Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: radon в Февруари 14, 2009, 09:00:52 am
-
Ние сме оковани с нашата ДНК. За да се освободим трябва да разчупим оковите.
Дайте идеи как да го направим. Дали може да стане, чрез действие, което да покаже на вселената, че духът е победил тялото. Езикът на вселената е символиката. Правейки нещо, което символизира победа на духът, дали можем да променим кармата си и да избягаме от затвора, наречен планета Земя?
-
Дайте идеи как да го направим.
Простичко е-умирайки се освобождаваме от тези окови. :)
-
Ще дам научната гледна точка.
Ние, макар и до известна степен да сме повлияни от ДНК и генетичното (според различните учени варира между 30 и много %) имаме в себе си и огромен потенциал, който не зависи от него. А самото ни оформяне като личности и като хора е свързано с детството, условията в които израстваме, събитията,които ни се случват. И въпреки тях имаме право на избор и още мегдан за развитие.
НЕ трябва на ДНК да се гледа като на окови ( е освен в някои тежки случаи), а като на потенциал
-
Има много материали за изменяне на ДНК щом те интересува :P
-
ДНК - то е основата на материалното ти тяло.
Въпроса е леко безсмислен, според мен, де.
-
ДНК - то е основата на материалното ти тяло.
Въпроса е леко безсмислен, според мен, де.
На въпроса може да се гледа не като премахване на днк-то а в моделирането му, което би променило доста неща. Дори и вече се прави чрез отстраняване на определени гени по "медицински причини". Очевидно е обаче че при сегашната ситуация на планетата отново никой няма интерес да ти "даде" днк което да те направи независим в една или друга степен и примерно да не се разболяваш ;)
Тук вече се стига до въпроса дали днк е нещо повече от това което официално се представя и дали не може човек сам да действа върху "невидимата му част".
-
дали не може човек сам да действа върху "невидимата му част".
Убеден съм , че може , обаче знанията за това , как да стане , са скрити или унищожени.
-
Не е нужно да се изменя ДНК, а само да се осъществи контрол върху праничните (енергийни) потоци в и извън организма. Обаче, колко хора са в състояние да следват тези техники достатъчно стриктно, че да имат положителен ефект (разбирайте да не съсипят здравето и психиката си). Хората нямат нито нужната дисциплина, нито способности за концентрация, нито нужните търпение и воля. За моралната основа няма да говоря. По принцип и да разполага човек с необходимата информация, ако няма човек, който да го направлява, нищо не може да се постигне. А това означава, човек предварително да е развил нужните качества, иначе никой няма да поеме отговорност за него (изключвам мошениците).
-
това последното е и моето мнение, писал съм го тука преди време. Но дори казано, малко хора ще го приемат.
-
Моята позиция е много различна по този въпрос и за себе си го намирам за наиситна безсмислен.
-Вселената добре знае, че духът има власт над материята...проста йерархия.Кво има да й показваме.
-Като играеш компютърна игра, данеби да искаш да се освободиш от главното действащо лице!?
-И като играеш компютърна игра, данеби да искаш да се освободиш от "игровото поле"?
Тоест, като не ти харесва и като се чувстваш като в затвор, ходи си.Защо мислиш, че "така би трябавло да бъде и затова аз също би трябавло да се чувствам така".Аз си развивам героя тук и промените в ДНКто си ги избирам сам,за да мога да си развивам скиловете.Къв ти е проблема с трейнинга на скилове, не зная.
И...най-накрая...аз съм Вселената.И отлично си давам сметка за нещата.Мога да те успокоя, че всичко е наред(в твоя човешки случаи) ;) Няма бъгове...никой не е гличнал текстурите...просто явно чаптъра те подтиска.
-
-Вселената добре знае, че духът има власт над материята...проста йерархия.Кво има да й показваме.
И...най-накрая...аз съм Вселената.И отлично си давам сметка за нещата
Добре, тогава ми отговори на следния въпрос. Защо, след като към човек се прикрепи астрална същност, която няма душа и само наченки на разум, ние носим кармата натрупана под въздействието на тази астрална същност?
И накрая, не смятам, че духът има надмощие над ДНК, поне на този етап.Ако ти имаш надмощие над ДНК, то значи не ти е проблем да ходиш на разходки в астрала. Разкажи нещо оттатък. ;)
-
Така :) : (:P)
Защото...първо трябва да се разясни въпроса за времето.Ако времето е илюзия(което е "доказано" по неконвенционални методи) и създава само представи, а не факти, и след като всичко, погледанто отвън, се случва едновременно(казано на терминология,произлизаща от илюзията "време"), то тогава...що за глупост е кармата :)
Не казвам, че няма карма...Просто казвам, че кармата, каквато я пише по книгите, е лъжа.Защото ти ще я преживееш, независимо дали си я натрупал или не.Тогава...това "карма" ли трябва да се нарече.
