Форум за конспирации, уфология и мистика.
Наука и Технологии => Tехнологии => Темата е започната от: x_name41 в Март 08, 2025, 19:10:31 pm
-
През далечната 1903г на 17 декември, братята Райт извършват първия в историята на човечеството контролиран полет с моторен летателен апарат по тежък от камъка, с това те поставят началото на авиацията. Благодарение на създадения от тях въздухоплавателен летателен апарат и последващото му усъвършенстване с течение на времето стигаме до днешното разнообразие от самолети, за гражданско, военно, развлекателно и друго специално назначение. Нека сега се върнем за кратко още по назад във времето и видим кой е "мотора" така да се каже, или кое е подтикнало човечеството към изобретяването на този широко разпространен уред който днес ние познаваме като самолет. И така стигаме до 15 век, когато мечтата на Леонардо да Винчи била да полети като птиците, затова той построява първото подобие на самолет т. нар. "махолет" взаимстван по дизайн именно от птиците, разбира се би било глупаво ако си мислим че единственно той е имал подобни мечти. Минава време и постепенно мечтите се превръщат в реалност, като дават огромен тласък на човечеството към нови върхове и хоризонти. Днес в началото на 21 век хората все още ползват тези летателни апарати вдъхновени от птиците, и тук идва следващия резонен въпрос, защо?, защо хората избраха именно птиците?, при условие че имаме в наличност такова богато и огромно биоразнообразие на летящи твари около нас, питам и отговор не искам. Може би човечеството е избрало птиците защото са по едри и по лесно се забелязват?, мога само да гадая, но така или иначе човечеството не може да стои и тъпче на едно място само със самолетите тъй-като тенденциите в технологичния сектор се развиват главоломно и трябва да се търсят алтернативи, тъй-като постепенно самолета сам по себе си необратимо изживява времето си ако го съотнесем към темпа на развитието на съвременните технологии. На определен етап ще се стигне до момент в който на човечеството ще му е необходим нов и принципно различен летателен апарат от познатите ни самолети. Идеята за този принципно нов и различен летателен апарат е създадена от природоестествоизпитателя Виктор Степанович Гребенников на базата на бръмбара. Взаимствайки от бръмбара той създава своя научен труд за ефекта на кухинните структури и така построява своята летяща платформа [т.нар. антигравитатор] без никакви крила, задвижвана чрез електричество посредством обикновен оловен акумулатор и малко електроника. Известен факт е че от гледна точка на аеродинамиката бръмбърът не би трябвало да лети, именно до този извод стигнали учените анализирайки и съпоставяйки аеродинамичните показатели на бръмбара. Изследвайки надкрилките на бръбмара обаче, Виктор Степанович Гребенников открил че те всъщност са специално структурирани и изпълняват определена функция, всъщност сами по себе си надкрилките на бръмбара са структурирани като микро асиметрична кондензаторна матрица, която чрез крилцата на бръмбара се възбужда със статично електричество, и така по този начин той се вдига във въздуха и полита на електрогравитационен принцип, а не на аеродинамичен принцип, но едно е повдигането на бръмбар, а съвсем друго повдигането на човек, ето защо взаимствайки от бръмбара и чрез последващо усъвршенстване на електрогравитационния принцип открит от Томас Таунсенд Браун през 20-те години на миналия век, определено би дал нов технологичен тласък на човечеството към новата генерация въздухоплавателни а защо не и космически апарати, тъй-като е установено че всъщност този принцип се проявава еднакво добре и във условията на вакуум. И така тръгнахме от птиците [миналото] и стигаме накрая до бръмбара [бъдещето]
(https://i.postimg.cc/D0xvDF8g/image.jpg)
(https://i.postimg.cc/59g2j5nC/image.jpg)
структурата на надкрилките на бръмбара разгледани под микроскоп
-
x_name41
Днес в началото на 21 век хората все още ползват тези летателни апарати вдъхновени от птиците, и тук идва следващия резонен въпрос, защо?, защо хората избраха именно птиците?, при условие че имаме в наличност такова богато и огромно биоразнообразие на летящи твари около нас, питам и отговор не искам. Може би човечеството е избрало птиците
Ами, да птиците е избрало .
