Форум за конспирации, уфология и мистика.
Конспирации => Икономически конспирации => Темата е започната от: insomnia1304 в Април 13, 2009, 20:49:18 pm
-
КОЙ ПРИЧИНИ СВЕТОВНАТА КРИЗА ИЛИ СКАЗАНИЕ ЗА ДВОЙНИТЕ СТАНДАРТИ
„Ако смесите Източна Азия от 1979-а с Латинска Америка през 2001–а, ще получите Източна Европа от 2009-а.”, написа на 19 февруари т.г. лондонското списание „Икономист”...
БОЛШЕВИЗМЪТ Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА БИТКАТА НА АНТИХРИСТИТЕ ЗА ДУШИТЕ НА ХОРАТА
ЗАПАДЪТ, КОЙТО ОБВИНЯВА СВОИТЕ РОЖБИ, СИРЕЧ СЕБЕ СИ ● АНТИКОМУНИЗЪМ ИЛИ ЛУКАНОВ? САЩ ПРЕДПОЧЕТОХА ВТОРОТО ● ЗА МИСТЪР КЛИЙН И КОМПАНИЯ – КОЙ ДАРИ ЧЕРВЕНАТА НОМЕНКЛАТУРА С ВЕЧНА ВЛАСТ
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=153:2009-03-05-04-27-40&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=159:2009-03-11-02-47-58&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=164:2009-03-18-04-00-06&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=169:2009-03-24-00-06-06&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
КАК СЪДЪТ МИ ЗАБРАНИ ДА БОЛЕДУВАМ
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=188:2009-04-08-01-41-57&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
-
ГРАЖДАНИ ЛИ СМЕ ИЛИ ПОДАНИЦИ?
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=113:2009-01-30-12-12-38&catid=47:2008-12-23-17-31-59&Itemid=67
-
У НАС ДРУГАРИТЕ БЕЗЧИНСТВАХА В ИМЕТО НА ХИТЛЕР, СТАЛИН И НА СССР
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=196
-
„Възможно е да се мине към национализация на банките..."
заяви международният финансов експерт проф. Димитър Иванов
ЛЮБА МАНОЛОВА
14 април 2009 г.
„Светът и България ще живеят в условията на глобална криза поне още 10-15 години" - обяви международният финансов експерт проф. Димитър Иванов на дискусия в София. - Кризата ще продължи до установяване на нов финансов ред, а това ще отнеме много години", поясни икономистът, като припомни, че голямата депресия в САЩ е продължила от 1929 до 1941 година.
Все още никой не се наема да прогнозира колко ще трае икономическата криза, как тя ще се разгърне и отрази на България. Стигна се дотам синът на несъстоялия се монарх Симеон Сакскобургготски, Кирил да ни уверява в интервю с журналистката Алексения Димитрова от в. „24 часа", че кризата ще ни удари леко!
В момента политиците ни мислят за избори, за това отново да се намърдят във властта, но не и да създадат антикризисна програма, с която да дадат отпор на задаващата се криза.
Наричат страната ни "болния Човек на Източна Европа" - /статия от 30 май на Мери Стокс в "RGE Monitor" - бел. Л. М./. Друга публикация в "Emerging Markets", бе озаглавена: "Двете нови членки на ЕС: Нещата, които се разпадат".
В страна, в която са налице: свиване на благосъстоянието на населението, рязко намаляване на покупателната му способност, застой на икономическата активност и кредитната дейност, както и реална опасност от масови фалити на фирми и свиване на заетостта - да се говори, че кризата ще ни удари леко е повече от дебилно и престъпно, но явно синът на Симеон Борисов е получил задача да помогне на ударилият дъното рейтинг на баща си и неговото движение НДСВ.
Не можем да очакваме да ни се размине спад в цените на имотите с 15-20 на сто, както и намаляване на стойността на спестяванията с 20 на сто на фона на проблеми с кредитната задлъжнялост на банките и теглилите заеми, които реално трудно ще бъдат в състояние да ги връщат.
Правителството не предприе нищо за посрещане на кризата - задоволи се с приказки, как ние сме добре и как България остава встрани от нея.
В края на мандата на това правителство можем вече да потвърдим, че е налице забавяне на структурната реформа, висока инфлация, която е преди всичко вътрешен продукт на забавянето на структурната реформа, огромен размер на дефицита по текущата сметка в резултат на грешната икономическа политика и изкуственото повишаване на цените на имотите.
Необоснованото вдигане на цените на разходите за горива, транспорт, храни няма как да не повиши инфлацията, тъй като доходите също ще трябва да се вдигнат, за да не мине критичната граница ниската покупателна способност на населението. Доходите на хората в една държава се свързани малко или много с производителността на труда, която все повече намалява. На едно от последните места по доходи е България към настоящия момент в рамките на Европейския съюз, независимо дали правителството го признава или не.
Икономическият екип на кабинета „Станишев" си избра ролята на зрител и не санкционира, а още по-малко пък регулира, или озапти изкуственото завишаване на цените на имотите. А именно този процес рано или късно ще повлече банките надолу към лоша или липса на ликвидност, той като ипотеките, взети срещу изкуствено завишени цени на имоти нито се обслужват, а още по-малко пък ще се връщат и подобрят кредития им рейтинг.
Moody's ясно заяви, че в България рискът от банкова криза е най-голям. Пазарният дял на банките у нас, чужда собственост, след придобиването на ДЗИ Банк и на СИБанк е повече от 87-88 на сто, като процент от активите на цялата ни банкова система към 2007 г.. Това реално означава само едно, че "вратата за заразата" от световната финансова криза е широко отворена. Всяка загуба на международните регионални банки, представени у нас, като Raiffeisen, OTP, Pireus, EFG, UniCredit, KBC, NBG - поради тяхното голямо присъствие на кредитните пазари в Централна и Източна Европа, ще повлияе върху затягането на тяхната ликвидност от страна на централите им.
Налице са и дълбоки несъответствия между активите на банките и раздадените кредити. При действалия в последните години модел за ипотечно кредитиране в България и свръхразвитието на строителния бранш, неминуемо ще се окаже, че рейтинговите агенции не са оценявали адекватно риска, а ипотечните брокери не са имали интерес да правят цялостна и задълбочена проверка и анализ на финансовото състояние на заемателя.
На фона на намаляващия икономически растеж горното обстоятелство означава сигурни загуби за банките, силно свиване на възможните кредити, продължаващо повишаване на лихвените проценти. Левон Хампарцумян, председателя на Асоциацията на търговските банки у нас призна, че вече "достъпът до ликвидност е затруднен или е по-скъп".
„Експозициите на европейските банки към американски ипотечни облигации възлизат на 2 трлн. долара или почти толкова, колкото са експозициите на банките в САЩ", поясни проф. Димитър Иванов по време на дискусия за влиянието на световната финансова криза върху българската икономика, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси /ВУЗФ/ съвместно с Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски". Завличането на европейската банкова система започна от американската връзка с тамошни ипотечни облигации и кризата неминуемо удари силно различни финансови институции на Стария континент.
В интервю със Светла Бъчварова за сайта mediapool, проф. Димитър Иванов обясни дали има опасности за българската банкова система по следния начин:
„В световен мащаб финансовата криза показа ясно, че финансовата индустрия като цяло не може да се саморегулира и че е важно да се подобри контролът и регулаторната рамка на поведението на банките.
Спомняте си случая с "изчезналите" милиарди евро на "Сосиете женерал"? Същата банка бе определена за банка номер едно на Франция за 2006 г. У нас, за съжаление, при първия опит да се заговори какви ще са последствията от кризата за банковата система премиерът по най-глупав начин "отпрати" дискусията към ДАНС. Какво му каза ДАНС за Първа инвестиционна банка?
В Европа и във Великобритания по 24 часа на ден се водят дискусии за състоянието на банковата система, на отделни банки и Гордън Браун не е и помислил да ангажира MI5, за да разследва кой води тези дискусии."
Неадекватно правителство неадекватни реакции на премиера - така накратко може да се характеризира поведението на управниците по настъпващата финансова криза.
Откъде трябва да очакваме удара?
Спрените средства по еврофондовете съвсем очаквано ще доведат до огромни загуби за бизнеса. Правителството се опита да отклони вниманието на гражданството от кризата по спрените еврофондове за земеделието, но това не означава, че тази криза си отиде.
Известно е, че повечето бенефициенти от земеделците са изпълнили условията по подписаните договори точно, акуратно и в договорените срокове, а реално се оказа, че държавата няма да изпълни поетия ангажимент - да изплати договорената субсидия. Това, според финансовия експерт проф. Димитър Иванов, натовари бизнеса с допълнителни разходи по лихви за ползваните банкови кредити. След новината, че страната ни изгуби правото си най-малко на около 220 млн. евро от еврофондове, бъдещето на България, на фона на световната финансова криза, е повече от тревожно. Бизнесът няма никаква алтернатива, заради факта, че в страната вече е налице трайно кредитно засушаване, а правителството не разполага с антикризисен план за действие.
Липсата на каквато и да е възможност да изплащат кредитите по ипотекираните си домове вкара земеделци и банки в дупка, от която безхаберието и отричането на управляващите едва ли ще ги извади.
Още от края на миналата година се забеляза отчетливо понижение на икономическия растеж до година, до максимално ниво от 4 процента и рязък спад в основните сектори на икономиката ни. Това даже да не се взема под внимание, съществува и е реалност, която рано или късно политиците ни ще трябва да признаят.
