Форум за конспирации, уфология и мистика.
Наука и Технологии => Наука => Темата е започната от: bai_lun в Март 07, 2009, 08:45:08 am
-
-
-
Аз няма да умра през 2012 година, защото не искам да умра, каквото и да става :Д.
-
Екпериментите на Американците за проникване в бъдещето - проекта Монтоук, при който се създавало вихрово поле от специална антена симулиращо 4D в околоностите й времето е забавено, при условие че материята е вълнова функция (Шрьодинген) бъдещото й състояние съществува като предшестващи вълни - в забавеното време около ЧД те се забавят и бъдещето се материализира в настоящето, така са получени образи от бъдещето и дори някои предмети.
Това не знам дали е точно така!?
от къде е информацията?
това би променило всичките ни разбирания относно времето, ако можем да донесем предмети от бъдещето, значи банките да му мислят какви трябва да бъдат трезорите им вече ;)
-
След като пространството има край, би трябвало и времето да има край?
Краят на времето е край на вселената - тя ще престане да съществува, а може би Вселената или материята изобщо има определено време на живот като повечето елементарни частици?
А дали краят е 2012 г.
Така казваш за пространството, че има край, сякаш е естествено и е даже стара информация!? как така има край! къде е този край или как се обяснява изобщо такова твърдение, виж за времето по мога да го разбирам но за пространството не знам, има много теории и хипотези, но всичките теории за някакъв предел на пространството се обосновават на това, че отвъд този предел съществува нищото, което само по себе си като термин или разбиране ни е непонятно, не можем да го опишем или да си го представим, просто се самоизлъгваме и си налагаме да повтаряме думите като логична последователност, че като няма нищо в нищото, значи няма нищо за описване или представяне, ама всички усещаме че май не е точно така.
-
Здравейте!
Това е първия ми пост тук и се надявам да разменим съждения по някои теми.
Това е и темата, която ме накара да се регистрирам тук. Направи го по две причини. Едната е, че темата за времето като физична величина ми е много интересна, а другата е, че точно в тази тема ми се струват представени нещата не особено контрастни.
Времето като физична величина е едно от малкото измерения, което сме приели безусловно и същевременно именно него сме нагодили до такава степен към собствените си възприятия, че е немислимо за нас самите допуск за неговите евентуални темпорални изменения. Освен във филмите - фантастика. Но и там нещата не са представени както наистина биха протекли, ако пътуваме във времето.
Преди да уточня какво точно имам предвид, бих искала да декларирам 3 неща, които съм забелязала, че обобщават цялостната ни представа за четвъртото измерение.
1. Ние (имам предвид човечеството) приемаме с абсолютна безусловност, че времето е стрела, чиято посока е винаги от минало към бъдеще. Всякакви опити за кръшкане от тази идея пораждат сериозни съмнения и дори подигравки. А същевременно с това, рядко се замисляме за истинността и абсолютността на понятието "пространство-време".
2. Скоростта на времето, която също сме приели за константа. Мерим скорост според собствените ни представи за скорост. И въпреки, че сме наясно, как скорост може да се измери спрямо статична точка, а ние на практика не разполагаме с такава; мерим цялата вселена посредством своята представа за пространство-време.
3. Необходимостта на времето като физично понятие в останалите човешки закони.
Ако погледнем на времето от малко по-друг ъгъл и се съобразим с някои от последните открития, бихме намерили сериозни пречки в това да продължим да прикрепяме времето към пространството изобщо. Нещо повече - бихме се запитали дали наистина го има.
За момента неоспоримата му необходимост във физичните закони е само една - 2-ри Закон на Термодинамиката (Ентропията), който няма абсолютно никакво значение без времето. Ентропията предполага ръководене от времето, тъй като е необратим механизъм. В същност именно тя определя стрелата на времето. Без ентропия то не би съществувало изобщо.
А може би то наистина не съществува, твърдят онези, които приемат, че на най-ниско ниво от реалността - времето няма основание или цел (освен да пречи на всичко да се случи едновременно). Законите на Нютон, Теорията на относителността, квантовата механика - всички те действат независимо от времето; тоест биха могли да се движат назад също толкова лесно, колкото и напред. Дори еволюционните теории, свързани с квантова физика, еднозначно отричат ентропията като възможен процес (Имам предвид оборването на АПР корелациите).
Метафизиците, поемайки по съвсем различен път, също поставят под въпрос валидността на времето. Миналото, казват те, е само идея в ума на човека; то не е нищо друго, освен сбор от мисли, всяка от които възниква в даден момент. По същия начин бъдещето не представлява нищо друго, освен мислено построение, предвиждане. Мисленето представлява невроелектрически процес, който протича точно тук и сега. Така, че щом способността на нашите умове да свързват преживяването с паметта или предвиждането е независимо от времето, дали то наистина съществува?
През изминалите две или три десетилетия физиците също така приеха сериозно идеята, че "стрелата на времето" може да сменя посоката си. Дори Стивън Хокинг навремето е смятал, че ако и когато вселената започне да се свива, времето ще започне да тече назад. По-късно обаче той промени мнението си, сякаш за да демонстрира самия процес. Така или иначе, течащото назад време не е такова малоумие, както изглежда на пръв поглед.
В научнофантастичните филми, където се връщат във времето, за да поправят някоя и друга беля, често изпускат една важна подробност. Нервната система на пътуващият би трябвало да регистрира съвсем други неща.
(Не знам дали сте забелязали, че масовата практика във фантастиките е, че се изпуска по един или друг детайл за по-голямо удобство. Но и често пъти именно тези детайли са решаващи за възможността на дадено събитие. Примерно когато даден космически кораб превключва за минута от супер на хипер светлинна скорост... А в същото време за това събитие е нужна поне около година, за да не се превърнат в тънък слой протоплазма, размазана по задната стена на техния модерен кораб. За да издържи човешкото тяло при подобен скок, би трябвало да се ускорява с по едно g на ден.)
Обикновеният отговор на възражението, че човек би могъл да се върне назад във времето и да поправи някои събития гласи, че ако времето тече назад, то нашите собствени мисловни процеси също ще работят в обратен ред, така че няма да забележим нищо нередно.
Предполагам, че за първи пост, това би трябвало да е достатъчно.
Не искам да злоупотребявам с вашето внимание, но ако не преча, бих се радвала да ви представя мнението си по темата време.
Благодаря за вниманието. :)
-
Не знам дали сте регистрирали присъствието ми в този форум, но не ми пречи да злоупотребя с вниманието ви докато: А) не сте ме усетили още; и/или Б) гледате с безразличие ирационалните ми мании. ;)
От толкова време не съм писала по форуми, че почти забравих как се правеше.
И преди да ви удавя в разсъжденията си за времето, искам да ви напиша, че много бих се радвала ако покажете малко приветливост. :)
От първия ми пост предполагам стана ясно, че се каня да изтъкна доводи, които оборват по неоспорим начин схващанията ни за времето като физично понятие. Ако обаче смятате, че има оспорими твърдения, с радост бих диспутирала възможните доводи.
Времето като физично понятие, е едно от най-старите появили се в човешкия ни разум. Предполагам още някой пещерен човек е забелязал, че докато чака появата на съблезъб тигър, последния си се мотае с идването колкото си иска. На храбрия ловец сигурно му е отнело доста търпение и стискане в гащите, докато прозре, че мъчната работа е да намериш плячката, не толкова да я придобиеш. И вероятно точно тогава са взели хитроумното решение да копаят трапове, вместо да клечат на пусия с дни.
По-късно се е наложило и да го измерят това време. Но както всичко измеримо, са си изработили мерни единици за свое удобство. В началото мерните единици за време са били доста груби и неточни - един ден, една пълна луна, от пристигане до пристигане на мамутите и т.н. След това човекът се е усетил, че му трябва по-точен инструментариум и понятия, за да представи времето достатъчно разбираемо за всички. Започнал е да прави пясъчни часовници, първоначално те са съдържали две шепи пясък и са били най-малката мерна единица. После обаче хората сме установили, че има разлика в шепите на различните хора, както и в пясъка, който ползваме за целта. И тогава, още първи век преди Христа, елините са въвели геометричното представяне на времето. Той е и най-логичния природен мотив 180°-306°.
Точно тогава времето е станало неделима част от пространството. Поради простата причина, че е нямало синхронност от събития с малка давност, които да изобразяват константа величина. Самото число 360 за градусите и 60 за минутите и секундите във времето, навигацията и геометрията, било избрано за по-лесно делене, тъй като има повече делители, отколкото производните на десетицата. Оказва се, че и 60 е най-малкото число с дузина делители, с които се дели без остатък (1,2,3,4,5,6,10,12,15,20,30 и 60). По-късно в мореплаването, картографията, температурната скала на Даниел Фаренхайт са използвани същите геометрични постулати.
Нямам нищо против математиката, дори напротив, но не смятам, че тя изобразява четвъртото измерение правилно.
Последните мерни единици за време са толкова малки, че вече се смята за най-малък интервал от време времето Планк - Уийлър, които доказали, че всеки интервал, по-къс от една десетмилионна от една трилионна от трилионна от трилионна част от секундата, става безсмислена, тъй като ще стане невъзможно да се разбере кога едно събитие предхожда друго.
И всичкото това до изобретяването на цезиевите атомни часовници.
Вече времето официално бива измерено не геометрично (въпреки, че така бива представено все още), то бива измерено именно в синхронност от събития.
