Форум за конспирации, уфология и мистика.
Конспирации => Български конспирации => Темата е започната от: Eltimir в Септември 29, 2008, 11:40:29 am
-
В "Невидимата атака" се опитах да опиша някои аспекти от действието на психотронната техника. Сега ми се ще да се спра на друг метод - агентурата и провокацията. С помощта на няколко причера ще се опитам да обясня как действат Службите. И тъй като агентурните методики имат една и също основа, вие сами можете да си направите съответните изводи.
Сега ще пусна само въведението към книгата. Налага ми се да поизляза за някой час. Като се върна, ще продължим.
ПАРАД НА ИЗМЯНАТА
Тук ще стане дума не само за предатели. А и за такива, които винаги са ни били врагове. Само че ние, поради своята доверчивост сме ги приемали за свои. Значи поне за нас те са изменници и не е грешка, ако ги включим в парада на измяната.
НЕОПРОЩЕНИЕ
Прощавам измяната, родена сред мъчения. Прощавам предателството, предизвикано от страх за съдбата на близки хора. Простено да бъде изтръгнатото насила признание. Простено да бъде на такива предатели. Простено да им бъде заради тяхната слабост. Простено да им бъде заради липсата на достатъчно сила. На такива всички прощаваме, прощавам и аз. На такива и Бог ще прости.
Не мога да простя предателството, сътворено от разстояния - географски или съсловни. Не прощавам измяната пред страха от загубата на достигнато материално благополучие. Не прощавам на борците за народни правдини, станали недосегаеми за своя народ. Не давам прошка на изменниците, гледащи с надменност жертвите на своята измяна. Те не търсят прошка, затова не ще я получат. На такива и Бог не ще прости.
Мнозина от нас преминаха неопетнени през десетилетията на битки и безмилостни атаки. Мнозина излязоха несломени от лагери и затвори. Не бяха никак малко издържалите на нечовешки мъки герои. Омърсиха се след това, когато страшното мина. Тогава предадоха и нас. Започнаха да си спомнят за годините на съпротива като за лош сън, като за кошмарно преживяване. Няма по-мерзко предателство от тяхното, няма по-долна низост. На такива и Бог не може да даде прошка. Затова нека Той ги накаже. Аз се отказвам да мъстя. Както се отказвам и да простя.
Бяха част от нашата борба, бяха непреклонни и истински, а днес целите вонят на измама. Бяхме съвсем близо до целта, толкова малко не ни достигаше да я осъществим, а те не издържаха. Те, които не се уплашиха от насочените дула, които не се пречупиха от най-свирепите инквизиции, днес търгуват със съвестта си, побратимяват се с нашите общи инквизитори. Заради тях достойните тънат в мизерия, заради тях не доубихме поваления звяр. Заради тях войната не се увенча с успех. Затова народното проклятие ще падне върху им и никакво опрощение не ще има.
Бяха част от свещения Идеал, но вече ги няма. Не, не са мъртви, но все едно че са - вече не са същите. Толкова искам да им дам своята прошка, но не мога. Как да ги позная? Остана ли нещо от тях, по което да разбера, че са те? Захвърлиха своето минало, отрекоха своите стари съратници, презряха идеите, в които се бяха клели. Нима това са те? Нима ги има още, за да им простя? Нима може да бъде простено нещо, ако то не съществува? Нима и Бог може да прости на Нищото?
А аз дори не съм Бог.
***
Въпросът за предателите и провокаторите има значение не само за жертвите. Последиците от тяхната рушителна дейност засягат всички честни хора. С помощта на предатели и провокатори искрените идеалисти бяха премахнати и техните места се заеха от разбойници, от криминални типове, за които няма нищо чисто и свято. Други, неизмеримо по-мощни са силите, планирали разгрома на България и ликвидацията на българския народ. Но без своите маши, без дребните подли душички пораженията не биха били така големи. Именно те вървяха след големия валяк и доизскубваха малкото оцелели тревички. Имайте го предвид, когато ме съветвате да не се занимавам с такива. Няма как, трябва да покажа кои и какви стояха срещу нас и какви методи използваха. Всъщност точно заради провокаторите отказах да отговарям на въпроси във форума на нашия Интернет сайт и да влизам в дискусии. За тази цел пуснах следното
ОБЯСНЕНИЕ
Мисля, че дължа малко лично обяснение на участниците в този форум.
Електронните ми пощи са извън мой контрол. Дори не мога да ги отварям. Ако някой ми е писал и не съм му отговорил, да знае каква е причината. Ако съм му отговорил, да знае, че съм му отговорил не аз, а някое непознато другарче. Нови пощи не съм отварял и поне засега нямам намерение да отварям. Лични съобщения пиша в изключително редки случаи и също в такива случаи отговарям на лични съобщения. От началото на годината всичките ми ЛС се броят на пръсти. Каквото имам да кажа, го пускам направо във форума. Ако нещо съм премълчал, ако не съм се доизяснил в нещо, то е, защото така съм преценил. Интернет вкъщи нямам и в скоро време не се очертава да имам. На въртележката, на която се повъртях до ноември миналата година нямам намерение да се качвам отново. Из други форуми и сайтове нямам нито време, нито желание да ходя.
Защо пиша това обяснение? Тоя, който трябва – ще се сети. Който не се сети – обяснението не е за него.
Скоро някои ще си кажат „Христос Възкресе!”, ама поне на мен повече ми се ще да си кажем скоро България Възкресе! Каква е връзката на моето пожелание с Обяснението? Ако някой не се сеща, нека погледне обяснението ми за Обяснението.
-
Част І
ПЪТЕКИТЕ НА ПАДЕНИЕТО
През 90-те години във Враца живееше момченце на име Цветомир Георгиев Йолов. Скинарче. Също като другите скинарчета, то вдигаше дясна ръка в нацистки поздрав и крещеше „Хайл Хитлер!”. Пиеше, напиваше се и редовно участваше в побои над цигани или над хора, заприличали му на цигани в тъмното. Добре, че баща му не беше беден, та редовно го откупваше от Районното полицейско управление. Според някои информации, които не бяха опровергани, Цветомир Йолов имал заведени четири съдебни дела за криминални престъпления. Включително за разбиване клуба на БДФ във Враца и за кражба на имущество от него. Последното го вярвам, Той сам ми е разказвал за този случай. Дори през 1999 година ми беше обещал една пишеща машина, след като ченгетата конфискуваха моята. Та Цъката ми обеща нова машина, която така и не видях. От пиянства и от побои нямал време да ми я донесе, поне така ми обясни тогава. А също ми обясни, че машината е от разбития клуб на БДФ, та още било опасно да я изважда от мазето на сестра си, където я криел. В невероятните приключения на момчето вярвам. Можете да се насладите на малка част от вестникарските изрезки, описващи скинарските подвизи на Цъката, както по онова време го наричаха неговите приятели. Думата „мангал”, изписана върху едната изрезка е правена от него, аз нямам навика да пиша на ръка. Ако някой се съмнява, ще му дам копие да си направи графологична експертиза.
-
Още малко снимки. Имам и други в архива си, ако се наложи, ще пусна и тях.
-
Случи се така, че ме запознаха с момчето. От дума на дума и от чаша на чаша, то взе да се вслушва в мен. Обясних му, че пътеката, по която е тръгнал не е от най-добрите. Че тая пътека ще го заведе в затвора, а побоищата над цигани и крясъците „Хайл Хитлер!” няма да спрат циганизацията на България. Разговарях и с неговия баща Георги Йолов, убедих го, че е най-добре да прати сина си да учи. В края на 2002 година мои приятели ми предложиха да посетя Париж на техни разноски. Предложиха ми да взема още някого със себе си, по свой избор. И аз, представяте ли си – взех Цъката. Що пък да не види свят момчето. Е, видя. Така видя, че нашите домакини му предложиха да си презавери билета и да се върне в България по-рано от предвиденото. Сега няма да разказвам в детайли, всичко съм описал в биографичната си книга „Непослушание”. Позволих си само да покажа снимка, на която Цъката вдига ръка в нацистки поздрав пред Айфеловата кула, та хората се хванаха за главите. Подробности. Пък и не за поведението на Цъката в Париж ми беше думата.
През 2004 година нашият Цветомир регистрира във Варна своя фирма с предмет на дейност Интернет доставки. Много интересно, Цветомир Йолов, който редовно пишеше тук-там от името на някакъв „Фронт за антиционистка съпротива”, регистрира фирма във Варна, най-еврейският български град. Пазя едни такива негови писания, писани собственоръчно. Обаче Цъката регистрира фирма, която по закон си има работа и със Службите. Казвам „по закон”, а не че всички го правят. Законът обаче повелява на Интернет доставчиците да дават на Държавна Сигурност, която от 1989 година насам си смени името сто пъти сведения за своите клиенти. Виждате удостоверението за лиценз, шега няма. Снимката я взех от Интернет, не издавам никаква тайна, нито пък изнасям лични данни, каквото се чу по едно време. Пускам снимките, защото не обичам да говоря наизуст. Предпочитам да документирам каквото казвам, та да няма спекулации и опити за опровержение.
-
Цъката, който навремето нямаше пари за цигари изведнъж регистрира собствена фирма. И се почна една, не е за приказка. Наложи се да си разменим по някоя и друга остра реплика. За мое голямо учудване, получих призовка да се явя във Варна на съдебно дело, заведено от Йолов срещу мен. Мотивът бе, че съм го бил нарекъл „глупак”. Не вярвате ли? В началото и на мен ми беше трудно да повярвам, обаче се наложи. Ето снимка от една от призовките, както и от Тъжбата.
Казват, че съдебното дело било заведено по настояване от НСС и нейни агенти, но това засега си остава само хипотеза. Друга хипотеза е, че делото е заведено по идея на Силвия Емилова Мирчева, за която съществуват прекалено много на брой и твърде основателни съмнения, че работи за руското разузнаване – ГРУ. Според запознати със случая, целта на Мирчева била да ме изкара от равновесие, та по-лесно да падна в нейните ръчички. Пак за Мирчева се изказа мнение, че дала идеята за палежа на моето жилище през юни 2006 година, при който палеж едва не загинахме с дъщеря ми. Другата версия за палежа беше, че е организиран от Георги Йолов, бащата на Цветомир с цел да ме убие, та да спре делото и да се избегнат последиците за негови син. Но както казах, това са хипотези. Полицията, ако можем да наречем тази бандитска организация „полиция” спря всякакво разследване, затова си оставаме на етап „хипотези”. Тепърва предстои да науча как точно са стояли нещата тогава. Не обичам неразгаданите тайни, особено, когато са се отразили по такъв драстичен начин върху живота ми. Вижте първо снимките от документите около съдебния процес, че после ще има още снимки, много по-интересни.
-
Та Цъката завел дело срещу мен, значи. Ами хубаво. Както можете сами да се убедите, делото е за обида, а не за клевета или за изнасяне на лични данни, както твърдеше някой си, подписващ се като „Лоенгрин” в Интернет форума на Движение „Воини на Тангра”. За „Лоенгрин” също твърдят, че е човек на Силвия Мирчева, ама да не се отклоняваме от темата. Освен че заведе дело, Йолов закри тогавашния Интернет сайт на Движението, на който бе системен администратор. С обещанието, че след като изгони мен и още трима-четирима души, ще направи много по-добър сайт. И с обяснението, че ние сме били „смотана секта”, а истинският националист и истинската душа и сърце на сайта и на Движението бил той – Цветомир Йолов, с псевдоним Есхар. Само погледнете какво представлява днес „обновения” сайт на Йолов. Останало е единствено името, което е обявено за продан.
-
Цветомир съсипа сайта, обаче заведе съдебно дело, защото съм бил опетнил честното му /с четири висящи криминални дела/ име и съм бил засегнал чувствителната му човешка душа. Аз бях на друго мнение, ама кой ме пита. Според мен такива, които предават приятелите си, които вършат злини на хора, от които са видели само добро, нямат нито сърца, нито души. В крайна сметка прекратиха делото. Пак по негово настояване. Изглежда това момче твърде често си променя мнението по разни основни въпроси. Разказаха ми нещо, за чиято достоверност не мога да гарантирам, но ще ви го разкажа. Ако някой има възможност да провери дали е така, няма да е зле да научим истината. Та според онова, което ми разказаха, Йолов бил извикан от същите ченгета, които му наредили да заведе делото. Този път му наредили да го спре. Той се опитал да откаже с мотива, че щял да стане за смях и за резил, ако го направи. Тогава някакво ченге му рекло: „Слушай, бе, боклук такъв! Или спираш делото, или с бизнеса ти е свършено!” Разбира се, аз не съм присъствал на разговора и не мога да гарантирам дали такъв разговор изобщо се е състоял. Само предавам онова, което ми разказваха с едничката цел да науча истината. Но не и това бе главната цел да напиша този текст и да приложа към него съответните документи.
Един ден вкъщи разчиствах и подреждах книгите си и попаднах ето на тази книга:
-
Навремето ми я подари същият Цветомир Георгиев Йолов. Имаше липсващи страници. Тогава, когато ми я даде, той ми обясни, че я бил откраднал от градската библиотека във Враца, защото била еврейска. Драскал из нейните страници и надрасканите листове лепял тук и там като нагледна агитация. Имаше намерение да оползотвори цялата книга по такъв начин. Поисках да ми я даде на мен, тъй като по мое дълбоко убеждение не бива да се унищожават книги. Тогава даже си спомних за отговора на Максим Горки, когато Сталин го попитал какво мисли за „Моята Борба” на Адолф Хитлер. „По принцип вредни книги няма” – отговорил писателят. Не съм съвсем съгласен, но все пак съм на мнение, че е по-добре книгите да се съхраняват, отколкото да бъдат унищожавани. Та многострадалната книга „По пътеките на еврейската история” попадна в мои ръце и аз я запазих. Предоставям на вашето внимание част от тези надраскани листа. Предупреждавам, че книгата у мен е оригинал, и че е надраскана собственоръчно от Цветомир Георгиев Йолов. Това си е документ, който не подлежи на опровержение.
-
Следващите страници са украсени по същия начин.
-
Не рекламирам ръкописите по никакъв начин. Отказвам да дам дори мнение за тях. Единствената ми цел е покажа нагледно какво е писал преди години Цветомир Георгиев Йолов, преди да се превърне в това, което е днес. Е, освен с теория, Цъката искаше да се заеме и с практика, ама нещо не се получи. Доколкото ми е известно, специални изследвания са доказали, че от човешка мазнина, пък било тя и еврейска, сапун не може да бъде произведен. Цветомир Йолов много искаше да опита, аз тогава го разубедих. Сега съжалявам. Съжалявам, че го отклоних от престъпната пътека, по която беше поел. Ако не се бях занимавал с него, ако го бях оставил да продължава както си знае, Цветомир нямаше да основе фирма „Ария Нет” във Варна и едно съдебно дело щеше да ми бъде спестено. Сега ми е интересно да науча дали ционистите, след като видят надрасканите листове от тяхната книга, вече не съжаляват, че са допуснали такова лице да основе такава фирма. И то точно в града, чиято емблема толкова наподобява знамето на Израел.
Защо написах всичко това, и защо приложих всичките тези снимки? Заради Цветомир Георгиев Йолов? Ами! Заради ционистите и заради евреите, естествено. Ей, господа евреи и вся остальная сволочь! Вие, които за половин дума срещу вас преследвате човека до гроб как ще ми обясните горното? Как ще ми обясните вашата любов необяснима към скинхеда Цъката, превърнал се в много-уважавания г-н Йолов? Господа евреи и вся остальная сволочь, след разкритията, че финансирате възстановената СС дивизия „Скендербег” как да не ви подозирам в прохитлеристки чувства? Господа евреи и вся остальная сволочь, как след всичко да не мисля, че нацизмът, в който толкова обичате да обвинявате нас, всъщност не е ваше дело?
Ама както казват, неизповедими са пътищата Господни. Еврейските – също.
Ангел Грънчаров – Елтимир
Февруари 2008 година
-
Част ІІ
ПЛЪХ НА ПАЛУБАТА
Обикновено плъховете първи напускат потъващия кораб. Обаче в нашия български частен случай те са капитани. А когато решат да превземат или да потопят изплъзнал се от плъшеския им контрол плавателен съд, капитаните-плъхове пращат първо други плъхове, от по-нисък ранг да го окупират или повредят. За един такъв плъх искам да разкажа сега. Не бих се занимавал с него, само че не мога да стоя безразличен, когато същият плъх без да е от нашия екипаж развява знаме, на което пише „Движение „Воини на Тангра” и се представя за един от нас, без да е такъв. Това е престъпление срещу Българската идея и аз съм длъжен да реагирам.
Бях позабравил за него. Днес в Интернет форума на Движение „Воини на Тангра” го познах. Пише под чуждо име, разбира се. Почеркът му обаче си остава същият. А нали знаете, че криминалистите именно по това разпознавали престъпниците – по техния почерк. Говоря за времето, когато криминалистите се занимавали с ловене на престъпници, а не организирали атентати срещу мирно спящи хора. Но сега думата ми беше за оня, когото познах. Налага се да почна отначало, с излагане на спомени. Цитирам своята биографична книга „Непослушание”. Спестявам само имена на хора, нямащи никакво отношение към сегашните изяви на моя стар познайник.
-
През лятото на 1995 г. във в-к “Камбана” бях защитил Антон Рачев от Русе, когото съдиха за проповядване на фашистка идеология. Дори уредих легионерите от БДФ – Ботевград да излязат с декларация в негова подкрепа. Без да познавам този младеж, тогава писах, че се възражда практиката на мръсните политически процеси, и ако проявим равнодушие днес, утре потърпевши ще бъдем ние. Рачев има характерна физиономия, бях го виждал на снимки из вестниците и веднага го познах, когато се срещнахме в офиса на една партия. Съобщих му кой съм, оказа се че той е чел моята скромна публикация и се сприятелихме бързо. Нищо чудно - съдбите ни в много отношения си приличаха. И много жалко, че това момче се оказа вербувано от ДС, чиято цел бе да подтиква младежи към прохитлеристки прояви, та НСС да има поводи за разправа с тях.” Случката е от 1997 година. Виждате една от тези снимки, взета е от в-к „Север-Изток”, 3 август 1995 година. По онова време Рачев беше монархист и християнин. Нещо повече, беше фанатичен до истерия монархист и фанатичен до истерия християнин. Също така беше отявлен германофил и отявлен русофоб. Запомнете тези факти. Защото фанатизмът на някои индивидиуми понякога сменя своята посока.
-
До 1999 година отношенията ни с Рачев бяха приятелски. Ходих му на гости в Русе, той идва до Ботевград, нищо особено. През 1999 година обаче бях следствен по чл. 108 от НК за проповядване на „фашистка идеология”. На 6 или 7 май това момченце дойде вкъщи с още едно момченце, пак от Русе. Ако не се лъжа, казваше се Иван Митев. Нещо се поусъмних, нещо не ми хареса в поведението и в погледите им. Гърмян заек съм, все пак. И реших да ги заведа на село, тук беше малко или много опасно. На 9 май се върнахме в Ботевград. Както може да се очаква, на тоя ден местните „антифашисти” и днешни съюзници на Негово Влечуговство „монархофашиста” Симеон Втори се бяха събрали да празнуват поражението на България във Втората световна война. С бодра крачка и съветски песни, окичени с ордени и медали като коледни елхички. Обикновено не им обръщам внимание, те и педерасите почнаха да си правят такива празнични шествия. Обаче нашият Тони Рачев като ги видя взе да си изпъва ръката в нацистки поздрав и да крещи: „Хайл Хитлер!”. Е, немаше как, отстраних се от него и се престорих, че не го познавам. Ако някой не ми вярва, тук копирам една такава снимка с характерна за „Русенския Фюрер” поза. Снимката е от Плевен, откъде я имам, си е моя работа. След истериката на ботевградския площад и моето отдръпване бях обявен за страхливец и предател, а двамата приятели Рачев и Митев ми обясниха, че е по-достойно да вляза в затвора, отколкото да не обърна внимание на коледните елхички. Какво внимание, бе? То некрологът му се подал от джоба, върви си там старчето, щастливо усмихнато и не осъзнава на кой свят живее, ти ще го дразниш и ще му демонстрираш преданост към Адолф Хитлер! Не се скарахме особено, обаче прекратихме всякакви връзки. Сега да добавя друг момент. По време на следствието бяха издирени всевъзможни мои контакти с най различни хора. Включително с писателя Димитър Делян и с поета Иван Коев. А за Рачев, който пишеше откровено хитлеристки писма и един въпрос не ми зададоха. Викаха за разпит д-р Венко Седларски от Бургас, който се интересуваше от древна история. Антон кой знае защо не го потърсиха, вероятно не са знаели, че се познаваме. И то при положение, че Рачев бе разлепил из Русе листовка, насочена срещу циганите и евреите. От името на Движение „Воини на Тангра”, естествено. Нямаше как да не се усъмня. Или както казваше един мой колега навремето, може да съм луд, ама не съм ненормален. Сигурно съм малко луд, щом си патя все от едно и също. А именно, когато окажа доверие на недостойни за доверие хора. Случаят с Цветомир Йолов е прекалено известен, да го повтарям и тук.
-
Мой адвокат на следствието беше проф. Янко Янков. Знаех, че той също е защитавал Рачев през 1995 година и му споделих за инцидента в Ботевград. Янко ми отговори, че Антон Радославов Рачев е вербуван от ДС и по лично нареждане на ген. Бриго Аспарухов му се изплаща нелоша заплата, за да върши провокации срещу такива като мен. А пък прословутото му дело по чл. 108 се оказало заради оклепани с боя руски гробове в Русе. Само че се наложило да го изкарат политически и му лепнали „пропаганда”. Ако някой се съмнява, да пита професора. Доколкото го познавам, той няма да се отметне от думите си. И нещо документирано. Из писмо на проф. Янко Янков до тогавашния Главен покурор на РъБъ Никола филчев. Датата е 23 март 2002 г.: „Господин Главен Прокурор, През 1996-1997 г. българските медии се занимаваха изключително усилено с разбъркани в пропаганден миксер, но имащи пределно ясна стратегическа конфигурация четири типа съобщения: 1) за ескалация на националистически, расови и фашистки прояви на (по същество персонално и организационно неидентифицирани) български младежи; 2) за загрижеността на западните политици за етническия мир на Балканите; 3) за мъдрата политика на парламентарно представените партии и преди всичко на управляващата партия СДС относно етническия мир в България. /…/ 2) че особено силно бе активизирано представянето в медиите на дейността на “групата” на едно младо и доста глупаво момче - Антон Рачев от Русе. /…/ 3) че Рачев (когото също така познавам лично от няколко години) е манипулиран директно по две линии: от сегашните български тайни служби; и от няколко души българи, живеещи в Швейцария и Германия (които също така много добре познавам лично и много отдавна!), които са известни сред цялата българска емиграция на Запад именно като изпратени там от комунистическите български тайни служби, за да създават провокационен “националистичен български колорит”. (Единият от тях, съвсем наскоро по това време се бе оженил за една видна българка, изпълняваща функцията “дипломатически представител (посланик) на България”, с която се познаваме много отдавна – тъй като завършихме заедно Юридическия факултет и тъй като сме земляци и познавам семейството й, и за която още като студент знаех, че е вербувана от ДС).
