Форум за конспирации, уфология и мистика.
Конспирации => Исторически конспирации => Темата е започната от: baradj в Януари 24, 2010, 09:45:12 am
-
КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ ИСТОРИЯТА ЗА КНЯЗ ДРАКУЛА ?
Иван Танев Иванов
http://protobulgarians.com
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
--------------------------------------------------------------------------------
Княз Дракула е действителна историческа личност, противоречива и ярка каквато е и историческата епоха по негово време. За днешните румънци той е национален герой, за тогавашните съседни народи – унгарците, саксонците и особено турците той е олицетворение на извратена жестокост.
Истинското име на този герой е Влад. Роден е в 1431 година в село на границата между Валахия и Трансилвания. В градовете на този край живеели немци, дошли от Саксония, които се отнасяли доста грубо и пренебрежително към местното население. По това време България и Сърбия вече са завладени от турците, които напират и към Валахия. От рано Влад се проявява като добър воин и защитник на християнската вяра във войните против настъпващите турци. Тези му качества го правят управител на тогавашното княжество Валахия и като такъв той и се установява в столицата на Валахия град Търговище, близо до днешния Букурещ. Под титлите “войвод” и “княз” и с помощта на влашките велможи, наречени “боляри”, той води много битки с турските войски. Към своето население е справедлив, но към турците, богатите саксонци и изменилите му боляри е изключително жесток. По тази причина, местните саксонци го наричат Влад Дракула, войвод Дракул или Влад Цепеш. Под влияние на легендите и историите, разказвани от немците и унгарците, по-късно писателят романист Брам Стоукър го описва като жесток садист, с което той става известен по целия свят.
Постепенно, под натиска на турските войски, княз Влад отстъпва на запад и строи замък в Карпатите, на границата между Валахия и Седмоградско (Трансилвания), което тогава е част от Унгария. Замъкът му носел името Бран (виж. фиг. 1). В 1431 година обаче турците нападат и това място и пред опасността да бъде пленен, княз Влад напуща замъка и отива в Унгария. Бягството му е успешно, тъй като по съвет на местните селяни, той заковава петалите на конете си в обратна посока, с което заблуждава нападателите. Съпругата му обаче се хвърля от замъка в пропастта отдолу, за да не попадне в ръцете на турците.
В Унгария княз Влад стои 12 години, след което начело на войска се връща и се бие срещу турците във Валахия. В една от битките загива. Главата му е отнесена в Цариград като доказателство, че големият душманин на турците е убит. Тялото на княз Влад е погребано на един малък остров във Влахия, наречен Снагов. На това място днес има църква. При разкопки на този остров са намерени погребани много тела, но все обезглавени.
Интересното в тази история са термините, имената и топонимите. По това време населението на Валахия е смесено. Дълго време областта е била част от Отвъддунавска България, населена със славяни и прабългари. Българската народност на Балканския полуостров се образува в периода IX - X-ти век, като на север от Дунава и в пределите на Карпатите основното население е българско. Старото дакийско (тракийско) населени отдавна е унищожено от нашествията на хуни, авари и готи в периода IV – VII-ми век. Съдбата на заселените през 150-годишното римско управление латинизирани колонисти в провинция Дакия не е много ясна. Според една теория, по време на варварските нашествия те бягат на юг от Дунава, в днешната област Косово, от където през X и XI век се връщат обратно. Според друга теория, те се скриват в горите на Карпатите и частично се запазват. Вероятно, истината влючва и едната версия и другата. Така или иначе, първите писмени данни за поява на население, говорещо на латиноподобен език на север от Дунава са от XII-ти век и са направени от унгарци. Постепенно, това население извършва демографски взрив и претопява славяно-българите. Основната причина за това е унищожаването на българската държава на юг от Дунава от турците и големите демографски загуби, причинени от продължителните войни с османските турци. Независимо от това, езиковите и исторически следи от славяно-българите в съвременна Румъния са огромни. До към 1820 година, всички книги и официални документи, издавани във Влахия са на български език и кирилица. Като държава, Румъния се създава през 1857 година от съединяването на две полунезависими княжества, Влахия и Молдова, които в най-ранната си история от XIII-ти и XIV-ти век се изявяват като български княжества, а техните князе и боляри като роднини и съюзници на българските царе. Доскоро, църковната служба в румънската православна църка е водена на старобългарски език, превърнал се в църковен език на всички православни славяни.
(http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Drakula-1.jpg)
Фиг. 1. Замъкът Бран, жилището на княз Влад Цепеш.
Като имаме пред вид всичко това, не бива да ни очудват следните факти от историята на княз Влад. Рожденото име на княза е Влад, което е славянско. Спечелил си е прозвището Дракула, което идва от влашката дума Дракул – дявол, завършваща с прабългарския суфикс –ул. Прозвището е двойно членувано, веднъж по румънски ("-ул" е определителен член за м.р.) и втори път по български (последното "-а"), т.е, Влад Дракула означава Влад Дяволът. Замъкът на княз Дракула се нарича Бран, което е стара славянска дума със значение “защита, отпор”. Между другото, името на немския град Бранденбург е немски превод (калка) на първото му и оригинално славянски име Браниград. Велможите на княза се наричат “боляри”, която е българска дума, произлизаща от прабългарската титла“боила”. Другото прозвище на княза е Цепеш, което е старинна форма на типично българската (вероятно с прабългарски произход) дума “цепещ”, понеже той е имал лошия навик да проявява изключителна жестокост към своите врагове. Набучвал е на колове, заковавал е чалми с гвоздеи към главите на нещастните турци, проявили недосетливостта да не си свалят шапките пред Негово величество. Най-вероятно обаче тази жестокост е силно параболизирана от неговия романист Брем Стоукър, който явно се е ръководил от пресилените легенди на местните саксонци. Названието на ранната столица на княжество Валахия, Търговище не се нуждае от коментар. Това е типично българска дума, която обаче никога няма да срещнете в северните славянски страни, защото там липсва прабългарско влияние.
Какъв е бил майчиния език на княз Влад е трудно да се каже, но със сигурност не е унгарски или немски. По всичко изглежда, че не е бил и влашки. По този повод има една интересна история. Разговаряйки със своите боляри, той е нарекъл езика на монасите - власи от близкия манастир "техния език". Вероятно, той не е считал този език за свой.
Интересно е и името на острова, където е заровено обезглавеното тяло на княза - Снагов остров. В този румънски топоним виждаме българската дума “снага”, по славянски “тяло”. Между другото, думата “остров” на румънски език е пак “остров”, така че румънското "остров Снагов" по български звучи като “Снагов остров”. От тук, “Снагов остров” ще означава “Островът на тялото” или “Островът, където е заровено тялото”. Ясно е, че тялото е на княз Влад Дракула Цепеш, но на какъв език е фразата “Снагов остров” – български или славянски? Всъщност, точният отговор е: на румънски!
Забележка: 1.Повечето данни са от филм на компанията Discuvery chanel - месец май 2006 год.
2. През 2009 г. нашият клуб "Българска орда" посети Северна Добруджа. За голямо съжаление, историческото наследство на прабългарите и средновековните българи отсъства от музеите на гр. Галац, Констанца, Бръила. В експозицията на тези музеи отсъства периода от V-ти до XVII-ти век, в по-голямата част от който територията е българска, а основното население са българи. Ето това е европейска наука, европейско отношение и толерантност. Учете се от румънците, защото те направиха голяма държава върху половината от бившата българска земя. А ние строим партийни идеологии.