Цезиевият атомен часовник държи цезиеви атоми в газообразно състояние и следи вибрацията на всяко ядро. Цезиевото ядро има два възможни начина на завъртане и ще запази по-вероятното си състояние само ако получава енергия със същия брой трептения, колкото е естествения резонанс на атома. Което означава 9192631770 пъти в секунда. (Разбира се, че ще го запомните.) Секундата е дефинирана като такъв брой трептения на атома на цезий-133. В резултат на това всяка секунда е разделена на такъв брой цъкания.
Инфрачервен сигнал с точно такава честота непрекъснато постъпва до свръхохладените цезиеви атоми. Ако честотата се промени, цезият минава към другия начин на въртене, което служи като сигнал честотата да се настрои отново до стойността, в която е била преди това. Целият този апарат е проектиран така, че да се настройва автоматично.
А след това една европейска агенция, която внимавайте сега какво работи, следи за въртенето на земята. Наречена – естествено!- Служба за въртенето на Земята, тя осреднява сигналите на 150 атомни часовника по целия свят и така обновява официалното време, означавано като UTC (Universal Time Conversion, Координирано универсално време). След това NIST го предава на всички останали.
И така от мерак исторически да представя събитията, довели ни до измерване и представяне на четвъртото измерение, не успях да коментирам трите точки от първия ми пост. Обаче ще го сторя следващият път.
Мерси за вниманието. :)
-
Не само времето бива представено геометрично. Почти всички човешки мерни единици са представени по този начин, поради простата причина, че обикновения човешки ум трудно възприема абстрактни величини, да не говорим да ги приема сериозно ако те нямат ревалентно физическо проявление.
Но в последните години в много области линейните и пространствени измервания се качиха на по-горна вибрация, ако мога така да се изразя.
Дори терминът "светлинна година" излезе от мода. Но за това друг път.
Времето бива разглеждано в синхронност от събития, поради простата причина, че така може да бъде разглеждано отделно от пространството. Особено ако го изисква ситуацията, докато вършим ежедневните си дела на нашата бавно движеща се планета. Доказано е, че нашето време тече малко по-различно отколкото на друго небесно тяло с различна гравитация. А при много силни гравитационни полета самото пространство-време има изкривена неевклидова геометрия. Успоредните линии не се пресичат, а сумата от ъглите в триъгълника не е равна на 180°. Сякаш триъгълниците са начертани върху обла повърхност, въпреки че самата повърхност не се вижда.
Много прочути физици са се отнасяли с подозрение относно неделимата цялост на пространство-времето. Въпреки термодинамиката, която осигурява основен довод за съществуването на времето. Макар, че квантовите те(р)ористи отхвърлят аргумента с ентропията, посочвайки че ние сме единствените, които определят кое е ред и кое не е. В онова, което наричаме "безредие", съществуват далеч повече състояния. Според този ход на мисли ентропията е просто обичайно случайно поведение и следователно е независимо от времето.
Горното е епичен спор, в който няма да участвам в този момент.
Преобръщането на пространство-времето е най-странната концепция за времето и е свързана с черните дупки – местата, където според неколцина видни теоретици пространството и времето сменят ролите си. Така нареченият хоризонт на събитията на черната дупка очертава границата, отвъд която нито едно свободно падащо тяло не може да се освободи от гравитацията й. Според тях това е зона, където пространството става време, а времето – пространство. Това означава, че един непредпазлив астронавт ще бъде принуден да продължи да се движи през пространството, така както ние на земята сме принудени да вървим напред в крак със собственото си време. Теоретиците заявяват, че това би трябвало да бъде логическо следствие от изключителното изкривяване на пространство-времето в непосредствена близост до тази замръзнала, свита, свръхплътна сингулярност. Ако при неумолимото придвижване на наблюдателя напред в черната дупка, ще се достигне до сингулярността в центъра й. Докато всичко ще се извърши за време равно на нула.
И нещата са такива не според ентропията, а според квантовата механика и то от времето на Големия взрив. Макар Големия взрив да изглежда като установен факт, съществува вратичка за измъкване, която не се основава на противоречащи на науката и логиката идеи, тя изисква само да приемем вероятността, че времето може постепенно да променя скоростта си или да съществува само на определени места, при това непостоянно.
Това едва ли може да се нарече нова идея, нито пък главният и застъпник е някакъв ексцентричен чудак. Особено, когато става дума за физик като Пол Дирак ( който пръв предположил съществуването на антиматерията, през 1928г и по-късно спечелил нобелова награда), според който няма никаква причина времето да тече с една и съща скорост, нито да бъде разглеждано като някаква постоянно налична величина.
Само по себе си времето е нещо странно. На много нива ( и може би дори на фундаментално ) то може изобщо да не съществува. Но да не правим въпроса ненужно тайнствен, вместо да прибягваме до други измерения, можем просто да разглеждаме времето като вид синхронност между събития. Докато уранът достигне своят полуразпад, Земята прави 4, 5 милиарда обиколки около Слънцето, а Сатурн-153 милиона. Тези 3 събития и безброй други ще продължават да се случват синхронно. Въпросът на Дирак е - ами ако цялата тази работа постепенно се забавя в унисон и на всяко ниво или се случва в моменти, които изобщо не са свързани времево?
Нима няма да забележим абсолютно нищо, но космологичните последствия са неимоверни?
Ако далеч в миналото времето е текло по различен начин, ние все така бихме наблюдавали фоново излъчване, остатък от Големия взрив, който уж се е случил преди около 14 милиарда години. В действителност обаче (както казва Дирак) вселената може да е безкрайно стара. Би могло да не съществува момент на сътворение; така отново стигаме до някакъв вариант на теорията за стационарна вселена на Хойл.
В наши дни променливото време изглежда по-приемливо, от колкото до преди няколко години. През 2001г. физиците откриха доказателство, че физическите константи на вселената могат да се променят или в действителност се променят. По-точно се оказва, големината на магнитната сила е била съвсем мъничко по-малка преди 8 милиарда години. Астрофизиците стигат до това заключение, след като наблюдават взаимодействието между фотоните и далечните мъглявини по пътя към Земята. Всъщност стойността на константата на Планк, която на свой ред се извежда от предполаганите за постоянни 3 други константи, по онова време е била малко по-различна. Астрономите изчислили, че тази разлика е абсолютно една и съща на много различни места, което прави откритието много по-достоверно, отколкото ако беше базирано на едно единствено наблюдение.
Щом някои константи могат да се променят с времето, защо това да не важи и за самото време? Дирак се е отнасял с особена подозрителност към стабилността на гравитационната константа и стигнал до заключението, че тя би могла да бъде толкова несигурна, колкото и детско алиби. Всъщност ако се променя единствено времето, тогава може само да изглежда, че останалите константи се променят, а всъщност те да си оставят непоклатими.
Не съм търсила дали сте писали за мюоните, но предполагам, че сте.
Частиците, чието наличие на Земята доказва че времето никак не тече еднакво.
Ние сме обречени да съдим от собствената си скорост за света. В това няма нищо лошо, стига да допуснем възможността вселената да притежава свойства, които все още са ни недостъпни.
Бих искала да коментирам теорията, че времето на практика не е никаква стрела, но за това друг път.
Благодаря за вниманието.
-
Fascinating...
-
Много интересно!
Кога ще има продължение ;D :)
-
При липса на материя или енергия, които да дефинират шмекериите му, изкривеното пространство е безсмислено. Може би е най-добре да гледате на него като символично взаимоотношение. Масата казва на пространство-времето как да се изкриви, а изкривеното пространство-време казва на масата как да се държи. Естествено всичко това се променя когато приложим и скорост.
При определени условия, например при материали с изключително висока оптическа плътност като кондензатите Бозе-Айнщайн, скоростта на светлината може да бъде забавена почти до спиране.
"Замразена светлина" представлява всъщност процесът на "вграждане" на характеристиките на фотона (като например дължината на вълната му) върху материала - характеристики, които могат да се освободят по-късно при подходящо стимулиране. Но оригиналният фотон не увисва във въздуха като герой от рисувано филмче, останал във въздуха зад ръба на пропастта, след като е разбрал, че е прекалил с тичането. Скоростта им е намалена до 60км/ч - недостатъчно, за да останеш в скоростното платно. Като се изключат подобни състояния, към господстващото положение на светлината във вакуум никога не е отправяно сериозно предизвикателство.
И тук идва ред на неприятното.
То започва в странния свят на квантовата механика - царство, с което пътешествията на Алиса в страната на чудесата, приличат на безобидна разходка в парка. Квантовата теория е умопомрачителна къщичка на ужасите, в която малки частици могат едновременно да съществуват и да не съществуват, да се появяват в реалния свят само когато някой погледне към тях (!).
Мнозина учени приемат "многословното" обяснение на квантовите феномени. Те смятат, че съществува отделна вселена за всяка възможност. Идеята е, че ако мерите електрон, трябва да го принудите да направи избор - например в какво състояние е, къде съществува или как се движи. Всъщност това не е правилно - не електронът е направил избор, а вие изведнъж сте влезли във вселената, където той съществува в онова състояние, в което го наблюдавате. Вашето друго "аз" съществува в отделна вселена, в която наблюдавате електрона в различно състояние и на различно място. Обезкуражените от толкова много реалности терористи са създали също толкова много отвлечени алтернативи на обяснението им, но нито една от тях не е станала общоприета.
