И така... Да кажа и аз за музиката.
Музиката възниква като мистичен начин чрез звука да се въздейства на човешкото същество, да се въвежда в издигнати състояния и от тяхната позиция да общува с висшите сили. Музиката възниква като свещена дейност, първоначално тя дори е "секретна технология" към храмовете и се практикува подобно на мистическо откровение - само от жреците и само по повод на техните сакрални функции. В последствие се появява и един вид битова музика - тази на ежедневния ритъм, на труда и социалните взаимоотношения, която, макар да не е така тясно сакрална, има за задача да установява самоидентификацията с общностната принадлежност, да разказва за историята и съдбата на рода, на племето, на народа. По този начин, с двата музикални стълба се установяват посоките на въздействие от страна на човека чрез премерен и нареден умишлено звук. Ражда се, нека простичко да я наречем, църковната музика и фолклорната (виж по-надолу в какъв смисъл използваме тези понятия).
По-нататък, обаче, забавлението и разкошът стават по-лесно достижими, а паралелно с това църквата, или сакралната институция въобще става много по-статична, уморена от собственото си нарастване и удобство. Така в Западна Европа се появяват все по-често панаирджийските весели закачки с Църквата, а последната, от своя страна, отказва да се спусне до нивото им и да се разбере с мотивите на тяхното възникване, като продължава да стои непроменена и все по-неадекватна. (Тук разказваме по евроцентристки начин, но принципът е същият и за други култури и заради това ще си спестим например да заменяме думата "църква" с думата "умма" или друга от сорта.) Така народната, "ниската" музика се самоопределя като силна, изживява се на гребена на популярността си в тълпата като способна да носи ценности, които са по-адекватни на църковните. По този начин фолклорната музика все по-дръзко посяга на установените религиозни претенции, които от своя страна все повече вкостеняват в своята догматична самодостатъчност и стават мъртвата снимка на един отминал период, в който можем да погледнем само неколцина странно привлечени от догматиката люде... Народът, който не вижда отвъд умишлено поддържаното от църковната порочност було, не може да не се зарадва на лекомисления разврат, който фолклорът му предлага и срещу който църковните отци все повече немеят... (Тук под думата "фолклор" няма да разбираме въобще народната музика, макар да използваме точно това понятие, а един вид подигравателна, кощунствена нагласа, плъзнала именно в светската и жизнерадостна склонност за удоволствие, която плъпва най-вече от панаирите и замъците...)
Фактът, че Църквата и нейната "мъдрост" може да бъде осмяна и Бог няма да ни изпепели със светкавиците Си [веднага], става публично достояние. От тук се развиват и всички по-късни антицърковни концепции, заедно и с една целенасочена атеистичност, която по-нататък ще срине богоустремената монархичност, образование и държавност, за да ги замени с кухите формулировки на атеизма. За нашата тема важен извод остава фактът, че с посочената трансформация се ражда един нов вид изкуство, един нов вид музика, който вече не е вдъхновен от божествените Музи, не е по необходимост свързан със сакралното и не е задължително да обяснява Божественото. Сега вече музиката може и да сее "зарази".
Като всяко изразно средство, музиката също изобразява намеренията и подбудите на своите автори. Успоредно с настъпващите в "новото време" размирни времена, се ражда революционната музика, танцувалната музика, забавната музика; заедно с появата на грамофона и превръщането му в не до там скъпа вещ, се ражда популярната музика, а с появата на радиото - и масовата музика, звучаща едновременно навсякъде. Паралелно идват абсолютните политически режими, прилични на един вид религиозни империи, заедно с тяхната задължителна "правилна" музика... В такъв въртоп от интереси и намерения, не може да не получи израз и черната склонност хората съвсем осъзнато и користно да бъдат оттласнати в противоположна посока на възвишените идеи, които расата ни е пазила и развивала в продължение на хилядолетия и хилядолетия...
Междувременно, с напредване на индустриалното производство и установяването на консуматорските нагласи на търговската политика, конкуренцията придобива сериозен размах. Появява се рекламата, заедно с нея и засилената политическа пропаганда и ако до този момент сугестиите над обществеността не са нахвърляли кулоарната интрига, то вече става въпрос за сеенето на масови заблуди и тяхното прецизно изпипване с оглед по-голямата им ефективност. Раждат се преуспяващи тръстове за изработване на реклама, за сеене на невежество и зависимост, разврат и непреодолима жажда за консумация. Така се отваря и най-големият вертеп в областта на музиката - този на организирания и целенасочен упадък...
По какво да разпознаем една музикална творба, тегнеща надолу? Въпросът е безкрайно комплексен и едва ли можем да дадем сигурни и изчерпателни критерии. Но все пак, с риск да навлезем в лични пристрастия, могат да се посочат няколко доста стабилни положения, срещу които е трудно да се спори.
1.
- Дали слушаната от вас музика съдържа висока, ударна интензивност?
- Дали тази интензивност е насочена към агресия, към разрушение или към самоубийство?
- Има ли във вашата музика и образите, свързани с нея, идеи за упадък, разрушение, смърт?
- Вашата музика изисква ли подчинение от ваша страна на някакъв вид натиск?
- Хората, които слушат вашата музика, имат ли влечение към разрушителни или сексуални страсти?
- Призовава ли вашата музика към арогантност, материализъм, деспотичност и други подобни?
2.
- "Силата", която се съдържа във вашата музика, произтича ли от някакъв вид нравственост?
- Музиката ви призовава ли към омиротворение и съзидание, към чистота и покой?
- Домашните ви животни чувстват ли се спокойно, когато наоколо звучи вашата музика?
Първата група въпроси е поставена така, че "ДА" клони към лош тип музика, колкото и спорно да може да бъде това определение. Втората група въпроси обратно, с отговор "ДА" бележи добрия тип. (Въпросникът може да се прецизира...)