И аз съм за тях.
Какъв ти е проблема с птиците,?!
Може би искаш да ги замениш с Дронове и с други летателни апарати и бръмбари...
Предполагам, че и менюто ти за хранене не изключва бръмбари, свинско...и каквото ти се даде там
-
Всъщност с какво се храниш
x_name41?!
-
Науката се казва Бионика!
Чий е патентът?
(Не не е на братята Райх..)
През последните години учени и инженери наблюдават отблизо растенията и животните и се учат от тях. 8)
(Йов 12:7, 8
Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат; 8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят. 10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество. 11 Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?)...
Те изследват и наподобяват устройството на различни живи организми, за да създадат нови или да усъвършенстват вече съществуващи материали и механизми. Този дял от науката се нарича бионика. Докато четеш следващите примери, се запитай: „Кой в действителност заслужава признанието за всички тези идеи?“
Плавниците на кита
Плавници на гърбат кит
Какво могат да научат авиоинженерите от гърбатия кит? Явно много неща. Възрастният гърбат кит тежи около 30 тона, колкото натоварен камион, и има сравнително кораво тяло с големи, подобни на криле плавници. Този 12–метров гигант е изключително подвижен във водата.
От особен интерес за учените е как животно с такова кораво тяло може да се върти в толкова малки кръгове. Те откриха, че тайната е във формата на плавниците му — предният им ръб не е гладък като при самолетните крила, а има издатини.
Докато китът пори водата, тези издатини увеличават подемната сила и намаляват съпротивлението. Как става това? В списание „Естествена история“ се обяснява, че издатините ускоряват движението на водата над плавниците в равномерни кръгове дори когато китът се издига под голям ъгъл.....
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B8%D0%BB-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82/%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B8%D0%B9-%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82/
Било ли е замислено?
Щом имитацията изисква проектант, какво да кажем за оригинала?
Нишки
Кевларови нишки
Човешко изобретение: Кевларът е здрава изкуствена тъкан, която се използва например при бронежилетките. За производството му са необходими високи температури и вредни разтворители.
В природата: Паяците, плетящи кръгови паяжини, произвеждат седем вида нишки. Най–здравата от тях, позната като водеща нишка, е по–лека от памука, но пропорционално по–яка от стоманата и кевлара. Ако се увеличи до размерите на футболно игрище, паяжина от водещи нишки с дебелина 1 сантиметър и разстояние помежду им 4 сантиметра, може да спре голям самолет! Паяците произвеждат нишката си на стайна температура и използват водата като разтворител.
Навигация
Самолет
Човешко изобретение: Някои самолети имат компютърни системи за автопилот, които могат не само да управляват самолета до друга държава, но и да го приземят. В една експериментална система бил използван компютър, голям почти колкото кредитна карта.
В природата: Въпреки че мозъкът ѝ е с размерите на маково семе, пеперудата монарх изминава до 3000 километра от Канада до една гора в Мексико. Тази пеперуда се ориентира по слънцето, без да се обърква от движението му по небосвода.
Лещи
Изкуствено фасетно око върху главата на карфица
Човешко изобретение: Инженери създадоха изкуствено фасетно око с 8500 лещи, голямо колкото главичка на карфица. Подобни лещи могат да се използват при детектори за бързо движение и при свръхтънки многопосочни камери.
В природата: Окото на водното конче има около 30 000 лещи. Те създават изображения, които се обединяват в обширна мозаична картина. Фасетното око на водното конче улавя великолепно всяко движение.
-
Как животните използват водата ефективно
В природата животните намират, запазват и пречистват вода по забележителни начини.