През 1935г. трима от най-големите физици - Алберт Айнщайн, Борис Подолски и Нейтън Роузен - написали прочула се статия по един аспект от квантовата теория, който е шантав дори според квантовите стандарти. Разглеждайки предвиждането, че създадените заедно и свързани, впоследствие разделени частици могат по някакъв начин да знаят какво правят останалите. Тримата авторитети възразяват, че подобно свързано поведение трябва да се дължи на "локални" ефекти, вместо на някакво "призрачно действие от разстояние" (цитати). Статията била приета толкова добре, че синхронизираните квантови минали състояния започнали да се наричат АПР-корелации.
Това е един от случаите, в които Айнщайн е допуснал грешка. През 1981г. трима френски физици извършили поразителни демонстрации на тези корелации, довели до нова вълна от реинтерпретиране на квантовата механика. Треската продължава и до сега, като през 1997г. един професор по физика от университета в Женева създаде двойка свързани фотони и ги пусна да минат поотделно по дълги оптични нишки. Когато един от тях попадне по огледалата на устройството и е принуден да направи случаен избор в каква посока да продължи, неговият двойник на 11 километра от него винаги е действал в унисон и е вземал същото решение.
В случая ключовата фраза в “в унисон”. Реакцията на близнака е била най-малко 10 000 пъти по-бърза (тестовата граница на експеримента), отколкото е необходимо да измине светлината за тези 11 километра. Как тогава единият близнак “знае” какво прави другият? Поведението на двойката по подразбиране трябвало да бъде едновременно. И наистина, квантовата теория предсказва, че свързаната частица “знае” какво прави нейният двойник и моментално действа според това “знание”, дори ако двете частици се намират в различни галактики, разделени на милиарди светлинни години помежду си.
Странно? Изключително важно? Да, и ще повече. Последствията са с такова огромно значение, че накараха някои физици да започнат трескаво търсене на спасителни изходи. През 2001г. Изследователят от NIST Дейвид Уайнлънд обяви елиминирането на една от основните критики към френския и швейцарския експеримент – че и двата са се провалили, тъй като не успели да регистрират достатъчен брой събития, което подвело експериментаторите да виждат само онези двойки, които действали в унисон. Няма място за никакви спорове. Фантастичното поведение е факт. Реалност. Но как е възможно едно материално тяло моментално да диктува на друго как трябва да действа или съществува, когато са разделени на големи или дори невъобразими разстояния? Този въпрос е затворена кутия без ключ. Малцина физици смятат, че за всичко е виновно някакво досега неизвестно взаимодействие, сила или измерение.
Това е положението. Очевидно частици и фотони (материя и енергия) предават информация през цялата вселена. Моментално. Скоростта на светлината вече не е граница. Физиците казват, че това не нарушава принципите на относителността – не можем да изпращаме информация по-бързо от светлината, тъй като пращането й се управлява от случайността и е неконтролируемо: как ще изпратите данни ако медията (независимо дали става дума за светлина или звук) “действа както си знае” и не е под ваше влияние? Тук обаче се движим по тънката граница на проблема какво точно е информация. Нещо се предава мигновено и последствията от този факт ще резонират в науката и философията през идните десетилетия.
(следва)
-
Мисля, че в решението на този феномен с фотоните и предаването на информация на големи разстояния се крие отговора на това как става придвижването на НЛО-тата на големи разстояния във Вселената.
-
Аз си мисля, че с тоя феномен може да се обясни телепатията, магиите, късмета, и изобщо склонноста на нещата да се подреждат интелигентно.
-
Докопах се пак до тази тема. С нокти и зъби този път. ;)
Дали сте забелязали как дойде лятото? Изненадващо ни тресна по главите и съвсем в реда на нещата може да се видят по улиците хора облечени възможно най-причудливо. Модните тенденции варират от ушанки, шуби и ботуши, до къси панталони, потници и презрамки.
Времето явно за хората бива все още променливо.
Това горе беше нескопосан опит за увод и повече в 2 през нощта не мога да сторя. (На още по-малко съм способна в други моменти, затова нямате особен избор. ;) )
Времето като физично понятие до сега сме го нагласяли точно според нашите представи и очаквания. Дори в този един момент около 200 цезиеви часовници неуморимо се борят да докарат с точност милиардните от секундата, които събрани да ни представят в първият момент на поискване.
За физиците, които поддържат тези часовници една секунда е от изключително значение и никога няма да позволят времето (представено ни като UTC) да избърза или изостане с цяла секунда.
Въпреки това времето си има свой си ход. През повечето години в последната минута на декември се добавя по една допълнителна секунда. До първи януари 2009г. те са общо двадесет и шест от началото през 1972г. Не ги виждате при отброяването на оставащото време на новогодишните празници, но в действителност официалните часовници отброяват 23:59:58, 23:59:59, 23:59:60, 00:00:00. А през 1972г. тази допълнителна секунда е била вмъкната два пъти, което я прави официално най-дългата година в историята на атомното време.
Медиите от време на време се наемат да обяснят защо е необходима тази високосна секунда. Изглежда никой не успява, независимо дали става дума за печатно издание или за радио и телевизионни предавания. Всички казват, че от нея имало нужда, защото скоростта на въртене на Земята около Слънцето намалявала с една секунда за година. Това не е вярно. Става въпрос за широкоразпространена погрешна представа, която се повтаря отново и отново. Ако въртенето се забавяше (Искам да спомена, че самата дума "въртене" е крайно неподходяща, за да опише движението на планетата ни около най-ярката звезда в нашата система.), та ако "въртенето" се забавяше с такива бързи темпове, то планетата ни би трябвало да е спряла движението си още преди милиарди години. Тази невярна информация успява да добие популярност, тъй като Земята наистина забавя скоростта си благодарение на приливните сили, оказвани от Луната върху океаните, които действат като гигантска спирачка по плажовете в света. Те карат самата Луна да се отдалечава с 3,3 сантиметра на година и забавят Земята, но само с 1/500 от секундата за столетие - прекалено малко отклонение, за да се нуждае от ежегодно сверяване на часовниците.
Според други високосната секунда била необходима заради неравномерното "въртене" на Земята около Слънцето - понякога малко по-бързо, друг път - по-бавно. Това е вярно и наистина може да ни помогне да разберем защо през някои години се нуждаем от тази секунда, а през други - не. Но ако обясняваше напълно нещата, защо тогава само добавяме секунди, а не отнемаме?
Грешката не е в звездите. Според Дон Съливан от NIST необходимостта възникнала през един период от тридесет и три месеца в края на 50-те години на миналия век, когато били проведени наблюдения във връзка с уточняването на точната продължителност на деня на Земята. Очевидно или Земята се въртяла ненормално бавно, или в измерванията била допусната грешка, защото официалната продължителност на деня и годината като цяло не успели да съвпаднат точно с "въртенето" на нашата планета. Годината е приблизително с една секунда по-дълга, отколкото предполагала системата. Един философ навремето казал, че за всяко нещо има добра причина и реална причина. В този случай реалната причина за вмъкването на високосната секунда е двете системи за отчитане на времето - "въртенето" на Земята и 86400-те цезиеви секунди на ден - да бъдат в синхрон помежду си. Високосните секунди са нещо като временно решение, но те все пак успяват да задържат въртенето на стрелките да си останат в познатия ни вид.
(следва)
-
Empistosunh, а не мислиш ли че освен "обективното" измерване на времето за самия човек е още по-важно как той го усеща - защото реално важното е не колко години са минали по някакви изчисления а чисто субективно как е усетено като продължителност това "време". Може 1 година да ти се стори като миг или като цяла вечност.
-
Alien, не само мисля, че времето е страшно относително (затова можем спокойно да си го отнесем ;-) ), дори смятам да изложа по-голямата част от съображенията си, че на практика време няма. То няма нито физическа цел, нито такова основание.
Прикрепили сме други понятия към него, само за да ни създават усещане за сигурност. Пространството на пример, няма нищо общо с времето. И макар физиците от дълги години да са против разделянето на понятието "пространство-време", те в последно време (пак тази дума), взеха по-сериозно да гледат на нещата. Във вселената изкривяването на пространство-времето е едно от най-често срещаните събития. Не само черните дупки, където пространството става време, а времето - пространство. Най-вече магнетизмът е един основен трън в гащите на физическата релатива време.
В училище ни учеха че телата се привличат, но и отблъскват, без да наблягат особено на тази им основна характеристика. На практика, всяко тяло с каквато и да била маса, не просто може, а задължително изкривява времето около себе си. Затова Земята не се върти около Слънцето, а пада към него по права линия. Последното след като е най-голямото тяло в космическия ни двор, следователно и най-силно може да изкриви пространството около себе си, по такъв начин, че Земята, падайки, след една година да се окаже приблизително на същото място. Светлината щом като се влияе от магнитните полета на всяко тяло, то нищо друго не е възможно да избяга от тази притегателна сила. Мжд. и звездите, които тази нощ никакви ги няма не се намират на местата, на които ги виждаме на практика. Аберацията (явлението, което представлява изкривяване на светлината следствие магнитно поле) ни залъгва, че виждаме нещо, което:
А) Може спокойно вече да го няма
и / или
Б) Даже и да го има в този момент, то не е там където го виждаме.
Изобщо излиза, че понятията за време, които сме измислили за сега и залепили за други основни понятия като скорост, материя, антиматерия, магнетизъм, обем, ууу... гравитация...; не само, че не ни вършат работа, ами дори ни пречат.
