Alien, можеш ли да доразвиеш малко тезата си?
Alien, можеш ли да доразвиеш малко тезата си?
Ами в линка на H. точно накрая пише следното по въпроса за получаването на Лууша:
По пътя на експериментаторството Събирателите развиха цялостна технология с комплект инструменти за събиране на реколтата от Лууш от посевите Тип 4М. Най-обикновеният бе наречен любов, приятелство, семейство, завист, омраза, болка, вина, болест, гордост, амбиция, собственост, притежание, светиня, - и в най-широк смисъл - нации, провинциализъм, войни, религия, машини, свобода, промишленост, търговия - за да изброим съвсем малко от тях. Производството на Лууш е по-високо откогато и да било.
Така че лууш се получава и от дейности на човека, които не са задължително квалифицирани като негативни.Докато ти го асоциираш главно с мафлоците, което е малко по-различно ;)
Въпроса за Бога като "окончателна висота" или възможността да има "нещо над Него". Решението на този въпрос в моя мозък се постига посредством една богостремителна спекулация. Аз не мога да назова по окончателен начин какво е Бог. Въпреки това обаче, моето съзнание оперира с категория, която означава именно Бог и съзнателният процес трябва да се съобразява с Това. От само себе си се разбира, че точното съдържание на това Понятие не може да бъде посочено. Бог е "Нещо си там". От теологията можем да изведем някои приблизителни качества на Бога, с уговорката, че тези качества са частични извадки, според възможностите на човешкия ум. Това не е Бога в абсолютния и единствен смисъл. Тук дори не може да се говори за "смисъл" в човешката ограниченост на това понятие. По принцип за Бога не може да се говори. Бог Е. Това е единственото, което може да се каже истинно за Него. Всичко друго е частична спекулация и по всяка вероятност е лъжа, устроена временно да ни подкрепя. В този смисъл пускам Понятието за Бог да функционира "на автопилот". Донякъде "напипвам" какви неща съдържа това понятие, а от там нататък интуицията ми и моето над-съзнание е свободно да се устремява. Чувствам се като антена и по нея идва "сигналът". Това е "доказателството"; невидимото и вездесъщо Присъствие... Значи, Бог е окончателната висота (След малко ще обясним в какъв смисъл казваме "окончателна"!). Над Тази висота няма друго. Тук идва спекулацията: ако все пак над тази висота има друго, ще се окаже, че това, другото, над-над, е всъщност Бога, Когото мислим. Тъй като Бог е окончателната висота, а това, което припознахме в началото за окончателна висота, се оказа под нещото над-над, ще трябва да иместим "точката на нашето мисловно стремление" малко "по-нагоре". С тази спекулация отпращаме понятието за Бога наистина най-отгоре, над всичко, (Чънннн...) без да се налага за нашия ограничен ум да назовава къде е това "над-над" и в какво точно се изразява то. Накрая, да обясним какво имаме предвид под "окончателно". Бог не е статичен, не е вдървен и неразвиващ се труп! Бог е жива и дишаща действителност, която Се разгръща като многоизмерна и постоянно мултиплицираща Се реалност. В този смисъл Той не е "окончателен", "решен", "обобщен", "завършен" и "спрял". Но заедно с това, Той не е "по-малко съвършен" в един момент, за да може в следствие на някакъв развиващ процес да стане "повече съвършен" в един следващ момент. Бог е напълно съвършен и в двата момента - "преди" и "след", доколкото тук въобще можем да спекулираме за Неговото бъдене в някакви моменти. Бог прочея присъства едновременно във всичките моменти и поради тази причина към горната илюстрация би трябвало да твърдим, че Той притежава заедно и "по-малкото" съвършенство, и "по-голямото", както и абсолютното качество "съвършенство" въобще. Ето защо "ефектът на матрьошките" трябва да се отнася за нашия богопостигащ ум, слой по слой разлистващ безкрайния брой на все по-приближаващи се осъзнавания за Бога. (Чънннн...) Хората често правят грешката да човеко-уподобяват Бога на своите способности за философия, вместо да се стремят да се очистват от частичното в себе си и да се приобщават към висшата единност на самия Бог.
Въпроса за човешкия житейски опит и евентуалното му безмислие, в случай, че "всичко е ясно". Християнската религия е може би най-благодатната градина за обясняване на този проблем. От гледна точка на Бога наистина нашият частичен и мъничък опит е безмислен. Всъщност, от гледна точка на Бога и всеки друг опит, освен самия все-опит на Бога, е безмислен, защото съпоставени с Безкрайността, дори и най-огромните стойности си остават нищожно малки. Не така обаче стоят нещата от гледна точка на самия човек, опитващ своето житие. Поради някаква причина (която тук няма да коментираме) Бог създал хората и им позволил да притежават свободна воля. Това благо - свободната воля - не било предоставена на много по-висши същества, като каквито се сочат ангели, архангели, херувими etc., но било предоставено на хората. Някои езотерични идеи твърдят, че Бог всъщност подготвял хората да станат Негови синове в смисъла на съ-Богове, но това е отделна тема и тук, казахме, няма да коментираме. Хората получили свободна воля и възможност както да живеят по хармоничния начин, даден от Бога, така и да излязат от това, приемайки съответните дисхармонии (изобразявани от религиите като зло, ад, дяволи etc.). Бързо след това палавият и любопитен човек се впуснал в известни "прегрешения" и поради един от законите на равновесието се задвижило Колелото на последствията. Появила се и необходимостта от "връщане" на човека обратно в съвършеното му състояние на "приближен на Бога" (не на дедо господ с бастун и брада, който ви плаши, че ще ви удави в огън, ако не му дарявате пари, а на истинния Бог, Когото горе определихме като Върховното, над Което няма). Може би изстрадването на цялата тази епопея - { безметежност > прегрешение > покаяние > възстановяване } е била промислена от всезнаещия и всемъдър Бог. (Със сигурност е!) Но човекът, който все още не притежава тези абсолютни свойства на познание, може би трябва да премине през всичко това, за да опознае целия спектър на възможности. Може би Бог притежава (със сигурност притежава!) способност да покаже тайните Си и без да се налага да преминаваме през ада на нашия живот, пълен с болести, страх и смърт. Но както казахме, историята за "грехопадението" показва момента, в който човекът избира да премине през този път; той пожелава "плода на познаването на добро и зло", а в езика на Библията "познаване" означава или секс, или лично, пряко възприемане. В интересуващия ни случай ще се спрем на второто значение. Ето защо "Адам и Ева били облечени в кожи (разбирай физически тела) и изпратени на Земята, за да опознават Доброто и Злото". От гледна точка на Бога всичко това е дребно и малозначително, още повече, че Той знае крайния изход. Но хората така са избрали - да преминат през Пътя и да се завърнат отново в благодатната градина, когато вече знаят всичките значения на "забранения плод". (Чънннн...) Днес сме на път да извървим всичко това и да се завърнем.
Уча, чета и градя над нея.
;)