)

Да, трябва да има думата "само", прав си. Това със змията не бих го направил. Но има един друг трик. В пустинята винаги става студено през ноща - дори пада под нулата. При тези резки промени, винаги става конденз някъде. Стига да имаш едно парче найлон в себе си, можеш да си събереш вода, като го постелеш над някой сукулент.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: Max в Февруари 11, 2010, 17:34:55 pm
На първо време тренировки в реални условия. Много преходи 30-40км/1-2 дни. Да бъдеш приятелски настроен с природата. Познания по оринтиране по карта и по местност. Да можеш да се справяш с подръчни материали.

Човек не може да се научи да оцелява в природата като чете учебник и си седи вкъщи.

Ооо, да :) Точно за това говорих с един човек онзи ден, който хич не му се иска горното да е вярно :P

Преходите са само един от проблемите в списъка и далеч не най-важният. :)

В извъннаселенои местности се срещат разни същности, за които нищо не знаем и затова не можем да се предпазваме от тях. Чел съм разкази на хора, на които им се е налагало да преспиват в гората и са имали срещи от които за един миг са им побелявали косите.
Има ли някой от вас личен опит с нещо такова или да е чувал разни истории?
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: H. в Февруари 13, 2010, 18:47:44 pm
Къде да прочетем и ние тези разкази? Интересно ще е.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: sidewinder в Февруари 13, 2010, 19:35:50 pm
Аз съм преспивал на палатка близо да кръстова гора и белинтаж. Явно тогава не съм имал късмет да се срещна с такива същности.

Един истински случай. На мой колега му се зареди GSM-а, докато е бил на белинтаж. Излязъл сутринта без да го зареди. Батерията била на една чертичка и след не дълъг престой, телефона му изпискал. Като го погледнал - бил на максимум.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: sidewinder в Февруари 17, 2010, 11:33:52 am
http://www.snotr.com/video/3964

Малко хора ще се решат на това! :bad:
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: SiriusAngel в Февруари 17, 2010, 15:23:59 pm

Да започнем с малката чантичка в която има най необходимото

1. Кибрит увит по възможнот в найлонче за да не се овлажнява ( не препоръчвам запалка защото при студено време газта се свива и става непотребна) Има и друга възможност наричат го Лайта. това са две плочици, които дават искра но за тях ви трябва и прахан.
2. Фенерче, може да е малко но да върши работа. ( Препоръчвам така наречените челници защото с тях и двете ръце са ви свободни)
3. Хапчета, най важните за човека според това кой каквито нужди има( аз лично си нося Аспири, Орбазон, Нофилин,Витамин С)
4. Резервни батерии за фенерчето (абсолютно задалжително)
5. Малко ножче (независимо, че носите сабя на кръста или по голям нож както аз правя)
6. Бинт и стерилни марлички (винаги носете може да не се наложи да ги ползвате но е хубаво да ги имате)
7. Топоцин ( това е вид антибиотик под формата на прах, малко шишенце е. Помага за по бързото зарастване на рани)
8. Захар ( кутийка не много голяма или шишенце. Ако ви се случи да няма какво да ядете и не сте спали и тн. Захарта много помага само със захар не много голямо количество може да издаржите доста време и да се стоплите ако е студено)
9. Сол ( пак същата процедура с малка кутийка или шишенце корените и листата могат да имат по-добър вкус ако са посолени)
10. Сух спирт на таблетки (може да го намерите по железариите не е скъп. Таблетките приличат на хапчетата като витамините малко по дебели са но горят с насочен пламък и една таблетка издържа около 12 минути много удобни за палене на мокри дърва или просто да си стоплите канче вода за супа или чай)
11. Вода (в последно време начина на пренасянето на тази животопотдържаща течност много се разнообрази. аз лично предпочитам раничките около 2 литра имат си маркуч което се захваща на киката и е много удобно)
Това е което аз си нося с мен винаги като съм в планината независимо от Голямата раница .

