Привет и от мен.
През 1992г. с приятелят ми набюдавахме НЛО, в покрайнините на Асеновград. Помня, че беше след 1ч. през ноща, през август. Бяхме пуснали предните седалки на колата, в опит да поспим малко на по-хладно /там не се ли появи вечерник надвечер, жегата е страшна през лятото/. Аз тъкмо се унасях, но внезапно изпитах необяснима тревожност и се надигнах от седалката. В небето ясно се виждаха 3 еднакви по размер, обекта - 2-та бяха разположени хоризонтално на една линия, а третият по средата над тях. В средата между двата имаше разстояние, приблизително колкото да "мине" горния обект. Това, което виждах, определено не приличаше на нищо "познато" /да не забравяме, че по онова време, имаше бум на всякакви печатни издания с материали за НЛО, които поглъщах с интерес/. Обектите от преспективата, която ги виждах, приличаха на ученически линии от 20см.,разделени на малки светлинни квадратчета /жълто, червено, синьо, бяло,лилаво и зелено/, които преминаваха в съседното квадратче, през интервал около половин секунда. Първото, което ми хрумна, беше аналогия с цветомузиката на евтин касетофон.
Страхът ми нарастваше, но не можех нито да помръдна, нито да говоря - само видях с периферното зрение, че приятелят ми се надига от негова седалка и впери поглед и той, без да продума. Може би сме седяли около минута-две, с приковани погледи в обектите, когато те се раздвижиха. Двата успоредни обекта се качваха на горе, като се разминаваха със средният, които слизаше и обратно. Не знам на какво разстояние са се намирали, но слизаха до хоризонта и се качваха максимално високо, с голяма амплитуда, но без да ги губим от поглед. В момента, в който се раздвижиха, чух, че приятелят ми се опитва да запали колата - след няколко десетки опита, успя най-после. Аз си мислех, че ме е страх, но като го погледнах, косата му беше щръкнала - 2-3 км. до града, караше като бесен,едва на първия светофар спря и хвана дървеното кръстче, което висеше на огледалото. Кръсчето се счупи на три части - не знам, предполагам, че може несъзнателно да го е стиснал по-силно, въпреки, че после твърдеше, че едва го е докоснал.
Много съм си мислила за случая, ако са били "чинии", може би сме видяли светлинните им индикации по средата, които на тъмно приличат на прави линии. Години по-късно, гледах филмче на БТВ за НЛО, където имаше снимка на подобен обект, там обясняваха, че така изглеждал сателит /или спътник/, но някак не мога да си представя, да са конфигурирани по този начин и да се движат с такава скорост. Отделно неописуемата паника и страх, невъзможността да се движим и говорим /било то и за минутки/ и чувството че на всяка цена трябва да се махнем, колкото и да ми се иска, не мога да си го обясня рационално.