Форум за конспирации, уфология и мистика.

Конспирации => Тайни общества => Темата е започната от: H. в Юли 30, 2005, 22:57:04 pm

Титла: Розенкройцери
Публикувано от: H. в Юли 30, 2005, 22:57:04 pm
         Данните говорят, че в началото на XIV век оцелелите рицари-тамплиери или основават орден, или се сливат със съществуващ таен орден, по-късно споменаван като “Орденът на Розенкройцерите”.
         Много малко подробности са известни за неговото истинско начало поради способността на ордена да прикрива дейността си.
         “Морал и Догма” обаче установява определена връзка между “Орденът на Розенкройцерите” и този на рицарите-тамплиери.
         Последователите на древният Розенкройц, изоставяйки постепенно останалота от техните предци строга и йерархична наука на посвещаване, се превръщат в тайна секта, обединявайки се с много тамплиери, като двете догми се смесват...
         В началото на XVII век са минали повече от триста години от разтурването на ордена на тамплиерите. Затова тайният орден решава да провери как обществеността ще отговори на неговите окултни философии. По ясни причини орденът не може да съобщи истинската си история, свързана с тамплиерите, така че измисля алегория на историята си около митичната личност на Кристиан Розенкройц.
         Този разказ е публикуван в документ, известен с името “Fama Fraternitatis”, който орденът разпространява из Европа. Историята разказва как Розенкройц отишъл в Сирия, а после в Египет, за да изучи окултизма. След като учил при всички най-големи учители на окултната философия в Близкият изток и Северна Африка, той се върнал в Европа, за да разпространява своето “просветление” по целия континент. Но той не бил приет благосклонно и затова се върнал у дома в Германия, където се надявал да създаде общество, основаващо се на неговите учения. Този измислен живот на Кристиан Розенкройц предава символично историята на тамплиерите.
         Според “Енциклопедия на Масонството” на Маки “измислицата е възприета с готовност от повечето хора като истина и мнозина жадно се стремят да се присъединят към невидимото общество на Розенкройц”. Но орденът иска само да провери реакцията, която би предизвикал, и не отговаря на стремленията им. (Редица общества възникват като твърдят, че владеят окултните науки на Розенкройц, но те не са истинският орден на Розенкройц).
         Този добре премислен ход на тайният орден му позволява да следи възприемчивостта на Европа към окултизма, без да разкрива истинската идентичност на ордена или имената на своите членове. Той също така предизвиква нов интерес към окултизма по целия континент. Но трябва да мине близо още един век преди ореденът да започне да се разширява чрез открито приемане на последователи.
         Някои съвременни лидери на масонското движение отричат да има връзка между техния орден и рицарите-тамплиери или Розенкройцерите. Но съществуват достатъчни доказателства, които ако се разгледат заедно с горните твърдения от “Морал и Догма”, ясно разкриват, че масонството от наши дни е продължение на предшестващите ордени. Добър пример за това са имената на последните три степени на Йоркската церемония – “Рицар на Червения Кръст” (на немски Rosenkreuz е розов кръст), “Рицар от Малта” и “Рицар-тамплиер”, както и осемнадесетата степен на Шотландската церемония – “Върховен Господар на Rose-Croix (розов кръст)”, която заедно със седемнадесетата степен са известни като Катедрала на розовия кръст.


Преписано от книгата на Гари Ка – “По пътя към глобалната окупация”
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Admin в Юли 31, 2005, 07:44:25 am
Някъде бях чел, че всъщонст Кристиан Розенкройц е бил първоначално "просветлен" от Боян Мага, който избягал от България след приемане на Христянството. ДАли това е исторически вярно. Имам предвид, че Боян Мага е избягал от България. Ако е вярно, то тогава със сигурност тази хипотеза е вярна.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Юли 31, 2005, 13:06:20 pm
Мен ми е смешно вече, защото всичко го изкараха българско :) Това го постнах, защото е по-различна версия :)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Admin в Юли 31, 2005, 18:43:33 pm
Значи все пак съществува и теория, според която има и блъгарска връзка!!! Хубаво е, че не съм се объркал.  :)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Юли 31, 2005, 18:51:43 pm
Ами не съм казвал такова нещо  :) Аз лично чувам за пръв път от теб за такава връзка  :-\
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Admin в Юли 31, 2005, 18:58:42 pm
Така ли... значи все пак може и да греша. Ако някой е чувал за подобно нещо все пак да каже...  :-[
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: tarikkat в Юли 31, 2005, 22:35:47 pm
Също съм срещал че Боян Мага се е погрижил преди да забегне в Русия и да просветли наследника си Александър. Има нещо вярно в това че Розенкройцерите са наследници на българското учение
Ще намеря материалите и ще ви ги предоставя
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Атила в Август 01, 2005, 04:14:20 am
абе боян мага е обесен в константинопол през през 970г. а първата официална ложа на розенкройцерите е създадена през 1100 г.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Admin в Август 01, 2005, 10:55:28 am
къде го чете това?
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Атила в Август 01, 2005, 11:55:28 am
за боян мага ми през 940 г. Богомилите са обявени от Православната църква за ерес и пез 970 (или 971 не помня точно) са изгорени и съсечени към 400 поклоници на богомилството.

