Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eses в Юни 19, 2010, 13:00:43 pm
-
Найстина не знам как да я кръстя тази тема,затова я кръстих така.Не съм писала от доста време,може би просто нямах нужда. Сега явно имам щом пиша.
В последно време си мисля че всичко е буллллл шит.В смисъл, стремим се да намерим себе си,да се развиваме,да помагаме,да се информираме,да постигаме някакви духовни неща,говорим за пробуждане, просветление, извисяване, ангели, извънземни и тн,от тези неща на този етап явно се чувстваме добре и затова си мислим че сме хванали бога за рога,Е този път просто сме наясно с нещата,чувстваме ги,виждаме доказателства за тях и всъщност даже самите ние сме едно голяма доказателство.Но всъщност какво се случва. Преминаваме в някакъв друг период на възраст, на взаимотношения, понатрупваме повечко отколкото ни трябват знания и болка от ударите на живота и като намерим "вярната" формула, почваме да развяваме байряк.Всички си спомянте на 20 колко уверени сте били че родителите ви не са прави за много неща, че еди кое си е готино а друго не, после сте се променили вие и убежденията ви и така до следващия път. Вярата е най силния инструмент,вече всички хора на тази земя искат да избягат от нея и се хващат да вярвата,търсят утеха,защото няма къде да отидат.Малко като със тотото тези седмици. При всички положения живеем във някакъв филм и по досетливите от нас си съставят сценария за него, но това пак е шибан филм.Не мога повече.Искам да изляза от този филм, не искам да се вкарвам в друг по розов,а да изляза от тъпия филм.Не ме кефи,дори когато е такъв какъвто го искам,щото той е такъв какъвто го искам докато не дойде следващата серия. Писна ми с тези - погледни в себе си,търси отговори там и тн- какво подяволите да намеря там, 100 милиона чужди неща, какво всъщност представлява цялата тази игра,убеждения които с времето се променят и живееш цял живот в различчни филми.Любов,светлина,тъмнина и шменти и капели,само прах в очите,поредната илюзия,поредните убеждения който ще се сменят,търсене на себе си :nea: кво търсене,кви 5 лв- просто поредния филм,ние сме на такова място в което никога няма да разберем какво сме всъщност.Е тва е ,това си мисля,пък вие ако имате кво да кажете кажете,ако не все тая,щото и това ще е поредната ваша заблуда че ги разбирате нещата,щото те явно тук не могат да бъдат разбрани и изживяни в чист вид.
-
И още нещо, немога вече да чета книги,обожавам да чета но то вече се превръща в мъчение.Всички говорят за едно и също,всички ми повтарят нещо и ми промиват мозъка,всичко което го казват го знам и не ми върши работа,защото от къде да знам че не е поредната илюзия.Къде е тая истна,универсалната,а не тази която сме достигнали да знаем? Сигурно ще ми кажете че е вътре в мен, да ама вътре в мен има много много чужди истини ,дотакава степен са се преплели че е невъзможно да кажа коя каква е. Ще го има ли момента в който ще живеем с абсолютната истина за това какво сме,защо сме и тн?Докога ще стойм тук и ще мислим като Аристотел и Платон за нещата? Откъснати от истината умишлено.Наскоро четох в една книга че ние умишлено сме избрали да дойдем тук в това неведение и да градим и праим некви си неща, е чудя се може ли да сме чак такива балъци.Омръзна ми от всички тези теории и милиони правила,искам истината.Такава каквато е и да живея не всеки ден в различен филм ами да живея според тая истинската истина.Омръзна ми да храня някакви си егрегори вкарвайки се в техните добре композирани филмчета и да се заблуждавам ,че този път знам истината.Щото няма как да я знаем.Всичко е буллллл шит, това е.
-
Колко недоволство. Но така и не разбрах от какво точно? От това, че не е достигната или прозряна (някаква) истина (та)? Каква е тази истина, която като ти се изясни, ще се чувстваш по-добре? Аз не знам за такава. Съжалявам.
Мисля, че проблемът ти е временен, но трябва да се постараеш да не стане хроничен.
Дразни те значи, че знаеш някакви неща. Знаеш ги по определен начин. И в един момент, останалите хора ти повтарят неща, които вече знаеш, АМА по твоя начин, а те наглеците, се опитват и да те убеждават, защото просто ги знаят по Техния начин.
И накрая не ти харесва да участваш във филм, защото се оказва, че без твое желание са те сложили в някакъв епизод и ти се налага да изпълниш репликите си дословно.
Това по-горе е максимално синтезирана "диагноза" на твоето недоволство.
Не ми благодари, но ще се постарая без да те дразня допълнително просто да ти маркирам, какво мисля по горното. Ти естествено го приемаш или не, но най-важното е САМА да решиш как да преодолееш недоволството си от....живота си.
1. Всичко, което научаваме и знаем през живота си, не е просто суха теория, която да съхраняваме в паметта си. И при нужда да отваряме прашното фйлче и да отговаряме на зададени въпроси от Ники Кънчев. Знанията са ти ценни бисери и диаманти, от които може да направиш гривна, обици, колие, цял тоалет, корона, диадема...Трябва да се развиват през разсъдъка и да надграждаш с тях, докато се получи нещо като теория-скулптора-картина-готова песен-пиеса- ФИЛМ! Да се отдалечиш, да погледнеш и да кажеш! Тва аз го направих! Не съм ли Велика м**** му!
2. Филма- Твоят си. Това че не ти харесва, това му е хубавото. Да. Можеш да си починеш винаги. Но не и да излезеш просто ей така. Някак няма да е честно, освен, ако не архивираш някъде досегашните епизоди и не ги предадеш на някой- Детето ти например :) Но ако не е достатъчно голямо, за да разбере всичко, което искаш да му предадеш като опит от твоя живот, ще се наложи малко да си помислиш, как да си направиш филма по-интересен. Въпреки клишето, че това зависи от теб- помисли за ВЛАСТТА, която имаш и Свободата, с която да направиш всичко по-интересно.
Това е от, да зададеш други роли на актьорите, сценария да го обърнеш, ако трябва им размени ролите...играй си, въображението ти е за това.
А за книгите, просто си намери по-интересни заглавия!
Препоръчвам ти "Физика на невъзможното" :)
Успех! Приятен ден :)
-
Благодаря,че си изказа мнението.За съжаление то е такова каквото аз бих дала на някой които ми каже тези неща но не отговаря на незададените въпроси в поста ми.Всичко ми е толкова до болка познато,толкова се ушлайфах да си правя филмите по мой си сценарии че почвам да се питам за какво е всичко това аджеба. Ще се опитам да направя една аналогия, представи си че си Брад Пит. Имаш си свой собствен живот, изкарвай си парите играейки някакви филми.Изиграваш си сцената и ставаш и си отиваш при хубавата жена и 100-те деца.Знаеш че това е просто актьорство.Играеш,но после се прибираш при "себе си" Това което ни се случва на нас е че ние всъщност не можем да се приберем където и да било,защото самия ни живот е филм и то далеч по реален.Днес си в един филм,утре в друг и така цял живот.Днес слушаш метъл и си бунтарски настроен,утре чилаут и си ню еидж настроен, днес мислиш за красотата на света и я виждаш в потвърждение на всякъде,а утре мислиш за мизерията която е около теб и биваш засипан с нея моментално.Някой намират в това прекрасна възможност а аз почвам да се чувствам уморена ,от това да създавам някаква действителност и да режисирам филми.Искам просто да се "прибера" (това не означава че искам да умра,както някой биха го разбрали,а че искам да изляза от този кръг) Прави ми впечатление че при въпроса искате ли да се преродите отново,все повече ПРОСВЕТЕНИ хора ,казват не, защо според теб? В една друга тема се говори за пробуждането и аз искам да попитам нещо,да се пробутим до степен че да разберем че сме спали,че сме живяли в илюзия и да започнем да дирижираме според висши ценности живота си или да се пробудим бидейки над тези неща,живеейки в този свят но в по добро измерение?Защото ако е първото,много се пробудиха и не са съглани да живеят в свят със спящи хора,толкова е изморително и трудно,а ако е второто възможно ли е въобще,аз почвам да си мисля че е поредната илюзия и блян на човека.И не не е толкова недоволство това моето,а е умора.Прсто се уморих да контролирам всичко,себе си,желанията си,мислите си и тн.Знам че ще си почина и всичко ще започне отново,но според мен е полезно и това което ми се случва.И знанията пречат ,колкото и да си мислиш обратното.Виждам го по сина си и по себе си и въобще по всички.Колко ли по близо ще живеем до онова състояние което искаме ако не сме задръстени от информация.