Голямата раница

1. Палатка (в зависимост от това дали сте сам или с някой друг най удобни са дву и повече местните)
2. Спален чувал (тези чувалчета вече толкова напреднаха че тежат около 800 гр. а екстремната им температура е доста под нулата)
3. Много чорапи (едно от най важните неща са те може да ви се струва смешно но при поход с мокри чорапки може да си докарате доста главоболиа на главицата)
4. Дебел пуловер (от тия дето баба ги плете)
5. Бельо (мисля, че е задължително ако някой не мисли така да ме убори
6. Ботуши високи гумени (някой ще каже за какво са ми . Сутрин в планината има едно нещо дето е много гадно казва се Роса нама значение с какви обувки си или боти стават мокри за това предпочитам ботуши до под коляното)
7. Брадва ( не много голяма в зависимост от физическите способности на човека)
8. Голям нож (това е любимият ми атрибут маняк съм на тема остриета по принцип си взимам 2-3-4 ножа с различна големина повярвайте ми винаги влизат в употреба)
9. Дюшек (Много е твърда земята да знаете )
10. Въже ( около 10 метра може и 20 по възможност по дебело 0.8 или 11 мм )

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=9114&mode=threaded&pid=815978

Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: Max в Февруари 18, 2010, 00:49:06 am
Да започнем с малката чантичка в която има най необходимото
1. Кибрит увит по възможност в найлонче за да не се овлажнява ( не препоръчвам запалка защото при студено време газта се свива и става непотребна) Има и друга възможност наричат го Лайта. това са две плочици, които дават искра но за тях ви трябва и прахан.
2. Фенерче,…

Господа, подобни съвети могат да се прочетат в сървайвъл форумите и блоговете. Предлагам, за да свържем вече създадената тема с насочеността на форума, да разгледаме някои аспекти на оцеляването, които обикновено не се обсъждат в наръчниците по оцеляване.Както вече споменах в горния си пост, заплаха за оцеляващия са не само гладът, жаждата и природните стихии, но и разни непознати същности, достъпни за възприятието ни, когато сме далеч от влиянието на обединените съзнания на себеподобните си. Друг момент, също оставен без внимание в ръководствата по оцеляване е този, за който споменава sidewinder : аномалните зони.

Аз съм преспивал на палатка близо да кръстова гора и белинтаж. Явно тогава не съм имал късмет да се срещна с такива същности.
Един истински случай. На мой колега му се зареди GSM-а, докато е бил на белинтаж. Излязъл сутринта без да го зареди. Батерията била на една чертичка и след не дълъг престой, телефона му изпискал. Като го погледнал - бил на максимум.

В  Япония има една гора с печална слава – Гората на самоубийците  Aokigahara Dzyukay. Вулканичният произход на местният релеф е предизвикал магнитна аномалия, която не позволява на компаса да работи нормално и моментално изпразва батериите на телефоните.За другите ефекти на мястото можете да прочетете тук:
На руски:
http://votrube.ru/8947-aokigakhara-dzjukajj-les-samoubijjc..html
На английски:
http://dailyfundoo.blogspot.com/2009/10/forest-of-suicidesaokigahara-dzyukay.html

В аномалните зони можеш за се заредиш с енергия или да се изтощиш до смърт.
Някой от вас разполага ли с информация и карта на такива зони в България?
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: sidewinder в Февруари 18, 2010, 11:57:46 am

В аномалните зони можеш за се заредиш с енергия или да се изтощиш до смърт.
Някой от вас разполага ли с информация и карта на такива зони в България?


Дали изобщо е правена такава карта? Но за едно съм сигурен. Родопите са много интересно енергийно място.

Ето една статия за геопатогенните зони.
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=2153

- Червените горски мравки строят своите мравуняци на пресечните точки на няколко пагубни зони.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: SiriusAngel в Февруари 18, 2010, 16:30:36 pm
Темата е наистина интересна и ме интересува много!

Търсех повече информация но не можах да открия в нета.
Ако някой има повече инфо нека да прекачи, но ви моля не да закачяте само линкa (имам предвид целият текст)а да го копирате и побликувате тук и разбирасе копи от уепа.  
Някой от сайтовете са ми блокирани и не мога да прочета и да бъда ефективна в дебати ви които чета.

Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: Max в Февруари 18, 2010, 21:57:19 pm
А идвало ли ви е наум, че ако се загубите, след няколко дена може свободата да ви хареса и да престанете да се търсите?
И тъй, решавате да се установите за постоянно.
Придобивате навици. Вече паленето на огън, водата и храната не са проблем.
И подслон сте си направили.
Тогава какво още...
Ами мръсни сте.Рецепта за сапун няма да ви давам.И аз като вас се сещам за хума.Само че къде да я намерите? Има разни находища.Добре е да се знаят преди „загубването”.
Като сте тръгнали да търсите находища на хума, вижте и находищата на каменна сол.
Нали не сте тренирали предварително за отказ от солта? На някои им понася зле.На мен например ми се схващат мускулите.

Ей,  като казах хума, сапун… си спомних, че има някакви орехчета, които се използват вместо сапун, стават за пране на дрехи.Популярни са в Русия, но не помня какви бяха.Питам се дали в България няма някакви растения съдържащи вещества подобни на сапуна?
Има например едно цвете „сапунче”.Използва се в козметиката за миене на лице.Пишете ако знаете за други такива.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: %00 в Февруари 19, 2010, 02:42:17 am
За миенето:
Сапунени ядки се наричат, но не виреят у нас.
Иначе дивия кестен има сапонини, настъргай го с вода и се пени като чудо.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: sidewinder в Февруари 26, 2010, 11:00:30 am
http://www.snotr.com/video/4015

Добър апетит на всички оцеляващи в дивата природа. :bad: :bad: :bad:
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: Max в Февруари 28, 2010, 21:25:20 pm
Преди време прочетох разказ за един човек,  който след загубата на семейството си напуснал дома си и обществото и заживял в гората. При първия прочит бях силно впечатлен. После започнаха да ми идват на ум разни въпроси.
Човекът нямал нито предхождащ опит, нито нужната екипировка за подобно оцеляване.Но имал или в последствие придобил подходящата нагласа и може би това му помогнало да оцелее.

Предлагам ви статията в доста свободен превод и с известни съкращения.


Карелският отшелник Саша

Бидейки геолог, обичах да ходя по маршрути. По правило, сам. Когато нямаше полева работа, - просто ходех в горите или с надуваема лодка по някоя- съвсем глуха речица в европейската част на Росия. – Главното беше, да не е прекалено екстремно, но, по възможност, слабо населено и красиво. Идеално за тези цели подхождаха Псковска, Новгородска области и Карелия. Храна със себе си на такива походи я, по правило, не вземах. – Каквото уловя, това беше.

И ето, веднъж, правейки избор в полза на Карелия, аз, сам не искайки това, доста много измених съдбата си. Работата е в това, че там срещнах удивителен човек. Наричаха го Саша.
 И на речния нанос, където случайно се срещнахме, той живееше вече трети месец. – Саша поиска от мен тенджерката, за да  направи рибена супа, за няколко минути. Подтвърждавайки  намерението си, той съоръжи "кукичка на пръста", просто намотавайки кордата с кукичката и примамката на пръста си. Аз приседнах до него и извадих подобни снаряжения. Двамата бързо уловихме за супата няколко едри риби. Имах у себе си дафинов лист, пипер и лук, специално носени за такива цели. Саша неявно, и някак много светло се зарадва на такова "снабдяване". – Повече от  месеца, откак не са минавали туристи, и оттогава той не е опитвал нищо друго, освен печена риба, горски плодове и някакви дебели корени, които той наричаше „картофи „ На моя въпрос,- а какво правиш тук толкова дълго? – той отговори: «Живея».

Оказа се, че вече повече от пет години откак починали жената и детето на Саша, и той както си бил, излязъл от къщи, където му видят очите и повече никога не се върнал назад. Около година живял в изоставена ловджийска колиба на една пшенична каша, която се научил просто да накисва, без да я готви. След това свикнал, понатрупал опит и навици.