Най-силен спад заради кризата вече е налице в секторите строителство, недвижими имоти, финанси, туризъм, които в момента формират 60 процента от БВП на страната.
Козметичните мерки да се приема някаква Стратегия за развитие на туризма, като се включи в него и непознатия и непопулярен голф едва ли ще дръпне туризма напред. Единственото, което може да се случи е да се отложат поне до приключване на изборите и формиране на следващо правителство, фалитите на фирми, затварянето на хотели и цели комплекси в най-известните курорти.
Правителството не подкрепи по никакъв начин кредитната система, въпреки съветите на финансови експерти. Препоръките бяха да се намали данъчната тежест, да се вземат мерки за разсрочване на плащанията при ипотечните кредити на семействата. Това предложи проф. Иванов преди време, но нямаше кой да го чуе.
МВФ официално призна, че глобалната икономика навлиза в рецесия и че тя ще продължи през цялата 2009 г.. България, която сега е на последно място по стандарт в Европа, е на път да се окаже още по-бедна след ударите на кризата, в случай, че не се вземат адекватни и спешни мерки. Очаква ни много по-нисък от планирания от правителството растеж за България. Кризата готви свръхнегативен икономически шок, като дефлацията ще предизвика намаляване с над 10 процента на икономическия растеж на развитите икономически страни. Срутват се цели национални финансови системи, през ден се менят прогнозите на основните финансови институции. През следващата година се очаква реален ръст на България най-много 4 процента, което се премълчава от политиците ни.
Икономическият екип на правителството не може да не е наясно, че чуждестранните банки в България са по-застрашени от фалит дори от американските банки. На 20 най-големи банки в Европа не им достигат 150 милиарда евро, за да погасят подписаните кредити за над 3 трилиона евро. Това предупреди в едно от десетките интервюта, които даде по кризата проф. Димитър Иванов, бивш икономически съветник на президента Първанов.
87 на сто от собствеността в банките е на чужди финансови институции, главно европейски. А по-горе стана дума на какъв хал са точно европейските банки, повлечени надолу от американските ипотечни облигации. Какъв разработен експертен ход има правителството до изборите, ако европейските банки дръпнат собствеността си от българските банки? Очевидно - никакъв.
Бюджетният излишък не е буфер, той е отложено плащане и би следвало да се харчи по контролирани от парламента програми. При този кабинет, използването му бе далеч от парламента и твърде непрозрачно. Факт е, че страната се нуждае от антикризисни мерки, събрани в специален закон, от спасителен план, който да е извън бюджета и отлагането му далеч не означава, че нещата ще се решат от само себе си.
Икономиката ни работеше по модел, твърде близък до американския - покупателната способност да е в зависимост от кредити, но това може да е временно положение, но и постоянно. Потребление, основано главно на кредити създава фалшива представа за високи доходи.
Едно евентуално очаквано повишаване на цените на петрола през лятото, без да е предвидено в настоящия бюджет, ще доведе до повишаване на инфлацията и излага на риск възможността за прехрана на много голям процент от българското население. При очаквания темп на растеж на брутния вътрешен продукт - възстановяване на доходите ще може да има след 3,5 - 4,5 години! Това обстоятелство обрича на провал следващото правителство на България поради заложените твърде лоши финансови и икономически показатели от настоящия кабинет.
„Банките са платежоспособни, но не са ликвидни, а когато няма пари за кредити - бизнесът спира", предупреди проф. Иванов. - Ако правителството не предприеме сериозни стъпки и не промени политиката си, Европейската комисия ще бъде принудена да приложи безпрецедентни мерки към нашата страна. България има ненужно и необосновано висок ДДС в сравнение с много други членове на ЕС. Изобщо не представлява проблем ДДС да се намали на 18 процента, но никой не го прави. Акцизите на горивата също може да бъдат намалени за сметка на част от бюджетния излишък, но едва ли ще се случи преди изборите.
От две години инвестициите силно намаляха, но правителството не го признава. Десетки молове и офиссгради са обявени за продажба, но купувачи липсват. По същия начин стои и проблемът с потенциалната продажба на десетки хотели по Черноморието и и в други курорти.
„Глобалната криза вече застрашава не само икономическата, но и националната сигурност на държавите, тя сваля правителства, заяви в ефира на ТВ Европа икономистът от Лондон проф. Димитър Иванов. Той дори допуска, че и в България може да се стигне до частична национализация на банки: "Няма да се учудя, ако в следващите месеци започнат преговори за навлизане на държавата в някои банки"...
Правителството мълчи, крие и лъже за кризата, която ни връхлита. Докъде ще доведе това - в близките месеци ще стане ясно.
http://www.lubamanolova.info/140409-a.html
-
Крият мащабите на кризата, скоро всичко ще рухне
http://razkritia.com/2009/04/22/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA/
-
Няма такова нещо.Това е само поредната дезинформация.Неможе изведнъж всичко да рухне.
-
МВФ: Икономиката на България може да застине напълно
МВФ предвижда допълнително задълбочаване на рецесията в Европа. Тревожни остават и прогнозите за България – икономиката на страната може да застине напълно.
Икономическа прогноза на МВФ за Европа, която беше публикувана във вторник, предвижда още по-голямо задълбочаване на рецесията. Кризата се отразява еднакво тежко на развитите и на развиващите се европейски икономики, заяви директорът на отдела на МВФ за Европа Марек Белка:
Предстои рязко свиване
"Европа е изправена пред безпрецедентна икономическа буря”, заяви Белка, след което съобщи най-новите прогнози за развитието на европейската икономика: „През 2009 година икономическата активност ще се свие с повече от 4 процента. Това е много рязко свиване, което обаче не се различава особено от прогнозата ни за останалите региони в света”, каза Белка. Прогнозата за свиване с над 4 процента е за развитите европейски икономики.
Развиващите се икономики, в това число и тези на страните в Източна Европа, ще се свият с 4.9 процента през 2009 година, а през 2010 могат да очакват слабо възстановяване. За тях е прогнозиран положителен ръст от 0.7 на сто. Развитието зависи обаче от това дали на европейско ниво ще бъдат предприети ефективни и координирани мерки срещу кризата, подчерта Марек Белка: „Необходим е общ подход най-вече в областта на финансите, но също и по отношение на макроикономическата политика и регионалната икономическа стабилност.”
Прогнозата за България
Оценката за икономическото развитие на България остава непроменена – минус 2 процента за 2009 година, въпреки появилите се неотдавна изчисления, съгласно които МВФ прогнозира за българската икономика свиване с 3.5 процента. През 2010 година българската икономика ще отбележи негативен ръст – минус 1 процент.
МВФ е ревизирал финансовите си оценки за съотношението между външните дългове и резервите на източноевропейските държави. България получава сега по-добра оценка – страната трябва да рефинансира външен дълг, който се равнява на 132 процента от резервите, а не 188 процента, както се предвиждаше досега.
Скоростта на възстановяване в Източна Европа ще зависи до много голяма степен от банковия сектор и кредитните потоци, се казва още в прогнозата. МВФ посочва, че финансовият стрес в Източна Европа ще продължи по-дълго в сравнение с други развиващи се региони.
Сбогом на бързия растеж…
Докато Азия и Латинска Америка ще се съвземат до около една година, на Източна Европа ще е необходимо двойно повече време. МВФ предвижда освен това, че след възстановяването си Източна Европа няма да постигне този бърз растеж, който определяше икономическото развитие на региона през последните години.
Потребителското търсене в Източна Европа е твърде зависимо от кредитирането, изтъква още МВФ. Макар да е налице необходимост от намаляване на банковото кредитиране, МВФ отбелязва, че ако то остане силно затегнато, това може да има „драматичен ефект върху реалната икономика”. В случай че тя застине, рецесията ще е много по-продължителна от очакваното. България е сред държавите с най-голяма зависимост на потреблението от кредитиране. Продажбите зависят до голяма степен от това дали потребителите имат достъп до заеми. /ДВ
http://-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/48265
-
ГЛЕДАМ И ВЯРВАМ НА УШИТЕ СИ
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=230:2009-05-21-03-29-31&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
-
ДА БЕ СГРЕШИЛА ОНАЗИ „ЧАВДАРКА”...
Безсмислен гняв на един огорчен от познание човек ● Пир по време на траур или отново за морала на комунистите ● Огромна лъжа в синьо...
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=243:2009-05-31-01-12-29&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
-
ВЕЧЕ ЗНАМ КОЙ УПРАВЛЯВА ДЪРЖАВАТА
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=244:2009-06-01-03-53-24&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
-
Проф. Пламен Цветков: Живеем две нации в една държава
Борбата е между български сили и платената агентура на Русия. На нацията е нужен нов водач, като св. Иван Рилски, казва историкът
Пламен С.Цветков е професор по история в Нов български университет. Автор е на повече от десет монографии в областта на политическата и дипломатическа история на 20 век. Последният му труд е посветен на света на мегамитовете. Историкът преобръща редица вкоренени клишета, приемани за аксиоматични истини. Кандидат е от Синята коалиция за депутат в Европейския парламент.
Интервю на Стойко Стоянов
- Проф. Цветков, като историк какъв е вашият прочит на трагедията край Ямбол, при която загинаха 16 души?
- Има нещо дълбоко символично в тази трагедия и то впечатлява. Един автобус, някакво возило, което е в крещящ разрез не само с националните български, но и с европейските норми, е пуснат на пътя да се движи, вместо да отиде за скраб. Станалото е отражение на всичко, което се случва в България – хаос и беззаконие. Не се спазват елементарни норми, свързани с човешкия живот. Не се зачитат елементарни норми в една система, която официално трябва да се смята за парламентарна демокрация.
