Форум за конспирации, уфология и мистика.
Конспирации => Исторически конспирации => Темата е започната от: otnesen в Януари 10, 2010, 00:31:26 am
-
Ако трябва да разглеждаме св. Йоан Кръстител в исторически план, то бихме получили следната интересна картина.
Когато се говори за св. Йоан Кръстител, описанията винаги се концентрират "възвишените добродетели", които той имал, както и върху "смирената дейност". Понятията, с които се борави при тези тълкувания на събитията са предимно в сферата на религиозната догма (тоест не подлежат на алтернативно разглеждане или на прочит в друг контекст, освен строго религиозния) и оставят у читателя едно невинно впечатление за кроткост и благост. Неговите действия и възгледи обаче имат съвсем конкретно практическо значение и това ще се опитам да докажа със следващите редове. Ето някои щрихи от живота на Йоан Кръстител:
Не се колебаел Йоан да изрича истините за разврата, беззаконието, лъжите в двореца на цар Ирод, син на същия Ирод, който избил преди тридесет години витлеемските младенци.
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност.
Разобличавал навсякъде, говорел пред всички, навлякъл си колкото гнева на Ирод, два пъти повече на новата му жена Иродиада.
Той укорявал народа за неговата самоволна гордост от своята избраност (особено садукеите и фарисеите) и искал възстановяване на патриархалните норми в социалната етика.
и от политическото ежедневие в царството:
В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. Лука 10:30
Ирод залюбил жената на брат си Филип, оженил се за собствената си снаха, а законната си жена изгонил.
На един от нескончаемите пирове в двореца Соломония танцувала вълшебни танци пред Ирод.
Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им. Йов 12:6
Това, което религиозната догма не ни позволява да правим е осъвременяване на понятията. Нека да подменим някои използваните термини с по-актуални:
беззаконие - корупция;
пороци - "порочни практики";
"избил преди тридесет години витлеемските младенци" - геноцид;
"проповядвал покаяние" - изисквал самопризнания и самоосъзнаване на грешките (едно самопризнание на сгрешил управник винаги е от полза за народа, тъй като официално осветява цялата "схема");
"не се боял да говори строгата правда" - в контекста на горните понятия това означава открита пропагандна дейност;
"разобличавал навсякъде, говорел пред всички" - тук вече пропагандата придобива по-сериозни размери. Предвид тогавашните условия, можем да считаме тази дейност за античните "средства за масова информация";
"навлякъл си гнева на Ирод" - и сега въздигащи се и разобличаващи политици си навличат гнева на корупционната власт;
"искал възстановяване на патриархалните норми в социалната етика" - тук виждаме елементи на идеология и революционна дейност - намерение за смяна на съществуващия обществен строй с друг;
а ето и някои от заниманията на тогавашната представителна власт, която би трябвало да носи отговорност пред поданиците (гражданите) си:
"Ирод залюбил жената на брат си Филип" - тук имаме класическо кръвосмешение;
"Соломония танцувала вълшебни танци" - предвид кръвосмешението, не би било за учудване ако става въпрос за стриптийз и проституция;
а като резултат:
"Шатрите на разбойниците са в благоденствие..." - общественото мнение;
Да обобщим - имаме налице силно изразена политическа дейност. Йоан Кръстител е бил много популярен "извънпарламентарен лидер", много обичан от народа, което обяснява защо цар Ирод се е страхувал да му посегне. В крайна сметка обаче царят се оказал с лабилна психика и жените покрай него злоупотребявали със сексуалния му нагон, за да влияят на неговите решения (в днешно време тази функция се изпълнява от хомосексуализма сред политиците). В крайна сметка, пътят на Йоан Кръстител завършва с политическо убийство и щафетата поема неговият съидейник Исус, който въпреки, че споделя същата съдба, смело продължава започнатия процес.
Ако продължим с тези разсъждения, можем да отбележим, че в Библията се споменава за разбойнически банди, а един от ръководителите на такава група - Бараба, бил освободен, за сметка на Исус. Наличието на организирана престъпност и още повече - публичната безнаказаност на един престъпник , никога не е било признак за добро управление.
-
НАскоро открих че книгата Откровение е писана именно от Йоан кръстител, а не от апостол Йоан, какво мислите за това?
-
bogoizbrania Здравей.
