Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Tangrata_ в Февруари 04, 2008, 04:37:34 am

Титла: Смирение - що е то?
Публикувано от: Tangrata_ в Февруари 04, 2008, 04:37:34 am

Зачудих се в кой раздел да я пусна тая тема.
Смирението е пряко свързано с духовното израстване на човека, и с вярата и дори с религиите ако щете.

Там е работата, че наскоро се замислих за това и се досетих, че всичките учения възпитават във смирение. Дали обаче са смирени последователите им? Какво означава да си смирен? Възможно ли е да си мислиш, че си много смирен, а всъщност избощо да не си; а дори напротив - да си доста нетърпим спрямо другите.

Отначало тръгнах да пиша конкретната причина за тези ми мисли, но после реших да я премълча.

Отново: Докъде се простира смирението? Докъде се простира търпимостта?
Трябва ли да става човек по-смирен, и какво трябва да направи/да му се случи за да го направи?

Титла: Относно: Смирение - що е то ?
Публикувано от: H. в Февруари 04, 2008, 05:25:19 am

Смирението не се състои в погрешната за мен концепция "обърни и другата буза", а е състояние на Духа.

Титла: Относно: Смирение - що е то ?
Публикувано от: Joro Velev в Февруари 04, 2008, 06:16:28 am

   Като прочетох въпроса, не знам защо, се сетих за "Кристалния извор" и "Изящната ваза"(или кана) от "Хрониките на ДАО" .... Ще взема да я прочета отново. А дали да не я сканирам? ;)
   Тези двама монаси ...

Титла: Относно: Смирение - що е то ?
Публикувано от: Mirotvorec в Февруари 04, 2008, 09:11:01 am

Айде сканирай я, де   :P 

Съгласен съм с Н., че смирението е състояние на Духа, но и още нещо-то е много тясно свързано с едно друго качество-безпристрастността, което също е състояние на Духа. Безпристрастността пък е основното качество на човек, достигнал до ролята на Наблюдател, най-висшето състояние, което човек може да достигне в живота си.

Титла: Относно: Смирение - що е то ?
Публикувано от: smehyrko в Февруари 04, 2008, 09:58:04 am

Много вярно казано от Миротвореца.
Половината работа е вече свършена.
Сега остава казаното и да се приложи на практика.
Де този късмет....
Щото и фарисейте все говориха, говориха, все вярно говориха. И накрая пуснаха престъпника, а убиха невинния уж да си запазят държавицата от размирици и ... 2000 години го мислят що така им разпиляха държавата... ама да питаме Ицхак Рабин дали са си взели поука, а ??
Но ние сме си взели поука от тях - нали !!??
Вярно е, смирението е хубаво нещо.

Титла: Относно: Смирение - що е то ?
Публикувано от: Mirotvorec в Февруари 04, 2008, 11:02:03 am

Да си призная-на мен и на думи ми е трудно, та какво остава и да се приложи на дело. Мъка-а-ааа... Ама не, Смехурко, прав си, че остава втората половина, по-трудната обаче  :) Само че не си прав, че е въпрос на късмет, по-скоро е въпрос да се достигне до вътрешното убеждение и необходимост да го направиш.

Титла: Относно: Смирение - що е то ?
Публикувано от: ---------- в Февруари 04, 2008, 15:13:08 pm

в неприятни за теб ситуации
Смирение = Няма значение
в много добри за теб ситуации
Смирение = Нищо особено

Титла: Относно: Смирение - що е то ?
Публикувано от: smehyrko в Февруари 04, 2008, 15:55:36 pm

Цитат на: flyDragon в Февруари 04, 2008, 15:13:08 pm

в неприятни за теб ситуации
Смирение = Няма значение
в много добри за теб ситуации
Смирение = Нищо особено

Погледнато положително и обикновенно житейски написаното е вярно.  :)

Титла: Относно: Смирение - що е то ?
Публикувано от: lexas в Февруари 04, 2008, 17:19:27 pm