Така катастрофата всъщност е анонс за катастрофата на управлението на тройната коалиция. То също се отличава с драстично неспазване на нормите и правилата. За съжаление този модел на обществено поведение се е превърнал в национална черта. Знаем как се минават технически прегледи по втория начин, формално, шофьорът пък се оказал без психо-тест и т.н. Да не забравяме и начина, по който се кара по улиците – без правила, арогантно. Случаят на връх Бакаджика показва, че българите, като народ, не са готови за ЕС. Това означава, че и в тази общност сме поподнали по милост и не ни е там мястото.
- Макар и символично, това не е ли катастрофа между 40-годишния „Чавдар”, на който се вози народът и властта, която живее в света на мерцедесите?
- Да, това наистина е една катастрофа между света на обикновените хора и управляващите. Властта и тяхният свят на мерцедесите са напълно с изискванията на ЕС. Но по-отвратителното е, че след като автобусът размаза хората, премиерът и президентът отидаха с лъскавите си коли там. Това е чистопробен пиар, който реално е пир по време на чума. Властта се възползва от една човешка трагедия, за да си прави реклама предизборно. Това говори за манаталитета на тези хора, за мародерската им психика. Поведението им е типичен пример за мародерство и всъщност стигаме до извода, че ни управляват мародери. Това е голямата катастрофа. Тя се дължи на факта, че ние не спазваме собствените си правила и не ни пука кой ни управлява.
- Какви знаци ни дава съдбата с такива масови трагедии, успяваме ли да ги разчетем?
- Основният знак е, че не зачитаме най-ценния дар, който Бог ни е дал – животът. Българинът до такава степен го е обхванал някакъв нагон към самоунищожение и липса на вяра, че не зачита подареното от Бог. Но какво правим тогава? Оставяме се да ни управляват мародери, караме по пътищата като убийци, смятаме, че като излъжем и минем някъде по-втория начин, всичко е ОК. Това е знакът, който не разчитаме, а какъв ще бъде животът ни зависи от нас. Трябва да си отговорим обаче, че така вървим към пълно самоунищожение.
И за да съм по-ясен, ще дам два примера с благоденстващи нации – САЩ и Южна Корея. За Щатите е ясно – най-мощната държава в света, която обаче сред християнските страни е най-вярващата нация . А примерът с Южна Корея също е впечатляващ. Тя тръгва след Втората световна война от изключително лоша начална точка, дълго време е под формата на различни диктаторски режими. Но се оказва, че в момента там работи една от най-развитите икономики, а 52% от южнокорейците са християни. Вярата им в Бог несъмнено има връзка с това, че са една от най-благоденстващите в света страни. Без отношение към религията и вярата, трудно се постигат резултати.
- Но за да ги има религиозното чувство и моралът, са нужни и адекватно духовенство и църква?
- Така е, за съжаление обаче нашата църква, която се нарича Българска православна, нито е българска, нито е православна, дори не е църква. Там ситуацията е трагична. Има много обикновени енорийски свещеници, които се опитват да спасят нещо от вярата, но над тях е спуснат огромен похлупак от доносници и сътрудници на комунистическата Държавна сигурност, от хора, които гледат само собственото си благополучие и освен че механично четат Евенгилието на служби, нищо от Божиите думи не им влиза в сърцата и умовете. Това е страшното. Това е постижението на комунизма - успя да унищожи и църквата, и затова тя сега не е в състояние да изпълни основната си роля в обществото.
- България често я застигат трагедии. Те не са ли отражение на негативната енергия, която прелива в обществото от политиката?
- Една обезверена маса не може да поражда друго, освен негативни енергии. В тази насока българинът има да извърви много дълъг път. Нещата не са свързани само с политиката, но поради негативната енергия, която излъчва българинът, той не може да схване даже защо предстоящите избори са много важни, че те зависят от него. Ако хората искат и материално, и духовно да им се промени животът, трябва да гласуват така, че тази триглава коалиция да си отиде.
Тя е пречка за европейските средства, граби и убива доверието на Европа към България.
Но другата стъпка е много по-трудна, изисква много повече време – да осъзнаеш ти за какво си на този свят. За какво си се родил, какъв смисъл има животът ти, или си просто някаква бубулечка, която не знае даже защо се движи. Ако тези неща човек не започне да ги схваща, животът наистина е безсмислен. Ако ти провърви в материалния живот, значи Бог те е благословил по някакъв начин. Но това е само благословение, което може да си отиде, ако не следваш Божия път. И в случая много малко са хората, които обръщат внимание на тези неща.
- Как според вас черният пиар в политиката се отразява на хората?
- Негативно. Черният пиар е част от стратегията на управляващите. 80% от медиите са в ръцете на червената олигарпхия и така, не от 20, а 65 години се извършва едно промиване на мозъците. Винаги казвам, че разликата преди и след 1989 г. е само една. До падането на режима на Живков на власт в България беше БКП, която се опираше на Държавна сигурност като основен инструмент за въздействие, а след 1989 г. - на власт е самата ДС. Ние през изминалия 20-годишен период имаме само 4 години, на СДС, когато службите нямаха монопол във властта. И когато в държавата няма кой да дава жалоните на някаква ценностна система, естествено, че на лице е морален, материален, духовен разпад.
- При масови трагедии хората си подават ръце, търсят единение, опитват се да бъдат по-добри, а при нас всичко е объркано – оставаме агресивни, гледаме конфронтационно.
- Липсата на духовни ценности - това е обърканото на българина, а те са най-важното. България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, и двете говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60 - 70 години. То е породено от момента, когато България става някаква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите.
Всеки завоевател, като си изработи своя план, търси в териториите, които смята да обсеби и прегази, някаква петта колония. И от тук започва едно масирано финасиране на среди, които да виждат в московския самодържец някакъв освободител. Почват да го канят, да го търсят, а на него целта му е да ги зароби. Това всъщност е цялата история на България.
Тя не е борба между революционери и някакви привърженици на османското владичество, не е борба между либерали и консерватори, не е борба между левица и десница. Тя винаги е борба между някакви български сили и платената агентура на Русия. Това е нашата история. Страшното е, че българинът не може да разбере това положение, защото от крехка детска възраст, включително и на моя милост, ни се втълпяваше един русофилски, което означава - противобългарски, прочит на собствената ни история. Ние сме разделени на две нации, защото не можем да бъдем едно.
Питат ме избиратели - не трябва ли в Европейския парламент да защитаваме националните интереси на България заедно, всички български евродепутати? Отговарям им – как да защитавам национален интерес с Ивайло Калфин от БСП и с Димитър Стоянов от „Атака”, когато за тях националният интерес е България да бъде троянски кон на Русия. Аз не мога да бъда с тях, в друга посока е моят национален интерес. Затова казвам, че сме две нации в една държава.
- Каква е перспективата на тези паралелни нации?
- Националната идентичност е продукт на дългогодишно многовековно развиите. Надали нашето поколение ще успее да види ясни резултати, но трябва да работим в тази насока, да накараме българина да прогледне, да осъзнае кой е и каква е националната му идентичност. Ако се върнем назад в историята, имали сме подобни случаи. Когато Борис Първи решава да наложи християнството като официална религия, знаем какъв бунт и съпротива се надигат и колко жестоко са потушени. Повече от век по-късно, едва св. Иван Рилски с примера на своя живот убеждава по-голамата част от българите, че не са сбъркали като са станили християни. Колко много време е трябвало да мине, за да осъзнае народът покръстването.
Слава на Бога, светецът и днес продължава да се тачи. Със своя пример, със своята проповед и личен живот той е убедил сънародниците, че са поели правия път на вярата. Това трябва да се прави и сега – да търсим новия св. Иван Рилски, или новия Моисей, който 40 г. е водил народа си в пустинята, докато умрат всички родени в робство, за да намерят Обетованата земя. 20 години вече минаха, сигурно са ни нужни още 20.
- А имаме ли водач?
- Така ме попитаха след една моя лекция и студентите ми от Нов български университет. Отговорих им - вие сте най-подготвените, търсете го, вижте го.
http://frognews.bg/new_12439/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84_%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BC_%D0%B4%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0/
-
ЧЕТИВО ЗА БЕЗСТРАШНИ ХОРА С ОТВОРЕНО СЪЗНАНИЕ
Има една подробност, че горното четиво замъглява съзнанието...
-
Проф. Димитър Иванов: Шепа псевдополитици и олигарси станаха акционери на България
Болестта на българската икономика се нарича задлъжнялост, Станишев оставя на следващото правителство кораб с много пробойни, казва икономистът.
Димитър М. Иванов е макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, общественик. Специализирал е международна икономика и стратегическо управление в Института за Политически Науки в Париж, във Вашингтон, в Москва. Преподавал международен бизнес и финанси в школите на университетите в Уоруик и Шефийлд, както и в Института за Директори във Великобритания.
Автор на книги и стотици статии, международни доклади. Работи като висш стратегически консултант на ръководствата на някои от големите световни банки опериращи в Централна и Източна Европа. От януари 2002 г. до март 2007 е икономически съветник на Президента Георги Първанов.
Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация. “Doctor Honoris Causa” на ВСА “Димитър А. Ценов” в Свищов. Учредител и зам. -председател на БАНИ. Учредител и председател на Гражданско сдружение „Глас”.
