Как чалгата предвиди световната криза
Напоследък най-известните американски финансови експерти заявяват, че са шокирани от глобалната криза.
Тези хора нямаше да бъдат изненадани, ако се бях вслушали навреме в текстовете на българската чалга. В нея са предвидени всички икономически процеси и са дадени изключително ценни бизнессъвети.
На пръв поглед между попфолка и големите финансови институции няма нищо общо. Но те всъщност много си приличат. Общото е, че световните борси продават очаквания, а българската чалга продава мечти.
Първият знак, че нашите попфолк-изпълнители се ориентират отлично в сложния свят на макроикономиката беше даден от Сашка Васева, която още в началото на 90-те обяви монетарната си програма:
“Левовете в марки сменям аз,
вино за да пия в този час.
Доларите стават, левовете не.
Аз ще се напия в долари поне”
С този навременен чейндж певицата не само избегна задаващата се през 1997 година хиперинфлация , но и сама си въведе един дисциплиниращ валутен борд, много преди правителството да се сети за него. Друг важен момент в стратегията “Васева” е, че тя прехвърли активите си в конвертируема валута, за да пие вино и по този начин да влее свежи капитали в задъхващата се по онова време лозаро-винарска индустрия.
Най-същественият принос на българския попфолк, е че текстовете му приучиха консуматорите на една простичка истина: в несигурни времена вървят само ликвидни пичове, чиито активи са в кеш. Бойка Дангова разви този постулат във фискалната си балада “Шепот на пари”:
“Най-обичам мили, шепот на пари.
Не, не искам рози, дай ми ги в пари.
Ще ти дам целувка, но не се глези
и любовни думи ти не ми шепти.
Най-обичам мили, шепот на пари”
Тази философия кореспондира с идеите на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който неотдавна заяви, че “само увеличаване на капиталната база, основано на спестяванията и печелившите инвестиции тласка една икономика към растеж”.
Това е безспорен факт, но той не е откритие на Стиглиц. Много преди него в подкрепа на увеличаването на капиталната база застанаха изпълнителки като Деси Слава и Луна. Деси Слава заложи на добре познатата марксическа схема “пари-стока-пари прим”:
“Сто парички, бате, подари,
за да бъдат дните ти добри.
За да имаш повечко пари
сто на мене, бате, подари”
Луна пък стигна до извода, че не е разумно да се държат кешови активи,а е по-добре те да бъдат вкарани в оборот, за да се намалят инфлационните рискове:
“Извади парите, чиче,
аз съм палаво момиче.
Знам, че искаш ти със мене
да се любиш дълго време”
Забележете какви са обръщенията в тези две творби. Бате и чиче. Това показва, че в ситуация на икономическа нестабилност младите женски юпита трябва да се облегнат на опита на по-старите финансови институции и да ги провокират към едно по-либерално фискално поведение.
Относителната стабилност на българските пазари в последните няколко години доведоха до натрупване на известни капитали у отделни субекти.
Този процес обаче рефлектира неблагоприятно върху социалните взаимоотношения и създаде предпоставки за класови конфликти, отразени в творчеството на Ивана:
“За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?”
Горчиви слова. Те свидетелстват за отчуждението на трудещите се от студения свят на капитала в епохата на свръхпотребление. Скоро след вопъла на Ивана се появиха и сигналите за ликвидни затруднения в големите банки. Пръв за тях алармира Тони Стораро:
“Нема бизнес-нема пари.
Нема и за две цигари.
Гледа кой където свари,
джоба да ти разтовари”
Уви, никой не се вслуша в предупрежденията на шуменския попфолк-експерт. Чак сега, когато се стигна до неизбежната криза на Уолстрийт, Стив Ханке се сети за доктрината “Стораро” и заговори за “спукване на балона на търсенето, поради факта, че номиналните крайни продажби значително надхвърлят тренда на номиналния растеж” Късно, драги ми Ханке, много късно... Над чий финансов гроб сега тъй грозно грачиш? Ако беше слушал текстовете на чалгата, днес нямаше да проливаш горчиви сълзи за гибелта на тренда на номиналния растеж.
В крайна сметка се оказва, че от глобалната криза най-малко са пострадали онези потребители, които прилежно са следвали попфолк-стратегията и са инвестирали в краткосрочни активи каквито са сексът и алкохолът.
Сега и те нямат спестявания, но поне са си поживяли добре.
Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 25 октомври 2008
