Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: targy в Април 11, 2009, 02:08:24 am
-
Здравейте люде на "забранените" мисли, преди доста време се регистрирах тук, но поради различни причини съм форумен "трол" или не пишещ, а дори и дълго време не бях влизал и в сайта.. сега се завръщам с пълни сили.
Поради тези причини казвам отново - Здравейте всички!
През изминалите няколко седмици прочетох всички теми, които ми грабнаха интереса и които бях пропуснал.
Измина доста време от първата ни среща.
Започвам тази тема, не случайно (не вярвам в случайностите), искрено ме интересува нашата връзка, която сътворява това интернет пространство колкото и егрегорно да е то.. винаги съм имал въпроси, винаги съм търсил, отговори някои, от които намерих тук, за което съм Ви благодарен. Чувствам и искам да кажа - благодаря ви хора, че ви има, благодаря ви хора, че мислите различно толкова съм щастлив, че ви има!
Много от Вас работят на същата честота като моята, много от Вас са доста по - напред с "материала", ;), но въпреки всичко каузата, за която сме тук, е една и съща - търсене на отговорите, прозрение, просветление.
Интересно ми е как се почувствахте за първи път когато станахте "различни" (или може би по - правилно е да се каже здраво-мислещи?) и как точно се случи? Как преценихте, че всичко свързано с Езотериката е точно това което Ви вълнува? Някой просто ви запали или сами намрихте пътя? Въпроси въпроси и само въпроси, поне за мен винаги е било така.
Моят път:
Преди доста години, мой приятел ми отвори очите и тогава за първи път се срещнах с творчеството на Карлос Кастанеда. Бяхме деца, четяхме с любопитство книгите на последният ученик на последният мексикански черен магьосник... всичко започна на шега.
Интересно е как практикувахме стъпка по стъпка оскъдната информация за изместване на събирателната точка на човешкото същество. И наистина имаше ефект, който остави дълбоки следи в моето съзнание и до ден днешен. Какво точно сме правили и как сме го прявили не е достояние за обществен форум, но предполагам, че запознатите се досещат.
Тогава преди повече от десет години не бяха формулирани по "съвременият начин" повечето наименования като "астрал", "егрегори", "астрални създания" и прочее... да кажем, че всичко бе много по трудно откъм достъп на информация и прочее. Въпреки всичко, всеки един от нас търсеше истината за себе си, както е и до ден днешен. Не мога да отговоря на въпроса кой какво е намерил, но мога да кажа, че някои хора, не успяха да се измъкант от магията на астралният свят и дори до ден днешен са под влиянието на "лошите".
Около 4-5 години активно се занимивахме с Кастанеда. Резултатите бяха потресаващи. Променящи. Незабравими. Последваха фатални изходи за някои от участниците, след което последва период на мрак и преустановяване на заниманията ни.
Дълго време чувствах страх от всичко, което бях видял и разбрал.. реално ли бе то ? Луди ли бяхме ние? Какво се случваше всъщност? Кои сме ние? и така серията от въпроси не секваше. Минаха години, чувствата не избледняваха, а на против започваха да се доказват, чрез "реалният" свят, според постъки, действия и мисли.. и всичко това продължи до скоро в момента, в който не прескочих бариерата и да кажем, че отново съм в играта. Готов съм да видя, да разбера, да довърша своето започнато и изоставено дело!
Ще се радвам да разбера как Вие стъпихте на тази вълшебна пътека ;)
-
В момента се сещам 2 неща:
1-во - човек не може да надскочи съдбата си.
Т.е. ако ти е писано да не се занимаваш, нещата така ще се случат, че нещо в живота ще те отвлече от заниманията.
2-ро - казваш, че сега е по-лесно, със всичката информациа и интернет.
Аз се питам: А дали не е всъщност по-трудно!?
Преди имаше някаква специфична чистота и невинност. Именно липсата на толкова писани добри и лоши материали, именно липсата на всички тия тонове имена, класификации и оценки.
Не е ли това път към точно обратното!?
Наскоро започнах да гледам "Забраненото царство". Гледах само 1те 20ина минути за сега, но примера ми е от там.
Главното геройче много напираше да се учи. Беше изгледало много филми и знаеше много "термини".
Като видя това, на Джеки Чан му стана лошо (образно казано).
Вика му - как може да напълниш чашата си, ако е вече пълна с вода - изпразни я.
Тоя пример го помня много добре от един много по-стар филм - "Не отстъпвай, не се предавай" Оттогава тоя пример с чашата ми е един от любимите.
Именно той е в сила сега.
Пълно е със знания, дето не са особено качествени - като вода, и те само задръстват мозъка на хората с глупости.
И то точно тия хора, дето си мислят, че са тръгнали да "дирят" нещо.
Не, сега стана много по-трудно, отколкото да кажем преди 10-15г.
Истината вече е почти неоткриваема.
Всъщност, може би винаги си е било едно и също ...
-
да разбирам ли, че всички сте родени с тези идеи и виждания ;) или просто няма какво да разкажете? :)
-
Едва ли нямат какво да разкажат, но какво значение има това? Темата по същество е глупава. "Разкажете как започнахте вие?" :D Не става, брат. Чел си Кастанеда, начи ти е ясно за "личната история". Не че съм навътре, ама толкова дълго писах за себе си ( по други линии), че сега ми се повръща от есета, пълни с въздишки "еееххх, и тогава света стана магия"... :)
Попадаш на две-три материалчета, почваш да четеш, "запалваш се"... зарибява те... и след миг си се превърнал в книжен плъх, който прелиства като наркоман книга след книга, сайт след сайт, форум след форум... може и да е необходимо. Аз мисля, че има смисъл само от определено състояние на съзнанието (духа ти), иначе е просто избиване на комплекс, невъзможност за реализиране в други области, бягство от действителността.
Обаче тия дни - точно като теб - и аз почнах да се опитвам да се връщам назад към миналото си. Как съм мислел преди? Какъв бях преди цялото "езотерико-философско хълмче" ( айде, не е планина) от книги, които изчетох? ... много е странно, защото днес си обясняваш нещата по съвсем различен начин, а не ти се струва да е по-добър или по-умен от миналия. Даже сякаш поведението ти се е запазило непроменено, но си си намерил оправдание за доста от странностите, които винаги са си били в теб.
Въпросът дори не е във въпросите, които си задаваме, а в миговете на тишина, докато се опитваме да им отговаряме. Какво точно откриваме в тях? Умеем ли да извлечем нещо, някак? Нещо наистина ново, а не безкрайно повторение на думи, мисли, модели на поведение, емоции... възможно ли е да достигнеш ново преживяване? Тогава животът се свързва здраво в неделимо цяло и можеш да си позволиш всичко.
Ето ти вариант за "вълшебната пътека". Хареса ли ти? На мен твоето разказче определено ми допадна. :D
-
не знам до колко е глупаво дадено нещо или не, защото човек се учи докато е жив и пак умира глупак.
В интерес на истината не съм очаквал купища отговори(а може би трябваше!?), но ми бе интересно колко хора биха споделили, коя е първата им прочетена книга по тази тематика, кое е първото им подобно изживяване, и все неща в тази насока.. не целя да правим "справочник или наръчник на начинаещият езотерик" ;)
Благодаря за отговорите ShadowOfSun и Tangrata_
П.С. и все пак, ако наистина е глупава темата спокойно може да я подминете, ;) ако ли не пишете ;)
-
Не е глупава темата ти.
За да го разберат и другите, ще ти разкажа моята история, която няма много общо с гореспоменатия пример.
Родена съм в семейство езотерици. От както имам хронологични спомени, майка ми членува в група със сходни интереси. Подобни групи съществуват и са съществували още преди падането на комунизма (за участието на баща си в подобни сбирки разказа Любен Дилов- син в едно итервю). У дома се четеше Блаватска и Рьорих на руски, говореше се за медитация, съзерцание и чакри съвсем спокойно. Въпреки това нямаше никакъв натиск от родителите ми към мен или брат ми- просто наблюдаваха развитието на итересите ни.