Интервю на Стойко Стоянов
- Проф. Иванов,вие сте независим експерт, живеете и работите в Англия, каква е оценката ви за изтичащия мандат на правителството на Сергей Станишев? Кои са, най-сериозните гафове на това управление?
- Още със самото си създаване това правителство бе обречено на неуспех - като се започне с безпринципната коалиция, която го формира и се стигне до всички фигури в него избрани по една покерджийска, а не национално отговорна формула и критерии. Много са нещата, които бих изброил и далеч не само в сферата на икономиката.
Всеки истински демократ не може да не вижда, че през мандата на правителството на Станишев, в България е налице регресия на демокрацията във всички области. Националните и държавни институции не гарантират съществуването на разделението на властите.
Парламентът не е вече място за истинска представителност на нацията. България бе тласната към едно развитие, което не съответства на националните ценности и характер. Солидарният модел на обществото бе разрушен. То е разделено между една каста, експлоатирала преходния период и всички останали. На трето място, този режим не само че не разруши, а стабилизира обръчите от фирми, мрежите от олигарси. Тоест, съществува реална опасност демократичната власт у нас да бъде узурпирана от властта създадена и циментирана през последните 5-6 години. България бе тласната към една система, която не е нито "монархия", нито "диктатура", но спокойно може да се дефинира като олигархократия
. Господарите на парите, заедно с господарите на страната днес се превръщат в едно. Можете често да ги видите - заедно с шефовете на шоу-бизнеса, с медийните грандове, с банкерите. Нещо повече, тази олигархократия не крие своите интимни връзки помежду си. Този брак на властта с олигархията доведе страната да е управлявана като една компания, в която шепа олигарси и шепа псевдополитици се държат като основни акционери на България.
През целия си мандат, това правителство нямаше консистентна, принципна и ясна икономическа и социална политика. Икономическото управление бе и си остава една ad hoc политика на разнопосочно галопиране, скачащо и гонещо събитията, а не да ги изпреварва. Логично това доведе до рекордни негативни икономически показатели за последните 10-11 години.
През последните 4 г. индексът на потребителските цени скочи с 137.5% според официалните данни на НСИ, дефицитът по търговската сметка достигна 24.9% от БВП - рекорден в света, общият размер на фирмената задлъжнялост надхвърли близо 2,5 пъти БВП на държавата, нерегулираната кредитна експанзия доведе до огромна задлъжнялост десетки хиляди български домакинства.
Гражданите продължиха по стандарт на своя живот да са на последното място в ЕС. Паралелно с това бяха забавени отдавна необходими реформи в структурата на икономиката, в публичния сектор. БВП продължава да спада с безпрецедентно голяма скорост. Управляващите не знаят какво да правят в тази ситуация. Така кризата тотално оголи некомпетентността на правителството на Станишев в икономическата и в социалната сфера.
- Предстоят избори за национален парламент, има ли опасност да се повторят резултатите от евровота?
- Няколко неща ще се потвърдят със сигурност. Политическият пейзаж ще продължи да се променя. Ще се потвърди негативната оценка на гражданите и тяхното несъгласие с политиката водена от тройната коалиция спрямо Европа и България. БСП и най-вече кликата на Станишев няма да получат поддръжка, заради своята некомпетентност и заради развихрилата се корупция вътре в страната, заради тотално закъснелите и неуместни усилия да изведат държавата от икономическата и политическа криза.
Няма да получат доверие и заради това, че България получи най-голямата международна отрицателна присъда и е в изолация от Европа и Европейската комисия защото не искаме да спазваме процедурите за използване на фондовете на съюза. Лявото политическо пространство ще плати огромна цена за удоволствието и комфорта да постави Станишев и компания на върха на сегашното управление.
Ще се засили доверието на избирателите в основните десни и дясно центристки формации – Синята Коалиция и ГЕРБ. Навярно ще продължи да се увеличава и политическата палитра в следващия Парламент.
- Ако тази партийна палитра се повтори след гласуването на 5 юли, какви ще са перспективите за съставяне на правителство?
- Аз бих променил малко въпросът. Не смятам, че принципността и лоялността към идеологически платформи, харти на ценности и др., са издигнати на висок подиум сред българската политическа класа. В този смисъл, цинично, но и реалистично погледнато, на фона на озъбилата се навсякъде, включително и сред най-богатите у нас, икономическа криза няма да бъде голям проблем да се направи правителство.
Някои фактори даже вече настояват "бързо да се състави следващия кабинет, заради ударите на кризата". Къде бяха те през последните четири години, когато имаше достатъчно време, да се разформирова правителството на Станишев и да се състави ново, което да посрещне кризата и да я отблъсне. Тогава, тези господа говориха, "нека да оставим тройната коалиция, да си приключи мандата". Да го приключи, но в чий интерес?
По-големият въпрос сега е: Какви са перспективите за съставяне на едно истински компетентно, национално, облечено с доверието на българските граждани, почтено и отговорно правителство, което ще е наистина способно да възстанови икономика и да я подготви за справяне с кризата и за един друг модел на развитие след излизането от рецесията? Правителство, което ще трябва да ликвидира тежката и прояла организма на България политическа корупция.
От отговора на този въпрос ще се реши и накъде ще тръгне страната след тези парламентарни избори. Но не бих ви зарадвал с илюзията, че позитивният отговор на този въпрос доминира в предвижданията ми.
Обратно, всички вече сме свидетели, че се формират какви ли не камуфлажни или марионетни варианти на бъдещото правителство, в които ако се вгледаме малко по-прецизно, ще открием, че техните конструктори са същите тези кукловоди, олигарси и женени за тях политици, за които запазването на статуквото, с други думи на болестта на България, е цел номер едно. Техният личен, огромен проблем е, че въобще не разбират, че опасността от срутването на цялата държава е така надвиснала, че заплашва да помете и тях, заедно с подготвяните им марионетки.
- Има ли опасност от политическа криза и насрочване на нови избори през есента?
- Политическата криза отдавна е у нас. Ние виждаме ежедневно разцепване на партии от всички цветове, неясни политически платформи и програми за управление. Европа е на прага да наложи предпазна клауза на България, заради продължаващото изоставане в съдебната област и в борбата с корупцията. Имаме политическа криза и защото доверието в управляващите е абсолютно изчерпано. Такъв прецедент в страната не е съществувал от 1996 г. Не се вижда ясна и категорична политическа алтернатива, способна да изведе България. При тази ситуация, ако се създаде някакъв вид безпринципно, полуфабрикатно, камуфлажно правителство, абсолютно сигурно е, че колапсът ще продължи и то с огромна скорост.
Обществото няма да може да понесе една следваща фатална комбинация от арогантност, игнориране на реалните проблеми и некомпетентност. Такова правителство ще доведе нещата до най-опасния социално-граждански взрив, непознат за модерната ни история. Не дай си боже да се състави правителство, което ще запази статуквото. Ако това стане, още през зимата, изстрадала България ще излезе на улицата.
- Вие отдавна застъпвате идеята за експертен кабинет, какви са плюсовете му в тази ситуация? Кои политически субекти се притесняват от такова управление и с какво то ще помогне на България?
- Къщата на България е в изключително лошо състояние. Това се отнася до всички сектори - икономика, социална и пенсионна система, образование, здравеопазване, съдебна система, вътрешна сигурност и ред и т.н. На тази къща годишен технически преглед не е правен от 1997 г. Никой и в най-висшите органи на управление на страната не знае каква е истината за реалното състояние на държавата, на финансите, на държавния резерв, за истинските дефицити в основните икономически системи. Опасността от национална катастрофа е много по-голяма, отколкото си мислят и най-големите черногледци.
В тази тежка, уникална за България и света ситуация, едно политико-партизанско правителство (коалиционно или не) няма да може да спаси нито страната, нито гражданите. Тук не е важно каква подкрепа то ще има в парламента, дори и да е 100%. Да не забравяме, че твърде често такива кризи водят до още по-голяма концентрация и злоупотреба с власт и с политическо влияние. Много по-важно е какъв ще бъде реалният капацитет на компетентност, на решителност и на способност да взема решения. За това съм убеден, че моята идея и на Гражданско сдружение „ГЛАС” за обединяване на богатството на българския национален политически и експертен потенциал се възприема от граждани, обществени организации, от политически лидери, като силна и много ефективна, потенциално работеща идея. Тя е алтернатива на по-нататъшното потъване на държавата. От тази идея се притесняват хората, които не искат да изпуснат кокала.
Уплашени са и тези, чийто комфорт на флиртуване с досегашните управляващи ще изчезне, ще трябва да излязат на светло и да отговарят за редица нерегламентирани подаръци, които са получили през годините. Силно са притеснени и лица, които години наред лъжеха с розови илюзии обществото, че всичко е наред. Това са същите фигури, които създадоха огромната социална диференциация в страната. За мен България е изправена пред острата необходимост от един цялостен нов проект за развитие. А той не би могъл нито да се изгради, нито да се реализира без широк национален консенсус, който да разруши политико-партизанския дневен ред и да утвърди правата на гражданите, да конструират своя собствен живот и бъдеще.
- Но нали, избираме политиците, за да реализират управлението, а експертите, за да ги съветват със своето професионално мнение?