И с горното наум,ето краткия отговор:
-поради същата причина, както на компютърните игри винаги си правиш по няколко разнообразни герои,преди да ти писне :) За да добиеш представа за всичко в играта.
А за втория въпрос:
-Ако моят дух нямаше надмощие над ДНКто ми, то тогава откъде ще му е възможността да избира ДНК преди да се закрепи към него :)
Да не говорим, че самата представа за това е малко грешна, защото отново си говорим за разделяне между двете :) Материя и дух тоест.
И краткият отговор:
-Ако играча зад клавиатурата нямаше надмощие над играта, нямаше да може да си прави гироите преди да започне да играе с тях,нали? :) И...ако нямаше надмощие, нямаше да може да се възползва от бъговете, гличовете, чийтовете и нямаше да може да преценява възможностите си все по-добре с всеки следващ герой...защото с всеки герои се запознаваш с играта все повече и повече и можеш да отсяваш най-благоприятните места и ситуации.
-
то тогава...що за глупост е кармата
Да, и на мен ми се струва глупост, просто логиката ми не го разбира. Ето пример. Аз бия някого, което може да значи, че отсрещния в предишния живот е биел мен. Обаче може и да значи, че не е така и че в другия живот, той ще ме бие. Ако сега гледаме как някой млати друг, как ще разберем, дали бития изкупува карма или това е началото на лошата карма на биячът.Объркващо нали?
-
то тогава...що за глупост е кармата
Да, и на мен ми се струва глупост, просто логиката ми не го разбира. Ето пример. Аз бия някого, което може да значи, че отсрещния в предишния живот е биел мен. Обаче може и да значи, че не е така и че в другия живот, той ще ме бие. Ако сега гледаме как някой млати друг, как ще разберем, дали бития изкупува карма или това е началото на лошата карма на биячът.Объркващо нали?
Не е объркващо.Сега - ти биеш някъв.АКО с този някакъв се срещате(забележи сегашното историческо време) в друг живот,то това също се случва сега.В същия този момент.Ако той те бие, то това става точно в момента,в който ти сега го биеш.Защото всичко се случва едновременно.Времето е просто представа, ъгъл, под който гледаш.Илюзия за йерархия...Халюцинация за последователност.
Затова кармата също е халюцинация на болен мозък.
Ето ти друг случай на представа.Представи си, че гледаш един куб странично.Така че да виждаш едновременно две странични страни и ръбът на околното лице е срещу теб.Не виждаш нито една от основите,защото си на нивото на техните равнини.
Можеш да гледаш на куба като на куб и да осъзнаваш, че тези страни всъщност са в перспектива.Но можеш и да възприемеш,че гледаш един правоъгълник,нарисуван на лист хартия в пространството, и някаква черта го дели по средата.Можеш да гледаш на това триизмерно и двуизмерно.Както и да гледаш на куба, той Е.
Така е и с времето.Можеш да гледаш на него като сегашен момент, можеш да гледаш на него и като минал или бъдещ момент, все тая.Както и да гледаш на него, нещата СА...
Както подсъзнанието възприема нещата картинно, а не последователно.Вселената може да се оприличи на нарисувана завършена картина.Всичко е нарисувано, то вече Е.И винаги ще Е.Ти имаш избора в коя посока да местиш погледа си, защото мащабите на картината надхвърлят кръгозора ти.
По този начин кармата Е.Какво значи да я изкупваш...Означава да си напълниш главата с голи, мършави индийци, с парцали около кръста, през които се различават пишките им, и с кръстосани по турски крака как говорят на цигански някакви бабешки простотии.Това значи...
-
Съвсем се сбърках. Демек както са пиша във фоума някой в Индия е пишел на компа си и това е карма? Апф. :o А ако преди не си имал прераждния? Тва значи ли, че нямаш карма?
-
По този начин кармата Е.Какво значи да я изкупваш...Означава да си напълниш главата с голи, мършави индийци, с парцали около кръста, през които се различават пишките им, и с кръстосани по турски крака как говорят на цигански някакви бабешки простотии.Това значи...
;D
==============================================================================
Мисля, че бръщолевиците за кармата имат за цел да всяват СТРАХ, което автоматично ги прави отрочета на рептилиите.