Естествено, щом проявих настойчиво любопитство, бях внимателно и постепенно въведена в материята чрез разговори, много литература и упражнения. Като всеки тийнейджър премниах през различни фази, които се оказаха незаменим арсенал от знания. Към днешна дата обучението продължава вече цели 17 години.
За поста по- горе мога да кажа едно- много хора прочетоха Кастанеда, но много малко поеха да Търсят. Едно е да те ръководи само любопитството или да изпробваш ширината на съзнанието си, а друго е да му наложиш дисциплина.
-
Родена съм в семейство езотерици. От както имам хронологични спомени, майка ми членува в група със сходни интереси. Подобни групи съществуват и са съществували още преди падането на комунизма (за участието на баща си в подобни сбирки разказа Любен Дилов- син в едно итервю). У дома се четеше Блаватска и Рьорих на руски, говореше се за медитация, съзерцание и чакри съвсем спокойно. Въпреки това нямаше никакъв натиск от родителите ми към мен или брат ми- просто наблюдаваха развитието на итересите ни.
Естествено, щом проявих настойчиво любопитство, бях внимателно и постепенно въведена в материята чрез разговори, много литература и упражнения. Като всеки тийнейджър премниах през различни фази, които се оказаха незаменим арсенал от знания. Към днешна дата обучението продължава вече цели 17 години.
Интересно ми е имала ли си момент или чувстваш ли се сега така, че си повече от останалите хора? И как се справяш, ако имаш такова усещане?
-
Ще си призная, че доста се замислих над този въпрос.
Това ме връща още в началото на прословутата борба с осъзнаването като отделен индивид. Нали, трудно е когато току що си придобил индивидуално мислене, у теб се заражда състезателен дух, харесва ти да получаваш възхищение и одобрение...и изведнъж някой ти казва, че всички сме едно и че ти предстои голяма и дълга битка с егото, която никога няма да спечелиш.
Естествено, целта на занятието е да го поставиш под контрол, което означава да контролираш през цялото време мислите си.
Въпреки упражненията ми убягваше разбирането докато не срещнах една жена, бивш медицински работник- сега (към дата на срещите ни) пастор в някаква сектантска църква.
След катастрофа тя бе изпаднала в кома и е имала извънтелесно преживяване, което като медицински работник не можела да си обясни.
След като се издигнала от тялото си се озовала в абсолютна тъмнина, била изплашена и с ясно съзнание, че е мъртва. Стояла там и чакала мислите и да угаснат. Накрая започнала да вика за помощ и скоро съзряла нещо светло да се приближава към нея. Бил огромен делфин, който започнал да обикаля край нея и да я побутва. Тя уловила перката му и заедно заплували през тъмнината докато не ги хванал някакъв светъл лъч и те се отпуснали по неговото течение.
Лъчът ги отвел до огромно, красиво дърво от което излизали множество подобни лъчи. Докато тя се възхищавала на красотата на дървото в съзнанието и започнали да се появяват въпроси, на които веднага някой отговарял. В краткия разговор разбрала, че дървото е нейния безсмъртен и мощен дух, че духът и се намира едновременно в множество инкарнации, че е възможно през живота си да среща себе си в различни тела, но това не е от голямо значение тъй като всички останали, които среща са пак Себе си, защото всеки дух произлиза от едно и също място.
Срещах тази жена по различни лекции на Дъновистите, но в крайна сметка, тя се отдаде на сектата, която бе избрала след възстановяването си.
Разказах ти тази история с цел да се опитам не само да ти отговоря на въпроса, но и да ти дам малка тема за размисъл, защото от тогава с всеки, с който говоря си мисля, че това съм пак аз.
На автора на темата се извинявам за отклонението, но смятам, че можем да приемем тази история също като един различен вид намиране на Пътя.
-
Егото...по голяма гадинка несъм срещал :-X
След като проходих в езотериката,се появи в мен едно ЕГО което небях предполагал,че мога да имам.В началото ми беше добре,вътрешно се присмивах на другите с какви неща се занимават...откъде да си свалят новата чалга мелодия,кои как се облякъл и т.н...смеех се и раздавах пресъди :'(.Но с времето това ми държание почна да ме смущава много отвътре,усещах буквално как егото яде и се тупче с тези мисли и му харесва,а аз се чуствах все по-объркан.Докато непочнах да се смея вътрешно на тези си мисли,всеки път когато тръгна да съдя някои или да се мисля ,че аз съм много повече,понеже се интересувам от фундаментални неща.Опитвам да се изчистя веднага тези си мисли,да си представя човека отсреща в истинската му форма,с веремето се понаучих кога егото мисли вместо мен :-[.Но пък,ако небях почнал да се занимавам с духовни учения и практики,немисля че бих осъзнал колко голямо и колко силно може да бъде егото на човек....
-
:)
Има и още един момент.
След като го минеш момента да се мислиш за нещо повече от останалите,
може да започнеш да се присмиваш, на тези, които се мислят за "духовни" и се мислят за нещо повече от останалите.
И тогава пак попадаш в същия капан ...
Макар да си посъбрал малко опит, и да можеш да уличиш егото, може би пак ще ти се случи да изпитваш удоволствие, ако подиграеш някой заблуден "духовник" или "новатор"
А щом изпитваш удоволствие от това, то ти се дистанцираш; съдиш; и пак е проява на его ...
-
Toва става ако се мислиш за духовен и се опитваш да бъдеш духовен. Забравяйки, че всички сме такива. Спазването на духовни принцип, на представата, която масовото съзнание е изградила за духовност, е ограничаващо. Първата стъпка на отварянето на съзнанието към цялото е разбирането за божественото равенство, че никой не е по-малък или по-велик от теб самия, модели в мисленето, които твърдят обратното не позволяват интеграция на по-фино съзнание и се получава, че само мислиш за медитация, за "извисяване", за духовност и т.н.
(Малко обяснение на "божественото равенство" - микрокосмосът е отражение на макрокосмоса, ако смяташ някого за по-долу от теб, го правиш най-вече заради нещо вътре в теб и ако подхранваш този модел го проектираш и спрямо собственото си съзнание и не приемаш и аспекти от себе си.)
А за егото - собственото его не го търси в теб, няма да го намериш там, то се отразява най-вече в другите и навсякъде около теб. Дори борбата с него няма да помогне, а напротив - ще засили съпротивата ти и ще налее още енергия в този вид възприемане на света, защото егото е съпротива и борба с цялото.
-
Не мисля, че някой става духовен по "план-график" или по някакъв масов принцип или представа. Аз лично се чувствам добре, когато следвам онова тънко и осъзнато чувство вътре в мен,за сега съм на този етап. А,за егото мисля, че си е точно в мен, всеки си е с неговото, колкото си приличаме по его, толкова сме и различни, моя опит досега ме кара да мисля така.
-
Прочети пак, регул :) Общата представа за духовност - ядеш определени храни, не употребяваш алкохол, цигари, стимуланти, не правиш секс, държиш се мило и сантиментално с всички, усмихваш се непрекъснато... всяко общество има своя собствена представа за това какъв трябва да е духовния човек, кой как трябва да играе на светец. И във всички тези изисквания се губи духът, спонтанността и невинността.