a за розенкрйцерите го прочетох тука http://de.wikipedia.org/wiki/Rosenkreuzer
може да са се повлиали от богомилството и да са научили много неща от там ... кой зане
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: tarikkat в Август 01, 2005, 13:27:18 pm
От историческа гледна точка това което пише Атила е така, но да не забравяме че историята не винаги е такава каквато я четем. Пледставям ви на кратко това което пишат историците:
Богомил заедно с Боян Мага и 7 българи създават богомилското философско-социално справедливо учение на 14 април 928 г. в столицата Преслав в манастира "Света Параскева". Изобличават неморалното христианство, царете, болярите, църквата. Създават модел на държавно управление, който е модел на европейските държави. Създават хиляди църкви в цяла Европа със сподвижници в продължение на 42 години. Богомил написва 31 книги, а Боян - 30. Богомил е син на болярин и главен прокуратор на религията на 17 годишна възраст. Заедно с княз Боян Мага и Симеон Антипа са учили в Египет и в Магнаурската школа в Константинопол. Богомил е изгорен на клада на 25 януари 971 г. в Преслав и същия ден са разсечени живи 400 богомили. Боян е обесен в Константинопол на 19 февруари 970 г. Х век е зловеща инквизиция в България срещу богомилите. Изгорени са живи и са разсечени живи десетки хиляди богомили, които трябва да бъдат светци в блгарския календар. Богомилството създава основа на европейския Ренесанс, Възраждане и Цивилизация. Знаем, че по-късно европейската инквизиция изгори на клада милиони богомили, катари и албигойци.
Това е историята
А всички ордени в Европа са наследници малко или много на Богомилството. Не че всичко има български корен но от  тук са тръгнали много ветрове :-[ :-[ :-[
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Август 02, 2005, 14:27:26 pm
Абе то казват още, че и от Древен Египет произхожда Розенкройцерството. Безброй различни версии - иди вярвай. Пък и важно ли е всъщност  :) Нали са от лошите, с какво променя това историята и произхода им  ;)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: tarikkat в Август 02, 2005, 15:27:15 pm
Представата ни за добро и зло идва от формирането на мисленето ни в обществото. А дали някой е лош или добър винаги съм смятал че трябва да се срещнеш с нещата и сам всеки да прецени за какво става дума
Ако сте чели книгите на Андрей Гуляшки той има интересни представи за Богомилството в Българските земи и как то бива отнесено в Европа.
Мен са ме учили винаги да търся два или три источници за да преценя дали нещата наистина са такива каквито изгреждат и паралелно с това да не губа връзка със собствената си интуиция. Защото вътрешното ни Аз никога не греши стига да имаме уши да го чуем :-[
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Август 02, 2005, 15:41:27 pm
tarikkat темата е "Розенкройцери" :) За тях казвам, че са лоши. Масончета. Източници за това не два или три, а две-три хиляди :)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: tarikkat в Август 03, 2005, 14:24:22 pm
Знам че темата е за розенкройцерите но откакто пуснаха обновеният форум говорим и пишем за масоните и всички останали ордени само информация която е излязла през последните 16 години. Не споря за това дали те манипулират обществото със знанията и средствата които не са общоприети
Но не си ли давате сметка че не е случайно насаждането на този вид поведение и мисъл към тях
Не съм от хората които поддържат манипулацията но смятам че не винаги това което виждаме и чуваме е точно така.
Защото поведението и знанието на "Зидарите" датира отпреди Христа
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Август 03, 2005, 17:25:52 pm
tarikkat, който постъпва в борбата срещу тях с лоши чувства губи. Просто трябва да знаем кое е добро и кое зло. Дали информацията за тях е напълно вярна или не, не е важно. Важна е основата. А тя е изгражда от наблюдението. Наблюдавай. Нещата не са на добре. Което кара човека да си прави изводи. Но по правилният начин.
Както и да е, който постъпва към тях с лоши мисли влиза в поредният им хитър капан.
Изгаряйте злото с любов.
А това за Христа е вярно само за Земята, и дори не на 100 %...
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: asdfghjkl в Август 08, 2005, 00:51:32 am
Кое по-точно е вярно само за Земята?  ???
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Август 08, 2005, 02:16:32 am
Абе объркал съм се тотално  :P
Христа е тук много преди да има "Зидари". Тук е много преди да има и човек :) И много преди да има Тъмна Страна :)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: tarikkat в Август 08, 2005, 18:08:03 pm
Интересното е че попаднах на документи - апокрифи които разделят термина Христово съзнание и Христова светлина. И нито един от тези документи не говори за Исус Христос - Иешуа а за начин на мислене и съществуване. Доколкото си спомням и самият Монро казва че на определени нива името на Исус Христос не върши работа като средство.
А колкото до това което става на Земата нещата поне според мен са повече от объркани. Дезинформацията залива всяка мислеща глава и наистина е много трудно да се систематизират нещата.
Но важното е че сме на ПЪТЯ ;)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Август 08, 2005, 19:36:45 pm
Точно защото дезинформацията ни залива трябва до известна степен да постъпваме материалистично и да се базираме на факти (за съжаление). Факт е, че от името на Христос се плашат всички зли сили. Факт е, че се плашат от кръст, да не говорим за тайните общества, чиято главна цел е да се гаврят с неговата личност (защо се запитай!). И защо не споменават никаква друга религия като своя противникова, освен християнството. Друг е въпроса кое е истинското християнство и колко сме далече с догмите си от него. А истинското християнство е в сърцата и любовта, не в църквата. А Монро доколкото знам е в игрта яко. Всеки взе да говори за Христово съзнание или същност, а май никой от тези, които са писали не са го постигали, че да говорят за него...
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Alien в Август 09, 2005, 23:27:06 pm
За българската следа при розенкройцерите се говори в книгите на Мариана Везнева.
Доколкото съм чел за тайните общества и за масоните трябва да кажа нещо и то е много важно!
Не всички тайни общества са били създадени с черни мисли от хора които са мислели само как да прецакат другите. Дори при масоните е имало много които не са били към тъмната страна. Обаче една фракция на масоните - Илюминатите успява да се инфилтрира  при останалите и да ги превземе и така напрактика всички почват да работят за тъмния отбор. Вярно е че когато има някакво тайно събиране на хора нещата намирисват и криенето на информация е присъща за тези тайни съсловия. Обаче не забравяйте че както тъмните така и светлите крият информация. Светлите също крият защото споделянето на инфо с  някой много назад в духовното и инетелектуално развитие може да доведе до големи беди - се едно да дадеш атомно оръжие на абориген!
Така че версията с превзамането на тайните общества от илюминатите е логична- друг е въпроса колко е вярна но има доста източници в подкрепа на твърдението.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: tarikkat в Септември 06, 2005, 22:58:17 pm
Лично за мен не е достатъчно човек да знае и да има информация за Тайните общества и да предполага какво могат или не. Ако си спомняте още от древността преди Питагор, Орфей и други имена стигнали до нас, се говори да едно голямо учение което има стремеж да промени човечеството. Но още от тогава датира и това отсяване на човеците които достигат до него. Защо е така?
Защото трябва да има чисто съзнание и мисъл а това определено е много трудно в обществата в които се помещаваме - няма значение през кой период от време на човешката цивилизация
Не е решение и тов да бъдем отшелници и никой не го иска от нас
Но развитието на ДУХА изисква да се откажем от глезотиите на обществото
Малките капани заложени по пътя на този, който иска да се развива - парите, властта и желанията
Просветеният е едно голямо ОРЪЖИЕ
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: mirage в Септември 07, 2005, 01:52:21 am
Просветеният е свободен, дано успеем и ние да го постигнем.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Heinie в Януари 21, 2006, 18:40:00 pm
Цитат
Следната грешка се появи след пускане на публикацията:
Внимание: в тази тема не е поствано от 120 дни.

Nice!

Аз питах в една друга тема, но никои не ми обърна внимание. Отново: Кой какво мисли и знае за Интернационалната Школа на Златния Розенкройц, която се държи като обикновена секта?
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Tina в Февруари 15, 2006, 23:48:42 pm
Цитат
Ако някой е чувал за подобно нещо все пак да каже... 

Прочетете следната книга (който може да чете на английски):

(http://images-eu.amazon.com/images/P/0718143159.02.LZZZZZZZ.jpg)

Това е най-новото проучване по въпроса за тайните общества и дуалистични религии. В нея авторите доказват, че преди смъртта си Египет успява да изнесе част от дуалистичните си идеи и да обучи последователи като Платон и Салон които да продължат делото на Балканите. Последния бастион на древните учения е била Александрия. Много от текстовете са открити чак през 20 век до Наг Хамади. Цялото учение / религия е наречено условно гностицизъм и е просъществувало то 300-400г от н.е. Едни от най-известните трактати / скрижали са от Хермес приет още, че е Тот за Египтяните.

Жестокия геноцид на Католическата църква принуждава последователите на херметизма да станат тайно общество.

Това същото учение се възражда в България в 9-10 век от богомилите. Авторите проследяват пътя на богомилите до Западна Европа до Окитания където те са познати като Катари.  Около времето на Албигенските кръстоносни походи да ги избият някои от тях се спасяват като стават темплиери. Докато богомилите / катарите отричат Стария завет като дело на Сатаната / Йехова, темплиерите базират своите ритуали на Стария Завет, но не са им чужди и дуалистичните учения. Тази амалгама на двете тайни общества принуждава Рим да обяви и темплиерите за еретици и да започне тяхното избиване през 13-век. Известно е че много от тях са избягали в Германия (Розенкройц), а някой - с кораби вероятно в Шотландия.

През 15 век италианеца Козимо де Медичи разпраща свои хора да издирват стари книги по целия (познат) свят. Един от тях донася от България (днешна Македония) СКРИЖАЛИТЕ НА ХЕРМЕС. Новото тайно учение заражда ренесанса такъв какъвто сме го учили.

...................................

Накратко - авторите дават неоспорими доказателства за приемствеността на Египетски дуалисти, богомили, катари, темплиери, розенкройцери и свободните зидари (freemasons).

--------------------------------------

Интернета е пълен с оплювания на свободните зидари и розенкройцерите. Гледам снимки на техни "тайни символи" и в този сайт!? Първо хората си позволяват да коментират неща за които нищо не знаят и второ - се поддават на гадна пропаганда - илюминати и други простотии.

Помислете кого плюете - вашите пра-пра-деди!

Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Tina в Февруари 16, 2006, 00:16:22 am
А пропуснах и една също толкова ценна книга по въпроса, написана от известен български историк - преподавател в Лондон Университи:

(http://images.amazon.com/images/P/0300082533.01._BO2,204,203,200_PIsitb-dp-500-arrow,TopRight,45,-64_AA240_SH20_SCLZZZZZZZ_.jpg)

В своята книга "Другия Бог" Юри Стоянов също проследява историята на дуализма, богомилите и катарите, но той прави още по-подробни проучвания на Зороастризма, манихейството, паулизма и т.н.

Авторите на "Талисман..." всъщност постоянно цитират Юри Стоянов.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Eon в Февруари 16, 2006, 09:10:03 am
Има ли ги фрии

Дай линк, ако ги има
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Tina в Февруари 16, 2006, 11:10:28 am
Eon за съжаление ги няма free.

Тези две книги според мен трябва да станат задължително четиво за всички Български деца и да се изучават подроно в уроците по история!

Което също ме дразни е, че никой не превежда книги като тези, а книгата на Юри Стоянов все още не е издадена в България - ЗАЩО??????

И аз и всички друго българи гледаме с насмешка на писанията на българи, които доказват връзката между розенкройцерите и катарите и т.н. Свикнали сме да се покланяме на чуждото, нали? Ето - чужди автори също доказват тази връзка.

Отнема ни се правото на историческа гордост и знания - ЗАЩО отново?
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Eon в Февруари 16, 2006, 11:58:02 am
Отнема ни се правото на историческа гордост и знания - ЗАЩО отново?
Според мен никой нищо не отнема
Ние си го правим така....
Другите не са ни виновни :-\
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Февруари 16, 2006, 14:32:13 pm
Интернета е пълен с оплювания на свободните зидари и розенкройцерите. Гледам снимки на техни "тайни символи" и в този сайт!? Първо хората си позволяват да коментират неща за които нищо не знаят и второ - се поддават на гадна пропаганда - илюминати и други простотии.

Помислете кого плюете - вашите пра-пра-деди!

Това има ли нужда от коментар?