- Не сме ли вече потресени от тоталната неспособност и болест на българската политическа система да се справи с некомпетентността, с безотговорността? Как ме виждате мен, или примерно банкера Стоян Александров, да даваме експертно мнение на братя Галеви, или на Христо Ковачки, а даже и на човек като Станишев! Има експерти и експерти, и е очевидно, че някои от тях са отворили дупките във финансите и резервите на държавата, както и тези в задлъжнялостта на над 90% от българските фирми.
Аз говоря за нещо по-различно - не става дума за хора, които се чувстват комфортно да живеят живота си "в джоба" на други. Говорим за почтени граждани, които са истински национален капитал. Следва да се разбере, че истинското лекуване на България ще бъде съпроводено с разместване на цели пластове от хора, капитали, сфери на влияние и сектори в икономиката. Това ще е тежък и отговорен процес. Затова считам, че личностите на новото българско Възраждане ще ни изведат от колапса.
- Но, такава цел биха могли да постигнат и политиците?
- Съгласен съм, но ако говорим за национално-признати, международно уважавани политици. Нека не се спекулира и с различията между "експерти" и "политици". Какъв например е Иван Костов - експерт или политик? Може ли някой да разграничи това при него? Той е един от много малкото доказали се добри експерт-икономисти на България.
Политици спекулират и с въпроса - Каква отговорност носи един експертен кабинет? Ами, кажете кой политически кабинет за тези 20 години преход е понесъл някаква отговорност? Няма чист "експертен кабинет". Такъв тип правителство се формира с волята и мандата на доминиращата в парламента политическа сила или коалиция. То се създава на основата на предварително приета от целия парламент програма, със конкретни срокове и задачи.
Отговорността на такъв тип кабинет е политическа, но е преди всичко към нацията. Той се появява в исторически момент, когато чисто политико-партизанско правителство очевидно не би могло да се справи с тежките предизвикателства. Политиците, които са обърнати с отговорност към своите избиратели, трябва да решат какъв премиер или правителство искат да имат? Такъв, който няма и един работен ден опит, или човек, доказал се и в България и навън.
- У нас се дискутира темата, дали е необходимо да се направи спешна актуализация на бюджета. Финансовият министър е категоричен, че това е работа на новия кабинет.
- Какво друго да каже финансовият министър? Той очевидно иска да избяга от своята политическа отговорност за един опасно илюзорен бюджет, предложен от него на Народното събрание. Актуализацията трябваше отдавна да се случи. Тя закъсня и така се влезе в предизборната кампания.
Сега вече трябва да се изясни цялата истина - за всички бюджети, включително на НОИ, на Здравната каса, консолидирания. Да се установи истината за фискалния резерв, за харченето на валутните резерви.
Тоест, това, за което говорех по-рано - час по-скоро след изборите да се направи не годишен, а многогодишен технически преглед на България. И на тази основа - да се приеме пакет от антикризисни мерки и се изготви стратегия.
- Има ли взривоопасни мини, които това правителство ще завещае на следващото?
- Бъдещото правителство образно казано ще получи един кораб, пълен с големи пробойни. Потъващ - въобще не преувеличавам. Дупката в бюджета за тази година ще надхвърли 6-7 милиарда лева. Рецесията, която се отричаше, днес вече се засилва. Излишъкът се изпарява във въздуха. Множество сектори са поразени от кризата. Няколко стотици хиляди работници и служещи са изправени пред уволнения. Стотици фирми са под угрозата да се преструктурират, или да изчезнат, спестяванията на пенсионерите се налага да бъдат изхарчени. И тук не става дума, че липсва кредитиране.
Болестта на българската икономика се нарича ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ. Тя е поставена на глинени крака. Растежът й е захвърлен днес като остарял паметник в бетонни постройки и празни хотели. Всичко това до голяма степен е резултат от неефективните действия на правителството, от некомпетентния „план Станишев”. Не мога да скрия, че съм много силно притеснен за финансовата стабилност на страната, независимо от всички приказки за бюджетните "щитове" и "буфери". Те реално не предлагат никаква защита срещу свръх силната зависимост на българската икономика от европейските пазари, нито срещу силно остарялата и недиверсифицирана структура на индустрия и земеделие, нито срещу опасностите, грозящи банковата система.
- Необходимо ли е ново споразумение на България с МВФ. Премиерът твърди, че икономиката ни е стабилна и ние можем да избираме условията в разговора с фонда. Реалистично ли е това?
- На твърденията на Станишев, мисля, че вече никой не вярва, даже и най-близките му. Но, цената, така или иначе бе заплатена и ще продължим да я плащаме всички. Лозунгът на БСП "Създаваме по-доброто бъдеще" остана да виси, защото фактите ги няма. Да, това правитеслтво повиши покупателната способност, но само на приятелите си, а не на българските граждани.
Що се отнася до възможно споразумение с МВФ, смятам, че пресъхването на капиталовите потоци към нас, налага едно ново настройване на съществуващите дисбаланси в нашата икономика, на необходимите структурни реформи и модернизация. Липсата на достатъчно ликвидност в страната, затрудненията в банковия и в корпоративния сектор изискват наличието на нов, свеж ресурс, чрез който да се опитаме да забавим ударите на кризата, да овладеем рецесията. Да създадем условия, след като излезем от кризата след 3, 5, или 6 години, да не се окажем отново на последното място в Европа. В този смисъл съм за използване по целесъобразност на новия финансов инструмент на МВФ - така нареченото "гъвкаво финансиране".
- Удачен ли беше прибързаният избор на управител на БНБ и то в противоречие със закона?
- Този въпрос е много важен. Както редица опозиционни партии, така и аз, и Гражданско сдружение „ГЛАС” настояхме да се замразят всички назначения на ръководни постове в ключовите български институции, до формирането на новото правителство. Случаят с незаконното и арогантно преждевременно назначаване на председателя на БНБ е особено красноречив за тоталното неразбиране на управляващите за ситуацията, в която се намира България.
Ако погледнете основната правна рамка, според която съществува и функционира БНБ - Законът за БНБ, ще видите, че още в чл. 2, ал. 3 е ясно записано, че "Българската народна банка подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж". Ясно се вижда от резултатите, че растежът на България по време на мандата на сегашния председател не бе нито устойчив, нито неинфлационен. За четирите години управление на Станишев по същество председателя на БНБ не реализира смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона. За този период България има агрегиран ръст на инфлационния индекс от 137.5%, рекор
-
ДА ГЛАСУВАШ ОТ БЕЗСИЛИЕ
Мъртва ли е журналистиката ● Цената: на един глас или на един живот ● Задава се нова вълна на икономическата криза, а хората „избират” малоумници
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=271:2009-06-18-04-08-05&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
-
В ИМЕТО НА РОТШИЛД, СТАЛИН И ТАЛМУДСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ
Когато най-простите и простаците въведоха безвремието и потопиха българите в море от кръв и насилие ● Жестокостта на алчно червения монархофашизъм ● Световната революция продължава, само невежите и идиотите не го разбират
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=276&Itemid=64
-
ЗА КОЖАТА И СЪЗНАНИЕТО НА ЕДИН НАРОД
Мрачни спомени за черните комунистически зверства ● Каква е стойността на човешкия живот според болшевишкото „ценообразуване” ● За гоите и хората – ще се загуби ли homo sapiens Bulgaricum
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=264:2009-06-11-03-22-13&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64
-
Георги Ифандиев: Предупредиха ме, че може да ме ликвидират
http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/56023
-
Концентрационният свят
http://www.svobodata.com/page.php?pid=932&rid= (http://www.svobodata.com/page.php?pid=932&rid=)
-
Да анкетираш века
Една година след френското издание на нашумялата голяма "анкета върху века" на Цветан Тодоров, книгата "Памет за злото, изкушение на доброто" беше публикувана и на български език от издателство ЛИК. Преводачът Стоян Атанасов, който състави сборника с материали от конференцията в чест на Цветан Тодоров ("Цветан Тодоров: подвижната мисъл". ЛИК, 2000) е посветил превода си на бащата на автора - проф. Тодор Боров, връстник и свидетел на столетието.
"Паметта за злото, изкушение на доброто" предполага, че за ХХ век "централното събитие е появата на едно ново зло - на непознат дотогава политически режим: тоталитаризмът..." и анализира двете му разновидности - нацизма и комунизма. Според автора проучването му има три страни - тоталитарното минало (злото); начина, по който го помним, правото на памет и паметта за болката (на френски език думата зло има значение и на болка); и сянката, която то хвърля върху настоящето (тук питането е за какво ще ни служи споменът за злото и как изобщо е възможно доброто?). Не е случайно, че книгата е посветена на Жермен Тийон - "една от най-светлите публични личности в този мрачен век" - антроположка, оцеляла от концентрационен лагер, съумяла "да прекоси злото, без да се вживее в ролята на въплъщение на доброто".
Както много книги на Цветан Тодоров, и тази също припомня някои истории, но не е книга за историите. Тя е размисъл за смисъла на века, на неговите събития, регистрирани не от тесен специалист, а от "заинтересован свидетел" (затова всъщност изборът на централното събитие на века е тоталитаризмът, а не, например, деколонизацията) и "писател". Мисля, че тук по-точната дума е не "писател", а изследовател, историк на идеите, привърженик на старото наименование "морални и политически науки". В увода към друга своя книга - "Моралите на историята" - Тодоров обосновава резервите си спрямо осъществилата се през 1789 година терминологична промяна - разделението "социални и хуманитарни науки", станало под лозунга за освобождаването от идеологическа опека. Там той не се съгласява с Марк Блок, че "манията за ценностите е сатанински враг на историята"... С една дума, основна нишка, преминаваща и през настоящото изследване на века, е убеждението, че един "добре темпериран хуманизъм" би могъл да ни опази от вчерашните злини и днешните заблуди. Именно затова неразделна част от шестте раздела на изследването (Злото на столетието; Сравнението (нацизъм и комунизъм...); Съхраняването на миналото; Употребите на паметта; Сегашно минало; Угрозите на демокрацията) са шестте разказа за съдби, носещи посланието на точно този хуманизъм - освен Жермен Тийон, близките по дух Василий Гросман, Маргарете Бубер-Нойман, Давид Русе, Примо Леви, Ромен Гари.