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB/%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0/
-
ЗАМИСЪЛ ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ?
Навигационната система на крайбрежния бекас
МИГРАЦИЯТА на пъстроопашатия крайбрежен бекас е наистина забележителна — изминава 11 000 километра за повече от 8 дни.
Помисли върху следното: Някои изследователи смятат, че дадени видове птици се ориентират чрез магнитното поле на земята сякаш имат вграден компас. Вероятно крайбрежният бекас използва за ориентир и слънцето през деня, както и звездите през нощта. Изглежда, че той усеща кога се задава буря и може да се възползва от въздушните течения. Но подробностите във връзка с впечатляващото пътуване на бекаса продължават да озадачават специалистите. Биологът Боб Гил казва: „От 20 години изучавам тези птици и все още ме изумяват.“
Какво мислиш? Дали навигационната система на пъстроопашатия крайбрежен бекас се е появила в резултат на еволюция, или е била замислена?
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/g201301/%D0%BF%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%81/
-
ЗАМИСЪЛ ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ?
Функцията на котешките мустаци
ДОМАШНИТЕ котки са активни предимно през нощта. Мустаците очевидно им помагат да усещат близките обекти и да хващат плячката си, особено при липсата на светлина.
Помисли върху следното: Котешките мустаци са свързани с тъкани, които имат множество нервни окончания. Тези нерви могат да доловят най–малкото раздвижване на въздуха. Така котките усещат близки обекти, без да ги виждат, което е предимство в тъмното.
Тъй като мустаците са чувствителни на допир, котките ги използват да определят положението или движението на някакъв предмет или на плячката си. Мустаците също им помагат да преценят колко широка е дадена пролука, преди да се опитат да минат през нея. В „Британска енциклопедия“ се признава, че „функцията на мустаците (вибриси) не е напълно изяснена, но се знае, че ако бъдат отрязани, котката временно е извадена от равновесие“.
Учените проектират роботи, които са оборудвани със сензори, наподобяващи котешки мустаци, за да могат да заобикалят препятствия. Според учения Али Джейви от Калифорнийския университет в Бъркли тези сензори, наречени електронни мустаци, „трябва да имат широко приложение във висшата роботика, в интерфейсите за връзка между човек и машина и в биологията“.
Какво мислиш? Дали функцията на котешките мустаци се е появила в резултат на еволюция, или е била замислена?
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/g201504/%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8/
-
Забележителният слух на големия восъчен молец
ГОЛЕМИЯТ восъчен молец може да долавя високочестотни звуци по–добре от което и да било същество на земята. Ушите му са много просто устроени, като всяко е голямо колкото главичката на карфица.
Помисли върху следното: Слухът на големия восъчен молец се изследва от години. Неотдавна учени от университета Стратклайд в Шотландия тествали слуха на молеца с широк диапазон от звуци. Те измерили вибрациите на тъпанчевите му мембрани и записали активността на слуховите нерви.
Учените искат да използват забележителния слух на големия восъчен молец за разработването на нови технологии.
Тъпанчетата“ на молеца продължили да реагират на звуци с честота 300 килохерца. За сравнение при ехолокацията прилепите използват звуци до 212 килохерца, делфините могат да долавят звуци до 160 килохерца, а хората не чуват звуци, които са над 20 килохерца.
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/g201503/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%86/
-
Покана
Възпоменание на Христовата смърт
12 април 2025 г., събота
https://www.jw.org/bg/%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B9%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B0/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/
-
[attach=2]
От птиците до Бръмбарите, а семената (крилатки) на Дървото Ясен, има малки вертолетчета с една перка, които се носят от вятъра надалеч, докато падат от дървото, за да се посадят, има и такива противопехотни мини използвани във войната в Украйна за да минират от самолет цели пътища. Падат на вертолетен принцип на Авторотация използван в хеликоптерите при отказ на двигателите за безопасно кацане. На този принцип на Авторотация работят и Автожирите странен летателен апарат с перка на самолет и перка на вертолет.