Неговите навици не бих нарекъл навици за оцеляване, макар че и това го имаше. Навици за оцеляване в чист вид –е това, което правех аз . – Да знам , какво и кога в гората и в езерата може да се намери за храна, как да се скриеш от лошо време, как запалиш огън в дъжд, да се предпазиш от животни  (и хора). При Саша беше друго. За нощуване той никога не е мислел, тъй като парче полиетилен му заменяше къщата с всички удобства. От студа изобщо не се страхуваше. Аз виждах, как в утринния хлад тялото му буквално „пушеше” – над полиетиленовия пашкул се издигаше лека пара. Бидейки от тези хора, които ядат малко, той бързо свикнал да не яде по няколко дни или даже седмица без всякакви проблеми. Както казваше той: «няма храна,ами не ям толкова време, колкото няма, ».
 Никога не се притесняваше по повод на добиването и приготвянето и, - винаги рано или късно да хване някоя риба, или да се поглези с пшенична каша или фасул според случая (никаква градина нямаше). Специално за храна при хората  не е ходил. Нито капани, нито примки за животни и птици не поставял. - Всички околни животни смятал за приятели, а приятелите си Саша не можел да яде.

Въпреки че никога, освен в училище, не е чел никакви книги, речта му беше неизменно правилна, изложението - съдържателно, кратко и просто при неизменно сърдечно-доброжелателен тон. През цялото време на общуването ни не чух от него не само нито една ругателна дума, но даже нито една негативна оценка на някакво събитие, включително и за неговия собствен, далеч не безоблачен живот. Едва по- късно разбрах, че може би именно това отношение  му е позволило  не просто да оцелее в гората, а пределно пълноценно да живее, по-пълноценно, от мен, например, когато съм в такива условия. Саша не даваше никакви оценки на никакви събития, нищо не желаеше и не е желал, - той живееше «тук и сега», благодареше на живота за всяка преживяна секунда. Бил ли е щастлив? - Едва ли, имайки предвид всичко случило се с него, но умиротворен той е бил безусловно. Главното, което ме порази, е че Саша съвсем не се грижеше за добиването на  насъщния си хляб. А точно това би трябвало да бъде главния обект на неговите грижи. Но не беше!

Защо? – Ето защо. - Саша можеше да не мисли за нищо с часове! Вие можете ли?- Аз не! Десет – петнадесет минути максимум! А в момента на срещата със Саша – една минута в най-добрия случай, после идваше една мисъл, след нея друга, в края на краищата, всичко завършваше с поредица от кратки откъснати думи за думи за житейските нужди. Саша говореше, че «нищонемисленето» е много важно, и че то дошло при него едва на третата година от живота му в гората, след една сложна зима, когато вече отдавна наоколо нямало каквато и да е храна, и такъв род продължителни «пропадания»  му позволявали да «изрязва» (по неговите думи) времето. Т.е. фактически, минали са, например, два месеца, а Саша физиологически е преживял един месец, или даже по-малко, в зависимост от това, колко дълго му се удавало « да пропадне». През зимата, как казваше той, това не можело да се прави за дълго, - можело просто да замръзне и «да не изплува», което с него веднъж почти се случило с. – Когато се «върнал», то тялото му, практически, вече не чувствал тялото си, и само за да успее да се вдигне му потрябвали няколко часа – огънят в печката бил угаснал много отдавна. След този случай Саша «си заповядал» да се събужда на всеки три часа.

Нито будилник, нито каквито и да е други вещи, освен носените, имаше, само тенджерка. Нямаше даже брадва! С огромно изумление наблюдавах, как хилав и дребен човек чупеше с ръце доста дебели сухи клони. Не ребром с дланта, а тъй, както ни чупим тънките клонки, хващайки ги за двата края с ръце. Тези съчки, които чупеше той, аз не бих могъл, вероятно, да счупя и на коляното си или даже скачайки върху тях с крака! Най- интересното беше че, той смяташе това за нещо обикновено, и мислеше, че всички могат така! Не исках да го разочаровам, демонстрирайки отсъствие на подобни възможности, и сякох клоните за огъня с брадвата си.