 :) Ще напиша какво мисля, защото точно напоследък тази темичка ми се върти в главата. Имам предвид, че ми се случват куп неща, към които се очаква да реагирам по някакъв начин. Разбира се, правя го... по-често отколкото е необходимо и после премислям случилото се. Защо изобщо думи или действия на дадени хора ми въздействат? Защо влизам в играта им? Защо им давам енергията си? Всъщност не знам какво трябва да се напише в тая тема. Мисля, че до голяма степен е въпрос на осъзнаване. Трябва да осъзнаеш какво се случва точно в момента, в който усетиш, че влизаш "в контакт". Трябва добре да прецениш дали и доколко си струва. Има толкова ситуации, в които съм губил контрол, че вече нямат бройка... елементарни случки, които обаче са ме разтърсвали из основа. После съм скапан. Избирам агресивно да "променям" някого или нещо... пък то никога не се променя, ако само не пожелае.
  Ще препиша няколко неща, които наскоро прочетох. Съвсем прости, ама много бързо се забравят. :) "Проблемът на хората е, че продължават да се придържат към аргументите си, въпреки че те не им носят нищо. Искаме да си останем същите, дори за сметка на нашето благополучие."; "Прекалено много мислиш за себе си. Това те води до изтощение, което те кара да изключваш света около себе си и да се придържаш към аргументите си. Затова всичко, което имаш, са проблеми."; "Причината да реагираш, да се изплашиш или да прекъснеш е, че се чувстваш райски( друга е думата, но аз използвам тази  :P ) важен..."
   Смирение. За мен смирението е, когато прозреш безсмислеността на повечето собствени реакции спрямо външния свят. Особено ако са негативни, наистина ли имаме нужда от тях? Не ми излиза и една друга мисъл - "Гледай ти и твоят морал да сте на ниво..." Има много, много компоненти, които трябва да се поставят под контрол. Безкрайно недисциплинирани сме. Поне аз. Усещам го. ПРавя глупости доста често... :)

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: Tangrata_ в Февруари 05, 2008, 06:13:20 am

Как мислите, смирението къде трябва да бъде - в тялото, душата, ума или емоциите?

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: ---------- в Февруари 05, 2008, 10:32:20 am

В дишането.

Навсякъде.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: Balance в Февруари 06, 2008, 00:59:08 am

А може ли първо да определите какво точно разбирате под думата Смирение, защото май всеки го разбира по различен начин.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: reply в Февруари 06, 2008, 03:17:13 am

Ред, подреденост, яснота, спокойствие, но и ритъм, простота... нали всички велики неща са простички :)
Флай добре се изрази в последния си пост ;)

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: Tangrata_ в Февруари 06, 2008, 06:10:03 am

току що ми хрумна, че смирение, мирение, миряни, мир, натимиряване мироздание и т.н. имат общ корен.


Мисълта ми беше следната. Повечето хора, които се мислят за сравнително смирени прилагат смирението във всичко друго, но не и в своите идеи и вярвания.
Там са много докачливи и се бранят с всички сили.
Трябва ли да има смирение там или не? Трябва ли да оставим другите всеки да вярва, да мисли и да говори каквото си ще, или трябва да се мъчим да наложим своето виждане?
Най-важният урок от това, да си смирен, не е ли да оставим всеки да си решава сам, и да си живее както сметне за добре, да си вярва в каквото си ще, а ако иска даже може и да не вярва.

И така има ли тук смирени хора във форума или няма? Не призовавам да се пишат имена и никове, да се помисли по принцип.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: WhiteKnight в Февруари 06, 2008, 12:26:28 pm

Смирението е като вътрешната хармония. Аз по принцип съм доста смирен, само че понякога избухвам! ;-)

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: vegan в Февруари 06, 2008, 16:17:58 pm

Според мен учителите са говорили за смирение в смисъл да не се възгордяваме.Според тях гордостта е грях и спира духовното развитие.Въпреки огромното си знание никой от тях не се е хвалил или опитвал да доминира над обикновенните хора.Сега се сетих че когато учениците на Исус са спорели кой е най-голям той им отвърнал,че който от тях мисли че е най-голям най-малък ще се нарече в небесното царство,а който се смири и се счита за най-малък най-голям ще бъде в небесното царство.Според мен това означава да си смирен-да не се смяташ по горен от другите.


“Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: ---------- в Февруари 07, 2008, 10:49:55 am

Цитат

Най-важният урок от това да си смирен, не е ли да оставим всеки да си решава сам и да си живее както сметне за добре, да си вярва в каквото си ще, а ако иска, даже може и да не вярва?