В контекста на всичките тези (а и на други!) лични и професионални знания, аз още тогава направих и публично обявих прогнозата си, че сегашният управляващ елит под ръководството на управляващата партия СДС ще организира фалшиви прояви на национализъм, чрез които ще цели да шантажира Запада за уж “съществуваща опасност”, след което ще демонстрира “толерантност и мъдрост”, в контекста на които ще се опита да изпроси от Запада определени политически и икономически дивиденти заради “заслугите” си при решаването на важния за Запада проблем – запазването на етническия мир в България.” Писмото на Янков до Филчев се отнасяше до опита да бъда съден, така че имам пълното право да го цитирам. Тогава с Янко проведохме дълъг разговор на тема „Антон Рачев”, недоразумения не би трябвало да има. Рачев се е опитал да ме вземе за поредното конарче, ама тоя път канарчето му е отлетяло.
Работата беше ясна. Принципът е, такъв тип да го режеш от корен и да не му позволяваш да се приближава до теб. Хубаво, ама се случи пак да го срещна. Тони, както си му е реда се усмихва и се преструва, че нищо няма. И даже ми подарява малка книжка, която издали съвместно с русенския поет Атанас Ганчев. Виждате и нея на снимка. Лошо нема, могли хората, издали книжка. Нема лошо, ама има. Прибрах се вкъщи и се зачетох. Ганчев е добър поет и своите стихове сам си ги пише. За разлика от Антон Рачев, който своите статии само ги преписва. Тук виждате една такава статия. Копирам я цялата, за да не кажете, че си измислям. Отново ви обръщам внимание върху годината, през която е издадена книжката – 2000. Същата статия, с незначителни разлики беше публикувана във вестник „Нова демокрация” през месец май 1991 година. По една случайност главен редактор на този брой, а също автор на въпросната статия бях аз. Тук пускам главата на същия брой, сканираната статия я прилагам отделно. Подписана е като редакционна, но е писана от главния редактор, тоест от мен. Това беше обичайна практика в редакциите по онова време. Прилагам и снимка на редакционното каре. Изглежда някой от някого е преписвал, само където не знам кой от кого. Оставам на вас да прецените. В същата книжка се намират и други, писани от мен текстове, леко преработени. Но поне не са подписани с името на Рачев. Вероятно от страх. Не всеки ще посмее да сложи своето име под „Зов”, включен и в „Кръгове” по особен начин. Веднъж му загатнах КАКВО е „Зов” и нищо, че беше пиян, може да е запомнил. Книжката е любопитна и с факта, че като един от нейните рецензенти е посочен починалият три години по-рано Владимир Свинтила. Ще добавя, че Антон Радославов Рачев е роден на 12 ноември 1968 година, а Владимир Свинтила, с когото аз го запознах, е виждал всичко на всичко два пъти. Спомням си фраза от някакъв филм: „Толкова млад, а вече англичанин!”. Същият Рачев през 1995 година беше издал брошура от 30 страници, в която излагаше възгледи, твърде различни от възгледите, изложени в статията. Тоест, че в основата на българската държава трябва да стои християнството. Не уточняваше кое християнство, защото цитираше както православни, така католически и протестантски автори. Имам и брошурата, но не ми се занимава да я сканирам или преписвам. Не си заслужава труда. Споменавам я, единствено за да предупредя, че съм в състояние да я приложа като доказателство за истинността на своите твърдения. Брошурата е издадена от Монархическо-Консервативния съюз с председател Иван Марчевски от Велико Търново. Нарича се „Духовната държава”. Когато го видях за последен път, Марчевски заяви, че е прекъснал всякакви връзки с Рачев и нямам основание да не му вярвам. Моите възгледи в основни линии си останаха същите, каквито бяха не само през 1991 година, но и доста години преди това. Не съм фанатик, но държа на своето си мнение.
-
И нещо, за което ще стане дума по-долу. Мен също ме обвиняват, че преписвам своите книги и статии. Както виждате, когато обвинявам, прилагам категорични и неоспорими доказателства. Държа същите категорични и неоспорими доказателства да бъдат приложени и към обвиненията срещу мен. Да бъдат, ама няма да бъдат, щото не могат, защото такива доказателства не съществуват. Поне аз най-добре си знам кой ми пише статиите и книгите. Всъщност обвиненията тръгнаха още през 1990 година, когато започнах да публикувам. Тогава плъзна слухът, че статиите ми ги пишела жена ми. Щото тя била с висше образование, пък аз съм имал само средно. Та едни и същи клевети се въртят вече 18 години. За разлика от клеветниците, аз доказвам с документи своите обвинения.
-
Сами можете да прецените кой от кого е преписвал.
-
Не че и преди не беше преписвал от мен, ама тоя път мина всякакви граници. Взел моите текстове, включително „Противоционски протоколи”, превел ги на немски език, представил ги за свои и с помощта на тоя актив го поканиха в Германия. Е, после си осъзнаха грешката и ме потърсиха, но пък аз не им отговорих. Значи когато искат да ме съдят, знаят, че аз съм авторът. Когато обаче някой трябва да замине за Германия, автор на същата книга е Рачев. Не се натискам толкова да пътувам. През 1999 година получих покана за Швейцария и я препратих на Зенд Бурджан. Заедно с предвидените за път швейцарски франкове. Той не успя да си уреди навреме документите и не замина, но и аз не заминах. Та въпросът не е в пътуването, а в принципа. Щом някъде почнат да се завират разни измамници, мен там ме няма. И взех твърдото решение тоя плагиатор да го държа на една ръка разстояние, както се казва в подобни случаи. Та когато отново с въпросния Иван Митев една вечер ми се изтърсиха пияни и поискаха да спят в офиса на вече споменатата партия, взех, че ги изгоних като мръсни котета. Давах дежурства там и си имах легло. Щели на пода да спят, нямало да ми пречат и само надигаха шишето с ракия. Отказах предложената ми ракия и си допих своето вино едва след като благоволиха да затворят вратата откъм външната страна. Оттогава не можем да се понасяме.
Понякога го срещах из виртуалното пространство. От монархист се бе преобразил в антимонархист. То при такъв цар няма нищо чудно. От фанатичен християнин стана фанатичен Тенгрианин. И ние в общи линии сме такива, само където сме далеч от фанатичния блясък в очите. И не пишем думата като „тенгрианец”. Не че има голяма разлика в смисъла, но предпочитаме древното Българско „-ин” пред славянското „-ец”. Е, влагаме и друго съдържание, обаче откъде ариецът и тенгрианецът Тони ще ги знае тези работи? Но да оставим „тънкостите на занаята”, в поведението на Антон Рачев се забелязват симптоми на човек, за който древните ни закони гласят, че е по-добре да заобикаляме. Ще дам пример. Когато заминавал за Германия, пътувал с влак и някои хора отишли да го закарат до гарата с кола. Преживели същото, което аз преживях в Ботевград на 9 май 1999 година. Двамата с Иван Митев вдигали десници, крещели „Хайл Хитлер!”, та чак гарата се разтресла. И хората постъпили абсолютно по същия начин, по който и аз преди тях постъпих. Направили се, че не го познават.
През май 2002 година, когато на Мадара учредихме СПОБ, Съюз на патриотичните организации в България Рачев бе делегирал за пратеник на своята междувременно създадена организация Общество „Дуло” Иван Митев. Явно не бе посмял да дойде сам. Митев пристигна и ние не го допуснахме да присъства. Предпочитах да не си тровя мислите с него, затова сега откривам, че по темата „Рачев” почти не съм писал. Особено след като в някакъв руски нацистки сайт видях как от славянофоб и русофоб се бе представил за славянофил и русофил. Проверете из Интернет, може и да откриете този сайт. Сега гледам, че пак и отново за пореден път се нахвърля срещу „мръсните славяни”. Направо съм изумен! Какво да пиша, тя пачаврата леке не хваща. Предпочетох да го забравя и толкова. Ей, някой да не ме упрекне, че го наричам пачавра? Нищо подобно, цитирам народната поговорка. Антон Рачев го наричам само плагиатор, крадец на чужд труд, което се наемам да докажа. Нека ме даде под съд за обида, ако му стиска. Книжките, вестниците, а и други веществени доказателства са при мен. И на още няколко места за всеки случай. Добре, че не изхвърлих тези книжки, както по едно време се канех. Човек не знае какво и кога ще му потрябва. Та както казах, бях го изхвърлил от мислите си. Сега обаче ще се постарая да бъда максимално изчерпателен, за да не се налага да се връщам към неприятната за мен тема и към другаря, тоест геносе Рачев. Ще поясня и защо използвам обръщението „геносе”. Рачев обича да твърди, че е национал-социалист, а в тази партия това е било официалното обръщение. Разгръщам Немско-българския речник, издание на БАН от 1970 година: „Genosse партиен другар-комунист, социалдемократ /и като обръщение/” Не ви лъжа, наистина ми е неприятно, когато си мисля за разни геносета и партийни другари-комунисти и всякакви там социалисти. Аз съм си само Българин и това определение ми е напълно достатъчно. Приемам го и като обръщение. Ще ми се в тази страна, която някога е била земя на моите деди, и в която са живели само Българи, да няма нито партай и други геносета, нито задморски господари, нито учители по комунизъм, демокрация, хитлеризъм и всякакво „светло бъдеще”. Лично на мен ми е достатъчно да сме си Българи и да живеем като Българи сред Българи в нашата Българска България. Един от нашите девизи е „Всичко за нацията, нищо против нацията”. А нацията – това е твоето семейство, това твоите близки, твоите приятели, хората, говорещи твоя език и споделящи твоите морални ценности. За геносето нещата не стоят по този начин, то е ту фил-, ту фоб-, а ние знаем, че филиите и фобиите са болестни състояния. С голяма доза увереност приемам, че геносето е умствено болен човек, поради което много искам да го изхвърля от съзнанието си. Но за да затворим окончателно страницата, не е лошо да я прочетем докрай. Някога си въобразявах, че съм я прочел и затворил. Сбъркал съм. Ако забелязвате, приложените материали ги имам от много години, но не вярвах, че си заслужава труда да ги пускам. Сега вече се надявам окончателно да затворя устата на моите опоненти, които още се колебаят на какво да вярват.
-
Всъщност намерих името му в 4-5 кратки публицистични материали. Понякога дейността на Антон Рачев ме предизвикваше да кажа нещо. Ето малка илюстрация от 21 ноември 2003 година:
„ПОСЕГНАХА И НА ЗНАМЕТО
Отначало провъзгласиха равнопоставеност на всички религии и вероизповедания в България. Сектите станаха равни с Православната Църква. Ислямът засенчи Християнството, бахайци, кришнаити и сатанисти започнаха да се ползват със статута на закриляни от държавната власт субекти. Извратени цигани заснеха хомосексуални сношения в църква.
После се захванаха с Азбуката. С нашата Българска Азбука. Пречела им. Била грозна, нецивилизована. Варварска. Комунистическа. Недемократическа. Трябвало някоя по-така писменост. Латиница например. Латиница в нейния англосаксонски вариант. И по възможност с арамейско звучене.
Последва езикът. Нашия Български език. Някой си Молла поиска този гаден отвратителен гяурски език да бъде обявен извън закона. Като начало поне в Родопите. А после из цялата страна.
В България на 21 век се рушат църкви и се строят джамии. Индивиди със сериозни психически отклонения биват представяни като изразители на Тенгрианската Вяра. Азбуката ни отстъпва по всички фронтове, нейното място се заема от надписи на латиница, арабски и иврит. Българският език започва все по-рядко да се чува. Засега официално е забранен само в Министерския съвет, но се очаква разширяване обхвата на забраната. Не можеше, не беше нормално да не дойде ред и на Знамето. На нашето Българско Знаме, осветено от кръвта на стотици хиляди Български герои-мъченици.
Антон Рачев от Русе, така нареченият Русенски Фюрер, известен патриот и българомразец в своя интернетски сайт предлага да изхвърлим този мръсен парцал, оцветен в бяло, зелено и червено и да го заменим с гордия арийски флаг. Законите мълчат. Властта мълчи. Българите, доколкото са останали Българи на тая нещастна земя – и те мълчат. Националното знаме, ползващо се със специална закрила във всяка държава и при всеки народ е подложено на гавра и никой не реагира. Никой думичка не казва в защита на Знамето. Няма ли някой да се сети, че България все още е наша, Българска? Няма ли най-сетне някой да хване тоягата!” Установявам, че винаги допускаме огромна грешка, когато откажем да се хванем за тоягата.
***
Историята с Антон Рачев не приключи дотук. През 2006 година в Интернет форума на в-к „Атака” се появи някой си „Фелдмършал”, който сипеше заплахи и клевети, лепеше епитети. Знаете го и няма да ви обяснявам кой е. Любопитното е, че тоя „Фелдмършал”, на име Калоян Христов също е от Русе, и по негово собствено признание е добър приятел и почитател на „Фюрера” Рачев. После се появи и някакъв „Самвоин”, също от дружинката на Рачев. С риск да стана досаден ще попитам дали някой помни коя наричаше „моя приятелка” г-н другаря „Самвоин”? Една госпожа, която обича да пуска пипалата си навсякъде. Сега виждам, че в играта се е включил и самият „Фюрер”. При това не само се е включил, ами излиза от името на Движение „Воини на Тангра”. Преди излизаше с името „Децата на Тангра”, което пък на свой ред бе взел от едноименната стихосбирка на моя стар приятел Иван Коев от Велинград. Уточнявам: Коев и Рачев не се познават лично. А пък Иван Коев доколкото знам, няма добро мнение за Рачев. Е, вече нема лабаво, налага се да обясня как стоят нещата, за да избегна недоразуменията. И да спестя нашите евентуални недоразумения с хора, имащи добро мнение за нас, които биха ни объркали с това политическо недоразумение Антон Рачев, наречен „Русенския Фюрер”. Ако титлата не му харесва, да се обърне към вестниците, които му я лепнаха.
Време е да обясня защо се спрях на думата „плъх”. Защото в българското народно съзнание лица, занимаващи се с нещо като политика и носещи вреда, са плъхове. Някога във в-к „Демокрация” нарекоха „канален плъх” тогавашния министър-председател Любен Беров и той си затрая, защото съзнаваше откъде идва думата. Преди него се носеше вица за плъха, видян в Народното събрание. Някакъв го посочил и викнал: „Плъх, плъх!”. Друг предложил: „Убийте го, убийте го!”. А трети се събудил и почнал да вика: „И сина му, и сина му!”. Става дума за Тодор Живков и сина му Владимир. Има и още, но да не ви отегчавам. Народна традиция, нищо повече.
А защо трябва да се спирам на темата „Рачев”? Защото нещата са сериозни и изобщо не са лични. Личното е, че още през 1999 година Антон Рачев заяви, че е взел всичко, което може да се вземе от Ангел Грънчаров, и че Ангел вече е изчерпан и като знание, и като интелект. После през 2005 година същите думи бяха повторени от Силвия Мирчева. Обаче това лично поне на мен не ми изглежда много лично. Посочвам еднаквостите при агентите, еднаквото им мислене и еднаквото им самочувствие. Еднаквата им школовка. За всеки случай да го знаете, ако ви се случи да се сблъскате с такива. Личното е, че вече три месеца властите отказват да изплащат болничните на жена ми. Все нещо било забравено, нещо било пропуснато и така я караме. В тази страна, където отдавна няма държава законите се спазват само когато е изгодно на управляващите плъхове. Ядосан съм, признавам си. Но ядът не бива да ме отклонява от мисълта за общото, за националното. Помислете кога се активизира агентът на Бриго? След моите последни публикации. Някоя от темите да е посветена на него? Не е. Да каже какво го е подразнило. Да каже, ама няма да каже, щото тогава ще му лъсне голия… голото чело. Хайде, като е националист да обясни защо се дразни, когато някой от нас напада терористичната организация ДПС. Активизира се в момент, когато въпросите за Косово, за бъдещите балкански автономии, за враговете и евентуалните съюзници на България, за бъдещето на цялата нация особено се изострят. Виждате какво става. ДПС извършва атентати, получаваме сведения за ритуални убийства, така нареченото „правителство” започва да се държи все по-нагло и вече никой даже не имитира поне привидно зачитане на законите. Да забелязвате отстояване на принципи у някоя партия? Да забелязвате поне един политик, който по три пъти на ден да не си мени мнението? Тези цинисти, тези двукраки животни, кръстоска между циници и ционисти не са даже човеци, какво остава да бъдат ръководители на народ като българския! Добре, де, тях сме ги отписали отдавна. Но нима България не може да роди нищо свястно? Може! Хайде сега върнете се назад и ще видите, че като изключим доверието към дядото на Хасан, Движение „Воини на Тангра” вече десет години стои на едни и същи позиции. Именно това се постарах да подчертая, когато в новите си материали включих значителен брой писани от мен стари текстове. Не знам дали вие сте го забелязали, ама в някои чужди държави са го забелязали. Поне така подочух. Някой, забравих кой точно бил рекъл нещо в смисъл, че отношението на Русия към организации като нашата е ирационално. И че това отношение следва да се промени. Знам, че сме били назовани поименно, знам, че вече са си обърнали погледите към нас. Знам, че ледовете почнаха да се топят. Крайно време беше! Скоро ще напуснем своите окопи и ще се впуснем в разгара на битката за България. Не за Русия, не за Сърбия, не за Гърция или Румъния. А за нас, за нашия народ и за нашата земя. Че в сегашния исторически момент интересите ни съвпадат с държави, с които не винаги сме били приятели, е съвсем отделен въпрос. Ние не мразим народите, дори когато се опълчваме срещу политиката на техните ръководители. Ние воюваме за своето! Отсреща са алчните ръководители на Турция, САЩ и Израел, под тяхна диктовка се извършва геноцид над българите. Разбира се, че ще застанем на страната на армиите, воюващи срещу нашите врагове. И тогава те, цинистите почват да пращат своите плъхове с цел да превземат или потопят кораба ни.
Е, ще си го дадем ли нашето малко корабче на чуждите плъхове?
12 март 2008 година
Ангел Грънчаров – Елтимир
-
Част ІІІ
ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕРВАНЕТО
Не бих се сетил за тази снимка, ако Димитър Радев - Вотан - Лоенгрин не ме беше обвинил, че съм поддържал Симеон Сакскобурггота и съм му вервал. Така е, признавам. Вервах му, както му верваха голяма част от българите. После се усетих, че лъже и си признах заблудата.
Сега няма да обяснявам защо съм вервал и защо съм се заблуждавал. Онези, които ме учеха, че трябва винаги да бъда верен на България и на нейния Цар не са вече между живите. Явно и те са се заблуждавали. Та вервах, признавам си. Вервах, обаче не съм стоял в центъра на София с плакати като този на снимката. Ако някой намери прилика между Димитър Асенов Радев и човекът с очилата от снимката, ще му кажа, че и аз намирам такава прилика. Смущава ме само едно. Защо Митко Радев ме упреква, че съм вервал, а не си каже, че и двамата с него вервахме. Аз и на него вервах тогава. Силвия Мирчева още не се беше появила. Тогава заедно с Митко Радев вярвахме в Българския Бог, в Българското Отечество и в Българския Цар. После, след години разбрахме, че Царят всъщност е парцал. Разбрахме, че Отечеството е престанало да бъде Българско, че в него се разпореждат мангали, джагали и ционисти. Сега аз очаквам Българският Бог да каже своята Дума. Митко Радев очаква трепетно на вратата му да позвъни госпожица Силвия Любенова. Ще изпреваря евентуалните въпроси като поясня, че госпожа Силвия Мирчева и госпожица Силвия Любенова по всяка вероятност са едно и също лице. А защо са с различни имена, си ги питайте тях. Аз не съм адвокат на г-н М. Мирчев. Да продължим с моя стар бивш приятел Митето Радев, който някога обичаше да сяда на една двойка маса в клуба на БНРП, да си пие биричката и да ни развлича с интересни разкази. Вече се заех да възстановявам поне част от тези разкази. Къде по записки, къде по памет. Ако се получи сносно четиво, може би, и ако преценя че си заслужава, ще ги пусна да ги четат всички.
-
За всеки случай поставям и снимка от биографията на Димитър Радев. Публикацията е от вестник "Български глас", издание на БНРП, Българската национално-радикална партия и е по повод кандидатурата на Радев за народен представител. Няма да ви соча противоречията в тази официално публикувана биография. Вярвам, че сами ще ги забележите. Ако пък някой иска да знае моето мнение по въпроса, препоръчвам му "Лица в сянка". Писал съм го преди десетина години, когато не само от този форум нямаше и следа, но и когато си нямах понятие какво е това "Интернет". Не съм го предлагал за печат в никое издание. Писах го с мисълта, че няма да бъде публикувано поне докато съм жив. Явно съм сбъркал. Също както сбърках, когато повервах на Царя. И на Митко Радев, как щях да забравя!
Приятно четене. И мислене!
-
Малка добавка, все пак. Чувствам се задължен да я направя. След внимателен анализ на наличните факти стигнах до извода, че както клеветническата кампания срещу мен, така и общата война срещу Движение "Воини на Тангра" се ръководят от едно и също място. И че в тази кампания и тази война немаловажно място е отредена на г-жа Мирчева /или г-ца Любенова, както предпочитате/. Митко Радев според мнозина е изгърмян патрон и изглежда е използван в цялата гнусна игра. Дори не съм убеден, че изобщо съзнава за какво е бил използван. Но ако вие, ако някой от вас подцени опасността, трябва да го предупредя: ще плати скъпо за лекомислието си. Моят съвет е - никакъв контакт с тях и с техните емисари. Никакви разговори, никакви диалози. Това е единственият начин засега. Тези типове разполагат с цял арсенал от методи за въздействие. Като се почне от чиста психология, съчетана с данни от Службите, като се мине през НЛП, та се свърши с психотронна техника за негативно въздействие над човешкия организъм. Доколкото можах, описах тези методики в книгата си „Невидимата атака”. После други хора изпитаха на свой гръб последиците от пси-лъченията. А в края на декември срещу моето семейство отново бе извършена мощна атака, която едва не причини смъртта на съпругата ми. Та съветът ми е да се пазите от всички, за които е известно, че поддържат връзки с Мирчева и Радев. Не се знае дали по-доверените техни емисари също не са снабдени със съответната апаратура. Предупреждавам съвсем сериозно, че апаратурата може да причини спонтанни аборти, инсулти и инфаркти. Изобщо не говоря наизуст и някои хора могат да потвърдят моите думи. Жалко, че се наложи да изпитаме злото на гърба си, за да повярваме.