[attach=1]
-
Заглавието на темата, може би е малко сбъркано, но не е пречка да се продължи да се развива темата с природата и растенията, от които "човекът" се учи и създава технологии, вредни и за самия него. ..
И се учи от животните и растенията...
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/g201406/%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80/
Навигационните умения на торния бръмбар
Два торни бръмбара търкалят топка тор
ЗАМИСЪЛ ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ?
Навигационните умения на торния бръмбар
ТОРНИЯТ бръмбар използва екскрементите по много начини. Насекомото ги яде и снася яйцата си в тях. Някои мъжки поднасят голям къс тор на женската в опит да я привлекат. Борбата за пресен тор е напрегната. При един случай учените наблюдавали как около 16 000 бръмбара се струпали върху купчина слонски тор, която изчезнала само за два часа.
Някои видове торни бръмбари се измъкват от групата, като оформят топка от екскрементите, търкалят я далече от основната купчина и я заравят в мека почва. Бръмбарът търкаля топката в права линия, защото това му помага да напусне мястото по най–бързия начин и да избегне опасността друг бръмбар да му я открадне.
Но как торният бръмбар успява да се ориентира, така че да не се движи в кръг, особено през нощта?
Помисли върху следното: Предишни проучвания показаха, че торният бръмбар може да се ориентира посредством светлината на слънцето или на луната. Но той може да се движи в права линия дори и в ясни безлунни нощи. Учени от Южна Африка откриха, че бръмбарите успяват да правят това, не като виждат отделни звезди, а като използват светлинната ивица на галактиката Млечен път. Според списанието „Съвременна биология“ това е „първият документиран случай на използването на Млечния път като ориентир в животинското царство“.
Според изследователя Маркус Бърн торните бръмбари притежават „ефективна зрителна навигационна система, която може да функционира и при изключително слаба звездна светлина, използвайки ограничени методи за изчисление“. Той добавя: „Следователно от тях хората могат да научат как да разрешават сложни проблеми, свързани с обработката на визуална информация.“ Например някои роботи може да бъдат програмирани да претърсват отломките на срутени сгради, наподобявайки навигационните умения на торния бръмбар.
-
Как мравките избягват задръстванията?
Мравките инстинктивно работят в големи групи, без да правят задръствания.
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB/%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%8F%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/
-
Кожата на акулата
Научи повече за невероятното устройство на кожата на акулата.
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB/%D0%BA%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0/
-
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB/%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B6%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0/
СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ЗАМИСЪЛ?
Умната кожа на морската краставица
Морските краставици са животни, които обитават морското дъно и кораловите рифове. Кожата им може да бъде грапава, на бучки или дори бодлива. Те са изключително гъвкави и само за няколко минути или дори секунди могат да станат меки като восък или твърди като камък. Гъвкавостта на морската краставица ѝ позволява да се промъква през тесни цепнатини и после да се втвърдява, така че хищниците да не могат да я изкарат оттам. Тайната ѝ се крие в забележителната ѝ кожа.
Помисли върху следното: Кожата на морските краставици може да стане твърда, средно твърда и мека. За да я променят, те съединяват или разединяват влакна в кожата си. Това става, като се активират различни белтъци за втвърдяване или омекване.
Белтъците за втвърдяване образуват миниатюрни мостове, или вериги, между влакната в съединителната тъкан и така кожата става по–твърда. Белтъците за омекване прекъсват връзката между влакната, което прави кожата по–мека. Кожата на морската краставица може да омекне дотолкова, че да изглежда като разтопена.
Учени се опитват да разработят материали със същите свойства. Една от целите им е да направят електроди за мозъчни операции, които са достатъчно твърди, за да бъдат поставени на точно определеното място, но после да могат да омекнат. Гъвкавостта на електродите може да намали риска тялото да ги отхвърли.