-
Духовното е реалността. То си съществува независимо от обстоятелствата, отвъд всичко случващо се, отвъд всички промени на заобикалящия ни свят, отвъд илюзията за значимост на материалните ни и егоистични цели и стремежи обхващащи обикновено един кратък живот от няколко десетки години. Да бъдеш духовен означава всяка твоя мисъл, стремеж, намерение, желание, чувство, дума, действие да изразява вечното и непреходното. Да, илюзия за духовност съществува. Тя дава възможност на някои хора да се чувстват значими; да се залъгват, че са постигнали нещо повече от това, което действително са постигнали. Това са хора които не осъзнават, че развитието е безгранично. Че каквото и да са постигнали е просто поредното стъпало, което от позицията на следващото ще изглежда като детска игра, и че единственото което е от значение е движението, изкачването, а не позицията която е достигната. Духовността е грижа за духовното, подхранване на най-съкровената ни същност. Не на тялото, не на представата, която другите имат за нас, не на личностните ни амбиции, а на тази част от нас, която е вечна и нерушима.
Аз поне винаги съм се сравнявал с хора, които са много преди мен (по моя преценка разбира се) в развитието си. Хора, които могат да ми служат като идеал, който да следвам. Когато човек се е устремил към някаква цел, гледа към нея, а не към това, върху което е стъпил (т.е. вече постигнал в развитието си). Аз знам какво не успявам да направя в духовното си развитие, какво не ми достига и усилията ми са насочени натам. Растем чрез преодоляване на препятствията. Пътят на духовното развитие е осеян с препятствия на всяка крачка. И всяко следващо е все по-трудно. Всъщност външните препятствия са отражение на препятствията в самите нас, на непревъзмогнатите желания и мисли в собствените ни съзнания.
-
Духовноста не се заключава в набор от правила и всеки сам за себе си трябва да определи доколко наложената представа за "духовност" откликва в него.
Аз например смятам че съм духовна, а пуша, усмихвам се, мила и любезна съм, обичам хората, но това е моята същност, а не някаква маска, която слагам излизайки от вкъщи, прочитайки 1 - 2 езотерични книги или медитирайки по 3 - 4 пъти на ден.
Духовната личност е като ярка звезда, при нея нама вярно и невярно, половинчати истини и недоизказани думи, всичко е истинно, завършено и цялостно. Не може да се говори за духовност при която човек е роб на страстите си, духовният човек е напълно балансиран, хармоничен и осъзнат. Доколко наложената представа за духовност и това което Е духовно, всеки сам за себе си трябва да определи изхождайки от своя вътрешен център през който приема и отдава.
Пътят към духовността и непосредственото познание е красиво илюстриран от серия рисунки от ХІІ век в Китай, известни като десетте рисунки на воловаря. Волът представлява „висшата природа”. В началото (Търсене на Вола) търсещият се впуска да търси нещо, което разбира съвсем смътно. После (Откриване на следите) той вижда по следите в собственото си съзнание първите свидетелства, че вол наистина има. След време (Първият проблясък) той постига първото непосредствено изживяване и вече знае, че волът е вездесъщ. После (Хващане на Вола) той се заема с напреднали духовни практики, които му помагат да се справи с дивата мощ на вола. Постепенно (Опитомяване на Вола) той постига по-неуловими, дълбоки взаимоотношения с висшата природа. На този етап търсещият се отучва да разграничава нещата, способност, която му е била полезна в по-ранните етапи. „Вече Волът е свободен спътник, а не средство за оран в полето на просветлението”, пише Лекс Хайксън, учител по медитация, в прецизния си коментар на рисунките.
В етапа на просветлението (Яздене на Вола на връщане у дома), досегашният ученик, станал вече мъдрец, проумява, че дисциплините не са нужни; просветлението винаги ни е на разположение. След това (Забравяне на Вола, Сам със себе си и Забравяне на Вола и Себе си) той приближава още повече до чистото съзнание и открива, че няма такава личност – просветлен мъдрец. Няма просветление. Няма святост, защото всичко е свято. Невежата е свят. Всеки е мъдрец в очакване да се прояви.
В предпоследния етап (Връщане към източника) мъдрецът-търсач се слива със сферата, която поражда света на явленията. Появяват се сцени с планини, борови дървета, облаци и вълни. „Това последователно разрастване и смаляване на света не е фантомно, а проявление на източника”, казва надписът на рисунката. Но има и степен отвъд тази идилия.
Последната рисунка (Влизане на Пазара с помагащи ръце) поражда човешко състрадание и действие. Търсещият сега е изобразен като жизнерадостен селянин, който пътува от село на село. „Вратата на неговата къща е затворена и дори най-мъдрият не може да го намери.” Той е навлязъл толкова дълбоко в човешкия житейски опит, че не може да бъде проследен. Като съзнава вече, че всички мъдреци са едно, той вече не следва велики учители. Съзирайки във всяко човешко същество вродената природа на Буда, дори в ханджията и рибаря, той ги кара да разцъфтят...
-
Много ми допаднаха отговорите ви, дами :) Аз със сигурност съм прекарал повече време сред йоги и йогини и затова съм решил, че има много роби на тази представа, но зная, че има и други като вас. Но да не говорим за духовното его, то няма място на пътя. Въпросът за това дали някой се смята за повече от другите, защото знае повече за невидимия свят, провокира дискусията. Но самото смятане за повече от някой друг, те връща в начална точка. Истината е свобода. Духът е свобода и за него няма рецепти как трябва да изглежда, защото е винаги нов и спонтанен.
:)
-
Моят път:
Тогава преди повече от десет години не бяха формулирани по "съвременият начин" повечето наименования като "астрал", "егрегори", "астрални създания" и прочее... да кажем, че всичко бе много по трудно откъм достъп на информация и прочее. Въпреки всичко, всеки един от нас търсеше истината за себе си, както е и до ден днешен. Не мога да отговоря на въпроса кой какво е намерил, но мога да кажа, че някои хора, не успяха да се измъкант от магията на астралният свят и дори до ден днешен са под влиянието на "лошите".
Около 4-5 години активно се занимивахме с Кастанеда. Резултатите бяха потресаващи. Променящи. Незабравими. Последваха фатални изходи за някои от участниците, след което последва период на мрак и преустановяване на заниманията ни.
Е, не може така, да кажеш, че си имал практики, пък да не разкажеш нищо. И аз няма да разкажа нищо, ако ти не споделиш поне едно-две неща. :-X ;)Стана ми много интересно. Много искам да разбера какво си правил и какво си постигнал.
Колкото до лошите работи, които са се случили на твоите приятели - трябва да се внимава с астрала и другите подобни неща - там има всякакви същества, които гледат да се нахранят с мислите или енергията на хората. Не знам дали си пушил нещо или си вземал наркотици, ама аз лично смятам, че не може да се вярва на човек, който е вземал наркотици. Понякога месеци след първото вземане на наркотик се появяват отново и най-неочаквано халюцинации. Не може да знаеш дали "виденията" ти са халюцинации, които са резултат от приема на наркотици или са нещо друго. Но, от друга страна, не е нужно да си вземал наркотици, за да имаш халюцинации.
А аз имам опит със силата на мисълта. Тази сила не е получена в резултат на медитации или нещо специално, въпреки, че като дете се занимавах малко с йога и други неща. Просто си я имам.
Ще се радвам, ако някой разкаже за своят опит със силата на мисълта, която иначе се нарича и "закон на привличането", а някои я наричат магнетизъм.
-
Не виждам защо изобщо трябва да се ходи из астрала. Духовното развитие е тук и сега. Трябва да сме трижди благодарни, че сме се родили хора и сме от плът и кръв.
Това дава най-голямото поле за развитие. Трябва да умееш да се изразяваш в материалния свят. (имам предвид материално+духовно изразяване, а не да печатаме пари, или нещо подобно)
Като умрем ще 'фърчим из астрала, колкото щем. Но тогава няма да можем да правим нещата, които можем да правим сега.
-
благодаря, на всички включили се в дискусията ;)
@Tuki, ще разкажа това онова, не и ще пропусна разни работи имайки в предвид колко деца четат форумите и да не стане олеле, че с това шега не бива.