Наскоро научих, че някои от тези емисари, използвайки опцията на Личните съобщения в сайта на Движението отново са разгърнали кампания за оклеветяването ми. Трети месец откакто не влизам в Интернет и нямам намерение да влизам, но страстите не са се успокоили. Мен те няма да ме окалят. Дейността ми е достатъчно добре документирана. Фактите, снимките и документите са пред очите на всички. Написаното от мен ще остане, каквото и да си говорят, както и да беснеят подлеците. Бях решил да се заема със своите си неща и да не им обръщам внимание, само че те продължиха да нанасят своите подли удари. Особено откакто научих, че Мирчева и Радев не само се познават, но и си гостуват. Нещо повече, от няколкото разменени по телефона думи останах с впечатлението, че те принадлежат към една и също група. И че поне част от срещите си ги правят в оня блок на бившето УБО, днес НСО, намиращ се в софийския квартал „Изток”. Вземете под внимание немаловажният факт, че групата се ползваше с покровителството на ген. Иван Чобанов. После неговият наследник ген. Иван Драшков продължи линията на Чобанов по покровителстването на чуждата агентура в България. Едва ли и сегашната ДАНС ще реши да внесе поправки във вече начертания план и да пожертва свои агенти. И още една малка, една мъничка подробност: оказа се, че всички водещи агенти в тази игра по някакъв начин са свързани с ционисткото лоби. За г-жа Мирчева нещичко някой написа. Ако сте забравили, казвах ви, че първата съпруга на Митко Радев, от която той има две дъщери, също е еврейка. В официално издадената му биография пише, че е адвокатка. Всъщност самият той много пъти е казвал, че бившата му съпруга работи като съдийка в Пловдив. Когато го видях за последен път, той ми се оплака, че бившата му съпруга не позволявала на дъщерите си да го видят, тъй като той бил от „гоите”, а пък те – от „висшата раса”. Както забелязвате, нещата не са нито прости, нито чисти. Бях длъжен да ви запозная с част от подробностите. Ако той е излъгал, аз също лъжа. Ако е казвал истината, и аз я казвам. Нищо не спестявам и нищо не добавям. Само съобщавам какво самият Димитър Радев е говорил пред достатъчно голяма публика. Та помислете над фактите и се пазете, доколкото е възможно.
Ако един ден в бивша България отново бъде създадена държава на Българите, тези типове ще платят скъпо за своите злодеяния. Техните действия са насочени към ликвидиране в зародиш на всяка съпротива срещу геноцида над нашия народ. За такива действия давност не се предвижда, за тях прошка няма. Та някой ден… И ако… Засега обаче се налага да се справяме сами.
Предоставям на вашето внимание резултатите от моите занимания през последните месеци. Нека противниците ми да кажат те с какво са се занимавали през същото време. Къде са резултатите от техните занимания? Какво, освен интриги и клевети можаха да сътворят? Аз съм готов да сложа делата си на масата. Опасявам се, че други не са готови да го направят.
Желая ви успешно справяне с новите предизвикателства!
Ботевград, 29 януари 2008 година
-
ЛИЦА В СЯНКА
Лъжедясната част на политическия спектър в България бе изградена след симулираната революция през 1989 година. Процесите се насочваха и контролираха от трима полунеизвестни. Както обикновено, те не се явиха като лидери на сцената, лицата им не бяха осветени от прожекторите.
Първият бе чужденец, постоянно живеещ в нашата страна. Мисля, че именно той бе пълномощникът на паразитните Властелини. Косвено потвърждение намерих в осанката и особения физически белег. Неумело скривана характерна черта на “скритите”. Умишлена неумелост, подчертаваща безкрайното им презрение към нас. Имаше период, когато се занимаваше с основната според догмите на неговата политическа стратегия дейност. После около дейността му се вдигна малко шум и той се скри. Внезапно, както се бе появил. Силата, в чиято подкрепа се обявяваше, тръгна към бръз упадък. Но не и нейните лидери - те и през следващите 10 години продължаваха да играят ключови роли в политиката.
Домът на втория се намираше в центъра на София. Сам огласи начина, по който да се свързват с него. Едновременно на различни места се появиха още няколко души със същото име. Един от които заемаше твърде престижен пост. Ролята на съименниците се състоеше в разсейване на случайно изплъзнала се информация. Показателно за мощта, с която разполагаше. Твърдеше, че стои в края на политическото дясно пространство, в самия му край: “Вдясно от мен е само стената!”. Занимаваше се с явления, излизащи извън приетите в политиката норми и рамки. Обещаваше много, даваше малко. Притежаваше рядкото умение на мислонасочването. Съставяните по този начин фрази бяха изключително прецизни. Такова умение не се придобива без много специално посвещение. Макар от тримата него да познавах най-добре, същността на тайната му мисия си остана загадка за мен. Не само до смъртта му, но и до ден-днешен. Дори обстоятелствата, при които умря никога не станаха известни. И когато изписвам тези думи, сякаш Мъдрецът оживява и още чувам гласа му. Всъщност, ако трябва да съм напълно откровен, не мога напълно да повярвам, че е мъртъв.
Третият бе българин, дошъл за малко в България. Подвизаваше се под чужда самоличност. С измислена биография и чужди прадеди. Изключително интелигентен, поразително ерудиран, невероятно осведомен. При разговор оставяше впечатлението, че за него работи огромна, професионално организира мрежа, информираща го по всички въпроси. Говореше дълго, изчерпателно. Често правеше прогнози, и те като по правило се сбъдваха. Макар още да е жив, краят му се очертава еднакъв с края на всички шпиони от голям ранг - материално обезпечен, но самотен и нещастен. Взе участие в създаването на почти всички националистически парти и организации. Присъстваше като съветник в голям брой разпаднали се по-късно политически съюзи. Отначало не успях да установя дали е имал контакти с БДФ, но напомням: тази партия не бе нито новосъздадена, нито възстановена. Тя бе обявена. Емигрантът /нека за удобство го наричам така/ положи специални усилия да организира и поддържа жизнеспособността на ЛДП, партията, оглавена от Веселин Кошев, станала известна с приятелското си отношение към Владимир Жириновски и КГБ.
Дошъл от недостъпно за нас място, този човек не се прикриваше. Държавните служби му служеха, а той им отвръщаше с пълно пренебрежение. Първоначално се интересуваше от личностите. Доколкото ми е известно, не ги откри. След това стана чувствителен към идеите. Специалният му интерес се породи след дълго отсъствие от страната. Известно време липсваше. Дойде отслабнал, с видими следи от физическо изтощение. Направи за посмешище опасните посоки на търсене. Спря, блокира неудобните идеи и си замина. После неочаквано се появи пак. Според собствените му думи - завинаги. Само че сякаш му се наложи да замине пак, макар не задълго. Срещнах го след смъртта на Никола М. Николов. Съобщи ми фактите около погребението на този световноизвестен изследовател, осведоми ме за намеренията на Едмон дьо Ротшилд към България, изказа предположение, че банкерът ще бъде наказан заради бъбривостта си /както и стана!/, даде фалшив адрес за връзка и се скри. Следващото му явяване бе през есента на 1998-ма. Именно тогава написа единственото си писмо до мен. Видяхме се, разговаряхме, но той или бе преминал на друго ниво или бе излязъл в пенсия. Разбрах, че срещу него е имало покушение, че по чудо е жив, но само толкова. Нямаше нито нова информация, нито анализи, нито прогнози. Нищо вече не беше същото.
Тези бяха тримата, останали в тайна за широката общественост. Случи се така, че с двама от тях поддържах тесни връзки, а с третия - чужденеца не се запознахме. Макар да си призная, на няколко пъти бях на крачка от изкушението да отговоря на поканите му за разговор.
Какво бе общото между тях?
Разрухата. Разложението. Провалът. Където и да стъпеха, оставяха съсипия след себе си. Като всеизгарящ огън, разтапящ камъните по земята бяха, като спичаща пръстта жар, та никаква тревичка да не поникне след посещението им. Наследство им бе обезверяването, отчаянието. От стъпките им лъхаше на безнадеждност. Помагаха на бандити, а честните хора отстраняваха. За своето доверие към рушителите, надянали маски на строители, ние платихме твърде висока цена.
“Когато седнем да си пишем мемоарите, ще ни се наложи да описваме не толкова с какви врагове сме се борили, а с какви боклуци сме работили рамо до рамо” - рече веднъж Емигрантът. За съжаление е вярно. Като боклуци се представихме и заслужихме участта да ни захвърлят на бунището.
А поука има ли? Нима всичките ни възможности за съпротива са изчерпани?
Извърнете лица от осветените сцени. Прожекторите огряват дребнички, взаимозаменяеми фигурки. Взрете се над тях, насочете поглед към могъщите пръсти, дърпащи невидими нишки. Поне един от кукловодите, поне в едно нещо, поне веднъж ще сбърка. Издебнете момента, свалете маската и отрежете насочващите конци. Марионетките сами ще рухнат. За след това е писано -
ЩЕ ДОЙДЕМ НИЕ!
-
Пояснение: този текст го написах отдавна, преди няколко години, когато Движение "Воини на Тангра" не бе даже замислено като Идея. Тогава не знаех за Интернет, а и не съм сигурен, че по това време подобно животно изобщо е имало в България. За сайтове и форуми да не говорим. Та текстът е писан много преди да се случат някои събития. Думата ми е за сблъсъка с Димитър Радев, пишещ с псевдонимите Вотан и Лоенгрин. А какво общо има писаният някога текст със сблъсъка. Има. "Емигрантът" - това е Димитър Радев. До този момент той не знаеше, че съществува подобен текст. Вече знае. Разполагам, разбира се и с други текстове, само че на тях още не им е дошло времето. "Още не е вечер!" - както пееше Владимир Висоцки. Да, още не е вечер, но почва да се мръква.
КЛЕВЕТИТЕ
Наскоро ми разказаха за нови клевети, появили се във виртуалното пространство. Омръзна ми да доказвам и обяснявам. Смути ме обаче едно от твърденията. А именно, че сме били неофашисти, и че сайтът на Движение „Воини на Тангра” бил нацистки, антисемитски и ксенофобски. Та май се налага да се позанимаем с обвинителите. Защото за пореден път ще се докаже, че ционисти, комунисти и хитлеристи са рожби на едно и също котило. И че тази именно истина, обяснена подробно в „Човеко, стани!” е раздразнила нашите врагове. Налага се любопитен въпрос към суперслужбата ДАНС и нейния шеф Петко Сертев. Нали една от задачите на ДАНС е да се бори с проявите на „неофашизъм” и хитлеризъм? Появява се, значи в Интернет книга, разобличаваща Адолф Хитлер. Защо вместо да се заемат с нейното издаване на хартия и с разпространението й, те пращат провокатори срещу автора на книгата? Защо вместо да наградят автора и да почнат преследване срещу хитлеристките плъхове, те почват преследване срещу него и срещу сайта, публикувал книгата, а плъховете биват награждавани? Излиза, че ДАНС не са това, за което се представят. Не чакам отговор нито от Сертов, нито от Петко. Вие обаче трябва да знаете кои са те. И да познавате методите им, да разбирате как действат. За ваша собствена безопасност.
Спомняте ли как преди години беше спрян сайтът на „Атака”? Под предлог, че Антон Рачев копирал там списък на български евреи и масони. Сайтът на „Атака” бе спрян, а на самия Рачев нищо не се случи. И както научавам, сега той е преподавател в Русенския университет. Разбирате ли защо съм толкова против в нашия форум да допускаме нацистка пропаганда? А моите лични патила с Йолов ми подариха още една поука. Че с провокаторите не бива да се влиза в никакъв диалог. Каквото има да им кажем, и да кажем за тях, нека го правим в издържани, пълни с неоспорими доказателства текстове. Така, че те да не могат да ни възразят. Има и още нещо. След като припомня мащабите на помията, с която бях заливан години наред, вероятно няма да ме обвиняват толкова, че престанах да участвам активно в дискусиите. Една от целите им е тази – изкарват ви от равновесие, предизвикват ви да кажете някоя непремерена думичка, те се хващат за нея и с вас се заемат репресивните органи и съдебните власти. Тактиката е стара, още от времето на ДС преди 1989 година, но активно се използва и до днес. Наричат го „Активно мероприятие”. Казвам го заради младите, старите доста сме патили от подобни мероприятия и си ги знаем.
Сега малко конкретика.
***
В-к „Сега”, 16 август 2007 година:
Из статията „Скинхедс по света и у нас „ от Райко Бойчев: „Другата популярна у нас скинарска организация е "Войни на Тангра". Гуру им е небезизвестният Йоло Денев, който твърди, че получава инструкции от самия бог Тангра. Другият "духовен водач" е бивш затворник, популярен с прозвището Елтимир, който е автор на стотици статии в собствения си, излизащ два пъти годишно вестник "Съпротива".”
Ето как се произвежда клеветата. Първо слагат името ми заедно с това на Йоло Денев, един болен човек. Внушението е, че и аз съм като него. На второ място казват, че съм бивш затворник, без да поясняват точно за какво съм съден. На трето място вестник „Съпротива” е обявен за мой личен, а вие знаете, че го издавахме с общи усилия. И образът ми на демон е изграден. Големите гадости обаче бяха из Интернет форумите. Като този на така наречените „Български националисти”. Ще го цитирам.
Предполагам, че написаното е от Димитър Асенов Радев. Почти същите неща той ги пусна във форума на Движение „Воини на Тангра”. Подобен бе стилът и на Биляр, така че не съм напълно сигурен за авторството. Но пък твърде е възможно Радев и Биляр да са от една дружинка и заедно да обсъждат какво да пишат: "Защо се допуска участието на един доказан агент-провокатор със съмнително криминално минало и с видими психически проблеми като лицето Ангел Грънчаров /Елтимир/? Един полу-циганин от с. Гурково, Ботевградско, мошеник, измамник и мистификатор. Долнопробен литературен крадец, който представя работи на руски автори като свои и се представя за доморасъл гений! Човек, който сипе обиди и закани по всички форуми, където все още има достъп. Човек, който бълва непрекъснато срещу висщи държавни служители и все още нищо не му се е случило! Всичко това е много, много подозрително. Остава да си зададете всички вие въпроса: На кого всъщност служи Ангел Грънчаров /Елтимир/ и за кого работи? Когато цялата истина за това същество излезе на бял свят, мнозина ще се срамуват от себе си, за това,че са му вярвали и са му позволили да ги води за носа. Когато Елтимир говори за Волен Сидеров, той все едно,че разказва своята биография. Проверете във всички вестници, където той твърди, че е сътрудничил, какво всъщност е писал, на кой Господ е служил и чии задници е целувал просто за една бутилка алкохол! Това е историята на “националиста”Ангел Грънчаров/Елтимир/, “гуруто”на “Войните на Тангра”. Само че до преди броени години този”гуру”дори не знаеше какво означава думата “ТАНГРА”и се налагаше да му обясняваме и да го учим!”
Защо нищо не ми се е случило не мога да кажа, тъй като подробно съм описал какво ми се е случвало. С множество документи и свидетелства на твърде сериозни хора. От кого съм научил думата „Тангра” не е работа на Димитър Радев, само че не той, а аз още през 1994 година публикувах във варненското списание „Борба” обемна статия на тази тема. И доколкото ми е известно, повечето неща не ги е писал или говорил никой преди мен. За преписването от чужди автори – да покажат точно. Конкретно с посочване на текст и автор. Аз мога да докажа обратното. В книга, издадена в Москва и публикувана през 1994 година намерих мои думи. Само че тези думи ги бях публикувал цяла година преди това във в-к „Феномен”. Можете да видите част от статията и наистина можете да проверите във „Феномен” от 1993 година. Вероятно текстът ви е познат. Може да съм преписвал, но съм преписвал от себе си. Реално погледнато, статиите във „Феномен” и „Борба” родиха книгата „Завръщането на Тангра”, издадена през 2007 година. Но текстовете са си мои, и имам пълното право да ги променям или дописвам.
-
Освен ако не разполагам с Машина на Времето и не ходя да крада от автори в бъдещето. По-надолу ще разгледам и останалите обвинения на Радев. За удобство ще отговарям след всяко едно от тях. Из писанията му от нашия форум: „Loengrin Публикувано на: Nov 8 2007, 10:20 PM
Новобранец
Група: Потребители
Съобщения: 1
Потребител # 1283
Дата на регистрация: 8-November 07
НЯКОЛКО ВЪПРОСА КЪМ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ – ЕЛТИМИР
Много си скромен г-н Грънчаров! Това не в твоя стил.Забравил си да споменеш някои многосъществени факти от твоето "Многострадално битие". Налага се аз да ти ги припомня и нека това,което сега ще напиша,остане за поука на другите"войни".
1.За какво всъщност бе осъден,колко време бе в затвора и с какво се занимаваше там?
/Бях осъден по чл. 108 от НК за противодържавна пропаганда. В биографичната ми книга подробно е описано с какво съм се занимавал. Писано е и в книги на мои съзатворници. По-долу ще допълня с още факти. И с доказателства!/
2.Какво правеше в това Н.Д.З.П.Ч. при покойния Илия Минев и ако тогава си бил наистина националист как ти се отразяваше фактът,че това дружество е пълно с турци, помаци и цигани + всякакви криминални типове?
/Ето отново опит да бъде очернено името на Илия Минев. В Дружеството цигани и криминални типове нямаше. Спомням си, че през 2005 година разни приятели на Цветомир Йолов също бълваха змии и гущери срещу покойния Минев и дори го наричаха „турски агент”. Може да е съвпадение, ама доста съмнително ми изглежда едно такова съвпадение. „Кой е тоя Илия Минев и какво е направил за България?” – питаше някой си Спас Атанасов Минков от Русе. Също и русенската организация „Кубратов сноп”. Виждате снимката горе. Ах, пак това Русе, що не го отнесе Дунава, та да си отдъхнем?/
3.Подписвал ли си декларация за сътрудничество с Д.С.?
/Не, не съм подписвал./
-
4.В кои точно вестници си писал и какво точно? /Нека се има пред вид, че в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"в София се пазят контролни бройки от всички печатни издания в Република България и всички материали могат да бъдат намерени./Писал ли си в защита на турското етническо малцинство във връзка със смяната на имената?
/В кои вестници съм писал е известно. Писал съм изключително във вестници с националистическа насоченост и в антикомунистически такива. Писал съм и в издания, занимаващи се с езотерика и мистика. Във форума пуснах достатъчно снимки на сканирани мои статии. Всеки може да види къде и какво съм писал. Има обаче една подробност. Съществува мой съименник от Пловдив с възгледи, твърде различни от моите. И враговете ми кой знае защо много обичат да ни смесват. Който не вярва, да потърси блога на Ангел Грънчаров или да погледне в Уикипедия. Митко Радев забравя още една клевета – че не съм ходил в казарма. Затова пускам снимка от военната си книжка./
5.Защо от всякъде те гонеха?
/Същият въпрос многократно съм го задавал и аз. Защо отвсякъде ни изгониха и не ни допуснаха не само до политиката, ами ни изхвърлиха и от живота въобще. Не става дума само за мен, а за почти всички като мен, с незначителни изключения. От БНРП обаче изгониха теб, а не мен. Или си забравил, Митко./
6.Колко секти обходи с надеждата,че може да се уредиш някъде? Нима не беше при мормоните?
/Не, при мормоните не съм бил. Някога, в началото на 90-те влязох за малко при Свидетелите на мадам Йехова, но само за да събера достатъчно информация и да напиша своите статии. И аз си ги написах. И ги публикувах./
-
Преди 10 ноември 1989 година не можа да се промъкнеш като "дисидент" за да те изгонят и теб от България, нали? Изгониха други, но теб не, тъй като ти беше никой и си остана никой.
/Преди 10 ноември искаха да ме изгонят, и за да остана в България причината беше, че съм с малко бебе. Случаят също е описан подробно. Дори наскоро ми се наложи да го припомня, тъй като някои започнаха да злоупотребяват с тази част от живота ми. А дали съм бил никой, се вижда от приложените по-долу доказателства./
7.Защо лъжеш,че не са ти давали да учиш и да работиш ? Ако имаше желание, до сега щеше да завършиш 3 висши образования! Многократно също така, преди години различни хора ти намираха работа, но ти все отказваше с най-различни обяснения. Отказваше, защото те мързеше! Защото никога нищо не си работил и винаги си търсел някой да те издържа! Това е истината! А наивници, готови да те издържат, винаги се намираха: Илия Минев, Владимир Свинтила, Никола Алтънков, д-р Иван Георгиев, Силвия Мирчева, Иван Найденов-Байко и още много други, та чак докато се стигне до участниците във форума на "Войни на Тангра". И когато някой не можеше повече да ти помага,ставаше лош, нали?