Tina, виж тази (http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=467.0) тема. "Талисман" е преведена.
За отричането на родното си права.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Tina в Февруари 16, 2006, 22:18:21 pm
Браво, че е преведена - сега могат повече хора да я прочетат и да обменим информация. Аз я потърсих в една книжарница в интернета и не я намерих..... :( Сега ще давам връзки към българското копие - благодаря!
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Дъвиан в Февруари 16, 2006, 23:56:50 pm
През 15 век италианеца Козимо де Медичи разпраща свои хора да издирват стари книги по целия (познат) свят. Един от тях донася от България (днешна Македония) СКРИЖАЛИТЕ НА ХЕРМЕС. Новото тайно учение заражда ренесанса такъв какъвто сме го учили.

Най-странното е, че точно днес се занимавах с този въпрос без да знам за тази тема и даже мислех да откривам нова тема, но ето как сега я откривам!

              През 1460 г. един монах на име Леонардо от Пистория, донася от България (Македония) ръкопис, съдържащ първите 14 диалога на Corpus Hermeticum (Изумрудените Скрижали на Хермес Трисмегист), и то във вида, в който са познавати днес. След три години (1463) е направeн превод от Марсилио Фичино. Той пише, че става дума за Македония: "...at nuper ex Macedonia in Italiam advectus diligentia Leonardi Pistoriensis docti probique monachi ad nos pervenit" в книгата "Introductio ad Mercurii Trismegisti liber de potestate et sapientia Dei, e Graeco in latinum traductus a Marsilio Ficino", 1471. Докато обаче изследователи като Мид и Райценщайн пишат "България". Думите на Райценщайн са такива: "Den griechischen text hatts Cosimo durch einen Monch, Bruder Lionardo von Pistoja, aus Bulgarien (Macedonien) holen lassen" (Reizenstein, Poimandres, 1904, с. 320).
              Марсилио Фичино също пише, че "...той (Меркурий Трисмегист) бил наречен първи теолог. Орфей, който го последвал, получил втората част на древната теология. В свещенодействията на Орфей бил посветен Аглаофем. Аглаофем бил последван в теологията от Питагор, когото следвал Филолай, наставникът на нашия божествен Платон. И така, една е и напълно съгласна със себе си...древната теология, съставена по някакъв чуден ред от шест теолози, започваща от Меркурий и завършена от божествения Платон."

Материалът и цитатите са взети от книгата "Античният Херметизъм" от Николай Гочев
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Tina в Февруари 17, 2006, 00:55:33 am
Цитат
Меркурий Трисмегист

Не съм виждала името в този вид досега. Или е Хермес Трисмегистус (Три пъти бого-блажен) или е Меркурий за Римляните или е Тот за египтяните.

Останалото за Орфей и другите е вече потвърдено на много места....

На мен ми изглежда, че който притежава тези учения се развива с невероятна скорост - първо Египет, след това Гърция, римската империя, Арабите при които се скриват много от гностиците-херметици, че и голяма част от манихеите и богомилите, след това ренесанса в Италия, след това Франция, след това Англия и накрая - Щатите.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Дъвиан в Февруари 17, 2006, 00:59:20 am
Или е Хермес Трисмегистус (Три пъти бого-блажен) или е Меркурий за Римляните или е Тот за египтяните.

Така е! За останалото нямам коментар! Само мога да запитам - да нямаш предвид квакерите в Щатите?
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Tina в Февруари 17, 2006, 01:13:55 am
Не нямам вредвид нито квакери нито мормони нито кокал и череп и прочие идиоти. :D

Имам впредвид времето когато свободните зидари са избягали в Новия свят и са се опитали да създадат справедлива република.......и не са успяли както се вижда от резултата.....

Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Дъвиан в Февруари 17, 2006, 01:21:00 am
Ей, ей, спокойно - квакерите са достойни...или поне са били!
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Eon в Февруари 17, 2006, 11:47:09 am
И какъв е проблема, въпроса с този Хермес или Меркурий...
Че нещо не съм чел тези работи...

Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Tina в Февруари 19, 2006, 01:26:12 am
Проблем е Eon - проблем е, че са изчезнали древни и свещенни знания, кото са били част и от нашата история и се боя че са собственост (скрити от) съвременни престъпни организации, кото се представят за масони, за розенкройцери, за атланти, за билдербергери.....за кво ли не........ :-[ ....а пропуснах и Ватикана.... :'(
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: coroviev в Февруари 19, 2006, 10:27:38 am
  Аз съм чел някъде,че скрижалите са били в "Александрийската библиотека" и са изчезнали след унищожаването и.
Иначе им е преписвана магическа сила .Казват , че съдържали отговор за всички тайни на света.
  За тайните организации,незнам,по-скоро съм превърженик на тезата от "Махалото на Фуко".
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Дъвиан в Февруари 19, 2006, 10:48:56 am
Ами ето ги 7 херметически принципа и всеки ще се увери, че им отива да крият тайните на Вселената  :D

1. Цялото е Ум. Светът е Ментален
2. Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе
3. Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира
4. Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса
5. Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има свойте приливи и отливи
6. Всяка Причина има свое Следствие
7. Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: firma в Февруари 22, 2006, 16:10:24 pm
Масонството тръгва от Християн Розенкройц

Основателят на тайното общество е посещавал и българската столица Търново

Розенкройцерите са най-езотеричното религиозно-мистично учение. Зараждането му, неговите традиции и ритуали потъват назад във времето и са силно противоречиви. Същевременно това е една свърхсекретна и доста елитарна доктрина, чиито корени са все още твърде слабо проучени. Някои автори отнасят розенкройцерството далеч в Древния Египет и го свързват с личността на фараона еретик Ехнатон. Други го "пращат" в Хималайския изток, докато трети (преобладаващите) го свързват с германското средновековие. Съществува и тезата, че името розенкройцери обединявало адепти от най-високата йерархия на окултистите.


Николай Генов

Учението на розенкройцерите е свързано с името на легендарния основател Християн Розенкройц, живял през XIV -XV в. Той избрал розата и кръста за символи, като ги включил и в собственото си име. Те се срещат още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. При Розенкройц те са в единството, каквото е това на Духа и Материята или на Бог и Природата. Единственото сравнително точно нещо, свързано с името на Розенкройц, което историците успяват да извлекат, е датата на неговата смърт - 1484 г. Напоследък витае и мнение (М. Хайндл - Космогония на розенкройцерите. 1993 г.), че по време на своето пътуване на Изток Розенкройц посетил окултисти в българския окултен център Търново и посял там идеите на своето учение. Розенкройцерите са членове на популярен германски мистичен орден. Произходът им може да се проследи чак в ранните години на XV в., но най-широко разпространение учението получило през втората половина на XVIII в. През 1610 г. в Париж се събират седмина просветители, които, разтревожени за съдбата на човечеството, донесли и разпространили там седем свои книги. Седмината били свръхсъщества, неподвластни на човешките закони, и дори били невидими. Те искали човечеството да отвори очи и се обърне към Духа и Мъдростта и да бъде създаден нов модел на мислещ човек. Според учението им всяка догма, дори и тази на църквата, ограничава щедростта на духовното измерение. Същността на Pозенкройцеровата легенда се открива в 3 малки книги, публикувани анонимно между 1614 и 1616 г. В тях се изразяват надежди за генерални реформи на света и човечеството със средствата на хармонично смесване на двете главни движения на времето - Реформацията и напредъка на научната мисъл. Посланието на първия утопичен трактат започва с историята за пътуванията на Розенкройц в търсене на познание и истинска мъдрост и завършва с равносметка на ордена, който носи неговото име. Втората от книгите съдържа историята на Розенкройц и в нея се отбелязва, че той е бил роден през 1378 г. Предполага се, че е живял до 106-годишна възраст и че ще се появи отново след 120 години, като датата на неговото очаквано завръщане съвпада с издаването на първата от книгите. Втората съдържа 37 основания за човешките цели и стремления, а също така и смисъла на политиката на братството. Тя приканва читателите да се присъединят към движението на розенкройцерите, без обаче да обяснява как може да бъде постигнато това. Прокламира своето противопоставяне на папството, исляма и на претенциите на алхимиците. Предполага се, че автор на тези книги е тогава още младият Йохан Валентин Андреа, който по-късно се прочува с педагогичните си писания като Вюртенбергски теолог. Ефектът от книгите е бил сензационен. Мнозина искали да се присъединят към братството на розенкройцерите. Розенкройцерите усъвършенствали своите учения, използвайки традициите на познатите окултни науки - кабалата, черната магия, алхимията, търсенето на философския камък, перпетуум мобиле и панацеята - все занимания, по правило враждебни на идеите на тогавашното Просвещение. С розенкройцерите се свързват доста бележити личности, сред които най-прочутият алхимик на средновековието, енциклопедистът Алберт Велики, и неговият бележит ученик, един от най-големите световни теолози Тома Аквински. Много от розенкройцерите били в обкръжението на престолонаследника и после пруски крал Фридрих Вилхелм II и заемали високи постове в администрацията. Изследователите откриват паралел между розенкройцерите с техните тайни общности, които по същество са мощни окултистки братства, с майсторите на много по-късната и също трудно определима Велика бяла ложа. За нея се казва, че е пазител на скритото познание на масоните. В действителност това е предмасонство, но неговото име по-късно е наследено от германските масони. Това бил орденът, създаден от Зигмунд Рихтер. В същността си те са братства по-скоро на алхимици, които впоследствие се вливат в средите на франкмасоните. Това дава основание за мнението, че розенкройцерите са основа на висшата степен на световното масонство. Днес, въпреки че са променили изцяло своята идеология, розенкройцерите продължават да залагат на езотериката, както и в годините на своето зараждане преди векове. Колко е техният брой и колко точно са центровете им, сега никой не знае.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Февруари 22, 2006, 23:11:20 pm
Християн Розенкройц е митична личност, която не е съществувала - измислена е от масоните с цел постигане на дадени интереси. Виж първата статия ;)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Дъвиан в Февруари 22, 2006, 23:15:55 pm
Християн Розенкройц е митична личност, която не е съществувала - измислена е от масоните с цел постигане на дадени интереси. Виж първата статия ;)