Бяхме същатата банда. Бяхме млади, бяхме луди. Всички до един любопитковци. Четяхме книгите на Кастанеда една след друга. Книгите бяха по скоро учебници от колкото обикновенни четива. Влагахме завидни услия с кръстосаният поглед и леко присвитите очи. Сигурно сме изглеждали доста смешни от страни. Но ние си вярвахме, а аз продължавам да вярвам и днес. Започнахме да коментираме Съюзниците(в езотериката астрални същества от низши до високи измерения) все по често, всеки искаше да разбере дали наистина съществуват. Въпреки, че бяхме банда от шест човека, основните експерименти правехме сами или по двойки.
В този разказ ще се спра на един от моментите, които преживях с един от мойте съмишленици. Беше миналало повече от 2 години от както започнахме всичко това. Бяхме придобили различни усещания за всичко около нас. Да кажем, че сме имали една доста малка основа и сме били много самоуверени и глупави ;). Техниката за виждане работеше(или поне така си мислехме). Показваха се интересни неща. И един ден се решихме да призовем дух на място. За целта знаехме идеалното место. Стар изоставен завод за туткал(туткал е лепило което се прави от костите на животните). Местото(наричаме го Туткала) само по себе си бе източник на много силна енергия излъчваща се от многото смърт. Бяхме сигурни, че е пълно с низши духове. Една вечер без предварителни уговорки се запътихме към Туткла. Беше ветровито, а в небето имаше много облаци от време на време луната разцепваше мрака. Завода се намираше зад друг по голям завод в едно поле. Сградата бе уникална. Огромни зали пълни с развалини от тухли до метални прътове. Отидохме в главната зала. По средата на залата имаше две колони-развалини, които стърчаха зловещо, а от страни погледнати приличаха на жена държаща кошница. Застанахме пред тях и започнахме с призоваването според методите на Кастанеда. Идеята бе да се запази пълна тишина. Да се слеем с тъмата да се прикрием. Да станем ловци. Последваха минути на мълчание. Не очаквахме нищо. Последва следващата фаза, която се състоеше в това да се вдигне яко "олелия" под формата на крясъци викове и тн. След което пак настъпи пълна тишина. Точно преди да се откажем и да си тръгнем разочаровани, огромна черна сякна започна да се движи по тавана. Успяхме ли? Хванахме си ръцете и продължихме да хаблюдаваме абсолютно мълчеливо. В следващите няколко момента сянката се превърна в голяма птица, която мина покрай нас със смразяващ писък след което излетя и започна да ни наблюдава от високо. Миг след това бяхме започнали да тичаме в обратно посока объркани и не знаещи какво точно стана. Спомям си как си пазехме пъповете с ръце ;)
Не можахме да разберем и да си обясним станалото за това го приехме по различни начини. Не мога да кажа със сигурност, че експеримента ни успя, но мога да каже, че метода се доказа като работещ.
-
В следващите няколко момента сянката се превърна в голяма птица, която мина покрай нас със смразяващ писък след което излетя и започна да ни наблюдава от високо. Миг след това бяхме започнали да тичаме в обратно посока объркани и не знаещи какво точно стана. Спомям си как си пазехме пъповете с ръце ;)
Може вие да сте си мислели тогава, че всичко е свършило, но то да не е свършило въобще. Би ли ми казал, след този експеримент случиха ли се някакви промени в живота ви? Започнахте ли да чувствате или виждате странни неща или да ви обземат странни и нетипични за вас емоции?
И как се казва този дух, който сте извикали? :)
-
Привет колеги! Аз съм от скоро на терена и ми е много приятно!
В момента има толкова информация . Но всичко е така яко скрито за непосветените, че ако някои е стигнал ниво на просвещение, моля нека помага с насоки и съвети!Доколкото знам любителски опити за влизане във финния свят са опасно нещо и без "сталкер" е много рисковано.
-
Ам, стига сте излизали, било със "сталкери" или без (даже не знам какво е това, но сигурно някой "умен" окултист е измислил правдоподно обяснение - окултистите много ги бива в детските занимавки). Какво значение има как се е казвал онзи дух? Името им е легион и няма значение какво викаш, дори с разни "формули", идва, каквото ви надуши, независимо от имената.
-
Ам, стига сте излизали, било със "сталкери" или без (даже не знам какво е това, но сигурно някой "умен" окултист е измислил правдоподно обяснение - окултистите много ги бива в детските занимавки). Какво значение има как се е казвал онзи дух? Името им е легион и няма значение какво викаш, дори с разни "формули", идва, каквото ви надуши, независимо от имената.
Името на въпросният дух има значение, защото всеки дух е различен. Някои са по-добри, други по-лоши. Всеки дух действа в някаква насока - да кажем, някой предизвиква неконтролируема агресия у човека, друг, друго. На всеки от тях са му присъщи различни качества и желания. Понякога духовете постигат желанията си чрез човека, като използват временно тялото му, за да се докоснат до желаните от тях материални наслади, които иначе трудно могат да изпитат, ако нямат материална обвивка. Името на призования дух не е бе значение, защото, ако се знае кой от всички духове е призован, човекът ще може да разбере по какъв начин би могъл да му повлияе конкретния дух.
Между другото,какво мислите за сукубите и инкубите?
Открих, че доста хора са преживявали разни силно еротични моменти с астрални същества. Аз не съм, но хора, на които мисля, че определено може да се вярва са преживявали подобни неща. Казват, че еротичните усещания са много по-наситени, по-силни, отколкото в реалния живот, когато е с друг човек. :-\ :--- :(
-
In your dreams, buddy ! ;D
Сукубуси и Инкубуси се случват на хора, които скоро не са имали секс. В тая връзка нормално е преживяването да е малко по-наситено (или поне да изглежда таков). Също така в тая връзка е напълно възможно това да са сънища, които също е нормално да са интензивни.
Аз веднъж си бях правил опит 2-3 дена да не пия вода, и то при интензивен спорт. Тогава сънувах такива лазурни морета и езера, не е истина! ;D
-
Аз веднъж си бях правил опит 2-3 дена да не пия вода, и то при интензивен спорт. Тогава сънувах такива лазурни морета и езера, не е истина!
Това може да се обясни и по друг начин. Просто астралното ти тяло се опитва да си набави необходимото макар и по по-фин начин. Същото се получава ако си легнеш гладен и може да сънуваш че ядеш и определено енергийния ти запас се балансира.
-
Между другото,какво мислите за сукубите и инкубите?
Открих, че доста хора са преживявали разни силно еротични моменти с астрални същества. Аз не съм, но хора, на които мисля, че определено може да се вярва са преживявали подобни неща. Казват, че еротичните усещания са много по-наситени, по-силни, отколкото в реалния живот, когато е с друг човек. :-\ :--- :(
Монро пише, че сексът в астрала ( или където е летял той) е уникално енергийно взаимодействие, необозримо надвишаващо удоволствието и екстаза причинен от физическото тяло.
А сега цитирам:
"Актът" по своята същност въобще не е действие, а е неподвижно, сковано състояние на шок, когато двамата наистина се сливат не само на ниво повърхности и една-две специфични части на тялото, а в пълен размер, атом по атом през цялата безкрайност на Второто тяло. Има кратък, установен електронен (?) поток един към друг. Моментът достига до несравним екстаз, а после успокоение, изравняване и всичко свършва."
из глава 15 "Сексът във второто състояние" на книжката "Пътуване извън тялото", Р. Монро
А пък за духовете наистина е голям смях, че някой се интересува от имената, но може пък в нас да е грешката. Представи си, че духа се казва Пешо, а ти го вземеш за Киро примерно... неее, трябва да внимаваме с тия неща. Може да е дух, ама и то душица носи. Ше вземе да се обиди нещо и край... ;D ;D :D
По-добре човек изобщо да си няма вземане-даване с тия същества.
