-
През 1982 година в Парижкия университет се извършва експеримент, който може да се окаже един от най-значителните експерименти на 20-ти век. За този експеримент не е тръбено по новините. Освен ако не четете научни журнали, едва ли някога сте чували името на експериментатора - Алан Аспект (Alain Aspect). Аспект и неговият екип откриват, че при определени обстоятелства, субатомни частици, като електроните, могат да комуникират един с друг в реално време, независимо от разстоянието между тях.
Без значение дали се намират на 10 метра или на 10 милиона километра, едната частица винаги "знае" какво става с другата и обратно. Проблемът с този факт е, че той нарушава приетото от Айнщайн ограничение на скоростта, с която може да пътува информацията - скоростта на светлината. Пътуването със скорост по-голяма от тази на светлината обаче е равносилно на преминаване на времевата бариера. Това кара доста учени да се опитат да обяснят резултатите, като някои от тях предлагат доста радикални теории.
Физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, например, смята че откритието на Аспект дава основание да се смята, че обективната реалност не съществува, че въпреки солидния си вид, Вселената е от огромна холограма.
За да разберем защо Бом прави това зашеметяващо изявление, трябва да знаем какво се крие зад понятието "холограма". Холограмата е триразмерно изображение (фотография), направено с помощта на лазер.
За да направим холограма, обектът първо бива осветен от лазерен лъч. Тогава втори лазерен лъч отскача от отразената светлина на първия, а получената резонанса картина се запечатва на филм. Полученият филм прилича на нищо незначеща мрежа от светли и тъмни ивици. Да се ниси хорограмата, към филма се насочва трети лазерен лъч се визуализира тримерния образ на снимания обект.
Триразмерността на тези изображения не е тяхната единствена забележителна черта. Ако холограма на роза бъде срязана наполовина и след това осветена от лазер, всяка половина ще проектира цялата роза. Получените половинки могат от своя страна да се разделят още веднъж на по две четвъртинки. Всяка от четвъртинките при облъчване отново би визуализирала холограма на цялата роза.
Това свойство от природата на холограмата ни дава нов поглед върху разбирането за организация и ред. През по-голямата част от съществуването си, западната наука се е развивала с презумцията, че най-добрият начин да разбереш физически феномен е да го разбиеш на съставните му части и да ги изследваш.
Холограмите ни показват, че някои неща във Вселената може да не се поддават на този подход. Ако се опитаме да разпаднем на съставните й части една холограма, ние няма да получим парчетата, от които е направена, само ще получим по-малки "цели"(1:1 с оригинала) холограми.
Тази гледна точка навежда Бом на различен начин на разбиране на откритието на Аспект. Бом смята, че причината субатомните частици да остават в контакт една с друга, независимо от разстоянието между тях, не се дължи на факта, че те си разменят някакви сигнали напред-назад, а защото тяхната разделеност е илюзия. Той смята, че на някакво друго ниво на реалност, такива частици не са индивидуални, отделни, а части от едно фундаментално цяло.
Бом предлага следния пример за визуализиране на своята теория: представете си аквариум, в който има риба. Представете си, че не можете да видите аквариума директно, а го наблюдавате с помощта на две камери - едната насочена към предната стена на аквариума, другата - към някоя от другите стени. Гледайки само мониторите, е вероятно да решите, че наблюдавате две различни риби. Тъй като камерите са разположени под различен ъгъл, всяка от рибите на екраните ще изглежда леко различна. След известно време наблюдение ще стигнете до извода, че между рибите съществува някакъв вид зависимост. Неузнавайки за реалната ситуация, може от направените наблюдения да се стигне до извода, че двете риби комуникират помежду си на момента, но това, както знаем, не е вярно.
Според Бом това е, което се случва при експериментите на Аспект. Според него комуникацията със скорост по-бърза от скоростта на светлината, която наблюдават Аспект и екипа му, му дават основание да смята, че съществува различно ниво на реалност, което не можем да възприемем, по-сложно измерение, което е аналог на аквариума от примера. За Бом електроните и другите субатомни частици ни се струват отделни, тъй като можем да видим само част от това по-сложно измерение.
За Бом тези частици не са отделни части, а страни на по-дълбока единност, която притежава холографски свойства и е неразделна, също като спомената в началото роза. И тъй като всичко във физическата ни реалност е изградено от тези елементарни частици, то Вселената, според Бом е проекция, холограма.
Ако това е вярно, то Вселената трябва да притежава някои изумителни свойства. Ако разделеността на частиците е илюзорна, то това означава, че всички и всичко във Вселената е свързано едно с друго. Всичко е във всичко, и въпреки, че човешката природа винаги търси начини да категоризира и разделя, различните явления във Вселената и всички видове разделение са по същността си изкуствени и цялата природа е една безкрайна мрежа.
бом не е единственият изследовател, който намира доказателства, че вселената е холограма.Работещият независимо от Бом в сферата на мозъчните изследвания, неврофизикът от Станфорд Карл Прибрам също стига да убеждението за холографската същност на вселената.
Прибрам стига до холографския модел тръгвайки от загадката как и къде в мозъка се съхранява паметта. Десетилетия наред множество изследвания показват, че паметта не се съхранява на точно оределено място, а в целия мозък.В серия от експерименти през 20-те години Карл Вашли открива, че независимо каква част от мозъка на плъх премахва, той не може да заличи неговата памет за това как да изпълнява сложни задачи, които е научил преди хирургическата намеса.Големият проблем тогава е бил, че никой не е познавал механизъм, който да обясни тази особеност на паметта.
През 1960-та година Прибрам се запознава с концепцията на холографията и разбира, че е намерил обяснението, което са търсели изследователите на мозъка. Прибрам смята, че паметта се съхранява не в невроните, или в малки групи от неврони, а в шаблони от нервни импулси, които се пресичат в целия мозък по същия начин, както светлите и тъмните интерферентни линии пресичат цялата повърхност на парче филм с холографско изображение. С други думи, Прибрам смята, че мозъкът е сам по себе си холограмен филм.
Теорията на Прибрам би обяснила защо човешкият мозък може да съхранява толкова много информация в толкова малко място. Изчислено е, че човешкият мозък има капацитета на запамети информация от порядъка на 10 милиона бита по време на средно продължителен човешки живот.
Друго свойство на холограмите, което не споменахме досега е именно големия им капацитет за съхранение на информация ( бел. ред: вече са в разработка дискове на принципа на холограмите, които ще побират нещо от порядъка на 100GB информация, при размер колкото сегашните дискове). Достатъчна е минимална промяна на ъгъла, под който двата записващи лазера облъчват фотографския филм и е възможен записа на много различни изображения на една и съща повърхност. Практически опит показва, че в един кубичен сантиметър филм може да се съберат близо 10 милиона бита информация.
Нашата необичайна способност бързо да извличаме каквато информация ни трябва от огромното ни информационно хранилище на спомени става по-разбираема ако мозъкът функционира на принципа на холограмата. Едно от най-удивителните неща в човешкия мозък е именно взаимосвързаността на всяко парченце информация - друга характеристика, присъща за холограмите. Тъй като всяка част на холограмата е безкрайно свързана с всяка друга нейна част, то това може би е най-съвършенният пример за взаимосвързана система, с която разполагаме.
Аржентинско-италианският изследовател Хюго Зукарели (Hugo Zucarelli) наскоро пренесе холографският модел в света на акустичните явления. Озадачен от факта, че хората могат да локализират източника на звук без да въртят главите си, дори когато не могат да чуват с едното ухо, Зукарели открива, че холографските принципи могат да обяснят тази способност. Зукарели също така разработва техногията за холографния звук - техника за записване, способна възпроизведе акустични ситуации с невероятен реализъм.
Скорошни експерименти установяват, че всяко от сетивата ни е чувствително към доста по-голям спектър от честоти, отколкото се предполагаше доскоро.
Изследователите откриват, например, че визуалната ни система е чувствителна към звукови вълни, че чувството ни за мирис частично зависи от така наречените осмични честоти, и че дори клетките в телата ни са чувствителни към голям честотен диапазон. Според някои учени тези открития предполагат, че холографската природа на съзнанието е отговорна за преработването и разделянето на тези честоти във формата на конвенциалната чувствителност.
Най-интересно става обаче, когато обединим холографния мозъчен модел на Прибрам и холографната теория за веселената на Бом. Ако конкретността на света е вторична реалност и това, което е "там" е всъщност холографско трептение, и ако мозъкът е също холограма и избира само част от трептенията и математически ги превръща в сензорни възприятия, какво тогава е обективната реалност?
Казано по-просто - тя спира да съществува. Религиите на Изтока дълго време са проповядвали, че материалния свят е Мая - илюзия, съответно въпреки че мислим, че сме физически същества, движещи се във физически свят, това също е илюзия. Ние сме само приемници, плаващи през калейдоскопично море от честоти, и това, което извличаме от това море и трансформираме във физическа реалност, всъщност е само един канал от многото в холограмата.
http://www.optisprint.net/forum/
http://www.red-ice.net/specialreports/2006/01jan/holographic.html
-
Учението за дарма (http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=2667.msg47268#msg47268) в Далечния изток, на което стъпват почти всичките тамошни духовни практики, е от съществен интерес предвид на настоящата тема.
-
ВЪЗПЯВАМ ХОЛОГРАФСКОТО ТЯЛО
На един 61-годишен мъж, когото ще наречем Франк, поставят диагнозата рак на гърлото, която почти винаги означава фатален изход, и му казват, че шансовете да остане жив са 5 %. Теглото му намалява от 59 на 44 кг. Той е крайно изнемощял, едва си преглъща слюнката и трудно диша. Лекарите спорят дали изобщо да го подлагат на радиационна терапия, защото е твърде възможно лечението само да увеличи мъките му, без значимо да увеличи шансовете му за оцеляване. Въпреки всичко те решават да го подложат на терапията.
След това, за голям късмет на Франк, д-р О. Карл Саймънтън, радиационен онколог и медицински директор на Онкологичния консултантски и изследователски център в Далас, щата Тексас, е помолен да участва в неговото лечение. Саймънтън предполага, че самият Франк може да повлияе върху хода на своето заболяване. Той го обучава на няколко техники за релаксация и визуализация, разработени от самия него и колегите му. От този момент, три пъти на ден, Франк си представя облъчването, което получава, като състоящо се от милиони малки енергийни куршумчета, бомбардиращи неговите клетки. Освен това визуализира своите ракови клетки като по-слаби и по-объркани от нормалните си клетки и поради това неспособни да възстановят загубите, които претърпяват. След това той визуализира как неговите бели кръвни телца, войниците на имунната система, идват, струпват се около мъртвите и умиращите ракови клетки и ги пренасят към черния дроб и бъбреците, за да бъдат изхвърлени от тялото.
Резултатите са поразителни и далеч надминават това, което обикновено се получава в такива случаи, когато пациенти биват лекувани единствено с радиация. Лечението с радиация върви като по магия. Франк не изпитва почти никой от негативните странични ефекти - увреждане на кожата и слизестите мембрани, - които нормално съпровождат подобна терапия. Той възвръща загубеното си тегло и своята сила - само за два месеца всички признаци на неговия рак изчезват. Саймънтън смята, че забележителното възстановяване на Франк се дължи до голяма степен на всекидневните упражнения по визуализация.
Саймънтън и колегите му упорито продължават изследванията си и обучават на техните визуализиращи техники 159 пациенти с рак, смятани за медицински нелечими. На такива пациенти им се дава живот от 12 месеца. Четири години по-късно 63 от пациентите са все още живи. От тях 14 не показват признаци на заболяването, при 12 ракът регресира и при 17 болестта си остава устойчива. Средната продължителност на живот за групата като цяло е 24,4 месеца, над два пъти по-дълго от националната норма .