Искам да дам пример с едни елементарни частици, които се оказват страхотни имби. Става дума за мюоните. Тези частици имат удоволствието да живеят само в изкривено пространство-време, но това е от наша гледна точка. Освен, че редовно убиват и хора, те се създават при удара на ултрабързите космически лъчи с атомите на атмосферата, на около 55км. височина, съществуват по-малко от две милионни части от секундата (!), което дори при близка до светлинната скорост им дава възможност да пропътуват по-малко от километър, преди да изчезнат. Затова не би трябвало да достигат до земната повърхност.
Но въпреки това го правят, при това непрекъснато. Всяка секунда през тялото ви преминават около 240 мюона, които не са напълно безопасни; понякога някой от тях може да улучи неподходящ генетичен материал в ядрото на някоя клетка и да предизвика едно от онези на пръв поглед спонтанни ракови заболявания. Загробен от мюон. Поредният лош ден. Мюоните успяват да се доберат до повърхността, защото за тях времето тече по-бавно при високата им скорост и забавя преобразуването им в безвредни електрони. Или поне това е нашето обяснение на нещата. От гледна точка на мюона, ако изобщо то има такава, всичко стои другояче. Времето си тече нормално, просто разстоянието е скъсено. За един мюон земната атмосфера е дебела по-малко от километър – достатъчно плитка, за да бъде прегазена за тези две микросекунди.
(следва)
-
Ако се вгледаме малко по-задълбочено в общата и "специалната" физика, мисля, че изводите са прости. Колкото едно тяло е с по-малка маса и размери, толкова повече не се влияе от свойствата на по-големите и тежки тела. В тази връзка искам да ви обърна внимание, че АПР корелациите са много удобни когато говорим за елементарни частици. Фокусирането на квантови полета е една прекрасна възможност елементарните частици да се появяват където и както си поискат, да се материализират и автоанихилират, да съществуват само когато има какво да ги измери, да действат синхронно и ... каквото си поискат още; но на макро ниво нещата не са толкова прости никак. Точно както котката на Шрьодингер ( http://en.wikipedia.org/wiki/Schr%C3%B6dinger%27s_cat ), която ако я разглеждаме като невъзможен сбор от квантово проявление ( невероятна съвкупност от ДНК - квантова подредба на протеинно съдържание), е едно, но ако я гледаме като котка е съвсем друго. На макро ниво нещата не са толкова прости и лесно обясними, въпреки че взаимодействията на различни невероятни квантови проявления могат да бъдат описани с голяма точност, то не значи, че са предвидими дори; някои от тях са взаимно изключващи се.
Ето така, разсъждавайки, стигам до момента с черните дупки, който първоначално ми се щеше да избегна.
Съществуват достатъчно солидни теории "ЗА" и "Против" възможността на черните дупки.
Ужасният сценарий, породен от една черна дупка, е страховит материал, безпогрешна драма, напълно достатъчна за безброй статии и научнопопулярни филми. Последователност на събитията: масивна стара звезда колабира и при свиването гравитацията на повърхността й бързо нараства, като я свива още повече. Имплозията сгърчва злощастното слънце като издишащ балон, докато скоростта, необходима за напускането на повърхността й, стане по-висока от скоростта на светлината. И тогава - край, звездата изчезва. Щом светлината не може да се отскубне от нея, това не е по силите на нищо друго.
Колапсът продължава, докато звездата не достигне безкрайна плътност и престане да заема каквото и да било друго пространство. Тя се превръща в сингулярност, заобиколена от хоризонт на събитията - невидима сферична обвивка с диаметър само няколко километра, зад който всяко тяло пада навътре без никакъв шанс за измъкване. (Въпреки твърденията на лошата преса черните дупки не поглъщат звезди или планети. Когато пируват, цялата им трапеза е от субатомни частици или в най-добрият случай някой останал непокътнат атом.) Ако нашето Слънце претърпи колапс и се превърне в черна дупка - което е невъзможно, - Земята ще продължи да се движи по орбитата си по същият начин, както и преди. Ние няма да бъдем засмукани; всъщност няма да усетим никакво увеличаване на слънчевото привличане, тъй като масата му ще остане непроменена.
Ако някой непредпазлив астронавт прекоси хоризонта на събитията, той на практика няма да го разбере. Там няма физически бариери, нито предупредителни знаци; всъщност не се случва нищо друго, освен че никой не отговаря на телефонните му обаждания. След това той най-ненадейно ще бъде тръпнат рязко надолу и разкъсан на гулаш. Безславен край за възхитителен и вълнуващ полет.
Всичко това звучи познато и често се представя дори с картинки. Ето обаче една изненада - то може би никога не се е случвало и няма да се случи.
Обяснението на невъзможността за получаване на черна дупка тръгва от Айнщайн, който доказал, че времето и разстоянието могат да се изкривяват и променят. Ако пътуваме със скоростта на светлината или сме спрели в силно гравитационно поле, нашето време тече по-бавно. Обяснението на Айнщайн е, че нито нашето време и пространство, нито тези на мюона са абсолютни.
От гледна точка на атомите на колабиращата звезда няма проблем да бъдат свити до такава степен, че да образуват сингулярност с безкрайна плътност. (!) Е, може и да има. Някои експерти релативисти, твърдят, че относителността не взема предвид фактори като силната ядрена сила, чиято роля може да става все по-голяма при приближаването на материята към състоянието на сингулярност. Те възразяват, че тъй като безкрайната плътност и нулевият обем сами по себе си са лишени от мисъл концепции, не е по-безсмислено да се предположи, че някои процеси, като например действието на силната ядрена сила, са в състояние да спрат колапса на звездата и да попречат на образуването на сингулярността.
Дори и сингулярностите да могат да се развиват, от наша гледна точка и според времето на всичко извън черната дупка (т.е. цялата вселена), времето на свитата материя се забавя до такава степен, че е нужно безкрайно дълъг период, за да се свие до сингулярност и да създаде свързаният с нея хоризонт на събитията. А безкрайното количество време все още не е изминало и никога няма да измине.
Така, че черни дупки не могат да се образуват, и точка. Онези, които са доказано съществуващи, както тази в Лебед Х-1, би трябвало да са там и преди Големия взрив, преди началото на времето.
Физиците отдавна се питат дали наистина можем да се измъкнем от черна дупка. Популярната идея е, че там в черната дупка, пространството няма никакво измерение, а времето заема мястото на пространството. Никой не знае дали това е така, но ако все пак е истина, астронавтите трябва да продължат напред към сингулярността, също както трябва да се движат напред във времето на Земята и да остаряват. Но какво се случва с времето в точката на сингулярност? Можем да си представим как спираме, след като сме изминали някакво разстояние в пространството, но какво означава да спрем във времето?
(следва)
-
Ако можем да видим от Земята обект попаднал в хоризонта на събитията на черна дупка, то за за нас този обект ще бъде всмукан към сингулярността за време равно на 0. Това движение трудно бихме уловили с каквато и да е техника, но не пречи да си го представим. От негова гледна точка, т.е. на обекта, ако можеше да ни наблюдава през процеса на придвижването си в черната дупка, времето сигурно си би текло нормално, но жителите на Земята биха изглеждали като статуи, обречени на вечен ступор. За този обект ние ще сме спрели във времето.
Като оставим на страна проблемът дали изобщо ги има в нашата действителност, възниква въпросът дали изобщо може да се избяга от това нещо. Вероятно някой ден ще отидем да проверим.
Дори уважавани физици подхранват популярната идея, че няма начин да се избяга от черна дупка, щом веднъж сте прекосили хоризонта на събитията. Тази обезкуражавщо по-висока от светлината скорост е нужна само за лишени от тяга тела, като фотоните или частиците заловена материя, които си нямат мънички двигатели. Подобни естествени тела наистина си остават там завинаги. Не съществува обаче причина, поради която ракета с подходящата субсветлинна скорост да не може да се освободи и да се върне по пътя, по който се е озовала там. Геодезичните пътеки (онези, които минават през пространство-времето) са винаги двупосочни.
Истинският проблем за екипажа от авантюристи е следният: заради изкривяването на пространство-времето около черната дупка е сигурно (от гледна точка на останалата вселена), че ще измине безкрайно много време преди астронавтите да се появят отново над хоризонта на събитията. Ако и когато успеят, от нашата гледна точка ще е минала цяла вечност. При това не става дума изобщо за мода. На мястото на Слънчевата система ще има отдавна угаснало слънце, свило се до бяло джудже, вероятността да не намерим Земята е голяма; тя ще бъде отдавна покрита с лед - негостоприемна и смъртоносна. Така въпросът придобива следния вид - какво биха могли да видят астронавтите при връщането си в нашата вселена? За тях времето е минавало нормално, и ракетата им е преминала бързо хоризонта и евентуално също така бързо се е върнала. Но при положение, че междувременно в нашата действителност е минала цяла вечност, с какво ще се сблъскат те?
