Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Breath в Февруари 26, 2009, 10:35:18 am

Титла: Пет травми, които ни пречат да бъдем самите себе си
Публикувано от: Breath в Февруари 26, 2009, 10:35:18 am
Научавайки се да обича себе си и другите без всякакви условия,
човек подчинява материалния свят, намира вътрешно
спокойствие и истинско удовлетворение.
Лиз Бурбо

Лиз Бурбо е основател и ръководител на Канадската школа за развитие на личността. Тя е автор на 13 книги, помагащи на хората да проанализират своите комплекси и страхове, да разчетат сигналите на своето тяло и да опознаят самите себе си. Повечето то тези книги са бестселъри във френскоговорящите страни.
Най-новата й книга е "Пет травми, които ни пречат да бъдем самите себе си". Нейните основни положения може би ще ни помогнат да разберем себе си и да поправим нещичко в живота си.
------------------------------------------------------------------

Бедите започват още с раждането

Най-важното в живота -- смята Лиз Бурбо, -- е да се научим да разбираме себе си и да се приемаме изцяло, доколкото това изобщо е възможно. Само така можем да преживеем всякакви ситуации, без да си причиняваме ненужни травми. Изборът не е голям. Или се взимаме в ръце и ставаме стопани на живота си, или продължаваме да страдаме.
Едва родени, ние започваме да осъзнаваме, че нашият стремеж да бъдем самите себе си се сблъсква с явното съпротивление на околните. Това откритие предизвиква гневни изблици в малкото човече. Понякога те са толкова силни и се случват толкова често, че всички ги възприемат като прояви на лош характер
В действителност, ако на детето му бъде позволено да бъде такова, каквото е, то ще се държи естествено и уравновесено. Практически обаче няма такива щастливи деца. По-голямата част от населението на планетата задължително преминава през четири етапа:

1. Радост от съществуването си.
2. Страдание от това, че не може да бъде самия себе си.
3. Опит за бунт.
4. Изграждане на личност, която отговаря на пожеланията на възрастните.


Между другото, някои така и си остават на третата позиция - през целия си живот се намират в състояние на противодействие -- на всички и на всичко.

А онези, които са стигнали до четвъртата позиция, си слагат маска. За да се предпазят от болката. Тези маски са пет и те съответстват на петте душевни травми, които се налага да изживява човешкото същество.
Ето ги тези най-важни страдания, които преживява човекът, когато са го:

•ОТХВЪРЛИЛИ

•ИЗОСТАВИЛИ

•УНИЗИЛИ

•ПРЕДАЛИ

•ОНЕПРАВДАЛИ


И за да скрием и от другите хора, и от самия себе си нашия неуреден проблем, ние си слагаме маски.
Отхвърленият си слага маската на БЕГЛЕЦ, изоставеният -- на ЗАВИСИМ, унизеният -- на МАЗОХИСТ, предаденият -- на КОНТРОЛИРАЩ, а онзи, към когото са били несправедливи -- на СКОВАН.

Душевната травма прилича на стара незарастваща рана, с която човек отдавна се е примирил и е свикнал. А за да не се вижда, той я бинтова - с маската. Но това не решава проблема. Защото ние изпитваме болка всеки път, когато някой се докосне до превръзката.

Така си и живеем. Смятайки, че са ни отхвърлили, предали, унизили... Лошите хора. Всъщност обаче, просто неизлекуваната рана се е обадила в отговор на случайното докосване. И не е нужно да търсим виновния. Изобщо, в живота няма виновни, има само страдащи.

Колкото повече ние обвиняваме за нещо самите себе си или другите, толкова повече хора стават нещастни. Ако ние обаче започнем да гледаме на страдащите (и на себе си, също!) с разбиране и съчувствие, то ситуациите, събитията и хората ще започнат да се променят. Към по-добро.

Титла: Относно: Пет травми, които ни пречат да бъдем щастливи
Публикувано от: Breath в Февруари 26, 2009, 10:43:40 am
Отхвърленият

Да си охвърлен, да си отритнат -- това е много дълбока травма. Това е отричане на самото право на съществуване. Детето е отхвърлено от момента на раждането си, а често пъти - дори и още по-рано. Например, нежеланото дете. Или детето, което не е от бленувания пол.
   