Пс.Истините са толкова безброй много че едва ли някой може да каже че за цял живот е живял с една и тя е била неговата най съкровенна истина, намирала съм хиляди истини по който съм "хлътвала" до като не разбера че има и по хубави
-
Прочетох всичко, макар и много. Вече се чувствам като един малък герой.
Дали си струва да пиша? Последните пъти ми премина съветите без да ги приемеш. Каква е гаранцията, че няма да направиш същото, и то не само с мен, а със всеки, който ти дава съвет.
Ще перефразирам психолога от един филм "Анализирай това"
Шефа на мафията към психолога: "Оo plz, doc, help me, help me help me!"
Психолога: "Ок, направи това, това това"
Шефа на мафията "Bull shit!!! Nobody helps Pol Vity !!!!"
Имам чувството, че и ти така реагираш. Обвила си се с някаква черупка на надуто самочувствие, с непълно покритие, и имаш разминаване между намисления (желания) и истинския образ. Това те вкарва в някакви депресии и неудоволетворения.
Искаш повече, отколкото можеш да имаш за момента. А това е 100% его.
Много насериозно се взимаш. Един от ключовете към напредъка, е човек да не се взима прекалено насериозно. Защото това поражда прекалено много сценична треска и страх от несъвършенството (перфекционизъм).
п.с.
А накрая, това което смятах да пиша поначало, но без горното.
Всички съвети, които са ти необходими съм ги вече писал из мненията си. И не ми се повтаря, защото е обемен материал. Ако се върнеш и прочетеш, и имаш скромността да отвориш сърцето си, ще разбереш написаното.
Накратко:
Може би има нещо друго, което те терзае, а не толкова тези духовни въпроси, като например "кой ме гушка всяка вечер", "има ли кой да ме .." и тн.
Човек е длъжен да се грижи за себе си по всякакъв начин. Да си наловува, да се нахрани, да се напои и тн. Ако всичките му естествени желания са удоволетворени, човек е много много малко склонен да се депресира и да изпитва неудобство.
Развитието в духовното не се състои в увеличаване на количеството знания, и увеличаване на кашата в главата, а именно обратното: Отнемането на парченца камък от статуята; съзерцаване на локвата, без да я бъркаш, докато се утаи и водата отгоре се избистри. А после само да се порадваш на отражението си в бистрата вода. Какво друго може да искаме от реалността, освен да се порадваме на отражението на нашето реално аз?
Понякога хората имат проблеми на житейско ниво, много въпроси ги терзаят. Те започват да четат духовни книжки, и чакат да получат "магическо хапче", което ще реши всичките им проблеми. Четат и чакат, чакат и четат. И се чудят защо това магическо хапче не идва, след като вече са толкова "знаещи" и "духовни".
Това, което не знаят е, че се мъчат да разбият стена с глава. Това, което не знаят е, че има хора, които без да четат духовни книжки са на 100 пъти по-голямо духовно ниво от тях. И тези хора се смеят, безгрижни са, радват се на живота си и имат дълбокото разбиране, как да си живеят живота. Може би са го научили в някой староиндийски ашрам преди 2000 години, не знам. Но сега са се родили края на 20 век и си ползват знанията и си живуркат весело и с кеф. (макар и в цивилизацията)
Да се сравняваш с тях и да се чудиш защо те имат, а ти не е пагубно. Да се надяваш, че като прочетеш 5 книжки ще ги задминеш е пагубно. Самото желание "да задминаваш" другите е егоистично и непродуктивно.
Иска се много дълбоко разбиране. Иска се именно да се отделиш от егото си, за да се освободиш от тежестта и умората. Но за това не са необходими много книги, а единствено разбиране и приемане.
Оттам нататък, ако го постигнеш и имаш късмет, може би ще заживееш като повечето обикновени и щастливи хора.
-
Tangra от твойте съвети каквото съм сметнала за полезно съм взела.Аз обаче едно не мога да се начудя, защо когато кажеш на някой какво мислиш по дадена тема ,повечето хора решават че трябва да те анализират и обикновенно принизят,за да се почувастват по добре? Найстина ли мислиш себе си за толкова добър психолог че можеш да съдиш за един човек по това какво пише от дъжд на вятър някъде? Честно казано не искам мен да обсъждаме,човек не може да се надскочи, каквото имам да уча ще го науча когато му дойде времето.Ако имате нещо по темата да кажете кажете го, не говорете за мен,а за нещата който съм написала.Примерно: някакъв цитат мой и ваш отговор.
Когато някой напише че има някакви грижи да тръгнеш да го анализираш си е чиста комплексарщина, не го разбирам.И не се чувствай пренебрегнат или обиден за това че си отделил време, а аз не ти направих евала,просто не си казал нищо по темата ми.Ако искаш нещо за мен да поговорим,а явно повече за теб, пробвай на лични.
-
При всички положения живеем във някакъв филм и по досетливите от нас си съставят сценария за него, но това пак е шибан филм.Не мога повече.Искам да изляза от този филм, не искам да се вкарвам в друг по розов,а да изляза от тъпия филм.Не ме кефи,дори когато е такъв какъвто го искам,щото той е такъв какъвто го искам докато не дойде следващата серия. Писна ми с тези - погледни в себе си,търси отговори там и тн- какво подяволите да намеря там, 100 милиона чужди неща, какво всъщност представлява цялата тази игра,убеждения които с времето се променят и живееш цял живот в различчни филми.Любов,светлина,тъмнина и шменти и капели,само прах в очите,поредната илюзия,поредните убеждения който ще се сменят,търсене на себе си кво търсене,кви 5 лв- просто поредния филм,ние сме на такова място в което никога няма да разберем какво сме всъщност.
eses , не се тормози , почти всички се чувстваме като теб . Вкарани сме в някакъв филм и излизане няма . А мен най много ме дразни поучителния изказ : Господ дава , но в кошара не вкарва . Т.е. , че от нас си зависи животт ни . Да бе , да . Те ни дърпат конците . Обречени сме , да играем по правилата им . Сега някой ще каже , че си е "взел" животът в ръце , и е заминал за чужбина и там се чувства добре . Да , да , ама не . Решението да замине да си търси щастието по света , пак не е негово . Той просто е бил принуден да го направи . И най вече по финансови причини . Не се ядосвай , прави като мен . Въоражил съм се със пуканки и кока кола , седнал съм в '' киното'' и си гледам ''сериала'' ;) Изобщо нямам намерение да се вглеждам в себе си , да се търся , да се губя и др. манипулации , все от този сорт. 8)
-
Дам, вече както написах, аз пиша по темата, давам конкретни съвети, а според теб никакви съвети няма.
Това е защото не щеш да ги чуеш. Наистина не знам по какъв друг начин очакваш отговори.
Ари, дали си в чужбина или в България не е същността. Същността е да можеш да си вършиш работата и да ти остава достатъчно свободно време за да си правиш нещата, които ти харесват ( и евентуално развиват).
С пуканки и кола можеш да си седиш както в България така и чужбина. Генерализациите в случая ти са неуместни и нелепи ...
Абе ей в такива случаи ми иде да си дигна чукалата от тоя форум и да кажа на всички: "Оправяйте се, кой както си реши!"
Щото не сме "всички на това дередже".
И ако някой има мозък, ще чуе съветите на тоя, който е бил там, но се е оправил.
Но това в България не е прието. Там е прието, който е най в батака, той най-много да знае и да поучава другите.