За времето на  нашите съвместни «седянки» аз забелязах още една удивително нещо.- Комарите практически  не кацаха върху него. А тези, които все пак кацаха, - тутакси излитаха някак виновно надалеч. Все едно казваха, „извинявай, , осъзнахме се, вече ни няма”.
……………………………………………
След това отново идвах  в Карелия на мястото на нашата среща. Разпитвах местните, туристите. Никой нищо не знаеше и даже не беше чувал за Саша. Той не беше привързан към определено място. Бродеше из горите по средната линия, казвайки, че го е страх да преминава отвъд Урал. – Прекалено е сурова зимата там. Така че по-скоро той е бил по това време на друго място А, може би, «заминал»,- и «не се е върнал», все пак, някак изведнъж, не е сработил, например, вътрешния будилник, или нещо друго. За дивите животни  не греша, - те никога не са закачали Саша, даже комарите. Не бих искал да мисля за хората…
……………………………………………
Както той призна, аз бях единствения, с когото той е говорил «така» за живота си. На никого това не било интересно! Рядко срещаните местни и туристи в най-добрия случай се удивлявали как той може «така» сам.
…………………………………………….
Тази, сякаш мимолетна отдавнашна среща, с течение на времето ме застави да, преразгледам своите подходи към живота. Не, аз не се заселих в гората, макар че много обичам както и по-рано, да идвам тук, но намерението да живея максимално просто го изразявам постоянно. Старая се да  прилагам неговия метод, свеждайки потреблението на всичко, което е възможно, до минимум, да оценявам по-малко, задоволявайки се с това което е дадено, а повече да търся не в света на вещите и услугите. След срещата със Саша при мен много от това започна да се получава от само себе си!

До този момент никога и на никого не съм разказвал за Саша чувствайки, че, не трябва се празнослови по този повод. Сега чувствам, - дошло е време за това!

Автор: СПрактикующий
Россия - Мытищи
www.nisleda.net
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: aldonea в Март 05, 2010, 18:56:17 pm
 :) Децата успяват да се адаптират при всякакви условия,нали? Иисус казва да станем като децата чисти по сърце! И като осъзнаем, че не природата е дива, а ние сме диви, просто е въпрос на време да си спомним как се оцелява. :hi:
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: baradj в Май 16, 2010, 21:42:45 pm
Да си призная честно до такава степен ми е писнало от цивилизацията, че ми се иска вече да лова гората. Намерил съм си едно хубаво местенце в Родопите, а доколкото за оцеляването не е голям проблем само трябва да си взема някой неща.

Ех мечти, мечти. 
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: SiriusAngel в Май 17, 2010, 18:30:11 pm
Ох толкова добре казано!
Само като си мисля за природата и малка къщичка в гората, ми се иска сега на секундата да го направя!
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: baradj в Май 18, 2010, 08:30:49 am
И при мен е така. Чакам момента в който ще си седа пред кащурката и ще се наслаждавам на природата. Но за сега се задоволявам с няколко дневни разходки в планината.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: baradj в Май 18, 2010, 09:41:43 am
Съвети за оцеляване може да получите от предаването Оцеляване на предела.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: lokmar в Май 18, 2010, 09:46:46 am
Съвети за оцеляване може да получите от предаването Оцеляване на предела.
Само не и от този циркажия, че от някой неговите съвети сам в гроба може да скочиш. :hi:
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: baradj в Май 18, 2010, 16:15:22 pm
Не е точно така. Някои от съветите които дава могат да бъдат полени сред ивата прироа. Зависи само в коя част на света си. А че е циркаджия съм съгласен с теб :drinks:, но все пак предаването трябва да привлича вниманието на публиката.
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: Peacekeeper в Юни 03, 2010, 01:07:27 am
Препоръчвам предаванията на Discovery Channel с Беар Грилс-"Оцеляване на предела".
Това е "дивака" Беар  :):
(http://www.slusham.com/img/ocelqvane_na_predela_2.jpg)

(http://www.za-sporta.com/wp-content/uploads/2009/10/bear_grylls_in_jungle.jpg)
Взе ми го от устата ;D   Сякаш Дискавъри нарочно лансира такива предавания, да подготви младото поколение за предстоящата мизерия :(
Титла: Re:Как да оцелеем сами сред дивата природа
Публикувано от: vikeca в Юни 07, 2010, 18:46:57 pm