 :oВсе едно да кажеш, че Христос е измислица на Църквата,  "с цел постигане на дадени интереси." :-[
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Февруари 22, 2006, 23:33:23 pm
Прочети и говори. Супер легенда...
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: firma в Февруари 23, 2006, 09:25:34 am
Какво е логото на този сайт? ;D
Като се регистрираш,до името ти излиза и розичка.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Февруари 23, 2006, 13:46:57 pm
Хахаха, окей, щом казваш мълчим :P
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: sunflower в Септември 18, 2006, 10:15:58 am
Някъде бях чел, че всъщонст Кристиан Розенкройц е бил първоначално "просветлен" от Боян Мага, който избягал от България след приемане на Христянството. ДАли това е исторически вярно. Имам предвид, че Боян Мага е избягал от България. Ако е вярно, то тогава със сигурност тази хипотеза е вярна.


Кристиян Розенкройц е живял около 300 години след Боян Мага. :)И е бил Посветен в тогавашна Богомилска България
в Световните мистерии.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: sunflower в Септември 18, 2006, 10:22:20 am
За българската следа при розенкройцерите се говори в книгите на Мариана Везнева.
Доколкото съм чел за тайните общества и за масоните трябва да кажа нещо и то е много важно!
Не всички тайни общества са били създадени с черни мисли от хора които са мислели само как да прецакат другите. Дори при масоните е имало много които не са били към тъмната страна. Обаче една фракция на масоните - Илюминатите успява да се инфилтрира  при останалите и да ги превземе и така напрактика всички почват да работят за тъмния отбор. Вярно е че когато има някакво тайно събиране на хора нещата намирисват и криенето на информация е присъща за тези тайни съсловия. Обаче не забравяйте че както тъмните така и светлите крият информация. Светлите също крият защото споделянето на инфо с  някой много назад в духовното и инетелектуално развитие може да доведе до големи беди - се едно да дадеш атомно оръжие на абориген!
Така че версията с превзамането на тайните общества от илюминатите е логична- друг е въпроса колко е вярна но има доста източници в подкрепа на твърдението.
През 1937г.,в Окултната Школа на Рила ,Учителя Беинса Дуно обявява;"Време е да заговорим по-открито за богомилите...".И тогава той разгръща един древен план на Бялото Братство отпреди Хиляди години,в който се виждат ясно мисията на Боян Мага и тази на Християн(Кристиан)Розенкройц.

"Розенкройцерите са един резен от тортата,която поднасям на човечеството"-Учителя
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: IYI в Септември 24, 2006, 20:20:13 pm
До като не забравим миналото, няма да започнем началото!
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: sunflower в Септември 24, 2006, 23:29:30 pm
До като не забравим миналото, няма да започнем началото!

Не съм съгласна IYI, съжалявам ;)
Не да забравим, а да извлечем най-доброто, и не отначало, а да продължим нагоре. ;D
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: IYI в Септември 25, 2006, 15:59:40 pm
Нови енергоинформационни конструкции, нови честотни полета, нови светове, нови нива, нови системи на функциониране.Всичко, което е тук е различно от това, което е там, общото е човека.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: stiver в Ноември 15, 2006, 21:19:47 pm
Библиотеката към Уисконсънския университет публикува пълното съдържание на книгата Тайни символи на Розенкройцерите от 16 и 17 век. По-долу са само две от 106 илюстрации. Целия том ще намерите тук :

http://digicoll.library.wisc.edu/cgi-bin/HistSciTech/HistSciTech-idx?type=gallery&entity=HistSciTech001603290001&id=HistSciTech.GeheimeFiguren&posn=start&isize=M (http://digicoll.library.wisc.edu/cgi-bin/HistSciTech/HistSciTech-idx?type=gallery&entity=HistSciTech001603290001&id=HistSciTech.GeheimeFiguren&posn=start&isize=M)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: insomnia1304 в Юни 20, 2008, 16:26:31 pm
Уважаеми Н., попаднах на нещо - мисля, че има връзка с темата. Би ли коментирал?

www.lectoriumrosicrucianum.org
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: H. в Юни 20, 2008, 17:26:46 pm
Поредните позьори, имат много лекции из страната от край време. Вход свободен разбира се. След 2-та, 3-тата лекция, би разбрал, че мястото ти не е там, ако имаш поне малко стремеж за себе-търсене. Една от десетките (ако вече не са стотици) външни системи, които се предполага, че ви дават някакви истини - отново външни. Всичко е за отклоняване на вниманието.

Btw, това са едни от малкото книги, които стоят във всяка една книжарница с години и никой не си ги купува ;D Ще ги познаете по това, че са във целуфан, имат някакви бездарни геометрични фигури на твърдите си корици и... хм - май са над 20 лв., което обяснява и по-голяма част от загадката ;D
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: insomnia1304 в Юни 23, 2008, 11:05:58 am
Благодаря,точно така!На същото мнение съм от мнооого години! :DДано го проумеят повече хора! :-\Бъди здрав и все така продуктивен! :D
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: todorsh в Юни 08, 2009, 13:23:58 pm
На това се натъкнах днес...
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Girion в Октомври 05, 2009, 13:54:22 pm
Според мен в наше време истински розенкройцери не съществуват,просто защото света няма нужда от тях.Тогава е имало нужда от тях,обществото е искало промяна и те са му я дали.Все пак самият Йоханес Валентин Андреа малко преди смъртта си признава че сам е измислил постулатите и писанията,в началото за забавление,но след като видял че всички са клъвнали продължил.
В момента същесвуват какви ли не т.нар. розенкройцерски групи,всяка от който твърди че е оригиналната и всяка от които постоянно натяква че тя знае иситината и че тя може да постигне промяната....която промяна съм убеден че и самите те не знаят каква е.
Аз поне,след всичките книги които изчетох за това общество,оставам без съмнение пред себе си - да,те са съществували,когато е имало нужда от тях,когато Лутер е заковал своите 96 тезиса и е призовал за промяна.Да,те са били в основата на ренесанса,едни истински възрожденци.Хората които са дали тласък на колелото за да се върти.Но вече ги няма...и няма никакво тайно знание което те са носили или носят в момента.(говоря за истинските розенкройцери,а не за разни масонски такива)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: хадзапи в Ноември 07, 2009, 11:41:53 am
Знайно или незнайно розенкройцерството, без да е религия, работи като религиозна мотивация в душите на хората. Но като повечето мистични учения стои в някаква мъглявина - произходът му е неуточнен, не е дефиниран еднозначно неговият основател.

Според едни източници розенкройцерството има своите корени още в Древен Египет. Счита се, че названието “розенкройцери” се е давало на окултистите, на адептите от по-висока йерархия, и то хиляди години преди да се появи християнската църква. През X - XI век започват да се формират окултни ядра на розенкройцери и в Европа, в Германия. Но за начало на т. нар. братство или орден на Розата и Кръста повечето изследователи приемат ХIV век. Тогава някой си Николо Барно предприема пътуване из Германия и Франция с мисията да обедини мъчениците на “философския камък”, на алхимията, в нова херметическа общност. Това негово начинание слага началото, но такова братство все още няма. За действителния основател на нова херметическа общност, наречена “Орден на розенкройцерите” или “Орден на Розата и Кръста” се приема Христиан Розенкройц.

За Розенкройц историята не е запазила почти никакви информации. Това, което има като бледа сянка на биографичния му портрет, не е достатъчно - повече минава в областта на легендите. Но в легендите понякога се крие повече истина, отколкото в историческите факти.