-
Tangra не приемай лично това което съм казала.Съветите са си съвети,само че аз не търся такива,аз питам какво е вашето мнение по темата,за грандизония филм в който живеем,не ви ли омръзва понякога и е такива разни неща.Съвет не може да се даде за това,защото универсална рецепта както и филм няма.Аз имам свободно време,поне не ходя на работа, гледам си детето,но не ми е проблем свободното време а това че след няколко години обучение,смяна на убеждения,ценности,начин на живот и кво ли още не стигам до извода че всичко което си мислим че владеем е само илюзия.Ние си мислим примерно че ако сме добри хора,позитивни, търсещи,вярващи, мислещи и действащи, владеем собствения си свят.Да но това не е така,нещо (според мен нова мода) ни кара да си мислим че нещо правим,запалили сме се по "новата ера" като някога хипитата по движението им и си мислим ,че е този път всичко е категорично и ясно.Това е.Открихме топлата вода,вече владеем живота си,привличаме всичко в живота си и от там се научаваме да се контролираме за да привличаме това което искаме и малко по малко,толкова се въвличаме ,че чак забравяме че това отново е един егрегор който до като му служим ще се грижи за нас ,а като спрем ще ни изрита като мръсно коте.И когато е тея мисли ти се загнездят в съзнанието и си викаш,абе каква истина,какъв контрол,какви 5 лв.НИЕ НИЩО НЕ ЗНАЕМ.Само така си мислим. Мисля си че сме толкова далеч от истината колкото винаги сме били, нищо че сега се чувстваме укрилени от нещо си,то е толкова преходно колкото самите нас а нашите убеждения, нашия живот е нищо повече от една батерия.Дано не звуча отчаяно,не съм отчаяна,даже не съм и в депресия,но винаги се стремя да мисля балансирано и колкото и добре да се чувствам с някакви мисли и вери, се опитвам да виждам и другата страна.Съмнявам се.Ангели,архангели,ченълинги,предсказания и всички те по някакъв начин ни накараха да се чувстваме по различни,по обичани,ние тези който искаме да променим нещо.Решихме че имаме връзка с висшото и поради това че всичко друго е пълен шит решихме че това е истината,защото сме отчаяни,защото искаме промяна.Сляпо вярваме в неща който си мислим че идват от горе.Ще кажете- аз го почувствах,оооо и аз ,когато се убедя в нещо чувствам много силно и имам най различни изживявания и е такива в тоя род на мисли. Понеже може да бъда неразбрана,ще кажа че аз не отричам всичко това,просто почвам да се съмнявам че това е истината, мисля си че ако е то тя ще е безспорна,а това знаем че не е така.Почвам да си мисля дали не сме едни кукли на конци които си мислят че взимат решения и имат избор. дано да не съм права.
-
Tangrata_,ти не си ме разбрал правилно.Под пуканки,кока кола и филм,имах напредвид,че не бива да се вдаваме в илюминантски,рептилски,езотерични и др. познания.eses,до такава степен се е вдала,че я усещам,как не може да се примири.Аз също съм минал по този път.Не го отричам.Но сега гледам да съм над нещата.С две думи,да съм непукист.
.Почвам да си мисля дали не сме едни кукли на конци които си мислят че взимат решения и имат избор. дано да не съм права.
eses,права си.Ние си мислим,че сами взимаме важните решения в животът си,но не е така.Лошото е,че го знаем.Те са генералите,а ние сме редниците.Факт.Пием хлорирана вода,лекуваме се с тяхните лекарства,храним се с тяхните храни(гмо),гледаме тяхната телевизия,караме тяхните автомобили.......харчим тяхните пари ;),с две думи,живеем животът си по тяхните правила.С две думи,ти в понеделник не можеш да си правиш собствени планове,защото трябва да отидеш на работа.Ако не отидеш на работа,няма да получиш пари и няма да си купиш храна,или да си платиш сметката за ток и мн.други сметки,които са ни наложили да плащаме. ;)Пак ти казвам,НЕ се вдавай.
-
eses, разбирам те. Знам за какво говориш. Всяка истина е предпоследна, нали? :)
И когато разбереш, че поредната истина се е оказала всъщност поредната илюзия...в началото е доста неприятно...но с времето свикваш и просто ПРИЕМАШ този факт. Аз ще те попитам защо толкова те притеснява факта, че е възможно да сме мерионетки и нямаме контрол над нещата? И също ще те попитам има ли изобщо нещо във Вселената, което да си действа по своя воля? Абсолютно всичко - от планетите и галактиките, до най-малката частичка се подчинява на закони. Което означава, че има нещо НАД него, което му дърпа конците. Така, че фактът, че сме марионетки не е толкова ужасен. Само, че ЧИИ марионетки? Тук е свободният ни избор - да решим кой ще ни дърпа конците. И понеже тези неща с дърпането на конците никога не са осъзнати, то единствения начин да познаем и да изберем е да почувстваме коя стратегия накъде ни води. Във всички случаи не е добра стратегия да ти дърпат конците себеподобните ти. Защото всички те са подвластни на вселенските закони. Следователно не тях трябва да слушаме, а де се опитваме да се вслушваме в тези закони. Цялата природа с всичко живо и не живо го може, а ние хората го не можем.
Как да разпознаем законите? Как да разберем дали сме в синхрон или не? След цял живот главоблъсканици и препъване в истини и илюзии...един ден се разхождах с една моя приятелка. Бях писала за нея във форума, тя е човек без комплексии предразсъдъци и с усмивка заявява на всеослушание - Аз съм егоистка. Говорихме си с нея за живота, за смисъла на живота и т.н. Тогава тя, с присъщата си безцеремонност ми каза "Аз имам само една цел и признавам само един смисъл на живота". Направи пауза и аз я попитах "Какъв е твоят смисъл и твоята цел?".
Тя заяви ДА СЪМ ЩАСТЛИВА. Точка. Никакви повече ровичкания за смисли, за предопределения, за предназначения, за уроци, за израстване, издигане, развитие и пр. Нейната философия се заключава в това изречение. И тя живее. Докато другите се развиват и въздигат тя просто живее. Пълнокръвно. Сега ще щажеш "ама то всеки иска да е щастлив и търси щастието". Да, но как го търси - като умува за смисъла, за целите, за истината....като гледа или в миналото да си търси грешките или в бъдещето да си търси истините и пр. А тя го "търси" в настоящия миг. Толкоз. Прави САМО това, което в дадения момент я кефи (кара я да се чувства добре). И друго не я интересува. Минала е през доста перипетии, но е излязла от тях с житейски опит и с още по-ясно усещане за това какво я кара да се чувства добре.
Тя ЖИВЕЕ и взема от живота с пълни шепи. Гледах я...и честно си признавам малко и завиждах...помислих си каква част от моя живот е била подчинена на тази цел - просто да се чувствам добре...и осъзнах, че моят живот е преминавал в търсене на отговори ЗАЩО НЕ СЕ чувствам добре....и докато съм търсела отговорите съм влачела някакви обстоятелства, които не са ми били приятни (т.е. пак не съм се чувствала добре)...защото просто не съм обръщала внимание на това..та аз съм търсела важни отговори...та аз съм търсела ИСТИНАТА!!! как мога да обръщам внимание на такива елементаризми, дали в дадения момент се чувствам добре или не, след като пред мен има ВИСША цел да открия истината?!!!
Надявам се, че ме разбра какво ти казвам :)
-
Там е прието, който е най в батака, той най-много да знае и да поучава другите.
Тангра,това си баш в десетката! :hi:
-
Разбирам какво казваш, не ме притиснява това че някой дърпа конците,претиснява ме това че от нас е скрита универсалната истина,такава каквато е за цялата вселена и всичко останало. Нашето щастие,живот, отношения и тн. се ръководят от нашите убеждения.Всяко едно убеждение те вкарва в различен филм.Убежеденията ни се менят като носни кърпички, по маловажните не ни претисняват а по важните променят животи.Ще дам реален случай и то точно този който ме потдикна на тези ми размисли. До скоро обичах да чета послания от ченълинги.Караха ме да се чувствам добре,имах усещането че написаното е до голяма степен за мен,че висшиште същества най сетне започнаха да общуват с нас и да ни подпомагат в прехода,усещах много любов и имах усещането за специална връзка.Преди седмица си купих на Лий Каръл -3 та книга на Крион и :o незнам какво да кажа,ядосах се,звучаха нещата като прах в очите, идвали били да ни измият краката и подобни хиляди хвалебствия.Тогава стената се счупи,поредното убеждение което ме е карало да се чувствам прекрасно,което ме карало да търся връзка,да живея едва ли не в измислен свят и сега сякаш съм видяла че това е само заблуда и по лошото че е заблуда в заблудата.И се питам ,толкова бях убедена,на толкова хора съм говорила за това,едва ли не убежденията ми през последните няколко години а от там и чувства и живот и взаймотношения се крепеше на това и сега рухна за 0 време.Разбрах че и това не е истината,че това е поредния филм в който съм повярвала че е реалност.Поредната заблуда.Коя подред е тя в живот ми? Може би 1000? Ще каже някой какво от това, нали си се чувствала добре и си била щастлива, не е така искам истината.Почвам да разбирам малцината който казват не вярвай в нищо което се намира извън теб. А иначе илюминанти, рептили и тн не ме интересуват, не за друго ами не мога да ги мисля,няма какво да направя,затова гледам собствения си живот.Твоята приятелка с живота в настоящето, оооо и аз много пъти съм следвала точно тази система,но пак няма гаранция че си на правия път, живееш с илюзиите си и си мислиш че всичко е ок а аз явно държа да съм именно на правия път, не искам живота ми да мине в заблуди и това което ме претеснява е че май точно това е живота ни, една голяма заблуда. Един друг приемер, години наред мислех че обичам един човек,и в един момент се оказа че не съм обичала него,а представата си за него,представата за живота ни. Ще кажете обичала съм,не това не е любов,въпреки че преди месец бях готова да се откажа от всичко за тази измислена любов. Това ме притеснява,живеем само илюзии и това че го осъзнаваме не ни помага, защото може да изберем в каква илюзия предпочитаме да живеем, но това си остава просто илюзия, а аз искам реалността.