/Работил съм, при това доста тежка работа. Включително в „Кремиковци” и в Машиностроителния завод – Ботевград. Също и в ремонтните групи на ботевградското Енерго. Тежка работа съм работил, докато през 1992 година, когато бях в „Химко” – Враца, където бях командирован от „Енергоремонт” – София язвата ми перфорира. Просто перфорацията на язвата ми попречи да приемам повече тежка физическа работа. Причината е чисто медицинска и нямам основания да се срамувам. Обаче за издръжката категорично не съм съгласен. Илия Минев не можеше да издържа себе си, та какво оставаше да издържа някой друг. От гореизброените пари съм получавал единствено от д-р Иван Георгиев, беше ме назначил на работа към БНРП. Любопитна подробност. Продължих да работя, да изпълнявам организационна и журналистическа дейност години, след като поради невъзможност Доктора спря да дава заплати. За справка – месечния Бюлетин на БНРП. Работил съм също при отец Тотю Петров, лидер на Християнрадикалната партия, включително и в неговия вестник, работил съм и като редактор във в-к „Либерален Конгрес”. Оттам също съм получавал пари. А, да. Пари ми е давала и Силвия Мирчева. С точно определена цел, за което пиша в книгата си „Невидимата атака”. За предлагането за работа, същата лъжа преди няколко години я изрече Павлин Димитров, днешният Главен секретар на МВР. Съвпаденията много почнаха да се увеличават. Та почвам да си мисля разни лоши неща. Впрочем защо не кажеш самият ти какво си работил през последните 20 години? /
Преди години беше едно тихо, невзрачно селянче, което се криеше като мишле в село Гурково. Преди години нямаше Интернет. Минаха тези години и се появи ново средство за комуникации-Мрежата. И мишлето порасна и се превърна в ПЛЪХ! Плъх, жаден за изява, плъх, готов на всичко в името на своето ЕГО! Нима някога е имало нещо свято за теб? И колко пъти си плюл върху ръцете, протегнати към теб, за да ти помогнат?
/Е, за село Гурково е вярно. През 1983 година от ДС ми заявиха, не че не мога да живея в град като Ботевград. И ми предложиха да избирам. Родното село на баща ми или Добруджа. Избрах първото. Хора от форума са виждали къщата ми, която бе подпалена през март 1992 година. И е напълно вярно, че там нямах Интернет. Както е вярно, че по това време в България изобщо нямаше Интернет. А дали съм бил мишле, превърнало се в плъх, може да се види пак от приложените снимки и документи.
За кои ръце, протегнати да ми помогнат говори Митко? За ръцете на Силвето ли? За ръцете, завършващи с дълги нокти, вместо с пръсти?/
-
8.През всичките тези години не можа ли да измислиш нещо друго,с което да се хвалиш? Не ти ли омръзна непрекъснато да публикуваш своята "велика биография"? Не видя ли,че ставаш за смях по този начин? Нима забрави,че в България и по света има стотици други българи – много по-изстрадали от теб? Нима забрави,че има хора много по-заслужили от теб? Нима забрави,че има хора несравнимо повече от теб дали на България? Нима забрави,че има хора,които в буквалния смисъл са се сражавали за България? Да си видял някой от тях да парадира с това? Да си чул някой от тях да скимти, да хленчи и да се оплаква като теб? Тези хора имат достойнство,тези хора имат чест, тези хора имат съвест! Но тези черти на теб са ти чужди.
Пропускът ми от „Кремиковци”. Значи все пак някога някъде съм работил.
/Мите, Мите, принудих се да напиша своята биография заради такива като теб. А и по настояване на хора като Янко Янков, например. Сега виждам, че не съм сбъркал. Впрочем четивото ми е обилно подплатено със снимки и документи. Пък и биографията си е моя, описвам своя си живот. Хайде, опиши си и ти твоя! Ако ти стиска, разбира се./
-
9. Защо през последните 2 години стана така,че момчето от партизанското село Литаково се превърна във "Велик Колобър"? Защо не се подготви малко по-добре с материята,за да си по-убедителен? И КАК УСПЯ ДА ПОДВЕДЕШ ТОЛКОВА ХОРА,ЧЕ НЕ СИ ТОВА, КОЕТО СИ? В образувалия се вакуум в средите на националистите в България ти успя някакси да се намърдаш. Създаде си фалшив ореол на мъченик. Самопровъзгласи се велик писател, забравяйки,че има хора,които знаят и могат стотици пъти повече от теб. Защо забравяш,че тези хора могат с една единствена статия да те унищожат, ако пожелаят? Защо забравяш,че тези хора могат да докажат от къде си преписвал своите "произведения"? Защо забравяш,че тези хора могат да направят на пух и прах цялата ти измислена биография - плод на болната ти фантазия?
/Не, не съм от Литаково. Така се получило, че съм роден там, в Гурково нямало родилен дом, а родителите ми живеели в Гурково. За никакъв не съм се провъзгласявал. Известността ми се получи с натрупване, в течение на много години. Впрочем най-ценните си книги написах, когато лежах вкъщи след операциите, две на брой, на язвата. Лежах си вкъщи и си пишех, без дори да пращам някъде написаното. Дори сега си пиша и оставям читателите да преценят дали написаното от мен има стойност. Ти обаче какво написа, ти какво направи? Защо не разкажеш за своя живот?Впрочем разказваш, но на срещи, очи в очи, не смееш да напишеш нищо, тъй като написаното остава, а казаното отлита. Пък и ще трябва да дадеш някакви доказателства за написаното, а ти не можеш. За опитите да бъда унищожен ще разкажа подробно.Ще приложа разкази и на други хора, отнасящи се до тези опити. Вярно е, те не бяха малко на брой. Сега чакам да „докажеш” какво и откъде съм преписвал./
-
Паразит от типа на акарите/кърлежите/,които само търсят да смучат кръв! В твоя случай става въпрос за алкохол,нали? Това естествено дава основание на много хора в българското Интернет - пространство да казват: "Абе,оставете го този алкохолизиран дегенерат Елтимир!" "Не му обръщайте внимание,той е клиничен случай!" "Я не го взимайте на сериозно тоя боклук!" Това са все цитати. Но не всичките. Хората пишат и други неща: "Кои," Войните на Тангра"ли? Това е секта! Една сбирщина от психари!" Добра позиция,нали? Ангелчо е луд, не го закачайте!!!......... Да беше само това!
/Разбира се, клеветите на ДС винаги са ме съпътствали. Те и сега ме съпътстват и точно на тях е посветена тази книга, обединила няколко статии. Забелязвам още една обща черта между всички провокатори. Те винаги оплюват своя противник, обвиняват го в какви ли не грехове, но те лично какво са направили в живота си? Какви са техните лични заслуги, какъв е техният личен принос – по тези въпроси мълчат. Колкото до любимия ти алкохол, да и аз пия. Но пия значително по-малко и по-рядко от теб. Впрочем ти сега може би да не пиеш, но я кажи от какво се разболя. В „Химко”-то язвата ми перфорира от мъкнене на огромни тежести, работата там бе изключително трудна. Хайде, кажи и ти истината за себе си./
Защо никой не поставя въпрос за партиите, в които съм бил? Членската ми книжка от Българския демократически форум. Лично председателят на тази партия Васил Златаров ме покани специално да отида при тях, което може да се види и от подписа върху книжката. Златаров е бивш легионер, политзатворник с отменена смъртна присъда от 1947 година и последвала втора петгодишна присъда, отново политическа през 1977 година. Не се срамувам, че съм бил при него. Впрочем с моя кум Илия Минев те бяха добри приятели.
-
10.Как е възможно в продължение на цяла година лицето Ангел Грънчаров да си пише каквото си иска в Интернет и нищо да не му се случва? Как е възможно той да изпраща "Любовни писъмца" до шефа на Н.С.С. и да остане безнаказан? И ЗАЩО ТИ Е ЗАСЕКРЕТЕНО ДОСИЕТО, Г-н Грънчаров??? Защо се закриха други сайтове,а този все още съществува? Защо ти, лично ти, не си санкциониран? Защо?????
/На тези въпроси може да отговори проф. Янко Янков. Подписах му нотариално заверено пълномощно да изиска досието ми. Изглежда, ако досието ми бъде разсекретено, ще се види, че редица типове, които и днес заемат големи постове са замесени в престъпления срещу мен.И че тези престъпления не са толкова леки и несериозни. Не съм сигурен напълно, обаче друго обяснение не мога да намеря. Във всеки случай моята съвест е чиста и нито за миг не се поколебах да подпиша пълномощното на Янко. За писъмцата пак той разбра и одобри моята стратегия. Тя е простичка, не е за сложни мозъци като твоя. По-важно е, че се оказа успешна./
11.ЗАЩО ПРОГОНИ ОТ ТОЗИ ФОРУМ НАЙ-КАЧЕСТВЕНИТЕ УЧАСТНИЦИ?
/Кого точно? Самвоин? Фелдмършал, ЛЕМС, Биляр…? Искам имена и тогава ще говоря. Всъщност ти какво си дал на тоя форум, за да ни държиш сметка./
12.ЗАЩО ВСЕКИ,КОЙТО НЕ Е СЪГЛАСЕН С ТЕБ, БИВА ОБЯВЕН ЗА МАСОН,. ЕВРЕИН,ЧЕНГЕ,АГЕНТ НА Н.С.С.,АГЕНТ НА Г.Р.У., ИЛИ АГЕНТ НА РАЗУЗНАВАНЕТО ОТ СИСТЕМАТА "ОРИОН" ?
/Там е работата, че неведнъж съм признавал, че в един или друг случай съм грешал, че не съм бил прав. За разлика от теб, непогрешимия, аз не се срамувам да признавам своите грешки. Като грешката ми с доверието към Симеон Сакскобурггота, когото някога смятах за Цар. Както грешката ми с доверието към теб, Митко. И малък пример за това как понякога се отнасям към хора, с които не мислим еднакво./
-
13.ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАШ ДА МАРОДЕРСТВАШ УЧАСТНИЦИТЕ В ТОЗИ ФОРУМ И ДА ГИ КАРАШ ДА ТЕ ИЗДЪРЖАТ?
/Да мародерстваш, значи да изнудваш и да настояваш. Пък и не мисля, че нашите взаимоотношения са твоя работа./
14.Защо лъжеш така нескопосано и пишеш невероятни фантасмагории за твоите приключения в Русия? Не си ли даваш сметка,че всичко е проверено? Не ти ли минава през алкохолизирания мозък,че има, все още има хора с огромни връзки и възможности и че тези хора могат да те разобличат? Какви са тези идиотизми за проф. Золотов, Ген. Рогозин, Ген. Коржаков и т.н. Като си прочел някъде нещо, поне го чети по-внимателно! Какво знаеш ти за Н.Л.П.? Та това е американски институт,а не руски! В каква Балашиха си бил и кога? Може би на сън? В случая е лесно да се лъже,тъй като и децата в Москва знаят,че в малкото градче в Подмосковието се намира Централата на Г.Р.У. Едно пояснение, Ангеле: Няма К.Г.Б., отдавна не съществува такава организация. Руските служби са 3:
---ВНЕШНАЯ РАЗВЕДКА РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ / В.Р.Р. /
---ФЕДЕРАЛЪНАЯ СЛУЖБА БЕЗОПАСНОСТИ / Ф.С.Б. /
---ГОЛОВНОЕ РАЗВЕДЬІВАТЕЛЬНОЕ УПРАВЛЕНИЕ РОССИЙСКОЙ АРМИИ / Г.Р.У. /
И значи ти си бил в Централата на Г.Р.У. ? Едно от най-охраняваните места на планетата! Твърдиш,че си бил отвлече от Сектата на Висарион ? Това пак ли по време на сън стана? А защо тук,в България се беше свързал с тях? Каква работа имаше ти с хора като Стефан Калайджиев от"Хелиопол".
/И това е описано и документирано. Включително посещението ми в Балашиха. Разполагам с признание от техния Интернет форум. Стефчо Калайджиев? Именно той ме подмами да замина за Русия. Приех, защото вярвах, че ще се справя. Избягах, защото усетих, че не ми е по силите да се справя. Или ще кажеш, че изобщо не съм ходил в Русия? Или те е яд, че съм успял да избягам? Малка снимка от форума за доказателство. Личи си, че момчето нещо е било уплашено. Сигурно е имало за какво./
-
15.Каква работа имаше ти в Дубай и защо искаш да ходиш в Иран? Ангеле, забравяш ли, че в Иран властва Шериатът и няма алкохол?
/А-а-а-а, ето го въпросчето. Защо съм ходил в Дубай! Няма да ти кажа. Всички за това ме питате, но нямам намерение да разкривам личните си тайни. Обаче ще ти кажа, че искам да отида не само в Иран. Искам да отида и в Китай, и в Япония, и в Перу. И на Канарските острови, как можах да ги пропусна! Засега в Ташкент не ми се ходи. Още въпроси?/
16.Колко пъти се прощаваш до сега с участниците във форума ? Колко пъти "напускаш"? Колко пъти "си отиваш"?
/Не съм ги броил. Вероятно причината е, че съм склонен да прощавам на хората дребните им прегрешения. Защото и аз не съм безгрешен. Този път обаче не напуснах, именно защото ти и такива като теб много държахте да напусна. Като истински твърдоглав Българин се стремя да върша обратното на онова, което искат враговете ми. Ако обаче забелязваш, вече половин година не участвам в дискусии. Затова пък пуснах доста на брой качествени текстове. Вярвам, че това е много повече, отколкото да водя безсмислени спорове с такива като теб./
17.ЗАЩО НЕ КАЖЕШ НА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ТЕ ПОЗНАВАТ, КАК СИ ИНСЦЕНИРА ПОГРЕБЕНИЕТО, ЗА ДА ВИДИШ КОЙ ТЕ УВАЖАВА И КОЙ ЩЕ ДОЙДЕ ?
/Чети, Мите, чети! „Погребението” ми също е подробно описано./
18.И накрая,един последен въпрос:
ДАВАШ ЛИ СИ СМЕТКА КОЛКО ЧОВЕШКИ СЪДБИ СИ РАЗБИЛ ДО СЕГА С ТВОИТЕ ДОНОСИ, ЛЪЖИ, КЛЕВЕТИ И ИНСИНУАЦИИ ?
/Е, тук ти лъжеш и клеветиш. Освен, ако не се отнася до реални служители на ДС и за реални агенти. Само че нещо си противоречиш. Как така ще разбивам съдби и ще навреждам на толкова много хора, ако наистина съм никой? Колкото до моите „доноси”, те са журналистически публикации, подписани с моето име и публикувани. Било в някой вестник, било в Интернет. Когато пиша, аз предназначавам моите писания до всички. И се подписвам, никога не оставам анонимен. Само веднъж се опитаха да ме съдят, и то не заради лъжа, клевета или инсинуация, а заради думичката „глупак”. Ако си прочел дотук, значи си видял документа./
Наясно ли си,че заради теб и твоите гнусни лъжи на двама нещастници им е забранен достъпът до 4 натовски държави? Знаеш ли какво те очаква сега, когато в момента 6 души завеждат дела срещу теб за обида, клевета, злепоставяне, нарушаване тайната на личните данни и т. н.
/Вероятно също се отнася до бивши, и не само до бивши служители, реални служители на реални служби. Последния път например написах и пуснах в Интернет „донос” срещу сегашния Главен секретар на МВР Павлин Димитров, бивш Началник на ДС – Ботевград. Вероятно сте го чели. Пуснах го и до „Епохални времена”, още не съм проверил дали са го публикували. За делата не знам. Чакам ги от половин година. Но я теб да те питам Димитре, на кой съд да предам изродите от ДС, които вече 30 години съсипват живота ми? На кой съд да предам, Димитре комунистите, които след 30 години преследвания и терор ме превърнаха във физическа развалина? На кой съд да предам, Димитре агентите, които ти така усърдно защитаваш, и които наравно с техните началници ми причиниха неизброими злини? Има ли въобще съд и законност, Димитре в свят, в който такива като теб живеят в жилища на НСО, бивше УБО, а срещу хора като мен, които излизат с името си и разкриват истината се вършат атентати? Плашиш гаргите, Димитре! Плашиш ги още от 1990 година, откакто те познавам. Блъфът е твоето основно оръжие. Блъфът и лъжата. Не си глупак, напротив, доста си интелигентен. И това е най-лошото. Ако беше глупак, злините, причинени от теб нямаше да са така големи. Само не знам след като си в такова състояние как може да изливаш такава помия. Или и ти като покойния вече Стефан Николов Качамаков от Русе ще кажеш, че не искаш да умираш сам?/
МНОГО ВРАГОВЕ ИМАШ, ЕЛТИМИРЕ, И ТИ МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕШ ЗАЩО !!! ЗА ТАКИВА КАТО ТЕБ ФИЗИЧЕСКАТА СМЪРТ БИ БИЛА ИЗБАВЛЕНИЕ ! ТЕБ ТЕ ОЧАКВА НАЙ-СТРАШНОТО - МОРАЛНАТА СМЪРТ!............. На всички останали участници във форума на "Войни на Тангра" поднасям моето и на другарите ми съжаление за това,че ви направихме съпричастни на всичките тези мерзости. Но, все пак, вие трябваше, макар и късно, да научите истината! НЕ ПОВЕРЯВАЙТЕ ДУХА СИ, МИСЛИТЕ СИ, ИДЕИТЕ СИ НА НЕДОСТОЙНИ ХОРА!
СБОГОМ , ВОЙНИ ! НЕКА ТАНГРА БДИ НАД ВАС !
Един от позивите, заради които ме съдиха през 1978 година. Да, тогава се увличах по нацизма. И по тази причина в досието ми още пише „неофашист”. Ченгетата обаче не разбират как човек може да претърпи еволюция в своето мислене и все още залагат на старата карта. Позивът го взех от съдебното ми досие и това е единственото нещо, което съм крал през живота си.
-
/Знам, че имам много врагове. Именно затова се опитах да разкажа с нужните доказателства кои именно и какви са моите врагове. Нека и те разкажат защо са мои врагове Малка негова фраза за размисъл: „моето и на другарите ми съжаление”. Димитър Радев има другари, аз имам приятели. Той има противници, аз имам врагове. Ето, аз казвам кои са моите врагове и кои са моите приятели. Нека той разкаже кои са неговите другари и кои са неговите противници./
Долавяте ли еднаквостите в отношението на Димитър Радев с това на типовете от Йоловата дружинка? Долавяте ли ръката на ДС, опитваща се да очерни всички противници на комунистическата власт?
Посланията му завършиха със заплахи, този път по телефона: Написано от Запознат на 22 ноември 2007 година: „Ето и самите съобщения от Димитър Радев, преправени в първо лице:
1. Аз съм с добри чувства лично и само към теб! Искам незабавно да баннеш Ангел, доказан агент.
2. Ще излязат данните скоро. Искам да те предпазя. Използвай информацията само за теб.
3. Ще започнат дела срещу агента и админите, които не са го спрели. Делата ще бъдат няколко.
4. Съжалявам, че не дойдохте юни месец. Тогава щяхме да начертаем стратегията и тактиката за новия етап.
5. Сега е крайно наложително да започнем начисто. С общи сили заедно с X-net и други.
6. Условията са сменени. Има нова и могъща служба, която ще следи жестоко.
7. Не можем да продължаваме така. Бъди умен, действай решително и бързо. Искам да успеем, искам да вървим заедно напред.
8. Не искам да пострадаш заради някого от Ботевград или Добрич.
9. Не участвай повече в това. Админа е по-отговорен от автора на сайта.„
След толкова време се видя кой е бил прав. Само се питам защо Димитър Радев плаши с новата служба ДАНС? От тях ли търси помощ и съдействие? От така наречената „съдебна система” ли? Той ли е техен човек, те ли са негови хора, или пък толкова им вярва, че решава да се опре именно на тях?
***
-
Сега за едни други клевети. Лично на мен ми е много интересно как толкова различни хора повтарят една и съща лъжа. Няколко примера:
Из лично писмо от 14 септември 2005 година: „…се сетих, че едно от нещата които Ифандиев каза, че Галев казал за теб, било че си си подпалил сам дома и после си обвинил комунистите за това!”
Честно казано, за Николай Митков Галев от радомирското село Върба нямам обяснение. Помагал съм му, писал съм и съм публикувал в различни вестници само добри неща за него. На митинга в Скравена, проведен през април 1990 година, на който бях организатор и водещ, го поканих за оратор, та после някои ми чукаха сол на главата. Защо изведнъж се обяви за мой враг, не знам. Ще ми се да науча. Не съм го виждал от пролетта на 1992 година, когато той ми каза, че се оттегля от всичко и иска да си погледне живота. Сега ви показвам една от статиите, писани от мен за Галев. Имаше и още публикации. Бяха го обвинили за палеж на някакви купи сено, та с Милчо Попов, също от хората на Илия Минев трябваше да го защитаваме. Всеки може да прецени как съм го „оклеветил” тогава. А можеше. Ако съдиите имаха малко ум в главата, щяха да преценят, че статията, в която пишеше, че поредната купа пламва в мига, когато Галев се намира в съдебната зала, е дадена за печат още преди купата да пламне. Все пак четете и преценете моето отношение към Галев от онова време:
-
Впрочем статията ми дава повод да отговоря на още един от въпросите, зададени от Д. Радев. За отношението на моите съзатворници. Те така не ме понасяха, че имам десетки снимки от техни гостувания в моя дом, и от мои гостувания в техните домове. И в мемоарните им книги не съм срещал лоши думи. С повечето от тях ние просто си останахме добри приятели. И нека не звучи като самохвалство, но не знам друг, освен моя приятел Ганчо Савов да е писал толкова за бившите политически затворници и за участниците в Съпротивата, колкото аз съм писал. Тук привеждам още един пример.
Думите са на Александър Долев, син на Иван Долев от Пловдив. Само ще допълня, че Иван Илиев Долев беше един от съпроцесниците на Илия Минев по процеса през 1946 година. За втори път влиза с 4 годишна присъда през 1977, заедно с Васил Златаров, Стефан Вълков и Георги Гавазов. Оттам именно се познаваме. Мога да замерям Митето Радев с подобни доказателства оттук до Москва. Да, ще продължавам да описвам живота си. С факти, с доказателства, със свидетелства на заслужаващи доверие хора. Точно затова, че такива като Димитър Радев се опитват да го изопачат.
-
Разполагам с още много такива снимки. В случай на необходимост мога да пусна и тях.
-
Тема от Интернет форума на в-к „Атака”: Олигофренът Елтимир (Ангел Грънчаров) е изпаднал в параноя!!!”, 26 юли 2007 година. Написано от Калоян Христов от Русе, подписващ се като FELDMARSHAL: „Въпросният лайнар от Война на Тангра - Ангел Грънчатов (Елтимир) е изпаднал в ситуация да качва в галерията на сайта си наши изказвания, и отдолу прави коментари, че сме свързани с НСС и НСО!!! Обвинява ни, че дори сме свързани с палежа на апартамента му миналото лято, като казва, че това е съвсем логично, защото "От Атака всички са шестаци" (Дебила иска да каже-шесто управление на ДС) Такъв изрод като тоя рядко се среща! Миналата година СКАТ единствена отрази палежа в апартамента му (който нищо чудно той да си го е направил за да стане известен).” И по-надолу, написано от същия: „Елтимире подчовешка твар! Кво стана с апартаментчето миналата година...нещо май имаше проблеми, а!”