От някои данни извличаме, че Христиан Розенкройц е роден през 1378 година и е починал през 1484 година в Германия. Според легендата гробът му е открит в подземните коридори на братството и там е намерен и един сборник, написан със златни букви, съдържащ тайни и откровения. В него имало и предсказание за бъдещия край на света. Възможно ли е един посветен да бъде толкова илюзорен: да няма знание, че в петата коренна раса, в нейната западноевропейска култура - петата подкоренна раса, в която човечеството е, това не може да стане; възможно ли е да не познава света в неговата цялостна идея за еволюцията - планетното развитие през седем коренни раси, всяка със свои седем поделения и култури?! Трагично е, когато някои без знание за духовните пътища на човечеството на нашата планета се обвързват с подобни предсказания. Ако известни катаклизми свидетелстват за някакво битие и обосновават определени пророчества, това не дава основание да се казват по-смели неща от обикновените предсказания. Какво казва Христос на фарисеите и садукеите, когато искат личба от небето: О, народе неверни, докога ще искаш знамения и чудеса!

Така че да се приписва намереното пророчество на Христиан Розенкройц, за когото някои от езотеричните школи твърдят, че той е прероденият след това граф Де Сен Жермен - този, който взема участие в импулсирането на Великата френска революция, е недопустимо. Един велик посветен като Розенкройц, създал братство на адепти, не се мами така евтино с подобни предречия!

Според други исторически данни Христиан Розенкройц е живял и починал през XIII век. През този век папата подема нов кръстоносен поход, насочен предимно срещу българската ерес в Европа - богомилството, в лицето на така наречените там албигойци и катари. Вследствие на това замъкът на семейство Гермелсхаузен в Тюрингия (едно от последните богомилски убежища) е опожарен, а семейството - избито. От кървавата сеч е спасено само петгодишното дете на господарите на замъка (разбира се, ръката на съдбата го запазва), а това е именно Христиан, наречен по-късно и Розенкройц. Според легендата Христиан има по-късно своите скитничества на Изток, където е посветен в тайнствата на светилищата (както са посвещавани рицарите кръстоносци, малтийските посветени, масоните, въобще мистиците от различните епохи). За първи съратници на Розенкройц се посочват трима бедни монаси, към които впоследствие се присъединяват и още четирима. Така това братство, обединено от идеята за световна промяна, разпространява идеалите на розенкройцерството.

Има едно странно и доста спорно твърдение, че след пребиваването си на Изток Христиан Розeнкройц посещава с трима свои съратници България и в древния окултен център Търново поставя основите на своето учение*. Наистина е вярно, че големи личности са идвали в България, но защото тук има огнища за посвещения и са вършени посвещения!

.Вж. М. Хаиндл, Космогонията на розенкройцерите, Варна, 1992, част I, с. 9.

Според друга легенда през 1610 година в Париж се събират седем неизвестни лица, които, тревожни за съдбата на човечеството, донасят седем книги с тайни знания, даващи власт над живата и мъртвата природа, над човешките души. Това оставят на човечеството тези седем безименници, желаейки освобождението му. Но те е трябвало да направят и отговорен избор - да намерят свой заместник, достоен за великото посвещение! Тези седем неизвестници се приемат за отците-основатели на розенкройцерството, дошли да върнат на човечеството тайното знание, похитено в хилядолетията. Макар че отчасти то било разкривано от алхимията, в края на краищата тя привършва своята дейност, без да изгради онази будност, заради която голяма част от посветените поемат голгота. Фактически Орденът на розенкройцерите се явява в една пълнота на живеене, след като алхимиците вече привършват битието си като тайно общество.

Според някои съвременни изследователи Христиан Розенкройц не е основателят на ордена, а названието “розенкройцерство” е само символично - едно нарицателно име в смисъл на християнски орден на Кръста и Розата. Положителността на това твърдение може да бъде оспорена, защото все пак нарицателното идва, когато една действителна личност го е дала. Можем ли да мислим, че не е съществувал Иисус Христос при наличието на християнство?! Дори когато се касае за християнски орден, като например иезуитския, пак се знае, че Игнатий Лойола е негов основател. Следователно, за да се създаде един голям орден, какъвто е розенкройцерският, е нужно да бъде вградена в него сянката на голяма личност (както в българското поверие - за да бъде една сграда устойчива, едно дело трайно, трябва да се вгради в основата му сянката на някой любим). Така че хората, които трайно в душите си владеят мистичните пътища и вътрешното съзерцание, не са минали без една изявена личност!

Въпреки различните версии за основаването на братството на розенкройцерите, съществува общото мнение, че то става явно и има голям брой последователи едва през XVII век.

От запазен достоверен текст се вижда, че през 1610 година пред йезуитския съд немският нотариус Хазелмайер свидетелства за съществуването на съчинение “Fama Fraternitatis” - “Слава на братството”, което съдържа устава на Ордена на розенкройцерите. През 1614 година се разпространява друго съчинение - “Всеобщо преобразуване на света” (в себе си то включва “Слава на братството”), в което се споменава вече за Христиан Розенкройц като основоположник на ордена.

Друго сакрално съчинение на това общество е “Изповед на братството на Розовия кръст”. Тази творба представлява едно обръщение към всички добронамерени хора да се присъединят към тяхното движение, за да се извърши обновяване на света. Това е идея, която безспорно има своя зародиш във висшите светове. Колко розенкройцерите са сполучили, колко са били добронамерените, ония, които са тръгнали да обновяват света, е въпрос, но идеята е факт и като падаща звезда на небосвода това учение е сложило една ярка диря.

През 1630 година в Лайден излиза трудът на Петер Мормийо “Най-секретните тайни на природата”. В него розенкройцерските аркани (тайни) са разделени на три дисциплини: вечно движение (перпетуум мобиле), трансформация на металите (“философски камък”) и лекарство за всичко (панацея). Виждаме колко ясно са очертани пътищата на този орден.

Георг Шустер в “Тайни общества, съюз и ордени” пише, че основната задача на ордена е да намали земните беди чрез довеждане на човечеството до истинската философия, която Адам узнава след падането си и която следват Моисей и Соломон. Това има близка родственост с масонството и кабалата, но кое е същественото в този апел - че тайните знания са дадени още на Адам. Следователно те са нещо като кодирана, чакаща своята изява тайна. Първата окултна тайна, която получава Адам след “грехопадението” , е че става равен на боговете, защото научава полярността (а ние се освобождаваме от проявата й зло - добро), която е тайна на еволюцията. Дори ако вземем Адам само като принцип, той значи битие на Бога, сложено в мисъл! А дали Моисей и Соломон са познавали и прилагали, както е казано, истинската философия, е под въпрос. За Моисей строгостта на закона е една необходимост да изгради социална общност, но той не влиза в благословената земя! Соломон като миротворец получава правото да изгради прочутия Иерусалимски храм (някои източници подсказват, че още в него са сложени знаците на масонството - чук, триъгълник и пергел), но връщането му от единобожието към политеизъм не говори за голяма посветеност. Разбира се, човек може да прави грешки и да се върне, това обаче е другата страна - възможно е да има и девето посвещение, но щом е пропуснал една шупличка на някое стъпало в стълбата, по която прави своите възземания, ще бъде върнат, за да си я поправи.

За някои автори произходът на Ордена на розенкройцерите е съмнителен, те приемат, че според традицията духовно-рицарските ордени са от светата земя.

За други автори, като Хекърторн например, Орденът на розенкройцерите е обкръжен от поетичен блясък и магическата светлина на фантазията, а тайнствеността му придава очарование на историите им, напомнящо блясъка на метеор. Според потребите в даден момент, както в отделни континенти, така и в цялата ни планета, макар и малки, звезди от този род са поддържали равновесието на универсалното духовно развитие с еманацията на своята идейност. Светът може да бъде крепен и от единици. Еволюцията се върши от мнозинството, посветените са единици, но те са достатъчни да бъдат витлеемски звезди. В края на краищата Витлеемската звезда завежда само трима мъдреци - не се пита човечеството!

За това братство пише и Йохан Валентин Андреа в своята повест за основателя на ордена - рицаря Христиан Розенкройц. С нея той цели да се присмее на алхимиците, както Сервантес чрез Дон Кихот осмива рицарството. И все пак Дон Кихот ще остане олицетворение на едно необходимо въображение за реалности, по-реални от тези, които човечеството все още вижда! Културата на алхимиците не може да бъде осмяна, нито пък тайните знания опорочени от несъгласието - те имат своето и историческо, и верско предназначение. Присмехът може да обслужи един Мефистофел, когато се надсмива над Фауст, но въпреки всичко във Фауст ще остане неудовлетвореност - той ще има своите търсения и открития, макар че в тщеславието си подписва договор с Мефистофел. И какво е странното в този договор - че Фауст го подписва не с обикновено мастило, а с кръв! Кръвта е азовият представител на човека, чрез нея се легитимира индивидуалността. И затова в предишните законодателства кръвното отмъщение е било пряко задължение на потомствата - нещо, което е трябвало да се победи с будността на ума и със силата на интуицията; с далновидност е трябвало да се освободи човечеството от кръвта, да се скъса веригата на кръвното родство, което по един безспорен начин Христос решава: Мои майка, братя и сестри са тези, които слушат словото на Отца Ми.