Понеже една от основните тези на Цветан Тодоров е, че "тоталитаризмът е отказ от универсализъм", че "граматиката на тоталитаризма" е различна от "граматиката на хуманизма", размишлението върху ХХ век е пронизано от мотива за "универсалността на човечеството" (основен мотив, "шарката в килима" - ако си спомним прекрасния анализ в "Поетика на прозата" - на този мислител). Става дума за универсалния друг, за морала като стремеж към благото на другия, като признаване на другостта, т.е. на едно "ти", което, макар и различно, е съпоставимо с "Аз"-а (другост, която тоталитаризмът отрича - "за нас враговете на народа не са човешки същества", казва един палач). В този контекст трябва да се разбират началните размишления за либералната демокрация и принципите на автономията на колектива и автономията на индивида, за начина, по който индивидуалната автономия се гарантира от плурализма. Отличителната черта на модерността е "конститутивна на хуманизма" - казва Тодоров в една от предишните си книги за "човешката природа" - защото "привилегирова тези режими, в които субектите могат да осъществяват своята автономия и да се радват на еднакви права". Обратно, в "идеалния тип" тоталитаризъм (Тодоров използва този Веберов инструмент, конструирайки общо понятие за тоталитаризъм) другият не е универсален, основна ценност е не аз-ът, а безразлично-груповото "ние"; затова там плурализмът - главното средство за постигане на автономия - е заменен с монизъм; частната сфера е подчинена и задушена от "обществената" и различията като цел на обществото се заличават в името на цялото, в името на абстрактното върховно същество - колективът. Неговата автономия също се оказва привидност, фасада, тъй като една идеология се е превърнала в държавна догма и държавата подчинява всичко и унифицира различните "редове" - икономиката, правосъдието, медиите; в този смисъл терорът е иманентен на режима. Всеки тоталитаризъм е и манихейство - разделя света на две изключващи се части, добро и зло, бяло и черно, чисто и не-чисто. Тоталитаризмът обещава всеобщо щастие - т.е. той е и утопизъм, форма на атеистичен "миленаризъм", обещаващ спасение тук на земята.
Спасението обаче се мисли като идващо от знанието - светът е прозрачен, разумен, универсално разумен и затова познаваем (Универсалността на "сциентизма" е различна от универсалността на "хуманизма" - където универсален е не "разумът", а "човечеството"). Накратко казано, според Цветан Тодоров (за разлика от Барингтън-Мур, напр.) тоталитаризмът е феномен на модерността и се ражда при срещата на революционния политически проект, на сциентизма и на миленаризма. Впрочем в една последна френска христоматия от над 60 базови текста за тоталитаризма, озаглавена "Тоталитаризмът. ХХ век в процес на дебат" съставителят Енцо Траверсо е включил и интерпретацията на Цветан Тодоров, която диалогизира с основни тези и участници в "подновения" дебат за тоталитаризма.
Цветан Тодоров притежава удивителната способност да въвежда в големите теми и дискусии без претоварване с имена и детайли. Аргументите се подемат, оспорват, отхвърлят с характерните за него яснота (но не опростителство) на тезите и ценностен патос. Което е особено нужно - и невероятно трудно! - при коментирането на приликите и разликите между двете разновидности на тоталитаризма: нацизъм и комунизъм. Обикновено сравнението изглежда неприемливо. Авторът различава четири типа реакции при търсенето на сходства между нацистките и сталинските лагери и твърди, че има голяма вероятност да отгатнем какви са политическите убеждения на проявяващите ги ("палачите" от нацистките лагери са за сходството, защото това им служи за извинение; "жертвите" на нацизма са против сходството, защото виждат в него извинение; "палачите" откъм комунистическата страна са против сходството, защото виждат в него обвинение, а "жертвите" са за сходството и то им служи като обвинение). Основната теза на Тодоров е, че сравняването между нацизма и комунизма е оправдано предимно с оглед на по-общото типологизиране на политическите режими - тоталитаризмът е наистина различен и от традиционните деспотични режими, и от модерните демокрации. Разликите между нацизма и комунизма трябва да бъдат търсени по много посоки (макар че и двата са "еднакво ненавистни"): има отлики между "расовия" и "класовия геноцид"; в нацистките лагери "умъртвяването е самоцелно"; при комунизма "мистификацията е била по-значителна", т.е. комунистическата идеология е "много по-илюзорна" и в този смисъл по-лъжлива и театрална от нацистката (аз лично не съм сигурна дали тук количественото сравняване е уместно).
Мисля, че тези страници от "Паметта за злото..." са може би най-трудните и поставящите най-много въпроси пред онзи читател, който иска да проумее ключовото и за посттоталитарния дебат сравнение "фашизъм - комунизъм": тоталитарен фашизъм ли е нацизмът и дали наистина понятието тоталитаризъм става проблематично, абстрактно и неточно - както твърди напр. С. Фридлендер - доколкото не може да схване "историческата уникалност на немския националсоциализъм, неговият антисемитизъм"?; дали е вярно от друга страна, както смятат историци като Е. Нолте, че антисемитизмът на Хитлер може да се сведе до някаква обща черта на всички видове "фашизъм" - техният антиболшевизъм?; защо все пак общата криза на либералната модерност приема в Германия тази именно форма?; не са ли прави онези историци (Я. Кершау, М. Левин или Ю. Кока), които твърдят, че сравнението "нацизъм-комунизъм" е плодотворно единствено при сравняването на нацизма със сталинизма, а не с цялата "съветска система", и че ако понятието "тоталитаризъм" има смисъл, то трябва да се ограничи?; все пак какво е онова, което Касториадис, с когото Тодоров се съгласява, нарича не "идеокрация", а "стратокрация" (от стратос - армия) и какво е отношението между идеологическото и политическото "тотално" в различните "комунизми"?
Ако задавам тези въпроси, то не е защото в книгата на Цветан Тодоров няма отговори на повечето от тях, напротив, а защото отговорите не са лесни и е възможно да се случи (както вече се е случвало сред любителите на "черните книги") някой да извади от контекста (и политически да ги употреби) фрази като "двата вида тоталитаризъм не си приличат по всичко, но в същността си - к.м., са едно" (с.89).
Всъщност това е свързано с една от опасностите на тоталитарните режими - "заличаването на паметта". Според Тодоров правото на памет е фундаментално човешко право. (Затова дори законът срещу "негационистите" - "законът Гесо" - е счетен за неуместен.) Но в различните сфери на нашия живот ролята на миналото и мястото на паметта не са еднакви. Цветан Тодоров разграничава "добрата" от "лошата употреба на паметта", настоява, че споменът за лагерите трябва да бъде по-скоро механизъм, който да регулира нашата способност да овладяваме настоящето. Буквалната употреба на паметта е "лоша употреба" на паметта, тя помни фактите и често е зов за мъст. (Балканските войни са пример за буквално прилагане на паметта.) Но зоната на историческата отговорност е между забравянето (прошката) и отмъщението, между банализирането и сакрализирането. Което значи, че трябва не да сакрализираме - "впаметниковяваме" - спомена, да се поддадем на "тиранията" му, а да дадем възможност да комуникира със спомена на другите, да го отворим за тях. Ако субектът отстрани от миналото си спомените като факти, това не означава, че ги е забравил, а че е осъществил нормалната "работа на траура" и "работа на паметта". Миналото трябва да се помни като "образец", като поука, като морал. Буквалната употреба на спомените, която превръща миналото събитие в нещо не-преминало и непреминаващо, "в крайна сметка подчинява настоящето на миналото. Докато образцовата употреба позволява миналото да се използва в името на настоящето...и да се отиде към другия". "Образцова памет" често е заменяна от Тодоров с термина "справедливост". Да "се спуснем до общото", да не спираме до "уникалността" на случилото се в миналото. Да се попитаме "в името на кой принцип, прилаган в един или друг публичен дебат, би могло да се отхвърля всякакво сравняване на едно събитие с друго". Тодоров подчертава "публичен дебат", защото в частната сфера страданието е единствено, уникално, несравнимо. В "рационалния дебат" обаче сравнението не само че не изключва уникалността, но е единственият начин тя да бъде обосновавана". Не може да се твърди едновременно, че миналото трябва да ни служи за урок, и че то е абсолютно несравнимо.
