Форум за конспирации, уфология и мистика.

Конспирации => Геополитика /Политически Конспирации и Нов Световен Ред => Темата е започната от: insomnia1304 в Август 10, 2009, 22:53:33 pm

Титла: Новите преврати
Публикувано от: insomnia1304 в Август 10, 2009, 22:53:33 pm
Преосмисляне:

Новите преврати

Автор: Джошуа Кийтинг

Насилствените правителствени смени днес се случват далеч по-рядко, а извършителите им падат много по-бързо.

Превратът може да означава единствено, че една страна отива от лошо към по-лошо, нали? Може би е време да преразгледаме представите си за това какво се случва след това.

Хейн Гьоманс, политолог в университета Rochester, състави индекс на причините и резултатите от 202 случая на противоконституционно узурпиране на властта след 1960 г. Наскоро той и политологът от Yale Николай Маринов обединиха усилия в търсенето на общи модели.

Маринов посочва една очевидност на здравия разум: “Всички знаем какво става след превратите. Хората, които са взели властта, си я запазват и управляват авторитарно.” Наистина в исторически план превратите много по-често водят до брутална диктатура, отколкото до демокрация, вземете например Пиночет в Чили или Сухарто в Индонезия.

Въпреки това двамата изследователи смятат, че след Студената война се е появил нов модел. Проучването показва, че днес много по-рядко има преврати. Между 1960 и 1990 г. се извършват средно по 6 преврата годишно (1963 г. е пикова с 12 преврата). Но през последните 12 години честотата спада наполовина.

По-важното вероятно е, че авторите на скорошните преврати имат много по-кратък политически живот. Между 1960 и 1990 г. мнозинството от тези лидери (8 от 10) се задържат авторитарно на власт поне 5 години. След 1990 г. обаче над 2/3 от правителствата, сформирани след преврат, разрешават избори с конкурентни партии в рамките на 5 години. В повечето случаи тези избори завършват със смяна във властта.

Какво е различното днес? Гьоманс и Маринов смятат, че факторът е външен: след края на съперничеството за сфери на влияние през Студената война западните сили са по-малко склонни да толерират диктатурите и по-склонни да обвързват помощите с провеждането на избори.

Както обяснява Маринов: “Това, което се е променило, е, че след като дойдат на власт, тези хора трябва наистина да управляват.”

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=755023