И така Фауст трябва да се подпише с Азовия си представител, със същността си, за да му открие Мефистофел тайната - тайната на питието, даряваща го с вечна младост. Тук е грешката на Фауст, тук е и недалновидността на цялата алхимична доктрина, когато подхранва идеята, че пробудата може да дойде от един изкуствен подбудител, а не от зрелостта на човека, от овладяване на силите, вложени в него.

Алхимиците са били предмет на осмиване и от Себастиен Брант. Той написва една пародия за същността на алхимията в следната форма:

Алхимията пример дава

как глупост с хитрост се сдружава...

Които таз наука учат,

в реторти, значи, ще получат

и злато по изкуствен път -

ако умеят да търпят.

О, глупави лъжци! За миг

се вижда всеки техен трик!

Които честно са живели,

парите си са пропилели,

в глупави реторти, в тигли,

но злато те не са добили.*

*.Вж. Е. Парнов, Тронът на Луцифер, София, 1989, с. 193.

Ето до каква степен е било отрицанието на обществото към тайното, окултното знание. Да се наричат алхимиците глупави лъжци, които правят в реторти трикове, е наистина липса на прозрение, беда на невежеството. А невежеството е аборт на безплодието! Само безплодието на обикновената мисъл може да нарече окултното знание безплодно, защото не знае какво владеят неговите представители. Известно е как са заклеймявани като магьосници, на които дяволът гостува. Да, но точно те така здраво държат вързан в себе си дявола, че той нищо не можел да им направи!

Розенкройцерите като херметическа (вътрешно затворена) общност живеят в дълбока нелегалност. На това може би до голяма степен се дължи разминаването както в историческите датировки, така и в неговите тези. Вярно е обаче, че не са се оставяли тайни от чистото окултно знание, а само формули, с които непосветените не могат да работят. Алхимията все пак е възможно позволеното да се покаже, защото идеята за т. нар. “философски камък” е една открита прокламация. А какво всъщност е философският камък - идеята да се преобрати и най-обикновеното в съвършено. За разлика от химията, която разглежда материята само като механична или химична енергия, т. е. принципът на живота е бездеен, алхимията борави с този принцип като формиращ и възбуждащ към съществуване. Когато в материята започнем да действаме с живота като енергия, като Божественост, тогава вече ще можем да променяме, да направляваме, тогава ще създаваме света на мъдростта!

Идеята да се преобразят нисшите метали в злато е да се внесе енергия, която да промени и формира - и то в най-ценностното! Това се е считало за чудо, защото е чакан външният белег само, а не вътрешната тайна: от обикновеното човек да направи химн, химна на радостта - желанието да градира в мисъл, мисълта - в духовност, в духовността - божественост! Ето това е тайната!

Алхимията е всемирна наука за преобращението - тя дава идеи, които плодят!

Алхимията е целяла да намери и онова универсално лекарство, наречено “панацея”, което може да изцели всеки; тя е търсила осъществяването и на идеята за перпетуум мобиле - и то не вън, а вътре в човека. Само човек има неизчерпаемата енергия - своя вечен Кундалини, за непрекъснато си движение и развитие.

За алхимията същинският човек е мислящият принцип у него. Неслучайно Господ отрежда на Адам правото да назове растенията, животните, въобще всичко сътворено, защото само той има знание - знание за преобразяване, знание за свобода!

Идеята да се преобразява е вложена в основата на създаването на човека - Да сътворим човека по Наш образ и подобие. Образът е възможността, подобието - еволюцията на осъществяването. И затова Адам яде от уж забранения плод - за да се преобрази, за да започне големият урок на еволюцията тук, на Земята. И докато я осъществим, ние винаги ще се преобразяваме, винаги ще умножаваме валенциите си. Щом открием нов елемент, за който нямаме валенция, ще си изведем такава, за да направим и с него съединение. Ние носим всички дадености, неизведени на живот, за да си правим валенция след валенция, и сега щом нова валенция е необходима за Мъдростта, ще я родим! Това е алхимията на вътрешния ни живот - не механично рефлектиране и изразяване на мисъл, а раждане на жив фермент, изведен от вътрешната ни същност.

В историята на алхимията е известен един много характерен случай с Алберт Велики - най-големия алхимик на Средновековието. Той е изключителна личност в културата - като богослов, философ, учен естественик, голям изобретател. Изумителен със своите знания, Алберт Велики преподава философия и богословие в най-големите университети в Регенсбург, Страсбург, Кьолн и Париж. Негов ученик е Тома Аквински - най-бележитият теолог на Западната църква (най-известният му труд е “Summa Theologiae” - “Теологическата сума”), който също преподава богословие в Париж. Един ден Тома влиза в алхимичната лаборатория на учителя си, когато него го няма, и какво да види - някаква механична фигура раздухва меховете и огънят гори. Тогава той грабва една метла и изпотрошава всичко в лабораторията. Когато Алберт се връща и вижда трагичното унищожение на двадесетгодишния му труд, пита ученика си какво е станало, а Тома показва отломките на робота и отговаря: Ами помислих, че това е дявол... Ето докъде е стигало нивото и на уж просветената мисъл - да живее с идеята за дявола! Защо Тома Аквински не е разгърнал скрижалите на древногръцката митология, за да прочете, че бог Вулкан (изковал прочутия щит на Ахил) си служи не с ръка, дори не с механичен уред, с който да задвижва меховете в работилницата си, а с думи?! Виждаме какви тайни крие митологията. И това не е илюзорност - човек може с мисъл да въздейства. Но за съжаление съзнанието е било в плен на полярността Бог - Сатана. Хилядолетия вече това разделяне е бреме за човечеството. То като социална беда е погълнало много жертви, а като религиозно внушение милиони погребва живи. Полярността е нужна, но признанието на личностно зло - не! И идеята, че злото е нееволюирало добро, е тайната, с която ще преодолеем раздвоеността. Всеки носи в себе си една алхимична лаборатория и не трябва да допуска някой Тома да я разруши. Правоверността не винаги е достатъчна добродетел, нито като добродетел винаги може да е извинение. Щом вярваме толкова преклонно в Бога, защо не Му позволим да бъде по-голям от нашите убеждения?! Идеята за дявола е до голяма степен повлияна от Инквизицията, от дуализма, който властва през Средновековието в Европа. Може би тази е причината Западът да не роди или да позволи възможност за изява на големи духовни учители, като един Парацелз например, а само на обикновени философски мислители.

В този голям двубой между мистично и реално, между двете идеи: Бог - Сатана, Христиан Розенкройц основава братството на розенкройцерите с мисията то да подпомогне, както изрично е записано в устава му, избраниците на човешкия род да отворят очите си за Духа, да прогледнат за сиянието отгоре и да се преизпълнят с вътрешната светлина на висшата истина. (Този апел впоследствие теософията и нейните производни - антропософията, дъновизмът изнасят на преден план и изповядват.) Като херметисти розенкройц
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: хадзапи в Ноември 07, 2009, 11:45:53 am
Отличителните знаци на братството на розенкройцерите са розата и кръстът - два символа в единство. Те се сливат в едно, въпреки че всеки от тях има свое определено мистично предназначение и вътрешно съдържание. Това различие в единство съответства на двойнствеността в единство - Бог и природа, Дух и материя...

В тезата за генезиса кръстът е епоха в съответните духовни културни раси. Хоризонталната му страна представлява възможността за надмога над растителното царство и влизане в животинското, което има като най-съществен белег хоризонтален гръбначен стълб. А милиони години са били нужни от животинското царство да се премине към човешкото, т.е. хоризонталният гръбнак да стане вертикален, за да могат енергиите - и отгоре, и отдолу, да сътрудничат за извайването на мозъка и развитието на умственото поле.

Кръстът ни дава и мистичната тайна на двубоя между Дух и материя (всеки човек, разперил ръцете си, е един кръст), демонстрирана от Иисус Христос на Разпятието. Голготската мистерия е преобратната тайна на човека - от инволюционното слизане към еволюционното възкачване. Тя не е идея за страдание, а за свобода!