Тези схващания за употребяваното - и злеупотребяваното - в социалните науки напоследък понятие "памет" се развиват в книгата. Отново нюансирано се различават трите страни на работата върху миналото - установяване на фактите, конструирането на смисъла и функционалната му употреба, неговото инструментализиране; като се разграничават дискурсите на свидетеля, на историка и на възпоменателя; въведени са сложните отношения между правосъдието и историята и тематизираните от Карло Гинзбург фигури на "съдията" и "историка"; внушава се разликата между критическия хуманист и "морализатора", онзи, който се гордее с това, че публично определя кое е доброто и кое е злото, блазнейки се, че стои на страната на доброто. В разказите за шестте персонажа има невероятни, водещи към проумяване "следи" (в смисъла на микроисторията на Карло Гинзбург). В неспоменатите в тази рецензия, но съществени части се коментират различни опасности пред демокрацията ("шокиращата идея" за хуманитарните бомби в Косово напр.) и пред победителите, които могат да се помислят за въплъщение на доброто; въвежда се третата версия - "Хирошима като трагедия" - между американския героичен разказ за Хирошима като окончателен и необходим удар над дивия враг, японският "жертвен дискурс"... И всички тези "архиви на болката", ако използваме формулата на Фуко, са видяни като предизвикателство за критическия хуманизъм, който показва, че злините са вършени от хората, но доброто е възможно - не като земен рай, не като тържество на абстракции, проповядвани от онези, които обичат Човечеството, за да не виждат човека. Така и самата анкета върху века не е тържество на добрите интерпретациии, а усилие за разбиране. Или - както казва Цветан Тодоров - прибавяне на смисъл.
Лиляна Деянова
Доц. д-р Лиляна Деянова е преподавател по социология в Катедра "Социология" в СУ "Св. Климент Охридски". По-известни публикации: "Социология на символните форми" (1996), "Травматични места на колективната памет" (2000). Съставител на "Социолoгия на личността", "Биография, памет, разказ", "Духът на "Анали", "Медии и преход" (в съавторство).
http://www.online.bg/kultura/my_html/2218/century.htm
-
Поп-музиката или музика за попове
Тия дни в една от „националните телевизии“ известна с предпочитанията си към „музиката“ чалга, изведе национална новина, която звучи така:
„След Полша, недоволство срещу концертните изяви на Мадона се появи и у нас. Пловдивски свещеници се обявиха против концерта на звездата на 29 август, защото тогава църквата отбелязва християнския празник на Свети Йоан Кръстител. „В момента при нас идва една нова Иродиада, която ще танцува, ще съблязнява, ще кощунства с нашите деца, ще иска душите им“, смята отец Емил Паралингов, свещеник в църквата „Света Параскева“.
Така погледнато може да си помислим, че православните свещеници са истински загрижени за морала у нас. Така погледнато можем пак да си помислим, че телевизията също е загрижена за това.
Един по-обстоен поглед към двете институции обаче дава ясна представа за истинските им помисли и намерения.
Едва ли има нормален човек, който да каже нещо хубаво за псевдокултурните послания на чалгаиндустрията. Текстовете в тези песни са дотолкова пошли, че дори не могат да се коментират. Разюзданият секс, пиянството, изневерите са толкова често възпявани, че са се превърнали в норма на съществуване и подражание от потребителите на тази ерзац музика.
На концертите на чалгарките, които се появяват в почти евино облекло се стичат доста хора, примамени от блясъка на „звездите“, които пеят за всички смъртни грехове, затвърждавайки у зрителите най-долните човешки и животински страсти като нещо нормално и достойно за ежедневна употреба.
До този момент нито един свещеник не се възмути от подобни сборища на греха и антиморала.
Защо сега представители на БПЦ със смирени погледи и думи клеймят „капиталистическото“ и „западно“ поведение на Мадона?
Водят се от каноните на вярата? Загрижени са за спасяването на душите на паството? Или се боят, че някой ще тръгне да подражава на Мадона и така ще загуби човешкия си облик?
Ако беше така лично щях да се включа в техния протест. Ако преди това поне един свещеник у нас каже на висок глас, че чалгарките са онези жени, които също искат душите на зрителите си.
Не, те искат само оскъдните им левчета.
Нищо такова не се случва за съжаление. И няма как да се случи, докато Светия синод все още е една маша в ръцете на античовешката комунистическа идеология. Която лицемерно и доста избирателно поглежда в определени събития, с мотива че е единствения съдник на морала на хората.
Всъщност какво стана с делата на БПЦ на Максим и Синода на Инокентий, който осъди държавата?
Румен Лозанов
http://koritarovonline.hostzi.com/?p=330
-
Ченге коментира ченгета
http://vazrajdane.ucoz.ru/news/chenge_komentira_chengeta/2009-09-06-213
-
ГРАЖДАНИ - ДЛЪЖНИЦИ СРЕЩУ БАНКИ - ЛИХВАРИ: КОЙ КОГО МАМИ?
...В България над 95 % от банките са чуждестранна собственост, което ни прави икономически колонизирана страна.До там я докарахме, след 10 годишна късогледа и безотговорна политика на форсирани банкови приватизации, започнати при правителството на Костов и довършени при управлението на тройната коалиция. Естествено е, че банковите мениджъри-българи, ще играят по свирката на чуждестранните босове. От това им зависят постовете, солидните заплати и корпоративните бонуси.
Когато по света се предлагаха агресивно пари за всякакъв род кредити - ипотечни и потребителски, за лечение и почивка, за коли и луксозни стоки, и у нас се правеше същото. Само че при по-високи лихвени проценти. Което българинът /къде от ниска кредитна култура, къде от алчност/ лекомислено пренебрегна и потъна над шията в дългове. Според разчетите на проф. Димитър М. Иванов , общата задлъжнялост в България е 129% от БВП, което е по-високо от това в САЩ-115%. Когато кредитният крънч парализира оборота между банките и реалния сектор, той на минутата се настани и у нас...
http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=419&Itemid=71
-
1 безпристрастна външна оценка като плесница, предимно за гражданското общество в България след 20 години преход
http://www.euinside.eu/bg/analyses/1-external-assessment-as-aslap-in-the-face-after-20-years-of-transition
-
Като изключим малоумщината, че се слагат България и Румъния в доклад за съседните на Европа страни, всичко останало си е точно!
-
Дед Мороз ни донесе тръба и АЕЦ
http://www.svobodata.com/page.php?pid=2171&rid=154#top
-
Д-р Николай Михайлов: Наблюдения в огледалото на отчаяните
12 въпроса на "Култура"
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16473
-
Дянков е хванал за гушата една изстискана икономика и й казва –танцувай!*
http://www.lubamanolova.info/komentari/2010/1392-dyankov-e-hvanal-za-gushata-edna-izstiskana-ikonomika-i-y-kazva-tantsuvay
-
http://www.ivanstamenov.com/?p=916#more-916
http://www.ivanstamenov.com/?p=925#more-925
http://www.ivanstamenov.com/?p=931#more-931
-
Радвам се че има и други българи, с друго мислене: :)
http://vbox7.com/play:822e30ee (http://vbox7.com/play:822e30ee)
-
Българите и другите: какво показва сравнението?
Дойче Веле
За пръв път Световната банка даде свободен достъп до статистическите си данни за общо 209 страни в света. Какво откриваме за България? Данните сравни кореспондентката във Вашингтон Соня Каникова.
Световната банка съобщи вчера, че осигурява безплатен достъп до хиляди статистически данни за човешкото развитие в 209 държави до 2008 година. Някои от данните покриват период от 50 години.
Те са с разнообразен характер – финанси, здраве, продължителност на живота, икономика, образование, околна среда и много други.
Състоянието на човешкото развитие е документирано чрез използването на над 900 показатели.
Досега информацията на Световната банка беше достъпна само чрез платен абонамент. Тази база данни е най-обхватният съществуващ източник на информация за човешкото развитие.
Българите – сред най-образованите в света
България е една от 209-те държави в базата данни. Профилът на страната дава основна информация като например брой на населението, ниво на бедността, продължителност на живота и среден годишен доход.
Сравнителният преглед на данните показва, че българите са една от най-образованите нации в света – 98.3 на сто от населението е грамотно. Продължителността на живота е средно 73 години, при средна продължителност на живота за света 69 години.
Много често чуваме, че България е една от най-бедните страни-членки на ЕС. Базата данни на Световната банка ни кара да се убедим, че това е точно така.
Средният годишен доход на глава от населението в България през 2008 година е бил 5 490 долара. Данните показват, че средният годишен доход в западноевропейските страни-членки на ЕС се движи от 44 000 до над 50 000 долара годишно. Държави като Чехия, Полша и балтийските републики имат средни годишни доходи от около 15 000 долара.
В Словения средният доход е над 24 000 долара. Доходите в България са подобни на тези в Беларус и Сърбия, а годишните доходи в Черна гора са с 1 000 долара по-високи. Румъния също е по-богата със средни годишни доходи от 8 280 долара.
България и Лихтенщайн – на светлинни години разстояние
В Европа с най-високи доходи са гражданите на Лихтенщайн (почти 100 000 долара), Люксембург (69 390), Норвегия (67 340), Дания (58 800), Швейцария (55 510), Швеция (50 910) и Холандия (49 340).
Най-бедната европейска държава е Молдова със среден годишен доход на глава от населението 1 500 долара. Най-бедните държави в света са Бурунди със 140 долара годишен доход и Демократична република Конго със 150 долара.
Данните на Световната банка показват, че разходите за здравни нужди в България също са много различни от тези в останалите страни-членки на ЕС. За здравни нужди през 2008 година България е давала по 384 долара на глава от населението.
Подобни на нея са Маршалските острови, Намибия и Румъния. И по използване на интернет България не е на челните места. 35% от българите използват интернет – подобна е цифрата в Кувейт, Босна и Турция.
Водеща по този показател е Исландия, където 90% от хората ползват интернет.
http://www.eurochicago.com/2010/04/balgarite-i-drugite-kakvo-pokazva-sravnenieto/
-
ГЕРБ са втори отбор на червената мафия !!!