Всички по-нататъшни събития мъничето интерпретира през филтрите на своята травма и усещането за отхвърленост се изостря. Точно тогава и започва да се изработва маската на беглеца. Когато бебето е нежелано, това става още в утробата на майката. Дори там то се старае да заеме колкото се може по-малко място.

Тялото на отхвърления като че ли иска да изчезне, да избегне страданията. Тясно, свито, то е така конструирано, че да му бъде по-лесно да се измъкне, да стане незабележимо. Понякога създава впечатление на незавършено, недоокомплектовано. В някои участъци като че ли липсват -- дупе, гърди, брадичка, корем...

Беглецът има дребно лице и малки очи, отсъстващ поглед. Защото той се старае при всяка възможност да се уедини в своя свят, или в астрала.
За да избяга по-лесно, беглецът се старае да не се привързва към материални неща. Повече го привлича онова, което е свързано с духа, с интелекта... За беглеца сексът е явление бездуховно. Малко интересно. При това той не вярва, че е възможна искрена любов.

Беглецът се страхува от вниманието на околните. Не само на работното си място, но и в собственото си семейство той е потиснат. Околните го смятат за затворен и го оставят на мира. Така възниква един порочен кръг -- чувствайки се отхвърлен, беглецът се старае да стане незабележим. Но него и така не го забелязват, което му дава още повече основания да се чувства отхвърлен.

Най-лошото от всичко е, че понякога беглецът се старае да избегне дори приемането на храна. Той губи апетит, особено когато го обхванат пристъпите на страх. Намаляване на теглото, изтощение - това също е опит да изчезне. Нерядко отхвърленият се опитва да се спаси с помощта на алкохола или наркотици.

Беглеците имат слабост към сладкото, понеже захарта дава енергия на отслабналия организъм.
Оттук следват и типичните за тази травма хипогликемия и диабет. Често пъти те страдат и от разстройство -- организмът им отхвърля, изхвърля храната; от аритмия -- сърцето сякаш иска да изскочи от гърдите им... Замайване или припадък -- това са подходящи средства да избегнат нежеланите ситуации. В много изключително сериозни случаи беглецът се спасява дори чрез кома. Раната на отхвърления е толкова болезнена, че той може да развие ненавист към родителите си. А това изпиващо чувство бива последвано от рак.

Изоставеният

Малкото дете може да се почувства изоставено, ако майка му не му отделя достатъчно внимание, защото, да речем му се е родило братче. Или ако и двамата родители са толкова заети, че изпращат детето да живее при баба си...
 
Този, който носи в себе си травмата на изоставения, постоянно изпитва емоционален глад. Опитвайки се за скрие, че са го захвърлили, той си създава маската на зависимия.

За тази маска е характерна липсата на физически тонус. Дълъг, тънък корпус, недоразвита мускулна система. Тялото изглежда така, сякаш не може да се задържи във вертикално положение и се нуждае задължително от опора. Печалните очи издават травмата на изоставения.

Зависимите стават много често жертви. Преди всичко заради това, че се нуждаят много от съчувствие и подкрепа. Те излишно драматизират нещата, най-малкия инцидент превръщат в гигантски проблем. Затова пък така привличат вниманието на околните. Зависимият охотно става опора на по-малките си братя и сестри, решава проблемите на другите хора. За да се чувства нужен, а не изоставен.

Що се отнася до храненето, той може да изяде много, без да пълнее излишно. Понеже има нагласата, че всичко и винаги не му достига.

Слаби, вяли, зависимите боледуват доста често. Много мъчителни са болките им в гърба, върху който те струпват прекалено тежкия товар от чужди проблеми. Затруднено, болезнено дишане, проблеми с бронхите или астма. И заболявания на панкреаса и надбъбречната жлеза. Жертвайки се постоянно, те са подложени на истерични пристъпи. Липсата на любов ги заплашва с депресия. Изоставените нерядко страдат от редки и неизлечими болести -- защото тези болести изискват особено внимание. А именно това е, което така не им достига!