Моето мнение че плагиатсвото не е болест на съвремието,А корена му е далече в древността.Но безкрайни лъжи няма,идва времето на истините.Както са казали нашите предци-Всяко нещо с времето си.
:hi:
-
Не разбрах за какво плагиатство става въпрос, и двамата са познати с едно и също име, но понеже книгата е известна на гръцки и поради някои други тълкувания, са предположили че е писана след Христос. От Апостола, а не от Кръстителя Йоан, който е екзекутиран преди него.
Въпросът ми е за предполагаемо сгрешено определяне на автора.
-
Опорочените кръстителски мощи
Какво мислят учените извън България за съобщенията, че намерените край Созопол мощи са на Свети Йоан Кръстител? Според двама сръбски експерти е почти невъзможно да се докаже, че мощите са наистина на този светец.
Нашата кореспондентка Соня Каникова е в Белград, където разговаря с д-р Марко Попович и д-р Даница Попович - специалисти с дългогодишен опит в областта на средновековната археология и култа към реликвите.
Д-р Марко Попович е научен консултант в Института по археология на Сръбската академия на науките. Той е смятан за най-изтъкнатия сръбски специалист по средновековна археология, с над 40 години археологически опит. Д-р Даница Попович пък е научен съветник в Института по Балканология на Сръбската академия на науките. Сред основните й специализации са култовете към средновековните реликви.
Заключенията не бива да изпреварват изследванията
Как реагират двамата експерти на съобщенията, че в България били открити мощите на Св. Йоан Кръстител? Отговорът на Марко Попович: „Няма съмнение, че подобна находка е с голямо значение за систематичните археологически изследвания. Но от контекста на това, което се съобщава в медиите, е трудно да се правят заключения за находката. Къде точно е намерен реликварият, дали е на същото място, където е бил през 5-и или 6-и век, когато е градена първата църква, или пък е преместван по-късно, през 10-и век или 13-и век, когато е основан и се разраства манастирът?
"Безсмислено е да се търсят доказателства"
Отговорите на тези въпроси са от голямо значение за идентификацията на мощите. Самият реликварий все още не е научно изследван. Текстът върху него е разчетен само частично. На такъв етап не могат да се правят големи заключения. Така че - имаме важна находка, която тепърва трябва да се проучи, и едва тогава ще може да се каже дали това наистина е реликварий, за който се е смятало, че съдържа части от мощите на Свети Йоан Кръстител”, казва Марко Попович.
А как коментира случая д-р Даница Попович? Ето нейното становище: „Това, което е важно от гледна точка на учения, е да се направи най-подробно проучване на находката - от историческия контекст, в който е направено първото депозиране на реликвата, до проучване на археологическите условия на находката и на фактологията - в случая един не напълно разчетен надпис. Трябвало е да се приложат методи на точните науки, които могат да помогнат за датирането”, казва д-р Даница Попович.
Може ли да се докаже дали мощите са на Йоан Кръстител или не? Д-р Марко Попович е категоричен: „Такива доказателства не може да има. Хората, които са погребали ковчежето с реликвите са вярвали, че това са мощи на Свети Йоан Кръстител. През 5-6 век е имало обичай при основаването на всяка църква да се вгражда реликварий с мощи под олтарната маса, ставало е дума за мощи на светителя на църквата.
Важно е да се мисли в контекста на периода, в който се появяват реликвариите. Строили са се много нови църкви, имало е голямо търсене на реликви, на мощи. Поради това не можем да отсъдим дали става дума за „автентични” или „неавтентични” мощи. Това всъщност не е от голямо значение, по-важно е какво са вярвали хората, които са вградили реликвите в новопостроената църква”, казва д-р Попович и допълва:
"Има неща, които никога няма да узнаем"
„Научното значение на тази находка е много голямо, но тя не бива да се популяризира по начин, който може да деградира значението на реликвата. Да се говори за откриването на реликва и в същото време за нейната експлоатация като туристическа атракция е нещо, което опорочава значението на самата реликва. Трябва да се изчака окончателна обработка на реликвата и едва тогава да се излезе пред широката публика с едно обосновано научно мнение.”