КАРМА = БЪДИ ПОСЛУШЕН РОБ, ЩОТО ЗНАЙШ ЛИ.....
-
Да, Страх и Контрол, поредната манипулация за контрол и подчинение.
Иначе, сигурно си има и хора, които толкова силно вярват и живеят с мисълта и по някакви измислени "закони на кармата", че сигурно си и преживяват нещо такова.
-
Когато се наруши равновесието в една система и системата бъде оставена сама на себе си, равновесието ще се възстанови. Например хвърляме камъни в езеро, в резултат на което се образуват вълни. Ако спрем да хвърляме камъни, вълните ще утихнат и повърхността му отново ще стане спокойна. Също така всяка причина си има своето следствие. И също всяко действие – своето противодействие. Това, което не винаги е забележимо за хората е, че последствията от нашите действия неизменно рефлектират върху нас самите. Начина по който ще стане това и времето могат да бъдат най-различни. Не е задължително ако застреляш някого и тебе да те застрелят. Може да застрелят твой близък. Всъщност няма значение какви ще са последствията, те могат да бъдат всякакви. Целта не е наказание за лошите или награда за добрите постъпки на човека, а осъзнаване на законите, които управляват вселената. В случая с извършването на убийство, последствията ще са такива, че да подтикнат човек да осъзнае ценността на човешкия живот. И докато човек не достигне до въпросното осъзнаване, докато проявява неуважение към живота на другите, постоянно ще бъде въвличан в ситуации, които да го пробудят.
-
има логика :-\
-
Всъщност, истинския човек не може да бъде засегнат. Ако се върнем на примера с човека хвърлящ камъни в езерото (материалния свят), това което ще бъде засегнато от вълните е само неговото отражение във водата. Проблемът е, че хората се самоидентифицират със своето отражение. Съзнанието им е на нивото на отражението.
-
Iris, това са различни закони според мен.
И понеже темата е за ДНК, не е ли духът този, който определя какво да се случи, независимо от заложеното в тялото?
Не е ли Висшия Аз този, който ще "каже" кога и на какво ниво можеш да развиеш определени умения? Не зависи ли всичко това от напредъка на инкарнацията?
-
Не е ли Висшия Аз този, който ще "каже" кога и на какво ниво можеш да развиеш определени умения? Не зависи ли всичко това от напредъка на инкарнацията?
Ми естествено.И аз това питам - кви окови кви пет лева...
И ква карма,кви пет лева...
Последствията, колкото и да се описват като нещо външно и зависещи от нашите действия....според мен е очевидно, че сами си докарваме последствия.Просто е по-забавно да обладаем представата, че те не зависят от нас, а от действията ни.Създава се чувство за съдбовност, което участва в осмислянето на правилата на играта.
Ако осъзнаем, че последстивята Висшият аз определя сам...дали би ни било все още интересно да живеем? Просто бихме си намерили виновник за нещата,които не разбираме.А когато виновник няма, ние сме принудени да се отдадем на преживяването такова, каквото е.
И това според мен е идеята.
-
Iris, това са различни закони според мен.
Да, и това, което се разбира като карма ги обхваща всичките. По отделно нито един от тях не е достатъчен за да се обясни кармата.
И понеже темата е за ДНК, не е ли духът този, който определя какво да се случи, независимо от заложеното в тялото?
Не е ли Висшия Аз този, който ще "каже" кога и на какво ниво можеш да развиеш определени умения? Не зависи ли всичко това от напредъка на инкарнацията?
Да, но дали наистина ще развиеш дадени умения в съответствие с намеренията на висшия аз е отделен въпрос. Проблем е, че човек се отъждествява с телата си, с различните мисли и моментни желанията, които минават през съзнанието му. Допуска те да го управляват, вместо той тях.
Не е ли Висшия Аз този, който ще "каже" кога и на какво ниво можеш да развиеш определени умения? Не зависи ли всичко това от напредъка на инкарнацията?
Ми естествено.И аз това питам - кви окови кви пет лева...
И ква карма,кви пет лева...
Последствията, колкото и да се описват като нещо външно и зависещи от нашите действия....според мен е очевидно, че сами си докарваме последствия.Просто е по-забавно да обладаем представата, че те не зависят от нас, а от действията ни.Създава се чувство за съдбовност, което участва в осмислянето на правилата на играта.
Ако осъзнаем, че последстивята Висшият аз определя сам...дали би ни било все още интересно да живеем? Просто бихме си намерили виновник за нещата,които не разбираме.А когато виновник няма, ние сме принудени да се отдадем на преживяването такова, каквото е.
И това според мен е идеята.
