Не е в пряка връзка с посоката на спора , но е много силно - Ницше :
За трите преображения
Три преображения на духа ще ви назова: как духът става камила, лъв - камилата,
и най-сетне дете – лъвът.
Има много тежки неща за духа, за силния, за издръжливия дух, в който живее
благоговение: неговата сила желае тежкото и най – тежкото.
Що е тежко? Тъй пита издръжливият дух, и коленичи той подобно камила, и
иска да бъде добре натоварен.
Що е най – тежко, вие, херои? Тъй пита издръжливият дух, та да го взема върху
си и да се възрадвам на своята сила.
Не е ли то: да се унизиш, за да причиниш мъка на своето високомерие? Да
блеснеш с безумието си и се погавриш със своята мъдрост?
Или е то: да напуснеш делото си, кога вече то тържествува своята победа? Да
се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?
Или е то: да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината
твоята душа да се мъчи от глад?
Или е то: да си болен, а да отпращаш дома утешителите и да се сприятелиш
с глухи, които никога не чуват какво искаш?
Или е то: да се спуснеш в мръсна вода, ако това е водата на истината, и да
не отпъждаш от себе си студени жаби и топли кекерици?
Или е то: да обикнем ония, които ни презират, и да подаваме ръка на призра-
ка, когато той иска да ни сплаши?
Всички тия тежини взема върху си издръжливият дух: подобно камила, която
натоварена бърза в пустинята, така бърза той в своята пустиня.
Но в най-самотната пустиня се извършва второто преображение: лъв става
тук духът, свобода иска той да овладее и да бъде господар в неговата си пустиня.
Своя последен господар дири той тук: него иска да възненавиди и своя после-
ден бог, да се бори иска и да сломи великата ламя.
Коя е великата ламя, която духът не ще вече да признае за господар и бог?
„Ти си длъжен” се зове великата ламя. А духът на лъва казва „аз искам”.
„Ти си длъжен” лежи на пътя му, златосияйно, люспесто животно, и на всяка
люспа блести в злато „ти си длъжен”! Хилядогодишни ценности блестят върху
тия люспи, и тъй говори най-мощната от всички ламя: „Всяка ценност на неща-
та – тя блести върху мен. Всяка ценност е вече създадена, и всяка създадена
ценност – това съм аз. Истина, „аз искам” не трябва вече да има!” - Тъй
говори ламята.
Братя мои, защо е нужно в духа лъв? Нима не е доста товарното животно,
нали то се отрича и благоговее?
Нови ценности да твори – това лъвът не може още: но свобода да добие той
за ново творчество – тук силен е лъвът.
Свобода да си добие – свята не дори и пред дълга: за това братя мои, потре-
бен е лъвът!
Право да си извоюва за нови ценности – това е най-ужасното завоевание за
един издръжлив и благоговеен дух. Истина, това за него е похищение и работа
на хищно животно.
Като свое най-свято нещо обичаше той преди това „ти си длъжен”: сега и в
най-святото е принуден да види заблуждение и произвол, за да може да си похи-
ти свободата от своята обич: лъв трябва за това похищение.
Но кажете, братя мои, що може още детето, което не е по сила и на лъва?
Защо трябва хищният лъв да става още и дете?
Невинност е детето и забрава, едно новоначинание, една игра, едно от самосе-
бе въртящо се колело, едно пръвно движение, едно свято „Да бъде”.
Да, при играта на създаването, братя мои, има потреба от едно свято „Да
бъде”: своя воля иска сега духът, свой свят придобива заблуденият.
Три преображения на духа ви назовах: как духът става камила, лъв – камилата,
а най-сетне дете – лъвът . –
Тъй рече Заратустра.