Учените неотдавна откриха нови начини за изучаване на тези свръхплътни тела, всяващи хаос в пространство-времето. През 2000г. рентгеновият сателит "Роси" засече странни трептения (като от камертон, който дава тон на обезумял хор), породени от материята, въртяща се около черна дупка с маса колкото седем слънца с лесното за запомняне име GROJ655-40. Отдалечен от нас на десет хиляди светлинни години, този "микрозавър" изхвърля подобни на гейзери струи от атомни фрагменти перпендикулярно на плоскостта, в която обикаля останалата материя. Тази сякаш излязла от научнофантастичен роман структура генерира рентгеново лъчение с честота 300 цикъла в секунда - точно колкото би изпускала материята в орбита над 65км над хоризонта на събитията. (Съвсем между другото, този цикъл на трептене е малко по-нисък от писъка на комар, който е 600 цикъла и се дължи на размахването на крилете му.) За да съществува подобна полустабилна орбита толкова близко до събитийния хоризонт, целият пространствено-времеви континиум около черната дупка трябва да е в движение - което означава, че самата черна дупка трябва да се "върти". Макар че всяко небесно тяло се "върти" около оста си, това е първото ясно доказателство, че черните дупки не само завъртат главите ни, но правят същото и със самите себе си.
През 2001г. телескопът "Чандра" направи първото откритие на променливи рентгенови лъчи от черна дупка (J1118+480) извън нашата галактика. Тогава намиращият се в орбита апарат заедно с трите други космически лаборатории на НАСА - Роси, Хъбъл и Екстрийм Ултравайлит Експлорър - насочи сензорите си към странна черна дупка, чийто диск от натрупан материал бе спрял необяснимо далеч от хоризонта на събитията. Вместо границата от 40км, очаквана от някои учени (разстоянието, след което материята би трябвало да започне да изчезва, защото гравитацията отмества светлината и до толкова, че тя не може да се види), процесът на загряване на обречената материя я е превърнал в нагорещен газов мехур, който спира движещият се по спиралата материал на около двадесет пъти по-голямо разстояние. Уредите ни позволяват да видим нещо, което едва ли някога ще се наблюдава пряко от човек - действителните екстремни физически условия, заобикалящи гигантските космически мишеловки.
(следва)
-
Обикновеният отговор на възражението, че човек би могъл да се върне назад във времето и да поправи някои събития гласи, че ако времето тече назад, то нашите собствени мисловни процеси също ще работят в обратен ред, така че няма да забележим нищо нередно.
Много интересен момент... а и може би най-важния в процеса на наблюдение на времето. И съответно и за неговото правилното дефиниране.
По тази логика може би пътуваме и сега към миналото, но няма как да го усетим.
В научно-фантастичните филми пътуване във времето обикновено е свързано с някаква машина, в която СЛЕД като се качим, отиваме в миналото. Самото присъствие на думата 'СЛЕД' предполага, че това е все пак един СЛЕДВАЩ момент, т.е. бъдеще от гледна точка на пътешественика, нищо че се разхожда м/у динозаври. На практика той продължава естествения ход на времето.
Обратното е немислим процес от фундаментална (мисловна) гледна точка (Ама, че изречение ;D ).
Дори Хокинг (поне доколкото змам) прескача този момент, след като на въпрос възможно ли е пътуване назад, отговаря шеговито: "Да сте срещали туристи от бъдещето?..."
От гледна точка на интуитивните ни възприятия, минало и бъдеще не съществуват реално. Не можем да пипнем клавиатурата преди една минута, да я видим след 2, или да я помиришем след 5. От тази гледна точка по-изумителен е настоящият момент. Той е фундаментален израз за самото ни съществуване. И връзката ни с реалността.
Имаме спомени от миналото, планове за бъдещето.. но трябва да ДОЧАКАМЕ СЕГА-то за да се реализират. Въпреки спомените си - ние нямаме такъв - в който да сме съществували извън СЕГА.
Спрямо допира ни с реалността (ТАЗИ) през цялото време сме пребивавали във вечно СЕГА. (Не знам колко разбираемо се изразявам, но ми е трудно да изписвам мислите си в думи).
Според Айнщайн обаче времето е като пространството - съществуват всички моменти едновременно, както съществува всеки метър (примера за нарязания хляб :) )
Та....?!?
Въобще откъде можем да бъдем сигурни, че ПРЕДИ МАЛКО е съществувало реално, след като нямаме никаква сетивност да го докоснем. Както и неговите следи, които усещаме единствено в НАСТОЯЩЕТО. Еднакво вярно е да кажем, че миналото е съшествувало така както го помним... и че не е съществувало, а е да речем аналог с програмния код на настоящия форум, който е чист потенциал и има ТЕНДЕНЦИЯТА да съществува САМО когато някой юзер го отвори в своя браузър.
То м/у другото има подобни хипотези и за пространството - Луната не е там, докато някой не я погледне :) - Шрьодингер и неговата котка, ако не се лъжа.
Хареса ми тезата на кабалистите, според които ние съществуваме в черни кутии (като Нео, преди да го събудят) и имаме право да говорим само за тази част от реалността, която можем да изживеем. Според това схващане думи като 'съществуване', 'Аз', 'реалност', 'вярно', 'невярно'... нямат особен смисъл извън кутията. Както за нас няма смисъл въпроса какво е семейното положение на числото 5, или пък какво е усещането ако се възприемеш като НЕ-АЗ.
Но това е друга тема.
Иначе поздравления за изключителния анализ :)
-
сложна материя.
Към наблюдаващите обекти, обаче ще трябва да включиш и неживата материя.
Преди време като си ударих колата всичко изглеждаше като сън - стана за част от секундата. Но не беше само сън. Остана си посмачкана отпреде до момента в който тенекеджиите не я поизправиха.
Реалността е доста реално нещо. Напомня за себе си, при това понякога доста осезателно.
Мога да спомена и други, по-зловещи примери, но всеки сам може да си представи.
А когато включим и всяка жива и нежива материя към наблюдаващите обекти, ще имаме резултат близък доста до конвенционалното мислене - но вместо "битие" на дадения обект, ние го заменяме с "наблюдение". Т.е. затворен кръг, игра на думи.
И все пак съществува ли възможност да се променя битието? В някои книги пише, че можело. Аз също съм склонен да вярвам, но само на теория. Просто едва ли става често, меко казано.
Може би всеки атом да е свързан със всеки друг атом, както във времето така и в пространството. Т.е. има едновременност, а също и единност. Единствено това би обяснило "късмета" като понятие, в който хората са вярвали навремето много. Вярват също и сега.
Също се обяснява телепатията, телекинезата, ясновидството.
Но
ако всичко това работи в пълна синхроничност, то няма нужда от промяна, също и не може да бъде променено.
Ако всеки атом (и всеки обект) е свързан със всеки във времето и пространството, тогава това, което се случва е оптималното. Тая система е била балансирана и уравновесена веднъж завинаги.
Щом има едновременност, това обезмсиля понятието "време". Също обезмисля и нуждата някой да "променя" нещо на даден етап от времето.
Самата "промяна" противоречи с концепцията за едновременност.
-
Самата "промяна" противоречи с концепцията за едновременност.
Да, така е.
Но тук искам да вметна предположение, като реално случващо се: усещането за промяна съдим единствено от спомена. Нямаме пряка реална връзка с нея. Например преди 5 минути може да сме били на Канарските острови или Луната - имаме ли преки доказателства, че не сме били? За всичко съдим от НАСТОЯЩЕТО.
Виждаме 'промяната', като сравняваме спомена за състоянието преди малко със сегашното състояние.
А самия спомен е единствено в главата ни. Т.е. материята от преди малко реално не съществува извън нас, поне от наша гледна точка.
Но знаем, че спомени могат да се манипулират или генерират изкуствено (Като при хипноза). Те променят ли реално миналото ни?
..Даваш пример за катастрофата. Имаш спомен, че колата е била здрава преди да се случи, а сега я виждаш смачкана. Здравата кола е само спомен, а смачканата я долавяш с петте си сетива. И на база спомен решаваш, че е се е случило събитието катастрофа. Ами ако например 'някой' е генерирал този спомен частица от секундата преди това...?!
Да вземем един луд, който разговаря с невидимите си приятели. Ние му казваме, че няма такива, а всичко е плод на неговото въображение. От негова гледна точка е реално, от наша не е. Коя е обиктивната реалност в случая?!.. и това доказва ли, че ние не си въобразяваме, а той да...
Доколкото за връзката за всеки атом със всеки друг във всеки един момент и в цялото пространство - също има предположения. От квантовата механика знаем, че една частица може да се намира на много места едновременно. А защо не и навсякъде. От тази гледна точка аз и клавиатурата не сме две части от едно цяло, а сме едно и също нещо. Холографският принцип.
Но пак казвам - това са само някой от безкрайно многото предположения за реално случвашото се :).
Едно може би е сигурно.. ние нямаме преки доказателства за съществуването на този свят така, както лудия няма за неговия 'въображаем' приятел.
Кое е вярното... опираме до вярата. Сигурно неслучайно думичката 'вярно' произлиза от нея.
-
Добър ден! :)
Много благодаря за адекватните коментари и най-вече за намесата на оторизираните лица в прегледността на тази тема. Наистина ви благодаря!
vallex, вие до сега къде се крихте? ;)
Много се радвам на посоката, в която завива разговорът и обещавам с това да се изчерпи личната ми пристрастност.
vallex, миналото само по себе си е сбор от мисли и нищо повече, затова сте абсолютно прав, че то не представлява реално доказателство, че наличността на времето е абсолютна. Точно и както бъдещето е само представа в нашите умове. Ние нямаме точен разделител на двете понятия нито мисловно, нито физическо. Приели сме че събитие следва друго и това е.