Оттогава Саймънтън провежда поредица подобни изследвания, всички с положителни резултати. Въпреки тези обещаващи открития, работата му все още се смята за спорна. Критиците му например твърдят, че хората, които участват в изследванията на Саймънтън, не са "средностатистически" пациенти. Мнозина от тях са потърсили Саймънтън с нарочната цел да научат неговите техники и това показва, че те вече имат един извънредно бояк дух. Въпреки това мнозина изследователи намират резултатите на Саймънтън достатъчно убедителни, за да подкрепят неговата работа, а самият той основава Раков център "Саймънтън", една преуспяваща институция за изследвания и лечение в Пасифик Пелисейдс, щата Калифорния, в която се преподават техники с използване на въображението при пациенти, борещи се с различни заболявания. Терапевтичната употреба на въображението завладява въображението на публиката и едно скорошно проучване показва, че алтернативно лечение на рака се прилага четири пъти по-често .
Как така някакъв си образ, формирал се в ума, може да оказва въздействие върху нещо толкова страховито като нелечим рак? Не е изненадващо, че холографската теория за мозъка може да бъде използвана за обяснение и на този феномен. Психологът Джийн Ахтърбърг, директор по изследванията и рехабилитацията в Центъра по здравна наука на Тексаския университет в Далас, и един от учените, които спомагат за доразвиване на техниките с използване на въображението, прилагани от Саймънтън, смята, че именно холографските способности на мозъка ни дават ключа към загадката.
Както беше отбелязано, всички преживявания са в крайна сметка просто неврофизиологически процеси, протичащи в мозъка. Според холографския модел причината да преживяваме някои неща, например емоциите, като вътрешни реалности, а други, примерно песните на птиците и лаенето на кучетата, като външни реалности, се крие в обстоятелството, къде мозъкът ги разполага, когато ги създава като вътрешна холограма, която ние преживяваме като реалност. Както видяхме обаче, мозъкът не може винаги да прави разлика между това, което е "отвън", и това, което той смята, че е "отвън", и поради това хората с ампутирани крайници понякога изпитват усещания за илюзорен крайник. Казано по друг начин, в един мозък, който действа холографски, припомняният образ на нещо може да има по-голямо влияние върху сетивата, отколкото самото нещо.
Той може да има и еднакво мощен ефект върху физиологията на тялото, състояние, преживявано непосредствено от всеки, който понякога е усещал как пулсът му се ускорява, след като си е представял как притиска любимата в прегръдката си. Или всеки, който е усещал как му се изпотяват дланите, след като е извикал във въображението си спомена за някакво необичайно плашещо преживяване. На пръв поглед фактът, че тялото не може винаги да прави разлика между въобразено и реално събитие, може да изглежда странен, но като се вземе предвид холографският модел - който твърди, че всички преживявания, били те реални или въобразени, се свеждат до един и същ език на холографски организираните вълнови форми, - ситуацията става много по-малко озадачаваща. Или както казва Ахтърбърг: "Когато образите се разглеждат в светлината на холографската идея, тяхното всемогъщо въздействие върху функционирането на тялото е съвсем логично. Образът, поведението и физиологическите изменения, които ги съпътстват, са единен аспект на един и същи феномен."
Бом използва своята идея за неявния ред, или по-дълбокото и нелокално равнище на съществуване, от което възниква цялата наша вселена, за да изрази повторно гледището си: "Всяко действие започва от едно намерение в неявния ред. Въобразяването е вече създаването на формата; то вече има намерението и зародишите на всички движения, които е необходимо да бъдат извършени. А това засяга тялото и т. н., така че, когато сътворяването се осъществява по този начин от по-фините нива на неявния ред, то преминава през тях, докато се прояви в явния ред." С други думи, в неявния ред, както и в самия мозък, въображение и реалност са в крайна сметка неразделими и затова не трябва да ни изненадва, че образите в ума могат в крайна сметка да се проявят като реалности във физическото тяло.
Ахтърбърг намира, че физиологическите ефекти, добивани с помощта на въображението, са не само мощни, но могат да бъдат и извънредно точни. Например терминът бяло кръвно телце в действителност обозначава голям брой различни видове клетки. В едно изследване Ахтърбърг решава да види какво ще стане, ако може да тренира хора да повишат броя само на един определен тип бели кръвни телца в своето тяло. За да го направи, тя обучава група колеги студенти как да си представят една клетка, известна като неутрофил, главната съставка в общата маса на белите кръвни телца. Обучава втора група да си представят Т-клетки, един по-специализиран вид бели кръвни телца. В края на изследването групата, която се научила да си представя неутрофила, имала забележимо нарастване на броя на неутрофили в телата си, но никаква промяна в Т-клетките. Групата, която се учила да си представя Т-клетки, имала забележимо нарастване на броя на този вид клетки, но броят на неутрофилите си оставал същият .
-
Здравни последствия от множествената личност
Друго състояние, което нагледно илюстрира силата на въздействие на ума върху тялото, е разстройството на множествената личност (РМЛ). Освен, че притежават различни картини на мозъчните вълни, подличностите на един множественик са психически силно отделени една от друга. Всяка си има свое собствено име, възраст, спомени и способности. Често всяка има свой собствен почерк, обявен пол, културна и расова история, артистични таланти, познания по чужди езици и коефициент на интелигентност.
Още по-забележителни са биологичните промени, които протичат в тялото на множествениците, когато те превключват личностите. Често пъти медицинско състояние, присъщо на една личност, мистериозно изчезва, когато друга личност вземе връх. Д-р Бенет Браун от Международното общество за изследване на множествената личност в Чикаго е документирал случай, в който всички от подличностите на един пациент били алергични към портокалов сок, освен една. Ако човекът пиел портокалов сок, когато някоя от неговите алергични личности е поела управлението, той получавал ужасен обрив. Но ако превключел към своята неалергична личност, обривът незабавно започвал да избледнява и той можел свободно да си пие портокалов сок .
Д-р Франсин Хоулънд, психиатърка от Йейл, специализирала се в лечение на множественици, разказва още по-впечатляващ случай, свързан с реакцията на един множественик към ужилване от оса. Във въпросния случай мъжът идва на уговорената с Хоулънд среща с око, напълно затворено от оток, вследствие на ужилване от оса. Като разбира, че той се нуждае от медицинска помощ, Хоулънд вика офталмолог. За съжаление, офталмологът можел да види човека най-рано след час и тъй като човекът изпитва остра болка Хоулън решава да пробва нещо. Както се оказва, една от личностите на мъжа била "анестезична личност", която изобщо не усеща болка. Хоулънд кара анестезичната личност да поеме управлението на тялото и болката се прекратява. Но се случва и още нещо. По времето, когато пациентът отива на преглед при офталмолога, отокът е изчезнал и окото му е станало нормално. Като вижда, че няма какво да лекува, очният лекар го изпраща у дома.
Не след дълго обаче анестезичната личност отстъпва контрола върху тялото и първоначалната личност на човека се завръща, заедно с цялата болка и подпухването от ужилването на осата. На другия ден той отива обратно при офталмолога, за да бъде най-накрая лекуван. Нито Хоулънд, нито нейният пациент казват на очния лекар, че човекът е множественик и след като го лекува, офталмологът се обажда на Хоулънд. "Той мислеше, че сме му скроили номер - смее се Хоулънд. - Искаше да се увери, че аз действително съм му се обадила предния ден и той не си го е въобразил."
Алергиите не са единственото нещо, което множествениците могат да включват и да изключват. Ако съществува някакво съмнение относно контрола, който подсъзнанието упражнява върху ефектите на лекарствата, то изчезва при фармакологичното магьосничество на множественика. Като променя личностите си, един множественик, който е пил, може незабавно да стане трезвен. Различните личности реагират различно на различни лекарства. Браун регистрира случай, в който 5 милиграма диазепам - един транквилант -успокояват една личност, докато 100 милиграма са малко или изобщо не въздействат върху друга. Често една или няколко от личностите на множественика са деца и ако някоя зряла личност е взела лекарството, а след това управлението поеме детска, дозата за възрастния може да дойде твърде много за детето и да се получи предозиране. Трудно е също да се анестезират някои множественици, а са описани и случаи, когато множественици се събуждат на операционната маса, след като една от техните "неподлежащи на упойка" подличности вземе връх.
Сред състоянията, които могат да се менят от личност в личност, спадат белези от рани, от изгаряния, кисти, служене предимно с лявата или с дясната ръка. Остротата на зрението също може да бъде различна, а някои множественици си носят два или три чифта различни очила, за да се приспособяват към своите променящи се личности. Една личност може да бъде далтонист, а друга не, като дори и цветът на очите може да се променя. Има случаи на жени, които имат два или три менструални периода всеки месец, защото всяка една от техните подличности си има свой собствен цикъл. Логопедът Кристи Лъдлоу открива, че гласовата картина на всяка личност на множественика е различна, изключително постижение, което изисква такава дълбока психическа промяна, че дори и най-съвършеният актьор не може да си променя гласа достатъчно, за да прикрие своята гласова картина . Една множественичка, приета в болницата за лечение на диабет, смайва своите лекари като не показва симптоми, когато една от нейните недиабетични личности поема управлението . Има описания на епилепсия, която идва и си отива с промените в личността, а психологът Робърт А. Филипс-младши докладва, че дори тумори могат да се появяват и да изчезват (въпреки че не уточнява какъв вид тумори) .
Множествениците освен това оздравяват по-бързо от нормалните хора. Например има регистрирани няколко случая на изгаряния от трета степен, излекувани с невероятна скорост. Най-потресаващото от всичко е, както поне един изследовател - д-р Корнелия Уилбър, чието пионерско изследване на Сибил Дорсет е представено в книгата "Сибил" - твърди, че множествениците не стареят толкова бързо, колкото останалите хора.
Как е възможно да се случват подобни неща? На един от последните симпозиуми за синдрома на множествена личност множественичка на име Касандра дава един вероятен отговор. Касандра приписва своята способност за бързо излекуване и на визуализационните техники, които тя практикува, и на нещо, наричано от нея паралелно обработване. Както тя обяснява, даже когато нейните променящи се личности не контролират тялото й, те все пак са будни. Това й дава възможност "да мисли" по множество различни канали наведнъж, да прави неща, като примерно да работи върху няколко различни статии едновременно, и даже да "спи", докато другите личности приготвят вечерята и почистват нейния дом.
Следователно, докато нормалните хора правят лечебни упражнения с използване на въображението само два-три пъти на ден, Касандра ги практикува денонощно. Тя дори има една подличност на име Силес, която има пълни познания по анатомия и физиология, и чиято единствена функция е да прекарва двадесет и четири часа в денонощието в медитиране и въобразяване на едно напълно здраво тяло. Според Касандра именно това денонощно внимание към нейното здраве й дава предимство пред нормалните хора. Други множественици също правят подобни заявления .
Ние сме дълбоко привързани към неизбежността на нещата. Ако зрението ни е лошо, смятаме, че така ще е цял живот, а ако страдаме от диабет, нито за момент не си помисляме, че заболяването ни може да изчезне при промяна в разположението на духа или в мисленето. Но феноменът на множествената личност отправя предизвикателство към това вярване и предлага още доказателства за това, колко много от нашите психически състояния могат да засегнат биологията на тялото. Ако душата на човек с РМЛ е вид холограма с множествен образ, изглежда че и тялото е такова и може да се превключва от едно биологично състояние към друго толкова бързо, колкото раздаването на колода карти.