За НСО не съм споменавал, не съм използвал думата „шестаци”, избягвам тази дума. И не съм казвал, че всички са такива, а че има доста провокатори между тях. Което си е така. Казвал съм, че вулгарният език и гнусотиите отблъскват нормалните хора от каузата на българския национализъм. Което пак си е така. От същата тема: „ташко-самосвала - Тоя Елтимир е тотално изперкал психопат! И около него има още няколко психопата + някаква откачена лелка психопатка! и преди всичко - Елтимир е черен като циганин. извинете ама ако аз бях толкова черен щях да се изселя някъде. Все пак е нагло да си некакъв негър и да ми говориш за българите. Според мен той е сложен там от някакви еврейски служби, и май взима бая парички за това.”
-
Да, някои много искат да докажат, че не е имало палеж, че сам съм се подпалил, и че комунистите и Службите нямат нищо общо с палежа. Че някакъв изперкал тип занимава хората със своите халюцинации. Странно защо „антикомунисти” и „националисти” толкова упорито се опитват да оневинят Службите? Едновременно с това упорито бранят и хитлеризма:
Письмо
От кого:
"Българският националистически форум" <[email protected]>
Кому:
[email protected]
Дата:
20 Ноя 2007 20:33:55
Тема:
Ново Лично съобщение: (Без заглавие)
Вие току що получихте лично съобщение от FELDMARSCHALL по Българският националистически форум.
ВАЖНО: Запомни, че това е само уведомление. Моля не отговаряй на този е-мейл.
Съобщението, което Ви изпратиха бе:
Ако не говорехте против Лорд Вейдър и националсоциализма, нямаше да имам
такова мнение за тебе и Войните на Тангра!
Изтрийте всички глупости, които сте писали за Нацистка Германия и тогава ще си подобря мнението за вас! ОК ?
Заплахите им съвсем не са безобидни, само където същите обвинявани от мен Служби изобщо не реагират. Вижте: „Metoman Публикувано на: Nov 22 2007, 02:32 PM
Участник
Група: Потребители
Съобщения: 56
Потребител # 938
Дата на регистрация: 20-April 07
Елти-апартамента лъже,че получава подаръци от интернет феновете му Някаква фенка му подарила PC. Питам се кога ще изтрезнее тоя? Само да внимава с апартамента си,че да не стане пак фал....Пък разбрах има и дещеричка.” Показах част от моите многобройни врагове. Обаче отново се питам защо са ми врагове? Та те изобщо не ме познават и нищо не знаят за мен. Кой и защо им е наредил да ми бъдат врагове? И още един въпрос. Спомнете си как за едничката думичка „глупак” ме разкарваха по съдебни дела от Ботевград до Варна и преценете кой е човек на властите и кой е техен враг. На Калоян Христов посветих допълнителни няколко реда.
-
ВОНЯЩА МЪРША
В нашия форум отвреме-навреме се регистрира някакво момченце от Русе на име Калоян Христов. Поведението му е явно провокационно. Сипе заплахи, включително заплахи с терористични действия. Заплашва със смърт семейството ми. Псува, ругае и възхвалява Адолф Хитлер. Уж бил студент по право, а действията му нарушават половината Наказателен кодекс. Как да не заподозра, че е нарочно пратен провокатор? Доскоро Христов, по прякор Фелдмършата действаше напълно безнаказано. Хубаво, ама всяко нещо е до време.
Всички знаете, че не цепя басма нито на служби, нито на службички. Поведението на Фелдмършата Христов ми даде чудесен повод да обвиня НСС, че нарочно предизвиква пронацистка пропаганда, та да намира повод за разправа с неудобни личности. Само че ние не сме рибки, та да се хващаме на разни въдици. Затова им пратихме обратно малката кукичка. Да я лапат ли, да я гълтат ли или пък направо да я схрускат – тяхна работа. От НСС дълго не отговаряха. Само че НСС се преобрази в ДАНС и май реши да изчисти името си от обвиненията. На Сертов Петко изглежда не му харесва, когато му казват, че праща нацистчета да провокират невинни мирни граждани. Още по-малко му харесва, когато напиша, че случаят с Калоян Христов за мен е доказателство, че те, службите са замесени в палежа на жилището ми. Ако не беше така, то би следвало да го арестуват за заплаха с терористичен акт. Ама не го арестуват, което означава, че обвиненията ми са верни. И знаете ли какво се случи?
При мен дойдоха едни мили хора и ми обещаха безплатна адвокатска помощ в случай, че реша да дам Калоян Христов под съд. А като го дам под съд, делото за заплахи и други подобни деяния ще прерасне в дело по член 108 от НК. Тоест от гражданско, делото ще бъде преобразувано в наказателно. Някой се сетил, че в бивша България има нещо като закони. Хубаво, че се е сетил, на мен подобно нещо не би ми дошло на ум. Та много се чудя как да постъпя. От една страна пазя всички заплахи и гадости на Фелдмършъла. Документирал съм и от кои Ай-Пи-та е писано. Цяла папка съм му посветил и в тая папка се пазят много и различни документи. И честно казано, макар последните месеци да влизам рядко в Интернет, взе да ми писва от тъпите му и на неговата дружинка провокации. Пък и защо все мен да ме съдят, защо поне веднъж и аз да не осъдя някого? На тепсия ми предлагат главата на провокатора, защо да не я взема? От друга страна обаче аз самият съм съден по чл. 108 – за антикомунистическа пропаганда. Та малко ми е съвестно. По времето на Тодор Живков антикомунизмът бе приравняван към фашизма и нацизма. Дали няма да си опетня името, като вкарам в затвора един, макар потенциален антикомунист? Впрочем тя и социалдемокрацията бе приравнена към фашизма, но да не се отвличаме. Въпросът ми беше за Калоян Христов. Той вярно служеше на своите господари от НСС, само че НСС го няма. Вече си имаме ДАНС, а ДАНС някак не ще да се свързва с бившите деяния на не толкова бившата ДС – НСЗК – НСС. И както е обичайно в подобни случаи, като първи жертви падат дребните провокаторчета. Малките бушончета на миличките ни службички. Казано с други думи, мършата се разсмърдя, развоня се. Ама пък не е ли твърде дребна фигурка тоя Калоян, та с негова помощ службите да се изчистят? Предпочитам да арестуват Ахмед Доган за взрива на влака. Предпочитам да арестуват Румен Петков за прикриване на пазарджишките цигани-убийци. Затова се чудя. Хем ми е съвестно да вкарам някого в затвора, хем Фелдмършата е твърде незначителен, хем напълно си заслужава да поседи в една килия с извратени мангали. Защото сега няма политически и ми е бедна фантазията какво може да му се случи на това младо момче. Особено, когато циганите-рецидивисти научат, че искал да ги прави на сапун.
Да оставя ли мършата да се доразложи самичка или да помогна малко, като заведа дело? Някакъв анонимен бизнесмен обещал, че ще поеме всички разходи по делото, а каквото осъдя Калоян да ми заплати, то си е за мен. Не искал да научавам името му, но за неговата коректност ми гарантираха. Изглежда примамливо. Вие как мислите?
-
ЗАПЛАХИТЕ НА ЕДНА МЪРША
Много обичам да ме заплашват. Твърдя го съвсем сериозно. Обичам да ме заплашват, защото тогава кръвта ми кипва и отново се усещам млад, готов за нови битки.
В кутията за Лични съобщения получих ето това: „Ако в най-скоро време не бъде премахнат адреса в подписа на потребител "Ruse_SS" ще бъдат предприети съдебни действия срещу собствениците на сайта. Вече се консултирах с юристи. Ако не ви е известно публикуването на лични данни, ЕГН или адрес на даден човек е забранено от закона и наказанието за това не е никак безобидно.
Неприятностите, които ще имате могат да бъдат избегнати единствено ако вземете разумно решение и премахнете личните данни от подписа на потребителя.” Пратено е на 27 април, но го прочетох едва на 9 май. Ами да поразсъждаваме. Какво е извършено?
Публикували сме електронния адрес на лицето Калоян Чавдаров Христов от Русе - IP: [212.25.63.205]. Да, ама едно име още нищо не значи. Чий адрес всъщност сме публикували? Публикували сме адреса на лице, отправящо системни заплахи към не един и двама потребители в този и други Интернет форуми. Публикували сме адреса на лице, служещо си непрекъснато с непристойни епитети, обиди и клевети срещу всеки, който с нещо не му допадне. Публикували сме адреса на лице, провеждащо непрекъснато и целенасочено прохитлеристка пропаганда. Сега малка извадка от така наречения Наказателен кодекс на така наречената Република България.
По повод на заканите, ругатните ще ги отмина, твърде незначителни са, за да се спирам и на тях:
„Чл.144. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване не би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до сто лева.”
Палежът през юни 2006 година не беше първи. През март 1992 година изгориха къщата ми в с. Гурково. Вероятно затова съм толкова чувствителен на тая тема.
-
Следват едни други закани на Калоян Христов, закани срещу сърби, руснаци и срещу всичките, наричани от него „славянски подчовеци”. Да видим какво казва по въпроса същият Наказателен кодекс.
„Чл.162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.”
Ами хитлеристката пропаганда? През 1998-9 година бях следствен цели десет месеца, след като разни тъпи ченгета решиха да приравнят изповядваната от мен идеология на български национализъм към нацизма. Провалиха се, естествено. Обаче тоя Христов Калоян съвсем неприкрито възхвалява именно хитлеризма и Адолф Хитлер. Веднъж даже ми изпрати мило писъмце, в което ме приканваше да изтрия всичко лошо, написано за великия Фюрер Адолф Хитлер, след което той, още по-великият ФелдмЪршал щял да си подобри мнението за мен. Мнението на Калоянчо не ме вълнува, обаче от пропагандата на Калоян май отново се вълнува Наказателния кодекс.
„(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.”
Какво излиза? Публикували сме електронния адрес на лице, системно нарушаващо членове на Наказателния кодекс. Тоест посочили сме кой именно е извършителят на въпросните престъпления. В подобни случаи в държавите такива като нас биват награждавани за проявена гражданска бдителност. Ако България наистина беше държава, още повече държава на Българите, ако тук, в тази уродлива мафиозка система имаше правосъдие, което да работи не на пазарен, а на законов принцип, Калоян Христов вече щеше да се намира в затвора, а ние, неговите разобличители щяхме да бъдем носители на високи държавни отличия и щяха да ни показват по разните телевизии като пример за подражание.
Сега ясно ли защо наричам Наказателния кодекс „така наречения”? Ясно ли е защо наричам Република България „така наречената”? Наричам ги така, тъй като тук разни дребни провокатори си позволяват драстично нарушение на половината действащи закони и никой нищо не забелязва. Мещера обаче могат да го мъкнат по идиотски дела и даже да го осъждат за нещо явно измислено. За нещо толкова явно измислено, че на мен много ми се иска мотивите за тази кретенска присъда да бъдат публикувани, за да се види какво кретенско правосъдие си имаме. Нарушението на половината Наказателен кодекс от страна на Калоян Христов се подминава с лека ръка. Мен ме разкарваха на идиотски съдебни процеси от Ботевград до Варна цели две години заради думичката „глупак”, написана някога от някой си някъде в Интернет. В същото време други могат да си позволят да заплашват с повторение на реално извършван терористичен акт и нищо не им се случва. Не само не им се случва, ами те самите с невероятна наглост се опитват да назидават кое е законно и кое не е законно. Калоян Христов се заканва със съд за нещо, което в най-лошия случай може да бъде предмет на частно гражданско дело, обаче пренебрегва нарушаваните от него основни закони от Наказателния кодекс, за които биват завеждани наказателни, а не граждански дела. По едно гражданско дело присъдата в най-тежкия случай е глоба. Наказателните дела по правило завършват с присъди, постановяващи лишаване от свобода, тоест затвор.
Приятели, май ще се вслушам в съветите и наистина ще му спретна дело на това момче, което учудващо за своята млада възраст успя да наруши толкова много закони. Вчера научих, че хората вече и адвокат са ми намерили, и че адвокатът не е от Ботевград. Вярно, мразя съдилищата, признавам си го без бой. Мразя ги, мразя и бюрократичното разтакаване по разни дела. Обаче повече мразя да ме заплашват и да ми поставят ултиматуми. Сега, когато от Евр/оп/ейския съюз отправят такива критики към българското правосъдие, съдиите получават прекрасната възможност на опровергаят професора по право Янко Янков. А Янко обича да казва, че в България думата „правосъдие” идва от „съдене на правия”. Може би Янко не е прав, може би и аз греша и веднъж, поне веднъж в тази бивша държава ще бъде осъден и някой наистина виновен. Та нищо чудно някоя прекрасна вечер Калоян Чавдаров Христов от Русе да замръкне в килия, населена от зажаднели за млада розова плът цигани-рецидивисти.
-
***
Неговата наглост и безочие ме принудиха са го постресна. Подлецът е винаги страхлив. Подлецът е винаги глупак. Много пъти съм залагал на този принцип и не съм грешал. Ако лицето, за което става дума бе поразсъдило, щеше да осъзнае, че не мога да го дам под съд. Не че нямам основания, а поради факта, че не мога да се обърна за помощ към съдебна система, чиято легитимност не признавам. Той не го осъзна, механизмът и този път сработи. Разбира се, че няма да дам Христов под съд. Но защо пък да не го накарам да размърда мършавото си мозъче? Освен това моите писания могат да дадат повод на други наистина да го направят. Показвам им пътя, те ако искат, могат да тръгнат по него.
И още веднъж вижте мащабите на клеветата. Това пък е от Интернет блога на моя пловдивски съименник, философа Ангел Грънчаров. Не горим от любов един към друг, но адашът ми имаше доблестта да разкаже честно:
Налага се да добавя, че между първия палеж, от 1992 година и втория имаше поразителни прилики. Тогава Делчо Чапразов, който пишеше книги и ги продаваше на пл. „Славейков” в София ми каза същото. Че дошли и му рекли: „Абе, знаеш ли, твоят приятел Ангел Грънчаров се напил и си подпалил къщата, за да му дадат апартамент в Ботевград”. И при първия, и при втория случай дълго отказваха да ме разпитат и блокираха следствието. Едни и същи лица, едни и същи методи. Макар че в блога на адаша ми да се появяваха и много странни мнения. Ето като това, където се твърди, че получавам пенсия. Аз поне не знам за такава пенсия, макар че кой знае… Може пък да са отпуснали нещичко и друг да го получава. Ще трябва да проверя.
-
И още едно признание на адаша ми, потвърждаващо наложената в „демократичния” ни печат цензура над моето име. Не можеха ли да ме разобличат, че приписвам своите текстове, ами ще ми налагат забрана? Не можеха, аз не преписвам от никого. Но още през 2000 година журналистката Невена Гюрова ми сподели, че имало списък на автори, забранени за публикация. Списъкът не бил дълъг, но там фигурирало и моето име:
-
***
Това забравих от кой форум е, но знам, че там никога не съм писал. Май беше от в-к „Новинар”, макар да не съм сигурен. Казаха ми за плюнките и аз си ги снимах. А те са просто свръхгадни. Една наистина отвратителна история, дело отново на анонимни „герои”. И пак повторение с методиката, използвана от Цветомир Йолов и неговите приятели. Напишат нещо идиотско от твое име, а после по също такъв идиотски начин тръгнат да те опровергават. Как да не си помисля, че не става дума ако не за едни и същи лица, то за едни и същи техни наставници? Гледам, че подкачили Чолака, а на него много не му трябва, за да се върже. На Чолака не се сърдя, той просто не си е с всичкия. Но кой стои зад провокацията:
-
Повтаря се клеветата за моята присъда. Пак ли трябва да публикувам нейната сканирана снимка? И пак някой пише от мое име. Толкова ли си нямат свои имена или пък толкова се срамуват от тях, че все от чужди пишат?
-
Сега ще копирам тук един откъси от един документ. Някой си Димитър Радев питаше защо ми е засекретено досието. Може би тук ще намери поне част от интересуващите го отговори:
„Ст. н. с. Янко Н. Янков
Институт за правни науки при БАН
ул. “Сердика” N 4
София – 1000
**************************************
23 март 2002 г.
До г-н Никола Филчев
Главен прокурор на България
бул. “Витоша” № 2
София – 1000
Информационно копие:
1. До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите,
членове на Съвета на Европа
София
2. До Европейския съд
за защита на правата на човека
при Съвета на Европа,
Страсбург, Франция
Към Жалба № 55604/00
на Янко Николов Янков
3. До Европейския съд
за защита на правата на човека
при Съвета на Европа,
Страсбург, Франция
Към Жалба №PN 2208/
на Ангел Георгиев Грънчаров
I.
Господин Главен Прокурор,
През 1996-1997 г. българските медии се занимаваха изключително усилено с разбъркани в пропаганден миксер, но имащи пределно ясна стратегическа конфигурация четири типа съобщения: 1) за ескалация на националистически, расови и фашистки прояви на (по същество персонално и организационно неидентифицирани) български младежи; 2) за загрижеността на западните политици за етническия мир на Балканите; 3) за мъдрата политика на парламентарно представените партии и преди всичко на управляващата партия СДС относно етническия мир в България.
II.
Заедно с Едуард Генов. Гурково, 1987 година.
-
В началото на есента на 1998 г. ме потърси Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград – 2140, ж. к. “Васил Левски”, блок 43, вход А, етаж 5, ап. 14. Познавам го лично и много отдавна – той бе един от най-младите политически затворници на комунистически режим, осъден още на 18-годишна възраст заради пропаганда против комунистическата власт, тотално и безжалостно преследван след изтърпяването на наложената му присъда, тотално и безжалостно преследван и от “демократическата” власт, тъй като винаги казваше, че “новите демократи са деца на старите комунисти и ченгета на комунистическата Държавна сигурност”.
Той изрично и ясно ми каза: *че “усеща”, че се опитват да го привлекат, подстрекават и дори насила да го “набутат” към прояви в сферата на национализма, /всъщност правилно е да се каже „нацизма”, поне за мен разликата е огромна. Бел. а./ расизма и фашизма; и *че много добре “усеща и разбира”, че зад всичкото това стоят сегашните държавни български тайни служби.
Заедно със Стефан Вълков, Асеновград 1988 година.
-
След няколко месеца, в началото на декември 1998 г. Ангел Грънчаров бе арестуван и обвинен в извършване на националистическа, фашистка и расистка пропаганда и образуване на организация за извършване на такава пропаганда, както и за свалянето на конституционно установената власт в България.
На 14 декември 1998 г. аз получих от Ангел Грънчаров нотариално заверено пълномощно съгласно изричния текст на което аз имам неограничените пълномощия да го представлявам навсякъде и пред всички български, чуждестранни и международни държавни и недържавни органи, служби и институции, пред всички юридически и физически лица във връзка и по повод реализирането на правата му, свързани с осъждането му по политически причини от комунистическата власт, както и по повод неговото подлагане на секретни оперативни разработки от сегашните служби за сигурност и арестуванията му от сегашните власти по манипулативни политически обвинения.
Още същият ден аз написах от мое име обширно изложение, адресирано до Президента на България, Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи, и до други институции и лица. Това мое изложение има дата 14 декември 1998 г. и е индексирано в горния десен ъгъл с индекса PLC-75.
В това изложение изрично и ясно съм формулирал тезата, че: 1) под покровителството на Прокуратурата Министерството на вътрешните работи на всичките правителства след 1989 г. продължава да разработва и да прилага нови, още по-модерни, още по-изтънчени и още по-зловещи репресивни оперативни разработки и мероприятия по отношение на онези бивши политически затворници на комунистическия режим, които все още не са капитулирали пред бившата Държавна сигурност и пред нейното институционално продължение – Червената мафия; 2) че един от примерите в това отношение е случаят с Ангел Грънчаров; 3) че по отношение на него е извършено изключително брутално беззаконие.
II.
В дома на Ганчо Савов.
-
1) Най-напред представителите на местната власт в Ботевград са провели с Ангел Грънчаров разговор, при който: а) са му казали, че възнамеряват да се отнесат към него благосклонно и да прекратят делото чрез “взаимно споразумение”, при което той трябва да се признае за виновен, а те ще признаят вината му за незначителна; б) но, че за да може това да стане, е необходимо преди това той официално и писмено да се откаже от адвокатското ангажиране на доцент Янко Янков по делото, тъй като същият въобще не е в състояние да оцени проявеното от властите великодушие и веднага ще започна да занимава със случая международните организации и посолствата в София.
Ангел Грънчаров, обаче, изрично им е заявил, че е невинен и че не желае да участвува и няма да участвува в никакви споразумения, и че няма да се откаже от адвоката си.
2) После той е бил поканен на гости у дома лично от широко известните сред интелектуалните кръгове агент-провокатори на бившата Държавна сигурност и политически проститутки както на комунистическия, така и на посткомунистическия режим – а) Блага Димитрова, поетеса, която в условията на комунистическата власт бе издигната в ранг на “придворен поет” заради нейните пламенни стихове, посветени на Сталин, Георги Димитров и Комунистическата партия, а в условията на посткомунистическата власт бе издигната на изключително високия държавния пост “Вицепрезидент на България” (по време на мандата на президента Жельо Желев); б) нейният съпруг Йордан Василев.
Заслужава съществено внимание факта: *че Ангел Грънчаров никога не се е познавал лично с тези лица; *че никога не е търсел среща с тях; и *че именно те са тези, които са били поели инициативата да го поканят на среща, при това в техния дом (с което са искали ду му подскажат, че го приемат едва ли не като член на своето “свето семейство”).
В дома на Илия Минев, с когото според някои не сме се познавали.
-
Какво се е случило на тази среща?
И двамата изрично и ясно са му казали, че лично самият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев е заинтересован да уреди благосклонно проблемите с обвинението на Ангел, но че за да може това да стане е необходимо: *първо той да се признае за виновен, а те после ще признаят вината му за незначителна и така ще прекратят делото; *той да се откаже от адвоката си доцент Янко Янков.
Ангел Грънчаров, обаче, проявил “черна неблагодарност” към изпратените му от “Съдбата” доброжелатели, заявил че е невинен, и че няма да се откаже от адвоката си.
3) После, Ангел Грънчаров получил официално съобщение, че е поканен за разговор в сградата на Президентството лично от Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев (по време на мандата на президента Петър Стоянов), и че целта на разговора е да му се помогне да бъде “уреден въпроса с неговото обвинение”.
С него (с Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев) обвиненият в извършване на фашистка пропаганда и създаване на нелегална организация имаща за цел да свали конституционно легитимната власт, Ангел Грънчаров се е познавал още от времето, когато са били политически затворници и са били в една килия. /Тук Янко нещо бърка. С Кавалджиев никога не сме били заедно в затвора и преди срещата не се познавахме лично. Бел. а./
И този път Ангел Грънчаров не бе инициатор на срещата. Инициатор на среща бе самият Вицепрезидент на България.
Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев, обаче, очевидно прибързано и погрешно е разчитал, че Ангел Грънчаров ще отиде при него сам. Ангел Грънчаров, обаче, вече знаеше какво ще искат от него, и ме помоли аз като негов адвокат да го придружа и да присъствувам на срещата.
/…/
Тогава Вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев ни каза следното: *че по своя инициатива (тук той явно излъга – инициативата не е била негова) той лично е бил водел специален разговор лично със шефа на новата Държавна сигурност генерал А. Атанасов; *че генералът бил изразил готовност да уреди прекратяването на делото срещу Ангел Грънчаров, но това можело да стане само при условие, че Ангел се признае за виновен.
В хода на разговора Вицепрезидента Т. Кавалджиев изрично ни каза, че генерал А. Атанасов му бил казал, че Ангел е виновен, но че без неговото самопризнание и разкаяние те не могат да докажат това, и че той нарочно не искал да се признае за виновен, защото под подстрекателството на адвоката си бил искал после да осъди България в Страсбург. Все пак, накрая Вицепрезидента изрично каза на Ангел следните думи: “По този въпрос аз не мога да ти дам никакъв съвет! ... Ако адвоката ти смята, че това е възможно, послушай него!”
Моята венчавка. Кумове са Ангелина и Илия Миневи.
-
Във връзка с това аз изрично казах на Вицепрезидента, че считам, че в демонстративната загриженост на най-големият шеф на тайните служби в България за начина на приключването на следственото дело на някой си Ангел Грънчаров очевидно стоят не някакви си хуманни съображения, а важни провокационни политически и международно значими съображения, които поради непреклонността на Ангел просто се провалят.
4) Накрая, лично на мен ми се обади специалистът по славянска филология и журналистика доцент Ганчо Савов, бивш политически затворник, престоял в затвора цели 12 години, който е бил в една килия заедно с почти все още невръстният Ангел Грънчаров. Точно по това време доц. Г. Савов бе издал документалната си книга “Капан за контри”, в която бе отделил изпълнени със силна симпатия редове за Ангел Грънчаров.
Доц. Г. Савов ми разказа следното: *по телефона му се била обадила секретарката на “някой си” генерал Атанасов; *тя му предложила ден и час за среща, запознаване и разговор във връзка с “благоприятното уреждане на въпроса на Ангел Грънчаров”; *тя обяснила, че генералът бил прочел книгата и бил гледал по телевизията интервюто с автора във връзка с книгата; *че именно от книгата и от телевизионното интервю генералът бил узнал, че автора се познава лично с Ангел Грънчаров; *че във връзка с това на генерала ме била “хрумнала идеята” хем да се запознае лично с автора на книгата, хем да разговаря с него относно “сегашната съдба” на “един от посочените в книгата “любими герой” на автора.
Във връзка с това доц. Г. Савов изрично ми каза, че тези обяснения на секретарката на генерала му намирисват на “нов капан за контри”, поради което той търси моя професионален съвет как да постъпи.
Аз му казах, че въпросният генерал съвсем не е “някой си”, а е най-големият шеф на новата Държавна сигурност. И че, ако Ангел Грънчаров действително е виновен за нещо, то тогава щеше да е абсурдно точно този генерал толкова упорито да търси толкова много начини за “благоприятното уреждане” на въпроса, свързан с обвинението.
Мои съзатворници пред дома ми в с. Гурково. Същите, които според Димитър Радев не искали да чуят за мен.
-
Доколкото разбрах, по-късно, при новото обаждане на секретарката на генерала, доц. Г. Савов е бил отказал да се срещне с него.
С това приключили опитите да бъде постигнато мотивиране на Ангел Грънчаров да се признае за виновен и да се откаже от адвоката си доцент Янко Янков.
III.
През юли 1999 г. аз се обадих по телефона на следователя от Националната следствена служба Михаил Генов, на когото е било възложено извършването на разследването срещу “зловещия противодържавен престъпник” Ангел Грънчаров. После се срещнахме лично със следователя Михаил Генов и проведохме дълъг разговор.
Оказа се, че той някога е бил мой студент.
После се оказа, че написаното от мен адвокатско изложение с дата 14 декември 1998 г. въобще не е приложено към материалите по делото, който факт недвусмислено разкрива опитът на тайните служби да скрият от следователя защитното становище на адвоката на обвиняемия и така, като поставят следователя в условията на непълна яснота относно ситуацията, за да се опитат да го манипулират и така да го направят свой съучастник в престъплението против невинния обвиняем.
Оказа се, също така, че моето пълномощно, издадено ми от Ангел Грънчаров да бъда негов адвокат, също така липсва от материалите по делото.
За сметка на това, обаче, в материалите по делото имало изрично прокурорско предписание, съгласно което следователят бил длъжен да призове и да разпита доцент Янко Янков, т. е. мен, на първо време като “свидетел”, а после и като обвиняем – като подбудител и ръководител на Ангел Грънчаров.
Прокурорът бил дори изрично написал и въпросите, които следователя трябва да ми зададе. А тези въпроси се свеждали главно до това, аз да обясня поради какви (други, освен конспиративно-вредителски) съображения преди цели пет години, през 1994 г., аз съм бил издигнал от името на ръководената от мен политическа партия (Партия Либерален Конгрес) Ангел Грънчаров за кандидат-депутат в Софийския многомандатен избирателен район. Очевидно, съгласно логиката на прокурора, този факт напълно достатъчно убедително е обосновавал “факта”, че Ангел Грънчаров е член на моята “престъпна противодържавна организация”.
Във връзка с това следователя Михаил Генов изрично ми каза следното: “Сега разбирам, защо тайните служби са скрили от мен както Вашето адвокатско пълномощно, така и Вашето адвокатско защитно мнение! То е било направено, защото като адвокат на обвиняемия аз нямам правото да Ви призова и да Ви разпитвам като свидетел, а следователно не мога и да Ви манипулирам, за да Ви набутам в ролята на обвиняем!”
Снимка от градината ми в Гурково. Може да се види кои са ми идвали на гости. На мен, самозванеца.
-
После, следователя Михаил Генов, все пак, се е постарал да изпълни, макар и едностранчиво изричното предписание на прокурора – той дълго време и прецизно е разпитвал Ангел Грънчаров за взаимоотношенията му с мен и дали аз, все пак, не съм му нещо повече от адвокат – т. е. дали все пак не съм му ръководител в злостната му противодържавна дейност.
IV.
Най-напред, през 1998 г., в Софийската окръжна прокуратура е била образувана т. нар. Прокурорска преписка, която има № 1502/1998 г.
После, срещу Ангел Грънчаров е било образувано следствено дело № 27/1999 г. по описа на Националната специализирана следствена служба.
Следовател по делото е бил Михаил Генов, а наблюдаващ прокурор – Христо Ангелов.
Преди образуването на следственото дело и на прокурорската преписка е било образувано строго секретно т. нар. Дело да оперативна разработка (ДОР) на Ангел Георгиев Грънчаров.
По абсолютно категоричен начин зная, че в това дело е имало и все още има най-малко два изрично ясни документа, от които е видно, че те са били изработвани в два екземпляра – единият е бил предназначен за прилагане към делото за оперативна разработка на Ангел Грънчаров, а другият – към строго секретното дело за оперативна разработка на Янко Николов Янков, т. е. на мен.
IV.
На 07 септември 1999 г. прокурор Христо Ангелов от Софийската окръжна прокуратура е издал Постановление за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност.
Ангел Грънчаров официално е оневинен. Това, че никой няма да му върне страданията и икономическите разходи, загуби и пропуснати ползи по време на противозаконното му обвинение, е нещо изключително важно, но не е най-важното.
Най-важното е друго: 1) че Ангел Грънчаров е едно изстрадало и продължаващо да страда и дори да бедства по вина на (старите и новите) власти най-обикновено момче, публичното обвиняване, омаскаряване и осъждане на което не би могло да донесе абсолютно никакви политически, юридически и други дивиденти на властите, дори и ако той беше максимално виновен по предявеното му обвинение; 2) че дори и той да беше виновен в извършването на онова, в което е обвинен, то това обвинение в съчетание с личността на обвиняемия, щеше да бъде възприето както в България, така и в чужбина, просто като абсолютно несериозно и фарсово обвинение; 3) че, разбира се, тайните служби предварително и много добре са знаели, че Ангел Грънчаров няма и е абсурдно да има каквито и да е дейности, даващи основание за подобно обвинение; 4) че в същото време онези, които са известни на българското общество като “утвърдени националисти и фашисти”, и за които съществуват абсолютно и безспорно доказуеми факти, никой от властите не ги търси за нищо; 5) че следователно е очевидно, че чрез първоначалното обвиняване на Ангел Грънчаров тайните служби на управляващата партия СДС всъщност са целели поставянето на началото на нещо много по-голямо.
Тогава, въпросът е: какво са целели българските тайни служби с противозаконното обвинение срещу Ангел Грънчаров?
Друга снимка от градината ми в Гурково. Отново на гости са ми хора, които никога не са чували за мен, според великите писачи в някои още по-велики Интернет форуми.
-
Според мен отговорът изрично и ясно се съдържа в две групи документи: *Преди всичко в следственото дело, което съгласно българските закони вече следва да има публичен характер и трябва да е публично достъпно за всеки. За съжаление, обаче, досега обвиняемият по това дело Ангел Грънчаров не е могъл да получи никакъв достъп до него и не е могъл да прочете какво пише в него. Нещо повече – аз като адвокат и заинтересовано лице вече няколко години многократно съм се опитвал да получа достъп до това дело, и никога не съм успявал. *На второ место в делата за строго секретно оперативно разработване на Ангел Грънчаров. А съгласно българските закони, засега само Вие, господин Главен Прокурор, имате правото да поискате достъп до тях и да поискате тяхното разсекретяване за публичен достъп. И Вашият аргумент е и може да бъде пределно разбираем – фиасковият за обвинението краен резултат от разследването.
IV.
Господин Главен Прокурор,
Настоявам за следното:
1) да разпоредите да бъде извършена проверка и разследване срещу дейността на понастоящем действуващите български тайни служби като проучите посочените от мен факти и обстоятелства, разкриващи противозаконния характер на тази дейност;
2) да разследвате противозаконната дейност на сегашните тайни служби по отношение на Ангел Грънчаров;
3) да разследване противозаконната дейност на сегашните тайни служби по отношение на мен, доказателствата за която се съдържат в документалния масив по отношение на Ангел Грънчаров.
23 март 2002 г. Янко Н. Янков”
Някой нещо да каже за твърдението, че съм „доказан агент” и че съм подписвал някакви декларации за сътрудничество с ДС? Мина време, и през 2002 година с Янко малко си поразвалихме отношенията, но ето още едно негово мнение за моята дейност от 2 октомври 2007 година:
„В никакъв случай не бих могъл да кажа, че Ангел Грънчаров от Ботевград ми е приятел, но и в никакъв случай на бих могъл да кажа, че ми е неприятел. Във всички случаи съм категоричен, че той винаги е бил и в момента продължава не само да е обект на най-жестоко посегателство върху него от страна на специалните служби, но и да е човек, който винаги се е стараел и продължава да се старае да отвръща по достоен начин на провокациите както на бившата, така и на сегашната Държавна сигурност. От моя гледна точка Ангел Грънчаров е правел много грешки при взаимоотношенията си с хората, включително и при взаимоотношенията си с мен и с моите приятели, но подобни грешки понякога съм правел и самият аз, поради което, макар и осъждайки го заради тях, аз се старая да не съм и да не бъда несправедлив съдник.
А това е снимка, която някога бе приложена към обвинението срещу Янко Янков. Тезисите на др. Тодор Живков ги чете Янко, но и едно магаре. Не знам как ще кача магаре до петия етаж, но много искам да го сложа до мен пред компютъра и да му пусна един от тези Интернет форуми, които денонощно бълват гадости!
-
Навремето Ангел Грънчаров е бил един от най-младите политически затворници на комунистическия режим, арестуван за политическа и антидържавна агитация и пропаганда почти на другия ден след завършването на гимназиалното му образование, прекарал много години в затвора, и макар че после напълно естествено не му е позволявано да учи, той се е формирал и днес се проявява като талантлив самоук журналист и лидер на обществено-политическа формация. Автор е на стотици впечатляващи журналистически материали и на няколко книги, и освен това поддържа една любопитна по своето съдържание и подчертано антикомунистическа по своята насоченост електронна медия (Web site). Не съм го виждал най-малко от седем или осем години, но почти ежедневно следя неговите изяви в Интернет-пространството и с чиста съвест мога да потвърдя, че Ангел Грънчаров днес е един от малцината, които почти всекидневно пишат и говорят не само против бившата, но и против сегашната Държавна сигурност и нейните ръководители.
Изключително любопитен е фактът, че именно през втората седмица на месец септември (тоест – преди около две седмици) с Ангел Грънчаров се случили няколко знаменателни събития, които абсолютно категорично и недвусмислено разкриват, че против него е в ход строго секретно оперативно мероприятие на сегашните специални служби на държавата, главната цел на което мероприятие е той да бъде представен като маниакална личност, обсесивно ангажирана от абсолютно невероятната идея, че е преследван и от днешната демократична власт, и че за всичките неудачи, които му се случват, са виновни някакви си несъществуващи агенти на някаква си несъществуваща днешна Държавна сигурност, ръководена от някакви си несъществуващи генерали Чобанов и Драшков.”
Провокаторите нещо да кажат? Аз пък ще им кажа, че техните епитети, клевети, ругатни ще бъдат забравени, но документалните свидетелства за времето ще останат. Не се срамувам от своята биография и не виждам причина, поради която да не я публикувам.
***
И още малко за имитациите. То има и други, но вярвам, че тези са достатъчни:
-
Извинение, което получих от форума на Dir.bg:
-
В минали материали разказах за Цветомир Георгиев Йолов, за Антон Радославов Рачев и за Димитър Асенов Радев. Сега се спрях на част от провокациите. В следващата част ще опиша безпрецедентния случай, при който срещу мен бяха създадени два Интернет блога – на ЛЕМС и на Биляр. Всичко трябва да бъде описано подробно. С достатъчно снимки и документи, с подробно обяснение на методите и причините. За да няма следващи жертви на провокации и измами. Биляр бях решил да го пропусна, но видях как той отново бе влязъл във форума със стария си ник Violence, и как отново се бе опитал да се изпише наш приятел. Всичко е документирано, всичко се помни и нищо не е забравено. И всичко в нужния момент ще бъде припомнено. Ако трябва отново и пак отново.
НАСЕКОМИТЕ
Няколко думи за отровните буболечки, редовно пращани от вечно менящата своето име стара ДС. Разобличението им не е самоцелно. От една страна хората трябва да познават методите на врага и да знаят как да се пазят. От друга, анализирайки противодействието срещу нас, всеки разумен човек ще може да си направи извод дали сме безобидни и дали от нашата дейност не настъпват никакви резултати.
Когато мога, си копирам темите и си ги чета вкъщи на спокойствие. И като ги чета, почна да ме гложди едно съмнение. Затова реших да попитам. Само питам, нищо повече. Може и да греша, дори ще се радвам, ако греша. И все пак да си попитам. Дали един от потребителите, пишещи сега в нашия форум не е същият, написал преди време на друго място и под друго име следните редове:
„Самите постове на вожда А.Г. говорят много за неговата личност и неговите проблеми, които не са никак малки, тук не включвам физическите зависимости и психическите отклонения. Не е лесна работа да си "център на вселената", в случая "Слънце" и да светиш всеки ден с информация както се очаква от зомбираните на тема параноя и НСС потребители на един форум. Не е и лесно въпреки образа на светец изграждан с години пропаганда и манипулации с два поста да елиминираш твои опоненти, било то безобидни - като мен Биляр; дори на просветените бобъри, с колове или без, им отнема по няколко седмици в разработване на компромати, измисляне на лъжи, тактики и манипулации до постигане на крайната цел - изгонване на съответния неудобен. Така са постъпвали винаги, така и ще постъпват, все пак това е личен сайт на един "просветен" и шепа юнаци тупащи го по рамото и възхваляващи го. В него няма място за критика, било то и градивна. В него се проявава двойният стандарт, същият този срещу който роптае вожда - или си напълно съгласен с него или си агент / провокатор и един куп още простотии. При това си и натирен, истината не се защитава, а позицията на собственика на съответната организация. Това за всички, които си мислят да посещават сайта на "Движение Войни на Тангра" да си имат едно на ум, с техния изкукуригал водач, който лицемерно заявява, че не е такъв, но същевременно си играе с всички останали участници на днес съм тук – утре ме няма. Ето и следващата и последна тема, в която има коментари на Е, който между другото е един изключителен лъжец, подлец и измамник. Опазил Господ България от такива недостойни лидери...”
-
Та нека получа отговор на въпроса си, пък до края на май ще обясня точно защо питам. Не е от празно любопитство, не е и от „наранено его”, както твърдеше същият този. Ето още едно негово бисерче, пуснато на 16 ноември 2007 година, този път в нашия форум. Отнасяше се до една моя неволна грешка, до едно объркване на никове, признато от мен веднага, след като установих, че съм сбъркал. Обаче прочетох следните редове: „Нито си първата нито си била последната. Най-неприятно е когато си вярвал, а изведнъж един боклук ти забие нож в гърба и се окажеш незаслужено обиден и оклеветен и си поставен в ситуация в която си длъжен само да се защитаваш, да опровергаваш нечие дългокраки лъжи. И този някой понеже е с репутацията на "лидер" всеки му вярва безрезервно без дори да подложи на съмнения думите на псевдолидера-боклук. Другото съществено е, че всеки който изкаже нещо което не му харесва или е малко по-остро е класифициран към агент, човек от Лемс и т.н. Личното ми мнение е че целият проблем и всички интриги идват от едно огнище, от един който насъсква хората помежду им.”
За да бъде картинката наистина пълна, ще копирам и моя отговор: „Тиен, да не се засрамиш, като научиш истината? А тя е простичка. Когато ми идваха на гости Севар, Запознат, Дари и Росен, стана дума кой ми е донесъл втория компютър, от който влизам в Мрежата. Казах им, че е едно младо момиче, но не съм сигурен как се пише във форума. Е, случва се човек да обърка никовете, когато не познава лично хората. След като научих със сигурност за кого става дума, веднага писах да уведомя за грешката. Е, Тиен? Благодаря за помията.” Случва се човек неволно да сбърка. Нищо фатално, особено когато веднага сам си признае, че е сбъркал. Особено пък, когато се отнася до такава дреболия. Но ето, пристига бригадата и почва с епитети. И нещо, което научих от Силвия Мирчева. За тях прости, обикновени думи няма. Те във всяка дума влагат някакъв техен, специален смисъл. Те са склонни да тълкуват защо някой употребява една, а не друга дума. Те наблюдават внимателно и тълкуват всеки жест, всеки поглед. За тях няма нищо случайно. Ровят се в живия разговорен език така, както талмудистите се ровят в своя Талмуд, вглеждайки се във всяка буквичка. Втората им особеност е липсата на уважение към човека отсреща. За тях е важно формалното място, заемано от теб, а не какъв си всъщност. Непрекъснато делят хората на категории, живото нормално общуване при тях отстъпва място на числата и схемите. Те престават да бъдат живи хора и се превръщат в живи програми. Неволно се сещам за филма „Матрицата”. Морфей казва на Нео за агентите, че са невероятно силни, но че тяхната сила е ограничена от програмата им. А пред нас, живите хора ограничения няма. Затова по-силните сме ние.
***
Минаха повече от пет месеца, случиха се разни събития, бяха извършени различни действия. Сега, от дистанцията на времето думите могат да бъдат преценени по-ясно. По-трезво, дори от мен, деградиралия алкохолик, както господинът благоволи да ме нарече. Не, не съм засегнат. И ако понякога посочвам с пръст и назовавам конкретни прояви, то е, за да предпазя другите. Защото методите на врага са едни и същи. Дребните врагчета, идващи тук са слуги, а пък техните господари са ученици на една и съща школа. Значи като опознаем похватите им, по-лесно ще ги побеждаваме. Нищо лично. И вероятно нямаше да се спра на случката, ако не бяха се получили някои обезпокоителни сведения. Като събера достатъчно доказателства ще ги обявя пред всички. Сега ще кажа само, че ние не сме нито хиндуисти, нито будисти. Ние не се стремим самоцелно към собственото си самоусъвършенстване, за да изпаднем накрая в блажена Нирвана. Ние сме Българи и нашата цел е да преведем Българската нация през вековете. Ако е Волята на Небето, след като получа допълнителна информация ще обясня какво точно означават тези думи. Засега ги приемете единствено като камък, хвърлен в блатото с цел жабите да се разкрякат. Пък, нали знаете, нашият форум е чист, ние не сме толерантни и не търпим сред нас мърши, плъхове, жаби и други подобни на тях насекоми… И само малък съвет. Ще различите насекомите по пълната липса на чувство за хумор.
***
Безмислено е да опровергавам клеветите. Така си мислех преди половин година. Опровергая една, на нейно място идват десет. Бил съм преписвал книгите си от руски автори, сутрин съм бил закусвал с ракия и водка, преди години съм писал в полза на ДПС и разни такива. В общи линии знам какъв портрет са ми изградили другарите от ДС и по този признак сравнително лесно разпознавам провокаторите. Щом някой напише, че съм се напил и сам съм си подпалил жилището, такъв ми е ясен и не ми трябват много други доказателства. Една-две леки нападки и провокаторчето почва да се позовава на мнимата ми мания за величие. Почва да използва епитети. Много епитети, при това сякаш /а защо сякаш?/ излезли от един и същ калъп. Може всякакъв да ме изкарват, но който ме познава знае, че у мен няма и капка високомерие. Не съм безгрешен, и аз съм допускал грешки като всеки друг, и аз си имам своите недостатъци. Само че гаднярчетата не посочват реални мои грешки и реални недостатъци, а измислени, взети от досието ми. В съобщенията на момчето, подписващо се като Violence и Биляр усетих следите на инструкцията. Не се занимавах с него, махнах с ръка и му казах да се маха. А на нашите препоръчах да го изгонят от форума, за да не мърси. Още малко факти.
Когато за пръв път усетих, че нещо не е наред и го разкрих, един от нашите получил от него писмо. Пускам писмото без никакви поправки, грешките са си негови: „Ангел е човека, който се опитва да ме скара или по-точно казано очерни пред другите от форума. Писал съм си с почти всички, пратил съм им книги, информация и то преди време, преди да се обиди вожда. Дълго е за обяснение и има теми писани по този въпрос. За мен той не е лидер и е много слаб за такъв. Най-малкото един лидер трябва да си държи на думата, той идеалист? Смехория, дето пише лъжи и клевети по мой адрес да ме дискредитира, намесва други хора в негова защита защото знае, че с лъжи и половин приказки не може да ме очерни. Намеси анти666, йордан, другите не се поддадоха против мен... а можеше да ги изясним нещата на ЛС. Обаче той не е наред и не иска да го направим, продължава да пълни форума с теми за мен.А ЛЕМС дори не ги знам кои са, нито пък тази Силвия Мирчева, но пък за сметка на това самвойн знам как да го открия и съм му обещал нещо. Проблема ви е в това, че губите поддръжници. Ако Елтимир е цялото движение, аз не съм с вас. А бих могъл да съм ви сериозна опора, защото съм лоялен и активен, не съм помияр. И за книгите и за привличане на още поддръжници и още подкрепа и т.н. от което печелят всички, не само Елтимир.
Ето губя си времето да го опровергавам, вместо да четя някоя книга... не искам да съм му враг, но това не означава, че се отказвам от моето мнение по темите, независимо дали му харесва на него или не. моля, напиши ми, кой е този йордан13, който ще ме пуцал...”
Нещата стояха по точно обратния начин. Именно anti666 ми разкри част от фактите около Биляр, само че той не го знаеше. За вируса, например. По какви признаци открил, че идва именно от Биляр. И други разни работи, които засега се въздържам да споделя. Както и да е. anti666 му отговори достойно: „anti666 Публикувано на: Sep 17 2007, 07:56 AM
Да добавя и аз към горното. Целта на Ушевците, криещи се зад този профил Биляр не е била само да изгонят Елтимир, а със сигурност и други последвали го (аз включително) така че форума се превърне като този на Атака. Там отдавна са им стъпили на врата (както и на лидера им, ако не се вслуша в зова на кръвта си и не направи един излет, но не в Израел, а в българските планини без жена си).
Другата по-коварна цел е била да оплетат още един млад българин в техните мрежи. Става дума за този X, който Спорт и Здраве описва в една друга тема. "Биляр" му е предлагал (въпреки твърденията му/им, че не знае/ят за какво става дума), да се срещнат и да правят някакви си групи. Просто ушевците са се надявали че X поради младостта ще приеме, за да се намесят. Незаконно притежание на оръжие или нещо подобно - директно затвор, защото X е вече пълнолетен. Е, разбира се ако съгласи да сътрудничи - може би ще му се размине. Иначе по вестниците ще пише как някой си X от Воините на Тангра е заловен в опит да прави терористичен акт (най-вероятно срещу някоя турска или чандалска свинщина). Разбира се X като съобразяващ се (макар и неуважаващ) "българските" закони категорично е отказал да участва. Това е горе-долу историята. Може да се случи на всеки от нас, затова както Бел беше писала, не вярвайте на Гурута, бъдете внимателни и с такива "Билярчета", защото онези само това чакат. Те не толкова силни, както си мислят много хора, но са коварни. Силата на Българина си е в него, само трябва да я освободи от шлаката, с която години наред небългарите са я затапвали. Всеки, в чийто вени тече българска кръв е носител на Свещената Оренда. Трябва само да послуша нейния зов.”
Той и на мен ми предложи нещо подобно. И още един-двама като него ми предлагаха, но кой знае защо, не се хванах на въдичките. И момчето Биляр създаде собствен „анти-Елтимир” Интернет блог, по примера на Силвия Мирчева от групата ЛЕМС. Виждате снимка от блога. На всичкото отгоре негови писания против мен се появиха и в нейния блог. Открих още един признак за принадлежността на Биляр към определени среди. Нали ви казах, че „насекомите” нямат чувство за хумор. Съдете сами, като вземете под внимание факта, че правех вестниците „Независимост” и „Съпротива” на моя компютър без чужда помощ. Може да не съм голям специалист, но все някакво понятие от тази техника би трябвало да имам. А той, горкият приел всичко буквално. Също като оня нещастник от самолета до Москва, на когото препоръчах да изхвърли през прозореца празната пластмасова чашка от чай, а той ми отговори, че тези прозорци не се отварят. Повтарям още веднъж за чувството за хумор, тъй като тази подробност е особено важна:
„Предавам буквално: "Би ли им написала, че ще си изтрия бисквитките понеделник, след като си ги купя и изям. Преди това не мога. И още: не съм овладял езика Линукс говоримо, даже писмено не го владея. Аз си въобразявах, че като сме в България, та ще си говорим на български език, а не на линукс. Сорри, заминавам в Джендема, където от линукс не отбират. Там поне няма да ме смятат за идиот" (това е елементарна компютърна неграмотност, която сама по себе си не е проява на нещо лошо като изключим мързела и нежеланието на задмониторното устройство да се ограмоти, но за сметка на това остава с непоклатимо его - до небето! ужасно е, че интернет е измислен толкова сложен и неразбираем, за ОС Линукс пък да не говорим.”
Демонстрирах му, че не желая да се разбирам с него за нищо и толкова. Ето ви снимка на неговото блогче, ако сте го забравили или не сте го виждали. Или ако не ми вярвате, нали постоянно ме обвиняват, че съм патологичен лъжец. Именно затова се старая да доказвам по възможно най-категоричен начин своите „патологични лъжи”.
-
Ама и провокаторчето беше упорито. Не нам какво са му дали или какво са му обещали, обаче нищо не искаше наготово и много държеше да си заслужи наградата или заплатата. Преди време, на 25 септември 2007 година получих от него следното писмо: „Попитах, какви клевети? Блогът е мой и аз съм го създал, ако това имаш предвид - написал съм и защо; това е моята позиция по тези въпроси. Ти ме банна от твоя форум, като си мислеше че с това си спечелил тъпата война, която започна... да ама не! Написал дори тъпанара, "аз ще водя войната както ми е удобно на мен, а не на тях" с което да оправдае подлите си лъжи и измислените си срещу мен компромати. Ако не е истина, няма да пищиш срещу него и да го квалифицираш като "клевети". То и друго яче неудобната истина няма как да бъде нападната освен с някаква лъжлива квалификация. Опровергай написаното де, като си голям професор и е "клевета"... пфу да те заплюя глупак тъп! Относно срещата, много се радвам, че ще се запозная с великия колобър-дисидент в Родината. Хич не ме е страх от теб, драги! Можеш да си пишеш колкото искаш простотии, но аз те преживях и вече не си за мен - НИЩО, освен един говнар-отворко писач. Който ако си задам въпроса реално какво е направил той и неговото движение от създаването си до сега, не може да ми отговори и няма да го направи - ясно е защо, защото освен плюейки и пищейки от своята трибуна която са някои сайтове, той на друго не е способен. Ти си страница в историята приятел, жалко, че наистина толкова хора ти вярват и се заблуждават. А един ден и ще ги подведеш и измамиш, както направи с мен. По-скоро ще пукнат от старост отколкото да дочакат резултати с твоите книги и т.н. простотии. Война не се води с книги и писаници, глупако и страхливецо! Писах ти в миналото писмо какво трябва да направиш, ако искаш да заслужиш не само уважението ни нас българите а и на останалите народи... нооо това не е твоето призвание... твоето призвание е да "разобличаваш" хората от интернет трибуните и да обричаш на провал всяко достойно начинание. Така че по-добре е да не имаш за толкова велик и надут, защото в очите на някои си смешен и мижитурка... Дори си мисля, дали ти не си поставено лице на същите тези срещу които пишеш, дали не си един подъл капан за истинските националисти-радикали, тези които искат да се борят с оръжия и воля срещу боклуците и продажниците... дали палежа, не е бил просто една инсценировка на НСС с твое пасивно участие. Задавам си и въпроса - защо и поради какви причини, чрез кого си ходил в Турция и Дубай!? Защо си тръгнал и към Русия, къв го дириш там, ами отговориха ми - отивал си да се присъединиш към сектата на Висарион същият този срещу когото пишеш... пффф и ти си бил борец, националист... я върви се скрий в мазето и се наточи с 2-3л ракия хайде...” А-ха! Въоръжена борба и в затвора. Даже не е нужна реална въоръжена борба, тя все пак носи рискове за управниците. Достатъчно е едно калъпче сапун, или как там му казваха – тротил. Същата работа върши калъпче динамит. И после не само ти, но и половината хора, които са те познавали отивате в пандиза за по сто години. И вечният въпрос защо съм ходил в Дубай. Тя и Мирчева ме питаше много пъти. За Москва и Виссарион съм описал подробно събитията в книгата си „Време на чудеса” и ще можете да прочетете, ако, разбира се ви интересува. Сега не възнамерявам да се спирам подробно на тема, която смятам за изчерпана. А за Дубай няма да кажа, както и на Митето Радев не казах. Нека умрат от любопитство, само после да не кажат, че аз съм ги убил с гъделичкане. Същото това момченце взело, та се върнало във форума. След като му припомних неговите собствени думи, без дори да му споменавам името, момченцето напусна тихомълком.
***
Свой блог дни преди това бе направила и ЛЕМС. Издържан в тъмни тонове, естествено. Блогът, както си му е реда, бе посветен предимно на мен. Тоест против мен. Също като блога на Биляр. Един Интернет блог, изпълнен с лицемерие и лъжи. Следва мой текст, пуснат там:
„И така, живей, Силвия. Нищо зло няма да ти направя. Не мога. така и не успях да те намразя с оная изпепеляваща омраза, която заслужаваш. Живей и бъди щастлива, ако можеш. След всичкото зло, което причини на мен, на моите близки и на част от приятелите ми, възмездие ще има. Но то няма да дойде от моята ръка. Отказвам да ти мъстя. Живей си сама в пустошта, която създаде със своите действия. Съжалявам, че трябва да влизам като "анонимен", но иначе не пуска коментара. Въпреки това се подписвам.
Елтимир, Неделя, 2007, Септември 9 14:28”
Да, нека Небето я накаже. Аз направих достатъчно, като разкрих истината. По ответните реакции се вижда дали това разкриване е било безобидно. Не знам срещу някой друг в Мрежата да е водена такава мръсна и бясна кампания, и от толкова хора наведнъж, каквато бе проведена срещу мен. Затова вярвам, че няма по-силно оръжие от Истината.
-
Позволявам си цитати от нашия форум. Копирах от нейния блог и ги пусках при нас, за да видят хората какво се пише:
„Блогчето на групата ЛЕМС се превърна в блог "Анти-Елтимир": "Това същото компютърче дето му го подариха, ама парите за него били дадени не за компютър а защото излъгал че бил болен от рак. Много наивни и честни българи има по света. Във Франция го поканиха и едвам му издържаха номерата. Още не могат да си изплатят заемите хората дето са ги теглили за да го поканят. И къде ли още не беше. И в Русия и в Арабия. Видяха му сеира по света. Ма тези не правят разлика между мастурбация и онанизъм. Ами да ги съчетаят в едно. С един пръст да си бръкнат в ануса, а с другата с два пръста да лъскат израстъците дето ги имат за бастуни. Две в Едно. А иначе Благодарско Силвия за липсата на цензура в твоя блог. Мисля, че повече хора трябва да разберат за опасността от параноичните изблици на бобъра Бъди здрава и Щастлива"
Компютърът ми бе докаран директно от Франция с точно определена цел. Да правя с него вестник „Съпротива”. И аз го правих, докато хората от Париж не решиха, че не са в състояние да го финансират повече. Не знам кой ги беше излъгал, че в България вестник без реклами може да бъде печеливш. Забравиха да споменат лазерния принтер, който също ми бе донесен от Париж. Донесе ми го лично единият от хората, при които бях на гости там. Един от тези, пред които според клеветниците, съм се бил изложил. А приказката за някакво мое заболяване бе пусната много преди това от Цъката, за да събира пари уж за лечението ми. Научих го много по-късно от Чоли, който бе възмутен, че не съм му благодарил за помощта. А аз дори не знаех, че са пращани пари и Цъката ги е събирал. Обявената банкова сметка е на негово име, така че всякакви съмнения отпадат. Чоли е наивник, но не е лъжец и бе цитирал сметката. Ето част от писанието му: „През есента на 2002 година Цветомир Йолов ми изпрати едно електронно послание в което ми съобщаваше, че Ангел Грънчаров е бил болен от туберкулоза и трябва да му се помогне. Стана ми тежко за Ангел, защото и моят баща е бил болен от туберкулоза след излизането му от концлагера "Росица". Това също е една от причините може би, за да го пуснат от лагера, за да не почине там!„ Как ви се струва? Впрочем Цветомир Йолов пръв измисли версията, че компютърът бил даден за „комитетски нужди”, а аз съм си го бил присвоил лично за себе си. Ще изпреваря следващите въпроси като кажа, че тоя прословут компютър си го изработих с честен труд – правенето на вестник. За мнимата ми болест доскоро нищо не ми бе известно. Един от нашите открил написаното в Интернет и ми го прати. ЛЕМС-четата обаче прекрасно са знаели и взели, че измайсторили нов сценарий. Продължавам с цитатите.
"Log Viewer пита:
Може ли един въпрос Силвия? Вие ли му превеждате книжлетата на бобъра от руски на български?
За нуждите на Движението му съм превеждала статии от руски сайтове. Толкоз.
Лично на него съм превела от български на руски само една книга - "Московската авантюра". Естествено не съм получила заплащане за труда си. Явно сега ми плащаТ: А.Г. от Бтг. и па`ленцата, дето се изживяват като Воини."
"измисля. Този парадокс къде се изгуби? Нали беше бабаит? Нещо много ги хвана шубето мишоците от обкръжението на параноика бобър.
Другарят Грънчаров много бързо ме изгони от форума си още много отдавна по съвсем комунистически начин, но иначе има претенции за борец срещу комунизма.
Смях в залата ! Ами то друго не му и остана. Халката ангеле, халката. Помниш нали. Не може да си забравил. Вземи се в ръце нещастнико и си прости сам. Задай си въпроса защо си баннат от повечето форуми? Много си зле със покера, който играеш. Защото пропиля всичките си чипове в играта. А със сексуално увредения си мозък няма да намериш изход от ситуацията. Ще има Нов Свят, но ти няма да бъдеш в него. Това е със 100% сигурност. Заради предателството ти към своите другари и присъединяването ти към тъмните сили. Защото нещастнико ТангРа е светлина, а ти си черен и в дъното на душата си. Нямаш собствени енергии и живееш с чужди енергии. Паразит. Няма да те питам кой те издържа финансово. То е ясно от къде идват парите ти за издържка."
Опит за предизвикателство. На всяка цена искаха да вляза в диалог с тях. Да им възразя, да ги напсувам, но по някакъв начин да стане диалог. За тази цел биват използвани епитети, гадни епитети, откровени лъжи и клевети, всичко, от което човек може да се погнуси, да побеснее и да премине към контраатака. Накрая предпочетох да се изключа от Интернет и да се посветя на същинската си работа. Поне част от вас вероятно са видели резултатите. Това мога, това правя. От снимките, приложени към текста се вижда какво съм правил в миналото. Многобройните приятели, които често идват тук знаят как живея и с какво се занимавам. На разни безименни провокатори нямам намерение да се обяснявам. Нека си напишат трите имена, точния адрес и да приложат своя снимка. Ако муцуните им внушават доверие, може би и да им кажа, кой знае. Сега обаче – не! Сега си имам работа. Решил съм да подредя в по-малко на брой, но годни за издаване книги цялото си досегашно творчество. И когато ми дойде нещо наум, пиша нови неща. Върша онова, което ми позволяват силите. Не знам дали е много или малко, не мога да преценя. Твърде съм субективен към себе си. С писмата и личните съобщения наистина спрях, за да избегна спекулациите и интригите. Нека моите оплюватели разкажат те какво са направили, пък ще сравним. Говоря с факти. Прилагам снимки и документи. Прилагам свидетелства на заслужаващи доверие хора. Свидетелства, подписани с истинските имена на реални хора, не с форумски никове. Всичко това срещу ругатните и епитетите, срещу голословните обвинения на мърши, плъхове, жаби, гущери и други разни насекоми. Нека читателите решат кое заслужава по-голямо доверие.
-
НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ЛЕМС
Възнамерявах така да приключа книгата си. Изрязахме тумора. За голямо съжаление се появиха метастази. Налага се отново да сложа ръкавиците и да хвана скалпела. Само не ми казвайте да не се занимавам с тези. С тях аз не се занимавам. Онова, с което реално се занимавам, това са методите. Спомням си, че още като ученик сухата материя някак бързо излиташе от съзнанието ми, предполагам, при повечето хора също е така. Затова предпочитам да онагледя теорията с живи примери. А пък следващите примери са толкова живи, че едва ли ще ги забравите.
Анализирайки дейността на ЛЕМС, изтъкнах факта, че те се опитват да обхванат целия националистически спектър. Знаех го, а допуснах пропуск. Който е чел биографията ми знае особените ми пристрастия към БНРП, Българската национално-радикална партия. Независимо от грешките и пропуските, тази партия поне за мен си остана като нещо по-чисто от останалите полит субекти. Най-вече заради огромното число ентусиасти, включили се в нея още през 1990 година, когато заедно със СДС, всички други бълнуваха за „демокрация” и не забелязваха приближаващата се етническа война. Включително легионерите от БДФ, сред които имах много приятели. Тогава, в онова смутно време единствено БНРП официално застъпваше принципа, че най-важно за България, е да си остане българска. Само където не знаех, че БНРП вече си има свой Интернет сайт. Един ден за мое голямо учудване установявам, че БНРП не само има сайт, че не само в сайта има дискусионен форум, но в този форум открили специална тема против моя немилост. Слагам си ръката на сърцето – наистина се изненадах. Нямаше да добавям този факт към книгата, ако не пресъстваха три подробности. Първата е, че като модератор във форума на БНРП присъстваше познатия ни вече „Самвоин”, Христо Симеонов от Плевен. Същият 22 годишен хлапак, който наричаше 44 годишната Силвия Мирчева „своя приятелка”. Вторият факт бяха отново съвпаденията. Съвпадения в поведението, съвпадения в методите. Третата подробност е включването в дискусията на „тежката артилерия” Димитър Радев. Отново се изненадах, признавам. Изненадах се не толкова от появата на Радев, той някога също бе свързан с тази партия. Изненадах се от страха им да не се включа в политиката. Значи нема лошо ако приведем още един пример. Ще направя анализа по старата схема. Извадки и коментари към тях.
„БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ : Виж тема - Ангел Грънчаров /Елтимир/
Дядо Либен, Гост
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ !
…Става въпрос за много добре познатия на ръководството на БНРП циганин от село Литаково, Ботевградско - Ангел Грънчаров /Елтимир/. Погледнете им форума. Месеци наред там се изливаше водопад от псувни, обиди, закани и клевети и инсинуации по адрес на висши държавни ръководители и конкретно срещу Националната Служба за Сигурност..Авторът на всичко това бе Ангел Грънчаров. Както виждате нищо не му се е случило и няма да се случи, защото е техен човек. И това се доказва в предстоящите да излязат от печат 2 книги на негови бивши съзатворници,в които се доказва, че Елтимир е бил вербуван от Д.С. А след 10.11.1989 година и от Н.С.С. От началото на тази година това човече съвсем целенасочено пускаше теми с ярко анти-семитско и ксенофобско съдържание, подлагайки по този начин на удар всички националисти в България. Сега, виждайки, че корабът потъва, бяга! Има информация,че се готви да дойде тук, в този Форум. Това не трябва да се допуска по никакъв начин! Форумът на БНРП едва прохожда и трябва на всяка цена да стане водеща трибуна на всички български националисти! Не допускайте провокатори и дегенерати от рода на Ангел Грлънчаров /Елтимир/!”
Съобщението е интересно с пълната липса на логически връзки. Излиза, че хем съм вербуван от ДС, а после и от НСС, хем изливам „водопад от псувни, обиди, закани и клевети и инсинуации по адрес на висши държавни ръководители и конкретно срещу Националната Служба за Сигурност”. Изводът е, че нищо не ми се е случило, тъй като съм бил техен човек. Както по-горе споменах, не мога да кажа защо нищо не ми се е случило. Затова пък мога да разкажа какво ми се е случило. Думата ни беше за логиката. За темите с „ярко анти-семитско и ксенофобско съдържание, подлагайки по този начин на удар всички националисти в България”. Както по-долу ще видим, критиките срещу Адолф Хитлер и отказът да го величаем, са антисемитизъм и ксенофобия. За второто не съм съгласен, но в първото има зрънце истина. Следва хипотеза, поднесена като информация. А именно, че съм се готвел да отида там, при тях, във форума им. Сигурно са ме проследили как си купувам билет от автогарата. И накрая изводът: да не ме допускат. Изводът, както си му е реда, е гарниран обилно с епитети.
Началото на дискусията е положено. Продължението е още по-любопитно. Забравих да поясня, че ако забележите правописни грешки, те са си техни. Не посмях да ги поправя, за да не кажат, че съм манипОлирал текстовете им. Единственото, което си позволих, е да поставя липсващите интервали между думи и препинателни знаци. Дискусията се води главно от форумния модератор Самвоин. Миналата година в нашия форум някой забеляза, че Самвоин е заимствал своя псевдоним от моя стар псевдоним Самотен Воин, с който известно време се подвизавах докато нямахме наш Интернет сайт. Дали е така, не знам. Но момчето не опроверга, така че може и да е вярно. Сега да прочетем какво е писал съкратеният Самотен Воин:
„samvoin, Модератор
Вербования Елнимир от затвора /където е лежал за криминални престъпления/ се кара с шефа си на който е давал и сега дава отчет/но под формата на конфликт/ за нас, придружене и излъскани с клевета за да се завоалира доноса! По долу ще ви покажа, как тази отрепка плаши също шефа си с централата от новия Съветски Еврейски съюз, където интернационала на БСП заедно с ортаците си масони са на власт н момента:
„Абе, Драшков, не ти ли омръзна? Кой е тоя кретен, който си въобразява, че ще ме изкара хитлерист, та да ме подведе по чл. 108 от НК? Горкият Драшков, горката НСС! Слушай ме внимателно! Ще чакам няколко дни, след което ще се разпищя по цял свят, че ръководният състав в НСС организира пронацистки прояви, та по тоя начин да се намира на работа и да оправдава заплатите си. И когато хората не се поддават на провокациите, почват заплахи с атентати и физическа разправа. А властите упорито отказват да реагират на заплахите, защото престъпниците са техни агенти. Защото в НСС са дърти комуняги от старата ДС, и те друго не умеят.” /Да, това аз съм го писал и не се отричам от думите си.
Стана ли ви интересно? В нашия форум не търпим пронацистки прояви, което е окачествено като антисемитизъм и ксенофобия. А документирането на нетърпимостта е окачествено като донос. Значи аз съм доносничил, защото съм заявил открито и в прав текст, че няма да търпя провокации в нашия сайт. Той може да провокира, ти нямаш право да му забраняваш провокациите. Забраниш ли му, заявиш ли открито, че му забраняваш, ставаш доносник. И съм криминален престъпник, въпреки, че поне сто пъти съм си публикувал не само текста, но и снимката от присъдата, от която нямам основание да се срамувам. Логиката! При зомбитата тя отсъства. Повтарям го и ще го повтарям пак.
„Отрепката-доносник-Елтимир е изгладил "враждата" си с ония на който е носил винаги! Можете ли да си представите какви е имал Илия Минев във обкръжението си? Направо ми се повръща! После антикомунистите се тюхкат, защо беше предаден!
Следващо писмо с донос и лизане на подметки/макар прикрито зад"рязък" тон/: И от форума: "Елтимир Публикувано на: May 4 2007, 11:33 AM През последните три дни получих поне триста писма на една от личните си пощи. Писмата бяха пълни с упреци, че отказвам да величая Адолф Хитлер, който бил велик ариец. Хубаво, де, нека си е ариец. Ще пренебрегнем многобройните доказателства за еврейската жилка в рода му. Това нас не ни интересува. Обаче се замислям за нещо друго. Ако ще величаем всички арийци, тогава да издигнем паметник на Чандрагупта Мауря. Много достоен човек и също велик ариец. Лично аз съм против издигането на такъв паметник. Не защото Чандрагупта Мауря не е велик ариец, а защото не е български национален герой, та да му издигаме паметници. Колкото до Адолф Шикългрубер, там нещата са много, много по-сложни. И още. Писмата съдържаха и упреци, че сме нанасяли обида на целия германски народ, като отказваме да величаем Хитлер. Някой да знае адреса на германското посолство? Възнамерявам да отправя официално писмо с питане по тоя въпрос. Ако от германското посолство ми отговорят, че с непочитанието си към Хитлер аз действително оскърбявам всички германци, с което нанасям вреда на българо-германските отношения, веднага ще се извиня. И ще оправя пламенен призив всички да последват примера ми. Вие как мислите, дали германците ще ми отговорят, че са обидени?”
Това вече не е до Драшков, това е от нашия форум. Излиза, че по този начин, с писание от края на 2007 година съм предал своя покоен кум Илия Минев, починал през януари 2000 година. Но обещавам ви, по-нататък става много по-интересно. Логиката и чувството за хумор, не забравяйте! Впрочем, ако Драшков ми е бил шеф, интересно как бих могъл да враждувам с него. Да не забравяме, че НСС е не полу-, а направо военизирана структура, там началниците изобщо не подлежат на обсъждане. Както и да е, аз съм бил уникален случай, само където не го знаех. Благодарение на Самвоин, вече го знам.
„samvoin
Оставям показаните материали за съществото-Ангел Грънчаров-Елтимир, без коментар! Нека Димитър Николов и останалите посетители на форума, сами си направят изводите от писмата му до "НСС" /бившето ДС/, срещу което плюе ден и нощ е клевети всички неудобни за него че са негови агенти, кой е той?!”
Нещо не успях да схвана последната мисъл, изглежда съм много тъп. Все пак я оставям, да ми я разтълкуват по-умните.
„Няма да помествам тук, заплахите от страна на наркоманите и отрепките му срещу мен, както и клеветите без дори да ме познава, че съм бил "доносник", "провокатор" и пр., само защото открито съм изразявал положително отношение към Адолф Хитлер, в кретенския му форум!”
Ето, след думата на „Дума” си дойдохме на думата. Щом не позволяваш на някого да изразява положително отношение /всъщност да кажем направо – да го величае/ към Адолф Хитлер, щом не позволяваш да те вземат за канарче и да те набутат в кафеза, тоест в пандиза по чл. 108 от НК, то ти ставаш лош, много лош. Сигурно защото по тоя начин момченцето няма да си получи хонорарчето. Да продължим.
„samvoin
Грънчаров, навярно е вербован още в затвора! Лошото е, че доста от Националистите у нас, не са наясно с криминалното му минало и не знаят и до днес, че поддържа активни контакти с шефовете на ДС- "НСС" сега!
Аз пък мисля,че нещата които приписва на Антон Рачев и на други хора които клевети,важат на 100% ЗА НЕГО! Казвам го от лични наблюдения.”
Логиката. За да твърдиш, че някой е вербуван някъде, трябва да си убеден в самия факт на вербовката. Зомбито, както писах още в „Невидимата атака” вярва не на логиката, вярва не дори на собствените си сетива. Зомбито вярва да внушенията, идващи от неговия оператор. Зомбито може да има лични наблюдения над човек, когото не е виждало нито веднъж в живота си. Не е смешно. Страшно е, ако се замислим.
„samvoin, Модератор
Ако лицето-Грънчаров, ще членува в БНРП! То за мен, няма място в тази партия, или в която членува! Такава партия, за мен е загубила принципите си, когато още в новия си зародиш, приема доносници и дегенерати, като"уважавани членове"! Елтимир /т.нар./ е клеветник, доносник и деградирал елемент! Неща несъвместими с истинския Национализъм! Плюс това, настървен антифашист и антинацист!? Смятамче писмото му до службите, което пуснах /държа и заплахите им още!/, говори достатъчно красноречиво за него?!”
Долавяте ли страха? Долавяте ли неприкрития ужас? От какво? От нещо, което не би имало никакви последствия за него самото. Ако се осъществи, разбира се. Защото поне за мен партийният период в живота ми приключи. Демонстрирал съм го достатъчно категорично. Обаче на зомбито е внушено, че ето, иде краят на света и то трепери. От кого му е внушено? Да дадем думата на един от операторите.
„Гост /Познава се почеркът на Димитър Асенов Радев, поне тук не мога да сбъркам/
Ако Димитър Николов се базира единствено и само на някои епизоди от миналото, то това си остава за негова сметка. Аз лично искам да го попитам: Митко, ти къде беше през последните години? Не си ли следил форумите на българските националисти? Не си ли видял какви изпълнения има лицето Ангел Грънчаров? Това което цитира samvoin е просто една нищожна част от цялата мърсотия, която "Елтимир" изливаше до сега в българското интернет-пространство. В правото съществува един основен принцип, който гласи: "Непознаването на закона не оправдава неговото нарушаване!". Твърдиш, че не искаш да ставаш "адвокат" на Ангел Грънчаров, но точно това правиш! Искаш да организираш среща между него и опонентите и критиците му?”
Стоп! Аз самият не бих се съгласил на такава среща. Не виждам какво имам да си кажа с лумпени като Самвоин. Какво обаче е уплашило Радев, та влиза сам в действие? Няма да отговоря на въпроса, макар да си имам своя хипотеза. Но като казах „лумпени”, се сетих за пълноводната река от епитети, която почва да се лее, щом някой от тях се появи. Сещам се за думите на покойния Никола М. Николов. Той казваше, че евреите първо се стремят да лепнат на врага етикет. Антисемит, ксенофоб, враг на народната власт и т. н. После върви се оправдавай, че не си камила, или че нямаш сестра. Тук забелязвам същата тенденция, така че почвам да се замислям кой движи ръчичката, изписваща неуморно оскърбление след оскърбление.
„Ние с теб, Димитре, се познаваме отлично и то от много години. Аз и моите другари дадохме най-хубавите години от живота си в помощ на БНРП и все още изпитваме някакви симпатии към тази организация. Това е причината, поради която ви предупредихме, друго няма!
Вкарайте си отново ***** от рода на "Елтимир" и ще видите резултата. Защо ти, Димитре, не му организираш и пресконференция, покани медиите, разкажи на всички какво "кристално-чисто" същество е Ангел Грънчаров /Елтимир/. Страхувам се обаче, че заедно с други сайтове, и сайтът на БНРП ще бъде ударен и то в зародиш! Ако някой проявява интерес, можем да пуснем извадки от целия архив на ботевградския ***** и косата ще ви се изправи.
ГОСПОД ДА ПАЗИ БНРП!!!”
Ще припомня старата легенда за тримата ученика на учителя по лък. Поставил той в края на поляната изрязана от картон фигура на тигър и им наредил да стрелят. Преди това ги питал:
Ти какво виждаш?
Аз, учителю виждам една полянка, в нейния край се намира фигура на тигър, който се готви за скок.
- Няма да уцелиш! – и познал.
- Ти какво виждаш – попитал втория.
- Аз, учителю виждам фигурата на един тигър.
- И ти няма да уцелиш – и пак познал.
- А ти какво виждаш?
- Виждам окото на един тигър.
- Ти ще уцелиш!
Учителят познал. Третият ученик уцелил мишената. Окото на тигъра е слабото място на врага. В конкретния случай окото на тигъра е страхът. Тук виждаме, че врагът се страхува. Даже един Димитър Радев, и той почва да бяга от логиката. От една страна не съм чист, от друга – ако ми се даде думата, ако почнат да работят заедно с мен, техният сайт ще бъде ударен. Излиза, че службите не позволяват на никого да работи с техните хора? Точно обратното. Службите внедряват свои хора навсякъде, където е възможно. Правилото е валидно за всички служби по света. Коя Служба умишлено изолира своите агенти? По-скоро излиза, че Радев се страхува и бърза. Но от какво, по дяволите се бои! Че ще вляза в някаква си партия? Хайде-де! Волен Сидеров, например би ме приел в „Атака”. А неговата партия е поне малко по-силна от БНРП. Само че аз и там няма да отида. Друга е причината и тя засяга далеч не само мен. Ако засягаше само мен, тези неща щях да си ги пиша в биографията, а не тук. Сега да продължим с цитатите.
„samvoin
Моите имена са Христо Ангелов-град Плевен. Аз не крия самоличноста си! Аз съм съгласен, че навярно във форума трябва да се пусне тема вече, за това същество, макар че не исках да задръстваме този форум, с персонални занимавки със всеки отделен десеторазряден помияр, на службите и дегенерат! Аз само искам да предупредя, Димитър Николов, че ако изрази положително становище-публично, за Обединителя на България-Адолф Хитлер, то начаса ще бъде обявен от видимия доносник-Ангел Грънчаров-Елтимир, за "агент", "провокатор", "доносник" и пр., както и от наркоманите на стипендианта на Сорос и понастоящем "труженик"в червена ултрамарксистка медия-Боян Станков Боянов-"Расате"! /пропускам малък водопад от хули, закани и ругатни, те сега не са интересни. И продължавам с интересното/ Както и ако чуя по-медиите /до които за сега няма достъп БНРП и това е една от основните причини да и повярвам и да я подкрепя!/, хули и рогатни, по-адрес на нашия Обединител-Адолф Хитлер и Национал Социализма!”
Ето къде е заровено кучето – както казва руската поговорка! Писах го и в „Човеко, стани!” Можеш да ругаеш и заклеймяваш Адолф Хитлер. Можеш да го наричаш античовек и оръдие на Сатаната. Можеш да го възхваляваш и да го превъзнасяш до небето. Двата полюса са разрешени. Не е разрешено да анализираш дейността на Хитлер и да се опиташ съвсем непредубедено, от дистанцията на времето съвсем непредубедено да разбереш какво животно е това хитлеризма. Заклеймяването не върши работа. Подведените от хитлеристката пропаганда си остават твърдо на своите позиции. С ругатни мислене не се променя. Но ако им обясниш разумно, ако подкрепиш с достатъчно факти своите обяснения, те ще прогледнат. Поне така говори моят собствен личен опит. И тогава онези, на които е служил Хитлер, и на които и до днес служи хитлеризма – те надават вой. Те наистина се страхуват някой да не срине любимото им бостанско плашило. Те изпадат в паника при мисълта, че един ден цял свят ще прогледне и ще види, че бостанското плашило не е нищо друго, освен кукла от слама и стари парцали. Има защо да ги е страх. Дискусията е започнала. Въпросите са зададени. Засега в Интернет – утре навсякъде. Тракането на компютърните клавиши е тихо, но то е в състояние да предизвика взрив сред обществото.
А сега да видим как разни интересни фигурки, за които отдавна говоря, че имат връзка помежду си, почват да се събират.
„Рачев, Гост
Почитаеми коле
-
Относно легитимността на днешната бундесдържава - това не е легитимна държава на Германския народ. Не е сключван досега мирен договор с легитимен представител на Германския Райх. Такъв след Адолф Хитлер е гросадмирал Дьониц. Сегашната бундесрепублик дойчланд е временно окупационно образувание, което ще прекрати съществуването си в момента, в който Германският народ на референдум гласува своя конституция и избере свои ръководни органи. Така че писането на писма до посолството на Бундесрепубликата в София няма да помогне на ботевградския циганин, тъй като това е служба на окупационното правителство в Германия.”
Така, нещата почват да се наместват. Отново се сблъскваме с липсата на чувство за хумор. Разбира се, че никой нормален човек няма да се обърне към с германското посолство с въпрос дали критиките срещу Хитлер оскърбяват германския народ. В самата Германия за възхвала на Хитлер и на хитлеризма се отива направо в затвора. За мен обаче е по-важна самата поява на Рачев. Самвоин, който наричаше Силвия Мирчева „моята приятелка”, Димитър Радев, който навремето наричаше д-р Иван Георгиев „психопат” именно заради възхвалите на Хитлер, и накрая Антон Рачев. Като прибавим останалите форумни хлебарки /като Фелдмършата или като Спас Минков - Сабазий, например/, предимно русенлии, съмненията би трябвало поне да намалеят. Унищожението на нашия предишен сайт също беше тяхно дело. Разполагам с писма на Мирчева, от които се вижда, че тя първо се насочва към админа на бившия сайт tangra.org Цветомир Йолов, и едва по-късно почва да търси контакт с мен. Това беше нейна грешка. Единствено с нас те си счупиха отровните зъби, но поуката трябва да остане. Една организация или служба си е поставила за цел ликвидиране в зародиш на всяка проява на български национализъм. Тази организация пуска своите пипала навсякъде. И навсякъде резултатът е опустошителен. След тях и трева не никне. След тях остава истерика, остава поведение, годно да отблъсне всеки. Остават объркани, обезверени хора, които не знаят кой път да хванат. И ние виждаме как тези надеждни и пълни с ентусиазъм в началото партии и организации почват да гаснат една по една. Кой им дърпа шалтера?
Гореизброените са изпълнители. Димитър Радев е тежко болен, в инвалидна количка. Честно казано, жал ми е, че в такова състояние той е принуден да се занимава с подобни дела. Рачев е човек без собствени идеи. Той една нищожна статийка не може да напише сам, та трябва да преписва от статии, които писах през младежките си години. Мирчева е професионалист, но нейният професионализъм е, ако мога така да се изразя – компютърен. Тя може да изпълни перфектно дадена програма, но само ако някой се е постарал да инсталира тази програма. Самвоина и Фелдмършата няма какво да ги коментираме. Не, тези лица не са дори пипалата на Октопода. Те са едва върхът на смукалата. И ако се спрях толкова подробно на тях, то е главно по две причини. Първата е желанието ми да разкрия методите, а после заедно да помислим за противодействие. Втората причина е допускането ми, че все пак някой може да се върже на техните приказки. „Няма дим без огън” – казват. След като толкова пъти повтарят, че съм циганин, някой може да помисли, че наистина съм. Там е работата, че както в родното село на баща ми, така и в родното село на майка ми няма нито един циганин. Нещо рядко за циганизирана България. Куриозът е, че родителите на моя зет са от село, в което също няма и никога не е имало цигани. Същото е с останалите клевети. Вярвам, че дадох достатъчно доказателства. Остана едно обвинение, което враговете ми би трябвало да докажат, а не аз – че съм преписвал от руски автори. Но хайде, от мен да мине, ще ви кажа откъде води началото си клеветата.
На 25 май 2008 година в Интернет се натъкнах на интересен диалог между двама, които също ме обвиняваха във всички мислими и немислими грехове. Нарочно изписвам датата, да разберете колко късно научих. В диалога бях обвинен и за съсипването на моите предишни Интернет страници. На принципа „Чукнала се стомна о камък, горко на стомната; чукнал се камък о стомна – пак горко на стомната”. И лошо да ми се случи, и зло да ми причинят, пак аз съм виновен. Накрая единият казва, че аз съм копирал Александър Солженицин, като дава за пример откъси от моята биография. Откъсите съдържаха описание на конкретни случки. Господинът се възмущаваше, че въпреки всичко, през което съм преминал, аз не съм загубил своето самоуважение. Затова предполагам, че думата „копиране” не я е използвал в нейния буквален смисъл, а е искал да каже, че съм се смятал за българския Солженицин. Все пак я беше използвал. Е, това вече не го бях очаквал. Тези двамата се правеха на много остроумни, обвиняваха ме, че през 2002 година съм предал на Моссад някакъв си Пиппи, за когото не съм и чувал. И че мой съучастник бил Севар, с когото се запознах на 22 август 2003 година. Бъркаха не с дни и месеци, а с години. Обаче куриозът на куриозите беше тоя –преписал съм от книгите на Солженицин описанието на моя живот. Но след като не друг, а именно аз живях този живот, значи допускам, че всъщност Солженицин е преписвал от мен. Ще успокоя господата, като ги уверя, че не се смятам нито за Солженицин, нито за който и да било. Достатъчно ми е да си бъда Елтимир. Вече си приповдигнахме настроението, значи ще ми позволите още малко самвоинови вицове:
„samvoin, Модератор
Подчовека-грънчаров /едно от малкото лица,чиято фамилия изписвам с малка буква!/ е крайно време да бъде СЪДЕН за оклеветяване на Българският Национализъм, в лицето на хора като Антон Рачев, Николай Галев и други видни борци срещу системата, пострадали в различни етапи от нейните израждания и мутации заради своите възгледи /господин Галев многократно преди 1989-а, а господин Рачев през "демократичната"-1995-а/! Това разбира се няма да стане днес когато неговите тартори заплащащи му "солидно" тази дейност с по една-две ракии навярно, са на власт! БНРП обаче е крайно време, да изхвърли този провокатор от редиците си, ако той още е в тях и да спре да цитира шизофреничните му и грозни пасквили, с полуистини и да му дава чадър да руши авторитета на нейната Борба и крайна цел! Целта на всеки Български Патриот!”
И пак намесват Николай Галев. Многократно обясних, но се сещам, че и този метод не е нов. Когато през 1986 година ме арестуваха заради обаждане до Радио „Свободна Европа”, ченгетата пуснали слух, че са намерили в къщата ми две радиостанции и голямо количество долари. Срещам един ден началника на милицията полк. Илия Иванов и го питам как могат да пускат такива лъжи. „Знам, че не е вярно, ами видиш ли хората какво говорят” – бе милиционерския отговор.
***
- Вярно ли, че е евреите са...
- Е, не са само евреите.
Да, не са само евреите. Брадвите не са страшни за гората, ако нямаха дървени дръжки. Така и с нас. Най-много си патим не от враговете, а от онези, които приемаме за свои. Именно затова тази книга трябва да бъде написана. Не за да бъде омаскарен един или друг негодник. А заради поуката, заради опита, за да не се окаже един ден, че всичко е забравено, и че страданията и горчилките са били напразни.
***
Цитатите и снимките са част от всичката гнусотия, на която бях подложен. Получавах и огромно количество лични писма и лични съобщения във форума. Повечето съм ги изтрил, наистина не издържах. Помислете и отговорете пред себе си как бихте реагирали, ако същото се случи на вас. И тогава ме съдете, че понякога ми се е случвало да си изтърва нервите. Само не се заблуждавайте, че „билярчетата”, ЛЕМС-овците и подобните на тях са от вчера или от днес. Такива винаги е имало. Позволявам си малко литература. Писах го през 1990 година, след като се вгледах в едни снимки. Снимките, разбира се също присъстват в разказа.
-
С я н к а т а
Беше през пролетта на 1990 година. Намирахме се в Южния парк на София. Място, където всеки можеше да говори свободно каквото си иска, без опасение, че после може да го арестуват. Немислима, самоубийствена смелост дотогава.
След словото на легендарния Илия Минев, група приятели и съмишленици решихме да си направим снимки за спомен с него. Беше ни радостно, весело. Нищо не ни смущаваше. Владееше ни неописуем ентусиазъм. Нали най-после можехме да се събираме без страх от преследвания. На снимката виждам Лъчезар Матеев, Милчо Попов, Сашо и Петър, Боби от Сливница, Нели Филипова… /Същите, за които Димитър Радев твърди, че са цигани, помаци и криминални престъпници Макар че лично аз не виждам какво обидно има в принадлежността към българите-мохамедани, наричани още помаци../
В суматохата не забелязах никаква неестественост, никаква странност. Но още като проявявах снимките в домашната си фотолаборатория ми направи впечатление, че от един наш приятел излиза двойна сянка. Вгледах се по-внимателно. На някои кадри личеше част от нечий крак. На други се подаваше краят на чанта. Единствено на кадъра, на който бях аз, се забелязваше част от лице с очила.
Дълго разпитвах, но така и не научих кой бе притежателят на втората сянка. Само смътен спомен, че сред нас е имало един непознат. Затова Те питам Теб, Господи:
Докога ще виждаме сенки, криещи се зад нашите гърбове?
Ангел Грънчаров – Елтимир
23 май 2008 година
-
Първоначално нямах намерение да пускам тук тази книга. Само че забелязах един ник Лоенгрин. Може да е същият клеветник с ник Лоенгрин от форума на Движение "Воини на Тангра", може и да не е същият. И все пак прецених, че няма да е зле, ако ви запозная с методите на провокаторите и клеветниците. Те не се променят особено. Кой знае, наученото може да ви бъде в полза. Ако не друго, поне ще се научите да виждате сенките, криещи се зад вашите гърбове.
-
Тук:
http://www.delerium-2.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3
могат да се намерят още снимки и текстове, а също така първите две части от биографичната ми книга.