Тук реален проблем няма, стига да не подхождаме избирателно към точно кое събитие предхожда точно друго.
Настоящият момент сам по себе си, се оказва, че е изключително тесен диапазон от реално време, при това само за самите нас.
Останалите моменти като нищо може да си следват някаква тяхна уникална подредба. Разбирайте хаотичност. Според много физици хаосът съдържа в себе си безброй вариации на ред. Нищо не задължава собственото ни време да следва стрела. То може да е спокойно вързана на фльонга последователност от събития, които ние мисловно да подреждаме в разбираем ред. Според мен нищо не пречи да знаем предварително всички събития от целият си живот, но по разбираеми* причини да са недостъпни някои от тях.
(*Под разбираеми причини, имам предвид характеристики като агресивността на биологичния ни вид, неспособността да използваме голяма част от умствените си и физически дадености и не на последно място - убедеността ни за абсолютно величие.)
Свикнали сме да вменяваме състояния характерни за нас на цялото мироздание. И въпреки, че сме наясно как във вселената има безброй изключения от нашите правила, се изненадваме когато установим, че нещо не се държи според вменените му свойства. Цялата вселена е един вид "Виновна въпреки доказване на обратното".
Ще продължа после.
Благодаря за вниманието! :)
-
Във връзка с 'илюзията' не времето се сетих за древната тибетска притча, в която учителя в продължение на месец наблюдавал с какво се занимава неговия ученик в даден момент от деня и му е задавал въпроси:
- Кога четеш това? отговор: - Сега!
- Кога играеш с другите? отговор: - Сега!
- Кога ядеш? отговор: - Сега!
Като минало един месец учителя го попитал:
- В продължение на много време ти задавах въпроси. Кога ти ги задавах?
- Ми вчера, завчера, оня ден...
- А ти какво ми отговори?
- Сега...
Иначе, Empistosunh, радвам се че се намират хора, които си задават въпроси от фундаментално естество :) С голям интерес прочетох всичко твое.
По начало се опитваме да анализираме нещата от научна гледна точка и според нея да ги приемаме като състоятелни. Самата наука изключва сляпата вяра. И търси доказателства. Плашещото в случая, че самия фундамент на науката е един вид парадигма... аксиома...
Ние трябва да приемем за вярно (да повярваме), че този свят съществува - и от там следва всичко останало.
Без ВЯРА не би могъл да съществува нито един учен.
А какво знаем за ВЯРАТА като фундаментално, базисно свойство?
ПП. (емпистосини - εμπιστοσύνη - вяра?!? :) )
Имаше една култова песен на Никос Вертис, но не знам дали го превеждам правилно
-
Здравейте, vallex! :)
Вярата може да се разглежда в много аспекти. Някои хора я бъркат с религията, други с любовта, трети с доверието (често чисто граматически ;-) ), но според мен вярата е висше състояние на мисълта, изчистено по естествен път от конструкти, които и пречат.
Няма друго такова състояние на мозъка, което по аналогичен път да създава убеждения и енергия за нашите умове. На практика цялото ни познание и подозрения, в крайна сметка опират до вярата ни в съществуване. Логика, диалектика, декуктивност... Това е са едни от инструментите на вярата.
Още преди да преценим дали едно твърдение има потенциална истина в него (за нас), то ние питаме своята вяра накъде клони. Често я изобразяват сляпа и наистина тя бива такава в голяма част от случаите, но не защото и липсват сетива, а защото именно това човешко чувство сякаш е сериозно застраховано от посегателства върху неговите притежания.
С единствен враг, който е пак много сериозен нервен процес - съмнението.
И двете имат нужда от "храна". Удивителното според мен е, че те се явяват храна един за друг, не просто врагове. Затова началното за нашите умове не е анализ от научна гледна точка. Началото е огладняла за съмнение вяра.
Тук се сещам за много примери от молекулярната биология и се извинявам, че ще дам един в чисто физичен дял от този форум, но идеята ми е само да онагледя това, което имам предвид.
Големите прозрения в науката обикновено могат да се направят при наличието на много малко данни. Такова прозрение е теорията за конвергенцията в еволюцията. Веднага може да се разпознае, че рибите, делфините и ихтиозаврите имат подобна форма на тялото и че крилете на птиците, прилепите и птерозаврите са устроени по сходни начини. Всеки може да разбере, че всички тези структури са се развили в рамките на относително несвързани групи организми, за да се справят по един и същи начин в едни и същи условия. Един от гигантите на палентоологията Стивън Джей Гоулд използва една мощна метафора, която нарича повторно пускане на лентата. Той твърди, че ако историята на Земята и Слънчевата система може по някакъв начин да се произведе отново, ще сме свидетели на различен набор животни и растения.
На база тази метафора са издадени много книги, но и се е състоял един бих казала епичен сблъсък между Гоулд и друг гигант, но в биологията - Саймън Конуей Морис. Като последният доказва, че на планета, където гравитацията, съставът и налягането на атмосферата и солеността на морската вода са едни и същи, конвергенцията би произвела серия същества, които най-вероятно ще ни изглеждат познати. Не съществуват прекалено много начини за създаване на криле или перки, както и по-ефективни начини за летене или плуване. Освен това в крайна смета пак ще опрем до хлорофил.
Иначе сте прав за сляпата вяра в науката, но и това и е хубавото на последната. ;)
За п.п. - Имах предвид вторият вариант на този превод - "доверие".
Не се сещам за песента, а не я и намирам...
Πρέπει να άκουμε για να συνεχίζουμε στης όραση μας... σύχνα. ;)
-
Дори Хокинг (поне доколкото змам) прескача този момент, след като на въпрос възможно ли е пътуване назад, отговаря шеговито: "Да сте срещали туристи от бъдещето?..."
Този тип аргументи са напълно несъстоятелни (независимо от "авторитета" който ги изказва).Това е така защото почиват на абсурдното предположение че "туристите" след като дойдат "задължително" трябва да дадат пресконференция по CNN за да може всички да разберат за това "чудо". Да не говорим за милионите технологични възможности, които да ги направят скрити наблюдатели на събитията и т.н и т.н.А и същия аргумент се изтъква доста често и по отношение на извънземните и в частност парадокса на Ферми който би имал логика само при липсата на конспирация (заговор). Каква ирония просто - след като света ни е базиран изцяло на криене на информация - тя се крие за абсолютно всичко с цел пари и контрол.Не случайно за всичко има патенти и "права". Ако ги нямаше почти всички стоки биха били десетки пъти по- евтини.
-
Бих искал тук да вметна и нещо което написах в друга тема по повод окултните учения:
"....
Без пространство и време ние сме навсякъде едновременно.
Ние сме свършили нашия път, по който вървим, още преди да сме го започнални.
Няма следващ момент, в който бихме могли да поправим грешките си, които сме направили в предишния.
Извън времето,
ние сме при Твореца и СЕГА.
Извън пространството,
не бихме могли да бъдем един до друг.. един в друг..
ние и Твореца сме ЕДНО и СЪЩО нещо.
Извън време-пространството - ние СМЕ Твореца СЕГА.
...или има пространство-време навсякъде и в безкрая на Ада и Рая, което да ни дели от Него. "
Иначе благодаря за изчерпателния отговор за Вярата, Empistosunh. Дълбок поглед, макар и да знам, че винаги има какво още да се пише.
Доколкото за Хокинг имах предвид, че заобикаля истинския парадокс, предизвикан с пътуването във времето. И той не е, че можем да убием дядо си. Поне за това има обяснение във паралелните вселени.
За да пътуваме назад - трябва да променим изоснови мисленето си. Самата мисъл тече в посока бъдеще. Поне така си мислим. Колкото и назад във времето да пътуваме, за нас то ще е винаги бъдещ момент.
Може и да го е казвал Хокинг, но лично аз не съм прочел (или гледал) някой физик да го има предвид.
-
Когато пси шпионите ( обучените в дистанционно виждане) се връщали от своите ментални пътувания и описвали множество измерения, далечни планети, звезди, пътувания през времето, дори техните шефове били скептични относно изнесените твърдения.
Но в някои по-нови книги физици твърдят че са открили свидетелства за "топ кварк", който те считат за ключов елемент относно погледа върху физическата вселена.Според тези учени "Ние сме във вселена в която пространството съществува в 10 измерения и в която може да се пътува назад във времето, вселена в която се образуват дупки във времето и пространството и служат като преки пътища (шорткътки) до други части на вселената. А видимата вселена може да е само една от безбройните мини вселени, които съществуват паралелно като сапунени балончета в космическата пяна.
От книгата Пси шпиони - истинската история на американската психическа военна програма.
-
Прочетох темата отгоре-отгоре. Затова искам да се извиня, ако има доблиране на мнения като това, което аз ще дам.
Времето не съществува. То е протеза на нашето съзнание, която ние сме си изработили. Времето ни помага да се ориентираме в среда с ниска степен на ускорение, каквато е триизмерното материално пространство (отвъд инфлексната точка на скоростта на светлината няма време). Извън това пространство, миналото, настоящето и бъдещето съществуват заедно. Представете си един течен тороид вода. И една машина, която прилича на пръстен и обикаля около тороида, така че той да влиза в пръстена. Ролята на машината е да замръзява водата в участъка, над който се намира. Замръзналият участък го приемаме за настоящето. Това, което се е разтопило е миналото и това, което следва да замръзне е бъдещето.