-
Деца, нали знаете, че сукубата и инкубата са едно същество от мъжки пол, което сменя пола си в зависимост от жертвата? Така че не знаете с какво си лягате :) :) :D
По-добре излезте от вкъщи и си намерете някоя/й истинска/и :)
-
Определено за пореден път се убеждавам, че тоя Монро вместо кълвач е цяла кукувица ;D
(какво прави кълвача е ключовия въпрос. А кукувицата?)
Нее, определено човек не трябва да си има вземане даване с тия същества :P
Аз веднъж си бях правил опит 2-3 дена да не пия вода, и то при интензивен спорт. Тогава сънувах такива лазурни морета и езера, не е истина!
Това може да се обясни и по друг начин. Просто астралното ти тяло се опитва да си набави необходимото макар и по по-фин начин. Същото се получава ако си легнеш гладен и може да сънуваш че ядеш и определено енергийния ти запас се балансира.
Забелязвам, че почти за всичко, почти винаги, човек може да намери поне 2 вида обяснения - конвенционално и духовно/мистично. А понякога и повече от 2 вида.
А каква е истината, кой знае. Може всичките да са верни.
В общи линии конвенционалното е, че тялото има токсични вещества, които е необходимо периодично да се изхвърлят. Чувал съм, че хора са си повреждали бъбреците, при гладуване + недостатъчно оводняване. Чувал съм и за хора, които могат изобщо да живеят без вода. Явно зависи от човека, неговите занимания(ниво), и от това какво яде.
Ако обаче физическото ти тяло има нужда от нещо, то само физически може да си я набавиш. (едене, пийне, тия 3 работи ..)
Именно и с физическото ползване на тялото стават най-големите трансформации, щото има най-много "зор" и "напън" инвестирани.
Много изкушения има, и именно като не се поддаваш каляваш душата. Иначе няма с какво да я калиш.
Именно свободният избор ...
Затова и тия духове се натискат да ни влязат в телата, че да се отдадат на благини. Това по същество са слаби духове, които са си пропиляли живота. А като са духове вече нямат нито изкушението, нито правото на избор, нито силата за да избират.
Те са като треперещ пияница, на който ако му дадеш 5лв, вместо хляб ще иде да си купи пиене.
Ако му дадеш тяло, ще бърза да го използва за глупости.
Въпроса е ние какво правим около такива твари!?
-
Именно свободният избор ...
Затова и тия духове се натискат да ни влязат в телата, че да се отдадат на благини. Това по същество са слаби духове, които са си пропиляли живота. А като са духове вече нямат нито изкушението, нито правото на избор, нито силата за да избират.
Вие вярвате ли, че хората имат свободен избор? Аз лично много се съмнявам, защото знаем, че всичко е предопределено, че ни командват отвсякъде (въобще нямам предвид политика или държава). Има много неща, които предопределят събдата ни. Например, разположението на планетите в момента ни на раждане, както и разположението им във всеки един момент решават вместо нас какви личности ще бъдем, какво ще ни се случва, какви ще бъдат взаимоотношенията ни с другите. Сега се занимавам с композитни карти, синастрии на хора, които познавам добре и виждам как всичко във взаимотношенията е преначертано от планетите. Изглежда, че не може да се направи много по въпроса. Пък и хората са обвързани помежду си. Ако един реши да прави промени и ако наистина ги направи, това ще повлияе и на хората, с които е свързан. Затова мисля, че дори правото на избор, което имаме също е строго ограничено до няколко предварително определени варианта, така че евентуалните промени да не влияят на плана на Бог. ???
targy, разкажи още една история. Тази история не ни стига. Интересна е, но разкажи нещо още по-вълнуващо или каквото ти прецениш. :) ;)
-
Вие вярвате ли, че хората имат свободен избор?
Да, на 100%, затова сме хора. Като еволюираме отвъд физическите измерения, тогава няма да имаме, засега не ме тревожи :)
Аз лично много се съмнявам, защото знаем, че всичко е предопределено, че ни командват отвсякъде (въобще нямам предвид политика или държава).
Аз не съм бил информиран, че всичко е предопределено. Може би само някои физически и биологични закони, но нямам нищо против тях. Духът ми се чувства свободен :)
Има много неща, които предопределят събдата ни. Например, разположението на планетите в момента ни на раждане, както и разположението им във всеки един момент решават вместо нас какви личности ще бъдем, какво ще ни се случва, какви ще бъдат взаимоотношенията ни с другите. Сега се занимавам с композитни карти, синастрии на хора, които познавам добре и виждам как всичко във взаимотношенията е преначертано от планетите. Изглежда, че не може да се направи много по въпроса. Пък и хората са обвързани помежду си. Ако един реши да прави промени и ако наистина ги направи, това ще повлияе и на хората, с които е свързан. Затова мисля, че дори правото на избор, което имаме също е строго ограничено до няколко предварително определени варианта, така че евентуалните промени да не влияят на плана на Бог. ???
От колко време се занимаваш с астрология? Имам добри приятели астролози и те са си признавали, че говорят, че всичко е предопределено, защото при тях идват хора, които искат точен отговор и не можеш да им обясниш (или по-скоро не го приемат), че има много възможности и "предопределени" аспекти могат да бъдат проявени на различни нива ИЛИ защото ако говорят с тежки предсказания, така думата им тежи повече и са приемани по-насериозно.
Първият път, когато някой ми каза, че животът е предопределен от Бог (точен цитат) след дълго мълчание и умуване как този човек е стигнал до това заключение, отговорих - ами тогава Бог да си го живее, щом от мен нищо не зависи.
-
Вие вярвате ли, че хората имат свободен избор?
Именно заради свободния избор на тая планета е толкова интересно. Можеш да оплетеш конците до неузнаваемост, а можеш и наистина да откриеш кой си... :D
-
Да, на 100%, затова сме хора. Като еволюираме отвъд физическите измерения, тогава няма да имаме, засега не ме тревожи :)
А би ли ми казал как по-точно човек може да еволюира отвъд физическите измерения? Сериозно питам.
От колко време се занимаваш с астрология? Имам добри приятели астролози и те са си признавали, че говорят, че всичко е предопределено, защото при тях идват хора, които искат точен отговор и не можеш да им обясниш (или по-скоро не го приемат), че има много възможности и "предопределени" аспекти могат да бъдат проявени на различни нива
Да, но различните варианти на действие също са предварително определени. Не знам дали можеш да направиш нещо, което не е предвидено като вариант. Можеш да избираш между това, това и онова и се знае какви ще бъдат последствията. Но, не знам дали можеш да надскочиш съдбата си.
ИЛИ защото ако говорят с тежки предсказания, така думата им тежи повече и са приемани по-насериозно.
Думата им ще тежи повече, защото те изграждат определени очаквания и вярвания в хората, относно тяхната съдба, силата на мисълта на хората също се задейства и така в каквото вярват, може и да се сбъдне. Затова е добре професионалните астролози да кажат, че има вероятност да се случи това или онова, ако хората вършат това и онова. Но, да кажат, че има и други варианти, заложени в картата. И пак - тези варианти са заложени в картата. Ако искаш да направиш нещо, което не е заложено, няма да стане.
Аз не се занимавам сериозно с астрология, а го правя само за мои си нужди - да разбера някои работи, които ме интересуват. Това е.
-
За първия ти въпрос - това е един интересен въпрос :)
За останалото, радвам се да видя, че и ти не вярваш толкова много в предопределеността, колкото показа в началото. Има разлика между гадаене и пророкуване. Второто винаги залага на изграждането на нагласи и очаквания, които причиняват сбъдването на предсказанието - нещо като самоизпълняващо се предсказание.