Системите за контрол, които трябва да бъдат в състояние да обяснят подобни способности, са слисващи и пред тях нашата способност да премахваме брадавици направо бледнее. Алергичната реакция спрямо ужилване от оса е сложен и многостранен процес и включва организираната дейност на антитела, произвеждането на хистамин, разширяването и спукването на кръвоносни съдове, прекомерното освобождаване на имунни субстанции и т. н. Какви неизвестни пътища на въздействие дават възможност на ума на един множественик да замрази всички тези процеси в тяхната поредност? Или какво им позволява да отменят ефектите на алкохола и други лекарства в кръвта, или да включват и изключват диабета? В момента ние не знаем и трябва да се утешим с един прост факт. Щом един множественик претърпи лечение и по някакъв начин стане отново цялостен, той или тя може да извършва тези превключвания по желание . Това подсказва, че някъде в нашата психика всички ние имаме способността да контролираме тези неща. И все пак това не е всичко, което можем да сторим.
Майкъл Талбот
из "Холографската вселена"
-
КЪДЕ СА НЕЩАТА?
Скорошни експерименти установяват, че всяко от сетивата ни е чувствително към доста по-голям спектър от честоти, отколкото се предполагаше доскоро.
Изследователите откриват например, че визуалната ни система е чувствителна към звукови вълни, че чувството ни за мирис частично зависи от така наречените осмични честоти и, че дори клетките в телата ни са чувствителни към голям честотен диапазон. Според някои учени тези открития предполагат, че холографската природа на съзнанието е отговорна за преработването и разделянето на тези честоти във формата на конвенциалната чувствителност.
Най-интересно става обаче, когато обединим холографния мозъчен модел на Прибрам и холографната теория за веселената на Бом. Ако конкретността на света е вторична реалност и това, което е "там" е всъщност холографско трептение, и ако мозъкът е също холограма и избира само част от трептенията и математически ги превръща в сензорни възприятия, какво тогава е обективната реалност?
Казано по-просто - тя спира да съществува. Религиите на Изтока дълго време са проповядвали, че материалният свят е Мая - илюзия, съответно въпреки, че мислим, че сме физически същества, движещи се във физически свят, това също е илюзия. Ние сме само приемници, плаващи през калейдоскопично море от честоти и това, което извличаме от това море и трансформираме във физическа реалност, всъщност е само един канал от многото в холограмата.
из "Холографската вселена" на Майкъл Талбот
-
Отвъд чертата на доловимото
Какво е реалността?
И кроманьонеца, и атомния физик винаги са се стремяли да разгадаят битието. Винаги е имало един копнеж и една черта, зад която те зове непознатото да го откриеш. И винаги наблюдателят е попадал в рамките на своя мироглед.
Видимият свят, който възприемаме със сетивата си е за нас реалност. Всичко, което възприемаме образува т.нар. конус на възприятията. С помощта на телескопа и микроскопа ние разширяваме своята представа за света . своят конус на възприятията.
Дори в рамките на реалността ние не можем да възприемем всичко. Новите открития или времето в Китай са за нас еднакво нереални, на базата на стандартното ни мислене. За туземците в джунглата ние сме толкова нереални, колкото и полета до Луната. Човек сам избира какво да знае за видимата Вселена.
В психологичен план важи също конуса на възприятията. Отвътре е това, което мислим, че сме. Отвън е онова, което сме в действителност.
В духовен аспект виждаме пак този конус. Будистката религия нарича реалния свят Мая илюзия, а невидимата дълбока реалност Брахман. Духовния свят е отвъд конуса на нашите нормални сетива. Екстрасензорните усещания надникват в него и разширяват нашите разбирания за това по-висше ниво на реалност.
Научният подход изисква съответствие между математическите и експериментални доказателства за да докаже реалността на група явления. Но днешния закон утре открива изключения в многоликата реалност и поражда по-дълбоко разбиране за нея. Така кръгозорът на човечеството се разширява.
Ние сме свикнали да се основаваме на нютоновия модел на реалността, породен още в края на XVII век. Според него светът е обитаван от плътни тела и се подчинява на механиката и причинно-следствената връзка. Дори атомите се третират като плътни обекти. Времето и пространството са абсолютни.
В началото на XX век Максуел и Фарадей постулират полевия модел. Обектите се описват като полета, които си взаимодействат. Едва в последните десетилетия стана ясно, че това може да се отнесе и към човека. Хората взаимодействат помежду си със своите аури и говорим за необясними симпатия, телепатия и антипатия към напълно непознати.
Теорията за относителността на Айнщайн не внесе ред и покой в педантичния механичен модел на видимото. Представите за триизмерно пространство и еднопосочно време са разклатени. Говорим за пространствено- времеви континиум. С ужас разбираме, че времето и пространството са само елементи за описване на явленията, но не могат да обяснят всичко. Известен е парадоксът, че двама наблюдатели, идващи от различни посоки и с различна скорост могат да видят дадено събитие в обратен ред. Нещо повече- наблюдателят влияе на резултатите от експеримента. Това е така, защото ние не го вземаме предвид като тяло и поле при опита.
Успехите на атомната физика потвърдиха, че реалността е съставена от частици и поле едновременно.
Материята и енергията могат да се превръщат една в друга. Самата материя може да се нарече кристализирала енергия.
От космическите бездни до дълбините на атома, принципа на комплементарност/ частица= поле/ проникна нашето разбиране за реалносттта. Планк доказа, че енергията се излъчва на порции- кванти. И така се оказа, че дори енергията е частица и поле едновременно.
Схващането за атомите като тухлички на битието се оказа несъвършено. Субатомните частици се превръщат в енергия и една в друга. Принципа на неопределеност на Хайзенберг ни пречи да ги опишем по друг начин, освен като вероятности.
Корпускулярно- вълновия дуализъм на света може да се схване и в по-широк смисъл. Ние сме частици, както и биополе. Ние сме добри, както и лоши. Енергията е положителна, както и отрицателна. Всичко е относително.
Вселената се оказа твърде объркано и сложно място за съвременния човек. Тя е изградена от частици-вълни, които си взаимодействат. Това е една необозрима мрежа от енергийни структури, свързани с вълни на вероятност. Всяка частица съдържа в себе си цялото и може да се използува за неговото възпроизвеждане. Това е холографският модел на д-р Дейвид Бом за света. Ние сме част от цялото, но ние сме и самото цяло. В този смисъл е вярна мисълта, че в нас е Бог, но и ние сме части от него.
В многоизмерната реалност времето не е линейно, а субективно. Ако погледнем с присвити очи минутната стрелка на часовника, ще видим, че тя като че ли забавя своя ход.Колко пъти сме се чудили как времето е изтекло толкова бързо, а друг път изтича бавно! С навлизането на Запад на схващането за прераждането и миналите животи физиците си зададоха въпроса възможно ли е това обективно. Според Едгар Кейс и Джейн Робъртс миналото и бъдещето се изживяват в своите измерения. Сегашния живот се отразява както на миналото, така и на бъдещето. В едно измерение вие сте се оженили за красивата Изабела, днес ви глобяват за превишена скорост, а в бъдещето посрещате сина си от Марс.
По време на медитация, хипноза или стрес е възможно да видим епизоди от своите минали животи. Това се нарича транстемпорално изживяване. Възприемането му става възможно, защото тогава нашата аура изпада в резонанс с тези пространствено-времеви измерения.
Как възприемаме екстрасензорните усещания? Неврологът д-р Карл Прибрам счита, че мозъка работи на холографски принцип, що се отнася до сетивните усещания. Според него екстрасензорните усещания са възприемане на честоти извън времето и пространството, чрез холографската сфера на мозъка. За тях не е нужна енергия и време. Връзката става мигновено.
Възможно ли е да има мигновена връзка?
Още през 1964г. физикът Бел постулира теоремата за това. Субатомните частици са свързани по начин, излизащ извън рамките на пространството и времето. Това, което става с една частица, влияе на всички други. И за това не е нужно време. Тази мигновена необяснима връзка в мрежата на реалността излиза извън Айнщайновата теория и е потвърдена експериментално.
Мигновената връзка е описана също като парадокс и в шеговития “Принцип на стотната маймуна” от Лайъл Уотсън. Той установява, че ако на различни острови има маймуни, промяната в поведението на група на един остров, ще промени поведението и на другите, макар да нямат видима връзка помежду си. Предполага се, че такава връзка има на едно по-висше ниво на реалността, което не възприемаме.
Схващането, че Вселената е мрежа от взаимодействащи си структури създава впечатлението за хаос. Биохимикът Рупърт Шелдрейк смята, че тя се управлява от полета, които служат за матрица за формата и поведението на материалното. Това са т.нар. морфогенетични полета. Те действат през и независимо от времето и пространството.
Ние се намираме в многоизмерна Вселена. Ние сме части от цялото, но и самото цяло. Мидата и далечната звезда са свързани с незрими връзки. Нашите сърца и умове са частици от необозримото и тайнствено усещане за света отвъд чертата на доловимото. И тази изменчива безкрайност вдъхновява човека към все по-нови открития и познание на Всемира и себе си.
-
Хора без мозък?
Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на дрго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.
В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък...
Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на дрго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.
В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък.
Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб.
Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.
Въпреки необикновеността си, този случай не е толкова рядко срещан, колкото се очаква. През 1970 един гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Бил е популярна фигура в квартала си. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практчески няма мозък.
Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личностти. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.
Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса. Една от тях е, че има толкова голям излишък от функционално вещество в нормалния мозък, че той съумява да събере всичките си нормални функции в малкото, което остава от него. Друга подобна теория е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента.
Проблемът с тези две идеи, е че най-новите изследвания ги отричат. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част. Теорията за десетте процента пък идва от изследване през 30-те, което се опитва да определи зоните на всяка функция на мозъка, но не успява да определи функциите на големи зони от кората. Днес знаем, че тези зони са свързани с речта и абстрактното мислене.
Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".
Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разума?c
Единствения биолог, който предлага качествено нов подход към този въпрос и д-р Рупърт Шелдрейк. В своята книга "Нова наука за живота" той отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.
www.fenomenibg.com
-
Звуците управляват нервите
Работата на нервите се основава на предаването на звукови колебания, а не на електрически импулси. Това ново откритие, направено от Томас Хеймбург (Thomas Heimburg), изследовател от университета на Копенхаген (Copenhagen University), явно противоречи на предишните представи.
Според съществуващата концепция, основният механизъм на предаването на сигналите в нервите е свързан с електрическите импулси, които се реализират предимно чрез йоните на солите.
Според Хеймбург обаче, ако горното беше вярно, при протичането на тока в нерва трябва да се отделя много топлина, което не се наблюдава в действителност.
Изследователят предлага алтернативна концепция, според която нервният импулс всъщност е вид звук. Той смята, че липидите, намиращи се в обвивката на нерва, не позволяват на звука твърде бързо да утихне и по този начин запазват интензивността на сигнала.
Професор Родерик Екенхоф (Roderic Eckenhoff) от Университета в Пенсилвания коментира идеята за предаване на нервните импулси чрез звукови колебания за интересна, но подчертава, че не могат да се игнорират редица фактори, доказващи класическата представа за електрическата природа на тези сигнали.
Концепцията на Хеймбург все пак се определя като съществен принос. Тя може да обясни например феномена анестезия. Това явление е отдавна известно на науката, но задълбочена теория, доказваща защо нервната система в резултат на определени въздействия губи своята чувствителност, няма и до днес.
Въпреки че откритието за звуковите колебания в нервите на пръв поглед изглежда странно и съмнително, Biophysical Journal, където е публикувано съобщение за новата теория, съобщава, че в следващия си брой ще публикува подробности за нея.
www.zdrave.bg
www.actualno.com
-
МОЗЪКЪТ Е ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНА МАШИНА НА ВРЕМЕТО
в сега известния ни човешки свят
-
И още нещо интересно за холографската природа на мозъка ;) :P
Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.
(http://www.shaktitechnology.com/brain4.gif)
-
И още нещо интересно за холографската природа на мозъка ;) :P
Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.