-
Проблема е че не можем да излезем от тази игра.Виж само какво се случва,всички живеем в някакъв филм.От няколко дестилетия започна да с говори за новата ера,хората започнаха да вярват в нея,излязоха филми и книги който накараха хората да вярват че участват в нещо ново,нещо красиво,че ще изкарат човечеството от дупката в която се намира. А истината е че каквото и да правим ние отново живеем в една видео игра. Дали ще изкараме човечетвото от дупката не се знае,единственото което е сигурно е че всички ние отново се вкарахме в поредната игра.Каквото и да правим в каквото и да вярваме ние играем по нечия енергийна игра.Даже това което правя в момента е същото.Мисля си че виждам нещо а всъщност виждам същото, една илюзия.И варянитите са два,единия избирмае много внимателно коя игра ще ни направи да се чувстваме добре и я играем,знаеики че така и така няма какво друго да направим или седим и се дразним че каквото и да избрем то това не е истина а е просто лъжа.
-
Напротив, можем да излезем но ще отнеме време. Въпроса е колко време, дали ще ни отиде целия живот ....представи си се намираш в една гора и си се загубила...тичаш насам-натам, търсиш, хванеш тая пътека, разбереш, че е грешна, хванеш другата...вървиш малко, пак разбереш, че е грешна...така продължава дни наред - ха тук, ха там и все грешни...и никаква следа от дома...как мислиш..до кога ще продължава това? Вечно ли? Какво ще се случи накрая...след n на брой грешни пътеки?
-
Есес,напълно те разбирам.И честно казано понякога си викам"за какво е всичко това?"
Илюзии,реалност,истини,лъжи...Ааа,сещам се за какво е..за да израстваме.За да еволюираме,да се развиваме..Друг е въпросът кому е нужно това развитие?И сред "многото неща",има едно което ме травмира изключително много..да не кажа и убива... и то буквално.Това е лъжата за"свободният избор".
Да.Имаме избор.Имаме избор за абсолютно всичко......освен за най-важното и най-същественото.А именно правото на съществуване!Никой не ме е питал дали искам да съществувам.Това ми е наложено и не знам дали мога да го променя.Иначе мноооооого великодушно от страна на Твореца,да ни предостави свободна воля,във всеки един друг аспект.Спор няма 8)
-
Konstantin2007, представи си сленото - след рестарта (т.е. смъртта) се озоваваш (или съзнанието ти се озовава) в измерение в което всичко е ясно като на длан - няма скрито покрито и ти виждаш всичко. Виждаш си живота и разбираш къде е скрит отговра на всичките ти въпроси, разбираш, че през живота си често си бил почти на косъм да разбереш, но си допуснал тези и тези грешки и не си успял...и тогава твоето съзнание казава "и сега? нима пропуснах шанса си?" и разбира, че има начин да пробва отново. Че трябва да се върне в онова измерение пак и да опита отново. Когато си в състояние на тотална яснота е лесно да вземеш такова решение, защото ти се струва, че ТОЗИ път ще успееш. Този път няма да се заблудиш...този път ще стигнеш докрай е ще намериш вярната пътека към дома. Има само едно условие пред теб. когато пак се върнеш - ще си забравил всичко. Ще трябва да почваш отначало, сякаш никога нищо не си разберал. Кой не би се върнал? Само, че е забравил.
-
Здравейте,
извинявам се ако съм бил малко краен. Но наистина понякога губя търпение. Виждам нещата, които говорите, давам конкретното решение, а се подминава ...
Това наистина е изпитание за нервите на някой.
Може би тия знания не могат да се предават така. Във форуми. А също и не всеки в даден момент може да приема. Та аз на някои очевидни неща не мога да науча и сестра си. А съм и ги повторил поне 20 пъти.
Поста на Алибаба с приятелката също каза доста по темата. Някак си се опитвах и аз да предам подобно съобщение. Целите трябва да се поддържат прости. Да бъдеш щастлив е наистина може би първостепенна цел и за мен. И тя от много години измести целите, за знание на истините ( с главно И) и всякакви други мъдрости.
Т.е. знанията, които се събират трябва да са крайно практически. Да си ги вграждаш в ежедневието. Иначе няма никакъв смисъл.
Само, че не можем да приемем, че тази приятелка е права на 100%. Особено като говори, че била егоистка.
Да уважаваш себе си и живота си, да. Да си умерен егоист, да. Но не и да ставаш фен на това понятие.
Ченъли-менъли, никога не съм чел. Напротив, не съм пропускал случай във форума да спомена, че това е шарлатания и опашати лъжи. Това няма и не е имало общо с никаква истина. Да се сърди човек, може на тях, но не и на пътя като цяло.
Писал съм и преди. Всичките принципи за развитие могат да се съберат на 2-3 страници текст. Толкова. Оттам нататък можеш да си ги спазваш тези принципи и да постигнеш много. Другото са утопии и локуми.
Писал съм и какви са самите принципи. Писал съм и за баскетбола, и за танците, и за бойните изкуства; болезнените упражнения също. Изкуствата са най-добрия начин за развитие. Защото съдържат мигове на празнота. В правенето има празнота. А тази празнота е именно развитието. Защото егото се изпразва. И ти докосваш Божественото. И ставаш по-чист, по-адекватен, по-малко страхлив, по-силен, в мир със себе си и тн и тн и тн.
Ако нямаш такива дейности, съзнанието се затлачва, събират се най-противоречиви и хаотични мисли и мислички. Човек се побърква. Кой повече, кой по-малко. Това не може да се повярва на думи. Трябва да се опита, за да се разбере.
Човек, който не се занимава с такива дейности е почти като болен. Само дето не го знае. И търси рецепти, а такива няма. Рецептата е да почнеш да живееш, пълноценно и физически. Да имаш хобита, интереси. Да търсиш развитие. Развитие, паралелно на тялото си и духа.
Много е хубаво, човек да е егоист от една гледна точка - да се грижи за себе си, да се уважава, да си събира ресурси, които ще му помагат, но от друга именно егоизма пречи ужасно да се занимава с изкуства и подобни дейности, а също и страх от болката и всякакъв друг страх.
Именно за това трябва да се лавира между егоизъм и неегоизъм, но да се прави в правилната насока, а не ей така хаотично да сме неегоисти.
Като вземеш да се занимаваш с изкуства и започнеш да докосваш тези състояния на празнота, и страховете и други его образувания започнат да се чистят от теб.
Тогава човек става по-щастлив, уверен и няма тези страхове, за лутаници, за фалшиви и подменящи се истини, и всички такива подобни.
Именно това усещам, че липсва на много хора от форума, и включително и на теб, Есес, и надявам се няма да се обидиш много, че се обръщам към теб лично в случая. Но за мен всичко това е очевидно.
-
Абе майната му на шибаният живот..Изобщо не става въпрос за това.Ти говориш за живот,а аз за съществуване!Никой не ме е питал дали искам или не искам.Това,че оня горе просто е решил,че не му е достатъчно това,че сам по себе си съществува и е решил да"бъде"мен лично изобщо не ме успокоява!Защото ако той е имал възможноста да избира,то моята я е отнета именно със вземането на решението!Никой не е питал душата ми дали иска да съществува или не!Великодушно ми е предоставен избор,но едва след като се е формирала душата ми!
-
Аз просто казвам, че не можеш да си сигурна в това, което сега си мислиш, че е.
Че ти също си участвала по някакъв начин в решението за съществуването.
-
Искаш да кажеш,че някой пита душата дали тя самата иска да я има,или не?Не мисля..
По-скоро след като вече я има,ни се дава някакъв избор.
-
Аз просто казвам, че не можеш да си сигурна в това, което сега си мислиш, че е.
Именно, не само че не можеш да си сигурен,парадокса е че си мислиш че този път си сигурен.Дори сега това което си казваме ,най вероятно е пълна глупост.Понякога се питам въобще дали земята съществува физически.Ако сте имали осъзнати сънища ,разбирате защо имам и това съмнение.