-
Някои казват че понятието за време и измислено от продавачите на часовници, аз мисля че времето е най близкия преобраз на същността на Бог, както Пространството е част от същността на Светия Дух, а материята е преобраз на Христос. Всъщност идеята че вренето тече на обратно не е ми е чужда и не е изключено че при края на света времето ще започне да тече на другата посока.
Във всеки случай мога да се похваля че открих кога запона да тече времето, времето е съсдадено в Бт.1:1, но заповането да тече или да се движи или както е по правилно да се напише започва със изгонването на Адам и Ева от рая в Бр3, в рая на небето няма време, времето е само за нашия свят. За това определено го смятам за мое откритие.
-
Времето не съществува. То е протеза на ношето съзнание, която ние сме си изработили. Времето ни помага да се ориентираме...
Напълно споделям това мнение, винаги съм смятал, че време не съществува. То е абстракция на възприятието, която ни помага да измерваме периоди.
Популярната идея е, че там в черната дупка, пространството няма никакво измерение, а времето заема мястото на пространството.
Може ли тези, които приемат популярната идея, да дефинират понятието "време" и как тази абстракция на възприятието може да запълни обем в пространството? Времето да запълни пространството е все едно в бутилка да налеете 1 литър мисъл.
-
Out Of Time, здравейте!
Времето е точно толкова абстрактно понятие колкото и трите пространствени области, а и скоростта.
Физиката е свързала 3-те абстрактни понятия в нещо, не по-малко абстрактно от тях самите.
В тази връзка, сравнението Ви не е удачно, тъй като никъде из формулите, в които времето има някакво значение, няма нищо обективно. А бутилката обективна ли е?
Поздрави :)
-
Все пак не дефинирахте понятието време. Какво е времето? Абстрактна мерна единица, създадена от нашата мисъл, за да измерваме периоди. В тази връзка написах, че в бутилка не може да налеете мисъл. По същия начин нещо извън нашата мисъл не би могло да съдържа време.
Пространствените области също са плод на нашата мисъл и служат за определяне на местонахождението ни в локалната координатна система. Но докато Вие може да се разхождате напред-назад по Х и Z, или да скочите нагоре по Y и да си паднете обратно на мястото от което сте скочили, то не може да се разхождате напред-назад из времето, защото Вие винаги съществувате СЕГА. И за да спомогне това съществуване, мисълта е създала абстракция, която вие наричате време.
Как се измерва времето? Чрез цикли. Цикъла на изгрева, пълнолунието, повтаряемостта на сезоните (това се е случило преди 7 лета), ако щеш дори резонансната честота на електромагнитното лъчение на атомите и т.н. Както се вижда времето е просто една субективна представа на мисълта за изминал период. То не може нито да застине, нито да се върне обратно, нито да се затвори в бутилка или да изпълни черна дупка. Защо? Защото време не съществува. Настоящия момент пронизва като лъч цялата Вселена, той се разтила навсякъде. По-скоро не времето тече, ами ние "течем" в пространството в един и същи миг.
-
До някакви практически изводи стигаш ли, или си пишеш ей така, да става вятър на клавиатурата?
Не знам до колко измислено и несъществуващо е времето, ама аз все още ако искам да се видя с някоя готина мадама си уговарям точен час и място ( в координатната система Х, У и Зед)
После гледам оня измисления и несъществуващ кръгъл циферблат и като стане колкото часа трябва с мадамата се чакаме на едно и също място. И срещата става. Няма грешка.
Виж, ако за нея понятието 'време' не съществува и дойде да кажем 1час по-късно, тогава може и да не се видим. Ако и понятието 'телефон' не съществува, тогава здравата сме я вапцали и нито ще се чуем, нито ще се намерим.
Ще ми остава да чакам някой друг живот, където Вселената ще ме озари с всеобхващащ лъч и всичко ще се случи мигновено. :nea:
-
Ами "оня измисления и несъществуващ кръгъл циферблат" си съществува на твоята китка. Това, че тиктака и че му се въртят зъбните колелета, значи че му е добре натегната пружината или добре заредени батериите и толкоз. Защо като не закъснееш за среща с готината мадама не завъртиш стрелките назад и да поправиш това? Не можеш. Тогава връзката на часовника с "времето" каква е? Абстрактна и символична. И часовника и периодите на завъртането на стрелките му са дело на човека, за чийто мозък е нужно понятието време, за да може той да работи пълноценно.
Извън възприятието за време има само пренареждане на конфигурацята на обектите във Вселената, което става в един и същи момент за всички.
-
чакай малко,
нека повторя мисълта ти:
"Щом връзката на часовника със понятоето 'време' е абстрактна (каквото и да значи това),
то тогава времето като абсолютно понятие е измислено ей така от човека."
Ами брилянтна логика, евала !!! ;D
Пропускаш и още нещо. Аз може да си имам едно възприятие за време, мое си, субективно.
Ама уличният часовник като покаже 19.00, то това ще е времето за всички наоколо (да кажем в радиус 20 метра)
Е, те на това му се вика практическа полза.
Дали е абстрактно, не знам. Хората, будалите му с будали, си ползват времето и се срещат в точен час и си живеят живота.
А иначе планетите и обектите в комоса как се движат, не знам. Не ги разбирам тия работи. Аз си имам мои си, земни задачи.
Ако тръгнем да генерализираме на едро, в космически мащаби, може накрая да кажем:
"Имало едно време една Вселена, и тя съществувала в един миг"
Колкото вярно, толкова и безполезно откритие ...
-
Пропускаш и още нещо. Аз може да си имам едно възприятие за време, мое си, субективно.
Това е част от тезата ми, а ти чак сега започваш да я приемаш. :)
Все пак е трудно за човека да приеме че няма време, защото мозъкът му не е устроен да работи без тази негова абстракция.
-
А на теб случвало ли ти се е да ходиш на училище в определен час, на изпит, на работа?
Случвало ли ти се е работодателя да те ритне по задника и да поиска да стоиш 8 часа на работа?
Ако случайно ти се случи, кажи му че времето е една абстракция и тези 8 часа са само плод на болното му въображнение и си тръгни още в началото.
Може пък да остане очарован от твоята теория и да ти плати надника за пълното време, дето не си го стоял там.
-
Ето затова на хората е нужна ПРЕДСТАВАТА за време, за да синхронизират действията си по общ ориентир, какъвто са часовниците или лунните фази, или слънцестоенията. Просто този ориентир трябва да има стабилна цикличност. Реално ние измерваме даден период според постоянния цикъл на движението на дадено тяло или спрямо резонанса на атома в атомните часовници.
Но това хич не значи че във вселената има величина време. Тя е нужна на мозъка за да се ориентира. Всяко действие се случва в СЕГА. Това, което се е случило вчера вече е отминало и никога няма да се върне, защото обектите в пространството никога няма да бъдат подредени в същата пространствена композиция на субатомно ниво. Тъй че бляновете за пътешествие във времето са просто утопия, защото време няма. Има ПРЕДСТАВА за време. И във връзка с това изложих тезата си в отговор на "общоприетото" понятие, че в черните дупки времето заемало мястото на пространството. Няма как една представа за нещо си за изпълни друго освен вашия мозък.
-
Out of Тime, бъркаш мозъка с ума. Това са две различни неща. Мозъкът е просто иструмент на ума.
Времето е интервала между две действия на ума. То е функция на ума в микро-план и на космическия разум в макро-план. Каквото е горе това е и долу са казали хората....
Това вечно Сега за което толкова разпалено (да не кажа фанатично) говориш е извън вселената и космическия разум.
От цитата на vallex: "Извън времето, ние сме при Твореца и СЕГА."
-
..
В този смисъл съм съгласен. Затова и попитах още в началото - какви са ти практическите изводи.
-
Това вечно Сега за което толкова разпалено (да не кажа фанатично) говориш е извън вселената и космическия разум.
От цитата на vallex: "Извън времето, ние сме при Твореца и СЕГА."
Може пък аз от там да пиша. :)
Не сме ли всички ние част от Твореца? Но това е въпрос на друга тема.
-
Да, но тук сега "Ние сме във времето и времето е в нас" :)
-
Каза вълшебната думичка "СЕГА". :)
-
Сигурна съм, Out Of Time, че малко по-назад ще откриете толкова дефиниции на времето, колкото ви душа иска.
Но ако толкова много настоявате за специална дефиниция лично за вас, моля:
Бихте могли да разглеждате времето като синхронност между събития. Докато уранът достигне своя период на полуразпад, Земята ще е направила 4.5 милиарда обиколки около Слънцето. А освен това ще се случат и купища други неща.
Имаме обаче пример, че времето, макар и имагинерно, си върши много точно работата на Земята. Ако вие сте човек, който ползва GPS, би трябвало с пълни шепи да се ползвате от времевото "имагинерно" съществувание. ;)
-
Ако вие сте човек, който ползва GPS, би трябвало с пълни шепи да се ползвате от времевото "имагинерно" съществувание. ;)
Само искам да вметна нещо за GPS-а и времето. Известно е, че два обекта, движещи се един спрямо друг, времето за тях започва да се явява относителна мярка. Макар и много малка тази появяваща се разлика в часовниците на спътниците за геопозициониране и наземните устройства се акумулира. Има сървъри, които са посветени точно за това, да калибрират и коригират тази разлика. Това до някъде потвърждава теорията на относителността. Казвам го, защото има подобна тема във форума.