Написано от Кобург Велчев
ГЕРБ са мутри, милиционери, трафиканти, чалгаджии и бизнесмени от подземен тип - ВСИЧКИТЕ под червен комунистически чадър !!! С изключение на "геройски загиналите", т.е. отстреляните мулета. ГЕРБ, от своя страна, не закача топ-червената мафия като : В.Божков, Иванов от 6-то, Захариев, Галеви, Стойков, Илиев от КАТ, Добрев, Първанов, Гергов, ТИМ, Мулти и т.н. Само се имитира дейност - уж са дава на прокуратурата, т.е. на "прикриватурата". Защото прокуратурата е 100% червена и на ДС и е яко корумпирана !!! Често юнакът Бойко Борисов казва: " .... дал съм го на прокурор...". Все едно - нищо. Имитации по ГЕРБ.
БСП-ДС са топ-червената мафия, която е на най-високи места в енергетиката, контролира всички важни институции в държавата, контролира трафиците, тя е във фирми у нас и зад граница !!! Тя не закача мутрите на БОЙКО Борисов, както и самия него : за тъмното му мутренско минало, за трафиците и прането на пари, за Цветелинка и изпраните пари в СИ Банк и т.н. БСП-ДС също имитира анти-ГЕРБ действия ....
Едните викат срещу другите, а те им го връщат. Играят си на опозиция и управляващи, а са едно и също. Все комунисти, все мафиоти. Разиграват ни театър. Уж са различни. Не случайно ГЕРБ се подкрепя безусловно от АТАКА !!! Логично дори. ТАКА няма да има измъкване !!! Капанът, който ни гласят, е комунисти мафиоти да ни управляват вечно. Или едните червени мафиоти, или другите мутри-мафиоти. "Проектът Бойко Борисов" в действие ....
Тодор Живков срещу Станишев-Първанов. ЦК на БКП срещу ВС на БСП. Дори ДС, сега като "новата" ДанС, е раздвоена на кого да слугува. Все по-често бай Бойко Борисов заприличва на Уго Чавес. От наш, роден мутренски, чалгарски тип. Да живей, живей съциализЪма !!! Заедно с недоимъка. Мъка ....
Обречени сме , май ....
http://www.forumat-bg.com/nachalo/630?task=view
-
Д-р Николай Михайлов: ГЕРБ е десен анекдот
:yes:
Това силно персонализирано движение от турбо фолклорен тип беше наето от електората за изтребление на тройната коалиция и по-специално на Доган
- Д-р Михайлов, след повече от година управление премиерът Бойко Борисов открито говори за втори мандат на ГЕРБ. С обещанието например, че тогава ще строи още магистрали. Има ли резон управляващите да се чувстват спокойни за бъдещето и да обещават в далечна перспектива?
- Сигурно сте забелязали, че на някакъв етап на превъзбуда всички премиери фантазират втори мандат, бленуват власт в "далечна перспектива". Самочувствието им приема форма на незаменимост и се съобщава като факт от бъдещето. Симпатично преувеличение на нервна почва.
- Каква е "диагнозата" за политиката в началото на новия политически сезон? Очаквате ли бурна есен или разместване на пластовете, например в подкрепата за кабинета на ГЕРБ в парламента?
- Очаквам синдикален натиск и съсловни претенции, но без съществена политическа динамика.
Очаквам странности от контракултурните грации на премиера: Димитров, Борисова, Рашидов...
Димитров - в качеството му на игумен на Новия Ерусалим и мениджър на всички чудеса, ще продължи да управлява националното благочестие с размаха на разгърден гларус. Рашидов е на път да раздаде чудовищно количество ордени, за да пенсионира неколцина. Ще строи Лувър като антикризисна мярка.
Никой не знае какво може да хрумне на Анна-Мария Борисова, може и нищо да не хрумне. Болниците се превръщат в учреждения за подръчно лечебно обгрижване, от които ще се излиза жив, само ако си влязъл абсолютно здрав. Не е изключен драматичен провал, някаква чудовищна, публично незащитима глупост. Иначе не очаквам разпад на подкрепата за ГЕРБ. Очаквам бурна есен в чаша вода.
- Неотдавна г-н Борисов провъзгласи ГЕРБ за десницата в България. Къде е "Синята коалиция", разбираема ли е позицията им на нещо средно между управляващи и опозиция?
- ГЕРБ е десен анекдот, а не десница. Това силно персонализирано движение от турбо фолклорен тип беше наето от електората за изтребление на тройната коалиция и по-специално на Доган.
"Синята коалиция" е опортюнистична конструкция от две съсипани партии, семейство десни акробати под купола на българския политически цирк. Позицията им на нещо средно между управляващи и опозиция ги превърна в коментатори на управлението, в рецензенти на властта. Оттук и впечатлението за самомнително менторство, за дежурна компетентност.
Предстои още един вираж на оцеляващата им тактика: ще скъсат с ГЕРБ, за да си върнат физиономията, но пак ще е половинчато: за да не излезе, че са в съюз с БСП и за да не дразнят ЕНП. Това ми хрумва за "танцуващите с Бойко".
- Сините лидери Мартин Димитров и Иван Костов убеждават, че са коректив на властта, такъв ли са? И в двете партии се чуват, макар и не масови гласове, че десницата се обезличава, сдава десния фронт. Чия е отговорността?
- Няма десен фронт, има бункер на един амортизиран лидер и Мартин Димитров като електорален дарител. Има лукавство до глупост. Българската десница е кодово име на оцеляваща стратегия, деидеологизирана опортюнистична група. Реформаторският кредит е отдавна разпилян по разпътните пътища на долнопробни политически предприемачи, крадци на доверие.
СДС беше изяден на два етапа: при създаването на ДСБ (mea culpa) и при конструирането на "Синята коалиция".
Хайде да ви кажа и това: политическият вампиризъм се разпознава по еднообразието на техническите похвати и по електоралния упадък на всичко, до което се докосне. Четете дясната история и в този ключ. Електоралният корпус на десницата се свива с клинична закономерност, накрая ще остане само един. Познайте кой.
- Колко дълго ГЕРБ може да обяснява колко е тежко наследството от тройната коалиция и да пази доверие с шумните акции на МВР?
- Борисов е сладкодумен разказвач на политически приказки, лукав и простодушен балкански актьор. Борисов е конгениален на своя народ, свръхлегитимен по тази причина. Лумпенизираният електорат го преживява като магьосник от последна инстанция, но не гарантира лоялност.
При първия болезнен удар върху джоба на населението го грози верижна реакция на разомагьосване. Междувременно тече битка за въображението на българите, идеята е да бъдат облъчвани с правоохранително кино, докато оценъчната им способност каталяса напълно.
Публичният образ на управлението е иконографски стабилизиран от силно сугестивната фигура на премиера, който се движи пред погледа, като надарен с власт, произтичаща не от конституцията, а от природата. Това е магия, някой би казал, че Борисов има окултна протекция. Засега.
- Има ли потенциал проект на Георги Първанов да я създаде, може ли това да е вън от БСП?
- Пенсионираните президенти не вдъхновяват, това е емпирично доказано. Особено ако имат дълъг стаж в задкулисната политика и спорна ловна история. Лявата еротика е партийно обвързана, думата "единство" е фетиш. Всичко извън БСП е под голям въпрос.
Първанов говори за алтернатива на Борисов, защото се кани да я акушира. Формира очаквания, съспенс. И дисквалифицира Станишев.
- Вие полицейска държава в България и опасност за демокрацията виждате ли?
- Декриминализацията, предприета от това управление, се разгръща под нивото на "недосегаемите", това е важно да се отбележи. Чух Цветан Цветанов да казва, че живеем в държава, превзета от олигархията. Да сте видели, щом сме превзети, някой от тези, които наричаме олигарси, проснат по корем да диша тежко, за да бъдем отвоювани? Не сте и няма да видите.
Елитарната престъпност остава недосегаема, а битовата е безинтересна: селата са оставени на произвола на странстващи рецидивисти. Живеем в условията на перманентен правоохранителен кинофестивал. Няма опасност за българската демокрация, по-скоро е в разцвет. Триумфира в приспособен вариант, под строго българско условие.
- "Това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност - лявата, дясната и народната" - това са ваши думи. От тази оценка лъха обреченост.
- България е в състояние на духовен упадък, на тежък културен регрес. Бедата е, че този упадък се преживява от мнозина като загуба на жизнен смисъл, като опустяване на националната територия.
След десетилетия на принудителен комунистически аскетизъм, консумативният бяс и простотията придобиха статут на публична норма, на нещо подобно на базисна компетентност да живееш в български условия. Телевизията упражнява мощен оглупяващ ефект върху населението, смалява му мозъка.
Няма нищо по-деградиращо от развлекателната телевизионна продукция, от тези фолк субретки и разчупени телевизионни гамени, това, което излъчват, е срам за естетиката, смърт на вкуса. Пред очите ни се мотае елит, напълно провален да интегрира в граждански дебат и политическо действие съществените въпроси на националното развитие.
Бойко Борисов е резервен коз, закономерен и простонародно убедителен. Това родихме, това ни връхлетя. За никакъв изход не мога да говоря, питайте производителите на политическа надежда. По силите ми е да помня, че сме членове на ЕС.
- Със съкращения от в. "Труд". Заглавието е на "Българи" - Р. С.
http://bolgari.net/d_r_nikolai_mixailov:_gerb_e_desen_anekdot-el-1025.html