Тангра, много си прав за всичко.И все пак не си ли стигал до момент когато всичките ти убеждения се оказват пълна заблуда? Ако си имал ,защо си мислиш че и това което казваш сега не е заблуда?Защото сега смяташ че е така,но след време? Не ми идва от вътре да спортувам, обичам да танцувам,но това не е точно спорт и въпреки всичко ти си напълно прав че спорта и изкуството помагат,но те са само едната страна.
-
Честно казано esses, и аз съм дотука като теб. И аз вече почвам да се питам всъщност....земята дали съществува физически или ние просто сънуваме...и изобщо на моменти всичко ми изглежда абсолютно нереално..имам чувството, че съм в сън и не мога да се събудя...
-
Ами другата страна е "Just let go!" Не взимай на сериозно нито себе си, нито живота си, нито целия свят. Не ровичкай за тайни, не се мъчи да постигнеш знание, което ще те постави в по-изгодна позиция от съседа. Не бъди лаком (за знания, позиции и тн).
Живуркайте си. Какво толкова? Лято е! Кеф!
(не поддържам тезата "не съм такъв човек" за нещо. Всяко живо същество има сходни параметри - възможности, желания и тн. Въпрос на интерция е, и свикване. Човек може да се променя. Нима тези, дето по 12 часа играят на ден игри да са"такива хора"!? Нима наркоманите, дето се боцкат "да са такива хора". Нима лудите по лудниците да са "такива хора"?
Не! Просто в даден момент са изтървали нишката и ги е повлякло течението. После къде от незнание, къде от мързел не искат да се борят. Предпочитат да стигнат където ги завлече, а не където са решили.
Да се оставя човек на емоциите си, това е да го влачи течението. Но така енергийна сила не може да се събира. Свобода също. Ставаш роб (на конформизма).)
-
Я да разнищим това как да не се взимаме насериозно. Как да стане когато майка ти, без 2 крака плаче всеки ден,че няма кой да я гледа,или пък едва свързваш двата края, когато си болен,когато нямаш работа, когато няма къде да живееш,когато детето ти няма мляко и тн.Как да не се взимаме насериозно? От нас се искат реални решения.Не можем да махнем с ръка и да кажем днес ще сме ларш,да го кажем на болните си родители, на къркорещия си стомах,на детето си. Всеки човек участва ще не ще във филма си и той е обикновенно драма,особенно тук в бг.Та да видим как става тая работа.
-
Смисълът е в удоволствието...И ако това е егоизъм- нека! Нека търсим във всичко удоволствие и удовлетворение...спокойната празнота, за която говори Танграта!
И да, не трябва да се взимаме на сериозно, защото всички сме еднакво важни!
Нека за всеки от нас да съществува само това, което ни радва...
Нека ако ни е кеф , да четем и да пишем тук, да спорим!
Животът е хубав, когато си намираме приятни занимания, а не когато се тормозим за смисъла му...
-
Я да разнищим това как да не се взимаме насериозно. Как да стане когато майка ти, без 2 крака плаче всеки ден,че няма кой да я гледа,или пък едва свързваш двата края, когато си болен,когато нямаш работа, когато няма къде да живееш,когато детето ти няма мляко и тн.Как да не се взимаме насериозно? От нас се искат реални решения.Не можем да махнем с ръка и да кажем днес ще сме ларш,да го кажем на болните си родители, на къркорещия си стомах,на детето си. Всеки човек участва ще не ще във филма си и той е обикновенно драма,особенно тук в бг.Та да видим как става тая работа.
Винаги е имало и ще има страдание, страдащи...Спасението е в човешкото, във взаимопомощта...Точно затова не бива да се взимаме насериозно и да си казваме " на мен това няма да се случи"!
Трябва всички да вдигнем капаците си и да пуснем света в нас...Пък и ние да видим него...и черното и цветното...
-
Аз пак ще приведа пример. Имам една съседка, едното и дете, по-малкото при раждането го изпускат и получава церебрална парализа. Сега е на около 20 г. Като беше по-малко баща му го носеше за по малко да вдиша въздух и да види свят. Но от един момент е затворник вкъщи. С памперси и го хранят. Тази жена...как пък един път не я видях без усмивка. работи, ходи да чисти по домовете и се засичаме в автобуса. Аз не съм много контактен човек и не обичам много много да си дрънкам с хора по автобусите...но на нея винаги се радвам. Приятно ми е с нея. В нея няма грам изкуственост, фалш, лицемерие, надменност, гордост, няма и оплакване, хленчене...приела е живота си какъвто е и приключила, прави каквото трябва и толкоз, на нейния фон 99% от другите хора покрай мен ми се виждат като участници във сапунен сериал - само се жалват, оплакват, се нещо недоволни, все нещо мърморят...а тая жена, която 20 г гледа детето си инвалид може да се смее и никога не се е оплакала.
-
Уроците понякога могат да бъдат много страшни. Но тя е разбрала същината.
Да не се взимаме на сериозно, преведено означава именно това. Да дадем позитивното, но да не спираме и за миг на негативното.
А това се постига чрез частично (то си е на степени) докосване до празнотата.
-
В такъв слуай може би всички тук го владеем доста добре това невзимане на сериозно.И ние сме хора и понякога имаме грижи и съмнения,това не означава че се взимаме на сериозно, по определението което дадохте.Аз съм един от най големите оптимисти които познавам, просто тук специално се вижда трудно,защото пиша само тогава когато имам съмнения и питания.
-
Така ли се реши въпроса със голямата сцена, да бъдем позитивни и по този начин спираме да забелязваме че съществуваме в някакво недорузомение или по точно че спим и в най добрия случай сънуваме осъзнато. ;D
-
Аз не съществувам в никакво недоразумение. Не се опитвай да прехвърляш своите проблеми на всички останали. ;)
-
Не се опитвам да ви прехвърлям нищо, само казвам че в каквато и илюзия да живеем, тя все пак си е илюзия и никой няма решение за това.Най вероятно се случва точно това което се показа във филма Матрицата.Нищо не съществува, ние просто сънуваме,а някой от нас знаят това и си създават сънищата.Но въпреки това пак сънуват.Сънуват че не могат да се събудят.Нещо подобно на това да се родиш в затвор.Някой ще искат да излязат и ще бъдат убити,други ще ругаят съдбата си а трети ще гледат позитивно и ще си казват - е затвор, затвор ,ама пак си е живот,ако съм добър,вярвам в началника на затвора, чета, омъжа се, създам семейство,намеря си хоби, спортувам,може и с изкуство да се поазанимавам.
Не те иронизирам. Съвета ти за спорта е полезен но не решава загадката,а само я погребва.Може би това е следващия филм в който трябва да се вкараме ;D да видим какво има още по дълбоко в заешката дупка.Защо да се задоволяваме само със способността ни да владеем отделните илюзии, да видим какво има отвъд "затвора" ;D
Някакви идей?
-
не я погребва, а започва да я решава ...
малко по малко.
Надявам се не вярваш, че съществува мигновено решение? Както в Матрицата. Пиеш хапчето и се будиш?
-
Предполагам ,че няма такова решение. Обаче не мога да спра да правя аналогия на живота ни с осъзнатите сънища.За тези който не са имали такива ще обясня с 2 изречения аналогията която правя. Когато сънуваме и разберем че това е сън ,реалността около нас става точно толкова реална колкото е тук и сега до като четете това което съм написала.Бюрото става масивно,твърдо и 3 измерно,усещате полъха на вятъра,гравитацията си,колко тежите,как хората около вас си водят свой собствен живот, разговарят, обядват, смеят се и най вече вие имате съзнанието че се намирате в друга реалност.Всичко е точно толкова реално колкото е това тук което наричаме будно състояние но не е тук .Разликата е че там има различни закони и че самия съзнаващ вижда себе си размазан,сякаш е нереален.В будно състояние когато съзнателно решите да сте в Сега се случва същото,изведнъж се усещате по тежък,цветовете се избистрят,масата става по "жива"Докато не сте тук и сега,живеете в сън, докато сте тук и сега живеете осъзнато за това.Тази осъзнатост създава по силен света в който сте,прави го по реален,само че законите тук са различни. И когато разберем че живота ни тук е един низ от убеждения който ни карат да живеем по различен начинв различен филм всеки път, тази осъзнатост и живот в Сега май почват да пречат, защото като правиш по реален света в който си вързан в повтарящи се модели,убеждения и постъпки , всъщност увеличаваш дуалността в която живвеш.Все пак това изглежда нормалната следваща стъпка след съня, осъзнаването, чудя се каква е третата стъпка която променя представата и изживяванията ни за света?Мисля че щюом малка част от днк-то ни е активно, то ние найстина спим и найстина сме в затвор, чийто стени може би самите ние сме си изидали.