Надписът върху кръста на Разпятието: “Иисус Назорейски, Цар Иудейски” - “INRI”, розенкройцерите тълкуват като: I - Igne, N - Natura, R - Regenerando, I - Integrat, т.е. “Природата обновява с възраждащ огън”. Това разчитане на титула “INRI” създава голямо негодувание и протест от страна на официалните църкви. Разбира се, подобно тълкувание не може да се приеме, защото означава да не повярваме на думите на Пилат - Писах, каквото писах, и да се снеме предназначението на Иисус Христос в цялата мистерия на Голгота, а оттам и на Възкресението. Иисус е имал за предназначение внушената необходимост чрез божествеността да разкрие подобието. Той се разкъсва - разкрива същността Си;духът разкъсва една утроба - материята, която е нишката от минало към бъдеще. В такъв смисъл жертвата Му е заради света, заради отчаянието на хората! Точно този момент, когато отчаянието надмогва надеждата, всеки пратеник на планетното предназначение трябва да улови, всяка религия - да преодолее. Защото отчаянието е една ферментация, а надеждата отвежда в друго качество, в друга йерархия. Принципът на отчаянието е предпоставка и за безверието, но отчаянието като историческо битие е победимо и това е символизирано в образа на Сизиф.

И така, кръстът е едно настояще на себеосъзнаване и когато го съчетаем с тайната на розата, имаме човека, който, вече посветен, ще трябва да се надмогне, за да се обожестви.

Розата в митологично-поетичното виждане е предмет на голямо възхищение и почитание. В древноиндийската митология и религия е описана интересна дискусия между Брахма и Вишну за това, кое цвете е най-хубавото. Брахма, без да е видял розата, се спира върху лотоса - цветето, от което произлиза светът. Но когато Вишну му показва розата в цялата й многоцветност, многолистност, в неизброимите й нюанси, в аромата, който носи, той признава, че е сгрешил в избора си. Това далечно известие, макар и като легенда, е много показателно по отношение смисъла на символа и неговата вътрешна същност.

В древността в Китай, Рим, Гърция розата е свързвана с една от най-големите добродетели - любовта, и една от най-пазените истини - тайната (думите “под розовия храст” са били знак на любов, но и знак на тайна). Нея ще намерим възпята и като цвят на задгробния живот - един светъл знак на признание, на изпровод на починалия в неговия духовен път в отвъдността. Така розата е свързана и с живота, и със смъртта. А смъртта е най-неоспоримата реалност в живота - животът може да се променя, но той може и да се връща. Розата като идея на задгробния живот има царствената привилегия да носи възкресението.

Розата в своето многолистие и разноцветие е символ и на мнозинството в единство и на единството в мнозинството. В нейното символично значение се включват още съвършенство, изящество, радост, пламенност, гордост, слава, блаженство, мъдрост, молитвеност, тишина. Ето с колко много душевни състояния може да хармонизира розата.

При арабите за разлика от другите народи розата е мъжки символ. Много е важно, когато се поднася нещо, да се знае къде какво символизира, защото символиката е кондензирана енергия, духовният образ на реалността. Нарцисът (роден от сълзите на Нарцис) например е цвете на оплакването, на смъртта и не трябва при друг случай да се поднася.

В кабалата розата е образ на единството и символ на числото пет. Това е отразено и в католическите обичаи (в т. нар. обиходи), където се четат специални молитви, известни като “розарии”. Тези молитви съответстват на размишленията за “трите петици” - петте радости, петте скърби и петте слави, от тайнствения живот на Богородица. Розариите, посветени на Дева Мария, са изведени от тайната същност на числото пет.

В почитанието си към Богородица Католическата църква я поставя в някои отношения дори над Сина. За разлика от Източното православие там със специална була е обявен догмат, че тя също е непорочно зачната. И виждаме колко стабилно е укрепена тази догма с молитвите “розарии”. “Трите петици” от живота на Дева Мария са образец, който може да бъде последван - на всеки е дадена възможността въздържано да се радва, достойно да скърби, несмутено да понася слава?

В католицизма розата е символ на св. Георги, св. Екатерина, св. Тереза... въобще символ на Църквата със своето многолистие, на която, както е казано, Христос е главата. Розата там е символ и на Иисус Христос, но в окултен смисъл - когато тя става предпоставка на изповедание на различни техни ордени. Католическата църква е била виртуозна, когато някой си позволи да се отклони и внесе макар и незначителна промяна в някой от догматите, каноните, правилата - веднага му дават правото да направи орден. Така с благословията на папата орденът е в лоното й и след известно време изхарчва своята бунтарска енергия. Това Източната църква не можа да прозре!

В ХVI - ХVIII век намираме розата като израз на чувствените страсти, на еротиката. В Средновековието розата е символ и на небесно блаженство и постепенно изземва присъствието на монархическия знак на лилията в социалния живот. От XII век розата е въведена като хералдика в големи аристократични родове - тачена и признавана от тях и досега дори.

В литературата розата влиза като мистична символика с прочутия “Роман за розата” на немския поет Клеменс Брентано. В тази творба кръвосмешението трябва да бъде изкупено именно чрез розата - една алегорична фигура, свързана с тайното учение на розенкройцерите. Такъв начин на литературно представяне на окултните тайни ще намерим по-късно и във Франция в творбите на Стефан Маларме, в Англия - при Оскар Уайлд и Лил Адан. Тези поети формират във Франция т. нар. кръжок на поетите розенкройцери.

Розата присъства и в “Божествена комедия” на Данте Алигиери. Там, в Рая, има огромна пламтяща роза, чийто листа са душите на праведниците. Ето че и Данте не е избегнал съблазънта да даде определение с илюстрация, познавайки, разбира се, вътрешната същност на розата. Това е идея за блаженство и безспорно признание на преследваните тайни учения в Средновековието.

Затова как розата е станала червена говори древногръцкият мит за Адонис и Афродита. Този мит е зает от финикийците, но той има своя предобраз в легендата на вавилонците за богинята на любовта Ищар и прекрасния бог Тамуз - богът, който умира и всяка пролет отново възкръсва. Древногръцкият мит разказва, че когато Афродита търси тялото на своя любим Адонис, убит от глиган по време на лов, острите камъни и бодлите на трънка израняват нежните й нозе и там, където падат капки от нейната кръв, израстват алени рози.

Също според легенда в Едемската градина розата е била бяла, а когато Ева я целунала (без да е уточнено дали това е след или преди грехопадението), тя станала червена. Коя е нуждата обаче накарала Ева да целуне розата? Това е една тайна, много съществена и съхранена през вековете. Ще я разберем, ако приемем, че т. нар. “грехопадение” е инволюцията на Духа в материята, която приключва със слизането ни във физическото поле, за да дадем тук на ума си път, а на сърцето си - Азова страница. Азът чрез кръвта получава своята ярка изява, когато Ева - астралът, дава пламъка на физическото сърце.

Червената роза като християнски символ е свидетел за земния мир. Тя е емблема, която изразява и страстта на материалното, и материнското начало. Свидетел е също и на мъченичеството (известен мотив е, че пепелта на изгаряните християнски мъченици се превръща в червени рози) . Ето защо ще намерим червената роза и като израз на пролятата кръв на Иисус от петата рана.

Съгласно раннохристиянската теза до грехопадението розата не е имала тръни, а впоследствие те стават символ на грях, страдание и смърт. Оттам някои извеждат съпоставката на тръните с трънения венец на Христос, а розата на Кръста - с Неговата смърт. Това е липса на прозрение за предназначението на Христос! Тръните всъщност са будност - те събуждат в човека внимание към смущението от лоши желания и чужди мисли, а розата на Кръста - свобода от отчаяние и блаженство на душата.

Розата като символ на жертвена любов ще намерим в живота на Заратустра, ще я намерим и в пътя на Мохамед към Аллах.

Гирляндата от рози е атрибут на Ерос и е израз на една блажена душевност, на небесна радост. И досега в Индия гирляндата е израз на възпоминание и благодат, на хвала и в същото време на единство. Когато розата е бяла, тя е символ на чистота, девственост, духовност, абстрактна мисъл, а съчетанието между бяла и червена роза символизира единство, съюз. Така и като девственост, и като духовност, и като мисъл тя ни дава основание да я правим присъствена в духовния си свят - най-вече заради идеята за единството!

Някои интерпретатори, когато превеждат наименованието на ордена, което по традиция се свързва с името на основоположника - Розенкройц (“Розов кръст”), използват латинските думи “ros” (роса) и “krux” (кръст) и се получава името “Росен кръст” (това очевидно е едно свързване на ордена с алхимията, за която росата е най-добрият разтворител на златото). През XVII век излиза книгата “Изкуството да се прави злато, наречено химия”, в която не се говори вече за “митичната роса” на алхимиците, а за “rosa fhilosophorum”, т.е. за “роза на философите” - идея за свобода на философската мисъл от оковите на средновековната схоластика и мистицизъм.

По устав Орденът на розенкройцерите напомня Ордена на йезуитите (от “Йезус” - Иисус). Строгостта, с която се е изисквало встъпването там, е била проверка, една вътрешна потреба на неофита (новопокръстения), който трябва да поеме отговорността на посвещението (влизането в тези ордени е било въпрос на посвещения, макар и показни). Има исторически данни, че възниква известен конфликт между Розенкройцерския и Йезуитския ордени. Това е логично - въпреки че йезуитите са ригористичен орден, те първом имат своето определено вероизповедание и пазят неговото статукво, като приемат догмата и всичко, каквото Католическата църква повелява. А розенкройцерството е общност, която в смисъла на официалното вероизповедание не е чисто християнска - признава прераждането, кармата и еволюцията.