Астрологията залага на прекалено много мисъл форми, които особено през последния век са станали силни и предопределящи за много хора. Не вярвам в начина, по който сегашната астрология работи, просто защото е непълна и защото покрива само материалния план и не може да каже нищо за вътрешните преживявания. Въпрос на нагласа е. Аз съм си правил хороскоп и съм откривал верни неща в тълкуванията. Но после си избрах произволна дата и пак видях верни неща за себе си. Хората са по-сложни, много по-сложни отколкото всички аспекти между 9 планети, 12 дома и 12 знака могат да покажат.
Масовите хороскопи работят, защото хората вече се идентифицират с качества на слънчевия си знак. Използват се няколко ключови думи и на девите се говори за работа, на стрелците за пътувания и авантюри, на везните за взимане на решения, на рибите за чувства. И всеки, който чете се чувства разбран. Но животът не е такъв. Аз съм виждал меланхолични лъвове и такива, които не желаят да са в центъра на вниманието. Зная и за себе си, като риба, че не ме интересуват бляновете и чувствата.
Но да не превръщаме темата в астрологична, макар да е интересна тема :) Важното е всеки да осъзнае, че съдбата му е в негови ръце и да се самоизмъкне от драмите си.
-
Някои са контролирани (може би от кораба-майка), защото сами са го пожелали. Това също е форма на свободен избор.
В самата си същина ученията обясняват точно това - правото на свободен избор. Например Буда. Правото да се откажеш от притежание. Но не може да се откажеш от нещо, което по начало нямаш. Ако не ти спори и нямаш (много избори), обикновено това означава, че си на ранно ниво, и има още много път да вървиш (кофти карма, демек). А с нарастването на силата, нараства и избора, но; както пише Урсула ле Гуин - с нарастването на силата, човек започва да върши само, което трябва, без да избира. т.е. нараства и отговорността. Т.е. човек може да има избор, но трябва да избира правилното по свой избор, в такъв смисъл е употребено "без да избира".
Нека вземем правенето на лицеви опори. Правиш, правиш, болката нараства и ти спираш. Домързи те на следващия ден и спираш по-рано.
Е, какво означава това? Кой контролира това? Сивите ли? А може би зелените?
Проявяването на силата у човека върви ръка за ръка с нейното доказателство. Т.е. човек трябва непрекъснато да доказва, че има определена сила. Да доказва на себе си, да доказва на Света. Така тя ще расте. За поле на "доказателствата" се ползва материалния свят.
Някои изследователи изследват себе си, и работят за да достигнат предела. Доказват и доказват.
В тази връзка, вие читатели, какво сте доказали на себе си? Правите ли по 5000 опори? Тичате ли по 50км? Ставате ли всяка сутрин в 5 сутринта? Можете ли да вкарвате по 10 поредни 3ки в баскетболния кош?
Можете ли да държите стабилно ръката си, така че тя да може да рисува, да свири?
Доказали ли сте си по някакъв начин тоя свободен избор!?
Как може да повярваш истински в едно нещо, ако не си го докажеш собственоръчно!?
Чуждите приказки никога не биха били достатъчни, каквито и да са - верни или лъжливи. Дори ако някой ти каже: "НЕ, няма свободен избор!"
Не е ли тогава още по-важно да успееш да си го докажеш сам?!
-
Но да не превръщаме темата в астрологична, макар да е интересна тема :)
Не, че искам да превръщам темата в астрологична, но ми се иска да ти отговоря. :)
Астрологията залага на прекалено много мисъл форми, които особено през последния век са станали силни и предопределящи за много хора.
Мисъл-форми или мощни егрегори?
Не вярвам в начина, по който сегашната астрология работи, просто защото е непълна и защото покрива само материалния план и не може да каже нищо за вътрешните преживявания. Въпрос на нагласа е.
Не, че съм много навътре в астрологията, но дори с не особено големите си познания досега видях съвсем ясно, че астрологията показва напълно вярно вътрешните преживявания. Това го видях след като са ми се случили преживяванията, което означава, че не е имало възможност да им повлияя с мислите и очакванията си или да си самовнушавам разни неща. :)
Масовите хороскопи работят, защото хората вече се идентифицират с качества на слънчевия си знак.
Какво значение имат масовите хороскопи? Те нямат никакво значение за никого.
Аз съм виждал меланхолични лъвове и такива, които не желаят да са в центъра на вниманието. Зная и за себе си, като риба, че не ме интересуват бляновете и чувствата.
Не е само въпрос до зодия. Всичко останало в хороскопа има значение.
;)
-
това с масовите хороскопи по слънчев знак го дадох като пример за мисъл-формите в астрологията и как се закачат за човек. егрегор и мисъл-форма е едно и също качествено, разликата е количествена (или в силата на въздействие).
психиката е интересно нещо, винаги подкрепя реалността ти, така че представата ти за света винаги се отразява в света около теб. а част от тази психика е подсъзнанието, което на всичкото отгоре не е ограничено от времето, така че не ме учудва такова съвпадение, което е затвърдило представата ти, че астрологичните предсказания работят (ако успееш да накараш съзнанието си да не следва линейното време, ще видиш доста причинно-следствени връзки, които не се случват линейно във времето, но това е по-абстрактно и да го оставим настрана засега). преди години като спрях да вярвам в астрологията нарочно, не ми се е случвало нещо, което да го има в хороскопа ми и са ми казвали, че е невъзможно да съм роден точно в часа, в който съм роден, щото не било пасвало :) Ми преди как можеш да пасва?
Идеята на написаните неща от мен не е да те разубедя да вярваш в астрологията, а че няма значение това, ти си тази, която предопределя нещата, не планетите, ти използваш своя възглед само за подкрепа и опорна точка, без да разбираш, че източникът подкрепя всяка гледна точка и я прави валидна заради свободната ти воля да преживееш това. самото предопределение пак е продукт на свободната воля - ти виждаш така реалността и тя ти отвръща като ти поднася такива събития, които да подкрепят възгледа ти.
-
Вие вярвате ли, че хората имат свободен избор? Аз лично много се съмнявам, защото знаем, че всичко е предопределено, че ни командват отвсякъде (въобще нямам предвид политика или държава).
Хората имат свободен избор в определени граници. Част от тези граници зависят от развитието на самите хора (от неспособността им да действат извън тях), други сами си ги поставят, трети допускат да им бъдат поставени, но при всички случаи във властта на хората е да разрушат/преодолеят въпросните граници.
Има много неща, които предопределят събдата ни. Например, разположението на планетите в момента ни на раждане, както и разположението им във всеки един момент решават вместо нас какви личности ще бъдем, какво ще ни се случва, какви ще бъдат взаимоотношенията ни с другите. Сега се занимавам с композитни карти, синастрии на хора, които познавам добре и виждам как всичко във взаимотношенията е преначертано от планетите. Изглежда, че не може да се направи много по въпроса.
Хората не се раждат случайно на определена дата, а всичко е съгласувано с кармата им и насоките които им са предопределени да развиват в съответния живот. Звездите влияят, но не предопределят събития, нито даряват човека с каквито и да е дарби и таланти. Звездите създават условия, възможности и ограничения, но не предопределят как ще бъдат използвани. Освен това различните хора ще реагират на една и съща звездна комбинация по различен начин според развитието си. Представи си човека като едно семенце, което трябва да бъде посадено при подходящи условия за да може да порасне. Опитния градинар ще посади това семенце в подходящ за това климат и почва, ще го подхранва с подходящите вещества. По същия начин човек бива тласнат към въплъщение в момент когато звездните влияния ще му предложат такива условия, които могат да спомогнат развитието му в нужните посоки, както и да поставят необходимите кармични ограничения.
Колкото до предопределеността, контролирайки своя микрокосмос и енергиите протичащи през него, човек може да отхвърли или да се свържи със съответните енергии от макрокосмоса, да ограничава или стимулира влиянието им и да ги контролира в определена степен.
Пък и хората са обвързани помежду си. Ако един реши да прави промени и ако наистина ги направи, това ще повлияе и на хората, с които е свързан. Затова мисля, че дори правото на избор, което имаме също е строго ограничено до няколко предварително определени варианта, така че евентуалните промени да не влияят на плана на Бог. ???
Човек не може да повлияе на другите хора само външно, т.е. той не влияе на самите хора, а на обкръжаващите ги условия. Това оказва косвено влияние върху съзнанията на хората, но изцяло в тяхна власт е да го неутрализират, като не позволят външното влияние да се пренесе вътре в границите на техния микрокосмос.
„Планът на Бог“ е нещо извън което нищо не може да съществува. Това е цялото проявление. Свободата винаги е ограничена от Природните/Космични закони, които са инструменти на този план. Представи си една река и ти си риба плуваща/живееща в нея. Имаш пълна свобода на движение във водата, но не можеш да излезеш извън нея. Ти по никакъв начин не можеш да повлияеш на течението на реката (Планът на Бог). Можеш да се възползваш от него или да му се съпротивляваш, но не можеш да му повлияеш.
Да, на 100%, затова сме хора. Като еволюираме отвъд физическите измерения, тогава няма да имаме, засега не ме тревожи :)
А би ли ми казал как по-точно човек може да еволюира отвъд физическите измерения? Сериозно питам.
Човек има свобода навсякъде, вкл. и във висшите измерения и то много по-голяма отколкото на физически план. Но докато не достигне определен етап на развитие, той не може да действа в пълно съзнание в тези светове.
Как да еволюираш извън физическите измерения? Различи земното от надземното, преодолей едното, не му оставяй никакво място в себе си, в мислите и желанията си, подхранвай другото и го постави като основа на живота си, на всяка твоя постъпка, мисъл, дума, намерение, желание.
От колко време се занимаваш с астрология? Имам добри приятели астролози и те са си признавали, че говорят, че всичко е предопределено, защото при тях идват хора, които искат точен отговор и не можеш да им обясниш (или по-скоро не го приемат), че има много възможности и "предопределени" аспекти могат да бъдат проявени на различни нива
Да, но различните варианти на действие също са предварително определени. Не знам дали можеш да направиш нещо, което не е предвидено като вариант. Можеш да избираш между това, това и онова и се знае какви ще бъдат последствията. Но, не знам дали можеш да надскочиш съдбата си.
Не, не са определени различни варианти, а граница на свобода, която не можеш да напуснеш. Това е предопределеността. Но дори и да не можеш да преминеш едно кармично ограничение в краткосрочен план, то можеш да предприемеш действия които ще доведат до преодоляването му в бъдеще и тук изборът е изцяло в ръцете на човека. Когато енергиите довели до създаване на въпросното ограничение бъдат изчерпани, то ограничението ще отпадне. Човек с действията, мислите и стремежите си подхранва или изтощава тези енергии, т.е. от самия човек зависи дали тези енергии ще се усилят и намалят и дали кармичните ограничения, т.е. отрицателната карма ще бъде изчерпана или допълнително натрупана.
-
Но да не превръщаме темата в астрологична, макар да е интересна тема :)
Не, че искам да превръщам темата в астрологична, но ми се иска да ти отговоря. :)
Астрологията залага на прекалено много мисъл форми, които особено през последния век са станали силни и предопределящи за много хора.
Мисъл-форми или мощни егрегори?
Не вярвам в начина, по който сегашната астрология работи, просто защото е непълна и защото покрива само материалния план и не може да каже нищо за вътрешните преживявания. Въпрос на нагласа е.
Не, че съм много навътре в астрологията, но дори с не особено големите си познания досега видях съвсем ясно, че астрологията показва напълно вярно вътрешните преживявания. Това го видях след като са ми се случили преживяванията, което означава, че не е имало възможност да им повлияя с мислите и очакванията си или да си самовнушавам разни неща. :)
Масовите хороскопи работят, защото хората вече се идентифицират с качества на слънчевия си знак.
Какво значение имат масовите хороскопи? Те нямат никакво значение за никого.
Аз съм виждал меланхолични лъвове и такива, които не желаят да са в центъра на вниманието. Зная и за себе си, като риба, че не ме интересуват бляновете и чувствата.
Не е само въпрос до зодия. Всичко останало в хороскопа има значение.
;)
Не е само въпрос до астрология. Всичко останало в живота има значение.
Астологията може да определя терена, но колко и накъде да извървиш го определяш ти.
Ако има планини, от теб зависи дали да ги заобиколиш, катериш, прелетиш, или да седнеш и да се вайкаш, че имаш планини пред себе си.
Личната воля може да направи чудеса.
Аз бтв съм рак ...
Имаше един период в който много се удивлявах от съвпаденията. Даже попаднах на един сайт астро.ком, който правеше доста добри карти, тълкувния и тн.
После, обаче това, което пише не ме беше достатъчно - срамежлив, домошар, чувствителен, и тн. Просто това не ми вършеше работа. Пречеше ми да постигна нещата, които наистина жадувам.
Постепенно спрях да се интересувам от хороскопа си. Какъвто и да е, не ми пука. Аз избирам как да се развивам. Колкото и да боли, колкото и да си стеснителен, чувствителен, и тн подобни глупости, излизаш навън, ходиш на клуб, заговаряш един, втори, трети, десети, трийсти (за същата вечер). Сменяш клуба, ако си заговорил вече абсолютно всички. Заговаряш гажджета - момче и момиче, заговаряш групи - 3 момчета и едно момиче; на другата вечер пак, и на другата вечер пак ...
И накрая ставаш такъв, че няма ракове, лъвове, водолеи, или пък водни колела.
Така, че както ти говориш от опит, така и аз говоря от опит. И както беше казал оракула в "Матрицата"- "Чул си/Видял си, това, което си искал да чуеш/видиш"
-
Астрологията в никакъв случай не е за пренебрегване. Всеки езотеричен орден приема членовете си след подробен личен хороскоп. Рожденните данни се разглеждат също на база нумерология, както и за съвпад с рождени данни на други, заминали от този свят членове на ордена ( предполагаема нова инкарнация на един и същ човек).
По въпроса за пълната предопределеност на живота смятам, че това схващане не трябва да се разбива докрай ( все пак по- голяма част от хората живеят в здравата му хватка). Единствено разсъжденията върху това разбиране могат да развият определени качества като вяра, упование, благодарност, смирение.
Днес много се говори и пише за свободнста воля и осъзнатото намерение. Това познание се сугестира без да бъде изследвана причината за неговото действие и вероятно накрая ще донесе вълна от разочарование и безверие.
А може би това е целта?!
-
Не е "днес"
Поинтересувай се от Лао Дзъ, "Дао де дзин",
"Магьосникът от Землемория" ор Урсула ле Гуин.
Смея да твърдя, и това не е мое откритие, нашите традиционни български вярвания, традици, обичаи, народни приказки и тн почиват на идеята за ДАО, свободния избор и баланса и хармонията във Вселената.
"Свободен избор" не означава, че ще правиш каквото ти скимне без последствия.
"Свободен избор" означава, че можеш да направиш каквото решиш, докъдето стига развитата ти сила, а после ще се пожънат последствията (за теб и за останалите)
-
А относно това, дали ще има разочаровани ...
Разочаровани ще са тези, които нищо не са разбрали.
Ето какво ми попадна наскоро в нета. Съжалявам, че е дълго, и мястото му ще да е друга тема, например в "Притчи" или "Дзен Загадки":
Да си представим, че вървим по тясна уличка в голям китайски град и намираме малък магазин, в който се продават свитъци с картини, рисувани по класическия начин. Влизаме и искаме да ни покажат нещо алегорично -хумористично може би, но с нотка на Всевечен Смисъл. Продавачът се усмихва.
- Точно това имам! - казва ни той. - Копие на "Дегустаторите на оцет " - Завежда ни до широка маса, разгъва свитъка и го оставя да го разгледаме. - Извинете, трябва да свърша нещо за малко - казва той, отива в задната част на магазинчето и ни оставя сами с картината.
Макар и да установяваме, че копието е сравнително ново, знаем, че оригиналът е рисуван много отдавна; кога точно, не е ясно. Но сега вече замисълът на картината е добре известен.
Виждаме трима души да стоят край бъчва с оцет. Всеки си е потопил пръста и го е опитал. Изражението на лицето на всеки един от тях показва собствената му реакция. Тъй като картината е алегорична, следва да ни стане ясно, че това не са обикновени дегустатори на оцет, а представители на Трите Учения в Китай, и оцетът, който опитват, представлява Същността на Живота. Тримата учители са Кун фу-дзъ (Конфуций), Буда и Лао-дзъ - автор на най-старата достигнала до нас книга за даоизма. Първият има кисел израз, вторият -наскърбен, а третият се усмихва.
За Кун Фу-дзъ Животът изглежда доста кисел. Той е вярвал, че настоящето се разминава с миналото и че Властването на човека на земята е в дисхармония с Пътя на Небето, с управлението на Вселената. Затова той набляга върху почитта към предците, както и към древните ритуали и церемонии, в които императорът като Син на Слънцето играе ролята на посредник между безграничното небе и ограничената земя. Според конфуцианството използването на точно отмерена дворцова музика, строго установени стъпки, действия и фрази допълва една изключително сложна система от ритуали, всеки от които се прилага за определена цел и в определен момент. За Конфуций е останала поговорката: "Ако чергата не е добре застлана, Учителят не ще седне." Това би трябвало да даде представа за степента на прецизност, до която са довеждали нещата привържениците на конфуцианството.
За Буда, втората фигура в картината, Животът на земята бил горчив, изпълнен с обвързаности и Желания, причиняващи страдание. Той разглеждал света като система от капани, източник на илюзии и мъки за всички същества. За да намери покой, смятал за необходимо да премине през "света на тленното" и да стигне до Нирвана или буквално до състояние на "безветрие". Въпреки че оптимистичната по същността си нагласа на китайците променила значително будизма след внасянето му от родната Индия, прилежният будист често бил свидетел как пътят към Нирвана бил прекъсван по един или друг начин от горчивия вятър на ежедневието.
Според Лао-дзъ естествено съществуващата поначало хармония между небето и земята можела да бъде открита от всекиго и винаги, но не чрез спазване на правилата на конфуцианците. Както той твърдял в своята ,Дао Дъ-дзин" - "Книга за даоистките добродетели", земята всъщност е отражение на небето и се ръководи от неговите закони, а не от законите на хората. Тези закони засягат не само въртенето на далечните планети, но и поведението на птиците в гората и на рибата в морето. Според Лао-дзъ колкото повече човек се намесва в природното равновесие, сътворено и управлявано от вселенските закони, толкова повече хармонията отстъпва на заден план. Колкото повече е насилието, толкова повече са бедите. Дали е тежко или леко, мокро или сухо, бързо или бавно - всичко си има своя собствена, залегнала дълбоко в него природа, която не може да бъде насилвана, без да причини нови затруднения. Когато бъдат наложени отвън абстрактни и произволни правила, борбата е неизбежна. И тогава Животът става кисел.
За Лао-дзъ светът не е система от капани, а преподавател на ценни уроци. Те трябва да се изучават точно така, както трябва да се следват и законите му- тогава Всичко ще върви добре. Вместо да се отвръщат от "света на тленното", Лао-дзъ съветва другите "да се слеят с тленното в света". Това, което според него действа зад всичко на небето и земята, той нарича "Дао", "Пътят". Основен принцип в учението на Лао-дзъ е, че този Вселенски Път не би могъл да се опише адекватно с думи и че би било обидно както за безграничната му сила, така и за просветения човешки разум дори да опита да постигне описанието. И все пак смисълът му може да бъде разбран и тези, които най-много милеят за него и за Живота, от който той е неделим, го схващат най-добре.
С течение на времето класическото учение на Лао-дзъ се развивало и приело философски, монашески и народно-религиозни форми. Всички те могат да бъдат назовани с общото име даоизъм. Но даоизмът, който ни интересува тук, е просто определен начин на оценка, поука и реакция на Всичко, което се случва в ежедневието. От гледна точна на даоиста естественият резултат от този хармоничен начин на Живот е щастието. Би могло да се каже, че щастливата Ведрина е най-забележителната особеност на личността на даоиста, а тънкото чувство за хумор проличава дори и в най-задълбочените даоистки съчинения, като например две хиляди и петстотин годишната ,Дао Дъ-дзин". Кротък смях, подобен на вода от фонтан, блика от съчиненията на втория по величина даоистки писател Джуан-дзъ.
Защо на картината Лао-дзъ се смее? В крайна сметка оня оцет, който представлява Животът, сигурно има неприятен вкус, както показват израженията на другите двама мъже. Но като действа в хармония с Житейските обстоятелства, даоистът схваща като положително това, което други разглеждат като отрицателно. От неговата гледна точка киселият вкус и горчивината произлизат от конфликтния и недооценяващ ум.
Ако се разбере и изживее Такъв, Какъвто е, Животът сам по себе си е сладък. Такова е посланието на "Дегустаторите на оцет".
-
Разочаровани ще са тези, които нищо не са разбрали.
Нали всички сме свързани. Резултатите ще окажат влияние във всички посоки.
-
А защо се смее третият дегустатор на оцет, въпреки че оцетът е кисел?
След като някой вярва, че всички са свързани, нека направи и следващата крачка от същата дедукция - всичко е едно, няма добро и лошо. Това важи и за последствията.
Няма врагове, има само партньори. Няма конфликт, има изразяване на аза.
За астрологията ми хрумна още нещо. Астрологията може да повлияе на заложбите ти като тяло - емоции, мислене и т.н.
Но не влияе на душата ти. Нито пък на свободния избор.
Ако приемем за верен принципа на реинкарнациите, то само тялото се ражда на определена дата и под определено небе. Душата не. Нея си я има и от преди това. Трябва ли тя да се влияе от астрологията.
И най-накрая. Кой командва живота ви? Вие или тялото ви?
Само не ми казвайте, че някакви емоции могат да решат вместо вас. Защото изобщо не е вярно (е, може би за жените да, ама ... принципно не)
Обикновено (или така поне би трябвало, и така се е правило навремето) решенията се взимат въпреки емоциите. А астрологията влияе най-вече на емоциите.
-
Много неща оказват влияние върху свободния избор -какви ще са тези неща е ришила самата ни душата. Нали никой не смята, че тя ще се спусне тук безсъзнателна и ще остави всичко на случайността и решенията на едно ограничено съзнание.
Не само тялото се появява на определена дата, при определени родители в едикаква си среда...това не е плод на някакви емоции а е чиста форма на стратегическо планиране.
Душата е тази, която сама подготвя терена за своите изпитания, оставя си жокери и достатъчно широко поле за действие. Това впечатление за безгранична свобода е измамно. Никога няма да получим абсолютно всичко, което поискаме, по скоро ще искаме това, което получаваме. С една дума нашите желания ще следват тенденция, която вече е планирана -така получаваме правдива илюзия за неограничен свободен избор.
Пиша това за да спазя друг езотеричен принцип за двуполюсния модел, който трябва да се прилага и в разсъжденията върху всеки въпрос.
По повод разсъжденията в горния пост върху абсолютната свързаност ( всичко е едно) ще си позволя да остана несъгласна.
-
Никъде не съм говорел за пълна свобода. Свободата е дотам, докъдето се простира силата, която сами сме развили. Без сила няма избор.
Точно това написах малко по-горе (мисля).
А относно това, че душата си избирала часа и датата, както и изпитанията е по-скоро в подкрепа на моята теза - че астрологията е терена, но ние решаваме какво да правим с него. (докъдето можем)