-
Ако "затвора", в който сами избираме да живеем, е Матрица, тогава да! Иначе сме такива...
"Виж ти, как хората живеят тук, в големи квадратни кутии, които наричат къщи, за да се подслоняват от “дъжда” и “снега”, с дупки по стените, за да могат да виждат навън. Движат се в по-малки кутийки, боядисани в различни цветове, с колела отстрани. Те се нуждаят от тази кутиена култура, защото всеки възприема себе си като затворен в кутия, наречена “тяло”, с ръце, крака и пръсти, с които да държат моливи и инструменти. Те владеят езици, защото са забравили как да общуват помежду си, имат очи, защото са забравили да виждат. Странна малка планета. Приятно ми бе да те посетя. Скоро се връщам у дома..."
И щом някой успее да излезе от кутийката си, неизменно започва да се чуди за смисъла на живота...Ами да , нали вече знае, че нищо не знае...
Аз искам да кажа, че освен да мислим, разсъждаваме, имаме и сетива! Можем да чувстваме...Да сме в синхрон с Природата...Това е удоволствие, спокойствие, усмивка...И тогава идват отговорите!
-
Давид,имаш прекрасен ник, така се казва сина ми. Виж разбирам прекрасно за какво ми говориш,обаче аз от всичко това изхождам,че се оказва недостатъчно.Чувствата са в резултат на мислите и убежденията,а те се менят и променят изживяването ни на света, но няма повече да се повтарям с това. Не искам ничии филм да критикувам и да казвам кое какво е ,правилно или грешно, просто казвам че виждам и други неща, тези които също ги виждат ще ме разберат най точно,защото иначе само си философстваме.
-
тези които също ги виждат ще ме разберат най точно
Ако това е вътрешен стремеж, то не е ли той доказателство, че всички сме едно цяло, или поне трябва да бъдем.
Да накараш другия да вижда, усеща и изживява това, което ти си изживял или изживяваш и пр.
Постоянно се питам това възможно ли е?
Може и да е възможно например чрез автентичното българско хоро, като се хванат всички ръка за ръка и се потопят в ритъма на танца. ::)
-
За това не се опитвам да накарам другите да видят, защото нито те могат да видят нещо което не виждат ,нито ще бъдат полезни
-
А колко пъти трябва да паднем с колата си в една и съща дупка, докато не решим да сменим маршрута?!
Ума разсъждава само с познати понятия - как искаш да стигнеш до непознатото с този инструмент? Може доста време да загубим опитвайки се да стигнем до истината по логичен път чрез знанията, но това разбиране няма да е достатъчно - с него не може да се достигне до нов вид възприятие. Истината е нещо, което може само да се почувства, тя е вид смяна на фокуса - от мислите към съзнанието което ги поражда. А това не може да бъде предадено с думи, нито прелято с присъствието на някой гуру. За тази цел помагат някои практики- йога, медитация, пранаяма, мантри...няма значение, целта им е една и съща - да сменят фокуса от мисленето към съзнанието.
Периода в който се намираш според мен е необходимо стъпало, което има за цел да те научи, че теоритичните знания са задънена улица.
Та така - ако не искаш да паднеш пак в същата дупка, опитай да минеш по различен маршрут, а ако не намериш - си прокарай нов.
-
Ако вземем за приемер милионите хора които практикуват всичките неща които си изброил ,дали те са излезли от цикъла с илюзиите? Май не са. Те ни карат да се чувстваме по добре, както много други неща като спорта,изкуствата, усамотението,пътуването и тн. те правят по розов филма в които живеем,но не ти позволяват да излезеш от филма.Просто каквото и да правим Събуждането от този сън,които наричаме живот и невъзможен тук,където сме.И на едно по дълбоко ниво ние знаем това,затова сме си намерили разни "занимания" който да правят илюзията по поносима.
-
спри да се опитваш да стигнеш до истината и си живей живота тогава, не се тормози- току виж си открила нещо интересно... ;)
-
спри да се опитваш да стигнеш до истината и си живей живота тогава, не се тормози- току виж си открила нещо интересно... ;)
-
Давид,имаш прекрасен ник, така се казва сина ми. Виж разбирам прекрасно за какво ми говориш,обаче аз от всичко това изхождам,че се оказва недостатъчно.Чувствата са в резултат на мислите и убежденията,а те се менят и променят изживяването ни на света, но няма повече да се повтарям с това. Не искам ничии филм да критикувам и да казвам кое какво е ,правилно или грешно, просто казвам че виждам и други неща, тези които също ги виждат ще ме разберат най точно,защото иначе само си философстваме.
Да...Така се казва и моят син- на него съм се кръстила тук! :)
Аз също разбирам за какво говориш...Но наистина мисля, че отговорите, решенията ще дойдат , когато успеем спокойно да погледнем общата картина! А някои неща...ами те просто не подлежат на промяна!
Да, има чувства, които са в резултат само на мислите ни...А аз искам да кажа, че можем да чувстваме, без да мислим...
Това е като в любовта- успяваш да й се насладиш, когато спреш да се бориш с човека, който си избрал да обичаш...да спреш да искаш да го променяш според себе си...
:hi:
-
Честно казано esses, и аз съм дотука като теб. И аз вече почвам да се питам всъщност....земята дали съществува физически или ние просто сънуваме...и изобщо на моменти всичко ми изглежда абсолютно нереално..имам чувството, че съм в сън и не мога да се събудя...
Присъединявам се към усещането.Дори за много кратки моменти(няколко секунди или минути)-просто всякаш осъзнавах,че "сънувам",но уви,това усещане много бързо преминаваше или припадах(буквално),което е наистина странно.Тъй че не знам дали сме в "Матрица" или нещо подобно,но определено светът,който Е,и в който си мислим,че живеем-различни са,но как да се "събудим" идея си нямам-ако някой се е "събудил",позволявам му да ме "събуди",че това се нетрае вече положение... ;D
-
Мисля, че е точно обратното. Колкото по-ясно и отчетливо виждаш детайлите и света около теб, и си тук и сега, толкова с по-силно съзнание си, по-адекватен, по-чист и имаш повече шансове за развитие.
-
.........................................................................И на едно по дълбоко ниво ние знаем това,затова сме си намерили разни "занимания" който да правят илюзията по поносима.
Аз не мисля, че животът ни е сън и трябва да се събуждаме от него. Дори не мисля, че е илюзия. Общо взето, от написаното до тук, ми се струва, че "Сън" се използва не по предназначение и смисъл, а "илюзия" е толкова неразбрано понятие, че по-добре да не се използва. Или поне да се дефинира, кое му е толкова илюзорно на животът, че да унифицираме, едва ли не отъждествим Живот с Илюзия.
Дори не са синоними.
Илюзия е виртуалността, Живота е реалност. Малко повтаряне се получава, но на реалността, това и е вълнуващото и смисълът, че можеш да я "извайваш", моделираш и осмисляш до край, докато илюзията, просто може да не я допуснеш никога в живота си. Въпрос на Избор(че!). Не е лесно, но никой не е виновен за реалността на друг! :)
пп. Тангра, признавам те за нинджа на по-високо ниво-изпревари ме 18 сек....засрами се :)
-
Дам, всичките мъдрости, логика и умения не могат да се сравнят с един стар старомоден късмет. Който при нужда вадиш от левия ръкав. (на крачола на нощницата ...)
... бъзикам се ...
бтв някой има ли усещането, че форума му отнема от късмета, или пък от силите? Защото аз да ...
Ама не знам дали причината е някаква обща, или конкретни хора са ме хванали на мушка.
-
Явно се получават две групи хора в темата ,тези който имат това ново и за мен усещане и другите които го отхвърлят и все още виждат това което са виждали и вчера.