(http://www.shaktitechnology.com/brain4.gif)
хахах Алиен, много си нагледен, направо като в детската градина ;D
-
Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.
За жалост това няма НИЩО общо с тази т.нар. холографска структура на мозъка, а си е нормален процес, дължащ се на това,че четенето е автоматичен процес...както казвам от време на време-в Уиукипедията има достатъчно инфо...
-
Gil то си се казва що е така на базата на експеримента, който са провели учени от Кембридж. И техният извод е че човешкият мозък не чете всяка буква по отделно а чете думата като цяло ;)
-
Май са прави учените, защото без затруднение го прочетох текста.
-
Майко, аз пък чак на третото изречение обърнах внимание, че буквите не са както трябва! Обаче трябва да се съглася с Гил, че това е просто поради факта, че четенето е автоматична реакция. Просто мозъкът възприема думата като цяло и даже да има малко разбъркване я подрежда. Има и друг експеримент, с думи отрязани през средата хоризонтално. Тогава също се чете без особено затруднение.
-
Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.(http://www.shaktitechnology.com/brain4.gif)
От години не съм се смял така чистосърдечно, както го направих сега, осъзнавайки какво се е случило! Благодаря за тази светлинна емоция, Alien! - аз също с лекота навлязох докъм средата на текста и първо разбрах каква е записаната мисъл, едва след което асоциативното ми любопитство и будистка склонност към "тук и сега" ме накараха да видя, че всъщност именно това се случва в момента! Благодаря!...
Blackmind-овата склонност на много от нашите приятели, виждам, се прокрадва и тук с изконното си желание да зачеркне едно истинско чудо, на всичкото отгоре директно доказано със самото му проичатне! Не виждам какво придобиват с горчивото си отрицателство тези господа, като че ли сърседоточени изцяло в стремежа просто някой друг да не получи; каквото и да било... Дори да се каже, че процесът на четене се автоматизира от мозъка, това по никакъв начин не може да оспори холографския механизъм на тази операция. Нещо повече - ако допуснем, че четенето се осъществява по напълно автоматизиран начин, тогава би трябвало с разместване на буквите автоматиката да запъне - точно като при компютър; пробвайте да влезете например в xnetbp.com и вижде какво ще стане... Освен автоматизация, в процеса, който Alien така находчиво демонстрира, ние несъмнено трябва да открием и някакъв вид разум, надхвърлящ чистата автоматика и позволяващ не само да преодолеем грешката, но дори и да не забележим нейното съществуване - както стана с повечето от нас, докато четяхме това холограмно бижу!: Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.(http://www.shaktitechnology.com/brain4.gif)
-
Дори да се каже, че процесът на четене се автоматизира от мозъка, това по никакъв начин не може да оспори холографския механизъм на тази операция.
Да де ама не го и доказва
Нещо повече - ако допуснем, че четенето се осъществява по напълно автоматизиран начин, тогава би трябвало с разместване на буквите автоматиката да запъне - точно като при компютър; пробвайте да влезете например в xnetbp.com и вижде какво ще стане...Освен автоматизация, в процеса, който Alien така находчиво демонстрира, ние несъмнено трябва да открием и някакъв вид разум, надхвърлящ чистата автоматика и позволяващ не само да преодолеем грешката, но дори и да не забележим нейното съществуване - както стана с повечето от нас, докато четяхме това холограмно бижу
да,ама не....в паметта си имаме запаметени доста думи,и мозъка веднага си активира паметовата следа,като не е необходимо думата да е изписана правилно...Четенето не е организирано по букви,а по думи,че и фрази,които са си "набрани" в паметта като цяло.И няма нищо общо с холограмите....всъщност мога да ви препоръчам още нещо подобно-потърсете за теста на Stroop
-
Разкажи ни, вместо да търсим.
-
[Оффф]Не е трудно да се намерят материали,пък и ме кефи да юркам хората..да не говорим че споменатият тест е и забавен...[/Off]
-
По този начин оставаш без обосновка в рамките на този Форум.
-
Не знам да ли е подходяща темата, но аз отдавна се каня да ви питам как да си обясня факта, че след прочитане на една книга започнах да говоря в обратен словоред / поне така забелязаха моите познати/, да римувам, изобщо открих неподозирани способности.
Това че съм обърнала словореда не ме смути /при положение,че половината свят обърна резбата, тъй де/, но мислите да ти течат в рими ми дойде в повече. Не че не ми харесва, но търся обяснение.
-
(Наистина, не е по темата - moderatorът може би ще ни изтрие.) Една от функциите на книгите е да възпитава културата на текста у четящия. Най-простичкият отговор за начинаещия ученик на въпроса как да си оправи правописа е просто да чете книги и да наблюдава как пишат в тях (за по-старите книги де, когато все още имаше щатен редактор и коректор, и когато се пишеше общо взето грамотно). На по-високо ниво същото упражнение възпитава стила на четящия - винаги от писаното можеш да предположиш какви неща чете пишещият и въобще каква текстова култура му тече през главата. Аз съм забелязвал с прочитането на някои книги как в речта ми се отлагат нови изразни конструкции, неизползвани по-рано... Така се възпитава стилът - веднага след правописа. Може би такова нещо се е получило при теб, neven. На още по-високо ниво, по отношение на книгите, които ни вдъхновяват и истински вълнуват нашата душа - тогава ми се струва, че се случва и нещо на метафизично ниво: тогава, твърдя, между автора и четящия, между четящия и този, който му е дал тази книга, се случва едно особено духовно съобщение, при което преминават и мисли, ненаписани в самата книга - онова, което е искал да каже авторът; онзи Дух на творбата, който почти не се поддава на научен анализ и остава като чудодейна загадка в света на текста - отвъд формално записания текст. Случвало ли ви се е да имате усещането, че се познавате с автора, че сякаш той присъства до вас, когато четете нещата му?
И, типично във flyDragonoвски стил, нека извъртим нещата към холографския модел и да измъкнем настоящия post от определението за offTopic.
Мозъкът не е склад за памет, а е четящо и навигационно устройство. Той е четящо устройство, защото е способен да интерпретира информация и е навигационно, защото е способен да намира локализацията на тази информация в пространството около себе си. Около Земята съществява ноосфера - това е фино поле от енергийна насоченост, подобно на атмосферата, но етерно (не материално), което съдържа цялата информация на човешката раса. Мозъкът е в постоянен контакт с това поле - подобно на клетъчен GSM, който във всеки един момент е способен да чете от различните сегменти на ноосферата и да updateва определени зони от тях. По този начин можем да обясним защо великите научни открития често възникват на няколко независими едно от друго места, почти едновременно: когато до определения извод се достигне в точка А, това се интегрира в информационния масив на ноосферата и всяко следващо съзнание, което изследва същия този сегмент, е способно значително по-лесно да "прочете" updateвания вече сегмент, да "прозре" очакваното (и достигнато вече някъде другаде) откритие. Изводът от всичко това е, че информацията съществува в единни, нека да ги наречем "тематични" регистри в ноосферата, от където мозъците при подходяща честотна настройка могат да четат и при необходима вещина - да updateват. Ако се върнем на вдъхновяващата книга от горната част на текста, която книга възхищава четящия, с фигурите на споменатата тук ноосфера това може да се обясни като едно проникване от страна на четящия в онзи сегмент на ноосферното пространство, от който идва и написаната книга. Изграждането на стабилна способност у мозъка да открива този сегмент на ноосферата и да навлиза в него ще наречем "овладяване на мисловна област" и така ще обясним как е възможно у един човек (тук прочитането на книгата е само фон за ставащото) да се породи неочаквана и неподготвяна, изненадваща способност да поетизира или, въобще да променя стила си в някаква посока, която не е била школувана по-рано по никакъв диалектически причинно-следствен път. :-[
-
Не знам да ли е подходяща темата, но аз отдавна се каня да ви питам как да си обясня факта, че след прочитане на една книга започнах да говоря в обратен словоред / поне така забелязаха моите познати/, да римувам, изобщо открих неподозирани способности.
Това че съм обърнала словореда не ме смути /при положение,че половината свят обърна резбата, тъй де/, но мислите да ти течат в рими ми дойде в повече. Не че не ми харесва, но търся обяснение.
А дето книгата чела си, коя е?
Ей Флай,отдавна не е било да се съглася за нещо с тебе :) ;)
И по този повод:Ефектът на Струп,е нещо показващо автоматичността на четенето и представлява написани думи,чието семантично значение е цвят,и мастилото с,което са написани е различно от значението (например "зелено, червено жълто).От правещите го се очаква да назоват цвета с който е написана думата.
И тъй като четенето е автоматичен процес първо се възприема думата,и едва след това цвета..съответно настъпва забавяне и дори объркване при назоваването на цвета
:):):):):)
-
На още по-високо ниво, по отношение на книгите, които ни вдъхновяват и истински вълнуват нашата душа - тогава ми се струва, че се случва и нещо на метафизично ниво: тогава, твърдя, между автора и четящия, между четящия и този, който му е дал тази книга, се случва едно особено духовно съобщение, при което преминават и мисли, ненаписани в самата книга - онова, което е искал да каже авторът; онзи Дух на творбата, който почти не се поддава на научен анализ и остава като чудодейна загадка в света на текста - отвъд формално записания текст. Случвало ли ви се е да имате усещането, че се познавате с автора, че сякаш той присъства до вас, когато четете нещата му?
Може и това да е отговорът.Аз чета текста, в който са кодирани послания за онова, моето истинско Аз.Мозъка чете едно, духа разбира друго.Харесва ми ;)
-
Зависи от настройката, Gil-Galadh...
Аз например мога напълно да цензурирам написаното
и да въприемам само цвета: червено, синьо, синьо
-
А дето книгата чела си, коя е?
Книгите на Анастасия.Но тава не е всичко.За да се убедя, че не си внушавам ги предложих на човек от мойта порода. Признавам, направих го с опитна цел.Сега същия човек пише много красиви неща и участва редовно в литературни конкурси. Не твърдя, че е от прочетените книги, но е факт, че музата го осени след тях.Малее, ся ще ме обвините в манипулация ;) Не съжалявам :)
-
...
И по този повод:Ефектът на Струп,е нещо показващо автоматичността на четенето и представлява написани думи,чието семантично значение е цвят,и мастилото с,което са написани е различно от значението (например "зелено, червено жълто).От правещите го се очаква да назоват цвета с който е написана думата.
И тъй като четенето е автоматичен процес първо се възприема думата,и едва след това цвета..съответно настъпва забавяне и дори объркване при назоваването на цвета
:):):):):)
Според мен има значение кое полукълбо е по активно. При левичарите например, по активно е дясното полукълбо. При такива хора е по-развито образното мислене, за сметка на вербалното. Такива хора биха забелязали първо цвета и после написаната дума. Мозъка им е настроен към обектно и образно разпознаване, не вербално. Същото е и с тяхната логика. Емоциите и хаоса са също по-силни, за сметка на подредеността и структурата.
бтв, аз съм левичар, и колкото и да се мъчих ми се набиваха на очи цветовете, а не написаните думи.
-
Естествено тея думи с асамо пример как изглеждат нещата в самият тест,иначе докато го правиш няма значение дали си левичар или десничар..или поне разликите са много малки
-
(за по-старите книги де, когато все още имаше щатен редактор и коректор, и когато се пишеше общо взето грамотно).
:)Има нещо такова.
-
Характерът определя здравето, казват психолози
Характерът, темпераментът, личните качества и начинът на мислене на човека в определена степен влияят на това дали той ще боледува или не.
Егоистът например им повече шансове да се разболее от алергия или рак, отколкото алтруиста. Ако човек не се грижи за заобикалящите го и се отнася към тях враждебно, клетките на тялото постъпват по същия начин – започват за изработват антитела против себеподобните или да се разрастват в ущърб на всички останали (по този начин например се формират злокачествените образувания).
Заядливият характер и склонността към язвителни забележки е пряк път към язва на стомаха и дванадесетопръстника, а жлъчните мисли провокират проблеми с черния дроб и жлъчката.
Особено чувствителните хора често реагират на преживяванията с носово кръвотечение, а някои от жените – и с маточно.
Скоростта на образуване на тромб, запушващ съд, също зависи от психологическото състояние. Когато човек се вълнува, кръвта се съсирва по-бавно. След като се успокои съсирването отново влиза в норма.
zdrave.bg 14.10.2007
по материали от Psychology Today
-
Естествено че характера влияе,но и много други неща влияят.Нещо не ми с еструва обаче много достоверна частт,къето описвт кой от какви болести може да се разболее
-
Особено свойство на мозъка, което не може да бъде обяснено от органните теории на биологията, е свръхизразената способност на мозъчните клетки да се свързват една с друга. Това е забелязано в наблюденията върху невронните клетки, които изграждат вногобройни свързващи влакна по между си и по този начин поддържат мащабна "информационна мрежа" между отделните части на мозъка. Начинът на функциониране на тази мрежа обаче влиза в противоречие с органните теории, според които в мозъка има определени центрове, които наподобяват органите на организъм и като такива отговарят за определени функции на съзнаването и управлението на организма. Правени са наблюдения върху силно повредени мозъци, също в лабораторни условия са нанасяни по изкуствен начин щети на определени части от мозъка на животни (и може би хора!). При засягането на определен център от мозъка се очаква, че функциите, за които този център "отговаря", ще престанат да бъдат обслужвани или ще претърпят силна деформация. Това наистина е проследено в експериментите, но само частично, като в замяна на очаквания резултат увредените мозъци бързо са се "научавали" как да управляват засегнатите функции, като използват съседни части от невронната мрежа, които не са засегнати. Това идва да докаже на материалистично мислещите, че мозъкът притежава висока степен на приспособимост и не може да бъде разглеждан като система от отделни "органи", центрове, които се специализират върху определени функции. Мозъкът действа цялостно.
-
Ъъм,сори Флай,ама образуването на невронните връзки си е много добре застъпено в невробиологията и подобните,и изобщо не противоречи на идеята за моъчните центрове,а напротив-допълва я.Невронните връзки едно,че олесняват достъпа до информация,и второ,че именно те я съхраняват и са носители на дълговременната памет
С хора има известни случаи. Например на болни от епилепсия се резва хипоталамуса,след което пациентите губят способност да вземат решения и не могат да изпитват определените емоции асоциирани с него,на пациенти при,които е увредена зоната на Брока не могат да говорят или да разпознават думи,а на болни от епилепсия,на които оперативно са раделени двете мозъчни полукълба не могат с лявото си око да разпознават лица,а с дясното да разчитат цифри...
преди да говориш по-нтатък по тая тема хвърли едно око на "Биологична психология" на Боряна Пирьова
-
А какво ще кажеш за лабораторните мишоци, на които извадили мозъците, завъртяли ги в месомелачка и върнали по малко от "мозъчната паста" в главичките им, при което мишоците започнали да дават признаци на ориентиране? - това е експеримент, проведен във връзка с изясняване холографския характер на мозъка и в него се установило, че смляните от месомелачката части от мозъци на различни мишки, вкарани в главата на една от тях, вършат работата си като единна тъкан, без значение на това, че частите не са на правилните си места, нито са дори от едно и също животно!...
-
ако ми дадеш връзка към публикацията от тоя експеримент...аз лично не можах да открия и единственто място където съм видял да се споменава е "Холографската вселена"... А и коя част на мозъка са извадили? И няма как да са извадили всичко,щото мишката просто ще умре-пак в книжката даето препоръчах са обяснени тея неща
-
Аз също имам предвид "Холографската вселена". Причината да възприема съобщението за този експеримент за достоверна, е езотерична... Също и свързана с неща, които се говорят в настоящата тема.
-
А причината аз да не го възприемам е материалистична-всякви експерименти се публикуват в разните му научни списания и бюлетини...аз този не можах да го открия...естествено допускам възможността и аз да не търся като хората за това и искам връзка.
-
А причината аз да не го възприемам е материалистична-всякви експерименти се публикуват в разните му научни списания и бюлетини...аз този не можах да го открия...естествено допускам възможността и аз да не търся като хората за това и искам връзка.
Аз ли имам дежа ву или този спор вече се водил някъде... :)
Гил, по-долу има 3 линка, първите, които излизат в гугъл след като се изпишат имената на учените, правили експериментите. Предполагам, че не си намерил нищо защото имената им се спелуват отвратително. Линкове са специално за теб и са си твои завинаги. Но имам една молба. Можеш ли да обясниш какво именно те притеснява в теорията за холографския мозък? Какво според теб е мозъка изобщо? И това означава ли, че не си падаш и по теорията за холографската вселена?
http://en.wikipedia.org/wiki/Karl_S._Lashley (http://en.wikipedia.org/wiki/Karl_S._Lashley)
http://www.indiana.edu/~pietsch/shufflebrain.html (http://www.indiana.edu/~pietsch/shufflebrain.html)
http://en.wikipedia.org/wiki/Karl_H._Pribram (http://en.wikipedia.org/wiki/Karl_H._Pribram)
Флай, опита с плъховете, който прави Karl Lashley е само да отстрани части от мозъка им. Paul Pietsch смила мозъците, но не на мишки, а на саламандри.
-
Благодаря ти за включването, stiver! Аз по принцип не запомням такива детайли, но имам цялостно усещане за посоката, накъдето водят изводите и това ми е достатъчно в контекста на едно принципно постигнато осъзнаване. Без твоето включване бих запял на Gil-Galadh "Херувимската песен", в която се казва всяко човешко съображение да замлъкне, защото се случва тайнство ;D ...
Аз също бих бил заинтересуван от това Gil-Galadh да сподели своите възгледи, защото принципното му всеотрицателство вече отдавна го знаем и то едва ли е интересно на другиго, освен на мафлоците около собствената му глава :P
-
Стивер,благодаря за линковете...нямам нищо против холографските теории и за вселената и за мозъка,имам против погрешите изводи,които хората си правят когато не познават материята и особено много имам против тея хора да позлват тея погрешни изводи за да си доказват неясните езотерични съждения
Така като гледам,тея теории се занимават с паметта основно,и че паметта не е локализирана на едно място а е разпростряна по кортекса...
и не отхвърлят това,което е установено в невропсихологията,не отхвърлят идеята за отделни центрове характеризиращи различни функции.
А мозъка е просто орган, допирна точка между психичното и физиологичното.
-
Доста специфична "допирна точка". Езотеричните твърдения са доста по-ясни, отколкото тяхната материалистична формулировка... още по-малко - тяхното аргументирано доказване ;D
-
Така като гледам,тея теории се занимават с паметта основно,и че паметта не е локализирана на едно място а е разпростряна по кортекса...
и не отхвърлят това,което е установено в невропсихологията,не отхвърлят идеята за отделни центрове характеризиращи различни функции.
А мозъка е просто орган, допирна точка между психичното и физиологичното.
Благодаря, Гил. Общо взето май сме на едно мнение за тези опити. Освен това те са от 60те години, а от тогава доста неща са се променили. Особено откакто започнаха да разбират малко по-добре от генетика.
За мен мозъка също е само орган. Мисля, че за много от езотериците е също така. Разликата е в това на какво точно е допирна точка, или проводник. Понякога ми се струва, че разликата между езотериката и съвременната наука е в езика с който се изразяват. Особено в последно време, когато теоретичната мисъл започна сериозно да изпреварва лабораторните изследваня.
Един пример за това, как човешката мисъл накрая стига до едни и същи изводи, било по езотеричен или научен път, за мен е началото на книгата Зоар (Zohar), която е настолната книга на оригиналната Кабала на еврейските мистици. В главата "Създаването на Ело'им" по един много поетичен начин се описва доста точно нашия първоначален взрив (Big Bang) при създаването на вселената. При това обърни внимание - става въпрос за създаването не само на света, но и на самото върховно божество. Много интересна книжка :)
Истинската езотерика е интересна и няма да се учудя, ако скоро се появи наука за изучаване на езотериката. Но аз мисля, че ти си съгласен с мен по този въпрос.
-
абсолютно...езотериката си е една много интересна материя и има много венри неща там. Проблема е че много от съвременната езотерика не е такава,а просто събрани псевдофилософски бъртвежи без никакво разбиане на неща и отхвърляне на научното знание ей така на общо основание,а според мен трябва д ае точно обратното-науката и езотериката трябва да работят много близко заедно,да се вдъхновяват една от друга,така както е било в миналото...по-скоро науката е емпиричният подход,начинът на събиране на знанието а езотериката е вдъхновението,музата за това...жалко че в съвременното общество тея неща са изкривени до агония
п.с. Само не съм съгласен че езотеричните формулировки са по-точни,напротив-през повечето време те са мъгляви и неясни,по-скоро концепции отклкото обяснения
-
абсолютно...езотериката си е една много интересна материя и има много венри неща там. Проблема е че много от съвременната езотерика не е такава,а просто събрани псевдофилософски бъртвежи без никакво разбиане на неща и отхвърляне на научното знание ей така на общо основание,а според мен трябва д ае точно обратното-науката и езотериката трябва да работят много близко заедно,да се вдъхновяват една от друга,така както е било в миналото...по-скоро науката е емпиричният подход,начинът на събиране на знанието а езотериката е вдъхновението,музата за това...жалко че в съвременното общество тея неща са изкривени до агония
п.с. Само не съм съгласен че езотеричните формулировки са по-точни,напротив-през повечето време те са мъгляви и неясни,по-скоро концепции отклкото обяснения
Предвид на това че темата е за холографския мозък а в много езотерични материали се споменава че вселената е холограма и напрактика се намираме в една виртуална реалност - това не променя ли донякъде способността на науката, която се базира на опредлени закони да даде винаги точни данни? Най-вече зашото "законите" или програмните кодове могат да бъдат редактирани по всяко време. Дори има данни естествено езотерични ;) че слънчевата активност също може а и е правено да се контролира чрез "външни" механизми. Тоест ако ние незнаем какво е цялото и ако то наистина е подобно на холограма всеки един закон на науката, който си мислим че сме разбрали може да бъде променен по някое време. Дори не сме сигурни какво точно представлява слънцето и на какъв принцип грее. Това че е даден отговор от "науката" нищо не значи щото реално не могат да го докажат. Така че ако не се разбере какво представлява цялото - няма как да се даде и верен отговор какво представляват и съставните му части. Като например ние си мислим че е слънце а се окаже че е някакъв електрон от атома на клетка на черния дроб на на огромно за нашите разбирания същество - ако разбираш какво искам да кажа ;) И много е важно да се разбере че данните за нашата вселена наистина сочат че е направена на базата на кодиране, което трябва да ни подсеща че е възможно и да се променя.
-
Там е работата,че принципите,на които се основава науката като цяло няма как да грешат,ако вземем алюзията с матрицата-те са програмния език-програмиста е този,които може да обърка нещо или да създде безполезна програма,но той няма как да се води от основи и непроменливи правила,които поддържат цялата структура
-
Ами веднага мога да ти дам много просто сравнение ;) Ако например си представиш че тази холограма , (която между другото е съставена от много пластове но ние с нашия имплант мозъка възприемаме доста ограничено и виждаме само в 3Д ) представлява нещо подобно на играта WOW и този който поддържа сървъра прави многобройни корекции в играта на всеки час по различни причини - на теб това да ти стане ясно и да го възприемеш може само ако знаеш какво е цялото и че ти си вътре и играеш. Иначе може да си анализираш нещо и изведнъж ненадейно неговите параметри да се окажат съвсем разлчини и неподлежащи на логиката с която си изчислил че нещото трябва да реагира. От материалистичната гледна точка на науката да възприема поне досега вселената като материална просто няма как да не бъде постоянно изненадвана от нещо. Според квантовата физика пък, която напоследък стана модерна реално всичко е възможно само че все още това не е навлязло масово като схващане. Тоест например хем се казва че всичко е възможно хем все още има един консерватизъм да се възприемат всичките "езотерични схващания". Но най-големия проблем на "науката" е че реално по-голямата част от нещата които са установени като факти чрез различни опити не се допускат до масовата публика по една или друга причина. И в този смисъл в момента както са нещата науката се равнява точно на която си избереш религиозна секта която ти казва 2 верни неща примесени със 100 неверни с цел да те манипулира и контролира ;)
-
Тоест например хем се казва че всичко е възможно хем все още има един консерватизъм да се възприемат всичките "езотерични схващания". Но най-големия проблем на "науката" е че реално по-голямата част от нещата които са установени като факти чрез различни опити не се допускат до масовата публика по една или друга причина. И в този смисъл в момента както са нещата науката се равнява точно на която си избереш религиозна секта която ти казва 2 верни неща примесени със 100 неверни с цел да те манипулира и контролира ;)
Не съм съгласна с това. Ако има нещо, което не се допуска до масовата публика, това е именно езотериката. Самите и принципи са такива - да забранява разкритието на нейните достижения на непосветените. Езотериката се предава по тайни канали и затова всичките "езотерични схващания" никога не достигат цялостни до масовата публика. Затова светът е пълен с хора, подочули нещичко, които вече се мислят за езотерици и започват безотговорно да проповядват неверни неща.
Науката от своя страна, за съжаление, се намира още в ерата на Вавилонската Кула. Тя, по дефиниция, е метод за описване на обективната реалност. И според мен проблемът и е че се опитва на стотици езици да опише нещо, което не съществува. Но опасни са продуктите на науката, а не самата тя.
-
Даам,опасни са именно продуктите на науката...
Според квантовото разбиране всичко е възможно,но за някои неща вероятностите са невероятно малки...
А все повече се убеждавам,че в науката всичко си се публикува...проблема е че трябва да се посветят много време и ресурси за да знаеш къде да търсиш и за да опознаеш понятийното поле и водещите парадигми в която и да е област.
Лично аз досега неверн неща не съм видял в науката,освен таква,с които преднамерено се вреди от разни жадни за пари идиоти,ама те бързо се усещат.
А проблема на езотериката,особено в съвременния свят е,че постулира разни работи,които често противоречат дори на най-елементарното мислене и и зползват като доказателство разни недоразбрани продукти именно на науката,но пък за сметка а това вкарват стотици други неща,които нямат нищо общо с реалността,или която и д е от близките реалности
-
Тоест например хем се казва че всичко е възможно хем все още има един консерватизъм да се възприемат всичките "езотерични схващания". Но най-големия проблем на "науката" е че реално по-голямата част от нещата които са установени като факти чрез различни опити не се допускат до масовата публика по една или друга причина. И в този смисъл в момента както са нещата науката се равнява точно на която си избереш религиозна секта която ти казва 2 верни неща примесени със 100 неверни с цел да те манипулира и контролира ;)
Не съм съгласна с това. Ако има нещо, което не се допуска до масовата публика, това е именно езотериката. Самите и принципи са такива - да забранява разкритието на нейните достижения на непосветените. Езотериката се предава по тайни канали и затова всичките "езотерични схващания" никога не достигат цялостни до масовата публика. Затова светът е пълен с хора, подочули нещичко, които вече се мислят за езотерици и започват безотговорно да проповядват неверни неща.
Науката от своя страна, за съжаление, се намира още в ерата на Вавилонската Кула. Тя, по дефиниция, е метод за описване на обективната реалност. И според мен проблемът и е че се опитва на стотици езици да опише нещо, което не съществува. Но опасни са продуктите на науката, а не самата тя.
В понятието "наука" се включват абсолютно всички тайни технологични достижения за които има само податки че съществуват - а за да се построят или направят си помислете колко много тайни и научни постижения са укрити щото са финансирани от черни бюджети. Така че тези "хора" имат съвсем различно ниво на разбиране за вселената и са запознати много добре, но умишлено заблуждават чрез различни поставени лица. Точно както лидерите на различните религиозни култуве, които много добре знаят че има информация за "обикновените хора" и съвсем друга за по-висшите среди. И аз си твърдя това че в момента науката си е баш религиозен култ със всичката информация, манипулация и дезинформация която дава най-вече за космоса и близките до нас планети. А там понеже няма как лесно някой да провери всяко едно твърдение на науката - то се взима на доверие или на сляпа вяра ;). И най-вече се бяга точно от въпросите за холограмите с които може да се манипулира всичко.
-
Alien, не съм сигурен имаме ли тема,която се занимава конкретно с науката,като такава.Ак не какво ще кажеш последните два-три поста,да се отделят в нова тема?
Не отричам наличието на тайни технологии,и на това,че някои открития се пазят в тайна...но тайни,не защото не са публикувани и получили достъп,а защото големите медии,просто нямат интерес да ги публикуват,в научната област те обръщат внимание само на някои по-любопитно звучащи открития,или какви функции има новата "нокия",и обикновено дори по-важните новини ги изопачават,щото журналистите са маса безхаберни. А истинските открития се публикуват в издания дето ги четат доста ограничен кръг от хора,и за обикновения челяк те биха били крайно скучни инеразбираеми,ако ще да става дума за смисъла на живота и вселената.
А това,между другото е много добър метод за контрол,щото един от онея дето дърпат конците могат да кажат "ми то си е публикувано,като не четете не е мой проблем"
-
...И мислиш, че "ония, дето дърпат конците" изпитват необходимост да се оправдават дали нещо е публикувано или не :P ?! Не виждам друг резултат от това упорство, Gil-Galadh, освен няколко похабени posta, в които вместо да се занимаваме с холография, си разменяме концепции относно основите на конспирацията! Нима наистина вярваш, че нищо не се крие?; че военните разработки на облъчватели, имплантанти и стратегически оръжия се публикуват в достъпни за интересуващите се списания, па макар и специализирани, неинтересни за масите? Това ми е много странно, ако е казано сериозно, а ако не е сериозно, значи, че ти просто преднамерено ospamваш темата за холографията!
Ако има нещо, което не се допуска до масовата публика, това е именно езотериката. Самите и принципи са такива - да забранява разкритието на нейните достижения на непосветените. Езотериката се предава по тайни канали и затова всичките "езотерични схващания" никога не достигат цялостни до масовата публика.
Някой бърка тук понятието "езотерика" с понятията за култовете на черните ложи. Езотериката действително идва от картината на "вътрешния двор" в академията, до който били допускани само по-способните студенти, докато останалите имали достъп до външния, егзотеричния двор... Но този ефект на "недопускане" не е следствие от наличието на Министерство на отбраната или такова на Вътрешните работи, или направо Sесret Sеrviсе, които да правят достъпа до своите технологии невъзможен за онези, които не са им лоялни, с цел поддържането на власт! Често в езотеричните среди картините и книгите, по които се обяснява Учението, са били достъпни за всички и всеки е можел да ги наблюдава, да ги чете... Разбирането на тези картини и книги обаче е било свързано с необходимостта от една вътрешна добродетелност у човека, която да му позволи да разпознае значението на тези символи. Тогава той влизал в езотеричния двор, сам, а не чрез допускащ го пазител на врата; защото, както тук става ясно, "езотеричен" и "егзотеричен" двор всъщност не съществуват, защото това са само метафори. Важен инструмент, който учителите са очаквали с надежда да бъде открит от техния ученик, търсещ esoterraта, е бил да осъзнае едно от свойствата на този свят: това, че ВСИЧКО може да го научи на ВСИЧКО; именно ХОЛОГРАФСКИЯТ характер на заобикалящата ни Реалност... Нека не бъркаме езотерията с практиките на черните ложи!
-
Мхм..така мисля,щото една добре премерена свобода на словото е перфектен защитен механизъм,а ако прочетеш по-горе ще разбереш че не твърдя че нищо не се крие.
-
Американка помни всеки детайл от живота си
Американка на 42 години може да си спомни къде е била, какво е правила и какви са били най-важните новини за всеки ден след 1976 г., съобщи в. "Сън".
Лекарите, които я изследват, се надяват невероятната й памет да помогне за разкриване на тайните на човешкия мозък.
Проф. Джеймс Макгоу познава и един мъж с подобни способности. Той се казва Брад Уилямс. Професорът нарича това състояние хипертиместичен синдром.
И двамата имат маниакални качества ;), които помагат за засилване на спомените. Те събират телевизионни програми от години.
Колкото и да е странно, американката, наричана само с инициалите Ей Джей, си е водила дневник 32 години.
Нейната памет обаче не е фотографска. Тя не можела да си спомни какви дрехи носят хората в стаята, когато затвори очи. Автобиографичната й памет, макар и феноменална, е селективна.
БТА
(http://serc.carleton.edu/images/cismi/neuroscience/schwartz_begley_book.jpg)
-
Почти всеки от нас очаква с нетърпение времето, когато ще може да предава мисли на далечно разстояние и мечтае за удоволствието от общуването с приятели без телеграф или поща. Мнозина са онези, които допускат, че могат да постигнат това без много усилия, и остават крайно изненадани, когато срещат пълен неуспех в опитите си. Това твърди маг Селена като отговор на многобройните въпроси на читателите на “Врачка”, свързани с т.нар. мисъл-форма.
Явно е, че човек първо трябва да е способен да мисли, преди да може да пренася мисълта си, и че е необходима известна устойчивост на мисловната сила, за да може да се изпрати мисловна струя през пространството. Слабите, колебливи мисли на болшинството хора произвеждат просто едно мъждукащо движение в мисловната атмосфера, което се появява и губи непрекъснато и не получава никаква определена форма. Една мисъл-форма трябва да бъде отделена и добре оживена, ако искаме да бъде изпратена в дадено направление, и да е достатъчно силна при достигане на местоназначението си, за да предизвика своето възпроизвеждане. Съществуват два начина за пренасяне на мисли.
Единият може да се нарече физически, а другият - психически. Първият е свързан с дейността на мозъка и на ума, а вторият - само с тази на ума. Мисълта се появява в съзнанието, предизвиква вибрации в умственото тяло, после в астралното, след това произвежда вълни в етерните молекули и чак след това в по-плътните молекули на физическия мозък. Тези мозъчни трептения въздействат от своя страна на физическия етер и предизвикват вълни, които се придвижват в пространството, докато достигнат друг мозък и причинят трептения в неговите плътни физически и етерни съставки. След това те се предават на астралното и умственото тяло, като трептенията в умственото тяло възбуждат в отговор трептения в съзнанието.
ПРЕЗ КОЛКО ЕТАПА ПРЕМИНАВА МИСЪЛТА?
Много са етапите, през които преминава при споменатия първи начин мисълта по своя път от едно съзнание до друго. Но този заобиколен път не е необходим. Възбуди ли трептения в своето умствено тяло, съзнанието е в състояние да ги изпрати направо в умственото тяло на приемащото съзнание, с което се избягва по-горе описаният обиколен начин. Нека разгледаме сега подробно какво става в първия случай. В мозъка има един малък орган - пинеалната жлеза, или така нареченото „трето око“, чиято функция не е известна на западните физиолози и с която западните психолози също не се занимават кой знае колко много. Пинеалната жлеза е основен орган при човека и се усъвършенства, а не закърнява, както някои предполагат, като в бъдеще ще функционира при всички хора. Това е органът за пренасяне на мисли, както окото е орган за виждане, а ухото - за слушане. Ако някой размишлява усилено върху дадена идея, то той може да усети едно малко трепване или нещо като полазване (сравняват го с лазенето на мравка) в пинеалната жлеза ( епифизата ).
