Форум за конспирации, уфология и мистика.
Разни => FUN => Темата е започната от: Дъвиан в Февруари 25, 2006, 15:57:09 pm
-
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Разсеян разказ
Връщам се в 3 часа сутринта. Запалвам кревата и се тръсвам уморен въз лампата. Тъкмо в полунощ се събуждам. Иска ми се пак да се събудя, пък очите ми се отворени стоят. Почвам да чета една критика за Никола Атанасов през 1909 година от българската литература и все не мога да заспя. По едно време хазаинът се отваря и вратата влиза. "Аз, казва, много късно се прибирате, и със съня си разваляте шума на хората. Нахалността си не плащате, а кирията ви няма край. Вие не може повече да търпите и ние ще трябва да се изнесем?" Излиза. Гледам навън - слънцето преминало и нощта изгряла. Виждам, че не може вече да се става, затова - заспивам, измивам си обущата и си ваксвам лицето. Турям си главата, пък яката ми тежиии... Решавам да не ходя към улиците, а да тръгна из канцеларията, да си търся друга квартира, за да покажа на човешкото безсърдечие, че и ние имаме малко хазайско достойнство.
Наложиха ми после едно отсъствие за неоправдано наказание от работа.
-
Турям си главата
Ха-ха-ха :P
-
Ама това наистина ли е от Д.Дебелянов?
-
Ама това наистина ли е от Д.Дебелянов?
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10449&Level=3