-
на мен ми е по интересно кои или какво е създало времето, как така от нищото се е създало всичко
-
Само искам да вметна нещо за GPS-а и времето. Известно е, че два обекта, движещи се един спрямо друг, времето за тях започва да се явява относителна мярка. Макар и много малка тази появяваща се разлика в часовниците на спътниците за геопозициониране и наземните устройства се акумулира. Има сървъри, които са посветени точно за това, да калибрират и коригират тази разлика. Това до някъде потвърждава теорията на относителността. Казвам го, защото има подобна тема във форума.
:-)
По далече сте от реалността от колкото е изток от запад. Познайте защо на всеки сателит от системата има по три атомни часовника?
Нека отговоря сам, защото няма два часовника които да показват едно исъщо време с голяма точност, на сателита слагат по три и с тези сървари за които говорите непрекъснато ги синхронизират, за да показват приемливо еднакви стойности. И още нещо което се пази като тайна, всъщност дори и атомните часовници на са достатъчно точни за някой сметки и те се напасват според различни астрономически наблюдения.
-
на тези въпроси по темата, технологията още не е толкова напреднала че да се определи всичко с голяма точност ... в проекта монтоук има описание за времето но ме е страх да го приема за истина
-
Наскоро четох една статия, за теорията развита от един италиански физик Лоренцо Макконе. За обяснение на времето и неговата посока във Вселената като цяло, Макконе използва квантовата механика и квантов подход аналогичен с термодинамичния. Той използва понятието - информационна ентропия, която се явява, като мярка за хаотичността на информацията. Та Макконе заключава, че посоката на движение на времето е посоката на увеличението на информационната ентропия. ??? :) :) ;D.
Който го разбра да ми пише на ЛС. :writer: ;)
-
Имаше навремето една книжка
"Дългият изгрев на Ена" от Евгений Гуляковски
Научна фантастика, от тези старите издания.
Много интересна книжка. Една от любимите ми навремето. Явява се 2ра част на "Сезонът на мъглите".
Та там за 1 път срещнах понятието "ентропия". По същество смисълът му е близък на този от горния постинг.
Ентропия (до колкото го помня) е склонността неживата материя да се придвижва към по-прости структури. (т.е. точно загуба на информация)
Там беше споменато, обаче (дали е истина не знам), че единствено животът може да се противпоставя на ентропията.
Сега като се замисля, зад интересните художествено космически кораби, бази и далечни планети, авторът е съумял да вкара много интересна идея в основите на книгата.
Имаше някаква зла субстанция там, която можеше да вкарва ентропия в нашата Вселена. Както на по-едри кълбета, които могат директно да убият, така и във вид на много фина неуловима емулсия, която да състарява хората, да ги прави безразлични и уморени.
Накрая малко утопичен завършек. Героя се справи със всичко това и прати злата субстанция да си ходи от нашата Вселена.
-
Илюзия ли е времето?
Leonardo Vintini, Epoch Times
„Времето е подвижен образ на вечността.” – Платон
Ние сме склонни да вярваме, че съдбата не е неизменна и че цялото изминало време потъва в забвение, но възможно ли е движението да е чиста илюзия? Изтъкнат британски физик обяснява, че в специално измерение времето просто не съществува. „Ако опитате да сграбчите времето, то винаги се изплъзва между пръстите ви”, посочва Джулиън Барбър, британски физик и автор на „Краят на времето: Следващата революция във физиката” („The End of Time: The Next Revolution in Physics”, Julian Barbour), в интервю за научно-технологичната организация „Edge Foundation”…[/i]
Според Барбър хората не могат да уловят времето, тъй като то не съществува. Докато това не е нова теория, то никога не се е радвало на популярността на Айнщайновата Теория на относителността или на Теорията на струните.
Концепцията за вселена без време е не само неустоимо привлекателна за някои учени, но един такъв модел може да прокара пътя към обяснението на много от парадоксите, пред които е изправена съвременната физика при обяснението на вселената.
Ние сме склонни да мислим и възприемаме времето като линеарно по природа и имащо ход, който неизбежно тече от минало към бъдеще. Това е не само личното възприятие на всички хора, но и контекстът, в който класическата механика анализира всички математически функции във вселената. Без подобна концепция идеи като принципа на каузалността и неспособността ни да присъстваме едновременно на две събития ще започнат да бъдат разглеждани от напълно различно ниво.
Идеята за непоследователността на времето, предложена от Барбър, се опитва да обясни в теоретичен контекст една вселена, съставена от много точки, които той нарича „сега”. Но такива „сега” не се разбират като мимолетни моменти, които са дошли от миналото и ще изчезнат в бъдещето; едно „сега” е едно единствено сред милионите, съществуващи сред вечната вселенска мозайка на специално измерение, което е невъзможно да бъде доловено, като всяко едно е свързано с останалите по едва доловим начин, но нито едно не е по-забележително от съседното му. Всички те съществуват по едно и също време.
С такава комбинация от простота и сложност идеята на Барбър обещава огромно облекчение за всеки, който желае да приеме липсата на време преди Големия взрив.
Според учения концепцията за времето може да бъде подобна на тази за целите числа. Всички числа съществуват по едно и също време и би било неразумно да мислим, че числото 1 съществува преди числото 20.
На този етап от разсъжденията вероятно е неизбежно читателят да запита: „Да не би да се опитвате да ме убедите, че движението, което извършвам точно сега с ръка, не съществува? Ако безкрайно малките частици от „сега” не са взаимно свързани, как си спомням първите идеи в тази статия? Как си спомням какво съм хапвал за обяд? Защо се будя и отивам на работа, ако работата принадлежи на някое „аз”, което няма нищо общо с мен? Ако бъдещето вече е там, защо изобщо да се стремим към нещо?”
Подобни дилеми са възникнали от илюзорната представа, че времето лети, подобно на вода в река. Можем да разглеждаме една безвремева вселена като дълго ванилово руло с шоколадова плънка. Ако си отрежем от него парче, ще получим това, което наричаме настояще, или „сега”.
Ако приемем, че шоколадът в центъра сме ние, тогава ще смятаме, че нашето парче е единственото съществуващо във вселената и че предходното и следващото парче съществуват само като понятия. Тази идея би звучала нелепо за страничен наблюдател на ваниловото руло, тъй като той вижда и знае, че всички парчета съществуват едновременно.
Вземайки този пример, бихте могли да кажете, че „аз” не съм същият човек, който започна да пише това изречение. Аз съм уникален, вероятно в очевидна връзка с всеки от субектите, написал думите по-горе в този параграф. И все пак, безкрайните „сега”, независими едно от друго, не биха съществували разпилени. Те изграждат една структура. Те са блок – едно цяло ванилово руло без трошици.
И това е теорията на Барбър: в космическото пространство бъдещето (нашето бъдеще) вече е там, разгърнато, и всяка секунда от миналото ни също присъства – не като спомен, а като живо настояще. Най-болезненото нещо за хората, както подчертават източните философии, би било да се опитат да разбият фиксираната матрица.
Мъдрият, който следва предопределения курс, е едно усмихнато лице насред космическото шоколадово ванилово руло и се опитва да изживее нашите уникални и изключително нищожни „сега”.
Повечето от нас са дълбоко убедени, че на подсъзнателно ниво огромен космически часовник отмерва всяка секунда от това огромно пространство, наречено „вселена”. Но в началото на миналия век Алберт Айнщайн вече беше демонстрирал, че временната действителност е относителна за всеки обект във вселената и че времето е „обект”, неотделим от пространството. Дори специалистите, синхронизиращи времето в света, са наясно, че светът е управляван от своеволно указано тиктакане, тъй като часовниците ни най-малко не могат да отмерват времето.
Очевидно единствената алтернатива е да потънем във „временната илюзия” на тази безкрайност, знаейки, че има пространство, където миналото ни все още съществува и където това, което правим, не се променя. Или, както би казал самият Айнщайн, „хората като нас, които вярват във физиката, знаят, че разграничението между минало, настояще и бъдеще е само една упорита илюзия”.
Превод: Цвета Андонова
-
Времето е отношение на дължини :)
-
времето е нещо което съществува само в мислите на хората, миналото в паметта, бъдещето е едно предположение или сглобка от неща който се намират в паметта, вселената е кръгла все едно сме във вътрешността на топка, а това че между две галактики растоянието става све по голяма това не означава че вселената се разширява, пък и могат да ни пълнят с глупости главите тези от медиите и чрез това могат да манипулират мисленето ни ...
-
времето е нещо което съществува само в мислите на хората, миналото в паметта, бъдещето е едно предположение или сглобка от неща който се намират в паметта, вселената е кръгла все едно сме във вътрешността на топка, а това че между две галактики растоянието става све по голяма това не означава че вселената се разширява, пък и могат да ни пълнят с глупости главите тези от медиите и чрез това могат да манипулират мисленето ни ...
Ммм..тва го кажи на стареещите клетки на тялото ми..А остаряването както знаем отнема време...Пак време ми беше нужно за да напиша сега и тоя пост..
-
времето е вкарано като мярка за точност, ако не беше вкарано нямаше да можем дасе оговаряме засреща или пък вреки щеше да ходи когато си иска на работа
-
Аха..ясно...клеките на левият ми крак са се договорили с клетките на десният да стареят едновременно..Има логика..Иначе ако го правеха кой кога поиска....сигурно единият ми крак щеше да е на 90 а другият на 25години..ясно.. :drinks: