Теории за обясняване на неутолимата личност
Западните психолози свързват различни аспекти на алчността с либидните нагони, описани от З. Фройд. Психоаналитичното обяснение на неутолимата човешка потребност да постига, да притежава и да бъде повече от това, което е, приписва на алчността (и психическата сила, която я “подкрепя”) сублимацията на низшите инстикти. Това, което изглежда като постоянен импулс към още по-голямо усъвършенстване, лесно може да се разбере като резултат от инстинктивно изтласкване, на което се основава най-често човешката цивилизация. Изтласканият инстинкт никога не престава да се бори за пълно удовлетворяване, което би се състояло в повторението на първичното преживяване на удовлетворяването.
Биографично ориентираната психотерапия открива, че животът на много хора е неудовлетворен и непълноценен в междуличностните отношения. Например, проблемите с родителския авторитет могат да затвърдят поведение, което да доведе до специфични трудности при общуването с авторитетни и авторитарни индивиди. Проблемите с братята и сестрите водят до изкривяване на бъдещи отношения с равните по статус. Когато полето на съзнанието е силно повлияно от лежащия в основата спомен (от родилната травма) има неудовлетворение от настоящата ситуация. То може да се фокусира върху: външния вид, ресурсите и в материалните притежания, ниския социален статус, недостатъчно власт и слава и т.н. Подобно на плода, който е в родилния канал и очаква по-добра ситуация – да излезе, така и човек изпитва силна потребност да бъде в по-добра ситуация, която е някъде в бъдещето. Фантазията продължава да създава по-добри образи, които за да бъдат постигнати, трябва да се премине през “месомелачката” или “яростната конкуренция за осигуряване на прехраната”. По същество обаче това е стратегията на губещия, тъй като не дава удовлетворението, очаквано от живота.
Когато целта не е постигната неудовлетворението се приписва на неоценените корективни мерки. Ако целта е постигната, това не оказва влияние върху чувствата ни. И така резултатът е или заместване на старата цел с различна, или засилване на същия тип амбиции.
Обяснението на трансперсоналната психология за причините, които “създават” неутолимата алчност, се основава върху резултатите от съвременните изследвания на съзнанието и емпиричната психотерапия. Те установяват, че този стремеж е отвъд перинаталната област. И според концепцията на Кен Уилбър за проекта “Атман”, е трансперсонален по природа. Истинската човешка природа е божествена и макар че процесът на съзнанието ни отделя и отчуждава от нашия първоизточник, съзнанието за този факт никога не е напълно загубено. Най -дълбоката мотивираща сила в психиката на всички равнища на еволюцията на съзнанието е да се върнем към преживяването на нашата божественост.
Истинската трансцеденталност изисква унищожаване (смърт) на отделния Аз, умиране на изключителния субект, който е във вътрешния свят на човека, а не извън него. Персийският поет Руми го казва по невероятен начин:
“Всички надежди, желания, любов, привързаност, които хората хранят към различни неща – бащи, майки, приятели, рай, земя, палати, наука, произведения, храна, напитки, - светецът знае, че това са желания за Бог и че всички тези неща са було. Когато хората напуснат този свят и видят Бога без този воал, ще знаят, че всичко това е било було и прикритие, че обектът на тяхното желание в действителност е бил онова Едно Нещо.”
Нива на психо-духовната трансформация
През последните години у нас се публикуват много книги разказващи за персонално преживени стъпки към радикална личностна трансформация (Л. Хей, У. Дайър и др.); за личности, които са имали сериозно и системно вътрешно търсене (живота на Светите Отци, житието на Св. Иван Рилски, Св. Серафим Сарофски, Кронщад, Буда, Йогананда, Мохамед); за хора получили дарба като лечители (Л. Ковачева, П. Димков и др.), ясновидци (Ванга, Л. Антонова) енерготерапевти и екстрасенси (Л. Попова, В. Кочовска, Джуна и др.) и фундаментална положителна промяна на мисленето, редовна духовна практика и медитиране. Нивото на агресия при тези хора значително намалява, те са спокойни, чувстват се удобно със себе си и са по-толерантни към другите.
На всеки човек всекидневно се случват различни истории, т.е. той преминава през определени стъпки, които водят към едно или друго ниво на промяна. Преминаването от едно ниво в друго означава да се отработят определени качества и те да бъдат част от новата трансформираща се личност. За всяко едно от петте нива има различен брой стъпки:
Преживяване на психо-духовната смърт
Прераждане
Изработване на нова положителна съзнателната връзка с постнатални и перинатални спомени
Изместване на фокуса към настоящето, а не към миналото и бъдещето
Съществуването – “Да бъдеш!”
Важното в целия този процес е да не се поставят самоцелни планове. Резултатът от извървения път е свързване с трансперсоналната област на психиката ни. На практика това означава ново отношение и уважение на съществуването и почитане на целия живот. Развива се съзнание, че сме част от цялото и не може да причиним нищо на природата без едновременно с това да го причиним на себе си. Отделните различия между хората по пол, етнос, политически интереси, обществен статус, култура, морал, ценности се приемат. На света вече се гледа като на едно село. Явно, че това ново осъзнаване е пътят за оцеляване на цялото човечество.
Едно от най-ярките постижения на личната психо-духовна трансформация е появата на изключително голяма отговорност към поведението, морала, общуването и служенето към себе си и другите; дълбок хуманитарен и екологичен интерес към живота и Вселената; потребност за ангажиране в служба на значими общочовешки каузи.
Д-р Райна Захариева - психолог
преподавател в СУ “Св. Кл. Охридскки”-ДИУУ