Атрибутите на посвещението при розенкройцерите са кръст и амфора. А като се има предвид, че розата е четвъртият център (наричан още “чашата”), тогава можем да кажем защо са избрали и амфората, която се родее със свещения Граал, в който според легендата са събрани капките кръв от сърцето на Христос.

В различни исторически моменти се явяват различни общества от розенкройцери в една или друга държава. Те имат и признание, и гонение от официалната църква.

Най-здраво розенкройцерите се укрепяват в Холандия и Германиия. Германските розенкройцери стигат до легендарното време на крал Артур. Други, като шотландските и шведските розенкройцери, основават братството “Мъдреци на светлината” , наричано още и “Братство на Ормузд”.

В края на XVIII век английските розенкройцери постепенно се вливат в редиците на “свободните зидари”, т. нар. “франк-масони”. През 1866 година братството в Англия е възродено от Роберт Уентуърт Литъл. Впоследствие то се води от Уин Уесткот, за когото се счита, че има девета степен на посвещение, отговаряща на титлата “магус”.

Във Франция също е създадено такова братство (под давление на известният френски окултист Елифас Леви), наречено “Френски кабалистичен орден на розенкройцерите”, което е обвинено в магически действия и дори е наречено “академия на сатанизма”.

В по-ново време такова братство основава и Макс Хайндъл в Америка (Калифорния). Той в книгите си “Розенкройцерската космоконцепция” или “Космогонията на розенкройцерите” (според по-новия превод) и “Послание от звездите” излага философията на розенкройцерите за еволюционните етапи на човека и Космоса.

Розенкройцерството учи, че всеки духовно просветен човек може да стане член на братството, без да вярва в догмите на официалната църква. Всеки духовен процес, преминавайки в догма, започва да ограничава щедростта на духовността, защото се пригажда към формула за възприемане и действие за служение. И точно това искат да избегнат езотеричните школи, като дават поверителната тайна и специалната формула, без да е догма. Както те казват, не може водата да се обърне срещу течението. И тук се крие една голяма тайна: Ева не може да се възправи срещу Адам, откъдето е иззета. Ето защо да се яде плодът на Дървото на доброто и злото не е грехопадение, а инволюция!

За розенкройцерите истината се открива не чрез знанието на ума, което обикновено е от очите, от експеримента, а чрез сърцето, чрез интуицията. За тях истината не се нуждае от аргументи - тя трябва да бъде живяна, да бъде позната чрез вътрешно откровение. Още от най-древни времена са давани сакрални знания, съхранявани в тайни книги (в книгите на Хермес, на сибилите...); давани са свещени науки, които скриптират тайни, разкривани само на малцина посветени - защото всемирната хармония не бива да бъде смутена. Развитието може да променя хармонията, може в зрението ни да констатираме нестабилности, но всъщност това е илюзия, въображение, както цялата природа е продукт на въображението на Божествения ум. Бог се Себеосъществява като единство в множеството - една реалност, която в Сътворителя е вечна, а преходна в нашето зрение. Тази тайна се разкрива на човека, когато мине прага от всекидневието във вътрешния духовен празник. Разбира се, с ума си ще констатираме нереалностите в хармонията. Една нереалност е жестокостта, но съпротивата е необходима заради развитието. Жестокостта е изобретение на човека, а безжалието - на природата. Ако така схващаме сблъсъците, тогава няма да имаме смут от констатациите, че светът е жесток. Има закони на справедливостта, където страданието на индивида е една необходимост - това е тайната на развитието! Идеята да се спази законът на справедливостта, който защитава индивида, е трябвало постепенно да отстъпи в процеса на еволюцията - процес, съхраняващ расата, а не индивида. И затова индивидуалността ще бъде пожертвана. Тя трябва да изпитва дори жестокостта - Нероновото начало, за да може еволюцията с пламъка на революционната жертва да защити духовните и културни раси.

Ние винаги обособяваме, когато преценяваме, а в природата и в закона на божието развитие няма спиране. Ако приемем, че насилието над индивида е еволюционност на расата, тогава ще разберем потребата и размерността на приложеното. След като осъзнаем тази тайна, след като стигнем до зрялост за такава преценка на събитията, те ще бъдат изменени, защото ние като енергия ще изправим своя китайска стена пред идеята за зломислие или злодействие.

Ето към това - към зрялост, са искали да призоват ония добродетелни мъже, които правят Ордена на розенкройцерите. Затова се гради братството на адептите, имащо за задача да донесе просвещение на човечеството.

Целта на човека и за розенкройцерите е безсмъртието - най-оптимистичната теза на всяка религия. Безсмъртието на душата ще опознаем чрез Божествената мъдрост, чрез тази нова духовна вълна на битието. Трагедията е, че когато официалната теология говори за безсмъртие, представя човека като същество в завършен вид - родило се веднъж с недостатъци или с дарования и край... Как това няма да ни учудва, след като всеки ден виждаме и беди, и радости?! Теологията ни консервира, а от друга страна, науката представя човека само като тяло и мисъл. Без душа, която може да пледира свое бъдещо живеене (било в относително безсмъртие), а само с мисъл, чиято преходност стига до гроба, какво ни остава - да съпроводим елементите на творението си и да кажем, че сме били. Когато обаче се гледа на човека като идея на безсмъртието, тогава вече характерът му е същината на неговото битие. Следователно трябва да мине през ученичество, за да има посвещения, трябва да има един живот, който е божествен чрез стъпалата, които дават Ученията за Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината!

Основното, което отработват в ученика езотеричните школи, е характерът. Той се формира от зрението, което създава представите, от желанията, които подтикват мисълта към осъществяване, и от волята, която материализира потребата на мисълта. Ето защо голямото изкушение на човека идва от мотивите. Следователно ако един човек иска да отиде в монашество, трябва да видим мотива, а не само желанието му. Когато мотивът е породен от волята на пробудения бог у нас и знаем пособията на религията, ние правим своя програма, избираме свой метод на работа, за да събудим розата в борбата на кръста за победа на Духа над материята. Това дават езотеричните школи!

Осъществяването на духовния човек не бива да зависи от условията само, които наследява и които всъщност е в състояние да променя - молитвата например е една потреба, с която искаме да променим условията. Едно отшелничество, когато трябва да изведе божествения, духовния човек, може да се осъществи независимо от условията. Това е тайната на ордените, когато са извеждали на социално живеене с духовно светителство, и това е, което формира характера.

За уединението трябва знание, а не от уединението да се търси знание. Ако един отшелник не е достатъчен на себе си, и да се уединява, всяко условие ще го смути. Следователно отшелник е всеки, който може по всяко време и на всяко място да се победи, а не в пустинята да бъде изкушаван и мотивите да го вр
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: cdms в Ноември 12, 2009, 09:44:54 am
Сектантите май имат среща в София  :---
(http://img4.imageshack.us/img4/982/11112009005r.th.jpg) (http://img4.imageshack.us/i/11112009005r.jpg/)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: fishbone в Ноември 12, 2009, 11:30:38 am
ДА в цяла България Налазват  :---  Такива плакатчета ги късам като видя направо на парцали ги правя. :---
Уж са таен орден а лепкат плакати каква е тая работа такава. Пари от тайнсвта ще изкарават ааа.???
(http://www.osmth.bg/pages/articles/Clipboard02.jpg)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: fishbone в Ноември 13, 2009, 15:53:19 pm
 :((http://lectorium-rosicrucianum.bg/contents/images/01-hek.jpg)
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: Нова Ера в Април 02, 2011, 15:59:06 pm
Някъде бях чел, че всъщонст Кристиан Розенкройц е бил първоначално "просветлен" от Боян Мага, който избягал от България след приемане на Христянството. ДАли това е исторически вярно. Имам предвид, че Боян Мага е избягал от България. Ако е вярно, то тогава със сигурност тази хипотеза е вярна.


Кристиян Розенкройц е живял около 300 години след Боян Мага. :)И е бил Посветен в тогавашна Богомилска България
в Световните мистерии.
Кристиян Розенкройцер е българче, отгледано от немско семейство, родителите му са били убити като богомили. Детето е отгледано от български богомилски съвършенни. Той създава школата на Розенкройцер, отново с богомилско естество, т.е. българско.
Титла: Re:Розенкройцери
Публикувано от: ARRI в Април 02, 2011, 23:10:23 pm
 От там идва и връзката с богомилите, а по-късно и с учението, което завещава дънов ;). рудолф щайнер също е говорил за Християн Розенкройц.
Според някои от другите теории ордена съществува от времето на Атлантида и древен Египет

http://svmmvmbonvm.org/crc/preface.htm