Унизеният

Детето се е изцапало, нещо е развалило, нескопосно се е облякло и родителите са го засрамили пред гостите... Колко е тежко това - да се почувстваш унизен, опозорен, недостоен! И ето я раната, която в подобни ситуации ще се разширява и задълбочава. Когато майката залавяйки сина си в опит да мастурбира, му се развика: "Мръсно, гадно момченце!", детето се чувства толкова опозорено, че проблемите в сексуалната сфера стават неизбежни.

Детето, преживяло унижение, си слага маската на мазохист. Сега то постоянно и несъзнателно ще търси все нови и нови мъчения. За да накаже себе си, преди другите да са направили това.

Мазохистът смята себе си за долен, нечистоплътен, бездушен, за прасе. И си отглежда голямо дебело тяло, от което самият той се срамува. Къса талия, дебел врат, кръгло лице, широко отворени и по детски невинни очи.

Мазохистът винаги е много изпълнителен, товари се с много работа. Постоянно се занимава с някого, опекунства над някого. Оплаква се, че вече няма сили, но нищо не променя. Защото пренебрегва своите потребности и с това подхранва своята травма.

Мазохистите са много чувствени. И сексуални. Но не си позволяват да правят това, което им се иска. Те са убедени, че сексът е свинщина. И се срамуват от своята чувственост.

Болестите на мазохистите напълно отговарят на тяхната травма. Често ги боли гърбът и се оплакват от заболявания на дихателните пътища, защото надушват чуждите проблеми. Често пъти имат неприятности с краката - разширени вени, разтегляне, счупвания. Сърдечни заболявания. Нарушава се работата на черния дроб и щитовидната жлеза. Хипогликемия и диабет възникват, защото всяко мъничко парченце торта или шоколад събужда чувството на вина у мазохиста.

Предаденият

Тази травма получава детето, което не съумява да се справи с т. нар. Едипов комплекс. Неговата привързаност към родителя от противоположния пол е прекалено голяма. И ако обожаваният родител не спази едно съвсем малко, дребно обещание, малкото дете смята, че са го предали. Предателство може да стане и появата на друго дете. И разбира се, разпадането на семейството.

Детето, което се чувства предадено, си създава защитна маска на контролиращ. Нейната главна цел е да изпълни взетото обещание, да остане верен, да оправдае доверието. Да не предаде. И изисква всичко това от другите.

Контрольорът си изгражда тяло, излъчващо сила, мощ, тяло, което твърди: "Аз отговарям за всичко". Мъжете са с красиви, по-широки от бедрата рамене, големи бицепси, изпъкнал гръден кош. При жените силата се съсредоточава в областта на бедрата, ханша, корема - фигурата има формата на круша.

Страдайки от предателството, контрольорът се стреми да бъде отговорен, силен и значителен.; да предвиди всичко, да държи под контрол всичко.

При това контролиращите са надарени разностранно. Имат бърза реакция. Но ако събитията не се развиват по техния сценарий, те стават агресивни.

По природа контрольорът е лидер. Обича да ръководи другите хора.
Не може да търпи разпуснатост, лъжа, лицемерие. И се отрича от всеки заподозрян в предателство. Дори ако това е любимият човек.

Храната за него няма особено значение. Може и да забрави да обядва. Но щом веднъж е седнал, яде много и с удоволствие.
Контрольорът страда от болести на органите за контрол и управление. Стави, особено на колената. Болести на храносмилателната система, разстройство, кървотечения, полово безсилие. Понякога в кризисен момент, когато усети своята безпомощност, е възможен и паралич.

Онеправданият

Много деца смятат своите родители за студени, невнимателни, властни, нетърпими. Несправедливи.