Д-р Даница Попович вече препоръча да се използват методите на точните науки. Какво може да се докаже с тези методи? Даница Попович: „Трябва да знаем, че дори ако се използват възможно най-точните методи, има неща, които никога няма да узнаем. Ние просто не разполагаме с възможностите за изготвяне на ДНК-анализ например. А единствено той може да потвърди идентичността на мощите. Максималното, което може да се постигне, е да се установи възрастта на мощите, но не и идентичността на лицето, от което произхождат. Има 300-400 години между времето, в което са действали „главните герои” на Евангелието, и времето, в което се появяват първите мощи.
Доколкото мога да съдя по медийните съобщения, има някакъв натиск на всяка цена да се направи идентификация. Този подход не е добър, защото измества на заден план цялата проблематика около една по принцип изключително интересна находка. Сигурно за Созопол това е голяма реклама, но аз говоря от гледна точка на науката. Това, което е важно за изследователя в този случай, е не дали наистина става дума за мощи на Йоан Кръстител. Знаем какъв голям брой негови мощи има в християнския свят. От Цариград до Амиен, от Черна гора до Аахен, съществува и пространна литература, свързана с тези мощи, така че това не е главното. Важно е следното: тази находка предлага една безценна възможност за изучаване на култа към реликвите, за изучаване на механизма на тяхното почитане.”
"Истинският изследовател е преди всичко критичен"
Какво мисли Даница Попович за надписа, на който се гледа като на основно доказателство за автентичността на мощите? Ето отговорът й: „Намереният надпис споменава някакъв „Тома”, който се обръща към Свети Йоан. Той говори по-скоро за модел на погребване ad sanctos (погребване в близост до християнски мъченик или герой), но това не означава непременно, че става дума за мощи на Йоан Кръстител.
Обръщението към Свети Йоан не означава непременно, че мощите са негови. Под въпрос е и това дали намереният остеологически материал принадлежи на една и съща личност. Има голяма вероятност отделните кости да не са на едно и също лице”, казва д-р Даница Попович. Какъв би бил нейният подход при такава находка?
„Всеки истински изследовател е преди всичко критичен. Има серия етапи на проучване, които трябва да бъдат преминати преди да се стигне до заключение. А тези етапи са много и изискват изключително точни изследвания. Едва след тези изследвания може да се правят културно-исторически анализи. И едва след всички тези стъпки може да се правят заключения. Това е, по което науката се различава от ненаучните дисциплини.”
Означава ли това, че на този етап не може да се смята за потвърдено, че намерените мощи са на Свети Йоан Кръстител? „Автентичността не може да се потвърди - казва д-р Даница Попович и продължава: Как ще потвърдите дали това е ДНК на Йоан Кръстител? Да, би могло да се направи нещо, но то пък би било крайно стряскащо за църквата - да се направи опит да се сравни ДНК на всички мощи, които се приписват на Йоан Кръстител. Искам да изтъкна, че не е сигурно дали сред тях ще има дори две с еднаква ДНК. Самата находка е с изключително значение за изследването на култа към реликвите. Нейната стойност за науката не бива да бъде опорочавана от нещо толкова спорно и съмнително, от нещо, което според мен никога не може да бъде доказано”, казва д-р Даница Попович.
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5955047,00.html
-
За да се твърди че намереният скелет е на Й.Кръстител, то трябва да се знае предварително какъв е скелета на Й.Кръстител и да се съпостави.Такава информация няма и всичко се базира на написано в библията.То не може да бъде доказателство! Питайте прокурор , така ли е? А написаното в библията истина ли е? Кой ще го докаже?
Скелетът не е на Й.Кръстител.Скелетът е на българин родоначалник, някой си.
-
Е то нее цял скелет ... може само една частица да на св. Йоан Предтеча. От къде знаеш, че не е. Надявам се да отида лично да проверя.
-
За да се твърди че намереният скелет е на Й.Кръстител, то трябва да се знае предварително какъв е скелета на Й.Кръстител и да се съпостави.Такава информация няма и всичко се базира на написано в библията.То не може да бъде доказателство! Питайте прокурор , така ли е? А написаното в библията истина ли е? Кой ще го докаже?
Скелетът не е на Й.Кръстител.Скелетът е на българин родоначалник, някой си.
Предположението, че костите са на св.Йоан Кръстител идва от надписа върху ковчежето. Докато няма анализ, който да ги датира поне приблизително, няма защо да отхвърляме това предположение категорично. А относно самата му личност, цитираните от otnesen неща са от Библията, а тя не е надежден исторически извор, защото е претъпкана с явна пропаганда.