Тангра, аз не успорвам влиянието на осъзнатостта, да по адекватни сме, по реално виждаме света около себе си,но това ако искаме да виждаме именно него.Когато обаче разбереш че всичко което виждаш е някак си относително реално,според зависи от твоите убеждения,тогава да видиш по реално света чрез осъзнаване става излишно защото знаеш че е лъжа. Ще дам един приемер.Когато бях много малка,може би 4-5 г. дядо ми каза че любимия му цвят е зеления,от тогава зеления цвят ми е любим и на мен и въпреки че знам че това не е мой личен избор,аз вече 32 години се удивлявам на зеленото. Когато съм сред природата и съм осъзната се наслаждавам изцяло на зеленината.А ако не бях чула дядо ми да го казва това?Ако любимия ми цвят бе розовото,как щях да съм щастлива сред природата? Това е най елементарния приемер и не е особенно показателен специално за осъзнатостта.По паказателен е имено дебата ни тук.Аз мисля това а ти другото ако в този момент и двамата се осъзнаем напълно ще видим две различни действителности и не защото сме различни, а защото цялата система от убеждения ни е различна.И виждаме различна реалност ,но все пак една и съща ,защото ако беше съвсем различна нямаше да си пишем ,аз щях да съм в тази в която питанията ми ги няма.Затова осъзнатостта ни помага,но когато искаме да видим света през призмата на -да това е света в който живея,аз съм тук.А когато аз го виждам като - този свят в който се намирам е непостоянен,убежденията ми го виждат днес красив а утре грозен,следователно той зависи от мен,следователно той е илюзия. Тогава почваш да виждаш как целия ти живот се е крепил именно на твойте убеждения и настроения а света е реагирал според тях,той е бил такъв какъвто ти си мислил че е ,това не е абсолютна истина и не можем да излезем от него, за да видим истината.Дали от него или от себе си все тая. Касио мисля че по някакъв начин отговорих и на теб,само ще опредля какво имам в предвид под сън в тази тема.Това че всекидневно влизаме и излизаме от някакви филми и наричаме това живот. имам колежка която постоянно лъже,за елементарни неща,друга която е постоянно в драма,един пък усмихнат и ведър ,но доста подмолен.Днес ти се обажда баща ти и ти казва че му откраднали колата и тн и всичко това всеки ще го изживее корено различно,защото всеки вижда света по различен начин,а това е абсурдно света е един,а не 6 милярда .Учените доказаха всичко.Знаете че мозъка ни вижда 3 измерно а не окото,знаете че всичко е празно пространсво,знаете че ако не наблюдаваме нещо то може да не е там и всичко това в като го прибавим към убежденията ни които изцяло влиаят върху светогледа,изборите и какво ли още не ,разбираш може би вече защо го наричам сън.
Пс ето Танграта сега може да спре да пише в форума че да не му вземат късмета ,немислите ли че цялата тази работа, зависимостта на убежденията ни с светогледа ни е като на сън?
-
Най-напредналите хора, които познавам, най-духовни и най най най, са постигнали уникални неща в тоя си живот. Обикновено това се получава в страни от масовите погледи, но си остава факт за самия тях. Дали ще са основали ново бойно изкуство и никой предизвикател, дошъл от България или чужбина, който е идвал да ги предизвика не можел да ги победи; дали са основали школи (например да въведат за 1 път джудо в България), отворили са очите на маса народ.
Всички те са имали уникално амбициозни цели. В тоя живот, в тая "илюзия".
Защото за да разбиеш илюзията, трябва да преминеш отвъд. Да напънеш материята докрай, да видиш докъде може да стигнеш с нея, и едва тогава да я надскочиш.
А не да седиш и да се луташ хаотично накъде да потеглиш и да нямаш никакви цели в живота. Така не се постига нищо. Най-малкото пък илзлизане от илюзията. Напротив. Така илюзията те завладява със всички сили. И те побърква.
Аз съм си избрал да вярвам на тия хора. Още преди много много години. До сега казаното от тях не ме е подвело и на косъм. Всяка дума, колкото и малка да е, е била 100% истина.
Нека питам тези, които четат темата: (не искам да ми отговарят, а да отговорят на себе си. Така и аз едва ли ще отговоря такова нещо във форум)
Какви са ви целите?
Какво правите в ежедневието си? Към какво се стремите? Приближавате ли целта си, макар и с малко?
Има предостатъчно хора, които живеят без конкретна цел. Нима смятате, че това е начинът за развитие? Че това е начинът да се излезе извън илюзията?
-
Присъединявам се към усещането.Дори за много кратки моменти(няколко секунди или минути)-просто всякаш осъзнавах,че "сънувам",но уви,това усещане много бързо преминаваше или припадах(буквално),което е наистина странно.Тъй че не знам дали сме в "Матрица" или нещо подобно,но определено светът,който Е,и в който си мислим,че живеем-различни са,но как да се "събудим" идея си нямам-ако някой се е "събудил",позволявам му да ме "събуди",че това се нетрае вече положение... ;D
Стана ми много интересно това с припадането, без да умаловажавам усещането ти естествено. Поминиш ли нещо различно да си правил преди това или да си практикувал нещо ново за теб? За да имам осъзнати сънища тренирах и осъзнатостта дойде, затова си мисля че може би нещо отключва това осъзнаване в будно състояние.
-
Знаеш ли Тангра, не знам на какво са те научили твойте учители, но със сигурност не са те научили да гледаш на другите като на равни.Защо трябва да сме без цели ,че да имаме тези питания?Защо си мислиш че знаеш какви са другите? Това е твоя голяма заблуда.Защо си мислиш че си различен?Защо си мислиш че другите са нехранимайковци и хора без цели и амбиции? Честно казано радвам се че си толкова убеден в свойте учения и учители, но се замисли дали това е единствената истина,точно в тази тема за илюзиите.Можеш да постигнеш каквото поискаш в този живот, можеш да станеш световно известен с хиляди медали и да си много мъдър и ако това според теб е живота, ок.Аз почвам да губя тази връзка с живота, имам цели и голяма част от тях съм постигнала, за останалата част започвам да се питам има ли смисъл,защото това не е истинско,това е просто един сън,много реален при това.Явно желанието ми за промяна е по силно от това за успешен (според приетото) живот. Искам да живея в света на истната, там където бялото си е бяло за всички и по всяко време ,а не спред зависи как мойте родители, учители, политици,убеждения,настроения и тн са ме научили и изкривили света ни
-
Няма как да знам имат ли другите цели или нямат.
Но докато се стремиш към целите, останалите неща малко или много се самонагласят.
След като говориш за толкова илюзии и лъжливи истини, очевидно нямаш някаква постоянна цел.
Просто пиша на база на това, което ти си писала.
Ако имаше постоянна цел, как тогава може да се съмняваш в реалността на живота?
Звучиш като един човек без цели. А, ако не е така, преосмисли собственото си написано.
;)
А сега, мир, аз отивам да уча испански на слънце. Утре ми е изпита. Ще си взема и топката, че току виж останало малко време и да се попека гол на игрището.
-
Ти смяташ някой неща за очевидни, аз други, но като цяло за себе си минах периода в който имах нужда да анализирам другите и да им казвам какви са и какъв им е проблема, един ден и на теб ще ти дойде времето. Целите са различни,тези като да завърша висшето си образование,да си купя жилище,да си намеря интересна работа и подобни аз не приемам за цели, а за необходимост с която съм се съгласила.Цели за мен са да помагам на хората да намерят и открият себе си, данапиша книга, да възптам сина си, да обичам. Мойте цели явно се разминават с твойте, но това не означава че няма такива,че не ги следвам и постигам щом смятам света за илюзьорен и щом имам различни методи от твойте.
-
Не съм ти обсъждал какви са ти точно целите и не съм ги критикувал.
По начина, обаче, по който написа предишните си постове и зададе въпросите, звучеше като някой без цели.
Ти самата твърдеше, че света ни е илюзорен, всичко което правим е илюзорно и (няма никакъв смисъл). Това е горе долу същото, както да твърдиш и че целите на човек са илюзорни.
Защото ако са истински, то и събитията в живота ще са истински.
Също и звучеше като някой, който е изгубен и не знае кой е, какъв е и по какъв път да върви.
А сега твърдиш, че искаш да учиш другите да намерят и да открият себе си. ;D
Това да го коментирам ли?
Твърдиш, че ти е писнало да четеш лъжливи книжки на тема езотерика, а ето, че ти самата се готвиш да пишеш книга.
Ами каква е гаранцията, че тя няма да е пълна със заблуди и измислици и да заблуди някой друг, или пък много други хора?
Аз лично не се наемам да пиша каквито и да е книги. Не съм чак толкова дорасъл и разбиращ.