Потрепването става в етера, който прониква жлезата и създава лека магнетична струя - именно тя се усеща като полазване при по-плътните молекули на жлезата. Ако мисълта е успяла да причини струя, означава, че тя е достатъчно силна и ясна, за да може да бъде предадена. Тези вибрации в етера на пинеалната жлеза предизвикват вълни в околния етер, подобни на светлинните вълни, но с много по-малка дължина и много по-висока честота на трептене. Трептенето оттам нататък се разпростира във всички посоки и достигайки друг мозък, на свой ред произвежда вълни в етера на неговата пинеална жлеза, откъдето те биват прехвърляни в астралното, после в умственото тяло и така накрая достигат съзнанието. Ако втората пинеална жлеза не може да възпроизведе достигналите я вълни, тогава мисълта ще отмине незабелязано, без да направи впечатление, точно както и светлината не може да направи впечатление на слепите очи.
ВСЯКА НАША МИСЪЛ ВЪЗБУЖДА ВИБРАЦИИ В УМСТВЕНОТО ТЯЛО
При втория начин за предаване на мисли мислещият създава мисъл-форма в собственото си умствено поле, но не я изпраща до мозъка, а направо в менталното поле на другия Мислител или Приемащ. Способността да се прави това съзнателно предполага много по-напреднала еволюция, отколкото изисква физическият начин за предаване на мисли, защото изпращащият мисли трябва да бъде себесъзнателен на мисловно равнище. Но нецеленасочено и несъзнателно ние постоянно упражняваме тази способност, защото всяка наша мисъл причинява вибрации в умственото тяло, които по естествен път се разнасят в заобикалящата ни мисловна атмосфера.
Следователно не е необходимо да свеждаме израза “пренасяне на мисли” само до съзнателното и целенасочено предаване на дадена мисъл от един човек на друг. Ние непрекъснато си влияем чрез мисловните вълни, изпращани без съзнателно намерение, и онова, което наричаме обществено мнение, обикновено се образува точно така.
Повечето хора мислят по определен начин не защото сериозно са размишлявали върху даден проблем и сами са достигнали до определен извод, а защото голям брой хора мислят по този начин и така влияят и на другите да мислят като тях. Силната мисъл на някой велик мислител се излъчва в света на мислите и оттам я долавят възприемчивите умове. Те възпроизвеждат нейните трептения и така усилват мисловната вълна, която може да се улавя вече и от други, останали глухи за първите трептения. Всеки следващ, който улавя и преповтаря, усилва още повече вълните и накрая те достигат широките народни маси.
Веднъж създадено, общественото мнение упражнява господстващо влияние над умовете на голям брой хора, като атакува мозъците им и събужда в отговор трептения. Съществуват и национални модели на мислене - определени и дълбоко прокопани канали на мислене - следствие от продължителното (със стотици години) възпроизвеждане на еднообразни мисъл-форми, родени от историята, борбите и обичаите на народа. Те дълбоко преобразяват родените от народа умове, давайки им характерен цвят, а всичко, което идва отвън, бива променено от специфичното национално трептене.
Както умствените ни тела видоизменят възприеманите отвън мисли, смесвайки ги със собствените си обичайни трептения, така и народите, приемайки чужди влияния, ги смесват със собствените си народностни трептения и по този начин ги видоизменят.
Ако тази истина се знаеше, много международни спорове щяха да се разрешават по-лесно, отколкото в момента, много войни щяха да се избегнат, а започнатите вече щяха по-бързо и безболезнено да приключат.
Тогава всеки народ би разбрал какво е това “personal equation” (субективен фактор) и вместо да укорява другите за разликата в мисленето, всеки ще търси компромисни решения, без да настоява само на своя собствен възглед.
-
Пинеална жлеза
В центъра на мозъка има един център, който е свързан с пинеалната жлеза и се храни само със светли и възвишени образи и картини, които човек съзерцава било в Природата, било когато ги създава в съзнанието си. От този център чрез етерното тяло есенцията на Красотата се предава на душата и тя се храни с Красотата и расте. Защото всеки красив образ, както всеки цвят, излъчва аромат, специална есенция, която се възприема от този център и храни душата. Така се развива постепенно Космичното съзнание и интуицията в човека. А интуицията е свързана с развитието на Причинното тяло. Ако има координация между главния мозък и симпатичната нервна система, интуицията е будна и човек може да схване Истината. Тази координация се поддържа от красивите и хармонични образи и мисли, които човек поддържа в себе си. Затова човек не трябва да допуща отрицателни мисли и чувства, които да развалят тази координация и да разрушават и спъват развитието на Духовното тяло и органите в него.
Човек не трябва да се безпокои и тревожи, защото с това нарушава тази координация и изгубва дарбите си и парализира развитието на духовните органи. Затова човек трябва да има самообладание, но не трябва да бъде хладнокръвен и безразличен към скърбите и страданията на хората.
Източник - www.Bratstvoto.net (http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html)
-
Откъс от книгата “Darkness visible – awakening spiritual Light through darkness meditation” – Ross Heaven & Simon Buxton
“ В мозъка - невропредавателното вещество сератонин , който ни помага да поддържаме нормално (будно ) съзнание и така да възприемаме нормалната реалност около нас – се произвежда като реакция от светлината. В пълен мрак обаче, вместо сератонин се произвежда мелатонин и след това се трансформира в пинолин, биохимическо вещество, което е свързано със сънното състояние (сънуващо съзнание), така, че да виждаме реалността по съвсем необикновен начин. Щом пинолинът се освободи в мозъка, той започва да стимулира произвеждането на ДМТ ( диметилтриптамин). (ДМТ е това, което наричат молекулата на духа) . ДМТ представлява естественото свойство на тялото да създава каквато реалност си пожелае. ДМТ е също основна съставка на много психотрпни растения. Такова растение е Амазонската лоза от което местните индианци приготвят айахуаска – напитка , която те вярват, че който взима , предизвиква у него телепатични състояние и свързване с духа и със света отвъд различителните форми... В абсолютна тъмнина , мозъкът е естествено стимулиран да произвежда ДМТ и затова автоматично довежда до изпитването на една напълно нова, различна реалност. “
Книгата е иснтересна за обучение на медитация в абсолютен мрак. Опитвали ли сте да седите на тъмно? И ако не опитайте... Заемете позиция и в седнало или легнало положение наблюдавайте какво се случва с вас...
Има ефект, когато се прави като ритуал, в определено време от деня и за не по-малко от 1 час, като периодите може да се увеличават до 3-4-5 часа. Който по принцип си медитира, да опита медитация в такива условия. Най ефектно е да се ползва Mindfolder , което е като маската за спане, но е моделирана от специална материя, която ви позволява да си държите очите отворени в пълен мрак, това е много важно. Или другия вариант е да си затъмните помещението в което ще практикувате, което не е лесно , ако има прозорци.
Ще бъде интересно да видите какви образи се явяват, какво виждате, какви чувства изпитвате.... Ще бъдете много изненадани... Успех!
-
(http://blog.kir.com/archives/brain.jpg)
Теориите, които полагат началото и откриването на холографическия ефект са първоначално разработени през 1947 г. от Денис Габор (Dennis Gabor), който получава за откритието си Нобелова награда.
Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа цялото.
Някои учени достигат до извода, че реалността, по своята същност, също представлява холограма.
На холографски принцип се основава и работата на главния мозък. Мозъкът - това е холограма, отразяваща една холографическа Вселена.
Автори на тази необичайна идея се явяват двама изтъкнати мислители - физикът от Лондодонския университет Дейвид Бом (David Bohm), ученик на А.Айнщайн и един от светилата в областта на квантовата механика, както и неврофизиологът на Стендфордския университет Карл Прайбрам (Karl Pribram). Съвсем случайно те правят своите открития съвършено независимо един от друг, работейки в различни области на науката.
Бом достига до извода за холографическата природа на Вселената след няколко години на неуспешни опити да обясни всички процеси и явления на квантовата механика с помощта на традиционни теории.
Прайбрам, изследвайки работата на човешкия мозък, по същия начин се убеждава в неспособността на традиционните теории да разгадаят загадките на неговото устройство. И за двамата учени холографическият модел внезапно се изпълва с определен смисъл и послужва за отговор на много неразрешими преди въпроси.
И двамата автори публикуват откритията си в началото на 70-те години. Разработките им намират сериозен отклик в научните среди, но за съжаление, така и не получават широка известност. Някои изследователи се отнесли скептично към тези нови открития, но много други водещи учени попълват редиците на привържениците на холограмната теория.
Нобеловският лауреат по физика от 1973г., Брайън Джозефсон (Brian Josephson) определя теорията на Бом и Прайбрам като „пробив в разбирането на същинската природа на реалността”. С тази позиция се съгласява и д-р Дейвид Пит (David Peat), ученът-физик на Канадския кралски университет и автор на книгата „Мостът между мистерията и мозъка”. Пит твърди, че „нашите мислителни процеси са значително повече свързани с физическия свят, отколкото се предполага”.
През 1979 г. Робърт Дж. Джан (Robert G. Jahn), декан на Школата по технически и приложни науки към Принстънския университет, разработва програма за изучаването на „ролята на съзнанието при дефиниране на материалната реалност”. След провеждане на хиляди експерименти, Джан и сътрудниците му публикуват открития, които имат всички основания да се твърди, че: мозъкът може непосредствено да влияе на материалната действителност. През 1994 г. водещи учени и световни педагози се срещат в Принстънския университет, за да обсъдят как е възможно тази поразителна теория да бъде доразвита и да бъде приложена на практика в конкретни научни области. Това откритие е до такава степен необичайно, че опитите да бъде приложено на практика - неизбежно се затормозяват с множество съмнения и колебания.
Взаимодействието на съзнанието с материалния свят, днес не представлява нещо фантастическо: съзнанието - това е енергия в нейната най-финна и най-динамична форма. Теорията ни помага да разберем, защо нашите фантазии, мислени образи, желания и страхове - оказват влияние на реалните събития, и също така обяснява как се материализира създадения от мозъка образ.
Подобни открития, касаещи същността на реалността, може да се превърнат в движеща сила за нашето бъдещо развитие и усъвършенстване. Осъзнавайки себе си като част от откритата и динамична Вселена и като разбираме, че мозъкът има решаваща роля при създаването на реалността - човекът би могъл да развие един активен и творчески подход към живота.
Това е още един аргумент да не „стоим в страни”, наблюдавайки за произтичащите събития - новите открития ни позволяват да разберем, че „странични позиции” няма и никога не е имало. Всичко се основава на взаимно влияние. Където и да отидем и каквото и да направим, нашите мисли творят обкръжаващата действителност.
-
Още една интересна новинка за мозъка ;)
“Ясновидските” възможности на мозъка
Учени разкриха “ясновидските” възможности на мозъка
Любопитно откритие направиха учени от института Rensselaer. Това, което виждат хората, всъщност е бъдещето, твърдят изследователите. За да попадне от очите в мозъка, на визуалната информация й е необходимо време от порядъка на една десета от секундата. Логично би било да се предположи, че човек вижда това, което се е случило една десета от секундата назад във времето. Но изследванията показват, че възприеманата от хората информация е актуалната точно към дадения момент. Изводът на учените от Rensselaer означава, че човек всъщност е ясновидец и именно това му позволява да възприема околния свят в реално време. Изследователят Марк Чангизи посочва в своята разработка 50 вида визуални илюзии, когато мозъкът се опитва да предвиди какво ще се случи. Макар и да става въпрос за една десета от секундата, тази възможност на хората граничи със свръхестественото.