Хубави разсъждения, но единствено ако се приеме предположението стоящо в основата им, че време не съществува, т.е. всички инкарнации на човека се осъществяват в един и същ момент, че всичко е предопределено от висшия аз, а ние само изживяваме предопределеното без реално да имаме никакъв избор. Поне аз с такова впечатление съм останал от мненията ти.
-
Съгласна съм, че всичко става в един и същи момент и ние изживяваме избраното от Висшия Аз. Но той винаги би могъл да промени нещата според случващите се събития и да се намеси.
Не е сигурно дали ще успея да развия тези умения, но успехите ми може би помагат на някоя друга моя инкарнация и може би тя ще успее да ги развие. Както неуспеха ми ще окаже някакво влияние на друга моя инкарнация и ще се отрази чрез нещо.
Основното в 3Д са Преживяванията и това, което Висшия Аз ще събере чрез нашите преживявания. Не могат всички да бъдат на едно ниво, има такива, които изостават, но има и такива, които са много напреднали.
Вярно е и това, че всяко наше действие и решение си води последствията. Но тези последствия не са кармата.
Не можем да променим ДНК-ато си независимо какво се опитваме да направим. То е заложено такова каквото е с определена цел, и би могло да се промени ако инкарнацията напредне достатъчно, пак с определена цел и следващо развитие, но от Висшия Аз.
-
Ми естествено.И аз това питам - кви окови кви пет лева...
И ква карма,кви пет лева...
Последствията, колкото и да се описват като нещо външно и зависещи от нашите действия....според мен е очевидно, че сами си докарваме последствия.Просто е по-забавно да обладаем представата, че те не зависят от нас, а от действията ни.Създава се чувство за съдбовност, което участва в осмислянето на правилата на играта.
Ако осъзнаем, че последстивята Висшият аз определя сам...дали би ни било все още интересно да живеем? Просто бихме си намерили виновник за нещата,които не разбираме.А когато виновник няма, ние сме принудени да се отдадем на преживяването такова, каквото е.
И това според мен е идеята.
Хубави разсъждения, но единствено ако се приеме предположението стоящо в основата им, че време не съществува, т.е. всички инкарнации на човека се осъществяват в един и същ момент, че всичко е предопределено от висшия аз, а ние само изживяваме предопределеното без реално да имаме никакъв избор. Поне аз с такова впечатление съм останал от мненията ти.
Да,ако се приеме това...Независимо обаче дали инкарнациите са едновременни или последователни,време не съществува.Самото едновременни и последователни са с изходна позиция време и може би би било по-точно да се наричат множествени и единични.
За самия себе си съм убеден,че времето е просто програма,създаваща впечатление.За жалост, доказателството,което ползвам, не може да се опише с думи или поне аз не мога.Представлява нещо като особено дежа-ву,което постоянно ми се случва.Нещо като дежа-ву,лишено от онова особено чувство "че съм го сънувал"...някакси липсва финото, мистичното или дори романтичното.Дежа-ву,което вместо да е обвито от чувството за сбъдната мечта,е изпълнено с досада, плитко е и носи чувство за повторение.Сякаш това "ми се случи ония ден".
Всъщност точната разлика на тези особени дежа-вута с класическите е,че при класическите имаш чувството за достигнат преживян момент...а в моите аз имам чувството за повторен преживян момент.Тоест деградация,вместо градация във времевата линия до момента на дежа-вуто.
Въпросът с избора също е много обърнат според мен.Ако си представим че играем компютърна игра, ние се идентифицираме с действащия персонаж.Този действащ персонаж няма абсолютно никакъв избор...той дори не може да съществува,ако ние не седнем да играем.А ние,задклавиатурното устройство, имаме цялата свобода на избор и сме ограничени единствено от непознаването на играта в цялост.И колкото повече се запознаваме с играта и колкото повече пъти я преиграваме, толкова повече избори,които са в нашите способности,откриваме.
Тоест...ако си дадем сметка, че ние сме едно много различно същество от това,на което приличаме и че разполагаме с относително могъщество и тн...Все повече става ясно,че изборът не е в нашата ръка,а в онова място,от което идваме.И може би точно затова тази информация е така добре класифицирана - защото сме свободни на избор,докато си мислим,че сме свободни на избор.
Тук опираме до проблема,че е невъзможно(на мен не ми е известен случай от литературата) да се възприемем като висш аз на емоционално ниво,а само на разумно-информационно.И колокто повече гледаме на Висшия Аз не като на точно себе си...толкова повече се възприемаме като тъп герой от компютърна игра,в чието ДНК е изначално вградено да няма избор.