Не, според мен не е точно така. Смирението е най-вече вътрешно усещане, в което си свободен от егоистичната представа, че ти си значим и от там  си свободен от необходимостта да поставяш себе си в центъра на нещата. Това обаче не означава, че един смирен човек няма център и не означава, че не го отстоява. В монастирската литература (където известен недостатък, поне от гледна точка на Форума, е наличието на предварително установена доктрина) често се споменава за "духовни старци", които са се отнасяли доста дръзко спрямо своите послушници, дори грубо, за да ги изстръгнат от лапите на греха и да ги отворят за светото учение. Всичко това, както учат споменатите източници, старците са вършели в дълбоко смирение и дори огорчение от себе си, заради това, че не могат да намерят по-изтънчен начин за направляване на своите питомци. Те никога не са изхождали от идеята, че те самите са нещо важно, дори напротив - покаянието е било постоянен източник на тяхното собствено смирение и пречистване. Но докато са оставяли себе си настрана, подобно на ненужна вещ, тези духовни старци се отнасяли с несломима бдителност и ревнивост спрямо учението, в което отказвали да отстъпят и на милиметър, убедени, че това е светата Истина! Човек може да остане с впечатлението, че тези старци са се самозабравили, че са грандомани или се мислят за много важни. Но е трудно с такова впечатление да се обясни например саможертвената служба на такива хора, когато някой от питомците им пострада. Записани са случаи, в които старецът сам нарамвал уставните задължения на своя ученик, защото според монастирските правила неизпълнените задължения донасят беда на този, който не ги е изпълнил, дори и да не е виновен за това. Описани са седемдесет и кусур годишни старци, които тичали по баирите с ведра за вода, носили дърва или вършили друга работа, която по принцип се поверява на младите монаси; или такива, в които старецът по цяла нощ се молел в килията си, за да поеме и молитвите на своя питомец, който в момента не е в състояние да ги изпълнява... Това са примери за нещо друго, но не и за възвеличаване на себе си.

По принцип аз съм доста грандиозен ;D и трудно се поддавам на каквато и да е форма на смирение. Но като дете изнамерих формула, която може доста успешно да те доближи до тази добродетел, без да се налага да бъдат подрязвани палавите ти рогца. Вярно е, както нагоре се отбеляза, че в "смирение" коренът е МИР. "Мир" в стария ни език означава и "свят", "мироздание" - в руския думата все още се използва с това свое значение. Евквилибристиката, която направих като дете, беше да започна да мисля за помирение. Помирение е почти смирение, но все пак не засяга така жестоко личното грандиозно его, а дава някаква диалогичност и подканя към взаимно търсене на мир. Последно, с-мирение означава да бъдеш "с мира"; да имаш мир вътре в себе си... Чудото е огромно, защото казахме, че "мир" означава и свят, вселена, а това пък от своя страна е Господ. Значи, да се смириш ще рече да приемеш Господа у себе си, казано на църковен език.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: Tangrata_ в Февруари 08, 2008, 06:25:24 am

да, но да приемеш да бъдеш ученик е голяма работа, и тези старци са имали такова отношение само към учениците си.
Т.е. учениците са поверили избора и свободната си воля на тези учители.

Това не означава, че такова поведение е приемливо по принцип. Всеки е свободен да прави каквото си иска, и ако иска да не е ученик на някого, си е лично негово право.
Именно в това се крие израстването и събирането на сила - да го правиш по свой личен избор.
Развитието е немислимо без дисциплина. Но всеки има право да решава кой да му е учител и кой не.
Ако аз не желая да имам учители, тогава никой няма право да ми казва и "копче".

Още нещо да допълня. Ако някой "старец" се държи грубо и сурово, това не означава непременно, че е добър учител.

Ако една ябълка е червена, не означава, че всичко що е червено е ябълки. Може и да е домат ...

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: ---------- в Февруари 08, 2008, 10:55:58 am

Може и да е домат :D Никой никого не е насилвал в случаите, за които разказвам.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: Tangrata_ в Февруари 08, 2008, 15:10:05 pm

нищо не разбрах.
Никой не говори, че е имало насилие в случаите, които казваш. Не виждам и тези случаи какво общо имат със смирението.

Тези дядовци не са Господ, че да са еталон за поведение.
Може и да е било добро в конкретния случай, може и да не. Не виждам тези примери каква теза подкрепят. Доста е мъгляво.
Ако на някой друго, освен на Флайдрагона му е станало ясно, да поясни ако може.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: veselqk-U в Февруари 20, 2008, 19:02:54 pm

Смирението е разбирането,че пред безкрая всички сме на едно дередже-част от безкрая.Или с една дума "респект".За себе си така го разбирам.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: atn в Февруари 21, 2008, 12:25:46 pm