Тяхната защита е да се изолират от всякакви преживявания. В такива случаи тяхната маска е маска на студен, неподвижен, вцепенен, скован, непоклатим, ригиден човек.
Изолирани от собствените си преживявания, скованите личности остават много чувствителни. Просто те се стараят да не показват това пред другите.
Съразмерно телосложение, изправени рамене, равни по ширина с бедрата. С годините е възможно да натрупат килограми, но пропорциите се запазват. И мъжете, и жените се отличават с красиви, закръглени задни части. Чиста кожа, открит, жив поглед. Гордо изправена шия. Жив характер, динамични движения. Но издават определена затвореност -- скованият неохотно отмества ръцете си далеч от тялото.

Още в детството си скованият е разбрал, че хората се ценят не заради красивите им очи. Той израства трудолюбив, изпълнителен и свиква да излиза от трудните положения самостоятелно. Каквото и да се случи, няма да помоли за помощ.
Винаги се бори за справедливост; ако смята, че е прав, упорито отстоява своята гледна точка. За него добро и зло, истина и лъжа са много важни категории. Стреми се към съвършенство във всичко. Не разбира, че изисква от себе си прекалено много и е явно несправедлив към себе си. В сексуалния си живот обикновено е скован, не умее да получава удоволствие. Трудно му е да изрази своята нежност.

На масата скованите обичат да хрупкат -- кисела краставичка, чипс. Но като цяло се стремят да балансират храненето си. Ако повярват, че да се ядат животни, е лошо, стават убедени вегетарианци.

Личност с маската на скован страда най-вече от болести, свързани с непластичност, напрежение в гърба, шията, крайниците. Затова те често чупят пръсти, стараейки се да им върнат гъвкавостта. Понякога се оплакват от запек, хемороиди, спазми и схващания, нервно изтощение, нервозност, безсъница. И много често -- от болести на кръвообращението, разширени вени.

Лекарството е любовта

Ето тези травми и свързаните с тях маски са описани в книгата на Лиз Бурбо. За да се излекуват раните и да се свалят маските, тя препоръчва един доста семпъл начин. Всеки следва старателно да разбере себе си, да вникне в травмите си (задължително гледайки се в огледалото, защото тялото няма да излъже, но паметта - може и да ви измами). Обсъдете всичко с родителите си, убедете се, че те също страдат от аналогични травми. Изяснявайки си всичко това, разберете, че нямате вина за нищо. И обичайте себе си. Заедно със своите страхове, срам, болка.

И когато една след друга паднат всички маски, вие ще останете сами със себе си. А душата ви ще преживее този изпратен ви от съдбата опит и в следващото си превъплъщение ще станете по-съвършени, отколкото в този свой живот.
Титла: Относно: Пет травми, които ни пречат да бъдем самите себе си
Публикувано от: merulious в Февруари 26, 2009, 11:33:10 am
Много тъжно, Breath, но и много смислено.  ::) Със сигурност ще привнеса и тези точки в очистителния си списък. Благодарности за информацията :-*, тази авторка за първи път я чувам, дано поне някоя от книгите и е преведена на български.
Титла: Относно: Пет травми, които ни пречат да бъдем самите себе си
Публикувано от: Breath в Февруари 26, 2009, 11:46:42 am
Има издадени книги на български, не знам само от кои имат налични и от кои не. Бързо свършват.
Някои от заглавията са "Отношенията - родители, деца", "Слушай своето тяло". Издателство "Лик" издават най-новите й книги, включително и тази, от която са откъсите.
Лиз Бурбо издава първата си книга през 1987 г. "Слушай тялото си, твоя най-голям приятел на земята", която е сборник с нейни лекции. Също много добра книга.
Потърси мисля, че ще намериш доста заглавия на пазара.  :)
Титла: Re:Пет травми, които ни пречат да бъдем самите себе си
Публикувано от: Una в Март 03, 2009, 15:13:40 pm
Ето 11 книжки на Бурбо, на руски обаче.
Титла: Re:Пет травми, които ни пречат да бъдем самите себе си
Публикувано от: Breath в Март 04, 2009, 11:12:38 am
Благодаря Una. Прегледах в спиралата, но там пък учудващо няма нищо нейно на български език.