И така това са първите 2 книги, които скенираме от Бенитес, но няма да бъдат последните. Предстои цялостно скениране на всичките му книги излизали на български.
Бенитес черпи за книгите си от "Урантия" и с това се явява единственият източник на български от тази свещена книга.
Прилагам думите на самият Бенитес:
"Настоящето Завещание не е плод на моето въображение. Твърденията на Йоан Зеведеев, както и преценките му, които изобилстват, са достатъчно строги и самокритично откровени за да допуснат съмнения за достоверност или тщеславие на Евангелиста. Предисторията на същите произхожда от едно откритие подарено на света преди половин век и запазено досега от така наречената "Фондация Урантия". Заедно с моята благодарност към въпросната Фондация, заради позволението да черпя от нейните неприкосновени — за мен, святи — извори, Ви поднасям тази Йоанова творба.
Църквата знае за това откритие, но очевидно, го премълчава. А може би отрича, при това по същия начин, както "настанилите се на върха на светската власт" само благославят и оправят своето си: онова, което им носи облаги."
Х. Х. Бенитес
************************************************************************
Втората част е по-ценна от първата, дава се устройството на Вселената, естеството на Бог, и Вечният Му Син. Обяснява се същността на човека. Приемам заявки тук - ще я разпратя най-рано в петък.
Ще публикувам откъси, за да не стреляте на сляпо :)
Най-накрая, като изход, от Не-времето, Бог създаде времето на Земята и останалите светове на нашата Свръхвселена. И тази бе шестата Му творба. На седмия ден Той си отдъхна, като повика при Себе Си легионите на звездното войнство и им възложи опазването на творбата Си. Синовете-Сътворители напуснаха Вечния Остров на Светлината и всеки от тях се разположи в една Вселена. А техният брой е седем пъти по сто хиляди. И всички те, в чест на Неговото великолепие, носеха едно и също име: Михаил. Тези са Синовете на Вечния Син, втората индивидуалност в Светата Троица. Всеки от тези 100 000 синове управлява в своята Вселена. Нашата е позната като Вселената на Небадон. Нейният Бог-сътворител се е спуснал върху Земята под името Исус от Назарет. Той е моят Бог, Господ и Творител. Той е Синът на Вечния Син и внук на Отца.
Големият бунт на Лусбел, когото наричат още Луцифер
Седмият от предводителите на Свръхвселените ме заговори за пети път. Като посочи Окото на времето, той каза: "Ела и виж нещо, от което страдаш. Този е последният бунт срещу Бога."
Окото на времето се покри с кръв. Седемте Старейшини на Дните, кой знае защо, също се обагриха в кръв. И аз заедно с тях. Видях 619 светове, плаващи в черния безкрай на Вселената, към която принадлежах. И всички почервенели от кръв. Космическата чернота от нищото стана на кръв. Моят свят бе 606-тият. Видях Суверена на тази Система от толкова Светове. Той също бе пленник на кръвта. Името му бе Лусбел. На челото си носеше номер 37-ми. Във видението си узнах, че Лусбел бе от съвършените създания и сега носи промененото си име Луцифер. Седмият Старейшина ми обясни:
"Това създание бе съвършено през всички времена и пътища от самото си създаване. Но то избра беззаконието. Чуй историята му, за да узнаеш своята история. Той царуваше в Планината на Бога. Знанията му бяха причина той да седне в съвета на Най-Извисените. Преди 200 хиляди години, земно време, грешката се загнезди в сърцето му. Той се надигна с оръжие срещу Сина-Създател на местната вселена. Бунтът му бе насочен и срещу Божествеността, населяваща Рая. Много от Князете на планетите от 619-те светове подкрепиха бунта му. Между тях и Калигастия, князът на света, откъдето идваш ти. Когато във Вселената на Михаил, Сина-Създател, намеренията на Луцифер станаха известни, Върховната Йерархия на Съзвездието и на Небадон се мобилизираха, за да го убедят да се откаже от плановете си. Беззаконието обаче бе покълнало в сърцето му. Системата от Светове, които управляваше той, се обагри с кръв. Луцифер публикува своя "Манифест на Свободата". Милиарди останаха заслепени, които са се обединили около въстаниците. Сатан или Сатанато, един от висшите приближени на Луцифер, отнесъл прокламацията на бунта до всички светове, в това число и до твоя - Калигастия, и последният потопил твоя Свят в мрака. Ела и виж със своите очи въпросния "Манифест на Свободата!"
Окото на времето отново се разтвори пред мен. Тогава прочетох:
"Няма Бог. Той не съществува. Вселенският Отец е един мит, една измислица на Синовете на Рая, за да поддържат и завладеят Вселенската власт, дори и властта във Всемира. Никой не познава естеството и индивидуалността на Бога. Бог е една гигантска фалшификация."
"Михаил, Синът Сътворител на Вселената Небадон, е имал недостатъчна власт над световете под своя опека. Независимо че е мой Създател и Господ, според йерархията и правилата, Михаил не е мой Бог. Старейшините на Дните са само чужденци в това царство. Оттук провъзгласявам тържествено суверенитета и самоуправлението на световете, които са под моя надзор." "Създанията от Света на Небадон бяха и са излъгани. Дълго време са били подготвяни за една колкото непозната, толкова и измислена съдба - една фикция. Създанията, мнимите финалисти, допуснати до съвършенството, са предали своите събратя, като са ги накарали да повярват в един несъществуващ Всемирен Отец."
След малко, седмият предводител на седмата Свръхвеселена ме заговори отново и ми каза:
"Богохулството на Луцифер е било изпепелено в Небесата. Мнозина паднаха ослепени в нозете на бунтуващия се Суверен. Нито милосърдието, нито благата доброта на Висшата Йерархия на Всемира, успяха да го накарат да се отрече. Тогава Михаил разпореди ненамесата. Били са мрачни времена за Световете, към които ти, Йоане, принадлежиш. Гавраил, предводителят, работещ под погледа на Михаил и наблюдаващ деянията на всички Суверени на Системите от Светове във Вселената Небадон, е тръгнал на път със звездното войнство, за да се срещне с Луцифер. Габриел разгърнал знамето на Михаил: бял пряпорец с три концентрични сини кръга в средата (символа на книгата Урантия - бел. Horus). Луцифер разпънал своето знаме, също бяло с червен кръг и в него друг, по-малък в средата. Така е станала Небесната война. Една война без кръв, в която хиляди създания поставиха като залог своето безсмъртие. Накрая, Истината възтържествува: Луцифер и неговите воини и воеводи са били оковани и лишени от титли, прерогативи и други отличия. Системата от Светове, които са били подчинени на Луцифер, били изолирани. Но Светлината ще се върне в твоя Свят и при останалите от Системата, когато Лукавият Лусбел бъде осъден. Карантината, която е разпростряна върху 37-те разбунтувани Светове, които се съюзиха накрая с Лукавия, скоро ще бъде вдигната. Създанията и природата ще възстановят ритъма на естественото си развитие, като се присъединят към пулса на Свръхвселената, на която принадлежат."
Бог не би могъл да бъде открит като индивид, физически и пряко в онова, което наричате Природа
"Ето ти един пример за онова, което си чул и видял: в необятната Си Мъдрост, Бог допуска Неговите неизменни намерения и цели да изглеждат забавени и привидно обърнати с краката нагоре, поради грешките, несъвършенството, размириците, въстанията на Неговите създания. Това обаче не е окончателният облик на Творението, което се намира в процеса на развитие. Разбирате ли сега, защо Бог не би могъл да бъде видян като индивид, физически и пряко във всичко онова, което наричате Природа? Той я е създал и я поддържа, такава, каквато си я видял в твоята Земя. Но тя никога няма да е същинското и вярно отражение на един безкрайно мъдър и безгранично съвършен Бог. Оставете процеса на развитието да продължи! Израствайте и вие! Развивайте се с нейния ритъм! Но не търсете в природните явления същата дивна искра, каквато се е вселила във вас."
"Природата представлява законите на съвършенството, но е обвързана със собствената си еволюция. Денят на съвършенството на Природата обаче идва и тя ще има едно единствено лице: обликът на Рая. Всяка Вселена има собствени предначертания за развитието си и Бог го знае. За да бъде така, Той е дал пълномощия на Синовете Си Сътворители. Избягвайте онези, които отдават благоговейна почит на Природата, като върховно изражение на Божествеността! Без да подозират, те обожават собственото си несъвършенство. Уважавайте и се възхищавайте, от природата заради това, което представлява, но не изпадайте в грешката да не я различавате от Бога! Бихте ли отъждествили грешките в природата с вероятните грешки на дивността? Откъде-накъде ще обвързвате Бога с грешките? Той търпи и уравновесява силите в творението, но ги наблюдава отстрани. Несъвършенството дава представа за неизбежните периоди на изчакване в неспиращия развой на спектакъла на Безкрая. Тези прекъсвания в перфектната последователност позволяват на ограниченото човешко мислене да добие представа за реалността на пространството и времето"
"Докато съзерцавате природата с вашите недуховни земни очи, всички материални изяви на Божествеността ще ви изглеждат съвършени. Събудете се пред истината! Природата не е Бог, въпреки че произхожда от Него."
Раждането на Синовете с име Михаил
Ето че Божият дух проникна в мен за седми път. И ми разкри друга от Мистериите си:
"Чуй, сине земен, онова, за което никой не знае. Напиши го сетне, за да повярват и другите. Ето как са възникнали Синовете Михаил. Те са рожба на съвместен замисъл на Бога-Отец и Вечния Му Син. Когато тези две Индивидуалности замислиха създаването на ново, абсолютно неповторимо мислене, тази идея се материализира в един нов Син Творец, един Михаил. За вашите ограничени понятия, това би могло да бъде "раждането" на един Бог. Защото всеки Михаил е потенциално подобен на Отца и на Вечния Син. Неговата същност е също така Божествена, мъдра и състрадателна. В Него лежи великолепие, заложено е могъщество и власт. Всеки Михаил е един Бог. Преди да замине към владенията си във времето и пространството, всеки Михаил получава от Вечния Син всички атрибути на Божествената си природа. Те са едновременно и Отец и Син. Мисията на тези Синове с едно и също име Михаил, е да разкрият пред материалните Вселени съществуването на Бога-Баща и Вечния Му Син. Разкритието е свещено, пряко и лично. Исус от Назарет или вашият Михаил е най-живият пример и красноречиво доказателство за това възвишено служене."
"При това, Раят е "люлката" на всеки Син Създател. Именно затова са наречени Синове на Рая, въпреки че носещите името Михаил не са единствените, родени от Рая. Щом веднъж те са били индивидуализирани от съвместната дейност на Отца и Вечния Син, носещите името Михаил предприемат голямо пътуване в сътворените от тях Вселени. Независимо, че присъствието на Бога е във всеки атом и енергия, носещите името Михаил са суверени на всяка Вселена. Заедно с други съвършени същества, които са Божии строители на Вселени и Светове, Михаил започва да реализира великолепната си задача да изгради и подреди своята Вселена. При това вашата Вселена получава името Небадон, а тя е само една от стоте хиляди, съставили Седмата Свръхвселена. Поради тази причина е било записано истинно и справедливо: "Аз съм тук преди Времето на вашия патриарх и праотец Аврам". Михаил от Небадон няма начало, но Той поставя Началото в Небадон и на всички негови еволюционни създания."
Вечният Син и Неговите Синове Сътворители, носещи името Михаил, са в постоянна връзка помежду си
"Поради Божественото си родство, всички Синове Създатели на развиващите се Вселени ползват постоянна и мигновена свръзка с Вечния Син, защото те имат една и съща същност, която е независима от времето и пространството."
"Само при определени превъплъщения и то по изрично тяхно желание, Синовете, носещи името Михаил, прекъсват временно тази толкова съкровена, колкото и постоянна връзка със Светото Жилище във Вечния Остров. Такъв е случаят с Михаил от Небадон, със земното име Исус от Назарет. В течение на някакъв относително дълъг период от земно време, при новото Си състояние на земно дете и юноша, Михаил също не е знаел нищо за истинския си произход, нито за Божествената Си същност. След като изрично изрази волята Си, Михаил се отказа от себе Си. През годините на детството и юношеството, в новото Му човешко мислене, Той се сблъска с присъщата ви мъка, страдаше от вашата несигурност от вашите съмнения, водеше битка с мрака на вашето невежество. Във всичко беше досущ като най-скромните земни създания. Неотстъпно, но лека-полека, според предначертанията на Бога-Отец и на Вечния Син, Михаил, превъплътен в Исус, се издигнал в духовното си съвършенство, докато открил, че Неговата Душа и Дух, Неговото мислене, са посетени свише и в тях се е настанила Божията искрица. Ето как Исус се слял в едно със своя Наставник в Мистериите, докато настъпил историческият момент, когато Той разбрал окончателно Истината:
"Кой всъщност съм Аз?" Дивната Му натура се проявила с блясък и великолепие. Само тогава Той е придобил усещането за уют в чудното Си състояние на Бог и Човек едновременно. Именно тогава се стабилизирал отново Божествения контакт на постоянна връзка между Сина Създател, Отца и Вечния Син. И те станаха отново едно и също нещо. В онзи момент мисията Му на Земята навлязла в своята решителна и последна фаза: да разкрие Бога и Сина пред хората от тази Земя. Философи, мислители и висши духовници от вашите църкви се потрудили и ще продължават в тази насока, да покажат, колко абсурдно било един Бог да се въплъти в човек и въпреки това, да остане съзнаващ дивния си произход и природа, които са неизменно свързани с Рая от момента на раждането Му Михаил от Небадон се реши на експеримента да се влее в човешката плът и доброволно се отказа, поне за известно време, от своята същинска Индивидуалност на Божи Син и на Създател на Вселени. Той се пожертвува на Разпятието. Тази саможертва бе оценена от висшите йерархични кръгове и създания на Всемира като най-хубавия пример на подчинение и уважение към Божията воля. Разбирате; ли сега смисъла на думите, изречени от Него в Гетсиман ската градина? Той, висшият Създател на човеци, на Разум и Вселени, прие страданието и унижението, без да възвести своите права и титли. Той, суверенът на тази Земя, позволи с обич и благосклонност на съществата, които създаде, да го охулят и екзекутират. И бяха казани и написани тези слова:
"Отче, ако е възможно, не ми давайте да изпия тази чаша, но нека това да не бъде по волята ми, а да се изпълни Волята ти". Един истински Бог, превърнат в човек отдава себе Си на Волята на Отца. Ето го висшият урок. Той изпълни Волята на Бога-Баща и Неговия суверенитет бе възвестен в цялото Творение. Благословен да е онзи, който също като Михаил от Небадон приема Волята на Вселенския Отец!"
Вечният Син – пример за Синовете, с име Михаил
"Бе записано още, че Вечният и Единствено Създаден от Бога Син, е неделим. Чуй, Йоане, сине земни! Това е разкритието на мистериите на Сина или загадките от Втория Извор на Триединството. За разлика от Бога Баща, Вечният Син не може да проникне и да заживее в човешкото сърце. Този дар идва изключително и само от Отца. Наставникът в Мистериите е Божията искрица и частица от Неговата прединдивидуалност. Тя наистина може да произхожда само от Бога. Вечният Син има свои пътища, за да постигне проникването в човешката мисъл и в разума на другите, развиващи се в еволюцията си създания. Тези пътеки са Неговите Синове Създатели, носещи единственото име Михаил. Посредством въплътяването Им, Вечният Син се разкрива и проявява пред цялото творение и отново изпълнява мисията Си за разкриване присъствието на Бога. Писано е: "Бъдете съвършени като вашия Отец". Този стремеж към перфектност се осъществява чрез разпращането на Синовете Му с името Михаил в различни светове, еволюционни Вселени, където ще разпространяват истината за Отца и Вечния Му Син. Последният сякаш присъства при превъплъщенията и се слива ведно със Синовете Михаил. Ето така, вие, човеците от Земята, познахте Сина. Той се превърна в мъж и се настани трайно в най-новата ви История, както и в мислите ви. Справедливо и истинно бе написано: "Аз съм пътят, истината и живота". Михаил от Небадон, чрез трансформирането Си в Исус, ви разкри пътя към Бога и Вечния Му Син. Той ви разкри, също така, истината за Божественото родство и за онова, което се крие в живота: изборът на всяко човешко същество да обяви, че приема да изпълнява Божията воля. Исус ви показа Вечния Син и чрез себе Си направи така, че да бъде приет като човек. Затова справедливо бе наречен Син Човешки. Това бе големият Му експеримент. Онова, което Наставниците в Мистериите представляват за Отца, като емисари в човешките души, е уравновесено от Вечния Син, чрез опита за въплътяването на Синовете Създатели. Тези превъплъщения в развиващите се във времето и пространството Светове не са обаче единствените експерименти на Втората Индивидуалност в Триединството на Всемирното управление. Написано е още в Светото Жилище: "... Имало е един Михаил, Единствен създаден от Бога. И този Михаил бил Вечният Син, в Неговото дивно и загадъчно превъплъщение в Хавона."
Нека да разгадаем този текст: някъде, в някакво Начало, Вечният Син, като използва Божествените прерогативи, е решил да се превъплъти във всеки един от съвършените кръгове и циркулации, които заобикалят Вечния Остров-Ядро на Светлината, като се "предреши" в една от многото странстващи души по пътя към Божественото Съвършенство на Рая. Така се трансформира в едно от милиардите дивни същества на Хавона, както и онези създания възнасящи се от развиващите се светове от същото централно съзвездие. И сторил това седем пъти, за да опознае създанията от седемте кръга. Този преход е познат като Прехода на Михаил, Единствения Пряко създаден от Бога. Неговите саморазпръсквания сред несъвършените, са извън присъщите ви ограничения за разбиране на Божествените събития. Важното е, че Той бе истински "пилигрим" между звездите, като изживя, експериментирайки чрез себе Си, опита на възнасящите се към Рая души. Той, Богът-Син и Единствен, роден пряко от Бога Отец, "абдикира" седем пъти, отричайки се от властта, могъществото и великолепието Си. Взе участие в последния преход на ощастливените, изкачващи последните стъпала, които отвеждат към Светото Жилище на Божествеността. Този е възвишеният Му пример за собствените Му Синове Строители на Светове. Носещите името Михаил, трябва да Му подражават в сферите на еволюционно развиващите се Светове и Вселени. Носещите името Михаил са неспокойни, докато не изпълнят собственото Си претопяване между създанията от сферите на техния суверенитет. Михаил от Небадон или Исус от Назарет постигна апогей на изявата в тази мисия със седмото Си и последно превъплътяване на планетата Земя. Като Човек Той бе съвършен. Като суверен на Небадон, Неговият преход през Земята утвърди Божественото Му Съвършенство. Той разтвори света за присъствието на Вечния, Единствено Създаден пряко от Бога Син. И ето че Вечният Син живее между вас."
Откъси от книгата на Хуан Хосе Бенитес "Завещанието на Свети Йоан 2"
Събудете се пред истината! Природата не е Бог, въпреки че произхожда от Него."
Не съм твърде сигурно убеден в това нещо. Според моите представи Бог е навсякъде и не можем да го отхвърлим от Природния свят. Бог е Всичко! Който не приема това, той ограничава Бога!
Но за това съм съгласен:
Бог не би могъл да бъде открит като индивид, физически и пряко в онова, което наричате Природа
Но тук има нещо друго стряскащо:
Вечния Син, Михаил, превъплътен в Исус, се издигнал в духовното си съвършенство, докато открил, че Неговата Душа и Дух, Неговото мислене, са посетени свише и в тях се е настанила Божията искрица.
Съществото, въплътило се в тялото на Исус от Назарет се нарича Христос, а не Михаил! Според мен, тук имаме подмяна на Христос с Михаил, и нещо повече - тяхно отъждествяване, което е абсолютно погрешно! Михаил е Архангел и е Дух на Огъня. Михаил започна да управлява от ноември 1879 г. и ще е така до 2300 г.