25 Май 2008, 10:18
Източник: TechNews.bg
-
ЖИВОТ В ХОЛОГРАМАТА
Демокрит: Малко класика от изминалата година:
Ако сте се събуждали някога с болезнено усещане, че реалността, която ви чака е само малка част от РЕАЛНОСТТА, достъпна за човешкото съзнание – тази статия е за вас...
След кратко "въведение" в познатите ви идеи от "Матрицата" се преминава към нещо далеч по-малко познато и доста по-любопитно:
Идеята на филма, макар и смела, не е революционна. Учението за свръхреалността, от която човешкият свят е само малка част, е ядрото на почти всички задълбочени духовни системи. То е най-трудната за постигане истина, последното препятствие в будизма, хиндуизма и шаманизма, в мистичното християнство и в еврейската кабала.
Тя е била, и все още е, прекалено сложна за рационално разбиране, тъй като излиза извън всяка теория и класификация на явленията. Но напоследък намеци за тази идея се появяват и в сериозната западна наука. Не броим психологията, чиито постижения все още се смятат за спекулации от хората с прагматично, естественонаучно мислене. Но когато такива дисциплини като физиката и когнитивната неврофизиология се намесят, човешкият интелект е изправен пред изпитанието да преразгледа своите възгледи за Вселената. Из основи...повече в Bioscience!
Двама учени – квантовият физик Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам, независимо един от друг стигат до революционен пробив отвъд границите на познатата наука. Те събират експериментални доказателства, че това, което се случва в пресечната точка, всъщност конструира светът.
Възприятието поражда реалност, и тя е уникално различна за различните организации на живот. В търсене на подходяща метафора, с която да изразят сложността на своите открития, и двамата учени прибягват до езика на холографията...повече в Bioscience!
Как точно Бом и Прибрам описват своите открития чрез сравнения с холографията? Карл Прибрам бил недоволен от доскорошния възглед, че мозъкът съхранява всеки бит информация в отделни (мрежи от) клетки. Все пак, алкохолиците никога не забравят само половината от името си или само част от физиономията на жена си, след като са отровили безвъзвратно някакво количество неврони.
Замислете се – как съзнанието ви конструира триизмерни обекти вън от вас, след като ретината на окото, обработваща зрителната информация, е двуизмерна, и би трябвало да доставя двуизмерни образи на ума ви?
Защо тялото ви в огледалото ви се струва обемно, когато то е просто отражение на лъчи върху плосък пласт живак зад стъкло ?
Още по-неудобен въпрос – как мозъкът трансформира биоелектрически импулси от перифирните нерви, така че ви кара във всеки момент да възприемате себе си като твърд обект сред други твърди обекти?
Та нали тези импулси са само биовибрации с определена честота в ума ви – по какъв начин той сглабя това (усещане за) тяло в пространството?...повече в Bioscience!
Натрапва се изводът, че “обективността” на обектите около вас са една доста
изкусна, твърда холограма, проектирана специално за ВАС от собственото ви съзнание.
Не вярвате? Затворете очи...повече в Bioscience!
Всички тези познати, но необяснени трикчета на ума, всъщност водят до теорията на Прибрам. Мозъкът не е просто машина за регистиране на реалността - такава, каквато е. Информацията се кодира, обработва и съхранява на холографски принцип – като мозъчни вълни, нямащи нищо общо с “оригиналния” образ. Съзнанието е лазерният лъч...повече в Bioscience!
Все пак ние не живеем в Матрицата. Не можем, подобно на героите от филма, да подскачаме от небостъргач на небостъргач, да надбягваме куршуми или да овладяваме кунг-фу чрез компютърна програма със скоростта на светлината. Тези неща наистина са достъпни на човешкото тяло-ум, но обучението в тях изисква малко повече време, усилия и решителност, отколкото повечето от нас могат да си позволят.
Ако се вземат предвид само изводите на Прибрам, човек може да остане с впечатлението, че реалността е илюзия, конструирана и свободно манипулирана от човешката мисъл. Това донякъде е така. Но извън нас наистина има нещо...повече в Bioscience!
От тези и други необясними феномени Бом направил зашеметяващи, но спазващи правилата на логиката заключения. Светът около нас не само зависи от съзнанието ни, той самият притежава някакъв неразбираем вид съзнание. В поведението на квантите се наблюдава такава съгласуваност, сякаш съществува непроявен ред, който да ги организира във взаимосвързана и саморегулираща се мрежа от енергия, разпростираща се навсякъде.
Този “замисъл” е толкова непостижим за ограничения ни ум, че е не по-разбираем за нас от честотните рисунъци върху холографската плака. Проявеният свят не е нищо повече от тримерна материална холография...повече в Bioscience!
Макар да ми беше много трудно да я проумея, тази идея за мен не е само празна философия. Тя може да служи като рационална основа за практическо развитие на човешкия потенциал. Човешкото съзнание може би еволюира – усещането, че има нещо отвъд това, което сме се научили да възприемаме, напоследък набира скорост в колективното несъзнавано...повече във ...вие си знаете:)
Автор: Bioscience
http://www.democrit.com/the_news.php?n=354
(http://www.ascendpress.org/LoONE/Images/holographiccreations.jpg)
-
Уникално видео в което се разказва нагледно какво представлява мозъка и как може да се промени нашето възприятие за света ако се елиминира едната половина на базата на опита на една жена учен! Има и превод на български. Наистина си заслужава да се гледа ;)
(http://www.shaktitechnology.com/brain4.gif)
http://www.vbox7.com/play:7c0b3a4f
-
Освен за холографския ум може би точно тук е мястото да се обсъди и холотропния ум ;) - така се казва книгата на Станислав Гроф и можете да си я дръпнете на английски.Книга в която се описва съзнанието в неговите неординарни състояния.
ТУК (http://www.filesend.net/download.php?f=50e5a979c5ee9abbb4060416772b7c15)
Долу в ляво - трябва да се изчака първо брояча.
-
И още нещо интересно за холографската природа на мозъка ;) :P
Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.
(http://www.shaktitechnology.com/brain4.gif)
Учените откриха в мозъка на човека вграден речник
В мозъка има вграден речник, което обяснява защо понякога сме в състояние да довършим изреченията на другите, откриха британски невролози, цитирани от в. "Дейли телеграф", предаде БТА.
Проф. Кати Прайс от лондонския Юнивърсити колидж каза, че мозъкът има функцията "предсказващо въвеждане на текст", която го доближава до мобилните телефони. Благодарение на тази функция човек може почти мигновено да открие смисъла в думи, чиито букви са тотално разбъркани.
У хората с дислексия тази способност липсва и затова те не могат да четат бързо.
Проф. Прайс казва, че вместо да прочита всяка дума и изречение до края, за да ги осмисли, мозъкът прави разумно предположение и минава нататък. Когато хората стават по-грамотни, мозъкът все по-умело прави логични предположения и умението за бързо четене се подобрява.
В началото учените смятали, че осмислянето на буквите и думите се управлява от зона в мозъка, наречена angular gyrus. Впоследствие обаче проф. Прайс и колегите й установили, че тази зона по-скоро предугажда какво ще види окото. С други думи тя предвижда какво мозъкът очаква да види, заключават учените в сп. "Нейчър". БТА
http://science.actualno.com/news_265926.html
-
Не зная дали тук му е мястото, но прочетете за ХОЛОГРАМНАТА ОБЩНОСТ (http://misbis.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/18/kakvo-e-hologramna-obshtnost.652878).
Холографският модел е присъщ за повечето хуманоидни цивилизации.Модела на обществата е плосък,духовното развитие и израстване на индивида е във фокус. Познанието се предава на всеки член и за всички е важно всеки един индивид да расте,усъвършенствува,като по този начин допринася за общото.
Функционирането на едно духовно общество изисква всеки индивид да има самосъзнанието да се себеразвива.
А цитираният Бил Райън (http://projectavalon.net/lang/bg/bill_ryan_bg.html) не е ли същият от Проекта Камелот?
-
И аз не знам дали е за тук,но е свързано като тема-
Хората действително живеят в Матрицата
Какво е устройството на човешкото общество?
Хората се подчиняват на законите на Матрицата. Вашите действия не са в резултат на собствените ви желания и съзнателни заключения.
Какъв е основният принцип на Матрицата?
„Хората правят нещата, които са част от създадената за вас голяма игра, която действа по предварително програмирани във всеки от вас принципи. Принципът е, че веригата на предполагаемите ви желания и действия се увеличава в геометрична прогресия. Например, ако имате пари, това поражда желание да ги харчите или трупате. Колкото по-силно е желанието ви да имате повече пари, толкова повече ще действа върху вас принципа на Матрицата.
Парите ли влияят върху качеството на живот в цивилизования свят?
От парите не зависи качеството на вашия живот. Това е един от основните трикове на матрицата за контрол на масите от хора. В действителност парите са посредник при получаване на блага. Всеки може да ги получи директно, без посредници.
Как хората влизат в Матрицата?
От самото зачеване. Вие нямате избор. Принципът на Матрицата работи безотказно, защото хората, които веднъж са постъпили по един начин, правят това до края на живота си, ставайки роби на матрицата за цял живот -ако вземете заем, купувате наркотици, гледате телевизия и така нататък.
Какво е основното оръжие на Матрицата? Какви са средствата за контрол от страна на Матрицата?
Матрицата не се охранява и оръжие за това не е необходимо. Принципите на Матрицата надеждно я защитават. И за нея работят преди всичко парите и медиите. Това са основните стимулатори на бягство от действителността. И по-конкретно, планираните така наречени технически нововъведения. Хората са уловени на въдица, когато се очаква въвеждането на нови технологии, независимо дали то е средство за комуникация, както и ново средство за информация. Защото в действителност, съществуват и функционират много по-напреднали технологии. Една от новостите на Матрицата е да засипва хората с един безкраен поток от информация. Деветдесет и осем процента от информацията е котва, която не позволява да се хване същността на истинската. Едва Два процента е информацията, която отразява реалния свят, и която е отлично замаскирана. От тях още два процента не възприема мозъка ни, и само малка част остава във вашето съзнание. Така Матрицата манипулира успешно всички човешки качества. както и егото, емоцията и морала.
Живот в матрицата е добро или лошо?
Ами, първо трябва да се сравни, за да се достигне до заключение. Вие никога не сте били свободни, така че това е основният недостатък на Матрицата.
Остава да се назоват тези, които контролират Матрицата и защо те правят това.
На въпроса „защо“ отговорът е много прост. Не става въпрос за пари и богатства, а за далеч по-амбициозни желания. Основната задача на Матрицата е да трансформира обществото в управляема маса. На всеки човек е създаден по един малък свят, измислено му е с какво да се занимава за да има стимул да живее и да няма възможност да се осъзнае. Измислените ценности ви отнемат цялото време. Затова е по-важно за вас да измиете колата и да я паркирате в гаража, отколкото да разберете защо правите това.Teзи, които са създали матрицата и я управляват, също са част от нея. Веднъж създаден и работещ процесът е необратим. Бъдете внимателни, може би, някой от тях ще се издаде.
Какъв може да света извън Матрицата?
Такъв, каквото би искал да го да види всеки един от вас, точно като в Матрицата.
Каква тогава е разликата между матрицата и реалността?
В свободата на избора. И в осъзнаването на тази свобода.
http://-Цензурурано - Жълт сайт/2010/09/horata-deystvitelno-zhiveyat-v-matritsata-2/ (http://-Цензурурано - Жълт сайт/2010/09/horata-deystvitelno-zhiveyat-v-matritsata-2/)