-
Присъединявам се към усещането.Дори за много кратки моменти(няколко секунди или минути)-просто всякаш осъзнавах,че "сънувам",но уви,това усещане много бързо преминаваше или припадах(буквално),което е наистина странно.Тъй че не знам дали сме в "Матрица" или нещо подобно,но определено светът,който Е,и в който си мислим,че живеем-различни са,но как да се "събудим" идея си нямам-ако някой се е "събудил",позволявам му да ме "събуди",че това се нетрае вече положение... ;D
Стана ми много интересно това с припадането, без да умаловажавам усещането ти естествено. Поминиш ли нещо различно да си правил преди това или да си практикувал нещо ново за теб? За да имам осъзнати сънища тренирах и осъзнатостта дойде, затова си мисля че може би нещо отключва това осъзнаване в будно състояние.
eses,предпочитам да се въздържа от отговор.Инак за целите-аз имам цели,Tangrata_,следвам ги,правя,каквото се иска от мен,но някак нещо е непълно.Просто усещам,че целите,желанията и прочие неща-всякаш ме отвличат,и изместват погледа ми върху "незначителни"(в кавички е,понеже за повечето хора това е смисъла може би на живота им)неща,а истинските неща някак ги пропускаме.Все повече животът ми прилича на един сън,в който сме толкова повярвали и сме се вглъбили,че дори пропускаме факта,че сънуваме.Дори сме разбрали,че рано или късно ще свърши,и какъв парадокс-цял живот се стремим да си запълваме времето с всичко друго,и "важно,но идеята за смъртта-отбягваме я.Няма проблем да мислим за съседа,за близките,познатите,за всички,но себе си приемаме като такива,които ще живеят вечно...Колкото до кое е истинско и кое илюзорно-за мен всичко,в което сме повярвали,и приемаме за истинско-то е такова.Инак за книжките-и Карлос Кастанеда е нямал намерение да става писател,пък виж накрая как му се е наложило да пропише на човека.Просто понякога ние си мислим едно,а става друго...Защо ще се въздържа също от коментар. :)
-
eses,предпочитам да се въздържа от отговор.Инак за целите-аз имам цели,Tangrata_,следвам ги,правя,каквото се иска от мен,но някак нещо е непълно.Просто усещам,че целите,желанията и прочие неща-всякаш ме отвличат,и изместват погледа ми върху "незначителни"(в кавички е,понеже за повечето хора това е смисъла може би на живота им)неща,а истинските неща някак ги пропускаме.Все повече животът ми прилича на един сън,в който сме толкова повярвали и сме се вглъбили,че дори пропускаме факта,че сънуваме.Дори сме разбрали,че рано или късно ще свърши,и какъв парадокс-цял живот се стремим да си запълваме времето с всичко друго,и "важно,но идеята за смъртта-отбягваме я.Няма проблем да мислим за съседа,за близките,познатите,за всички,но себе си приемаме като такива,които ще живеят вечно...Колкото до кое е истинско и кое илюзорно-за мен всичко,в което сме повярвали,и приемаме за истинско-то е такова.Инак за книжките-и Карлос Кастанеда е нямал намерение да става писател,пък виж накрая как му се е наложило да пропише на човека.Просто понякога ние си мислим едно,а става друго...Защо ще се въздържа също от коментар. :)
Ех колко добре си се изразил :yes:
Тангра ,както не си ми обсъждал целите ,така на бързо ми ги обсъди.Нямам никакво намерение да ти обяснявам защо съм си поставила тези цели, както не ме интересува и ти до колко си осъзнат за свойте.Но знаеш ли аз по какво разпознавам кога един човек е осъзнат, по това как се държи когато мисли че има власт над нещо или някого.Ти също не слушаш мойте съвети,а те са найстина добронамерени.Предупредих те че не можеш да съдиш за хората по това което четеш от тях и си правиш изводи,затова сега нищо не си разбрал и се чувстваш гневен.Но ти си знаеш филма в който си живееш и няма как да го надскочиш/Живей си твоя филм, никой не ти казва че не е истински,щом ти вярваш в него значи е.Нали за това говоря цяла тема,че в един прекрасен момент разбираш че има още много други филми и когато се умориш ще видиш илюзията.
-
Съвета ти е правилен, мерси. От доста време си мисля да се оттърва от това. Но още не е дошло.
-
Найстина не знам как да я кръстя тази тема,затова я кръстих така.Не съм писала от доста време,може би просто нямах нужда. Сега явно имам щом пиша.
В последно време си мисля че всичко е буллллл шит.В смисъл, стремим се да намерим себе си,да се развиваме,да помагаме,да се информираме,да постигаме някакви духовни неща,говорим за пробуждане, просветление, извисяване, ангели, извънземни и тн,от тези неща на този етап явно се чувстваме добре и затова си мислим че сме хванали бога за рога,Е този път просто сме наясно с нещата,чувстваме ги,виждаме доказателства за тях и всъщност даже самите ние сме едно голяма доказателство.Но всъщност какво се случва. Преминаваме в някакъв друг период на възраст, на взаимотношения, понатрупваме повечко отколкото ни трябват знания и болка от ударите на живота и като намерим "вярната" формула, почваме да развяваме байряк.Всички си спомянте на 20 колко уверени сте били че родителите ви не са прави за много неща, че еди кое си е готино а друго не, после сте се променили вие и убежденията ви и така до следващия път. Вярата е най силния инструмент,вече всички хора на тази земя искат да избягат от нея и се хващат да вярвата,търсят утеха,защото няма къде да отидат.Малко като със тотото тези седмици. При всички положения живеем във някакъв филм и по досетливите от нас си съставят сценария за него, но това пак е шибан филм.Не мога повече.Искам да изляза от този филм, не искам да се вкарвам в друг по розов,а да изляза от тъпия филм.Не ме кефи,дори когато е такъв какъвто го искам,щото той е такъв какъвто го искам докато не дойде следващата серия. Писна ми с тези - погледни в себе си,търси отговори там и тн- какво подяволите да намеря там, 100 милиона чужди неща, какво всъщност представлява цялата тази игра,убеждения които с времето се променят и живееш цял живот в различчни филми.Любов,светлина,тъмнина и шменти и капели,само прах в очите,поредната илюзия,поредните убеждения който ще се сменят,търсене на себе си :nea: кво търсене,кви 5 лв- просто поредния филм,ние сме на такова място в което никога няма да разберем какво сме всъщност.Е тва е ,това си мисля,пък вие ако имате кво да кажете кажете,ако не все тая,щото и това ще е поредната ваша заблуда че ги разбирате нещата,щото те явно тук не могат да бъдат разбрани и изживяни в чист вид.
Не губи надежда. Истината е навсякъде, но човек първо трябва да се научи да я възприема, да я различава от илюзията. Самата ти си подвластна на много илюзии и заблуди, и каквато и истина да ти бъде предложена, ти ще я изкривиш в съзнанието си. Всъщност това важи за всички хора, не само за теб. Затова се говори за самоусъвършенстване. Само с развиването на множество качества в себе си ние можем да разберем действителността и да я разграничим от илюзията. Освен това търсенето на истината не е някакъв краен процес. Повишавайки умствените си, волеви и духовни качества, истината ще се разкрива пред нас във все по-голяма степен, но никога напълно. Безграничното затова е безгранично – защото не може да бъде обхванато.
-
Това че се учим как да сънуваме по добре, далеч не означава че сме се събудили.Какво правим всички ние? Учим се как да владеем съня си, как да го направим по добър,по успешен спрямо обществените норми който са в съня ни а колко от нас си спомнят за истинската си същност,онази която сме ние,но не тук.За душата ни?Спомняте ли си? Аз си мислех доскоро че си спомням а всъщност не си спомням ,само вярвам в това което знам за нея, а това което знам за нея е от някъде другаде, не от мой личен опит.Това е същото ,като това което казвам на Танграта,да не си вади изводи за другите без да ги познава,Ние правим същото вадим си изводи по това което знаем, но нямаме личен опит.
-
Не виждам нищо лошо в съня. Не случайно по висшите същности го използват като средство за комуникация, за предване на определена информация, а това пак си е трупане на личен опит и то по съвсем естествен път, а не чрез някакви си регресивни хипнози и т.н
Може би някои хора не е нужно да се събуждат. Все пак е въпрос на възможности донякъде, останалото, кой как разбрал са предразсъдъци и внушения.
Има една всеизвестна поговорка която гласи:
"Голям залък хапни, голяма дума не казвай"
А има и една българска народна песен "Сън Сънувах" само, че няма как да ти я запея. Ще питам за текста.
-
Реших да споделя извода до който стигнах по темата.
Изход от илюзиите няма, не и до като сме живи,истината е моментно състояние тук ,на това място в което живеем.И е това което ние самите решиш че е .Разбиването на илюзиите се случва за да ни напомня,че живеем в илюзорен свят.Пробуждането в истинския смисъл ,може би води до смърт.Защото не бихме били затворени в илюзия,ако можеше да се излезе от нея.Не и на това ниво на което сме.Не съм доволна от извода си,но на този етап,се налага да се върна към съня си и да гледам да е поне осъзнат.