Определение за смирение може да бъде дадено по безброй различни начини с хиляди дими и всички те влизат в една - мъдрост.
Най-точно е виждането на Мirotovorec - безпрестрастност и FlayDragon - в лоши ситуации - няма значение,в добри - нищо особено,което е едно и също.
                                   *
Само смирението може да ти даде бързината да обхванеш света и да бъдеш встрани за да го виждаш докато си в него.
Смирение е когато правиш крачка тя да не бъде малка или голяма,бърза или бавна,да я правиш със знанието че тя е всичко и може да те отведе навсякъде въпреки че е крачка по твоя път и води към мястото което ти си избрал

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: Tangrata_ в Февруари 24, 2008, 04:22:26 am

За мен пък най-близко тълкувание дава Веселяка -У
Всички сме на 1 дередже.
Т.е. да не се мислим за повече от другите (независимо дали сме духовни или не)

Казано с други думи - несъдене. (което е дори повече от безпристрастност)

безпристрастен може да е и някой наемен убиец, но със сигурност не е смирен.

флай драгона намеси корена на думата - мир.
Сега като мисля какво може да означава това "смирен" - според мен означава - цялостен, със света в себе си, който не съди и който не дели; също и който има мир.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: iti в Февруари 28, 2008, 10:15:02 am

Флай казва, че за смирението на човек не можеш да съдиш по действията му, защото смирението трябва да е вътрешно, а не външна поза. Действието е начин на изразяване в който трудно можем да сме особено убедени - както ние, дали това е най-добрия начин, така и другите - защо така постъпваме. Опира до избор. Докато вътрешното състояние е нещо в което можем да бъдем и надали е избор. В живота се случват толкова дребни и неприятни неща. След като не си се изолирал приятно в някой манастир, няма как да избягаш от тях. Чрез действията си да тръгнеш да се смиряваш, явно просто ще се примиряваш. А ако тръгнеш пък вътрешно да се бунтуваш, скоро ще се изхабиш и превърнеш в дребен, тесногръд човечец. Деленето на вътрешно - безусловно и външно - условно състояние вероятно е един от най-важните уроци за научаване. Не можем да променяме другия. Но все пак външно можем да играем една игра с която да защитаваме това в което вярваме и да се опитваме да го обянсняваме на другите. Вътрешно обаче трябва друга нагласа. Докато външно е трудно да се избегне да съдиш, защото влизаш в конфликт с ценностната система на другия, вътрешно знаеш, че той има право да вярва в каквото иска, ако ще и в Дядо Коледа.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: atn в Март 02, 2008, 17:38:41 pm

Цитат на: iti в Февруари 28, 2008, 10:15:02 am

Флай казва, че за смирението на човек не можеш да съдиш по действията му, защото смирението трябва да е вътрешно, а не външна поза. Действието е начин на изразяване в който трудно можем да сме особено убедени - както ние, дали това е най-добрия начин, така и другите - защо така постъпваме. Опира до избор. Докато вътрешното състояние е нещо в което можем да бъдем и надали е избор. В живота се случват толкова дребни и неприятни неща. След като не си се изолирал приятно в някой манастир, няма как да избягаш от тях. Чрез действията си да тръгнеш да се смиряваш, явно просто ще се примиряваш. А ако тръгнеш пък вътрешно да се бунтуваш, скоро ще се изхабиш и превърнеш в дребен, тесногръд човечец. Деленето на вътрешно - безусловно и външно - условно състояние вероятно е един от най-важните уроци за научаване. Не можем да променяме другия. Но все пак външно можем да играем една игра с която да защитаваме това в което вярваме и да се опитваме да го обянсняваме на другите. Вътрешно обаче трябва друга нагласа. Докато външно е трудно да се избегне да съдиш, защото влизаш в конфликт с ценностната система на другия, вътрешно знаеш, че той има право да вярва в каквото иска, ако ще и в Дядо Коледа.

Делението във всичките си аспекти е един от най-важните уроци за ненаучаване ако не искаш да останеш в страната на сънищата.В истинския свят всичко е едно.

Титла: Относно: Смирение - що е то?
Публикувано от: Iris в Май 15, 2008, 18:50:31 pm

Енергиите винаги протичат в посока от положителния полюс към отрицателния. Да бъдеш смирен предполага да се поставиш в позиция на приемащ енергиите идващи от по-висшите сфери (от човешката душа, пък ако щете и от Бог). За да можеш да се поставиш в такава позиция, е необходимо да си осъществил известна връзка с духовния свят, т.е. реално да живееш в съгласие с божествените закони. Смирението е сила. То е продиктувано от разбиране, от излизане извън фалшивата гордост на нисшето его, а не от страх или липса на самочувствие.